Ефективната защита на правата на интелектуална и индустриална собственост е от голямо значение за изграждането и развитието на пазарна икономика, за създаването на нови и висококачествени стоки и услуги, както и за развитие на новите информационни технологии. Целта на уредбата е да бъде постигнато високо равнище на закрила и сближаване, което да гарантира свободното движение на стоки и услуги.
Българското законодателство в областта на защитата на правата на интелектуална собственост е напълно хармонизирано с изискванията на acquis communautaire. Законът за авторското право и сродните му права съдържа разпоредби, съответстващи на актовете на ЕС в тази сфера: Директива 91/250 за правна защита на компютърните програми; Директива 92/100 относно правото на наем и заем и някои сродни права в областта на интелектуалната собственост; Директива 93/83 относно координирането на някои правила, отнасящи се до авторското и сродните му права, приложими към спътниковото излъчване и кабелното препредаване; Директива 93/98 за хармонизиране срока на закрила на авторското право и някои сродни права; Директива 96/9 за правната закрила на базите данни, както и Регламенти 3295/94 и 1367/95 относно мерките за граничен контрол по отношение на стоки, нарушаващи правата върху интелектуалната собственост.
В областта на индустриалната собственост българското законодателство също е в съответствие с основните принципи и разпоредби на европейското право.
Законът за промишления дизайн, Законът за марките и географските означения и Законът за топологията на интегралните схеми, съответстват на acquis communautaire, като отчитат и практиката на държавите членки на ЕС по тяхното въвеждане и прилагане.
Нормативната уредба в областта на закрилата правата върху интелектуалната и индустриална собственост съответства и на ангажиментите, поети от страната ни при присъединяването към Споразумението ТРИПС. България се присъедини и към основните международни инструменти в тази област.
Трудностите на България по време на преговорите по Глава 5 “Дружествено право” бяха свързани основно с:
- осигуряване на ефикасно прилагане и защита на правата върху интелектуална и индустриална собственост, както и борбата срещу пиратството и фалшифицираните стоки;
- въвеждане и прилагане на Сертификата за допълнителна закрила за фармацевтичните продукти (SPC) с Регламент 1768/92/ЕИО/ и за продуктите за растителна защита - Регламент 1610/96/ЕИО.
Основен мотив за създаването на SPC е удължаване срока на закрила на тези продукти с оглед на необходимостта от изследвания върху тях.
В рамките на преговорите за присъединяване бе постигнато съгласие за въвеждане в българското законодателство на Сертификат за допълнителна защита при присъединяването ни към ЕС. В случаите, когато обичайният 6 месечен срок от датата на първото разрешение за пускане на пазара на продукт вече е изтекъл при присъединяването ни, може да се подаде заявка за Сертификат за допълнителна защита /SPC/ в рамките на допълнителен ограничен период от 6 месеца, считано от датата на присъединяване на България към ЕС, за продукти, пуснати на пазара най-рано на 1 януари 2000 г. Договорен бе и механизъм срещу паралелния внос.
България срещна трудности и по отношение прилагането на марката на Общността, въведена с Регламент 40/94/ЕИО. В преговорите бе договорен механизъм, съгласно който, действието на всички Търговски марки на Общността, регистрирани или заявени преди датата на присъединяване на България, автоматично ще се разпространи на територията на страната ни след нейното присъединяване към ЕС.
Съществуването на единна марка на Общността не изключва съществуването и на национални търговски марки, т.е. едната система не изключва другата. Оттук и необходимостта от уредба на случаите на евентуални конфликти между правата, произтичащи от по-ранни национални търговски марки и търговската марка на Общността.
В случаи на конфликт между разширени Търговски марки на Общността и по-ранни национални търговски марки, регистрирани или заявени преди присъединяването, притежателите на по-ранни национални търговски марки или “по-ранни права”, придобити добросъвестно, ще могат да възразяват срещу използването на дадена разширена търговска марка на Общността на българска територия чрез иск пред български съд.
С оглед необходимостта от подготовка на страната ни по отношение прилагането на системата на марката на Общността след присъединяването ни към ЕС, на 16 август 2001 г. бе подписан Меморандум за сътрудничество в областта на индустриалната собственост между българското Патентно ведомство и Ведомството за хармонизация на вътрешния пазар /OHIM/, гр. Аликанте, Испания.
понеделник, 24 декември 2007 г.
ИЗИСКВАНИЯ ПРИ ПРОДАЖБА НА НАСЛЕДСТВО, В КОЕТО ИМА ЗЕМЕДЕЛСКИ ЗЕМИ
ИЗИСКВАНИЯ ПРИ ПРОДАЖБА НА НАСЛЕДСТВО, В КОЕТО ИМА ЗЕМЕДЕЛСКИ ЗЕМИ
Съгласно общото правило на нормата на чл. 33, ал. 1 от Закона за собствеността (ЗС) съсобственикът може да продаде своята част от недвижимия имот на трето лице само след като представи пред нотариуса писмени доказателства, че е предложил на другите съсобственици да купят тази част при същите условия и декларира писмено пред него, че никой от тях не е приел това предложение. Целта на нормата е да се предвиди възможност за прекратяване на съществуващата съсобственост върху недвижим имот. Нуждата от прекратяване възниква поради затрудненията, свързани със съвместното упражняване на правомощията на ползване и разпореждане с подобни имоти. Уреденото в нея задължение относно реда за предлагане за продажба на притежавана част от недвижим имот ползва останалите съсобственици, като им дава възможност за окрупняване на дяловете им или ликвидиране на съсобствеността. Нормата е императивна и не е възможно лицата по договорен път предварително да се окажат от упражняване на предоставените от нея права. В случай че съсобственикът не представи необходимите доказателства за изпълнение на изискванията на чл. 33 ЗС при извършване на продажбата, нотариусът отказва да изповяда сделката. Ако сделката бъде сключена в нарушение на горните правила, чл. 33, ал. 2 ЗС урежда иск в полза на заинтересования съсобственик за изкупуване на частта на продавача при действително уговорените условия.Законовите изисквания при продажба на земеделски земи са уредени от чл. 4а от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ). Той предвижда право за ползвателя, с когото собственикът има сключен договор за аренда или договор за наем за срок пет и повече години, и е ползвал имота една и повече години, да купи земеделската земя при същите условия, при които се продава на третото лице. Алинея 5 от същата разпоредба съдържа изрична препратка, съгласно която при съсобствена земеделска земя правото на изкупуване на ползвателите по чл. 4а ЗСПЗЗ се прилага след правото на изкупуване на съсобствениците по чл. 33 ЗС. Видно от цитирания текст, чл. 33 ЗС намира приложение и при продажбата на земеделски земи. При земеделските земи изискванията на чл. 33 ЗС са допълнително утежнени от специалната норма на чл. 4а ЗСППЗЗ. С нея ползвателите на земеделски земи са включени като следваща категория лица след съсобствениците, които имат законово право при продажба да изкупят продавания имот преди третото лице-купувач. Въведените допълнителни изисквания са мотивирани с прилагането на един от заложените в основата на нашата поземлена реформа принципи, според който земеделската земя следва да се предоставя на тези лица, които я обработват. Използвано е познатото от чл. 33 ЗС нормативно разрешение, в което при продажбата собственикът представя писмени доказателства, че е предложил на лицата с право на изкупуване да купят земеделската земя при същите условия и декларация, че те не са приели предложението. Нормата на чл. 4а ЗСППЗЗ е императивна. В случай че собственикът не представи необходимите доказателства за изпълнение на изискванията й, нотариусът отказва да изповяда сделката. При неспазване на предписанията на чл. 4а ЗСППЗЗ в ал. 2 от разпоредбата е предвиден иск на ползвателя за изкупуване на земеделската земя при действително уговорените условия. Както се вижда, нормите на чл. 33 ЗС и чл. 4а ЗСППЗЗ, са твърде сходни по отношение характеристиките на предвиденото от тях право на изкупуване и механизмите за неговата защита. Като се е водел от текста на чл. 33 ЗС, законодателят е създал въз основа на него в лицето на чл. 4а ЗСППЗЗ идентичен способ за изкупуване на земеделски земи, който ползва и друга категория лица освен съсобствениците. Въвеждането на ползвателите в кръга на лицата, които имат право да изкупят имота от собственика преди продажбата му на трето лице, основателно е критикувано от правната теория. Макар и донякъде оправдано от практически съображения, то поставя съществени пречки пред собственика и затруднява упражняването на правомощието му за разпореждане с притежаваната земеделска земя. Установените от чл. 33 ЗС изисквания при продажба на съсобствен имот не са универсално приложими и съдебната практика е предвидила изключения от тях. Такова изключение е уредено в ТР № 50 от 01.06.1956 г. на ОСГК на ВС за продажбата на наследство, в което има недвижими имоти. Решението разглежда въпроса отнасят ли се изискванията на чл. 33 ЗС за продажбата на трето лице на наследство с включени в него недвижими имоти, както и на наследство, състоящо се само от недвижими имоти.Разпоредбата на чл. 33 ЗС има ограничителен характер и за това тя следва да се приложи само при продажбата на част от съсобствен недвижим имот. Предписанията й обаче не могат да се прилагат при продажба на част от съсобствена движима вещ. По същите съображения разпоредбата на чл. 33 ЗС не може да се приложи и към продажбата на наследство. При продажбата на наследство важат правилата на чл. 212 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Щом като продажбата на наследство се урежда със специални норми и в тях не се съдържат ограничения като в чл. 33 ЗС, въпросните ограничения не могат да бъдат приложени спрямо нея. Ограниченията на чл. 33 ЗС не могат да намерят приложение в случай на продажба на наследство и поради това, че при продажбата не се определят неговите предмети и сред тях може да има освен недвижими имоти, също и движими вещи, за които ограниченията не се отнасят. Не може да се извърши разделяне на продажбата, като се допуска изкупване само на недвижимия имот от наследството.Член 33 ЗС не намира приложение при продажба на наследство, което се състои само от недвижими имоти, както поради ограничителното приложение на тази разпоредба относно продажба на част от съсобствен недвижим имот, така и поради обстоятелството, че когато се продава наследство, без да се определят предметите му, не може да се приеме, че то се състои само от недвижими имоти. В този случай законът третира наследството като съвкупност от права и задължения и затова установява сравнително лек режим за продажбата му.Въз основа на изтъкнатите съображения, ВС е приел, че чл. 33 ЗС няма приложение при продажба на наследство, в което има недвижими имоти, включително и тогава, когато наследството се състои само от недвижими имоти.Изложените аргументи на съда по отношение приложното поле на чл. 33 ЗС са напълно относими и към нормата на чл. 4а ЗСППЗЗ. Тя също има общ характер в случаите на продажба на наследство и това налага ограничителното й прилагане спрямо чл. 212 ЗЗД. Нормата на ЗСПЗЗ следва да се отнася само до продажбата от граждани или юридически лица на земеделска земя, без да обхваща продажбата на наследство, в което са включени или което изцяло е съставено от земеделски земи. По този начин се постига единно и непротиворечиво прилагане на цитираните разпоредби на ЗС и ЗСПЗЗ и се възприемат утвърдените от съдебната практика разрешения за подобни случаи. Подобно виждане е изцяло в духа на ТР № 50 от 01.06.1956 г. на ОСГК на ВС и поддържа неговата концепция за установяване на облекчен режим за продажбата на наследство като съвкупност от права и задължения. С оглед на изложеното, нормата на чл. 4а ЗСППЗЗ също не следва да се прилага при продажба на наследство, в което има земеделски земи, включително и тогава, когато наследството се състои само от земеделски земи.Поради това в разглеждания казус лицето не е длъжно преди да продаде дела си от наследството да го предложи за изкупуване на останалите съсобственици съобразно изискването на чл. 33 ЗС, както и съгласно разпоредбата на чл. 4а ЗСППЗЗ да предложи земеделските земи за изкупуване от ползвателите им. По отношение на предпоставките за извършване на сделката, продавачът единствено е задължен от закона да докаже качеството си на наследник. Това става чрез представяне на удостоверение за наследници на починалото лице, на завещания, договори за делба, съдебни решения и др. За да бъдат спазени изискванията на чл. 212 ЗЗД, наследството следва да се продаде изцяло, без да се посочват неговите предмети.Договорът е формален. Продажбата на наследство трябва да бъде в писмена форма и подписите на договарящите да бъдат нотариално заверени. Така извършената продажба на наследство е действителна, независимо от това, дали в наследството има недвижими имоти. Нормата на чл. 112 ЗЗД се явява специална спрямо чл. 18 ЗЗД и изключва нейното приложение при продажбата на наследство, съставено изцяло или отчасти от недвижими имоти.За да може да бъде противопоставен на трети лица, законът изисква договорът да бъде вписан. Вписването се извършва с оглед защитата на третите лица, които са договаряли с прехвърлителя1.Неспазването на това изискване обаче не е от значение за действителността на продажбата между страните. За да бъде вписан, договорът трябва да съдържа дата и място на сключване и продажната цена на наследството, както и собственото, бащиното и фамилното име, местожителството и единният граждански номер на страните по сделката, а когато страна е едноличен търговец или юридическо лице, посочват се фирмата, съдът и номерът на фирменото дело, организационната форма и седалището, номерът по БУЛСТАТ и данъчният номер. Вписването се извършва по разпореждане на съдията по вписванията от службата по вписванията по местонахождението на недвижимия имот. Когато в наследството има недвижими имоти, които се намират в различни райони, договорът за продажба на наследство се вписва по писмена молба на заинтересования от съдиите по вписванията на всеки от тези райони.В заключение следва да се посочи, че с настоящия казус се добавя още един аспект към проблемите, свързани с новите разпоредби в ЗСПЗЗ, регламентиращи реда за продажба на земеделски земи. Действащата нормативна база не дава изчерпателна и непротиворечива уредба на въпроса за приложението на чл. 4а. ЗСППЗЗ и чл. 33 ЗС при продажба на наследство, в което има земеделски земи. Проблемът е предоставен за разрешаване на правоприлагащите органи и е намерил своя отговор в съдебната практика в лицето на ТР № 50 от 01.06.1956 г. на ОСГК на ВС. Въпросното тълкувателно решение установява общото правило при продажба на наследство, в което има недвижими имоти. Предложеното от него разрешение е относимо спрямо земеделските земи като вид недвижими имоти и не противоречи на нормите на ЗСПЗЗ. Поради това, то следва да намери приложение и при продажбата на наследство, в което има земеделски земи. Въпреки изложеното, една изрична законодателна редакция в ЗСППЗ би прекратила нуждата въпросното разрешение да се извлича по тълкувателен път и би осигурила еднаквото и непротиворечиво прилагане на законовите текстове.
Съгласно общото правило на нормата на чл. 33, ал. 1 от Закона за собствеността (ЗС) съсобственикът може да продаде своята част от недвижимия имот на трето лице само след като представи пред нотариуса писмени доказателства, че е предложил на другите съсобственици да купят тази част при същите условия и декларира писмено пред него, че никой от тях не е приел това предложение. Целта на нормата е да се предвиди възможност за прекратяване на съществуващата съсобственост върху недвижим имот. Нуждата от прекратяване възниква поради затрудненията, свързани със съвместното упражняване на правомощията на ползване и разпореждане с подобни имоти. Уреденото в нея задължение относно реда за предлагане за продажба на притежавана част от недвижим имот ползва останалите съсобственици, като им дава възможност за окрупняване на дяловете им или ликвидиране на съсобствеността. Нормата е императивна и не е възможно лицата по договорен път предварително да се окажат от упражняване на предоставените от нея права. В случай че съсобственикът не представи необходимите доказателства за изпълнение на изискванията на чл. 33 ЗС при извършване на продажбата, нотариусът отказва да изповяда сделката. Ако сделката бъде сключена в нарушение на горните правила, чл. 33, ал. 2 ЗС урежда иск в полза на заинтересования съсобственик за изкупуване на частта на продавача при действително уговорените условия.Законовите изисквания при продажба на земеделски земи са уредени от чл. 4а от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ). Той предвижда право за ползвателя, с когото собственикът има сключен договор за аренда или договор за наем за срок пет и повече години, и е ползвал имота една и повече години, да купи земеделската земя при същите условия, при които се продава на третото лице. Алинея 5 от същата разпоредба съдържа изрична препратка, съгласно която при съсобствена земеделска земя правото на изкупуване на ползвателите по чл. 4а ЗСПЗЗ се прилага след правото на изкупуване на съсобствениците по чл. 33 ЗС. Видно от цитирания текст, чл. 33 ЗС намира приложение и при продажбата на земеделски земи. При земеделските земи изискванията на чл. 33 ЗС са допълнително утежнени от специалната норма на чл. 4а ЗСППЗЗ. С нея ползвателите на земеделски земи са включени като следваща категория лица след съсобствениците, които имат законово право при продажба да изкупят продавания имот преди третото лице-купувач. Въведените допълнителни изисквания са мотивирани с прилагането на един от заложените в основата на нашата поземлена реформа принципи, според който земеделската земя следва да се предоставя на тези лица, които я обработват. Използвано е познатото от чл. 33 ЗС нормативно разрешение, в което при продажбата собственикът представя писмени доказателства, че е предложил на лицата с право на изкупуване да купят земеделската земя при същите условия и декларация, че те не са приели предложението. Нормата на чл. 4а ЗСППЗЗ е императивна. В случай че собственикът не представи необходимите доказателства за изпълнение на изискванията й, нотариусът отказва да изповяда сделката. При неспазване на предписанията на чл. 4а ЗСППЗЗ в ал. 2 от разпоредбата е предвиден иск на ползвателя за изкупуване на земеделската земя при действително уговорените условия. Както се вижда, нормите на чл. 33 ЗС и чл. 4а ЗСППЗЗ, са твърде сходни по отношение характеристиките на предвиденото от тях право на изкупуване и механизмите за неговата защита. Като се е водел от текста на чл. 33 ЗС, законодателят е създал въз основа на него в лицето на чл. 4а ЗСППЗЗ идентичен способ за изкупуване на земеделски земи, който ползва и друга категория лица освен съсобствениците. Въвеждането на ползвателите в кръга на лицата, които имат право да изкупят имота от собственика преди продажбата му на трето лице, основателно е критикувано от правната теория. Макар и донякъде оправдано от практически съображения, то поставя съществени пречки пред собственика и затруднява упражняването на правомощието му за разпореждане с притежаваната земеделска земя. Установените от чл. 33 ЗС изисквания при продажба на съсобствен имот не са универсално приложими и съдебната практика е предвидила изключения от тях. Такова изключение е уредено в ТР № 50 от 01.06.1956 г. на ОСГК на ВС за продажбата на наследство, в което има недвижими имоти. Решението разглежда въпроса отнасят ли се изискванията на чл. 33 ЗС за продажбата на трето лице на наследство с включени в него недвижими имоти, както и на наследство, състоящо се само от недвижими имоти.Разпоредбата на чл. 33 ЗС има ограничителен характер и за това тя следва да се приложи само при продажбата на част от съсобствен недвижим имот. Предписанията й обаче не могат да се прилагат при продажба на част от съсобствена движима вещ. По същите съображения разпоредбата на чл. 33 ЗС не може да се приложи и към продажбата на наследство. При продажбата на наследство важат правилата на чл. 212 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Щом като продажбата на наследство се урежда със специални норми и в тях не се съдържат ограничения като в чл. 33 ЗС, въпросните ограничения не могат да бъдат приложени спрямо нея. Ограниченията на чл. 33 ЗС не могат да намерят приложение в случай на продажба на наследство и поради това, че при продажбата не се определят неговите предмети и сред тях може да има освен недвижими имоти, също и движими вещи, за които ограниченията не се отнасят. Не може да се извърши разделяне на продажбата, като се допуска изкупване само на недвижимия имот от наследството.Член 33 ЗС не намира приложение при продажба на наследство, което се състои само от недвижими имоти, както поради ограничителното приложение на тази разпоредба относно продажба на част от съсобствен недвижим имот, така и поради обстоятелството, че когато се продава наследство, без да се определят предметите му, не може да се приеме, че то се състои само от недвижими имоти. В този случай законът третира наследството като съвкупност от права и задължения и затова установява сравнително лек режим за продажбата му.Въз основа на изтъкнатите съображения, ВС е приел, че чл. 33 ЗС няма приложение при продажба на наследство, в което има недвижими имоти, включително и тогава, когато наследството се състои само от недвижими имоти.Изложените аргументи на съда по отношение приложното поле на чл. 33 ЗС са напълно относими и към нормата на чл. 4а ЗСППЗЗ. Тя също има общ характер в случаите на продажба на наследство и това налага ограничителното й прилагане спрямо чл. 212 ЗЗД. Нормата на ЗСПЗЗ следва да се отнася само до продажбата от граждани или юридически лица на земеделска земя, без да обхваща продажбата на наследство, в което са включени или което изцяло е съставено от земеделски земи. По този начин се постига единно и непротиворечиво прилагане на цитираните разпоредби на ЗС и ЗСПЗЗ и се възприемат утвърдените от съдебната практика разрешения за подобни случаи. Подобно виждане е изцяло в духа на ТР № 50 от 01.06.1956 г. на ОСГК на ВС и поддържа неговата концепция за установяване на облекчен режим за продажбата на наследство като съвкупност от права и задължения. С оглед на изложеното, нормата на чл. 4а ЗСППЗЗ също не следва да се прилага при продажба на наследство, в което има земеделски земи, включително и тогава, когато наследството се състои само от земеделски земи.Поради това в разглеждания казус лицето не е длъжно преди да продаде дела си от наследството да го предложи за изкупуване на останалите съсобственици съобразно изискването на чл. 33 ЗС, както и съгласно разпоредбата на чл. 4а ЗСППЗЗ да предложи земеделските земи за изкупуване от ползвателите им. По отношение на предпоставките за извършване на сделката, продавачът единствено е задължен от закона да докаже качеството си на наследник. Това става чрез представяне на удостоверение за наследници на починалото лице, на завещания, договори за делба, съдебни решения и др. За да бъдат спазени изискванията на чл. 212 ЗЗД, наследството следва да се продаде изцяло, без да се посочват неговите предмети.Договорът е формален. Продажбата на наследство трябва да бъде в писмена форма и подписите на договарящите да бъдат нотариално заверени. Така извършената продажба на наследство е действителна, независимо от това, дали в наследството има недвижими имоти. Нормата на чл. 112 ЗЗД се явява специална спрямо чл. 18 ЗЗД и изключва нейното приложение при продажбата на наследство, съставено изцяло или отчасти от недвижими имоти.За да може да бъде противопоставен на трети лица, законът изисква договорът да бъде вписан. Вписването се извършва с оглед защитата на третите лица, които са договаряли с прехвърлителя1.Неспазването на това изискване обаче не е от значение за действителността на продажбата между страните. За да бъде вписан, договорът трябва да съдържа дата и място на сключване и продажната цена на наследството, както и собственото, бащиното и фамилното име, местожителството и единният граждански номер на страните по сделката, а когато страна е едноличен търговец или юридическо лице, посочват се фирмата, съдът и номерът на фирменото дело, организационната форма и седалището, номерът по БУЛСТАТ и данъчният номер. Вписването се извършва по разпореждане на съдията по вписванията от службата по вписванията по местонахождението на недвижимия имот. Когато в наследството има недвижими имоти, които се намират в различни райони, договорът за продажба на наследство се вписва по писмена молба на заинтересования от съдиите по вписванията на всеки от тези райони.В заключение следва да се посочи, че с настоящия казус се добавя още един аспект към проблемите, свързани с новите разпоредби в ЗСПЗЗ, регламентиращи реда за продажба на земеделски земи. Действащата нормативна база не дава изчерпателна и непротиворечива уредба на въпроса за приложението на чл. 4а. ЗСППЗЗ и чл. 33 ЗС при продажба на наследство, в което има земеделски земи. Проблемът е предоставен за разрешаване на правоприлагащите органи и е намерил своя отговор в съдебната практика в лицето на ТР № 50 от 01.06.1956 г. на ОСГК на ВС. Въпросното тълкувателно решение установява общото правило при продажба на наследство, в което има недвижими имоти. Предложеното от него разрешение е относимо спрямо земеделските земи като вид недвижими имоти и не противоречи на нормите на ЗСПЗЗ. Поради това, то следва да намери приложение и при продажбата на наследство, в което има земеделски земи. Въпреки изложеното, една изрична законодателна редакция в ЗСППЗ би прекратила нуждата въпросното разрешение да се извлича по тълкувателен път и би осигурила еднаквото и непротиворечиво прилагане на законовите текстове.
Промени в правилата за насърчаване на инвестициите
Промени в правилата за насърчаване на инвестициите
ПРОМЕНИ В ПРАВИЛАТА ЗА НАСЪРЧАВАНЕ НА ИНВЕСТИЦИИТЕ
Обнародваният в бр. 42 от 29.05.2007 г. на “Държавен вестник” Закон за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на инвестициите (ЗНИ) влиза в сила от 30.08.2007 (три месеца след обнародването му съгласно § 39 от закона).1 С него се осъществява поредната радикална реформа в законодателството ни в областта на инвестициите.2 Измененията са многобройни, включително и структурни. Това налага преди всичко тяхното общо представяне.
1. Целта на променитеЕдна от основните цели е подобряване на конкурентните позиции на страната ни за привличане на инвестиции за технологично развитие в производства и услуги с висока добавена стойност при спазване принципите на устойчивото развитие. С въвеждането на нови подходи българската икономика се доближава до прилаганите схеми от инвестиционни стимули във водещите страни по приток на инвестиции от Централна и Източна Европа, като Чехия, Словакия, и други.3 Друга причина за изменението на режима произтича от необходимостта да бъде хармонизирано вътрешното ни законодателство с новия Регламент (ЕО) № 1628/2006 г. на Комисията от 24.10.2006 г. за приложението на чл. 87 и 88 от Договора за ЕО по отношение на националната регионална инвестиционна помощ.4
Други цели на настоящата реформа могат да се изведат от новата ал. 2 на чл. 1 ЗНИ, в която са обявени основните цели на закона:
подобряване на инвестиционния климат и преодоляване на регионалните различия в икономическото развитие;
създаване на нови и високопроизводителни работни места.
2. Структурни промениНай-важната структурна промяна в закона е обособяването на три нови раздела в глава трета на закона.Трите новообособени раздела уреждат: 1) условията и мерките за насърчаване на инвестициите; 2) реда за насърчаване на инвестициите и 3) прилагането на мерките за насърчаване на инвестициите.Променено е систематичното място на специалните правила, уреждащи чуждестранните инвестиции. Правилно те бяха извадени от глава първа, уреждаща общите положения. Поместването им в глава пета - “Права върху недвижими имоти” обаче, би трябвало да е съпроводено с изменение на заглавието, понеже то вече не отговаря на съдържанието на новите чл. 23-25 от закона.
3. Изменения в правомощията на органите, които осигуряват провеждането на държавната политика в областта на инвестициитеИздаването на сертификат за клас инвестиция вече е от компетенциите на министъра на икономиката и енергетиката, а не на изпълнителния директор на Българската агенция за инвестиции (БАИ) или на оправомощено от него длъжностно лице.
С особено важно значение са новите ал. 2 и 3 в чл. 11 ЗНИ, с които се уреждат компетенции по прилагането на мерките за насърчаване на инвестициите на кметовете на общини и райони - за съответната територия.
Прецизирани са компетенциите на агенцията, уредени в чл. 11б ЗНИ. Най-общото й задължение - да осъществява информационно обслужване на инвеститорите, се дефинира като предоставяне на устна и писмена информация на лице, заинтересовано да инвестира и желаещо да се информира за инвестиционния климат или да получи информация за потенциални партньори в страната, както и за всички административни процедури по осъществяване на инвестицията. На агенцията са възложени и други задължения, свързани с предоставянето на информация - например изготвянето на тримесечни и годишни доклади, поддържа страница в интернет и други подобни.5
4. Най-многобройни са промените в глава трета - Насърчаване на инвестициитеБез съмнение тя заема централно място в закона, като дори повтаря заглавието му. В нея се уреждат следните въпроси: 1) изискванията, на които трябва да отговарят инвестициите, които се насърчават по реда на закона (понятието за инвестиция), 2) класовете инвестиции (уредени също в раздел първи), 3) редът за издаване на сертификат за клас инвестиция,6 както и 4) мерките за насърчаване и 5) тяхното прилагане (последните два въпроса се уреждат в раздел трети).
4.1. Понятие за инвестиции и условия за насърчаването им. Класове инвестицииВъвежда се понятието за първоначална инвестиция съобразно чл. 2 от Регламент (ЕО) № 1628/2006 - инвестиция в материални и нематериални дълготрайни активи7 и свързаните с тях нови работни места8, във връзка със създаването на ново предприятие, с разширяването на съществуващо предприятие, с диверсификация (разнообразяване) на производството на предприятието с нови продукти или със съществена промяна в цялостния производствен процес на съществуващо предприятие.
Предвидени са следните допълнителни изисквания, за да бъде насърчавана една инвестиция:
изчерпателно са посочени секторите и икономическите дейности, в които ще бъдат насърчавани инвестициите, за разлика от използвания досега подход на изключването (вж. старата редакция на чл. 12, ал. 2 ЗНИ)9;
най-малко 80 на сто от бъдещите общи приходи да са от произведените продукти от посочените икономически дейности;
инвестицията в един обект10 да не е под минималния размер, определен в правилника за прилагане на закона, който размер може да се намалява с оглед наличието на допълнителни условия;11
когато инвестиционният проект се осъществява от юридическо лице, различно от инвеститора (чийто проект е сертифициран), мерките за насърчаване на инвестициите могат да се прилагат по отношение на юридическото лице, ако инвеститорът притежава не по-малко от 75 на сто от регистрирания капитал. Инвеститорът и юридическото лице отговарят солидарно за изпълнението на задълженията си по осъществяване на инвестицията (чл. 17 ЗНИ);
;най-малко 40 на сто от приемливите разходи за инвестицията да се финансират със собствени или привлечени средства на инвеститора;12
относно сроковете: 1) срокът за осъществяване на инвестицията да е до три години, смятано от датата на издаването на сертификат за клас инвестиция;13 и 2) инвестицията да се поддържа най-малко 5 години в съответния регион, смятано от датата на нейното осъществяване; 3) работните места, свързани с инвестицията, да се поддържат най-малко 3 години в съответния регион.
Новост е установяването на пречки за насърчаване на инвестиции на определени лица (чл. 13 ЗНИ).14 Не се насърчават инвестициите и в следните случаи:
в предприятия в затруднение по смисъла на § 1, т. 30 ЗКПО;
;за изпълнение на приватизационни15 или концесионни договори и в изпълнение на компенсаторни (офсетни) споразумения;
за производство на продукти в отраслите въгледобив, стоманодобив, корабостроене, производство на синтетични влакна, рибарство и аквакултури, както и в дейностите, свързани с първичното производство на земеделски продукти, изброени в Приложение I към Договора за създаване на Европейската общност16.
След този преглед се очертава заключението, че с новите изисквания се прецизира и донякъде се ограничава приложното поле на закона. Така законодателят за пореден път демонстрира принципа на действие на махалото - след като през 2004 г. приложното поле на закона бе необосновано разширено.По нов начин са диференцирани класовете инвестиции според техния размер. Класовете са два - “А” и “Б”, като в правилника за прилагане на закона ще бъдат определени минималните прагове за различните хипотези по чл. 12, ал. 2, т. 5 ЗНИ. Сертификат се издава само за инвестициите от двата класа. Инвестиционните проекти от клас А (първи клас) се смятат за приоритетни инвестиционни проекти.
4.2. Издаване на сертификатУсловията и редът за издаване на сертификат за клас инвестиция досега се определяха предимно в правилника. Основните въпроси сега са регламентирани в няколко нови текста на закона. Могат да се откроят някои принципно нови положения:
в заявлението инвеститорът следва да посочи мерките за насърчаване на инвестициите, които желае да ползва (чл. 18, ал. 1 ЗНИ);
;заявлението и приложените към него документи могат да се представят и в електронен вид, подписани с универсален електронен подпис, по реда на ЗЕДЕП;
;изпълнителният директор на агенцията оценява постъпилите документи и в 30-дневен срок изготвя мотивирано предложение до министъра на икономиката и енергетиката да издаде или да откаже да издаде сертификат. Основанията за отказ са установени в закона (чл. 19): 1) ако представените документи не отговарят на изискванията, допуснати са несъответствия или непълноти, които не са отстранени в 6-месечен срок; 2) ако инвестицията не отговаря на условията по чл. 12 или е налице пречка по чл. 13 или чл. 13а ЗНИ.
4.3. Мерките за насърчаване на инвестициитеВъз основа на изброяването в чл. 15 ЗНИ могат да се разграничат три групи мерки за насърчаване на инвестициите.
1) Общите мерки се прилагат за всяка инвестиция, за която е издаден сертификат:- съкратени срокове за административно обслужване съгласно чл. 21 ЗНИ;- индивидуално административно обслужване, необходимо за осъществяване на инвестиционния проект съгласно чл. 22 ЗНИ.
2) За останалите видове мерки в чл. 16 ЗНИ са поставени допълнителни изисквания. Тези “специални” мерки са:- придобиване право на собственост или ограничени вещни права върху недвижими имоти - частна държавна и частна общинска собственост;- финансово подпомагане за изграждане елементи на техническата инфраструктура, необходими за осъществяване на един или повече инвестиционни проекти;- финансово подпомагане за обучение за придобиване на професионална квалификация на лица до 29-годишна възраст, включително и на стажанти от висшите училища в страната, заели новите работни места, свързани с инвестициите.
За прилагането на тези мерки е необходимо:
- инвеститорът да е подал заявление за сертификат преди започване на работата по инвестиционния проект;- министърът на икономиката и енергетиката да е удостоверил в сертификата: 1) принципното съответствие на проекта с условията за приемливост на схемата за помощ съгласно чл. 5, ал. 1 от Регламент (ЕО) № 1628/2006; или 2) намерението си да приложи мярката, при условие че бъде одобрена от Европейската комисия в случаите, когато представлява държавна помощ, която не попада в обхвата на групово освобождаване, съгласно Регламент (ЕО) № 1628/2006;- да са изпълнени условията по действащото законодателство в областта на държавните помощи;- за инвестиционния проект да има издадено положително становище или оценка от съответния компетентен орган по околната среда.
3) На трето място, за прилагането на определени мерки е възможно установяването на допълнителни предпоставки в други закони. Такива са мерките по ЗКПО, ЗДДС и Закона за насърчаване на заетостта.
4.4. Прилагане на конкретните меркиПромените в правилата за ускорено (чл. 21) и за индивидуално (чл. 22) административно обслужване нямат принципен характер, затова няма да се спираме на тях. Може да се отбележи само, че поради въведения принцип на децентрализация индивидуалното административно обслужване се извършва от служители на агенцията пред всички централни органи на изпълнителната власт, а в останалите случаи - от длъжностните лица от администрацията на териториалните органи на изпълнителната власт.
Новост в закона е по-подробната уредба за прилагането на следните три вида мерки:
1) Продажба или учредяване на ограничено вещно право върху недвижим имот - частна държавна или общинска собственост. Съгласно чл. 22а ЗНИ:
- отпада ограничението мярката да е достъпна само за инвеститори със сертификат за първи клас инвестиция;- вече не се предвижда възможността за безвъзмездно прехвърляне на собствеността или учредяване на ограничени вещни права;- оценките на имотите се извършват най-малко от двама независими лицензирани оценители, като крайната пазарна цена не може да бъде по-ниска от средноаритметичната стойност на двете оценки;- компетентен орган е длъжен да изпрати в агенцията екземпляр от договора в 7-дневен срок от сключването му;- инвеститорът не може да се разпорежда с придобитите недвижими имоти и да прехвърля учредените върху тях ограничени вещни права до изтичането на срока за поддържане на инвестицията.
2) Финансово подпомагане за изграждане елементи на техническата инфраструктура - чл. 22б ЗНИ:- елементите на техническата инфраструктура, за които е приложима мярката, са посочени в закона - местни пътища и улици (публична общинска собственост), водоснабдителни и канализационни мрежи и съоръжения (публична общинска или държавна собственост). Счита се, че съответните оператори имат достатъчно добри възможности да предложат на инвеститорите изграждането на телекомуникационна и енергийна инфраструктура;- освен за инвестициите от клас “А”, тази мярка е достъпна и за осъществяване на два или повече сертифицирани инвестиционни проекта, осъществявани на територията на индустриална зона;17 - инвестициите, които се осъществяват във високотехнологичните дейности или в административните граници на икономически изоставащи региони, се насърчават приоритетно.
3) Финансово подпомагане за обучение за придобиване на професионална квалификация - чл. 22в ЗНИ:- средствата се отпускат от Министерския съвет по предложение на министъра на икономиката и енергетиката;- мярката се прилага за всеки инвеститор, получил сертификат, когато са налице следните предпоставки: 1) инвестицията да се осъществява във високотехнологични дейности или изцяло в икономически изоставащи региони; 2) новите работни места трябва да се поддържат най-малко три години; 3) годишното трудово възнаграждение на заетите по трудово правоотношение в предприятието да е по-високо от средното в страната за съответната икономическа дейност (по данни на НСИ); 4) на инвеститора да не са предоставени или да не могат да му бъдат предоставени средства по реда на Закона за насърчаване на заетостта;- инвеститорът може да проведе обучението чрез обучаваща организация или самостоятелно;- взаимоотношенията във връзка с обучението за придобиване на професионална квалификация се уреждат съгласно Регламент (ЕО) № 68/2001 на Комисията, изменен с Регламент (ЕО) № 363/2004 на Комисията, относно прилагането на чл. 87 и 88 от Договора за ЕО по отношение на помощта за обучение. Редът е определен с правилника за прилагане на закона.
Доц. д-р Методи МАРКОВ_____________________________1 Инвестиционните планове, получили сертификат за клас инвестиция по досегашния ред, се насърчават до осъществяването на инвестицията за срок не по-дълъг от три години, смятано от датата на издаване на сертификат (§ 35 ЗИДЗНИ). Постъпилите до влизането в сила на изменението на закона заявления за издаване на сертификат за клас инвестиция се разглеждат по досегашния ред (§ 37 ЗИДЗНИ).2 Предходното съществено изменение на закона бе извършено през 2004 г. - ДВ, бр. 37 от 2004 г., когато бе променено и наименованието на акта.3 Вж. Мотивите към законопроекта на Министерския съвет.4 ОВ, L 302/01.11.2006.5 Отпаднало е задължението на агенцията да извършва маркетингови и други проучвания за сметка на инвеститорите.6 Заглавието на втория раздел е по-широко формулирано - “Ред за насърчаване на инвестициите”.7 По смисъла на чл. 2 от Регламент (ЕО) № 1628/2006 1) материални активи са поземлени имоти, сгради, машини и съоръжения; 2) нематериални активи - трансфер на технологии чрез придобиване на патенти лицензионни права, ноу-хау или непатентовани технически знания.8 Съгласно чл. 2 от Регламент (ЕО) № 1628/2006 такива са работните места, които се създават след завършване на инвестицията - във връзка с дейността, за която се отнася инвестицията, включително тези, които могат да се създадат чрез по-високо уплътняване на придобития с инвестицията капацитет.9 Съгласно чл. 12, ал. 2, т. 2 ЗНИ това са:- от индустриалния сектор: преработваща промишленост и производство на електроенергия от възобновяеми енергийни източници (слънчевата, вятърната, водната и геотермалната енергия, възобновяващи се без видимо изтощаване при използването им, както и отпадни топлини, енергията от растителна и животинска биомаса, в т. ч. биогаз, и енергията от индустриални и битови отпадъци - § 1, т. 6 ЗЕ);- от сектора на услугите: високотехнологични дейности в областта на компютърните технологии, научноизследователска и развойна дейност, както и образование и хуманно здравеопазване. Високотехнологични са дейностите, определени с правилника за прилагане на закона по съществуващата класификация на ЕВРОСТАТ и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (вж. § 1, т. 11 ЗНИ). В мотивите към законопроекта се посочва, че според прогнозно изследване на УНКТАД това са най-привлекателните за инвестиции сектори.Обхватът на икономическите дейности и продуктите, произведени в резултат на осъществяване на инвестициите в тези дейности, ще бъдат определени с правилника за прилагане на закона.10 Трябва да се прави разлика между обект и предприятие. Обект по смисъла на закона е икономически неделима съвкупност от дълготрайни активи, които са свързани помежду си физически и функционално за производство на определен продукт или продукти (§ 1, т. 7 ЗНИ).11 Хипотезите се отнасят за инвестиции: 1) в икономически изоставащите региони или във високотехнологични дейности, 2) в индустриалния сектор или 3) в сектора на услугите.12 Не се смятат за собствени или привлечени средствата, определени за държавна помощ или съдържащи елемент на държавна помощ.13 Съгласно чл. 22д ЗНИ министърът на икономиката и енергетиката може еднократно да удължи срока за изпълнение на инвестиционния проект до една година, когато инвестицията е от клас “А”. Необходимо е размерът й да не е по-малък от 100 млн. лв. или административното обслужване да не е било извършено в определените от закона срокове по причина, за която инвеститорът не отговаря.14 Лице, което е осъдено, по отношение на което е открито производство по несъстоятелност или по ликвидация, което има задължения към държавата или към община по смисъла на чл. 162, ал. 2 ДОПК. Изискванията се отнасят и за едноличните собственици на капитала, за управителите или за членовете на управителните органи на инвеститора.15 В досегашната редакция на чл. 12, ал. 2 съществуваше ограничение само за приватизационните договори.16 Вж. чл. 1, ал. 2 от Регламент (ЕО) № 1628/2006.17 По смисъла на § 1, т. 12 ЗНИ “индустриална зона” е един или няколко съседни поземлени имота, с площ не по-малка от 50 дка, които с влязъл в сила подробен устройствен план са застроени или са предвидени за застрояване с производствени или административни сгради с прилежаща инфраструктура.
ПРОМЕНИ В ПРАВИЛАТА ЗА НАСЪРЧАВАНЕ НА ИНВЕСТИЦИИТЕ
Обнародваният в бр. 42 от 29.05.2007 г. на “Държавен вестник” Закон за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на инвестициите (ЗНИ) влиза в сила от 30.08.2007 (три месеца след обнародването му съгласно § 39 от закона).1 С него се осъществява поредната радикална реформа в законодателството ни в областта на инвестициите.2 Измененията са многобройни, включително и структурни. Това налага преди всичко тяхното общо представяне.
1. Целта на променитеЕдна от основните цели е подобряване на конкурентните позиции на страната ни за привличане на инвестиции за технологично развитие в производства и услуги с висока добавена стойност при спазване принципите на устойчивото развитие. С въвеждането на нови подходи българската икономика се доближава до прилаганите схеми от инвестиционни стимули във водещите страни по приток на инвестиции от Централна и Източна Европа, като Чехия, Словакия, и други.3 Друга причина за изменението на режима произтича от необходимостта да бъде хармонизирано вътрешното ни законодателство с новия Регламент (ЕО) № 1628/2006 г. на Комисията от 24.10.2006 г. за приложението на чл. 87 и 88 от Договора за ЕО по отношение на националната регионална инвестиционна помощ.4
Други цели на настоящата реформа могат да се изведат от новата ал. 2 на чл. 1 ЗНИ, в която са обявени основните цели на закона:
подобряване на инвестиционния климат и преодоляване на регионалните различия в икономическото развитие;
създаване на нови и високопроизводителни работни места.
2. Структурни промениНай-важната структурна промяна в закона е обособяването на три нови раздела в глава трета на закона.Трите новообособени раздела уреждат: 1) условията и мерките за насърчаване на инвестициите; 2) реда за насърчаване на инвестициите и 3) прилагането на мерките за насърчаване на инвестициите.Променено е систематичното място на специалните правила, уреждащи чуждестранните инвестиции. Правилно те бяха извадени от глава първа, уреждаща общите положения. Поместването им в глава пета - “Права върху недвижими имоти” обаче, би трябвало да е съпроводено с изменение на заглавието, понеже то вече не отговаря на съдържанието на новите чл. 23-25 от закона.
3. Изменения в правомощията на органите, които осигуряват провеждането на държавната политика в областта на инвестициитеИздаването на сертификат за клас инвестиция вече е от компетенциите на министъра на икономиката и енергетиката, а не на изпълнителния директор на Българската агенция за инвестиции (БАИ) или на оправомощено от него длъжностно лице.
С особено важно значение са новите ал. 2 и 3 в чл. 11 ЗНИ, с които се уреждат компетенции по прилагането на мерките за насърчаване на инвестициите на кметовете на общини и райони - за съответната територия.
Прецизирани са компетенциите на агенцията, уредени в чл. 11б ЗНИ. Най-общото й задължение - да осъществява информационно обслужване на инвеститорите, се дефинира като предоставяне на устна и писмена информация на лице, заинтересовано да инвестира и желаещо да се информира за инвестиционния климат или да получи информация за потенциални партньори в страната, както и за всички административни процедури по осъществяване на инвестицията. На агенцията са възложени и други задължения, свързани с предоставянето на информация - например изготвянето на тримесечни и годишни доклади, поддържа страница в интернет и други подобни.5
4. Най-многобройни са промените в глава трета - Насърчаване на инвестициитеБез съмнение тя заема централно място в закона, като дори повтаря заглавието му. В нея се уреждат следните въпроси: 1) изискванията, на които трябва да отговарят инвестициите, които се насърчават по реда на закона (понятието за инвестиция), 2) класовете инвестиции (уредени също в раздел първи), 3) редът за издаване на сертификат за клас инвестиция,6 както и 4) мерките за насърчаване и 5) тяхното прилагане (последните два въпроса се уреждат в раздел трети).
4.1. Понятие за инвестиции и условия за насърчаването им. Класове инвестицииВъвежда се понятието за първоначална инвестиция съобразно чл. 2 от Регламент (ЕО) № 1628/2006 - инвестиция в материални и нематериални дълготрайни активи7 и свързаните с тях нови работни места8, във връзка със създаването на ново предприятие, с разширяването на съществуващо предприятие, с диверсификация (разнообразяване) на производството на предприятието с нови продукти или със съществена промяна в цялостния производствен процес на съществуващо предприятие.
Предвидени са следните допълнителни изисквания, за да бъде насърчавана една инвестиция:
изчерпателно са посочени секторите и икономическите дейности, в които ще бъдат насърчавани инвестициите, за разлика от използвания досега подход на изключването (вж. старата редакция на чл. 12, ал. 2 ЗНИ)9;
най-малко 80 на сто от бъдещите общи приходи да са от произведените продукти от посочените икономически дейности;
инвестицията в един обект10 да не е под минималния размер, определен в правилника за прилагане на закона, който размер може да се намалява с оглед наличието на допълнителни условия;11
когато инвестиционният проект се осъществява от юридическо лице, различно от инвеститора (чийто проект е сертифициран), мерките за насърчаване на инвестициите могат да се прилагат по отношение на юридическото лице, ако инвеститорът притежава не по-малко от 75 на сто от регистрирания капитал. Инвеститорът и юридическото лице отговарят солидарно за изпълнението на задълженията си по осъществяване на инвестицията (чл. 17 ЗНИ);
;най-малко 40 на сто от приемливите разходи за инвестицията да се финансират със собствени или привлечени средства на инвеститора;12
относно сроковете: 1) срокът за осъществяване на инвестицията да е до три години, смятано от датата на издаването на сертификат за клас инвестиция;13 и 2) инвестицията да се поддържа най-малко 5 години в съответния регион, смятано от датата на нейното осъществяване; 3) работните места, свързани с инвестицията, да се поддържат най-малко 3 години в съответния регион.
Новост е установяването на пречки за насърчаване на инвестиции на определени лица (чл. 13 ЗНИ).14 Не се насърчават инвестициите и в следните случаи:
в предприятия в затруднение по смисъла на § 1, т. 30 ЗКПО;
;за изпълнение на приватизационни15 или концесионни договори и в изпълнение на компенсаторни (офсетни) споразумения;
за производство на продукти в отраслите въгледобив, стоманодобив, корабостроене, производство на синтетични влакна, рибарство и аквакултури, както и в дейностите, свързани с първичното производство на земеделски продукти, изброени в Приложение I към Договора за създаване на Европейската общност16.
След този преглед се очертава заключението, че с новите изисквания се прецизира и донякъде се ограничава приложното поле на закона. Така законодателят за пореден път демонстрира принципа на действие на махалото - след като през 2004 г. приложното поле на закона бе необосновано разширено.По нов начин са диференцирани класовете инвестиции според техния размер. Класовете са два - “А” и “Б”, като в правилника за прилагане на закона ще бъдат определени минималните прагове за различните хипотези по чл. 12, ал. 2, т. 5 ЗНИ. Сертификат се издава само за инвестициите от двата класа. Инвестиционните проекти от клас А (първи клас) се смятат за приоритетни инвестиционни проекти.
4.2. Издаване на сертификатУсловията и редът за издаване на сертификат за клас инвестиция досега се определяха предимно в правилника. Основните въпроси сега са регламентирани в няколко нови текста на закона. Могат да се откроят някои принципно нови положения:
в заявлението инвеститорът следва да посочи мерките за насърчаване на инвестициите, които желае да ползва (чл. 18, ал. 1 ЗНИ);
;заявлението и приложените към него документи могат да се представят и в електронен вид, подписани с универсален електронен подпис, по реда на ЗЕДЕП;
;изпълнителният директор на агенцията оценява постъпилите документи и в 30-дневен срок изготвя мотивирано предложение до министъра на икономиката и енергетиката да издаде или да откаже да издаде сертификат. Основанията за отказ са установени в закона (чл. 19): 1) ако представените документи не отговарят на изискванията, допуснати са несъответствия или непълноти, които не са отстранени в 6-месечен срок; 2) ако инвестицията не отговаря на условията по чл. 12 или е налице пречка по чл. 13 или чл. 13а ЗНИ.
4.3. Мерките за насърчаване на инвестициитеВъз основа на изброяването в чл. 15 ЗНИ могат да се разграничат три групи мерки за насърчаване на инвестициите.
1) Общите мерки се прилагат за всяка инвестиция, за която е издаден сертификат:- съкратени срокове за административно обслужване съгласно чл. 21 ЗНИ;- индивидуално административно обслужване, необходимо за осъществяване на инвестиционния проект съгласно чл. 22 ЗНИ.
2) За останалите видове мерки в чл. 16 ЗНИ са поставени допълнителни изисквания. Тези “специални” мерки са:- придобиване право на собственост или ограничени вещни права върху недвижими имоти - частна държавна и частна общинска собственост;- финансово подпомагане за изграждане елементи на техническата инфраструктура, необходими за осъществяване на един или повече инвестиционни проекти;- финансово подпомагане за обучение за придобиване на професионална квалификация на лица до 29-годишна възраст, включително и на стажанти от висшите училища в страната, заели новите работни места, свързани с инвестициите.
За прилагането на тези мерки е необходимо:
- инвеститорът да е подал заявление за сертификат преди започване на работата по инвестиционния проект;- министърът на икономиката и енергетиката да е удостоверил в сертификата: 1) принципното съответствие на проекта с условията за приемливост на схемата за помощ съгласно чл. 5, ал. 1 от Регламент (ЕО) № 1628/2006; или 2) намерението си да приложи мярката, при условие че бъде одобрена от Европейската комисия в случаите, когато представлява държавна помощ, която не попада в обхвата на групово освобождаване, съгласно Регламент (ЕО) № 1628/2006;- да са изпълнени условията по действащото законодателство в областта на държавните помощи;- за инвестиционния проект да има издадено положително становище или оценка от съответния компетентен орган по околната среда.
3) На трето място, за прилагането на определени мерки е възможно установяването на допълнителни предпоставки в други закони. Такива са мерките по ЗКПО, ЗДДС и Закона за насърчаване на заетостта.
4.4. Прилагане на конкретните меркиПромените в правилата за ускорено (чл. 21) и за индивидуално (чл. 22) административно обслужване нямат принципен характер, затова няма да се спираме на тях. Може да се отбележи само, че поради въведения принцип на децентрализация индивидуалното административно обслужване се извършва от служители на агенцията пред всички централни органи на изпълнителната власт, а в останалите случаи - от длъжностните лица от администрацията на териториалните органи на изпълнителната власт.
Новост в закона е по-подробната уредба за прилагането на следните три вида мерки:
1) Продажба или учредяване на ограничено вещно право върху недвижим имот - частна държавна или общинска собственост. Съгласно чл. 22а ЗНИ:
- отпада ограничението мярката да е достъпна само за инвеститори със сертификат за първи клас инвестиция;- вече не се предвижда възможността за безвъзмездно прехвърляне на собствеността или учредяване на ограничени вещни права;- оценките на имотите се извършват най-малко от двама независими лицензирани оценители, като крайната пазарна цена не може да бъде по-ниска от средноаритметичната стойност на двете оценки;- компетентен орган е длъжен да изпрати в агенцията екземпляр от договора в 7-дневен срок от сключването му;- инвеститорът не може да се разпорежда с придобитите недвижими имоти и да прехвърля учредените върху тях ограничени вещни права до изтичането на срока за поддържане на инвестицията.
2) Финансово подпомагане за изграждане елементи на техническата инфраструктура - чл. 22б ЗНИ:- елементите на техническата инфраструктура, за които е приложима мярката, са посочени в закона - местни пътища и улици (публична общинска собственост), водоснабдителни и канализационни мрежи и съоръжения (публична общинска или държавна собственост). Счита се, че съответните оператори имат достатъчно добри възможности да предложат на инвеститорите изграждането на телекомуникационна и енергийна инфраструктура;- освен за инвестициите от клас “А”, тази мярка е достъпна и за осъществяване на два или повече сертифицирани инвестиционни проекта, осъществявани на територията на индустриална зона;17 - инвестициите, които се осъществяват във високотехнологичните дейности или в административните граници на икономически изоставащи региони, се насърчават приоритетно.
3) Финансово подпомагане за обучение за придобиване на професионална квалификация - чл. 22в ЗНИ:- средствата се отпускат от Министерския съвет по предложение на министъра на икономиката и енергетиката;- мярката се прилага за всеки инвеститор, получил сертификат, когато са налице следните предпоставки: 1) инвестицията да се осъществява във високотехнологични дейности или изцяло в икономически изоставащи региони; 2) новите работни места трябва да се поддържат най-малко три години; 3) годишното трудово възнаграждение на заетите по трудово правоотношение в предприятието да е по-високо от средното в страната за съответната икономическа дейност (по данни на НСИ); 4) на инвеститора да не са предоставени или да не могат да му бъдат предоставени средства по реда на Закона за насърчаване на заетостта;- инвеститорът може да проведе обучението чрез обучаваща организация или самостоятелно;- взаимоотношенията във връзка с обучението за придобиване на професионална квалификация се уреждат съгласно Регламент (ЕО) № 68/2001 на Комисията, изменен с Регламент (ЕО) № 363/2004 на Комисията, относно прилагането на чл. 87 и 88 от Договора за ЕО по отношение на помощта за обучение. Редът е определен с правилника за прилагане на закона.
Доц. д-р Методи МАРКОВ_____________________________1 Инвестиционните планове, получили сертификат за клас инвестиция по досегашния ред, се насърчават до осъществяването на инвестицията за срок не по-дълъг от три години, смятано от датата на издаване на сертификат (§ 35 ЗИДЗНИ). Постъпилите до влизането в сила на изменението на закона заявления за издаване на сертификат за клас инвестиция се разглеждат по досегашния ред (§ 37 ЗИДЗНИ).2 Предходното съществено изменение на закона бе извършено през 2004 г. - ДВ, бр. 37 от 2004 г., когато бе променено и наименованието на акта.3 Вж. Мотивите към законопроекта на Министерския съвет.4 ОВ, L 302/01.11.2006.5 Отпаднало е задължението на агенцията да извършва маркетингови и други проучвания за сметка на инвеститорите.6 Заглавието на втория раздел е по-широко формулирано - “Ред за насърчаване на инвестициите”.7 По смисъла на чл. 2 от Регламент (ЕО) № 1628/2006 1) материални активи са поземлени имоти, сгради, машини и съоръжения; 2) нематериални активи - трансфер на технологии чрез придобиване на патенти лицензионни права, ноу-хау или непатентовани технически знания.8 Съгласно чл. 2 от Регламент (ЕО) № 1628/2006 такива са работните места, които се създават след завършване на инвестицията - във връзка с дейността, за която се отнася инвестицията, включително тези, които могат да се създадат чрез по-високо уплътняване на придобития с инвестицията капацитет.9 Съгласно чл. 12, ал. 2, т. 2 ЗНИ това са:- от индустриалния сектор: преработваща промишленост и производство на електроенергия от възобновяеми енергийни източници (слънчевата, вятърната, водната и геотермалната енергия, възобновяващи се без видимо изтощаване при използването им, както и отпадни топлини, енергията от растителна и животинска биомаса, в т. ч. биогаз, и енергията от индустриални и битови отпадъци - § 1, т. 6 ЗЕ);- от сектора на услугите: високотехнологични дейности в областта на компютърните технологии, научноизследователска и развойна дейност, както и образование и хуманно здравеопазване. Високотехнологични са дейностите, определени с правилника за прилагане на закона по съществуващата класификация на ЕВРОСТАТ и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (вж. § 1, т. 11 ЗНИ). В мотивите към законопроекта се посочва, че според прогнозно изследване на УНКТАД това са най-привлекателните за инвестиции сектори.Обхватът на икономическите дейности и продуктите, произведени в резултат на осъществяване на инвестициите в тези дейности, ще бъдат определени с правилника за прилагане на закона.10 Трябва да се прави разлика между обект и предприятие. Обект по смисъла на закона е икономически неделима съвкупност от дълготрайни активи, които са свързани помежду си физически и функционално за производство на определен продукт или продукти (§ 1, т. 7 ЗНИ).11 Хипотезите се отнасят за инвестиции: 1) в икономически изоставащите региони или във високотехнологични дейности, 2) в индустриалния сектор или 3) в сектора на услугите.12 Не се смятат за собствени или привлечени средствата, определени за държавна помощ или съдържащи елемент на държавна помощ.13 Съгласно чл. 22д ЗНИ министърът на икономиката и енергетиката може еднократно да удължи срока за изпълнение на инвестиционния проект до една година, когато инвестицията е от клас “А”. Необходимо е размерът й да не е по-малък от 100 млн. лв. или административното обслужване да не е било извършено в определените от закона срокове по причина, за която инвеститорът не отговаря.14 Лице, което е осъдено, по отношение на което е открито производство по несъстоятелност или по ликвидация, което има задължения към държавата или към община по смисъла на чл. 162, ал. 2 ДОПК. Изискванията се отнасят и за едноличните собственици на капитала, за управителите или за членовете на управителните органи на инвеститора.15 В досегашната редакция на чл. 12, ал. 2 съществуваше ограничение само за приватизационните договори.16 Вж. чл. 1, ал. 2 от Регламент (ЕО) № 1628/2006.17 По смисъла на § 1, т. 12 ЗНИ “индустриална зона” е един или няколко съседни поземлени имота, с площ не по-малка от 50 дка, които с влязъл в сила подробен устройствен план са застроени или са предвидени за застрояване с производствени или административни сгради с прилежаща инфраструктура.
Правни последици от неправомерна употреба на банкови карти
През последните месеци особено зачестиха случаите, в които граждани сигнализират за неправомерна употреба на банковите им карти. Все повече на този въпрос се обръща внимание и в медиите. Същевременно в правната литература и практика все още липсва каквото и да е тълкуване на относимите правни норми. Съдебна практика почти няма. Единственият ориентир засега са няколко десетки помирителни предложения на Помирителната комисия за платежни спорове към Комисията за защита на потребителите.
Със следващите редове ще се опитам, абстрахирайки се от предимно емоционалния подход, който срещаме в публичното пространство, да направя правен анализ на гражданскоправните отношения между картодържателя и банката по повод неправомерната употреба на банкова карта. 1. Терминологично уточнениеЗаконът за паричните преводи, електронните платежни инст-рументи и платежните системи (ЗППЕПИПС) борави с термините “оправомощен държател” и “издател” на “електронен платежен инструмент”. За нуждите на настоящата статия, доколкото няма да навлизаме в спецификите на различните видове електронни платежни инструменти, ще бъде употребяван по-достъпният термин “банкова карта”, “картодържател” ще бъде използван като синоним на “оправомощен държател”, а “банка” - като еднозначна в случая на “издател”.2. ПроблемътМагнитната лента на всяка банкова карта съдържа уникална информация, с помощта на която и в съчетание с персоналния идентификационен код (ПИН) чрез банкомат оправомощеният държател се идентифицира и получава достъп до авоарите по разплащателната си сметка. Определени лица, използвайки специфични технически средства, успяват да копират информацията от магнитната лента на картата и да узнаят ПИН, да изработят дубликат на банковата карта, т.нар. бяла пластика, и съответно да теглят суми от сметката на друго лице.3. Правно естествоВ резултат на това противоправно поведение на трето лице възникват специфичните правни последици в договорните отношения между картодържателя и банката, които са предмет на обсъждане тук. Основната им уредба е в чл. 33 ЗППЕПИПС, озаглавен “Отговорност при неправомерно използване на платежни инструменти за отдалечен достъп”. Дали се касае за форма на гражданска отговорност в същинския смисъл на думата? Както е известно, фактическият състав, който поражда отговорността в гражданското право, включва наличието на противоправно поведение, вреда, причинна връзка между тях и вина.1 Картодържателят, който по определение е пострадалата страна, очевидно не може да носи отговорност по отношение на себе си. Той може само да понесе неблагоприятните последици от собственото си поведение. Освен това, дори и когато е нарушил законовите или договорните си задължения за опазване на картата и кода си, това противоправно поведение несъмнено е условие за настъпване на вредата, но не и нейна причина. Пряката причина, както стана дума, е поведението на трето лице.Що се отнася до банката-издател, тя по принцип може да отговаря по отношение на пострадалия картодържател. Въпросът е дали в нейно лице се осъществяват споменатите елементи на фактическия състав на гражданската отговорност. Разпоредбите на закона, които по-долу ще разгледаме подробно, не свързват уредените последици с противоправно поведение на банката. Тя е издател на банкови карти, поддържа и използва собствени или наети банкомати, осигурява връзката им с картов авторизационен център и със собствената си счетоводна система. Всичко това е правомерна дейност, част от специфичната банкова дейност, уредена в чл. 2, ал. 2 от Закона за кредитните институции. Тази дейност, както показва практиката, се оказва рискова, особено благодарение на изобретателността на хората с недобре развито правосъзнание. Независимо от това, доколкото липсват засега норми, свързани с изискванията за сигурност на банкоматите, евентуалните недостатъчни усилия в тази насока, проявявани в различна степен от различни банки, не могат да се окачествят като противоправно поведение.От друга страна, не е налице и причинна връзка между дейността на банката и настъпилите вреди. Издаването на електронни платежни инструменти несъмнено, също както и ползването им от клиентите на банката, е условие sine qua non за настъпване на неблагоприятните последици, тъй като без банкови карти и банкомати проблемът нямаше да съществува. Причинната връзка обаче (независимо от многото теоретични спорове относно естеството й2) предполага, че вредата е типична, присъща и необходима последица от определено поведение. В случая това не би могло да се твърди.Ето защо, разглеждайки отношенията между държател и издател на банковата карта, не следва да търсим елементите на гражданската отговорност. Уредбата в ЗППЕПИПС съдържа по-скоро един опит за справедливо раз-пределяне на неблагоприятните последици, свързани с осъществяването на една правомерна дейност между двете заинтересовани от нейното осъществяване страни. В тази връзка положителна оценка заслужава обстоятелството, че ЗППЕПИПС, за разлика от Наредба № 16 на БНБ за електронните платежни инструменти, употребява термина “отговорност” само в цитираното заглавие на чл. 33, но не си служи с него в самите разпоредби.Следва да се отбележи, че в една от хипотезите - тази по чл. 33, ал. 1, т. 2 ЗППЕПИПС, понасянето от банката на пълния размер на вредите, настъпили след уведомяването по чл. 32, т. 2 ЗППЕПИПС, вече има характер на отговорност за банката в същинския смисъл на думата. По силата на чл. 34, ал. 2, т. 5 и 6 ЗППЕПИПС издателят е длъжен своевременно да предприеме всички възможни действия, за да предотврати използването на банковата карта след уведомление по чл. 32, т. 2. Ако въпреки това тя е била използвана и са причинени допълнителни вреди на картодържателя, те вече са пряка последица от неизпълнение на задълженията на банката, поради което тя носи отговорност.4. Основна уредбаТекстът на чл. 33, ал. 1 ЗПППИПС гласи: “Ако платежен инструмент за отдалечен достъп е употребен неправомерно от различно от оправомощения държател лице и тази неправомерна употреба не е била причинена от действие или бездействие на оправомощения държател, то:1. преди момента на отправеното до издателя или упълномощено от него лице уведомление по чл. 32, т. 2 оправомощеният държател понася вредите от неправомерното използване само до размера, посочен в договора между издателя и държателя, като този размер не може да надхвърля 300 лв.; 2. след момента на отправеното до издателя или упълномощено от него лице уведомление по чл. 32, т. 2 издателят възстановява на оправомощения държател средствата, изплатени след уведомлението”.Първото впечатление, което създава цитираният текст, е, че издателят във всички случаи дължи на клиента възстановяване на вредите от неправомерното използване на банковата карта. Разликата, предвидена в двете точки на чл. 32, ал. 1, има отношение само към размера на подлежащите на възстановяване вреди. В първия случай - ако неправомерната употреба на картата е станала преди картодържателят да уведоми банката за загубване, кражба, отнемане по друг начин, унищожаване, подправяне на банковата платежна карта, неправомерното й използване от лице, различно от него, както и за отразяването в неговата сметка на всяка неразпоредена от него транзакция, картодържателят понася частта от претърпените вреди, предвидена в договора с издателя, но не повече от 300 лв. Вредите над 300 лв. се възстановяват от банката. Разбира се, ако вредите са по-малко от 300 лв., това ще означава, че те остават изцяло за сметка на картодържателя.Във втория случай - ако неправомерната употреба на картата е станала, след като картодържателят е уведомил банката за посочените по-горе обстоятелства, издателят възстановява изцяло средствата, изплатени след уведомлението.5. Предпоставки за разпределяне на вредитеТенденцията при прилагане на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗППЕПИПС, която се наблюдава и в практиката на Помирителната комисия за платежни спорове, е да се пропусне основната част от хипотезата на нормата и да се премине директно към прилагане на т. 1 и 2 на ал. 1. Те обаче съдържат допълнителните предпоставки и последиците, а основните и общи предпоставки ги предхождат. За да може картодържателят да иска от издателя възстановяване на изплатени суми, следва да са налице кумулативно две условия:• картата да е употребена неправомерно от различно от оправомощения държател лице и• тази неправомерна употреба да не е била причинена от действие или бездействие на оправомощения държател.Следователно, преди да разсъждаваме по какъв начин ще бъдат разпределени вредите, трябва да се попитаме дали въобще те подлежат на разпределение. А това ще бъде така само ако лице, различно от картодържателя, без негово съгласие, участие или съдействие неправомерно е употребило картата му.6. Доказателствена тежест Тук стигаме до най-съществения въпрос - в чия тежест е да докаже наличието на неправомерно действие на трето лице.Доколкото специалният закон не посочва нищо, следва да важат общите правила на Гражданския процесуален кодекс, а именно, че всяка страна трябва да докаже фактите, на които основава своите искания или възражения (чл. 127, ал. 1 ГПК). В случая картодържателят иска от банката да му бъдат възстановени определени суми. Това свое искане той основава на твърдението, че трето лице неправомерно е използвало банковата му карта. Очевидно е по силата на цитирания текст, че тежестта на доказване на това обстоятелство е за картодържателя, тъй като той се позовава на него и черпи права от него. Обратно като че ли е становището на Помирителната комисия за платежни спорове3 - ако картодържателят трябва да докаже посочените обстоятелства, той всъщност трябвало да доказва отрицателния факт, че не той е ползвал банковата карта. Тази теза едва ли може да намери опора в закона. Разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗППЕПИПС е формулирана позитивно, поради което предмет на доказване е положителният факт, че трето лице неправомерно е ползвало картата, а не че картодържателят не я е ползвал. Изтъква се и още един аргумент - че картодържателят не разполага с доказателствени средства, които били в ръцете на банката. В това може и да има известна истина, но трудността на доказването не е аргумент за промяна в разпределяне на доказателствената тежест (вж. и т. 8).За допълване на картината ще маркирам за какви доказателствени средства става дума всъщност. Основните са записите от транзакциите, осъществени на банкомата, налични в картовия център (собствен на банката или на “Борика” АД). От записите може да се установи как е протекла транзакцията и дали е имало някакви “инциденти”, например въведен първоначално грешен ПИН, поискана сума, по-голяма от наличността по сметката и др. Такива данни биха могли да служат като индиции, че е възможна намесата на неоторизирано лице, без обаче да са категорични доказателства за това. И оправомощеният държател би могъл да сбърка ПИН-а си или да забрави колко е наличността по сметката му. Наличието на снимков материал, ако банкоматът е снабден с камера, би било по-полезно, тъй като може да покаже дали транзакцията е осъществена от картодържателя или от трето лице. Дори и в последния случай обаче не може автоматично да се приеме, че настъпват последиците по т. 1 или 2 на чл. 33, ал. 1 ЗППЕПИПС, тъй като все още няма да е доказана втората предпоставка, предвидена в закона - неправомерна употреба от трето лице да не е била причинена от действие или бездействие на оправомощения държател. Във връзка с казаното по-горе следва да се разгледа разпоредбата на чл. 34, ал. 3 ЗППЕПИПС, която съдържа специално правило относно доказателствената тежест. Тя се възлага на издателя при установяване, че “транзакцията е правилно отразена по сметката на картодържателя и не са налице технически или други проблеми”. Цитираната разпоредба не съдържа принципно правило, че доказателствената тежест се носи от издателя на платежния инструмент. Специалната норма се откланя от общото правило на чл. 127, ал. 1 ГПК само относно изрично посочените в чл. 33, ал. 3 обстоятелства: 1) транзакцията е правилно отразена по сметката на картодържателя - касае се за това, че извършената и регистрирана от банкомата и картовия център транзакция е вярно отразена по разплащателната сметка на клиента; 2) не е налице технически или друг проблем - има се предвид неправилно функциониране на техническите компоненти на самия банкомат, на комуникационната апаратура до авторизационния център или техническите средства на авторизационния център, разлика между заявените и изплатените от устройството суми и др. Във връзка с тежестта за банката да докаже изброените обстоятелства е и нейното задължение “да поддържа в 5-годишен срок записана информация, която позволява проследяване на транзакциите” (чл. 34, ал. 2, т. 3 ЗППЕПИПС). От изложеното се вижда, че чл. 34, ал. 3 не се отнася до доказване на предпоставките по чл. 33, ал. 1. Обстоятелството, че евентуално трето неоправомощено лице е ползвало чужда карта и ПИН, не е “проблем” по смисъла на разглеждания текст от закона.7. Разпределяне на вредитеСлед като бъдат доказани предпоставките по т. 5 по-горе, претърпените от картодържателя вреди се разпределят между него и издателя по предвидения в чл. 33, ал. 1, т. 1 и 2 ЗППЕПИПС начин (вж. т. 4).В чл. 33, ал. 2 ЗППЕПИПС е предвидена по-строга последица за банката, която, независимо от времето на уведомяването, възстановява пълния размер на неправомерно изплатените средства. Тази по-тежка последица настъпва, ако неправомерната употреба е станала без физическо представяне на банковата платежна карта или чрез нейното физическо представяне без електронно удостоверяване. В текста се имат предвид специфичните и очевидно разглеждани като по-рискови, случаи, в които е възможно и допустимо да се извърши транзакция без реално физическо представяне на банковата карта (т.нар. отдалечено банкиране - чрез интернет, телефон и др.), или, макар да се представя картата, не се извършва електронно удостоверяване (POS4 устройства, при които картата се представя, но не е необходимо въвеждане на ПИН).В повечето случаи на неправомерна употреба на банкова карта картодържателят в рамките на два-три дни установява, че липсват пари от сметката му, и сигнализира банката за блокиране на картата. Има обаче случаи, в които клиентът продължително време не проверява състоянието на сметката си и така дава възможност на извършителите да изтеглят значителна сума5. Дали и в такива случаи трябва да приложим същите критерии - банката възстановява вредите, надхвърлящи 300 лв. Струва ми се, че, макар, както беше казано в началото, разглежданото явление по правило да не представлява форма на гражданска отговорност в същинския смисъл на думата, би могло да намери приложение правилото на чл. 83, ал. 2 ЗЗД, а именно, че “длъжникът не дължи обезщетение за вредите, които кредиторът би могъл да избегне, ако положи грижата на добър стопанин”. То е напълно уместно и справедливо в разглежданите случаи. Картодържателят би могъл значително да ограничи вредите си, ако контролира периодично състоянието на сметката си. Дали “добрият стопанин” трябва да прави това? Бих казала, че да. Особено в днешни дни, когато ежедневно в медиите се съобщава за извършени измами с банкови карти, грижливият човек би трябвало да намери най-подходящия за себе си начин да получава информация, за да може да реагира и да ограничи нарастването на вредите. Възможностите за това са разнообразни - от неудобното посещение в клон на банка, през проверка на наличност на банкомат, до получаване на SMS съобщение при всяко движение по сметката.С оглед на изложеното бих казала, че банката би могла успешно да се позове на чл. 83, ал. 2 ЗЗД с цел да изключи задължението си за възстановяване на вреди, които картодържателят е можел да предотврати чрез проявя на по-голяма грижа към собствените си работи.8. Освобождаване на издателя от задължение за възстановяване на вредиСъгласно чл. 33, ал. 4 ЗППЕПИПС издателят не дължи на картодържателя възстановяване на изплатените суми, ако той не е изпълнил задълженията си по чл. 32 от закона или изплащането на средствата е станало вследствие на умисъл или груба небрежност на картодържателя. Без да навлизаме в подробности, чл. 32 изисква лично използване на картата, опазването й от трети лица, опазване на ПИН в тайна. Следователно картодържателят може да разчита на разпределение на вредите между него и банката само ако е изправна страна по договора. Ако той е нарушил задълженията си, като е предоставил картата и ПИН на трето лице или пък е проявил груба небрежност по отношение на тяхното съхраняване, банката се освобождава от задълженията си по чл. 33, ал. 1 или 2 ЗППЕПИПС.И тук, както в т. 6, същественият въпрос е за доказателствената тежест по отношение на освобождаващите банката обстоятелства. Като отново прилагаме чл. 127, ал. 1 ГПК, следва да приемем, че тежестта на доказване е за банката, която обосновава своето възражение за липса на задължение за плащане с неправомерното поведение на картодържателя. Друг е въпросът, че банката въобще не би могла да докаже тези обстоятелства, тъй като те са свързани с начина на живот на картодържателя, неговите отношения с близките му, опазването на вещите му и пр.Подчертавам това, за да го свържа с казаното в т. 6 относно тежестта картодържателят да докаже, че трето лице неправомерно е ползвало неговата карта. И за двете страни като че ли доказването на фактите, които са в тяхна доказателствена тежест, е трудно или почти неосъществимо. Независимо от това, трябва да се съобразим с правилото на чл. 127, ал. 1 ГПК и в съответствие с него да разпределим доказателствената тежест, както беше описано тук в т. 6 и 8.Ако си позволим и в хипотезата по т. 6 да приемем, че картодържателят не следва да доказва фактите, от които извлича изгодни за себе си последици, то ще се окаже, че е напълно достатъчно, както между впрочем става на практика, той да заяви, че неизвестно лице е теглило суми от сметката му по неизвестен начин и да декларира, че никога не е давало картата си на друг, не е разкривало тайната на ПИН и полага изключително голяма грижа за опазването им. При такъв подход банката би трябвало да плаща винаги, щом картодържателят заяви, че някой е злоупотребил със средствата му. Ако това беше целта на закона, считам, че формулировките на разпоредбите, които бяха разгледани, би трябвало да бъдат доста различни от съществуващите. Нека не забравяме и това, че възприемането на горния подход би разкрило възможност за злоупотреба от недобросъвестни граждани.
Със следващите редове ще се опитам, абстрахирайки се от предимно емоционалния подход, който срещаме в публичното пространство, да направя правен анализ на гражданскоправните отношения между картодържателя и банката по повод неправомерната употреба на банкова карта. 1. Терминологично уточнениеЗаконът за паричните преводи, електронните платежни инст-рументи и платежните системи (ЗППЕПИПС) борави с термините “оправомощен държател” и “издател” на “електронен платежен инструмент”. За нуждите на настоящата статия, доколкото няма да навлизаме в спецификите на различните видове електронни платежни инструменти, ще бъде употребяван по-достъпният термин “банкова карта”, “картодържател” ще бъде използван като синоним на “оправомощен държател”, а “банка” - като еднозначна в случая на “издател”.2. ПроблемътМагнитната лента на всяка банкова карта съдържа уникална информация, с помощта на която и в съчетание с персоналния идентификационен код (ПИН) чрез банкомат оправомощеният държател се идентифицира и получава достъп до авоарите по разплащателната си сметка. Определени лица, използвайки специфични технически средства, успяват да копират информацията от магнитната лента на картата и да узнаят ПИН, да изработят дубликат на банковата карта, т.нар. бяла пластика, и съответно да теглят суми от сметката на друго лице.3. Правно естествоВ резултат на това противоправно поведение на трето лице възникват специфичните правни последици в договорните отношения между картодържателя и банката, които са предмет на обсъждане тук. Основната им уредба е в чл. 33 ЗППЕПИПС, озаглавен “Отговорност при неправомерно използване на платежни инструменти за отдалечен достъп”. Дали се касае за форма на гражданска отговорност в същинския смисъл на думата? Както е известно, фактическият състав, който поражда отговорността в гражданското право, включва наличието на противоправно поведение, вреда, причинна връзка между тях и вина.1 Картодържателят, който по определение е пострадалата страна, очевидно не може да носи отговорност по отношение на себе си. Той може само да понесе неблагоприятните последици от собственото си поведение. Освен това, дори и когато е нарушил законовите или договорните си задължения за опазване на картата и кода си, това противоправно поведение несъмнено е условие за настъпване на вредата, но не и нейна причина. Пряката причина, както стана дума, е поведението на трето лице.Що се отнася до банката-издател, тя по принцип може да отговаря по отношение на пострадалия картодържател. Въпросът е дали в нейно лице се осъществяват споменатите елементи на фактическия състав на гражданската отговорност. Разпоредбите на закона, които по-долу ще разгледаме подробно, не свързват уредените последици с противоправно поведение на банката. Тя е издател на банкови карти, поддържа и използва собствени или наети банкомати, осигурява връзката им с картов авторизационен център и със собствената си счетоводна система. Всичко това е правомерна дейност, част от специфичната банкова дейност, уредена в чл. 2, ал. 2 от Закона за кредитните институции. Тази дейност, както показва практиката, се оказва рискова, особено благодарение на изобретателността на хората с недобре развито правосъзнание. Независимо от това, доколкото липсват засега норми, свързани с изискванията за сигурност на банкоматите, евентуалните недостатъчни усилия в тази насока, проявявани в различна степен от различни банки, не могат да се окачествят като противоправно поведение.От друга страна, не е налице и причинна връзка между дейността на банката и настъпилите вреди. Издаването на електронни платежни инструменти несъмнено, също както и ползването им от клиентите на банката, е условие sine qua non за настъпване на неблагоприятните последици, тъй като без банкови карти и банкомати проблемът нямаше да съществува. Причинната връзка обаче (независимо от многото теоретични спорове относно естеството й2) предполага, че вредата е типична, присъща и необходима последица от определено поведение. В случая това не би могло да се твърди.Ето защо, разглеждайки отношенията между държател и издател на банковата карта, не следва да търсим елементите на гражданската отговорност. Уредбата в ЗППЕПИПС съдържа по-скоро един опит за справедливо раз-пределяне на неблагоприятните последици, свързани с осъществяването на една правомерна дейност между двете заинтересовани от нейното осъществяване страни. В тази връзка положителна оценка заслужава обстоятелството, че ЗППЕПИПС, за разлика от Наредба № 16 на БНБ за електронните платежни инструменти, употребява термина “отговорност” само в цитираното заглавие на чл. 33, но не си служи с него в самите разпоредби.Следва да се отбележи, че в една от хипотезите - тази по чл. 33, ал. 1, т. 2 ЗППЕПИПС, понасянето от банката на пълния размер на вредите, настъпили след уведомяването по чл. 32, т. 2 ЗППЕПИПС, вече има характер на отговорност за банката в същинския смисъл на думата. По силата на чл. 34, ал. 2, т. 5 и 6 ЗППЕПИПС издателят е длъжен своевременно да предприеме всички възможни действия, за да предотврати използването на банковата карта след уведомление по чл. 32, т. 2. Ако въпреки това тя е била използвана и са причинени допълнителни вреди на картодържателя, те вече са пряка последица от неизпълнение на задълженията на банката, поради което тя носи отговорност.4. Основна уредбаТекстът на чл. 33, ал. 1 ЗПППИПС гласи: “Ако платежен инструмент за отдалечен достъп е употребен неправомерно от различно от оправомощения държател лице и тази неправомерна употреба не е била причинена от действие или бездействие на оправомощения държател, то:1. преди момента на отправеното до издателя или упълномощено от него лице уведомление по чл. 32, т. 2 оправомощеният държател понася вредите от неправомерното използване само до размера, посочен в договора между издателя и държателя, като този размер не може да надхвърля 300 лв.; 2. след момента на отправеното до издателя или упълномощено от него лице уведомление по чл. 32, т. 2 издателят възстановява на оправомощения държател средствата, изплатени след уведомлението”.Първото впечатление, което създава цитираният текст, е, че издателят във всички случаи дължи на клиента възстановяване на вредите от неправомерното използване на банковата карта. Разликата, предвидена в двете точки на чл. 32, ал. 1, има отношение само към размера на подлежащите на възстановяване вреди. В първия случай - ако неправомерната употреба на картата е станала преди картодържателят да уведоми банката за загубване, кражба, отнемане по друг начин, унищожаване, подправяне на банковата платежна карта, неправомерното й използване от лице, различно от него, както и за отразяването в неговата сметка на всяка неразпоредена от него транзакция, картодържателят понася частта от претърпените вреди, предвидена в договора с издателя, но не повече от 300 лв. Вредите над 300 лв. се възстановяват от банката. Разбира се, ако вредите са по-малко от 300 лв., това ще означава, че те остават изцяло за сметка на картодържателя.Във втория случай - ако неправомерната употреба на картата е станала, след като картодържателят е уведомил банката за посочените по-горе обстоятелства, издателят възстановява изцяло средствата, изплатени след уведомлението.5. Предпоставки за разпределяне на вредитеТенденцията при прилагане на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗППЕПИПС, която се наблюдава и в практиката на Помирителната комисия за платежни спорове, е да се пропусне основната част от хипотезата на нормата и да се премине директно към прилагане на т. 1 и 2 на ал. 1. Те обаче съдържат допълнителните предпоставки и последиците, а основните и общи предпоставки ги предхождат. За да може картодържателят да иска от издателя възстановяване на изплатени суми, следва да са налице кумулативно две условия:• картата да е употребена неправомерно от различно от оправомощения държател лице и• тази неправомерна употреба да не е била причинена от действие или бездействие на оправомощения държател.Следователно, преди да разсъждаваме по какъв начин ще бъдат разпределени вредите, трябва да се попитаме дали въобще те подлежат на разпределение. А това ще бъде така само ако лице, различно от картодържателя, без негово съгласие, участие или съдействие неправомерно е употребило картата му.6. Доказателствена тежест Тук стигаме до най-съществения въпрос - в чия тежест е да докаже наличието на неправомерно действие на трето лице.Доколкото специалният закон не посочва нищо, следва да важат общите правила на Гражданския процесуален кодекс, а именно, че всяка страна трябва да докаже фактите, на които основава своите искания или възражения (чл. 127, ал. 1 ГПК). В случая картодържателят иска от банката да му бъдат възстановени определени суми. Това свое искане той основава на твърдението, че трето лице неправомерно е използвало банковата му карта. Очевидно е по силата на цитирания текст, че тежестта на доказване на това обстоятелство е за картодържателя, тъй като той се позовава на него и черпи права от него. Обратно като че ли е становището на Помирителната комисия за платежни спорове3 - ако картодържателят трябва да докаже посочените обстоятелства, той всъщност трябвало да доказва отрицателния факт, че не той е ползвал банковата карта. Тази теза едва ли може да намери опора в закона. Разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗППЕПИПС е формулирана позитивно, поради което предмет на доказване е положителният факт, че трето лице неправомерно е ползвало картата, а не че картодържателят не я е ползвал. Изтъква се и още един аргумент - че картодържателят не разполага с доказателствени средства, които били в ръцете на банката. В това може и да има известна истина, но трудността на доказването не е аргумент за промяна в разпределяне на доказателствената тежест (вж. и т. 8).За допълване на картината ще маркирам за какви доказателствени средства става дума всъщност. Основните са записите от транзакциите, осъществени на банкомата, налични в картовия център (собствен на банката или на “Борика” АД). От записите може да се установи как е протекла транзакцията и дали е имало някакви “инциденти”, например въведен първоначално грешен ПИН, поискана сума, по-голяма от наличността по сметката и др. Такива данни биха могли да служат като индиции, че е възможна намесата на неоторизирано лице, без обаче да са категорични доказателства за това. И оправомощеният държател би могъл да сбърка ПИН-а си или да забрави колко е наличността по сметката му. Наличието на снимков материал, ако банкоматът е снабден с камера, би било по-полезно, тъй като може да покаже дали транзакцията е осъществена от картодържателя или от трето лице. Дори и в последния случай обаче не може автоматично да се приеме, че настъпват последиците по т. 1 или 2 на чл. 33, ал. 1 ЗППЕПИПС, тъй като все още няма да е доказана втората предпоставка, предвидена в закона - неправомерна употреба от трето лице да не е била причинена от действие или бездействие на оправомощения държател. Във връзка с казаното по-горе следва да се разгледа разпоредбата на чл. 34, ал. 3 ЗППЕПИПС, която съдържа специално правило относно доказателствената тежест. Тя се възлага на издателя при установяване, че “транзакцията е правилно отразена по сметката на картодържателя и не са налице технически или други проблеми”. Цитираната разпоредба не съдържа принципно правило, че доказателствената тежест се носи от издателя на платежния инструмент. Специалната норма се откланя от общото правило на чл. 127, ал. 1 ГПК само относно изрично посочените в чл. 33, ал. 3 обстоятелства: 1) транзакцията е правилно отразена по сметката на картодържателя - касае се за това, че извършената и регистрирана от банкомата и картовия център транзакция е вярно отразена по разплащателната сметка на клиента; 2) не е налице технически или друг проблем - има се предвид неправилно функциониране на техническите компоненти на самия банкомат, на комуникационната апаратура до авторизационния център или техническите средства на авторизационния център, разлика между заявените и изплатените от устройството суми и др. Във връзка с тежестта за банката да докаже изброените обстоятелства е и нейното задължение “да поддържа в 5-годишен срок записана информация, която позволява проследяване на транзакциите” (чл. 34, ал. 2, т. 3 ЗППЕПИПС). От изложеното се вижда, че чл. 34, ал. 3 не се отнася до доказване на предпоставките по чл. 33, ал. 1. Обстоятелството, че евентуално трето неоправомощено лице е ползвало чужда карта и ПИН, не е “проблем” по смисъла на разглеждания текст от закона.7. Разпределяне на вредитеСлед като бъдат доказани предпоставките по т. 5 по-горе, претърпените от картодържателя вреди се разпределят между него и издателя по предвидения в чл. 33, ал. 1, т. 1 и 2 ЗППЕПИПС начин (вж. т. 4).В чл. 33, ал. 2 ЗППЕПИПС е предвидена по-строга последица за банката, която, независимо от времето на уведомяването, възстановява пълния размер на неправомерно изплатените средства. Тази по-тежка последица настъпва, ако неправомерната употреба е станала без физическо представяне на банковата платежна карта или чрез нейното физическо представяне без електронно удостоверяване. В текста се имат предвид специфичните и очевидно разглеждани като по-рискови, случаи, в които е възможно и допустимо да се извърши транзакция без реално физическо представяне на банковата карта (т.нар. отдалечено банкиране - чрез интернет, телефон и др.), или, макар да се представя картата, не се извършва електронно удостоверяване (POS4 устройства, при които картата се представя, но не е необходимо въвеждане на ПИН).В повечето случаи на неправомерна употреба на банкова карта картодържателят в рамките на два-три дни установява, че липсват пари от сметката му, и сигнализира банката за блокиране на картата. Има обаче случаи, в които клиентът продължително време не проверява състоянието на сметката си и така дава възможност на извършителите да изтеглят значителна сума5. Дали и в такива случаи трябва да приложим същите критерии - банката възстановява вредите, надхвърлящи 300 лв. Струва ми се, че, макар, както беше казано в началото, разглежданото явление по правило да не представлява форма на гражданска отговорност в същинския смисъл на думата, би могло да намери приложение правилото на чл. 83, ал. 2 ЗЗД, а именно, че “длъжникът не дължи обезщетение за вредите, които кредиторът би могъл да избегне, ако положи грижата на добър стопанин”. То е напълно уместно и справедливо в разглежданите случаи. Картодържателят би могъл значително да ограничи вредите си, ако контролира периодично състоянието на сметката си. Дали “добрият стопанин” трябва да прави това? Бих казала, че да. Особено в днешни дни, когато ежедневно в медиите се съобщава за извършени измами с банкови карти, грижливият човек би трябвало да намери най-подходящия за себе си начин да получава информация, за да може да реагира и да ограничи нарастването на вредите. Възможностите за това са разнообразни - от неудобното посещение в клон на банка, през проверка на наличност на банкомат, до получаване на SMS съобщение при всяко движение по сметката.С оглед на изложеното бих казала, че банката би могла успешно да се позове на чл. 83, ал. 2 ЗЗД с цел да изключи задължението си за възстановяване на вреди, които картодържателят е можел да предотврати чрез проявя на по-голяма грижа към собствените си работи.8. Освобождаване на издателя от задължение за възстановяване на вредиСъгласно чл. 33, ал. 4 ЗППЕПИПС издателят не дължи на картодържателя възстановяване на изплатените суми, ако той не е изпълнил задълженията си по чл. 32 от закона или изплащането на средствата е станало вследствие на умисъл или груба небрежност на картодържателя. Без да навлизаме в подробности, чл. 32 изисква лично използване на картата, опазването й от трети лица, опазване на ПИН в тайна. Следователно картодържателят може да разчита на разпределение на вредите между него и банката само ако е изправна страна по договора. Ако той е нарушил задълженията си, като е предоставил картата и ПИН на трето лице или пък е проявил груба небрежност по отношение на тяхното съхраняване, банката се освобождава от задълженията си по чл. 33, ал. 1 или 2 ЗППЕПИПС.И тук, както в т. 6, същественият въпрос е за доказателствената тежест по отношение на освобождаващите банката обстоятелства. Като отново прилагаме чл. 127, ал. 1 ГПК, следва да приемем, че тежестта на доказване е за банката, която обосновава своето възражение за липса на задължение за плащане с неправомерното поведение на картодържателя. Друг е въпросът, че банката въобще не би могла да докаже тези обстоятелства, тъй като те са свързани с начина на живот на картодържателя, неговите отношения с близките му, опазването на вещите му и пр.Подчертавам това, за да го свържа с казаното в т. 6 относно тежестта картодържателят да докаже, че трето лице неправомерно е ползвало неговата карта. И за двете страни като че ли доказването на фактите, които са в тяхна доказателствена тежест, е трудно или почти неосъществимо. Независимо от това, трябва да се съобразим с правилото на чл. 127, ал. 1 ГПК и в съответствие с него да разпределим доказателствената тежест, както беше описано тук в т. 6 и 8.Ако си позволим и в хипотезата по т. 6 да приемем, че картодържателят не следва да доказва фактите, от които извлича изгодни за себе си последици, то ще се окаже, че е напълно достатъчно, както между впрочем става на практика, той да заяви, че неизвестно лице е теглило суми от сметката му по неизвестен начин и да декларира, че никога не е давало картата си на друг, не е разкривало тайната на ПИН и полага изключително голяма грижа за опазването им. При такъв подход банката би трябвало да плаща винаги, щом картодържателят заяви, че някой е злоупотребил със средствата му. Ако това беше целта на закона, считам, че формулировките на разпоредбите, които бяха разгледани, би трябвало да бъдат доста различни от съществуващите. Нека не забравяме и това, че възприемането на горния подход би разкрило възможност за злоупотреба от недобросъвестни граждани.
Европейска политика за съфинансиране на промоционални програми за земеделски и хранителни продукти
Европейска политика за съфинансиране на промоционални програми за земеделски и хранителни продукти
3а провеждането на политиката на промоции ЕС ежегодно заделя общ бюджет от около 50 млн. евро. За 2007 г. предвиденият бюджет е 46 млн. евро. Промоционалните програми за земеделски и хранителни продукти получават финансиране до 50% от ЕС, а останалата част от бюджета се поема от организациите, които са предложили програмите, и съответните държави членки. Участието на предлагащите организации се изразява в осигуряване на най-малко 20% от бюджета на промоционалната програма. Одобрените промоционални програми на практика най-често имат бюджет между 300 хил. и 2,5 млн. евро. Петдесет процента от тези средства са финансово подпомагане от ЕС.
Законът за прилагане на Общите организации на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз определя компетентния орган за избор и оценка на предложенията на национално ниво. Програмите се подават и разглеждат в Министерството на земеделието и горите. Предстои приемането на Наредба на Министерския съвет, чрез която ще се определят условията и редът за предварителен избор, изпълнение и контрол на одобрени промоционални програми за земеделски и хранителни продукти, редът за приемане и разглеждане на предложенията за промоционални програми от български сдружения. Римският договор от 1958 г. предвижда създаването на Общата селскостопанска политика (ОСП). Има различни механизми за постигане на нейните цели, един от които е насочен към стимулиране на потреблението, или т.нар. промоция. Това е гъвкав инструмент, който изисква по-малко средства в сравнение например с даването на експортни субсидии или складирането. Сега промоциите са насочени предимно към проблемите на потреблението, за разлика от миналото, когато са били обърнати главно към производителите. С членството на страната ни в ЕС се въвеждат европейските практики и инструменти за осъществяването на промоционални програми и българските оператори трябва да бъдат запознати с новите реалности и да се подготвят за новата ситуация на пазара на ЕС. Реализирането на промоционални програми за земеделски и хранителни продукти на европейския пазар и в страни извън ЕС ще бъде в интерес както на земеделските производители, преработватели и търговци, така и на потребителите и цялостното развитие на сектор земеделие в ЕС. Промоционалните програми повишават информираността на потребителите, изграждат благоприятен имидж и насърчават потреблението на представяните европейски продукти. Промоциите придобиват все по-голямо значение поради увеличаващия се натиск в рамките на Световната търговска организация за постепенно премахване на експортните субсидии за селскостопански продукти. Oсновните търговски партньори на ЕС - САЩ, Япония и Австралия, също оценяват необходимостта от активна политика за промоции на земеделски и хранителни продукти, като прилагат ефективни практики за поддържане или увеличаване на своите пазарни дялове. Например в САЩ промоционални програми, които се реализират под различни форми с цел насърчаване на износа, получават годишно 145 млн. долара държавно подпомагане. 1 В резултат на натрупания успешен опит от проведени кампании за промоции на мляко и зехтин, през 1999 г. ЕС взема решение за въвеждане на единна политика за финансиране на мерки, свързани с предоставяне на информация или промоциране на земеделски и хранителни продукти в трети страни. Година по- късно Съветът на ЕС приема, че хоризонталният подход за финансиране на промоционални програми, обхващащ множество земеделски или хранителни продукти, трябва да се прилага и за вътрешния пазар. За провеждането на политиката на промоции ЕС ежегодно заделя общ бюджет от около 50 млн. евро. За 2007 г. предвиденият бюджет е 46 млн. евро. Промоционалните програми за земеделски и хранителни продукти получават финансиране до 50% от ЕС, а останалата част от бюджета се поема от организациите, които са предложили програмите и съответните държави членки. Участието на предлагащите организации се изразява в осигуряване на най-малко 20% от бюджета на промоционалната програма. Одобрените промоционални програми на практика най-често имат бюджет между 300 хил. и 2,5 млн. евро. Петдесет процента от тези средства са финансово подпомагане от ЕС. Регламентите, които уреждат правилата за промоциите, посочват, че с приоритет се ползват програми, предложени съвместно от няколко държави членки, или програми, които са насочени към пазарите на няколко държави членки едновременно. Приоритетно се финансират също така и програми, които обхващат повече от една трета от територията на страна извън ЕС и специално акцентират върху качеството, предимствата на хранителната стойност и безопасност на европейските продукти. Често целта на програмите е да промоцират няколко земеделски и хранителни продукти. Програмите, насочени към трети страни, поставят ударение върху експортните предимства и възможностите за завладяване на потенциални нови пазари и не изключват продукти, които получават експортни субсидии. Програмите, насочени към вътрешния пазар, не могат да се дублират с промоционални програми, получили финансиране в рамките на европейската политика за развитие на селските райони. Продуктите, които могат да бъдат обект на промоции, са пресните и преработените плодове и зеленчуци, лен, декоративни растения, зехтин и маслини, растителни масла, мляко и млечни продукти, меса и месни продукти, преработени продукти на основата на зърнени култури и ориз, мед и пчелни продукти, продукти със защитени наименования за произход (ЗНП), защитени географски указания (ЗГУ) или храни с традиционно специфичен характер (ХТСХ), качествени вина, произведени в определен район, трапезни вина с географско указание, спиртни напитки с географско указание или запазено традиционно означение, биологично произведени продукти. Промоционалните програми могат да бъдат с продължителност най-малко една година и не повече от три години. Под “програма” се разбира съвкупност от дейности, които притежават достатъчен обхват, за да предоставят подробна информация и да улеснят продажбата на съответните земеделски и хранителни продукти. В съответствие с това определение програма, която предвижда осъществяване само на една дейност - например реклама, няма да получи одобрение за съфинасиране. На практика в програмите могат да бъдат включени разнообразни комуникационни дейности - връзки с обществеността (PR), реклама, организация на обучения, конференции с участието на журналисти и лекари, промоции в магазини и супермаркети, дегустации, организиране на конкурси, публикации в специализираната преса и интернет 2 , участие в изложби, панаири, национални и международни изложения. Необходимо е обаче тези дейности да са насочени и да представят предимствата на качеството на европейските продукти, тяхната хигиена, безопасност, хранителна стойност, етикетиране, хуманно отношение към животните, опазване на околната среда. Програмите не могат да бъдат насочени към отделни търговски марки, нито да представят в положителна светлина или да насърчават консумацията на продукти само от една държава членка. Често използван маркетингов подход обаче е промоционалните кампании, реализирани с финансовата подкрепа на ЕС, да бъдат съпътствани от паралелни рекламни кампании на конкретни продукти и търговски марки от същия сектор 3 . Това е допустимо, доколкото посланията на промоционалната програма и рекламата на търговските марки не са пряко свързани и няма нарушаване на права на интелектуална собственост. Европейското законодателство предвижда предложенията за промоционални програми да се разработват и подават от браншови или междубраншови организации, които отговарят на критерия за “представителност”. В регламентите за промоции обаче липсва точна дефиниция на “представителни организации”. Европейската комисия преценява този критерий конкретно за всеки случай по отношение на сектора селскостопански продукти, който ще се промоцира, като разглежда предоставените данни и доказателства за пазарен дял, количество произведена продукция, брой членове на предлагащите сдружения. Предложенията за промоционални програми се подават до компетентния орган на държавата членка, който има задължението да ги проучи и да осъществи предварителна оценка дали изискванията на европейските регламенти са спазени. За подаване на програмите се използва одобрен от Европейската комисия формуляр 4 . След приключване на първоначалната проверка националният орган изпраща до Европейската комисия избраните програми и предложенията се подлагат на проучване в службите на Комисията - Генерална дирекция “Земеделие и развитие на селските райони”, Генерална дирекция “Здравеопазване и защита на потребителите”, Генерална дирекция “Търговия и предприятия”. Комисията взема решение за одобрение на промоционалните програми или съответно решение за отказ след консултиране с Управителния комитет по промоции на земеделски продукти в сроковете, предвидени в регламентите. Към настоящия момент програми за промоции могат да се подават два пъти годишно - една серия от програми, насочени към трети страни, и една - за вътрешния пазар. Регламентите предвиждат изпълнението на промоционалните програми да бъде възложено от предлагащите сдружения на независими от тях организации, избрани на конкурентен принцип. Изпълнителите трябва да притежават необходими ресурси и технически възможности за изпълнението на програмите, като компетентният национален орган има задължение да потвърди конкурентния избор и ефективността на избрания изпълнител. При спазването на определени условия предлагащите организации могат самостоятелно да осъществяват част от промоционалните дейности. Изпълнителите, най-често агенции, специализирани в реклама и връзки с обществеността, могат да бъдат избирани преди подаване на програмата до националния орган. В този случай избраната за изпълнител организация може да вземе участие в разработването на предложението за промоционална програма. Допустимо е изпълнителят да бъде избран и на по-късен етап, но задължително преди подписване на договор между компетентния орган на държавата членка и организацията, предложила програмата. От 2007 г. български сдружения на производители или на производители и търговци, които са представителни по отношение на производството или на производството и предлагането на пазара на земеделски или хранителни продукти, имат възможност да разработват и подават предложения за промоционални програми, които да бъдат съфинансирани в рамките на политиката за промоции на ЕС. Първата възможност, която могат да използват е за промоции, насочени към пазарите на трети страни 5 . Регламентите посочват темите, продуктите и страните, в които могат да се осъществяват промоции, и предвиждат, че предложенията за програми трябва да бъдат подадени до компетентния орган на държавата членка най-късно до 31.03.2007 г. Законът за прилагане на Общите организации на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз 6 определя компетентния орган за избор и оценка на предложенията на национално ниво. Програмите се подават и разглеждат в Министерството на земеделието и горите. Предстои приемането на Наредба на Министерския съвет, чрез която ще се определят условията и редът за предварителен избор, изпълнение и контрол на одобрени промоционални програми за земеделски и хранителни продукти, редът за приемане и разглеждане на предложенията за промоционални програми от български сдружения. Членството на страната ни в ЕС предоставя редица възможности на българските оператори да се възползват от различните механизми на ОСП, за да представят сравнителните предимства на българските продукти както на вътрешния пазар на Общността, така и на пазарите на трети страни, и да увеличат възможностите за завоюване на нови пазари. Мария СТЕФАНОВА, началник отдел, Дирекция“Европейска интеграция и международни отношения” Десислава КЪРЧАНОВА, младши експерт, Министерство на земеделието и горите ____________________________ 1 Доклад от Комисията до Европейския парламент и Съвета за приложението на Регламент на Съвета (EО) № 2702/1999 и Регламент на Съвета (EО) № 2826/2000 за периода 2004-2006 г. 2 В промоционалната кампания може да се включи изработване на интернет страница - например http://www.eu-authentic-tastes.com/ - интернет страницата на стартираната от Европейската комисия кампания за промоция на продукти със ЗНП, ЗГУ и ХТСХ и биологично произведени продукти, насочена към пазарите на САЩ и Канада. 3 Пример е едногодишната промоционална кампания за сокове от моркови, реализирана в България през 2006 г., и успоредните реклами на соковете “Carrotella” и “Tedi”; по-подробно в статия “Операция “Морков” - Полша раздвижи пазара на сок от моркови в България с пари от ЕС”, автор Жана Чанкова, в. Капитал, бр. 27 от 07.07.2006 г. 4 Формулярът за подаване на предложения за промоционални програми, регламентите и информация за европейската политика за съфинансиране на промоционални програми са публикувани на адрес http://ec.europa.eu/agriculture/prom/index_en.htm 5 Регламент на Комисията (ЕО) № 1346/2005 въвеждащ подробни правила за приложението на Регламент на Съвета (ЕО) № 2702/1999 относно мерките за предоставяне на информация и промоциране на земеделски продукти в трети страни, Официален вестник L 212 от 17.8.2005, с. 16. 6
Устав на Европейско частно дружество
P6_TA(2007)0023
Устав на Европейско частно дружество
Комисия по правни въпроси
PE 378.635
Резолюция на Европейския парламент с препоръки към Комисията за устав на Европейско частно дружество (2006/2013(INI))
Европейският парламент,
– като взе предвид член 192, алинея втора от Договора за ЕО,
– като взе предвид членове 39 и 45 от своя правилник,
– като взе предвид съобщението от Комисията до Съвета и Европейския парламент от 21 май 2003 г., озаглавено „Модернизиране на дружественото право и насърчаване на корпоративното управление в Европейския съюз - план за действие“ (COM(2003)0284),
– като взе предвид публичното изслушване, проведено от Комисията, относно бъдещите приоритети на плана за действие за модернизиране на дружественото право и корпоративното управление и последиците от това,
– като взе предвид доклада на Комисията по правни въпроси (A6‑0434/2006),
А. като има предвид, че е надлежно спазено условието на член 39, параграф 2 от правилника за отсъствие на предложение в процес на изготвяне;
Б. като има предвид, че на публичното изслушване, проведено от Комисията по правни въпроси на Европейския парламент на 22 юни 2006 г., беше подчертана необходимостта от европейско частно дружество като правноорганизационна форма за малки и средни предприятия, осъществявящи трансгранична стопанска дейност;
В. като има предвид, че следва да е възможно за едно или повече физическо(и) или юридическо(и) лице(а), които нямат постоянно местопребиваване в държава-членка, да основат Европейско частно дружество (ЕЧД) на територията на Общността, в съответствие с общностното право и по процедура, която ще трябва да бъде установена в регламент;
Г. като има предвид, че ЕЧД следва да бъде юридическо лице и че неговата отговорността за задълженията на дружеството следва да бъде ограничена до неговите активи;
Д. като има предвид, че ЕЧД предлага на дружества допълнителна, доброволно избираема възможност, наред с националните дружествени форми, относно начина, по който могат да бъдат устроени;
Е. като има предвид, че ЕЧД следва да има възможността да избира между монистична или дуалистична структура;
Ж. като има предвид, че ЕЧД следва да се регистрира в държавата, където се намира седалището му в съответния регистър съгласно с националните разпоредби, приети по силата на Директива 68/151/ЕИО, с търговски адрес, на който могат ефективно да му бъдат връчвани документи , като се отчетат механизмите за проверка на истинността и автентичността на учредителния акт;
З. Kато има предвид, че съответните разпоредби от общностното право предвиждат трансгранични права на информиране, консултация и участие на работниците, както и запазване на придобитите преди това права на участие на работниците (Директиви 94/45/ЕО и 2005/56/ЕО), които следва да бъдат напълно запазени, и като има предвид, че работниците не бива да губят съществуващите си права вследствие на преобразуването в ЕЧД на дадено дружество, предоставящо права на участие, информиране и консултация на работниците;
1. Изисква от Комисията да представи на Парламента през 2007 г., на основание член 308 от Договора за ЕО законодателно предложение за Устав на европейско частно дружество и изисква това предложение да бъде съставено в рамките на междуинституционално обсъждане и в съответствие с приложените подробни препоръки;
2. Потвърждава, че тези препоръки зачитат принципа на субсидиарност и основните права на гражданите;
3. Счита, че поисканото предложение няма да има финансови последици;
4. Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция и приложените подробни препоръки на Съвета и на Комисията, както и на парламентите и правителствата на държавите-членки.
ПРИЛОЖЕНИЕ
ПОДРОБНИ ПРЕПОРЪКИ ОТНОСНО СЪДЪРЖАНИЕТО НА ПОИСКАНОТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ
Препоръка 1 (общностното право като основа за този вид дружество)
Европейският парламент счита, че Уставът на ЕЧД следва да се основава възможно в най-голяма степен на нормите на общностното право като по този начин се спестят препратките към националното право; следователно той трябва да бъде заложен като единен и окончателен устав. Следователно ще бъдат прилагани единствено разпоредбите на дружественото право, съдържащи се в регламента относно устава на европейско частно дружество, а областите на приложение, регламентирани от него, следва да бъдат оттеглени от юрисдикцията на държавите-членки. Това важи за правното положение, правоспособността и дееспособността на дружеството, учредяването, промяната на дружествения договор, преобразуването и прекратяването на дружеството, името или фирменото наименование, организационната структура, представителните правомощия на органите, придобиването и загубването на членство и свързаните с него права и задължения, отговорността на дружеството, на изпълнителните директори, на членовете на органите му и на съдружниците по отношение на неговите задълженията , както и минималните стандарти, касаещи задълженията на ръководството по отношение на дружеството; наред с това, уставът трябва да съдържа разпоредби относно начина на функциониране на органите на дружеството, относно мнозинствата на гласуване, консултирането с членовете и условията за купуване и продаване на дружествени дялове; трябва да се предвиди възможност тези разпоредби да могат да бъдат формулирани индивидуално според потребностите на дружеството. В други области принципно трябва се прилага уставът, като несъдържащи се в него норми него следва да имат само субсидиарно приложение при спазване на следната последователност: други разпоредби на общностното право; разпоредби, уреждащи сходни видове дружества в държавата-членка, в която се намира седалището на дружеството според устройствения му акт. Тези сходни видове дружества в съответните държави-членки следва да бъдат изброени в приложение.
Препоръка 2 (процедури за учредяване)
Европейският парламент счита, че следва да бъде възможно учредяване на европейско частно дружество ex nihilo или на базата на съществуващо дружество, или вследствие на сливане на дружества или в контекста на общо дъщерно дружество. Нещо повече, трябва да бъде възможно преобразуването на европейско частно дружество в европейско дружество.
Препоръка 3 (капитал)
Европейският парламент счита, че капиталът на ЕЧД следва да бъде разделен на акции със специфична номинална стойност; че акциите на съдружниците следва да се закръглят към най-близкото евро; че минималният капитал следва да бъде 10 000 евро или равностойността им в друга валута към момента на регистрация; и че няма да е необходимо минималният капитал, който определя отговорността на съдружниците, да бъде непременно изцяло изплатен.
Препоръка 4 (организация)
Европейският парламент предлага ЕЧД да има поне един изпълнителен директор и първите изпълнителни директори да бъдат назначени с решение на съдружниците или да бъдат определени в дружествения договор; лице, комуто е забранено с решение на съд или административен орган на държава-членка да заема пост, съизмерим с този на изпълнителен директор, не може да поема или заема този пост.
Препоръка 5 (съдържание на дружествения договор)
Европейският парламент предлага дружественият договор да съдържа следната информация: правната форма и наименованието на дружеството; продължителността на съществуване на дружеството, в случай че тя е ограничена; предметът на дейност; седалище на дружеството; капитал на дружеството и органът или органите, упълномощени да го представляват по отношение на трети страни и в съда; и дължимата вноска на всеки съдружник във връзка с притежаваните от него акции.
Препоръка 6 (отговорност на изпълнителния директор)
Европейският парламент счита, че изпълнителният(те) директор(и) на ЕЧД трябва да бъде(ат) индивидуално или солидарно отговорни пред дружеството за всички извършени от тях действия в нарушение на гражданскоправните и наказателноправните разпоредби, приложими спрямо дружеството.
Препоръка 7 (отговорност на изпълнителните директори и на съдружниците при намаляване на собствения капитал)
Европейският парламент счита, че органите на дружеството трябва да носят солидарна отговорност за всички претърпени от ЕЧД вреди и пропуснати ползи, причинени в резултат на отклоняване на активи на дружеството за облагодетелстване на негов орган, съдружник или лице, близко на някой от последните, посредством действия на дружеството; че получателят на неоснователното плащане от дружеството трябва да носи отговорност за възстановяването на средствата; че такава отговорност следва да възниква само когато действието не е било в полза на признатите интереси на ЕЧД; че, такава отговорност не следва да възниква, в частност, когато ЕЧД е част от група, следваща последователна политика и всички неизгодни положения се компенсират от предимствата на груповата му принадлежност; че отговорност на изпълнителните директори или съдружниците, произтичаща от други правни разпоредби не трябва да бъде засегната.
Препоръка 8 (приложения към регламента)
Европейският парламент предлага регламентът да съдържа следните приложения:
а) образец за дружествен договор, който съдружниците могат да приемат цялостно или отчасти;
б) за всяка държава-членка - видовете дружества, с които ЕЧД е приравнено по отношение на области, които не са обхванати от регламента, по-специално прилагането на счетоводни, наказателни, социални и трудовоправни разпоредби;
в) обозначенията на органите на дружеството на различните официални езици на Европейския съюз.
Препоръка 9 (годишни счетоводни отчети)
Европейският парламент счита, че ЕЧД следва да бъде подчинено на хармонизираните счетоводни разпоредби (съдържащи се в Директиви 78/660/ЕИО[1] и 83/349/ЕИО[2] ), които се прилагат във всяка държава-членка спрямо еквивалентния вид дружество.
Препоръка 10 (Възможности за преобразуване)
Европейският парламент счита, че ЕЧД трябва да има възможност за осъществяване на сливане[3], промяна на седалището, разделяне и преобразуване в европейско дружество[4], доколкото това е възможно съобразно вече хармонизираното общностно законодателство; в случай че липсва съответно общностно законодателство, следва да се прилагат разпоредбите на държавите-членки, които са приложими по отношение на сходни правноорганизационни форми на тези в съответната държава-членка; че във връзка с това следва да се прилагат правилата относно съвместното управление в държавата-членка, в която се намира седалището, паралелно с общностното законодателство; следва да бъде възможно преобразуването на национални компании в ЕЧД, като се запазват съществуващите права на служителите; същото важи и за обратното преобразуване на едно ЕЧД в национална правноорганизационна форма.
Препоръка 11 (прекратяване, ликвидация, несъстоятелност и преустановяване на плащанията)
Европейският парламент счита, че изпълнителните директори на ЕЧД трябва да бъдат задължени, при фактическо положение на несъстоятелност, без неоправдано забавяне, най-късно след три седмици, да подадат заявление за започване на производство по несъстоятелност; че при неизпълнение на това задължение те трябва да бъдат пряко и солидарно отговорни спрямо кредиторите, които поради това нарушение понасят загуби; че наред с това, по отношение на прекратяването ликвидацията, несъстоятелността и преустановяването на плащанията и сходни процедури, ЕЧД следва да бъде подчинено на разпоредбите, приложими спрямо приравнените на него дружества във всяка държава-членка по силата на този регламент; и, че в случай на несъстоятелност следва да се прилагат разпоредбите, които са в сила в държавата-членка, в която се намира мястото на управление на дружеството.
[1] Четвърта директива 78/660/ЕИО на Съвета от 25 юли 1978 година, приета на основание член 54, параграф 3, буква ж) от Договора относно годишните счетоводни отчети на някои видове дружества (ОВ L 222, 14.8.1978 г., стр.11). Директива, последно изменена с Директива 2006/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 224, 16.8.2006 г., стр.1).
[2] Седма директива на Съвета 83/349/ЕИО от 13 юни 1983 г., приета на основание член 54, параграф 3, буква ж) от Договора относно консолидираните счетоводни отчети (OВ L 193, 18.7.1983 г., стр. 1). Директива, последно изменена от Директива 2006/99/ЕО (OВ L 363, 20.12.2006 г., стр. 137).
[3] Директива 2005/56/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2005 г. относно презграничните сливания на дружества с ограничена отговорност (ОВ L 310, 25.11.2005 г., стр. 1).
[4] Регламент на Съвета (ЕО) № 2157/2001 от 8 октомври 2001 г. относно Устава на Европейското дружество (SE) (ОВ L 294, 10.11.2001 г.1, стр. 1). Регламент, последно изменен с Регламент (EC) № 1791/2006 (ОВ L 363, 20.12.2006 г., стр. 1).
Устав на Европейско частно дружество
Комисия по правни въпроси
PE 378.635
Резолюция на Европейския парламент с препоръки към Комисията за устав на Европейско частно дружество (2006/2013(INI))
Европейският парламент,
– като взе предвид член 192, алинея втора от Договора за ЕО,
– като взе предвид членове 39 и 45 от своя правилник,
– като взе предвид съобщението от Комисията до Съвета и Европейския парламент от 21 май 2003 г., озаглавено „Модернизиране на дружественото право и насърчаване на корпоративното управление в Европейския съюз - план за действие“ (COM(2003)0284),
– като взе предвид публичното изслушване, проведено от Комисията, относно бъдещите приоритети на плана за действие за модернизиране на дружественото право и корпоративното управление и последиците от това,
– като взе предвид доклада на Комисията по правни въпроси (A6‑0434/2006),
А. като има предвид, че е надлежно спазено условието на член 39, параграф 2 от правилника за отсъствие на предложение в процес на изготвяне;
Б. като има предвид, че на публичното изслушване, проведено от Комисията по правни въпроси на Европейския парламент на 22 юни 2006 г., беше подчертана необходимостта от европейско частно дружество като правноорганизационна форма за малки и средни предприятия, осъществявящи трансгранична стопанска дейност;
В. като има предвид, че следва да е възможно за едно или повече физическо(и) или юридическо(и) лице(а), които нямат постоянно местопребиваване в държава-членка, да основат Европейско частно дружество (ЕЧД) на територията на Общността, в съответствие с общностното право и по процедура, която ще трябва да бъде установена в регламент;
Г. като има предвид, че ЕЧД следва да бъде юридическо лице и че неговата отговорността за задълженията на дружеството следва да бъде ограничена до неговите активи;
Д. като има предвид, че ЕЧД предлага на дружества допълнителна, доброволно избираема възможност, наред с националните дружествени форми, относно начина, по който могат да бъдат устроени;
Е. като има предвид, че ЕЧД следва да има възможността да избира между монистична или дуалистична структура;
Ж. като има предвид, че ЕЧД следва да се регистрира в държавата, където се намира седалището му в съответния регистър съгласно с националните разпоредби, приети по силата на Директива 68/151/ЕИО, с търговски адрес, на който могат ефективно да му бъдат връчвани документи , като се отчетат механизмите за проверка на истинността и автентичността на учредителния акт;
З. Kато има предвид, че съответните разпоредби от общностното право предвиждат трансгранични права на информиране, консултация и участие на работниците, както и запазване на придобитите преди това права на участие на работниците (Директиви 94/45/ЕО и 2005/56/ЕО), които следва да бъдат напълно запазени, и като има предвид, че работниците не бива да губят съществуващите си права вследствие на преобразуването в ЕЧД на дадено дружество, предоставящо права на участие, информиране и консултация на работниците;
1. Изисква от Комисията да представи на Парламента през 2007 г., на основание член 308 от Договора за ЕО законодателно предложение за Устав на европейско частно дружество и изисква това предложение да бъде съставено в рамките на междуинституционално обсъждане и в съответствие с приложените подробни препоръки;
2. Потвърждава, че тези препоръки зачитат принципа на субсидиарност и основните права на гражданите;
3. Счита, че поисканото предложение няма да има финансови последици;
4. Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция и приложените подробни препоръки на Съвета и на Комисията, както и на парламентите и правителствата на държавите-членки.
ПРИЛОЖЕНИЕ
ПОДРОБНИ ПРЕПОРЪКИ ОТНОСНО СЪДЪРЖАНИЕТО НА ПОИСКАНОТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ
Препоръка 1 (общностното право като основа за този вид дружество)
Европейският парламент счита, че Уставът на ЕЧД следва да се основава възможно в най-голяма степен на нормите на общностното право като по този начин се спестят препратките към националното право; следователно той трябва да бъде заложен като единен и окончателен устав. Следователно ще бъдат прилагани единствено разпоредбите на дружественото право, съдържащи се в регламента относно устава на европейско частно дружество, а областите на приложение, регламентирани от него, следва да бъдат оттеглени от юрисдикцията на държавите-членки. Това важи за правното положение, правоспособността и дееспособността на дружеството, учредяването, промяната на дружествения договор, преобразуването и прекратяването на дружеството, името или фирменото наименование, организационната структура, представителните правомощия на органите, придобиването и загубването на членство и свързаните с него права и задължения, отговорността на дружеството, на изпълнителните директори, на членовете на органите му и на съдружниците по отношение на неговите задълженията , както и минималните стандарти, касаещи задълженията на ръководството по отношение на дружеството; наред с това, уставът трябва да съдържа разпоредби относно начина на функциониране на органите на дружеството, относно мнозинствата на гласуване, консултирането с членовете и условията за купуване и продаване на дружествени дялове; трябва да се предвиди възможност тези разпоредби да могат да бъдат формулирани индивидуално според потребностите на дружеството. В други области принципно трябва се прилага уставът, като несъдържащи се в него норми него следва да имат само субсидиарно приложение при спазване на следната последователност: други разпоредби на общностното право; разпоредби, уреждащи сходни видове дружества в държавата-членка, в която се намира седалището на дружеството според устройствения му акт. Тези сходни видове дружества в съответните държави-членки следва да бъдат изброени в приложение.
Препоръка 2 (процедури за учредяване)
Европейският парламент счита, че следва да бъде възможно учредяване на европейско частно дружество ex nihilo или на базата на съществуващо дружество, или вследствие на сливане на дружества или в контекста на общо дъщерно дружество. Нещо повече, трябва да бъде възможно преобразуването на европейско частно дружество в европейско дружество.
Препоръка 3 (капитал)
Европейският парламент счита, че капиталът на ЕЧД следва да бъде разделен на акции със специфична номинална стойност; че акциите на съдружниците следва да се закръглят към най-близкото евро; че минималният капитал следва да бъде 10 000 евро или равностойността им в друга валута към момента на регистрация; и че няма да е необходимо минималният капитал, който определя отговорността на съдружниците, да бъде непременно изцяло изплатен.
Препоръка 4 (организация)
Европейският парламент предлага ЕЧД да има поне един изпълнителен директор и първите изпълнителни директори да бъдат назначени с решение на съдружниците или да бъдат определени в дружествения договор; лице, комуто е забранено с решение на съд или административен орган на държава-членка да заема пост, съизмерим с този на изпълнителен директор, не може да поема или заема този пост.
Препоръка 5 (съдържание на дружествения договор)
Европейският парламент предлага дружественият договор да съдържа следната информация: правната форма и наименованието на дружеството; продължителността на съществуване на дружеството, в случай че тя е ограничена; предметът на дейност; седалище на дружеството; капитал на дружеството и органът или органите, упълномощени да го представляват по отношение на трети страни и в съда; и дължимата вноска на всеки съдружник във връзка с притежаваните от него акции.
Препоръка 6 (отговорност на изпълнителния директор)
Европейският парламент счита, че изпълнителният(те) директор(и) на ЕЧД трябва да бъде(ат) индивидуално или солидарно отговорни пред дружеството за всички извършени от тях действия в нарушение на гражданскоправните и наказателноправните разпоредби, приложими спрямо дружеството.
Препоръка 7 (отговорност на изпълнителните директори и на съдружниците при намаляване на собствения капитал)
Европейският парламент счита, че органите на дружеството трябва да носят солидарна отговорност за всички претърпени от ЕЧД вреди и пропуснати ползи, причинени в резултат на отклоняване на активи на дружеството за облагодетелстване на негов орган, съдружник или лице, близко на някой от последните, посредством действия на дружеството; че получателят на неоснователното плащане от дружеството трябва да носи отговорност за възстановяването на средствата; че такава отговорност следва да възниква само когато действието не е било в полза на признатите интереси на ЕЧД; че, такава отговорност не следва да възниква, в частност, когато ЕЧД е част от група, следваща последователна политика и всички неизгодни положения се компенсират от предимствата на груповата му принадлежност; че отговорност на изпълнителните директори или съдружниците, произтичаща от други правни разпоредби не трябва да бъде засегната.
Препоръка 8 (приложения към регламента)
Европейският парламент предлага регламентът да съдържа следните приложения:
а) образец за дружествен договор, който съдружниците могат да приемат цялостно или отчасти;
б) за всяка държава-членка - видовете дружества, с които ЕЧД е приравнено по отношение на области, които не са обхванати от регламента, по-специално прилагането на счетоводни, наказателни, социални и трудовоправни разпоредби;
в) обозначенията на органите на дружеството на различните официални езици на Европейския съюз.
Препоръка 9 (годишни счетоводни отчети)
Европейският парламент счита, че ЕЧД следва да бъде подчинено на хармонизираните счетоводни разпоредби (съдържащи се в Директиви 78/660/ЕИО[1] и 83/349/ЕИО[2] ), които се прилагат във всяка държава-членка спрямо еквивалентния вид дружество.
Препоръка 10 (Възможности за преобразуване)
Европейският парламент счита, че ЕЧД трябва да има възможност за осъществяване на сливане[3], промяна на седалището, разделяне и преобразуване в европейско дружество[4], доколкото това е възможно съобразно вече хармонизираното общностно законодателство; в случай че липсва съответно общностно законодателство, следва да се прилагат разпоредбите на държавите-членки, които са приложими по отношение на сходни правноорганизационни форми на тези в съответната държава-членка; че във връзка с това следва да се прилагат правилата относно съвместното управление в държавата-членка, в която се намира седалището, паралелно с общностното законодателство; следва да бъде възможно преобразуването на национални компании в ЕЧД, като се запазват съществуващите права на служителите; същото важи и за обратното преобразуване на едно ЕЧД в национална правноорганизационна форма.
Препоръка 11 (прекратяване, ликвидация, несъстоятелност и преустановяване на плащанията)
Европейският парламент счита, че изпълнителните директори на ЕЧД трябва да бъдат задължени, при фактическо положение на несъстоятелност, без неоправдано забавяне, най-късно след три седмици, да подадат заявление за започване на производство по несъстоятелност; че при неизпълнение на това задължение те трябва да бъдат пряко и солидарно отговорни спрямо кредиторите, които поради това нарушение понасят загуби; че наред с това, по отношение на прекратяването ликвидацията, несъстоятелността и преустановяването на плащанията и сходни процедури, ЕЧД следва да бъде подчинено на разпоредбите, приложими спрямо приравнените на него дружества във всяка държава-членка по силата на този регламент; и, че в случай на несъстоятелност следва да се прилагат разпоредбите, които са в сила в държавата-членка, в която се намира мястото на управление на дружеството.
[1] Четвърта директива 78/660/ЕИО на Съвета от 25 юли 1978 година, приета на основание член 54, параграф 3, буква ж) от Договора относно годишните счетоводни отчети на някои видове дружества (ОВ L 222, 14.8.1978 г., стр.11). Директива, последно изменена с Директива 2006/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 224, 16.8.2006 г., стр.1).
[2] Седма директива на Съвета 83/349/ЕИО от 13 юни 1983 г., приета на основание член 54, параграф 3, буква ж) от Договора относно консолидираните счетоводни отчети (OВ L 193, 18.7.1983 г., стр. 1). Директива, последно изменена от Директива 2006/99/ЕО (OВ L 363, 20.12.2006 г., стр. 137).
[3] Директива 2005/56/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2005 г. относно презграничните сливания на дружества с ограничена отговорност (ОВ L 310, 25.11.2005 г., стр. 1).
[4] Регламент на Съвета (ЕО) № 2157/2001 от 8 октомври 2001 г. относно Устава на Европейското дружество (SE) (ОВ L 294, 10.11.2001 г.1, стр. 1). Регламент, последно изменен с Регламент (EC) № 1791/2006 (ОВ L 363, 20.12.2006 г., стр. 1).
Европейско дружество - регламент
Регламент на Съвета (ЕО)
N 2157/2001 от 8 октомври 2001 г.за статута на европейското дружество (ЕД)
СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,
Като има предвид Договора за създаване на Европейската общност и по-специално чл. 308 от него,
като има предвид предложението на Комисията1,
като има предвид становището на Европейския парламент2,
като има предвид становището на Икономическия и социален комитет3,
като се има предвид следното:
(1) Изграждането на вътрешния пазар и по-добрите икономически и социални условия, до които то води в цялата Общност, налагат не само премахване на пречките в търговията, но и приспособяване на производствените структури към мащабите на Общността. За тази цел е необходимо дружествата, чиято дейност не се ограничава само до задоволяване на местни нужди, да могат да планират и извършват реорганизации на търговската си дейност на равнището на Общността.
(2) Подобни реорганизации изискват на съществуващите дружества от различни държави-членки да се даде възможност да обединяват своя потенциал чрез сливане. Такива операции могат да бъдат извършвани само съобразно правилата за защита на конкуренцията, предвидени в договора.
(3) Извършването на операции за преструктуриране и сътрудничество, в които участват дружества от различни държави-членки, е свързано с юридически и психологически трудности и данъчни проблеми. Сближаването на дружественото право на държавите-членки чрез директиви, приети на основание чл. 44 от договора, допринася за преодоляване на някои от тези трудности. Сближаването обаче не освобождава дружествата, регулирани от различни правни системи, от задължението да изберат правно-организационна форма, която съответства на определено национално право.
(4) Нормативната уредба на търговската дейност в Общността все още е основана до голяма степен на националните законодателства и следователно вече не съответства на икономическите условия, при които трябва да се развиват предприятията, за да бъдат постигнати целите на чл. 18 от договора. Това положение е съществена пречка за създаването на групи с участието на дружества от различни държави-членки.
(5) Държавите-членки са длъжни да предприемат мерки с цел разпоредбите, приложими към европейските дружества по силата на този регламент, да не водят до дискриминация, която се дължи на неоправдано различно третиране на европейските дружества и акционерните дружества, или до несъразмерни ограничения при учредяването на европейско дружество или преместването на неговото седалище.
(6) Важно е да бъде гарантирано възможно най-голямо съвпадение на икономическото съдържание и правната форма на предприятието в Общността. За тази цел наред с дружествата, регулирани от определено национално право, трябва да бъде възможно създаването на дружества, чието учредяване и дейност се регулират от регламент на Общността, пряко приложим във всички държави-членки.
(7) Разпоредбите на подобен регламент ще позволят да бъдат създавани и управлявани дружества с европейски измерения, които не са възпрепятствани от разликите и ограничените териториални предели на действие на националните законодателства.
(8) Статутът на европейското акционерно дружество (наричано по-нататък “ЕД”) е един от актовете, които Съветът е трябвало да приеме до 1992 г. и които са посочени в Бялата книга на Комисията за изграждане на вътрешния пазар, одобрена от Европейския съвет на заседанието му през юни 1985 г. в Милано. Европейският съвет, заседавал в Брюксел през 1987 г., е изразил желание статутът да бъде разработен бързо.
(9) След като през 1970 г. Комисията е внесла предложение за Регламент за статута на европейското акционерно дружество, изменено и допълнено през 1975 г., работата в областта на сближаването на националното дружествено право съществено е напреднала; поради това в случаите, в които за функционирането на едно европейско дружество не са нужни еднообразни общностни правила, могат да бъдат приложени правилата за акционерните дружества в държавата-членка по седалището му.
(10) Независимо от икономическите нужди, които могат да възникнат в бъдеще, за постигане на основната цел на правния режим на ЕД е нужно да съществува поне възможност за създаване на европейски дружества, така че дружества от различни държави-членки да могат да извършват сливания или да създават холдингови дружества, а дружествата и другите юридически лица, които извършват стопанска дейност и са регулирани от правото на различни държави-членки, да могат да учредяват съвместни дъщерни дружества.
(11) В същия дух трябва да се позволи акционерно дружество със седалище и главно управление на дейността в Общността да се преобразува в ЕД без ликвидация, ако това акционерно дружество има дъщерно дружество в държава-членка, различна от тази по седалището на дружеството-майка.
(12) Националните разпоредби за акционерните дружества, които предлагат свои ценни книжа публично, и за сделките с ценни книжа, трябва да се прилагат, когато ЕД се учредява чрез публично предлагане на ценни книжа, както и по отношение на ЕД, които желаят да използват такива финансови инструменти.
(13) Европейското дружество трябва да има формата на дружество с акционерен капитал, тъй като тя е най-подходяща от финансова и управленска гледна точка за дружество, което извършва търговска дейност в европейски мащаб. За да бъде осигурена разумна големина на тези дружества, трябва да бъде предвиден минимален размер на капитала, който позволява на дружествата да имат достатъчно активи, но не е пречка за създаването на ЕД от малки и средни предприятия.
(14) Европейското дружество трябва да бъде управлявано ефективно, като върху него се упражнява подходящ контрол. Трябва да се има предвид, че понастоящем в Общността съществуват две различни системи на управление на акционерните дружества. На ЕД трябва да се позволи да избере една от двете системи, като задълженията на лицата, които отговарят за управлението, и на лицата, които отговарят за контрола, трябва да бъдат ясно определени.
(15) Според правилата и общите принципи на международното частно право ако едно предприятие контролира друго предприятие, регулирано от различна правна система, правата и задълженията на контролиращото предприятие във връзка със защитата на малцинствените акционери и третите лица се уреждат от законодателството, което регулира контролираното предприятие, без да се засягат задълженията, които произтичат за контролиращото предприятие от собственото му законодателство, например във връзка с изготвянето на консолидирани счетоводни отчети.
(16) Независимо от резултата на всяко последващо съгласуване на законодателствата на държавите-членки, сега не се налага да съществуват особени правила за ЕД в тази област. Поради това правилата и общите принципи на международното частно право трябва да бъдат прилагани към ЕД, което упражнява контрол, както и към ЕД, което е контролирано дружество.
(17) Следователно трябва да бъде определен приложимият режим в случаите, когато ЕД се контролира от друго предприятие, и за тази цел трябва да бъде извършено препращане към правилата за акционерните дружества в държавата-членка по седалището на ЕД.
(18) Всяка държава-членка трябва да бъде задължена да прилага санкциите за акционерни дружества, регулирани от нейното право, при нарушения на този регламент.
(19) Правилата за участие на работниците и служителите в приемането на решения в европейското дружество са установени от Директива 2001/86/ЕО4. Те съставляват неразделно допълнение към този регламент и трябва да бъдат прилагани едновременно с него.
(20) Този регламент не урежда въпроси от други отрасли на правото като данъчно облагане, защита на конкуренцията, интелектуална собственост или несъстоятелност. Следователно към тези и други въпроси, неуредени от регламента, се прилагат разпоредбите на законодателствата на държавите-членки и на правото на Общността.
(21) Директива 2001/86/ЕО има за цел да осигури на работниците и служителите право на участие в разглеждането на въпроси и приемането на решения, които засягат съществуването на тяхното ЕД. Други социални и трудовоправни въпроси, по-специално правото на работниците и служителите на информация и консултация, което съществува в държавите-членки, се уреждат от националните разпоредби за акционерните дружества, приложими при същите обстоятелства.
(22) Влизането в сила на този регламент трябва да бъде отложено с цел всяка държава-членка да може да въведе в националното си законодателство разпоредбите на Директива 2001/86/ЕО, да изгради предварително нужния механизъм за учредяването и дейността на европейски дружества със седалище на нейна територия и регламентът и директивата да бъдат прилагани едновременно.
(23) На дружества с главно управление на дейността извън Общността следва да се разреши да участват в създаването на ЕД при условие, че съответното дружество е учредено съгласно законодателството на държава-членка, седалището му е в тази държава-членка и то има реална и трайна връзка с икономиката на държава-членка в съответствие с принципите, установени в Общата програма за премахване на ограниченията за свободата на установяване от 1962 г. Такава връзка съществува, когато дружеството е установено в държавата-членка, от чиято територия извършва дейност.
(24) ЕД трябва да има възможност да премества седалището си в друга държава-членка. Защитата на интересите на малцинствените акционери, които възразяват срещу преместването, на кредиторите и на носителите на други права трябва да бъде пропорционална. Преместването не трябва да засяга правата, възникнали до неговото извършване.
(25) Този регламент не засяга разпоредбите, които биха били добавени към Брюкселската конвенция или към акт, който държавите-членки или Съветът биха приели на мястото на същата конвенция, относно подведомствеността при преместване на седалището на акционерно дружество от една държава-членка в друга.
(26) Дейността на финансовите институции се регулира от специални директиви; поради това националните разпоредби, с които са въведени специалните директиви, и всички допълнителни национални правила за регулиране на тази дейност, са изцяло приложими към ЕД.
(27) Поради специфичния и общностен характер на едно европейско дружество, режимът на “фактическо седалище”, възприет с този регламент по отношение на ЕД, не засяга законодателствата на държавите-членки и не ограничава възможностите, които могат да бъдат предоставени във връзка с други актове на Общността в областта на дружественото право.
(28) За приемането на този регламент договорът предоставя само правомощията по чл. 308.
(29) Доколкото целите на планираното действие, описани по-горе, не могат да бъдат задоволително постигнати от държавите-членки, тъй като европейско акционерно дружество се създава на европейско равнище и поради неговите мащаби и влияние тези цели могат да бъдат постигнати по-добре на общностно ниво, Общността може да предприеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, прогласен в чл. 5 от договора. Съгласно принципа на пропорционалност, установен в същата разпоредба, този регламент не надхвърля необходимото за постигане на посочените цели,
ПРИЕ ТОЗИ РЕГЛАМЕНТ
ДЯЛ I
ОБЩИ положения
Член 1
1. На територията на Общността може да бъде създадено дружество във формата на европейско акционерно дружество, означавано като “европейско дружество” или съкратено “ЕД” (Societas Europaea или съкратено “SE”), при условията и по реда, предвидени в този регламент.
2. Капиталът на ЕД е разделен на акции. Всеки акционер отговаря само до размера на капитала, който е записал.
3. ЕД е юридическо лице.
4. Участието на работниците и служителите в приемането на решения в ЕД се регулира от разпоредбите на Директива 2001/86/ЕО.
Член 2
1. Акционерните дружества съгласно приложение I, които са учредени според законодателството на държава-членка и имат седалище и главно управление на дейността на територията на Общността, могат да учредят ЕД чрез сливане при условие, че най-малко две от тях се регулират от законодателството на различни държави-членки.
2. Акционерните дружества и дружествата с ограничена отговорност съгласно приложение II, които са учредени според законодателството на държава-членка и имат седалище и главно управление на дейността на територията на Общността, могат да предприемат учредяване на холдингово ЕД при условие, че най-малко две от тях:
а) са регулирани от правото на различни държави-членки или
б) в продължение на най-малко две години са имали дъщерно дружество, регулирано от правото на друга държава-членка, или клон в друга държава-членка.
3. Дружествата и фирмите по смисъла на чл. 48, ал. 2 от договора и други юридически лица на публичното или частното право, които са учредени според законодателството на държава-членка и имат седалище и главно управление на дейността на територията на Общността, могат да учредят дъщерно ЕД, като запишат акциите му, при условие, че най-малко две от тях:
а) са регулирани от правото на различни държави-членки или
б) в продължение на най-малко две години са имали дъщерно дружество, регулирано от правото на друга държава-членка, или клон в друга държава-членка.
4. Акционерно дружество, което е учредено според законодателството на държава-членка и има седалище и главно управление на дейността на територията на Общността, може да бъде преобразувано в ЕД, ако в продължение на най-малко две години е имало дъщерно дружество, регулирано от правото на друга държава-членка.
5. Държава-членка може да предвиди, че дружество с главно управление на дейността извън Общността може да участва в учредяването на ЕД, ако съответното дружество е учредено според законодателството на държава-членка, седалището му е в същата държава-членка и то има реална и трайна връзка с икономиката на държава-членка.
Член 3
1. За целите на чл. 2, ал. 1, 2 и 3 ЕД се смята за акционерно дружество, регулирано от законодателството на държавата-членка по седалището му.
2. ЕД може да учреди едно или повече дъщерни дружества във формата на европейски дружества. Правните норми на държавата-членка по седалището на дъщерното ЕД, които изискват акционерните дружества да имат повече от един акционер, не се прилагат към дъщерно ЕД. Към ЕД се прилагат съответно националните разпоредби, приети в изпълнение на Дванадесетата директива на Съвета в областта на дружественото право 89/667/ЕИО от 21 декември 1989 г. за едноличните дружества с ограничена отговорност5.
Член 4
1. Капиталът на ЕД се определя в евро.
2. Записаният капитал не може да бъде по-малко от 120 000 евро.
3. Правилата на държава-членка, които предвиждат по-висок размер на записания капитал за дружества с определен предмет на дейност, се прилагат към европейските дружества със седалище в тази държава-членка.
Член 5
Като се спазват изискванията на чл. 4, ал. 1 и 2, към капитала на ЕД, неговото поддържане и изменение, акциите, облигациите и другите ценни книжа на дружеството се прилагат разпоредбите, които биха се прилагали към акционерно дружество със седалище в държавата-членка по регистрацията на ЕД.
Член 6
По смисъла на този регламент “учредителни актове” са актът за учредяване на ЕД и уставът на ЕД, ако той се съдържа в отделен документ.
Член 7
Седалището на ЕД е на територията на Общността, в държавата-членка, в която се намира главното управление на дейността му. Държава-членка може да задължи европейските дружества, регистрирани на нейна територия, да установяват главното управление на дейността и седалището си на едно и също място.
Член 8
1. Седалището на ЕД може да бъде преместено в друга държава-членка съобразно ал. 2 до 13. Преместването не води до прекратяване на ЕД или до възникване на ново юридическо лице.
2. Ръководният или управителният орган съставя план за преместване и го обнародва съобразно член 13 независимо от допълнителните изисквания за обнародване, които съществуват в държавата-членка по седалището. Планът съдържа актуалната фирма, седалище и номер на ЕД, както и следната информация:
а) предлагано седалище на ЕД;
б) предлаган устав на ЕД, при нужда заедно с новата му фирма;
в) последици на преместването за участието на работниците и служителите в приемането на решения;
г) предлаган график на преместването;
д) всички права, предвидени във връзка със защитата на акционерите и/или кредиторите.
3. Ръководният или управителният орган съставя доклад, в който преместването се разяснява и обосновава от правна и икономическа гледна точка, и се посочват неговите последици за акционерите, кредиторите и работниците и служителите.
4. Най-малко един месец преди общото събрание, което ще приеме решение за преместването, акционерите и кредиторите на ЕД имат право да се запознаят с плана за преместването и с доклада, съставен съобразно ал. 3, в седалището на ЕД и при поискване да получат екземпляри от тези документи безплатно.
5. Държава-членка може да приеме разпоредби по отношение на европейските дружества, регистрирани на нейна територия, за да осигури достатъчна защита на малцинствените акционери, които са възразили срещу преместването.
6. В 2-месечен срок след обнародването на плана не може да се приеме решение за преместване. Решението за тази цел се приема съобразно чл. 59.
7. Преди компетентният орган да издаде удостоверението по ал. 8, ЕД трябва да докаже, че интересите на кредиторите и на носителите на други права спрямо ЕД (включително интересите на публичните органи) във връзка с вземания, възникнали до обнародването на плана за преместване, са защитени в достатъчна степен съобразно изискванията на държавата-членка, в която се е намирало седалището на ЕД до преместването.
Държава-членка може да разпростре действието на първия абзац от тази алинея и към вземанията, които са възникнали (или могат да възникнат) до преместването.
Вторият и третия абзац на тази алинея не засягат прилагането спрямо европейските дружества на националните разпоредби на държавите-членки за удовлетворяване или обезпечаване на вземания на публични органи.
8. Съд, нотариус или друг компетентен орган в държавата-членка по седалището на ЕД издава удостоверение, което потвърждава извършването на действията и формалностите, предхождащи преместването.
9. Новото вписване може да бъде извършено само след представяне на удостоверението по ал. 8 и на доказателства за извършване на формалностите за регистрация, установени в страната по новото седалище.
10. Преместването на седалището на ЕД и свързаните с това изменения и допълнения на неговите учредителни актове имат действие от деня на вписването на ЕД в регистъра по новото седалище съобразно чл. 12.
11. След извършване на новото вписване на ЕД регистърът по новото вписване уведомява за него регистъра по предишното вписване. Предишното вписване се заличава при получаване на това уведомление, но не и преди това.
12. Новото вписване и заличаването на предишното вписване се обнародват в съответните държави-членки съобразно чл. 13.
13. Новото седалище на ЕД може да бъде противопоставено на трети лица след обнародване на новото вписване. До обнародването на съобщение за заличаване на вписването на ЕД в регистъра по предишното му седалище третите лица могат да се позовават на предишното седалище, освен ако ЕД докаже, че те са знаели за новото седалище.
14. Законодателството на държава-членка може да предвижда, че преместване на седалището на ЕД, регистрирано в тази държава-членка, което би довело до промяна на приложимото право, няма действие, ако неин компетентен орган възрази срещу преместването в 2-месечния срок по ал. 6. Възражението може да се основава само на съображения от обществен интерес.
Ако върху ЕД се упражнява надзор от национален орган за финансов надзор в съответствие с директивите на Общността, този орган също има право да възрази срещу преместването на седалището.
Трябва да съществува възможност за съдебен контрол.
15. ЕД не може да премести седалището си, ако срещу него е образувано производство за прекратяване, ликвидация, несъстоятелност, спиране на плащанията или друго аналогично производство.
16. По отношение на всеки спор, възникнал до преместването съобразно ал. 10, ЕД, което е преместило седалището си в друга държава-членка, се смята за дружество със седалище в държавата-членка по регистрацията до преместването, включително когато съдебното производство срещу ЕД е образувано след преместването.
Член 9
1. ЕД се регулира от:
а) този регламент;
б) разпоредбите на своите учредителни актове, когато този регламент изрично допуска това, или
в) по отношение на въпросите, които не са уредени от този регламент, или ако са уредени частично - по отношение на неуредените аспекти, от:
i) правните норми, приети от държавите-членки в изпълнение на актовете на Общността относно европейските дружества;
ii) правните норми на държавите-членки, които биха се прилагали към акционерно дружество, учредено според законодателството на държавата-членка по седалището на ЕД;
iii) разпоредбите на учредителните актове на ЕД, в съответствие с условията за акционерно дружество, учредено според законодателството на държавата-членка по седалището на ЕД.
2. Правните норми, приети от държавите-членки специално за ЕД, трябва да съответстват на директивите, приложими към акционерните дружества по приложение I.
3. Ако дейността, извършвана от ЕД, се урежда от особени разпоредби на националното законодателство, те са изцяло приложими към ЕД.
Член 10
Като се спазват разпоредбите на този регламент, във всяка държава-членка ЕД се третира като акционерно дружество, учредено според законодателството на държавата-членка по седалището му.
Член 11
1. Преди или след фирмата на ЕД се добавя съкращението “ЕД” (SE).
2. Само европейски дружества могат да включват съкращението “ЕД” (SE) в своята фирма.
3. Дружествата, фирмите и другите юридически лица, които са регистрирани в държава-членка до датата на влизане в сила на този регламент и в чиито фирми е включено съкращението “ЕД” (SE), няма да бъдат задължавани да променят фирмата си.
Член 12
1. Всяко ЕД се вписва в държавата-членка по седалището си в регистър, определен от законодателството на тази държава в съответствие с чл. 3 от Първата директива на Съвета 68/151/ЕИО от 9 март 1968 г. за съгласуване на гаранциите, които държавите-членки изискват от дружествата по смисъла на чл. 58, ал. 2 от договора, за защита на интересите на съдружниците и трети лица, с цел тези гаранции да станат равностойни на цялата територия на Общността6.
2. ЕД може да бъде вписано само ако е сключено споразумение относно условията за участие на работниците и служителите в приемането на решения съобразно чл. 4 от Директива 2001/86/ЕО, или е прието решение по чл. 3, ал. 6 от същата директива, или срокът за преговори по чл. 5 от директивата е изтекъл, без да бъде сключено споразумение.
3. Вписването на ЕД в държава-членка, която е използвала възможността по чл. 7, ал. 3 от Директива 2001/86/ЕО, се допуска, ако е било сключено споразумение по чл. 4 от директивата относно условията за участие на работниците и служителите в приемането на решения, включително участието в органите на ЕД, или ако до вписването на ЕД към никое от участващите в него дружества не са се прилагали правила за участие в органите.
4. Учредителните актове на ЕД по всяко време трябва да съответстват на така определените условия за участие на работниците и служителите в приемането на решения. Когато нови условия, определени в съответствие с Директива 2001/86/ЕО, противоречат на действащите учредителни актове, в последните се внасят нужните изменения и допълнения.
В такъв случай държава-членка може да предвиди, че ръководният или управителният орган на ЕД има право да измени и допълни учредителните актове без ново решение на общото събрание на акционерите.
Член 13
Документите и данните относно ЕД, които подлежат на обнародване съгласно този регламент, се обнародват по начина, предвиден в законодателството на държавата-членка по седалището на ЕД в съответствие с Директива 68/151/ЕИО.
Член 14
1. След обнародването по чл. 13, в “Официален вестник на Европейските общности” се обнародва съобщение с информационна цел за вписването на ЕД и за заличаването на вписването му. В съобщението се посочват фирма, номер, дата и място на регистрацията на ЕД, дата и място на обнародването и заглавие на изданието, седалище и сфера на дейност на ЕД.
2. При преместване на седалището на ЕД съобразно чл. 8 се обнародва съобщение, което съдържа информацията по ал. 1 и данните за новото вписване.
3. Данните по ал. 1 се изпращат на Службата за официални издания на Европейските общности в едномесечен срок от обнародването по чл. 13.
ДЯЛ II
УЧРЕДЯВАНЕ
Раздел 1
Общи разпоредби
Член 15
1. Като се спазват разпоредбите на този регламент, учредяването на ЕД се регулира от законодателството за акционерните дружества в държавата-членка, в която ЕД установява седалището си.
2. Вписването на ЕД се обнародва съобразно чл. 13.
Член 16
1. ЕД е юридическо лице от деня на вписването му в регистъра по чл. 12.
2. Ако от името на ЕД са извършени действия до вписването му съобразно чл. 12 и след вписването ЕД не поеме задълженията, възникнали в резултат на тези действия, физическите лица, дружествата, фирмите или други юридически лица, извършили действията, отговарят за тези задължения солидарно и неограничено, освен ако е уговорено друго.
Раздел 2
Учредяване чрез сливане
Член 17
1. ЕД може да бъде учредено чрез сливане съобразно чл. 2, ал. 1.
2. Сливането може да бъде извършено:
а) по процедурата за сливане чрез придобиване, предвидена в чл. 3, ал. 1 от Директива 78/855/ЕИО7, или
б) по процедурата за сливане чрез учредяване на ново дружество, предвидена в чл. 4, ал. 1 от същата директива.
При сливане чрез придобиване придобиващото дружество приема правната форма на ЕД едновременно със сливането. При сливане чрез учредяване на ново дружество ЕД е новото дружество.
Член 18
По отношение на въпросите, които не са уредени от този раздел, или ако са уредени частично - по отношение на неуредените аспекти, към всяко дружество, което участва в учредяването на ЕД чрез сливане, се прилагат онези норми от правото на държавата-членка, регулиращо съответното дружество, които са приложими към сливанията на акционерни дружества съобразно Директива 78/855/ЕИО.
Член 19
Законодателството на държава-членка може да предвижда, че дружество, регулирано от това законодателство, не може да участва в учредяването на ЕД чрез сливане, ако компетентен орган на тази държава възрази срещу това до издаването на удостоверението по чл. 25, ал. 2.
Възражението може да се основава само на съображения от обществен интерес. Трябва да съществува възможност за съдебен контрол.
Член 20
1. Ръководните или управителните органи на сливащите се дружества съставят план за сливането. Планът за сливане съдържа:
а) фирма и седалище на всяко от сливащите се дружества, и предлагани фирма и седалище на ЕД;
б) съотношение на замяна на акциите и размер на паричната сума;
в) условия за разпределението на акциите в ЕД;
г) дата, от която притежаването на акции в ЕД дава право на акционерите да участват в печалбите, и всички особени условия, свързани с това право;
д) дата, от която сделките на сливащите се дружества се смятат за сделки на ЕД за счетоводни цели;
е) права, които ЕД предоставя на притежателите на акции с особени права и на притежателите на други ценни книжа, различни от акции, или предлаганите мерки във връзка с тях;
ж) всички особени предимства, предоставени на експертите, които проучват плана за сливането, или на членовете на ръководните, управителните, надзорните или контролните органи на сливащите се дружества;
з) учредителни актове на ЕД;
и) информация за реда, по който се определят условията за участие на работниците и служителите в приемането на решения в съответствие с Директива 2001/86/ЕО.
2. Сливащите се дружества могат да включат и други елементи в плана за сливането.
Член 21
За всяко от сливащите се дружества и като се спазват допълнителните изисквания на държавата-членка, чието право регулира съответното дружество, в националния вестник на тази държава се обнародват следните данни:
а) правна форма, фирма и седалище на всяко от сливащите се дружества;
б) регистър, в който се пазят документите по чл. 3, ал. 2 от Директива 68/151/ЕИО за всяко от сливащите се дружества, и номер на вписването в този регистър;
в) указание за условията, договорени съобразно чл. 24, за упражняване на правата на кредиторите на съответното дружество и адрес, на който безплатно може да бъде получена пълна информация за тези условия;
г) указание за условията, договорени съобразно чл. 24, за упражняване на правата на малцинствените акционери в съответното дружество и адрес, на който безплатно може да бъде получена пълна информация за тези условия;
д) предлагани фирма и седалище на ЕД.
Член 22
Вместо експерти, които действат за сметка на всяко от сливащите се дружества, един или повече независими експерти по смисъла на чл. 10 от Директива 78/855/ЕИО, назначени за тази цел по общо искане на дружествата от съдебен или административен орган в държавата-членка, чието право регулира едно от сливащите се дружества или предлаганото ЕД, могат да проучат плана за сливането и да съставят единен доклад за всички акционери.
Експертите имат право да искат от сливащите се дружества всяка информация, която им е нужна за изпълнение на техните функции.
Член 23
1. Планът за сливането се одобрява от общото събрание на всяко от сливащите се дружества.
2. Участието на работниците и служителите в приемането на решения в ЕД се определят в съответствие с Директива 2001/86/ЕО. Общото събрание на всяко от сливащите се дружества може да си запази правото да постави вписването на ЕД в зависимост от своето изрично одобрение на така определените условия.
Член 24
1. Като се взема предвид презграничният характер на сливането, законодателството на държавата-членка, което регулира всяко от сливащите се дружества, се прилага както в случаите на сливане на акционерни дружества по отношение защитата на интересите на:
а) кредиторите на сливащите се дружества;
б) облигационерите на сливащите се дружества;
в) притежателите на ценни книжа, които са различни от акции и са свързани с особени права в сливащите се дружества.
2. Държава-членка може да приеме по отношение на сливащите се дружества, регулирани от нейното право, разпоредби за осигуряване на подходяща защита на малцинствените акционери, които са възразили срещу сливането.
Член 25
1. В частта от процедурата, която засяга всяко от сливащите се дружества, законосъобразността на сливането се контролира в съответствие с правилата за сливанията на акционерни дружества в държавата-членка, чието право регулира съответното дружество.
2. Съд, нотариус или друг компетентен орган във всяка съответна държава-членка издава удостоверение, което потвърждава извършването на всички действия и формалности, предхождащи сливането.
3. Ако правото на държава-членка, което регулира определено сливащо се дружество, предвижда процедура за проверка и промяна на съотношението на замяна на акциите или процедура за обезщетяване на малцинствените акционери, без да се възпрепятства вписването на сливането, тези процедури се прилагат само ако при одобряване на плана за сливането съобразно чл. 23, ал. 1 другите сливащи се дружества от държави-членки, които не предвиждат такива процедури, изрично приемат възможността акционерите на посоченото сливащо се дружество да използват съответната процедура. В такъв случай съд, нотариус или друг компетентен орган може да издаде удостоверението по ал. 2 дори след началото на подобна процедура. В удостоверението трябва да се посочи, че тя е в процес на осъществяване. Решението, взето в резултат на процедурата, е задължително за придобиващото дружество и неговите акционери.
Член 26
1. В частта от процедурата, която се отнася до извършването на сливането и учредяването на ЕД, законосъобразността на сливането се контролира от съд, нотариус или друг орган в държавата-членка по предлаганото седалище на ЕД, компетентен да упражнява контрол за законосъобразност във връзка с този аспект на сливанията на акционерни дружества.
2. За тази цел всяко от сливащите се дружества представя на компетентния орган удостоверението по чл. 25, ал. 2 в 6-месечен срок от издаването му заедно с екземпляр от плана за сливането, одобрен от това дружество.
3. Органът по ал. 1 по-специално следи дали сливащите се дружества са одобрили плана за сливането при едни и същи условия, и дали са определени условия за участие на работниците и служителите в приемането на решения в съответствие с Директива 2001/86/ЕО.
4. Този орган трябва също да се увери, че ЕД е учредено в съответствие със законодателството на държавата-членка по седалището му съобразно чл. 15.
Член 27
1. Сливането и едновременното учредяване на ЕД влизат в сила от деня на вписването на ЕД съобразно чл. 12.
2. ЕД може да бъде вписано само след изпълнението на формалностите, предвидени в чл. 25 и 26.
Член 28
Извършеното сливане се обнародва за всяко от сливащите се дружества по начина, предвиден в законодателството на всяка държава-членка в съответствие с чл. 3 от Директива 68/151/ЕО.
Член 29
1. Сливане, извършено по реда на чл. 17, ал. 2, б. “а”, има следните последици по право и едновременно:
а) всички активи и пасиви на всяко от придобиваните дружества се прехвърлят към придобиващото дружество;
б) акционерите в придобиваното дружество стават акционери в придобиващото дружество;
в) придобиваното дружество престава да съществува;
г) придобиваното дружество приема правната форма на ЕД.
2. Сливане, извършено по реда на чл. 17, ал. 2, б. “б”, има следните последици по право и едновременно:
а) всички активи и пасиви на сливащите се дружества се прехвърлят към ЕД;
б) акционерите в сливащите се дружества стават акционери в ЕД;
в) сливащите се дружества престават да съществуват.
3. Ако при сливане на акционерни дружества законодателството на държава-членка изисква да бъдат изпълнени особени формалности с цел прехвърлянето на някои активи, права и задължения на сливащите се дружества да стане противопоставимо на трети лица, тези изисквания се прилагат и се изпълняват от сливащите се дружества или от ЕД след вписването му.
4. Правата и задълженията на участващите дружества с оглед заетостта на работниците и служителите, които са породени от законодателството, практиката и индивидуалните трудови договори или трудови правоотношения и съществуват към датата на вписването, се прехвърлят към ЕД със самото вписване.
Член 30
Сливане по чл. 2, ал. 1 не може да бъде обявено за нищожно след вписването на ЕД.
Обстоятелството, че не е бил упражнен контрол за законосъобразност на сливането съгласно чл. 25 и 26, може да бъде предвидено като основание за прекратяване на ЕД.
Член 31
1. При извършването на сливане по реда на чл. 17, ал. 2, б. “а” от дружество, което притежава всички акции или други ценни книжа с право на глас в общите събрания на друго дружество, не се прилагат чл. 20, ал. 1, б. “б”, “в” и “г”, чл. 22 и чл. 29, ал. 1, б. “б”. Независимо от това националното законодателство, което регулира всяко от сливащите се дружества и сливанията на акционерни дружества в съответствие с чл. 24 от Директива 78/855/ЕИО, се прилага.
2. При извършването на сливане чрез придобиване от дружество, което притежава 90 на сто или повече, но не всички акции или други ценни книжа с право на глас в общите събрания на друго дружество, докладите на ръководните и управителните органи, докладите на независимия експерт или експерти и документите, нужни за контрола, се изискват само доколкото националните правила, които регулират придобиващото или придобиваното дружество, предвиждат това.
Държавите-членки имат право да предвидят, че тази алинея може да бъде приложена, когато едно дружество притежава акции, които дават 90 на сто или повече, но не всички права на глас.
Раздел 3
Учредяване на холдингово ЕД
Член 32
1. Холдингово ЕД може да бъде учредено съобразно чл. 2, ал. 2.
Дружествата, които предприемат учредяването на холдингово ЕД съобразно чл. 2, ал. 2, продължават да съществуват.
2. Ръководните или управителните органи на дружествата, които предприемат такава операция, съставят еднообразен план за учредяване на холдингово ЕД. Планът включва доклад, в който учредяването се разяснява и обосновава от правна и икономическа гледна точка, и се посочват последиците от приемането на правната форма на холдингово ЕД за акционерите и работниците и служителите. Планът съдържа данните по чл. 20, ал. 1, б. “а”, “б”, “в”, “е”, “ж”, “з” и “и”, и посочва минималния процент акции или дялове във всяко от дружествата, предприемащи операцията, които акционерите или съдружниците трябва да внесат за учредяване на холдинговото ЕД. Този процент трябва да възлиза на повече от 50 на сто от постоянните права на глас.
3. За всяко от дружествата, които предприемат операцията, планът за учредяване на холдингово ЕД се обнародва по начина, предвиден в законодателството на всяка държава-членка в съответствие с чл. 3 от Директива 68/151/ЕИО, най-малко един месец преди насрочената дата на общото събрание, което ще приеме решение за учредяването.
4. Един или повече експерти, независими от дружествата, които предприемат операцията, и назначени или одобрени съобразно националните разпоредби, приети в изпълнение на Директива 78/855/ЕИО, от съдебен или административен орган на държавата-членка, чието право регулира дружеството, проучват плана за учредяване, изготвен съгласно ал. 2, и съставят писмен доклад за акционерите на всяко дружество. По споразумение между дружествата, които предприемат операцията, за акционерите на всички дружества може да бъде съставен единен писмен доклад от един или повече независими експерти, назначени или одобрени от съдебен или административен орган на държавата-членка, чието право регулира едно от дружествата, предприемащи операцията, съобразно националните разпоредби, приети в изпълнение на Директива 78/855/ЕИО.
5. В доклада се описват всички особени трудности, възникнали при оценяването, и се посочва дали предложеното съотношение на замяна на акциите или дяловете е справедливо и разумно, какви методи са използвани за определяне на предлаганото съотношение и дали тези методи са подходящи в конкретния случай.
6. Планът за учредяване на холдингово ЕД се одобрява от общото събрание на всяко от дружествата, които предприемат операцията.
Участието на работниците и служителите в приемането на решения в холдинговото ЕД се определя в съответствие с Директива 2001/86/ЕО. Общото събрание на всяко от дружествата, които предприемат операцията, може да си запази правото да постави вписването на холдинговото ЕД в зависимост от своето изрично одобрение на така определените условия.
7. Тези разпоредби се прилагат съответно към дружествата с ограничена отговорност.
Член 33
1. Акционерите или съдружниците в дружествата, които предприемат операцията, разполагат с тримесечен срок, за да уведомят дружествата-инициатори дали възнамеряват да внесат свои акции или дялове за учредяване на холдинговото ЕД. Срокът започва да тече от деня, в който планът за учредяване на холдинговото ЕД е окончателно одобрен съобразно чл. 32.
2. Холдинговото ЕД се учредява само ако в срока по ал. 1 акционерите или съдружниците в дружествата, които предприемат операцията, внесат минималния процент акции или дялове от всяко дружество в съответствие с плана за учредяването и ако са изпълнени всички други условия.
3. Ако всички условия за учредяване на холдинговото дружество са изпълнени съобразно ал. 2, този факт се обнародва за всяко от дружествата-инициатори по начина, предвиден в националните разпоредби, които се прилагат към всяко от тези дружества и са приети в изпълнение на чл. 3 от Директива 68/151/ЕИО.
Акционерите или съдружниците в дружествата, предприемащи операцията, които в срока по ал. 1 не са заявили намерението си да предоставят свои акции или дялове на разположение на дружествата-инициатори за учредяване на холдинговото ЕД, разполагат с допълнителен срок от един месец за тази цел.
4. Акционери или съдружници, които са внесли свои ценни книжа за учредяването на ЕД, получават акции в холдинговото ЕД.
5. Холдинговото ЕД може да бъде вписано само ако бъде доказано, че са извършени формалностите по чл. 32 и са спазени условията по ал. 2.
Член 34
Държава-членка може да приеме по отношение на дружества, които предприемат такава операция, разпоредби за осигуряване защитата на малцинствените акционери, които възразяват срещу операцията, кредиторите и работниците и служителите.
Раздел 4
Учредяване на дъщерно ЕД
Член 35
ЕД може да бъде учредено съобразно чл. 2, ал. 3.
Член 36
Дружествата, фирмите и другите юридически лица, които участват в такава операция, спазват разпоредбите, които регулират тяхното участие в учредяването на дъщерно акционерно дружество по националното законодателство.
Раздел 5
Преобразуване на съществуващо акционерно дружество в ЕД
Член 37
1. ЕД може да бъде учредено съобразно чл. 2, ал. 4.
2. Без да се засяга действието на чл. 12, преобразуването на акционерно дружество в ЕД не води до прекратяване на дружеството или до възникване на ново юридическо лице.
3. Седалището не може да бъде преместено от една държава-членка в друга съгласно чл. 8 едновременно с преобразуването.
4. Ръководният или управителният орган на съответното дружество съставя план за преобразуването и доклад, в който преобразуването се разяснява и обосновава от правна и икономическа гледна точка и се посочват последиците от приемането на правната форма на ЕД за акционерите и работниците и служителите.
5. Планът за преобразуването се обнародва по начина, предвиден в законодателството на всяка държава-членка в съответствие с чл. 3 от Директива 68/151/ЕИО, най-малко един месец преди насрочената дата на общото събрание, което ще приеме решение за преобразуването.
6. Преди общото събрание по ал. 7 един или повече независими експерти, назначени или одобрени съобразно националните разпоредби, приети в изпълнение на чл. 10 от Директива 78/855/ЕИО, от съдебен или административен орган на държавата-членка, чието право регулира преобразуващото се дружество, удостоверяват съответно, съгласно Директива 77/91/ЕИО8, че дружеството има нетни активи, най-малко равностойни на неговия капитал плюс резервите, които не могат да бъдат разпределяни според законодателството или учредителните актове.
7. Общото събрание на съответното дружество одобрява плана за преобразуването и учредителните актове на ЕД. Решението на общото събрание се приема по начина, предвиден в националните разпоредби, приети в изпълнение на чл. 7 от Директива 78/855/ЕИО.
8. Държавите-членки могат да изискват преобразуването да бъде одобрено с квалифицирано мнозинство или единодушие от органа на преобразуващото се дружество, в който е организирано участие на работниците и служителите.
9. Правата и задълженията на преобразуващото се дружество с оглед заетостта на работниците и служителите, които са породени от законодателството, практиката и индивидуалните трудови договори или трудови правоотношения и съществуват към датата на вписването, се прехвърлят към ЕД със самото вписване.
ДЯЛ III
СТРУКТУРА НА ЕД
Член 38
Като се спазват изискванията на този регламент, органи на ЕД са:
а) общо събрание на акционерите и
б) надзорен орган и управителен орган (двустепенна система) или ръководен орган (едностепенна система) в зависимост от системата, възприета в учредителните актове.
Раздел 1
Двустепенна система
Член 39
1. Управителният орган отговаря за управлението на ЕД. Държава-членка може да предвиди, че за текущото управление отговаря изпълнителен директор или изпълнителни директори според условията за акционерните дружества със седалище на нейна територия.
2. Членът или членовете на управителния орган се избират и освобождават от надзорния орган.
Държава-членка може да изисква или допуска учредителните актове да предвиждат, че членът или членовете на управителния орган се избират и освобождават от общото събрание според условията за акционерните дружества със седалище на нейна територия.
3. Едно лице не може да бъде едновременно член на управителния и на надзорния орган на едно ЕД. Надзорният орган може да определи един от своите членове, който да действа като член на управителния орган при освобождаване на място. През този период съответното лице не изпълнява функциите на член на надзорния орган. Държава-членка може да въведе срок, чрез който да ограничи този период.
4. Броят на членовете на управителния орган или правилата за определянето му се предвижда в учредителните актове на ЕД. Държава-членка може да определи минимален и/или максимален брой.
5. Ако за акционерните дружества със седалище на нейна територия не съществуват разпоредби за двустепенна система, държавата-членка може да предприеме подходящи мерки по отношение на ЕД.
Член 40
1. Надзорният орган контролира работата на управителния орган. Надзорният орган няма право да управлява ЕД.
2. Членовете на надзорния орган се избират от общото събрание. Членовете на първия надзорен орган могат да бъдат назначени с учредителните актове. Това правило се прилага независимо от чл. 47, ал. 4 и от условията за участие на работниците и служителите в органите на ЕД, определени съобразно Директива 2001/86/ЕО.
3. Броят на членовете на надзорния орган или правилата за определянето му се предвиждат в учредителните актове. Държава-членка може да определи броя на членовете на надзорния орган за европейски дружества, регистрирани на нейна територия, или минимален и/или максимален брой на членовете.
Член 41
1. Управителният орган докладва за постиженията и очакваното развитие на дейността на ЕД най-малко веднъж на три месеца пред надзорния орган.
2. Наред с периодичната информация по ал. 1 управителният орган предоставя своевременно на надзорния орган информация за всички обстоятелства, които могат да имат съществено значение за ЕД.
3. Надзорният орган може да поиска от управителния орган да предостави всяка информация, от която надзорният орган се нуждае за упражняване на контрола по чл. 40, ал. 1. Държава-членка може да предвиди такава възможност и за всеки член на надзорния орган.
4. Надзорният орган може да предприема или организира разследвания, нужни за изпълнението на задълженията му.
5. Всеки член на надзорния орган има право да се запознае с информацията, предоставена на органа.
Член 42
Надзорният орган избира председател от своите членове. Ако една втора от членовете се избират от работниците и служителите, председател може да бъде само член, посочен от общото събрание на акционерите.
Раздел 2
Едностепенна система
Член 43
1. Ръководният орган управлява ЕД. Държава-членка може да предвиди, че за текущото управление отговаря изпълнителен директор или изпълнителни директори според условията за акционерните дружества със седалище на нейна територия.
2. Броят на членовете на ръководния орган или правилата за определянето му се предвиждат в учредителните актове на ЕД. Държава-членка може да определи минимален, а при нужда и максимален брой на членовете.
Ръководният орган се състои най-малко от трима членове, ако участието на работниците и служителите в органите на ЕД е организирано в съответствие с Директива 2001/86/ЕО.
3. Членът или членовете на ръководния орган се избират от общото събрание. Членовете на първия ръководен орган могат да бъдат назначени с учредителните актове. Това правило се прилага независимо от чл. 47, ал. 4 и от условията за участие на работниците и служителите в органите на ЕД, определени съобразно Директива 2001/86/ЕО.
4. Когато за акционерните дружества със седалище на нейна територия не съществуват разпоредби за едностепенна система, държавата-членка може да предприеме подходящи мерки по отношение на ЕД.
Член 44
1. Ръководният орган заседава най-малко веднъж на всеки три месеца през интервали, определени в учредителните актове, за да обсъди постиженията и очакваното развитие на дейността на ЕД.
2. Всеки член на ръководния орган има право да се запознае с цялата информация, предоставена на органа.
Член 45
Ръководният орган избира председател от своите членове. Ако една втора от членовете се избират от работниците и служителите, председател може да бъде само член, посочен от общото събрание на акционерите.
Раздел 3
Общи правила за едностепенната и двустепенната система
Член 46
1. Членовете на органите на дружеството се избират за срок, определен в учредителните актове и не по-дълъг от шест години.
2. Като се спазват ограниченията, предвидени в учредителните актове, членовете могат да бъдат преизбирани еднократно или многократно за срока, определен съобразно ал. 1.
Член 47
1. Учредителните актове на ЕД могат да допускат дружество или друго юридическо лице да бъде член на един от органите на ЕД, освен ако правилата за акционерните дружества в държавата-членка по седалището на ЕД предвиждат друго.
Това дружество или друго юридическо лице упълномощава физическо лице, което изпълнява функциите в съответния орган.
2. Не може да бъде член на орган на ЕД или представител на член по ал. 1 лице, което:
а) съгласно законодателството на държавата-членка по седалището на ЕД няма право да бъде член на съответния орган на акционерно дружество, регулирано от правото на тази държава, или
б) е лишено от право да бъде член на съответния орган на акционерно дружество, регулирано от правото на държава-членка, с решение на съдебен или административен орган, постановено в държава-членка.
3. Учредителните актове на ЕД могат да съдържат особени изисквания за членовете, които представляват акционерите, в съответствие с правилата за акционерните дружества в държавата-членка по седалището на ЕД.
4. Този регламент не засяга действието на националните разпоредби, според които малцинствените акционери или други лица или държавни органи могат да избират някои от членовете на орган на дружеството.
Член 48
1. В учредителните актове на ЕД се посочват категориите сделки, за които се изисква разрешение от надзорния орган при двустепенна система или изрично решение на ръководния орган при едностепенна система.
Държава-членка може да предвиди, че надзорният орган при двустепенна система може да въведе изискване за някои категории сделки да бъде давано разрешение.
2. Държава-членка може да определи категориите сделки, които трябва поне да бъдат посочени в учредителните актове на европейските дружества, вписани на нейна територия.
Член 49
Членовете на органите на ЕД са длъжни, включително и след като престанат да бъдат членове на съответния орган, да не разкриват информация за ЕД, с която разполагат и чието оповестяване би увредило интересите на дружеството, освен ако разкриването се изисква или допуска от националните разпоредби за акционерните дружества или е в обществен интерес.
Член 50
1. Доколкото не е предвидено друго в този регламент или в учредителните актове, към кворумите и приемането на решения в органите на ЕД се прилагат следните вътрешни правила:
а) кворум - трябва да присъстват или да бъдат представени най-малко половината от членовете;
б) приемане на решения - мнозинство от присъстващите или представени членове.
2. Ако липсва съответна разпоредба в учредителните актове, при равенство на гласовете председателят на всеки орган има решаващ глас. Учредителните актове не могат да предвиждат друго, когато една втора от членовете на надзорния орган са представители на работниците и служителите.
3. Ако участието на работниците и служителите в органите на ЕД е организирано, в съответствие с Директива 2001/86/ЕО, държавата-членка може да предвиди, че по изключение от разпоредбите на ал. 1 и 2 кворумът и приемането на решения в надзорния орган се уреждат от правилата, които при същите обстоятелства се прилагат към акционерните дружества на съответната държава-членка.
Член 51
Членовете на управителните, надзорните и ръководните органи на ЕД отговарят съобразно разпоредбите, приложими към акционерните дружества в държавата-членка по седалището на ЕД, за загубите и вредите, които ЕД е претърпяло поради нарушение от тяхна страна на законовите, уставните или други задължения, свързани с техните функции.
Раздел 4
Общо събрание
Член 52
Общото събрание решава въпросите, които са поставени в негова изключителна компетентност от:
а) този регламент, или
б) правните норми на държавата-членка по седалището на ЕД, приети в изпълнение на Директива 2001/86/ЕО.
Общото събрание решава и въпросите, които са поставени в компетентността на общото събрание на акционерно дружество, регулирано от правото на държавата-членка по седалището на ЕД, от законодателството на тази държава-членка или от учредителните актове на ЕД в съответствие с това законодателство.
Член 53
Без да се засяга действието на разпоредбите на този раздел, организирането и провеждането на общите събрания и редът за гласуване се регулират от правилата за акционерните дружества в държавата-членка по седалището на ЕД.
Член 54
1. Общо събрание на ЕД се провежда най-малко веднъж всяка календарна година в шестмесечен срок след края на финансовата година, освен ако правилата за акционерните дружества, които извършват дейност от същия вид, в държавата-членка по седалището на ЕД изискват събрания да се провеждат по-често. Държава-членка може да предвиди, че първото общо събрание на акционерите може да се проведе по всяко време в първите 18 месеца след учредяване на ЕД.
2. Общото събрание може да бъде свикано по всяко време от управителния, ръководния, надзорния или друг орган, или от компетентен държавен орган в съответствие с националните правила за акционерните дружества в държавата-членка по седалището на ЕД.
Член 55
1. Един или повече акционери, които заедно притежават най-малко 10 на сто от записания капитал на ЕД, могат да поискат свикване на общото събрание и да определят дневния му ред; учредителните актове на ЕД или националното законодателство могат да предвидят по-нисък размер в съответствие с условията за акционерните дружества.
2. Искането за свикване на общо събрание трябва да съдържа точките, които да бъдат включени в дневния ред.
3. Ако след искане по ал. 1 общото събрание не бъде проведено своевременно и най-късно до два месеца, компетентният съдебен или административен орган по седалището на ЕД може да разпореди свикването на общо събрание в определен срок или да овласти акционерите, поискали свикването, или техни представители да свикат събранието. Това правило не засяга действието на националните разпоредби, които позволяват събранието да бъде свикано от самите акционери.
Член 56
Един или повече акционери, които заедно притежават най-малко 10 на сто от записания капитал, могат да поискат включване на един или повече допълнителни въпроси в дневния ред на общото събрание. Редът и сроковете за тези искания се определят от националното законодателство на държавата-членка по седалището на ЕД, а ако то не съдържа разпоредби - от учредителните актове на ЕД. Учредителните актове или законодателството на държавата-членка по седалището на ЕД могат да предвидят по-нисък размер в съответствие с условията за акционерните дружества.
Член 57
Общото събрание приема решения с мнозинство от валидно подадените гласове, освен ако този регламент или при липса на разпоредби в него - правилата за акционерните дружества в държавата-членка по седалището на ЕД, предвиждат по-голямо мнозинство.
Член 58
В подадените гласове не се включват гласовете на акции, чийто притежател не е участвал в гласуването или се е въздържал, или е подал празна или невалидна бюлетина.
Член 59
1. За изменение и допълнение на учредителните актове на ЕД се изисква общото събрание да приеме решение с мнозинство, не по-малко от две трети от подадените гласове, освен ако правилата за акционерните дружества в държавата-членка по седалището на ЕД изискват или допускат по-голямо мнозинство.
2. Държава-членка може да предвиди, че когато е представен най-малко половината от записания капитал на ЕД, е достатъчно обикновено мнозинство на гласовете по ал. 1.
3. Измененията и допълненията на учредителните актове на ЕД се обнародват съобразно чл. 13.
Член 60
1. Когато ЕД има два или повече класа акции, всяко решение на общото събрание се гласува отделно от всеки клас акционери, чиито права са засегнати от решението.
2. Ако за приемане на решение от общото събрание се изисква мнозинството по чл. 59, ал. 1 или 2, същото мнозинство се изисква и при отделното гласуване от всеки клас акционери, чиито права са засегнати от решението.
ДЯЛ IV
ГОДИШНИ СЧЕТОВОДНИ ОТЧЕТИ ИКОНСОЛИДИРАНИ СЧЕТОВОДНИ ОТЧЕТИ
Член 61
Като се спазват разпоредбите на чл. 62, изготвянето на годишните счетоводни отчети и при нужда на консолидирани счетоводни отчети, включително съпътстващия ги годишен доклад за дейността, проверката и обнародването на отчетите на ЕД се регулират от правните норми, които се прилагат към акционерните дружества, регулирани от правото на държавата-членка по седалището му.
Член 62
1. Изготвянето на годишните счетоводни отчети и при нужда на консолидирани счетоводни отчети, включително съпътстващия ги годишен доклад за дейността, проверката и обнародването на отчетите на ЕД, което е кредитна или финансова институция, се регулират от правните норми на държавата-членка по седалището му, приети в изпълнение на Директива 2000/12/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 20 март 2000 г. за достъпа до дейността на кредитните институции9 и нейното упражняване.
2. Изготвянето на годишните счетоводни отчети и при нужда на консолидирани счетоводни отчети, включително съпътстващия ги годишен доклад за дейността, проверката и обнародването на отчетите на ЕД, което е застрахователно предприятие, се регулират от правните норми на държавата-членка по седалището му, приети в изпълнение на Директива на Съвета 91/674/ЕИО от 19 декември 1991 г. за годишните счетоводни отчети и консолидираните счетоводни отчети на застрахователните предприятия10.
ДЯЛ V
ПРЕКРАТЯВАНЕ, ЛИКВИДАЦИЯ, НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТИ СПИРАНЕ НА ПЛАЩАНИЯТА
Член 63
Прекратяването, ликвидацията, несъстоятелността, спирането на плащанията и други аналогични производства по отношение на ЕД се регулират от правните норми, които биха се прилагали към акционерно дружество, учредено според законодателството на държавата-членка по седалището на ЕД, включително нормите за приемане на решения от общото събрание.
Член 64
1. Ако ЕД вече не отговаря на изискването на чл. 7, държавата-членка по седалището му предприема подходящи мерки, за да го задължи да поправи положението в определен срок, като:
а) отново установи главното управление на дейността си в държавата-членка по седалището, или
б) премести седалището по реда на чл. 8.
2. Държавата-членка по седалището на ЕД предприема нужните мерки, за да осигури ликвидацията на ЕД, което не поправи положението съобразно ал. 1.
3. Държавата-членка по седалището на ЕД трябва да предвиди средство за съдебна защита при установени нарушения на чл. 7. Това средство трябва да има отлагателно действие по отношение на процедурите, предвидени в ал. 1 и 2.
4. Ако по инициатива на държавните органи или на всяко заинтересовано лице бъде установено, че главното управление на дейността на ЕД се намира на територията на държава-членка в противоречие с чл. 7, органите на тази държава-членка незабавно уведомяват държавата-членка по седалището на ЕД.
Член 65
Започването и приключването на производство за прекратяване, ликвидация, несъстоятелност или спиране на плащанията и всяко решение за продължаване на дейността се обнародват съобразно чл. 13, без да се засяга действието на националните разпоредби, които изискват допълнително обнародване.
Член 66
1. Европейско дружество може да се преобразува в акционерно дружество, регулирано от правото на държавата-членка по седалището на ЕД. Решение за преобразуване не може да бъде прието преди изтичането на 2-годишен срок от вписването на ЕД и преди да са били одобрени първите два годишни счетоводни отчета.
2. Преобразуването на ЕД в акционерно дружество не води до прекратяване на дружеството или до възникване на ново юридическо лице.
3. Ръководният или управителен орган на ЕД съставя план за преобразуването и доклад, в който преобразуването се разяснява и обосновава от правна и икономическа гледна точка и се посочват последиците от приемането на правната форма на акционерно дружество за акционерите и работниците и служителите.
4. Планът за преобразуването се обнародва по начина, предвиден в законодателството на всяка държава-членка в съответствие с чл. 3 от Директива 68/151/ЕИО, най-малко един месец преди насрочената дата на общото събрание, което ще приеме решение за преобразуването
5. Преди общото събрание по ал. 6 един или повече независими експерти, назначени или одобрени съобразно националните разпоредби, приети в изпълнение на чл. 10 от Директива 78/855/ЕИО, от съдебен или административен орган на държавата-членка по седалището на преобразуваното ЕД, удостоверяват, че активите на дружеството са най-малко равностойни на неговия капитал.
6. Общото събрание на ЕД одобрява плана за преобразуването заедно с учредителните актове на акционерното дружество. Решението на общото събрание се приема по начина, предвиден от националните разпоредби, приети в изпълнение на чл. 7 от Директива 78/855/ЕИО.
ДЯЛ VI
ДОПЪЛНИТЕЛНИ И ПРЕХОДНИ РАЗПОРЕДБИ
Член 67
1. Ако и доколкото не участва в третия етап на икономическия и валутен съюз (ИВС), всяка държава-членка може да прилага към европейските дружества със седалище на нейна територия правилата за акционерните дружества, регулирани от нейното право, във връзка с определянето на капитала. Европейското дружество във всички случаи може да определи своя капитал и в евро. В такъв случай се прилага обменният курс на националната валута спрямо еврото в последния ден от месеца, предхождащ учредяването на ЕД.
2. Ако и доколкото държавата-членка по седалището на ЕД не участва в третия етап на ИВС, ЕД може въпреки това обстоятелство да изготвя и обнародва годишни счетоводни отчети и при нужда консолидирани счетоводни отчети в евро. Държавата-членка може да изисква годишните отчети и при нужда консолидираните счетоводни отчети на ЕД да бъдат изготвяни и обнародвани в националната валута според условията за акционерните дружества, регулирани от правото на същата държава-членка. Това правило не възпрепятства допълнителната възможност ЕД да обнародва годишните си счетоводни отчети и при нужда консолидираните си счетоводни отчети в евро, в съответствие с Директива на Съвета 90/604/ЕИО от 8 ноември 1990 г.11.
ДЯЛ VII
ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Член 68
1. Държавите-членки приемат всички необходими разпоредби, за да осигурят ефективното прилагане на този регламент.
2. Всяка държава-членка определя компетентните органи по смисъла на чл. 8, 25, 26, 54, 55 и 64. Тя уведомява съответно Комисията и другите държави-членки.
Член 69
Най-късно пет години след влизането в сила на този регламент Комисията представя на Съвета и на Европейския парламент доклад за неговото прилагане и, ако е нужно, предложения за изменения и допълнения. Докладът по-специално съдържа анализ на следните въпроси:
а) дали е уместно главното управление на дейността и седалището на ЕД да се намират в различни държави-членки;
б) разширяване на понятието за сливане в чл. 17, ал. 2 с цел да се допуснат и други видове сливания, различни от предвидените в чл. 3, ал. 1 и чл. 4, ал. 1 от Директива 78/855/ЕИО;
в) преглед на правилото за подведомственост по чл. 8, ал. 16 в светлината на разпоредбите, които могат да бъдат добавени към Брюкселската конвенция от 1968 г. или включени в акт, приет от държавите-членки или от Съвета на мястото на същата конвенция;
г) дали на държавите-членки да бъде разрешено да предвидят в националните разпоредби, приети в изпълнение на техни правомощия по този регламент или за осигуряване на ефективното прилагане на регламента, възможност учредителните актове на ЕД да съдържат клаузи, които се отклоняват от посочените национални разпоредби или ги допълват, дори когато такива клаузи не могат да се включват в учредителните актове на акционерно дружество със седалище в съответната държава-членка.
Член 70
Този регламент влиза в сила на 8 октомври 2004 г.
Регламентът е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.
Приет в Люксембург на 8 октомври 2001 г.
За Съвета:
Л. Онкелинкс
Председател
ПРИЛОЖЕНИЕ I
Акционерни дружества по чл. 2, ал. 1
БЕЛГИЯ:
la sociйtй anonyme/de naamloze vennootschap
ДАНИЯ:
aktieselskaber
ГЕРМАНИЯ:
die Aktiengesellschaft
ГЪРЦИЯ:
anwnumh etairia
ИСПАНИЯ:
la sociedad anуnima
ФРАНЦИЯ:
la sociйtй anonyme
ИРЛАНДИЯ:
public companies limited by shares
public companies limited by guarantee having a share capital
ИТАЛИЯ:
societа per azioni
ЛЮКСЕМБУРГ:
la sociйtй anonyme
ХОЛАНДИЯ:
de naamloze vennootschap
АВСТРИЯ:
die Aktiengesellschaft
ПОРТУГАЛИЯ:
a sociedade anonima de responsabilidade limitada
ФИНЛАНДИЯ:
julkinen osakeyhtiц/publikt aktiebolag
ШВЕЦИЯ:
publikt aktiebolag
ВЕЛИКОБРИТАНИЯ:
public companies limited by shares
public companies limited by guarantee having a share capital
ПРИЛОЖЕНИЕ II
Акционерни дружества и дружества с ограничена отговорностпо чл. 2, ал. 2
БЕЛГИЯ:
la sociйtй anonyme/de naamloze vennootschap
la sociйtй privйe а responsabilitй limitйe / besloten vennootschap met beperkte aansprakelijheid
ДАНИЯ:
aktieselskaber
anpartselskaber
ГЕРМАНИЯ:
die Aktiengesellschaft
die Gesellschaft mit beschrдnker Haftung
ГЪРЦИЯ:
anwnumh etairia
eairia periorismenhz euJnhz
ИСПАНИЯ:
la sociedad anуnima
la sociedad de responsabilidad limitada
ФРАНЦИЯ:
la sociйtй anonyme
la sociйtй а responsabilitй limitйe
ИРЛАНДИЯ:
public companies limited by shares
public companies limited by guarantee having a share capital
private companies limited by shares
private companies limited by guarantee having a share capital
ИТАЛИЯ:
societа per azioni
societа a responsabilitа limitata
ЛЮКСЕМБУРГ:
la sociйtй anonyme
la sociйtй а responsabilitй limitйe
ХОЛАНДИЯ:
de naamloze venootschap
besloten vennootschap met beperkte aansprakelijheid
АВСТРИЯ:
die Aktiengesellschaft
die Gesellschaft mit beschrдnker Haftung
ПОРТУГАЛИЯ:
a sociedade anonima de responsabilidade limitada
a sociedade por quotas de responsabilidade limitada
ФИНЛАНДИЯ:
osakeyhtiц
aktiebolag
ШВЕЦИЯ:
aktiebolag
ВЕЛИКОБРИТАНИЯ:
public companies limited by shares
public companies limited by guarantee having a share capital
private companies limited by shares
private companies limited by guarantee having a share capital
1 ОВ, бр. С 263 от 16.10.1989 г., стр. 41, и бр. С 176 от 08.07.1991 г., стр. 1.
2 Становище от 04.09.2001 г. (още непубликувано в “Официален вестник”).
3 ОВ, бр. С 124 от 21.05.1991 г., стр. 34.
4 Вж. стр. 22 от този брой на “Официален вестник”.
5 ОВ, бр. L 395 от 30.12.1989 г. Изменена и допълнена за последен път от Акта за присъединяване от 1994 година.
6 ОВ, бр. L 65 от 14.03.1968 г., стр. 8.
7 Трета директива на Съвета 78/855/ЕИО от 9 октомври 1978 г., приета на основание чл. 54, ал. 3, б. “g” от договора, относно сливанията на акционерни дружества (ОВ, бр. L 295 от 20.10.1978 г., стр. 36). Изменена и допълнена за последен път от Акта за присъединяване от 1994 година.
8 Втора директива 77/91 на Съвета от 13 декември 1976 г. за съгласуване на гаранциите, които държавите-членки изискват от дружествата по смисъла на чл. 58, ал. 2 от договора за защита на интересите на съдружниците и трети лица по отношение на учредяването на акционерни дружества и поддържането или изменението на техния капитал, с цел тези гаранции да станат равностойни (ОВ, бр. L 26 от 31.01.1977 г., стр. 1). Изменена и допълнена за последен път от Акта за присъединяване от 1994 година.
9 ОВ, бр. L 126 от 26.05.2000 г., стр. 1.
10 ОВ, бр. L 374 от 31.12.1991 г., стр. 7.
11 Директива 90/604/ЕИО на Съвета от 8 ноември 1990 г. за изменение и допълнение на Директива 78/660/ЕИО за годишните счетоводни отчети и Директива 83/349/ЕИО за консолидираните счетоводни отчети във връзка с някои изключения за малките и средните предприятия и обнародването на отчетите в екю (ОВ, бр. L 317 от 16.11.1990 г., стр. 57).
N 2157/2001 от 8 октомври 2001 г.за статута на европейското дружество (ЕД)
СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,
Като има предвид Договора за създаване на Европейската общност и по-специално чл. 308 от него,
като има предвид предложението на Комисията1,
като има предвид становището на Европейския парламент2,
като има предвид становището на Икономическия и социален комитет3,
като се има предвид следното:
(1) Изграждането на вътрешния пазар и по-добрите икономически и социални условия, до които то води в цялата Общност, налагат не само премахване на пречките в търговията, но и приспособяване на производствените структури към мащабите на Общността. За тази цел е необходимо дружествата, чиято дейност не се ограничава само до задоволяване на местни нужди, да могат да планират и извършват реорганизации на търговската си дейност на равнището на Общността.
(2) Подобни реорганизации изискват на съществуващите дружества от различни държави-членки да се даде възможност да обединяват своя потенциал чрез сливане. Такива операции могат да бъдат извършвани само съобразно правилата за защита на конкуренцията, предвидени в договора.
(3) Извършването на операции за преструктуриране и сътрудничество, в които участват дружества от различни държави-членки, е свързано с юридически и психологически трудности и данъчни проблеми. Сближаването на дружественото право на държавите-членки чрез директиви, приети на основание чл. 44 от договора, допринася за преодоляване на някои от тези трудности. Сближаването обаче не освобождава дружествата, регулирани от различни правни системи, от задължението да изберат правно-организационна форма, която съответства на определено национално право.
(4) Нормативната уредба на търговската дейност в Общността все още е основана до голяма степен на националните законодателства и следователно вече не съответства на икономическите условия, при които трябва да се развиват предприятията, за да бъдат постигнати целите на чл. 18 от договора. Това положение е съществена пречка за създаването на групи с участието на дружества от различни държави-членки.
(5) Държавите-членки са длъжни да предприемат мерки с цел разпоредбите, приложими към европейските дружества по силата на този регламент, да не водят до дискриминация, която се дължи на неоправдано различно третиране на европейските дружества и акционерните дружества, или до несъразмерни ограничения при учредяването на европейско дружество или преместването на неговото седалище.
(6) Важно е да бъде гарантирано възможно най-голямо съвпадение на икономическото съдържание и правната форма на предприятието в Общността. За тази цел наред с дружествата, регулирани от определено национално право, трябва да бъде възможно създаването на дружества, чието учредяване и дейност се регулират от регламент на Общността, пряко приложим във всички държави-членки.
(7) Разпоредбите на подобен регламент ще позволят да бъдат създавани и управлявани дружества с европейски измерения, които не са възпрепятствани от разликите и ограничените териториални предели на действие на националните законодателства.
(8) Статутът на европейското акционерно дружество (наричано по-нататък “ЕД”) е един от актовете, които Съветът е трябвало да приеме до 1992 г. и които са посочени в Бялата книга на Комисията за изграждане на вътрешния пазар, одобрена от Европейския съвет на заседанието му през юни 1985 г. в Милано. Европейският съвет, заседавал в Брюксел през 1987 г., е изразил желание статутът да бъде разработен бързо.
(9) След като през 1970 г. Комисията е внесла предложение за Регламент за статута на европейското акционерно дружество, изменено и допълнено през 1975 г., работата в областта на сближаването на националното дружествено право съществено е напреднала; поради това в случаите, в които за функционирането на едно европейско дружество не са нужни еднообразни общностни правила, могат да бъдат приложени правилата за акционерните дружества в държавата-членка по седалището му.
(10) Независимо от икономическите нужди, които могат да възникнат в бъдеще, за постигане на основната цел на правния режим на ЕД е нужно да съществува поне възможност за създаване на европейски дружества, така че дружества от различни държави-членки да могат да извършват сливания или да създават холдингови дружества, а дружествата и другите юридически лица, които извършват стопанска дейност и са регулирани от правото на различни държави-членки, да могат да учредяват съвместни дъщерни дружества.
(11) В същия дух трябва да се позволи акционерно дружество със седалище и главно управление на дейността в Общността да се преобразува в ЕД без ликвидация, ако това акционерно дружество има дъщерно дружество в държава-членка, различна от тази по седалището на дружеството-майка.
(12) Националните разпоредби за акционерните дружества, които предлагат свои ценни книжа публично, и за сделките с ценни книжа, трябва да се прилагат, когато ЕД се учредява чрез публично предлагане на ценни книжа, както и по отношение на ЕД, които желаят да използват такива финансови инструменти.
(13) Европейското дружество трябва да има формата на дружество с акционерен капитал, тъй като тя е най-подходяща от финансова и управленска гледна точка за дружество, което извършва търговска дейност в европейски мащаб. За да бъде осигурена разумна големина на тези дружества, трябва да бъде предвиден минимален размер на капитала, който позволява на дружествата да имат достатъчно активи, но не е пречка за създаването на ЕД от малки и средни предприятия.
(14) Европейското дружество трябва да бъде управлявано ефективно, като върху него се упражнява подходящ контрол. Трябва да се има предвид, че понастоящем в Общността съществуват две различни системи на управление на акционерните дружества. На ЕД трябва да се позволи да избере една от двете системи, като задълженията на лицата, които отговарят за управлението, и на лицата, които отговарят за контрола, трябва да бъдат ясно определени.
(15) Според правилата и общите принципи на международното частно право ако едно предприятие контролира друго предприятие, регулирано от различна правна система, правата и задълженията на контролиращото предприятие във връзка със защитата на малцинствените акционери и третите лица се уреждат от законодателството, което регулира контролираното предприятие, без да се засягат задълженията, които произтичат за контролиращото предприятие от собственото му законодателство, например във връзка с изготвянето на консолидирани счетоводни отчети.
(16) Независимо от резултата на всяко последващо съгласуване на законодателствата на държавите-членки, сега не се налага да съществуват особени правила за ЕД в тази област. Поради това правилата и общите принципи на международното частно право трябва да бъдат прилагани към ЕД, което упражнява контрол, както и към ЕД, което е контролирано дружество.
(17) Следователно трябва да бъде определен приложимият режим в случаите, когато ЕД се контролира от друго предприятие, и за тази цел трябва да бъде извършено препращане към правилата за акционерните дружества в държавата-членка по седалището на ЕД.
(18) Всяка държава-членка трябва да бъде задължена да прилага санкциите за акционерни дружества, регулирани от нейното право, при нарушения на този регламент.
(19) Правилата за участие на работниците и служителите в приемането на решения в европейското дружество са установени от Директива 2001/86/ЕО4. Те съставляват неразделно допълнение към този регламент и трябва да бъдат прилагани едновременно с него.
(20) Този регламент не урежда въпроси от други отрасли на правото като данъчно облагане, защита на конкуренцията, интелектуална собственост или несъстоятелност. Следователно към тези и други въпроси, неуредени от регламента, се прилагат разпоредбите на законодателствата на държавите-членки и на правото на Общността.
(21) Директива 2001/86/ЕО има за цел да осигури на работниците и служителите право на участие в разглеждането на въпроси и приемането на решения, които засягат съществуването на тяхното ЕД. Други социални и трудовоправни въпроси, по-специално правото на работниците и служителите на информация и консултация, което съществува в държавите-членки, се уреждат от националните разпоредби за акционерните дружества, приложими при същите обстоятелства.
(22) Влизането в сила на този регламент трябва да бъде отложено с цел всяка държава-членка да може да въведе в националното си законодателство разпоредбите на Директива 2001/86/ЕО, да изгради предварително нужния механизъм за учредяването и дейността на европейски дружества със седалище на нейна територия и регламентът и директивата да бъдат прилагани едновременно.
(23) На дружества с главно управление на дейността извън Общността следва да се разреши да участват в създаването на ЕД при условие, че съответното дружество е учредено съгласно законодателството на държава-членка, седалището му е в тази държава-членка и то има реална и трайна връзка с икономиката на държава-членка в съответствие с принципите, установени в Общата програма за премахване на ограниченията за свободата на установяване от 1962 г. Такава връзка съществува, когато дружеството е установено в държавата-членка, от чиято територия извършва дейност.
(24) ЕД трябва да има възможност да премества седалището си в друга държава-членка. Защитата на интересите на малцинствените акционери, които възразяват срещу преместването, на кредиторите и на носителите на други права трябва да бъде пропорционална. Преместването не трябва да засяга правата, възникнали до неговото извършване.
(25) Този регламент не засяга разпоредбите, които биха били добавени към Брюкселската конвенция или към акт, който държавите-членки или Съветът биха приели на мястото на същата конвенция, относно подведомствеността при преместване на седалището на акционерно дружество от една държава-членка в друга.
(26) Дейността на финансовите институции се регулира от специални директиви; поради това националните разпоредби, с които са въведени специалните директиви, и всички допълнителни национални правила за регулиране на тази дейност, са изцяло приложими към ЕД.
(27) Поради специфичния и общностен характер на едно европейско дружество, режимът на “фактическо седалище”, възприет с този регламент по отношение на ЕД, не засяга законодателствата на държавите-членки и не ограничава възможностите, които могат да бъдат предоставени във връзка с други актове на Общността в областта на дружественото право.
(28) За приемането на този регламент договорът предоставя само правомощията по чл. 308.
(29) Доколкото целите на планираното действие, описани по-горе, не могат да бъдат задоволително постигнати от държавите-членки, тъй като европейско акционерно дружество се създава на европейско равнище и поради неговите мащаби и влияние тези цели могат да бъдат постигнати по-добре на общностно ниво, Общността може да предприеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, прогласен в чл. 5 от договора. Съгласно принципа на пропорционалност, установен в същата разпоредба, този регламент не надхвърля необходимото за постигане на посочените цели,
ПРИЕ ТОЗИ РЕГЛАМЕНТ
ДЯЛ I
ОБЩИ положения
Член 1
1. На територията на Общността може да бъде създадено дружество във формата на европейско акционерно дружество, означавано като “европейско дружество” или съкратено “ЕД” (Societas Europaea или съкратено “SE”), при условията и по реда, предвидени в този регламент.
2. Капиталът на ЕД е разделен на акции. Всеки акционер отговаря само до размера на капитала, който е записал.
3. ЕД е юридическо лице.
4. Участието на работниците и служителите в приемането на решения в ЕД се регулира от разпоредбите на Директива 2001/86/ЕО.
Член 2
1. Акционерните дружества съгласно приложение I, които са учредени според законодателството на държава-членка и имат седалище и главно управление на дейността на територията на Общността, могат да учредят ЕД чрез сливане при условие, че най-малко две от тях се регулират от законодателството на различни държави-членки.
2. Акционерните дружества и дружествата с ограничена отговорност съгласно приложение II, които са учредени според законодателството на държава-членка и имат седалище и главно управление на дейността на територията на Общността, могат да предприемат учредяване на холдингово ЕД при условие, че най-малко две от тях:
а) са регулирани от правото на различни държави-членки или
б) в продължение на най-малко две години са имали дъщерно дружество, регулирано от правото на друга държава-членка, или клон в друга държава-членка.
3. Дружествата и фирмите по смисъла на чл. 48, ал. 2 от договора и други юридически лица на публичното или частното право, които са учредени според законодателството на държава-членка и имат седалище и главно управление на дейността на територията на Общността, могат да учредят дъщерно ЕД, като запишат акциите му, при условие, че най-малко две от тях:
а) са регулирани от правото на различни държави-членки или
б) в продължение на най-малко две години са имали дъщерно дружество, регулирано от правото на друга държава-членка, или клон в друга държава-членка.
4. Акционерно дружество, което е учредено според законодателството на държава-членка и има седалище и главно управление на дейността на територията на Общността, може да бъде преобразувано в ЕД, ако в продължение на най-малко две години е имало дъщерно дружество, регулирано от правото на друга държава-членка.
5. Държава-членка може да предвиди, че дружество с главно управление на дейността извън Общността може да участва в учредяването на ЕД, ако съответното дружество е учредено според законодателството на държава-членка, седалището му е в същата държава-членка и то има реална и трайна връзка с икономиката на държава-членка.
Член 3
1. За целите на чл. 2, ал. 1, 2 и 3 ЕД се смята за акционерно дружество, регулирано от законодателството на държавата-членка по седалището му.
2. ЕД може да учреди едно или повече дъщерни дружества във формата на европейски дружества. Правните норми на държавата-членка по седалището на дъщерното ЕД, които изискват акционерните дружества да имат повече от един акционер, не се прилагат към дъщерно ЕД. Към ЕД се прилагат съответно националните разпоредби, приети в изпълнение на Дванадесетата директива на Съвета в областта на дружественото право 89/667/ЕИО от 21 декември 1989 г. за едноличните дружества с ограничена отговорност5.
Член 4
1. Капиталът на ЕД се определя в евро.
2. Записаният капитал не може да бъде по-малко от 120 000 евро.
3. Правилата на държава-членка, които предвиждат по-висок размер на записания капитал за дружества с определен предмет на дейност, се прилагат към европейските дружества със седалище в тази държава-членка.
Член 5
Като се спазват изискванията на чл. 4, ал. 1 и 2, към капитала на ЕД, неговото поддържане и изменение, акциите, облигациите и другите ценни книжа на дружеството се прилагат разпоредбите, които биха се прилагали към акционерно дружество със седалище в държавата-членка по регистрацията на ЕД.
Член 6
По смисъла на този регламент “учредителни актове” са актът за учредяване на ЕД и уставът на ЕД, ако той се съдържа в отделен документ.
Член 7
Седалището на ЕД е на територията на Общността, в държавата-членка, в която се намира главното управление на дейността му. Държава-членка може да задължи европейските дружества, регистрирани на нейна територия, да установяват главното управление на дейността и седалището си на едно и също място.
Член 8
1. Седалището на ЕД може да бъде преместено в друга държава-членка съобразно ал. 2 до 13. Преместването не води до прекратяване на ЕД или до възникване на ново юридическо лице.
2. Ръководният или управителният орган съставя план за преместване и го обнародва съобразно член 13 независимо от допълнителните изисквания за обнародване, които съществуват в държавата-членка по седалището. Планът съдържа актуалната фирма, седалище и номер на ЕД, както и следната информация:
а) предлагано седалище на ЕД;
б) предлаган устав на ЕД, при нужда заедно с новата му фирма;
в) последици на преместването за участието на работниците и служителите в приемането на решения;
г) предлаган график на преместването;
д) всички права, предвидени във връзка със защитата на акционерите и/или кредиторите.
3. Ръководният или управителният орган съставя доклад, в който преместването се разяснява и обосновава от правна и икономическа гледна точка, и се посочват неговите последици за акционерите, кредиторите и работниците и служителите.
4. Най-малко един месец преди общото събрание, което ще приеме решение за преместването, акционерите и кредиторите на ЕД имат право да се запознаят с плана за преместването и с доклада, съставен съобразно ал. 3, в седалището на ЕД и при поискване да получат екземпляри от тези документи безплатно.
5. Държава-членка може да приеме разпоредби по отношение на европейските дружества, регистрирани на нейна територия, за да осигури достатъчна защита на малцинствените акционери, които са възразили срещу преместването.
6. В 2-месечен срок след обнародването на плана не може да се приеме решение за преместване. Решението за тази цел се приема съобразно чл. 59.
7. Преди компетентният орган да издаде удостоверението по ал. 8, ЕД трябва да докаже, че интересите на кредиторите и на носителите на други права спрямо ЕД (включително интересите на публичните органи) във връзка с вземания, възникнали до обнародването на плана за преместване, са защитени в достатъчна степен съобразно изискванията на държавата-членка, в която се е намирало седалището на ЕД до преместването.
Държава-членка може да разпростре действието на първия абзац от тази алинея и към вземанията, които са възникнали (или могат да възникнат) до преместването.
Вторият и третия абзац на тази алинея не засягат прилагането спрямо европейските дружества на националните разпоредби на държавите-членки за удовлетворяване или обезпечаване на вземания на публични органи.
8. Съд, нотариус или друг компетентен орган в държавата-членка по седалището на ЕД издава удостоверение, което потвърждава извършването на действията и формалностите, предхождащи преместването.
9. Новото вписване може да бъде извършено само след представяне на удостоверението по ал. 8 и на доказателства за извършване на формалностите за регистрация, установени в страната по новото седалище.
10. Преместването на седалището на ЕД и свързаните с това изменения и допълнения на неговите учредителни актове имат действие от деня на вписването на ЕД в регистъра по новото седалище съобразно чл. 12.
11. След извършване на новото вписване на ЕД регистърът по новото вписване уведомява за него регистъра по предишното вписване. Предишното вписване се заличава при получаване на това уведомление, но не и преди това.
12. Новото вписване и заличаването на предишното вписване се обнародват в съответните държави-членки съобразно чл. 13.
13. Новото седалище на ЕД може да бъде противопоставено на трети лица след обнародване на новото вписване. До обнародването на съобщение за заличаване на вписването на ЕД в регистъра по предишното му седалище третите лица могат да се позовават на предишното седалище, освен ако ЕД докаже, че те са знаели за новото седалище.
14. Законодателството на държава-членка може да предвижда, че преместване на седалището на ЕД, регистрирано в тази държава-членка, което би довело до промяна на приложимото право, няма действие, ако неин компетентен орган възрази срещу преместването в 2-месечния срок по ал. 6. Възражението може да се основава само на съображения от обществен интерес.
Ако върху ЕД се упражнява надзор от национален орган за финансов надзор в съответствие с директивите на Общността, този орган също има право да възрази срещу преместването на седалището.
Трябва да съществува възможност за съдебен контрол.
15. ЕД не може да премести седалището си, ако срещу него е образувано производство за прекратяване, ликвидация, несъстоятелност, спиране на плащанията или друго аналогично производство.
16. По отношение на всеки спор, възникнал до преместването съобразно ал. 10, ЕД, което е преместило седалището си в друга държава-членка, се смята за дружество със седалище в държавата-членка по регистрацията до преместването, включително когато съдебното производство срещу ЕД е образувано след преместването.
Член 9
1. ЕД се регулира от:
а) този регламент;
б) разпоредбите на своите учредителни актове, когато този регламент изрично допуска това, или
в) по отношение на въпросите, които не са уредени от този регламент, или ако са уредени частично - по отношение на неуредените аспекти, от:
i) правните норми, приети от държавите-членки в изпълнение на актовете на Общността относно европейските дружества;
ii) правните норми на държавите-членки, които биха се прилагали към акционерно дружество, учредено според законодателството на държавата-членка по седалището на ЕД;
iii) разпоредбите на учредителните актове на ЕД, в съответствие с условията за акционерно дружество, учредено според законодателството на държавата-членка по седалището на ЕД.
2. Правните норми, приети от държавите-членки специално за ЕД, трябва да съответстват на директивите, приложими към акционерните дружества по приложение I.
3. Ако дейността, извършвана от ЕД, се урежда от особени разпоредби на националното законодателство, те са изцяло приложими към ЕД.
Член 10
Като се спазват разпоредбите на този регламент, във всяка държава-членка ЕД се третира като акционерно дружество, учредено според законодателството на държавата-членка по седалището му.
Член 11
1. Преди или след фирмата на ЕД се добавя съкращението “ЕД” (SE).
2. Само европейски дружества могат да включват съкращението “ЕД” (SE) в своята фирма.
3. Дружествата, фирмите и другите юридически лица, които са регистрирани в държава-членка до датата на влизане в сила на този регламент и в чиито фирми е включено съкращението “ЕД” (SE), няма да бъдат задължавани да променят фирмата си.
Член 12
1. Всяко ЕД се вписва в държавата-членка по седалището си в регистър, определен от законодателството на тази държава в съответствие с чл. 3 от Първата директива на Съвета 68/151/ЕИО от 9 март 1968 г. за съгласуване на гаранциите, които държавите-членки изискват от дружествата по смисъла на чл. 58, ал. 2 от договора, за защита на интересите на съдружниците и трети лица, с цел тези гаранции да станат равностойни на цялата територия на Общността6.
2. ЕД може да бъде вписано само ако е сключено споразумение относно условията за участие на работниците и служителите в приемането на решения съобразно чл. 4 от Директива 2001/86/ЕО, или е прието решение по чл. 3, ал. 6 от същата директива, или срокът за преговори по чл. 5 от директивата е изтекъл, без да бъде сключено споразумение.
3. Вписването на ЕД в държава-членка, която е използвала възможността по чл. 7, ал. 3 от Директива 2001/86/ЕО, се допуска, ако е било сключено споразумение по чл. 4 от директивата относно условията за участие на работниците и служителите в приемането на решения, включително участието в органите на ЕД, или ако до вписването на ЕД към никое от участващите в него дружества не са се прилагали правила за участие в органите.
4. Учредителните актове на ЕД по всяко време трябва да съответстват на така определените условия за участие на работниците и служителите в приемането на решения. Когато нови условия, определени в съответствие с Директива 2001/86/ЕО, противоречат на действащите учредителни актове, в последните се внасят нужните изменения и допълнения.
В такъв случай държава-членка може да предвиди, че ръководният или управителният орган на ЕД има право да измени и допълни учредителните актове без ново решение на общото събрание на акционерите.
Член 13
Документите и данните относно ЕД, които подлежат на обнародване съгласно този регламент, се обнародват по начина, предвиден в законодателството на държавата-членка по седалището на ЕД в съответствие с Директива 68/151/ЕИО.
Член 14
1. След обнародването по чл. 13, в “Официален вестник на Европейските общности” се обнародва съобщение с информационна цел за вписването на ЕД и за заличаването на вписването му. В съобщението се посочват фирма, номер, дата и място на регистрацията на ЕД, дата и място на обнародването и заглавие на изданието, седалище и сфера на дейност на ЕД.
2. При преместване на седалището на ЕД съобразно чл. 8 се обнародва съобщение, което съдържа информацията по ал. 1 и данните за новото вписване.
3. Данните по ал. 1 се изпращат на Службата за официални издания на Европейските общности в едномесечен срок от обнародването по чл. 13.
ДЯЛ II
УЧРЕДЯВАНЕ
Раздел 1
Общи разпоредби
Член 15
1. Като се спазват разпоредбите на този регламент, учредяването на ЕД се регулира от законодателството за акционерните дружества в държавата-членка, в която ЕД установява седалището си.
2. Вписването на ЕД се обнародва съобразно чл. 13.
Член 16
1. ЕД е юридическо лице от деня на вписването му в регистъра по чл. 12.
2. Ако от името на ЕД са извършени действия до вписването му съобразно чл. 12 и след вписването ЕД не поеме задълженията, възникнали в резултат на тези действия, физическите лица, дружествата, фирмите или други юридически лица, извършили действията, отговарят за тези задължения солидарно и неограничено, освен ако е уговорено друго.
Раздел 2
Учредяване чрез сливане
Член 17
1. ЕД може да бъде учредено чрез сливане съобразно чл. 2, ал. 1.
2. Сливането може да бъде извършено:
а) по процедурата за сливане чрез придобиване, предвидена в чл. 3, ал. 1 от Директива 78/855/ЕИО7, или
б) по процедурата за сливане чрез учредяване на ново дружество, предвидена в чл. 4, ал. 1 от същата директива.
При сливане чрез придобиване придобиващото дружество приема правната форма на ЕД едновременно със сливането. При сливане чрез учредяване на ново дружество ЕД е новото дружество.
Член 18
По отношение на въпросите, които не са уредени от този раздел, или ако са уредени частично - по отношение на неуредените аспекти, към всяко дружество, което участва в учредяването на ЕД чрез сливане, се прилагат онези норми от правото на държавата-членка, регулиращо съответното дружество, които са приложими към сливанията на акционерни дружества съобразно Директива 78/855/ЕИО.
Член 19
Законодателството на държава-членка може да предвижда, че дружество, регулирано от това законодателство, не може да участва в учредяването на ЕД чрез сливане, ако компетентен орган на тази държава възрази срещу това до издаването на удостоверението по чл. 25, ал. 2.
Възражението може да се основава само на съображения от обществен интерес. Трябва да съществува възможност за съдебен контрол.
Член 20
1. Ръководните или управителните органи на сливащите се дружества съставят план за сливането. Планът за сливане съдържа:
а) фирма и седалище на всяко от сливащите се дружества, и предлагани фирма и седалище на ЕД;
б) съотношение на замяна на акциите и размер на паричната сума;
в) условия за разпределението на акциите в ЕД;
г) дата, от която притежаването на акции в ЕД дава право на акционерите да участват в печалбите, и всички особени условия, свързани с това право;
д) дата, от която сделките на сливащите се дружества се смятат за сделки на ЕД за счетоводни цели;
е) права, които ЕД предоставя на притежателите на акции с особени права и на притежателите на други ценни книжа, различни от акции, или предлаганите мерки във връзка с тях;
ж) всички особени предимства, предоставени на експертите, които проучват плана за сливането, или на членовете на ръководните, управителните, надзорните или контролните органи на сливащите се дружества;
з) учредителни актове на ЕД;
и) информация за реда, по който се определят условията за участие на работниците и служителите в приемането на решения в съответствие с Директива 2001/86/ЕО.
2. Сливащите се дружества могат да включат и други елементи в плана за сливането.
Член 21
За всяко от сливащите се дружества и като се спазват допълнителните изисквания на държавата-членка, чието право регулира съответното дружество, в националния вестник на тази държава се обнародват следните данни:
а) правна форма, фирма и седалище на всяко от сливащите се дружества;
б) регистър, в който се пазят документите по чл. 3, ал. 2 от Директива 68/151/ЕИО за всяко от сливащите се дружества, и номер на вписването в този регистър;
в) указание за условията, договорени съобразно чл. 24, за упражняване на правата на кредиторите на съответното дружество и адрес, на който безплатно може да бъде получена пълна информация за тези условия;
г) указание за условията, договорени съобразно чл. 24, за упражняване на правата на малцинствените акционери в съответното дружество и адрес, на който безплатно може да бъде получена пълна информация за тези условия;
д) предлагани фирма и седалище на ЕД.
Член 22
Вместо експерти, които действат за сметка на всяко от сливащите се дружества, един или повече независими експерти по смисъла на чл. 10 от Директива 78/855/ЕИО, назначени за тази цел по общо искане на дружествата от съдебен или административен орган в държавата-членка, чието право регулира едно от сливащите се дружества или предлаганото ЕД, могат да проучат плана за сливането и да съставят единен доклад за всички акционери.
Експертите имат право да искат от сливащите се дружества всяка информация, която им е нужна за изпълнение на техните функции.
Член 23
1. Планът за сливането се одобрява от общото събрание на всяко от сливащите се дружества.
2. Участието на работниците и служителите в приемането на решения в ЕД се определят в съответствие с Директива 2001/86/ЕО. Общото събрание на всяко от сливащите се дружества може да си запази правото да постави вписването на ЕД в зависимост от своето изрично одобрение на така определените условия.
Член 24
1. Като се взема предвид презграничният характер на сливането, законодателството на държавата-членка, което регулира всяко от сливащите се дружества, се прилага както в случаите на сливане на акционерни дружества по отношение защитата на интересите на:
а) кредиторите на сливащите се дружества;
б) облигационерите на сливащите се дружества;
в) притежателите на ценни книжа, които са различни от акции и са свързани с особени права в сливащите се дружества.
2. Държава-членка може да приеме по отношение на сливащите се дружества, регулирани от нейното право, разпоредби за осигуряване на подходяща защита на малцинствените акционери, които са възразили срещу сливането.
Член 25
1. В частта от процедурата, която засяга всяко от сливащите се дружества, законосъобразността на сливането се контролира в съответствие с правилата за сливанията на акционерни дружества в държавата-членка, чието право регулира съответното дружество.
2. Съд, нотариус или друг компетентен орган във всяка съответна държава-членка издава удостоверение, което потвърждава извършването на всички действия и формалности, предхождащи сливането.
3. Ако правото на държава-членка, което регулира определено сливащо се дружество, предвижда процедура за проверка и промяна на съотношението на замяна на акциите или процедура за обезщетяване на малцинствените акционери, без да се възпрепятства вписването на сливането, тези процедури се прилагат само ако при одобряване на плана за сливането съобразно чл. 23, ал. 1 другите сливащи се дружества от държави-членки, които не предвиждат такива процедури, изрично приемат възможността акционерите на посоченото сливащо се дружество да използват съответната процедура. В такъв случай съд, нотариус или друг компетентен орган може да издаде удостоверението по ал. 2 дори след началото на подобна процедура. В удостоверението трябва да се посочи, че тя е в процес на осъществяване. Решението, взето в резултат на процедурата, е задължително за придобиващото дружество и неговите акционери.
Член 26
1. В частта от процедурата, която се отнася до извършването на сливането и учредяването на ЕД, законосъобразността на сливането се контролира от съд, нотариус или друг орган в държавата-членка по предлаганото седалище на ЕД, компетентен да упражнява контрол за законосъобразност във връзка с този аспект на сливанията на акционерни дружества.
2. За тази цел всяко от сливащите се дружества представя на компетентния орган удостоверението по чл. 25, ал. 2 в 6-месечен срок от издаването му заедно с екземпляр от плана за сливането, одобрен от това дружество.
3. Органът по ал. 1 по-специално следи дали сливащите се дружества са одобрили плана за сливането при едни и същи условия, и дали са определени условия за участие на работниците и служителите в приемането на решения в съответствие с Директива 2001/86/ЕО.
4. Този орган трябва също да се увери, че ЕД е учредено в съответствие със законодателството на държавата-членка по седалището му съобразно чл. 15.
Член 27
1. Сливането и едновременното учредяване на ЕД влизат в сила от деня на вписването на ЕД съобразно чл. 12.
2. ЕД може да бъде вписано само след изпълнението на формалностите, предвидени в чл. 25 и 26.
Член 28
Извършеното сливане се обнародва за всяко от сливащите се дружества по начина, предвиден в законодателството на всяка държава-членка в съответствие с чл. 3 от Директива 68/151/ЕО.
Член 29
1. Сливане, извършено по реда на чл. 17, ал. 2, б. “а”, има следните последици по право и едновременно:
а) всички активи и пасиви на всяко от придобиваните дружества се прехвърлят към придобиващото дружество;
б) акционерите в придобиваното дружество стават акционери в придобиващото дружество;
в) придобиваното дружество престава да съществува;
г) придобиваното дружество приема правната форма на ЕД.
2. Сливане, извършено по реда на чл. 17, ал. 2, б. “б”, има следните последици по право и едновременно:
а) всички активи и пасиви на сливащите се дружества се прехвърлят към ЕД;
б) акционерите в сливащите се дружества стават акционери в ЕД;
в) сливащите се дружества престават да съществуват.
3. Ако при сливане на акционерни дружества законодателството на държава-членка изисква да бъдат изпълнени особени формалности с цел прехвърлянето на някои активи, права и задължения на сливащите се дружества да стане противопоставимо на трети лица, тези изисквания се прилагат и се изпълняват от сливащите се дружества или от ЕД след вписването му.
4. Правата и задълженията на участващите дружества с оглед заетостта на работниците и служителите, които са породени от законодателството, практиката и индивидуалните трудови договори или трудови правоотношения и съществуват към датата на вписването, се прехвърлят към ЕД със самото вписване.
Член 30
Сливане по чл. 2, ал. 1 не може да бъде обявено за нищожно след вписването на ЕД.
Обстоятелството, че не е бил упражнен контрол за законосъобразност на сливането съгласно чл. 25 и 26, може да бъде предвидено като основание за прекратяване на ЕД.
Член 31
1. При извършването на сливане по реда на чл. 17, ал. 2, б. “а” от дружество, което притежава всички акции или други ценни книжа с право на глас в общите събрания на друго дружество, не се прилагат чл. 20, ал. 1, б. “б”, “в” и “г”, чл. 22 и чл. 29, ал. 1, б. “б”. Независимо от това националното законодателство, което регулира всяко от сливащите се дружества и сливанията на акционерни дружества в съответствие с чл. 24 от Директива 78/855/ЕИО, се прилага.
2. При извършването на сливане чрез придобиване от дружество, което притежава 90 на сто или повече, но не всички акции или други ценни книжа с право на глас в общите събрания на друго дружество, докладите на ръководните и управителните органи, докладите на независимия експерт или експерти и документите, нужни за контрола, се изискват само доколкото националните правила, които регулират придобиващото или придобиваното дружество, предвиждат това.
Държавите-членки имат право да предвидят, че тази алинея може да бъде приложена, когато едно дружество притежава акции, които дават 90 на сто или повече, но не всички права на глас.
Раздел 3
Учредяване на холдингово ЕД
Член 32
1. Холдингово ЕД може да бъде учредено съобразно чл. 2, ал. 2.
Дружествата, които предприемат учредяването на холдингово ЕД съобразно чл. 2, ал. 2, продължават да съществуват.
2. Ръководните или управителните органи на дружествата, които предприемат такава операция, съставят еднообразен план за учредяване на холдингово ЕД. Планът включва доклад, в който учредяването се разяснява и обосновава от правна и икономическа гледна точка, и се посочват последиците от приемането на правната форма на холдингово ЕД за акционерите и работниците и служителите. Планът съдържа данните по чл. 20, ал. 1, б. “а”, “б”, “в”, “е”, “ж”, “з” и “и”, и посочва минималния процент акции или дялове във всяко от дружествата, предприемащи операцията, които акционерите или съдружниците трябва да внесат за учредяване на холдинговото ЕД. Този процент трябва да възлиза на повече от 50 на сто от постоянните права на глас.
3. За всяко от дружествата, които предприемат операцията, планът за учредяване на холдингово ЕД се обнародва по начина, предвиден в законодателството на всяка държава-членка в съответствие с чл. 3 от Директива 68/151/ЕИО, най-малко един месец преди насрочената дата на общото събрание, което ще приеме решение за учредяването.
4. Един или повече експерти, независими от дружествата, които предприемат операцията, и назначени или одобрени съобразно националните разпоредби, приети в изпълнение на Директива 78/855/ЕИО, от съдебен или административен орган на държавата-членка, чието право регулира дружеството, проучват плана за учредяване, изготвен съгласно ал. 2, и съставят писмен доклад за акционерите на всяко дружество. По споразумение между дружествата, които предприемат операцията, за акционерите на всички дружества може да бъде съставен единен писмен доклад от един или повече независими експерти, назначени или одобрени от съдебен или административен орган на държавата-членка, чието право регулира едно от дружествата, предприемащи операцията, съобразно националните разпоредби, приети в изпълнение на Директива 78/855/ЕИО.
5. В доклада се описват всички особени трудности, възникнали при оценяването, и се посочва дали предложеното съотношение на замяна на акциите или дяловете е справедливо и разумно, какви методи са използвани за определяне на предлаганото съотношение и дали тези методи са подходящи в конкретния случай.
6. Планът за учредяване на холдингово ЕД се одобрява от общото събрание на всяко от дружествата, които предприемат операцията.
Участието на работниците и служителите в приемането на решения в холдинговото ЕД се определя в съответствие с Директива 2001/86/ЕО. Общото събрание на всяко от дружествата, които предприемат операцията, може да си запази правото да постави вписването на холдинговото ЕД в зависимост от своето изрично одобрение на така определените условия.
7. Тези разпоредби се прилагат съответно към дружествата с ограничена отговорност.
Член 33
1. Акционерите или съдружниците в дружествата, които предприемат операцията, разполагат с тримесечен срок, за да уведомят дружествата-инициатори дали възнамеряват да внесат свои акции или дялове за учредяване на холдинговото ЕД. Срокът започва да тече от деня, в който планът за учредяване на холдинговото ЕД е окончателно одобрен съобразно чл. 32.
2. Холдинговото ЕД се учредява само ако в срока по ал. 1 акционерите или съдружниците в дружествата, които предприемат операцията, внесат минималния процент акции или дялове от всяко дружество в съответствие с плана за учредяването и ако са изпълнени всички други условия.
3. Ако всички условия за учредяване на холдинговото дружество са изпълнени съобразно ал. 2, този факт се обнародва за всяко от дружествата-инициатори по начина, предвиден в националните разпоредби, които се прилагат към всяко от тези дружества и са приети в изпълнение на чл. 3 от Директива 68/151/ЕИО.
Акционерите или съдружниците в дружествата, предприемащи операцията, които в срока по ал. 1 не са заявили намерението си да предоставят свои акции или дялове на разположение на дружествата-инициатори за учредяване на холдинговото ЕД, разполагат с допълнителен срок от един месец за тази цел.
4. Акционери или съдружници, които са внесли свои ценни книжа за учредяването на ЕД, получават акции в холдинговото ЕД.
5. Холдинговото ЕД може да бъде вписано само ако бъде доказано, че са извършени формалностите по чл. 32 и са спазени условията по ал. 2.
Член 34
Държава-членка може да приеме по отношение на дружества, които предприемат такава операция, разпоредби за осигуряване защитата на малцинствените акционери, които възразяват срещу операцията, кредиторите и работниците и служителите.
Раздел 4
Учредяване на дъщерно ЕД
Член 35
ЕД може да бъде учредено съобразно чл. 2, ал. 3.
Член 36
Дружествата, фирмите и другите юридически лица, които участват в такава операция, спазват разпоредбите, които регулират тяхното участие в учредяването на дъщерно акционерно дружество по националното законодателство.
Раздел 5
Преобразуване на съществуващо акционерно дружество в ЕД
Член 37
1. ЕД може да бъде учредено съобразно чл. 2, ал. 4.
2. Без да се засяга действието на чл. 12, преобразуването на акционерно дружество в ЕД не води до прекратяване на дружеството или до възникване на ново юридическо лице.
3. Седалището не може да бъде преместено от една държава-членка в друга съгласно чл. 8 едновременно с преобразуването.
4. Ръководният или управителният орган на съответното дружество съставя план за преобразуването и доклад, в който преобразуването се разяснява и обосновава от правна и икономическа гледна точка и се посочват последиците от приемането на правната форма на ЕД за акционерите и работниците и служителите.
5. Планът за преобразуването се обнародва по начина, предвиден в законодателството на всяка държава-членка в съответствие с чл. 3 от Директива 68/151/ЕИО, най-малко един месец преди насрочената дата на общото събрание, което ще приеме решение за преобразуването.
6. Преди общото събрание по ал. 7 един или повече независими експерти, назначени или одобрени съобразно националните разпоредби, приети в изпълнение на чл. 10 от Директива 78/855/ЕИО, от съдебен или административен орган на държавата-членка, чието право регулира преобразуващото се дружество, удостоверяват съответно, съгласно Директива 77/91/ЕИО8, че дружеството има нетни активи, най-малко равностойни на неговия капитал плюс резервите, които не могат да бъдат разпределяни според законодателството или учредителните актове.
7. Общото събрание на съответното дружество одобрява плана за преобразуването и учредителните актове на ЕД. Решението на общото събрание се приема по начина, предвиден в националните разпоредби, приети в изпълнение на чл. 7 от Директива 78/855/ЕИО.
8. Държавите-членки могат да изискват преобразуването да бъде одобрено с квалифицирано мнозинство или единодушие от органа на преобразуващото се дружество, в който е организирано участие на работниците и служителите.
9. Правата и задълженията на преобразуващото се дружество с оглед заетостта на работниците и служителите, които са породени от законодателството, практиката и индивидуалните трудови договори или трудови правоотношения и съществуват към датата на вписването, се прехвърлят към ЕД със самото вписване.
ДЯЛ III
СТРУКТУРА НА ЕД
Член 38
Като се спазват изискванията на този регламент, органи на ЕД са:
а) общо събрание на акционерите и
б) надзорен орган и управителен орган (двустепенна система) или ръководен орган (едностепенна система) в зависимост от системата, възприета в учредителните актове.
Раздел 1
Двустепенна система
Член 39
1. Управителният орган отговаря за управлението на ЕД. Държава-членка може да предвиди, че за текущото управление отговаря изпълнителен директор или изпълнителни директори според условията за акционерните дружества със седалище на нейна територия.
2. Членът или членовете на управителния орган се избират и освобождават от надзорния орган.
Държава-членка може да изисква или допуска учредителните актове да предвиждат, че членът или членовете на управителния орган се избират и освобождават от общото събрание според условията за акционерните дружества със седалище на нейна територия.
3. Едно лице не може да бъде едновременно член на управителния и на надзорния орган на едно ЕД. Надзорният орган може да определи един от своите членове, който да действа като член на управителния орган при освобождаване на място. През този период съответното лице не изпълнява функциите на член на надзорния орган. Държава-членка може да въведе срок, чрез който да ограничи този период.
4. Броят на членовете на управителния орган или правилата за определянето му се предвижда в учредителните актове на ЕД. Държава-членка може да определи минимален и/или максимален брой.
5. Ако за акционерните дружества със седалище на нейна територия не съществуват разпоредби за двустепенна система, държавата-членка може да предприеме подходящи мерки по отношение на ЕД.
Член 40
1. Надзорният орган контролира работата на управителния орган. Надзорният орган няма право да управлява ЕД.
2. Членовете на надзорния орган се избират от общото събрание. Членовете на първия надзорен орган могат да бъдат назначени с учредителните актове. Това правило се прилага независимо от чл. 47, ал. 4 и от условията за участие на работниците и служителите в органите на ЕД, определени съобразно Директива 2001/86/ЕО.
3. Броят на членовете на надзорния орган или правилата за определянето му се предвиждат в учредителните актове. Държава-членка може да определи броя на членовете на надзорния орган за европейски дружества, регистрирани на нейна територия, или минимален и/или максимален брой на членовете.
Член 41
1. Управителният орган докладва за постиженията и очакваното развитие на дейността на ЕД най-малко веднъж на три месеца пред надзорния орган.
2. Наред с периодичната информация по ал. 1 управителният орган предоставя своевременно на надзорния орган информация за всички обстоятелства, които могат да имат съществено значение за ЕД.
3. Надзорният орган може да поиска от управителния орган да предостави всяка информация, от която надзорният орган се нуждае за упражняване на контрола по чл. 40, ал. 1. Държава-членка може да предвиди такава възможност и за всеки член на надзорния орган.
4. Надзорният орган може да предприема или организира разследвания, нужни за изпълнението на задълженията му.
5. Всеки член на надзорния орган има право да се запознае с информацията, предоставена на органа.
Член 42
Надзорният орган избира председател от своите членове. Ако една втора от членовете се избират от работниците и служителите, председател може да бъде само член, посочен от общото събрание на акционерите.
Раздел 2
Едностепенна система
Член 43
1. Ръководният орган управлява ЕД. Държава-членка може да предвиди, че за текущото управление отговаря изпълнителен директор или изпълнителни директори според условията за акционерните дружества със седалище на нейна територия.
2. Броят на членовете на ръководния орган или правилата за определянето му се предвиждат в учредителните актове на ЕД. Държава-членка може да определи минимален, а при нужда и максимален брой на членовете.
Ръководният орган се състои най-малко от трима членове, ако участието на работниците и служителите в органите на ЕД е организирано в съответствие с Директива 2001/86/ЕО.
3. Членът или членовете на ръководния орган се избират от общото събрание. Членовете на първия ръководен орган могат да бъдат назначени с учредителните актове. Това правило се прилага независимо от чл. 47, ал. 4 и от условията за участие на работниците и служителите в органите на ЕД, определени съобразно Директива 2001/86/ЕО.
4. Когато за акционерните дружества със седалище на нейна територия не съществуват разпоредби за едностепенна система, държавата-членка може да предприеме подходящи мерки по отношение на ЕД.
Член 44
1. Ръководният орган заседава най-малко веднъж на всеки три месеца през интервали, определени в учредителните актове, за да обсъди постиженията и очакваното развитие на дейността на ЕД.
2. Всеки член на ръководния орган има право да се запознае с цялата информация, предоставена на органа.
Член 45
Ръководният орган избира председател от своите членове. Ако една втора от членовете се избират от работниците и служителите, председател може да бъде само член, посочен от общото събрание на акционерите.
Раздел 3
Общи правила за едностепенната и двустепенната система
Член 46
1. Членовете на органите на дружеството се избират за срок, определен в учредителните актове и не по-дълъг от шест години.
2. Като се спазват ограниченията, предвидени в учредителните актове, членовете могат да бъдат преизбирани еднократно или многократно за срока, определен съобразно ал. 1.
Член 47
1. Учредителните актове на ЕД могат да допускат дружество или друго юридическо лице да бъде член на един от органите на ЕД, освен ако правилата за акционерните дружества в държавата-членка по седалището на ЕД предвиждат друго.
Това дружество или друго юридическо лице упълномощава физическо лице, което изпълнява функциите в съответния орган.
2. Не може да бъде член на орган на ЕД или представител на член по ал. 1 лице, което:
а) съгласно законодателството на държавата-членка по седалището на ЕД няма право да бъде член на съответния орган на акционерно дружество, регулирано от правото на тази държава, или
б) е лишено от право да бъде член на съответния орган на акционерно дружество, регулирано от правото на държава-членка, с решение на съдебен или административен орган, постановено в държава-членка.
3. Учредителните актове на ЕД могат да съдържат особени изисквания за членовете, които представляват акционерите, в съответствие с правилата за акционерните дружества в държавата-членка по седалището на ЕД.
4. Този регламент не засяга действието на националните разпоредби, според които малцинствените акционери или други лица или държавни органи могат да избират някои от членовете на орган на дружеството.
Член 48
1. В учредителните актове на ЕД се посочват категориите сделки, за които се изисква разрешение от надзорния орган при двустепенна система или изрично решение на ръководния орган при едностепенна система.
Държава-членка може да предвиди, че надзорният орган при двустепенна система може да въведе изискване за някои категории сделки да бъде давано разрешение.
2. Държава-членка може да определи категориите сделки, които трябва поне да бъдат посочени в учредителните актове на европейските дружества, вписани на нейна територия.
Член 49
Членовете на органите на ЕД са длъжни, включително и след като престанат да бъдат членове на съответния орган, да не разкриват информация за ЕД, с която разполагат и чието оповестяване би увредило интересите на дружеството, освен ако разкриването се изисква или допуска от националните разпоредби за акционерните дружества или е в обществен интерес.
Член 50
1. Доколкото не е предвидено друго в този регламент или в учредителните актове, към кворумите и приемането на решения в органите на ЕД се прилагат следните вътрешни правила:
а) кворум - трябва да присъстват или да бъдат представени най-малко половината от членовете;
б) приемане на решения - мнозинство от присъстващите или представени членове.
2. Ако липсва съответна разпоредба в учредителните актове, при равенство на гласовете председателят на всеки орган има решаващ глас. Учредителните актове не могат да предвиждат друго, когато една втора от членовете на надзорния орган са представители на работниците и служителите.
3. Ако участието на работниците и служителите в органите на ЕД е организирано, в съответствие с Директива 2001/86/ЕО, държавата-членка може да предвиди, че по изключение от разпоредбите на ал. 1 и 2 кворумът и приемането на решения в надзорния орган се уреждат от правилата, които при същите обстоятелства се прилагат към акционерните дружества на съответната държава-членка.
Член 51
Членовете на управителните, надзорните и ръководните органи на ЕД отговарят съобразно разпоредбите, приложими към акционерните дружества в държавата-членка по седалището на ЕД, за загубите и вредите, които ЕД е претърпяло поради нарушение от тяхна страна на законовите, уставните или други задължения, свързани с техните функции.
Раздел 4
Общо събрание
Член 52
Общото събрание решава въпросите, които са поставени в негова изключителна компетентност от:
а) този регламент, или
б) правните норми на държавата-членка по седалището на ЕД, приети в изпълнение на Директива 2001/86/ЕО.
Общото събрание решава и въпросите, които са поставени в компетентността на общото събрание на акционерно дружество, регулирано от правото на държавата-членка по седалището на ЕД, от законодателството на тази държава-членка или от учредителните актове на ЕД в съответствие с това законодателство.
Член 53
Без да се засяга действието на разпоредбите на този раздел, организирането и провеждането на общите събрания и редът за гласуване се регулират от правилата за акционерните дружества в държавата-членка по седалището на ЕД.
Член 54
1. Общо събрание на ЕД се провежда най-малко веднъж всяка календарна година в шестмесечен срок след края на финансовата година, освен ако правилата за акционерните дружества, които извършват дейност от същия вид, в държавата-членка по седалището на ЕД изискват събрания да се провеждат по-често. Държава-членка може да предвиди, че първото общо събрание на акционерите може да се проведе по всяко време в първите 18 месеца след учредяване на ЕД.
2. Общото събрание може да бъде свикано по всяко време от управителния, ръководния, надзорния или друг орган, или от компетентен държавен орган в съответствие с националните правила за акционерните дружества в държавата-членка по седалището на ЕД.
Член 55
1. Един или повече акционери, които заедно притежават най-малко 10 на сто от записания капитал на ЕД, могат да поискат свикване на общото събрание и да определят дневния му ред; учредителните актове на ЕД или националното законодателство могат да предвидят по-нисък размер в съответствие с условията за акционерните дружества.
2. Искането за свикване на общо събрание трябва да съдържа точките, които да бъдат включени в дневния ред.
3. Ако след искане по ал. 1 общото събрание не бъде проведено своевременно и най-късно до два месеца, компетентният съдебен или административен орган по седалището на ЕД може да разпореди свикването на общо събрание в определен срок или да овласти акционерите, поискали свикването, или техни представители да свикат събранието. Това правило не засяга действието на националните разпоредби, които позволяват събранието да бъде свикано от самите акционери.
Член 56
Един или повече акционери, които заедно притежават най-малко 10 на сто от записания капитал, могат да поискат включване на един или повече допълнителни въпроси в дневния ред на общото събрание. Редът и сроковете за тези искания се определят от националното законодателство на държавата-членка по седалището на ЕД, а ако то не съдържа разпоредби - от учредителните актове на ЕД. Учредителните актове или законодателството на държавата-членка по седалището на ЕД могат да предвидят по-нисък размер в съответствие с условията за акционерните дружества.
Член 57
Общото събрание приема решения с мнозинство от валидно подадените гласове, освен ако този регламент или при липса на разпоредби в него - правилата за акционерните дружества в държавата-членка по седалището на ЕД, предвиждат по-голямо мнозинство.
Член 58
В подадените гласове не се включват гласовете на акции, чийто притежател не е участвал в гласуването или се е въздържал, или е подал празна или невалидна бюлетина.
Член 59
1. За изменение и допълнение на учредителните актове на ЕД се изисква общото събрание да приеме решение с мнозинство, не по-малко от две трети от подадените гласове, освен ако правилата за акционерните дружества в държавата-членка по седалището на ЕД изискват или допускат по-голямо мнозинство.
2. Държава-членка може да предвиди, че когато е представен най-малко половината от записания капитал на ЕД, е достатъчно обикновено мнозинство на гласовете по ал. 1.
3. Измененията и допълненията на учредителните актове на ЕД се обнародват съобразно чл. 13.
Член 60
1. Когато ЕД има два или повече класа акции, всяко решение на общото събрание се гласува отделно от всеки клас акционери, чиито права са засегнати от решението.
2. Ако за приемане на решение от общото събрание се изисква мнозинството по чл. 59, ал. 1 или 2, същото мнозинство се изисква и при отделното гласуване от всеки клас акционери, чиито права са засегнати от решението.
ДЯЛ IV
ГОДИШНИ СЧЕТОВОДНИ ОТЧЕТИ ИКОНСОЛИДИРАНИ СЧЕТОВОДНИ ОТЧЕТИ
Член 61
Като се спазват разпоредбите на чл. 62, изготвянето на годишните счетоводни отчети и при нужда на консолидирани счетоводни отчети, включително съпътстващия ги годишен доклад за дейността, проверката и обнародването на отчетите на ЕД се регулират от правните норми, които се прилагат към акционерните дружества, регулирани от правото на държавата-членка по седалището му.
Член 62
1. Изготвянето на годишните счетоводни отчети и при нужда на консолидирани счетоводни отчети, включително съпътстващия ги годишен доклад за дейността, проверката и обнародването на отчетите на ЕД, което е кредитна или финансова институция, се регулират от правните норми на държавата-членка по седалището му, приети в изпълнение на Директива 2000/12/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 20 март 2000 г. за достъпа до дейността на кредитните институции9 и нейното упражняване.
2. Изготвянето на годишните счетоводни отчети и при нужда на консолидирани счетоводни отчети, включително съпътстващия ги годишен доклад за дейността, проверката и обнародването на отчетите на ЕД, което е застрахователно предприятие, се регулират от правните норми на държавата-членка по седалището му, приети в изпълнение на Директива на Съвета 91/674/ЕИО от 19 декември 1991 г. за годишните счетоводни отчети и консолидираните счетоводни отчети на застрахователните предприятия10.
ДЯЛ V
ПРЕКРАТЯВАНЕ, ЛИКВИДАЦИЯ, НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТИ СПИРАНЕ НА ПЛАЩАНИЯТА
Член 63
Прекратяването, ликвидацията, несъстоятелността, спирането на плащанията и други аналогични производства по отношение на ЕД се регулират от правните норми, които биха се прилагали към акционерно дружество, учредено според законодателството на държавата-членка по седалището на ЕД, включително нормите за приемане на решения от общото събрание.
Член 64
1. Ако ЕД вече не отговаря на изискването на чл. 7, държавата-членка по седалището му предприема подходящи мерки, за да го задължи да поправи положението в определен срок, като:
а) отново установи главното управление на дейността си в държавата-членка по седалището, или
б) премести седалището по реда на чл. 8.
2. Държавата-членка по седалището на ЕД предприема нужните мерки, за да осигури ликвидацията на ЕД, което не поправи положението съобразно ал. 1.
3. Държавата-членка по седалището на ЕД трябва да предвиди средство за съдебна защита при установени нарушения на чл. 7. Това средство трябва да има отлагателно действие по отношение на процедурите, предвидени в ал. 1 и 2.
4. Ако по инициатива на държавните органи или на всяко заинтересовано лице бъде установено, че главното управление на дейността на ЕД се намира на територията на държава-членка в противоречие с чл. 7, органите на тази държава-членка незабавно уведомяват държавата-членка по седалището на ЕД.
Член 65
Започването и приключването на производство за прекратяване, ликвидация, несъстоятелност или спиране на плащанията и всяко решение за продължаване на дейността се обнародват съобразно чл. 13, без да се засяга действието на националните разпоредби, които изискват допълнително обнародване.
Член 66
1. Европейско дружество може да се преобразува в акционерно дружество, регулирано от правото на държавата-членка по седалището на ЕД. Решение за преобразуване не може да бъде прието преди изтичането на 2-годишен срок от вписването на ЕД и преди да са били одобрени първите два годишни счетоводни отчета.
2. Преобразуването на ЕД в акционерно дружество не води до прекратяване на дружеството или до възникване на ново юридическо лице.
3. Ръководният или управителен орган на ЕД съставя план за преобразуването и доклад, в който преобразуването се разяснява и обосновава от правна и икономическа гледна точка и се посочват последиците от приемането на правната форма на акционерно дружество за акционерите и работниците и служителите.
4. Планът за преобразуването се обнародва по начина, предвиден в законодателството на всяка държава-членка в съответствие с чл. 3 от Директива 68/151/ЕИО, най-малко един месец преди насрочената дата на общото събрание, което ще приеме решение за преобразуването
5. Преди общото събрание по ал. 6 един или повече независими експерти, назначени или одобрени съобразно националните разпоредби, приети в изпълнение на чл. 10 от Директива 78/855/ЕИО, от съдебен или административен орган на държавата-членка по седалището на преобразуваното ЕД, удостоверяват, че активите на дружеството са най-малко равностойни на неговия капитал.
6. Общото събрание на ЕД одобрява плана за преобразуването заедно с учредителните актове на акционерното дружество. Решението на общото събрание се приема по начина, предвиден от националните разпоредби, приети в изпълнение на чл. 7 от Директива 78/855/ЕИО.
ДЯЛ VI
ДОПЪЛНИТЕЛНИ И ПРЕХОДНИ РАЗПОРЕДБИ
Член 67
1. Ако и доколкото не участва в третия етап на икономическия и валутен съюз (ИВС), всяка държава-членка може да прилага към европейските дружества със седалище на нейна територия правилата за акционерните дружества, регулирани от нейното право, във връзка с определянето на капитала. Европейското дружество във всички случаи може да определи своя капитал и в евро. В такъв случай се прилага обменният курс на националната валута спрямо еврото в последния ден от месеца, предхождащ учредяването на ЕД.
2. Ако и доколкото държавата-членка по седалището на ЕД не участва в третия етап на ИВС, ЕД може въпреки това обстоятелство да изготвя и обнародва годишни счетоводни отчети и при нужда консолидирани счетоводни отчети в евро. Държавата-членка може да изисква годишните отчети и при нужда консолидираните счетоводни отчети на ЕД да бъдат изготвяни и обнародвани в националната валута според условията за акционерните дружества, регулирани от правото на същата държава-членка. Това правило не възпрепятства допълнителната възможност ЕД да обнародва годишните си счетоводни отчети и при нужда консолидираните си счетоводни отчети в евро, в съответствие с Директива на Съвета 90/604/ЕИО от 8 ноември 1990 г.11.
ДЯЛ VII
ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Член 68
1. Държавите-членки приемат всички необходими разпоредби, за да осигурят ефективното прилагане на този регламент.
2. Всяка държава-членка определя компетентните органи по смисъла на чл. 8, 25, 26, 54, 55 и 64. Тя уведомява съответно Комисията и другите държави-членки.
Член 69
Най-късно пет години след влизането в сила на този регламент Комисията представя на Съвета и на Европейския парламент доклад за неговото прилагане и, ако е нужно, предложения за изменения и допълнения. Докладът по-специално съдържа анализ на следните въпроси:
а) дали е уместно главното управление на дейността и седалището на ЕД да се намират в различни държави-членки;
б) разширяване на понятието за сливане в чл. 17, ал. 2 с цел да се допуснат и други видове сливания, различни от предвидените в чл. 3, ал. 1 и чл. 4, ал. 1 от Директива 78/855/ЕИО;
в) преглед на правилото за подведомственост по чл. 8, ал. 16 в светлината на разпоредбите, които могат да бъдат добавени към Брюкселската конвенция от 1968 г. или включени в акт, приет от държавите-членки или от Съвета на мястото на същата конвенция;
г) дали на държавите-членки да бъде разрешено да предвидят в националните разпоредби, приети в изпълнение на техни правомощия по този регламент или за осигуряване на ефективното прилагане на регламента, възможност учредителните актове на ЕД да съдържат клаузи, които се отклоняват от посочените национални разпоредби или ги допълват, дори когато такива клаузи не могат да се включват в учредителните актове на акционерно дружество със седалище в съответната държава-членка.
Член 70
Този регламент влиза в сила на 8 октомври 2004 г.
Регламентът е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.
Приет в Люксембург на 8 октомври 2001 г.
За Съвета:
Л. Онкелинкс
Председател
ПРИЛОЖЕНИЕ I
Акционерни дружества по чл. 2, ал. 1
БЕЛГИЯ:
la sociйtй anonyme/de naamloze vennootschap
ДАНИЯ:
aktieselskaber
ГЕРМАНИЯ:
die Aktiengesellschaft
ГЪРЦИЯ:
anwnumh etairia
ИСПАНИЯ:
la sociedad anуnima
ФРАНЦИЯ:
la sociйtй anonyme
ИРЛАНДИЯ:
public companies limited by shares
public companies limited by guarantee having a share capital
ИТАЛИЯ:
societа per azioni
ЛЮКСЕМБУРГ:
la sociйtй anonyme
ХОЛАНДИЯ:
de naamloze vennootschap
АВСТРИЯ:
die Aktiengesellschaft
ПОРТУГАЛИЯ:
a sociedade anonima de responsabilidade limitada
ФИНЛАНДИЯ:
julkinen osakeyhtiц/publikt aktiebolag
ШВЕЦИЯ:
publikt aktiebolag
ВЕЛИКОБРИТАНИЯ:
public companies limited by shares
public companies limited by guarantee having a share capital
ПРИЛОЖЕНИЕ II
Акционерни дружества и дружества с ограничена отговорностпо чл. 2, ал. 2
БЕЛГИЯ:
la sociйtй anonyme/de naamloze vennootschap
la sociйtй privйe а responsabilitй limitйe / besloten vennootschap met beperkte aansprakelijheid
ДАНИЯ:
aktieselskaber
anpartselskaber
ГЕРМАНИЯ:
die Aktiengesellschaft
die Gesellschaft mit beschrдnker Haftung
ГЪРЦИЯ:
anwnumh etairia
eairia periorismenhz euJnhz
ИСПАНИЯ:
la sociedad anуnima
la sociedad de responsabilidad limitada
ФРАНЦИЯ:
la sociйtй anonyme
la sociйtй а responsabilitй limitйe
ИРЛАНДИЯ:
public companies limited by shares
public companies limited by guarantee having a share capital
private companies limited by shares
private companies limited by guarantee having a share capital
ИТАЛИЯ:
societа per azioni
societа a responsabilitа limitata
ЛЮКСЕМБУРГ:
la sociйtй anonyme
la sociйtй а responsabilitй limitйe
ХОЛАНДИЯ:
de naamloze venootschap
besloten vennootschap met beperkte aansprakelijheid
АВСТРИЯ:
die Aktiengesellschaft
die Gesellschaft mit beschrдnker Haftung
ПОРТУГАЛИЯ:
a sociedade anonima de responsabilidade limitada
a sociedade por quotas de responsabilidade limitada
ФИНЛАНДИЯ:
osakeyhtiц
aktiebolag
ШВЕЦИЯ:
aktiebolag
ВЕЛИКОБРИТАНИЯ:
public companies limited by shares
public companies limited by guarantee having a share capital
private companies limited by shares
private companies limited by guarantee having a share capital
1 ОВ, бр. С 263 от 16.10.1989 г., стр. 41, и бр. С 176 от 08.07.1991 г., стр. 1.
2 Становище от 04.09.2001 г. (още непубликувано в “Официален вестник”).
3 ОВ, бр. С 124 от 21.05.1991 г., стр. 34.
4 Вж. стр. 22 от този брой на “Официален вестник”.
5 ОВ, бр. L 395 от 30.12.1989 г. Изменена и допълнена за последен път от Акта за присъединяване от 1994 година.
6 ОВ, бр. L 65 от 14.03.1968 г., стр. 8.
7 Трета директива на Съвета 78/855/ЕИО от 9 октомври 1978 г., приета на основание чл. 54, ал. 3, б. “g” от договора, относно сливанията на акционерни дружества (ОВ, бр. L 295 от 20.10.1978 г., стр. 36). Изменена и допълнена за последен път от Акта за присъединяване от 1994 година.
8 Втора директива 77/91 на Съвета от 13 декември 1976 г. за съгласуване на гаранциите, които държавите-членки изискват от дружествата по смисъла на чл. 58, ал. 2 от договора за защита на интересите на съдружниците и трети лица по отношение на учредяването на акционерни дружества и поддържането или изменението на техния капитал, с цел тези гаранции да станат равностойни (ОВ, бр. L 26 от 31.01.1977 г., стр. 1). Изменена и допълнена за последен път от Акта за присъединяване от 1994 година.
9 ОВ, бр. L 126 от 26.05.2000 г., стр. 1.
10 ОВ, бр. L 374 от 31.12.1991 г., стр. 7.
11 Директива 90/604/ЕИО на Съвета от 8 ноември 1990 г. за изменение и допълнение на Директива 78/660/ЕИО за годишните счетоводни отчети и Директива 83/349/ЕИО за консолидираните счетоводни отчети във връзка с някои изключения за малките и средните предприятия и обнародването на отчетите в екю (ОВ, бр. L 317 от 16.11.1990 г., стр. 57).
Абонамент за:
Публикации (Atom)