Административен процес

Административен процес


учебник – проф. Добри Димитров – “Административен процес”
доц. Димитър Костов и Добри Костинов

Административният процес е технология. Той е производство за осъществяване на изпълнителната власт и административното производство в България ( Акад. Петко Стайнов). “Зад привидно сухите процесуални правила за производство и изискванията за форма се очертава една борба за обезпечаване на законността, една борба на гражданина срещу нередовната дейност (незаконна и неправилна) на държавата, една борба за налагане законния интерес и на по-слабия спрямо силния или случайния”.
Следователно Административния процес е една гаранция, едно средство за защита срещу нередовната и незаконна дейност на държавата.

Що е административен процес?
Той може да се разглежда от различни аспекти и гледни точки. Той може да се разглежда : 1.Като самостоятелен правен отрасъл, т.е. като една система от административно процесуални норми, които се характеризират със своя предмет и метод на регулиране. Този отрасъл се характеризира и с определени източници. Това е отрасловия аспект на административния процес (по-подробно в 70?).
2. Административният процес може да се разглежда и като една специфична държавна дейност от процесуално естество за реализиране на материален и процесуален административен процес. На практика това е (дейността на държавния орган) и по осъществяване на изпълнителната власт и административното правораздаване в Република България.
Административният процес като отрасъл и като специфична процесуална държавна дейност са предмет на изследване от административно-процесуалната наука.
3. Аспект на административният процес е да го разглежда като наука. Акад. П. Стайнов, проф. Ангел Ангелов, К. Лазаров, Д. Димитров – техните трудове се включват тук.
Административно-процесуалната наука има задължението да изследва отрасловия административен процес.
4. Аспект е като учебна дисциплина – определен обем от знания от административно-процесуалната наука.
Учебните дисциплини Административен процес и административно право са задължителни за изучаване в юридическите факултети.
Като учебна дисциплина административния процес също се дели на обща (69-78?) и специфична част.
Позитивно управленски и функционално управленски аспект. Функционално управленският аспект се намира в обвързани отношения с аспекта като дейност, функция.
Между позитивния (отрасловия) аспект и функционално управленския (като дейност – специфична държавна дейност от процесуално естество) според проф. Добри Димитров съществува взаимовръзка и взаимодействие, което се изразява в следното: 1. Позитивен административен процес има първично положение и роля спрямо функционалния. Те не съществуват един без друг.
2. Позитивно правен аспект се явява нормена основа за осъществяване на функциите, т.е. позитивния административен процес придава юридически характер на функционалния аспект и затова административно процесуалната наука има за цел да изследва и практиката и правните норми, т.е. правните норми характеризират действителността – юридически характер.
Административният процес като функционално понятие от своя страна съставлява правен механизъм, чрез който на практика се реализира материалния и процесуалния административен процес, неговите норми и институти. Според проф. Д. Димитров административния процес като специфична процесуална държавна дейност се оказва начин на живот на материалното и процесуалното административно право в сферата на изпълнителната власт.
Съдържание на административния процес като понятие – във връзка с него има много научни спорове и теории, но становищата може да се групират в 2 групи:
Първата група разглеждат административния процес в тесен смисъл на думата – тясното понятие на административния процес е съвкупност от административно процесуални правила въз основа на която се осъществява административното правораздаване. Само където има административно правораздаване и доколкото става въпрос за него, може да се говори за административен процес.
Има друга група автори, които застъпват втората група – широкото понятие за административен процес, в широкия смисъл на думата – съвкупност от административно процесуални правила, въз основа на които се осъществява чисто административна дейност и административно правораздаване.
Изследване на административните актове от висшестоящ и на индивидуалните административни актове, т.е. осъществяват се контролни дейности.
Процесуалните правила, които регламентират административното правораздаване, но и тези, които регламентират самата изпълнителна власт. “За административен процес можем да говорим само там, където има правораздаване. Живко Стаинев”. Процесуалните правила, които регламентират осъществяването на изпълнителната власт също са правораздаване. По правило българското административно законодателство се придържа към широкото понятие за административен процес, което дава по-голяма възможност за защита правата и интересите на гражданите и техните организации.
(Например Закон за административното производство регламентира някои условия, които са форма на административното правораздаване. (норми, регламентиращи всички производства – широк смисъл.)).


Административно правораздаване. (Административен процес) в тесен смисъл на думата.

Правото е специфична държавна дейност от процесуално естество. Понятието правораздаване може да се разглежда и в широкия смисъл на думата включваща всички видове правораздаване – гражданско, административен процес, наказателно правораздаване. Какво ще е правораздаването се определя от правната същност на спора, който е предмет на правораздаването и е извършено наказуемо престъпление.
Граждански процес – когато спора е гражданскоправен
Административен процес – когато е административно правен.
Съществува и понятието административно правосъдие. Ако приемем, че правораздаването е дейност по решаването на спорове, то няма разлика (по разрешение) между административен процес и административно правосъдие – дейност по разрешаването на административно правен спор. Относно това кой осъществява административното правосъдие е – разрешаване на спора от съд – по изключение в областта на изпълнителната власт е правно допустимо да правораздават и органи на изпълнителната власт или органи, които са изградени при изпълнителната власт, т.е. т. нар. особени юрисдикции в областта на администрацията. Те също правораздават само, че не са съдилища. Например налагането на административни наказания по правило в първата фаза се осъществяват от административни органи, каквито има в различните министерства (в МВР – началник-КАТ); Кметът на общината също е оторизиран да издава наказателни разпоредби. Всички тези актове по волята на закона действат като административно наказателни юрисдикции. Такива може да има и във връзка с решаването на спорове за законността на административно правните актове. (решение за пенсиониране). Правораздаването се характеризира с определени белези, елементи. Първият белег е, че административното правораздаване е дейност по решаване на административно правен спор. Административно правния спор е разногласие относно законосъобрзността на поведението на едната от страните в административните правоотношения. Спорът е административно правен, защото възниква при или по повод осъществяването на изпълнителната власт. Административно правен спор може да се проявява различно. Съществува въпрос относно това – Е ли е законността един индивидуален административен акт?, а в друг случай административния спор може да бъде относно това – дали е извършено административно нарушение или не и какво административно наказание и в какъв размер да се наложи. (разрешение за носене на оръжие или отказ, разрешение за строеж).
Става въпрос за спор само за законност. Не и за правилността. Административният акт няма право да се меси в административната самостоятелност на административния орган.
Втори белег – спорът не се повдига служебно от правораздаващия орган, а от друг правен субект чрез сезиране. (Съдията не може да правораздава по собствена инициатива и служебно, а само ако е сезиран). Сезирането е депозиране на юридически акт в канцеларията. Тогава след настъпване на юридически акт съдът е длъжен да разгледа спора и да се произнесе. Не всеки може да сезира – само определени правни субекти съгласно закона.
Трети белег – административния процес се характеризира с това, че има страни и състезателно производство. Страните – това са особени участници в административния процес. Те могат страни в материални правоотношения или техни представители (единият ще е винаги представител на администрацията). Състезателността се определя от обстоятелството, че страните имат еднакви процесуални права. Това означава равни възможности: да представя доказателства; да искат служебно събиране на доказателства; еднаква възможност да дават обяснения и да правят възражения; еднакви права да се запознават с всички доказателства по делото и да вземат отношение относно поведенията на другите страни и еднакви права да обжалват или оспорват юридическия акт, с който приключва процесът (да се отлага делото).
Четвърти белег – решаващият орган не е страна по спора. В спорния процес страните имат еднакви процесуални права, властнически характер е между страните и водещият процеса орган.
Пети белег – решаващият орган (водещият процеса орган) разрешава спора самостоятелно и независимо! Ако този принцип бъде нарушен и се докаже това, може да се обжалва като незаконен. (Крайният акт, с който завършва процеса).
Шести белег – юридически акт, с който се разрешава административно правен спор се ползва с т. нар. сила присъдено нещо, т.е. формална и материална законна сила. Формалната законна сила означава, че юридическия акт е окончателен и не може да се обжалва повече. Материалната законна сила – същият юридически спор между същите страни на същото основание – др. спор не може да има именно във връзка с този белег се създава стабилността на юридическия акт, с който се решава административния правен спор. Силата на присъдено нещо се явява пречка за друг процес със същите страни и по този спор, т.е. внася се стабилност в правоотношенията. Влезлият в сила административен акт се ползва само с формална законна сила. Той е окончателен, но административните актове не се ползват с материална законна сила, което означава че администрацията може да разглежда случая и да постанови нов акт. Разбира се трябва да има законни основания за това.
Провараздавателни производства има по закона за ВАС по ЗАНН (по него има 4 правор. права – наказателни постановления, с които се издава решението за обжалване на съдебното решение, обжалване пред съда и др.)
Правораздавателното производство има и по Закон за административното производство това са всички обжалвания пред окръжния и ВАС.
Важно е не кой разрешава спора, а дали са налице тези белези.
Не всичките 5 белега са налице, но някои от тях са задължителни.
В тясно разбиране административния процес има само там където има административно правораздавне.
Широкото разбиране счита, че понятието административен процес трябва да се разглежда по-широко като процесуални правила, които регламентират не само административното правораздаване, но и други производства, които са административни, но не са правораздаване.
Ако акцентираме, че е юридическа дейност, трябва да се разграничи от материално-техническата дейност, защото при нея не се издават юридически актове. Тя не е юридическа дейност.
Широкото понятие за административен процес включва:
1. административно правораздаване, т.е. всички производства, които са правораздаване;
2. производства за възстановяване на административни правонарушения и производства за изпълнение на наказателни постановления и съдебни решения в административно наказателния процес;
3. производства за издаване на нормативни и административни актове (издават се по реда на Закон за административното производство);
4. производства по прилагане на принудителни административни мерки;
5. производства по издаване на индивидуални и административни актове, по обжалването им административен ред и по тяхното изпълнение;
6. производства по разглеждане на жалбите, сигналите и предложенията съгласно закона и по изпълнение на решенията по тях;
7. производство или дейност на административните органи по разглежданите протести и предложения на прокурора по реда на общия надзор и изпълнение на решенията взети във връзка с тях.
Закон за административното производство регламентира т.нар. позитивен административен процес по самото осъществяване на държавното управление в неговата изпълнително-разпоредителна форма.
Широк смисъл – целият Закон за административното производство е административен процес
По Закон за административното производство в тесен смисъл – само правораздаващо производство.
Някои производства, които са правораздавателни – техния сбор – тесен смисъл, чисто административен произход.
В широкия смисъл – някои, които са влизане в сила на наказателни постановления, производство по установяване на нарушения.




Административен процес като правен отрасъл. Предмет и метод на правно регулиране и т.н.

Този въпрос е дискусионен. Последните изводи са :
За да бъде призната реално съществуване група правни норми за отрасъла на правото тя трябва да отговаря на 3 основни изисквания:
- тази група правна норма да има свой предмет, т.е. определени група обществени отношения, които да го отличават от другите групи;
- тази група правни норми трябва да бъдат обединени в система, на която е присъщо такова ниво на развитие, че да се различава групата като елемент от системата на правото като цяло;
- тази група правни норми трябва да притежава съответните способности за взаимодействие с другите отрасли (като цяло).
Трябва да докаже дали тези норми имат такъв предмет и т.н.
Предметът на тези норми включва две групи отношения:
а) Общи отношения регулирани от органите на материалното административно право, реализацията на които се достига с помощта на административно процесуалното право. Това иска да покаже, че ПАП преимуществено обезпечава организацията на нормите на МАП, затова в предмета на ПАП трябва да се отнесат всички управленски обществени отношения, които възникват във връзка с осъществяването на изпълнителната власт.
Втора група примери: Първата група обществени отношения са свързани с правата и задълженията от материално правен характер, но е необходимо съществуването на ПА норми.
Втората група обществени отношения са във връзка с осъществяването на административно наказателна отговорност.
На второ място в предмета на ПАП могат да намират място материалните отношения от правните отрасли ГП, трудово право, финансово, семейно и т.н., които възникват в сферата на изпълнителната власт и които в своята реализация изискват прилагането на административно процесуални норми. Тази група правоотношения не са на второ място и се явяват допълнителен вариант.
Чл. 26 ал.3 от ЗАНН
(Предмети) от други отрасли на правото)
Тук трябва да споменем за материалните правоотношения, но те не могат да се реализират от материалното право.
На основата на изложеното дотук можем да приемем, че ПАП има свой предмет на регулиране – материалните правоотношения, които се образуват във връзка с осъществяването на изпълнителната власт и се нуждаят от административно правен ред за тяхната реализация. На основата на предмета на правното регулиране можем да разграничим това право от всички правни отрасли без този с материалния правен характер. ПАП се характеризира и със съответен метод на регулиране. Той представлява съвкупност от средства за въздействие на обществените отношения от страна на правните субекти. Държавата въздейства върху хората с използването на различни методи. АПП изпълнително властнически метод. Този метод може да добие 3 форми:
- забрана;
- разрешение;
- предписание. (следователно този)
Същността на административния метод се състои (на регулиране) в държавно-властническо предписание, с което се определя активното поведение на административно правните субекти.
административно процесуални норми не са обикновен сбор, а притежават съответна вътрешна организираност и като цяло представляват самостоятелна система. Основата на системата на АПП са две групи правни норми: Първа група – норми на общата ... на АП има тези, които са общи за всички производства. Това са АПН, които определят целите и задълженията на административната процесуална дейност (чл. 1 от Закон за административното производство). Тук се отнасят норми, които регулират принципите на процесуалната дейност. \ 74 въпрос)
- норми, които установяват правата и задълженията на участниците в административния процес (субекти, страни и участници). (- 75 въпрос); Не всеки може да бъде страна;
- Административно процесуални норми, които уреждат института на доказването, доказателството и доказващите средства (77 въпрос);
- Административно процесуални норми, които закрепват общите правила за разглеждане на административни дела;
- Административно процесуални норми, които определят структурата и етапите на административния процес. (76 въпрос);
- Административно процесуални норми, които регламентират правата за осъществяване на контрол от различни инстанции;
- Административно процесуални норми на основата на които се разрешават т. нар. спорове за компетентност. Всички тези проблеми имат приложение във всички производства.
Втората група процесуални норми – норми на специална част. ПАН, които регламентират реда за извършване на отделни производства. (Гл. 3 от ЗАНН).
Тук трябва да включим производствата по отношение на административно процесуални норми, свързани с правата на прокурора да влезе в административния процес и т.н. В специалната част се съдържат административно процесуални норми, които регламентират реда за осъществяване на административно процесуални производства. Така подредена системата на административно процесуалния процес му дава право да си взаимодейства с други аналогични системи или да си взаимодейства като ... с др. отрасъл.
Доколкото административно процесуалния процес преимуществено и главно обезпечава реализацията на нормите на МАП то основното взаимодействие следва да бъде с отрасъла МАП. Административно процесуалния процес е обслужващ отрасъл и има обезпечаваща роля. Неговата основна задача е да обезпечи реализацията на МАП. МАП и ПАП се намират в сложна диалектическа връзка. Действащото законодателство предвижда правна възможност - административно процесуалния процес да си взаимодейства с другите правни отрасли. Такова взаимодействие ще се осъществи когато права от др. правни отрасли възникнат в сферата на изпълнителната власт и когато тяхната реализация става възможна и необходима с помощта на административно правните норми (чл.26 от ЗАНН). Чл. 54 от ЗАНН –
Чл.78А от Наказателния кодекс – Пълнолетно лице може да бъде освободено от наказателна отговорност от прокурора след завършване на разследването или от съда като му се наложи административна глоба.
3 условия:
- наказание лишаване от свобода до 3 години, ако е умишлено; до 2 години ако не е умишлен;
- деецът да не представлява голяма обществена опасност;
- целите на наказанието могат да бъдат постигнати по този начин
По принцип е възможно каквато и да е материално правна норма и свързаните с нея обществени отношения да бъдат реализирани въз основа на административния процес. Или имаме уреждане извършено по закон.
Административно процесуалния процес си взаимодейства с КП, но не е възможно КН или реализацията й да бъде (осъществена) обезпечена с помощта на административно правните норми.


Правни източници
Административното процесуално право като отрасъл е система от процесуални норми, регулиращи обществените отношения, които възникват по повод прилагането на материалното право в сферата на изпълнителната власт.
Източници – онези нормативни актове, в които се съдържат административно процесуални норми.
Първият основен източник е Конституцията. Чл.120, където се съдържат разпоредбите, имащи значение за административното право. Там се казва, че гражданските и юридическите лица могат да обжалват всички актове, които ги засягат освен изрично посочените в закона. ВНС осъществява надзор за точното и еднакво прилагане на законите. Висшият административен съд се произнася по спорове за законността на актовете на Министерски съвет, на министрите и други актове, посочени в закона. Тези принципи законодателите са развили в закона за съдебната власт, който също се явява като източник. Той има значение за организационното изграждане на съдебната система. Тълкуване решението на Конституционния съд могат да бъдат източници, доколкото те имат предмет на законови текстове, свързани с административния процес.
По този принцип източници могат да бъдат и международните актове. Те трябва предварително да бъдат ратифицирани от Народното събрание, обнародвани и да са влезли в сила. Използването на административно процесуални норми е закон за Висшия административен съд, особено с гл. 3 “Производство пред Висшия административен съд”.
Източници са други общи процесуални закони:
- Закон за административното производство. Той се явява обща клауза за производството по издаването, обжалването и изпълнението на индивидуални административни актове. Той дава общите правила, принципите (освен ако закон или указ не предвижда друго).
Източници се съдържат и в гл. 3 на закона за административните норми и Н. Той също е обща клауза (гл.3) “Производство по установяване на административни нарушения, налагат и използването на административни нарушения”.
- Законът за НА също се явява обща клауза за издаването и прилагането нормативни и административни актове.
Източници се съдържат и в специални административни закони.
(Например – една заповед е административен индивидуален акт и т.н.)
Има и субсидиарни (помощни) източници на административния процес – чл. 45 от Закон за административното производство. “По въпросите, които не са уредени в този раздел “Обжалване по съдебен ред”, ОС прилага разпоредбите на чл. 84 от ЗАНН – “Доколкото в ЗАНН няма особени правила ... “.
Гражданско-процесуалния кодекс регламентира гражданския процес, а административния процес се подпомага или от гражданския процес или от административния процес в зависимост от административния процес (има 2 вида позитивен административен процес или административен процес за осъществяване на държавното управление – процес по издаване, обжалване и изпълнение на индивидуалните административни актове. Този процес се подпомага от гражданския процес).
Административно наказателния процес, който има отношение по установяването на административни нарушения. Този процес се използва за разследване на престъпленията.
Трябва да кажем, че за осъществяването на административния процес имат тълкуване решенията на Висшия административен съвет, които не са нормативни. Това е съдебна практика. Те имат значение за дейността административен процес. Това са законовите източници (до тук).
Подзаконови нормативни актове.
Те имат ведомствен характер и са различни за съответните отрасли. Те регламентират производството по издаване на индивидуалните административни актове.

70 въпрос без субект на административния процес, защото са субект на административното право.

Административно правна норма
Тази норма стои в основата на административния процес, затова и особеностите на административно правна норма дават отражение върху административния процес като цяло. Тези норми са разновидност на правните норми. Те притежават всички признаци на правни норми въобще. Административно правни норми са установени от държавата общи правила за регулиране поведението на хората. Административно правни норми се характеризират с някои особености, които ги правят именно такива. Тези особености имат това значение, че могат да бъдат използвани като критерий за разграничаването им от други правни норми. В теорията има мнение, че тези норми се характеризират с две специфичности:
- те имат управленчески характер. Регулират управленческите отношения, т.е. такива, които се образуват по повод осъществяването на изпълнителната власт. Те имат свой предмет на регулация. По този признак те се разграничават от другите правни норми освен от административно правните (материалните).
1) Има фактически обществени отношения. 2) Когато е налице юр. тези отношения под въздействието на материални административни норми се превръщат в правоотношения. 3) Материални административни правоотношения са насочени към достигане на юридически резултат, който не може да бъде достигнат без административно процесуалните норми. Последните имат вторичен характер. Те обезпечават реализацията на материалните административно правни отношения. И тук е втората особеност на административно правните норми. Те се характеризират с процедурната си същност и обезпечават служебната си роля. Без процедурност материалните административни отношения не могат да се реализират и да постигнат целта, която им е поставена. Нормите на материалното административно право определят съдържанието на правата и задълженията на правните субекти и отговарят на въпроса какво трябва да се направи за реализацията на тези права и задължения.
Нормите на ПАП отговарят на въпроса как, в какъв вид и порядък (процедура, технология) казаните права и задължения могат и задължително трябва да бъдат реализирани. (например – съгласно закона за движение по пътищата ...)
ПАН имат и второ качество, с помощта на което се различава от другите правни норми.




АПП (правоотношения)

Тези правоотношения са тясно свързани с АПН. Те определят характера на АПП. Следователно АПП представляват разновидност на правните и затова в пълна степен притежават всички качества и свойства на правни отношения. Като разновидност административно правния процес предвидена от правото юридическа връзка между конкретни субекти, притежаващи определени правомощия и юридически задължения.
Особености на възникване:
- имат управленчески характер;
- АПП имат динамичен характер и посредством тях се осъществява реализацията на материалните правоотношения. (По повод осъществяването на изпълнителната власт). Има определени различия между АПП и материалните административни правоотношения с различия в особеностите на възникване.
За да възникне материално административно правоотношение трябват три момента:
1. административно правна норма;
2. правов субект;
3. ЮФ.
За да възникне АПП:
1. Административен процес
2. АПН
Или МАП е повод или юридически факти за възникване на правни принципи.
Особености на регулация
МП регулира статични положения. Те само дават правата и задълженията на страните.
АПП регулира динамични правоотношения (положителни).
Целта на АПП е да обезпечи реализацията на материално правните. АПП имат по-сложна структура отколкото е тази на материално правните.
АПП се делят на основни (спомагателни) съпътстващи.
Заключение. АПП следва да се разглеждат като такива, регулирани от правото обществени отношения, които възникват при и по повод реализацията на материалния административен процес в сферата на изпълнителната власт.


73. Административен процес. Обща характеристика.

Административният процес разглеждан като съдържание, като структура е многообразен, но в същото време той притежава и определени белези, характеристики, които ни дават основание да твърдим, че е единен. Административният процес може да бъде разглеждан в широк и тесен смисъл на думата. Той може да се разглежда като позитивен и административно-наказателен. Първият – този, който е свързан с непосредственото осъществяване на изпълнителната власт в неговите две форми. (нормотворен и оперативно-разпоредителен).
Вторият – този, който се занимава с реализирането на административно-наказателната отговорност в случаите на неизпълнение или лошо изпълнение на задълженията.
Административният процес може да бъде управленски или правораздавателен. Управленски – във всички случаи, когато се издават и изпълняват казаните административни актове (юридически и индивидуални).
Правораздавателни – във всички случаи, когато предметът е разрешение на административни спорове със сила на присъдено нещо.
Всички производства притежават единен предмет на правно регулиране – обществени отношения, които се развиват при осъществяване на изпълнителната власт на държавата и административно-наказателната отговорност. Всички производства ползват един метод на правно регулиране (властнически метод). Този метод урежда правоотношенията между водещия процеса орган и останалите участници. В административния процес има процесуално равенство между страните, като процеса(характерен само за спорния административен процес).
Всички производства преследват една обща цел – законосъобразното задоволяване на правата и законовите интереси на участващите в административния процес субекти и укрепване на законността в сферата на изпълнителната власт.
Наличие и прилагане на общи принципи за процеса като единно цяло.
Всички производства независимо от многобройността си използват общия за административния процес институт на доказването, доказателство и доказващи средства. (77 въпрос).
Всички производства субсидиарно ползват процесуалните разпоредби на наказателния или гражданския процес.
Съществуването на някои нормативни актове представлява относителна правна уредба (Закон за административното производство е един административно процесуален кодекс за осъществяването на определена дейност) или обща клауза за издаването, обжалването и изпълнението на индивидуалните административни актове).
Заключение. Налице са сериозни основания да се твърди, че е налице единен административен процес, който е специална процесуално държавна дейност, който има за цел да осигури ефективно осъществяване на държавното управление и законосъобразно реализиране на административно-наказателна отговорност в случаите на извършени административни нарушения. В този смисъл проф. Д. Димитров се аргументира като казва, че правната уредба на административния процес е една, а източник на административния процес е друго.

Принципи на административния процес (Основни начала).
Всеки отрасъл на правото има свои принципи. Принцип – ръководна идея, общо правило за идея, изграждане и функциониране на определена социална система.
Принципите се делят на общи и специфични. Първите проявяват своето действие във всички производства. Вторите се прилагат в едно или няколко производства. Проф. Дерменджиев – към общите той отнася принципа на законността, принцип на публичността, принцип за обективността, процесуалното равенство на страните, самостоятелност и компетентност в решенията, защита на интересите на държавата, организационно и гражданско зачитане на националния език, служебно издирване на истината, отговорност на участниците за своите действия.
Принцип на законността – пръв за цялата ни правна система. Конституционен принцип, реализацията му характеризира правовата държава. Той се формулира по различен начин. Всички служебни действия на държавните органи да бъдат регламентирани със закон. Законността предполага и точното изпълнение на задълженията на гражданите. Той означава и върховенство на законовите норми над всички правни норми. Това е вътрешна йерархия на нормативните актове при безусловно върховенство на конституцията. За административния процес принципът на законността означава да се спази процедурата при издаването, обжалването и изпълнението на юридически актове, с които приключва конкретно административно дело. Той може да има материално-правни или процесуално-правни аспекти. Първите аспекти – (изискват всички нарушения и съответната наказания) да се спази процедурата от гл. 3 на ЗАНН.
Принцип на публичността – той изисква дейността на участниците в административния процес да е прозрачна, да е под контрола на заинтересовани или процес пред закрити врати. Административният процес е пред открити врати. Принципът дава право на страните да се запознаят по въпросите по конкретно дело. Страните имат право на пълна информация за хода на процеса. Изключение от този принцип може да има в случаите , когато може да бъде засегната държавата и служебната тайна. Фактите трябва да бъдат опоменати в определен списък на Министерски съвет и да съществуват определени актове. Нарушение на този принцип ( име на всеки принцип) е скрепен с определени правни последици. Така може да се атакува кр. акт. Нарушението трябва да бъде в причинно-следствена връзка ...
Принцип на обективната истина – основна предпоставка за постановяването на законосъобразност и правилно решение по административното дело. Този въпрос има отношение към първият принцип в материално-правен аспект. Този принцип е валиден за всички фази и производства. Обикновените нормативни актове вменяват в задължение на всички участници в административния процес да съдействат за обективната истина.
В административния процес истината се разкрива по реда и със средствата предвидени в закона.
Принцип на процесуалното равенство – съществува спорен (еднакви равни процесуални права) и неспорен. Властническият метод в спорния процес е между водещият орган и другите участници. Само тук се говори за процесуално равенство.
Принцип за компетентност и самостоятелност – чл. 6 ал. 1 Закон за административното производство. Административният акт се издава от орган, който притежава предоставена компетентност (тя е необходимо изискване). Проверката на компетентността предшества ... и е абсолютна процесуална предпоставка. Чл. 6 ал. 3 – самостоятелност на производството.
В административно-наказателния кодекс има много разпоредби за компетентността.
Принцип за защита и т.н. – административния процес брани т.нар. обществен интерес. Администрацията ще има право да упражнява определени правомощия само, ако е в опасност обществен интерес (закон за МВР, Закон за ветеринарния контрол и др.)
Принцип за защита на националния език на страната в процеса – Ако чужд гражданин встъпи в български административен процес има право да използва собствения език.
Водещият процеса орган трябва да осигури преводач.
Принцип за служебно издирване на истината – Водещият процеса орган служебно да издирва истината без да се интересува от това кой е завел делото. Той е в тясна връзка с принципа за обективната истина (чл.53, чл.54, чл.55 от Закон за административното производство).
Отговорността е дисципл., материална (с незаконосъобразни действия се извършва вреда спрямо държавата и гражданите).
Подкуп – престъпление, свързано със служебна дейност. Субектът може да бъде длъжностно лице (Този, който дава или приема дарението).
Специалните принципи са свързани с определени производства – чл.17 от ЗАНН, право на защита, принцип за справедливост на административното наказание, принцип на бързината, но тя е относителна.


75 въпрос. Участници в административния процес

Всеки може да бъде участник в административен процес, но не всички участници имат еднакви процесуално положение. Процесуалната положение се определя от качествата на участника и неговия статут. В този смисъл имат значение понятията участник, страна в административния процес, субекти на административния процес. Участници са всички лица, организации и държавни органи, които имат определени административно процесуални права и задължения при протичане на различни производства.
Страните в административния процес са лицата, чиито права и законови интереси се засягат от издаването на административен акт или решение, с което завършва административното производство. В различните производства на административния процес страните са различни (едни са в административно-наказателен процес, други в позитивния административен процес; – едни са те в правораздавателното производство, други в разпоредителните). От всичко това следва, че две понятия имат значение за определяне на страните : само оня , на който ще се засегне субективното право. Субективното право се учи в ОТП. Субективното право това са изразените в правна норма поне три неща:
1. Възможност за ползване на определено социално благо;
2. Правомощия за извършване на съответните с правната норма действия и изисквания от други лица да уважават тази възможност (право);
3. възможност при нужда да се прибегне за съдействие от държавата за защита на това право (право на собственост, право на неприкосновеност, право на образование и т.н.)
Следователно когато субективното право е нарушено, заинтересования има право да встъпи в административен процес и да се защитава. В административния процес винаги има страни. Има два вида административен процес (безспорен, спорен) В първия процес страните нямат еднакви процесуални права, отношенията се регулират с властнически метод; правните последици настъпват единствено и по волята на административния орган, който е активна страна в правоотношението (производство за издаване на индивидуален административен акт и т.н.). Всички производства по принудителното изпълнение са такива в административния процес задължителни. В спорния административен процес страните имат еднакви процесуални права (В темата за белезите на административното правораздаване). В този процес има състезателно производство.
Засегнат интерес – може да се разглежда в два аспекта:
- защитен от правото интерес. Този интерес е едно правно положение или фактическо положение, което съществува по силата на някаква случайност, търпимост. Този интерес и субективното право са материални правни понятия. Когато бъде засегнато субективно право или интереса възниква правен процес от обжалване. Правният интерес за обжалване е процесуално правно понятие и се изразява в правна необходимост да се премахнат чрез административен процес породените от административния акт неблагоприятни правни последици. На основата на изложеното могат да се направят следните изводи:
Засягането на субективното право или на защитения по правото интерес има значение в две посоки – 1) с оглед наличието или липсата на правен интерес за обжалване; 2) като основание за отмяна на атакувания административен акт като незаконен, защото засяга едно субектно право или законен интерес. Страна в административния процес може да бъде оня, който е страна в материални правоотношения. Той може да встъпи в административен процес, да го използва и да се защити. За това нарушителя има право да встъпи в административен процес като страна. Неговият представител има право да встъпи административен процес и да защитава своя повереник. Издалият наказателно постановление също може да встъпи в административен процес като страна като наказателното постановление е било обжалвано пред съд.
В административния позитивен процес адресатът на административния акт винаги може да обжалва административния акт, с който му се засягат права или интереси, както и отказите да му бъдат удовлетворени законни права и интереси. Най-много права в административния процес имат страните. Затова не е без значение дали даден участник ще му бъде признато правото на страна. Има едно изключение в административния процес когато участникът в него не е страна в материални правоотношения (не му се нарушават нито правото, ните интереса), но има право на страна. Това е прокурора, който винаги може да встъпи в административен процес и има права на страна. Това е по волята на законодателя, тъй като прокурора осъществява надзор за законността и охранява обществения интерес.
Страните в спорен административен процес имат еднакви права. Властническият метод се запазва в отношенията между водещия процеса орган и страните. В спорния административен процес водещия процеса има доминиращо значение. Всички участници са му подчинени. Той има основна роля в организацията на процеса и при извършване на отделните административно правни задължения. Всяка една от страните има право да защити своите права (теза). Водещият процеса орган е активна страна.

Субекти на административния процес.
Субекти са онези участници в различните производства, чиито процесуални действия имат решаващо значение за изхода на процеса. На първо място това са страните, а на второ – водещия процеса орган. Когато се говори за субект, като че ли се иска те да бъдат отграничени от другите участници. Свидетелите са участници в административния процес. Те са източник на информация относно обстоятелствата предмет на административното дело. Но не са страни и водещ. Абсолютно същото положение имат вещите лица – равен статут със свидетели.
Законови предпоставки за наличието на качествен участник в административния процес. – проф. Д. Димитров.
Той ги разделя на физически и нефизически лица.
Нефизическите трябва да притежават правосубектност. Това е ... качество. Тя се придобива или със заповед за назначаване или чрез избор, когато са държавни органи. Към нефизическите лица се отнасят и органите на гражданите.
Физическите лица трябва да притежават административно процесуална правоспособност, която е производна на общата. Придобива се веднага след самото раждане. Трябва да е налице и административно процесуална дееспособност – способност на физическото лице лично да упражнява административно процесуалните права и задължения; производна на общата дееспособност.
Водещият процеса орган в различните производства от административно наказателния процес не са едни и същи, но винаги са държавни органи. Страните в позитивния административен процес в различните производства могат да бъдат физически лица, органи на гражданите, други държавни органи.
Други участници могат да бъдат в административно наказателния процес : водещ процеса орган, страни и други участници.
Водещият процеса не е едно и също лице, но е държавен орган. Към нефизическите лица се отнасят освен представители на администрацията и районният и окръжен съд, както и касационен съд. Има и такива производства, по които право да се произнесе като една инстанция има само апелативен съд. Има правна възможност в административния процес да встъпи граждански ищец. Той може да встъпи в административно наказателен процес.
Обезщетяването става обикновено в един граждански процес.

Структура и етапи на административния процес.
Административният процес може да бъде характерен с оглед на неговото съдържание и с оглед на неговото организиране. Правната структура на административния процес има отношение към неговото съдържание.
Относно организацията на този процес има отношение : етапите на администартивния процес. Структурата на административния процес е въпрос за неговото съдържани елементи. В литературата се посочва, че структурата на административния процес е юридическо понятие. Тя е правен регламентирана, има задължителен характер и не може да бъде променен нито по волята на водещия процеса орган или някои други участници. Тази правна регламентираност на структурата на административния процес определя неговата стабилност и в същото време и динамика. Съдържание на структурата на административния процес –
Какво съдържа административния процес в широкия смисъл на думата?
(административен процес – I и II лекция)
Отговор – Той съдържа производства – изпълнителни разпоредби и правораздавателни.
Административният процес може да бъде разглеждан като позитивен, управленски и като административно-наказателен или още като санкционен. Този т.нар. позитивен има цел да реализира правните норми.


79 въпрос. Административния процес може да бъде : спорен и безспорен.
Дали отношенията между страните в административния процес са подчинени на спор или не и дали и двете страни имат еднакви права. Останалото от учебника на Д. Димитров.


Етапи на административния процес. (те са на отделни листи)

Доказателства са конкретни факти от обективната дейност (действия). Това се определя от предмета на доказване.съществуват различни видове предмети на доказване. В позитивния административен процес предмета на доказване са предпоставките и условията за издаване или отказ на административен акт. В административно наказателния процес предмета е административно нарушение. Всички факти, които допринасят за изясняване на административните нарушения като обект, обективна страна, субект, субективна страна ще имат характер на доказателства. Всички те трябва да имат значение за разкриването на обективната истина. Те трябва да са приобщени към делото (два начина – когато са приложени към делото).
Определение. Доказателствата за конкретни факти от обективната действителност, свързани с предмета на доказване, приложени са към делото или са възпроизведени по начини доказани в закона. Доказателствата се подлагат на анализ и оценка. Оценката е логичен процес за определяне ролята и мястото им с цел установяване на истината.тя може да включва различни въпроси. Тя предлага и отговори на въпросите. В каква връзка се намира това доказателство спрямо друго доказателство по делото? То трябва да е непротиворечиво. Понякога и самия закон дава указания как да се събират доказателства (чл.41 от ЗАНН). Изземването – голямо значение има записването на дадената вещ. Например не се пише 50 лв., а 1 банкнота , серия, № и т.н.). трябва да има и свидетели.един екземпляр се дава на лицето на изземването.
Чл. 11 ал. 2 от Закон за административното производство – (отношение във връзка с доказването (чл.11) + ал.3) за закона има значение, че той предвижда гаранции (чл.9 от Закон за административното производство).
Видове доказателства(д-та)
1. преки и косвени
Доказателствата могат да се класифицират по различни критерии:
Преки – предмет на въздействие на делото (ловните принадлежности, с които се ловува на забранени места например)
Косвени – само дават насока относно някаква информация. Това е информация, която по косвен път дава възможност да се изясни делото.
2. първоначални и производни – първоначални – един документ например, показване на очевидец; производни – част от тези доказателства, показващ на човек, който е чул.
3. обвинителни и оправдателни:
обвинител – свидетелства относно вината на извършителя, т.е. утежняващи вината доказателства.
Оправдателни – оневиняват извършителя или допринасят за по-лек режим, т.е. смекчаващи вината обстоятелства.
Писменни и веществени:
Писменни – книжа и документи свързани с факти, които са от интерес за административното дело. Писменните доказателства са най-различни: официални документи извадени от закона от упълномощени за това служебни лица. Те имат автентична сила, т.е. обстоятелствата отразени в тях са истински до опровергаването му по установен ред. Частни са всички документи, издадени от частни лица или от организации на гражданите, когато органите, които са ги издали не са действали като държавни органи. Документите могат да бъдат източник на доказателства и да се използват в административния процес. Чл. 12 от закона за административното производство има значение относно приспособяването на документ към административното дело. Като писменно доказателство документа се подлага на преценка с оглед на неговата законност, когато е официален – компетентност, форма, съдържание и пр. Във всички случаи трябва да се прави разлика между документ и съдържание на документа. Документи са словесно или кодово описание на обстоятелствата, имащи значение за делото.
Веществени доказателства са чувствено, нагледно въплъщение на доказателства на предмети и обстоятелства на техни следи и признаци, които са съхранени към момента на делото.
Предметите могат да се разглеждат като веществени доказателства когато:
А) при производство или в следствие на употреба са претърпели определени промени (например катастрофиралият автомобил може да бъде веществено доказателство по делото).
Б) предмети могат да бъдат доказателства когато са използвани независимо, че е било налице забрана (например – оръжие на законна основа, но носителят на оръжие е починал и собствеността се прехвърля на наследника, който в определен срок трябва или да го отчужди).
Предметите могат да бъдат веществени доказателства, когато са намерени на определено място и в определено време, което е от значение за съдебния административен процес. (например – бракониерството).
Веществени доказателства се откриват чрез определени способи, като за всеки конкретен случай са указани от закона (например – вземане на образци; зърнени храни чрез сонди за анализ или предмети, които се представят от страните, обследване може да се извърши). Тук фактите и обстоятелствата се описват в определен протокол. Веществени доказателства могат да бъдат иззети или във връзка с тях да се извършат огледи, както и освидетелстване. Всичко това са административно властнически действия и се осъществяват независимо (или против) волята на конкретния адресат, като във връзка с тяхното осъществяване се създават протоколи, съставени в присъствието на поемни лица.

Доказателствени средства (като отделен въпрос)
Доказателствата и доказателствените средства са различни. Чрез доказателствените средства се възпроизвеждат или установяват в определена степен съществуването на факти, свързани с предмета на доказване по конкретно дело. Следователно доказателствените средства се използват тогава, когато се налага включването на доказателствени материали към административното дело. Когато съответните факти, предмети или документи не могат да се изземат и приложат към делото.
Доказателствените средства са регламентирани в закона. Това има определено практическо значение. Доказателствените средства са единствено възможно средство за получаване на доказателства, когато включването им в доказателствения материал практически е невъзможно. Чл.11 от Закон за административното производство има отношение във връзка с доказателствата и доказателствените средства. Те се регламентират в различни нормативни актове и могат да бъдат:
- свидетелски показания;
- заключения на вещи лица (мнения на експерти);
- обяснения на страните;
- мнения на институти, специализирани по определени въпроси;
- огледи и описи;
- претърсване и вземане.
Свидетелски показания – свидетелят е лице, разполагащо със сведения за факти и обстоятелства, които подлежат на установяване и (преценка) оценка в административния процес. Свидетелят може да даде показания за две групи обстоятелства: Първо – това са обстоятелства, свързани с предмета на доказването; Второ – обстоятелства, свидетелстващи относно законосъобразността и правилността на процесуалните действия, извършени от длъжностно лице по конкретно дело. Във връзка с това има три вида свидетели: 1. Очевидци – те свидетелстват и за двете групи.
2. Свидетели, които свидетелстват само за служебните действия на длъжностно лице – дали са законосъобразни или не.
Свидетелят има задължението по закон да говори и да не затаява истината. При лъжесвидетелстване има наказания (лишаване от свобода до 5 години). Вещите лица (експерти) се използват, когато за да се разкрие истината е необходимо използването на специални знания от конкретна научна област (например – психиатъра да се произнесе дали нарушителя, ако не е навършил 18 години, но не и 16 или поради други обстоятелства е вменяем или не).
Вещите лица са длъжни (чл.290 от НК) да говорят истината и само истината, тъй като те също насят отговорност лъжливо експертно заключение. Те се назначават по искане на някоя от страните или по инициатива. Вещото лице депозира експертно заключение. Когато има назначено вещо лице и то депозира експертно заключение, водещият служебен орган не може да откаже експертното заключение. Когато водещият процеса орган не зачете или не се съобрази с изводите на вещото лице, той задължително трябва да се мотивира защо прави така.


Мнения на научни институти, които се занимават със специални проблеми.
Тези мнения се използват при факти, опознаването на които изисква научна, техническа или друга квалификация. Принципът е същия както за вещите лица. Тези органи, които дават мнението трябва да го изготвят при определена научна методика. Всяко учреждение има такива специални органи.

Огледи, претърсване и изземване. Те са процесуални действия. Във връзка с тях трябва да има разпореждане в материалния закон, а процедурата става на основа на процесуалния закон. В това отношение се извършват по правилата на гражданско-процесуалния кодекс, ако обслужват позитивен административен процес (този по Закон за административното производство), а ако обслужват наказателен процес правилата ще са по правилата на наказателно-процесуалния кодекс. Претърсванията и изземванията са принудителни административни мерки с властнически метод: по тяхното осъществяване трябва да има поемни лица със статут на очевидец. Във всички случаи се изготвя протокол. Доказателствените средства е изземването, претърсването, огледа, а не документа.

78 въпрос. Препирни и спорове за компетентност.
Административното дело може да бъде разглеждано от компетентен административен орган. В този смисъл мое да възникнат спорове. “ Кой от компетентните органи има право да разглежда и решава конкретно дело?” проф. Димитров разглежда теоретичната част на въпроса. Тук се използват три вида понятия: Подведомственост. Става ясно, че тук се разпределят правомощия по определени ведомства; Подсъдност – има за цел да разпредели правомощията по определени дела , но между съдилища. (това е валидно при въпроса “Кой трябва да разглежда делото?”).
Административна компетентност – правото да се разглежда конкретно дело.
Проф. Димитров установява, че в гражданския, наказателния процес и съд се използват понятията подведомственост и подсъдност, а в административния процес и административните закони – понятията административна компетентност и принцип за разрешаване на споровете за компетентност. Проблема за споровете за компетентност при административния процес се намират в тясна връзка с водещия процеса орган. Съществуват доминиращи положения – ръководни процесуални действия на други участници. Водещият процеса орган носи служебна отговорност за законосъобразността и ефективното разрешаване на конкретни административни дела. Този орган разполага и с правомощия да извършва оценка доколкото даденото административно дело е в кръга на неговата компетентност. Когато прецени, че не той е компетентен орган, а друг, той служебно е задължен да го препрати до него. В това се изразява принципа за самостоятелно определяне на собствената компетентност. Когато в административния процес се говори за спорове за компетентност това означава, че е налице оспорване на прилагането на принципа за самостоятелно определяне на собствената компетентност (чл. 6 от Закон за административното производство; чл. 7 от Закон за административното производство; чл. 27 ал. 1; чл. 36 от Закон за административното производство; чл. 47 от ЗАНН; чл. 48 от ЗАНН). В административното законодателство има изрични текстове във връзка с компетентността (олицетворение на представителната власт). Има различни видове спорове за компетентност. Например спор за предмет на компетентност и териториална компетентност. Съществуват и спорове за персонална компетентност.. всички ръководства на ведомства издават институции за административно-наказателна дейност. И там се показва(кой може) вертикално разположение и по длъжности (разпределяне на компетентността). В административния процес няма единен подход, който да е регламентиран и валиден за разрешаването на всички спорове. Тук от значение е : на позитивния и административно-наказателния процес. Особено ценен текст е чл. 50 от ЗАНН.
В Закон за административното производство липсва такъв изричен текст. Предлага се от теорията въпросите да се разрешават аналогично като се приложи разпореждането от чл. 50 от ЗАНН.

Разноски по делата. Връчване на книжа.
Съгласно чл. 5 от Закон за административното производство “по производствата ... не се плащат разноски”, за да е иначе специален закон трябва да предвижда относно обжалването по съдебен ред ще се прилага ДПН (чл. 53, 54 и т.н.). що се отнася до връчването на книжа в закона се съдържат разпоредби на три места. Съгласно чл. 7 ал. 2 от Закон за административното производство за производството на административен акт се уведомява заинтересованата страна; чл. 17 също има значение ал. 1 вменява в задължение административния акт да бъде съобщен в 3 дневен срок, а ал. 2 дава начина на това съобщаване. Съобщаването на книжа е свързано с определени правни правни последици. Що се отнася до съдебното обжалване по Закон за административното производство, съгласно чл. 45 се прилагат субсидиарно разпоредбите на гражданско-процесуалния кодекс. Тази проблематика е уредена в чл. 41 до чл. 52 в гражданско-процесуалния кодекс. Съобщаването и призоваването са действия с различни последици.
По административно-наказателния процес – по принцип тук разноски не се заплащат. Има разпоредба на чл. 44 ал. 2.на следващо място трябва да споменем чл. 84 от ЗАНН, който относно разноските препраща към Наказателно-процесуалния кодекс чл. 167-170. и тук е валиден безплатния принцип. Връчването на книжа по ЗАНН значение има чл. 43 ал. 4,5,6. има се предвид връчването на преписки и т.н. още за връчването трябва да имаме чл. 58 ал. 1,2; чл. 66 от ЗАНН, няма значение защото е отменен. Тук значение имат чл. 75-81 от ЗАНН. Тук влизат в сила понятията “съобщаване” и “призоваване”. Между тях има общо. И в първия и в другите случаи се довежда до знанието на адресата нещо, което трябва да се знае. Водещият процеса орган трябва да съобщи и да призове. При съобщаването адресатът не е длъжен да се яви, макар, че неявяването се свързва с определени правни последици. При призоваването адресатът на административния акт има задължението да се яви. Неявяването се квалифицира като нарушение, което обосновава налагането на санкция, а в по-тежки случаи с принудително довеждане, което е принудителна административна мярка. За призоваването трябва да има документ, наречен призовка. С призоваването могат да бъдат нарушени правата на съответния адресат. Призоваването съществува и в административното право и в наказателното право. В законодателството се среща и “искане”, което не е властнически акт. Или административните органи могат да обезпечат явяването на гражданите при разрешаването на въпросите по конкретно дело, като използват съобщаване, поканата и призоваването. И тук разбира се важно е действието, а не документа. Само призоваването е свързано с властнически правомощия.

Административен процес за осъществяване на държавно управление. Обща характеристика. Правна уредба.
Административния процес за осъществяване на държавното управление се изразява в реализация на неговите правни форми. От общата част на административното право изяснихме, че две са основните форми за осъществяване на държавното управление – нормотворчество, което се изразява в издаването на нормативни административни актове и нормативно-разпоредителна форми – издаването на индивидуални административни актове. От това следва и отговора на въпроса за правната уредба. Правната уредба за реализация на нормотворческата форма е законът за нормативните актове. Оперативно-разпоредителната форма се характеризира със следната правна уредба: 1. тази материя е уредена в Закон за административното производство (чл. 1)л следователно ЗАП регламентира едно обобщено производство, обобщен административен процес във връзка с издаването на индивидуални административни актове. Следователно на всички в страната щом е необходимо да се издаде индивидуален акт ще се ползва този ред (обобщени правила).
Към правната уредба спадат специални закони за издаването на индивидуални административни актове. Когато има специална норма тя изключва ...
Причините са най-различни. Изключенията се намират в специални закони.
Закон за административното производство регламентира позитивния административен процес в неговата оперативно-разпоредителна форма. Той се характеризира с определена структура. Тя се състои от различни производства. Всяко производство представлява именно това. Производствата включени в административния процес имат различна юридическа природа. Някои от тях са форма на оперативно-разпоредителна дейност, а други от тях са форма на административното правораздаване. Включените в Закон за административното производство производства в своята съвкупност представляват позитивен административен процес в широкия смисъл на думата. Административния процес за осъществяване на държавното управление в тесен смисъл ще включва само онези производства, които са форма на административно правораздаване – те ще бъдат тези, които протичат пред съд или пред т.нар. особени юрисдикции, пред администрацията (специална клауза). Всички производства са подредени по определен от закона начин или кое след кое следва. Последното, което трябва да се каже има отношение във връзка с приложеното поле на Закон за административното производство. Това означава, че трябва да отговаря на въпроса “ Какво е индивидуален административен акт?”. На това понятие отговаря и ВАС. Според решението на ВАС - № 20 от 1971 година този акт е едностранно властническо волеизявление на орган на власт, което предизвиква поражение, изменение или погасяване на права или задължения и чието изпълнение може да стане и чрез административна принуда. Това определение иска да покаже, че този акт се характеризира в две гледни точки: в предметно отношение като дейност и в органично отношение с оглед органите чл. 1,2,3 от Закон за административното производство. В предметно отношение Закон за административното производство има предвид (в чл. 2), че административни са актовете, които създават права или задължения или засягат права или законни интереси на отделни граждани или организации, както и отказите за издаване на такива актове. Следователно в предметно отношение този акт е по-широко понятие от това, което дава ВАС, защото според Закона за административното производство индивидуални административни актове са и тези, които засягат законни интереси. За да се даде една по-пълна защита на правата и задълженията на гражданите (без значение на интереса, а учението за страните в административния процес има значение). В органично отношение Закона за административното производство заема друг подход (чл. 2 – тези актове са тези, издадени от ръководствата на ведомства – Министерски съвет и други специализирани ведомства; както и кметовете на общини; кметовете на кметства и райони; други органи на общинската изпълнителна власт; други овластени за това органи – трябва да издават административни актове със съответното предметно съдържание. Чл. 1 ал. 2 – органи на стопанските и обществени организации, които са овластени да издават такива актове). Представителните органи, ако издадат индивидуален административен акт няма да попадат в приложеното поле на Закона за административното производство. Това се отнася и за актовете на съдебните органи. В чл. 3 се казва, че Закона за административното производство не се прилага за актове на президента на републиката; на Министерски съвет ; актове по планиране на социално-икономическото развитие и по определяне на цени; актове, с които се създават права и задължения. За органи или организации подчинени на органа издал административния акт, което ще рече че вътрешните служебни отношения са изключение по Закона за административното производство. Що се отнася до актовете на Президента и на Министерския съвет подлежат на контрол, но от други органи и по друга процедура. Закона за административното производство възприема по-тясното понятие за орган. (Изпълнително-разпоредителни органи, стопански или обществени, ако са изрично овластени от закона).
Закона за административното производство не се занимава с нормативни административни актове.
Административния процес е юридическа дейност, не само правен регламентирана дейност, а е насочена към издаването на юридически акт. Или материално-техническа дейност няма да бъде предмет на административното производство, защото е такава дейност не се стига до издаването на административния акт. Няма да са в приложеното поле на Закона за административното производство и актовете, с които се осъществява юридическата отговорност. И двата предмета трябва да са налице.

Производство за издаване на административен акт. (разрешения)
Заповед за облагане на данък, решение за отпускане на стипендия, повиквателна, разрешение за лов, авторско свидетелство и други индивидуални административни конкретни актове. Производството е задължително производство. То е необходима фаза при осъществяването на административния процес. То представлява осъществяване на административна компетентност. Чрез него се удовлетворява или не едно претендирано право или се фиксира едно правно задължение. Това производство е безспорно, няма правен спор. Страните в него са представители на изпълнителната власт от една страна, а от друга страна е другия административно-правен субект (физическо лице, представител на организация на гражданите, друг държавен орган). Отношенията между страните не са равнопоставени; доминиращо положение има представителя на изпълнителната власт. Методът на регулиране е едностранен властнически или правни последици настъпват единствено и само по волята на административния орган, дори когато има подадена молба. Инициативата за започване на това производство (могат да имат в ръцете на компетентен орган или по-горе стоящ компетентен орган). Компетентният орган проявява инициатива тогава, когато настъпят определени юридически факти. Инициацията може да бъде по служебен път. Тя може да е устна или писмена молба на граждани или организация. Инициацията може да има прокурор, който прави предложение. В литературата се казва, че молбата има демолотивен ефект, което ще рече, че задължително компетентния административен орган да образува производство и да се произнесе по искането за издаване на индивидуален административен акт. В тези случаи за започване на производство трябва да бъдат уведомени други граждани и организации, защото имат право на преценка дали ще бъдат засегнати техни права и интереси. Административния акт се издава от овластения за това орган, съобразно предоставената му компетентност ( принцип за самостоятелност и компетентност при издаването на актове). Това е негово право по служба. Административният орган осъществява производството самостоятелно ( чл. 6 ал. 3 от Закона за административното производство). По-горестоящ орган не може да изземе за решаване въпроса от органа овластен за неговото разглеждане и решаване. Когато законът изрично и специално определя, че един орган трябва да изпълнява дадена функция, този орган не може свободно да възложи на друг свой подчинен или да овласти друг орган да упражнява вместо него. Това е също принцип. Изключение на това право може да има в изричен текст. Делегирането на права е изключено и трябва закон да го предвижда. Делегирането трябва да е изрично и писмено.
Когато нормативният акт не определя органа, който трябва да издаде административния акт по въпроси за компетентност на общинската изпълнителна власт, административния акт се издава от кмета на общината.
Общо правило за гаранции на безпристрастно разрешаване на административно дело.
Длъжностното лице е длъжен по собствена инициатива да си направи самоотвод, ако ли не друг страна може да поиска отвода. Следователно ние говорим за отвод и самоотвод във връзка с отвеждането на определено лице. Съгласно закона заинтересованите граждани и организации могат да упълномощават други лица да ги представляват в административния процес.
Издаването на индивидуален административен акт е поредица от административно процесуални действия. Те могат да бъдат групирани в различни групи по различни критерии. Такива действия се извършват, когато са свързани с инициатива за започване на административно дело. (подаване на молба, предложение от прокурор и др.). във всички случаи, когато се започва производство трябва да бъдат уведомени и други лица. Връчването на екземпляр от молбата има значение на съобщение. (Лицето само решава дали ще участва или не в процеса). Но трябва да е уведомен, иначе се лишава от правото да участва в процеса като страна.
Втората група процесуални действия са свързани със събирането оценка на доказателствата по конкретното дело. Най-общо казано тук е валидно доказването, доказателствата и доказателствените средства, но Законът за административното производство предвижда и нещо изрично (общи правила и изисквания) за събиране на доказателствата.

Участници в процеса.
Доказване – целта на доказването е да се установи обективната истина (онези факти, най-близки до доказващия момент). Доказването в административния процес е правомерна процесуална дейност на участниците в него по издирването, разкриването и изясняването на обективната истина, отнасяща се до конкретно водения процес с оглед законосъобразно решаване на въпроса – предмет на процеса. По принцип всяко едно доказателство включва два етапа: -практически момент (събиране и представяне на доказателства); - мисловна дейност (оценка на доказателствата). Доказателствата се събират служебно.
Разлика между доказателства и доказателствени средства – въпрос, който се пита.
Колко вида свидетели имаме? – въпрос който се пита.

Чл. 11 Закон за административното производство,
Чл. 11 ал. 3 Закон за административното производство във връзка с доказването на факти с помощта на декларация.
Чл. 12 Закон за административното производство.
Срокове за издаване – 7 дневен срок ( от постъпване на молбата; има входящ дневник; по изключение срока може да бъде удължен до 1 месец по 2 причини)
За да бъде издаден нормативен акт трябва да се вземе мнението на компетентен орган. В други случаи административния акт може да бъде предшестван от други факти или има предварително значение.
Разпоредбата чл. 14 ал. 1 Закон за административното производство “Непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ”. Тук волеизявление няма. То е с отрицателно значение ( административния акт със съответните правни последици). Този мълчалив отказ може да бъде обжалван от административен орган. Всички тези действия са процесуални.
Административните процесуални действия свързани с непосредственото издаване на искания административен акт. Той се издава в писмена форма, но законът иска акта да е мотивиран. Мотивите са част от формата на административния акт. Ако законът иска писмена форма, а актът не е в писмена форма следва, че няма акт, следователно той е нищожен.
Писмен акт без мотиви, нарушени правата следва незаконен акт от вида на унищожаемите.
(например – писмената заповед е административен акт). Административния акт също така трябва да има минимално съдържание, т.е. да е снабден със съответните реквизити.
(чл. 15 ал. 2 от Закон за административното производство).
Първо трябва да се съдържа наименованието на органа, който го издава, след това на акта, (но защо въпрос – защото тези факти може да подлежат на к-л. Дали авторът може да издава такива актове.
Второ – трябва да съдържа фактически и правни основания
Трето – трябва да съдържа разпоредителна част, чрез която се създават правата или се фиксират задълженията ( да се яви да отбие редовна военна служба).
Четвърто – трябва да съдържа пред кой орган може да бъде обжалван самия акт. И накрая дата на издаване, подпис на лицето, издало акта и неговата длъжност. Когато акта се удовлетворява изцяло исканията и не се нарушава нечие право не е необходимо той да е мотивиран.
След издаването на административния акт следват процесуални действия, свързани с неговото съобщаване (в 3 дневен срок авторът е длъжен да го съобщи на заинтересованите). – чл. 17 ал. 1 от Закона за административното производство – задължение за съобщаването.
Чл. 17 ал. 2 – процесуално правни разпоредби за съобщаването. Във връзка със съобщаването трябва да споменем за постоянния адрес (адресно съобщаване). Някои административни актове предвиждат в себе си клауза за предварително изпълнение. След като бъде съобщен, че е издаден административен акт, ако лицето го обжалва, той няма да влезе в сила и административния орган може да предвиди предварително изпълнение на административния акт – чл. 16 Закон за административното производство. (изброени са няколко случаи, при които е възможно когато се налага да се осигури жив и здрав). Тези случаи са свързани с т.нар. трайна необходимост. Тези действия са обществено полезни, а не обществено опасни, предвиждат се щетите.
Ако някоя от заинтересованите страни счете, че са накърнени нейните интереси се приема, че спорът първо трябва да се опита да се реши по административен ред, ако не стане по съдебен ред. Следов. Производство е за оспорване на административни актове по административен ред. Това производство е съвкупност от процесуални действия на водещия процеса орган и другите участници с цел разкриване на обективната истина по един административно правен спор и достига до решение, съответстващо на закона. Това производство протича пред гореспоменатия административен орган. Този спор е форма на административна контрол. Това производство е част от т.нар. позитивен административен процес и това е административен процес в неговата контролна фаза. Трябва да се прави разлика между административен контрол по Закона за административното производство и вътрешноведомствения контрол, който произтича от принципа на централизация. И двата вида контрол имат еднакъв предмет – разрешаване на административно правен спор за законност или правилност. Двата контрола се и различават. Контролът по Закона за административното производство може да се задейства само при сезиране. ВВК може да се извърши без да е налице такова сезиране. Контролът по Закона за административното производство се осъществява само пред една единствена инстанция, докато ВВК може да стигне до най-висша инстанция.
Целта на контрола по Закона за административното производство е колкото се може по-бързо да се даде окончателно становище на администрацията по съответния административно правен спор.
Кои са административните актове, които подлежат на атакуване по административен ред? – гл. 3 от Закона за административното производство (разпоредба на чл. 19 – всички административни актове подлежат на обжалване (атакуване) по служебен ред пред по-горестоящ административен орган. Има и някои изключения – чл. 20 – не подлежат на обжалване актове на министрите и др. Членове на ведомства, на Министерски съвет или пък актове на областните управители). Министерския съвет не бива да се занимава с такива въпроси. Не подлежат на обжалване и актове, които се обжалват по специален ред (специална клауза). Това е друг различен ред.
Срокове за атакуване – заинтересуваните граждани обжалват, прокурора дава протест (общо обжалване). В 7 дневен срок от уведомяването че административната норма е издадена, мълчаливия отказ може да се обжалва в двуседмичен срок от изтеклия срок за издаването на административния акт. Подаването на жалба и протест :
1. Спира изпълнението на административния акт – суспендивен ефект;
2. сезиране на административен орган за самоконтрол или по-горестоящ административен орган за контрол.
Жалбата и протеста трябва да имат минимално съдържание за да спира и сезира (суспензивен и деполативен ефект). Трябва да има жалбоподател, да посочва органа, който издава нормативния акт, да посочва искането, да се посочват писмените доказателства и да бъде подписана. В жалбата може да се направи искане за служебно събиране на доказателствата, факти и обстоятелства, които не са се взели предвид при издаването на административния акт.
Участници в това производство – 1. непосредствено по-горестоящия административен орган, който е водещ процеса и има доминиращо положение по отношение на другите участници;
2.страните – авторът на административния акт и физическите лица или организации, които са заинтересувани. Прокурорът може да протестира, той също има процесуално положение на страна – може да протестира. Дава се ход на делото. Във връзка с движението на производството се извършват 3 групи административно процесуални действия:
а) проверка на допустимостта на оспорването – има ли личен и пряк интерес. Засегнатата страна може да се защити. Въпросът е : Има ли основание да бъде страна?
Б) процесуални действия, свързани с нормалната движение на производството. Този процес е контролно-отменителен.
В) оформяне становището на контролния орган.
Жалби и протести могат да бъдат оставени без разглеждане. Това е равносилно на необразуване на производство. Причините могат да са : подаване след изтичане на срока. Погасява се производството или ако е установено, че жалбата се подава от лице, което не е пряко засегнато или ако не е налице нужната компетентност на органа. Дава се ход на делото, но е възможно поради причини жалбата да е оставена без ход, което означава прекратяване на вече започнатото производство (например ако този, който е подал молба е починал. Жалбата или протеста се оставят без движение. Това означава, че има грешки и производството се спира до отстраняването им).
Непосредственото разрешаване на жалбата става по два начина:
Отзив и контрол от по-горестоящ административен орган. Отзивът означава, че авторите на административния акт трябва да преразгледат случая и ако намери аргумент на атакуващия сам да отмени издадения административен акт. Ако той издаде нов административен акт, последния на общо основание може да бъде атакуван по административен ред (това става в 7 дневен срок, 14 дни, ако е колективен). Ако няма основания, административния орган е длъжен да изпрати жалбата с цялата преписка на по-горестоящ административен орган. Ако не изпълни това задължение следва чл. 54 ал.1 т. 2 от Закона за административното производство).
Вторият начин – съгласно закона по-горестоящия административен орган след получаването на жалбата първо е длъжен да обсъди обясненията и възраженията на заинтересуваните. Това е специфична процесуална дейност и трябва да намери отражение в мотивите на решението, което по-горестоящия орган издава по случая. Те могат да бъдат предмет по-нататък.
Той има право да отмени административния акт като незаконосъобразен или като неправилен. По-горестоящия орган ако не намери основание отхвърля жалбата или протеста като неоснователен.
Практическо значение на решението на по-горестоящия орган.
Ако административния акт е потвърден, той става окончателен и ако не бъде обжалван пред съд влиза в сила. Влезлият в сила административен акт прегражда пътя за оспорване по административен ред по-нататък. В 3 дневен срок, по-горестоящия орган го съобщава на заинтересуваните ( след постановяването на решението).

82 въпрос. Производство за оспорване на административен акт по съдебен ред.
Обжалването по съдебен ред по Закона за административното производство; касационно производство;
Обжалване на административен акт по Закона за административното производство по специален ред и т.н.
Обжалването по съдебен ред – гл. 3 раздел 2 (чл.33 ал. 1). Първо този текст установява обща клауза – всички административни актове подлежат на обжалване, за да е иначе друг закон трябва да предвижда друго. Второ – не подлежи на съд целесъобразността, защото има принцип. С жалба или протест до съд, не може да се оспорва съдържанието на документ. От общата клауза има и изключения (по раздел 2).
Най-напред тези изключения са дадени в чл. 34. не всички административни актове в отбраната са секретни.
Административни актове по валутния закон: всички актове, които подлежат на съдебно обжалване, но по специална клауза; извън съдебното обжалване са и всички административни актове упоменати в чл. 3 от Закона за административното производство. Обжалването на административен акт пред Висшия административен съд също е част от позитивния административен процес.
Атакуващи субекти. Кой има право да атакува?
Това са всички заинтересувани страни и прокурора. Заинтересуваните страни подават жалби, а прокурора – протест. (14 дни е подаването, считано от деня на съобщаването).
Жалбата спира изпълнението на административния акт и сезира съда за образуване на дело. Жалбата и протестът срещу нищожен административен акт могат да се подават без ограничения във времето. Те трябва да имат минимално съдържание – самоличност на подателя, неговия адрес, акта , който се атакува, допуснатите закононарушения и какво е искането. Трябва да има писмени доказателства и трябва да бъде подписана. Но тук административния орган няма право на отзив. В 3 дневен срок след получаването й административния орган изпраща жалбата, протеста заедно с цялата преписка на компетентен съд. Кой е той? Това по правило е окръжния съд. Той заседава в състав от 3 съдии, но тук има една категория от административни актове, които не подлежат на обжалване от по-горестоящ орган и т.н. (тук се намесва Висшия административен съд – заседава в състав от 3 съдии). Тези срокове са преклозивни (става въпрос за двуседмични срокове). Ако жалбата е подадена след изтичането на срока се връща срещу разписка.
“жалбоподателя може да иска ... ако има особени непредвидени обстоятелства” (чл. 40 ал. 2).
Извършват се процесуални действия относно допустимостта на жалбата и процеса. Жалбата може да бъде оставена без разглеждане ако по повдигнатия спор има решение за присъдено нещо, следователно не се разглежда. Ако авторът няма положение на страна, жалбата не се разглежда.
Предварителни действия на съда:
- насрочва се делото (председателя на съда);
- определя се докладчик по делото;
- съобщаване на книжа;
- разпореждане от ръководителя на състава относно събирането на доказателствата;
- дата, час, следва даване на ход на делото.
Делото се разглежда от съдии и прокурор. При разглеждането на жалбата се призовават жалбоподателя, други участници. Призоваването има властнически характер за разлика от съобщаването. Съгласно чл. 41 ал. 3 съдът преценява законосъобразността на административния акт, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните права и материално-правните разпоредби при издаването и съобразен ли е с целта, която преследва закона.
Във връзка със събирането на доказателства се прилагат разпоредбите от гражданско-процесуалния кодекс.
Поначало процесът е контролно отменителен. Заедно с това трябва да кажем, че в чл. 42 ал. 2 се казва, че “когато въпросът не е предоставен на преценката на административния орган.
Кога съдът ще издаде административен акт вместо администрацията? На този въпрос трудно бихме отговорили. Почти няма случай съдът да се позовава на чл. 42 ал. 2.
Ако въпросът за издаването на административен акт е изцяло в компетенцията на администрацията, следователно съдът никога не издава актове.
Решенията за допустимостта на жалбите и други случаи.
Във всички тези случаи решенията се наричат определения на съда. Когато съда издава юридически акт, с който приключва делото, актовете се наричат съдебни решения. Именно те са юридически актове, които са снабдени с формална и материална законна сила (сила на присъдено нещо). Ако съдът отмени незаконен отказ да се издаде акт, той задължава административния орган да се издаде без да дава указания за съдържанието му.
Правна природа на производството. Това е производство притежаващо всички белези на административното правораздаване. Следователно съпоставка с обжалването по съдебен ред – използва общия статут на доказателства и доказателствени средства; едното е форма на управление на държавната власт, а другото е правораздаване.
Най-същественото различие е юридическия акт, с който приключва с т. Нар. Сила на присъдено нещо.
Това съдебно производство е евентуално и въпросът може да не достигне до съд. То е и контролно.

Производство за касационно оспорване на съдебно решение по административните дела. Това е отделен въпрос.
Има се предвид следното до 1997 г.
Административните актове можеха да бъдат оспорвани пред съд пред една единствена инстанция. Но с измененията – ½ допълнителни инстанции във връзка с оспорването на административните актове. Тук се има предвид една редовна касационна инстанция. Изменението има значение в следните нормативни актове:
- правна уредба, засягаща производството по Закона за административното производство – чл. 44 от Закона за административното производство; чл. 15 ал. 1 от Закона за съдебната власт, структурно към съдебната система беше предвидена касационна инстанция и е приет Закона за висшия административен съд, където към гл. 3 раздел 3 беше предвидено касационното производство и още предвидени бяха разпоредбите в чл. 45 от Закона за административното производство и в чл. 11 от Закона за висшия административен съд, с което се допусна субсидиарно прилагане на гражданско-процесуалния кодекс по въпросите на касационното производство, доколкото те не са напълно уредени в Закона за административното производство и Закона за Висшия административен съд.
Подлежащи на касационно оспорване актове. Подлежат само съдебен ред независимо дали са утвърдителни, отменителни или по (съдебно) същество. Първа съдебна инстанция е окръжния съд. Става въпрос за правораздавателни актове. По определение административно правния въпрос трябва да бъде установено решение на особена юрисдикция. Касационното оспорване се отнася само до съдебни решения. Касационното производство е редовно. Това е редовна касационна инстанция, защото има съдебно обжалване, което е извънредна институция. По време на това производство се установява законността на решението, което не влязло в сила. Ако е влязло в сила няма място за редовна, за извънредна институция. Последната има значение за произнасянето на влязло в сила решение. Основанията също са извънредни. Касационното производство е правораздаване притежаващо всички белези на административно правораздаване. Това производство може да започне само чрез сезиране. Сезирането се извършва с касационна жалба или с касационен протест. Жалбата се подава в 14 дневен срок от датата на съобщението, че решението с мотивите е изготвено. Така касационния протест се подава от главния прокурор на републиката или заместник главния прокурор при Висшия административен съд в 6 месечен срок.
Касационната жалба трябва да е на български и трябва да съдържа трите имена на подателя. Посочване на решението, против което се подава, искането, кратко формулиране и обосноваване на касационните основания, трябва да бъде подписана. Към жалбата може да има приложения, преписи за други страни, документи за платени държавни такси и други. И тук жалбата спира изпълнението на съдебното решение и сезира компетентен съд да разглежда делото и да се произнесе.
Компетентен съд – Висш административен съд. В зависимост от това кой е постановил атакуващото решение съставът може да е тричленен и петчленен, когато атакуващото решение е в състав на Висшия административен съд. Делото се разглежда с участието на прокурор. Съдът има право (касационна инстанция): първо – да остави в сила касационно оспореното съдебно решение; второ – да отмени изцяло или отчасти касационно оспорваното решение; трето – да измени съдържанието на касационно оспорваното съдебно решение. Това производство редовно може да контролира законността от първата съдебна инстанция.
Касационни основания – в Закона за административното производство и Закона за Висшия административен съд няма такива основания. Следователно търсим такива в гражданско-процесуалния кодекс. Там в чл. 218 б) има такива основания. Това е нищожност на съдебното решение (трима съдии на окръжния съд). Тук няма съдебно решение. Второ основание – недопустимост на оспорваното решение. Съдебното решение е недопустимо тогава, когато преди касационно атакуваното съдебно решение между същите страни, по същия предмет, на същата юридическо основание има постановено друго съдебно решение, което му противоречи и това съдебно решение е влязло в сила и е пречка за постановяването на друго, затова е недопустимо.
Трето основание – неправилност на съдебното решение или решението е законно, но не най-добрия вариант. В гражданското право неправилно съдебно решение, когато е нарушен материален закон или са налице съществени нарушения на процесуалните права. Следователно тук под неправилност трябва да разбираме особено съществено нарушение на материален и процесуален закон. Ако тази уговорка не се направи, въпроса е нерешен.
Само когато отмени касационно оспорвано решение, поради съществено нарушение на процесуалните правила. ВС връща делото за разглеждане от друг състав на съда. В други случаи делото се решава по същество.
По процедурата: делото се разглежда в открито заседание. Относно даване на ход на делото, оставяне на жалбата без разглеждане (движение) се прилагат общите правила на административния процес. В касационното производство се допускат само писмени доказателства (чл. 39 от Закона за висшия административен съд). Тази проблематика е регламентирана в гл. 3 от Закона за висшия административен съд. Това производство е правораздавателно и е последно за приключване по общия ред. И тук са валидни изискванията на общия административен процес относно формата и мотивите на касационното решение ( писмено и мотивирано). След неговото установяване то се ползва с материална сила и може да бъде атакувано по извънреден път (трябва да има извънредни основания и извънредна процедура – във въпрос 88).

Косвен съдебен контрол на административния акт от съда.
Що е пряк и косвен съдебен контрол?
Пряк съдебен контрол има когато се образува специално производство с цел отмяна или видоизменяне на административния акт от допуснати от администрацията закононарушения.
При косвения съдебен контрол се извършва проверка относно законосъобразността на административния акт инцидентно (по искане на страните или служебно от административния съд). Проверката се извършва в един висящ процес. Този процес може да е граждански, наказателен, административен. За да разреши законосъобразно висящото административно дело съдът трябва да направи преценка относно законосъобразността на административния акт. В този смисъл съдът зачита или не действието на административния акт, в резултат на което издаденото съдебно решение по висящо дело ще е различно, ако преценявания акт е признат за законосъобразен или е неприет за незаконосъобразен. Следователно преценяването на законосъобразността на административния акт е един предварителен въпрос, отговорът на който е необходима предпоставка за законосъобразното решаване на висящото дело. В същото време съдът няма право да се произнася върху съдбата на административния акт, защото това не е предмет на конкретно дело. Този контрол има такова значение, че подпомага съда за законосъобразното решаване на висящо дело.
Ключово понятие тук е : Законни ли са тези действия или не? Изходът на висящо дело се решава от действията на административния орган. Този контрол се явява прийом, който дава възможност на съдията да реши създадения проблем. Търсенето на обективната истина, като принцип дава права на съда да извърши ... В литературата има спорове относно правната същност на косвения съдебен контрол. Правораздаване ли е или не? Проф. Д. Димитров - не е правораздаване, защото съдът не се произнася изрично относно съдбата на преценявания административен акт.
Обхват на косвения съдебен контрол : на преценка относно законосъобразността могат да бъдат поставени всички административни актове. Няма значение дали са нормативни или индивидуални. Приема се, че материално-технически действия или бездействия могат да бъдат поставени под такъв контрол.
По въпроса има тълкувани решения на Висшия административен съд, с които се приема, че административния акт по пътя на косвения съдебен контрол могат да бъдат преценявани, зачитани или незачитани само ако са нищожни. Това е така, защото унищожени административни актове по презумпция са законни и задължителни за изпълнение, докато не бъдат отменени по съдебен ред.

83 въпрос. Разглеждана е темата
Производство за изпълнение на индивидуални административни актове.
84 въпрос. Производство за ревизия и т.н.
85 въпрос. Производство за ревизия на и т.н.

Съгласно Закона за административното производство съдът е постановил съдебно решение, с което се е произнесъл относно законосъобразността на административния акт. По причини от различен характер възможно е постановеното решение да не отрази истината във връзка с оспорваните по процеса права и задължения. Поставянето в сила на едно такова решение очевидно е недопустимо, тъй като то е в противоречие с принципа на законността. Въпросът, който се поставя е: с какви правни възможности разполагат страните по-нататък за разрешаването на повдигнатия административно правен спор. Сложността на отговора се определя и от това, че постановеното съдебно решение се ползва със сила на присъдено нещо. Отговорът на този въпрос ни дава чл. 44 от Закон за административното производство. Става въпрос за производство за възобновяване на делото, по което има постановено с влязло в сила съдебно решение. Това производство е правораздавателно, защото протича пред съд и по своето съдържание е правораздавателно. Това производство обаче е извънредно. То се осъществява на извънредни основания. Чл. 41-43 на Висшия административен съд.
Тук във връзка с производството трябва да имаме предвид чл. 11 от Закона за висшия административен съд - по въпросите, които не са уредени в Закона за висшия административен съд се прилага Закона за административното производство и гражданско-процесуалния кодекс. Това производство ще ползва общите правила на позитивния административен процес, които се прилагат в неговата съдебна форма, уредена в Закона за административното производство. Общите правила са: как се поставя началото на процеса, как се събират доказателства и т.н. гражданско-процесуалния кодекс се прилага само ако в Закона за административното производство и в Закона за висшия административен съд не се съдържат изрични правила. Гражданско-процесуалния кодекс има значение относно някои срокове за сезиране на компетентния съд и основанията, които трябва да са налице за да се отмени или възобнови влязлото в сила съдебно решение.
Производството за отмяна на влезли в сила съдебни решения се предизвиква по молба за отмяна, подавана от заинтересувана по делото страна. Молбата изпълнява ролята на сезиране. Препис от тази молба се подава и до другите заинтересувани страни. Тя се подава в 3 месечен срок от познаване на обстоятелствата, което служи за основание да се отмени влязлото в сила съдебно решение. Тази молба се подава чрез съда, постановил атакуваното решение. Председателят на Висшия административен съд, главния прокурор на Републиката или заместник главния прокурор при Висшия административен съд могат да искат отмяна на влязло в сила решение, за което правят предложен срок от 1 година от възникване на основанието за отмяна. Този 3 месеца и 1 годишен срок са преклозивни. Ако изтекат се губи правото за подаване на такава молба. Компетентният съд е Висшия административен съд. Той може да заседава в тричленен състав, ако се атакува съдебно решение на окръжния съд и от петчленен състав, когато съдебното решение е постановено от Висшия административен съд. Жалбата по съдържание трябва да отговаря на изискванията на касационната жалба.
Молбите се разглеждат в открито съдебно заседание, само на посочените в нея основания. Когато отмени решение, Висшия административен съд връща делото за ново разглеждане на надлежния съд, но от друг състав.
Основанията са дадени в чл. 231 от Гражданско-процесуалния кодекс. Първото основание е откриването на нови обстоятелства или нови писмени документи от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат изместени от страните. Ако тези доказателства са били налице, решението щеше да бъде друго, а не това което е постановено.
Второ – установяването по надлежен съдебен ред неистинност за показанията на свидетелите, върху което е било изградено атакуващото решение или престъпно действие на страните по делото или на член от състава на инстанцията във връзка с решението по делото.
Трето – когато решението е основано на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен или е основан на постановлението на съд или друг държавен орган, което в последствие е било отклонено. Тук е извършено документно престъпление, но с присъда. Тези актове на органите на изпълнителната власт не могат да бъдат отменени произволно, само при наличието на много конкретни основания.
Четвърто – когато между същите страни, за същото искане и на същото юридическо основание постановено преди атакуваното решение друго влязло в законна сила решение, което му противоречи (обективната истина е само една).
Пето – когато страните в следствие нарушаването на съответните правила на процедурата е била лишена от възможността да участва в делото или не е била надлежно представлявана в него, или когато не е могла да се яви лично (чл. 17 от Закона за административното производство). Когато страната е била препятствана да участва в процеса – поради това не е могла да се защити ефективно (общи принципи на административния процес).
Това производство приключва със съдебно решение, което може да отхвърли жалбата като неоснователна. В тези случаи атакуваното съдебно решение се “бетонира” и то практически не подлежи на ревизия. Ако съдът отмени решение делото се връща за ново разглеждане от съответния съд. Но той разглежда делото по общия ред.
Съпоставка с касационното производство. Те са правораздавателни. Основанията за отмяна са различни. Различават се по това, че касационното производство се произнася върху съдбата на съдебното решение, което не се ползва със сила на присъдено нещо. Касационното производство е част от общия ред (общи правила), а производството за отмяна има за задача да се произнесе относно законосъобразността на едно съдебно решение, което се ползва със сила на присъдено нещо. Затова се определя като извънредно производство. Това производство е част от административния процес и се разглежда като самостоятелно правораздавателно производство.то има евентуален характер. Това производство има предвид съдебни решения, установени във връзка с индивидуалността на административните актове, защото съгласно чл. 44 ал. 3 от Закона за висшия административен съд отмяна на влезли в сила решения на Висшия административен съд, поставени по повод жалба или протест срещу нормативен акт не се допуска.

Производство за ревизия на влезли в сила административни актове по административен ред.
Въпрос за ревизия на съдебни решения да се преговори.
Когато административния акт е влязъл в сила, той е окончателен акт, поражда задължения и права за автора, т.е. последния не може произволно да го отменя.
Възниква въпроса – може ли администрацията или заинтересуваната страна да атакува окончателни актове влезли във формална законна сила – чл. 32 Закона за административното производство, където се регламентират два способа за ревизиране на влезли в сила административни актове, които не са обжалвани пред съд. Отмяна на влезли в сила административни актове при отмяна на административно право. Влязъл в сила административен акт, който не е обжалван пред съда може да бъде изменен или отменен опосредствано от по-горестоящ административен орган, а ако такъв няма, от органа, който го е издал по чл. 231 от Гражданско-процесуалния кодекс (по същите основания за ревизиране на влезли в сила съдебни решения).
Това право може да започне по молба на заинтересуваните страни в срок от 1 месец от узнаването на обстоятелството, което съставлява основание за производството или в едногодишен срок за предложение от страна на прокурора (единия способ).
Вторият способ се нарича преглед по реда на административния надзор – съгласно чл.32 ал. 1, изречение второ – “влязъл в сила административен акт, който е бил обжалван пред съд може да бъде отменен или изменен от непосредствено по-горестоящ административен орган, а ако такъв няма от органа, който го е издал по предложение на прокурора, когато съществено е нарушен закона. Законът е нарушен, ако при издаването на акта не е спазено изискването за компетентност, установената форма, не е спазен материалния закон или са допуснати съществени нарушения на административно процесуалните правила. Само по такъв начин може да бъде ревизиран административния акт.
Когато от административния акт не са придобити права, въпросът може да бъде преразгледан от административен орган и без да са налице условията на чл. 32. в този случай преразглеждането може да се извърши и при инициатива на административен орган по искане на заинтересуван гражданин или организация или по указания на по-горестоящ орган.
Миродавно е тук фиксирани ли са правата и задълженията или не? Ако да – да се спази процедурата на чл. 32. новият административен акт на общо основание може да се обжалва по реда на Закона за административното производство. Отмяната на административния акт по реда на чл. 32 от Закона за административното производство не може да засегне правата на придобилия от трети добросъвестни лица.

86 въпрос. Административно-наказателен процес
Административен процес за реализацията на административно-наказателна отговорност. Обща характеристика, правна уредба.
Административно-наказателния процес има отношение към Административно-наказателната отговорност. Три са основните въпроси на тази отговорност:
1. Що е нарушение?
2. Що е наказание?
3. ред за установяване на административни нарушения, налагане и изпълнение на административни наказания.
Първите две групи въпроси са въпроси на материалното административно право. В третата група въпроси – имат отношение към административно-процесуалното право. Административно-наказателния процес представлява форма за реализиране на материалното административно-наказателно право. То е начин за осъществяване на държавната наказателна репресия по повод административни нарушения, които засягат нормалното и редовно функциониране на държавното управление. Административно-наказателния процес е съвкупност от административно-процесуални действия на участниците в процеса, сочени към установяване на обективната истина, свързана с извършеното административно нарушение, налагане и изпълнение на съответното административно наказание. Административно-наказателния процес се характеризира с особеностите на правната си уредба. Тази правна уредба е дадена в глава ІІІ от ЗАНН и се нарича право по установяване на административни нарушения, налагане и изпълнение на административни наказания. Всъщност това е Административно-наказателен процес; това е редът и начина за осъществяване на държавната административно-наказателна репресия. Като се има предвид за този ред следва да приемем, че ЗАНН с чл. 1 и глава ІІІ установява общата клауза на Административно-наказателния процес. От това следва, че без значение е коя област или отрасъл на държавното управление е извършило административното нарушение, то ще се санкционира по тази процедура, за да е иначе трябва да има специален нормативен акт, който да предвижда друго и да е предвидена специална клауза за друго наказание. Такъв специален закон е указът за борба с дребното хулиганство, приет 1961 г. Той е изменян и допълван със закон и е специална клауза, защото установява друга процедура, различна от тази на ЗАНН във връзка със санкционирането на административни нарушения, класифицирани в дребно хулиганство. Глава ІІІ на ЗАНН има характер на административно-наказателен процесуален кодекс, който съдържа и материална и процесуално правна регламентация (предимно от нея се интересуваме).
Административно-наказателния процес се характеризира със съответна структура. В структурата на Административно-наказателния процес има различни производства, които имат различна юридическа процедура. Всички производства в своята съвкупност регламентират Административно-наказателния процес в широк смисъл на думата. От тези производства, включени в Административно-наказателния процес първото и последното са административни (не са правораздавателни; няма ги петте признака), всички други са правораздавателни в тесен смисъл на думата.
Отношението на Административно-наказателния процес към наказателния процес в известен смисъл отговор дава чл. 33 от ЗАНН. Наказателния процес доминира над Административно-наказателния процес.
Разпоредбите на чл. 78 А от Наказателния кодекс, който предвижда правна възможност, някои престъпления с по-ниска степен на обществена опасност да бъдат санкционирани по процедурата на Административно-наказателния процес (това е говорено във въпроса за административно-процесуалното право и взаимоотношенията му с другите отрасли).
Този въпрос има следното значение : съгласно чл. 84 ЗАНН (доколкото не са напълно уредени въпросите в ЗАНН субсидиарно могат да се прилагат разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс).

Протокол за доброволно предаване:
Казус: лицето Иван Петков намира на улицата дамска чанта, която той предава в съответното районно полицейско управление; полицейски орган присъства на гореспоменатия гражданин му съставя протокол за доброволно предаване като описва съдържанието на дамската чанта : портфейл със следното съдържание : 30 лв. И 25 ст., квитанции за платен ток, вода и телефон, лична карта на лицето и шофьорска книжка
По кой закон, коя разпоредба и на какво правно основание се издава?

Протокол за изземване: данъчната служба получава сигнал, че в магазин за хранителни стоки се продава алкохол и цигари без лиценз. След извършена проверка в помещението (където) са открити 30 стека цигари без бандерол и 6 стека алкохол. В резултат на извършената проверка данъчните органи съставят протокол и изземват гореспоменатото количество.
При едното е извършено административно нарушение – ІІ по ЗАНН, а в първият – доброволно предаване - Закона за административното производство. В ЗАНН, чл. 20 ал. 3 – основание за протокол; чл. 42 от ЗАНН – реквизити на акта за установяване на административни нарушения (някои са подходящи, други – не).
Първият (по Закона за административното производство) – чл. 11, ал. 3 – правно основание, реквизити чл. 15, ал. 2.
Описване на вещите, точен опис: банкнота, серия, номер, монети – описват се; квитанция – номер.
Втори – цигари – марка, колко кутии в стека (10).
Не се пише алкохол – бутилка, 700 грама.
Протокол – доказателствени средства

Наименование на акта
Протокол за доброволно предаване.
Днес , дата (цифри и думи), в град – подписаният, името на административния орган (сержант, районен инспектор, на основание чл. 11, ал. 3 от Закона за административното производство в кабинета си гражданина всяко лице трите имена, адрес, ЕГН, който доброволно предаде следните предмети:
1.
2.
3.
за предадените предмети предаващия дава следните пояснения: къде, как, в какво състояние ги е намерил, час. Копие от протокола се връчва на предаващия (имена).

Предал: .......... (подпис)
Приел: ..............(дознател, районен инспектор) (подпис)
Трябва ли да има свидетели? Няма нужда.

87 въпрос. Производство за установяване на административни нарушения.
Това е първото производство от структурата на Административно-наказателния процес и е първоначална фаза за задвижването на административно-наказателна репресия, съгласно ЗАНН, т.е. такова производство не се следва само в три случая:
1. наказанието се установява чрез глоба за квитанция при явно маловажно;
2. чрез фиш, когато административното наказание е маловажно.
При тези два случая не се образува административно наказателно производство чрез акт. Тези две производства са безспорни. Няма спор относно нарушението, вината на нарушителя и наказанието. Щом има спор трябва да се образува административно-наказателно производство – средство за защита.
3. без приложения акт, административно-наказателна преписка не се образува, освен в случаите, когато производството е прекратено от прокурора или съда и е препратено на наказващия орган.
Административно-наказателното производство започва със съставянето на акт. Тук става въпрос за така нареченото освобождаване от наказателна отговорност чрез налагането на административно наказание, регламентирано в чл. 78 А от Наказателния кодекс. Някои престъпления са с по-лека степен на обществена опасност – или прокурора или съда имат право да спрат производството и да го изпратят на наказващият орган. И в случая това решение изпълнява същите функции като акта за наказване на административни нарушения.
Актът за установяване на административно нарушение е строго формализирано изискване. Актът по практическо значение се приравнява със значението на исковата молба по гражданския процес или на обвинителния акт на прокурора в наказателния процес. Актът за установяване на административни нарушения се характеризира със строго специфични функции, чието изясняване определя правното значение на този акт:
1. това е констатиращата функция, т.е. актът е една официална констатация на обстоятелствата при които е извършено административно наказание;
2. обвинителна функция – когато бъде редовно съставен актът е официално обвинение от името на държавата към конкретни физическо лице, че е извършило нарушението;
3. съставеният акт има характер на сезиране – сезираща функция – когато е редовно съставен той създава задължението за органа по наказването да го разгледа и да се произнесе.
Актът няма репресивна функция. Този акт не трябва да се смесва с индивидуалния административен акт по Закона за административното производство, тъй като не може да се каже, че той е изявлен и не може да бъде предмет по обжалване. Когато актът бъде съставен дори и да има нередности по неговите изисквания, той пак ще бъде действителен, защото няма статут на индивидуален административен акт.
За да изпълни тези функции актът за установяване на административни нарушения трябва да има определени реквизити. Чл. 42 от ЗАНН, т.е. определено съдържание (чл. 42 от ЗАНН да се знае много добре и да се коментира).
1. трябва да фигурира и длъжността, защото по нея се съди дали органа е компетентен – чл. 37 от ЗАНН. Актовете могат да съставят и председател на обществеността, ако са овластени с нормативен акт и неговите актове и действия са природа на публичното право.
2. трябва да съдържа и дата относно давностния срок, защото актът може да се състави 1 година от извършването на нарушението, 3 месеца от откриването на нарушителя (чл. 34, ал. 2 Закона за административното производство) – това е давност.
3. изисква се и датата на нарушението и мястото на извършване, което се съпоставя с по-горната дата във връзка с давностния срок.
Всеки има право да съставя актове само за нарушенията на неговия район – относно мястото.
4. описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено. Тук значение има материалния закон, защото той определя признаците на нарушението и те могат да бъдат разглеждани като смекчаващи и утежняващи нещата обстоятелства, крайна необходимост – деянията, извършени при крайна необходимост са по-скоро обществено полезни, отколкото обществено опасни.
5. да се съдържа и законовите разпоредби, които са били нарушени – нормативни актове, които фиксират съответното нарушение и са били действащи по време на извършването ( към момента на извършване).
6. да съдържа и трите имена на нарушителя – възраст, адрес, ЕГН. Нарушителят и деянието са централна фигура за съставянето на акта. Ако лицето е на възраст ... – задължително се събират доказателства за неговата вменяемост.
7. имената и точните адреси на свидетелите и техните ЕГН-та. Да са описани какви свидетели са – очевидец, свидетел при извършване на нарушението или при арестуването на нарушителя.
Чл. 40 от ЗАНН – актът да се състави в присъствието на нарушителя и свидетели. При липса на свидетели актът може да се състави и при други свидетели, които ще свидетелстват за поведението на актосъставителя.
Да се съдържат обясненията или възраженията на нарушителя, ако е направил такива. Съставителят е длъжен да прочете акта на нарушителя. Ако съставителя не изпълни това се нарушава принципно право на защита – “научих в какво ме обвиняват” – знам си правата. Ако нарушителя не подпише акта, той не се признава за виновен.
Ако откаже да подпише, отказа се удостоверява с подпис на един свидетел.
Предявяване на обвинението – много съществено процесуално действие. Ако не е предявено обвинение актът се счита за незаконосъобразен.
8. нарушителя има право да предяви искане;
9. опис на писмените материали и иззетите вещи, ако има такива и кому са предявени за ползване – чл. 41 от ЗАНН.
Изземването и задържането на веществените доказателства е принудителна административна мярка и същевременно предварително действие, за което трябва да се състави протокол. Чл. 41 предварително изземване на две групи вещи – вещи, които подлежат на отнемане са средства за извършване на нарушение. Чл. 20 – ЗАНН. Вещите или са предмет на нарушение или са средство за неговото извършване (при забранен лов се изземва оръжието) – чл. 20 и чл. 21 ЗАНН. Да се разгледа и чл. 13!
Отнемането е превантивна административна мярка, защото цели да предотврати други нарушения занапред. И отнемането е оправдано само ако съответния закон или указ предвижда това. Отнемат се и вещи в полза на други, предмет на нарушението, ако притежанието им е незаконно. Чл. 21 – придобитите от нарушителя вещи в резултат на нарушението се отнемат само вещи, предмет на нарушението, които са държавни в полза на държавата, другите се връщат.
Неспазването на някои от формалните изисквания не винаги дава основание да се приеме, че актът за установяване на административно нарушение е недействителен. Достатъчно е да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Това следва от чл. 53 ал. 2 от ЗАНН (проф. Дерменджиев).
След като е съставено с това съдържанието (акта) той трябва да бъде подписан от съставителя, който го прави официален документ. Подписват се и от свидетелите, които с това ангажират личната си отговорност. Актът трябва да бъде подписан и от нарушителя. ЗАНН предварително прави възможно актът за установяване на административно нарушение да бъде съставен и без нарушителя ( например – спират кола, но тя не спира – само намаля и изведнъж силно продължава. Възможно е и нарушителя да не може да бъде издирен и това се отбелязва на акта и преписката се прекратява. При подписване на акта на нарушителя се връчва преписка. И 3 дни след подписването на акта нарушителят може да даде възражение и писмени, отделно и след съставянето на акта може да се защити така.

Производство по налагане на административни наказания.
За начало на това право се счита момента от постъпването на акта за нарушение в канцеларията на наказващия орган. След като бъде заведен тече срок. И органа трябва да се произнесе върху преписката. Във връзка със срока трябва да споменем, че той не е преклозивен.
Чл. 34 ал. 3 от ЗАНН – давностните срокове.
Издаденото наказателно постановление след 6 месеца е невалидно.
Участници в производство: водещия процеса орган (наказващ орган). Административно-наказателната репресия се осъществява от орган в или при администрацията. Това е особеност, защото е типична организационно-творческа дейност (градивна), а не репресираща.
Административното нарушение е с по-ниска степен на обществена опасност сравнено с престъплението. Административното нарушение е посегателство върху организационната и градивна дейност, осъществявана от административния орган. Тази дейност води до задоволяване на определен обществен интерес.
Изисква се бърза реакция срещу административните нарушения.
Чл. 47 от ЗАНН – “административни наказания могат да налагат ... областните управители”.
Анализът показва, че законодателството използва два принципа:
Първи принцип – за компетентността;
Втори принцип, който е приложен – за безпристрастност при решаването на административно-наказателна преписка – чл. 51 по ЗАНН.
Съществува инструкция за административно-наказателна дейност. Чрез нея се определя правото за издаване на наказателни постановления по длъжности.
Чл. 42 ал. 2
Друг участник е актосъставителя. Друг участник е нарушителя. Тези участници имат различно процесуално приложение. Тук те имат еднакви процесуални права, защото тук съществува спор. Двете страни имат еднакви права да отстояват своята теза. Това право е състезанието. И двете страни са подчинени на водещия процеса орган (доминираща фигура). Тук могат да участват и други лица : свидетели, експерти, но не е допустима адвокатска защита.
Процедура по налагане на административни наказания.
Извършват се три групи административно-процесуални действия (преди разглеждане на делото, по време на разрешаването му по същество и след приключване на производството).
Първите могат да имат следния характер – наказващия орган трябва да провери законосъобразен ли е актът за нарушението.

89 въпрос. Производство по обжалване на наказателни постановления.
Не само нарушителя или потърпевшият могат да обжалват (понятието оспорване включва).
ЗАНН постановява обща клауза – “всяко наказателно постановление подлежи на обжалване пред съд”. Това производство може да се каже, че е втора инстанция в рамките на Административно-наказателния процес. Някъде дори се нарича втора първа инстанция. Това производство е правораздавателно. Следователно всички белези на административното правораздаване са валидни и тук. Тук производството е по същество или съответната съдебна инстанция има право да извършва контрол относно законността на процесуалното действие до извършването на съдебната фаза, като потвърди, измени, отмени наказателно постановление (съдът има право да прояви контрол доколко администрация). Тук контролът може да се извърши и по същество. Принцип – съдът трябва да бъде сезиран. Съгласно закона съда може да бъде сезиран от потърпевшия, с протест на прокурора и т.н. срока за обжалване е 7 дни, 14 дни за протестиране. Тези, които протестират се конституират като страна.
Правното основание на това право е ЗАНН (раздел V от чл.59-64). Участници: водещият процеса орган е районния съдия, който сам разглежда повдигнатия спор. Териториалната компетентност се извършва от местно извършване на административно престъпление (нарушение). Страните могат да бъдат нарушителя и авторът или негов представител на административното нарушение (напълно е запазен принципът: страна може да бъде). Прокурора защитава законността. Може да има и свидетели, вещи лица и т.н. страните не са едни и същи при заведеното производство. Началото на това производство става чрез жалба или протест, което става от органа на наказателното постановление. 7 дни от получаването на жалбата, органът я изпраща с писмо до съответния районен съд. Жалбата се адресира чрез началника до съответния съд. Когато изпрати наказателна преписка, когато пристигне в съда се въвежда в съответния регистър. От момента на въвеждането й се смята, че съдът е сезиран. Трябва да има подател, номер, подпис, искане, доказателство, ако има такива, органа, който я е издал и т.н.
Водещия процеса орган.
Той поддържа реда в съдебното заседание. Съдията може да налага глоби за нарушение. Той дава ход на делото. В това дело за първи път съдът призовава и той проверява дали съответния адресат се е появил. Когато е започнато производството, то се осъществява и когато нарушителят не се е явил. Съгласно чл. 61 от ЗАНН ... неучастието в процеса нарушава принципа за равенство. Той разяснява процесуалните права на страните, решава проблемите на отвода и самоотвода ( но само в някои случаи). След това се провежда съдебно следствие, с което се извършват разпити на свидетели, експерти с оглед да се отстранят спорните обстоятелства. За заседанието се води протокол. В него се записват всички процесуални действия, доказателства и доказателствени средства. Новите веществени доказателства трябва да бъдат предявени. Съдът проверява законността извършена до съдебната фаза (ако намери основание за ). В този процес до съда представянето на администрацията наново трябва да доказва обвинението. Действа презумпцията за невиновност. Тежестта на доказателствата лежи върху този, който поддържа обвинението. Внимание се отделя на: извършено ли е нарушение, самоличността на нарушителя, неговия вид. След всичко това се дава дума на страните. Нарушителя и прокурора защитават своята теза. Последно се дава думата на нарушителя. След това делото се разглежда от съда по същество и се произнася със съдебно решение (да се потвърди наказателното постановление, да го отмени, ако го приеме за законно, може и да го измени). Във връзка с изменението: първо – ако процесът е започнат само по жалването на нарушителя, съдът няма право да му наложи по-тежко наказание, дори когато обективно има основания за това. Може да му наложи по-тежко наказание, ако има протест на прокурора.
(В литературата се смята, че изменение се смята и). Изменението е в рамките на закона, като размер и вид.
Чл. 64 ал. 1 – влизат в сила наказателни постановления, когато:
А) не подлежат на обжалване;
Б) не са били обжалвани в законовия срок;
В)били са обжалвани, но са били потвърдени или изменени от съда.
След тълкуването на чл. 64 ал. 1 – обжалването на наказателни постановления не е окончателен акт. Съдът се произнася със съдебно решение, което трябва да е мотивирано. Мотивите са част от формата на наказателния процес. Тук се намира доказателствата, доказателствените средства, разсъждения, върху които съдът дава своето решение.
Немотивираното решение може да бъде повод за атакуване и да бъде атакувано на това основание.
Кои са основанията съда да отмени, измени едно наказателно постановление:
- нарушение на материалния закон. Той е свързан с нарушението и наказанието;
- ако има съществено нарушение на процесуалния закон (когато не е предявено обвинението);
- явна несправедливост на наложеното наказание (чл. 27 ал. 2 от Закона за административното производство).

Производство за касационно оспорване на съдебните решения по административно-наказателните дела.
1998 г. – изменение на ЗАНН и обнародвано в Държавен вестник бр. 59 от 1998г., съгласно което по най-общ начин е въведено оспорването на съдебни решения по наказателни дела. Това право е редовно производство и е част от общата клауза по административно-наказателния процес. Правна основа е чл. 63 от ЗАНН (2 изречения от ал. 1). Относно реда за осъществяване предвиден от закона за висшия административен съд. Значение за правната уредба има Наказателно-процесуалния кодекс, защото съгласно чл. 84 от ЗАНН.
Актове, които подлежат на касационно оспорване.
Предмет на касационното оспорване са само съдебни решения, които не са окончателни, т.е. не са влезли в сила. Това е така, защото касационното производство е редовно, а не извънредно. Съдебните решения трябва да са постановени по повод обжалвани наказателни постановления. Наказателното постановление не може да бъде предмет на касационно производство. Законът има предвид съдебни решения.
Наказателно постановление, влязло в сила може да бъде обжалвано по друг ред.
Съдебното решение може да се атакува от нарушителя или от пострадалия. Също така и административно-наказващия орган, когато издаденото постановление е обезсилено от районният съд. До тук се спазва правилото, че могат да атакуват страните във възникналия спор. Тук трябва да споменем и за прокурора, който не е страна. Според ЗАНН компетентния съд е окръжния съд. Касационното производство е правораздавателно и затова се задвижва само чрез сезиране или протест. Чрез сезиране: осъществява се с подаване на касационна жалба в 14 дневен срок от датата на съобщаването, чрез съдебното решение и мотивите. Окръжният прокурор може да подава касационен протест в 6 месечен срок. Жалбата и протеста се подават чрез съда, чието решение се оспорва. Касационната жалба и протест трябва да имат минимално съдържание: постановени данни за подателя; съдебно решение, по което се подават; искането; обосновано основание и да са подписани.
Оставяне на жалбата без разглеждане: - подадена против решението, което не подлежи на касационно оспорване или когато е подадена след срока (14 дневен). Към жалбата трябва да се приложат преписи до другите участници, документи за платени държавни такси и други. Делото се разглежда в открито заседание в тричленен състав и в производството участва задължително прокурор. В закона на касационното производство се допускат само писмени доказателства. В него се прилагат общите правила на административния процес относно даване ход на делото и движение на процеса. Окръжният съд се произнася по посочените в жалбата основания.
Установяването за отмяна и изменения на касационно оспорено съдебно решение.
В ЗАНН и Закона за административното производство няма такива основания. В Наказателно-процесуалния кодекс чл. 328 са дадени такива основания:
1. когато е нарушен материален закон. Законът може да бъде приложен неправилно. Наказанието е определено под предвиденото в закона минимум или над определеното от закон максимум. Материалния закон може да бъде нарушен относно вида. Нарушението е материален закон, когато е приложен закона, който е трябвало да бъде приложен. (миродавен е закона, който);
2. когато е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Например нарушено е правото на защита, т.е. не е било предявено обвинение на нарушителя и той не е могъл да направи възражения и да се оневини. Няма съставен акт за установяване на административно нарушение, което е предпоставка. Съдебното решение е постановено от незаконен съдебен орган. Този чл. 328 е за наказателни дела. Съществено нарушение имаме, когато делото не е било прекратено независимо, че е имало основания за това. Липса на протокол от съдебното заседание;
3. когато съдебното решение е постановено при непълнота на доказателствата – не са установени обстоятелствата от съществено значение относно административното решение (например твърди се, че деянието е извършено при крайна необходимост, а правилия възражение не е проверил тази необходимост);
4. когато съдебното решение не е обосновано – фактическото положение не се подкрепя от доказателствата по делото. Всяко дело трябва да е подкрепено с доказателства и доказателствени средства;
5. при явна несправедливост на наложеното наказание – не е съобразено с изискванията на чл. 27 ал. 2 ЗАНН. Обикновено съдебното решение се изменя когато фактическите положения са правилно, но се налага да се намали или увеличи наложеното наказание. Да се увеличи: - увеличава се размера на наказанието, ако има протест на прокурора. Касационното решение е правораздавателен акт. В него касационната инстанция посочва по чия жалба или протест се е произнесла. В него се посочва дали атакуваното съдебно решение се оставя в сила, дали се отменя или се изменя. Когато остава в сила обжалваното съдебно решение, съдът посочва основанията поради, които признава за неправилни или за неосъществени доводите изложени в касационната жалба или касационния протест. Когато изменя или отменя съдебно решение, касационния съд посочва в какво се състои процесуалното решение. Когато съдът отмени съдебно решение поради съществуващи нарушения на процесуалните правила, той връща делото за ново разглеждане от друг състав на съответния съд. В тези случаи трябва да се посочи откъде да започне разглеждането на делото, а при непълнота на доказателствата да посочи обстоятелствата, които подлежат на изясняване. Във всички останали случаи касационния съд решава делото по същество. Това производство е последното, окончателно. Именно затова то се ползва с т. Нар. Формална, материална законна сила.
Може да бъде обжалвана по-нататък. Съдебното решение е правораздавателен акт, юридически акт, с който приключва административното правораздавне по конкретен казус. Или говорим за административно правосъдие.
Производство за изпълнение на административни наказания.
Тази проблематика е в раздел ІХ на гл. 3 от ЗАНН. Това е последен етап от административно-наказателния процес разглеждан като общ ред. Това производство има евентуален характер. По своето съдържание изпълнението на административното наказание е форма на административна дейност. Отношение в това производство се подвежда под властнически метод, затова това производство е административно и не е правораздаване. Съобразно методите изпълнението на административното наказание е доброволно и принудително.
Като втори субсидиарен метод е принудителното изпълнение и е необходимо: - “влязъл в сила правораздавателен акт (окончателен – окончателно постановление или съдебно решение). Когато имаме окончателен акт и липса на изпълнение, актът е изискуем. Влизат в сила постановления, които не подлежат на обжалване или обжалвани, но потвърдени или изменени от съда. За да се дойде до принудително изпълнение трябва да имаме изпълнителен титур – наказателно постановление и съдебно решение.
В ЗАНН се съдържа регламентация за административните наказания: чл. 76 от ЗАНН...
Според закона то се установява с прочитането му или със съдебно решение (относно наказанието).
Административна глоба
Освен глоба може да има обезщетение във връзка с пострадалия.
Относно глобата и паричното обезщетение относно държавата трябва да имаме предвид, че се изпълнява по закона за събиране на държавни вземания. Съгласно този закон създава се агенция за събиране на държавни вземания към Министерството на финансите и е юридическо лице с териториални поделения. Агенцията осъществява дейността си чрез т. Нар. Публични изпълнители (специален орган на изпълнителната власт).
Според закона за държавните вземания глобата е публично вземане. Следователно когато трябва да се събере глоба или парично обезщетение на държавата по принудителен ред, компетентен ще е публичния изпълнител.
Чл. 87 (ЗАНН) Закон за събиране на държавните вземания принудителното събиране се извършва по реда на Данъчно-процесуалния кодекс от длъжностни лица на агенцията определени от нейния изпълнителен директор.
Тези длъжностни лица са публичните изпълнители. Законът разглежда обезпечаването ( запор или описване на вещи). Обезпечаването или принудителното събиране на държавни вземания като част от организацията и дейността на агенцията за събиране на държавни вземания. При осъществяването на функциите си агенцията за държавни вземания си взаимодейства с данъчната администрация, органи на полицията, прокуратурата, следствието, областната управа, териториалната областна администрация.
Наказателните постановления и решения на съда, с които са присъдени обезщетения в полза на държавни предприятия, се изпълняват по реда предвиден в гражданско-процесуалния кодекс.
Държавните вземания се ползват с привилегия. Осъществяването на изпълнителната власт изисква оперативност, бързина и т.н.
Лишаване от право да се упражни професия или дейност.
Изпълняват се от органите, които признават това право или органите, които контролират упражняването на това право.
Изпълнението на административното наказание е свързано с определени средства (чл. 82 от ЗАНН).
2 г., ако наказанието е глоба; 6 месеца – временно лишаване от право да се упражнява определена професия, дейност; 3 месеца – обществено порицание. Давността започва да тече от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието. Тази давност може да е прекъсвана, при наказването на определени служебни действия. След всяко прекъсване започва да тече нова давност (чл.82 ал. 3).
В литературата има мнения, спорове: докога може да бъде изпълнявано съответното наказание.
Извод: прилагането на давността не може да стане служебно, т.е. никога длъжностно лице няма да търси вземането поради изтичане на давност. Но с изтичането й и наказания.
На това основание се прекратява преписката. Следователно има разлика между прекратяване по давност и преклозивните срокове. За това този, който прати след давностния срок, той плаща на законно основание.

91 въпрос. Производство за ревизия за влезли в сила административно-наказателни актове.
Този въпрос е регламентиран в раздел VІІІ гл. 3 от ЗАНН. Административно-наказателния процес при нормалното си развитие завършва с издаването на наказателно постановление или съдебни решения, чрез които се слага край на разглеждания административно наказателен спор. Принципа на законната сила и присъдено нещо превръща посочените правораздавателни актове в стабилни държавно-властнически актове, които претендират да отразяват търсената в административно-наказателния процес обективна истина.
Въпросът, който се поставя е: ако не е била установена обективната истина по общия ред, с какви средства разполага заинтересувания за установяване на обективната истина. Според ЗАНН такова средство е производството за възобновяване на административно-наказателните дела. Това производство е правораздавателно. То обаче е извънредно, защото има за предмет да ревизира един влязъл в законна сила правораздавателен акт. Строго специфични са основанията за извършването на тази ревизия. То притежава всички белези на правораздаване. Съгласно чл. 70 административно-наказателното производство, по което наказателните постановления са влезли в сила, както и съдебни решения по тях, подлежат на възобновяване когато:
А) с влязла в сила присъда се установи, че доказателствата са неистински;
Б) с влязла в сила присъда се установи, че административно-наказателния орган или съдия е извършил престъпление във връзка с наказателно постановление или съдебно решение (подкуп и т.н.);
В) откриват се обстоятелства или доказателства от съществено значение за откриването на обективната истина, неизвестна при издаването на постановлението или съдебното решение;
Г) с влязла в сила присъда се установи, че деянието за което е наложено административно наказание представлява престъпление.
В трите случая става дума за обстоятелства. Имаме една безпорност. Обстоятелствата категорично променят състоянието в обстановката в търсенето на обективната истина. Това производство става с предложение за възобновяване от окръжния прокурор (сезиране). Предложението за обжалване се подава пред окръжен съд, а окръжния прокурор може да спре изпълнението на постановлението или съдебното решение. Производството се разглежда в открито заседание с призоваването настраните.
Според чл. 73 ал. 2 окръжния съд ако намери, че предложението е основателно той отменя наказателното постановление или съдебното решение. Тук има особеност : чл. 68 е отменен. Следователно би следвало субсидиарно да се наложи наказателно-процесуалния кодекс.А там не се предвижда окръжния съд да разглежда въпроса по същество. В случаите на буква “а”, “б”, “г” на чл. 70, той ще отмени наказателното постановление и съдебното решение като незаконни. Само ако се открие обстоятелство или доказателство от съществено значение за разкриването на обективната истина, той ще отмени правораздавателния акт и ще върне делото на съответната инстанция за разглеждане по същество. В този смисъл се говори за възобновяване на делото. В закона възобновяването се допуска в случаите на буква “а” и “б” на чл. 70 – 6 месечен срок от влизане в сила на присъдата, а в случаите на буква “в” – 2 години срок от влизане в сила на наказателни постановления или съдебни решения. В случаите на буква “г” няма срок. Според чл. 33 от ЗАНН наказателния процес доминира пред административно-наказателния процес. Съдът се произнася с решение, което не може да бъде повече предмет на разглеждане (ползва се с материална сила). Това е последна възможност да бъде преразгледано един административно правен спор