събота, 9 февруари 2008 г.

Банково право - лекции, част 2

Емисия на нови акции
Чрез емисията на акции предназначени за широката публика, финансовата институция запазва своята независимост. Това е така, защото за разлика от съдружника, който чрез придобиването на съучастие по
правило получава и възможността да влияе върху дейността на банката, интересите на широкия кръг инвеститори са съсредоточени преди всичко в:
- печалбите от курсовите на акциите;
- доходите от дивиденти.
Първоизточник на 'доходите на акционерите е . печалбата на финансовата институция. Когато приходите надвишават разходите част от печалбата подлежи на разпределение сред акционерите.
Другата част остава във финансовата институция и увеличава капитала й. Дори и тази част от печалбата влияе, благоприятно върху доходите на акционерите, тъй като се отразява върху пазарната стойност на акциите.
Акцията е ценна книга, с която се удостоверява;
- дялово участие;
- произтичащите от него имуществени права и права на членство. Имуществените права на притежателя на акцията включват:
- право на дивидент;
- право на закупуване на нови акции;
- право върху част от ликвидационната квота.
С притежаването на акция се удостоверява не само собственост върху дял от акционерния капитал, но и върху цялото имущество на финансовата институция.
Правата на членство произтичащи от една акция се изразяват в:
- право на участие в Общото събрание;
- право на глас при вземане на решение;
- право на контрол върху дейността;
- право на притежателя на акцията да бьде избиран в органите на
финансовата институция.
Обикновено правата на акционера съответстват на размера на неговото дялова участие в капитала. Отклонения от този принцип настъпват чрез издаването на: .
- привилегировани акции;
- акции удостоверяващи право на глас.
Акциите се емитират в две основни форми- на приносител и поименни.
Съгласно ЗБ чл.6 издадените от банката акции са само поименни, като всяка акция дава право на един глас.
Всяко акционерно дружество води книга на акционерите, в която се записват името и адреса на притежателите на поименните акции и се отбелязват видът, номиналната им стойност, броят и номерата на акциите.
Върху всяка е посочена нейната номинална стойност. Цената на акцията, обаче не се покрива с нейната номинална стойност, а с нейния курс.
Дивидентът е доход, който акционерът получава в резултат на годишното разпределение на печалбата. Документът,' който удостоверява правото на дивидент е купонът. Купоните са неделима част от акцията и не
могат да се прехвърлят отделно от нея. Размерът на дивидента зависи от обема на печалбата, която подлежи на разпределение и от вида на 'самата акция.
При необходимост от допълнителен акционерен капитал, се издават нови акции. Причините могат да имат най-различен характер:
-- големите финансови Институции например периодично съобразяват акционерния си капитал с нарасналия обем на своята дейност.;
- в други случаи емисията се налага от възприемането на стратегия за експанзия на пазарите, която да се финансира със собствен капитал;
-други причини.
Чрез издаването на нови акции капиталът се увеличава в размер на общата номинална стойност на новите ценни - книжа. Размерът на постъплението на собствени .средства се определя не от номиналната стойност, а от емисионната стойност на акциите. Българският Законодател не допуска емисионната стойност да е по-малка от номинала. Разликата между номиналната и емисионната стойност се отнася във "Фонд резервен" на банката.
Размерът и моментът на емисията зависят от:
- структурата на финансовата институция;
на бъдещото и разв
При публичното пласиране на акции с цел увеличаване на капитала има някои особености, които трябва да се спазват. Пласирането се провежда като:
- подписката се извършва в рамките на определен срок;
- ценните книжа се предоставят на определената дата;
- публикува се проспект с необходимата информация.
Най-често срещаната практика е на досегашните акционери да се осигуряват права за придобиване на допълнителен брой акции от новата емисия,
Увеличаването на капитала може да стане и без предоставянето на право на старите акционери да закупят нови акции. Ако новите акции не се закупят от старите акционери в съответствие с тяхното дялово участие, то тогава се променят и съотношенията на дяловото участие. По този начин се постъпва като акциите се предлагат сред" широката публика.
Превръщане на облигации в акции
Облигацията е договор, продаван от емитент, чрез който в установената от закона форма емитента обещава да заплати на притежателя на договора посочената в него номинална стойност и лихви в определени бъдещи моменти. Характерно за тези ценни книжа е, че те се издават за части от общия обем на заема и по този начин могат да бъдат по-лесно пласирани.
При облигационните заеми средства се набират от широк кръг инвеститори.
Предимството на тази форма на финансиране е, че кредитодателят получава ценна книга, собствеността върху която може лесно да бъде прехвърлена.
Независимо от стопанските резултати на емитента, от това каква част от печалбата ще бъде разпределена за дивиденти облигационерът има право на:
-лихвени плащания;
-погасяване на сумата на заема в съответствие с договорените
условия.
Облигации могат да се издават от финансовата институция най-малко две години след образуването й и ако има два годишни счетоводни отчета, приети от общото събрание, размерът на облигационния заем не може да бъде по-голям от половината от внесения капитал. Решението за издаване на облигации се взема от Общото събрание на акционерите.
Според Търговския закон чл. 215,ал. 1 Общото събрание може да реши да бъдат издадени облигации, които да се превръщат във акции. Този вид облигации не могат да издават институции, в които участието на държавата е повече от 50%от уставния капитал. Акционерите могат да записват такива облигации с предимство при условията, при които ще записват акции от нови емисии. Редът за превръщането на облигациите
-акции се определя в решение на Общото съра
да определи условията, при които притежателите на облигации за които ще и предвидено, че ще се издължават чрез превръщане в акции, могат да ги превръщат в такива.
Емисионната стойност на превръщаните облигации не може да е по-ниска от номиналната стойност на акциите, които облигационерите биха придобили срещу тях.
"При намаляване на капитала, поради загуби чрез намаляване броя . на акциите или на тяхната номинална стойност правата на облигационерите за превръщане на облигациите в акции се намаляват съразмерно."/ ал. 5/
Според чл. 216 от Търговския закон решението за издаване на нови облигации, които могат да се превръщат в акции е действително само, ако е одобрено от Общото събрание на облигационерите, които са придобили право да превръщат облигациите си в акции". •
Член 217 от Търговския закон гласи:
"След вземане на решение за увеличаване на капитала, управляващият орган на финансовата институция определя срока за превръщане на облигациите в акции. Срокът не може да бъде по-дълъг от три месеца."
Член 218:
"Управителният орган регистрира измененията в капитала в резултат на превръщането на облигациите в акции."
Отчисления от печалбата след облагане
Общото събрание може да реши да увеличи капитала чрез превръщане на част от печалбата в капитал. Решението се взема в срок от три месеца след приемането на годишния счетоводен отчет за изтеклата година с мнозинство 3/4 от гласовете на представените на събранието акции.
При вписването на решението за увеличаване в съда се представя балансът и се посочва, че увеличението е от собствени средства на финансовата институция.
Новите акции се разпределят между акционерите съразмерно на участието им в капитала до увеличаването.
След вписване на увеличението на капитала, управителният орган трябва да покани незабавно акционерите да получат акциите си.. Неполучените от акционерите нови акции на приносителя се продават на борсата след изтичане на една година от обнародване в ДВ на решението за увеличаване на капитала. Правата на акционерите се погасяват, а получените от продажбата суми се отнасят във "Фонд резервен".
8.4,Възможности за намаляване на капитала на банката
Банката без писмено разрешени на Централна банка не може да намалява капитала си./чл.19 ал.4т.7 /
Намаляването на капитала става, с решение на Общото събрание. Ако има• няколко класа акции. за намаляването е необходимо решение на всеки на отделно събрание В решението трябва да се
съдържат целта на намаляването и начинът, по който ще се извърши. Начини на намаляване Капиталът може да се намали:
1. С намаляване на номиналната стойност на акциите.
2. Чрез обезсилване на акции.
3. Чрез изкупуване на собствени акции и облигации.
Акции могат да се обезсилят принудително или след придобиването им от финансовата институция. Принудително обезсилване на акции се допуска, ако е предвидено в устава. Предпоставките и начинът за извършване на принудителното обезсилване се определят в устава.
Собствени акции и облигации може да се изкупуват от финансовата институция до допустимия от законодателството и решенията на компетентните органи на дружеството размер с цел намаляване на основния капитал. Изкупуването също така може да става и с друга цел, например регулиране на курса им на_пазара, посредничество по преразпределението
на акциите между акционерите, или предсрочно погасяване на облигационния заем.
Собствените акции и облигации, притежавани от емитента, винаги се отчитат по поминала, независимо от начина на отчитане на чуждите акции и облигации. Тук се води сметка и за вида и класа на изкупените собствени акции и облигации и за емисиите на облигациите. Разликата между номинала на собствената акция или облигация и по-високата цена, по която са били продадени също са от значение.
Кредитори, чиито вземания са възникнали преди обнародване на решението за намаляването, имат право да поискат обезщетение в срок от 6 месеца.
Надзорните институции са натоварени със задачата да поддържат
стабилността на банковата система. Един от факторите на стабилността е свързан с ограничаване броя на банковите фалити.Надзорните органи използват различни методи за предпазване на банките от фалит.Първият включва ограничаване на риска, свързан с активите на банката, и поставяне на изисквания относно вида на емитираните задължения. Друг важен елемент на защитна функция е определяне необходимото ниво на капиталова адекватност. По- голямата капиталова възглавница служи за защита от неплатежоспособност.
Теоритичното ниво но капитала, необходим за защита от'неплатежоспособност, е функция на рисковите характеристики на една - банка Рискът може да бъде свързан с нередовни.кредити, проблеми при нарушена ликвидност или дисбаланси при финансирането. Адекватността на нивото "на капитала на всяка банка се определя от всеки един от тези рискове по отделно.Капиталът изразен като съотношиние към, активите се използва за измерение на капиталовата адекватност /Нивото на капитала спрямо активите има ограничителен ефект върху възможността на банката да се развива . Паралелно с увеличаване на активите трябва да се увеличава и собствения капитал, защото в противен случай ще бъде отбелязан спад в нивото на капиталовата адекватност.Необходимо е да се отбележи обаче, че в процеса на планиранена растежа следва да се разглежда не само отразеният в баланса общрастеж, но и растежът на активите както на балансавите, така и на извънбалансовите позиции.
Възможностите на банките за растеж са ограничени поради наложените изисквания за ниво на капиталовата адекватност. Големите банки са повлияни в по- голяма степен от новите изисквания за капитап и ще трябва да увеличават капитала, си или да преструкторират активите си.
Постигането на значителен растеж, без да се намали нивото на капитала / вероатността за това е минимална, като се има в предвид настоящите капиталови позиции няма да бъде възможно без участието на; външен капитал.
Между големите и малките банки съществуват големи различия по отношение на възможностите за набиране на капитал от външни източници.Големите банки могат да планират придобиването на капитал чрез регистрирано публично предлагане на ценни книжа. Акциите на голяма част от големите банки се търгуват активно на публичните пазари и за тях няма пречка да набират допълнителен капитал чрез публични емисии.
Разходите за публично предлагане на емисии са големи и включват такси за подписване на емисията, разходи за осигуряване на информация под формата на проспекти, хонорари за консултанти и счетоводни разходи.Комисията по ценните книжа и борсите налага специални изисквания по отношение на предоставяната информация.От банките и банковите холдингови компании се изисква да представят изчерпателна статистическа информация в проспектите за потенциалните инвеститори.
Ограниченият достъп на малките банки до публичните финансови пазари се оказва сериозна пречка за набирането на капитал от външни източници.Продажбата на допълнителни акции или подчинени срочни дългови инструменти се ограничава само с частно пласиране.Разходите за публично предлагане на акции са прекалено големи в сравнение с предлаганата оферта,което я прави непривлекателна. Освен това акциите и облигациите на тези банки не се търсят достатъчно на пазара.
Банката може да увеличава капитала си за сметка нанеразпределената под формата на дивиденти печалба на акционерите.Тозиизточник на финансиране зависи от рентабилността на банката Iвъзприетата практика на изплащат(не на дивидентите.
9. ПРИНЦИПИ УСЛОВИЯ ИЗИСКВАНИЯ ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА КРЕДИТ ОТ ТЪРГОВСКА БАНКА
Банките изпълняват изключително важна роля в условията на па­зарна икономика. Те са най- съвършенното творение на стоковото производство. През тях преминават огромен обем парични средства н плащания на фирмите и населението т. 6. мобилизират и превръщат в реално действащ, капитал времено свободните парични средства, спестяванията и. доходите на различните слоеве от обществото, изпълняват множество разнообразни кредитни, застрахователни, инвестиционни, посреднически. доверителни и други операции.
Икономическата реформа в нашата страна, както и внедряването на. постиженията на съвременната, научно-техническа революция пораждат потребност от нови финансови услуги и увеличават търсенето на
създадената продукция. Това повишава значително ролята на банките в съвременните"условия. Голяма част .от концентрирания 2 банковата система паричен" капитал"се използва-за.нуждите на държавата, а чрез нея и на фирмите.
-1 Търговските банки и тяхното място и роля в българската икономика
Като нерезделна част от националната икономка, банките са., предприятия, които извършват т.нар. операции на паричното, кредитното и капиталово посредничество. Те като стопански звена, заемащи централно място между производството и потреблението, осъществяват най- сложните парично - платежни отношения, съдействайки за тя - които най- рационално и бързо уреждане, извършват най-ефективното разпределение н пласмент.на свободните капитали в различните сфери на националното стопанство.
Без участието на банките не. е възможно да се създаде конкуренция между отделните икономически субекти, което значи, че не е възможно да съществува" пазарна икономика.
-Конкуренцията като елемент на пазарната икономика принуждава предприятията да насочват своите капитали към отрасли и производства, с по- висока рентабилност, което естествено изисква постоянно преливане на капитали от отрасли , които са не печеливши към по-печеливши отрасли. Такова преливане на. капитали, обективно не­обходимо за пазарната икономка, не е възможно да стане без участието на банки е,
Кредитното посредничество като основна функция на банките е тясносвързано с всички стадии на възпроизводствения процес. Обемът; направлението и структурата на банковите операции се определят отразвитието на икономическия цикъл, от потребностите за финансовото развитие на икономичския цикъл от потребностите за финансиране на инвестициите и на текущото производство, от мащабите на стопанския оборот.
Взаимотношенията между банковите операции операциите на фирмите се.вижда от посочения по-долу кратък условен баланс на търговските банки. Ако се вгледаме в активните или пасивните операции на банките ще се убедим, че всяка една операция изразява един или икономически процес,извършван или налагащ обслужваните от тя:х
Пасивните банкови опереции нзразяват концентрирането в банките на свободните парични ресурси на предприятията, на бюджетните учреждения /правителствени и местни/, както и на спестяванията на населението. От своя страна, активните операции показват качих на използване на тези капитали, т. е. тяхното разпределение и реализация. По-специално тези операции изразяват участието на банките в инвестиционната дейност на предприятията чрез покупки на ценни книжа /акции и облигации / и чрез дългосрочно кредитиране. Активи
1. Касова наличност и приравнени към нея средства
-Касова наличност
-Задължителни резерви в Централна банка
-Депозити в други банки
-Платежни документи инкасо
2. Ценни книжа / акции, облигации, търговски ефекти/
-на правителството
-на местни бюджети
3.
-краткосрочни
- дългосрочни -средносрочни
4.Финансиране на лизингови и други арендни операции 5 .Сгради и друго имущество на банките
Пасиви
1. Собствени / акционерен/ капитал и резерви
2. Депозити
-.на фирми и частни лица
-на правителството
-на местните бюджети
-на чуждестранни и местни банки •
-междубанкови разчети
3.Задлъжнялост
-по акцент
-за получени кредити от паричния пазар -
-други- създаваме на основни фондове, въз финансирането на .лизинговите операции, както и във формирането на оборотния им капитал чрез различните видове краткосрочни кредити.
5.2. Кредитна дейност на търговските банки
Обща характеристика на кредитната дейност на търговските банки
Съществено място във взаимоотношенията на банките със звената к предоставянето на краткосрочни /до една година /, средносрочни / до три години / и-дългосрочни;/до десет, петнадесет и повече години / кредити т, е. кредити, предназначението" на" които е да участват въз формирането на основния к оборотния капитал на предприятията.. Предоставеният от банките под "формата"на" кредит паричен капитал на клиентите е .главно чужд капитал, тъй като собствения им акционерен обикновено се движи в рамките на пет, десет процента от пасивите им. При това банките търгуват не със самия паричен капитал, а с правото за ползване на мобилизирания от тях паричен капитал. Банките предоставят кредити на своите клиенти при спазване на определени условия, които гарантират тайното своевременно погасяване. Основното изискване, за да се предостави кредит на, когото п да е, е той да бъде кредитоспособен икономически агент, което значи да е з състояние да погаси този кредит в договорения срок. Без изпълненото на това условие, банките в условията на реална
пазарна икономика не отпускат кредити, тъй като кредитоспособност на банковите клиенти; гарантира тяхната / на банките/ ликвидност. Банката е ликвидна, ако е в състояние във всеки даден момент с наличните си средства, с ликвидните си активи и с набраните отвън / от паричния пазар / капитали да посреща задълженията си към
процесът на кредитиране свързан с многочислени и многообразни (фактори на риск, способни да "предизвикат несвоевременно погасяване на заемите, което се отразява на лик:видността, на банките. Предоставяйки кредити, търговските банки трябва да изучават кредитодаването да доведат до непогасяването им в срок/. Те трябва във
както и срока на кредита, който може да се представи. Това изисква обективен анализ на фннансово-стопанското състояние на кредитоискатела, бъдещото развитие на неговата стопанска дейност и общоикономическата. ситуация, включваща и всички случайни -обстоятелства, които могат да повлияят на процеса на погасяване на кредита в договрения срок. По-конкретно, предоставяйки- банките да анализират следните четири групи фактори:
1. Финансово състояние и в това. число съставят п структурата на източилите на финансови ресурси.
2. Обезпечението на заемите.
3.Състоянието на икономическата конюктура
4. Пeреспективите на развитие и е на производството и кредитоискателя, както и конкуренцията в отрасъла, тенденциите на търсенето • и реализацията на продукцията и рентабилността на производството.
Границата на изучаване на кредитоспособността зависи от размера и срока на заема, резултатите от дейността на предприятието през предшестващи периоди и неговите взаимоотношения с банките. Никакви предварително установени твърди правила в това отношенне не могат да се посочат, тъй като характерът на изучаване на кредитоспособността зависи от специфичните особености на кредитойскателите и о състоянието на кредитиращата банка.
9.3 Видове банкови кредити.
Както бе посочено. в зависимост, от срока, за който се отпускат, могат да се класифицират като краткосрочни, средносрочи: и'дъл'^о-срочни. Краткосрочните до 1 година"се използват за текущи оборотни нужди .Те могат да бъдат както за закупуване на суровини и материали, така и за осъществяване на някоя търговска операция с кратък срок на реализация на стоката / селскостопански стоки, алкохолни напитки и цигарени изделия и др. /.--Такъв характер имат сконтовия конкорентния, ломбардния и други кредити. в последните години краткосрочните кредити преобладават у нас. Средно срочните от една до три, пет години. У нас максималния срок на средносрочните кредити е три години, като те се предоставят както за търговски цели, така. и за високотехнологични и ефективни инвестиции, например за покупка на компютри, ноу- хау и т, н. дългосрочните над три години. Те са предназначени главно за инвестиционни цели, в т.ч. и за осъществяване на строителство.
Най често при дългосрочните кредити се ползват ипотечни кредити, но е възможно да се сключат и конто коректни кредити, (Според обезпечеността
Кредитите са:обезпечени:- предоставяни срещу външни обезпечения и гаранции и необезпечени/наричат се още бланкови или персонални кредити/ - предоставят се на доверие и по принцип са по редки в банковата практика.
Според празния статус на кредитополучателите те се подразделят
• заеми, предоставени на физически лица- потребителски, жилищни,
• заеми, предоставени на юридически лица/търговци, кооперации и т, /
делят съдържанието на понятието международен кредит.Те се предоставят от големи! банки или банкови консорциуми от межународнифинансови-институци.Според предназначението или използването кредитите са:
- потребителски /консумативни кредити предоставят се предимно на физически лица,
- кредити с производствено/стопанско/ предназначение, които от своя страна се подразделят на: оборотни и "инвестиционни.
- вносно - износни или експортно-импортни кредити.
- други кредити.
Според величината на кредита: малки, средни и големи. В отделните страни техният размер е различен и има. твърде относителни рамки
Друго подразделение на банковите заеми е на :- преки- предоставят се от банките в реално договорени суми пари.
- непреки- те са под формата на банкови гаранции.Според начина на предоставянето: . •
.- на цялата сума на. кредита наведнъж. в банковата терминология е известен като закрит кредит.
- на отделни части / траншове/ или на отделни периоди от време, Известен е като открит кредит.в зависимост от финансова- техническата им форма и съдържание банковите кредити са следните основни видове:
- Контокорентен кредит, който е известен с наименованието, овърдрафт . Най- широко е използван този вид заем за. текущи потребности. Характерно при него е че се прилага успоредно с т.н, своя формална-основа контокорентна сметка. Обикновенно контокорентния кредит се сключва за срок не повече от шест месеца, но чрез т.н.разсрочвания контокорентния заем придобива. характера на една своеобразна кредитна линия: на клиента в размер, отговарящ на неговите потребности над първоначално договорения срок от шест месеца.За тази цел банките 'определят "един лимит, до който клиентът може да разполага със средства,- независимо в каква валута е заемът.
-Револвиращият /възобновяемият/ кредит е близък до контокорентния заем и дори може да се приеме, че в известна степен е аналогичен с него.Кредитополучателят му, в определен предварително \срок, има право непрекъснато да го ползва и той автоматично да се възобновява до определен размер /лимит/. Предоставя се на изключително на т.н. първокласни клиенти, които са с доказани пред банката отлични финансови възможности и с неопетнено реноме. -Сконтов ./ дисконтов / кредит. Някой автори го описват като кредит с два варианта: сконтов кредит и кредит срещу залог на менителници. По същество те са. разновидност и на един и същи вид заем, но при тях се използват различни по вид и собственост менителници/свои или закупени целево/ за получаването на на сконтов заем непосредствено преди предявяването им в банката. Поради това че при нето се използва менителници, той носи наименованието менителничен кредит. При сконтовия кредит банката отпуска на предявителя. на менителници, заем преди да е настъпил техния педеж. В случаите когато притежателят на менителница я продава на банката към[ момента на възникване на необходимостта от налични пари , без да, дочака падежа и той получава сконтов кредит Характерно за него е че:
- Ломбарден кредит. Характерно пр и него е, че се предоставя срещу залог, на ценни книжа, на движими вещи и ценности. При лом5ардните кредити от значение са следните две обстоятелства: • правилно и точно оценяване на заложените вещи -и ценности к надеждно осигуряване на залога. От особено значение е и характерът на'стоките, които често се приемат за залог от банките. Те трябва да имат бърза ликвидност, т.е. да са лесно продаваем п да е доказана тяхната наличност.
- Непреки, / гаранционно - платежни / заеми са друга разновидност на банковите кредити. Към непреките заеми се отнасят: акцентният, рамбурсният, като разновидност на акцентиякредит при външната търговия, и гаранционият / аваловият / кредит.
9.4 Видове обезпечения на банковите кредити
ТБ има големи изисквания към кредитополучателите. Всяка ТБ има право да кредитира всяко юридическо лице, независимо дали е стопански субект, организация с нестопанска цел, бюджетна организация и д р. Може да кредитира и ЕТ, ако отговарят на определи условия.
- При; отпускане на кредит банката изисква солидно обезпечение на кредита, в случаите, когато не се погасява. Обезпечението на кредита е чрез имущество с банкови гаранции, с поръчители, със застраховки, с влогове. По принцип ТБ изисква много по-голямо обезпечение, отколкото е самия кредит. Обезпеченията, прилагани при кредитната дейност на всяка ТБ са 2 вида - имуществени и лични.
Имуществените обезпечения са също 2 вида - ипотека на недвижим имот и залог на движимо имущество. Банките предпочитат ипотеката, но приемат и залог на движими вещи.
При ипотеката на недвижимо имущество, при неизпълнение на договора, ТБ има право да продаде не движимото имущество. Ипотеката се погасява с погасяване на вземането.
Залогът на движими вещи също дава много преимущества на банката-кредитор. Тя може не само да държи, но и да задържа дадената вещ до пълното погасяване на дълга. Тя има право и да продаде заложените вещи при неизпълнение на договора.
Личните обезпечения са поръчителство, банкова гаранция, застраховка.
Отпусканите от ТБ кредити могат да бъдат краткосрочни, дългосрочни и средносрочни. Също могат да бъдат кредити за промишлеността, кредити за селското стопанство, кредити за строителство, за търговия и др.
Най-общо кредитната сделка представлява съчетание от три относително особени елементи, които са:
- заявка за кредит;
- договор за кредит;
- контролно-регулиращи мерки на банката. Заявката за кредит се прави от лицето, което се нуждае от допълнителни средства за определен период от време. Тя се "явява необходимо условие, чрез което евентуалните.клиенти могат да се превърнат в реални кредитополучатели. Заявката за кредит трябва да съдържа следните реквизити: наименова­ние на фирмата, цел на заема, обезпечаване на заема, собствен капитал на фирмата, гаранции и т.н.
Договорът за кредит е сложен договор с много важни клау­зи - цел и вид на кредита - потребителски или търговски; начин на отпускане на кредита, размер на лихвата; с какво ще се обезпечи кредита и какви ще са санкциите за неизпълнение на кредита.
Молбата за кредита трябва да съдържа данни за самия кредитополучател, за задълженията му към други ТБ. Тук се прилага подробен бизнесплан, представляващ технико-икономическа обосновка на искания кредит с подробни данни. Задължително трябва да се отбележи желае ли кредитополу-чателя да се възползва от гратисния период и как ще погасява предоставения,му кредит.
--След приемането на молбата ТБ прави кредитен анализ. Този анализ включва проверка на съществуващото имущество на кредитополучателя, както и допълнителна информация за предоставяни предметни кредити от друга ТБ, или настоящи и дали тези кредити са погасявани в определения срок. Банката има право да откаже кредита, даже и след като е водила преговори с кредитополучателя, без да се задължава да обяснява анализа си.
С подписването на кредитния договор, кредитополучателят се задължава да ползва кредита съобразно целевото му предназначение, да плаща уговорената лихва, да предоставя на ТБ достоверна информация във връзка с исканите от нея сведения; да предупреждава банката за настъпили промени в бизнесплана му, да извършва разплащанията си чрез разплащателна сметка открита в тази ТБ и т. н.
Кредитите, които банката отпуска, могат да бъдат контокорентен, ломбарден, сконтов, акцентен и гаранционен.
Влоговете от своя страна представляват акумулирани парични суми, които клиентите внасят в банките.
В зависимост от срока на вложението се различават срочни и безсрочни депозити (влогове). Срочните влогове се приемат в банките за определен период от време, който е посочен в писмен договор между страните. Срочни договори сдружения и т. н. Безсрочните влогове се наричат още "влогове на поискване''. Това са средства, които вложителите могат да изтеглят от банката по всяко време, предназначени са за всекидневно използване. По тази причина банките не са много заинтересовани да ги приемат, тъй като те затрудняват управленската стратегия на банката.
9.5.Банкова тайна.
* Банковата тайна е задължение на служителите на ТБ, членовете на управителния съвет и контролния съвет да не разгласяват факти и обстоятелства относно авоари по сметки, влогове и предоставени кредити на техни клиенти. Всеки един от тях подписва декларация при встъпване в длъжност, че ще пази банковата тайна.
Единствено по решение на съда могат да се предоставят данни, които са банкова тайна и то при условие, че има съмнение за престъпление. Нарушителите на тази тайна носят административна, наказателна и дисциплинарна отговорност.
Спазването на банковата тайна се регламентира в Закона за банките и Закона за БНБ.
9.6. Вътрешно банков котрол,
Задължена да предвиди създаването на специализирана служба за вътрешно банков контрпол е всяка ТБ.
Ръководителят на това звено се назначава от управителния съвет на акционерите. Звеното има администра­тивна самостоятелност, даваща му възможност да упражнява обективен вътрешно банков контрол. При констатиране на съществени нарушения, то е длъжно да информира дирекцията за банков надзор кам БНБ.
Дейността на това звено е регламентирана с наредба №10 на БНБ и е задължителна за всяка ТБ.
Звеното за вътрешно банков контрол извършва ревизии и проверки, които се изразяват в следното:
- дали записаните счетоводни операции са реално осъществени и дали към всяка една от тях има съответните първични документи с доказателствена сила;
- дали сключените договори и по-конкретно предоставените кредити, не.влошават финансовото състояние на банката -нейната ликвидност, капиталова адекватност, структурата на пасивите и активите следи за правилното опазване на Закона за счетоводството, банковия сметкоплан;
- правилно ли се попълват от банката съответните счетоводни форми, които се изпращат в БНБ.
Това звено съдейства за точния, пълен и верен съставен годишен отчет.
* Чрез първичните счетоводни документи се слага началото на създаването на счетоводна информация за извършените стопански операции в банките.
Информацията, която се обобщава чрез системата на счетоводните сметки съдържа данни за количествената и качествена характеристика на разнообразните факти, явления и процеси.
Основен период за отчитане на дейността на финансовите резултати на банките е финансовата година, която съвпада с календарната година.
Съгласно Националния счетоводен стандарт №16 банките и техните клонове със самостоятелна отчетност ежеседмично съставят вътрешни счетоводни баланси. Така те извършват междинно приключване на операциите си с натрупване началото на годината и го предоставят на БНБ.
В състава на годишния счетоводен отчет се е включват: счетоводния баланс, отчетът за приходите и разходите и приложение с информация за финансовото състояние.
Съставянето на годишния счетоводен отчет се извършва на основание обобщена информация по всяка счетоводна сметка. Дебитните и кредитните обороти на счетоводните сметки характеризират измененията на конкретния отчетен обект, а салдото изразява състоянието на същия обект в края на отчетния период.
Счетоводните отчети трябва 'да съдържат полезна за потребителите информация. Изискване е тя да е максимално точна. За да се създадат възможности за анализи и сравнения, в счетоводния отчет трябва да се даде информация и за състоянието на отделните показатели в края на предходния отчетен период.
9.7. ТЪРГОВСКИТЕ БАНКИ И КРЕДИТИРАНЕТО НА ФИРМИТЕ
Въвеждането на лодреденост /организираност/ в икономическите явления и процеси е нещо колкото трудно, толкова и важно. Организирането на механизмите на пазарното стопанство, в страните със стабилна икономика, е протичало години наред. Постигането .на едни действени, свободни, пазарни процеси продължава дълго. С времето се създават и отменят правила, като остават само на добрите. Наслагват се разбирания, норми и начин на мислене предавани от поколение напоколение. Самата същност на икономика основана на частнатасобственост и конкуренция не позволява застой след нейнотоизграждане, а продължаваща еволюция.
Организирането на банковото дело не прави изключение от общия икономически фон. За да се върви напред не е нужно, да се случи нещо коренно различно и ново, а по най-сполучлив начин да се възпроизвежда миналия опит. За да се развива банкирането трябва занимаващите се с тази дейност максимално да се вглеждат в уроците на миналото.
Натрупаните знания б това отношение никак не са малко, като се има в предвид дългото съществуваве на кредитните институции, разнообразието и интензивността на тяхната дейност. Организирането на кредитирането от своя страна е въпрос от първостепенно значение за всяка търговска банка, вследствие големия обем ресурси пласирани чрез него. Банките осъществяват най-ефективно и добре организирано кредитиране, както от гледна точка на цялото общество /те са притегателен пункт на търсещи и предлагащи парични средства/, така и от вътрешна, от позициите на последователността на администриране на заемите, гледна точка. Организацията на самия
кредитен процес е еволюирала и е достигнала равнище в различнитетърговски банки, което те непрекъснато се стремят да повишат. Чрез него банкерите преследват основна задача да открият най-способните икономически субекти и да ги подкрепят. Затова и стремежът е към непрекъснато усъвършенстване.
Кредитния процес .осъществяван в банките, освен интерес в занимаващите се с банкиране, събужда такъв и в банковите клиенти. Всеки кредитополучател би искал да знае "Какво ще го правят?", когато отиде с 'й;.молба за кредит в някоя банка. Би желал да знае какво се очаква от него, какво да изтъкне и какво да прикрие от аспектите на своята дейност и живот,за да получи, и то най-благоприятен кредит. Каква ще е цената за ползваните чужди средства? Какво трябва да издължи? Какви санкции да е напред на което банковият клиент би желал да знае отговора.
Във връзка с това настоящата ;магистърска теза има за цел да разгледа и изложи следните въпроси: - Историческите корени и еволюцията на кредита и банките.
Кредитът е категория, която е неразривно свързана със съвременната икономическа теория и практика. Появилите се кредитни отношения са родоначалник на търговския кредит, но със зараждането на банките се слага началото на друга основна форма на тези кредитни отношения, наречена банков кредит. Характерно за него е, че той не е в натура, а в пари. Субекти на кредитната сделка са банките и останалите физически и юридически лица. Банковият кредит се отличава от всички останали видове кредити, по следните характеристики: - висока степен на организираност;
- по-голямата му изясненост и осъзнатост;
- известност на силите и законите на които той се подчинява;
по-голямото постоянство на неговото възникване и прекратяване;
- опростяване на администрирането.
Характерно за банковия кредит е, че е нормативно реграментиран. В България това е извършено .чрез Закона за банките и наредбите на Българска народна банка.
- Същност на кредитната дейност.
Единствената дейност с приоритетно значение за търговските банки, свързана с използването на финансовите средства, е кредитирането. Затова и банковите кредити съставляват между 50 и 75 % от всички активи
- състояние което се дължи на факта, че банките получават най-големи брутни доходи от кредитната си дейност.Банката осъществява кредитната си дейност съгласно принципите за възвръщаемост, сигурност, доходност и обезпеченост при разумно управление на ликвидността и риска. Банковата кредитна политика трябва да гарантира един относително постоянен обем на раздаваните кредити. Тя трябва да се стреми да тушира влиянието на цикличните изменения в икономиката върху размера и структурата на кредитния портфейл.
Кредитната политика на банката е насочена към диверсификация на риска чрез отчитане прогнозните тенденции в развитието на националното стопанство както в макроикономически. план, така и на отраслово равнище. Видове банкови кредити. Постигането на балансиран кредитен портфейл, който може да обслужва различните цели на националната и местната икономика, гарантира на банката оптимално съотношение между риск и печалба, се постига чрез кредитна политика базираща се на рационално разпределение на ресурсите между различните видове кредити. * факторите и описанието на кредитния процес. Технологията на кредитния процес е съвкупност от взаимносвързани, последователно, често нормативно регламентирани правила, процедури, методи, както и начините и средствата за тяхното прилагане в процеса на
Тя е своеобразно описание на кредитните процедури, въз основа на което се създава на което се създава съответната вътрешнобанкова организация - определят се отделните кредитни звена, техните правомощия, функции и отговорности. Познаването на технологията е основна необходимост за създаването на рационална организация на кредитния процес.
Кредитния процес се разделя на етапи, като всеки етап се състои от процедури за неговото осъществяване и особености за протичането му. • Организирането на банковата дейност и с конкретен пример на кредитния процес.
Организацията е система от дългосрочни правила, за създаването на най-добрите условия за изпълнение на определени задачи.
ГЛАВА ШЕСТА 10. Влогова и депозитна дейност на Търговска банка. Банкови операции и документи.
Приемането на пари на влог и депозит се извършва на принципите на доброволност, договореност и запазване на банковата тайна. Откриването, воденето и закриването На влогове и депозити в лева и валута и разплащателни сметки в лева се извършва въз основа на изискванията на Наредба № 3 за плащанията, БУС 1092 чл.47 от ЗБКД.
6.1. Банкови влогове.
Банките приемат на съхранение (отговорно пазене) парични суми в лева и други валути, ценни книги и други движими вещи, които са на разположение на вложителя във всеки момент при поискване от негова страна (в рамките на работното време). Срещу тази услуга вложителят дължи на банката определено възнаграждение, пропорционално на времетраенето на влога. При паричен влог банката от своя страна дължи на вложителя уговорената лихва.
Банката открива следните видове влогове: спестовни влогове в лева и във валута на местни и чуждестранни липа; детски влогове; спестовни Влогове по договорени условия; жилищноспестовни влогове. приема парични суми при условие, че ще бъдат изтеглени след предварително опраделан срок (депозит) и разплащателни сметки в лева за плащане на данъци такси. услуги, погасяване на кредити и др.
Детски влог - такьз влог може да се открие на всеки български гражданин, ненавършил 18 години. Открива се от дееспособни лица, като захранването на влога може да става по касов и/или безкасов път, като банката издава спестовна книжка на името на титуляра, в която се отразяват движенията по сметката. При откриване на детски влог вносителят на сумата може да постави писмено условие (при настъпване на определена възраст, за обучение, при встъпване в брак и др.) за изплащането й. Непълнолетни титуляри на възраст от 16 до 18 години встъпили в брак, се разпореждат лично с влога си. При навършване на пълнолетие (18 години) сметката се закрива служебно и авоарът й се прехвърля по безсрочен влог. При закриване на детски влог спестовната книжка се олихвява и след изплащане на цялата сума се задържа от издателя й.
• Спестовен влог по договорени условия - такъв влог може да открие всеки български гражданин, както и чуждестранно лице, на което е разрешено по установен ред постоянно пребиваване в страната за спестяване на средства с целево предназначение, предварително определено от титуляра: покупка на движимо или недвижимо имущество, за лично пенсионно осигуряване, за обучение. При
Трябва да се има в предвид, че много от решенията при кредитните операции се вземат на база на конкретния случай. Така, че част.от правилата трябва да са дългосрочни /планирани/ и установени ':от организацията, но други да са правила за възможни случаи.Примерна организация на кредитния процес на базата на функционираща търговска банка и съпоставка /сравнение/ с технологията на кредитния процес в друга банка.
Кредитирането е сложен процес, изискващ както висока компетентност и умения, така и задълбочено познаване на банковата практика. Както се установи, то формира облика на банковата активност и е главното направление на растежа на банковите доходи. Важно условие за рационалното управление на кредитния процес и портфейл е сполучливата организация. Когато редът е изместен от хаос е съвсем"^!^: логично банката да не печели от кредитораздаването, а напротив да търпи ; загуби.откриване на влога банката издава на титуляра спестовна книжка. Управление на спестовен влог по договорени условия не се допуска от упълномощено лице.
• Валутен влог - Банката открива валутни влогове в щатски долари, германски марки, швейцарски франкове и други валути на български и чуждестранни граждани, които са получили разрешение по установения ред за постоянно или продължително пребиваване в страната. Суми по влога могат да се превеждат както в страната, така и в чужбина.
• Жилищноспестовни влогове - този вид влогове се характеризират най-вече с това, че внесените по тях суми са предназначени за покупка или строеж на жилище (гараж, ателие), за преустройство, . ремонт, подобрение и замяна на жилищни имоти. Жилшцноспестовните влогове, при определени от съответната банка условия, могат да дават право на банков кредит.
6.,2. Видове депозити.
Банката открива във всичките си клонове следните видове депозити:
1. Депозит в левове-за 1, 3, 6, 9 и 12 месеца.
2. Депозит в чуждестранна валута-за 1, 3. 6. 9 и 12 месеца.
3. Седем и четиринадесет дневен депозит ~ по депозира се начислява лихва. съгласно тарифата на банката, като лихвата не се капитализира и сумата може да се тегли само от клона на банката. след изтичане на срока, за който е бил сключен. При предсрочно изтегляне на депозит не се начислява лихва върху сумата. На депозанта се издава договор за депозит, подпечат н с официалния печат на банката. По желание на клиента може да му бъде издадена спестовна книжка (като заплаща) за депозита, като се запознае индивидуално с условията на договора и преди отразяване на сумата се записва "запознат . с условията по депозита", което титулярът потвърждава с подписа си. При всяка операция по депозита от титуляра се изисква представяне на екземпляр от договора.
Депозитните сметки се използват за съхранение на парични средства, платими със срок на предизвестие от клиента до банката или при други предварително договорени условия за плащане. Главното им предимство е по-високият лихвен процент,. който клиентът получава срещу отказът му да ползва парите си за определен срок. Този срок варира от една седмица до две години, като различните банки предлагат различни условия. При теглене на суми преди договореният срок лихвата "се губи". Банките не носят отговорност, ако подписите върху документите за извършване на операции по сметката са били обект на умело, визуално неразличимо подправяне. Депозитни сметки се откриват както на физически лица, така и на фирми.
Разплащателна сметка на граждани и домакинства.
Титулярът на тези сметки е физическо лице. Този вид сметки са много удобни за поддържане на парична наличност на сигурно място, която се и олихвява. Разплащателната сметка се открива лично в клона на банката при спазване на изискванията на Наредба № 3 за плащанията и въз основа на искане за откриване на банкова сметка, съгласно БУС за съставяне на платежни документи. Титулярът на разплащателната сметка е задължен да поддържа необходимата сума по сметката си за осигуряване на всички заявени плащания и задължителния минимум.
Върху влоговите ?и депозитните операции се осъществява вътрешен контрол от главния счетоводител и директора на клона. Контрола се провежда •- по сметки и документи. Проверява се разпределението и изпълнението на функциите на служителите: тяхната компетентност., редовното и стриктно проверяване от тяхна страна на документите - формално и • тематично, отчитане на операциите п предаването им в счетоводните служби и незабавно уведомяване на горепосочените органи за възникнали нарушения.
6.3, Банкови операции и документи.
Тези документи са унифицирани, съгласно изискванията на БУС и представляват готови формуляри, които се попълват от клиентите. Най-
1. Искане за откриване на банкова сметка - това е готова (бланкетна) форма, която се попълва само веднъж при откриването на всяка нова сметка.
2. Искане за закриване на банкова сметка - и този документ (формуляр) се подава само веднъж и то само тогава, когато клиентът иска да закрие конкретна своя сметка.
3. Вносна бележка. Образец 5-1. Това е документът, който се попълва от вносителя на суми в брой по всяка сметка при всяко внасяне. Той служи и като доказателство, че определена сума е внесена по определена сметка. Вносната бележка може да играе ролята на платежно нареждане, когато се внасят пари в една банка, с искането те да бъдат отнесени по сметка в друга банка.
4. Платежно нареждане. Образец 5-2. Този документ се използва при т.нар. "безкасови плащания" и с него титулярът на определена сметка нарежда на обслужващата го банка да извърши прехвърляне на определена сума от неговата сметка (да задължи сметката му) по сметка на трето лице (получател).
5. Платежно нареждане (вносна бележка) за плащане към бюджета. Образец 5-3. Това е вариант на платежното нареждане и се съставя, когато наредителят разпорежда съответните суми да се преведат от неговата сметка по сметка на бюджета. За всеки вид данък, акцизна стока или услуга, такса, мито, осигуровка, лихва, имот и т.н. или всеки вид документ се съставя отделен платежен документ.
6. Безкасовите (безналични) плащания, са тези, при които движението на дарите се извършва чрез преводи от една сметка към друга, без да е необходимо плащане "в брой". Различаваме следните няколко вида безналични плащания; директен превод, плащане с акредитив, плащане с незабавно инкасо и плащане с чек.
• Директен превод. При него наредителят задължава банката -платец да прехвърли определена сума от неговата сметка по сметката на трето лице - получател.
• Плащане с акредитив. При този вид плащане наредителят упълномощава банката да открие за негова сметка акредитив в полза на трето лице - получател, до посочени от наредителя размер на сумата и условия за плащане. Акредитивът представлява писмено заявление на банка, с която тя се задължава да изплети на посоченото в акредитива лицев определената в него сума, ако въпросното лице предаде в банката описаните в акредитива документи в упоменатия срок и при изпълнение на всички условия, описани в акредитива.
Това е особена форма за разплащане между две страни, сключили договор за поръчка, гарантиращ страните по договора.
7. Съгласие за незабавно инкасо. Образец 5-4. Това е също готов формуляр, който се попълва. от наредителя и екземпляри от него се подставят на банката на титуляра, и на лицето, в чиято полза е издаде. С него наредителят (платецът) дава предварителното си съгласие сметката му в банката автоматично да се задължава в полза на третото лице, когато то представи своето искане. По този начин малките фирми (а и не само те) могат да се извършват плащанията си за ток, вода, телефони др.
3. Платежно искане. Образец 5-5. Това е документът, който се съставя (в два екземпляра) за теглене на суми от чужда сметка, по която има съгласие за такова (съгласие за незабавно инкасо). По този начин се теглят суми и от ДОО за изплащане на различните обезщетения, при наличието на съответните правни отношения.
9. Нареждане - разписка за теглене на пари в брой. Образец 5-6. На територията на България плащанията "в брой" са разрешени до размера на 5000 лева еднократно. Над този размер те задължително се правят по безкасов път. Което не пречи на мнозина някои по-големи плащания, за които не искат да минат през банките, да ги разбият на няколко по-малки. Освен това трябва да се знае, че от сметката си клиентът може да тегли пари без ограничение до размера на наличността в сметката. В някои случаи банките, при изплащането на по-големи суми (над 200 лева за деня на плащането) могат да откажат плащането, ако клиентът не е заявил намерението си да изтегли такава сума поне три работни дни предварително.
11.ЛИХВА, ЛИХВЕН ПРОЦЕНТ, ЛИХВЕНА ПОЛИТИКА НА БАНКИТЕ -
И РОЛЯ
В съвременната пазарна икономика най-важните икономически функции на държавата са: създаване ,на правна основа за функциониране на икономиката; определяне на макро стабилизационната политика; разработване на научнообосновани програми за развитие на производството, за влияние върху разпределението иа ресурсите и за повишава неефективността от тяхното използване; разработка на кратко срочни и дългосрочни програми за въздействие върху разпределението на-доходите и отстраняване до известна степенна недостатъците на пазара.
Необходимостта от държавно регулиране от коригиращата и допълващата намеса на дьржавните органи във. функционирането и балансирането на пазарната икономика произтича от недостатъците на ;:пазара Основното предназначение на регулиращата дейност на :пазара е решаването на стратегически задачи на социално-икономическите пропорции в икономиката.
На държавния апарат се възлага ролята на стимулатор, на фактор, подпомагащ влиянието на пазарните сили при постиганото па целите, възприети като рационални. Там, където пазарът и конкуренцията не могат да насочат или ускорят икономическото развитие, държавата се намесва по-напосредствено. По своята същност регулирането представлява комплекс от мероприятия на държавата, насочени към поддръжане на известна пропорцноналност на макроикономическо равнище.
Прякото дьржавно регулиране на макроравнище се прилага тогава, когато пазарите механизми и конкуренцита не дават желаните резултати. Колкото пазарните механизми работят по-добре, толкова държавното регулиране има по-малко значение. Границите между пазара и държавното регулиране са твърде подвижни, но всеки от тези регулативни фактори има своите особености, механизми и лостове.
В условията на преход към пазарна икономика, броят на стопанските субекти, които искат да ползват кредити непрекъснато се увеличава и изменя. Резултат от това е по-голямата заинтересованост от страна на физическите и юридическите лица към условията и предпоставките за получаване на кредити, към начина на определяне на лихвата и към лихвената политика на държавата. Разширява се кръгът на лицата,, които влагат свободните си парични средства на срочен или безсрочен депозит и получават съответната лихва.
По своята същност лихвата представлява цената на кредита, т.е. възнаграждението, което кредитополучателя заплаща на кредитора за предоставените му на заем парични средства. Тя е заплащане за услуга от паричен характер.
Лихвата е абсолютната сума на компенсация към собственика на парите. В този смисъл тя е ценова категория, но за разлика от всички останали цени. тук паричното изражение е спрямо пари, които се търсят и предлагат като стока, но за временно ползване. Обикновено лихвеното плащане се измерва чрез лихвения процент - сумата на лихвата, отнесена към депозита или към парите, дадени в заем.
Лихва е всяко плащане за временно ползване на парични средства, които могат да се групират, класифицират по различни признаци: 1. в зависимост от начина на изчисляването или
• проста л и х в а -за нея е -характерно, че в края на изтеклия период тя не се прибавя към главницата /първоначалната сума на кредита или заема/, т.е. олихвяването за следващият период е върху чистата остатъчна част на дълга без лихвата за предходния период;
• сложна лихва- при нея изчислената сума на лихвата за изтеклия период се прибавя в края на периода към главницата и през следващия период се олихвява увеличената с лихвата главница.
2._в зависимост от произхода им:
• законна - това е лихвата, която произтича от
законови и други нормативни актове; " договорна - това е лихвата, която изрично е посочена в договора по сделката; « мораторна -/закъснителна, наказателна/ - това е лихвата, която се дължи при забавяне на парични задължения.
3. в зависимост от момента на изплащанети им:
• декурсивни- когато се изплащат едновременно със заема или кредита, върху който са начислени; • • а н т и ц и п а т и в н н - когато кредиторът взема начислената лихва от кредитополучателя, в момента на отпускане на заема или кредита;
• интеркаларни - това са лихвите, които получават акционерите за вложените в акционерното дружество суми, преди да започне дейността му.
4.___ в_ зависимост от операциите, които извършват банките:
"а к т и в н и - това са лихвите, които банките получаватпри отпускането па кредити, т.е. при извършването наактивни операции; - "пасивни- това са лихвите, .които банките изплащатна физическите и юридическите лица за направените при тях депозити /влогове/, т.е. при >.свършването на пасивни операции.
Както всички ресурси, така и финансовите ресурси или капитали имат своя цена. струват пари. Необходимо е да се установи и знае тази цена, т.е. цената на финансовите ресурси или на разходите за набявянето /осигуряването на капитали. Цената обикновено е означена като лихва и винаги е опрелена в процент за годината. По-точно казано, универсалната цена па финансовите ресурси или капитали елихвата, която се плаща за тях.
Обикновено с прието да се счита, че използването на собствени ресурси с безплатно или е поне най-ефтината форма на финансиране. Това формално е така, защото за парите, които принадлежат на отделните физически или юридически лица и използвани за техен собствен бизнес не се заплаща никому нищо. Те, обаче, биха могли да ги предоставят на влог или депозит и да им носят доход под формата на лихва. Именно този пропуснат доход под формата на лихва може да се счита като цена на собствените средства. Следователно и собствените средства имат цена, която се свежда до лихвата -универсална цена на капитала.
Както споменах по-горе, лихвата се измерва чрез лихвения процент. Той представлява отношението на абсолютния размер на платената лихва към породилата .я сума па кредита. Лихвеният процент винаги се дава като годишна норми на доходност от даден . паричен актив, но само ако изрично е споменато, той може да е месечна или шестмесечна величина. Неговото равнище се определя от търсенето и предлагането на заемни парични средства - свободни парични капитали. Търсенето на капитали зависи от желанията на инвеститорите да развиват дадени дейности и да влагат в тях средства.
В стопанството лихвеният процент изпьлнява няколко основни функции:
1) Рационализира използването на ресурсите в обществото, като ги насочва към доходоносно влагане. Тази си функцп; процентът изпълнява и като
2) Информира за доходоносните възможности и става основа за оценка.на алтернативи. Така лихвеният процент е основен инструмент на финансовите анализи и разчети на фирмите домакинствата и държавата.
3) Стимулира към жертви на текуща консумация с оглед на бъдещи изгоди от производствената дейност.
Тези функции се изпълняват както от, номиналния, така и от реалния лихвен процент. Номиналният лихвен процент е платеният лихвен процент, определен спрямо текущите условия на кредитиране, а реалният лихвен процент е цената, която инвеститорът плаща за запазване /спрямо падежа на дълга/ на покупателната сила на отстъпената му в заем сума.
Разграничаването на процента на номинален и реален има много важно стопанско значение. При висока инфлация обикновено в номиналните лихви се съдьржа една сериозна инфлационна премия, която отразява очакванията на кредиторите за бъдещи покачвания на цените и съответна загуба на покупателната сила н з парите. Ако темпът на инфлацията не е бил коректно прдвиден при договарянето на номиналния лихвен процент, възможно е реалният да бъде отрицателен. Това демотивира спестителите и те търсят алтернативни начини да влагат парите си - като купуват стабилна чужда валута или недвижимо имущество, злато, скъпоценности и блага, които при инфлация не намаляват реалната си стойност.
Изчисляването на реалният лихвен процент може да стане въз основа на темпа на очакваната или действителната инфлация. Най-просто реалният лихвен процент може да се изчисли, като от номиналния се извади темпът на инфлацията:
реален лихвен % - номинален лихвен % - теми на инфлация
Лихвеният процент е алтернативната цена на всяко капиталово вложен не. Той дава надеждна информация за състоянието на капиталовия пазар, мотивира или ограничава деловите инициативи.
Величината и динамиката на лихвения процент зависи твърде много от търсенето и предлагането на заемни средства. С увеличаването на предлагането лихвения процент спада, а при нарастване на търсенето се увеличава. Движението на лихвения процент е винаги в определени граници, при които интересите на заемодателите и заемополучателите се съгласуват на взаимноприемлива икономическа основа Едните трябва да бъдат икономически заинтересовани да предоставят заеми а другите - да ги получават, ползват и да плащат съответната лихва.
Сумата на простата лихва е равна на произведението на сумата на капитала, годишният лихвен процент и срока к години, отнесено към сто, т.е. :

Z кредит . год.лих.% . срок в години % лихва =100

Ако срокът на дълга се определя в дни., формулата придобива следният зид:

Z лихва =
Z кредит = год.лих.% . срок в дпи
100 . 360
При определяне сумата на лихвата, ако ме е договорно друго. го.годината се приема. за 360 дни. а месеците - п о 30 дена.
За да определят по-лесно по-бързо сумата на простите лихви по отделните сметки на физическите н юридическите лица, открити при тях, банките установяват предварително фиксиран делител. За целта използват формулата:

Фиксиран делител = ______360____
Лихвен %
С помощта на този фиксиран "делител сумата на лихвата се изчислява много по-лесно по формулата:.
Z лихва = Z на салдото по сметката_
фиксиран делител
Начинът за изчисляване на сложната лихва с по-различен. Както бе споменато, за нея е характерно това, че определената сума на лихвата се прибавя в края на периода към главницата, за да бъде обект на олихвяване през следващия 'период, т.е. дългът се увеличава с
начислената през изтеклият период лихва и общата сума се олихвява през следващия период.
За опростяване на изчисленията е въведен т. нар. Капитализационен фактор. Той се установява като към еденица се прибавя стотна част от лихвения процент и получения сбор се степенува на срока, за който се изчислява лихвата, т.е.
Iкапитализационен фактор = срока(1 + л их. %)100

И така, формулата за изчисление на сложната лихва придобива следният вид:
Увеличеният дълг = началният дълг * капиталтационния фактор
За да се избегнат сложните и трудоемки изчисления, банките и другите кредитни институции ползват готови таблици, в които е посочена величината на капитализационния фактор при различен брои години и при различни по величина лихвени проценти. Посредством тези таблици се печели доста време, осигурява се по-голяма точност на изчисленията и се намалява риска от технически грешки.
Лихвените проценти за предоставените кредити и за привлечените под формата на депозити, спестявания или заеми кредитни ресурси намират израз в лихвената тарифа на всяка търговска банка. Лихвената тарифа на дадена банка или кредитен институт съдържа лихвените проценти, които се прилагат за различните видове заеми и кредити, отпускани от тях, а също така и за различните видове срочни и безсрочни депозити, направени при тях. Те обаче не са строго фиксирани, а конкретният им размер обикновено е обект на договаряне между страните.
Държавата управлява процеса на преход към пазарна икономика чрез редица финансови регулатори. Един от тези пазарни финансови регулатори е лихвения процент.
Лихвеният процент е цената на специфичната стока, наречена "заемен капитал". Тя се опреля от търсенето и предлагането на свободни парични капитали под формата на заем или дълг. Държавата в лицето на Националната банка /БНБ/ въздейства върху конкретната величина на лихвените проценти на Търговските банки, чрез устновяването на основен лихвен .процент. Търговските банки се рефинансират от Централната банка по основния лихвен процент поради което икономически са принудени да се съобразяват с него и . да определят своите конкретни лихвени проценти с няколко пункта над или под него.
Чрез използването на основния лихвен процент Националната . банка, а в нейно лице и държавата, провеждат своята политика, т.е. дирижират лихвената политика на търговските банки.
Търговските банки могат да сключват заеми от -Централната банка, но когато правят това, заплащат лихва, която се нарича дисконт. У нас дисконтът е основният лихвен процент, определен от БНБ. Хората обикновено мислят, че увеличаването на дисконта. т.е. базовия лихвен процент, означава повишаване на лихвените проценти и по депозитите в Търговските банки. Понякога дископтът.се смесва н с лихвения процент по първокласните заеми /заемите, предоставяни на сигурни клиенти, за които рискът е минимален..
Промяната на дисконта може да не се отрази на лихвения процент по първокласните заеми както и на пазарния лихвен процент. формиран по обикновените операции на Търговските банки със своите клиенти. Това е така, защото вероятността те да се обърнат за заем от Централната банка не е голяма, тъй като съществуват разнообразни методи за акумулиране на заемни средства
Увеличаването на дисконтовия процент оскъпява банковите заеми на свободния финансов пазар. Това кара Търговските банки да търсят други начини за увеличаване на своите заемни фондове. Следователно повишаването на дисконта е рестриктивна операция, която потиска желанието им да сведат свободните си средства на много ниско равнище.
Обратно, намаляването на дисконта е експанзивна операция. Тя прави по-малки разходите на Търговските банки по заемите от Централната банка, когато те им са необходими, за да попълнят кредитните си ресурси. По този пачи м Тьрговските банки биват стимулирани да намаляват своите излишни резерви. Това означава, че паричното предлагане нараства, когато разходите по заемите от Централната банка намаляват.
Лихвеният процент е един от -основните инструменти, които държавата използва, за да влияе върху деловата активност. Повишавайки или намалявайки този процент, Централната банка затруднява или облекчава достъпа на Търговските банки до заемните средства и по този начин ограничава или разширява техните възможности за предоставяне на кредити на предприемачите и на други клиенти. Изменението на лихвения процент принуждава и Търговските банки съответно да изменят неговия размер, като по този начин е възможно да се оскъпи, или поевтини кредитът. Намаляването на лихвения процент стимулира търсенето на кредит, увеличава производствения капитал и се разширява търсенето на инвестиционни и потребителски стоки. Повишаване цената на кредита, обратно, намалява неговото търсене, а следователно и търсенето на средства за производство и предмети за потребление.
Чрез политиката на открит пазар Централните емисионни банки на страните също влияят на величината и динамиката на лихвените проценти.откритият пазар намира израз ь активно участие на държвните финансови органи при покупка и продажба на ценни книжа с оглед да се въздейства върху паричния пазар и върху предприемаческата активност в националното стопанство.
Ако Централната емисионна банка с решила, че парите в обръщение с недостатъчни, тя участва п капитал опия пазар чрез изкупуване на Държавни ценни книжа. С това се вливат допълнително средства в стопанския оборот Когато Централната банка е на мнение, че наличните парични средства в стопанството превишават нуждите на обръщението, тя пристъпва към продажба на Държавни ценни книжа. С това на практика се изтеглят парични средства от стопанския оборот и от паричното обръщение.
С 'тези операции банката действа противо инфлационно, но с риск да се попречи на разширяването и активизирането на производството, защото, както инвестиционните, така и погребителските кредити стават скъпи - лихвените проценти се повишават. Инфлацията се овладява до известна степен, но в замяна на това стопанската активност спада, поради високия сконтов процент и свързаните с него лихвени проценти, прилагани от Търговските банки спрямо техните клиенти.
Вследствие на държавната намеса в парично-кредитната дейност на страната естественото съотношение между търсенето и предлагането на заемни средства се променя а заедно с това и цената на заема или кредита - лихвата. По-високото лихвено равнище в страната с предпоставка за привличане на повече кредитни ресурси и чуждестранни инвестиции.
Основният лихвен процент се определя от Управителния съвет на БНБ и се обнародва в "Държавен вестник". -Лихвените проценти, които Търговските банки заплащат на вложителите и депозантите си обикновено са под основния лихвен процент, а лихвените проценти,
начислявани и събирани от кредитополучателите - над основният лихвен процент.
Основният лихвен процент в нашита страна, прилаган понастоящем продължава да бъде висок, въпреки намаленията, които се направиха напоследък. Той се отразява стагниращо върху стопанската дейност и особено върху инвестициите. Но рязкото и еднократно намаление на лихвения процент също може да се отрази негативно върху икономиката, върху валутния курс и доходите на населението.
Лихвената политика, която провеждат българските Търговски банки е основана на съгласуване. Вместо да се конкурират на паричния пазар чрез провеждане на конкретна лихвена политика те предпочитат провеждането на съгласуван подход и по същество съгласувана лихвена тарифа. Дългосрочните инвестиционни кредити са сравнително", неизгодни. Лихвите все още създават сериозни финансово-икономически затруднения на тези стопански субекти, които ползват кредити за дългосрочно инвестиране. Възвращаемостта на средствата при дьлгосрочните инвестиции е бавна, а стопанският и финансов риск е сравнително висок.
Между лихвата лихвената политика, валутния курс и платежния баланс на страната съществува връзка и взаимно влияние. Промяната на размера на основния лихвен процент поражда съответни изменения в равнището н динамиката на валутния курс и чрез него на състоянието на платежния баланс.
Очевидно лихвата и лихвената политика следва да държат сметка и да се съобразяват с реалната конюктура на стоковите и паричните пазари, със състоянието на платежния баланс на страната й с покупателната способност на националната парична единица - левът. Тези процеси възникват и протичат обективно и не търпят неадекватна субективна намеса от страна на държавата или от нейните специализирани органи и институции.
Иванов, Костадин; "Държавно регулиране на икономиката"; София; 2002 г.
12. БЕЗНАЛИЧНИТЕ ПЛАЩАНИЯ,ИЗВЪРШВАНИ ОТ БАНКИТЕ И НОРМАТИВНОТОИМ РЕГЛАМЕНТИРАНЕ
12.1. Същност на безналичните плащания
Плащанията са посреднически сделки между банки и техните клиенти,свързани ' с прехвърлянето на пари по банкови сметки и плащания в наличност между търговци независимо от сделката, която е породила плащането. Когато плащанията се извършват без участието на банките те се наричат налични, а когато се осъществяват чрез посредничеството на банките се наричат безналични плащания.
При безналичните / безкасови / плащания сметните отношения между фирмите се уреждат без да се борят и пренасят налични пари, като се прехвърлят средствата от сметката на купувача по сметката на доставчика/
Някои автори считат, че средствата по сметките на фирмите в банката не представпяват пари. Те отричат участието на парите в безналичния паричен оборот. Е. Андрес счита, че в "сферата на безналичния оборот се обръщат не пари, а стоки". Обръщението на стоките според него се осъществява независимо от това опосредствано ли е то от парични знаци, от идеални покупателни средства или кредит.
Проф. А. Гусаков счита, че в "сферата на безналичните разплащания" се осъществява преминаване на стойността от един собственик в друг, нейното движение, а не движението на парите, които участват в този процес само във функцията "мярка на стойността". Но под стойност тон разбира паричната форма на стойността, чието движение се осъществява без помощта на налични пари, на основата на движението на платежните документи. Безспорно безналичните / безкасови / плащания се осъществяват чрез записвания по сметките в банките, Тези записвания отразяват заплащането на изпратените в предадени стоки, работи и услуги и представляват паричната форма на тяхната стойност. Тъй като по сметките на фирмите в банките се прехвърлят на стоките и услугите, а паричната им стойност, следователно по тях се съхраняват парични средства и при безналичните разплащания се осъществява именно * тяхното движение. Действителното движение и на наличните парични знаци и на парични средства по банкови сметки се обуславя от движението на стоките. И едните и другите имат една и съща материална основа - обръщението на обществения продукт, В процеса на кръгооборота паричните средства по банкови сметки постоянно се превръщат в налични пари, а наличните пари в безналични средства. Независимо от това не е възможно и не следва да се слага знак за равенство между тях. Наличните пари приемат веществен израз, който видимо се възприема и след като напуснат каналите на банката извършват самостоятелно движение, върху което не е възможно да се упражни контрол от страна на държавата. Обратно паричните средства по сметките в банката макар и да представляват стойността на материалните ценности не могат да се видят и усетят, и тяхното движение се осъществява под непосредствения контрол на банката, която следи за законосъобразното им и целенасочено използване.
Безналичните плащания може да стават само по нареждане или с предварително съгласие на платеца при предоставени от него условия и размери. Според българското законодателство няма ограничения за количеството пари и броя на сметките. В зависимост от нормативните документи, които регламентират валутния режим, плащането може да се извършва не само в български левове, в брой и по сметка, но и в други валути. За съхраняването на пари и извършване на безналични плащания банките откриват сметки на своите клиенти, независимо местни или чуждестранни лица. Откриването и воденето на сметката се подкрепя с договор. Банката има право да събира служебно някои суми от сметката на клиента без да изисква изричното му съгласие.
Банките не контролират предмета на сделката, по която възниква плащането освен ако това не произтича от договор за кредит.
За по-висока ефективност при изпълнението на посредническата роля при извършването на безналичните плащания е необходимо банките да си взаимодействат тясно. Те могат взаимно да се информират за банковото обслужване на информационна система между тях. Отношенията между БНБ и другите търговски банки трябва да поддържат минимален резерв по сметките си в БНБ. Централната банка организира и регулира изграждането на банковата система за електронни разплащания / БИСЕРА/. Участието на търговските банки и техните клонове е задължително и за да се включат в системата БНБ им предоставя индивидуални банкови клонове.
Необходимост от безналични плащания
Проблемите на безбанковите плащания са ежедневни проблеми за всички граждани и фирми в условията на пазарното стопанство. Как ще се извърши плащането и по какъв начин ще се гарантира получаването, от една страна на парите на доставчика, а от друга, на стоките и услугите от купувача са предмет на ежедневно мислене и
дейност на фирмите. Целта на отделните контрагенти в разплащателните отношения е да се извърши реализация на стоките и услугите и да се .получи еквивалента им при възможно най-малък разрив между времето на движение на стоките и времето на движение на парите.
У нас, понастоящем все още предпочитаната форма на плащане е в брой, поради ред причини. По този начин търговците гарантират по-висока степен на сигурност при реализиране на сделката и избягват опитите за превръщане на търговските банки във "филиали" на Данъчните управления.
Но все пак при плащанията в налични пари има твърде големи неудобства, а и повишен риск. Ето защо плащанията между стопанските субекти обикновено се осъществяват чрез посредничеството на банките като се използва системата и механизма на безналичните плащания.
Безналичният паричен оборот възниква и се извършва в процеса на възпроизводството в резултат на движението на материални ценности. Той отразява кръгооборота на средствата на отделните фирми и на стопанството като цяло.
Необходимостта от безналични плащания намира израз в следните аспекти :
1. Безналичните плащания или плащанията по сметки водят до намаляване на налично паричната маса в обръщение и съответно на чистите разходи по паричното обръщение, т.е. на разходите свързани с печатането, съхранението, предвижването по предназначение на парите. При тях парите се използват не като средство за обръщение, а като платежно средство.
2. Чрез безналичните плащания се ускорява движението на паричния еквивалент на изпратените стоки и извършените услуги от купувачите към доставчиците, в резултат на което се ускорява оборота на авансирания паричен капитал и съответно се повишава рентабилността на производството.
3. Безналичните плащания чрез банките създават условия за създаването на разплащателната с кредитната им функция. На тяхна основа се проявяват "чудеса на кредита", намиращи израз в "правенето" чрез кредита на пари и на тази основа, на банкови депозити, създаващи възможност на банките да разширят своите активни операции. Отговор на въпроса до каква степен могат чрез кредита да се създават депозити, които са основа за предоставяне отново на кредити, запазвайки ликвидността на банките дава
кредитния мултипликатор. Той се получава като отношение на единица към процента на банковите резерви.
4. Безналичните плащания създават по-голяма сигурност в разплащателния процес и в бизнеса въобще. Чрез тях банките упражняват ежедневен контрол върху цялостната дейност-на своите клиенти. Клиентите им трябва да бъдат кредитоспособни, платежоспособни и коректни във взаимоотношенията си както със своите контрагенти, така и с банките.
Следователно безналичните плащания рационализират разплащателния процес, съдействат за ускоряване оборота на капитала и повишаване рентабилността на общественото производство. Степента на мащабите на развитие на безналичния паричен оборот служат като един от най-важните показатели за зрелостта на банковото дело и за възможностите на банките ежедневно да въздействат върху икономическите процеси.
Форми на безналични плащания
Стопанската дейност протича при различни пространствени, икономически, финансови, нравствени, социално-психологически и други условия, Различна е и отдалечеността ма финансовата стабилност на фирмите; не е еднаква степента, в която в която те се познават и доверието на което се радват; много са натурално-веществени и стопанско-правните предпоставки за извършване на плащанията; широк е диапазона на мотивите и интересите на контактуващите страни; не са редки случаите на нарушения на клаузите предвидени в сключените договори. Това налага да се прилагат различни форми на плащания, които да бъдат съобразени в максимална степен'с конкретните условия и да осигуряват финансово страните, участващи в разплащателния процес.
Основните форми на плащане се разграничават помежду си по :
а) използваните платежни документи
б/ технологията на осъщесвяване на плащанията, намираща израз в начина на движение на платежните документи и на парите
в) възможносттите за използване на банковия кредит за своевременно осъществяване на плащанията.
г) начина на предоставяне на съгласието на платеца за извършване на плащането.
д) степента на гарантиране на плащането на доставчика и на получаването на стоките от купувача.
В действащата Наредба за плащане се предвижда използването
на следните основни форми на безналични плащания
1 . Директен превод (трансфер), наричан още вирментна форма.
2. Акредитив
3. Незабавно инкасо
4. Плащане с чек
5. Кредитни карти
Извършването на плащанията между фирмите поставя сериозни задачи пред счетоводството. Сред тях доминира точното и навременното отразяване на промените в средствата на контрагентите, на възникналите междубанкови -сметни отношения, на поетите и изпълнените от банката ангажименти в процеса на плащането, на наличността и движението на приетите за инкасиране платежни и други документи, на направените разходи и други. Изпълнението на тези задачи до голяма степен зависи от съдържанието на възприетата форма на плащане.
1. Директен превод (вирмент)- Чрез тази форма обикновено се уреждат сметни отношения между фирми, които се намират в едно населено място или се обслужват от един банков институт. При нея. доставчика предава стоката, извършената работа или оказаната услуга от купувача (платеца) и той нарежда на обслужващата го банка да заплати стойността и.
При вирмента платежните документи се съставят от наредителя и той носи отговорност за последиците от неправилното им съставяне. Нареждането се изплаща от банката безкасово, като се използва авоарът на фирмата-платец по нейната сметка в банката.
Директният трансфер може да. се използва и при междуградски плащания. Единственото различие е, че при тях възникват сметни отношения между банките, обслужващи., платеца и бенефициента. В този случай директният трансфер може да се извърши чрез изпращане на документите по пощата или чрез БИСЕРА.
Банките не контролират забавянето при представяне на нарежданията за плащане от страна на платеца. Лихвите . се начисляват, ако се забави плащането след представянето на платежни документи.
Предпоставки за използването на тази форма на безналично плащане е наличието на редовни и добри сметни отношения между контрагентите, гаранция за което е доброто финансово състояние на платеца и готовността му да изпълнява редовно и безусловно своите платежни задължения.
Директният трансфер е подходящ за извършване на плащания към бюджета, ДОО, ДСК и други институти по повод на начислените суми в тяхна полза.
2. Акредитивна форма - При акредитивната форма на плащане инициативата отново е на страната на платеца, но тя притежава три основни особености :
а) заплащането на платежните документи става по местонахождението на доставчика
б) за тази цел купувача предварително блокира средства
в) плащането на доставчика е гарантирано
Акредитивът се открива на основата на платежен документ в зависимост дали откриването на акредитива се извьршва чрез; БИСЕРА или чрез пощенска кореспонденция. С този документ клиентът на банката упълномощава своята банка да открие акредитив при определени условия. Надлежността на документите се проверява на базата на "Еднообразни правила и обичаи по отношение на документераните акредитиви" (ЕПООДА) на Междунарондата търговска
Акредитивната форма на плащане има и недостатъци, които ограничават приложението и :
- при нея движението на материалните ценности е подчинено на движението на паричните средства.
- купувачите нямат достатъчна възможност за контрол по спазване договорните задължения от доставчиците.
- несвоевременно откриване на акредитива е пречка за изпращането на стоките или извършването на услугите. "Акредитивната форма на плащане се използва :
- при еднократни връзки между доставчиците и купувачите, тъй-като не се познават помежду си. . -
- при необходимост от гарантиране на плащането на доставчиците от нередовни платци.
3. Незабавно инкасо - В повечето случаи фирмите се намират в постоянни или продължителни връзки помежду си. Познават се и се ползват с взаимно доверие, дължащо се както на доброто им финансово състояние, така и на утвърденото им име на контрагенти,
продавач да получи веднага сумата на изпратената стока, респ. на предадената работа или услуга. Така се създава сигурност и се ускорява процесът на плащането.
Плащането с чек е удобна форма за безналични плащания,поради което широко се прилага в страните с развита пазарна икономика и добре изградена банкова инфраструктура. Чрез чековете се намалява налично паричния оборот на страната, превръща се мъртвия паричен капитал в реален, функциониращ чрез кредитите; ускоряват се разплащанията; намалява се техническата работа на банката и нейните клиенти; дава се възможност за извършване на плащанията непосредствено в момента на получаване на стоката.
5. Клиринг - При постоянни взаимоотношения между фирмите дължащи се на взаимноизвършвани услуги, уреждането на сметните отношения между тях може да се съкрати и опрости значително, като се възприеме системата на т.нар. взаимни прихващания – клиринг Той е особена форма на безнапични плащания и при него плащанията се извършват чрез прихващане, като по разплащателната или заемната сметка на фирмата се отнасят само разликите, получени след взаимно прихващане на предявените от тях и срещу тях вземания и задължения.•Прихващането може да има еднократен или системен характер Й Еднократните прихващание от своя страна могат да бъдат единични или групови. Единичните прихващания засягат сметните отношения между отделен доставчик и платец. При груповите еднократни прихвзщания се засяга по-широк кръг от фирми. Системните прихващания изискват да се създаде специална организация за тях. 6. Плащания с банкови карти - Плащанията с банкови карти се извършва според Наредба № 16 от 02.03.1995 г.(ДВ.28). С тази наредба се определя реда за издаване на банкови карти и за извършването чрез тях на плащания и други операции на територията на страната. Тя се издава само на физическо лице (картодържател), а плащанията се извършват само в левове.
Банковата карта се издава въз основа на договор между издателя и картодържателя, при условие'че картодържателя има открита разплащателна сметка и в писмена форма е предоставил на издателя правото да съобщава на националния оператор информация за състоянието на сметката му и размерът на покритието и лимитите по сметката му.
12.4Банкови гаранции - Банковата гаранция е неотменяем
спазващи традиционно установените изисквания на търговската етика. В тези случаи сметните отношения между тях се уреждат като се използва незабавно инкасо.
Инициативата за плащането чрез незабавно инкасо е на фирмата-получател (доставчик), за разлика от досега разгледаните форми.
Фирмата-платец декларира своето съгласие предварително от нейната сметка по искане на фирмата-получател да се теглят договорираните с нея суми за плащане по сметката. Следователно се предоставя на банката, която обслужва платеца, а копие се изпраща до получателя, който получава право на незабавно инкасо.
При плащане чрез незабавно инкасо, съществува известен риск за фирмата-купувач. Той може да се елиминира чрез банкова гаранция или депозит в банката.
4. Плащане с чек - Чековете са удобно средство за плащане. По същество те са писмено нареждане на платеца до обсужващата го банка да предостави на посочен бенефициент определена сума. С оглед на това, чековете се издават само срещу банки, в които издателите им разполагат със свободни парични средства или имат договорен кредит по тях (овърдрафт).
У нас се използва само стандартно установени форми на чекове, предварително одобрени от БНБ. Използването на чековете налага да се правят няколко вида счетоводни записвания, имащи най-обикновен, елементарен характер.
В определени случаи плащанията към фирми могат да се правят с чекове от т.нар. лимитирани чекови книжки. Те се издават въз основа на предварително заделени за тях средства на наредителя. Последните определят и тавана, лимита, в рамките на който могат да се правят плащанията чрез тях.
Използването на лимитирани чекови книжки предизвиква промени, които са обект на счетоводно отчитане. В най-общи линии те се свеждат до следното :
- намаляват се средствата по разплащателната сметка на наредителя, притежател на лимитираната чекова книжка.
- при изплащане на предоставен за инкасиране чек се намалява размера на блокираните средства със спициално предназначение и се 'увеличава авоара на бенефициента по разплащателната му сметка.
Плащането чрез лимитирани чекови книжки имат редица предимства, изразяващи се главно в това, че позволяват на фирмата-нгажимент на банката или фирмата да изплати определена сума при настъпване на определени условия. Тя не е самостоятелна форма на плащане, а специфичен обект на търговията, възникнал поради необходимостта да бъдат покрити щети на някоя от страните по търговския договор, дошли като резултат от неизпълнението на целия договор или на част от него. Следователно, взаимоотношенията по издаването на една гаранция могат да се поставят като един триъгълник, съставен от банката - издател на гаранцията и страната, която е бенефициент по гаранцията.
От друга страна, самата гаранция се основава на търговския договор и искането за откриването на гаранция.Целта на банковата гаранция е да освободи бенефициента от неблагоприятните последици на определен риск.
Формата и съдържанието на договора за-банкова гаранция се определят от страните - участници, като нареждането за нейното издаване трябва да е пълно и да е съгласувано предварително между лицата.
Елементите, съдържащи се в банковата гаранция, се основават на условията на търговския договор, но банката си запазва правото да внася изменения в текста, предложен от наредителя, или да формулира нови условия и елементи. Техниката на откриване и оформяне на банковите гаранции в много отношения е аналогична на техниката при откриваме на нетменяеми акредитиви.
Наложилата се практика на безналичните плащания най-широк периметър на прилагане има директната форма. По-слабо разпространена в практиката е формата на разплащания незабавно инкасо. При нея съществува известен риск за фирмата-доставчик или от липса на средства по разплащателната й сметка. Особено неприятни проблеми възникват при реализацията на вече направен акредитив и документното му обезпечение. В международната търговия акредитивът има по-пълно, приложение.отколкото при разплащанията в страната. Като най-несигурна форма на безналично плащане в условията на нашата икономическа реалност се очертава чекът, въпреки че намира широко приложение в развитите страни. Голямо приложение в нашата страна намира клирингът. Използват го фирми, с постоянни взаимоотношения при взаимоизвършвани доставки и услуги. Най-ефективна форма за разплащане при
установената система на'движение на платежните документи са
незабавните плащания. При прилагането на тази форма на плащане в отделни случаи .движението на паричните средства изпреварва стоково - материалните ценности.
Следователно най-оптимален вариант на уреждане на сметните отношения между фирмите може да бъде този, при който функцията на парите като платежно средство максимално се доближава до функцията" на парите като средство за обръщение, т. е. когато движението на стоките и парите става едновременно. Целта е безналичните плащания да бъдат привлекателни за стопанските субекти, клиенти на банката.
Изградената у нас система за безналични плащания зачита интересите на страните, участващи в разплащателния процес, спомага за неговото ускоряване и допринася за осъществяването му с минимален размер на наличните пари при най-малко разходи на време и труд
РЕГЛАМЕНТИРАНЕ НА ВАЛУТНИТЕ ОПЕРАЦИИ И ВАЛУТНИ ПАЗАРИ

13. ВАЛУТНИ_СДЕЛКИ И ОПЕРАЦИИ СКЛЮЧВАНИ ОТ БАНКИТЕ НА ВАЛУТНИТЕ ПАЗАРИ ИНОРМАТИВНОТО ИМ РЕГЛАМЕНТИРАНЕ
Валутният пазар е свързан с организацията на валутната търговия. Валутата или Валутната единица е названието на паричната единица на дадена страна, когато трябва да се съпоставя с други парични единици, т.е, когато в определена степен- тя изпълнява функцията на световни пари.
Необходимостта от валута за осъществяването на външнотърговските сделки поражда развитието на валутните пазари. В този смисъл, валутния пазар представлява организирана система от делови връзки и взаимоотношения между продавача и купувача на валута в съответната страна (национален валутен пазар) или в глобален мащаб (международен валутен пазар).
Валутният пазар, от една страна , е основен компонент на паричните пазари , а от друга , чрез колебанията на отделните валути той влияе както на паричните пазари, така и на фондовите борси.
Валутните борси се характеризират с колебания в стойностите на отделните валути.
Посредствените: учасници. във валутните пазари са. банките извършващи международни сделки за своя сметка или за сметка на свои клиенти. Това е парична най-важните валутни пазари да израснат в обособени банкерски центрове.
Сделките на валутните пазари и борси се разделят на два вида: обичайни, спекулативни (характерни за валутните борси).
Стоковия характер на парите придава на валутата характерна стока тя става обект на пркупко - продажба и зависи непосредствено от съотношенията между търсенето и предлагането.
Валутният курс е цената на валутата на една страна, изразена в паричните единици на друга страна. Формирането на валутните курсове се нарича котиране на валути. Известно като фиксинг който се определя от Централната Банка.
Валутните курсове приемат вида на сделките , осъществявани на специализираните валутни пазари - спот-курс, форуърд-курс, фючерс-курс и други.
Фиксираните валутни курсове . Преминаването на границите отвъд фиксинга характеризира двата реципрочни процеса-девалвация (понижаване цената на валутата по отношение на друга) и ревалоризацията (повишаване цената на една валута спрямо друга).
Конвертируемост или конвертабилност , се нарича правото на свободна разменяемост на една валута с друга, без за това да е необходимо каквото и да е било разрешение от правителствени, банкови и валутни органи на страната, кадето се извършва обменът. С помощта на пазарните механизми, валутната конвертируемост само по себе си е условие за определянето на реален курс на паричната единица.
Валутните курсове се управляват от Националната Централна Банка, която създава и регулира валутния пазар. Чрез специално упълномощение банки , наречени "маркетмейкъри",т. е. тези, които създават "правят" пазара.
Практиката на мръсния флотинг , което означава , че на валутата не се позволява свободно да плава, а тя се поддържа от преднамерените действия на паричните власти.
Маркетмейкъри са тези Държавни Търговски Банки, които по внушение на Централната Банка или по собствена воля се намесват н допълват интервенцията на банката на банките.
Основа на валутните операции на Банките са международните икономически отношения. Банките са предимно посредник между търсенето и предлагането на чуждестранна валута и операциите между икономическите субекти.
Търговските банки предоставят на стопанските субекти специализирани консултации по въпроси на външните плащания, за конюнктурата на паричните пазари и условията на финансиране и кредитиране, дават информация за сконтовите проценти, за движението на валутните курсове и други. С разширяване на кръга от кореспондентски отношения с чуждестранни банки се увеличава и възможността българските фирми да използват нови източници на чужда валута.
Големите търговски банки предлагат на фирмите цялостното текущо обслужване в национална и чуждестранна валута, краткосрочни и средносрочни кредити, приемат депозити във валута. -
Банките откриват акредитиви по нареждане на български вносители в полза на чуждестранни износители, откриват акредитиви в полза на български износители; приемат (или изпращат) документи за инкасо ;"осребряват" чекове ; акцентират, авалират, сконтират и ломбандират заповед и менителници; предоставят краткосрочни и средносрочни валутни .кредити; извършват арбитражи, касови и срочни валутни сделки; издават банкови гаранции по износа на български и чуждестранни икономически субекти.
Валутните операции на търговските банки, се намират под надзора и контрола на БНБ.
Банковите валутни операции са:
-активни;
-пасивни;
-комисионни;
-арбитражни;
Чрез активните валутни операции търговските банки насочват и използват мобилизираните пари (капитали) в чуждестранна валута. Основна активна банкова операция е валутният кредит.
Към активните операции спадат още и съучастията във валута т. е. ,дялово участие (без валута) на банката в други банки (предприятия) в страната и чужбина. Съучастието се изразява в притежаване на акции, дялове и други. То дава право на банката да участва в разпределянето на крайния продукт, без да участва в управлението на предприятието или банката, с които е в участие.
Чрез пасивните операции банките привличат валутни капитани. Тези средства са във вид на депозити или влогове в чуждестранна валута. Срочните депозити са устойчивата част от привлечените средства в чуждестранна валута. Безсрочните валутни депозити са подложени на ежедневни колебания. Ако се изтеглят изцяло от техните притежатели, могат да затруднят банките. Поради това често се приема уговорката собствениците им да ги теглят след изтичането на предупредителен срок (до няколко дена). Срочните депозити могат да се разглеждат като "твърди пари" и "пари на предизвестие". При "твърдите пари" се определя точен срок (1,3,6 или 12 месеца), след изтичането на които може без предизвестие да се изтегли сумата . При вторите - "пари на предизвестие" -предизвестието е задължително условие , за изтегляне на валутната сума.
Прави се разлика между срочните депозити и спестовните влогове (в чуждестранна валута)- депозитът е с точно определен срок и след изтичането му вложителя може да тегли и използва сумата.
Към пасивните банкови операции се отнасят и получените съучастие във валута. Сдружения за съучастия се създават, когато съответната банкова сделка е рискована или изисква голям обем валута, с каквато банката не разполага.
При комисионните .операции във валута банките не влагат пари, а отказват услуги и посредничество (срещу определени комисионни възнаграждения). Такива са ;
-преводни операции (разплащания с чужбина по нареждане и за сметка на клиенти);
-търговско посредническите операции ( покупко- продажби на чуждестранна валута, благородни метали и други);
-акредитивните операции и други.
Арбитражните операции са друг вид банкови операции с чуждестранна валута. Чрез понятието "арбитраж" най-общо се означават едновременните покупко-продажби на валута, за да се получи печалба от разликата в цените на валутите. На валутните пазари се извършват валутни лихвени арбитражи. Валутния арбитраж представлява едновременна покупка и продажба на валута за да се постигне валутна изгода (печалба). Той се разграничава според целите на уравнителен (конверсионен) и спекулативен ( диференциален ). В зависимост от броя на валутите, в които взимат участие , валутният арбитраж бива: прост или пряк ( с участието само на две валути) и сложен ( с участието на повече от две валути). Според разполагането им във времето валутните арбитражни операции са касови, срочни и комбинирани.
При конверсионния арбитраж сделките (покупко- продажба)на
чуждестранна валута, се сключват с цел да се погаси едно задължение с най-малка сума национална валута или да се обмени (продаде) чуждестранна валута срещу най-голямата сума национална валута. При този вид арбитраж началната и крайната валута във веригата операции се различават ( започва се с една валута, а се завършва в друга).
При спекулативния арбитраж се купуват и продават валути с цел да се извлече печалба от разликата в курсовете на една и съща валута на различните пазари по едно и също време. Следователно чуждата валута не е цел за арбитражиста,- а само средство за постигане на печалба. Операциите завършват в една и съща валута, т, е. "движението" на операциите (и валутите) е кръгово.
В търговските банки се концентрира първичното търсене и предлагане на валутите. .От сделките с валути те получават доход, състоящ се в разликата ( маржа) между курсовете "купува" и "продава". Величината на този доход зависи от обема на извършените посреднически покупко-продажби и от размера на мрежа по отделните сделки. Ето защо търговските банки трябва да предлагат във всеки отделен случаи такова равнище на котировките, което да привлича клиентите.
Заедно с това банките извършват покупко-продажби на валути за свои нужди и за постигането на определена "валутна позиция" (съотношението между операциите "купува" и "продава" за всяка стилна чуждестранна валута),
"Евродоларов" пазар се нарича тъй като се търгува с долари. Евродоларите са авоари от щатски долари при европейски банки, които поради липса на благоприятни условия за пласмент в САЩ търсят краткосрочен пласмент на европейския пазар.
Категорията "евровалута" днес се употребява като общо наименование на всички валути, с които се търгува на този пазар. Евровалутата е срочен депозит, материализиран в парични единици на една страна, вложени в банки на други държави. Характерно за тези срочни депозити са кратките им надежди- не по-дълги от 6 месеца. За да бъде една валута включена в; евровалутните трансакции (разпшащания), тя трябва да отговаря нагледните изисквания:
-да се търси от участниците в международната търговия.
-да бъдеконвертабилна с другите валути. В сравнение с националните търговски банки евровалутните банки притежават редица привлекателни черти:
1. Евробанките имат по-малки админастративни разходи поради минималната резултативна намеса на държавните институции.
Евровалутния пазар е нерегулируем, а това му осигурява висока конкурентноспособност, отчитаща търсенето и предлагането на евровалута.
2. Евробанките за разлика от националните търговски банки не създават нови пари, когато дават заеми.
3. Поради отсъствие на институционален контрол на евровалутните депозити, исторически се създаваха условия лихвеният процент по депозитите да бъде равен или по-висок от депозитите на националните парични пазари.
Международните парични пазари възникват като относително самостоятелни капиталови пазари. Те се характеризират с финансови инструменти в качеството. им на обекти на международна парична търговия: евровалута в нейните форми-еврооблигации, европолици, евроакции, синдикатни заеми, двойно валутни облигации, тьргуеми операции и други.
Евровалутата е финансов инструмент на евровалутния пазар» тъй като това са краткосрочни депозити, при които вложителите им губят правото да теглят от тях за определен период.
Спекулативите заеми като специфичен- обект на международна парична търговия, са средносрочнн п дългосрочни заеми в големи размери в съответна валута,
Двойно валутните облигации имат за цел намаляване на валутния риск на инвеститора.
Като сравнително нов обект на международни парични пазари се явяват търгуемите опции. Прилагат се за преодоляване ни проблеми по външен дълг на страните. Те са гаранции за получени заеми.
На валутните пазари като обособена част от паричните пазари се извършват както традиционни сделки, така и спекулативни и застрахователни сделки.
Застрахователните (хеднеинговите) валутни операции се извършват с цел да се избегне или намали рискът от загуби при очаквана неблагоприятна конюнктура върху бъдещи валутни постъпления и плащания. За застраховане от опасения за валутен риск от промени в котировките "продава" и "купува" се извършват арбитражни операции.