Семейно и наследствено право (ЮЗУ) Теми 38-41

ВЪПРОС № 38. РАЗМЕР НА НАСЛЕДСТВЕНИТЕ ДЯЛОВЕ

Наследниците от 1-ви ред - децата на наследодателя, включително осиновените получават по равни части. Когато децата на наследодателя или някои от тях са починали или са недостойни, наследяват др. низходящи (внуци, правнуци) no право на заместване, т. е.получават наследствена част, която се следва на замествания. При липса на наследници от 1-ви ред, наследниците от 2-ри ред (родителите, при О. осиновителите) получават равни части, а ако единият от тях е починал (или в недостоен) цялото наследство се получава от този, който е жив. Ако починалият е оставил само възходящи от 2-ра и no-горна степен, те наследяват равни части. Ако същите са от различна степен, наследство получават от най-близките по степен, без да се прави разлика дали е по бащина или по майчина линия.
Когато в З-ти ред има наследници само от 2-ра група - братя и сестри и техните низходящи до 2-ра степен, братята и сестрите на наследника получават по равни части, а низходящите им деца и внуци по пр. на заместване – частите им по колена. Когато починалият е оставил само братя и сестри + възходящи до 2-ра степен и пo-горна стенен, първите получават 2/З от наследството, а възходящите - 1/З. Дяловете на братята и сестрите се определят е зависимост от това дали те са еднородни или едноутробни или еднокръвни. Еднокръвните и едноутробните - 2 пъти по-малък дял от наследството.
Преживелият съпруг наследява заедно с всички наследници както следва:
- когато наследява с 1-ри ред наследници - ­низходящите получават от индивидуалното имущ. на наследодaтeля част, равна на частта на всяко дете, без значение е броя и пола на децата. В този случай съпругът получава от СИО - ½ като собственик и участва с друга 1/2 на общността като наследник.
- Когато наследява с 2-ри ред наследници, а при липса на такива, с З-ти ред, той получава дял както от индивидуалното имущество на наследодателя, така и от неговото участие в СИО. В тези случаи от значение е продължителността на брака. Когато наследява заедно с наследниците без запазена чест (с възходящи или братя и сестри), преживелият съпруг получава 1/2 от наследството, ако то се е открило преди навършване на 10г. от сключване на брака, а ако брака е продължил 10г. и повече, той получава 2/3 от наследството. Когато наследява заедно с възходящи и братя и сестри, при брак с по-малка продължителност от 10г. , той получава 1/3, а при брак над 10г. -1/2 от наследството. Ако няма наследници от трите реда, съпругът получава сам ЦЯЛОТО наследство. Ако няма наследници от З-те реда и съпругът на наследодателя също е починал, наследяват наследниците от 4-ти ред (роднини по съребрена линия от З-6 степен включително). Законът не казва нито за дяловете на наследниците от 4-ти ред, Когато НЯКОЛКО роднини с еднаква степен се призовават едновременно да наследяват, за това намира приложение принципа за равенство на наследниците от един ред. Равенството в дела на всеки от наследниците отразява еднаквата родствена близост, следователно наследниците от 4-ти ред, които са от една и съща степен на родство получават равен дял. Те придобиват всички права, но нямат право на запазена част от наследството и могат да бъдат отстранени от всяко лице, посочено като наследник в завещанието. Ако няма роднини от 4-ти ред, наследството преминава към държавата – тя го приема по опис. Наследството се превръща в държавна собственост.


ВЪПРОС № 39. НАСЛЕДСТВЕНОПРАВНО ПОЛОЖЕНИЕ НА СЪПРУГА

Преживелият съпруг е наследник по роднина, но той не влиза в редовете на роднините -- наследници по закон, а наследява заедно с този ред наследници, който е призован към наследство. Неговото право се основава на брачната връзка с наследодателя, а не на кръвна връзка. Трябва да съществува реален брак м/y съпрузите, за да може в случаи на смърт на единия от тях, другият да наследява. Преживелият съпруг наследява имуществото на починалия, заедно с роднините от четирите реда наследници. Когато няма такива наследници, преживелият съпруг е единствен наследник. Когато наследява с децата , съпругът има равен дял с всяко дете. При наследяване с роднини съотн. на делбата зависи от продължителността на брака. При брак до 10г. -съпругът получава 1/2, над 10г. -2/3. Ако бракът бъде прекратен, съпрузите (бившите) престават да бъдат законни наследници един на друг. Когато при смърт на наследодателя е имало висящо бракоразводно дело, наследниците на ищеца, които имат правен интерес да отстранят преживелия съпруг от наследство, могат да продължат делото (когато иска се основава на вината на преживелия съпруг), за да установят основателността на иска. Ако иска бъде уважен, наследствените права на преживелия съпруг се погасяват. Унищожаването на брака също има за последица изгубване взаимното право на наследяване на бившите съпрузи. Особена хипотеза на наследяване на ИМОТИ, които се включват в наследството чрез тяхната реституция. Тези имоти могат да бъдат наследявани от наследниците на nocледващия съпруг, само ако възстановяването им е станало преди неговата смърт и ако той от брака с наследодателя е имал родени или осиновени деца. Тези ограничения са с цел да запазят интересите на роднините на наследодателя от едно неоснователно облагодетелстване на лица, външни на кръга на наследниците по закон.


ВЪПРОС № 40. НАСЛЕДЯВАНЕ ПО ПРАВО НА ЗАМЕСТВАНЕ

То представлява изключение от правилото, че по-близките по степен изключват по-далечните в интерес е на низходящите.
Право на заместване - право на наследника да заеме мястото и да встъпи в степента и право на своя наследодател и да получи частта, която би се паднала на последния, ако той беше жив в момента на откриване на наследството на неговия наследодател или ако беше достоен да наследява, т. е. това е възможност на децата на един починал или недостоен наследник да го заместят и да получат наследството, което той би получил ако беше жив и имаше право да наследява.
Същност на правото на заместване ­самостоятелно, лично право на лицето, което наследява. Низходящият, който замества своя възходящ не упражнява едно право на последния при откриване на наследството, защото той изобщо няма пр. да наследява. При безвестно отсъствие обявеният за умрял се замества на общо основание. Ако едно лице е обявено само за отсъстващо и предполагаемите наследници са въведени във владение на имуществото му, те могат да гo ползват и управляват, но не могат да заместват отсъстващия. Лице, което се е отказала от наследството не може да бъде замествано (това следва от разпор. на закона, че частта на отказалия се уголемява частите на останалите сънаследници). Наследството по заместване става по КОЛЯНО, т.е. само низходящите на починалия наследяват. Заместващият може да наследи по заместване, дори ако се е отказал или е недостоен да наследи. Наследяване по заместване се допуска по права линия без ограничение на степените и до З-ти ред низходящи на братя и сестри. Починалите преди наследодателя братя и сестри и недостойните такива се заместват само от своите деца и внуци. Наследяването се допуска за всички и техните низходящи до 6-та степен – по-нататък практ. е невъзможно. Съпругът на наследника по заместване няма дял от наследството. Такъв имат само неговите деца. Наследствена трансмисия - също има заместване, но правната обосновка е друга - ­наследникът трябва да е починал след наследодателя, но умира преди да каже приема ли наследството или не.
Пр. на заместване: Наслед трансмисия: Пр. на наследника на едно
Призованият да наследява умира лице, починало преди след откриване на наследството но преди да е изявил волята си или недостойно да наследява относно премвнсто на да наследи частта на възход. наследството.
Допустимо е за низходя Наследяват всички щети по права линия и наследници от 1 - 4-ти ред за низходящите на братя и сестри на наследодателя. Прилага се при наследяване по закон и при наследяване по завещание - Възможно е при наследяване по закон.


Въпрос No 41. Особени правила при наследяването по закон

Наследниците по закон имат и допълнителни права:
-част от тях имат право на запазена част - ­децата, родителите, съпруга. Запазена част е ­тази част от имуществото на наследниците, която закона запазва за посочения кръг наследници и с която същия не може да се разпорежда чрез завещание или дарение. Ако се получи запазената част, наследникът има право да иска възстановяването по съдебен ред и предявен иск самостоятелно или делбено производство или чрез възражение;
-право на обикновена покъщнина - ­наследниците, които са живели заедно с наследодателя и са се грижели за него получават в наследство и обикновената покъщнина , а ако се занимават със земеделие и не са съответно възнаградени по друг начин­ получават и земеделския инвентар на наследения;
Предпоставки: съвместен живот с наследaтeля:
- наследника да е полагал грижи за него. Законът не изисква грижата да бъде специална. Достатъчни са обичайните грижи. Няма изискване за срок в който да са полагани грижите /практиката приема тип 1 година преди смъртта на наследателя/. Ако няколко наследници са се грижили за него или получават равни дялове от покъщнината.
Право на покъщнина имат само призованите за наследяване. Като имуществено право това право е наследимо. Обикновено покъщнината – съвкупност от движими вещи които са служели за задоволяване на ежедневни битови нужди на семейството /луксозната покъщнина се изключва/. Взема се под внимание и стойността на вещите.
Право на обикновена покъщнина може да се търси преди и по време на делбата. Ако е преди делбата-покъщнината се определя от цялата наследствена маса. Ако наследството се изчерпва само с тези вещи - стига се до делба - доброволна или съдебна - права на наследниците, които приживе на наследателя са спомогнали за да се увеличи наследството – могат да искат при делба да се пресметне това увеличение в тяхна полза ако не са били възнаградени по друг начин. Става дума за реално увеличение, което е резултат на труди средства, вложени от наследника от наследеното имущество приживе на наследодателя. То трябва да е изразено е някаква форма постройки, имота, насаждения и др. и да е налице в момента на откриване на наследството. Това увеличение се дава свръх дела на наследниците. Дава се в натура, а ако е невъзможно в пари.
Претенцията може да се предяви преди и по време на делбата. Това право има имуществен характер и по пътя на правоприемството преминава към наследниците. Давностния срок е 5 години.