Убийството е най-тежкото и най-строго наказуемото във всички времена и във всички законодателства престъпление против личността. Наказателната отговорност за убийство в Наказателния кодекс обхваща деференцирано всички възможни хипотези (чл.115 - чл.125 от НК). Разследването на убийство в повечето случаи е твърде сложно, тъй като престъпниците използват различни начини за неговото извършване, укриване, замаскиране, дори инсцениране на самоубийство. Затова криминалистиката използва комплексни научно-технически методи и средства, както и многообразни технически подходи и действия за тяхното разкриване и разследване.
Поводи за образуване на предварително производство за умишлено убийство са: съобщение от граждани, открили труп или негови части; съобщение от свидетели, очевидци на престъплението; съобщения на длъжностни лица от медицински заведения, в които е откарано ранено лице и в следствие е починало; установяване от органите на полицията, следствието или прокуратурата на признаци за извършено убийство; личното явяване на извършителя в полицията и др. Предварителното производство се образува когато са налице едновременно и двете хипотези на чл.186 от НПК- законен повод и достатъчно данни (чл.186,ал.1 от НПК) и когато се налага извършване на неотложни следствени действия (чл.186, ал.2 от НПК). Като изключение от общото правило, предварително производство може да бъде образувано при липса на достатъчно данни и без да се прави предварителна проверка, когато е намерен труп със следи от насилственно причиняване на смъртта, както и във случаите на безследно изчезнали лица и на неестественно прекъсване на живота. Методиката на разследване на умишлени убийства изисква установяването и доказването на следните основни групи обстоятелства: По отношение на субекта на престъплението: Кой е извършил убийството? От едно или в участие с други лица е извършено убийството? Какви признаци характеризират убиеца и неговите съучастници? По отношение на обекта на престъплението: Коя е жертвата на убийството и против кого е насочен престъпния умисъл? Дали убитото лице не притежава някои квалифициращи деянието признаци, например бременна жена, длъжностно лице, новородено и т.н.? По отношение на субективната страна: Какви цели е преследвал убиеца и какви са мотивите за извършване на престъплението? Каква е формата на вина-с пряк или евентуален умисъл. Какъв е характера на наказателната отговорност на обвиняемия в убийството? По отношение на обективната страна се установяват особеностите на изпълнителното деяние и престъпният резултат: Кога и къде е извършено убийството? Какви са обстоятелствата, способствали извършването на убийството и причинната връзка между действието/ бездействието на виновното лице и настъпилия резултат?
Най-често срещаните следствени версии са: Версии за личността на пострадалия и особенните качества, които притежава. Версии за времето и мястото на извършване на убийството. Версии за способите и средствата, които са използвани за извършване на убийството. Версии за броя на извършителите.
Първоначалните следствени действия при разследване на умишлени убийства включват: оглед на местопроизшествието и трупа, разпит на очевидци и други свидетели, възлагане и извършване на съдебномедицински, криминалистични и други експертизи, освидетелстване на лица заподозрени в убийството.
Огледът е първоначално неотложно следствено действие след образуване на предварителното производство. Той има съществено значение за целия наказателен процес, което се определя от характера и от обхвата на задачите му, а именно: 1) Определяне на мястото и времето на извършване на убийството. Съди се по количеството и местоположението на следите от кръв, от трупните петна, негативните обстоятелства като липса на кръв под и около трупа, изстиването и вкочанясването на трупа и т.н. Мястото на намирането на трупа може и да не съвпада с мястото на извършване на убийството. Затова разследващият трябва внимателно да съпостави обстановката на мястото на намиране на трупа с характера на уврежданията по него, с позата на трупа, с другите данни, от които може да се получи представа за начина на убийството и за следите на действителното местопроизшествие, и да отговори на въпроса извършено ли е убийство там, където е намерен трупът. Ако мястото на намиране на трупа не съвпада с мястото на убийството, трябва да установи къде е извършено убийството и да изучи пътищата и начините за преместване на трупа; 2) Установяване на самоличността на пострадалия. Използват се наличните документи и сведения, дадени при заварените при огледа лица, и други; 3) Опре-деляне способите и средствата, които са използвани за извършване на убийството. Вземат се под внимание характерът на телесните повреди, намерените веществени доказателства и т.н.; 4) Определяне на лицата, които могат да бъдат призовани като свидетели. Проучва се, кой е могъл да види и чуе, кои лица са имали връзка с местопроизшествието през този период от време и т.н.; 5)Установяване дали убийството е извършено в съучастие. Преценява се характерът на използваните способи и средства, установява се има ли следи от различни лица, угарки от различни марки цигари, загасяни по различен начин и т.н.
Неразделна и много важна част от огледа е фискацията на местопроизшествието и на обектите във вида, в който са открити, на взайморазположението и функционалната връзка помежду им. Най-ценни насоки за следите от престъплението и за това, къде и как да се търсят, следователят може да получи в резултат на внимателното изучаване на трупа на жертвата на престъплението. Като се има предвид, че трупът отразява действията на убиеца и на убития преди смъртта, при неговия оглед е необходимо да се изясни: 1)Какви следи би трябвало да останат в резултат на извършеното престъпление? Къде може да се търсят тези следи? Как може да се търсят? Според чл. 131 от ПНК “Оглед на труп се извършва на мястото, където той е открит, в присъствието на съдебно-медицински експерт, а когато няма такъв – в присъствието на друг лекар.” Необходимо е огледът на трупа да се извършва при дневна светлина или при максимално ефективно изкуствено осветление, като в отделни случаи е наложително той да бъде повторен на другия ден. Ако не е възможно по време на огледа да се установи самоличността на убития, следователят отбелязва в протокола за огледа на трупа всички данни, които са необходими, за да може това да стане при по- нататъшните следствени действия. В тези случаи е необходимо да се направи т.нар. словесен портрет, при което особено старателно трябва да бъдат описани неговите особени белези (татуировки по тялото, бенки, брадавици, рани и др.). Абсолютно точно трябва да бъдат описани дрехите на убития, техните най-характерни признаци, а също и намерените в тях предмети. Дрехите и предметите, открити във и около убития, трябва да се запазят, за да може при нужда да бъдат показани на лицата, които ще го разпознават. Ако трупът в момента на откриването му е в напреднал стадий на разложение или умишлено е обезобразен от престъпника, за да се затрудни неговото разпознаване, следователят трябва да възложи на съдебномедицинският експерт да възстанови, доколкото е възможно, външността на убития. С цел неговото идентифициране е необходимо да му бъдат снети дактилоскопични отпечатъци. Това действие се извършва от експерта криминалист с помоща на съдебния медик.
Щателно трябва да бъдат зафискирани и т.нар. явления по трупа – вкочаняванията и петната. По тези явления и други подобни може да се установи времето на настъпването на смъртта. Цветът, количеството и времето на появяване на послесмъртните петна могат да насочат към причината за настъпване на смъртта. При остра кръвозагуба, петната се появяват бавно и са оскъдни. Ясно червените петна сочат като възможна причина отравяне с въглероден окис; кафеникавите – отравяне с бертолетова сол; ясно червеникаворозовите – измръзване и т.н.
След подробното описание на следите в огледния протокол те трябва да се фотографират по правилата на мащабната фотография и ако е необходимо, да се направи отливка.
В случайте когато поради причинените наранявания или късното откриване на трупа трябва да се извърши възтановяване на някой признаци се налага провеждането на разпознаване. Разпознаването е самостоятелно следствено действие, независимо че може да се извърши веднага след огледа на територията на местопроизшествието. Затова се закрепва в определен протокол. Трупът се предявява на близки на пострадалия в състоянието, в което е намерен, при спазване на установените технически изисквания в това отношение. Паралелно с огледа на местопроизшествието следователят и оперативният работник организират издирването и разпита на очевидци на престъплението и на лица, които са открили трупа. При разпита на свидетели, които са били очевидци на убийството, се търси отговор на няколко основни въпроса: Кой е извършил убийството? Познава ли свидетелят престъпника и ако не го познава може ли да даде описание на неговия външен вид – лице, ръст, дрехи, характерни признаци в походката и телосложението? Откъде е дошъл и в каква посока се е оттеглил? Познава ли свидетелят жертвата? Носил ли е убиеца някакви предмети? Взел ли е убиеца вещи и предмети от жертвата? Какви предмети е оставил престъпника на местопроизшествието? При разпита на свидетели, които не са били очевидци на престъплението, се цели установяване на следните обстоятелства: време на откриване на трупа и позата, в която е бил (ако е била променена от близки или медицинско лице, направило опит за изкуствено дишане, проверка на пулса и т.н.); познанството на свидетеля с убития и дали подозира определена личност в извършване на убийството; виждал ли е свидетелят преди и веднага след убийството или лица със съмнително поведение в близост до местопрестъплението; забелязал ли е МПС, което би могло да бъде използвано от убиеца- марка, цвят, регистрационен номер, начин на потегляне и посока на движение.
Предприемат се и други първоначални следствени действия. Това са обикновено претърсване и изземване, личен обиск и освидетелстване. Освидетелстването на лице, заподозряно в извършване на умишлено убийство, се провежда още в първоначалния етап на разследването като неотложно следствено действие поради това, че факторът време е от съществено значение за откриването и изземването на важни следи по тялото и дрехите на заподозрения. Обикновено това са т.нар. “микроследи”, попаднали върху заподозрения при използване на огнестрелно оръжие, при контакт с пострадалия или при допир да предмети, инертни материали, почва, растителни видове и други вещества, характерни за местопроизшествието. Същите лесно могат да бъдат отстранени по механичен или химичен начин (изтупване, изпиране, измиване, третиране с разтворители и т.н.), в резултат на което се унищожават частично или напълно. Личният обиск се провежда: 1) при задържане, когато лицето е заварено по време на убийството или непосредствено след това, когато е посочено от очевидец, когато върху тялото или дрехите му са открити явни следи от убийството (чл.202 от НПК); 2) “когато има достатъчно основания да се смята, че лицата, които присъстват при претърсването, са укрили предмети или книжа от значение за делото” (чл.138, ал.1 от НПК). На личен обиск се подлагат облеклото и тялото на лицето.
В следващите следствени действия основно място заема разпитът на обвиняемия. При непосредственото извършване на разпита се дава пълна възможност на обвиняемия да изложи под формата на свободен разказ обясненията си независимо дали неговата версия противоречи на останалите доказателственни материали. По възможност се изяснява кога е възникнал умисълът за убийството и какви са мотивите; какъв е произходът на оръжието, което е използвано, и кои са характерните признаци, които има; как е проникнал обвиняемият до пострадалия; какви следи и други веществени доказателства са укрити и унищожени; колко наранявания е причинил на пострадалия и как е настъпила смъртта. Обясненията се закрепват в протокола за разпит.
Друго последващо следствено действие е очната ставка. Тя се провежда в случаите на противоречия в показанията на свидетелите и обясненията на обвиняемия относно неговото алиби, при възникване на противоречия в обясненията на съучастниците( ако има такива) относно инициативата на всеки един от тях в подготовката и извършването на убийството.
Като под вид на предумишленото убийство от гледна точка на състоянието, при което се обмисля това престъпление и се взема решение за неговото извършване може да се квалифицира в т.нар “убийство по поръчка” или “поръчково убийство”. Това становище защитава и Константин Бобев – автор на редица побликации в областа на криминалистиката. Според него това убийство е разновидност на умишленото, защото се извършва след предварително, спокойно и старателно обмисляне на основните моменти в неговото осъществяване. “Поръчковите убийства” са тежки престъпления против личността, свързани с големи икономически, финансови, политически и др.интереси. Характерна особеност на тези убийства е, че те се подготвят в условията на дълбока конспирация и често с участието на повече от две лица – “поръчител” (подбудител), “посредник” (помагач, подбудител), изпълнител и др. Като правило “поръчителя” и изпълнителя на “убийството по поръчка” не се познават и не общуват помежду си, което води до изключително трудното разкриване и уличаване на подбудителя. “Убийствата по поръчка” винаги се извършват по инициатива и в интерес на конкретно лице наречено “поръчител” (подбудител). Той се явява и най-опасния съучастник, защото въвлича в престъпна дейност и други лица. Като съучастник в престъплението “поръчителя” не влиза в пряк контакт с извършителя на убийството и затова неговата роля на подбудител е по-особена. Умисълът на поръчителя е винаги пряк и включва: съзнаване характера на престъплението, извършено от другите съучастници под неговото ръководство; желание за причиняване смъртта на конкретно лице; съзнаване на факта, че той лично обединява и насочва действията на други лица в подготовката, извършването и укриването на престъплението; предвиждане на престъпните последствия. По престъпната верига на убийствата по поръчка почти винаги има едно или няколко лица между поръчителя и непосредствения изпълнител (дееца) – “посредник” (помагач). Изпълнителят (деецът) на “поръчковото убийство” реализира замисъла на всички съучастници в престъплението. Това предопределя особеното значение на неговите действия, тъй като при отсъствие на дееца се изключва формата на съучастие. От гледна точка на целта, респективно мотива, за извършване на поръчковото убийство, за дееца тя винаги е користна. При липса на такъв мотив престъплението не може да се квалифицира като “убийство по поръчка”.
При огледа на местопроизшествието много важно е да се определи периметърът на произшествието, тъй като използваните от престъпника съвременни огнестрелни оръжия могат с изключителна точност да поразят жертвата от голямо разстояние. В такива случаи се налага да бъде установено мястото, откъдето е стрелял убиеца, защото именно там се откриват най-важните следи и предмети: огнестрелно оръжие, гилзи, боеприпаси, лични вещи (ръкавици, маска, перука, постелка, носна кърпа), угарки от цигари, остатъци от храна и напитки. Криминалистичната практика показва, че след убийството престъпниците предпочитат бързо да се освободят от използваното оръжие, като го захвърлят или укриват по пътя на своето оттегляне, което налага при огледа на местопроизшествието да се използва следово куче или да се организира претърсване на района от повече хора.
Освен от дистанция поръчковите убийства могат да се извършат и от непосредствена близост до жертвата (в асансьори, на етажни площадки, пред входове на жилища, около автомобили и др. В тези случай убиецът стреля минимум 3-4 пъти, за да бъде сигурен, че жертвата е мъртва. Много често той използва автоматично оръжие и заглушител, с което цели за секунди, с множество изстрели да повали жертвата, както и да не привлече вниманието на намиращите се в близост хора.
Ценна доказателствена информация може да се съдържа в някои документи, които дееца е изпуснал или забравил на местопроизшествието- скици, планове, фотоснимки. Обикновено той ги получава от посредника с указания за адреса на жертвата, марката и номера на неговия автомобил, маршрута на движение и др. Откриването на фотоснимка на жертвата показва, че престъпника не се познава с нея и за да избегне убийството на друго лице, му се дава такава преди извършване на престъплението. Върху този материал могат да бъдат открити следи от ръце както на убиеца, така и на други лица от престъпната верига. Обект на изследване може да бъде съдържанието на текста и признаците на почерка. Ако текстът е машинописен определят се видът и марката на пишещата машина, след което се фиксират индивидуални (частни) признаци с цел идентифициране на конкретна машина.
Следващите процесуални действия са насочени към събиране на доказателствен материал чрез разпит на свидетели, потърпевши, роднини и близки на жертвата. Обстоятелствата, които се установяват при тези разпити, са свързани както с личностната характеристика на “поръчителя” и дееца на престъплението. С тях се изясняват обстоятелствата, свързани с начина на живот, сферата на дейност, графика на работния ден и поведението на жертвата до деня на убийството. Важно обстоятелство, което може да бъде установено при разпит, е мотивът за убийството и свързаните с това конфликти с определени лица.
За разлика от другите видове квалифицирани убийства, при “поръчковите убийства” се изграждат версии, насочени към установяване на поръчителя, защото неговото разкриване и разобличаване гарантира разкриването и разобличаването на всички съучастници в престъплението.
Проверката на изградените версии се осъществява чрез паралелни следственни действия и оперативно-издирвателни мероприятия. В началния етап на разследването задължително се планират и реализират оперативно-издирвателни мероприятия, някои от които трябва да се съгласуват предварително с органите на прокуратурата и съда.Към оперативно-издирвателните мероприятия се отнасят: организиране на негласно наблюдение на лицата, които представляват оперативен интерес; използване на специални разузнавателни средства(видеозаписи, звукозаписи,фотозаснемане) спрямо лица, заподозрени в извършването на престъплението или съпричастни към него; проверка на заподозряни лица по картотеките на оперативния отчет; оперативно внедряване в обкръжението на заподозрените лица с цел изясняване на мотивите на престъплението и събиране на информация за лица, съпричастни към организиране на убийството.
Специфичните особености на разследването са преди всичко по отношение на подготовката и провеждането на разпитите на предполагаемия “поръчител”, “посредник” и непосредствения изпълнител. Тактическата схема, по която се провежда разпитът, зависи от обстоятелствата, при които убиецът е бил установен. Ако той е станал известен след задържане на поръчителя или посредника, този факт може да се използва успешно за по-бързото преодоляване на неговата самоувереност и самонадеяност. Тактически правилно е при разпит на “поръчителя” спрямо него да не се прилага мярка за процесуална принуда “задържане под стража” дори ако има достатъчно събран доказателствен материал за предявяване на обвинение. След разпита най-вероятно е той и “посредникът” да осъществят контакт, при който с помоща на специални разузнавателни средства да бъдат събрани важни доказателства за извършеното убийство.
С приключване на предварителното производство делата за убийства се внасят в съда за съдебно разглеждане и произнасяне на присъди на базата на събраната информация, веществени доказателства и доказателствени материали събрани по установения ред във фазата на досъдебно производство.
Ползвана литература:
[1]. Цеков, Ц. – Криминалистика. С., 1998 г.
[2]. Цеков, Ц. – Организация на разследването на престъпления. С., 1976г.
[3]. Бобев, К. – Криминалистика. С., 2001 г.
[4]. Биков, А. – Криминалистика. С., 2001 г.
[5]. Вакарелски, И. – Криминалистика. С., 1978 г.
[6]. Бакалова, г., Найденов, С., Цекова, К., Павлов, П., Славчев, С., Задгорски, Р. – Предварително производство. Вн., 1997 г.
вторник, 15 януари 2008 г.
Криминология - обща част
КРИМИНОЛОГИЯТА КАТО НАУКА
1. Възникване
Криминологията възниква заедно с първите опити да се дефинират, (от гл. точка на рлавото) ограничават и наказват престъпленията т.е. още с първите цивилизации. Реалното практическо приложение и по-мащабно развитие идва с появяването на философията, която е първата небазираща се на цифри и теореми абстрактна наука. Разпространението на неезическите религии продължава този процес.
2. Същност
Криминологията е наука за престъпленията, престъпниците и престъпността като цяло.
3. Цели и задачи
3.1.Главна задача е откриване на причините за извършване на престъпление, за формиране на личността като престъпник.
3.2. Втората задача е свеждане до минимум на потенциалните възможности за възникване на нови престъпления чрез:
въздействие върху така създалите се вече престъпници (лечение,терапия)
предотвратяване на появата на престъпници
чрез назидание - осъдените да служат за пример на обществото
ТЕОРИИ
Съществуват два подхода за обяснение източника на престъпност. Духовно(митично) обоснован-свързан с "невидимия свят" и натурален- "свързан със светът такъв какъвто съществува". На тези подходи се изграждат теориите в криминологията - т.нар. модерни и предмодерни(класически). Класическатите се градят на база подхода за "невидимия свят", а модерните на база натуралния.
В дебрите на човешката еволюция обясненията за престъпленията се свързвали с религиозните вярвания относно обществения ред и отношенията в общесдтвото. Така престъпноста се разглеждала като наказание за грешките на някой от племето/рода/(ботовете им изпращали грева си като обсебволи душата на престъпника и чрез него наказвали за грешките) като особеното тук е че към тези наказания се включват и природните бедствия, заболяванията и подобни. Всъщност това е послужило по-скоро за база на възприятието за престъпността през средните векове, отколкото да представя някакво форма на криминология. В средните векове, феодалното общество, върховната сила(Бог) се взема за мерило на вината. Господ е всевишен и той безгрешно може да определи кой е виновен и кой не т.е. кое деяние е престъпно и кое не.Всички категории съд, справедливост, наказание били в ръцете на Господ.
Модерната теория за престъпността се уповава на явленията във физическия свят(бедност, умствени и генетични отклонения).Модерните теории се градят посредством три сфери на обяснение на престъпното поведение.
Криминология ня избора - основава се на схващането, че хората правят рационални решения и, че те са напълно свободно избрани. Така престъпника се счита за достатъчно умен да разбира последствията от неправилното си поведение(наказания , затвор) както и достатъчно ориентиран и съобразителен да прецени ползите и загубите при пристъпване на закона(при парично наказуеми престъпления).
Обстоятелствена криминология - разглежда персоналната отговорност на индивида в контекста на независими промнливи, които се определят като причиняващи криминално поведение. В този модел обяснението на престъпленията може да е обосновано както от един фактор така и от множество. Тези фактори се считат за определящи поведението на личността и следователно за неподвластни на контролът й.
Криминология на тълкуването - търси причините за извършване на престъпления в начина, по който отделния индивид възприема света като даденост и себе си в рамките на това разбиране.
Съвременната практика в криминология съчетава в себе си отправните точки на модерните теории.
КРИМИНОГЕННИ ФАКТОРИ
1.Същност - това са обстоятелствата който са породили или довели до настъпване на противоправния юридически факт.
2. Класификация
Отделят се следните групи криминогенни фактори:
2.1.Социални - плод на обществото.
демографска структура
степен на класово разслоение
социално положение и неговата важност в обществото
2.2.Икономически - най-влиятелните фактори
бедност
кризи
периоди на преход към различна форма на икономическа организация на обществото
2.3.Административно-държавни
лоша законова уредба
неефективни съдилища
недобра работа на полицията
достъп до власт и държавни ресурси - най-съществения фактор от тази група
2.4.Етнически
противопоставяне на различни народности
2.5.Религиозни
секти
2.6.Културни - когато под влиянието на определен вид култура лицето не осъзнава престъпния характер на действията
Това разделение е твърде условно разбира се. Ясно е че много от факторите могат да се отнесат към повече от една група.
В крайна сметка тези фактори съществуват като дадености но не всички индивиди се повлияват от тях. Всички тези обстоятелства се възприемат от психиката на всеки човек относително различно, точно затова през последните две десетилетия на двадесетото столетие решаването на научните проблеми относно организираното противодействие на престъпността все по-определено се свързва с психологическите изследвания на престъпното поведение.
КРИМИНОГЕННА ПСИХИКА
Като приложен клон на психологията, криминалната психология изследва психологичните закономерности, специфични за формирането на престъпна насоченост на поведението и престъпната реализация на личността самостоятелно, в престъпни групи и престъпни организации.
Изследвайки генезиса на негативните промени в личностните качества, обуславящи нейното престъпно ангажиране, криминалната психология подпомата криминологията при изясняване на субективните предпоставки, причини и условия за извършване на престъпления.
Човек не се ражда с готова програма за извършване на агресивни действия. Той се научава да върши това стихийно или организирано,въпреки че съществува е такава теория т.нар. алтавистична теория1.
В научните изследвания, проведени през втората половина на столетието, предпоставките за отклоненията в поведението, свързани и с извършване на престъпления, се свързват и с различни деформации на психични и личностни качества, възникнали в индивидуалния живот на личността и повлияни от конкретно сложилата се жизнена ситуация.
Отхвърляйки наследствената предопределеност на престъпността и престъпното поведение, психолозите не изключват възможността различни наследствено обусловени аномалии на психиката да повлияят за извършване на конкретно престъпление. Това може да се случи както под влияние на емоционални модалности, така и под влияние на акцентуации на характера и темперамента. Това може да стане, но може и да не стане.
Според тези изследвания две основни подструктури играят решаваща роля за приобщаването на личността към престъпния начин на живот и извършването на престъпления. Това са социално-психологическите характеристики на личността и нейния мотивационен профил.
Социално-психологическите особености на личността се формират в конкретна социална среда, т.е. при общуването с нея. Те играят важна роля за социализацията на личността: социално познание, общуване, усвояване на навици и привички за практическа дейност, усвояване на роли и функции, формиране на деонтичното отношение към действителността и др.
В самата социализация на личността се очертават три основни етапа:
- ранна социализация на детето;
- маргинална или промеждутъчна социализация, свързана с близкото обкръжение на подрастващите, която е преходна и неустойчива;
трайна, устойчива социализация, която се реализира след прехода от юношеството към зрелостта.
Трите етапа на социализацията се реализират чрез общуването на личността с формални и неформални общности. Неуспехите в този процес най-често водят към дестабилизация на поведението.
Разстройствата в психиката и в нервната система също не влияят директно (пряко) върху решението на личността да извършва или да не извършва престъпления. Те се отразяват неблагоприятно върху общуването със социалната среда. Под тяхно влияние могат да настъпят смущения и в социалното онаследяване.
Същото се отнася и за влиянието на темперамента и характера. Няма престъпно насочени характери и темпераменти. Влиянието и в този случай е индиректно, т.е. чрез общуването със социалната среда и възникването на разстройства в процеса на социализацията на личността. Насочеността на поведението се определя не от характера и темперамента, а от усвоения социален опит и социални позиции, от възприетите критерии за оценка на доброто и злото в обществото и във взаимоотношенията между хората.
Анализът на социално-психологическите особености на личността, играещи ролята на специфични психични механизми при нейното ориентиране към извършване на престъпления, показва, че са напълно възможни и реални два типа престъпни действия:
престъпни действия, обусловени от трайните разстройства и деформации в насочеността и в ценностната система на личността;
престъпни действия, повлияни от временни смущения в нейния живот и дейност, свързани с конфликти, с емоционално напрежение и други.
Мотиви и мотивация на престъпното поведение
Основна отличителна особеност на човешките действия е техния съзнателен характер. Всеки човек предварително осъзнава и осмисля, че трябва да извърши определени действия и чрез тях да получи определен резултат.
Всъщност при всяко волево действие става дума за осъзнаване и осмисляне на една специфична човешка потребност да се извърши нещо, за да се постигне определен резултат. Именно тази чисто човешка потребност играе ролята на мотив за извършване на едно или друго действие.
В реалната криминална практика не винаги и не при всички случаи ясно се откроява стимулът, който актуализира потребността за действия. Понякога този стимул може да бъде някакъв ценен предмет, нежелателно движение или действие, а понякога и дълбока вкоренена амбиция да се демонстрира сила и превъзходство. При престъпленията против личността стимулираща роля може да играе и “комплексът за малоценност”. В последния случай, потребността от престъпно действие се актуализира винаги, когато личността иска да прикрие своя комплекс за малоценност.
На базата на правната оценка на водещите мотиви, те се диференцират както следва:
користни, когато извършителят иска да придобие материална облага, т.е. да се облагодетелства лично чрез престъплението, което извършва. Под влияние на користни мотиви могат да се извършат кражби, грабежи, убийства, може да се злоупотреби с власт или със служебното положение. При разхищаването на обществена собственост също може да действа користен мотив. Това са главно случаите, при които с тези свои действия извършителят цели лично облагодетелстване;
хулигански подбуди, когато извършителят или извършителите нарушават установения обществен ред, но не търсят някаква лична изгода от своите действия. Това нарушаване на обществения ред може да стане чрез скандали, конфликти. Дръзките нарушения на обществения ред могат да завършат с побоища, включително и с убийства. Хулиганският мотив почти винаги е свързан с актуализиране на потребност за извършване на дръзки и цинични действия, както и за предизвикване на скандали на обществени места;
мъст, когато се актуализира потребност и се извършват действия за възмездие по повод нанесена обида, накърнено честолюбие, малтретиране и др. С такъв мотив могат да се извършат и престъпления срещу лица от полицията, които са участвали в предотвратяване на конфликти или в пресичане на престъпления. Лицата, извършващи престъпления под влиянието на такъв мотив са злопаметни;
лична заинтересованост, когато се извършват действия, чрез които се препятства или стопира дейността на друго лице. От тези действия няма пряка материална изгода, но се гарантира по-добра лична сигурност и перспектива за себе си и за други лица. Например, заинтересован съм да отстраня от работа определено лице, защото би ме засенчило, би ми попречило да направя кариера.
Всички тези особености при мотивирането на престъпни действия и при вземане на мерки за тяхното пресичане показват, че при тяхната наказателно-правна оценка трябва да се ползват както консултации, така и съдебно-психологически експертизи не от медицински, а от криминални психолози.
От казаното до тук става ясно, че съвременната криминология е тясно обвързана с психологията, чиито постулати се използват за разясняване на причините пораждащи престъпното повединие. Както се изясни те са сложна система от социални дадености и индивидуални психилогични характеристики, които в процеса на взаимодействието си създават мотивите за престъпление.
Криминологията обаче не разделя потенциалните престъпници според обществено-социалното им положение, както съществува разпространено схващане, че като цяло представителите на по бедните и ниско образовани слоеве са по-честите извършители на противозаконни актове. Вероятността човек от висшите среди да извърши престъпление е същата, ако не и по-голяма. Разликата е в типа престъпления. Тук идва важен въпрос – да се определи все пак дали престъпленията срещу личността са по опасни или така наречената престъпност на белите якички е тази, която разяжда по-силно устоите на обществото. Тази задача оставяме на времето с надеждата за ясно и скорошно решение.
1. Възникване
Криминологията възниква заедно с първите опити да се дефинират, (от гл. точка на рлавото) ограничават и наказват престъпленията т.е. още с първите цивилизации. Реалното практическо приложение и по-мащабно развитие идва с появяването на философията, която е първата небазираща се на цифри и теореми абстрактна наука. Разпространението на неезическите религии продължава този процес.
2. Същност
Криминологията е наука за престъпленията, престъпниците и престъпността като цяло.
3. Цели и задачи
3.1.Главна задача е откриване на причините за извършване на престъпление, за формиране на личността като престъпник.
3.2. Втората задача е свеждане до минимум на потенциалните възможности за възникване на нови престъпления чрез:
въздействие върху така създалите се вече престъпници (лечение,терапия)
предотвратяване на появата на престъпници
чрез назидание - осъдените да служат за пример на обществото
ТЕОРИИ
Съществуват два подхода за обяснение източника на престъпност. Духовно(митично) обоснован-свързан с "невидимия свят" и натурален- "свързан със светът такъв какъвто съществува". На тези подходи се изграждат теориите в криминологията - т.нар. модерни и предмодерни(класически). Класическатите се градят на база подхода за "невидимия свят", а модерните на база натуралния.
В дебрите на човешката еволюция обясненията за престъпленията се свързвали с религиозните вярвания относно обществения ред и отношенията в общесдтвото. Така престъпноста се разглеждала като наказание за грешките на някой от племето/рода/(ботовете им изпращали грева си като обсебволи душата на престъпника и чрез него наказвали за грешките) като особеното тук е че към тези наказания се включват и природните бедствия, заболяванията и подобни. Всъщност това е послужило по-скоро за база на възприятието за престъпността през средните векове, отколкото да представя някакво форма на криминология. В средните векове, феодалното общество, върховната сила(Бог) се взема за мерило на вината. Господ е всевишен и той безгрешно може да определи кой е виновен и кой не т.е. кое деяние е престъпно и кое не.Всички категории съд, справедливост, наказание били в ръцете на Господ.
Модерната теория за престъпността се уповава на явленията във физическия свят(бедност, умствени и генетични отклонения).Модерните теории се градят посредством три сфери на обяснение на престъпното поведение.
Криминология ня избора - основава се на схващането, че хората правят рационални решения и, че те са напълно свободно избрани. Така престъпника се счита за достатъчно умен да разбира последствията от неправилното си поведение(наказания , затвор) както и достатъчно ориентиран и съобразителен да прецени ползите и загубите при пристъпване на закона(при парично наказуеми престъпления).
Обстоятелствена криминология - разглежда персоналната отговорност на индивида в контекста на независими промнливи, които се определят като причиняващи криминално поведение. В този модел обяснението на престъпленията може да е обосновано както от един фактор така и от множество. Тези фактори се считат за определящи поведението на личността и следователно за неподвластни на контролът й.
Криминология на тълкуването - търси причините за извършване на престъпления в начина, по който отделния индивид възприема света като даденост и себе си в рамките на това разбиране.
Съвременната практика в криминология съчетава в себе си отправните точки на модерните теории.
КРИМИНОГЕННИ ФАКТОРИ
1.Същност - това са обстоятелствата който са породили или довели до настъпване на противоправния юридически факт.
2. Класификация
Отделят се следните групи криминогенни фактори:
2.1.Социални - плод на обществото.
демографска структура
степен на класово разслоение
социално положение и неговата важност в обществото
2.2.Икономически - най-влиятелните фактори
бедност
кризи
периоди на преход към различна форма на икономическа организация на обществото
2.3.Административно-държавни
лоша законова уредба
неефективни съдилища
недобра работа на полицията
достъп до власт и държавни ресурси - най-съществения фактор от тази група
2.4.Етнически
противопоставяне на различни народности
2.5.Религиозни
секти
2.6.Културни - когато под влиянието на определен вид култура лицето не осъзнава престъпния характер на действията
Това разделение е твърде условно разбира се. Ясно е че много от факторите могат да се отнесат към повече от една група.
В крайна сметка тези фактори съществуват като дадености но не всички индивиди се повлияват от тях. Всички тези обстоятелства се възприемат от психиката на всеки човек относително различно, точно затова през последните две десетилетия на двадесетото столетие решаването на научните проблеми относно организираното противодействие на престъпността все по-определено се свързва с психологическите изследвания на престъпното поведение.
КРИМИНОГЕННА ПСИХИКА
Като приложен клон на психологията, криминалната психология изследва психологичните закономерности, специфични за формирането на престъпна насоченост на поведението и престъпната реализация на личността самостоятелно, в престъпни групи и престъпни организации.
Изследвайки генезиса на негативните промени в личностните качества, обуславящи нейното престъпно ангажиране, криминалната психология подпомата криминологията при изясняване на субективните предпоставки, причини и условия за извършване на престъпления.
Човек не се ражда с готова програма за извършване на агресивни действия. Той се научава да върши това стихийно или организирано,въпреки че съществува е такава теория т.нар. алтавистична теория1.
В научните изследвания, проведени през втората половина на столетието, предпоставките за отклоненията в поведението, свързани и с извършване на престъпления, се свързват и с различни деформации на психични и личностни качества, възникнали в индивидуалния живот на личността и повлияни от конкретно сложилата се жизнена ситуация.
Отхвърляйки наследствената предопределеност на престъпността и престъпното поведение, психолозите не изключват възможността различни наследствено обусловени аномалии на психиката да повлияят за извършване на конкретно престъпление. Това може да се случи както под влияние на емоционални модалности, така и под влияние на акцентуации на характера и темперамента. Това може да стане, но може и да не стане.
Според тези изследвания две основни подструктури играят решаваща роля за приобщаването на личността към престъпния начин на живот и извършването на престъпления. Това са социално-психологическите характеристики на личността и нейния мотивационен профил.
Социално-психологическите особености на личността се формират в конкретна социална среда, т.е. при общуването с нея. Те играят важна роля за социализацията на личността: социално познание, общуване, усвояване на навици и привички за практическа дейност, усвояване на роли и функции, формиране на деонтичното отношение към действителността и др.
В самата социализация на личността се очертават три основни етапа:
- ранна социализация на детето;
- маргинална или промеждутъчна социализация, свързана с близкото обкръжение на подрастващите, която е преходна и неустойчива;
трайна, устойчива социализация, която се реализира след прехода от юношеството към зрелостта.
Трите етапа на социализацията се реализират чрез общуването на личността с формални и неформални общности. Неуспехите в този процес най-често водят към дестабилизация на поведението.
Разстройствата в психиката и в нервната система също не влияят директно (пряко) върху решението на личността да извършва или да не извършва престъпления. Те се отразяват неблагоприятно върху общуването със социалната среда. Под тяхно влияние могат да настъпят смущения и в социалното онаследяване.
Същото се отнася и за влиянието на темперамента и характера. Няма престъпно насочени характери и темпераменти. Влиянието и в този случай е индиректно, т.е. чрез общуването със социалната среда и възникването на разстройства в процеса на социализацията на личността. Насочеността на поведението се определя не от характера и темперамента, а от усвоения социален опит и социални позиции, от възприетите критерии за оценка на доброто и злото в обществото и във взаимоотношенията между хората.
Анализът на социално-психологическите особености на личността, играещи ролята на специфични психични механизми при нейното ориентиране към извършване на престъпления, показва, че са напълно възможни и реални два типа престъпни действия:
престъпни действия, обусловени от трайните разстройства и деформации в насочеността и в ценностната система на личността;
престъпни действия, повлияни от временни смущения в нейния живот и дейност, свързани с конфликти, с емоционално напрежение и други.
Мотиви и мотивация на престъпното поведение
Основна отличителна особеност на човешките действия е техния съзнателен характер. Всеки човек предварително осъзнава и осмисля, че трябва да извърши определени действия и чрез тях да получи определен резултат.
Всъщност при всяко волево действие става дума за осъзнаване и осмисляне на една специфична човешка потребност да се извърши нещо, за да се постигне определен резултат. Именно тази чисто човешка потребност играе ролята на мотив за извършване на едно или друго действие.
В реалната криминална практика не винаги и не при всички случаи ясно се откроява стимулът, който актуализира потребността за действия. Понякога този стимул може да бъде някакъв ценен предмет, нежелателно движение или действие, а понякога и дълбока вкоренена амбиция да се демонстрира сила и превъзходство. При престъпленията против личността стимулираща роля може да играе и “комплексът за малоценност”. В последния случай, потребността от престъпно действие се актуализира винаги, когато личността иска да прикрие своя комплекс за малоценност.
На базата на правната оценка на водещите мотиви, те се диференцират както следва:
користни, когато извършителят иска да придобие материална облага, т.е. да се облагодетелства лично чрез престъплението, което извършва. Под влияние на користни мотиви могат да се извършат кражби, грабежи, убийства, може да се злоупотреби с власт или със служебното положение. При разхищаването на обществена собственост също може да действа користен мотив. Това са главно случаите, при които с тези свои действия извършителят цели лично облагодетелстване;
хулигански подбуди, когато извършителят или извършителите нарушават установения обществен ред, но не търсят някаква лична изгода от своите действия. Това нарушаване на обществения ред може да стане чрез скандали, конфликти. Дръзките нарушения на обществения ред могат да завършат с побоища, включително и с убийства. Хулиганският мотив почти винаги е свързан с актуализиране на потребност за извършване на дръзки и цинични действия, както и за предизвикване на скандали на обществени места;
мъст, когато се актуализира потребност и се извършват действия за възмездие по повод нанесена обида, накърнено честолюбие, малтретиране и др. С такъв мотив могат да се извършат и престъпления срещу лица от полицията, които са участвали в предотвратяване на конфликти или в пресичане на престъпления. Лицата, извършващи престъпления под влиянието на такъв мотив са злопаметни;
лична заинтересованост, когато се извършват действия, чрез които се препятства или стопира дейността на друго лице. От тези действия няма пряка материална изгода, но се гарантира по-добра лична сигурност и перспектива за себе си и за други лица. Например, заинтересован съм да отстраня от работа определено лице, защото би ме засенчило, би ми попречило да направя кариера.
Всички тези особености при мотивирането на престъпни действия и при вземане на мерки за тяхното пресичане показват, че при тяхната наказателно-правна оценка трябва да се ползват както консултации, така и съдебно-психологически експертизи не от медицински, а от криминални психолози.
От казаното до тук става ясно, че съвременната криминология е тясно обвързана с психологията, чиито постулати се използват за разясняване на причините пораждащи престъпното повединие. Както се изясни те са сложна система от социални дадености и индивидуални психилогични характеристики, които в процеса на взаимодействието си създават мотивите за престъпление.
Криминологията обаче не разделя потенциалните престъпници според обществено-социалното им положение, както съществува разпространено схващане, че като цяло представителите на по бедните и ниско образовани слоеве са по-честите извършители на противозаконни актове. Вероятността човек от висшите среди да извърши престъпление е същата, ако не и по-голяма. Разликата е в типа престъпления. Тук идва важен въпрос – да се определи все пак дали престъпленията срещу личността са по опасни или така наречената престъпност на белите якички е тази, която разяжда по-силно устоите на обществото. Тази задача оставяме на времето с надеждата за ясно и скорошно решение.
Абонамент за:
Публикации (Atom)
