Въпрос № 5
Болестта като пречка за брак. Родство и осиновяването като пречка за брак.
Допустимостта на брака зависи от здравословното състояние на лицето. Не може да сключи брак лице:
1. Което е поставено под пълно запрещение или страда от душевна болест или слабоумие, които са основания за поставянето му под пълно запрещение.
2.Което страда от болест, представляваща сериозна опасност за живота и здравето на поколението или за живота и здравето на другия съпруг, освен ако болестта с опасна за другия съпруг и той знае за нея.
Първата група болести засягат: - съгласието- лицето, страдащо от тях не може да изрази правно -релевантна воля. Те засягат лице, което вече е поставено под пълно запрещение или страда от душевно болест или слабоумие, които са основание за поставянето му под пълно запрещение. Ако едно лице страда от болест, обуславяща ограничено запрещение, тази болест не е пречка за брак с оглед валидността на съгласието. Болестта, обосноваваща пълно запрещение е трайно състояние и пречката за брак съществува до вдигане на запрещението .
Втората група болести са тези, които създават опасност за живота и здравето на поколението или на другия съпруг. Болестите могат за бъдат физически, душевни, заразни и наследствени. Критерият е непосредствена опасност.
Опасността може да е само за другия съпруг, може да е само за поколението (не само първото, но и следващите). Наследствената болест трябва да е проявена у лицето, което иска да сключи брака. Ако само някой от неговите родите страда от тази болест не е достатъчно за забрана на брака. Опасността трябва да е сериозна. При опасна болест брак не може да се сключи, освен ако това е било известно на другия съпруг. Реалното прилагане на брак-болест се обезпечава с изискването за медицински свидетелства. Брак не може да се сключи между лица, намиращи се в определена родствена връзка: -роднини по права линия; -братя и сестри, техните деца и др. роднини по съребрена линия до 4-та степен включите.
Родството е отрицателно условие, т.е. пречка за брак. Тази пречка е относителна - тя препятства брака
между 2 точно определени лице. Смисълът на забраната почива върху биологични и нравствени съображения. Забраната важи за брачното и извънбрачно родство. Тя важи също и при пълнокръвното и непълнокръвното родство; между еднокръвни роднини - т.е. произхождащи само от общ баща; едноутробни роднини – само от обща майка. Не съществува забрана за брак между доведени и заварени лица, т.е. деца на единия съпруг и деца на другия съпруг. Между тях съществуват отношения на сватове то, които не са пречка за брак. Няма забрана за брак между втория баща или втората майка и доведеното или завареното дете- тук липсват кръвни и правни връзки. Нарушаването на забраната има за последица унищожаването на брака. Бракът не може да се санира чрез отпадане на причината, създаваща пречката, защото "кръвното родство не може да се заличи. Недопустимост на брака поражда и родството по осиновяване - не може да се сключи брак между лица, при които осиновяването създава отношения на роднини по права линия и на братя и сестри. Осиновителното родство е пречка за брака. Тя е относителна пречка. Тук съображенията за забраната са само от морален характер, тъй като липсва кръвна връзка:
-при непълно осиновяване - забранен е само брака между осиновител и осиновен (и неговите низходящи) в качеството на роднини по права линия. Осиновеният би могъл да се ожени за родната дъщеря на осиновителя. Възможен е брака между 2-ма осиновени;
-при пълно осиновяване - бракът недопустим само между лица, които стават роднини по права линия или братя и сестри. Брак не може да се сключи между осиновения и низходящите му и осиновителя и възходящите му и неговите деца. Бракът между роднини, но осиновяване от 3-та и 4-та степен е допустим.
(например осиновена девойка и брата на осиновителя).
Нарушаването на забраната води до унищожаемост на брака, но то може да се отрази и върху самото осиновяване – до прекратяване на осиновяването по иск на прокурора. Пречките за брак съществуват докато трае осиновяването, ако го бъде прекратено отпадат и брачните пречки.
Въпрос №6
Лични отношение между съпрузите.
Имуществени отношения между съпрузите - обща характеристика на режима.
Отношенията между съпрузите - това е съвкупността от съпружеските права и задължения. В зависимост от характера, тези права и задължения могат да се разделят на лични и имуществени. Личните отношения - права и задължения, посети личен, неимуществен характер.
Имуществени отношения съвкупност от права и задължения, притежаващо икономическо съдържание, отнасящи се до имуществото на съпрузите. Съчетанието на лични и имуществени отношения са техните права и задължения по обезпечаване благополучието на семейството. Основен принцип при регулирането на тези отношения е пълното равноправие между съпруга и съпругата. Съпрузите са длъжни чрез взаимно разбирателство и общи усилия, съобразно своите възможности, имущество и доходи да осигурят благополучието на семейството и да се грижат за отглеждането, възпитанието и издръжката на децата. Благополучието на семейството – материално преуспяване, културно развитие, морално издигане, обществен просперитет. Като способ за постигането му –взаимно разбирателство и общи усилия. Всички въпроси да се решават съвместно и съгласувано, в атмосфера на уважение, зачитане на мнения, стремеж към постигане на общо решение между съпрузите. Като средства за осигуряване на семейно благополучие са възможностите, имуществото и доходите на съпрузите. Грижата за лицата е друг елемент на благополучието отглеждането, възпитанието и издръжката също трябва да се осъществяват при взаимно разбирателство и общи условия според възможностите на съпрузите. Личните отношения между съпрузите са поначало от нравствено и емоционално естество. Те са - взаимно уважение, общи грижи за семейството, разбирателство и вярност. Взаимност означава, че всеки съпруг дължи към другия определено поведение.
Уважение – внимание и зачитане. Разбирателство – съгласуваност, хармония и безконфликтност в брака. Вярност – поддържане на интимни връзки само със съпруга, неизвършване на брачна изневяра. Фамилно име – свобода и пълно равноправие между съпрузите при избор. Избор на местожителство-съпрузите живеят съвместно освен ако важни причини налагат да живеят разделено. Избор на професия – всеки съпруг има пълна свобода при избор на своето занятие. Имуществени отношения- в брачната сфера отношения и услуги, които наподобяват договорни връзки изгубват своя договорен характер. Тук липсват воля за правно обвързване намерение за плащане или на обезщетение за неизпълнение. Имуществени отношения са например:
- съпружеска имуществена общност, задължения за издръжка, притежание на имуществени обекти, отговорност за задължения, представителство по имуществени сделки. Най-важно имуществено отношение е притежанието на придобиваните от съпрузите имущества.
Въпрос №7
Общи имущества на съпрузите
Определени имущества по силата на закона стават съвместно притежание на съпрузите /чл.19, ал.1 от СК/. Вещите, правата върху' вещите, паричните влогове придобитите от съпрузите през време на брака в резултат на съвместен принос стават съпружеска имуществена общност. Условията, при които възникват СИО са :
- придобилият имуществото да има качество съпруг
- придобитото имущество да е вещ, право върху вещ, влог
- имуществото да е придобито през време на брак
- то да е резултат на съвместен принос
СИО възниква само между съпрузи т тя предполага валиден брак. Тя не възниква при съвместно придобиване на имущество oт съпруг и дpyгo лице, член или член на семейството от баща и син.
Между тях се създава само гражданско правна съсобственост, като само делът на съпруга да се превърне в СИО. Такава общност не може да възникне и между други членове на семейството вън от съпрузите - напр. брат и сестра, между дядо и внук
Обекти на СИО:
-вещитe - движими и недвижими. Общността върху вещите означава, че е общо правото на собственост върху тях. Не са вещи парите. Като вещи могат да се разглеждат само монети с нумизматична стойност;
- право върху вещи – отнасят се само върху ограничени вещни права вещно право е правото на ползване – да се ползва веща, съобразно предназначението и да се получават добиви от нея, без тя да се променя съществено. Такова право на ползване може да бъде учредено от съда при съдебна делба на жилище.
- право на строеж и суперфикция - право да се държи собствена постройка върху чужда земя – може да се създаде, чрез доброволна делба право на пристрояване и право надстрояване.
- може да бъде учредено при съдебна делба със акт на съда. Право на надстрояване или пристрояване за отделно жилище ателие се смята за самостоятелен обект и може да бъде поставено в самостоятелен дял или уравняване на дяловете.
- парични влогове – щом са придобити през време на брака в резултат на съвместен принос или принадлежат общо на двамата съпрузи независимо на чие име са придобити. СИО върху паричен влог се изразява върху съвместно вземане. Ако разпореждането с влога става еднолично от титуляра отношенията съществуват само във вътрешните отношения между съпрузите ако с изтеглените пари се купи вещ- общността на влога ще се появи в общност на веща. При прекратяването на брака се обособяват две отделни вземания. За да възникне СИО вещите, правата върху вещи и паричните влогове трябва да са придобити по време на брака. Сключването на брака и прекратяването му е рамка в която действа СИО. Ако съпруг е придобил имущество преди брака то не се включва в СИО. Ако двамата съпрузи съвместно са придобили имущество преди брака то също не се включва във СИО – то става обикновено гражданска притежателна съсобственост. При развод – обикновено се предшества от фактическа раздяла, но бракът продължава да съществува и СИО продължава. Значение за СИО има съвместния принос – ако е налице –възниква СИО, ако не е – тя не възниква. Форми на принос: влагане на средства и труд, грижи за децата и работа в домакинството. Презумция за съвместен принос: съвместния принос се предполага до доказване на противното. Съпругът, които твърди обратното трябва да докаже, да опровергае презумцията, като установи, че съпругът му не е съдействал за придобиване на имуществото. Ако се докаже отсъствието на съвместен принос – имуществото ще се третира за лично притежание на другия съпруг. Липсата на принос не е свързана непременно с развод. Тя може да се установи и по време на брака. Липсата може да се доказва за всички и за отделни имущества. СИО не зависи от това на чие име е придобито имуществото –видимото титулярство може да не съответства на вътрешното съдържание на правоотношението. Характер на СИО – задължителност и нр. същност:
СИО възниква автоматично по силата на закона – без значение е волята на съпрузите, на чие име е придобито имуществото ;
- императивен характер – законът точно определя предмета, начините на управление и разпореждане – само съвместно от двамата съпрузи;
- особена съвместна бездялова собственост – няма изразени дялове, лични части в СИО. Никой от съпрузите не може да се разпорежда с дела, който би получил от общото имуществото при прекратяване на СИО - такова разпореждане е нищожно. Режимът на общност се отнася до всички бракове – има обратно действие.
Въпрос № 8
ЛИЧНИ ИМУЩЕСТВА НА СЪПРУЗИТЕ
Лични са имуществата,които се намират в индивидуално притежание на единия съпруг. Те не принадлежат общо на двамата съпрузи, а на съпруга, който ги е придобил. Те не са подчинени на режима на СИО. Лични имущества са:
- вещите, пр. Върху вещи и парични влогове, придобити преди брака;
- същите придобити по време на брака по наследство или по дарение;
- вещи и пр. Върху вещи, придобити от единият съпруг по реда на ГПК, когато се насочва принудително изпълнение за личен дълг на другия съпруг върху вещи и пр. Върху вещи, които са СИО;
- движими вещи, придобити от единия съпруг по време на брака, които му служат за обикновено лично ползване или за упражняване на професия;
- вещи,пр. Върху вещи и парични влогове , придобити през време на брака, но не са резултат от съвместен принос;
- имущества, които не представляват вещи, пр. Върху вещи и парични влогове.
Основни за лично ползване:
- характера на имуществото – СИО е върху вещи,пр. Върху вещи и парични влогове. Всичко вън от тях е лично;
- липса на съвместен принос;
- придобиване без съдействие на другия съпруг;
- предназначение на имуществото-лични са имуществата, които обслужват персонално съпруга- било за лично или за професионално ползване. Имуществата, вън от тези ,които се включват в СИО са парите, ценни книги, лотарийни билети, вземанията, които не представляват парични влогове (например вземание за трудово възнаграждение ), произведения на литературата и изкуството. Не е изключено пари и вземания да бъдат общи за съпрузите (например, ако пропадат в обща вещ).
Предбрачните имущества са лични – всичко, придобито преди брака е лично. Лични са имуществата, придобити по наследство, независимо дали е наследяване по закон или наследяване по завещание- приноса на другия съпруг е изключен. Може завещанието да е направено на двамата съпрузи – тогава имуществото ще бъде общо, но ще бъде налице обикновена съсобственост.
Лични имущества са също: -подарени имущества-ако е подарено на двамата съпрузи то става общо и няма пречка да се обоснове СИО. Ц.Ц.-не вярно, защото няма общ принос; наградата -2 становища -1-во –понеже става въпрос за лична заслуга, трябва да е лично имущество. 2-ро-понеже е придобита по време на брака – включва се в СИО;
-не се включва в СИО движимите вещи за лично ползване, придобити през време на брака. Обикновеното ползване се различава от луксозно или специално ползане, тя е обща;
- имущества, придобити в резултат на принудително изпълнение –когато е насочено принудително изпълнение върху движима вещ или идеална част от недвижим имот съпругът–недлъжник може да спре проданта, като в едномесемчен срок внесе по сметка на съдия-изпълнител равностойността на частта на съпруга-длъжник. И така той става индивидуален притежател на цялата вещ.
Преобразуване на лично имущество (трансформация) когато срещу едно имущество се придобива друго, когато първото се превръща във второ. Ако срещу лично имущество на единия съпруг бъде придобито друго - то също остава индивидуална собственост на съответния съпруг. Трансформацията може за бъде пълна, частична или смесена. Пълна е когато новото имущество изцяло е придобито със средствата от стърото индивидуално имущество. Частична – когато новото имущество е придобито отчасти с лични, отчасти с общи средства. Частта от имуществото, съответстваща на индивидуалните средства е лична собственост на съпруга, а частта, съответстваща на общите средства е съпружеска общност.
Пълна трансформация-само за определени лични имущества, при които основание за индивидуалното притежание е липсата на всякакъв принос от страна на другия съпруг. Частична трансформация се признава при условие, че частта от придобитото съответстваща на личното имущество да не е незначителна. Ако тази част е незначителна, придобитото ще бъде съпружеска имуществена общност.
неделя, 25 октомври 2009 г.
Семейно и наследствено право (ЮЗУ). Теми 1-4
№ 1 ПОНЯТИЕ И ПРЕДМЕТ НА СЕМЕЙНОТО ПРАВО. Развитие на семейното право.
Семейното право урежда отношенията, основани на брак, родство и осиновяване, както и настойничество
и попечителство. Семейните отношения, предмет на регулиране от СП са отношенията: между съпруга и съпругата; между родителите и децата. както и между другите роднини по права и съребрена линия; между осиновителите и осиновените, както и между роднините по осиновяване. Семейство – съвкупност от лицата, свързани помежду си с установени от закона права и задължения, произтичащи от брак, родство или осиновяване. В по-тесен смисъл – съвкупност от лица, свързани с пряка връзка на брак, родство и осиновяване и съвместно живеещи в едно домакинство. В по-широк смисъл - без оглед дали тази съвкупност от лица живее в едно домакинство или по. СК урежда отношенията по настойничество и попечителство - отношенията между настойника и попечител и поднастойниу или подопечения. Тези отношения представляват заместване на семейните отношения. Принцип на СП - уредени в СК и в Конституцията:
-закрила на брака и семейството от държавата и обществото;
-равноправие на мъжа и жената;
-доброволност;
-и трайност на брачния съюз;
-всестранна защита на децата;
-равенство на родените в брака, извън брака и осиновените;
-зачитане на личността на всеки член от семейството;
-грижа и подкрепа между членовете на семейството;
-принцип на моногамия -допустимост само на 1 редовен брак.
Цели (чл.2 .СК):
Закрила и укрепване на семейството; - защита на децата и възпитаването им; -развитие на взаимопомощ; уважение между всички членове на семейството и възпитаването им в чувство на отговорност пред семейството и обществото.
Функции /чл. 4 СК/:
-ecтeствена функция -раждане, отглеждане и възпитаване на деца; -икономическа функция -материална взаимопомощ между членовете на семействoтo; -материално и морално подпомагане на нетрудоспособните, възрастните и болните; -идеологическа функция -възпитаване на членовете на семейството, осигуряваме речевите способностите на семейните членове и на условията за изпълнение на трудовите и обществените им задължения.
Развитие на семейното право: -след възобновената държавност, след 1878 г.
В буржоазното Право – 1. няма кодификация; 2. реципирано право е /от ФГК и ИГК/; 3. включват се норми каноническото и обичайното право; 4. стига се до непълното и разпръснатост; 5. следват се утвърдени за този период принципи (съпружеска власт,различие на половете; дискриминация на жената; бащина власт над децата; пълна власт на църковното право върху сключване на брак).
Източници:
- Екзархийски устав устройствен акт за създаване на правила за устройване на българската екзархия – 1791г. Съдържа и норми на брачното право;
- Закон за припознаване, осиновяване и узаконяване на незаконно родените - 1890 г. -действа до 1940 г.,
когато се приема закон за извънбрачните деца и осиновяването;
- 1905 г. - закон за лични и семейнни отношения;
- 1937 г.- закон за издръжката;
- 1889 г. . закон за настойничеството;
- 1890 г. - закон за наследството ( дефинира се родството );
- 1897 г. – търговски закон (съпругата не може да осъществява търговска дейност без съгласието на съпруга си, освен ако последният не може да издържа семейството).След войната -нов етап на развитие;
-16.10.1944 г. - наредба закон за прогласяване равенството на мъжа и жената във всички области на живота. Има обратно действие;
-1945 г. - наредба закон за брака - урежда брачните отношения. Тя прогласява за валиден светски брак, а отнема силата на църковния. Развода - пред граждански съдилища. Въвежда се и развод по взаимно съгласие. Установява се равенство на брачни и извънбрачни деца;
- наредба закон за узаконяване на фактически брачни отношения;
- Конституцията от 1948 г.;
-1949 г. - ЗЛС – иапълно урежда семейните отношения. Отменя всички закони за лицата и семействата, които са били в действие -действа до 1968г.
- 1968 г. - първият СК (въвежда СИО);
- 1985г. -,вторият СК -променен 1992г., -отменени са моралните последици от развода (въвежда се издръжка на пълнолетни учащи се).
Въпрос №2
Сключване на брак - форми и процедури
Понятие за брак. Източници на СП са Конституцията и СК. В чл. 46 от Конституцията е дадено понятието за брак: “Бракът е доброволен съюз между мъж и жена ...” Първо да направим едно терминологично уточнение - с "брак", от една страна, наричаме самото сключване (т.е. ЮФ като брак) на брака, а, от друга страна, с термина "брак" обозначаваме и брачните отношени" между съпрузите. В случая говорим за брака като ЮФ.
Бракът е ЮФ и е определен от Конституцията като доброволен съюз между мъж и жена. Съюз - в смисъл на нещо като съгласие с обща цел. Основният въпрос е дали можем да приемем, че бракът е договор, защото всеки съюз се създава с договор за обединяване, но терминът "договор" е избягнат. Дали бракът е договор или, ако не е, дали поне не е сделка?
Знаем, че сделката е правомереи ЮФ, който съдържа в себе си едно или повече волеизявления на гражданско-правни субекти, насочени към пораждането на гражданско-правни последици и определящи съдържанието на тези последици. При брака воллеизявления има – и писмени, и устни. Те са насочени към правни последици, защото възниква правна връзка. Определят ли тези волеизявления най-съществените последици от сделката? Не, нищо не определят! Сключващите брак казват само “да”. Правните последици, които ще настъпят се определят от закона, и то - в императивен режим, от който съпрузите не могат да се отклонят, дори и да искат. Излиза, че по сега действащата нормативна уредба бракът няма всички признаци на сделката, пък камо ли на договора.
Ще се промени ли това положение след въвеждането на брачния договор? Тогава ще има свободно определяне на имуществените отношения с този договор. Той става част от ФС на сключване на брака. Значи с влизането в сила на новия СК ще можем да определим брака като договор. Брачният договор ще е част от сключването на брака(понятията не са равнозначни).
Ще има предбрачен договор с нотариална заверка на подписите. Това е едно объркващо понятие. Предбрачният договор ще породи действие, само ако бъде сключен бракът. Преди това е все едно дали го има или не. Затова е по-точно да се говори за брачен договор.
Сключване на брака представляват, преди всичко, тези действия, които трябва да бъдат осъществени и, които имат конститутивно значение, за да придобият страните качеството "съпрузи". Те са уредени в чл.6 -11 от СК. На първо място, законът урежда формата на сключване на брака. Това е форма за действителност и неспазването й води до нищожност, Съгласно чл. 6 (1) “Само гражданският брак, сключен във формата, предписана от този кодекс, поражда последиците, кoито законите свързват с брака”. За религиозен брак не може да говорим. По-точното понятие е "религиозен обред". Той е форма но непризната от закона, и затова неводи до последиците на брака, Разделянето на църквата от държавата става оше през 1945 година с Наредбата за брака. След тази дата религиозният обред не поражда брачни отношения. Дори в чл. 6 (2) има изискване първо да се сключи граждански брак, а след това може да се извърши религиозен обред. Била е предвидена административна отговорност за свещеник, който извърши обред без да му е представен акт за граждански брак. Формата на брака може да се разглежда и като спазване на определени процедурни изисквания при сключването му. Кои са конститутивните елементи от ФС по сключването на брака?
Съгласието,т.е. същността на брака. Става дума за волеизявленията на сключващите брака. Те трябва да са взаимни, насрещни и то дадени от мъж и жена. Съгласно чл. 7 СК „ Брака е сключен по взаимно съгласи на мъж и жена, дадено лично и едновременно пред длъжностното лице по гражданско състояние.” Браковете на хомосексуална основа не са уредени у нас. Изводът за недопустимостта на този брак се прави от чл. 46 от Конституцията. Дори и двама приятели да си направят екскурзия до Холандия и там да сключат брак, този брак няма да бъде легализиран у нас. Не бива тази хипотеза да се смесва със следната: отиват на екскурзия до Кипър мъж и жена, запознават се на кораба и в Кипър сключват брак. Щом бракът е сключен по реда, които изисква законодателството на чуждата страна, този брак трябва да бъде зачетен и у нас, защото не противоречи на българската конституция и не става въпрос за неспазването на съществен елемент от ФС - съгласието е дадено в Кипър.
Волеизявленията трябва да бъдат дадени лично, а не чрез пълномощник, дори и той да е снабден с изрично пълномощно.
Волеизявленията трябва да бъдат дадени едновременно. Тук не става въпрос те заедно да кажат “да", а, просто, процедурата да е единна.
Следващото изискване с конститутивно значение е бракът да е сключеи пред длъжностното лице по гражданско състояние. Кое е това лице? Кметът на общината или специално назначено от него лице, капитанът иа кораб в открито море, командирете на съответните военни части при война, задграничните представители – консули и дипломатически. Всеки от тези лица си има своята териториална и времева компетентност, от която не може да се отклонява. Не може назначеното длъжностно лице по гражданско състояние в Благоевград да прескочи до Кюстендил, за да съчетае там в брак своята приятелка.Заради тове изискване което беше нарушено , се наложи да се издаде Закон за уреждане на правните последици на бракове, сключени в нарушение на чл. 7 от СК - бр. 41 на Държавен вестник от 1999 година. Нарушението бе от лица, които са действели публично без да са имали това право, включително и обредни домове.
Съгласието трябва да бъде безусловно. Никакви уговорки не може да съдържа това волеизявление. Не
може да се каже: “да, ако ми дадат обещания Мерцедес”.
Формата на волеизявленията - законът изисква длъжностното лице първо да запита, а след това мъжьт и жената да подпишат акта за брак. Писмената форма поглъща устната.
Подписите трябва да се положат в акта за граждански брак. Актът съдържа определени реквизити, които намираме в Закона за гражданската регистрация. Документът не може да бъде в свободен текст. Няма ли реквизитите –няма акт.
Чл. 10 (3) СК изисква актът за граждански брак да бъде подписан и от длъжностното лице по гражданско състояние. След този ЮФ бракът се cмята за сключен Обявяването на това и химнът на Менделсон вече е ритуал.
Горепосочените изисквания имат конститутивно значение. Неспазването дори на едно от тях води до нищожност на брака.
Втората група изисквания нямат конститутивно значение. Те могат и да не бъдат спазени и не се отразяват върху действителността на акта. Отговорност за тях носи длъжностното лице. Те са:
Актът за гражданско състояние се подписва и от двама свидетели. И без тези подписи бракът се счита за сключен. Това е нормално, защото как можем да поставяме правните последици на брака в зависимост от волята на трети лица. Представете си, че те кажат "не" в последния момент. Ако липсват свидетели, бракът се сключва, длъжностното лице е извършило едно нарушение, но бракът е факт. Подписите на свидетели са изискване с неконститутивно значение. Това е изискване към длъжностното лице, а не за действителността на брака
В чл. 9 (1) се споменава за публичност и тържественост на сключването на брака. Щом бракът се сключва на общодостъпно място, това означава, че публичността е спазена. А тържествеността не е абсолютно необходима за действителността на брака. Възможно е и най-делово да се сключи брак.
В чл. 9 (1) е казано "в общинският съвет". Ясно е, че не става дума за кабинета на кмета. В градовете има специално определени зали за тази цел. В любопитните хроники срещаме "брак под водата", "в пещера", “с парашути” и т.н. Това е допустимо, но рискът е за длъжностното лице, защото в чл. 9 (2) се говори за преценка на длъжностното лице. Мястото (екзотично) може да се определи от кмета. То може да е дори и под водата, само че длъжностното лице задължително трябва да присъства.
При определени хипотези длъжностното лице може да сключи брака и на друго място, когато някой от
присъстващите не може да се яви в общинския съвет по уважителни причини. Такава уважителна причина може да е изтърпяване на наказание лишаване от свобода и тогава длъжностното лице ще отиде в затвора, за да бъде сключен бракът.
В чл. 8 има изискване за необходимите документи. Всеки от желаещите да сключат брак представя в общината декларация, че не съществуват пречки за сключване на брак, установени в чл. 12 и13 и медицинско свидетелство, че не страда от болестите, посочени в чл. 13 (1), точки 2 и 3. Целта на тези документи е да се удостовери пред длъжностното лице, че няма пречки за сключване на брака. Липсата им не означава, че бракът не може да бъде сключен. Наличие на някакви пречки могат да бъдат и подправени, неистински документи. Например, лекарят ви е познат и си затваря очите за това, че сте болен от СПИН. Бракът би трябвало да е унищожаем. Значи, валидността на брака е в зависимост от самата пречка, а непредставянето на документи не е порок. После съдът търси дали са налице някакви пречки, което не проблем на чл. 8.
Срок. Съгласно чл. 10 (1) бракът се сключва не по- рано от 30 дни от заявяването в общинския съвет. С разрешение на длъжностното лице по гражданско състояние брак може да се сключи по-рано, ако важни причини налагат това. Значи, законът изисква желаещите да сключат брак да направят писмено заявление в общинския съвет. Заявлението може да бъде подписано и само от един от желаещите, но той трябва да посочи с кого иска да сключи брак, а не просто, че иска да сключи брак. Чл. 10 е отпаднал от проекта за нов СК.
Съгласно чл. 10 (2) длъжностното лице по гражданско състояние проверява самоличността и възрастта на страните. Това изискване също ще отпадне. Ако длъжностното лице не е спазило това изискване, то бракът ще е действителен и ако липсва необходимата възраст за някой от сключилите брак, по- късно бракът ще е унищожаем.
Въпрос № 3
Условия и пречки за брак – понятие
Сключването на брак със съвкупност от правни елементи, сложен ФС, който се осъществява по реда и във формата, предвидени в закона. Наред с изискванията за форма са установени и изисквания, на които трябва да отговарят встъпващите в брак лица пълнолетие, необвързаност с др. брак и др. Тези материални предпоставки представляват условия за сключване на валиден брак.
Те могат да се разделят на условия и пречки за брак. Условия обстоятелствата, които трябва да са налице, за да се сключи брак. Пречки – обстоятелства, които не трябва да са налице, за да се сключи брак.
-положителни и отрицателни. Положителни условия са позитивните изисквания – условията. Отрицателни условия - негативните изисквания - пречките.
-абсолютни и относителни. Абсолютни условия – правят лицето способно или неспособно да сключи брак с кое да е друго лице. Относителни условия - правят, лицето неспособно да сключи брак с определено лице. С друг партньор бракът би бил допустим. Условията са еднакви и за мъжа и за жената. Неспазването им може да доведе до възможност бракът за бъде прекратен по съдебен ред като унищожаем. Укриването на законна пречка за сключване на брак от длъжностно лице или извършването на бракосъчетание от дл. лице, което знае, че има пречка за това, води до наказателна отговорност. Условие за брак: достигане на брачна възраст - това е положително условие - 18 г. Допуска се и встъпване в брак на лица навършили 16г.- при – условие, че имат разрешение от РС. Когато те сключат брак се еманципират –признава му се пълна дееспособност. Пречки, при наличието, на които бракът е невалиден:
1. наличие на друг наличен брак. Наличието на унищожаем брак, който не е унищожен също се смята валиден до унищожаването му;
2. лице в развод не може да сключи брак ,докато трае процеса;
3. лице, поставено под пълно заприщение не може да сключи брак (липсва способност). Решението за поставяне под запрещение трябва да е влязло в сила. Поставено под ограничено запрещение лице би могло да сключи брак;
4. болести, създаващи сериозна опасност за живота и здравето на поколението или на другия съпруг. Критерият с непосредствена опасност. Необходимо е лицето да страда от физическо или психическо заболяване към момента на сключване на брака. Тези пречки са абсолютни и ако се сключи брак в нарушение на тях, той е унищожаем.
Относителни пречки: -родство по права линия; - родство по съребрена линия - родственици до 4-та степен включително. Бракът между тези лица е унищожаем; -родство по осиновяване; -по права и по съребрена линия до 2-pa стенен.
Родството е гражданско, а не биологично, а съображенията са само морални.
Забраната, основаваща се на кръвно родство съществува, защото кръвната връзка не се заличава. Ако има сключен брак, той е унищожаем. При осиновяване гражданското родство може да се ликвидира с прекратяване на осиновяването - ако има сключен брак след прекратяване на родството, той се санира и е валиден.
Въпрос №4
Пълнолетието като условие за брак. Наличност на друг брак като пречка.
1. Брачното пълнолетие с възрастта, с навършването на която се придобива брачна дееспособност. Това е абсолютно условие, неговата липса прави лицето неспособно да сключи брак. То важи и за 2-та пола. Брачното пълнолетие изразява минимума, който обезпечава брачната зрялост на индивида. Законът не установява максимум – пределна възраст за сключване на брак. Бракът е допустим и на най- преклонна възраст. От изискването за навършване на 18 г, законът прави изключение. При определени условия в брак може да встъпи лице на по-ниска възраст - 16 г. Предпоставки: - наложителност; -възраст;-разрешение.
- Наложителността е свързана с наличие на важни причини. Преценката за важнастта на причините е предоставена на председателя на РС. Той не е длъжен да даде исканото разрешение. Такова разрешение не може да се даде, ако съществува законова пречка за брак. Възраст - изисква се навършени 16 г, - това е най-ниската възможна граница. Лице, ненавършило 16г. по никакъв начин не може да сключи редовен брак.
-Разрешение - дава се от председателя на РС. Непълнолетният лично подава молба и не се иска съгласието на родителите.. Молбата се подава в РС по местожителство на непълнолетния. Председателят на съда изслушва непълнолетния, изслушва и родителите и респ.попечителя. Тяхното мнение може да бъде дадено както лично, така и в писмена форма с нотариално заверен подпис. Те могат да направят и възражение. Изслушването им е само информативно, то не е задължително за Председателя на Съда. Той може да изслуша и други лица, да прибегне до съдебномедицинска експертиза за изясняване на случая. Разрешението е резултат от едно охранително производство. То може да се даде само за брак с определено лице. Не е допустимо на един непълнолетен въобще да му се разреши да встъпи в брак, с когото намери за добре. Встъпилият в брак се еманципира – признава му се пълна дееспособност. Само за да се разпорежда с недвижими имоти,той трябва да получи разрешение от РС.
2. Наличие на друг брак - е пречка за сключване на брака. Изискването за липса на друг брак е отрицателно условие, има абсолютен характер. Лицето, свързано с друг брак не може да сключи нов брак, с което и да е друго лице. Бракът с недопустим, независимо от това дали едната или и двете страни са обвързани с друг брак. 3абраната произтича от принципа за еднобрачието. Едно лице е свързано с друг брак, когато съществува валиден от гледище на закона и непрекратен по установените способи брак. Валиден брак – сключен при спазване на формалните и материални условия.
Унищожаемият брак, който не е унищожен също се смята за валиден до унищожаването му. Свързан с брачни връзки е и съпругът на едно изчезнало или обявено за отсъстващо лице- бракът се прекратява при обявяване на смърт. Едно лице не е свързано с друг брак:
1.брак липсва при неоформени брачни отношения;
2.сключен нищожен брак;
3.първият брак е прекратен поради смърт на един от съпрузите;
4.0бявена смърт на едни от съпрузите;
5.бракът с прекратен чрез развод;
6.унищожен предшестващ брак.
Принципът на еднобрачието е спазен при встъпване в брак на неоженвано, неомъжвано лице; вдовец; разведен; бивш съпруг по унищожаем брак. Бигамният брак може да бъде унищожен. Двубрачието е престъпление по НК.
Семейното право урежда отношенията, основани на брак, родство и осиновяване, както и настойничество
и попечителство. Семейните отношения, предмет на регулиране от СП са отношенията: между съпруга и съпругата; между родителите и децата. както и между другите роднини по права и съребрена линия; между осиновителите и осиновените, както и между роднините по осиновяване. Семейство – съвкупност от лицата, свързани помежду си с установени от закона права и задължения, произтичащи от брак, родство или осиновяване. В по-тесен смисъл – съвкупност от лица, свързани с пряка връзка на брак, родство и осиновяване и съвместно живеещи в едно домакинство. В по-широк смисъл - без оглед дали тази съвкупност от лица живее в едно домакинство или по. СК урежда отношенията по настойничество и попечителство - отношенията между настойника и попечител и поднастойниу или подопечения. Тези отношения представляват заместване на семейните отношения. Принцип на СП - уредени в СК и в Конституцията:
-закрила на брака и семейството от държавата и обществото;
-равноправие на мъжа и жената;
-доброволност;
-и трайност на брачния съюз;
-всестранна защита на децата;
-равенство на родените в брака, извън брака и осиновените;
-зачитане на личността на всеки член от семейството;
-грижа и подкрепа между членовете на семейството;
-принцип на моногамия -допустимост само на 1 редовен брак.
Цели (чл.2 .СК):
Закрила и укрепване на семейството; - защита на децата и възпитаването им; -развитие на взаимопомощ; уважение между всички членове на семейството и възпитаването им в чувство на отговорност пред семейството и обществото.
Функции /чл. 4 СК/:
-ecтeствена функция -раждане, отглеждане и възпитаване на деца; -икономическа функция -материална взаимопомощ между членовете на семействoтo; -материално и морално подпомагане на нетрудоспособните, възрастните и болните; -идеологическа функция -възпитаване на членовете на семейството, осигуряваме речевите способностите на семейните членове и на условията за изпълнение на трудовите и обществените им задължения.
Развитие на семейното право: -след възобновената държавност, след 1878 г.
В буржоазното Право – 1. няма кодификация; 2. реципирано право е /от ФГК и ИГК/; 3. включват се норми каноническото и обичайното право; 4. стига се до непълното и разпръснатост; 5. следват се утвърдени за този период принципи (съпружеска власт,различие на половете; дискриминация на жената; бащина власт над децата; пълна власт на църковното право върху сключване на брак).
Източници:
- Екзархийски устав устройствен акт за създаване на правила за устройване на българската екзархия – 1791г. Съдържа и норми на брачното право;
- Закон за припознаване, осиновяване и узаконяване на незаконно родените - 1890 г. -действа до 1940 г.,
когато се приема закон за извънбрачните деца и осиновяването;
- 1905 г. - закон за лични и семейнни отношения;
- 1937 г.- закон за издръжката;
- 1889 г. . закон за настойничеството;
- 1890 г. - закон за наследството ( дефинира се родството );
- 1897 г. – търговски закон (съпругата не може да осъществява търговска дейност без съгласието на съпруга си, освен ако последният не може да издържа семейството).След войната -нов етап на развитие;
-16.10.1944 г. - наредба закон за прогласяване равенството на мъжа и жената във всички области на живота. Има обратно действие;
-1945 г. - наредба закон за брака - урежда брачните отношения. Тя прогласява за валиден светски брак, а отнема силата на църковния. Развода - пред граждански съдилища. Въвежда се и развод по взаимно съгласие. Установява се равенство на брачни и извънбрачни деца;
- наредба закон за узаконяване на фактически брачни отношения;
- Конституцията от 1948 г.;
-1949 г. - ЗЛС – иапълно урежда семейните отношения. Отменя всички закони за лицата и семействата, които са били в действие -действа до 1968г.
- 1968 г. - първият СК (въвежда СИО);
- 1985г. -,вторият СК -променен 1992г., -отменени са моралните последици от развода (въвежда се издръжка на пълнолетни учащи се).
Въпрос №2
Сключване на брак - форми и процедури
Понятие за брак. Източници на СП са Конституцията и СК. В чл. 46 от Конституцията е дадено понятието за брак: “Бракът е доброволен съюз между мъж и жена ...” Първо да направим едно терминологично уточнение - с "брак", от една страна, наричаме самото сключване (т.е. ЮФ като брак) на брака, а, от друга страна, с термина "брак" обозначаваме и брачните отношени" между съпрузите. В случая говорим за брака като ЮФ.
Бракът е ЮФ и е определен от Конституцията като доброволен съюз между мъж и жена. Съюз - в смисъл на нещо като съгласие с обща цел. Основният въпрос е дали можем да приемем, че бракът е договор, защото всеки съюз се създава с договор за обединяване, но терминът "договор" е избягнат. Дали бракът е договор или, ако не е, дали поне не е сделка?
Знаем, че сделката е правомереи ЮФ, който съдържа в себе си едно или повече волеизявления на гражданско-правни субекти, насочени към пораждането на гражданско-правни последици и определящи съдържанието на тези последици. При брака воллеизявления има – и писмени, и устни. Те са насочени към правни последици, защото възниква правна връзка. Определят ли тези волеизявления най-съществените последици от сделката? Не, нищо не определят! Сключващите брак казват само “да”. Правните последици, които ще настъпят се определят от закона, и то - в императивен режим, от който съпрузите не могат да се отклонят, дори и да искат. Излиза, че по сега действащата нормативна уредба бракът няма всички признаци на сделката, пък камо ли на договора.
Ще се промени ли това положение след въвеждането на брачния договор? Тогава ще има свободно определяне на имуществените отношения с този договор. Той става част от ФС на сключване на брака. Значи с влизането в сила на новия СК ще можем да определим брака като договор. Брачният договор ще е част от сключването на брака(понятията не са равнозначни).
Ще има предбрачен договор с нотариална заверка на подписите. Това е едно объркващо понятие. Предбрачният договор ще породи действие, само ако бъде сключен бракът. Преди това е все едно дали го има или не. Затова е по-точно да се говори за брачен договор.
Сключване на брака представляват, преди всичко, тези действия, които трябва да бъдат осъществени и, които имат конститутивно значение, за да придобият страните качеството "съпрузи". Те са уредени в чл.6 -11 от СК. На първо място, законът урежда формата на сключване на брака. Това е форма за действителност и неспазването й води до нищожност, Съгласно чл. 6 (1) “Само гражданският брак, сключен във формата, предписана от този кодекс, поражда последиците, кoито законите свързват с брака”. За религиозен брак не може да говорим. По-точното понятие е "религиозен обред". Той е форма но непризната от закона, и затова неводи до последиците на брака, Разделянето на църквата от държавата става оше през 1945 година с Наредбата за брака. След тази дата религиозният обред не поражда брачни отношения. Дори в чл. 6 (2) има изискване първо да се сключи граждански брак, а след това може да се извърши религиозен обред. Била е предвидена административна отговорност за свещеник, който извърши обред без да му е представен акт за граждански брак. Формата на брака може да се разглежда и като спазване на определени процедурни изисквания при сключването му. Кои са конститутивните елементи от ФС по сключването на брака?
Съгласието,т.е. същността на брака. Става дума за волеизявленията на сключващите брака. Те трябва да са взаимни, насрещни и то дадени от мъж и жена. Съгласно чл. 7 СК „ Брака е сключен по взаимно съгласи на мъж и жена, дадено лично и едновременно пред длъжностното лице по гражданско състояние.” Браковете на хомосексуална основа не са уредени у нас. Изводът за недопустимостта на този брак се прави от чл. 46 от Конституцията. Дори и двама приятели да си направят екскурзия до Холандия и там да сключат брак, този брак няма да бъде легализиран у нас. Не бива тази хипотеза да се смесва със следната: отиват на екскурзия до Кипър мъж и жена, запознават се на кораба и в Кипър сключват брак. Щом бракът е сключен по реда, които изисква законодателството на чуждата страна, този брак трябва да бъде зачетен и у нас, защото не противоречи на българската конституция и не става въпрос за неспазването на съществен елемент от ФС - съгласието е дадено в Кипър.
Волеизявленията трябва да бъдат дадени лично, а не чрез пълномощник, дори и той да е снабден с изрично пълномощно.
Волеизявленията трябва да бъдат дадени едновременно. Тук не става въпрос те заедно да кажат “да", а, просто, процедурата да е единна.
Следващото изискване с конститутивно значение е бракът да е сключеи пред длъжностното лице по гражданско състояние. Кое е това лице? Кметът на общината или специално назначено от него лице, капитанът иа кораб в открито море, командирете на съответните военни части при война, задграничните представители – консули и дипломатически. Всеки от тези лица си има своята териториална и времева компетентност, от която не може да се отклонява. Не може назначеното длъжностно лице по гражданско състояние в Благоевград да прескочи до Кюстендил, за да съчетае там в брак своята приятелка.Заради тове изискване което беше нарушено , се наложи да се издаде Закон за уреждане на правните последици на бракове, сключени в нарушение на чл. 7 от СК - бр. 41 на Държавен вестник от 1999 година. Нарушението бе от лица, които са действели публично без да са имали това право, включително и обредни домове.
Съгласието трябва да бъде безусловно. Никакви уговорки не може да съдържа това волеизявление. Не
може да се каже: “да, ако ми дадат обещания Мерцедес”.
Формата на волеизявленията - законът изисква длъжностното лице първо да запита, а след това мъжьт и жената да подпишат акта за брак. Писмената форма поглъща устната.
Подписите трябва да се положат в акта за граждански брак. Актът съдържа определени реквизити, които намираме в Закона за гражданската регистрация. Документът не може да бъде в свободен текст. Няма ли реквизитите –няма акт.
Чл. 10 (3) СК изисква актът за граждански брак да бъде подписан и от длъжностното лице по гражданско състояние. След този ЮФ бракът се cмята за сключен Обявяването на това и химнът на Менделсон вече е ритуал.
Горепосочените изисквания имат конститутивно значение. Неспазването дори на едно от тях води до нищожност на брака.
Втората група изисквания нямат конститутивно значение. Те могат и да не бъдат спазени и не се отразяват върху действителността на акта. Отговорност за тях носи длъжностното лице. Те са:
Актът за гражданско състояние се подписва и от двама свидетели. И без тези подписи бракът се счита за сключен. Това е нормално, защото как можем да поставяме правните последици на брака в зависимост от волята на трети лица. Представете си, че те кажат "не" в последния момент. Ако липсват свидетели, бракът се сключва, длъжностното лице е извършило едно нарушение, но бракът е факт. Подписите на свидетели са изискване с неконститутивно значение. Това е изискване към длъжностното лице, а не за действителността на брака
В чл. 9 (1) се споменава за публичност и тържественост на сключването на брака. Щом бракът се сключва на общодостъпно място, това означава, че публичността е спазена. А тържествеността не е абсолютно необходима за действителността на брака. Възможно е и най-делово да се сключи брак.
В чл. 9 (1) е казано "в общинският съвет". Ясно е, че не става дума за кабинета на кмета. В градовете има специално определени зали за тази цел. В любопитните хроники срещаме "брак под водата", "в пещера", “с парашути” и т.н. Това е допустимо, но рискът е за длъжностното лице, защото в чл. 9 (2) се говори за преценка на длъжностното лице. Мястото (екзотично) може да се определи от кмета. То може да е дори и под водата, само че длъжностното лице задължително трябва да присъства.
При определени хипотези длъжностното лице може да сключи брака и на друго място, когато някой от
присъстващите не може да се яви в общинския съвет по уважителни причини. Такава уважителна причина може да е изтърпяване на наказание лишаване от свобода и тогава длъжностното лице ще отиде в затвора, за да бъде сключен бракът.
В чл. 8 има изискване за необходимите документи. Всеки от желаещите да сключат брак представя в общината декларация, че не съществуват пречки за сключване на брак, установени в чл. 12 и13 и медицинско свидетелство, че не страда от болестите, посочени в чл. 13 (1), точки 2 и 3. Целта на тези документи е да се удостовери пред длъжностното лице, че няма пречки за сключване на брака. Липсата им не означава, че бракът не може да бъде сключен. Наличие на някакви пречки могат да бъдат и подправени, неистински документи. Например, лекарят ви е познат и си затваря очите за това, че сте болен от СПИН. Бракът би трябвало да е унищожаем. Значи, валидността на брака е в зависимост от самата пречка, а непредставянето на документи не е порок. После съдът търси дали са налице някакви пречки, което не проблем на чл. 8.
Срок. Съгласно чл. 10 (1) бракът се сключва не по- рано от 30 дни от заявяването в общинския съвет. С разрешение на длъжностното лице по гражданско състояние брак може да се сключи по-рано, ако важни причини налагат това. Значи, законът изисква желаещите да сключат брак да направят писмено заявление в общинския съвет. Заявлението може да бъде подписано и само от един от желаещите, но той трябва да посочи с кого иска да сключи брак, а не просто, че иска да сключи брак. Чл. 10 е отпаднал от проекта за нов СК.
Съгласно чл. 10 (2) длъжностното лице по гражданско състояние проверява самоличността и възрастта на страните. Това изискване също ще отпадне. Ако длъжностното лице не е спазило това изискване, то бракът ще е действителен и ако липсва необходимата възраст за някой от сключилите брак, по- късно бракът ще е унищожаем.
Въпрос № 3
Условия и пречки за брак – понятие
Сключването на брак със съвкупност от правни елементи, сложен ФС, който се осъществява по реда и във формата, предвидени в закона. Наред с изискванията за форма са установени и изисквания, на които трябва да отговарят встъпващите в брак лица пълнолетие, необвързаност с др. брак и др. Тези материални предпоставки представляват условия за сключване на валиден брак.
Те могат да се разделят на условия и пречки за брак. Условия обстоятелствата, които трябва да са налице, за да се сключи брак. Пречки – обстоятелства, които не трябва да са налице, за да се сключи брак.
-положителни и отрицателни. Положителни условия са позитивните изисквания – условията. Отрицателни условия - негативните изисквания - пречките.
-абсолютни и относителни. Абсолютни условия – правят лицето способно или неспособно да сключи брак с кое да е друго лице. Относителни условия - правят, лицето неспособно да сключи брак с определено лице. С друг партньор бракът би бил допустим. Условията са еднакви и за мъжа и за жената. Неспазването им може да доведе до възможност бракът за бъде прекратен по съдебен ред като унищожаем. Укриването на законна пречка за сключване на брак от длъжностно лице или извършването на бракосъчетание от дл. лице, което знае, че има пречка за това, води до наказателна отговорност. Условие за брак: достигане на брачна възраст - това е положително условие - 18 г. Допуска се и встъпване в брак на лица навършили 16г.- при – условие, че имат разрешение от РС. Когато те сключат брак се еманципират –признава му се пълна дееспособност. Пречки, при наличието, на които бракът е невалиден:
1. наличие на друг наличен брак. Наличието на унищожаем брак, който не е унищожен също се смята валиден до унищожаването му;
2. лице в развод не може да сключи брак ,докато трае процеса;
3. лице, поставено под пълно заприщение не може да сключи брак (липсва способност). Решението за поставяне под запрещение трябва да е влязло в сила. Поставено под ограничено запрещение лице би могло да сключи брак;
4. болести, създаващи сериозна опасност за живота и здравето на поколението или на другия съпруг. Критерият с непосредствена опасност. Необходимо е лицето да страда от физическо или психическо заболяване към момента на сключване на брака. Тези пречки са абсолютни и ако се сключи брак в нарушение на тях, той е унищожаем.
Относителни пречки: -родство по права линия; - родство по съребрена линия - родственици до 4-та степен включително. Бракът между тези лица е унищожаем; -родство по осиновяване; -по права и по съребрена линия до 2-pa стенен.
Родството е гражданско, а не биологично, а съображенията са само морални.
Забраната, основаваща се на кръвно родство съществува, защото кръвната връзка не се заличава. Ако има сключен брак, той е унищожаем. При осиновяване гражданското родство може да се ликвидира с прекратяване на осиновяването - ако има сключен брак след прекратяване на родството, той се санира и е валиден.
Въпрос №4
Пълнолетието като условие за брак. Наличност на друг брак като пречка.
1. Брачното пълнолетие с възрастта, с навършването на която се придобива брачна дееспособност. Това е абсолютно условие, неговата липса прави лицето неспособно да сключи брак. То важи и за 2-та пола. Брачното пълнолетие изразява минимума, който обезпечава брачната зрялост на индивида. Законът не установява максимум – пределна възраст за сключване на брак. Бракът е допустим и на най- преклонна възраст. От изискването за навършване на 18 г, законът прави изключение. При определени условия в брак може да встъпи лице на по-ниска възраст - 16 г. Предпоставки: - наложителност; -възраст;-разрешение.
- Наложителността е свързана с наличие на важни причини. Преценката за важнастта на причините е предоставена на председателя на РС. Той не е длъжен да даде исканото разрешение. Такова разрешение не може да се даде, ако съществува законова пречка за брак. Възраст - изисква се навършени 16 г, - това е най-ниската възможна граница. Лице, ненавършило 16г. по никакъв начин не може да сключи редовен брак.
-Разрешение - дава се от председателя на РС. Непълнолетният лично подава молба и не се иска съгласието на родителите.. Молбата се подава в РС по местожителство на непълнолетния. Председателят на съда изслушва непълнолетния, изслушва и родителите и респ.попечителя. Тяхното мнение може да бъде дадено както лично, така и в писмена форма с нотариално заверен подпис. Те могат да направят и възражение. Изслушването им е само информативно, то не е задължително за Председателя на Съда. Той може да изслуша и други лица, да прибегне до съдебномедицинска експертиза за изясняване на случая. Разрешението е резултат от едно охранително производство. То може да се даде само за брак с определено лице. Не е допустимо на един непълнолетен въобще да му се разреши да встъпи в брак, с когото намери за добре. Встъпилият в брак се еманципира – признава му се пълна дееспособност. Само за да се разпорежда с недвижими имоти,той трябва да получи разрешение от РС.
2. Наличие на друг брак - е пречка за сключване на брака. Изискването за липса на друг брак е отрицателно условие, има абсолютен характер. Лицето, свързано с друг брак не може да сключи нов брак, с което и да е друго лице. Бракът с недопустим, независимо от това дали едната или и двете страни са обвързани с друг брак. 3абраната произтича от принципа за еднобрачието. Едно лице е свързано с друг брак, когато съществува валиден от гледище на закона и непрекратен по установените способи брак. Валиден брак – сключен при спазване на формалните и материални условия.
Унищожаемият брак, който не е унищожен също се смята за валиден до унищожаването му. Свързан с брачни връзки е и съпругът на едно изчезнало или обявено за отсъстващо лице- бракът се прекратява при обявяване на смърт. Едно лице не е свързано с друг брак:
1.брак липсва при неоформени брачни отношения;
2.сключен нищожен брак;
3.първият брак е прекратен поради смърт на един от съпрузите;
4.0бявена смърт на едни от съпрузите;
5.бракът с прекратен чрез развод;
6.унищожен предшестващ брак.
Принципът на еднобрачието е спазен при встъпване в брак на неоженвано, неомъжвано лице; вдовец; разведен; бивш съпруг по унищожаем брак. Бигамният брак може да бъде унищожен. Двубрачието е престъпление по НК.
Абонамент за:
Публикации (Atom)
