Въпрос № 12
Иск за дирене на бащинство.
Произхода от бащата се установява с иск за бащинство. Искът е за установяване на извънбрачно бащинство. Искът може да бъде предявен в хипотезата, когато липсва титул за произход на бащата:
-когато презумцията за бащинство е изобщо неприложима;
-коrато презумцията е била приложима,но бащинството на cъпруга е било оборено;
-когато детето не е било припознато от бащата;
-кoгaтo то е било припознато, но припознаването е било оспорено и произхода не е бил установен по исков път;
-когато детето не е осиновено при пълно осиновяване, сочещо чрез новия акт за раждане определено лице за негов баща. Овластени да предявят този иск са майката и детето. Бащата не е легитимиран, само ако му се оспори припознаването той има право да предяви иск за установяване на произход. Искът за дирене на бащата принадлежи поотделно и самостоятелно на майката и детето, но няма пречка те да предявът исковете си в 1 общ процес или майката да предяви иска от името на детето като негова законна представителка. Ако детето е малолетно – от законен представител. Ако е непълнолетно – може и само да предяви иска. Ответник е претендираният баща. Ако той е починал, иска се предявява срущу наследниците му. Когато иска се предяви от детето изисква се призоваването на майката, а когато е предявен от майката не се предвижда призоваване на детето. Искът се свързва с 3г. преклузивен срок:
-за майката -3г. от раждането;
-за детето - 3г. от пълнолетието . Детето може да предяви иска както преди пълнолетие, така и след – до 21г. Предмет на доказване обстоятелството, че майката е заченала от претендиращия баща;
- да се определи предполагаемия период на зачеванец;
-през този период претендиращия баща е имал съответните връзки с майката на детето;
-през този период майката не е имала подобни връзки с други лица – те не са законова пречка ответникът да бъде признат за баща. При установяване на бащинството се използват всички доказателствени средства – свидетелски показания, признания, експертизи – винаги си назначава:
-гинекологична ескпертиза
-за установяване периода на зачеването;
-кръвнотрудово изследване;
-детето да е на 6 мес. –с тази експертиза може да се изключи биологична връзка;
-експертиза за наследствени и биологични фактори;
-експертиза за външна прилика.
Искът за установяване на бащинство е положителен установен. Действието на решението се състои в установяване произхода на детето от бащата.
Решението............произхода с обратно действие към момента на раждане на детето. Последици: следва да бъде променено името на детето, родителските права и задължения придобиват втори титуляр, бащата дължи издръжка на детето. Детето придобива наследствени права спрямо бащата и спрямо всички други роднини от момента на раждането.
Въпрос №13
Припознаване
Припознаването с нзвънсъдебен способ за установяване произхода, както от майката, така и от бащата. Предпоставка - детето за няма установен произход, припознаването с заявление на едно лице, че дадено дете произхожда от него. Припознаващия не е длъжен за доказва родителското си качество. Припознаването е:
-едностранен акт - не се изисква съгласие нито на припознавания нито на другия родител;
-строго личен акт – основава се на личната преценка. Извършва се само от дееспособен родител. Непълнолетният може за припознава само ако е еманципиран;
- формален акт - предписана от закона форма за.......
--декларативен акт- само обявява факта произход, а не го създава;
-неотменим акт - не може да се оттегли. Може да се иска само унищожаване, поради порок във волята;
-извънсъдебен, неконтролируем акт - длъжно лице по гражданско състояние не проверява дали наистина има връзка на произход. Не е необходимо припознаващият да е биологичен родител. Може да се припознава родено, починало и заченато дете. При заченато дете - автор на припознаването може да е само бащата. Припознаването на починало дете - само ако с оставило низходящи. Няма пречка ла се извърши припознаване без кръвен произход. Припознаването може да се извърши.
1.C писмено заявление пред длъжн. лице, по гражданско състояние;
2.С декларация с нотариално заверен подпис, подадена до длъжностно лице, по гражданско състояние;
3.Със заявление, подадено до длъжностно лице, по гражданско състояние чрез управителя на заведението, в което се е родило детето.
Припознаването не е свързано със срок. То произвежда действието да бъде извършено в съответна форма. Припознаването не създава произхода, а само декларира този факт към момента на раждането. Припознаването е титул за произход и има действие спрямо всички. Съобщаването на припознаването открива възможност за черпене на права или за оспорването му. Оспорването на припознаването : -от другия родител – в 3 мес. срок от съобщението, направено от лицето, но гражданско състояние. Оспорването става със заявление со длъжн. лице и то трябва да съобщи оспорването на припозналия. Последния в 3 мес. срок от съобщаването трябва да предяви иск за установяване на своето бащинство или майчинство. Искът е положителен установителен. Ако такъв иск не бъде предявен или не бъде уважен този иск, припознаването трябва да се счита за нестанало. Ако този иск бъде уважен, припознаването се потвърждава е влязло в сила решение;
- оспорване от детето – до 3 год. след навършване на пълнолетие или от узнаването, ако то е станало по- късно. Оспорването става с предявен от него иск. Той отрицателно установен, припознаването се заличава със сътов. Бележка в акта за раждане;
- оспорване от трети лица – от всяко лице с правен интерес
(низходящите и възходящите на припозналия, истинските родители на детето и др.). Оспорването се извършва чрез иск, предявен в 1г. срок от узнаването на припознаването. Третото лице трябва да докаже, че припозналият не е родител на детето. Искът с отрицателен установнтелен. Унищожаване на припознаването -поради порок във волята. Самият припознал има право да иска унищожение на припознаването поради грешка, измама, заплашване. Искът за унищожаване може да бъде предявен в 1г. срок. При грешка и измама – началният момент съвпада с припознаването, при заплашване -с преставане на заплашването. При недееспособност – с придобиване на дееспособността. Припознаването доказва порока на волята си, но с това би трябвало да отрича и самия произход. Молба за унищожаване не може да бъде уважена, ако тя се придружава с признаване на произхода. 3а унищожаването е достатъчно само доказване на грешката, измамата, заплашването. Твърдението за неистинност на произхода не е необходимо да се доказва. Унищожаване не може де се иска, щом липсва порок във волята. Ако волеизявлението за припознаване бъде унищожено с надлежно конститутивно решение те се счита, че припозналият никога не е бил родител.
Въпрос №14
Родство. Сватовство.
Родството представлява връзка, основана на произхода. Родството е връзката между 2 лица, от които едното пряко или непряко произхожда от другото или които имат общ родоначалник, без едното да произхожда от другото. Съществуват 2 вида родство:
- родства по права линия – връзка между 2 лица, от които едното пряко или непряко произхожда от другото ( например баща и син, дядо и внук ). Правата линия може да бъде:
- низходяща;
-възходяща.
Низходяща е, когато се разглежда от предшественици към потомци – за 1 лице - неговия син - внук - правнук. Възходяща - обратно - от потомци към предшественици – за 1лице - неговия баща – дядо – прадядо. Едно лице може да се яви като низходящ и като възходящ;
-родство по съребрена линия - връзка между 2 лица, които имат общ родоначалник, без едното да произхожда от другото (например брат и сестра, чичо и племенник, братовчеди). Съребрените роднини могат да бъдат:
-пълнокръвни - общ баща и обща майка;
-непълнокръвни - само един общ родите.
Ако е обща майката, те се наричат едноутробни. Ако е общ бащата - еднокръвни. Родството по права линия не може да се дели на пълнокръвно или непълнокръвно. То или съществува или не. Отсъствие на родство: - между втория баща и втората майка от една страна и между; -доведените или заварените деца от друга страна. Те се намират в отношения на сватовство. Между тях няма кръвна връзка;
-между съпрузите – също няма кръвна връзка. Нито единия произхожда от другия, нито имат общ родоначалник. Съпружеската връзка се основава на брака. Степени - роднините и по права и по съребрена линия се намират в различна степен на близост помежду се Степента на родство е законното разстояние между двама роднини, изчислявано по броя на свързващите ги поколения. Между двама роднини по права линия има толкова степени, колкото са поколенията. Броят се ражданията, необходими за съотв. родствена връзка, без да се брои родоначалника (баща и син са от първа степен, дядо и внук – от втора степен и т.н.). По съребрена линия – за да се изчислят степените се извършва същата операция, но два пъти, като се сумират резултатите. Между двама роднини по съребрена линия има толкова степени, колкото са поколенията от единия от тях до общия родоначалник и от него до другия роднина. Така двамата братя са от 2-ра степен, чичото и племенникът - от 3-та, първите братовчеди - от 4-та. И тук броят ражданият без да се брои родоначалникът. По съребрена линия липсва 1-ва степен, защото са необходими минимум 2 раждания. Родството, неговите степени не зависят от брачния или извънбрачни характер. Родството има значение в семейното право, НП, ОП, ГПП, НПП.
Сватовство.
Връзките между съпруг и роднините на другия, а също и между роднините на двамата съпрузи. Роднините на единия съпруг са роднини по сватовство, както на другия съпруг, така и на неговите роднини. Два вида връзки:
-сватовство са връзките между самия съпруг и роднините на другия съпруг;
-връзки между 2 групи роднини на двама братя и съпрузите на две сестри
Степени:
Степента на сватовство между единия съпруг и роднините на другия се определят според степента на родство на последния и роднините му. Степента, в която едно лице е роднина на единия съпруг, то е роднина по сватовство на другия съпруг. (Съпруга и майката на съпруга - снаха и свекърва - I-вa степен, защото синът и майката са в родство от I-вa степен; съпругата и братът (сестрата) на съпруга (девер); съпругът и сестрата (братът) на съпругата са от 2-ра степен, защото съпругът, съпругата със своите братя и cecтри са в родство от 2-ра степен;
-степента на сватовете между роднините на единия съпруг и роднините на другия съпруг се получава като се съберат степените на родство, в което роднините на всеки съпруг се намират към него. Бащата на съпругата и бащата на съпруга са в сватовство от 2-ра степен, защото всеки от тях е роднина от 1-ва степен на единия съпруг; братът на съпруга и братът на съпругата са в сватовство от 4-та степен:
- съпругите на двама братя и съпрузите на две сестри са роднини по сватовство от 2-ра степен. Сватовството в семейното право няма пр. значение - не е пречка за брак, няма задължение за издръжка. То има пр. значение в ГПП и НПП.
неделя, 25 октомври 2009 г.
Семейно и наследствено право (ЮЗУ). Теми 9-11
Въпрос №9
Управление и разпореждане с общи и лични имущества на съпрузите
По отношение на общите и лични имущества съпрузите могат да извършват 2 вида действия – на управление и на разпореждане. Действия на управление - по запазване, поддържане и използване на имуществото. Действия на разпореждане – по – прехвърляне, изменение, ограничаване прекратяване на пр. Върху имуществото. Управление на общи имущества – може то всеки и от съпрузите, може и съвместно. Разпореждане с общи имущества -само съвместно както за движими вещи, така и за недвижими и пр. върху тях. Еднолично разпореждане с обща движима вещ или пр. върху нея е възможно ако другият съпруг не го оспори в 6-месечен срок oт узнаване за разпореждането. Оспорването става с иск и ако той се уважи, разпореждането се унищожава изцяло. Едноличното разпореждане с обща движима вещ – при безвъзмездно- както при недмижима вещ, а при възмездно разпореждане – зависи от добросъвестността на третото лице. Ако е добросъвестно – разпореждането има сила и за др. съпруг, а ако е било недобросъвестно – няма сила за неучаствалия съпруг. Разпореждане с общ паричен влог -предоставено на титуляра с изключение, когато др. съпруг на предяви иск до съда да постанови разпореждане само по общо съгласие на основание, че разпореждането застрашава интересите на семейството. Произв. е исково, спорно. Ако иска бъде уважен, съдът постановява разпореждането с влога да се извършва само на общо съгласие. Съпругът- не титуляр може да поиска налагане на запор върху влога, защото титулярът по време на процесът има пр. да се разпорежда с него , дори да го изтегли изцяло. Сделки с имущества (общи) между съпрузите са недопустими, защото те нямат изразени дялове. Разпореждане с лични имущества – поначало еднолично и свободно то може де се отнася до свяко лично имущество, да е възмездно или безвъзмездно. Разпореждането може да е спрямо трети лица, може и спрямо другият съпруг(той става индивидуален притежател или съсобственик – при прехвърляне на идеална част). Разпореждането обаче със семейно жилище, което е собственост на единият съпруг може да се извърши само със съгласието на другия. Ако няма съгласие може с решение на РС, ако не е във вреда на децата и семейството. Р-ди за семейството – непосредствените изразходвания за общите нужди на всеки член на семейството. Те се поемат от двамата съпрузи, както с общи средства, така и с лични. Тези р-ди са за нуждите на семейството. Задължение на съпрузите – които са поели за задоволяване нуждите на семейството –за тях те отговарят солидарно, без значение дали са поети от единия или от двамата. За поетото задължение съпругът отговаря с цялото си имущество, както с личното си имущество, така и с участието в СИО. Солидалната отговорност не може да бъде отклонена от единия от съпрузите. Когато задължението е поето то единия съпруг, другият отговаря солидарно и е налице м/у тях особено, взаимно, законно представителство, защото от преките действия на единия възникват последици направо за другия. Прекратяване на СИО – в 3 случая:
-прекратяване на брака- със смърт на единия съпруг, при развод или при унищожаване на брака прекратяването на СИО е необходимо и задължително. Прекратяването обхваща всички имущества (налични) и всички бъдещи придобивания;
-прекратяване през време на брака поради важни причини – извършва се по съдебен ред. Съдът преценява важните причини. Прекратяването настъпва с влизане в сила на съдебното решение и то може да е по отношение на определени обекти или по отношение на всички притежания на съпрузите;
-прекратяване при принудително изпълнение в/у вещи , които са СИо за личен дълг на единия от съпрузите . Извършва се от съдя-изпълнител. Ако изпълнението се насочва към недвижима вещ – обособяват се идеални части. Ако е към движима вещ, която се изнася на продан, СИО съществува до момента на купуването и – полагащата се част на другия съпруг се трансформира в пари. Ако той участва в наддаването и купи вещта тя се превръща в негова индивидуална собственост. При прекратяване на СИО – принципа е равенство на дяловете. Възможно е определяне на по-голям дял (само при развод, унищожаване на брака и при прекратяване на СИО по време на брака; не може при смърт и принудително изпълнение). Основания:
- преобладаващ принос, ако приноса на единия съпруг значително надхвърля точи на другия съпруг. Осъществява се само по съдебно решение. Искът се предявява в 1г. срок от прекратяване на СИО Съдебното решение е конститутивно. Пр. на по-голям дял- ненаследимо;
- грижа за децата – за съпруга ,при когото остават децата , на когото е поверено упражняването на родителските права. Па съд. ред в 1г. срок от влизането н сила на решението за родителски права. Съпругът упражняващ родителски права получава по-голям дял и чрез движими вещи, които обслужват децата. Това с пр. на съпруга. Съд. ред е 1г. срок от решението за родителски права. Получаване на дял от личното имущество на другия съпруг – такъв дял може да се получи само от стойността на вещите за управлениеу на професия й от вземанията на другия съпруг.
Предпоставки:
- имуществото да е придобито през време на брака;
- имуществото да е на значителна стойност;
- съпругът да е допринесъл за придобиване на имущество с труда се, със средствата се или с работата се в домакинството. Получаването на такъв дял е приложимо при развод , при унищожаване на брака, а също и при развода. Осъществява се по съдебен ред . Срокът е 1г. Ако искът те предявен през време на брака-срок няма, но не е необходимо да последва развод. Съдебното решение е конститутивно, то променя пр. положение. Размера на дела от личното имущество се определа от съда за всеки конкретен случай по справедливост, с оглед характера и размера на приноса.
Въпрос №10
Произход –понятие. Произход от майката.
Произхода е биологична връзка между 2 лица, от които едното е баща или майка на другото. Връзката между майка и дете е майчинство, а между баща и дете е бащинство.
Принципи на правната уредба на произхода:
- начало на кръвната, а не на брачната връзка като източник на правоотношения. Това е принцип за равенство на брачни и извънбрачни деца;
- Истинност –стремеж за издирване на обективната истина. Винаги може да се търси произхода,когато той не е установен, може да се оборва произхода;
- Стабилност – произходът веднъж установен действа спрямо всички.
Начините за установяване на произхода – специфични, отнасящи се само до майчинство или до бащинство; общи – отнасящи се до произхода от двамата родители –такъв способ е сомо припознаването.Оспорването само по исков път – ограничена легитимация – предявяването става само от детето, майката, бащата. Трети лица могат да оспорват само припознаването . Установени са кратки преклузивни срокове. Не е допустимо да се търси нов произход, докато не се събори по надлежния ред наличния произход. Тези принципи са обезпечени от НП с наказателна отговорност (чл. 184 / НК).
Произход от майката – майчинството е биологичната връзка между детето и жената, която го е родила. Произходът от майката се определя от раждането, без значение дали се касае за брачно или извънбрачно дете. Майката е жената, родила детето и когато това дете е заченато с генетичен материал от друга жена.
Правните способи за установяване произхода на майка си:
- Акт за раждане;
- Иск за установяване на майчинство;
- Припознаване
Акт за раждане е нормативният способ за установяване произхода на майката. Той установява 2 обстоятелства – самия факт на раждане и произхода на ново появилия се субект от определени родители, поспециално майката. Съставянето на акта за раждане става в 5 дневен срок. Той има пълния доказ. Сила. Обявяването на раждането се прави от бащата, лекаря, акушерката, от майката –лично или чрез нотариално упълномощено лице, управителя на болнично заведение. Съставя се от длъжностно лице и съдържа: име на новороденото, пол и гражгражданство, година, месец, ден на раждането, населеното място, родителите, възрастна им, гражданството им, ЕГН на детето и родителите. Иск за установяване на майчинство- когато произхода на детето от майката не е документиран с акт за раждане. Например, когато майката е неизвестна и не е припознато детето, което е било подхвърлено или изгубено. Предмет на иска е билогичната връзка между детето и майката. Трябва да се установи:
- че жената ,която се сочи за майка е родила и
- че тя е родила точно това дете.
По характер иска е положителен, установителен – произхода се обявява, а не се създава. Обявяването важи от момента на раждане на детето. Срок за предявяването му няма – не се погасява по давност- Искът може да се предяви от : детето, майката,бащата. Създава се възможност мъжът да ползва презумцията за бащинство. Искът може да бъде предявен от жена, която оспорва майчинството на друга жена (жената, която претендира, че е майка) и от мъжа, който претендира, че детето е родено от неговата съпруга. Произходът от майка, установен с акт за раждане може да бъде оспорен – с иск за оспорване на майчинство (чл. 31, ал. 2 от СК). Този иск има за предмет да докаже, че жената , посочена и акта като майка и действителност не е родила детето. Трябва да се установи, че жената, посочена като майка изобщо не е родила или че тя е родила, но не това дете.
Легитимация – детето, жената , вписани в акта за раждане като майка,съпругът и , жената, твърдяща, че е родила детето, съпругът и. По характер този иск е отрицателен установителен – отрича произхода на детето от жената, вписана в акта като майка от момента на раждането. Искът е безсрочен.
Вьпрос № 11
Предположение за бащинство на съпруга.
Бащинството е билогичната връзка между детето и мъжа, от кoгoто то е заченато. Произходът от бащата се определя от зачеването и той зависи от брачния или извънбрачния характер на произхода. Презумпция за бащинство - баща е този, който бракът посочва.
Предпоставки за презумпцията:
-наличие на законен брак (против. действие е за унищожаемия брак)
Презумцията не намира приложение при нищожен брак, при пълна липса на брак, при последващ брак между родителите;
-детето да произхожда от съпругата;
-раждане през време на брака (без значение колко време след сключване на брака е родено детето) Раждане до 300 дни след прекрапване на брака- без значение е причината за прекратяване. Тази хипотеза не важи в случаи, когато майката се е освободила от бремениост след прекратяване на брака и след това роди дете преди изтичане на 300 дни. Това 2-ро дете явно е заченато след прекратяване на брака - детето ще бъде извънбрачно. Конфликт на презумпции:
-при раждане след прекратяване на брака, във втори брак до изтичане на 300 дни - за баща на детето се счита вторият съпруг на майката. Съпругът от първия брак не може да оспори презумпцията. Възможно е само, ако вторият съпруг оспори презумпцията, защото тогава тя ще действа за първия. Ако той не я оспорви –той е баща;
-двубрачие на майката – и двамата съпрузи могат да се считат бащи на роденото от нея дете;
-конфликт на 3 презумпции - ако детето се роди по време на 3-ти брак на майката преди да са изтекли 300 дни от прекратяването на първия брак – баща е третият съпруг. По отношение на предшестващите презумпцията има действие – за 2-рия съпруг, ако тя е оборена от 3-ия; за 1-вия, ако е оборена от 2-рия. Презумпция при обявено отсъствие или смърт – ако детето е родено 300 дни след тези факти, необходимо с отсъствието или смъртта да са формално обявени, иначе презумпцията продължава да действа и в този случаи може да се утвърди едно формално бащинство, ако майката не оспорва или да се упълномощи прокурора да оспорва презумпцията.
Оспорване презумпция за бащинство – по исков път. Презумпцията е оборима - чрез иск за оспорване. Легитимация майката, съпругът на майката (презумтивния баща). Детето няма право да оспорва. Такова право нямат и 3-те лица и прокурора Непълнолетния и ограничено запретения могат оспорват без пoпечител. Пълно запретеният съпруг:
-чрез законият му представител. Искът за оспорвне е срочен – 1г. действа;
- принципа за стабилност и произхода. Срока е преклузивен – не се прекъсва и не спира. За майката той тече от момента на раждането, а за бащата – от узнамане на раждането. Предмет на иска – да се докаже, че детето не би могло да бъде заченато от съпруга на майката. Не е достатъчно да се установи липса на такава връзка, трябва да се докаже. Доказването става от ищеца – той трябва да докаже момента на зачеването и неучастиеот на съпруга. Характерът на нека е отрицателен установителен – неговото действие е да отрече бащинството от момента на раждането. Детето ще придобие статут на извънбрачно. Оспорване е възможно и при конфликт на презумпции – само ако оспорването на втория съпруг е успешно, може да оспорва и първия. Срокът е 1г. от узнаване на решението, но не по-късно от 3г. от влизането му в сила.
Забрана за оспорване:
-когато майката с писмено съгласие на съпруга си е оплодена изкуствено - не се оспорва нито от бащата, нито от майката;
-когато майката със съгласието на съпруга си е родила дете, заченато с генетичен материал от друга жена. Бащинството е необоримо.
Управление и разпореждане с общи и лични имущества на съпрузите
По отношение на общите и лични имущества съпрузите могат да извършват 2 вида действия – на управление и на разпореждане. Действия на управление - по запазване, поддържане и използване на имуществото. Действия на разпореждане – по – прехвърляне, изменение, ограничаване прекратяване на пр. Върху имуществото. Управление на общи имущества – може то всеки и от съпрузите, може и съвместно. Разпореждане с общи имущества -само съвместно както за движими вещи, така и за недвижими и пр. върху тях. Еднолично разпореждане с обща движима вещ или пр. върху нея е възможно ако другият съпруг не го оспори в 6-месечен срок oт узнаване за разпореждането. Оспорването става с иск и ако той се уважи, разпореждането се унищожава изцяло. Едноличното разпореждане с обща движима вещ – при безвъзмездно- както при недмижима вещ, а при възмездно разпореждане – зависи от добросъвестността на третото лице. Ако е добросъвестно – разпореждането има сила и за др. съпруг, а ако е било недобросъвестно – няма сила за неучаствалия съпруг. Разпореждане с общ паричен влог -предоставено на титуляра с изключение, когато др. съпруг на предяви иск до съда да постанови разпореждане само по общо съгласие на основание, че разпореждането застрашава интересите на семейството. Произв. е исково, спорно. Ако иска бъде уважен, съдът постановява разпореждането с влога да се извършва само на общо съгласие. Съпругът- не титуляр може да поиска налагане на запор върху влога, защото титулярът по време на процесът има пр. да се разпорежда с него , дори да го изтегли изцяло. Сделки с имущества (общи) между съпрузите са недопустими, защото те нямат изразени дялове. Разпореждане с лични имущества – поначало еднолично и свободно то може де се отнася до свяко лично имущество, да е възмездно или безвъзмездно. Разпореждането може да е спрямо трети лица, може и спрямо другият съпруг(той става индивидуален притежател или съсобственик – при прехвърляне на идеална част). Разпореждането обаче със семейно жилище, което е собственост на единият съпруг може да се извърши само със съгласието на другия. Ако няма съгласие може с решение на РС, ако не е във вреда на децата и семейството. Р-ди за семейството – непосредствените изразходвания за общите нужди на всеки член на семейството. Те се поемат от двамата съпрузи, както с общи средства, така и с лични. Тези р-ди са за нуждите на семейството. Задължение на съпрузите – които са поели за задоволяване нуждите на семейството –за тях те отговарят солидарно, без значение дали са поети от единия или от двамата. За поетото задължение съпругът отговаря с цялото си имущество, както с личното си имущество, така и с участието в СИО. Солидалната отговорност не може да бъде отклонена от единия от съпрузите. Когато задължението е поето то единия съпруг, другият отговаря солидарно и е налице м/у тях особено, взаимно, законно представителство, защото от преките действия на единия възникват последици направо за другия. Прекратяване на СИО – в 3 случая:
-прекратяване на брака- със смърт на единия съпруг, при развод или при унищожаване на брака прекратяването на СИО е необходимо и задължително. Прекратяването обхваща всички имущества (налични) и всички бъдещи придобивания;
-прекратяване през време на брака поради важни причини – извършва се по съдебен ред. Съдът преценява важните причини. Прекратяването настъпва с влизане в сила на съдебното решение и то може да е по отношение на определени обекти или по отношение на всички притежания на съпрузите;
-прекратяване при принудително изпълнение в/у вещи , които са СИо за личен дълг на единия от съпрузите . Извършва се от съдя-изпълнител. Ако изпълнението се насочва към недвижима вещ – обособяват се идеални части. Ако е към движима вещ, която се изнася на продан, СИО съществува до момента на купуването и – полагащата се част на другия съпруг се трансформира в пари. Ако той участва в наддаването и купи вещта тя се превръща в негова индивидуална собственост. При прекратяване на СИО – принципа е равенство на дяловете. Възможно е определяне на по-голям дял (само при развод, унищожаване на брака и при прекратяване на СИО по време на брака; не може при смърт и принудително изпълнение). Основания:
- преобладаващ принос, ако приноса на единия съпруг значително надхвърля точи на другия съпруг. Осъществява се само по съдебно решение. Искът се предявява в 1г. срок от прекратяване на СИО Съдебното решение е конститутивно. Пр. на по-голям дял- ненаследимо;
- грижа за децата – за съпруга ,при когото остават децата , на когото е поверено упражняването на родителските права. Па съд. ред в 1г. срок от влизането н сила на решението за родителски права. Съпругът упражняващ родителски права получава по-голям дял и чрез движими вещи, които обслужват децата. Това с пр. на съпруга. Съд. ред е 1г. срок от решението за родителски права. Получаване на дял от личното имущество на другия съпруг – такъв дял може да се получи само от стойността на вещите за управлениеу на професия й от вземанията на другия съпруг.
Предпоставки:
- имуществото да е придобито през време на брака;
- имуществото да е на значителна стойност;
- съпругът да е допринесъл за придобиване на имущество с труда се, със средствата се или с работата се в домакинството. Получаването на такъв дял е приложимо при развод , при унищожаване на брака, а също и при развода. Осъществява се по съдебен ред . Срокът е 1г. Ако искът те предявен през време на брака-срок няма, но не е необходимо да последва развод. Съдебното решение е конститутивно, то променя пр. положение. Размера на дела от личното имущество се определа от съда за всеки конкретен случай по справедливост, с оглед характера и размера на приноса.
Въпрос №10
Произход –понятие. Произход от майката.
Произхода е биологична връзка между 2 лица, от които едното е баща или майка на другото. Връзката между майка и дете е майчинство, а между баща и дете е бащинство.
Принципи на правната уредба на произхода:
- начало на кръвната, а не на брачната връзка като източник на правоотношения. Това е принцип за равенство на брачни и извънбрачни деца;
- Истинност –стремеж за издирване на обективната истина. Винаги може да се търси произхода,когато той не е установен, може да се оборва произхода;
- Стабилност – произходът веднъж установен действа спрямо всички.
Начините за установяване на произхода – специфични, отнасящи се само до майчинство или до бащинство; общи – отнасящи се до произхода от двамата родители –такъв способ е сомо припознаването.Оспорването само по исков път – ограничена легитимация – предявяването става само от детето, майката, бащата. Трети лица могат да оспорват само припознаването . Установени са кратки преклузивни срокове. Не е допустимо да се търси нов произход, докато не се събори по надлежния ред наличния произход. Тези принципи са обезпечени от НП с наказателна отговорност (чл. 184 / НК).
Произход от майката – майчинството е биологичната връзка между детето и жената, която го е родила. Произходът от майката се определя от раждането, без значение дали се касае за брачно или извънбрачно дете. Майката е жената, родила детето и когато това дете е заченато с генетичен материал от друга жена.
Правните способи за установяване произхода на майка си:
- Акт за раждане;
- Иск за установяване на майчинство;
- Припознаване
Акт за раждане е нормативният способ за установяване произхода на майката. Той установява 2 обстоятелства – самия факт на раждане и произхода на ново появилия се субект от определени родители, поспециално майката. Съставянето на акта за раждане става в 5 дневен срок. Той има пълния доказ. Сила. Обявяването на раждането се прави от бащата, лекаря, акушерката, от майката –лично или чрез нотариално упълномощено лице, управителя на болнично заведение. Съставя се от длъжностно лице и съдържа: име на новороденото, пол и гражгражданство, година, месец, ден на раждането, населеното място, родителите, възрастна им, гражданството им, ЕГН на детето и родителите. Иск за установяване на майчинство- когато произхода на детето от майката не е документиран с акт за раждане. Например, когато майката е неизвестна и не е припознато детето, което е било подхвърлено или изгубено. Предмет на иска е билогичната връзка между детето и майката. Трябва да се установи:
- че жената ,която се сочи за майка е родила и
- че тя е родила точно това дете.
По характер иска е положителен, установителен – произхода се обявява, а не се създава. Обявяването важи от момента на раждане на детето. Срок за предявяването му няма – не се погасява по давност- Искът може да се предяви от : детето, майката,бащата. Създава се възможност мъжът да ползва презумцията за бащинство. Искът може да бъде предявен от жена, която оспорва майчинството на друга жена (жената, която претендира, че е майка) и от мъжа, който претендира, че детето е родено от неговата съпруга. Произходът от майка, установен с акт за раждане може да бъде оспорен – с иск за оспорване на майчинство (чл. 31, ал. 2 от СК). Този иск има за предмет да докаже, че жената , посочена и акта като майка и действителност не е родила детето. Трябва да се установи, че жената, посочена като майка изобщо не е родила или че тя е родила, но не това дете.
Легитимация – детето, жената , вписани в акта за раждане като майка,съпругът и , жената, твърдяща, че е родила детето, съпругът и. По характер този иск е отрицателен установителен – отрича произхода на детето от жената, вписана в акта като майка от момента на раждането. Искът е безсрочен.
Вьпрос № 11
Предположение за бащинство на съпруга.
Бащинството е билогичната връзка между детето и мъжа, от кoгoто то е заченато. Произходът от бащата се определя от зачеването и той зависи от брачния или извънбрачния характер на произхода. Презумпция за бащинство - баща е този, който бракът посочва.
Предпоставки за презумпцията:
-наличие на законен брак (против. действие е за унищожаемия брак)
Презумцията не намира приложение при нищожен брак, при пълна липса на брак, при последващ брак между родителите;
-детето да произхожда от съпругата;
-раждане през време на брака (без значение колко време след сключване на брака е родено детето) Раждане до 300 дни след прекрапване на брака- без значение е причината за прекратяване. Тази хипотеза не важи в случаи, когато майката се е освободила от бремениост след прекратяване на брака и след това роди дете преди изтичане на 300 дни. Това 2-ро дете явно е заченато след прекратяване на брака - детето ще бъде извънбрачно. Конфликт на презумпции:
-при раждане след прекратяване на брака, във втори брак до изтичане на 300 дни - за баща на детето се счита вторият съпруг на майката. Съпругът от първия брак не може да оспори презумпцията. Възможно е само, ако вторият съпруг оспори презумпцията, защото тогава тя ще действа за първия. Ако той не я оспорви –той е баща;
-двубрачие на майката – и двамата съпрузи могат да се считат бащи на роденото от нея дете;
-конфликт на 3 презумпции - ако детето се роди по време на 3-ти брак на майката преди да са изтекли 300 дни от прекратяването на първия брак – баща е третият съпруг. По отношение на предшестващите презумпцията има действие – за 2-рия съпруг, ако тя е оборена от 3-ия; за 1-вия, ако е оборена от 2-рия. Презумпция при обявено отсъствие или смърт – ако детето е родено 300 дни след тези факти, необходимо с отсъствието или смъртта да са формално обявени, иначе презумпцията продължава да действа и в този случаи може да се утвърди едно формално бащинство, ако майката не оспорва или да се упълномощи прокурора да оспорва презумпцията.
Оспорване презумпция за бащинство – по исков път. Презумпцията е оборима - чрез иск за оспорване. Легитимация майката, съпругът на майката (презумтивния баща). Детето няма право да оспорва. Такова право нямат и 3-те лица и прокурора Непълнолетния и ограничено запретения могат оспорват без пoпечител. Пълно запретеният съпруг:
-чрез законият му представител. Искът за оспорвне е срочен – 1г. действа;
- принципа за стабилност и произхода. Срока е преклузивен – не се прекъсва и не спира. За майката той тече от момента на раждането, а за бащата – от узнамане на раждането. Предмет на иска – да се докаже, че детето не би могло да бъде заченато от съпруга на майката. Не е достатъчно да се установи липса на такава връзка, трябва да се докаже. Доказването става от ищеца – той трябва да докаже момента на зачеването и неучастиеот на съпруга. Характерът на нека е отрицателен установителен – неговото действие е да отрече бащинството от момента на раждането. Детето ще придобие статут на извънбрачно. Оспорване е възможно и при конфликт на презумпции – само ако оспорването на втория съпруг е успешно, може да оспорва и първия. Срокът е 1г. от узнаване на решението, но не по-късно от 3г. от влизането му в сила.
Забрана за оспорване:
-когато майката с писмено съгласие на съпруга си е оплодена изкуствено - не се оспорва нито от бащата, нито от майката;
-когато майката със съгласието на съпруга си е родила дете, заченато с генетичен материал от друга жена. Бащинството е необоримо.
Абонамент за:
Публикации (Atom)
