Данъчно право по новия ДОПК (лекции на проф. Ив.Стоянов) - 1част

Въпрос №2
Понятие за данъци.Функции за данъците
Данъкът е сложна икономическа и правна система. Той е основно понятие в данъчното право (ДП). Затова данъкът се изучава от финансовата наука и от учебната дисциплина ДП.
Финансовата наука изучава данъка като основен приход в бюджета на данъка. В тази наука се разглеждат основните принципи на данъчното облагане, изследва се влиянието върху социалният живот в страната.
Правната дисциплина изследва ПНи, с които се установяват данъците, елементите, установяват се начините, процедурите за събирането, изчисляването на данъка.
Отделя се внимание на правните средства и възможности за спазване на данъкоплатците и процедурите по обжалване.
Между тези две следва тясна връзка и взаимоотношения. От икономическа гледна точка данъкът се разглежда като част от доходите на гражданите, въобще на данъчните субекти, която част безвъзмездно се изземва и се предоставя на държавата.
Това икономическо определение е непълно, защото в него в недостатъчна степен се изразява връзката между държ. и данък. В това определение Д се разглежда като пасивен кредитор, който чака да му се внесат данъците.
Отношението между данък-държ. Е много по-сложно. Там където има държава, организираното общество има и данъци. Без данък Д не може да съществува, остава само фикция, политическа организация. Затова и до този момент се спори как и кога са възникнали данъците, не се спори по това, че без данъци не могат да функционират полиция, армия, администрация, не би отстоявала и своя суверенитет. Затова тази връзка се счита за неотменима и някак си очебийна.
Данъкът възниква с възникване на Д. Това е вярно дотолкова доколкото с възникването на Д се е нуждаела от парични средства, но едва ли обаче данъкът в този си вид е възникнал с Д.
Исторически са познати много способи за събиране
-военни интервенции
-свои частни държавни имоти
-приходи от т.нар. …
Тези средства постепенно се изчерпват. Монарсите започват да подаряват на свои близки земи и имения. И нуждата за пари води до по-груби събирания следователно финансов гнет. Главен проблем при финансовия гнет е липсата на контрол на владетеля върху неговите харчения. Разходите му става основата да се събере основен приход.
Първите демократични идеи се зараждат с идеята да се наложи контрол върху владетеля и неговите харчове, както и събирането на тези приходи. Този лозунг създава парламентаризма.
Тези мисли са изразени от Адам Смит-“ плащането на данък да стане признак на свобода”. Той въвежда четири принципа. Според него:
1.принцип на равенството и съизмеримостта на данъка спрямо обектите на данъчно облагане.
2.принцип за предварително и точно определяне на данъчното задължение.
3.принцип за удобство на данъка-означава данъкът да се определя и събира в удобно за данъкоплатеца време.
4.принцип за икономичност на данъка-организацията за събиране на данъците, трябва да бъде икономична, за да постъпва от държавата толкова, колкото се взема от данъкоплатеца. Т.е. да няма повече разходи отколкото приходи.
Независимо от всичко съвр. данък води до отнемане на част от доходите на данъкоплатците, до намаляване на тяхната платежо-способност. Това е така, защото вземането е безвъзмездно следователно обосновка.
Осигурителна теория-държавата има право да получи безвъзмездно парични постъпления, защото осигурява спокойно ползване на техните имоти.
Теория на дълга-данъкът е една доброволна жертва на данъкоплатеца, която те плащат, за да живеят спокойно.
Теория за дължимостта-данъкът се дължи, защото Д пази границите от чуждо влияние.
От правно гледище икономическите теории могат да се сведат в две групи-теории, изградени на осн. на ЧП. Най-общото е, че те считат данъка се дължи на базата на договор между данъкоплатеца и държавата, според който данъкоплатеца доброволно се задължават да плащат данъци, а Д-да изразходва данъците за колективните нужди на обществото.
Възникналите въпросни-кога и как гражданите дават съгласието си за събиране на данъци.
Другата група теории, през призмата на ПП, те са по-ясни. Данъкът се дължи, защото това е елемент на общия суверенитет на държавата. Без данък няма Д и държавен суверенитет.
Анализ на елементите:
1.безвъзмездно вземане-държавата не поема никаква конкретна престация. Така и трябва, защото могат да се въведат …
2.невъзвръщаемост-взетият данък не се връща. Данъкът не е заем или облигация.
3.Д едностранно определя данъка. Никакви договори, никакви съгласия не търси. Реши ли, определя данъка
4.Д го определя по един общ начин-валиден и еднакъв за всички
5.данъкът е винаги паричен. Исторически са събирани дан. в натура
1: Данъкът е едно парично невъзвръщаемо и безвъзмездно плащане, установено едностранно и по общ начин от държавата, в тежест на данъкоплатците.
Не може да се изясни същността на данъка, ако не се вземе предвид предназначението и функциите им. Всички, които анализират данъците са единодушни, че основното предназначение на данъка е фискална т.е. да бъде приход в бюджета на държавата. Анализът на данъчното задължение дава основание да се обособят други функции на данъка. Това е така, защото поради своята същност данъците изпълняват икономически, социални и други ф-ии.
Съвр. Д и данъците се използват като регулатор, като инструмент за стопанско стимулиране или ограничаване. Главно данъкът се използва като регулатор в сферата на стопанския живот. Чрез по-гъвкава данъчна система Д е в състояние да насърчи производството на определени стоки като ги обложи с по-малки данъци. От друга страна Д често използва дан., за да се ограничават вредни за здравето и околната среда производства и дейности. За тази цел главно се
В социален план данъците могат да бъдат използвани успешно за едно по-справедливо преразпределение на социалния доход на държавните парични фондове. Не трябва обаче да се забравя, че наред с посочените функции данъкът може да изпълнява и други социални и икономически функции. Но главната му функция е фискалната-90-95 % от бюджета.
Другите функции на данъка са вторични, производни
Данъкът е основен паричен приход в бюджета, но не е единствен. Парични приходи в ДБю постъпват от такси, приноси, глоби, конфискации. Всички опити обаче да се намерят точни и ясни критерии за отграничаване на дан. от други парични приходи от бюджета не са задоволителни. Спорове относно разграничаване на данъка от таксата. За тези спорове способства и нашето законодателство-не винаги точно и ясно са определени елементите, които да разграничат данъка от таксите. Определените приходи от такси се включват към данъците.
Пр: данък върху МПС, такса-регистрационна плащат се заедно. Спорно е и данък наследство
В теорията се използват различни критерии за разграничаване.
Според най-разпространеното становище разликата се състои в това-срещу платената такса се получава конкретна услуга, а срещу плат. данък не се. Привържениците на това разбиране твърдят, че таксата се плаща заради ползата, к” платецът на таксата получава. Тази полза е в резултат на някаква административна дейност или друга юридическа дейност на държавата. Орган срещу тази такса органът извършва дейност за платеца.
В живота има и случай, когато гражданите са задължени да платят такса без да получат услуга. Има дори и случай, когато гражданите са принудени да плащат такса, когато вместо полза имат и вреда от административния орган.
Критерият полза не е общозначим за разграничение. По тези сочи се по искането на платеца на някаква престация за … . Този критерии не е универсален, често таксата се заплаща служебно.
Най-правилен критерии за разграничаване е този, при който таксата е установена от закона плащане във връзка с някаква конкретно развивана дейност. Тази дейност засяга гражданина, има последици за него. При разграничаване данък-такса-не трябва да се забравя, че те имат еднаква природа и възниква парично задължение в полза на държавата. И в двата случая това задължение възниква по закон щом са се реализирали предвидените предпоставки в съответния закон. И ако трябва да се търси различие-то е във фактическия състав, въз основа на който възниква паричното задължение.
Данъчното задължение възниква от фактически предпоставки, които …

Нямат никаква връзка с конкретната дейност на държавния орган.
Фактически предпоставки за възникване на задължението за плащане на такса винаги са свързани с някаква дейност на държавния орган.
Други парични приходи в ДБю са т.нар. парични приноси. В момента няма в нашето законодателство. Приносът е парично задължение за определени лица. Тези задължения възникват за тези лица поради изгодата, ползата, когато тези лица получават от провеждани от Д общи мероприятия. Затова тези, които имат полза се задължават да платят на Д. Разликата между принос и данък е ясна. При приносите зад възниква заради реална осезаема полза на лицето, което трябва да плати. А се различава от таксата-заради общо мероприятие (приносите), а таксите се дължат за конкретно развита дейност на платеца.
Други парични постъпления в ДБю постъпват от глобите. Те се различават по функциите, които изпълняват. Основната функция на данъка е фискална, а на глобата-не да бъде приход в ДБю, а да притесни правонарушителя материално, да ги превъзпита. Да накаже правонарушителите и да не допуска правонарушение. С други думи значението на глобата е санкционно.
Конфискацията има санкционно действие или обезщетителна функция.

Въпрос №3
Принципи на данъчната политика. Законоустановяване на данъците
Данъчната политика на държавата може да се разглежда като водещи начала и идеи, к” служат на Д за изграждане на конкретна данъчна система. Тези начала служат за определяне и установяване на отделните видове данъци, да се изберат най-ефикасните средства за събиране на данъци. Данъчната политика на Д е елемент от общата политика на Д. Всяка държава свободно избира основни идеи и принципи, к” да залегнат в нейната данъчна политика. Това право произтича от суверенитета на Д. Тази свобода на Д не е абсолютна. Това е така, защото изборът на определената данъчна политика е зависима от конкретни социални и икономически програми на Д. Зависят от това какво влияние ще окажат данъците върху икономиката, националното стопанство и отд. гражд.
Несъобразяването с тези начала (идеи) може да доведе до прекомерност на данъчното облагане, а оттам и до несъбираемост на отделните данъци. Историческият опит сочи, че прекомерното данъчно облагане руши мотивацията за труд. Прекомерното данъчно бреме могат да доведат до изчерпване и унищожаване на източника, от к” ще се събира съответния данък. Прекомерната данъчна тежест е била в основата на редица социални сблъсъци, политически сблъсъци.
За да не се стига до неблагоприятни последици, науката е израб., а практиката внедрила основни принципи, на базата на който трябва да се гради съответна политика на данъчната система. По начало лежат принципите на Адам Смит, при изграждането на съвременни принципи са взети предвид влиянието на данъците върху нар. стоп., върху правосъзнанието на гражданите, съвременните организационни възможности за облагане и събиране на данъците.
Съвременните принципи на данъчната политика:-четири начала
1.финансови стопански начала
2.народно-стопански начала
3.начала на справедливостта
4.юридически начала
Финансовите стопански начала включват изисквания за достатъчност и продукт. На дан. Освен това тези начала изискват дан. да са лесно приспособими към изменящата се обстановка и да са удобни и лесни за събиране.
Затова при установяване на данък трябва да се отчитат главно реалните нужди на бюджета от данъци, за да могат да покрият тези нужди в достатъчна степен.
Прих. В ДБю се планират на базата на предполаг. Р-ди. Те се планират така, че да не се обвързва определен данък с определен разход на Д.
Изискването за достат. На данъците предполага да са установени в такъв вид и р-р, че да се осигурят осн. р-ди на Д. Целта е да не се налага, да се предвиждат и опред. р-ди за покриване год. р-ди на Д.
Народностни-начала изискват изборите на данъците да са съобразени с източниците, на основания на които тези данъци ще се събират. Основно изискване е данъците да се установяват така по вид и р-р, че да дават възможност за възпроизводство на източниците на данъците.
Началата на справедливостта основно изискват опред. дан. да са съобразени с имущественото състояние на данъкоплатеца. Не трябва данъчната система да позволява един данъкоплатец да бъде притеснен отколкото друг. Материално, съобразно имуществ., с което разполага. От разраб. От финансовата наука принципи за данъчна политика за правото основно значение имат изискванията за определеност и съразмерност. На база тези изисквания правото закрепва някои от тях с всеобщата държавна принуда. Намесата на правни принципи в държавната политика е необходимо, защото понякога реализацията на други начала може да става на осн. на произволност на конюктурни стопански решения, к” е особено опасно.
Даването на предпочитания на един или друг принцип може да доведе до нестабилност. Това може да се получи при инфлация или дефлация. За да не се стига до това правото въвежда два основни принципа:
1.изискване за законоустановеност на данъците.
2.изискване за справедливост на данъчното облагане.
Данъчните плащания са безвъзмездни и имат не еквивалентен характер, няма насрещна престация. От икономическа гледна точка това е едностранно движение на парите, което няма пазарен характер. Данъчно задължените лица не могат да се отклонят от плащането на данъци тъй като няма да получат насрещна престация. Тяхното задължение е задължение по закон и е скрепено с държавна принуда.
Осн. право на всеки гражданин е правото на собственост.
Частната собственост е неприкосновена, а данъкът-на границата на нарушение на основното право на човека (собств.).
Най-важният принцип е законоуст. На данъка. В К е казано, че гражданите са длъжни да плащат данъци и такси, установено със закон Чл.84, К-сочат се правомощията на НС-определя данъците със закон.
Освен изискванията за законосъобр., чл.60, К-принцип на справедливостта-данък съобразно имотното състояние на платците чл.60 (3) данъчни утежнения и облекчения могат да се въвеждат само със закон.
Доразвит, този принцип за законоуст. На дан.следва
1.всеки данък да се установява със закон, приет от НС
2.всеки данък може да е само на осн. на действащ закон, и то само в рамките на действането на закона.
3.данъчно задължение на конкретния субект може да възникне само, ако такова е предвидено в закон
4.данъчни органи могат да извършват действие по определено изчисляване и събиране на данъци, но само в рамките на правомощията им, дадени със закон.
5.данъчните органи могат да извършват действия, по определяне и събиране на данъците по ред, определен в закона.

Въпрос #4
Устройство и правомощия на НАП.
Специализиран държавен орган за установяване, обезпечаване и събиране на публични вземания е Национална агенция за приходите. Агенцията е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София. Органи на управление на агенцията са управителният съвет и изпълнителният директор. Агенцията се ръководи и представлява от изпълнителния директор.
Управителният съвет се състои от министъра на финансите, управителя на НОИ, директора на НЗОК, заместник-министър на финансите, определен от министъра на финансите, и изпълнителния директор на агенцията.Председател на управителния съвет е министърът на финансите.
Агенцията се състои от централно управление и териториални дирекции. Централното управление подпомага дейността на изпълнителния директор по планирането, организирането, ръководството и контрола на цялостната дейност на агенцията, както и в изпълнението на предоставените му правомощия по този закон. Териториалните дирекции установяват, обезпечават и събират публичните вземания за данъци, за задължителни осигурителни вноски, както и други публични вземания, възложени им със закон.
Към изпълнителния директор се създава Главна дирекция "Инспекторат по контрол и сигурност", която осъществява контрол за законосъобразност върху дейността на органите и служителите на агенцията, за спазване на финансовата дисциплина в агенцията, както и осигурява вътрешната сигурност.
В централното управление на агенцията могат да се създават дирекции, в това число главни дирекции, отдели и сектори, а в териториалните дирекции - дирекции, отдели и сектори.Функции на агенцията:
1. обслужва данъкоплатците, осигурителите, осигурените и самоосигуряващите се лица, като им осигурява необходимата информация, разяснения по правата и задълженията им, осигурява отпечатването и безплатното разпространение на данъчни и други декларации, съдържащи указания за попълването им, на формуляри и други документи, които се изискват или издават въз основа на закон, като ги публикува и в Интернет на страницата на агенцията;2. установява публичните вземания за данъци и задължителни осигурителни вноски по основание и по размер; 3. обезпечава и принудително събира публичните вземания; 4. събира доброволните плащания на публичните вземания;5. установява административни нарушения и налага административни наказания по данъчните закони, както и по законите, регламентиращи задължителните осигурителни вноски; 6. разглежда жалби срещу издадени от нейни органи актове или срещу откази за издаване на актове, както и срещу действия или откази от действия на нейни органи или служители; 7. води регистър на лицата, подлежащи на регистрация по реда на ДОПК, лицата, които работят по трудово правоотношение, създава и поддържа бази данни за тях, необходими за осъществяване на дейността й и за нуждите на задължителното социално осигуряване, на Министерството на финансите и общините; 8. анализира приходите и приходната практика; 9. осигурява и разпределя материално-техническата база за осъществяване на дейността си; 10. осъществява и други дейности, възложени й със закон.
Управителният съвет по предложение на изпълнителния директор разглежда и одобрява:1. стратегическия план на агенцията;2. отчета и анализа на изпълнението на плана за приходите от публични вземания;3. годишния отчет за дейността на агенцията;4. проекта на бюджета на агенцията;5. териториалния обхват, седалищата и обхвата на дейността на териториалните дирекции;6. структурата на централното управление и на териториалните дирекции;7. стратегиите за развитие на човешките ресурси, на информационната система и на осигуряването на сградния фонд и материалната база на агенцията;8. обхвата на информацията касаеща регистъра на лицата подлежащи на регистрация съгласно ДОПК, както условията и реда за нейния обмен между агенцията, МФ, НОИ, НЗОКи общините;9. решения за отписване на вземания, събирани от НАП, за задължения до 100 лв., разходите за събирането на които надхвърлят размера на задължението.
Изпълнителният директор на агенцията:
1. организира, ръководи и контролира цялостната дейност на агенцията;2. планира, разпределя и контролира средствата и ресурсите за осъществяване дейността на агенцията;
3. анализира изпълнението на ежегодния план за приходите от публични вземания;
4. дава задължителни указания на органите на агенцията за единното прилагане на данъчното и осигурителното законодателство в рамките на функциите и правомощията на агенцията;5. утвърждава методически указания и процедури за осъществяване на дейността на агенцията, задължителни за нейните служители;6. решава спорове за компетентност между органи на агенцията;7. утвърждава задължителните формуляри и образците на други документи, свързани със събирането на приходите;8. определя числеността на централното управление и териториалните дирекции в рамките на общата численост на агенцията;9. осъществява общо ръководство по управлението и квалификацията на служителите;10. организира разясняване на данъчното и осигурителното законодателство в рамките на функциите и правомощията на агенцията;11. подготвя проекти на международни данъчни спогодби;12. дава становища по проекти на международни договори, съдържащи данъчни разпоредби;13. дава становища за промени в данъчното и осигурителното законодателство в рамките на функциите и правомощията на агенцията;14. упражнява други правомощия, предвидени със закон.
Териториалният директор организира и ръководи:
1. териториалната дирекция;2. обслужването и подпомагането на задължените лица при изпълнение на задълженията им по данъчното и осигурителното законодателство;3. приемането и обработването на данъчни и осигурителни декларации, подлежащи на подаване или подадени в съответната териториална дирекция;4. възлагането и извършването на проверки и ревизии;5. обезпечаването, събирането и отчитането на данъчните вземания и задължителните осигурителни вноски, както и на глобите и имуществените санкции, наложени от органите на агенцията.
Териториалният директор:
1. издава предвидените в ДОПК актове;2. разглежда и изпраща до съответния съд жалбите против актовете и отказите за издаване на актове на органите на агенцията, както и против действията или бездействията на органи и служители на агенцията на територията на региона по реда, установен със закон;3. издава наказателни постановления в предвидените от закона случаи;4. осъществява контрол върху дейността на органите и служителите на агенцията в съответната териториална дирекция;5. отчита се за дейността си пред изпълнителния директор;6. упражнява други правомощия, предвидени в закон.
Процесуалното представителство пред съда по актовете и действията на агенцията и нейните органи и служители се осъществява от изпълнителния директор или негов пълномощник.

Въпрос #05
Предмет и метод на данъчното право
Съвкупността от ПН, които регулират отношенията възникнали във връзка с определяне изплащането на данъци съставлява ДП на РБ. Това са отношенията на държавата с данъкоплатците. Характерното за тези отношения е, че държавата сама едностранно е определила предпоставките, при наличието на които възниква данъчно задължение за определени лица. При това данъчното задължение е безвъзмездно и невъзвращаемо. По тези съображения ДП е съвкупност от властнически ПН. С тях се уреждат правоотношенията между държава и данъкоплатци, при които правоотношения държавата се явява субект на публичната власт.
ДП се състои изключително от императивни ПН. Това са Н, които задължават данъкоплатците да направят, да дадат нещо. Независимо от тази специфичност все още съществуват мнения, че ДП е техника, технология за събиране на парични средства, която технология се урежда с административно-правни и граждански правни н. Приема се, че ДН не е ПН. Счита се, че това е заповед на държавата, която сама си определя какво от кого и как да го време. Следователно тя сама си прави задължителна заповед за определени лица. В противовест на това са изказани становища, че ДН не само съдържа ПН, но тези ПН са строго специфични, поради което ДП е едно изключително П. Следователно ДП е автономно, самостоятелно и независимо от другите отрасли на П. Д. задължение се подчинява на съответни правила, които са различни от правилата за другите видове задължения. Това обаче не е достатъчно задължение, за да се счита, че ДП е напълно автономно. То си има собствена материя, терен, но напълно самостоятелни отрасли на П не съществуват. Всички области на П са свързани по между си и участват в изграждането на единната система на П от държавата. За това ДП е в постоянен допир с другите области на П и ДП търпи влиянието и понася насочванията, тенденциите за развитието на П въобще.
ДП е във връзка с конституционното право. КП урежда суверенитета на държавата, в това число и данъчния суверенитет. КП и по-точно Конституцията урежда основните принципи, на които трябва да се подчинява приемането и прилагането на Д. законодателство. В тесни връзки и взаимоотношения е ДП и със Адм. П. Основни понятия в АП се използват в ДП. Главно във връзка с произв-то по констатиране на Д.нарушения и наказване на Д нарушители. ДП е в тясна връзка с Фин.П. Преди 5 години ДП се преподава като част от ФП, защото като и др. ПН осигурява постъпления в бюджета. ДП се отличава от ФП поради специфичната материя, която то трябва да регулира.
ДП е в тясна връзка и взаимоотношение с Нак.П. В НК и във Н процесуалния К са разработени редица понятия и правила, които се ползват и от ДП. Това са правилата и понятията, които могат да послужат при установяване на Д нарушения и налагане на Д наказания. ДП е и във вразка с гражданско-процесуалното П.
Когато е нужно Д закони направо препращат към разпоредбите на Д процесуалните закони. Главно това са правилата за принудителното събиране на държавните вземания.
ДП е във взаимоотношение и връзка и със международното право. Д органи в по-голяма степен от другата администрация трябва да се съобразяват с Н на международните източници. Това са многостранни и двустранни договори, в които участва главно с избягване на двойното данъчно облагане на едни и същи лица.
Други ПН от международен характер са Н, с които приема ангажимент с даване преференция и да освобождава от Д задължения определена основа чужди граждани.
Макар че ДП е публично право, то е в най-тесни връзки и взаимоотношения и с ГП, което е във с-та частните П. Това е така, защото ДП използва понятие и категории от стоп. живот, има имуществени еп-т – доходи – приходи, имоти, сделки. Имуществените отношения между гражданите, а така също и между стоп. субекти са предмет на регулиране на ГП(сгради, имоти). За това ДП иска или не иска навлиза в територията на ГП. Възникват въпроси, ако ДП използва понятия от ГП в какъв смисъл трябва те да се тълкуват в ДП и може ли ДП, като използва тези понятия да им придава друго собствено значение. Отговора е много важен, защото неправилните отговори могат да доведат до нарушаване на интересите или на държавата или на гражданите. ДП регулира и урежда събирането на парични средства в държавата по ред и начин специфични само за него. За това грешно би било да се подчини ДП изцяло на ГП. ГП допуска определени резултати да се постигат по няколко начина. Например: прехвърляне на собственост между два П субекта може да стане чрез покупко-продажба, замяна, дарения.
ДП изисква да има яснота, при наличието на която субектите ще плащат определен данък. За това ДП трябва да използва понятия от ГП така, както са изградени в ГП, да използва граждански правни понятия като им влага ново съдържание за своите цели и да използва собствени правила и понятия, необходими за неговите цели.

Въпрос №7
Съотношение на данъчното право с другите отрасли на правото.
ГП е публ. И в най-тесни връзки ГП е с ДП. Ако трябва образно да си представим данъчното право е най-близко и дори навлиза в територията на ГП. Това се обяснява с две обстоятелства:
1.Данъчните отношения имат паричен характер както гражданското отношение
2.за да се определи обектите и предметите на базата на които ще става данъчно облагане, ДП използва такива дадености, които са обекти и предмети на ГП. Такива понятия като собственост, имот, вещ, сделки, наследства, печалби, приходи и обороти са категории на ГП, а се ползват от ДП. Нещо повече за целите на ДП се ползват и гражданско правоотношение. Например: наследствено правоотношение.
Взаимоотношението ГП и ДП-кое облага гражданско правно отношение на сделката или нещо друго. Трябва да имаме приход, за да се използва ДП и да има смисъл. За изясняване на този въпрос има две становища; актуални и до днес.
1.цивилистично твърдение
2.автономно разбиране
и в зависимост от това дали има нужда ДБю, надделява съответното твърдение. Съгласно цивилистичното разбиране, когато ДП ползва понятие от ГП, то е винаги с гражданско правния си смисъл. ДП и без да използва понятие на ГП, а други понятие, при тълкуване на гражд. ПН трябва тълкувателят да се съобразява с гражданско правните принципи т.е. използват се институтите и методите на ГП.
Привържениците твърдят, че ДП трябва да е подчинено на ГП, за да не се нарушат правата на данъкоплатеца.
Автономно разбиране-ДП е напълно автономно от ГП. Според това становище, всички понятия, които се ползват в ДП, макар и да ги има в ГП, са със собствена данъчно-правно съдържание. ДП не трябва да е подчинено на ГП. Нормите и понятията в ГП са изработени във векове, но обслужват равно поставените субекти. Не може принципни положения на равно поставени субекти да се приложат в ДП. Д има свои собствени интереси и макар те да са парични, ще се защитават по друг начин различен от този на гражданите. Дори и цели институти да са взети от ГП, в ДП те се използват по най-общ начин, но съдържанието се определя от Дан. ПН. Това налага ДП да си изработва понятия, както и да ги обяснява в своите ПН.
Според това разбиране трябва да се даде право на приложит. На дан. ПН сам да изведе съдържанието на използв. Гражданско правно понятие. Това е лесно, ако ДП го обяснява. Сложен ще бъде, ако ДП мълчи. Привържениците на автономията казват никакво съобразяване с нормите на ГП.
3 становище-средно становище-ДП има свои понятия и има право да си ги определя както иска, включително има право да ползва понятия от ГП. Когато ги ползва от ГП:
1.да ползва понятието така, както е изработено в ГП.
2.ДП може да ги използва от ГП така както там е терминологично написано, но може и да вложи ново, собствено съдържание.
3.ДП може да използва какъвто си прецени друг термин, с друго съдържание.
Когато се ползва термин от ГП със ГП съдържание, не би имало проблеми и когато ДП мълчи следователно то си остава понятие от ГП. Но не може във всички случай да се вземе понятие от ГП ще се използва в смисъла на ГП, за да не се стигне до подчинение на ДП.
Усложнения има тогава, когато ДП препраща към ГП. Възникват въпросите за правоотношение, тъй като фактическите състави за правоотношение в ГП са много и най-различни могат да възникнат спорове дали … такива или не. Целесъобразно е в тези случай ДП да изяснява в кои случаи за какво правоотношение става дума и за кои не.
Практически тук –една хипотеза. Когато ДП приеме правоотношението с това той приема ПН от ГП. Би следвало да се счита, че тази ПН става и данъчно правна. Ако ГП промени или отмени тази норма, не би следвало това да стане в ДП. Ако иска то само ще я отмени, ако не се интересува от нея.

Въпрос #08
Източници на ДП.
Под източници на ДП се разбират онези Н актове, в които се съдържат правни Н. В системата на НАве, върховно място заема Конституцията на РБ. Съгласно чл.60 от Конституцията гражданите на РБ са задължени да плащат данъци и такси установени със закон, т.е. този текст утвърждава принципа на законоустановеност на данъците. Съгласно чл. 84 от Конституцията НС приема данъците по основание и размер със закон, т.е. данъчното задължение може да се установи само със закон. Освен принципа на законоустан. На данъците в Конституцията е въведен принципа за справедливост на определяне на данъчните задължения, т.е. гражданите плащат данъци, съобразно имотното си състояние и данъчни утежнения и облекчения могат да се установяват само със закон. Съгласно решение на КС от 94г. конституционните норми подлежат на прилагане, както всички други нормативни актове. Следователно Конституцията се явява основният, върховният източник на ДП. В системата от източници на ДП Конституцията заема първостепенно, върховно значение и всички др. източници на ДП трябва да съответстват на конституционните положения и да не им противоречат. При наличието на този конституционен текст следва като основен източник на ДП да се приеме законът. Нашето ДП не определя какво трябва да се разбира под данъчен закон. Данъчните закони се считат всички онези закони, които са назовани като такива още в заглавието(ДДС). За данъчни закони обаче следва да се считат и всички закони чрез които се създават данъци и се урежда събирането и упр-то на данъците. Това не означава, че цялото съдържание на закона следва да се отнася само за данъците. Възможно е онези закони, които изцяло не уреждат данъчната материя да са данъчни само в частите, в които се уреждат правила за данъците. Това произтича от това, че НС не може с друг акт(решение, декларация) да определи данъка, а само чрез закон. Самите данъчни закони имат сложна структура. Конституцията изисква със закон да се определи размера и основанието на данъка. Следователно извода е, че що се касае до другите елементи на данъка, те могат да се установят и по друг начин. Тъй като данъците засягат собствеността на гражданите, данъчният закон трябва да бъде точен и ясен. За това трябва точно да бъдат определени онези предпоставки, при наличието на които би възникнало данъчно задължение за определен П субект, т.е. ясно и точно да е определен фактическият състав, при реализацията на които ще възникне данъчно задължение. Трябва точно и ясно да бъде определен обекта, който ще бъде данъчно обложен и ясно да се посочи връзката на този обект с онзи субект, който трябва да плати този данък. Самата структура на данъчния закон е още по-сложна.
Данъчният закон трябва ясно да е определил обекта на данъчното облагане, размера на данъка. Технически обаче размера се определя опосредено, чрез други елементи. За това закона трябва да определи данъчната основа и начина на нейното оценяване, да бъде посочена данъчната ставка, данъчния период, а така също и срока и начините за плащане.
Посолените елементи трябва да се приемат за съществени, без наличието на които могат да се създадат затруднения в прилагането на данъчния закон. В данъчните закони съществуват и някои несъществени елемента. Това са начините за връщане на неправилно удържани данъци, отговорности за данъчните ел-ти на данъка и НС не може да прехвърли това свое задължение на друг орган. Фактическите предпоставки на данъка се обособяват в две групи:
Фактическите предпоставки за възникване на данъчно задължения субект, обект на облагане, връзка между тях и факт-ки предпоставки за определяне на изискуемостта и ликвидността на данъка(елементите на данъчната ставка).
Тези фактически състави могат да бъдат дадени в една Н, но най-често се дават в различни ПН. В момента на действие на данъчните закони по време, място и спрямо лицата данъчните закони действат от тяхното приемане до тяхното изменяне. По отношение на влизането в сила – 3 дни след обнародване в ДВ, ако в НА не е казано друго. Данъчните закони обаче засягат определена стопанска дейност, определени имуществени отношения, за това и влизането им в сила следва да се съобразява с хар-ка на стопанската дейност и периодите, на които тя се подчинява. Много често данъчните закони посочват датата, от която те влизат в сила, съобразена с особеностите на онези отношения, от които зависи възникването на данъчните задължения. Най-често това е отчетната стопанска година.
Данъчните закони трябва да се публикуват и да се даде възможност на стопанските субекти да се запознаят с тях. Това налага да се даде един по-голям срок на влизане в сила на данъчния закон, за да могат стопанските субекти да съобразят своята стопанска дейност с условията, налагани от данъчния закон.
Данъчните закони имат за цел да осигурят постъпления в бюджета. За това тяхното действие и влизане в сила се съобразява и с бюджета – година на съставяне, приемане, изпълнение. В ЗУДБ изрично се казва, че промените на данъците във всички елементи не трябва да влизат в сила по-рано от изменението на ЗДБ или от влизането в сила на ДБ на следващата година.
По време данъчните закони действат за напред. Те нямат обратно действие. Ако данъчен закон трябва да има обратно действие това трябва изрично да бъде посочено в закона. За данъчните закони не се предвижда обратно действие, не е справедливо да се въздигат задълженията за минало време и за факти настъпили в миналото, за което данъкоплатеца не е знаел, че ще бъде обложен. По отношение на място важи териториалният принцип, т.е. данъчните закони действат в пределите на България(само на нейната територия) и те действат до факти, които се реализират в границите на територията. Това произтича от сигурността на данъчния суверенитет, който е елемент на общия суверенитет на държавата. Да се допусне обратното значи да се наруши суверенитета на др. държава. От този териториален принцип има изключения:
1.Възможно е данъчните закони да не действат върху цялата територия, а само на част от нея.
2.Възможно е в изключителни случаи наш данъчен закон да действа извън границите на РБ.
В 1. обикновено роля играят някои социални фактори. Поради бетствия, природни стихии законодателят може да изключи данъчните области от данъчния закон. По-съществени са безмитните зони. В тях се изключва изцяло или от части действието на данъчните закони(закон за акцизите на цигарите).
2. може да се получи само в случаите при някои митнически нарушения.
По отношение на лицата данъчните закони действат по отношение на онези лица, намиращи се под общия суверенитет на държавата. Въпросът за това срещу кои лица действат данъчните закони и въпрос за данъчния режим на местните и чуждестранни лица.
Действащите данъчни закони се разделят на три групи:
1)Общи данъчни закони, които се отнасят за всички видове данъци.
-Закон за събиране на държавните вземания;
-Закон за лихвите върху данъци, такси и др. подобни вземания;
-Закон за данъчната администрация;
-Данъчно осигурителен процесуален кодекс;
2)общи нормативни актове са нормативните актове от другите области на производството, в които се съдържат данъчни разпоредби – много и най-различни:
-Закон за читалища;
-Закон за политически партии;
Дават се преференции или облекчения на някои П субекти.
3)Специалните данъчни закони, в които се регламентират отделните видове дънъци:
-Закон за акцизите;
-Закон за корпоративното подоходно облагане;
-Закон за облагане доходите на физически лица;
-Закон за ДДС;
-Закон за местните данъци и такси.

Данъчният закон - основен източник на данъчното право. Елементи на данъчния закон.
Данъчни закони са всички закони, които създават данъчни задължения или уреждат събирането на данъците. Той може да урежда и други общи отношения заедно с данъчни отношения - напр. Закона за митниците.
Важността и значението на създадените с данъчните закони правила се определят от съотношението между различните видове данъчни закони.
Най-често това е съотношението на общи към специални данъчни норми. Съотношението на данъчните закони към другите закони може да се разглежда в две хипотези: 1) Ако другите закони не създават специални данъчни правила по отношение на другите данъчни правила, действа правилото от предшестващи към последващи. 2) Ако други закони са специални по отношение на данъчни закони, ще се приеме правилото от общ към специален закон.
Данъчният закон определя данъчното задължение по основание и размер. Липсата на един от тези елементи прави данъчният закон противоконституционен. Данъчният закон има сложна структура. Той трябва да е точно определен, категоричен и ясен. В него да е безпрекословно определено основанието на конкретния данък.
Общите елементи на данъчните закони са яснотата и точното определяне на субекта на данъка и на обекта, на връзката между субекта и обекта, която води до възникването на данъчното задължение. Данъкът се определя на базата на обекта на данъчно облагане.
Несъществените елементи в данъчните закони са - начини на плащане, срокове, данъчни нарушения и отговорността за тях, начини за връщане на неправилно удържани данъци. Те могат да се посочат и в подзаконов акт.

Въпрос #09
Данъчноправни норми.
ДОПК урежда производствата по регистрация на данъчните субекти, установяване, обезпечаване и събиране на данъчните, осигурителни и други държавни и общински публични вземания, обжалването на свързаните с това актове, а също така структурата и правомощията на администрация по приходите. Разпоредбите на ДОПК се прилагат и за процесуалните действия по незавършени данъчни производства и изпълнителни производства за публични вземания към датата на влизането му в сила.
Разпоредбите на кодекса се прилагат на територията на РБ по отношение на всички данъчни субекти. Задължение на данъчните органи е да установят всяко данъчно задължение и нарушение възникнало върху територията на РБ. Когато е предвидено със закон или с международен договор, ратифициран по конституционен ред, обнародван и влязъл в сила за РБ разпоредбите на ДОПК могат да се прилагат и за действия или събития извън територията на страната. Когато в международен договор влязъл в сила за РБ е предвидена някаква друга процедура за установяването на данъчни и осигурителни задължения и нарушения се прилага редът предвиден в този договор. В случаите на действия спрямо лица ползващи се с имунитет по отношение на гражданската и административна юрисдикция на РБ процесуалните действия предвидени в ДОПК могат да бъдат извършени само в съответствие с нормите на международното право. По отношение на такива лица, разпоредбите на кодекса се прилагат в случаите когато: 1.Доброволно са се отказали от имунитета си; 2.Реализират доходи от източници или притежават имущество в РБ, различни от доходите и имуществото, за които се ползват с право на имунитет.

Въпрос 10
Усложнения в развитието на данъчно-осигурителните отношения. Заобикаляне на данъчните закони. Гаранции за събиране на данъчното(публичното) вземане.
Заобикаляне на данъчните закони. По своя характер стопанската дейност е един от основните обекти на облагане. Държавата наблюдава стопанската дейност и черпи от нея приходи за себе си. Стопанската дейност обаче е свободна. Тази свобода се изразява в свободния избор на обекта на стопанска дейност, нейния предмет, местонахождението за извършването й; свобода при избора на организацията й, и отношенията между субектите на тази дейност. ДП се стреми тази дейност да стане прозрачна, за да й се наложи данък. ДП се интересува от стопанската дейност, за да я изследва като източник на приходи от две страни - да не се обложи прекомерно голямо и да не се обложи малко.
При избора да се започне една стопанска дейност всеки би преценил какви са възможностите и рисковете от нея. Търговците се стремят към най-голяма печалба. Това означава за някои да платят по-малко данъци. За ДП възниква въпросът - до каква степен предприемачът е свободен да подбира формите си на стопанска дейност, които понякога пречат да се породи данъчното задължение? Всяко неплащане на данък е израз на пестеливост за стопанина. Заобикалянето на данъка неморално ли е? Неплащането на данъка означава да не се изпълни това, което иска държавата от всички. Самото неплащане има някаква неправомерност.
Някои определят, че гъвкавите субекти не плащат данъци, а те са най-богатите. Предлага се автоматично да се считат за нищожни сделките, с които се заобикалят данъчните закони. Това разбиране се основава на публичноправния прочит на ДП.
Обратни становища приемат, че действията, с които се заобикалят данъчните закони, са сделки, които са допустими по ГП. Тъй като тези сделки са валидни по ГП, те не трябва да бъдат унищожавани. От гл.т. на ГП такива сделки са предпочетени, но ГП приема, че със сключване на сделката се поема рискът по нея. Затова с допустими сделки данъкоплатците могат да постигнат по-малко данъчно облагане. Заобикалянето на данъчните закони започва там, където данъчният закон е непълен или не дава възможност за тълкуване.

Въпрос #11
Данъчни правоотношения
Освен като обективно действащо П ДП се проявява и като реализация на конкретни данъчни П и задължения. От теорията си спомняме, че на-разпространеното разбиране на провоотношение е – регулативно обществено отношение, т.е. П отношение е общо отношение, обективно съществуващо, което е отразено в дан. ПН.
Данъчно осигурителните правоотношения притежават всички специфични черти на П отношенията въобще. За това и те протичат в съответствие с ПН и дан. ПН дава оценка на дан.общ. отношения. Следователно и дан. П отношения са отношения, при които законодателно са очертани конкретните права и задължения на участващите субекти на отношението. Данъчните правоотношения обаче, както и всички други отраслови П отношения имат и някои специфични черти. Различията и специфичностите се групират в две различни групи:
1.Специфичностите във връзка с тяхното предметно съдържание;
2.Специфичностите във връзка с тяхната властническа организация.
Макар и дан.П. отношения да са публично правни те съдържат и ярко изразен имуществен характер. Има имуществени парични елементи в дан. П отношение. По това данъчно правните отношения приличат на гражданско-правните отношения. Обект на ДПО(данъчно-правните отношения) са определени парични средства. Такъв обект имат и някои ГПО. Целта обаче на ДП е различна от тази на ГП. ДПО имат за цел да се наберат определени парични средства, а ГПО да се удовлетворят интересите на равнопоставените субекти. Друга характерна особеност на ДПО е свързана с източниците за събиране на парични средства.
В крайна сметка обаче данъкът е изземване от имуществото на данъкоплатците, учредено едностранно по волята на държавата. Данъкът като общ. Отношение е изземване на част от доходите на стопанските субекти. За това най-характерната особеност на ДПО е, че то е властническо, установява се едностранно от държавата. Следователно ДПО не може да съществува вън и независимо от гражданската организация на държавата. Съгласно Конституцията данъка се установява само със закон, приет от НС. Следователно ДПО не може да бъде организирано от държавата по друг начин, освен със закон.
Ако се върнем на определението на правоотношение – самото общ. отношение, отразено в ПН. Възниква въпроса кое е това същество обективно, данъчно-обществено отношение, което е отразено в ДПН. Съществува ли вън и независимо от ПН някакво отношение. Такова обществено отношение не може да се намери. Следователно ДОО може да съществува само под формата на Правно отношение.
Другата особеност на ДПО е във връзка с тяхната властническа организация, по-конкретно с проявлението на метода на регулиране – на власт и подчинение. Този модел на регулиране на обществено отношение се използва п публ. П – Конституцията, адм., фин., наказ. и др. Той се използва и в ДП. Само че в ДП този метод се проявява по специфичен начин. Тези специфичности на проявление на този метод се проявяват във факт-те състави, които пораждат данъчни задължения, в организацията на начините за изп-то на дан. задължение, във връзка със санкциите, които се налагат при неизпълнение на д.задължение. В АП методът на власт и подчинение се проявява главно чрез т.нар. оперативна самостоятелност на админ. Орг. Оперативната самостоятелност е принцип в дей-та на админ. въобще. От д-ст на обвързана адм-я е изключение. В ДП съществува различие. При дейността на данъчната администрация принципа е обвързаност на администрацията. Данъчните органи нямат право да преценяват дали има данъчно задължени или няма, размера на данъчното задължение, по какви начини да бъде събирано това задължение. Всичко това е изяснено в закона. За това принципа на опер. самост. в дейността на ДА е 1 изключение. Това дава отражение върху Ате, които издават органите на ДА. Обикновената администрация, издава АА, чрез които възникват, преобразуват се или се прекратяват П задължения. Тези актове имат конституивно действие – конституират права и задължения. Актовете, които издават ДА нямат такова действие. Данъчните задължения вазникват по закон, след настъпване на предпоставките за това. Тези актове само констатират, че е възникнало данъчно задължение. Никой от актовете на ДА не може да създаде данъчни задължения и да ги прекрати. Относно изпълнението на данъчните задължения съществуват особености.
От АП знаем, че начина на изпълнение на АА, се определя от органа, който издава този акт. Изпълнението на данъчните задължения се урежда в ЗАП. То прилича повече на изпълнението на гражданските задължения. Начините за това изпълнение се уреждат в данъчните закони. В изпълнение на данъчните задължения закона допуска те да се погасяват по пътя на опрощаването и амнистията. А задължението не може да се опрости, както дан-то. В Д правоотношения съществува специфична особеност във връзка с определяне и налагане на ДПте санкции. В АП наказанията се определят съобразно общ. опасност на деянието и дееца. В ДП се забелязва тенденция – глобата като санкция, да се съпоставя с размера на данъчното задължение. ЗА това в Д задължение има глоба в размер на неплатения данък, за това глобата в ДП повече прилича на ГП санкции.
За глобите, налагани по АП лихви не се дължат, в ДП е възможнои допустимо да се предвиждат и лихви за неплатените своевременно глоби. В ДП може да се предвижда и гражданска отговорност. Всичко казано до тук се отнася до основното ДПО – във връзка с правните отношения. В ДП съществуват и друга категория правни отношения – организационен. Това са ПО, които възникват във връзка с изчисляването и събирането на данъка, регистрациите и контрола върху действията на данъчните субекти.

Възникване и развитие на данъчните правоотношения. Обект на данъчно облагане, данъчна основа, данъчна единица, данъчна ставка
Съобразно ЗДДС данъчното събитие е доставка на стока или услуга извършена от данъчно задължени по този закон лица и с място на изпълнение на територията на страната, износът извършен от данъчно задължено по този закон лице, както и внос на стоки.
Данъчното събитие може да възникне не по-рано от двете дати: 1.Датата на прехвърляне на правото на собственост; 2.Датата на плащане.
В случаите когато не е възможно да се определи датата на възникването на данъчното събитие, се приема, за възникнало на датата на фактическото предаване на стоката или на фактическото завършване на услугата.
На тази дата на възникване данъкът по ЗДДС става изискуем за облагаемите доставки и възниква задължение за регистрираното лице да го начисли или възниква основание за освобождаване от начисляване на данък за освободените доставки.
При внос на стоки датата на възникване на данъчното събитие това е датата, на която възниква задължение за митническите органи за: 1.Начисляването на митни сборове; 2.Начисляването и обезпечаването на митните сборове или освобождаването от задължението за обезпечаването им.
Стойността върху която се начислява или не се начислява данък се нарича данъчна основа. Тази основа на доставката на стока или услуга се определя на база сумата, дължима на доставчика от получателя или трето лице за доставката определена в левове и стотинки без данъка по този закон и увеличена с: всички други данъци и такси; всички получени и усвоени от доставчика финансирания свързани с доставката; всички получени от доставчика лихви за забава и неустойки; съпътстващи разходи – опаковане, транспорт и т.н.
Съществуват и някои специфични случаи за определяне на данъчната основа като: прехвърляне на собственост върху сграда или част от сграда; прехвърляне на собственост върху моторно транспортно средство.
При вноса на стоки данъчната основа е митническата стойност по смисъла на закона за митниците увеличена с всички дължими при вноса митни такси, вноски и т.н.
Данъчната ставка е 20% за всяка облагаема доставка на стока или услуга, включително при внос на стоки, освен в случаите в които е предвидено друго от закона.
Данъчната ставка е нулева в случаите на износ по чл.14 и чл.92.
Обекти на данъка
Във фактическия състав на данъка ПН винаги се посочва определена обективна даденост, която трябва да се обложи с данък. Именно тя, посочена от ПН за облагане с данък се нар. Обект на данъчно облагане. Това може да бъде вещ, имот, определен факт от стопанската и финансова дейност и т.н.
Обекта на данъчно облагане не се посочва в ПН сама за себе си, а винаги се посочва и определена връзка на този обект със субекта, който трябва да плати данъците. Следователно цялата предпоставка, при наличието на която следва да се плати данъчен дълг има две части: някаква обективна даденост, годна за данъчно облагане и определена връзка на този обект с лицата, които трябва да платят данъка.
Обекта на данъчно облагане е материалната част на тази предпоставка. В правните данъчни системи съществуват най-различни обекти за данъчно облагане, защото всяка държава сама за себе си решава кои обективни дадености да облага с данък. Независимо от това разнообразие обаче, се забелязва тенденция към уеднаквяване на обектите за данъчно облагане в различните държави. Защото всяка държава се стреми да избере такива обекти на данъчно облагане, които най-добре да послужат за тази цел. За това най-често като обект за данъчно облагане се използват някои материални дадености; факти от стопанската дейност – приходи, доходи; опр. П отношения – наследствено правоотношение. Извън ПН, които посочват обекта за данъчно облагане в ДП съществуват и ПН, чието предназначение е да определят критериите и начините за оценяването на обекта на Д облагане. Това оценяване е необходимо, за да може да се изчисли какъв данък трябва да се плати за обекта, защото данъка трябва да бъде в парична форма. За това в ДП е въведено и понятието данъчна основа. Тя е онези показатели на обекта на дан. облагане, онази мярка, която да улесни да бъде оценен обекта на данъчно облагане – облагане на земя може да бъде изчислена, с данъчна основа обработваема площ. В мом. няма единнообщозначима данъчна основа, която да послужи за оценяване на всеки обект на д. облагане. Напротив понякога за един и същи обект нашите данъчни закони могат да посочат повече от една данъчна основа(ЗДОД).

Въпрос #13
Данъчно задължение(ДЗ)
Д задължение е тази правна обвързаност на едно лице, която има за последица възникването на един данъчен дълг и до необходимостта, този Д дълг да бъде изпълнен. Това е основното Д задължение за задължените лица. Успоредно с това основно данъчно задължение за тях възникват и някои допълнителни задължения. Това са задължения на задължените лица да съдействат на държавата и държавните органи при изчисляването и събирането на данъка. Предмет на основното данъчно задължение е една престация. По принцип всяко задължение в пр-то има за предмет една престация. Съдържанието на тази престация е да се даде, да се направи или да не се направи нещо. Съдържанието на престацията в ДЗ да се даде определено количество пари. Следователно съдържанието на основното ДЗ е да се извърши едно парично плащане на определена парична сума в полза на държавата. ДЗ възниква директно по закона. След като се установи фактическия състав посочен в закона. Дан.Н следователно трябва да има ДПН, която да определя предпоставките, от които да възникне задължението.
Не е необходимо да има съгласие. При ДЗ държавата е едновременно и кредитор и сама може принудително да събере паричния дълг. За това не е необходимо държавата да доказва своето право, защото вземането на държавата срещу ДЗ се счита за безспорно, пълно изискуемо. В процедур. проц. отношение е това вземане на държавата се счита за изпълняемо без да се изисква да се доказва.
За пораждане на ДЗ има две становища:
1.Д. дълг се поражда след като се реализира държавния фактически състав. Този факт се констатира от държавните органи, данъкът се изчислява и се съобщава на задълженото лице.
2.Д. дълг се поражда автоматично от момента на реализиране на фактич. състав, посочен в ПН. Счита се, че не е необходимо да се осъществяват действия за възникване на ДЗ.
Установяването на момента за възникване на Д. дълг е важно, защото от този момент той става събираем и се изчисляват давности(срокове) за цените. По принцип надделява второто становище, което се счита по-благоприятно за данъкоплатеца и държавата. Нашите Д закони допускат при определени условия някои субекти да бъдат освободени от Д задълженост – по два начина – чрез освобождаване от облагане на Д обект и чрез освобождаване на субекта от Д задълженост.
При първият се освобождава и субекта на Д задължения. Д задължение се погасява чрез плащане. За да се поощри доброволното плащане нашите Д закони дават определени срокове в полза на данъкоплатеца, за тяхното улеснение. Плащането на данъка трябва да бъде пълно и изцяло, освен ако в закона не е посочено друго. В закона за местните данъци и текущи данъците се плащат на четири части. При ДОД се събират авансово суми предварително. Плащането на данъците след определените срокове се счита за нарушение. Самото доброволно плащане става в бюрата на НАП в брой или безкасово – банка или пощенска станция.
Ако данъкът не бъде платен доброволно в срока държавата може да пристъпи към принудително събиране. Освен чрез изплащане данъчния дълг може да се погаси и чрез прихващане.
Прихващане има тогава, когато задълженото лице има да взема от държавата суми поради надвзети или платени недължими данъци. Прихващане има и при други случаи, при които данъкоплатецът има да получава от държавата парични суми. Прихващането може да стане служебно, тъй като нашите закони предвиждат такива случаи, държавните органи да извършват прихващане и чак ако лицето на дължи суми към държавата да му бъдат върнати неговите суми и то с лихви. Друг начин за погасяване на един дълг е давността.
Съгласно действащото ни законодателство Д дълг се погасява с изтичане на 5 години срок. Този давностен срок не тече от момента на възникване на задължението, а от 01.01. на годината, която следователно е годината на възникналото задължение. Давността прекъсва със всички действия на данъчната администрация за събирането на този дълг. При всички случаи независимо от всички старания и прекъсвания данъчните задължения се погасяват след изтичане на 15г. срок. Д дълг може да се погаси и чрез опрощаване, което става на Д глава чрез специален опит.