Данъчно право по новия ДОПК (лекции на проф. Ив. Стоянов) - част 4 (посл.)

с място на изпълнение на територията на страната и извършена от ДЗЛ;
за износ, извършен от ДЗЛ; - при внос на стоки.
Задължение за начисляване на ДДС възниква и в следните случаи, които са известни като данъчни събития по смисъла на ЗДДС:
- корекции по чл.81 от ЗДДС - Регистрирано лице (РЛ), което изцяло или частично е приспаднало като данъчен кредит начисления му данък за произведени, закупени ли придобити по друг начин от него стоки или услуги, и впоследствие ги използва за извършване на освободени доставки, начислява и дължи данък в размер на приспаднатия данъчен кредит;
- корекции при брак и липси чл.82 от ЗДДС - РЛ, което е приспаднало като данъчен кредит начисления му данък за произведени, закупени или придобити по друг начин стоки, при установяване на липси или при бракуване на стоките начислява и дължи данък в размер на приспаднатия данъчен кредит; продажби на публична продан;
- получаване на субсидия или финансиране, пряко свързани с доставки спрямо трети лица по чл.29 , ал.1, т.2 от ЗДДС;
- лично потребление.
Териториален обхват на ЗДДС
Разпоредбите на ЗДДС се прилагат на територията на страната, която включва географската територия на РБългария.континенталния шелф и изключителната икономическа зона, с изключение на свободните зони, свободните складове и търговските обекти, лицензирани за безмитна търговия.
Субекти на данъка - Данъчнозадължепи лица (ДЗЛ)
ДЗЛ е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, независимо от целите и резултатите от нея.
Независима икономическа дейност (НИД) е всяка дейност, извършвана редовно или по занятие, включително интелектуалната дейност, упражнявана като свободна професия.
Всички регистрирани по ЗДДС лица са длъжни да начисляват и внасят ДДС. Длъжни да се регистрират по ЗДДС са всички лица, извършващи независима икономическа дейност по занятие с цел приход, извършили облагаеми сделки на стойност над 50 хил.лв. В обхвата на ДЗЛ се включват не само търговците (физически или юридически лица), но и всички останали юридически лица (напр. ЮЛНЦ; ЮЛ, създадени на основание на нормативен акт - общините) и обикновени физически лица (напр. частни лица за доходите им от преотстъпване на права върху обекти на индустриалната или интелектуалната собственост).
Не са данъчнозадължени лица :
1. С оглед на данъчнозадължените лица (ДЗЛ)
Всички регистрирани по ЗДДС лица са длъжни да начисляват и внасят ДДС. Всички лица, извършващи независима икономическа дейност по занятие с цел приход, извършили облагаеми сделки на стойност над 50 хил.лв., са длъжни да се регистрират по ЗДДС .
2. С оглед на извършваните сделки
Всички регистрирани лица са длъжни да начисляват ДДС по всички облагаеми по смисъла на ЗДДС сделки.
3. С оглед на данъчната ставка - ефективната данъчна ставка е една за всички облагаеми сделки и за всички регистрирани лица - 20%.
Освен гореизброените принципи като базисни принципи, валидни за целия ЗДДС, се очертават принципа на документалната строгост и принципа на начисляването, от който пряко произтича принципа на по-ранната дата.
Принципа на документалната строгост се изразява в изискването за оформяне и водене на специални документи при документиране на сделките, извършвани от регистрираните лица. На първо място това са данъчните фактури. За да имат доказателствена сила те трябва да притежават определени реквизити, посочени в Закона за счетоводството. Липсата на съществени реквизити води до изгубване на правото на приспадане на начисления по тях ДДС. За отчитане на ДДС за покупките и ДДС за продажбите лицата трябва да водят специални регистри/дневници/, в които да описват всички извършени от тях сделки.
Принципът на начисляването е основен принцип на счетоводството и неговото посочване е свързано повече с разликата между ДДС и данък върху оборота. При данъка върху оборота се прилагаше принципа на паричния поток, като начисляването и внасянето на данъка се извършваше след постъпване на сумата от съответната продажба при продавача. При ДДС процедурата е по-различна. Изпълнителят (доставчикът) по облагаема сделка е длъжен в петдневен срок от датата на изпълнение на сделката да отрази начисления ДДС като задължение към бюджета в счетоводството си. Това трябва да бъде направено дори и да не е получено плащане по сделката. От друга страна получателят по сделката има право да приспадне данъчен кредит дори и да не е платил на изпълнителя (доставчика). Обобщено принципа на начисляването означава, че изпълнителят дължи ДДС на бюджета, независимо дали му е платено, а получателят има право да приспада данъчен кредит, независимо дали е платил. Изключение от този принцип е при осъществяване на внос - лицето има право да приспада данъчен кредит при внос на стоки, ако е внесло ефективно данъка, дължим за вноса в случаите на издадена митническа декларация.Друго изключение е плащането на лихви или неустойки по облагаеми доставки.
Според принципа на най-ранната дата задължението за начисляване на данъка като задължение към бюджета възниква на по-ранната от двете дати -датата на прехвърляне на правото собственост или друго вещно право върху стока или датата на завършването на услугата и датата на плащането /цялостно или частично авансово плащане/.
Предметен обхват на ЗДДС
Според чл.1 от ЗДДС ДДС се дължи за всяка доставка на стоки или на услуги:
- с място на изпълнение на територията на страната и извършена от ДЗЛ; за износ, извършен от ДЗЛ;
- при внос на стоки.
Задължение за начисляване на ДДС възниква и в следните случаи, които са известни като данъчни събития по смисъла на ЗДДС:
- корекции по чл.81 от ЗДДС - Регистрирано лице (РЛ), което изцяло или частично е приспаднало като данъчен кредит начисления му данък за произведени, закупени ли придобити по друг начин от него стоки или услуги, и впоследствие ги използва за извършване на освободени доставки, начислява и дължи данък в размер на приспаднатия данъчен кредит;
- корекции при брак и липси чл.82 от ЗДДС - РЛ, което е приспаднало като данъчен кредит начисления му данък за произведени, закупени или придобити по друг начин стоки, при установяване на липси или при бракуване на стоките начислява и дължи данък в размер на приспаднатия данъчен кредит; продажби на публична продан;
- получаване на субсидия или финансиране, пряко свързани с доставки спрямо трети лица по чл.29 , ал.1, т.2 от ЗДДС;
- лично потребление.
Териториален обхват на ЗДДС
Разпоредбите на ЗДДС се прилагат на територията на страната, която включва географската територия на РБългария.континенталния шелф и изключителната икономическа зона, с изключение на свободните зони, свободните складове и търговските обекти, лицензирани за безмитна търговия.
Субекти на данъка - Данъчнозадължени лица (ДЗЛ)
ДЗЛ е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, независимо от целите и резултатите от нея.
Независима икономическа дейност (НИД) е всяка дейност, извършвана редовно или по занятие, включително интелектуалната дейност, упражнявана като свободна професия.
Всички регистрирани по ЗДДС лица са длъжни да начисляват и внасят ДДС. Длъжни да се регистрират по ЗДДС са всички лица, извършващи независима икономическа дейност по занятие с цел приход, извършили облагаеми сделки на стойност над 50 хил.лв. В обхвата на ДЗЛ се включват не само търговците (физически или юридически лица), но и всички останали юридически лица (напр. ЮЛНЦ; ЮЛ, създадени на основание на нормативен акт - общините) и обикновени физически лица (напр. частни лица за доходите им от преотстъпване на права върху обекти на индустриалната или интелектуалната собственост).
Не са данъчнозадължени лица :
1. Държавата, държавните органи и органите на местното самоуправление, за извършваните от тях доставки в качеството им на орган на държавната или местната власт;
2. Физическите лица за осъществяваната от тях дейност по трудов договор;
3.Физическите лица, които не са еднолични търговци, за осъществяваната от тях дейност по управление и контрол на юридическите лица
Разпореждането с лична собственост от ФЛ, което не се извършва по занятие, не е НИД според чл.2, т.З от ППЗДДС. Следователно еднократните и имащи случаен характер сделки не следва да се третират като доставки за осъществяване на търговска дейност, и по тази причина ФЛ не се считат за ДЗЛ по този закон. напр. ако ФЛ, което не е търговец, продаде свой недвижим имот /или части от него на стойност над 50 хил.лв. (колкото е прага за задължителната регистрация по ЗДДС) , това не означава, че то извършва НИД и че се е превърнала в ДЗЛ, което трябва да се регистрира за целите на ДДС .
Действията и доставките на държавните органи и органите на местното самоуправление са извършени в качеството им на орган на държавната или местната власт, ако за действията или доставките е изпълнено някое от следните условия:
а/извършени са на основание на задължение, определено с нормативен акт;
б/за тях е определена такса с нормативен акт;
в/не могат да се извършват от търговец, освен ако това не му е вменено със закон;
г/са безвъзмездни.
Държавата или държавните органи са ДЛЗ когато:
а/извършваните от тях доставки ще имат за резултат значително нарушение на конкуренцията спрямо извършваната независима икономическа дейност от ДЗЛ по този закон;
б/извършват някоя от дейностите, изброени в чл.З, ал.4 от ППЗДДС - напр.отдаването под наем на сгради, части от тях и търговски площи; рекламни услуги; радио- и телевизионна дейност с търговски характер и др.
Регистрация по ЗДДС
Регистрацията по ЗДДС е специфична процедура и е неразделна част от общата данъчна регистрация по ДПК. Общата регистрация е първична, а тази по ДДС е вторична.
Резултатът от регистрацията, е: I - регистрираното лице (РЛ) е длъжно да начислява ДДС за всяка изпълнена от него облагаема доставка или друго данъчно събитие, на датата на възникването на данъчното събитие и II – налице е право за РЛ да приспада като данъчен кредит начисления му по покупките ДДС .
Регистрацията по ЗДДС според материалноправните условия за нейното извършване е два вида - задължителна и по избор(доброволна). Задължителната регистрация от своя страна се дели на 2 вида - извършвана по инициатива на ДЗЛ и по инициатива на данъчния орган.
Нерегистрираните и регистрираните лица трябва да следят своя облагаем оборот и общ облагаем оборот след изтичането на календарния месец за целите на регистрацията или дерегистрацията по ЗДДС.
Облагаем оборот - сумата от данъчните основи на извършените от лицето облагаеми доставки, с изключение на облагаемите със ставка"0" Общ облагаем оборот - сумата от данъчните основи на извършените от лицето облагаеми доставки, включително тези със ставка"0"
Задължителна регистрация
Задължението за регистрация възниква, ако облагаемия оборот на ДЗЛ за последните 12 месеца преди текущия превиши 50 хил.лв. В този случай лицето задължително подава заявление за регистрация в 14-дневен срок от изтичането на календарния месец, през който е достигнат облагаемия оборот.
Регистрация по инициатива на данъчния орган
Когато ДО констатира, че определено ДЗЛ е надхвърлило облагаем оборот от 50 хил.лв., т.е.е отговаря на условията за задължителна регистрация, но не е изпълнило задължението си да се регистрира по своя инициатива, го регистрира принудително и служебно.
За дата на регистрация ЗДДС определя датата на връчване на специалния данъчен акт за служебна регистрация.
Регистрация по избор
Всяко лице, за което не са налице условията за задължителна регистрация по предходния член и което има общ облагаем оборот над 50 хил.лв. за период не по-дълъг от 12 последователни месеца преди текущия, има право да се регистрира по този закон. От 01.04.2006г .е в сила нов праг - 25 хил.лв. Този вид регистрация е допустима за лица, за които все още не са налице условията за задължителна регистрация, но въпреки това желаят да влязат в системата на ДДС. ЗДДС не поставя условие лицето да е регистрирало едновременно и двата вида доставки, може да се регистрира по избор и лице, което е реализирало над 50хил.лв. само оборот от износ. В ЗДДС не е предвиден срок за подаване на заявление за този вид регистрация, достатъчно е към датата на упражняване на това право да са налице условията на чл.110 от ЗДДС.
Процедура по регистрация
Регистрацията се извършва като лицето, което е задължено или има право да се регистрира, подава в съответната ТД НАП заявление за регистрация по образец.
Подаването на заявлението е лично от ФЛ или от представляващия ЮЛ, вписан в съдебното решение за регистрация или в друг документ, по силата на който
ЮЛ е възникнало, или от лице, упълномощено от тях с нотариално заверено пълномощно.
Към заявлението се прилагат справка за облагаемия оборот и за общия облагаем оборот по месеци за последните 12 месеца преди текущия и искане за откриване на ДДС-сметка.
В 7 дневен срок ДО е длъжен да извърши проверка и да извърши или откаже регистрацията. Регистрацията се извършва чрез връчване на удостоверение за регистрация в 14 дневен срок от датата на подаване на заявлението за регистрация. Към датата на регистрация лицето изготвя регистрационен опис по образец за наличните активи, за които има право на данъчен кредит и го подава в 3 дневен срок вкл. след тази дата. Ако това условие не бъде изпълнено, то лицето няма право да се ползва от правото на приспадане на данъчен кредит за тези активи.
Прекратяване на регистрацията по ЗДДС (дерегистрация)
Прекратяването на регистрацията по ЗДДС е процедура, чийто правни последствия са следните:
а) излизане на лицето от системата на ДДС и отпадане на задължението за начисляване на ДДС за извършените по-нататък доставки;
б) отпадане на правото на приспадане на данъчен кредит;
в) извършване на специално облагане, пряко произтичащо от прекратяването на регистрацията - начисляването на ДДС върху пазарната цена на активите, налични към момента на прекратяването на регистрацията
Задължителната дерегистрация - по инициатива на регистрираното лице
1.Ако общият облагаемият оборот на регистрираното лице за последните 18 месеци преди текущия спадне под 50 хил.лв., това лице задължително трябва да подаде заявление за дерегистрация в 14 дневен срок на месеца, следващ осемнадесетия. От 01.04.2006г. е е сила нов праг - 25 хил.лв.
2.При прекратяване на търговския субект или на независимата икономическа дейност (стопанската дейност)
Задължителна дерегистрация по инициатива на ДО (данъчния орган)
1.когато ДО е констатирал наличие на основания за задължителна дерегистрация - спадане на общия облаггаем оборот за последните 18 месеца под прага от 50 хил.лв.
2.когато регистрираният данъчен субект или негов представител не могат да бъдат открити след щателно и документирано издирване от ДО на посочен от тях данъчен адрес;
3.когато регистрираният данъчен субект системно не изпълнява задълженията си по този закон или има невнесени данъчни задължения по ЗДДС, общата сума на които надхвърля стойността на активите, намалени с неговите задължения.
Прекратяване на регистрацията по избор (доброволна)
Регистрирано по ЗДДС лице има право да се дерегистрира по избор, когато облагаемия му оборот за последните 18 месеца спадне под 50 хил.лв.
За дата на прекратяване на регистрацията се счита датата на подаване на заявлението до съответното ТДД или датата на връчване на данъчния акт за дерегистрация.

Въпрос 41. Обекти на облагане с ДДС
Обект на облагане с ДДС са доставките на стоки или услуги и приравнените на тези доставки по смисъла на ЗДДС.
Определението за доставка, дадено в ЗДДС е следното: Доставка е прехвърлянето на собственост върху стока или други вещни права върху стока, извършването на услуга, когато се извършват срещу насрещна престация на основание на сключена сделка или с цел такава да се сключи.
Първият елемент от определението е "прехвърляне на собственост или други вещни права". Вторият елемент от определението е "насрещната престация".
Винаги при търговската сделка и двете страни си дават по нещо - пари при покупка или стока/услуга при замяна (бартер). Без насрещна престация доставките са безвъзмездни и поради тази причина те са приравнени на доставки.
Не са доставка по смисъла на ЗДДС:
- гаранционното обслужване на стоки, когато то по силата на договор е за сметка на чуждестранно лице, което няма седалище в страната и регистрация по този закон.
- безвъзмездната доставка на стоки и услуги, предоставени от работодател на работник или служител по глава 14 от КТ (социално-битово и културно обслужване), свързани с дейността на предприятието.
- прехвърлянето на собственост или ограничени вещни права върху стоки или извършването на услуги в резултат на : преобразуване на ТД по глава XVI от ТЗ, прехвърляне на предприятие по чл.15 от ТЗ или извършването на непарична вноска (апорт) в ТД.
-предоставянето на стока или извършването на услуга между клонове или структурни звена в състава на едно лице, защото се счита за вътрешен оборот,
-безвъзмездното извършване на услуга от държател/ползвате л по ремонт на нает или предоставен за ползване актив, в случаите когато активът е бил предоставен за ползване на държателя/ползвателя непрекъснато в срок, не по-кратък от 3г.
Стока по смисъла на ЗДДС е всяка движима и недвижима вещ с изключение на парите в обръщение като законно платежно средство, вкл. ел.енергия, газът, водата и топлинната енергия. Услуга по смисъла на ЗДДС е всичко, което има стойност и е различно от стока и пари.
В чл.8 и чл.10 от ЗДДС са изчерпателно изброени събитията, приравнените на доставка на стока и приравнените на доставка на услуга, които за целите на този закон се считат за облагаеми.
Например:
прехвърлянето на правото на разпореждане със стока по силата на договор, по който се плаща комисионна за продажбата или покупката;
когато ДЗЛ действа от свое име и за чужда сметка, се счита че е получило и предоставило стоката или услугата;
безвъзмездната доставка на стока или услуга; не е налице доставката с незначителна стойност с рекламна цел за целите НИД на лицето.
Доставката на стока или услуга вследствие на искане или акт на държавен или местен орган или на основание на закон;
Предоставянето на стоки или услуги за лични нужди на собственика или за нуждите на работниците, с изключение на тези по глава 14 от КТ.
извършване на услуга от държател/ползвател по ремонт и/или подобрение на нает или предоставен за ползване актив.
Облагаеми доставки са :
Всички доставки на стоки или услуги по смисъла на чл.7-10 от ЗДДС, когато са извършени от ДЗЛ по този закон и са с място на изпълнение на територията на страната.
Износът по смисъла на ЗДДС, извършен от ДЗЛ (чл.32 ЗДДС) Вносът на облагаеми стоки, който по смисъла на чл.П от ЗДДС представлява въвеждане на стоките на митническата територия на страната От направеното изброяване е видно: 1/обекта на облагане
- с конкретизация на предметния му обхват: доставки на стоки или услуги, износ и внос;
- с конкретизация на териториалния му обхват - доставките да са с място на изпълнение на територията на страната
2/субектите на данъка - ДЗЛ по този закон
При извършване на облагаеми доставки регистрираното лице по ЗДДС трябва да начисли ДДС като задължение към бюджета и има право да приспада начисления му по покупките ДДС като данъчен кредит. ДДС по конкретна доставка не става изискуем, а само възниква като задължение към бюджета. Изискуем е този данък, който подлежи на плащане. На плащане подлежи само положителната разлика между начисления и приспаднатия ДДС, като изискуемостта настъпва на 14 число от следващия месец. При внос на стоки ДДС се дължи и от лицата, които не са регистрирани по ДДС, включително и гражданите, когато внасят облагаеми с ДДС стоки.
Основната данъчна ставка по чл.53 от ЗДДС е 20% за всяка облагаема доставка на стока или услуга , вкл. при внос на стоки, освен когато този закон предвижда друго. Специфичната данъчна ставка по чл.54 от ЗДДС е "0". Когато една доставка е облагаема със ставка "0" та си остава облагаема доставка по смисъла на закона. Облагаеми доставки с "0" ставка са :
- износът;
- доставките по чл.92 от ЗДДС(това са тези доставки, за които в международни договори, ратифицирани от РБ, е предвидено освобождаване от ДДС или облагаемите доставки, осъществени при условията на съвместно финансиране със средства от републиканския бюджет или общинските бюджети или заеми гарантирани от държавата по международни договори);
- продажбата на леки автомобили на инвалиди.
Освободени доставки
Когато говорим за освободени доставки не следва да ги приравняваме изцяло с - необлагаемите доставки. Освободени доставки по смисъла на чл.ЗЗ от ЗДДС са 5 групи:
- доставките с предмет, изброен в чл.34 - 52 от ЗДДС;
- износът на стоките и услугите, изброени в чл.34-52 от ЗДДС,т.е. ако една стока или услуга е освободена, то тя е освободена и когато е предмет на износ;
- доставките са с място на изпълнение извън територията на страната, с изключение на износа;
- доставките и действията, извършени извън рамките на независимата икономическа дейност;
- доставките на стоки, намиращи се в антрепозитен склад под митнически контрол, в рамките на митническия режим, и ако не напуснат антрепозитния склад;
Спецификите на освободените доставки са две:
- при освободените доставки не се начислява ДДС при продажбата на стоката или услугата, предмет на такава доставка;
- продавачът няма право да приспада начисления му по покупките ДДС като данъчен кредит, (единственото изключение е при износ на лекарствени средства, която е освободена на територията на страната, но е с право на данъчен кредит, изрично регламентирано в ЗДДС).
При това положение начисления при покупките ДДС става елемент от цената на придобиване, като вследствие на това се отразява върху продажната цена и върху печалбата. При облагаемите доставки данъчния кредит не се включва в себестойността и не влияе върху печалбата, защото тези величини се определят само върху данъчната основа.
От горното е видно, че при освободените доставки се освобождава само добавената стойност, а не цялата данъчна основа. За разлика от доставките, облагаеми със ставка "О", тук освобождаването е само частично - не се облагат само стойността, добавена от самия изпълнител по освободената доставка. Лицата, които извършват само освободени доставки изобщо не подлежат на регистрация по ЗДДС. Възможно е такива лица да са регистрирани по ЗДДС, защото извършват и значителен по обем облагаеми сделки. При това положение ако те не могат да определят пряко конкретния размер на данъчния кредит за приспадане и на данъчния кредит без това праводо се налага да ползват правото на частичен данъчен кредит по специалната формула на чл.68 от ППЗДДС.
Специалните случаи на освобождаване на доставките с предмет, изброен в чл.34-52 от ЗДДС:
- Доставки, свързани със земя - прехвърлянето на собственост върху земя, учредяване или прехвърляне на ограничени вещни права върху земя и отдаването под наем на земя. Не се считат за доставки, свързани със земя прехвърлянето на собственост или други вещни права, както и отдаването под наем на съоръжения и постройки, трайно прикрепени към земя;
- Наем на сгради за жилище. Не се считат за отдаването под наем за жилище настаняването в хотели, мотели, почивни станции и др.
- Финансовите услуги, застрахователните и презастрахователни услуги;
- Социално и здравно осигурителните услуги, доставката на помощи, здравните услуги, лекарствените средства; образователните услуги;
- Правните услуги; правните действия по обезпечаване на вземания;
- Приватизационните сделки;
- Разпореждане със стоки, отнети и изоставени в полза на държавата;
- Безвъзмездно разпореждане с активи на държавата и общините;
- Даренията на стоки, с изключение на акцизните стоки или услуги, направени в полза на изброените в ЗДДС лица;
- Хазарт;
- Доставка на селскостопански стоки или услуги;
- Доставка на културни ценности и продажба на билети;;
- Доставки, свързани с метални отпадъци
Според отменения ЗДДС имаше три групи сделки - облагаеми, необлагаеми и освободени, а според новия ЗДДС има две групи - облагаеми и освободени. Следователно необлагаеми ще се считат всички доставки, чиито предметен или териториален обхват не попада в приложното поле на ЗДДС (по-точно не биха могли да бъдат квалифицирани като облагаеми или освободени по смисъла на ЗДДС).
Пример: Износът е облагаема доставка според разпоредбите на новия ЗДДС , а според отменения ЗДДС сделките за износ се определяха като необлагаеми, с пълно право на приспадане на данъчен кредит. Износът е облагаема доставка, но облагаема със ставка "нула" процента ДДС . Причината за тази промяна е от чисто техническо естество, защото според 64 от ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит възниква при едно основание - изпълнение на облагаема доставка, независимо от ставката на данъка - 20% или 0%.

Въпрос 42. Производство по облагане с ДДС
Начисляването на данъка според чл.55 от ЗДДС се извършва от доставчика, който е регистрирано лице по ЗДДС, за всяка извършена от него облагаема доставка на стока или услуга в срок 5 дни от датата на възникване на данъчното събитие. Данъчно събитие според теорията е настъпването на всеки факт или съвкупност от факти, в резултат на което за определено лице възниква задължение да плати или приспадне определен вид данък. При ЗДДС (по смисъла на чл.24) данъчното събитие е определено в три направления:
- доставка на стоки или услуги по смисъла на чл.7-10 от ЗДДС , извършени от данъчнозадължените (ДЗЛ) по ЗДДС лица и с място на изпълнение на територията на страната;
- износът по смисъла на чл.14 от ЗДДС, извършен от ДЗЛ по ЗДДС;
- вносът на стоки по смисъла на чл. 11 от ЗДДС.
Моментът във времето, в който ДЗЛ трябва да начисли ДДС като задължение към бюджета се нарича дата на възникване на данъчното събитие. При извършване на облагаеми доставки регистрираното лице по ЗДДС трябва да начисли ДДС като задължение към бюджета и за него възниква право да приспада начисления му по покупките ДДС като данъчен кредит. При освободените доставки на датата на възникване на данъчното събитие възниква основание за освобождаване от начисляване на ДДС .
Според чл. 25 от ЗДДС данъчното събитие възниква на по-ранната от двете дати:
датата на прехвърляне на правото на собственост или друго вещно право върху стоката или датата на завършването на услугата; датата на плащането (цялостно или частично авансово плащане). Когато не е възможно да се определи датата на възникване на данъчното събитие, се приема че то е възникнало на датата на фактическото предаване на стоката или на датата на фактическото завършване на услугата. Специфичните случаи на възникване на данъчното събитие са посочени в ЗДДС .
Данъкът се смята за начислен, когато доставчикът е извършил следните четири действия, регламентирани в чл.55 от ЗДДС:
- да издаде документ, в който да посочи данъка;
- да отрази този документ в отчетните регистри по чл.104 от ЗДДС(дневника за продажбите);
- да отрази данъка като задължение към бюджета в подадена справка-декларация;
- да отрази данъка и в счетоводството си като задължение към бюджета.
Определянето на размера на данъка за всяка доставка се извършва, като данъчната основа се умножи по процента на данъчната ставка. Данъчната основа по смисъла на ЗДДС е стойността върху която се начислява или не се начислява данъкът в зависимост от това, дали доставката е облагаема или освободена. Данъчната основа на доставката на стока или услуга се определя на база сумата, дължима на доставчика от получателя или от трето лице, увеличена със:
- всички други данъци и такси, в това число акциз, когато такива са дължими за доставката, и
- всички получени и усвоени от доставчика финансирания, пряко свързани с доставката, и
- всички получени от доставчика лихви за забава и неустойки, пряко свързани с доставката; и
- съпътстващите разходи като комисионна, опаковане, транспорт и застраховка, начислени от доставчика на получателя.
Основната данъчна ставка по чл.53 от ЗДДС е 20% за всяка облагаема доставка на стока или услуга , вкл. при внос на стоки, освен когато този закон предвижда друго. Специфичната данъчна ставка по чл.54 от ЗДДС е "0". Когато една доставка е облагаема със ставка "0" тя си остава облагаема доставка по смисъла на закона.
При безвъзмездните облагаеми доставки на стоки или услуги начисления данък е за сметка на доставчика, тъй като в такива случаи плащане няма.
Начисленият данък е дължим от регистрираното лице за данъчния период, включващ датата на издаване на документа, с който данъкът е начислен, а в случаите когато документът не е издаден изобщо или не е издаден в срока по този закон - за данъчния период, включващ датата на възникване на данъчното събитие, по силата на което данъкът е станал изискуем. В този случай под дължим се има предвид, че възниква задължение към бюджета, а не че съответната сума подлежи на незабавно плащане. Изискуем е този данък, който подлежи на плащане. На плащане подлежи само положителната разлика между начисления и приспаднатия ДДС, като изискуемостта настъпва на 14 число от следващия месец.
Сумата на начисления данък се получава от доставчика заедно с плащането по доставката. Получателят е задължен да плати начисленият му данък по "ДДС-сметка" на доставчика за доставки, при които са изпълнени следните условия:
получателят е регистрирано по този закон лице; начисленият данък е над 1000лв.
Данъкът се счита за включен в договорената цена в следните случаи: когато при договарянето на облагаемата доставка данъкът не е бил изрично посочен, че се дължи отделно (чл.56, ал.2 от ЗДДС ); В този случай се прилага общото търговско правило, че договорената цена е окончателната цена и нищо не следва да се прибавя към нея. Ако не е указано изрично, че цената е без ДДС, то по силата на чл.56, ал.2 от ЗДДС се приема, че тя е с включен ДДС. когато се предлагат стоки - предмет на облагаема доставка, на дребно в търговската мрежа (чл.56, ал.3 от ЗДДС ). Тази цел е да се защитят гражданите от изненадващо увеличение на цената на закупената стока, която цена е посочена на етикета.Сумата на начисления данък се получава от доставчика заедно с плащането по доставката.
Данъчен период
Това е периодът от време, след изтичането на който регистрираното лице е длъжно да подаде справка-декларация с резултат от същия този данъчен
период. ДДС за внасяне е налице, когато за определен данъчен период общата сума на начисления от регистрираното лице данък превишава общата сума на данъчния кредит. Регистрираното лице е длъжно да внесе дължимия данък в 14-дневен срок от изтичането на данъчния период, за който се отнася данъкът. Когато дължимият данък се отнася за последен данъчен период, при прекратена регистрация внасянето трябва да се извърши в 30-дневен срок от датата на прекратяване на регистрацията. Данъкът се счита за действително внесен на датата, на която сумата е постъпила в републиканския бюджет, по сметка на съответната ТДЦ.
Вносителят на стоки внася ефективно начисления от митническите органи ДДС в Р Бюджет по сметка на съответното митническо учреждение, оформящо вноса или в касата му, когато вносител е нерегистрирано по този закон лице, което не е ЕТ. Митническите органи разрешават вдигането на стоките след заплащане или обезпечаване на начисления данък по реда, определен за митническото задължение.
Данъчен кредит
Данъчният кредит е сумата от начислен ДДС на регистрирано лице за получена от него стока или услуга по облагаема доставка или за осъществен от него внос на стоки в рамките на данъчния период, която лицето има право да приспадне, освен когато този закон предвижда друго.
Правото на приспадане на данъчен кредит за получателя на доставката или вносителя възниква, когато са изпълнени следните условия/чл.64, ал.1/:
т. 1 получателят по доставката, за която е начислен данък или вносителят на стоката е регистрирано по ЗДДС лице към датата на възникване на данъчното събитие и към датата на издаване на данъчната фактура или към датата на издаване на митническата декларация - при внос;
т.2 данъкът по облагаемата доставка е начислен от регистрирано по този закон лице най-късно на датата, на която изтича данъчния период, следващ периода, през който е възникнало данъчното събитие за облагаемата доставка.
т.3 доставката, по която е начислен данъкът, е облагаема към датата на възникване на данъчното събитие ;
т.4 данъкът при вноса на стоки е начислен от митническите органи и е внесен в републиканския бюджет или е начислен от вносителя по реда на чл.58а от ЗДДС;
т.5 получената от внос стока или по облагаема доставка стока или услуга е използвана, използва се или ще бъде използвана за извършване на облагаеми доставки;
т.6 получателят притежава данъчна фактура или данъчно дебитно известие, отговарящи на изискванията на Закона за счетоводството и на този закон, или митническа декларация по Закона за митниците.
Правото на приспадане на данъчен кредит за получателя на доставката е налице и когато регистрирано лице - негов доставчик не е изпълнило задължението си по чл.64, ал.1 т.2, в случаите когато данъкът по съответния данъчен документ е платен по "ДДС -сметка" на доставчика изцяло най-късно до края на данъчния период, през който е упражнено правото на данъчен кредит.
Специални случаи на право на данъчен кредит има регистрираното лице за следните доставки, свързани с производствената дейност на предприятието, а именно::
- специално работно облекло и лични предпазни средства, безплатна храна и противоотрови, ако лицето е използвало,, използва и ще използва за предоставяне на работниците и служителите на основание на чл.284 и чл.285 от КТ;
- безвъзмездната доставка на стоки и услуги, предоставени от работодател на работник или служител по глава 14 от КТ, свързани с дейността на предприятието.
Общите случаи на чл.65, ал.1-3 от ЗДДС, при които не възниква право на приспадане на данъчен кредит,, са като следва:
- стоката или услугата са за представителни мероприятия;
- е придобит мотоциклет или лек автомобил, в който броят на местата за сядане без мястото на водача не превишава 5, освен в случаите когато лицето извършва с тях основна дейност;
- стоката или услугата са предназначени за поддръжката, ремонта и експлоатацията на горепосочените превозни средства;
- стоката или услугата се използва за извършване на освободени доставки по смисъла на чл.33 от ЗДДС;
- ако придобитата стока, за която е приспаднат данъчен кредит, е отнета в полза на държавата;
- ако лицето е построило сграда, но впоследствие тази сграда е разрушена като незаконно построена, лицето няма право на приспадане на данъчен кредит.
Право на приспадане на частичен данъчен кредит
Според чл.66, ал.1 от ЗДДС регистрираното лице има право на частичен данъчен кредит за получените от него стоки или услуги по облагаеми доставки, както и от внос, когато ще извършва с тях както облагаеми, така и освободени доставки, и при получаването на стоките или услугите не може да определи каква част от тях ще използва за извършване на облагаеми доставки и каква част за освободени доставки.
Размерът на частичния данъчен кредит се определя по формулата на чл.68, ал.2 от ППЗДДС, както следва: ДК= НДхК
Данъчния кредит(ДК) се определя като начисленият данък(НД) за получената доставка или за вноса на стоки или услуги, които са използвани, се използват или ще бъдат използвани както за облагаемидака и за освободени доставки се умножи по коефициент(К), определен на база извършените доставки за данъчния период,, изчислен по следния начин: К= ОБД:Д, където:
ОБД - сумата на данъчните основи на извършените от регистрираното лице облагаеми доставки за данъчния период(облагаеми с данъчна ставка 20% и 0%) Д — сумата на данъчните основи на всички извършени от лицето доставки, вкл. и освободените.
Документация и отчетност
ЗДДС се отличава с изключително засилено прилагане на принципа на документалната обоснованост на стопанските операции. Това прилагане е така засилено, че може да се говори за специален принцип на ЗДДС, който може да се нарече принцип на "документалната строгост".
Според чл.93, ал. 11 от ЗДДС данъчните документи по смисъла на този закон са: данъчна фактура, данъчни известия към данъчната фактура, опростена фактура, известия към опростената фактура. Данъчните документи се издават само от регистрираните по този закон лица. Данъчните документи се издават при възникване на данъчно събитие, в срок до 5 дни от настъпването му, най-малко в 2 екземпляра. Поправки и добавки в данъчните документи не се разрешават.
Данъчната фактура е частен писмен документ, издаван от регистрирано по този закон лице, за удостоверяване от него на възникнало облагаемо данъчно събитие и начислен данък. Реквизитите, които задължително следва да се съдържат в данъчната фактура са следите: десегразряден номер на документа; гриф"оригинал" на първия екземпляр; данъчната основа на доставката на отделен ред; размера на начисления за доставката данък на отделен ред; в случаите когато сумата, дължима на доставчика е различна от данъчната основа, тази сума се записва на отделен ред за информация. Оригиналът на данъчната фактура се предоставя на получателя по доставката, за да има право да приспада данъчен кредит.
Измененията на продажната цена на една доставка водят до изменение и на начисления данък, съответно на подлежащия на приспадане данъчен кредит, такива изменения се документират със своеобразен вид фактури, наречени "известия". Данъчното известие се издава само към издадена данъчна фактура. Предвид обстоятелството, че данъчната основа може да се изменя в две посоки
- намаляване или увеличаване, са регламентирани два вида известия:
- данъчно дебитно известие, с което се отразява увеличението на данъчната основа и начисления данък на документирана с данъчната фактура облагаема доставка;
- данъчно кредитно известие, с което се отразява намалението на данъчната основа и начисления данък на документирана с данъчната фактура облагаема доставка;
Опростената фактура е писмен частен документ, издаван от регистрираното лице - доставчик на стоки или услуги, за възникнало данъчно събитие, за което не се начислява данък. Опростената фактура се издава от регистрирано лице, когато доставката е освободена, независимо дали получателят е регистрирано или нерегистрирано по този закон лице. Опростената фактура се издава и в следните случаи на облагаеми доставки: а/ при износ по смисъла на чл.14 от ЗДДС; б/ при безвъзмездни доставки;
в/ при извършена облагаема доставка, за която не е поискана данъчна фактура; г/ при доставки по смисъла на чл.62 от ЗДДС;
д/ при доставка на стоки втора употреба, произведения на изкуството, антикварни предмети и др.
Опростена фактура се издава и в случаите, когато доставчика е регистрирано лице, а получателя е нерегистрирано лице
Справка-декларация е документ, в който регистрираното лице е длъжно да декларира за всеки данъчен период информация относно извършените покупки и продажба и стойностите на начисления и приспаднат ДДС и др. съществени данни. За всеки данъчен период регистрираното лице е длъжно да
подаде справката-декларация до 14-число вкл. на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася в съответната ТД НАП. Подаването е задължително и в случаите, когато данък не следва да се внася или възстановява, както и в случаите когато регистрираното лице не е извършило и получило доставки на стоки и услуги или внос за този данъчен период. Освен ежемесечно подаване на справка-декларация, до 15 април на следващата година се подава и годишна-справка декларация от регистрирано лице, което е извършило през годината както облагаеми, така и освободени доставки. Целта е годишно изравняване на сумата на ползвания данъчен кредит от регистрираното лице при извършването на тези доставки.
За целите на данъчното облагане по ЗДДС и ползването на правото на данъчен кредит от регистрирано лице, при извършването на внос или износ на стоки се оформят съответните митнически декларации, като данните в тях се отразяват в съответните отчетни регистри.
Отчетни регистри
Регистрираните по ЗДДС лица задължително водят "Дневник за покупките" и "Дневник за продажбите", наричани в закона отчетни регистри. Дневниците се откриват и завеждат в началото на всяка година или на датата на откриване на регистрацията по ЗДДС и се приключват в края на годината или на датата на дерегистрацията по закона. Информацията от регистрите се използва за попълване на справките-декларации. По-точно в справката-декларация се посочват общите сборове на начислен ДДС по всички данъчни събития и приспаднат данъчен кредит по всички покупки.
Регистрираните лица отразяват документите по получените доставки, ползвания данъчен кредит и осъществения внос в счетоводството си и в дневника за покупките на датата, на която са получени.
Документите по извършените доставки, начисленият данък и извършеният износ се отразяват в счетоводството и в дневника за продажбите на датата, на която са издадени.
Регистрираното лице е длъжно да подава всеки месец заедно със справката-декларация за данъчния период информацията от дневниците на магнитен носител по параметри, определени в ППЗДДС, както и копие от регистрите, освен в случаите, предвидени в правилника.
Всяко регистрирано и нерегистрирано по ЗДДС лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки в търговския обект чрез издаване на касова бележка от фискално устройство независимо дали е поискан друг данъчен документ, а получателят е длъжен да я съхранява до напускането на обекта. Касовата бележка е документ, регистриращ доставката на стока и услуга в търговски обект, по която се заплаща в брой, с чек, с банкова кредитна карта или дебитна карта или други заместващи парите платежни средства.
Не се издават данъчни документи в следните случаи: при доставка на стоки на дребно на граждани, документирани само с касови бележки; при доставките на финансови услуги, застрахователни услуги, социално- и здравноосигурителни услуги, доставки по КТ, безвъзмездното разпореждане с активи от държавата и общините и при продажба на самолетни билети за международен транспорт.

Въпрос 44. Правен режим на акцизите
Правната материя, отнасяща се до акцизите се урежда от Закона за акцизите, Правилника за прилагане на Закона за акцизите и Тарифата за акцизите.
По своята правна същност акцизите са републикански, косвен, еднофазен данък.
Акцизите са републикански данък , защото приходите от тях постъпват директно в републиканския бюджет, а не в бюджетите на общините.
Акцизите са косвен данък, тъй като задължението за внасяне на акциза в републиканския бюджет не се изпълнява директно от платеца на акциза(т.е. от купувача на стоката), а от трето лице(производител или вносител на акцизни стоки). При акциза данъчен длъжник е производителят или вносителят на стоката. Това е лицето, което подава данъчна декларация и внася данъка в републиканския бюджет. Като всеки косвен данък така и акциза се калкулира в цената на стоката и по този начин се проявява като фиксирано увеличение на цените на стоките.
Акцизите са еднофазен данък, защото се начисляват еднократно, при внос на стоката или при продажбата от производител на търговец. При еднофазната система за събиране на данъци търговците на едро и дребно са изключени от кръга на задължените лица. Предимство на тази система на облагане е в сравнително малкия брой данъкоплатци и относително ниските• разходи за събиране на данъка.
Облагането с акциз се характеризира със следните особености:
- облага се потреблението на стоки и услуги;
- облагат се сделките със стоки и услуги, извършени на територията на страната;
- облагат се само тези стоки и услуги, които са посочени в Тарифата за акцизите;
- акцизът се дължи еднократно за стоките и дейностите, посочени в Тарифата за акцизите;
- дължимият акциз се включва в данъчната основа за облагане с данък върху добавената стойност (ДДС ).
Обект на облагане с акциз са стоките и услугите, посочени в чл.1 от Закона за акцизите(ЗА).
Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗА с акциз се облагат стоките и услугите от местно производство, посочени в Тарифата за акцизите, предмет на сделки на територията на страната, която включва географската територия на РБългария, континенталния шелф и изключителната икономическа зона, с изключение на свободните зони, свободните складове и търговски обекти, лицензирани за безмитна търговия.
Според чл.1, ал.2 от ЗА на облагане с акциз подлежат и внасяните в страната стоки, посочени в Тарифата за акцизите, както и внасянето на спиртни напитки, тютюневи изделия и течни горива в свободните зони, в свободните складове и търговските обекти, лицензирани за безмитна търговия. На облагане с акциз подлежат и хазартните игри, посочени в раздел IV на Тарифата за акцизите (чл.1, ал.З от ЗА). Определението за хазарт е дадено в Закона за хазарта, където е посочено че хазарт е всяка игра, в която има залог и може да се получи печалба или да се загуби залогът. На облагане с акциз подлежат поотделно хазартните" съоръжения като стока и хазартните игри. При определянето на кои стоки да бъдат акцизни законодателната практика е възприела принципа на изчерпателното изброяване, т.е. принципа на листата. Най-често използваните критерии за определянето на кръга на акцизните стоки са:
- луксозност на стоките (облекла от естествени кожи, автомобили, въздухоплавателни транспортни и морски съдове, бижутерия, благородни метали и др.);
- вредност за здравето (алкохолни напитки, тютюневи изделия и др.);
стоки, цените на които се определят от държавата (течни горива: бензини, керосин, газьол)
- стоки, които не са от първа необходимост (еротични и порнографски издания, игри на щастието и др.)
От специфичния подбор на стоките и услугите, които се облагат с акциз е видно, че това са основно стоки и услуги, които имат широко потребителско търсене, поради което акцизите се наричат още данък на консумацията. Понятието консумация винаги се свързва с прекия потребител и затова се приема, че законодателят цели да обложи дохода на консуматора, т.е. до хода на данъкоплатеца. За това акцизите са приемливи от гледна точка на държавата, тъй като чрез тях могат да се контролират доходите на населението и да се осигурява бързо постъпление на парични средства в бюджета.
Не се начислява акциз: при износ;
- за стоки и услуги, за които акцизът вече е платен;
- на произведените ракии от физически лица от собствени суровини и материали за лично потребление в размер на 2000 алкохолни градуса годишно на семейство;
- върху сделките извършени от регистрирани производители на вина;
- на международни, пощенски и други пратки, както и на личния багаж, когато посочените стоки се внасят в рамките на разрешения безмитен внос;
- за временно внесени моторни превозни средства и ремаркета, които са противозаконно отнети или откраднати, ако са налице предвидените в ЗА условия;
- когато са налице основания за освобождаване от заплащане на акциза по силата на международен договор;
От 1.01.2005 г. се отменя акцизът за всички видове чай;
От 1.01.2006 г. се освобождават от облагане с акциз нефтения газ и другите газообразни въглеводороди, когато се използват за битово потребление.
В ЗА са определени като данъчнозадължени лица (ДЗЛ) всички лица, които произвеждат или внасят акцизни стоки или организират хазартни игри, посочени в Тарифата към закона, включително и чуждестранните лица, които извършват стопанска дейност самостоятелно или чрез място на стопанска дейност.
Регистрация
На задължителна регистрация за целите на облагането с акциз подлежат производителите и вносителите на акцизни стоки, както и организаторите на хазартни игри, посочени в Тарифата за акцизите. Срокът за изпълнение на това задължение е 14-дневен от започването на съответната дейност. В ЗА е предвидено, че регистрацията може да се извърши по два начина - по инициатива на ЗЛ и по инициатива на органа по приходите. Процедурата по регистрация за целите на ЗА започва с подаване от страна на лицето, което подлежи на регистрация, на писмена декларация за регистрация в ТД НАП, където то е данъчно регистрирано по реда на ДОПК. Необходимото съдържание на писмената декларация за регистрация включва данни на заявителя, видът на акцизните стоки, които лицето ще произвежда или внася или видът на хазартните игри, които то ще организира, датата на подаване на писмената декларация, длъжност на лицето, което я подава и подпис на подателя.След извършване на вписването в регистъра, ТД НАП издава на лицето Удостоверение за регистрация по образец.
Регистрацията по инициатива на данъчния орган се извършва в случаите, когато са налице условията за задължителна регистрация по ЗА, но лицето не се е регистрирало по своя инициатива. Тази регистрация се извършва по инициатива на данъчния орган с данъчен акт, като за дата на регистрация се счита датата на връчването на този акт.
Лице, което е регистрирано за целите на ЗА, когато преустанови производството или вноса на акцизни стоки, или организирането на хазартни игри трябва да поиска прекратяване на регистрацията си, като за целта подава декларация до ТД НАП. Преди да прекрати регистрацията на лицето по ЗА ТД НАП извършва данъчна ревизия и издава данъчен ревизионен акт. В данъчния ревизионен акт се посочват сумите на акциза, които подлежат на внасяне в републиканския бюджет. За да определи размерът на дължимия акциз, който подлежи на внасяне в републиканския бюджет се приема, че към датата на започване на данъчната ревизия регистрираното лице реализира наличните стоки по пазарни цени. Регистрираното лице е длъжно да внесе определения с данъчния ревизионен акт акциз в 14-дневен срок от връчване на акта. От момента на внасяне на акциза регистрацията на лицето по ЗА се счита за прекратена.Когато при данъчната ревизия не се установи дължим акциз, за дата на прекратяване на регистрацията по ЗА се счита датата на връчване на данъчния ревизионен акт.
НОВО от 2006г. Промяна в Тарифата за акцизите, изразяваща се в увеличение на акцизите. Законът за акцизите е отменен с §1, ал.1 от ПЗР на Закона за акцизите и данъчните складове, считано от 01.07.2006г. Разпоредбите на Закона за акцизите, регламентиращи извършването на безмитна търговия със стоки в обекти, получили разрешение от МФ за извършване на тази дейност, ще се прилагат до приемането на закон за безмитна търговия. Съгласно §2 от ПЗР на Закона за акцизите и данъчните складове, за задълженията и сроковете за внасяне на акциз, начислен до 30.06.2006г. вкл., както и започналите до тази дата производство по възстановяване акциз, ще се прилага Закона за акцизите. До тази дата контролът върху акцизните стоки ще се осъществява от данъчната администрация по реда на Закона за акцизите.