1. Общи бележки. Правната уредба е в чл. 539-562 ТЗ. Чекът е произлязъл от менителницата, а и законът предвижда субсидиарно приложение на правилата за менителницата – чл. 562.
2. Характеристика.
2.1.Чекът е ЦК.
1) Той може да бъде на заповед, поименен или на приносител.
а. Ако чекът е издаден в полза на определено лице – значи е на заповед.
б. Ако е издаден в полза на определено лице и включва клауза “не на заповед” значи е на поименен.
в. Ако в чекът липсва името на поемателя, значи е на приносител.
Видът на чека като ЦК се определя от издателя и не може да се променя.
В зависимост от уговорките съществуват още 2 вида чек:
2) Пресечен чек – съдържа 2 успоредни линии върху лицевата на ЦК (пресичането може да бъде по вертикал, диагонал или хоризонтал). Пресичането може да бъде:
а. Общо – плаща се само на банка.
б. Специално – ако между линиите е посочено име на банка, плаща се само на тази банка.
Може да се премине от общо към специално пресичане, но не и обратно. Ако се плати в нарушение на изискванията, плащането е валидно, но се отговаря за вреди в рамките на сумата.
3) Чек с уговорка “за минаване по сметка”. Тази уговорка трябва да е на лицевата страна на ЦК и означава, че по чека може да се плати само безкасово. В тази хипотеза може да е посочена и сметка. Ако в тази хипотеза се плати в брой плащането е действително, но платецът отговаря за вреди.
4) Според проф. Герджиков Наредба № 3 урежда още 2 вида чек:
а. Обикновен – издава се срещу банкова сметка (най-често разплащателна), от която могат да се правят и други плащания.
б. Лимитиран – издава се срещу банкова сметка (по правило акредитивна), по която се извършват само плащания по чекове.
2.2. Чекът като сделка (разлика от менителницата). Чекът е едностранна, формална сделка, с която издателят нарежда на платеца да се плати определена сума. В тази насока се очертават следните разлики от менителницата (особености на чека):
1) Чекът е платежно средство и се плаща в много кратки срокове от издаването му. За чекът е неприсъща кредитната функция на другите менителнични ефекти.
2) По чекът не се уговаря лихва, тъй като се плаща веднага.
3) Чекът не се приема (акцептирането е забранено).
4) Платец по чека е само банка, тъй като той е платежно средство.
3. Страни по чека – издател, поемател и платец. Всеки може да бъде издател, стига да е дееспособен. Платецът е само банка. Не може издателят да е платец, освен ако един клон на банка не издаде чек срещу друг клон. Може поемателят да е издател в случай, че се “тегли” чек в собствена полза.
4. Реквизити на чека.
4.1. Съдържат се в чл. 539: Чекът съдържа: 1. наименованието "чек" в текста на документа на езика, на който е написан; 2. безусловно нареждане да се плати определена парична сума; 3. името на лицето, което трябва да плати (платеца); 4. дата и място на издаването; 5. място на плащането; 6. подпис на издателя. Реквизитите са 6 на брой с 2 по-малко от тези на менителницата и с 1 по-малко от записа на заповед. Реквизитите, които отсъстват са: 1) падеж – тъй като чекът е на предявяване винаги; 2) поемател, който предяви той е поемател.
4.2. При чекът трябва да има уговорка за домицилиране, като домицилиатът също трябва да е банка.
4.3. Законът в чл. 540 съдържа правила за попълване на лисващите реквизити: (2) Чек, в който не е посочено мястото на плащане, се смята платим в мястото, посочено до името на платеца. Ако посочените места са повече, чекът е платим в първото посочено място. (3) Ако не е посочено друго място, чекът е платим в мястото, където е главното седалище на платеца. (4) Чек, в който не е посочено мястото на издаването, се смята издаден в мястото, което е посочено до името на издателя.
5. Чекът е нареждане за плащане (както менителницата). За разлика от менителницата той обаче може да бъде оттеглен (само след срока на предявяване). Оттеглянето е едностранна сделка с която издателят нарежда платецът да не заплати действителен чек. Банка платец няма задължение да плати чека. За тоВа между издателят и банката платец се сключва чеков договор – чл. 541, ал. 3: Платецът е длъжен да плати чека до размера на покритието, ако има изрично или мълчаливо споразумение с издателя. С чековия договор банката се задължава да заплаща, издадените срещу нея чекове, а издателят да осигури парични средства, достатъчни за плащане по чековете.
5.1. Задължения на банката по чековия договор:
1) да предаде на издателя бланки за чекове;
2) да плаща издадените срещу нея чекове, ако издателят е осигурил покритие;
3) да отказва плащане ако чекът е оттеглен.
5.2. Задължения на издателя по чековия договор:
1) да поддържа покритието;
2) да вземе мерки срещу изгубване, открадване, подправяне на чекове;
3) да уведоми банката за събития по т. 2.
5.3. Договорът е консенсуален, неформален, двустранен, с продължително изпълнение, intuitu personae с оглед на двете страни, разновидност на договора за поръчка. Чековият договор може да се съчетае с договор за овърдрафт. Чекът е действителен дори да няма чеков договор или той да е недействителен, като целта е сигурността в оборота (все пак чекът е ЦК). Чековият договор урежда отношението на покритие – издателят трябва да осигури покритие (пари) към момента на плащане. Дори обаче да няма покритие чекът е действителен, защото издателят поема задължението да плати ако банката не плати, т.е. винаги има поне 1 длъжник – издателя.
6. Издаване, прехвърляне и авалиране на чек.
6.1. Ако чекът е на заповед важат правилата за менителницата. Съществуват обаче и определени особености, тъй като чекът е платежно средство:
1) Ако чекът е джиросан на банка, джирото има действие на разписка за плащане.
2) Ако банката на свой ред джироса чека това джиро е недействително.
3) Банката платец не може да е авалист по чека.
6.2. Ако чекът е на приносител се прехвърля с предаване – транслативна сделка с реален елемент. Чекът на приносител може да се джиросва като джирантът отговаря за задълженията (в тази хипотеза джирото не е оригинерен прехвърлителен способ).
6.3. Ако чекът е поименен се прехвърля с цесия.
7. Предявяване. Чекът се предявява в кратки срокове – чл. 552: Чекът трябва да бъде предявен за плащане в срок от осем дни от датата на издаването му. От предявяването за плащане тече законна лихва за забава. Предявяването за плащане е предпоставка за регресна отговорност ако има регресни длъжници. За приносителят обаче може да е неудобно да ходи при банката платец . За това е възприето чекът да се предявява пред банката на приносителя. Системата е: приносителят представя чека на собствената си банка, тя прави платежно искане до банката платец, която плаща ако има покритие. Банката не може да прати частично по чека. Тя обаче може да плати и след срока за предявяване ако чекът не е оттеглен. Ако банката платец откаже да плати (най-често поради липса на покритие) отказът не може да се атакува от приносителя. Ако отказът е неоснователен той може да се атакува от издателя по чековия договор, но не и от приносителя, защото той няма пряк менителничен иск. Отказът на банката трябва да се удостовери чрез протест. Понеже това е бавна и сравнително скъпа процедура има още 2 начина са констатиране на отказа: 1) декларация на банката платец върху чека с посочване на датата на предявяване; 2) датирана декларация на Уравнителната камара (такава няма в България). Чрез протеста приносителят може да ангажира регресната отговорност на издателя. Ако не се констатира протест, приносителят се лишава от регресните си права.
8. Давност – уредена е в чл. 561: (1) Обратните искове на приносителя срещу джирантите, издателя и поръчителите по чека се погасяват с шестмесечна давност от деня на предявяването или от деня на изтичане на срока за предявяване. (2) Обратните искове на джиранта срещу всички отговорни към него лице се погасяват с шестмесечна давност от деня, в който е платил чека, или от деня, когато срещу него е предявен иск.
Показват се публикациите с етикет Ценни книги. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Ценни книги. Показване на всички публикации
сряда, 28 ноември 2007 г.
Ценни книги – понятие и видове
1. Общи бележки.
1.1. Определение. Терминът ЦК е легален, но в закона не се съдържа общо определение – има някои неща, но те не се отнасят за всички. Може да се приеме, че ЦК е частен документ с установена от закона форма и съдържание, който материализира права и задължения по такъв начин, че за упражняването и разпореждането с правата се изисква фактическата власт и предаването на документа.
1.2. Функции на ЦК.
1) От една страна правата, които ЦК материализират се прехвърлят по-лесно, защото това става с прехвърлянето на ЦК, която ги материализира, а режимът за прехвърляне на ЦК е облекчен.
2) ЦК имат и легитимационна функция – лицето, което е притежател на ЦК е и титуляр на правата по нея (това е общото правило).
3) ЦК улесняват добросъвестните лица, тъй като могат да се придобиват по оригинерен начин.
4) Някои ЦК са извънсъдебни изпълнителни основания.
1.3. ЦК като документ.
1) Традиционно се смята, че ЦК е документ. В гражданското право документът е: 1) вещ, 2) върху която писмени знаци 3) е материализирано изявление (това са 3те елемента на понятието). Вещта най-често е лист хартия, но може да бъде и друга. Тя трябва да съдържа изявление, а не волеизявление. ЦК могат да са само писмени документи. Класическите ЦК не могат да са електронни документи, тъй като това би обезсмислило изисквания като фактическа власт, материален носител и т.н. Има обаче ЦК, които не са документи – безналичните ЦК. Те не са ЦК в точния смисъл на думата.
2) Теорията за документа в гражданския процес различава 2 вида документи:
а. Диспозитивни – материализират правни сделки и произтичащите от тях права.
б. Удостоверителни – материализират нещо, което е извън документа (напр. нотариално удостоверение за съдържанието на документа).
ЦК са диспозитивни документи.
3) ЦК са само частни документи, защото не се издават от държавни органи или длъжностни лица в това им качество. При ДЦК държавата действа като емитент, а не упражнява властнически правомощия.
4) ЦК е документ, който материализира правни сделки и правата, които тези сделки пораждат. Има обаче различни документи, които материализират сделки и права напр. нотариалният акт, но той не е ЦК. Характерно за ЦК е, че между документа и правата, които са материализирани на него е на лице такава зависимост, че правата не могат да се упражняват и прехвърлят без упражняване на фактическа власт и предаване на документа (с изгубването на нотариалният акт не се губи собствеността на имота, но с изгубването на ЦК се губят правата по нея). В този смисъл се казва, че правата, които ЦК материализира имат формален характер, тъй като са облечени в някаква форма.
1.4. Традиционно се смята, че сделките въз основан, на които ЦК се прехвърля и издава са абстрактни, но не винаги е така (със сигурност не е при ЦК на заповед).
1.5. Правата по ЦК са имуществени. Между материалният носител и правата, които са материализирани има известна зависимост. Тази зависимост може условно да се нарече на акцесорност:
1) веднъж съставен документа, правата които той обективира са неотделими от него;
2) упражняването на правата по ЦК се обосновава на упражняването на фактическата власт върху документа;
3) прехвърлянето на документа означава прехвърляне на правата по него.
Това обаче не означава, че няма известна самостоятелност. Правата могат да възникнат и да се прекратят преди издаването или прехвърлянето на документа. По принцип ЦК са прехвърлими.
2. Видове ЦК:
2.1. Според това, кога възникват правата, материализирани върху ЦК:
1) Конститутивни – издаването на документа е условие за възникване на субективното право. Ако няма документ няма право (менителница, запис на заповед, чек).
2) Легитимационно-разпоредителни – правата могат да възникнат преди издаването на документа, но веднъж издаден документа те не могат да се упражняват без него (акции, облигации, коносамент).
2.2. С оглед на това дали на ЦК е посочен титуляра и с оглед начина на прехвърляне (начина на прехвърляне е основния критерий):
1) ЦК на заповед – прехвърлят се с джиро;
2) ЦК на приносител – прехвърлят се с просто предаване. Това обаче не е точно така. Прехвърлянето става чрез различни сделки, които имат реален характер, защото изискват предаването на ЦК.
3) Поименни ЦК – прехвърлят се с цесия.
Поименните ЦК имат още една особеност – върху самата ЦК е записано името или фирмата на първия титуляр. Но този критерии е спомагателен, защото има ЦК, които се наричат поименни, но не са поименни – поименните акции са ЦК на заповед.
Какво е съотношението между различните ЦК се определя по исторически, икономически и т.н. начин. Коносамент и чек могат да бъдат и 3те вида ЦК, акции и облигации могат да са на приносител и поименни, които са ЦК на заповед.
Особеност на нашето право, че основния прехвърлителен способ, които е установен от издателя не може да се променя в последствие ЦК на заповед не може да стане ЦК на приносител – от този принцип има изключение при дружествата.
2.3. Според това с какво са свързани ЦК:
1) Инвестиционни ЦК. Инвестирането не е легално уредено, но може да се приеме, че е влагане на средства в активи за създаване на доход. Влагането на средства изисква наличието на най-малко 2 лица между които да има имуществено преливане – инвеститор и лице, което управлява инвестициите. Средствата, които се влагат са парични най-често. Влагане не означава договор за влог. Участието на инвеститора е само капиталово цялата дейност, от която се получава доход се извършва от лицето, което управлява инвестициите. Доходът е твърд (фиксиран) или променлив. Твърдият доход е някаква лихва – типичен пример са облигациите. Променливият доход е обвързан със стопанската дейност – акции. Обикновено инвестирането е с траен характер. Особеност при инвестирането и инвестиционните ЦК е, че рискът е висок (изключение са ДЦК). Този повишен риск налага разпределяне между широк кръг лица и за това инвестиционните ЦК се издават не поединично, а в големи еднородни групи, които формират еднакви права (емисии и класове). Това че инвестиционните ЦК се издават на големи групи облекчава търговията на специализирани пазари – фондови борси. Инвестиционни ЦК са акциите и облигациите.
2) Търговски ЦК – всички ЦК, които не са инвестиционни. Търговските ЦК са свързани с търговски сделки извън инвестиционните. Те имат краткосрочен характер. Рискът по тях е по-малък и се издават по единично. Типични търговски ЦК – запис на заповед и менителница.
2.4. От гледна точка на това какви права материализират:
1) Членствени – акции, които материализират членството в ТД.
2) Парични – менителници или облигации, които материализират парични вземания.
3) Стокови – коносамент и стоков запис, които материализират правото да се получи определена вещ.
3. Безналични ЦК.
3.1. Предимства:
1) Те са по-евтини, а от друга страна чрез тях се намалява документооброта.
2) Безналичният характер на ЦК улеснява доказването на нейното съществуване. Документите, които се издават за безналичните ЦК са удостоверителни, а не материализират права, т.е. изгубването на документа не означава изгубване на правото, тъй като може да се издаде нов документ.
3.2. Безналичните ЦК са уредени с общ режим през 1995 г. ТЗ познава безналичните акции – чл. 187б (в старата му редакция) и споменава безналични облигации в чл. 204, ал. 5. Законодателят познава и безналични ДЦК – уредени в подзаконови нормативни актове. Общите правила днес са в ЗППЦК и съдържат следните особености:
1) Терминът безналични ЦК е условен. Безналичната ЦК не е документ. Възможно е да се издадат документи, които да доказват съществуването на ЦК, но те са удостоверителни, а не диспозитивни и не са ЦК. Безналичните ЦК не са документи, а права (според Ан. Антонова безналичните ЦК са право, съвкупност от права или съвкупност от права и задължения). Какви права могат да са безналичните ЦК, каквито се материализират от инвестиционните ЦК, тъй като само те могат да са безналични (членствени и парични вземания). Това е следствие от няколко фактора – инвестиционните ЦК се издават на емисии и класове и се търгуват на регулирани пазари, което облекчава тяхното регулиране.
2) Разпоредителните сделки с безналични ЦК (издаване, прехвърляне, залагане) се отбелязват в специален регистър – по ЗППЦК е предвиден Централен депозитар, а сделките с безналичните ДЦК се отразяват в друг регистър към централната банка. Вписването в този регистър има конститутивно значение за сделка – ако няма вписване на сделката няма сделка, ако няма вписване на издаването няма издаване на ЦК.
3) Безналичните ЦК са numerus clausus.
Като извод може да се каже, че безналичните ЦК са инвестиционни права, които не са материализирани в документ, разпоредителните сделки, с които се вписват в специален регистър и чиито безналичен характер е предвиден в закона.
Не са известни безналични търговски ЦК и основната причина за това е, че не се издават единично и в момента е твърде скъпо да се прави регистър за тях.
3.3. Прилики и разлики между налични и безналични ЦК:
1) Има и налични и безналични ЦК с инвестиционен характер. И наличните и безналичните са numerus clausus.
2) Особеното при безналичните ЦК е, че те не са материализирани на материален носител и не могат да се придобиват по чл. 78 ЗС. Но ЗППЦК в чл. 138, ал. 1 урежда фактически състав, които има за последица оригинерно придобиване на безналични ЦК: Придобиването на ценни книжа на регулиран пазар от добросъвестно лице е действително, независимо дали прехвърлителят е техен притежател. Елементи на фактическият състав:
а. Правилото се прилага само за безналични ЦК, уредени в ЗППЦК.
б. Прилагането на нормата изисква извършване на прехвърлителна сделка и тази сделка за разлика от чл. 78 ЗС може да е както възмездна така и безвъзмездна.
в. Сделката трябва да е извършена на регулиран фондов пазар – за сега съществува само фондова борса. Иначе е възможно както на първичен така и на вторичен пазар.
г. Сделката трябва да е действителна и да е вписана в Централния депозитар.
д. Приобретателят трябва да е добросъвестен.
1.1. Определение. Терминът ЦК е легален, но в закона не се съдържа общо определение – има някои неща, но те не се отнасят за всички. Може да се приеме, че ЦК е частен документ с установена от закона форма и съдържание, който материализира права и задължения по такъв начин, че за упражняването и разпореждането с правата се изисква фактическата власт и предаването на документа.
1.2. Функции на ЦК.
1) От една страна правата, които ЦК материализират се прехвърлят по-лесно, защото това става с прехвърлянето на ЦК, която ги материализира, а режимът за прехвърляне на ЦК е облекчен.
2) ЦК имат и легитимационна функция – лицето, което е притежател на ЦК е и титуляр на правата по нея (това е общото правило).
3) ЦК улесняват добросъвестните лица, тъй като могат да се придобиват по оригинерен начин.
4) Някои ЦК са извънсъдебни изпълнителни основания.
1.3. ЦК като документ.
1) Традиционно се смята, че ЦК е документ. В гражданското право документът е: 1) вещ, 2) върху която писмени знаци 3) е материализирано изявление (това са 3те елемента на понятието). Вещта най-често е лист хартия, но може да бъде и друга. Тя трябва да съдържа изявление, а не волеизявление. ЦК могат да са само писмени документи. Класическите ЦК не могат да са електронни документи, тъй като това би обезсмислило изисквания като фактическа власт, материален носител и т.н. Има обаче ЦК, които не са документи – безналичните ЦК. Те не са ЦК в точния смисъл на думата.
2) Теорията за документа в гражданския процес различава 2 вида документи:
а. Диспозитивни – материализират правни сделки и произтичащите от тях права.
б. Удостоверителни – материализират нещо, което е извън документа (напр. нотариално удостоверение за съдържанието на документа).
ЦК са диспозитивни документи.
3) ЦК са само частни документи, защото не се издават от държавни органи или длъжностни лица в това им качество. При ДЦК държавата действа като емитент, а не упражнява властнически правомощия.
4) ЦК е документ, който материализира правни сделки и правата, които тези сделки пораждат. Има обаче различни документи, които материализират сделки и права напр. нотариалният акт, но той не е ЦК. Характерно за ЦК е, че между документа и правата, които са материализирани на него е на лице такава зависимост, че правата не могат да се упражняват и прехвърлят без упражняване на фактическа власт и предаване на документа (с изгубването на нотариалният акт не се губи собствеността на имота, но с изгубването на ЦК се губят правата по нея). В този смисъл се казва, че правата, които ЦК материализира имат формален характер, тъй като са облечени в някаква форма.
1.4. Традиционно се смята, че сделките въз основан, на които ЦК се прехвърля и издава са абстрактни, но не винаги е така (със сигурност не е при ЦК на заповед).
1.5. Правата по ЦК са имуществени. Между материалният носител и правата, които са материализирани има известна зависимост. Тази зависимост може условно да се нарече на акцесорност:
1) веднъж съставен документа, правата които той обективира са неотделими от него;
2) упражняването на правата по ЦК се обосновава на упражняването на фактическата власт върху документа;
3) прехвърлянето на документа означава прехвърляне на правата по него.
Това обаче не означава, че няма известна самостоятелност. Правата могат да възникнат и да се прекратят преди издаването или прехвърлянето на документа. По принцип ЦК са прехвърлими.
2. Видове ЦК:
2.1. Според това, кога възникват правата, материализирани върху ЦК:
1) Конститутивни – издаването на документа е условие за възникване на субективното право. Ако няма документ няма право (менителница, запис на заповед, чек).
2) Легитимационно-разпоредителни – правата могат да възникнат преди издаването на документа, но веднъж издаден документа те не могат да се упражняват без него (акции, облигации, коносамент).
2.2. С оглед на това дали на ЦК е посочен титуляра и с оглед начина на прехвърляне (начина на прехвърляне е основния критерий):
1) ЦК на заповед – прехвърлят се с джиро;
2) ЦК на приносител – прехвърлят се с просто предаване. Това обаче не е точно така. Прехвърлянето става чрез различни сделки, които имат реален характер, защото изискват предаването на ЦК.
3) Поименни ЦК – прехвърлят се с цесия.
Поименните ЦК имат още една особеност – върху самата ЦК е записано името или фирмата на първия титуляр. Но този критерии е спомагателен, защото има ЦК, които се наричат поименни, но не са поименни – поименните акции са ЦК на заповед.
Какво е съотношението между различните ЦК се определя по исторически, икономически и т.н. начин. Коносамент и чек могат да бъдат и 3те вида ЦК, акции и облигации могат да са на приносител и поименни, които са ЦК на заповед.
Особеност на нашето право, че основния прехвърлителен способ, които е установен от издателя не може да се променя в последствие ЦК на заповед не може да стане ЦК на приносител – от този принцип има изключение при дружествата.
2.3. Според това с какво са свързани ЦК:
1) Инвестиционни ЦК. Инвестирането не е легално уредено, но може да се приеме, че е влагане на средства в активи за създаване на доход. Влагането на средства изисква наличието на най-малко 2 лица между които да има имуществено преливане – инвеститор и лице, което управлява инвестициите. Средствата, които се влагат са парични най-често. Влагане не означава договор за влог. Участието на инвеститора е само капиталово цялата дейност, от която се получава доход се извършва от лицето, което управлява инвестициите. Доходът е твърд (фиксиран) или променлив. Твърдият доход е някаква лихва – типичен пример са облигациите. Променливият доход е обвързан със стопанската дейност – акции. Обикновено инвестирането е с траен характер. Особеност при инвестирането и инвестиционните ЦК е, че рискът е висок (изключение са ДЦК). Този повишен риск налага разпределяне между широк кръг лица и за това инвестиционните ЦК се издават не поединично, а в големи еднородни групи, които формират еднакви права (емисии и класове). Това че инвестиционните ЦК се издават на големи групи облекчава търговията на специализирани пазари – фондови борси. Инвестиционни ЦК са акциите и облигациите.
2) Търговски ЦК – всички ЦК, които не са инвестиционни. Търговските ЦК са свързани с търговски сделки извън инвестиционните. Те имат краткосрочен характер. Рискът по тях е по-малък и се издават по единично. Типични търговски ЦК – запис на заповед и менителница.
2.4. От гледна точка на това какви права материализират:
1) Членствени – акции, които материализират членството в ТД.
2) Парични – менителници или облигации, които материализират парични вземания.
3) Стокови – коносамент и стоков запис, които материализират правото да се получи определена вещ.
3. Безналични ЦК.
3.1. Предимства:
1) Те са по-евтини, а от друга страна чрез тях се намалява документооброта.
2) Безналичният характер на ЦК улеснява доказването на нейното съществуване. Документите, които се издават за безналичните ЦК са удостоверителни, а не материализират права, т.е. изгубването на документа не означава изгубване на правото, тъй като може да се издаде нов документ.
3.2. Безналичните ЦК са уредени с общ режим през 1995 г. ТЗ познава безналичните акции – чл. 187б (в старата му редакция) и споменава безналични облигации в чл. 204, ал. 5. Законодателят познава и безналични ДЦК – уредени в подзаконови нормативни актове. Общите правила днес са в ЗППЦК и съдържат следните особености:
1) Терминът безналични ЦК е условен. Безналичната ЦК не е документ. Възможно е да се издадат документи, които да доказват съществуването на ЦК, но те са удостоверителни, а не диспозитивни и не са ЦК. Безналичните ЦК не са документи, а права (според Ан. Антонова безналичните ЦК са право, съвкупност от права или съвкупност от права и задължения). Какви права могат да са безналичните ЦК, каквито се материализират от инвестиционните ЦК, тъй като само те могат да са безналични (членствени и парични вземания). Това е следствие от няколко фактора – инвестиционните ЦК се издават на емисии и класове и се търгуват на регулирани пазари, което облекчава тяхното регулиране.
2) Разпоредителните сделки с безналични ЦК (издаване, прехвърляне, залагане) се отбелязват в специален регистър – по ЗППЦК е предвиден Централен депозитар, а сделките с безналичните ДЦК се отразяват в друг регистър към централната банка. Вписването в този регистър има конститутивно значение за сделка – ако няма вписване на сделката няма сделка, ако няма вписване на издаването няма издаване на ЦК.
3) Безналичните ЦК са numerus clausus.
Като извод може да се каже, че безналичните ЦК са инвестиционни права, които не са материализирани в документ, разпоредителните сделки, с които се вписват в специален регистър и чиито безналичен характер е предвиден в закона.
Не са известни безналични търговски ЦК и основната причина за това е, че не се издават единично и в момента е твърде скъпо да се прави регистър за тях.
3.3. Прилики и разлики между налични и безналични ЦК:
1) Има и налични и безналични ЦК с инвестиционен характер. И наличните и безналичните са numerus clausus.
2) Особеното при безналичните ЦК е, че те не са материализирани на материален носител и не могат да се придобиват по чл. 78 ЗС. Но ЗППЦК в чл. 138, ал. 1 урежда фактически състав, които има за последица оригинерно придобиване на безналични ЦК: Придобиването на ценни книжа на регулиран пазар от добросъвестно лице е действително, независимо дали прехвърлителят е техен притежател. Елементи на фактическият състав:
а. Правилото се прилага само за безналични ЦК, уредени в ЗППЦК.
б. Прилагането на нормата изисква извършване на прехвърлителна сделка и тази сделка за разлика от чл. 78 ЗС може да е както възмездна така и безвъзмездна.
в. Сделката трябва да е извършена на регулиран фондов пазар – за сега съществува само фондова борса. Иначе е възможно както на първичен така и на вторичен пазар.
г. Сделката трябва да е действителна и да е вписана в Централния депозитар.
д. Приобретателят трябва да е добросъвестен.
Абонамент за:
Публикации (Atom)
