Международно частно право - част 1

1. Същност, предмет, метод, с-ма на МЧП
Понятие за международен елемент
МЧП е приведена в система съвкупност от правни норми на отделна държава, уреждащи имуществените и свързаните с тях правоо.я с м.ународен елемент, интересуващи тази държава.
Правоо.ята с м.ународен елемент са о.я м.у опр.държава или юридическо лице или само м.у физически и/или юрид.лица, при които мястото на изпълнение, субектите и обектите, по повод на които е възникнало правоо.ето, се намират извън пределите на българската държава или един от субектите е поданик на друга държава.
Предмет на правно регулиране в МЧП са именно тези о.я, при които е налице м.ународен елемент. Проявата на м.ународен елемент може да бъде свързана и с някои от съставните елементи на това правоо.е: -може да е свързана със субектите на правоо.ето; -с обекта на правоо.ето, т.е. с материалното/нематериално благо, спрямо което носителят на субективното право може да упражни признатото от правната норма поведение за задоволяване на свой интерес; -м.ународният елемент може да възникне и във връзка с мястото на пораждане на правата и задълженията на участниците в правоо.ето (субективните права и задължения възникват на територията на една държава, а се упражняват на територията на друга)
Понеже МЧП урежда граждански правоо.я, възприетата в дадена страна с-ма на гражданското право ще предопределя и системата на МЧП в тази държава. Системата на МЧП включва общи разпоредби, които обхващат: -разпоредби, свързани със самия механизъм на функциониране на МЧП: източници, видове норми, препращане, взаимност, реторсия, квалификация; -разпоредби, уреждащи личните граждански правоо.я с м.ународен елемент: правно положение на физическите и юрид.лица, външнотърговско представителство.
Системата на МЧП обхваща още основен дял от разпоредби, включващ разпоредби за: -вещните правоо.я с м.ународен елемент; - облигационните правоо.я; - в областта на патентното право; - трудовите правоо.я; - семейноправните о.я; - м.ународен превоз на товари; - наследствените правоо.я; - разрешаване на гражданскоправни спорове.
Системата на МЧП като клон на правото включва обща и специална част. Методът на регулиране на гражданските правоо.я с м.ународен елемент е методът на равнопоставеност на правните субекти.
2. Източници на МЧП. Съо.е м.у национални и международни изт-ци
В МЧП намират приложение както национални, така и м.унардни изт-ци. Съо-ето м.у тях в една правна с-ма зависи от много фактори, но най-вече от правната политика на съответната държава.
Национални източници на МЧП:
1)Конституцията. Очертава границите на действие на МЧП в уреждането на граждански правоо.я с м.ународен елемент, интересуващи нашата държава: развитието на икономиката на Б-я на основата на свободната стопанска иницатива; гарантирането на еднакви условия на стопанска дейност на всички физически и юридически лица; забрана чужденци да придобиват право на собственост в.у българска земя; изключителна държавна собственост в.у подземните богатства, гори, води, пътища; закрила на чуждестранните инвестиции. Конституцията урежда още правата на гражданите у нас, о.ята м.у държавата и българските граждани в чужбина, даване на убежище. 2)Законите. В България няма отделен закон за уреждане на гражданските правоо.я с м.ународен елемент. Разпоредбите за това са включени в гражданските и търговските закони на страната: Закон за лицата и семейството, Търговски закон, Закон за патентите, Закон за стоп.дейност на чуждестранните лица и закрила на чуждестранните инвестиции. 3)Подзаконови нормативни актове. Укази, постановления на МС, правилници, наредби. 4)Обичайно право. Обичаят се прилага като правна норма, ако законът препраща изрично към него/мълчаливо допуска това. 5)Съдебна практика. За разлика от с-мата на общото право във GB и САЩ, където тя е източник на МЧП, У НАС съдебната практика не изпълнява тази роля.
Международни изт-ци на МЧП
1) Международни договори. Могат да бъдат дву- и многостранни. Източник на българското МЧП са м.ународните договори, ратифицирани и обнародвани в ДВ. Те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат. България е обвързана с множество м.ународни д-ри: Виенската конвенция относно договор за м.ународна продажба на стоки; Парижката конвенция за закрила на индустриалната собственост; Конвенцията за м.ународни жп превози, др. 2)Международни обичаи. Прилагат се доколкото дадена държава ги е възприела изрично. България изрично е възприела редица м.ународни обичаи в областта на търговията и търговското мореплаване. Те могат да намерят приложение в гражданските правоо.я с м.ународен елемент, ако страните по договора предвидят изрично това.
3. Способи за правно регулиране на граждански правоо.я с м.ународен елемент. Видове норми на МЧП
Когато въниква гражданско правоо.е с м.ународен елемент, засягащо две или повече държави, всяка от държавите има основание да претендира за пълното или частично регулиране на съответното правоо.е. За самостоятелното създаване на правна уредба на гражданските правоо.я с м.ународен елемент отделната държава използва своите нац нормотворчески способи (приемане на закони). Но когато правното регулиране на гражданското правоо.е с м.ународен елемент се осъществява от две/повече заинтересовани държави, се използват нормотворческите способи на м.ународното публично право (сключване на дву- и многостранни м.ународни договори).
В МЧП се прилагат два основни вида норми:
1. Преки правни норми. Особености:
- съдържат характерните за логическата str на всяка правна норма елементи: хипотеза, диспозиция, санкция
- правилото за поведение, изразено с диспозицията, е точно определено и за прилагането му не е необходимо привличането на друга правна норма
- изясняват правната уредба на съответното правоо.е
2. Отпращащи правни норми. Особеното е, че вместо да изразяват конкретното съдържание на правилото за поведение, те насочват към други разпоредби, от които трябва да се извлече това правило за поведение. При тях диспозицията е заменена с указание за приложимия закон. Структурата им включва: -хипотеза, наречена обем; -указание за приложимия закон (привръзка); -санкция. Санкцията влиза в състава на всички правни норми в МЧП, но е допустимо да бъде формулирана и отделно от другите съставни части на отпращащата норма.
4. Същност,действие на преките норми на МЧП
Преките норми имат широко разпространение в областта на МЧП. Съдържат трите осн.елемента, присъщи на логическата структура на всяка правна норма: хипотеза, диспозиция и санкция. Правилото за поведение, изразено в диспозицията, е точно определено и за прилагането му не е необходимо да се привлича друга правна норма. Ето защо преките норми могат да се прилагат самостоятелно при уреждане на гражданските правоо.я с м.ународен елемент, за разлика от отпращащите. Преките норми в МЧП се класифицират по различни критерии:
1. Според вида на правилото за поведение, съдържащо се в диспозицията: заповедни: съдържат задължение за извършване на опр действие; забранителни: съдържат забрана за извършването му; разрешителни: предоставят възможност за извършването му.
2. Според степента на задължителност на правилото за поведение, заложено в диспозицията: императивни: повеляват извършването на опр действие или въздържане от действие и не допускат субектите на…
5. Същност, действие на отпращащите норми
Основен белег на отпращащата норма (ОН) е, че вместо да определи конкретното съдържание на възприетото от нея правило за поведение, тя отпраща към други разпоредби, от които трябва да извлече това правило за поведение. Вместо диспозиция в ОН се съдържа само указание за приложимия закон. Структурата на ОН включва: -хипотеза, очертаваща обема на нормата; -указание за приложимия закон за гражданското правоо.е с м.ународен елемент (привръзка); - санкция, която може и да се пропусне.
Като пример за ОН може да се използва чл.130 от Семейния кодекс: за брак с чуждестранно лице:
1) обемът е случаят на сключване на граждански брак м.у чуждестранно лице и български гражданин пред български държавен представител. Всеки от съпрузите трябва да представи доказателство, че е годен да сключи брак. По о.е на чужедстранния гражданин българският закон не е приложим, приложим е само неговият отечествен закон.
2) привръзка: трябва да се удостовери, че по неговия отечествен закон няма пречки за сключване на граждански брак.
Според това дали съдържат конкретна или обща привръзка, ОН биват: едностранни: установяват приложението на един-единствен закон; двустранни: според конкретната хипотеза дават възможност да се приложи местният или някой чуждестранен закон, а в някои случаи и двата закона могат да се приложат едновременно.
ОН може да е с императивен или диспозитивен характер. При втория случай страните могат да договорят друг принцип за правно регулиране на о.ята м.у тях.
8. Квалификацията в МЧП
Правилното тълкуване на чуждестранните правни норми изисква да се определи редът за тълкуването. В правните с-ми на различните държави термините и институтите на правото невинаги имат еднакво съдържание. Това е особено важно за държавата, на която принадлежи дадена отпращаща норма и за държавата, от чиято правна с-ма се взаимства нормата. Затова използването на понятията се нуждае от правно пояснение, наречено правна квалификация. Кв.на понятия, употребявани в хипотезата/санкцията на отпращащата норма, се осъщ-ва въз основа на елементи, взаимствани от местния правен ред. Кв.на понятия и институти, използвани в диспозицията, се осъщ-ва на бз на елементи, взаимствани от съответния чуждестранен правен ред.
В БЪЛГАРИЯ липсва законова разпоредба, уреждаща Кв в МЧП. Критериите за правна Кв трябва да бъдат извлечени от тази правна система, откъдето произхожда привлечената правна норма.
6. Формули за привързване при отпращащи норми
Формулите за привързване обозначават общата привръзка при двустранните отпращащи норми. Разделят се на 2 групи: основни формули за привързване: прилагат се във всички раздели на МЧП; специални: в отделните раздели на МЧП
Основни формули на привързване:
1. Личен закон. Прилага се при граждански правоо.я с м.ународен елемент, в които участват физ.лица. Гражданската правоспособност на физ. лица се урежда от техния личен закон. Има различни разбирания за личен закон. В правото на конт.Европа под личен закон се разбира законът на държавата, в която физ.лице има местожителство. Когат в едно правоо.е с м.унар.елемент участват две/повече физ.лица, привръзката се прави към личния закон на най-важния субект.
2. Национален закон на юридическото лице. Страните възприемат различни критерии за определяне на националността на юрид.лица: седалището на юрид.лице (в страните от конт.Европа), мястото на регистрация (в системата на общото право), центъра на деловата му дейност (Италия). У НАС се използват първите два критерия.
3. Законът на мястото, където се намира вещта. Намира приложение при правото на собственост, наследственото право, договорите за превоз на товари.
4. Законът по местоизвършване на юридическото действие. При уреждане на гражд.правоо.я с м.унар елемент в обл.на семейното право, морския транспорт.
5. Законът на съда. При разглеждане на правоо.е с м.унар.елемент съдът винаги прилага гражданско-процесуалното право на своята държава.
Специални формули на привързване:
1. Законът на знамето. Прилага се при гражд.правоо.я с м.унар елемент в обл.на търговското мореплаване, гражданското въздухоплаване (отговорността на корабособственика се урежда от закона на държавата, под чието знаме плава кораба).
2. Законът по местосключване на договора. Главно във външ-търговските сделки. Пример: формата на сделката се урежда от закона на държавата, в която тя се сключва.
3. Законът по местоизпълнение на задължението. Прилага се при облигационните о.я с м.ународен елемент.
?? 4. Законът по местоизвършване на правонарушението. При непозволеното увреждане…
5. Законът на валутата на дълга. Намира приложение в обл.на м.ународните парични задължения. Онзи, който е сключил договор в опр.чуждестранна валута, с това по въпросите на валутата се е подчинил на правния ред на държавата, на която принадлежи съответната валута.
7. Препращане и установяване съдържанието на чуждестранния закон
Когато отпращащата норма предвижда прилагането на чуждестранен закон, възниква въпросът дали трябва да се приложи разпоредба, уреждаща отношение от вътрешния граждански обмен или всички разпоредби на чуждестранното законодателство, вкл. тези за граждански правоо.я с м.ународен елемент. При втория случай се стига до следното: 1) съответното правоо.е е уредено от чуждата държава ч.з отпращаща норма, предвиждаща прилагането на отечествения закон на заинтересованата държава, това е т.нар. обратно препращане или връщане. 2) съответното правоо.е е уредено от чуждата държава ч.з отпращаща норма, предвиждаща прилагане на закона на трета държава, това е т.нар. препращане към закона на трета държава.
В българското МЧП липсва обща разпоредба относно връщането и препращането към закона на трета държава, но законодателството допуска действието на този правен механизъм и в двете му разновидности. Установяването на съдържанието на чуждестранния закон изисква да се отговори на въпроса дали този закон представлява правна норма/фактическо обстоятелство. В държавите от системата на общото право (Англия САЩ Канада) чуждестранното право се разглежда като факт, който съдиите не са длъжни да знаят. Страната, позоваваща се на чуждото право, трябва да докаже съдържанието на чуждестранния закон ч.з свидетелски показания. В европейската правна система обаче е различно: според германското законодателство принципът, че законите са известни на съда, важи и за чуждестранното право. Чуждите закони подлежат на доказване от страната, позоваваща се на тях, само доколкото не са известни на съда. По българското законодателство чуждестранните правни норми следва да бъдат доказани, когато не са известни на съда и той няма възможност да ги издири. Ако обаче чуждестранната норма е позната за съда, той трябва да я приложи. Привлечената норма запазва правния си х-р, като съдът се опитва да установи как тя се тълкува и прилага от съдилищата на държавата, в чиято правна система се включва. При неправилно прилагане на чуждестранна правна норма, чието съдържание е установено, има основание за отмяна на съдебното решение. Ако не е възможно да се установи съдържанието на чуждестранната правна норма, съдът следва да приложи друг закон при решаването на спора. Съдействие за изясняване съдържанието на привлечената правна норма може да се потърси в Министерството на правосъдието или в двустранните договори за правна помощ м.у България и други държави.
9. Съображения за обществен ред в МЧП и заобикаляне на закона
След правната квалификация на чуждестранната правна норма (ЧПН) може да се установи, че правилото за поведение, което тя предписва, влиза в противоречие с местния правен ред (МПР). Възможно е ЧПН да позволява извършването на действия, забранени от МПР или обратно: ЧПН да забранява извършването на действия, разрешени от МПР. В такива случаи трябва да се изясни дали ЧПН може да се приложи и до каква степен противоречието й с МПР не е пречка за прилагането й. Противоречието на ЧПН с МПР невинаги изключва възможността за прилагането й. Степента на противоречие, над която ЧПН не може да се приложи, се свързва с т.нар. условно действие на отпращащата норма. Отпращащата норма се придружава от уговорка, по силата на която тя може да се разгърне ч.з привличане на ЧПНорма, доколкото последната не противоречи на МПР. Проверката за съвместимост на ЧПН и МПР може да доведе до привличане на съответната норма или отстраняването й и замяната й с друга. Във втория случай на прилагането на съображението за обществен ред се допуска изключение от общия ред на поведение, който предвиждат националните норми на МЧП. В БЪЛГАРИЯ липсва обща разпоредба относно прилагането на съображението за обществен ред. Основният принцип се извлича от отделни законови разпоредби.
Заобикалянето на закона в МЧП има 2 особености:
1) ч.з нарочно създадена привръзка гражданското правоо.е с м.ународен елемент се изтегля от обсега на действие на един правен ред, който се прилага обикновено и се подчинява на друг, по-изгоден.
2) промяната цели изкуствено прикрепване на правоо.ето, само за да се отклони действието на по-неблагоприятния приложим закон.
В някои държави (САЩ Англия Франция) съществува забрана за заобикаляне на закона. Противодействие на заобикалянето на закона се търси и ч.з прилагане съображението за обществен ред.
В законодателството на БЪЛГАРИЯ заобикалянето на закона е решено само по о.е на българския закон. Договорите, заобикалящи закона, са нищожни. Същото важи и за сделки с м.ународен елемент, за които е нормално да се приложи българското право.
10. Взаимност и реторсия
Взаимността в МЧП означава предоставяне на чуждестранни физически и/или юридически лица на определени права при условие, че собствените граждани, респ. юридически лица, се ползват от същите права в чуждата държава.
Различават се няколко вида взаимност:
1. според начина на установяването й
договорна: определена в м.ународен договор; когато една от държавите не спазва договорните си задължения, другата може да се откаже от изпълнение на договора
фактическа: достатъчно е да има взаимност в практиката на двете държави
2. според обсега на представителните права
материална: на чуждестранните граждани се дават същите права, каквито ползват и собствените граждани в чуждата държава
формална: предоставяне на чуждестранните граждани на права, произтичащи от местния закон, при условие, че чуждата държава постъпи по същия начин с гражданите на първата държ., пребиваващи на чуждата територия
Реторсията е явление, противоположно на взаимността, но и двете в крайна сметка имат една и съща цел. Реторсията се състои в ограничителни мерки, които една държава предприема спрямо гражданите или юридически лица на друга държава в отговор на дискриминационни мерки спрямо гражданите на първата държава. Целта на ограничителните мерки е да се принуди държавата, която първа е взела дискриминационните мерки, да ги отмени. Когато тези мерки бъдат отменени, се постига целта на реторсията и взетите насрещни ограничителни мерки също трябва да бъдат отменени с цел да не се стигне до превишаване на реторсията (ексцес при реторсия), което ще бъде в противоречие с международното право. Доскоро У НАС липсваха разпоредби за реторсията, не беше определен държавният орган, който взема решение за прилагането й. Сега този въпрос е решен в стопанската област. Министерският съвет съгласно Закона за стопанската дейност на чуждестранните лица и за закрила на чуждестранните инвестиции може да постанови разпоредбите на този закон да не се прилагат изцяло или частично за лица от чужди държави, прилагащи дискриминационни мерки в тази област спрямо българските дружества или граждани.
11. Същност на стълкновението на закони и способи за предотвратяването му
Стълкновение на закони е налице, когато в разпоредбите на насрещните национални системи на МЧП по о.е на дадено гражданско правоо.е с м.ународен елемент се съдържат разрешения, противоположни едно на друго/съществено не съвпадат едно с друго. Стълкновението на закони може да възникне м.у 2 насрещни преки норми, м.у 2 отпращащи норми или м.у пряка и отпращаща норма.
Разграничават се няколко вида стълкновения на закони:
1. Положително. Всяка от заинтересованите от гражданското правоо.е с м.унар елемент държави претендира да го уреди ч.з националната си правна с-ма на МЧП, т.е. всяка държава предвижда свое разрешение.
2. Отрицателно. Всяка от двете държави, заинтересовани от съответното гражданско правоо.е с м.ународен елемент, ч.з своя отпращаща норма насочва към другата за уреждане на правоо.ето.
3. Скрито. Правен институт с еднакво наименование в различните държави в действителност има различно съдържание в техните правни системи; то се разрешава ч.з правна квалификация.
Способи за избягване на стълкновението на закони:
1. Унификация на преки и отпращащи правни норми на МЧП ч.з м.ународни дву- или многостранни договори. Унификацията е координирана дейност на държави, изразили съгласувана воля да подчинят дадени правоо.я на еднаква правна уредба. Тя има различна ефикасност според това дали води до създаване на еднообразни преки/отпращащи норми, както и според това дали се извършва с дву- или многостранен договор. С най-големи предимства са еднообразните преки норми, приети на многостранна основа. По-малки предимства имат еднообразните преки норми, включени в двустранни договори и уеднаквените в дву- или многостранни м.удържавни договори отпращащи норми.
2. Унификация на материални гражданскоправни норми на две или повече държави доколкото те са във връзка с нормите на МЧП. Този вид унификация е ефикасна само когато има противопоставяне на две насрещни отпращащи правни норми.
До предотвратяване стълкновението на закони в МЧП води и възприемането на правната уредба, дадена за гражданските правоо.я с м.ународен елемент в международни конвенции от държави, неучастващи в тези конвенции.
12. Физическите лица в МЧП
Физ.лица се характеризират с правни принципи и индивидуални признаци. Правните им принципи се изразяват в правоспособността и дееспособността им. Правоспособност е правно признатата възможност на едно лице да бъде носител на права и задължения. По българското МЧП тя възниква от момента на раждането. За определянето на този момент са приложими българските разпоредби, т.е. детето да е поело въздух, да е родено живо. Правоспособността се прекратява със смъртта на физ.лице или обявяването й. В някои правни системи приложим закон за правоспособността на физ.лице е законът на държавата, чийто гражданин е лицето (Италия Германия Франция). В други правни системи се прилага законът на държавата, където е местожителството на лицето (общото право). В българското МЧП липсва разпоредба за приложимия закон, което налага да се прибягва до основните начала на правото в България, отнасящи се за правоспособността. Правоспособността на чужденците, пребиваващи в България, се урежда от Закона за пребиваване на чужденците в България, съгласно който чуждестранните лица и лицата без гражданство имат правата и задълженията според българските закони, т.е. предоставен им е национален режим.
Дееспособност е признатата и гарантирана от закона способност на ФЛ с лични действия да придобива права и задължения. У НАС тя се придобива на 18г. В държавите от континентална Европа за дееспособността се прилага личният закон на физическото лице. В общото право е приложим законът по местожителството. В българското МЧП липсва разпоредба за приложимия закон при дееспособността. Разрешение се търси в основните начала на правото на България. У НАС дееспособността на чуждестранните лица се определя според закона на държавата, чиито граждани са те, а дееспособността на лицата без гражданство се уреждапо закона на държавата, където е местожителството им.
Индивидуални признаци на физ.лица:
1. Име. Основен признак за идентифициране на отделните хора и за определяне на дадено лице като носител на конкретни права и задължения. То е буквеното означение, определено съгласно принципите на Закона за имената на българските граждани, с което физ.лице се индивидуализира. Всяко лице има 3 имена: собствено, бащино, фамилно. Не се допуска име, което е опозоряващо, осмиващо или обществено неудобно. Имената на българските физ.лица се регулират от отечествения закон. Но ако българският гражданин се е родил в чужбина, не следва да има пречка да притежава име, сйответстващо на чуждото законодателство. Имената на чуждестранните лица се определят от техния отечествен закон, ако това не противоречи на местния обществен ред. Може да се приложи и българското право, ако чужденецът е придобил българско гражданство по натурализация.
2. Местожителство. Определя се от обективна и формална предпоставка, изразени кумулативно: -постоянно преимуществено пребиваване в дадено населено място; -вписване в регистрите по гражданско състояние в даденото нас.място. Всяка държава преценява сама дали дадено физ.лице има или не местожителство в нейните предели. Прилагат се съответните национални критерии за правна квалификация. Само ако се установи, че лицето има местожителство в друга държава, следва да се прилагат нейните разпоредби относно местожителството му. Местожителството на физ.лице е основна формула за привързване при уреждане на лични, семейни и гражданскоправни о.я с м.ународен елемент.
3. Актове за гражданско състояние. Акт за раждане; акт за граждански брак; акт за смърт; акт за мъртвородено дете. Формата на акта следва законодателството на държавата, чието длъжностно лице го е издало.
13. Юридическите лица в МЧП
Юридическото лице е изкуствено създаден по определен от закона ред субект на гражданското право, който може самостоятелно да придобива права и изпълнява задължения. Има следните особености: 1)образува се по силата на закона; 2)създава се да бъде носител на граждански права и задължения, т.е. да е автономен участник в гражданския оборот; 3)макар да няма своя психологическа воля, по силата на закона то може да придобива и упражнява самостоятелно права и задължения; по този начин то се разграничава от физ.лица, които го образуват; 4)носи самостоятелна отговорност за своите задължения; 5)има персонален състав и имущество.
В отделните държави са възприети разл критерии за определяне националността на юр.лице. В правото на GB и САЩ основен критерий е мястото на възникване на юр.лице. В държавите от конт.Европа това е седалището му, а в Италия и някои развиващи се държави – мястото на дейност на юр.лице. В българското МЧП липсва обща разпоредба за определяне личния закон на юр.лице. Съгласно Търговския закон учредяването, преобразуването и прекратяването на търговските дружества, както и правата и задълженията на съдружниците се определят от правото на държавата по регистрацията на дружеството. Ако то е регистрирано в повече от една държава, се прилага правото на държавата, където е неговото управление.
При определяне правното положение на юр.лица в чужбина се решават 2 проблема: 1)определя се правоспособността на чуждестранното лице: тя се признава с редица м.ународни договори (търговски спогодби, договори за правна помощ, консулски конвенции); 2)определя се дали се допуска чуждестранното юр.лице да извършва стоп.дейност в дадената държава: всяка държава решава самостоятелно този въпрос, в повечето държави такава дейност се разрешава, но при опр.условия.
Общият режим на юр.лица може да бъде: 1) режим на най-голямо облагодетелстване: всяка от договарящите се държави предоставя на юр.лица на другата държава права и изгоди, толкова благоприятни, каквито тя предоставя на юр.лица на всяка трета държава; 2)национален режим: на чуждестранните юр.лица се предоставят правата, привилегиите и изгодите, от които се ползват собствените юр.лица в тази държава. Правно положение на българските юр.лица в чужбина. Съгласно чл.280 от Търговския закон българските юр.лица могат да извършват стоп.дейност в чужбина. Това са търговски дружества, регистрирани в България, а по Закона за насърчаване и закрила на чуждестранните инвестиции е допустимо създаването на българско юр.лице със 100% чуждо участие. След като са регистрирани по българския закон, търговските дружества се признават в чужбина по силата на м.ународните договори на България със съответните държави. За начина на представляването им е приложим българският закон. Други юр.лица, имащи възм за участие в чужбина, са и сдруженията с идеална цел и фондациите. За представителните функции на ръководните им органи и за границите на гражданската им отговорност се прилага българското право. Правно положение на чуждестранните юр.лица в България. Чуждестранни са тези юр.лица, които са регистрирани/имат седалище в друга държава. За учредяването, правоспособността им, прекратяването им, техните органи, представителна власт, права и задължения на членовете им важи личният закон, определен от националността им. Не е необходимо чуждестранните юр.лица да имат специално разрешение за сключване на сделки с български юр.лица в България. Достатъчно е българските юр.лица да са правосубектни и да имат право да сключват такива сделки.
14. Правно положение на българската държава в чужбина и чуждестранната държава в България
Държавата може да бъде не само субект на МЧП, но и участничка в граждански правоо.я. Но когато участва в такива правоо.я, тя запазва своя суверенитет, т.е. остава напълно независима и не се подчинява на друга държава и на нейните органи. Проявлението на държавния суверенитет се нарича имунитет. Произтича от принципа, че “равният няма власт над равен”. Срещу държавата по правило не могат да се предявяват искове от чуждестранни седалища. Принципът на имунитета в България се извлича от общите начала на правото, т.к. липсва кодифицирано законодателство за имунитета в МЧП. Видове имунитет на държавата: 1.съдебен имунитет: състои се в неподсъдност на една държава на съдилищата на друга. 2.имунитет с.у предварително обезпечаване: недопустимо е дори когато има претенция с.у чуждестранна държава да се предприемат принудителни мерки спрямо нейно имущество (запор с.у пари в банка). 3.имунитет с.у принудително изпълнение: недопустимост без съгласието на държавата да се предприемат принудителни мерки за изпълнение на произнесено с.у нея съдебно решение (публична разпродажба на имущество на тази държава).
Имунитетът може да бъде ограничен само от самата държава. Той се простира в.у държавните органи и в.у имуществото, което е пряко закрепено за държавата. Според м.ународната практика имунитетът на държавата не обхваща имуществото, вложено в търговските дружества. В МЧП на Bg липсва изрична разпоредба за правното положение на чуждестранната държава. Разрешението се търси въз основа на общите начала на правото. Чуждестранната държава се ползва у нас с имунитет в трите му форми на проявление. В отделни закони обаче има забрани за чуждестранната държава (чл.3, ал.3 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи). Има разл м.ународноправни актове за имунитета на държавата. През 1926 в Брюксел е била подписана Конвенция за унификация на някои правила относно имунитета на държавните морски кораби. В рамките на Съвета за Европа е сключена многостранна Европейска конвенция за държавния имунитет, подписана 1972. В нея са изброени случаите, в които държавата като участник в гражданскоправни о.я няма право да претендира за съдебен имунитет. Изброени са и случаите, в които държавата има право на имунитет. Във Великобритания и САЩ са приети и закони за държавния имунитет. Във Великобритания са възпроизведени основните разпоредби на Конвенцията на Съвета за Европа. В САЩ се предвижда, че държавата, ако друго не е установено с м.ународен договор, се ползва с имунитет в съдилищата на САЩ и на щатите. Изброени са и случаите, когато чуждата държава не може да претендира за имунитет.
15. Представителството в МЧП
Под представителство (П) се разбира извършването на правни действия за друго лице от негово име и с непосредствено действие за него. П може да бъде законно, когато произтича от закона, или доброволно, когато представителят придобива власт да извършва правни действия от името и за сметка на представляващия въз основа на негово волеизявление, наречено упълномощаване. Правоо.ето, което възниква м.у представляващия и представителя при законното и доброволното П, се нарича вътрешно. Правоо.ето м.у представителя и трето лице, с което той сключва сделка от името и за сметка на представляващия, се нарича външно.
1. Приложим закон при законното представителство. То се урежда на основата на личния закон на представлявания при представителство на малолетни или запретени, или националния закон при представителство на юридически лица. Изключение прави случаят на представителство, свързано със сделки за разпореждане с недвижимо имущество, при които ще се приложи законът за местонахождение на имота.
2. Приложим закон при доброволното П. Прилага се законът на държавата, където е извършено упълномощаването за уреждане на вътрешното правоо.е м.у представителя и прдставлявания. Същото се отнася и за П на юр.лица. При преупълномощаване има особености. Законът по местоизвършване на юр.действие е най-подходящ що се отнася до реда за възникване и формата на преупълномощаване, обхвата на о.ята м-у преупълномощител и преупълномощен, основания за прекратяване на преупълномощяването и др. Но като се има предвид тясната връзка м-у преупълномощаването и основното упълномощаване, за о.ята м-у преупълномощител и преупълномощен меродавен трябва да бъде законът на държавата, в която е дадено основното пълномощие.
3. Приложим закон при външно П.
При уреждане о.ята м-у представител и трети лица приложим е законът по местосключване на сделката м-у упълномощения и третите лица.
16. Правна уредба на външнотърговското представителство
Представителството (П) на българските лица при външнотърговска дейност се урежда от разпоредбите относно представителството на търговските дружества пред трети лица. П във външнотърговската дейност може да бъде законово, когато по силата на закона управителят на дружеството сключва сделка с м-ународен елемент или доброволно, когато П в чужбина се осъществява от служители, писмено упълномощение от ръководителя за това. За задгранично П на български търговски дружества може да се използват създадените представителства и бюра в чужбина. В случая П се съобразява не само с българското, но и с местното законодателство. Когато П се урежда от местни физ/юрид.лица, се прилага законът на държавата, където търг.представител осъществява дейността си.
Договорът за търговско П се сключва в писмена форма. Задълженията на представителя са: 1.да пази интересите на представлявания. 2.да действа съгласно нарежданията на доверителя. 3.да сключва от името на доверителя и за негова сметка сделки, за които е получил писмено пълномощно. Задълженията на доверителя са: 1.да предаде на представителя документите, необходими за извършване на сделките. 2.да плаща на представителя уговореното възнаграждение.
Ако договорът е сключен за опр.време, той се прекратява с изтичането на срока. Когато договорът е сключен за неопределено време, той може да бъде прекратен с писмено предизвестие на която и да е от страните.
Представителството може да бъде: 1)неизключително: доверителят може да ползва услугите и на други търг.представители в.у определената територия, а търг.представител може да посредничи и на други лица; 2)изключително: доверителят се ползва само от услугите на търговския представител, а последният посредничи само на този доверител..
Търг.представителство на чуждестранни лица в България може да се осъществява от: 1.търг представителства на чуждестранни лица: тези представителства не са юрид.лица и се регистрират в БТПП. 2.български търг.представител: приложим е българският закон. Договорът за търг. представителство е формален: урежда правата и задълженията на страните, предмет и районът на действие на търг.представител. Правомощия на представителя: 1.посредничество при извършване на сделки. 2.извършване на сделки от името на принципала. 3.извършване на сделки от свое име, но за сметка на принципала. Търг.представител може да поеме и задължение да гарантира изпълнението на договора от трето лице. Търг. представител на чуждо лице може да бъде както физ, така и юрид.лице. Той е независим от доверителя и сам е търговец.
17. Погасителна давност в МЧП
ПД се определя като право на длъжника да погаси волеизявление пред компетентен държвен орган правото на иск/принудително изпълнение поради това, че то не е упражнено в определения от закона срок. Упражняването на ПД погасява правото на иск, а не самото субективно право. В България общият давностен срок е 5г. Той важи за всички искове, за които не е установен друг срок. Давностният срок спира да тече, когато носителят на защитеното право има възможност да упражни правото си на иск. Такива са случаите: 1.м-у родители и деца, докато се упражняват родителски права. 2.м-у настойници и намиращи се под настойничество, докато тече настойничеството. 3.м-у съпрузи.
След отпадане на обстоятелството, предизвикало спирането, давностният срок продължава да тече. Давн.срок се прекъсва, когато носителят на защитеното право предприеме действия да го упражни: 1.при признаване на вземането от длъжника. 2.при предприемане на действия за принудително изпълнение. 3.при предявяване на иск или възражение. Освен давностен съществуват и преклузивни срокове. Те могат да се предвидят не само с нормативен акт, но и от страните по договора. Преклузивните срокове започват да текат от момента на възникване на субективното право и не могат да бъдат спирани или прекъсвани. В МЧП на различните правни с-ми има различия по о-е на приложимия закон за погасителн.давност. В страните на общото право ПД е институт на процесуалното право: приложим е законът на съда. В правните с-ми, разглеждащи ПД като институт на материалното гражданско право, има различни разрешения: 1.в някои държави е меродавен законът по местосключване на сделката. 2.в други: законът по местожителство на длъжника. 3.най-често се прилага законът, който урежда сделката по същество. В България липсва изрична разпоредба относно приложимия закон за ПД. Тя се разглежда като институт на материалното право и се прилага законът, уреждащ сделката по същество.
18. Вещно право при наличие на м-унар елемент
Вещното право третира онези правни о-я, имуществени и неимуществ., свързани с управлението, ползването и разпореждането с вещи, делящи се на недвижими (имат материална субстанция и са прикрепени към земната повърхност и не могат да бъдат отделени от нея: сгради,земя, насаждения) и движими (ел.ток с оглед целесъобразност при уреждане продажбата и кражбата му). Движимите и недвижимите вещи са част от имуществото: съвкупност от права и задължения с материална стойност, включват се и обектите на интелектуалната собственост.
Правен режим на вещите в МЧП. Като основна привръзка се прилага общата формула за привързване, която е законът по местонахождението на вещта: lex reisite; тази формула е приложима при всички имуществени о-я, свързани с вещи. При конкретното разглеждане правният режим на вещите, собственост на държавата, има отклонение от този принцип. Правният режим на чуждите държави, собственици на имущество в България, е уреден в Конститутцията, Закона за собствеността и Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Чуждата държава няма право да придобива земеделски земи у нас. В българското МЧП липсва изрична разпоредба за приложимия закон относно вещните права в правоо-ята с м-ународен елемент. Съгласно общите принципи на правото България подлага на своя правна уредба вещните права в-у движими и недвижими вещи, които се намират на нейна територия. У нас намира отражение принципът, че правото на собственост и другите вещни права се уреждат от закона на държавата, в която се намира вещта. Този принцип е залегнал и в проекта за Граждански кодекс.
19. Режим на собственост на чуждите държави, на чуждестранните физически и юридически лица в България.
Режим на собственост на българската държава, на българските физ/юрид.лица в чужбина
За режимът на собственост на чуждата държава в България е характерен имунитет, с който тя се ползва, включващ чуждите държавни имоти, които служат пряко на дипломатическите представителства и той може да бъде ограничен само от съответната държава. Съгласно Закона за собствеността и ползването на земеделските земи е недопустимо чужди държави/юрид.лица да притежават право на собственост в-у земеделски земи. Чужди граждани могат да придобиват земеделска земя само ч-з наследяване, като в 3-год.срок от откриване на наследството я прехвърлят на лица, имащи право да я притежават. Допуска се чуждестранни ю/ф.лица да придобиват право за ползване на земеделска земя/други ограничени вещни права по ред, определен от закона. За чуждестранни лица се считат: 1.юридически лица, регистрирани в чужбина. 2.физ.лица с постоянно местожителство в чужбина. Собствеността на българската държава в чужбина също се ползва с имунитет, простиращ се в-у всички държавни имоти и движими вещи в чужбина. Ограничение на имунитета се допуска само от самата българска държава; то съществува в някои договори, уреждащи търговското представителство на държавата в чужбина. Относно собствеността на българските юрид.лица в чужбина се прилага както българският закон, така и законът по местонахождението на вещта. Този въпрос се урежда ч-з двустранни договори м-у България и съответната чужда държава или ч-з многостранни договори, в които България и чуждата държава участват. За да могат местни лица да прехвърлят в собственост на местни/чуждестранни лица имущества, намиращи се в чужбина или да прехвърлят в собственост на чуждестранни лица имущества, намиращи се в страната, се изисква разрешение от Министерството на финансите. Местни лица, получили по наследство имущество в чужбина, могат да се откажат от него след съгласуване с МФ. Също, ако местни лица притежават недвижими имоти в чужбина, са длъжни да се отчитат пред МФ за получаваните от имуществата доходи и тяхн.състояние, ако бъде поискано. Когато местно лице притежава имущество в чужбина, то може да се ползва пълномощници за разпореждането с него. За целта следва да получи одобрение от МФ. Такова одобрение се изисква и при завеждане на дело от местно с-у чуждестранно лице пред чуждестранен съд.
20
Международноправната закрила на интелектуалната собственост включва защита на авторските права върху произведения на литературата, науката и изкуството, защита на правата върху изобретения и защита на търговските марки и промишлените образци.
1. Защита на авторските права
Авторските права върху произведения на литературата, науката и изкуството имат териториален х-р. След като са възникнали в една държава въз основа на нейните закони, тяхното действие се ограничава на територията на тази държава. Следователно, ако в една държава се публикува литературно произведение или се получи патент за изобретение, в друга държава литературното произведение може да бъде издадено без съгласието на автора, а изобретението – свободно да се ползва. Повечето държави предоставят на чуждестранните граждани в областта на авторското право национален режим.
В България съгласно Конституцията изобретателските и авторските права се закрилят от закона. Основното регулиране се осъществява от Закона за авторското право и сродните му права. Съгласно този закон автор е физическото лице, в резултат на чиято творческа дейност е създадено произведение. Авторското право възниква със създаването на произведението. Законът е приложим за:
-произведения, чиито автори са граждани на РБългария или лица с постоянно местожителство в нея.
-произведения, чиито автори са граждани на държава, с която Бълг е сключила международен договор в областта на авторското право.
-произведения, публикувани за първи път в Бълг или на територията на държава, с която Бълг е сключила международен договор
Когато този закон се прилага за произведения, създадени от чуждестранни граждани или публикувани за първи път в чужбина, носителят на авторското право се определя по съответния чуждестранен закон.
Международната закрила на авторските права се осъществява от многостранни конвенции: Бернската конвенция за закрила на литературните и художествените произведения, универсалната конвенция за авторското право. Тези конвенции предвиждат закрила в държавите участнички за авторските права на всички лица, чието произведение е публикувано за първи път на територията на една от тези държави. При това се предоставя такава закрила, каквато дадена държава предоставя за произведението на своите граждани, публикувани за първи път на собствената й територия.
2.) Защита на права върху изобретения
Основният закон в тази област у нас е законът за патентите. Съгласно него авторството върху изобретение възниква от датата на създаването му. Правото на авторство принадлежи на изобретателя: то е безсрочно и непрехвърляемо. Правната закрила на изобретението се дава с патент. За да се патентова едно изобретение, то трябва да е ново, да има изобретателското равнище и да е промишлено приложимо.
Законът за патентите се прилага и за чуждестранни физически и юридически лица от държави, с които България участва в международни договори.
Основният многостранен международен договор за закрила на изобретенията е Парижката конвенция за закрила на индустриалната собственост. Всяка държава–участничка в конвенцията патентова изобретения въз основа на своя закон по конвенцията създава изгодни условия за патентоването на изобретения от граждани на една държава в друга държава-участничка чрез:
-закрепване в конвенцията на принципа на национален режим за всички видове индустриална собственост
-института на приоритета: патент се издава на лицето, което първо е подало заявка за изобретението; лицето, което е подало заявка в една от държавите–участнички, се ползва за подаване на заявка в другите страни с приоритет
3.) Защита на търговците марки и промишлените образци
В България тази защита е уредена от закона за търговските марки и промишлените образци. Под търговска марка се разбират знаците, с които предприятието означава стоките, които произвежда, за да ги отличи от стоки от същия вид на други предприятия. Промишлен образец е всяко ново външно оформление на изделието, осъществено по промишлен начин. Исканията на чуждестранни предприятия за регистриране на търговски марки и промишлени образци се подават чрез български представител по индустриалната собственост за защита на правата върху български търговски марки в чужбина е необходима регистрация в съответната държава. Тя се осъществява съобразно чуждестранното законодателство.
21
Едно от основанията за възникване на граждански правоотношения с международен елемент е сделката. Тя е юридическо действие, което съдържа волеизявление на две или повече лица да се създават, изменят или погасят граждански права и задължения, които правна норма свързва с такова волеизявление.
За МЧП интерес представляват сделките с международен елемент, които повече или по-малко активно обслужват международния граждански обмен.
Когато става въпрос за граждански правоотношения с международен елемент, сделката може да се нарече външноикономическа, а при размяна – външнотърговска.
В МЧП класификацията на сделките по видове е аналогична на разработената в гражданското право:
1. Според броя на страните, чиито действия са необходими за извършване на сделката:
- едностранни, за чието извършване е достатъчно действието на една от страните
- двустранни – необходими са насрещните волеизявления на двете страни
- многостранни – броят на страните трябва да бъде не по-малък от 3, а волеизявленията им трябва да са насочени към постигане на еднакви цели (примерно договор за учредяване на дружество)
2. Според съотношението на пораждащите се от сделката права и задължения за страните:
- възмездни – всяка от страните има право да иска от другата определени имуществена облага
- безвъзмездни – задължението за извършване на имуществена престация лежи само върху една от страните (договор за дарение)
3. Според момента, в който сделката се смята за извършена:
- консенсуални – достатъчно е волеизявление на една от страните при едностранни сделки и постигане на съгласие между страните при договорите
- реални – освен израз на съгласие е необходимо и предаване на вещта, предвидена във волеизявлението
4. Според това дали законът предписва определена форма за сделката или формата се договаря между страните:
-формални (договор за застраховка)
-неформални
В българското МЧП не се съдържат изрични разпоредби относно общите изисквания за действителността на сделките с международен елемент. Ако не е уговорено друго, всяко от тези изисквания ще се преценява отделно, според специфичен за него стълкновителен критерий. Например, ако на преценка подлежи дееспособността на субектите на сделката с международен елемент, за всеки от тях ще бъде приложим личният му закон. Ако на преценка подлежи съгласието, като елемент от сделката, възможно е да се приложи личният закон на всеки от даващите съгласие или закона на местосключването на сделката.
Сделка с международен елемент е нищожна, когато нейният предмет е невъзможен, противоречи на закона или накърнява добрите нрави.
Съгласно българското МЧП формата на сделката се определя от закона на държавата, където е извършена сделката. Но в някои случаи на българските физически и юридически лица в чужбина се предоставя възможност да изберат фирмата – такава, каквато е установена в чуждата държава или в България. Има и разпоредби, съгласно които липсва възможност за избор при прехвърляне собственост върху кораб. Формата на договора се определя от държавата, където той е сключен.
22
Българското международно частно право допуска избор на приложимия закон от страните по договора само за правоотношенията в областта на търговското мореплаване и гражданското въздухоплаване. Прилагането на чужд закон е допустимо, доколкото той не противоречи на местните правни разпоредби.
В проекта за Граждански кодекс е заложено утвърждаването в общ вид на правото на избор на приложимия закон – страните могат да изберат закона, когото да урежда отношенията между тях по договор с международен елемент. Избор на приложим закон е недопустим, ако договорът има за предмет недвижим имот в България. Приложимият за договора закон урежда неговото сключване, прекратяване, действителност и последици. Първоначално избраният закон може да бъде заменен с друг. Ако страните не изберат приложимия закон се прилага:
за договор с предмет недвижимо имущество – законът на държавата, където се намира имотът
за другите договори – законът на държавата, в която при сключване на договора страните имат постоянно местожителство.
23
Приложим закон за външнотърговските сделки
Външнотърговски са тези сделки, по които поне една от страните е чуждестранно физическо или юридическо лице и които пораждат правоотношения в областта на международния стопански обмен.
Когато договорите се сключват с лица от държави, с които България не е обвързана с международен договор, страните могат да изберат по чий правен ред да подчинят уредбата на външнотърговския договор – на националния или на чуждестранния. Достатъчно е само да не се допусне противоречие с изричните норми на закона и добрите нрави.
Когато страните не са проявили автономия на волята в определянето на приложимия закон, се налага тълкуване на общата им воля. Това най-често се постига чрез разриване на мълчаливо изявената воля на страните. За да се определи приложимия закон (местния или чуждестранния), се преценяват отделяните елементи на външнотърговския договор: произход на стоката, място и начин на плащане, момент на преминаване на собствеността.
Когато се сключват външнотърговски договори с лица от държави, с които България е сключила международни спогодби, за страните са задължителни императивните разпоредби на тези спогодби.
Чуждестранният закон може да намери приложение за външнотърговските договори на български лица при:
- пряко проявление на автономия на волята на страните по договора относно приложимия закон
- изискване на МЧП на България (при определение на правния статут на договорителя)
- изискване на МЧП на чуждестранната държава
- изискване на международен договор, по когото България е страна (отпращаща норма на договора, където насочва към чуждестранното законодателство)
24
Търговският договор е съглашение между две правни лица, насочено към създаване, изменение или прекратяване на търговски права и задължения. Когато страни по договора са лица от различни държави, той се означава като външнотърговски.
При сключването на външнотърговски договор страните имат възможност в рамките на приложимия закон, да изберат вида на договора. Повечето търговски договори са възмездни (договор за международна продажба). Но във външната търговия се прилагат и безвъзмездни договори (договор за промишлено коопериране).
Според това кой има право да иска изпълнение на договора се:
- договори в полза на трети лица – по силата им изпълнение може да търси както лицето, което е сключило договора, така и трето лице, в чиято полза е уговорено изпълнението
- договори за изпълнение
- на трето лице
Според характера на правните последици, пораждане от договора:
- окончателен договор – предвижда за страните права и задължения, насочени към постигане на необходимия стопански резултат
- предварителен договор – поражда за страните задължение да сключат в бъдеще окончателен д-р
Във външната търговия широко се прилагат и типови договори за продажба на основни видове стоки, фрактоване на кораби, лизинг на оборудване. Типовият договор не е задължителен за договарящите се страни. Неговите уговорки стават задължителни, ако са възпроизведени в сключения от страните договор.
Сключване на външнотърг.договор
Сключването на търговски договор започва с изпращане на другата страна на оферта, която трябва да отговаря на следните изисквания – да съдържа всички съществени условия на договор, да е изпратена на определено лице и да е получена от това лице. Офертата може да бъде оттеглена, докато не е пристигнала до адресата. Съгласието с всички условия на получената оферта се нарича акцент. Акцентът трябва да се извърши с определения за това срок. В случай на съгласие се получената оферта между страните възникват договорни отношения. Този ред за сключване на договор се прилага и за изменение на вече сключен договор.
Мястото на сключване на договора определя приложимото право. Когато приложимо е българското право, договорът се смята за сключен в мястото, където е направено предложението и в момента, в които приемането пристигне у предложителя.
Съдържание на договора
Съдържанието на договора са уговорките в него за които договарящите страни са постигнали съгласие. Тези уговорки се разделят на 3 групи:
- съществени уговорки – по тях трябва да се постигне съгласие между страните, за да се смята договорът за сключен; това е минималният брой уговорки които един договор трябва да съдържа
- обичайни уговорки – типични за даден вид договор, предвидени са в закона и са задължителни за страните; такива са уговорките за мястото на изпълнение на договора, момента на преминаване правото на собственост и др.
- случайни уговорки - уговорки, по които страните постигат съгласие при сключването на договор; пораждат се от специфичните взаимоотношения между договарящите се; за да станат задължителни за страните, е необходимо да бъдат изрично уговорени в търговския договор.
25
Изпълнението на задължение по външно-икономически договор означава осъществяване на резултата, предвиден в договора и когото кредиторът има право да изисква от длъжника.
В законодателството са предвидени някои принципи за изпълнението на договорите:
1.Не се допуска едностранно изменение на условията на договора и едностранен отказ от изпълнението му
2.Договорът трябва да се изпълни реално, т.е. чрез извършване на действията, предвидени в него
3.всяка страна трябва да изпълнява задължението си по най-икономичен начин и да оказва съдействие на другата страна при изпълнението на задължението й.
Задълженията по договора се изпълняват от страната, върху която лежи съответното задължение. Когато длъжникът е повече от един, в договора трябва да се определи обемът на задължението на всеки от тях. Съдлъжниците могат да носят разделна или солидарна отговорност за изпълнението.

Медийно право - лекции

ТЕМА 1
Предмет, система, метод и субект на медийното право

1. Предмет на правно регулиране са обществените отношения свързани с радио и телевизионната дейност.
Радио и телевизионната дейност е създаване на радио и телевизионни програми и на допълнителна информация за разпространение чрез наземно радиоразпръскване по кабелен, спътников или друг технически начин в кодиран или некодиран вид, което е предназначено за неограничен брой лица.
- не е предмет на медийното право разпространение на радио и телевизионни програми само в една сграда;
- не са предмет на регулация радио и телевизионни програми, създавани с цел разпространение за нуждите на държавтите органи или юридически лица, когато съдържанието на програмата се отнася само за тяхната дейност и техниката за предаване е тяхна собственост;
2. Система.
Както всички клонове в българското право има обща и специална част.
В общата част са залегнали основните понятия и определения относно това какво е радио и телевизионната дейност, принципите на тази дейност, както и субектите обвързани в медийно-правното регулиране.
В специалната част е залегнало следното:
a) Статут, функции и правомощия на съвета за електронни медии (СЕМ);
b) Правен статут на БНР, БНТ;
c) Реклама и спонсорство;
d) Лицензионни и регистрационни режими;
e) Финансиране;
3. Метод.
Методът на правна регулация е както на власт и подчинение така и на равнопоставеност. С първия метод се регулира статутът на СЕМ, лицензионните режими и рекламата. С втория се регулира дейността на търговските оператори, авторските права и спонсорството.
4. Субект.
Субекти на медийното право са: СЕМ и телевизионните оператори.
Радио и телевизионните оператори са обществени и търговски. Търговски са едноличните търговци и търговските дружества с лицензия или регистрация за радио и телевизионна дейност, които работят с цел осигуряване печалба на своите собственици.
Обществени радио и телевизионни оператори са физически или юридически лица с лицензи или регистрация за радио и телевизионна дейност, които работят с основна цел да допринасят за реализиране на конституционното право на информация.

ТЕМА 2
Възникване и развитие на медийното право

Гражданското общество е преди всичко информационно общество, неговото постигане е невъзможно без решаващата роля на “четвъртата власт”. Влиянието на медиите като фактор за развитие на демократичните процеси е един от основните надзорни механизми за влияние на обществото върху политическата власт. Това се осъзнава още в началото на радиоразпространението в България.
Първото радиоизлъчване е осъществено на 25.09.1921 г.
Първият нормативен акт е Законът за радиото от 1927 г. и правилникът за неговото предложение. През същата година България се присъединява към Международната радио-телеграфна конвенция (Вашингтон). Разбирането за ролята на медиите като работещ механизъм за въздействие и за реформиране на определени обществени нагласи, води до издаването на Наредба за обществена обнова 1934 г. С нея се създаде специализиран държавен орган Главна дирекция за обществена обнова, която се ангажира с организиране и регулиране на културната област. Една година по-късно се издава наредба-закон, която отменя Закона за радиото от 1927 г.
През 1941 г. е приета Наредба за национална пропаганда, в която печатът, радиото и другите дейности се считат за пропагандни средства, създава се дирекция, която ги ръководи.
В периода на Втората световна война са приети редица законодателни мерки, в това число изменение на Закона за защита на държавата (ЗЗД), които се отнасят до радиоразпръскването. Въвежда се строг санкционен режим за извършването на престъпления чрез радиото. Според чл.16 на този закон се предвижда глоба за лице, което тайно или явно слуша враждебни чуждестранни радиостанции. В особено тежки случаи следва затвор. Предвижда се смъртно наказание за лица, които във военно време говорят против режима в България. През 1945 г. е приета Наредба-закон за защите на народната власт. Според чл.5 :“който в страната или чужбина, устно или писмено, чрез печата, радиото или по какъвто и да било начин възхвалява или одобрява извършването на деания свързани с неподчинение на родната войска или милиция, се наказва със строг тъмничен затвор”
През 1947 г. е приета новата конституция, в чл.7 се казва, че “радиоразпръскването е държавна общонародна дейност”.
През 1948 г. е приет Закона за радиото, с него се гарантира държавен монопол на тази дейност.
През 1954 г. е обнародван Указът за пощенските, телеграфните, телефонните и радиосъобщения в Народна Република България.
На 18.05.1971 г. влиза в сила новата конституция (Живкова), в чл.46 се казва:“държавата полага особени грижи за развитието на науката, културата и изкуството като създава радио и телевизия”.
През 1973 г. в Избирателния закон е предвидено, че “при отварянето на урните при избори присъстват граждани както и предствители на радио и телевизия”.
През 1983 г. е издадена наредба за абонамент на радио устройства и телевизионни и усилвателни устройства.
През 1990 г. Великото народно събрание приема основните положения за временен статут на БНР и БНТ.

ТЕМА 3
Конституционно-правни основи на медийното право

В конституцията на Република България приета 1991 г. са отразени основните комуникационни права, сред които са правото на свободно изразяване, на информация (чл.39, 40, 41). Продължение на създадената правна медийна регулация за надзор на електронните медии от страна на законодателната власт, предоставя параграф 6 от преходните и заключителни наредби на конституцията, а именно до създаване на нова законодателна уредба за БНТ, БНР и БТА. Народното събрание осъществява правомощия както Великото народно събрание. Въпреки тази разпоредба, закон за радиото и телевизията е приет едва след решение №16 и 24 на конституционния съд през 1996 г.
Той поставя законовите основи на радио и телевизионната дейност в България в общ нормативен акт. В този смисъл той е кодификационен. С решение №21 от 1996 г. конституционният съд обявява за противоконституционни редица негови разпоредби плюс начина на реформиране на регулационния орган. Той е отменен от действащия закон за радио и телевизия от 1998 г. след две решения на конституционния съд.

ТЕМА 4
Принципи на медийното право

Основните принципи на медийното право са залегнали в чл.39, 41 от конституцията те гарантират правото да се търси и получава информация. В Закона за радио и телевизия от 1998 г. тези принципи са детайлизирани като на тяхна база е изведен принципът за независимостта. В чл.8 е посочено, че законът гарантира независимост на радио и телевизионните оператори и на тяхната дейност от политическа и икономическа намеса. Създаването на радио и телевизионни програми в Република България е свободно, не се допуска цензурирането на програми под каквато и да е форма.
При осъществяване на своята дейност радио и телевизионните оператори се ръководят от следните принципи:
1. Гарантиране на правото на свободно изразяване на мнение.
2. Гарантиране на правото на информация.
3. Запазване на тайната на източника на информация.
4. Защита на личната неприкосновенност на гражданите.
5. Недопускане на предавания, внушаващи нетърпимост между гражданите.
6. Недопускате на предавания, които противоречат на добрите нрави, особено ако съдържат порнография, възхваляват или оневиняват жестокост или насилие, или подбуждат към ненавист въз основа на расов, полов, религиозен или национален признак.
7. Гарантиране на право на отговор.
8. Гарантиране на авторски и сродните им права.
Най-малко 50% от общогодишното програмно време трябва да бъде предназначено за европейски предавания, когато това е възможно. Всяко мнение може да бъде изразявано свободно в радио и телевизионните предавания. Журналистите, сключили договор с радио и телевизионните оператори, не могат да получават инструкции за своята дейност от лица извън органите на управление на медията.
Критиката спрямо програмната политика на медията, не се счита за нелоялност от страна на журналиста към собственика на медията. Журналистите, работещи в медията имат право да откажат изпълнение на възложена задача, когато тя противоречи на закона.
Радио и телевизионните оператори излъчват програми на официалния език съгласно конституцията. Допустимо е да се да се излъчват програми на чужд език, когато програмата се разпространява с образователна цел, когато програмата е предназначена за български граждани, за които българският език не е майчин, когато е предназначена за слушатели или зрители в чужбина и когато се препредават чужди програми.
Радио и телевизионните оператори имат право да получават необходимата им информация от държавните и общински органи, ако тя не съдържа предвидена от закона тайна. Те са длъжни да използват точно тази информация и не тендициозно. Те са длъжни да дават информация за своята дейност в предвидените от закона случаи. Електронните медии са длъжни да записват предоставените за разпространение от тях програми и предавания и да съхраняват записите в продължение на 3 месеца.
Лице, което твърди, че е било засегнато от предаване, има право на достъп до съответните архиви и на копие от записа. То има право на отговор.
Радио и телевизионните оператори не са длъжни да разкриват източника си на информация освен ако това не им бъде наредено от съд. Те имат право да включват информация като се позоват на неизвестен източник и като изрично посочат това. Електронните медии не могат да създават и разпространяват предавания, съдържащи информация свързана с личния живот на гражданите без тяхно съгласие, но те могат да включват информация от обществен интерес.
Радио и телевизионните оператори носят отговорност за съдържанието на програмите, предоставени от или на тях за разпространение. Електронните медии не носят отговорност за разгласени сведения и за тяхното съдържание, когато те са получени по официален ред, цитати от документи, точно възпроизвеждане на публични изявления.
Медиите разпространяват предавания само с предварително уредени авторски и сродни права.

ТЕМА 5
Европейското право на медиите
I. Актове на Европейския съюз.
Системата на европейското право се състои от норми, от т.н. първично и т.н.вторично (производно) право. Към втората категория източници принадлежат директивите, сред които основна, свързана с медийното регулиране е директива 89/552 за съгласуване на някои разпоредби в законите, подзаконовите и нормативните актове на държавите членки, отнасящи се до извършването на телевизионна дейност. Тя е популярна като директива “Телевизия без граници”. В своята основа тя е координираща и се използва в регулацията на Европейския съюз като хармонизиращ инструмент, който съществува едновременно и в националните законодателства на държавите членки.
Нейните специфични балази:
1. Адресирана е до държави членки, а не изобщо до неограничен брой субекти.
2. Създава задължения за хармонизация на националните медийни законодателства.
3. Изборът на формите и средствата
4. Тя няма пряк юридически ефект, защото трябва да бъде ратифицирана.
Директивата “Телевизия без граници” регламентира:
1. Юрисдикцията, на която се подчиняват телевизионните оператори при разпространение на телевизионни програми.
2. Регулацията на телевизионните програми при отразяването на събития от значим обществен интерес.
3. Мерки срещу избягване на приложението на националното законодателство в сферата на излъчването на телевизионни програми.
4. Свободата на приемането и препредаването на телевизионни програми.
5. Понятието “европейски аудиовизуални произведения”.
6. Излъчването на филмова продукция, телевизионни програми, телевизионен пазар, спонсорство.
7. Право на отговор.
Според чл.26 от тази директива, европейската комисия е задължена да извършва периодичен мониторинг относно развитието на медийните отношения и прилагане на директивата.
II. Актове на Съвета на Европа.
Основен акт на Съвета на Европа е “Европейската конвенция за трансгранична телевизия” (ЕКТТ) и протоколът към нея. Тя е подписана през 1989 г. и влиза в сила 1993 г. България се присъединява към нея през 1998 г., а през 1999 г. конвенцията става част от националното ни законодателство. По своята правна природа конвенцията е международен договор, който установява рамка, стимулираща трансграничното теливизионно излъчване.
Трябва да се подчертае обаче, че за държавите членки на Европейския съюз основна е директивата “Телевизия без граници”, а не конвенцията и това е заложено в чл.27 от самата конвенция, който изрично придвижда примат (преимущество) на европейското законодателство. Като документ ЕКТТ има съществена роля в процеса на хармонизация и на българското право с европейското, т.е. тя е мост между медийните законодателства на дъжавите членки и държавите кандидати.

ТЕМА 6
Органи за управление на медиите

Органът, който е основен и единствен за регулиране на радио и телевизионна дейност е Съветът за електронни медии (СЕМ). Той е независим специализиран орган, който регулира радио и телевизионната дейност чрез регистрирането или издаването на лицензии за осъществяването на такава дейност и чрез упражняване на надзор за спазването на Закона за радио и телевизия, регулира медийната дейност.
СЕМ е юридическо лице със седалище в София и самостоятелен бюджет. Неговата дейност се подпомага от административно-технически служби. СЕМ се състои от 9 членове: 5 се избират от Народното събрание и 4 се назначават от президента. По време на своя мандат членовете не могат да заемат друга платена длъжност, както и изборна длъжност в държавната и общинската администрация. Преди да встъпят в длъжност те подписват декларация за спазване на закона.
“Всеки член на СЕМ е длъжен да разкрие писмено пред съвета всеки съществен, търговски, финансов и друг делови интерес, който той и членовете на семейството му имат при вземането на конкретно решение”.
Мандатът на членовете на СЕМ е 6 г. На първото си заседание те избират председател за срок от 1 г.
Правомощия на СЕМ:
1. Осъществява надзор за спазване на Закона за радио и телевизия (ЗРТ).
2. Избира и освобождава генералните директори на БНТ и БНР.
3. Утвърждава членовете на управителните съвети на БНТ и БНР.
4. Дава становища по изготвяне на нормативни актове.
5. Взема решения за издаване, изменение, отнемане, прехвърляне и прекратяване на лицензия за радио и телевизионна дейност.
6. Сезира компетентните органи за нарушения на нормативни актове.
7. Извършва и заличава регистрации за осъществяване на радио и телевизионна дейност.
Актовете на съвета са: правилници, решения, деклараии и становища.
Финансиране на СЕМ:
СЕМ се финансира от Фонд радио и телевизия. За времето, през което изпълняват своите функции членовете на СЕМ получават месечно възнаграждение в размер на 3 средномесечни заплати.

ТЕМА 7
Контрол върху актовете за медийно регулиране

Надзорът и контролът за спазването на Закона за радио и телевизия се осъществява от СЕМ и от съда. При констатиране на нарушения СЕМ в срок от 1 месец е длъжен да разгледа и обсъди, представените документи и да вземе решение за налагане на имуществена санкция или отнемане на лицензия.
При констатиране на промяна на дейността на лицензиран телевизионен или радио оператор, СЕМ задължително отнема лицензията.
Лицензия се отнема и при следните хипотези:
1. Грубо нарушение на принципите на радио и телевизионната дейност.
2. Представяне на неверни данни по чл.111.
Отнемането на лицензия се осъществява чрез мотивирано решение, след отправяне на писмено предупреждение, с определяне на срок за отстраняване на нарушенията.
След отнемането на лицензия може да се кандидатства повторно, но не по-рано от 2 години.
ТЕМА 8
Правен статус на националните обществени медии

В глава 3 на ЗРТ се урежда правния статус на БНР и БНТ. Те са юридически лица със седалище в София, осъществяват своята дейност с предоставеното им имущество. Те създават и предоставят за разпространение радио и телевизионни програми, допълнителна информация, включително и телетекст с обществен интерес и за обществена полза. Те осъществявават разпространение със собствени комуникационни средства.
БНТ и БНР имат право и да купуват готови аудиовизуални произведения, включително и на принципа на обмена. Те имат право сами да създават програми или да възлагат създаването на външни продуценти. Също така те могат да участват в съвместни продукции.
БНТ и БНР имат право да включват безплатно в новините и репортажите информация за събития, за които друг радио или телевизионен оператор има изключително право за разпространяване като задължително трябва да обяви източника на информация.
БНТ и БНР създават национални и регионални програми, предавания за чужбина, предавания предназначени за български граждани, за които българският език не е майчин, както и предавания за българи в чужбина.
Управление на БНТ и БНР:
Органите за управление на БНТ и БНР са гегерални директори и управителни съвети.
Генералните директори на БНТ и БНР, осъществяват своята дейност въз основа на договори за възлагане на управление.
Управителните съвети на БНР и БНТ се състоят от 5 членове, утвърждавани от СЕМ по предложение на генералните директори. Членовете на управителните съвети могат да бъдат лица с българско гражданство, които имат местожителство на територията на Република България. Мандатът на управителните съвети е 3 г. Едно лице не може да бъде избирано за повече от 2 мандата и не може да бъде член едновременно и на двата съвета.
Правомощията на управителните съвети са следните:
1. Определят основните насоки за обема и структората на програмите.
2. Приемат правилници за организиране на дейността си.
3. Определят професионални изисквания към своите служители.
4. Утвърждават договори за реклама и спонсорство.
5. Предлагат, приемат и осъществяват бюджет.
Решения се вземат с обикновено мнозинство.
Мандатът на генералните директори също е 3 години. Не могат да бъдат избирани за повече от 2 последователни мандата. Техните правомощия са свързани с провеждане на програмна политика, оперативното ръководство, организацията на бюджета.
Финансиране;
БНТ и БНР имат самостоятелни бюджети, приходи в тях постъпват от:
- финансиране от Фонд радио и телевизия;
- субсидия от държавния бюджет;
- собствени приходи от реклама и спонсорство;
- постъпления от допълнителни дейности;
- дарения и завещания;
- лихви и други приходи;
БНТ и БНР отделят не по-малко от 5% от субсидията от държавния бюджет и от постъпленията от Фонд радио и телевизия за създаване и изпълнение, съответно излъчване, на български музикални произведения и за българско филмово творчество.

ТЕМА 9
Финансиране на медиите

1. За финансиране на обществената радио и телевизионна дейност се заплаща месечна такса въз основа на всеки регистриран електромер. Не се заплаща за електромер на трифазен ток, регистриран за производствени нужди.
Лицата, които не притежават радио и телевизионни приемници заявяват това с декларация и се освобождава от заплащане. Съответната служба може да извърши проверка по всяко време.
Гражданите заплащат месечна такса в размер на 0.6% от минималната работна заплата, а юридическите лица в размер на 2.5%. Таксата се заплаща заедно с дължимите суми за ползване на електрическа енергия чрез касите на НЕК ЕАД.
2. Фонд радио и телевизия.
Създава се Фонд радио и телевизия, ръководен от управителния съвет, който се определя от СЕМ. Управителният съвет избира своя председател. За оперативната дейност на фонда, СЕМ избира изпълнителен директор.
Средствата във фонда се събират от месечни такси, първоначални и годишни лицензионни такси, лихви върху средствата набирани във фонда, дарения и завещания, други източници.
Радио и телевизионните оператори заплащат такси както следва:
- първоначална лицензионна такса;
- първоначална регистриционна такса;
- годишна такса;
- такса за изменение или допълнение на лицензия;
- за удължаване срока на лицензията;
- за издаване на дубликат от лицензията;
Средствата за Фонд радио и телевизия се разходват (използват) за:
1) Финансиране на БНТ и БНР.
2) Финансиране на СЕМ.
3) Финансиране на проекти от национално значение, свързани с внедряване и използване на нови технологии в радио и телевизионната дейност.
4) Финансиране на значими културни проекти.
5) Управление на фонда.
6) За НЕК.
Финансирането на БНТ и БНР е за подготовка, създаване и разпространение на национални и регионални програми и за целево финансиране на дълготрайни материални активи.









ТЕМА 10
Реклама и спонсорство

1. Радио и телевизионните оператори имат право да създават и да включват в програмите си реклама.
Рекламата е всяко публично съобщение, включено в програмата на оператора във връзка с търговия, работа, занаят или професия, имащо за цел да насърчи продажбата, покупката или наемането на стока или услуга, да съдейства за популяризирането на кауза или идея или да предизвика друг ефект, желан от рекламиращия.
Отделни програми и предавания могат да бъдат спонсорирани.
И рекламата и спонсорството се уреждат с писмени договори.
2. Реклама.
Рекламата следва да бъде съобразена с изискванията за лоялна конкуренция съгласно действащото законодателство, тя не може да насърчава поведение вредно за здравето или личната сигурност на гражданите. Не се допуска разпространение на реклама, съдържаща порнография или подтикваща към насилие и незачитане на човешкото достойнство.
Не се допуска реклама с еротично съдържание с участието на малолетни и непълнолетни или предназначена за тях.
Също така не се допуска разпространение на реклами, които са основани на национална, политическа, религиозна, расова, полова или друга дискриминация.
Забранява се реклама, която използва средства за подсъзнателно внушение (25 кадър).
Скритата реклама е забранена.
Рекламата на стоки и услуги, за чието производство или търговия се изисква специално разрешение, могат да бъдат включени само след представяне на това решение.
Забранена е реклама на цигарени изделия и тютюнопушенето. А рекламата на всички видове алкохолни напитки трябва да се ограничи до точна група потребители.
За реклами не може да се използва държавния герб, химн, както и на лица на изборни длъжности в държавното управление.
Рекламата трябва ясно да се разпознава като такава и да бъде отделена от другите части на програмата чрез визуални или звукови средства.
Рекламата се включва в програмите чрез рекламни блокове. По изключение в програмата могат да бъдат включени и отделни реклами.
Рекламите се включват в програмата между отделните предавания, тя може да бъде включена и в самото предаване, само при условие, че не се нарушава неговата цялост и качество и не се нарушават авторски права. В предавания съставени от отделни части рекламите могат да бъдат разположени между тези части. При предаване на спортни събития и състезания рекламата се разполага между отделните части или прекъсванията. Не се допуска реклама по време на национални чествания и религиозни служби.
Аудиовизуални произведения като игрални или телевизионни филми, с изключение на серии, сериали, забавни предавания и документални филми, могат да бъдат прекъсвани веднъж във всеки изтекъл период от 45 минути при условив, че времетраенето на предаването или филма надвишава 45 минути, след изтичане на 2 пълни периода от 45 минути по-нататъшно прекъсване е възможно на период поне на 20 минути.
Общото времетраене на рекламата за всяка отделна програма не може да надвишава 15% от програмното време за деня и 12 минути на час.
3. Спонсорство.
Отделните предавания на операторите могат да бъдат спонсорирани изцяло или отчасти. Не могат да бъдат спонсори на предавания: политически партии, както и религиозни организации. Не могат да бъдат спонсори на предавания лица, които произвеждат стоки забранрни за рекламиране.
Не могат да бъдат спонсорирани новини с изключение на спортните новини.
Спонсорът няма право да оказва влияние върху съдържанието на спонсорираното предаване.
Спонсорираните предавания не могат да призовават към продажба, купуване на стоки на спонсора. Името на спонсора се споменава само в началото и/или края на предаването.



ТЕМА 11
Лицензиране и регистряция

I. Лицензиране на радио и телевизионни оператори.
Радио и телевизионната дейност, чрез използване на дълекосъобщителни мрежи за наземно радиоразпръскване, се осъществява въз основа на лицензия издадена от СЕМ. За нея могат да кандидатстват еднолични търговци и юридически лица. Те следва да са регистрирани по българското законодателство.
На лицензия подлежат също БНТ и БНР, само че без търг или конкурс.
За издаване на лицензия не могат да кандидатстват лица, на които е отказано или отнето разрешение за извършване на застрахователна дейност, както и лица, които не могат да докажат произхода на имуществото си, както и лица обявени в несъстоятелност. Не могат да кандидатстват лица, които осъществяват охранителна дейност.
Всички тези обстоятелства се доказват пред СЕМ с документи и декларации.
Лицензията е лична.
При предоставяне на документи за получаване на лицензии кандидатите декларират, че не притежават дялове, акции или друг тип права за участие в други медии над допустимия размер според антимонополното законодателство.
Лицензията се издава за срок от 15 г., той може да бъде продължен, но за не повече от 25 г.
Лицензията за радио и телевизионна дейност съдържа:
1. Наименованието на оператора.
2. Вида дейност (обществена или търговска).
3. Начална дата за разпространение на програмата.
4. Обхват на разпространение (национален, регионален или местен).
5. Срок на лицензията.
6. Технически и други изисквания към програмите.
Ред за издаване на лицензия:
Кандидатите за лицензии подават писмени заявления до СЕМ. Към него прилагат:
ü Учредителен акт или удостоверение за съдебна регистрация.
ü Удостоверение, че не се дължат данъци и осигуровки.
ü Предложения за способ за разпространение на програмите.
ü Декларация за обстоятелствата по чл.108.
ü Доказателства за финансовата възможност.
ü Програмен проект, програмна концепция, програмна схема и списък на допълнителни услуги.
ü Доказателства за търговски и отстъпени авторски права.
СЕМ извършва проверка за редовността на тези документи, при констатиране на пропуск се дава 7 дневен срок за неговото поправяне.
II. Регистриране на радио и телевизионни оператори.
Лица, които желаят да създадат радио или телевизионна програма, за разпространение чрез технически способ различен от наземното радиоразпръскване, подлежат на регистрация.
Желаещите да се регистрират подават в СЕМ документи по чл.111 (учредителен акт, съдебна регистрация, технически способ, декларации, програмен проект, концепция и схема, други доказателства). Съветът се произнася с решение в 14-дневен срок.
Решението съдържа:
1) Наименование на оператора.
2) Наименование на програмата.
3) Вида (обществена или търговска).
4) Начална дата на разпространение на програмата.
Регистрираният е длъжен да уведоми СЕМ за промяна в обстоятелствата.
Регистрацията е безсрочна.

ТЕМА 12
Етичен кодекс на журналистите

Неотменното право на човека на информация, свобода на словото и критика, неотменното право на обществото да бъде осведомявано за факти и мнения са в основата на правата и задълженията на журналиста.
Тези правила (комплексът от права и задължения) могат да бъдат обособени в 5 групи:
1. Журналистът не трябва да допуска негови произведения да способстват за противопоставяне на хора по расов, етнически, верски или съсловен признак. Той е длъжен да не използва квалификации, засягащи човешкото достойнство и да отстоява правото на отговор в същото място и в същото програмно време. Не трябва да допуска негови материали да се представят в изопъчен вид, както и да се деформира истината. Длъжен е да съобщава само факти, които са му известни.
2. Журналистът е длъжен да не използва свободата на словото с користна цел, за уреждане на лични взаимоотношения, за облагодетелстване под каквато и да е форма, както е длъжен да не използва името и професията си за реклама и търговски цели.
3. Журналистът не трябва да използва нечестни средства за набавяне на информация, не трябва да нарушава личната тайна. Журналистът не трябва да плагиатства и задължително да цитира автора на използваното от него произведение. Той не трябва да действа във вреда на информатора си и да не злоупотребява с искренността и страданието на хората.
4. Журналистът не приема задачи несъвместими с професионалното му достойнство. Той не трябва да пречи на свой колега при събиране на информация.
5. Журналистите не се поставя в услуга на службите за сигурност.