Банково право - лекции, част 1

2. БАНКОВА СИСТЕМА НОРМАТИВНО /ПРАВНО/ РЕГЛАМЕНТИРАНЕ
2.1 Същност и функции
Съвременните банки се намират в органична връзка и зависимост по между си. Те образуват една съвкупност . едно цяло, т.е. представляват банковата система. Именно съвкупността от банки и банкоподобни институции, който съществуват и функционират в дадено стопанство, дава представа за неговата банкова система. Тази система не е една стройна система с определен състав и структури. Всяка една от съставните и структури заема точно определено място в тази система. свързана е по определен начин с останалите банки и играе определена роля в стопанския и погледнато в исторически план определя появата на банките и банковото дело, различните периоди в средата на настоящото столетие по своя характер специфика банковите системи са многозвени. Отделните банки и банкоподобни институции са се намирали в точно определени връзки помежду си, но тези връзки са предимно хоризонтални. Липсва ясно изразена йерархическа взаимно зависимост" между отделните звена на банковата система.Едва през втората половина на века постепенно започва да се формира и да се утвърждава като господстваща наречената двузвенна банкова система.характерно за тази система е че има изразена
поставена емисионната банка, която единствено има право да емитера в оборота националната па­ричка единица. Дейността на съвременните емисионни банки обаче съвсем не се ограничава с емисията на банкнотите. Обикновено във всяка страна има по една емисионна банка. Тя най-често е държавна банка и играе ролята на касиер на държавата и "банка на банките".Второто звено в системата са обслужващите банки или търговските банки, както и банкоподобния версални, или специализирани в зависимост от характера на операциите които извършват. В страните с развита пазарна икономика съществуват и банкоподобни" институции. Така се наричат "тези институции , които не извършват пълния набор от операции.Съгласно определението дадено от Комисията по унификация и банкови стандарти /КУБС/банките са такива търговски предприятия които са получили пълен лиценз за извършване на банкови операции а други финансови институции са търговски предприятия . които са получили лиценз за извършване на. някой банкови операции, но без правото да набират всякакъв вид влогове
/депозити/
БАНКОВАТА СИСТЕМА В СТРАНАТА
а/ БНБ
б/ Търговски банки
Българска народна банка /БНБ/ е централна банка на Република България и за своята дейност се отчита пред Народното събрание.Основните задачи на БНБ, съгласно закона за БНБ. са да въздейства за подържане на стабилността на националната парична единица чрез провеждане парична и кредитна политика и да съдейства за създаването и функционирането на ефективни платежни механизми, да емитира банкноти в страната/като изключително право/ и да регулира и контролира дейността на другите банки с оглед
стабилността на банковата система.за органите за управление на БНБ са управителен съвет и трима подуправители, избрани за ръководители на основните управления съгласно закона на БНБ чл.9 основни управления на Емисионно Банково и Банков надзор /Валутен борд трябва да поддържа пълно валутно покритие на обща сума на паричните задължения на БНБ като предприема; действия за ефективно управление на валутните активи на банката.Тази задача емисионното управление ще изпълнява при спазване на следните правила:
-левовите задължения ще се купуват или продават по фиксиран валутен курс на резервната валута /ДМ/
-левовите задължения ще се обменят едно към едно от депозитите в емисионното управление.
-всеки валутен депозит ще съответства на високо-качествени активи в чужда валута в същото изражение.
-всички останали валутни резерви ще бъдат активи деномикирани в резервна валута, или ще бъде злато от резерва.
-лихвените проценти ще бъдат определени от управителния съвет на база лихвите, получени от съответните валутна активи -няма да се отпускат кредити на лица имащи сметки ще управлява валутния резерв на банката и златото от вътрешния резерв.
Банковото управление трябва да осигури доверие в ликвидността на банковата система и ефективното функциониране на финансовите пазари. Банковото управление може да предостави кредити на правителството само при определени условия. съгласувани с МВФ Международния Валутен Надзорът върху банковата система се осъществява от управление "Банков надзор". Това управление- установява и въвежда в действие надзорни функции и ефективни проверки на място. Освен проучването на платежоспособността и рисковите позиции на банките, управлението ще наблюдава ликвидността на търговските банки и ще дава мнение пред управителния съвет за ликвидна подкрепа при условие на минимален риск.Търговските банки са акционерни дружества, които извършват публично привличане на влогове и използват привлечени средства на кредити и инвестиции за своя сметка и на собствен риск. Съгласно Закона за банките те могат да извършват следните търговски сделки:
- покупка на менителници и записки заповеди сделки с чуждестранни сродства за плащане и благородни метали.
- сделки с ценни книжа и съхранение и управление на ценни книжа.
- гаранционни сделки.
- операции по безкасови плащания.
- финансов лизинг,
- придобиване и управление на дялови участия.
-други сделки определени от БНБ
дружества и за тях се прилагат изискванията на Търговския закон. На територията на страната банките могат да откриват повече от един клон в същото населено място.банкова дейност се изисква писмено разрешение /лицензия / издадено от БНБ. за което институцията следва да представи пълен набор от документи. БНБ извършва необходимите проучвания и проверки относно верността на посочените данни и искането за издаване на лицензия и в срок от 6 месеца уведомява заявителя за намерението да уважи или откаже искането за лицензия. БНБ може да отнеме лицензията за извършване на банкова дейност поради неплатежоспособност, при неспазване на определени със Закона условия, при нарушаване на изискванията и правилата установени и приети. с наредба на БНБ.В съвременния свят се наблюдава голямо разнообразие на банки и банкоподобни институции. Те могат да бъдат класифицирани и изучавани според различни признаци.Според мястото на банките в икономиката и характера на основната им дейност различаваме:
-емисионни банки
-обслужващи, или търговски банки
обслужващи или търговски банки
.Дейността на емисионните банки обаче не се ограничава само с емисията на банкноти. Обикновено във всяка страна има една-единствена емисионна банка.Тази банка най-често е държавна и играе ролята на касиер на държавата и банка на банките.Търговските /или обслужващите/банки са такива институции които пряко извършват парично- кредитното обслужвано на физическите и юридическите лица-банкови клиенти.В страните с развита пазарна Икономика съществуват и така наречените "банкоподобни• институции.Обикновено те нямат пълен банков лиценз, но извършват определени банкови операции. Банкоподобни институции са спестовно-кредитните асоциации, кредитните съюзи, инвестиционните тръстове.застрахователните компании.пенсионите фондове и др. подобни.
В зависимост от формата на собственост на техния капитал банките биват:
-държавни банки
- частни банки
-акционерни банки
-кооперативни банки
В зависимост от обхвата на предлаганите парично-кредитни услуги банките биват:
-уневерсални - специалицирани
Според юридическия им статут различаваме:
публично правни учреждения - акционерни или командитни д-ва с акции
-еднолични фирми или събирателни дружества В зависимост от това дали банките имат или нямат развита клонова мрежа различаваме:
-банки с филиали
-банки без филиали
Банките могат да бъдат класифицирани и в зависимост от характера и срока на извършваните от тях кредитни операции. Банките, които отпускат средно срочни и дългосрочни кредити на своите клиенти, обикновено се наричат инвестиционни.
2.3.. БАНКОВИ ОПЕРАЦИИ
Съвременните банки предлагат на пазара и извършват богат избор от парично- кредитни и финансови услуги на своите клиенти. Всички тези услуги са свързани на практика с осъществяването на определени банкови операции.Въпреки голямата им разнообразие банковите операции могат да бъдат разграничени на три основни групи:
- пасивни операции -активни операции - посреднически /комисионни операции/
Това подреждане на основните групи банкови операции е традиционно и съвсем естествено. То съответствува на историческата логика на възникването и развитието на тези операции.Днес обаче според тяхната роля и значимост на първо място трябва да поставим активните операции.пасивните банкови операции са свързани с процеса на привличане на пари и парични капитали в банките. Чрез тях съвременните банки си осигуряват необходимите за дейността си капитали. Тук банките се проявяват като длъжници заематели кредитополучатели спрямо своите клиенти Благодарение на пасивните операции на банките в тях се концентрира преобладаващата част от парите и паричните капитали на обществото Това дава възможност те да бъдат максимално ефективно използувани в стопанския оборот.Пасивните банкови операции могат да се разграничават на няколко основни групи.По - съществените от тях са:
- операции., свързана с формирането на собствени средства на банките
- операции по привличането на средства на банковите клиенти
- емисия на платежните средства
Първата група пасивни банкови а свързани с формирането на основните средства на банките.За да функционира една банка.тя трябва да разполага с определена величина собствен капитал.Обикновено този въпрос се урежда по законодателен път.Най-често се регламентира минимално необходимата величина на собствените средата /капитал/.а понякога и на допълнителния и резервния капитал.Така например, от месец май 1992г. у нас минимално необходимият капитал,за да може една банка да извършва дейност в страната е 200мил.лева/непълен лиценз/, а за пълен лиценз.включващ и опериране с чужбина, са необходими 500мил. лева / 1995г съответно 450 и 300млн.лева/.
Делът на собствените средства в общия обем от ресурси с който разполага една банка е минимален Той на надвишава 10%, Тъй като преобладаващата част от съвременните банки са акционерни дружества,набирането на собствен капитал става чрез емисията на ценни книжа. Привлечените средства са преобладаващата част от банковия капитал. Те са над 90% от банковите пасиви
Поради това операциите по тяхното привличане заемат определящо място в пасивните операции на банките.Тук на първо място са разнообразните влогови и. депозитни операции на банките.Основните видове депозити са тези "на виждане"наречени често и "чекови депозити",и срочните депозити.Важно място имат и операциите по набиране на средства от между банковият пазар,
Емисията на банкноти е също така типично пасивна банкова операция.Тя е характерна за емисионните банки.Чрез нея се увеличава количеството на така наречените"централни пари" и разбира се общата паричка маса в оборота.
Активни операции
Активните банкови операции са такива операции, посредством които банките пласират или реализират концентрираните в тях парични и капиталови ресурси. Наричат се "активни"защото характеризират активното присъствие и участие на банките в стопанските и социални процеси.Активните операции на банките осигуряват основната част от техните доходи. Основните групи активни операции на съвременните банки са:
-инвестиции в ценни книжа
Докато при кредитните операции на банките съществуват сериозни проблеми по отношение на банките тяхното разбиране при банковите инвестиции в ценни книжа не е така. Банките днес не само отпускат множество и разностранни кредити на своите клиенти но те закупуват и дългосрочни ценни книжа на проспериращите частни и държавни фирми. Целта на тези операции е получаването на допълнителен доход подобряване на банковата ликвидност и минимизиране на рисковете от инфлационно обезпечаване на паричната единица
Комисионни операции
Посредническите, или комисионните операции са третият основен вид банкови услуги.При тях банките рядко ангажират собствени средства или капитали. Банките извършват посреднически услуги на своите клиенти.срещу което получават доходи, под формата на такси и комисионни.Най-типичните посреднически или комисионни операции на съвременните банки са:
-преводни операции, акредитивни и инкасови операции
- емисия.покупко-продажба и съхраняване на ценности,ценни книжа и валута за сметка на своите клиенти
- доверителни операции,свързани с управление на капитали.по поръчка на клиенти
-извършване на анализи,прогнози и информационно обслужване между банковите операции съществува непосредствена зависимост.Активните и пасивните операции на банките се намират в постоянна взаимна връзка и зависимост.В известни периоди доминиращи са били пасивните операции.Те са определяли и величината на активните операции. В съвременното банково дело има активни операции които са водещи
Място и роля на Централните банки в националното стопанство и в международния обмен
Централните банки са независими, самостоятелни институции, които координират, контролират и влияят върху дейността на всички други банки. Обособяването им е станало по два начина. Първият е т; нар. еволюционен. При него една от най- добрите Търговски банки се обособява като институция, на която е възложено да извършва емисия на банкноти и монети и да регулира дейността на всички търговски банки. Това обособяване става бавно, постепенно, без намеса на законодателната власт. То е резултат от естествената специализация между съществуващите Търговски банки. По този начин са създадени банките през миналия век. В началото на двадесети век Националните банки се създават в държавите, в които не е имало такива по законодателен път. Със закон от Парламента се възлага па определена Търговска банка да бъде емисионен център на държавата, т е. Да пуска в обръщение нови банкноти и монети. В резултат и на двата метода - еволюционния и законодателния, в държавите с пазарна икономика се създават Централни банки, чиято роля за развитието на икономиката, за провеждане на антиинфлационна политика и за поддържане на стабилна покупателна способност на националната парична единица е изключително голяма.
От дейността на новосформираните Национални банки зависи не само финансовото състояние на, но и ефективността на инвестициите, тъй като един от най-съществените източници на финансови ресурси, използвани за инвестиране са банковите кредити. От дейността на Националните банки зависи също така и състоянието и тенденциите на паричния и капиталов пазар. Паричният пазар е валутен, кредитен. Значително е въздействието на Националната банка върху преструктурирането на икономиката. Това става чрез пренасочване на кредитни ресурси от един отрасъл в друг, от един регион в друг, С това банката оказва влияние върху равнището, структурата и динамиката на доходите на отделните социални слоеве. Много е важно и не може да. не се спомене взаимоотношенията на Централната банка с държавата. Те са сложни, многообразни и двупосочни, а именно:и Държавата е клиент на Централната банка както всички други нейни клиенти. Държавата е длъжник на банката, когато е получила заеми от нея. Всяка държава има нужда от заеми, за да изпълнява своите функции и в частност за да балансира своя бюджет, когато приходите са по - големи от разходите, и Всяка държава има нужда от дългосрочни н краткосрочни кредити. За целта тя ползва кредит от Централната банка или от чуждестранни банки и финансови институции. н Централната банка обслужва текущо касовото изпълнение на държавния бюджет. За целта тя открива при себе си сметки на името на държавата, по които постъпват отделните видове бюджетни приходи - данъчни и не данъчни. За всеки бюджетен приходоизточник се открива отделна сметка. Наред с тези сметки за приходите Централната банка открива разходни банкови сметки. Те се наричат текущи банкови сметки, по които се отчитат отделните видове разходи. Поради това твърде популярен е изразът, че Централната банка е касиер на държавата.
• Централната банка има определени права и задължения по управление и съхраняване на златните и валутни резерви на страната. В трезора на Централната банка се съхранява монетарното злато и на банката е предоставено правото да се разпорежда с него. Със закон държавата е предоставила правото на Централната банка да изкупи злато и златни продукти, да ги изнася в чужбина и т. н. За да бъде в състояние да осъществява възложените от държавата функции, със закон се гарантира самостоятелността и независимостта на Централната банка от изпълнителното власт и з частност от правителството. Това означава, че Централната банка не е подчинена на правителството, а единствено на парламента. През настоящия век е характерна следната тенденция Националните банки, които бяха частни банки, акционерни дружества постепенно се одържавиха, т. е. Извърши се национализиране на тези банки. Този процес започна след края на първата световна война и завърши след края на Втората световна война. Националната банка на Канада е национализирана през 1938 г., на Германия - 1939 г, на Япония по време на Втората световна война - 1942 г., Националната банка на Англия става държавна през 1946 г., а в Австрия през 1960 г. Процесът на одържавяване на Националните банки се дължи на това, че в качеството си на държавна банка тя, по-пълноценно изпълнява възложените, от държавата функции. Това е резултат и от интеграционните процеси в икономиките на европейските държави.-Тези процеси намират израз в това, че през март 1957 г. С Римския договор се създаде Общия пазар, в който членуваха шест европейски държави Понастоящем това е Европейският съюз, в който членуват петнадесет държави. Интеграцията започва най - напред във валутната система, банковото дело, митата и данъците. В резултат на тази интеграция са създадени Международния валутен фонд.. Световната банка; приета е единна митническа тарифа, изградена с европейска валутна система и европейска парична единица.
3.Обособяване на Централната банка като независима финансова институция,изпълняваща обособени функции и, задачи".
3.1 Статут и функции, на централната банка Централната банка представлява независима финансова институция, която изпълнява специфични, обособени функции и задачи. Тя е кредитор от последна инстанция" за Търговските банки. Чрез кредитите, предоставяни от Централната банка на съответните Търговски банки се преодолява тяхната неплатежоспособност, неликвидност. Нарича се кредитор от последна инстанция, защото Централната банка рефинансира Търговските банки, когато други кредитни институции не им предоставят кредити, а физическите и юридическите лица ограничават паричните средства, дадени на влог или на депозит в банката. Централната банка не само кредитира при необходимост Търговските банки, но и координира тяхната дейност, издава наредби и други нормативни документи, инструкции и методики, задължителни за Търговските банки.
Централната банка е оторизирана със закон да дава и отнема лиценз на съответната Търговска банка, както и да изпраща квестори, които да управляват банката, когато тя е неплатежоспособна и с влошена -ликвидност. Централната банка осигурява предварителен, текущ и последващ контрол върху текущата дейност на всяка Търговска банка. В структурата на всяка Централна банка има обособено административно звено, наречено банков надзор, което упражнява контрол върху Търговските банки, изисква периодична отчетност,анализира тази отчетност и взема решения, задължителни за всяка Търговска банка. Най - старият метод за регулиране на паричното обръщение, използван от банките още през деветнадесети век, е сконтовата политика. Чрез този метод се оказва глобално, косвено влияние върху дейността на търговските банки и обслужваните от тях стопански субекти. Сконтовата политика се изразява в следното :
1. Сконтиране, т. е. Изкупуване преди падежа на търговските ценни книжа.
2. Менителници и записна заповед, намиращи се във физически и юридически лица по цена, по - ниска от тяхната стойност. Повторната продажба на ценните книжа от Търговските банки на Централната банка по цена по -ниска от цената, по която са изкупени, се нарича ресконтиране. Разликата между стойността на ценните книжа и цената, по която се сконтират и ресконтират се нарича сконто или дисконт. Тази разлика, отнесена към стойността на ценната книга формира дисконтовия %. По своята същност този процент е намаление от стойността на ценната книга, за да се определи цената, по която се продават. Когато сконтовият процент е голям, притежателите на ценни книжа нямат интерес да ги продават^ а когато сконтовият процент е по - малък, притежателите на ценни книжа са заинтересовани да ги продадат преди падежа им.
С увеличаване или намаляване на сконтовия процент Централната банка се стреми да увеличава или намалява масата на парите в обръщение, т. е. Банката провежда сконтова политика, която се изразява в следното ; когато трябва да се увеличи масата на парите в обръщение и се активизира стопанската дейност с цел да се постигне икономически ръст без да се пораждат инфлационни процеси, Централната банка дава свежи пари на Търговските банки, а те от своя страна чрез кредити на стопанските субекти. Това даване на свежи пари става чрез намаляване на сконтовия процент и изкупуване на възможно повече ценни книжа, намиращи се в стопанските субекти. В резултат на това ценните книжа стават актив на Търговските банки, а предприятията получават пари като актив по текуща сметка. При инфлация Централната банка изтегля част от парите в обръщение, като увеличава сконтовия процент и прави неизгодно продаването на ценни книжа преди падежа им. Сконтовата политика не е много ефективна като форма за регулиране на парите. Чрез сконтовата политика Централната банка оказва косвено влияние върху търсенето и предлагането на парично - кредитни ресурси. Това влияние е универсално, абстрактно. Насочено е към всички субекти. Сконтовият процент е единен и се отнася за всички, които имат ценни книжа. В резултат на това чрез сконтовата политика се постига само глобално равновесие на кредитния пазар. При това равновесие едни Търговски банки имат излишък на парични ресурси, а други - недостиг. Поради този недостатък Централните банка понастоящем сконтовата политика, но не самостоятелно, а в съчетание с други методи. Сравнително по - нов метод е извършването на операции на открития пазар за регулиране масата на парите в обръщение. Изразява се в покупка или продажба на- ценни книжа, извършвани от Централната банка. При продажба на ценни книжа се извършва изтегляне на пари от паричното обръщение. Физическите и. юридическите лица, закупили ценни книжа намаляват своите парични ресурси - те постъпват в Централната банка, а с това се намаляват парите в обръщение. При изкупуване от страна на Централната банка на ценни книжа, притежавани от физически и юридически лица се увеличават парите в обръщение и паричната маса се привежда в съответствие с повишеното търсене. Този метод е по - гъвкав и поради това се използва твърде широко от Централните банки, в т. ч. и от БНБ. Централните банки предпочитат да участва държавни ценни книжа, които са краткосрочни или дългосрочни (облигации). Държавните ценни книжа са предпочитани в сравнение с корпоративните, защото рискът при тях е по - малък, а доходът гарантира. по - голям. Това не означава, че Централните банки продават или купуват само държавни ценни книжа, за да увеличат или намалят парите в обръщение. За целта те изкупуват и други ценни книжа, емитирани от общини, фирми. Централните банки участват пряко на първичния и вторичен капиталов пазар,като продавачи или купувачи на ценни книжа, държавни ценни книжа или свои собствени ценни книжа, емитирани от банката. Този метод на регулиране е въведен за първи път от Федералната резервна система на Америка.
Съществуват задължителни минимални резерви, които всяка Търговска банка внася в Централната банка. Те са средство за ограничаване на кредитните ресурси и кредитната активност на Търговските банки. С размера на задължителните минимални резерви, които всяка банка трябва да внесе в Централната банка се намаляват парите в обръщение. Сумата на
задължителните резерви се определя-в % от сумата, която има Търговската банка. Този процент се утвърждава, увеличава или намалява от Централната банка. Това означава, че всяка Търговска банка трябва да задели определена част от привлечените при нея под форма на влогове и депозити и да ги приведе в Централната банка като задължителен резерв. Търговската банка трябва така да използва привлечените средства след заделянето на една част от тях като резерв, че с дохода от тези средства да покрие и разхода за лихви и за тази част от депозитите, която е блокирана под формата на допълнителни резерви. С увеличаване норматива на задължителните резерви относително по - голяма част от ресурсите се блокират под формата на резерв, който се съхранява в Централната банка. С промяна на норматива Централната банка влияе върху количеството на парите в обръщение. Нормативът за задължителните резерви е по - голям за безсрочните влогове, тъй като и рискът при тях е по - голям и по - малък спрямо срочните влогове. В редица държави задължителните минимални резерви се определят чрез норматив в % върху сумата на предоставените кредити или върху общата сума на активите на банката. Най - широко се използва нормативът върху сумата на влоговете - 10 % се блокират.
Ако Търговската банка не внесе цялата сума, плаща наказателна лихва в полза на Централната банка. Задължителните резерви по принцип не се олихвяват или се олихвяват с минимална лихва. .На практика съвременните Централни банки използват едновременно и трите метода за регулиране на паричното обръщение. Това става по следния начин
-При възникване на инфлационни процеси при повече пари в обръщение, водещи до предлагане на повече пари н по - малко търсене на парички пазар , Централната, банка, за да намали парите в обръщение прави следното : повишава сконтовия %, за да ограничи сконтовите операции, завишава норматива за задължителните резерви, за да изтегли повече парични ресурси от Търговските банки, с което ги кара да вдигнат лихвения % за кредити. Централната банка активизира, продажбите на ценни книжа, с които продажби изтегля пари от обръщение. Целта е чрез трите метода да се намалят парите в каналите за парично обръщение и да се намалят кредитите, давани от Търговските банки.
-При стагнация на икономиката, при недостиг на парични ресурси и повишено търсене на пари за инвестиции Централната банка провежда парична политика, чрез която увеличава парите в обръщение. Намалява се сконтовия %, т. е. Изкупуват се ценните книжа и се увеличават парите в предприятията. Намалява се и нормативът за задължителните резерви -по - голяма част :от средствата остават в банките и те могат да дават -повече кредити. Централната банка изкупува ценни книжа, които са в населението и фирмите.
Наред с посочените класически методи за регулиране на паричната маса Централните банки използват и допълнителни методи :
-определяне на максималния лимит на депозитните средства в банката;
-определяне на кредитни тавани, индивидуално за кредити;
-Централната банка използва и административни методи и ограничения, чрез които се регулира дейността на Търговските банки. Тези методи се използват обикновено в кризисна ситуация, отнасяща се за държавата и икономиката като цяло или отнасяща се за Търговска банка, изпаднала в несъстоятелност. "Административните методи се използват наравно с другите методи.
Светът се върти около парите, те са много важни, защото въртят търговията. Парите са общоприето средство за размяна :на стоки и услуги и за погасяване на договори. Те са всеобщ еквивалент, т.е. всичко може да се получи с помощта на парите. Парите са другото наименование на пазарната икономика, а банките са институциите на пазарната икономика. Думата пари произлиза от ресиs, което означава добитък и идва от времето, когато функцията на парите се е изпълнявала от размяната на стоки, главно добитък.
3.2 Определяне количеството на парите, необходими за паричното-стоково обръщение от Централната банка,
Функции на парите:
1. Парите са сметна единица за измерване на стойността, т.е. за определяне и сравняване на цените на отделните стоки. Тази функция се нарича още разчетно средство, средство за пресмятане, мерна единица, мярка на стойността. За да могат парите да изпълняват своята функция те трябва да имат собствена стойност, т.е. те трябва да притежават същата субстанция, каквато притежават всички други стоки. Това е така тъй като не може един инструмент да определя някакво качество или да измерва някакво качество, ако самият този инструмент не притежава това качество.
Собствена стойност са имали истинските пари (златото), съвременните пари нямат собствена стойност или ако имат, тя от икономическа гледна точка е нищожна стойност.
Тази функция се изпълнява първо от златото, кюлчета, но те трудно се раздробявали, затова се преминало към златни монети, Названието монета идва от първия "монетен двор" – в Рим на един площад, на който е имало храм на богинята " II МONA".Златните пари създавали известна трудност. Проблемът е бил как стойността и цените на стоките изразени в един вид валута, да се приравняват към друг вид валута, т.е. проблемът е бил в приравняване на. стойностите на националните и чуждестранни монети. Този проблем се решава с появата на Националните банки и така тази функция се изпълнява от златни пари хилядолетия напред.
Свойства на златните монети:
а) портативност - в малък обем се съдържа голяма стойност и по такъв начин голяма покупателна сила, може да се пренася лесно на големи разстояния;
б) стабилност на стойността - златото има стабилна стойност, не му влияят атмосферните условия - топлина, влага, окисляване, не влиза з химически реакции с други
з) еднородност златото е почти еднакво във всички географски ширини;
г) делимост - дели се на равни части.
По-нататък се появяват банкнотите и с тяхната поява не са се създавали големи проблеми в обръщението. Банкнотата нямала собствена стойност (златото има), но въпреки това тя имала представителна стойност, поради това, че е представител на златото. Това колко злато ще се сменя срещу банкнотите е решавало правителството.
Съвременните пари нямат нито собствена, нито представителна стойност. Те имат покупателна сила, която се обуславя от количеството на пари намиращи се в обръщение съпоставени с количеството на стоките и услугите, подлежащи на реализация. Това подсказва, че Държавата трябва да
регулира количеството на парите в обръщение с цел да ги предпазва от обезценяване (инфлация).
2. Парите са общоприето средство за размяна, т.е. те са посредник в размяната - стока-пари-стока - тази функция намалява разходите в обръщението. Характерно за тази функция е, че парите непрекъснато се движат, непрекъснато преминават от ръка на ръка. С едно и също количество пари могат да бъдат извършени много на брой сделки и обратното малко на брой сделки.
3. Парите са общоприето платежно средство, т.е. средство за погасяване на задължения - тази функция възниква при сключване на кредитните сделки, т.е. при продажбата на стоките на кредит. При тези сделки плащанията не се извършват веднага, а се отлагат във времето. Тази функция е налице при плащане на данъци, глоби, работни заплати и до.
4. Парите са средство за натрупване, съхраняване пренасяне на стойности - когато се получат парите, те се изразходват в две направления:
- една част отива за закупуване на стоки и услуги;
- втора част отива за погасяване на дългове и задължения, ако има такива.
Но не всички пари отиват в тези две направления. Една част-, от парите се натрупват, т.е. се спестяват с цел извършване на бъдещи покупки на стоки и услуги и с цел погасяване на евентуално възникнали бъдещи задължения, за които текущия доход е недостатъчен.
Паричното обръщение е движението на парите във функцията им като средство за обръщение и като платежно средство. В тези две функции наличните пари обслужват реализацията на продукта. Паричното обръщение включва наличните парични средства в банкноти и монети в оборотните каси на банките, организации, дружества, учреждения и населението.
Наличните пари (банкноти и монети) са заместители - кредитни знаци на действителните пари - на златото, което е всеобщ еквивалент/­Държавата е определила със закон наименованието на паричната единица у нас - лев, неговите подразделения и златното му съдържание, а също и купюрите на паричните знаци в обръщение.
Банките са центрове, от които парите излизат и в които отново се връщат . Търговските банки са посредници между търсенето и предлагането на пари. Те изкупуват парите от тези, които ги предлагат и отново ги продават на предприемачите за инвестиране. Това става чрез:
1. Кредит на икономическите агенти.
2. Чрез подписка н покупка на съкровищни бонове, благодарение, на които дългът на бюджета се превръща в платежно средство.
3. Чрез покупка на чужда валута от износители и чужди притежатели.
По този начин платежните вземания от чужбина се трансформират в национални платежни средства, по този начин се увеличават парите в обръщение.
г/ Движение на парите в канала на паричното-обръщение.
Движението на паричното обръщение изразява средно колко пъти са извършени актове на покупки и продажби или колко последователни платежа са извършени с парите в обръщение през определен период.
Всеки паричен знак, намиращ се в обръщение, преминава през даден период през различни граждани и не е възможно да се определи това преминаване като числена величина. Като се има предвид, че пуснатите пари в обръщение са свързани със стоково покритие, има възможност да се определи движението на паричното обръщение чрез отношението между сумата от цените на всички стоки, подлежащи- на реализация през отчетния период и средния размер на парите в обръщение.
Значително по-точно се определя скоростта на паричното обръщение, като се приеме, че населението изразходва равномерно и пълноценно получените парични доходи през периода от първото до следващото получаване на паричните си възнаграждения.
Средният размер на паричното обръщение се получава като се раздели общия сбор на ежемесечните абсолютни размери на паричното обръщение на броя на дните в рища между две плащания на заплатите.
Движението на паричното обръщение през даден период се определя като пуснатата сума в обръщение се раздели на средния размер на паричното обръщение за същия период.
3.4. Емисия на пари в обръщение.
Еволюцията на паричната емисия се олицетворява в три етапа:
1. Етап на металическото парично обръщение - тогава са функционирали златни и сребърни монети, банките са разполагали с толкова пари, с колкото злато и сребро са
- притежавали, но срещу заплащане банките ги превръщали в
злато. Златото се продавало на частни лица.
2. Банкнотно-парично обръщение - банкнотите тогава имали 100% златно обезпечение, поради високото качество на парите. По късно златното обезпечение започва да намалява, което значи, че емисията на парите постепенно започва да е зависима от качеството на златото.
3. Съвременен етап на парична емисия - паричната емисия се усложнява, тъй като самото понятие пари се разширява. Днес под пари разбираме не само монетите, банкнотите, а и т. нар. квазитрапи - различни видове депозити, чекове, кредити.
Централните банки са класически инструмент за емисия на парите, но въпреки нова парите пуснати от централната банка намаляват почти колкото се увеличават безналичните пари - 3 канала:
1. Отпускане на кредит на Търговски банки.
2. Отпускане на кредит на държавата за покриване на дефицита. Тази практика в България съществува от дълго време, но от 3 години насам Централната банка не предоставя кредит за погасяване на дефицита.
3. Покупка на валута от частни лица. Съвременната парична емисия има две части:
1. Класическа или традиционна парична емисия осъществява се от Националната банка по посочените три начина.
2. Депозитно-кредитна парична емисия - тя се извършва от Търговските банки чрез депозитно-кредитните операции.
3,5. Количество на парите в обръщение.
Количеството на парите в обръщение е свързано с функционирането им като средство за обръщение и като платежно средство.
Количеството на парите трябва да се регулира, но не винаги. Регулирането е една от главните задачи на Централната Банка, за да се поддържа покупателната сила на парите.
Парите в обръщение се делят на. две групи: паричен резерв - намират се в хранилищата на Централната Банка. Това са потенциални пари, едва когато се появи необходимост и излязат от хранилищата се превръщат в реални пари.Количеството на парите в обръщение зависи от съотношението между всички величини, които се изразяват със следното разменно уравнение:
М.V = Q.Р
М - номинално количество пари;
V - скорост на паричното обръщение
Q - количеството стоки и услуги, подлежащи на реализация;
Р - цените на тези услуги.
- 1 -
В основата на банковата система на всяка страна стои централната емисионна банка, която се нарича още банка на банките". За целите на държавното регулиране централната банка разполага с редица инструмента, по-важните, от които са:
1. Правото на банкнотна емисия
2. Дисконтова / реесконтна/ политика
3. Политика на открит пазар
4. Политика на минимални задължителни -резерви
5 . Политика на паричните вложения
3.5.1 ПРАВО НА БАНКНОТНА ЕМИСИЯ
Централната банка на всяка държава в частност и БНБ е единствената институция, която може да решава какво количество банкноти и на какви цени могат да се отпечатват, определя колко банкноти са на какви цени могат да се отпечатват поръчение . БН определя копюрния състав на парите в обръщение, а именно каква номинална стойност ще имат парите в колко на брой от тях ще бъдат .Обръщение, увеличаване на парите се нарича парична емисия. Пускането на пари в обръщение се извършва когато допълнителните пари са обезпечени с допълнително количество стоки и с ответното нарастване на валутния резерв на страната. в условията на валутен борд БНБ увеличава парите в обръщение само когато е на лице съответното увеличение на нейните валутни резерви Това е така, защото срещу допълнително пуснатите пари трябва да има и допълнително увеличение на валутния резерв за да "може обмяната на парите срещу германските марки да бъде при фиксиран курс. в противен случаи възниква финансова нестабилност, която се изразява в инфлация,-. необходимост да девалвира нова спрямо чуждестранните валути, т.е. една чуждестранна валута да се закупува с повече левове. Обезпечение на парите в обръщение БКБ осигурява не само с валутните си резерви, но и с резервите си в злато, сребро, платина и други благородни метали. За целта със закон е предоставено монополно право на БНБ да изкупува само тя и никой друг благородни метали.
- 2 -
Централните банки единствено притежават правото на банкнотна емисия. Така те се превръщат в рамките на държавата в източник на ликвидни средства пари от последна инстанция- В повечето страни законите за централната банка не предвиждат горна граница за банкнотна емисия Така от самия закон произтичат предпоставки за инфлационно парично обръщение. При определени условия парите могат да се емитират без съобразяване с реалните и нужди На банковото стопанството и в този случай банкнотната емисия има инфлационен арактер.
Най-старият метод за регулиране на количеството пари в обръщение е дисконтната или лихвената политика Под дисконтна политика се разбира създаването на условия от страна на централната банка за изкупуване на менителници и отпускане на кредит. Сконтовата политика се изразява в изкупуването /сконтирането / преди падежа на търговски Ц Книги - менителници и заповеди намиращи се във фискалната цена по ниска от стойността им. Разликата меду стойността на ценните книжа - менителници и запис на заповеди и цената, по която се сконтират се нарича сконто Тази разлика отнесена към стойността на ЦК формира сконтовия процент.
Когато сконтовия % е голям притежателите на ЦК нямат интерес да ги продават, а когато е по-нисък те са по-заинтересувани да ги продадат преди падежа им. и да ги превърнат за пари .С увеличението илинамалението на сконтовия процент, централната банка се стреми да увеличи или намали м.асата на пари в обръщение, т.е. банката провежда сконтова политика Когато трябва да се увеличи масата на пари в обръщение и да се постигне икономически ръст без да се пораждат инфлационни процеси централната банка дава на търговските банки свежи пари, които те от своя страна чрез кредити ги предоставят на стопански субекти, инвеститори.
Това става с намаляване на сконтовия процент и на възможно повече менителници, запис на заповеди v. други търговски ценни книжа в стопанските субекти или търговските банки.
Обратното е при инфлация - централните банки изтегля част от парите в обръщение като увеличава сконтовия про­цент прави негодно сконтирането им преди падеж м така не допуска да се увеличават .Сконтовия процент е единен за всички , които имат ценни книжа.
3.5. 2 ОПЕРАЦИИ НА ОТКРИТИЯ ПАЗАР
Това е по-нов метод- Политиката на открит, пазар означава пок.упко-продажба на ценни книжа от централната банка с цел оказване на влияние върху паричния и кредитния пазар . Тази политика има по-директен и по-бързодействащ ефект в сравнение с Дисконтната политика. Централната банка постига това с предоставянето на по-благоприятни от пазарните условия-например
по-благоприятен курс на търсене и предлагане на ценни книжа, по- благоприятни лихвени проценти от пазарните и др.При продажбата на Ценни книжа от централната банка / др.
При продажбата на Цени книжа от Централната банка се извършва изтегляне на пари от паричното обръщение. Когато физическите и юридически лица закупуват ценни книжа намаляват своите парични ресурси, които настъпват в централната банка.
При изкупуването на цени книжа от централната банка се извършва увеличаване на парите в обръщението
Централните банки предпочитат да участват на открития пазар като продавачи или. купувачи на държавни ценни кни­га. Държавните ценни книжа са предпочитани пред корпоративните /фирмените/ ценни книжа, защото риска при тях е по -малък а доходите от тях са гарантирани и много но-големи.
4 -
3.5.4 ПОЛИТИКА НА МИНИМАЛНИ ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ РЕЗЕРВИ
С размера на задължителните минимални резерви , които бс-/чку банки трябва да внесат в централната банка се намаляват пари те в обръщение. Сумата на задължителните резерви се определя в процент от сумата пари, която се намира по всички влогове на търговските банки- Този процент се увеличава или намалява от централната банка.
С увеличаването на норматива на задължителните резерви относително по-голяма част от ресурсите на търговските банки се блокират под формата на резерв, който се съхранява в централната банка. С промяната на норматива централната банка влияе върху количеството на пари в обръщение. Нормативът за задължителните резерви е по-голям, за безсрочните влогове тъп като риска при тях е по-голям.от банките или върху общата сума на активите с които разполага банката•
Задължителните резерви, които заделят банките не се олихвяват а в случаите когато се олихвяват това се прави. по минимална лихва .
ПОЛИТИКА НА ПАРИЧНИ ВЛОЖЕНИЯ
Това е политика на централната банка-, която се .провежда на основата на средствата за инвестиране в различни отрасли и производства, отделяни от държавния бюджет. Политиката на парички вложения има насърчаващ или ограничавал характер в зависимост от това как се предоставят и разпределят вложенията.
6 СЕЛЕКТИВНИ МЕТОДИ ИЗПОЛЗВАНИ ТЪРГОВСКИТЕ БАНКИ И НА СТОПАНСКИТЕ СУБЕКТИ1
Освен разгледаните класически .методи за регулиране на паричната маса централната банка използва и други допълнителни методи ;
1. Определяне на максимален лимит .на депозитните средства.
2. Определяне на кредитните тавани. Те са индивидуално за всяка търговска банка и за всеки вид кредит.
З. Определяне на тавани на лихвите в процент по депозитите. и кредитите.
4. Централната банка -използва и административни методи и ограничения чрез които регулира дейността на търговските банки . Тези методи се използват обикновено в кризисна ситуация или отнасяща се до търговска банка изпаднал в несъстоятелност
Всички посочени действия и средства на централната банка могат да имат ефективен резултат само ако се прилагат комплексно у в комбинация с редица други регулационни действия на държавата - данъци, цени, валутни курсове v до.
4. Статут и основни изисквания към БНБ ,
4 -1. Обши положения на БНБ, БНБ е банка на банките. Тя е централната банка на Република България. Тя е юридическо лице и води отчет за дейността си пред Народното събрание. Нейното седалище е в град София, но може да има клонове в страната и чужбина. Има, печат със своето наименование и с изображение на герба на Република България.Основната задача на БНБ е да въздейства за поддържане стабилността на националната парична единица чрез провеждане на парична и кредитна политика. БНБ има правото да емитира банкноти и монети в страната. БНБ контролира дейността на другите банки в страната за поддържане стабилността на банковата система и защита интересите на вложителите. БНБ може да изисква от другите банки да и предоставят всички документи и информация, както и да извършва съответни проверки. БНБ не може да разгласява и да предава на други лица получената информация, представляваща банкова или търговска тайна за банките и другите участници в паричния оборот и в кредитните отношения. Тя не може да участва организационно и финансово в международни организации, който имат за цел развитието на международното сътрудничество в областта на валутната, паричната и кредитна политика, както и да участва от свое име в тези организации, когато Република България има интерес. При определяне на паричната и кредитна политика БНБ и Министерски съвет се информират взаимно за своите намерения и действия.
4.8.Основен капитал и резерви
Основният капитал на БНБ е 20 милярда лева. За покриване на съмнителни и безнадеждни вземания банката формира провизии в определен от управителния съвет размер. .Към банката има създаден фонд "Резервен", който се образува от отчисления в размер 25/100 от годишното превишение на приходите над разходите на банката. Средствата от фонда се използват за покриване на загуби на банката. След отчисляване на сумата за фонда от годишното превишение на приходите над разходите на банката се заделят необходимите суми за фондове със специално предназначение, учредени по решение на управителния съвет. Отскокът от годишното превишение на проходите над разходите на банката се внася всяка година в приход на държавния бюджет в срок 4 месеца след края на финансовата година. Когато в баланса на БНБ сумата на активите и спадане под сумата на нейните задължения и на основния й капитал, министърът на финансите предоставя на банката прехвърляеми лихвоносни ценни книжа, издадени от Министерския съвет, на сума, необходима за покриване на недостига. Предоставените ценни книжа се изплащат от реализираното годишно превишение на приходите над разходите на банката преди отчисляването на суми за фонд "Резервен".
-4-. Структура и управление
В БНБ органите на управление се делят на :
- управителен съвет
- управител
- трима подуправители
Управителния съвет се •състои от седем члена: управители, трима подуправителя и трима други членове. Всички те са български граждани, имат високи нравствени качества и са изтъкнати професионалисти в сферата на икономиката, финансите и банковото дело. Управителя и подуправителя се избират от Народното събрание. другите трима члена се избират от: президента на републиката. Мандатът на членовете на управителния съвет е 6 години. Управителите и подуправителите не могат да извършват друга платена дейност, освен преподавателски или като членове на органите на дружествата, в който БНБ има участие или на международни организации във връзка с дейността й. другите трима члена на управителния съвет не могат да работят за банки или в изпълнителната власт. При встъпването си в длъжност, както и в края на всяка година,всеки член на управителния съвет представя пред света декларация за своето и на членовете на неговото семейство имуществено състояние и други делови интереси. Декларациите се съхраняват в специална книга при БНБ. При встъпването си в длъжност членовете полагат клетва да спазват законите, да съдействат за осъществяване на поверените на банката функции и да пазят банковата и търговска тайна. Управителя и подуправителите полагат клетва пред Народното събрание, а другите трима члена пред президента. Мандатът на член на управителния съвет се прекратява предсрочно когато:
- е подал оставка
- е във фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си повече от 6 месеца:
- с влязла в сила присъда му е наложено наказание лишаване от свобода за умишлено престъпление
- е обявен в несъстоятелност като ЕТ или неограничено отговорен съдружник в търговското дружество
-е бил член на управителен или контролен орган на дружество
Също така мандатът на член от управителния съвет може да бъде прекратен предсрочно когато:
- е установен о нарушение
- неучастие без основателни причини в три или повече последователни заседания на управителния съвет
- действие или бездействие, довело до неизпълнение на възложени с този закон задачи на БНБ.
Управителния съвет заседава най-много веднъж месечно. Той се свиква от управителя на банката или по искане най-малко на трима от членовете му чрез писмена покана. Заседанията се водят от управителя на банката,а в негово отсъствие - от определен от него подуправител. Съвета може да заседава, ако присъстват повече от половината от членовете му. На заседанията се :
- обсъждат и приемат основните насоки за дейността на банката
- приемат се нормативни актове по дейността на банката
- определят се лихвените проценти
- определят се процентите на минималните резерви, който
банките трябва да държат, и утвърждава условията и изискванията за изпълнението им.
- определя с наредби нормативите и изискванията за регулиране на банковата дейност
- приема правилника за дейността си
- приема решения за издаване на нови банкноти и монети и определя сроковете, след конто те престават да бъдат законно платежно средство
- приема решения за участие на БНБ в международни организации и в мероприятия и дейности, предприемани от такива организации
- открива и закрива клонове и представителства на банката
- обсъжда периодично отчетите за дейността на основните управления в банката
- взема решение за въвеждане и преустановяване на отделни дейности на банката
Решенията се приемат с мнозинство от присъстващите, но с не по-малко от 4 гласа. Управителят на БНБ ръководи и контролира дейността на банката с изключение на онези дейности,който са представени на подуправителите. Той може да предоставя упражняването на някой от правомощията си на други длъжностни лица.
В БНБ има три основни управления, всяко от който се ръководи от подуправител. В рамките на предоставените им компетенции със закон или нормативен акт подуправителите организират, ръководят и отговарят за дейността на ръководителите от тях управления.
Първото основно управление е "Емисионно" - неговата основна функция е да поддържа.пълно валутно покритие на сумата на паричните задължения на БНБ, като предприема необходимите действия за ефективно управление на международните валутни активи на банката.
Управление "Банково"осъществява функциите на кредитор от последна инстанция при условия. определени в този закон и в приетите от управителния съвет нормативни актове.
В управление "Банков надзор" надзорът върху банковата система се осъщетвява от подуправителя ръководещ това управление. При упражняване на надзорните си правомощия той прилага самостоятелно и независимо предвидените мерки за въздействие и санкции. Издаването и отнемането на лиценза за банкова дейност се извършва с акт на управителя по предложение на подуправителя.
Вътрешния контрол върху финансовата дейност на БНБ се осъществява от главен ревизор, избран от управителния съвет на банката, след одобрение на председателя на Сметната палата.
Главен ревизор:
- оценява качеството на системите за вътрешен контрол, тяхното функциониране, тяхната надежност и плътностт на информация.
- оценява ефективността от използването на средствата
- проверява адекватността на съществуващите системи за защита на активите
- проверява дали операциите със законите и другите нормативни актове на органите за управление на банката.
Парична единица (банкноти и монети) емитирана от БНБ при Валутен борд
В Р.България паричната единица е левът, разделен на сто стотинки. Само БНБ има изключителното право да пуска в о6ръщение банкноти н монети. Те са законно платежно средство п задължително се приемат за плащанията в пълната им номинална стойност. Номиналната стойност, формата, съдържанието и дизайнът на банкнотите и монетите се определят от управителния съвет. БНБ осигурява печатането на банкноти и сеченето на монети, както и опазването и съхранението на не пуснатите в обръщение банкноти и монети. Преди да пусне в обръщение нова банкнота или монета, банката обнародва в "Държавен вестник"и други средства за масова информация точното й описание. След като БНБ пусне в обръщение нова банкнота, може да извади от обръщение старите. Такива банкноти след изтичане на определения от банката срок се
-9-
ТЪРГОВСКИ БАНКИ и дейността им.
Спорел чл., зл, 1 от З Б, банката"е"юридическо лице, учредено като акционерно дружество, което получава разрешение при условията и по реда на този закон да извършва по занятие влогови, кредитни и други банкови сделки. Те по - правило работят със средства на вложителите и със заемни средства. От тях само незначителен процент са собствени ,средства на банките, с които те участват на банковия пазар. Търговските банки заемат централно място в националната икономика, Те обслужват вътрешните и външните разпращания, изпълнението на държавния бюджет. От тях зависи стабилността на националната парична единица.
Търговската банка е юридическо лице, което има изключителното право по занятия (тоест като търговец) да бъде влогонабирател на пари и на други ценности за управление, извършител на безкасови плащания, клиринг на чекови сметки и заемател на пари. Търговските банки са най
- универсалната финансова институция, разполагаща с най - много права. Разрешението (лицензията) за извършване на банкови сделки от банка дава възможност на юридическите лица, получили разрешението, да извършват всички видове банкови сделки 'по чл. 1, ал. 2 от 35. Това е така наречената универсална лицензия, - освен ако текстът на разрешението съдържа изрично ограничение 'за някои от тях (ограничена лицензия). За някои видове специфични видове банкова дейност се издава специално разрешение за банка (специална лицензия), е която изрично се упоменават конкретните видове-и начини за извършване на банкови сделки, техния обхват и особености. Разрешение за банка се издава на лице, което отговаря на условията и изискванията на банкова дейност, според 3Б и Наредба №2. Търговската банка с оглед особения предмет на дейност освен търговец е и публична институция - аргумент от чл. 64, ал. З от ТЗ .
. Видове търговски банки .
В зависимост от различните критерии делението на търговските банки бива:
1. Съобразно правно - организационната форма-. Според действащото търговско и банково право банката е юридическо лице, учредено като акционерно дружество или кооперативна организация (чл. 64 ал. З от ТЗ). Централната емисионна банка (БНБ) е публично правна институция - юридическо лице, за което има специална правна регламентация - Закона за БНБ„
2 . Съобразно осъщественият предмет на дейност и функции (предметно - функционален признак) :
- държавни, регионални и локални банки ;
- големи универсални ТБ ;
- спестовно кредитни каси ;
- ТБ извършващи управление на имущество ;
- ТБ извършващи външно -.икономически кредитно - разплащателни операции ;
- ТБ специализирани за търговия с ценни книжа и осъществяване на операции на фондовите борси ;
3. Съобразно срока на отпуснатите кредити :
- банки, които отпускат предимно краткосрочни кредити до една година ;
банки, които отпускат средно срочни кредити - от една до три години. Това са главно специализирани банки, които отпускат на по междинно финансиране на обекти с инвестиционно предназначение ;
- банки, които отпускат дългосрочни кредити. В тази група следва да се причислят основно ипотекарните банки .
4 . Съобразно вида на банковите сделки, които те сключват:
- ломбардни банки ~ отпускат кредити срещу залог на движими вещи ;
- сконтови банки - извършват всякакъв вид сделки с ценни книжа ;
- клирингови централни банки - извършват и организират разплащания . Обикновено се създават към борсите за обслужване на сделките, които се сключват там ;
- спестовни каси - у нас това е ДСК , регламентирана със ЗПДСК, която обслужва паричните спестявания на населението и жилищното кредитиране .
5.2. Учредяване на търговските банки .
Учредяването на банково дружество може да стане, чрез подписка и без подписка по реда и условията, предвидени в Търговският закон. Необходимо е също така получаване на разрешение от БНБ, така наречената лицензия за извършване на банкова дейност. Учредителите могат да бъдат най - малко две физически или юридически лица - чл. 159 ал. 1 от ТЗ. Единственото ограничение за учредителите е това, предвидено в чл. 160 ал. 2 от ТЗ - те не трябва- да са обявени в несъстоятелност. Учредяването на банковото дружество с подписка преминава през три стадия, а без подписка - през два. Учредителите изготвят и обнародват предложение за откриване на подписката. То има
писмена форма, като условие за неговата действителност и подписано от учредителите. Предложението за подписка има задължителен характер, като в него се уточнява размерът на капитала, броят на акциите и номиналната стойност на една акция, минималният размер на номиналната стойност на акциите, който трябва да бъде внесен при записването. Предложението за откриване на подписка е срочно и в него трябва да е определен крайният срок. Учредителите имат право да посочат в предложението преимуществата, които запазват за себе си при учредяване на банковото дружество. Това могат да бъдат : получаване на привилегировани учредителни акции, съответно запазване правото за назначаване на първия надзорен съвет, респективно съвет на ректорите със срок не повече от три години - аргумент чл. 223 ал. 2 от ТЗ ,
Според чл. 23 ал. 2 от ЗБ минимално необходимият внесен капитал при учредяване на банка не може да бъде по - малък от 10 милиона лева. Вноските срещу записаните акции до минимално необходимият капитал могат да бъдат само парични. Подписалите предложението имат задължение да направят вноски (чл. 188 ал. 1 от ТЗ), чийто сбор следва задължително да бъде равен или по - голям от 10 милиона лева .
Вторият стадий на учредяване на банково дружество обхваща правните действия, които трябва да се извършват на учредителното събрание. То се свиква от учредителите в двумесечен срок , след изтичане на срока на подписката или след записване на целия капитал. Ако този срок не е спазен, вносителите могат да си изтеглят обратно внесените от тях акции във -връзка със записаните акции - чл. 168 ал. З от ТЗ. Учредителното събрание е редовно, ако на него е представен поне половината от записания капитал и присъстват най - малко пет лица, записали акции. Взетите решения от това събрание обвързват валидно и всички останали лица, записали акции .
Третият стадий на учредяване предвижда вписване на банковото дружество в търговският регистър. Решението за вписване подлежи на обнародване в "Държавен вестник" (чл. 174 от ТЗ), от който момент сложният фактически състав на учредяване е завършен и банковото дружество започва своя правен живот. Освен задължителното съдържание на устава, предписано в чл. 174 от ТЗ, той трябва да съдържа и данни за банковите сделки, които банката ще извършва/ пълномощията за подписване и представляване на банката и данни за начина/ по който ще се извършва вътрешния контрол на банката - чл. 7 от ЗБ . •
Представителството на банковото дружество съдържа една -особеност. Според чл. 8 от ЗБ, банката се представлява съвместно от най - малко от две лица. Те не могат да възлагат цялостното представителство на един от тях. Поотделно те могат да упълномощават трети лица за извършване само на отделни действия. Тази особеност в представителството на банковите дружества се налага от специфичната функция, която те изпълняват на финансовият пазар. ,
Третият стадий, предвиждащ съдебна регистрация, задължително се предхожда от лицензиране на банката от БНБ. Проверката на обстоятелствата, които 5Н6 проверява при издаване на лицензията, предхожда проверката, която прави съдът на обстоятелствата, подлежащи на вписване. Според ЗБ БНБ може да откаже издаване на универсална лицензия и да даде такава за извършване само на една част от банковите сделки, изброени в чл. 1 ал. 2 от 36. Производството по издаване на разрешение за банкова дейност е административно по своята правна характеристика. То е уредено в чл. 15 - 19 от 35 и в наредба N92, издадена от БНБ по силата на - чл. 19 ал. 8 от 35 .
5.3.Управление на търговските банки
Банковите дружества могат да бъдат с едно степенна или двустепенна система на управление . При едно степенната система има само един постоянно действащ орган - съвет на директорите . При двустепенната система банковото дружество се представлява и управлява от управителен съвет, който извършва своята дейност под контрола на надзорен съвет. Членовете на управителния съвет се избират от надзорния съвет,, който може да ги заменя по всяко време чл. 241 ал. 2 от ТЗ. Техният мандат не може да бъде по.- дълъг от пет години. Изключение правят членовете на съвета на директорите и надзорния съвет, които в първите състави след учредяването се избират за срок от три години. За член на съвет може да бъде избирано физическо дееспособно лице. За членове на управителния съвет или на съвета на директорите не могат да се избират юридически лица - чл. 5 ал. З от 35. Подобна забрана няма за членовете на надзорния съвет – чл 10 ал. 2 от 35, Когато за член на надзорния съвет е избрано юридическо лице, то следва да определи свой представител, който ще упражнява правата и задълженията му в съвета И за двете системи на управление кръгът от правомощия на управителния съвет или на съвета на директорите се определя от общото събрание. Независимо от разпределянето на функциите по управлението между отделните членове, те носят солидарна и неограничена отговорност за настъпилите вреди на банката. Управителните органи вземат решения на заседание. Според чл. 238 ал. 1 от ТЗ необходимо е на заседанието да присъстват най - малко половината от членовете. Решенията на колективните органи се вземат с мнозинство, освен ако в устава не е предвидено друго. Според чл. 238 ал. З от ТЗ решенията могат да се вземат неприсъствено, ако това е предвидено в устава и всички членове са заявили писмено съгласието си за такъв начин на приемане на решението. Членовете на съветите дават задължително гаранция за своето управление в размер, определен от общото събрание на акционерите. Съгласно чл. 240 ал. 1 от ТЗ тази гаранция не трябва да бъде по - малко от тримесечното им брутно възнаграждение. Гаранцията може да се състои в депозирани акции или облигации на дружеството. Тя служи за обезпечение на банковото дружество, в случай че са му причинени вреди. Гаранцията се връща на лицата,след като бъдат освободени от отговорност от общото събрание . Лицата, които представляват банката , трябва да отговарят на изискванията, изброени в чл. 9 от 35. По - важните от тях са: да имат постоянно местожителство или постоянно местоживеене в страната, да имат висше образование, да притежават необходимия опит в банковото дело и да не са осъждани за умишлено престъпление от общ характер.
Особености на управителните органи при двустепенната система на управление :
Управителният съвет на банковото дружество се избира от надзорния съвет, а не от същото събрание на акционерите. Съставът му не може да надвишава девет души. Минималният му състав трябва да бъде от двама души, за да бъдат колективен орган. Не може да бъде член на управителен съвет лице, което е избрано за член на надзорен съвет - чл. 241 ал. З от ТЗ. Основно задължение на управителния съвет е да управлява и представлява банката .
Надзорен съвет - той се състои от три до седем членове. Избира между членовете си председател и заместник - председател. Надзорния съвет не участва в управлението на банковото дружество. Той има точно определени от закона правомощия, а именно :
- да свиква общо събрание на акционерите на банката (чл,223 ал. I от . ТЗ);
- да избира и освобождава членовете на управителния съвет и да определя тяхното възнаграждение ;
- да проверява годишния счетоводен отчет, доклада за дейността и
за разпределение на печалбата - чл. 250 от ТЗ ;
Топ няма право да спира действията на управителния съвет или да му нарежда извършване на определени действия. Надзорния съвет може да осъществява предварителен, текущ и последващ контрол върху дейността на управителния съвет на банката. Ефективна мярка на контрол е възможността надзорния съвет да освободи отделни членове или да подмени целия управителен съвет.
Особености при едностепенната система на управление .
Управлението се осъществява от съвет на директорите, който се състои от три до девет лица, избрани от общото събрание на акционерите. Съвета на директорите избира между своите членове : председател и заместник - председател. Управлението се възлага на двама членове на съвета - изпълнителни членове (директори) - чл. 224 ал. 4 от ТЗ и чл. 8 от 35. Те могат да бъдат сменяни по всяко време, Изпълнителните директори се задължават да докладват на председателя на съвета обстоятелствата, които са от съществено значение за дружеството - чл. 244 ал, 5 от ТЗ. Тези обстоятелства могат да бъдат -сключване на банкови сделки над определена стойност, важни управленски решения, предоставяне на кредити на търговски дружества , начин на обезпечения на тези кредити и други подобни .на търговската банка .Собственият капитал необходима предпоставка за правилното функциониране на търговската банка. Основно предназначение на собствения капитал е да гарантира интересите на кредиторите, както и да осигури ликвидност, достатъчна за изпълняване от страна на банката на паричните й задължения .
Размерът на собствения капитал не маже да бъде по - малък от 10 милиона лева и от 12% от рисковите активи на банката. Собствен капитал се нарича още капиталова база, която формира първичния капитал на банката и нейните допълнителни резерви .
Първичният капитал на търговската банка включва реално внесения капитал, общите капиталови резерви по смисъла на чл. 24 от 35 и други капиталови резерви с общо предназначение, 'образувани за сметка, на печалбата на банката след облагането й с данък върху печалбата. Допълнителните капитолови резерви на търговската банка включват преди всичко сумата на печалбите от текущата дейност на банката, обложена с данъци, която -подлежи на -резервите от преоценка на активите на банката и капиталовите резерви със специално предназначение - чл. 10 от Наредба №8 . Според чл. 9 от Наредба №8 за капиталовата адекватност на банките (ДВ , бр. 62/97) първичният капитал се образува от сбора на внесения капитал, фонд "Резервен". Централният компонент на първичния капитал е внесеният от акционерите капитал, Фонд "Резервен" (общите резерви на банката) е другият компонент, образуващ първичния капитал. За неговото формиране банката отделя най - малко 1/5 от печалбата, след облагането с дължините данъци и преди изплащането на дивиденти, докато средствата на фонда достигнат :1.25% от сбора на сумата на активите по баланса и зад балансовите ангажименти (чл. 24 ал. 1 от ЗБ). Този капиталов компонент има постоянен характер и се формира от средства, които принадлежат изцяло на банката. Предназначението на този компонент е покриване на текущи загуби .
Друг компонент на първичния капитал е факултативен (незадължителен) и банката го образува само ако има достатъчно печалба. Това са други резерви с общо предназначение, образувани за сметка на печалбата на банката след облагането й с данък върху .печалбата. Този компонент също изцяло
Собственият капитал на банката се формира освен от първичния капитал на банката, така и от допълнителните капиталови резерви - чл. 11 ал. 1 от Наредба №8. Тези резерви се включват в собствения капитал на банката, само ако отговарят на изискванията, посочени в чл.10 ал. 1 от Наредба №8. Компонентите, които задължително се включват в допълнителните резерви, са изброени в чл. 10 ал. 2 от Наредба №8.
Нормативно установените изискванията минималния размер на основния капитал на търговската банка (чл. 2 от Наредба №8) и за формиране на собствения капитал обслужват неговата гаранционно обезпечителна функция по отношение на кредиторите на банката. При изпадане в неплатежоспособност собственият капитал на банката ще послужи за удовлетворяване вземанията_на кредиторите .
5.5. Ликвидност и капиталова адекватност на търговската банка .
Ликвидностга на една банка показва нейната фактическа способност да посреща задълженията си и възможността да предотврати настъпването на общ ликвиден и лихвен риск .Ликвидността и капиталовата адекватност на банките са. много
- важни показатели, изразяващи финансовото и платежното състояние на една търговска банка. Ликвидността на една банка може да се определи, като фактическо състояние към един определен момент, при което банката може да изпълнява без забава паричните си задължения. За да се. предотврати изпадане на банката в ликвиден риск, всяка банка е задължена да поддържа разлики между активите и пасивите в левове и чуждестранни валути, които не могат да превишават тези, определени с наредба на БНБ, като процент от собствения капитал - чл.2б ал.1 от ЗБ. За да бъде една търговска банка в състояние на ликвидност, тя трябва да разполага с ликвидни активи (чл.8 ал. -1 от Наредба №11), които са :
- банкноти и монети в наличност
- средства по разплащателни сметки в други банки
- държавни съкровищни бонове и облигации на правителството на Р Б
- други активи, които БНБ определя като ликвидни
Емпиричният показател въведен за определяне на ликвидността на банката е, коефициентът на ликвидните активи. Той представлява процентно съотношение на ликвидните активи н а банката към изпълнените от нея средства. (депозити) - чл. З зл. 2 т. 2 от Наредба №1 за управлението и надзора върху ликвидността на банките. При изпадане на търговската банка в ликвидни затруднения БНБ определя минимален коефициент на ликвидните активи, който тя трябва да достигне в определен срок под страх от налагане на административни мерки и санкции - чл.65 ал. 2 от ЗБ , чл. 12 ал. 1 във връзка с чл. 8 ал. З от Наредба №1 .
Капиталовата адекватност, е показател, отразяващ съотношението между предоставените от банката средства (капитал) посредством осъществени от нея активни банкови операции и сделки с трети лица и собствения капитал на банката ~ чл.23 от ЗБ и чл. 11 от Наредба №8 за капиталовата адекватност на банките .
Емпиричният показател въведен за определяне на капиталовата адекватност на търговската банка, е коефициентът на обща капиталова адекватност. Той представлява процентно съотношение между собствения капитал на банката и общия рисков компонент. Това процентно съотношение не може да бъде по - малко от 12%, съгласно чл.23 ал. З от Наредба №8 за капиталова адекватност на банките. Ако това съотношение е по - малко, то ТБ е задължена да представи в БНБ оздравителна програма със срокове за привеждане на капиталовата адекватност в съответствие със законоустановените изисквания. При неизпълнение на установената програма БНБ налага административни мерки и санкции, предвидени в чл. 65 ал. 2 от 35 и чл. 27 ал. 2 от Наредба №8 за капиталова адекватност на банките ,
Въз основа на този коефициент всяка банка е задължена да установи лимит на големите кредити най малко в две направления :
- ограничаване на експозицията към едно лице или към икономически свързани лица.
- въвеждане на ограничения относно размера на отпуснатите големи кредити (чийто размер надхвърля 10 но сто от собствения капитал на банката и е предоставен на едно лице или на икономически свързани лица).
ТБ се задължават да изпращат периодично информация на надзорния орган при БНБ управление "Банков надзор", въз основа на която се дават предписания за регулиране и контрол на поетите рискове от ТБ и. подобряване на капиталовата адекватност и ликвидност на банката. По този начин се осъществява постоянен превантивен контрол и се предотвратява изпадането на банката в състояние на т.нар. ликвиден риск .
Ликвидността и капиталовата адекватност на ТБ по своята правна характеристика са фактическо състояние на банката към определен момент, което сочи както на съотношението на наличните към привлечените средства (ликвидност), така и на съотношението на общо предоставените средства към собствения капитал на банката (капиталова адекватност). Коефициентите, които са цифров измерител на тези съотношения, позволяват да се оцени към точно определен момент доколко банката може да изпълнява точно своите парични задължения (редовно и без забава), както в нормална банкова среда така и в условията на ликвидна или лихвена криза. Те дават важна и полезна информация, и относно точното изпълнение на сключените от банката договори за банков влог и договори за банков кредит ,
Голям шанс за успех и оцеляване в новите условия, характерни за индустрията на финансовите услуги, ще имат онези банки, които са добре капитализирани и с добри финансови резултати. Банките с добри финансови резултати трябва да привличат компетентни служители, тъй като обществото продължава да отъждествява добрата банка с нейните добри специалисти ,
Една от възможните стратегии за успех в условията на динамично променяща се среда, предвижда привличането на компетентни хора, а в последствие ангажирането, наемането и поставянето на тези хора на точно определени места. Банките ще се нуждаят от хора с различни професии и квалификация - търговци, аналитици, програмисти, специалисти в областта на комуникациите, финансите и различните системи, кредитни инспектори. За да бъдат в състояние да поддържат висококвалифициран персонал, са необходими програми за адекватно заплащане, стимули и индивидуализирано обучение и квалификация. По - високите изисквания на новата банкова среда предполагат наличието на добри колегиални взаимоотношения .
За да оцелее и просперира, банката трябва да разработва надежден бизнес план, който е напълно съобразен с потребностите на пазара, цените, тенденциите и интеграцията на националната и между-народна дейност.в

6.1.СЪЩНОСТ НА ВАЛУТНИЯТ БОРД.
Валутният борд не е нова институция във валутно -финансовата и банковата система. Досега той е въвеждан в повече от 70 страни в света. Тази институция е била широко разпространена през XIX век в британските колонии. С : ликвидирането на колониализма: се преустановява нейното използване. През седемдесетте и особено в началото на осемдесетте години на XX век започва нова вълна на валутни бордове - в Хонг-конг ( на два пъти -през седемдесетте години и през 1983г.) , Аржентина-1991г., Естония-1991г, Сингапур-през седемдесетте години, Нигерия, Британска Източна Африка, Ирландия, Йордания, Мексико, Русия, Украйна и др. Причините за възраждането и въвеждането на парични съвети
е да оказват натиск върху централните банки за финансиране на бюджетни и други дефицити и 2-недостатъчното доверие на обществото и на международните финансови институции към централните банки при организирането и провеждането на ефективна парична политика.
Тези причини са основание за въвеждане на валутен борд като алтернатива на централната банка в случаите, когато дадена страна преживява остра икономическа криза, в това число финансово-банкова и социално-политическа, придружена от хиперинфлация, стагнация, спад на производството и изтичане на национален и чуждестранен капитал от страната. Валутният борд се изгражда на следните три основни принципа:Паричният съвет емитира банкноти и монети, конвертируеми при поискване и по фиксиран курс в резервна валута или в кошница от валути.
2-Валутният борд държи портфейл от високоликвидни и висококачествени чуждестранни облигации и парични наличности, деноминирани в резервната валута.
3-Резервите на валутния борд трябва да бъдат в размер, не по-малък от 100% от неговите пасиви.

6.2.ВАЛУТНИЯТ БОРД И ЦЕНТРАЛНАТА БАНКА
Валутният борд е алтернатива на централната банка. Той обаче може да се изгради по два различни начина: 1 -чрез преобразуване на централната банка във валутен борд и 2-чрез паралелното функциониране на валутния борд и централната банка.
6.З.ХАРАКТЕРНИ ОСОБЕНОСТИ НА ВАЛУТНИЯ БОРД
В сравнение с централната банка валутният борд притежава редица особености:
1-Основното правило на паричния съвет е пълното отделяне на емисионната функция от останалите функции на централната банка.
2-Валутният борд създава парична база само под формата на банкноти и монети, т.е. не може да създава депозити под никаква форма.
3. Валутният борд поддържа най-малко 100%-но покритие на банкнотите и монетите с чуждестранни резерви: валутни и ценни книжа с висок рейтинг, деноминирани в резервната валута.
4. Пълна конвертируемост на емитираната парична единица от валутния борд по отношение на резервната валута и др.
6.4.ПРЕДИМСТВА И НЕДОСТАТЪЦИ НА ВАЛУТНИЯТ БОРД
Предимствата на валутният борд могат да се обобщят в следните четири:
1-Създаване на макроикономическа дисциплина в страната и на предпоставки за икономическа активност.
2-Конвертируемост на националната парична единица и постигане на доверие в нея.
3-Изграждане на сериозен инструментариум за регулиране на салдото по платежния баланс и на инфлацията в страната.
4-Създаване на предпоставки за възникване на стимули в търговските банки да работят рентабилно, ликвидно и
В условията на валутен борд се проявяват и някои недостатъци, които се отразяват непосредствено върху икономическата активност и темповете на икономически растеж:
1-Валутният борд не може да провежда целенасочена парична политика, в резултат на което не регулира паричното предлагане.
2-Липсва кредитор от последна инстанция.
3-Възниква дефлационен натиск, отразяващ се негативно върху икономическия растеж и др.
6.5.ПРЕДПОСТАВКИ ЗА ВЪВЕЖДАНЕ НА ВАЛУТЕН БОРД В БЪЛГАРИЯ.
1 .Неизпълнение на държавният бюджет за 1995г. 2.Застрашителното намаление на валутния резерв през 1996г.
З.През 1996г. ОЛП е променян 6 пъти, достигайки рекордните 25% месечно,
4.Чувствително забавяне на касовата приватизация. 5.В края на 1995г. и през 1996г. БНБ закри и обяви в несъстоятелност 12 банки, по-късно постави под особен надзор,, нови 9 банки.
6.Невъзможност на. държавата да изпълнява ефективно, икономическите и социалните си функции.
6.6. ПРИЛОЖЕНИЕ НА ВАЛУТНИЯТ БОРД В БЪЛГАРИЯ.
С приетия на 5 юни 1997г. Закон за Българска Народна Банка от 1 юли 1997г. в България се въведе валутен борд. Спецификата му се състои в това, че БНБ съществува като официална емисионна институция. Функциите на валутен борд се изпълняват от управление "Емисионно". В актива му се включват валутните резерви на Централната банка, в пасива му - всички нетни краткосрочни пасиви.
Оценка на функционирането на валутният борд в България.
- Положителни ефекти от действието на валутният борд
- Заплахи за функционирането на паричния съвет
- Бюджетният дефицит в условията на валутен борд
- Държавният дълг в условията на валутен борд
- Външният сектор в условията на валутен борд
- Парични агрегати и лихвени проценти в условията на валутен борд
Валутният борд (сиггепсу Ьоагd) е изобретение на Британската империя - първият валутен борд е въведен на остров Мавриций през 1849 г. Той обаче се различава от съвременните валутни бордове, тъй като 50 % от активите му са в национални облигации. До днес има над 70 валутни борда - предимно в британските колонии в Африка, Азия, Карибско море и Средния изток, а също в някои други малки страни и територии. Те достигат апогей през 40 - те години на нашия век. Целта на създаването им е да се предостави на колониите стабилна и конвертируема валута в лицето на британската лира, без да се поемат разходите от т. нар. доларизация, в случая стерлингизация, които възникват , защото националните пари се унищожават и; се заменят с чужди банкноти и монети , което означава , че се пропуска доходът от държането на доходоносни чужди активи при валутен борд . През -1996 - 1997 г. се обсъжда създаването на валутни бордове в Намибия , Киргизстан ,. Босна и България . Някои от работещите днес ВБ имат свои особености , като общата тенденция е към смекчаването им и развитие към централни банки . След 1988 г. в Хонконг ВБ емитира епизодично ценни книжа (облигации) , които се използват за операции на открития пазар , ограничено се отпускат сконтови кредити. В Естония през 1993 г, се емитираха облигации с цел стимулиране на между банковия паричен пазар , а не за операции на открития пазар. Б някои страни има системи , подобни на ВБ. В Сингапур се поддържа 100% обезпечение на парите в резервна валута, но страната има решение за въвеждане на валутен борд .
Всяка страна взема решение за неговото въвеждане съобразно конкретната обстановка. По принцип валутен борд се препоръчва за малки страни с отворена икономика (ореп есопоmу), за които в частност фиксираният валутен курс е по ~ сполучливо решение , отколкото за големите отворени икономики (с малък дял на външната търговия в БВП). От друга страна валутния борд е еднакво благоприятен и за малки, и за големи страни от гледна точка на конвертируемостта, фискалната дисциплина и доверието.
Почти всички съществуващи днес валутни бордове са в страни и територии с малко население и малки икономики.- Изключение правят Аржентина, Хонконг, Естония и Литва. За развиваща се страна икономиката на Хонконг е голяма и силно отворена - износът й включително реекспортът, е по - голям от БВП. Аржентина е наистина голяма страна - тя има 34 милиона население, 250 милиарда долара БВП, но икономиката й е сравнително затворена (сlоsеd есоnоmу ). Валутният борд може да се препоръча в случаите, когато става дума за малка и отворена икономика, когато са изчерпани възможностите за връщане на доверието в икономическата политика на държавата и когато фиксираният курс може да се използва, като котва. на стабилизационната политика. За да е успешен валутния борд трябва да се съпровожда от амбициозна и широка програма за реформи включително приватизация, либерализиране на търговията, реформи в данъчната система Валутния съвет улеснява тези реформи, защото създава ценова стабилност, необходима за провеждане на реформите по прозрачен начин, възстановявайки кредибилността (сгеdibility). Затова валутния борд се препоръчва за икономики в преход, включително България .
6.7. Валутния борд в България.
Главната причина за въвеждането на валутен борд в България е пълната загуба на доверие в паричните власти (ЦБ и МФ), че те са в. състояние да поддържат ценова стабилност на лихвите и валутния курс. Инфлацията, разбирана като процес на продължително, а не временно нарастване на ценовото равнище не е възможна без парична експанзия, която се предизвиква от значителни и устойчиви бюджетни дефицити, създавани от лошите кредити на ЦБ за ТБ, породени на свой ред от губещите държавни предприятия. Друга основна причина е
- необходимостта от ново външно финансиране, за да се избегне мораториум върху външния дълг. Поради провалените стенд - бай споразумения (stand by аgraament) с МВФ нови кредити от МВФ, Световната банка и други международни институции и източници може да се получат само при по - твърд ангажимент за финансово стабилизиране от българска страна, какъвто представлява валутния борд, Продължителният дебат "за" и "против" въвеждането на валутния борд у нас разкри предимства и същевременно неудобства на този механизъм. На фона на политическата криза от края на!996 г. и началото на 1997 г., както и от хиперинфлационният взрив. се засилиха аргументите в полза на валутния борд и след предсрочните парламентарни избори през април 1997 г. се взе решение той да бъде въведен от 1.07.1997 г. Това стана, чрез отменяне на Закона за БНБ (35НБ ) от 1991 г. и приемане на нов ЗБНБ. Приблизително една трета от новия закон представлява нови текстове, с които се въвежда валутния борд, друга една трета е премяна на стари текстове и останалото е отпадане на почти всичко, което се отнася до паричната политика и дискриционните(discretion) решения на БНБ в тази област. ЗБНБ променя вътрешната структура на БНБ, така че тя да работи като валутен борд. Създава се емисионно управление, което ще бъде валутен съвет с обособен баланс в общия баланс на БНБ. В БНБ остава банковият надзор, както е досега. Левът се връзва за германската марка, като курсът се фиксира на ниво 1 DЕМ = 1 лев. Ще се продава и купува марки без ограничения, чрез гишетата на БНБ и нейните клонове при курс купува 1 DЕМ = 0.995 лв. и курс продава 1 DЕМ = 1 лев . От края на 1996 г. до средата на 1997 г. българските банки бяха в процес на подготовка за работа при валутен борд. Условията са екстремални за тях поради фиксирането на валутния курс(ехсhdnge rate), което може да доведе до надценяване на лева с времето и натиск върху националната икономика, а също поради липсата на кредитор от последна инстанция (iender оf last гesort). Надценената валута поевтинява вноса, но затруднява вноса и оттук може да се влоши салдото на външната търговия и евентуално текущата сметка на платежния баланс(bаlаnсе оf рауments). Това става, защото инфлацията у нас няма да се изравни незабавно, а може би изобщо, с инфлацията в страната приемник, което ще увеличава разходите на износителите, докато техните валутни приходи ще се превръщат в левове при едно и също съотношение (валутният курс е фиксиран за продължителен период). Износителите няма да могат да получават експортна премия, идваща от една пълзяща, нагаждаща се към ценовото ниво в страната външна обезценка на лева" (спадане на неговия курс). Те ще трябва да намаляват своите разходи/което само по себе си е положителен стимул за повишаване ефективността на експортната продукция и оттук - на цялата икономика. Намаляването на разходите може да засегне и заплатите, което от своя страна ще ограничи търсенето в икономиката. Има смекчаващо този натиск обстоятелство - това е големият дял на вносните суровини и други компоненти на нашата експертна продукция, които ще влизат в разходите с едни и същи, а не нарастващи поради по -високата вътрешна инфлация цени .
За търговските банки възникват преди всичко проблеми по управлението на активите (аssеt), а оттук и на пасивите (total liabilites аnd net worth) им, тоест при валутен борд ще е по - труден банковият мениджмънт. Това идва от изострянето на дилемата "ликвидност -печалба''. Банките трябва да са з състояние да изплащат, както валутните, така и левовите депозити, особено непосредствено след въвеждането на валутния борд когато е възможно вложителите да
bank
и превръщайки ги във валута (в брой или по сметка). С възвърщане на доверието към лева към банката и въобще към държавността може да се предполага, че тези пари, както и намиращите се у населението чужда валута (или поне част от тях) ще се върнат в банките, за да не се пропуска доходът (лихвата - interest). Банките в крайна сметка са зависими от хода на реалната икономика, тя влияе върху стойността на активите на банковият сектор. Затова ако не заработи икономиката, просто печеливша стратегия няма да има и новите банкови кризи ще бъдат неизбежни. Някои политици и икономисти са склонни да подценяват негативното влияние на кризата в реалната икономика върху банковият сектор и да търсят причините й предимно в банковия мениджмънт. В никоя страна не може да има 'стабилна банкова система, ако икономическият растеж е отрицателен години наред и ако икономиката има нерешени структурни проблеми, какъвто е у нас проблемът с доминиращата държавна собственост. Затова и в новото стенд - бай споразумение с МВФ приватизацията се определя, като, ключов фактор за успеха на реформата в България. Ако икономиката заработи, това веднага ще се почувства и в банковия сектор. Оживлението на__ икономиката.- от своя страна ще означа ва_ създаване на по- голям доход, а от тук идава нарастване на спестяванията Много важно е също да заработи финансовият пазар, като алтернативен източник за финансиране, а също и за реална оценка на състоянието на фирмите. Решаващо е навлизането на чужди инвестиции .
' 7.Търговските банки в България в условията на валу-тен бор .Учредяване и управление на банките.Собствен капитал, ликвидност.
Търговската банка е търговско предприятие, което търгува с пари. Банката е акционерно дружество, което извършва публично привличане на влогове и използува привлечените паричните средства за предоставяне на кредити н за инвестиции за своя сметка и на свои собствен риск. Основната функция на банките е да гарантират надеждност и доверие, тъй като те притежават способност да запазват и гарантират собствеността, материализирана в парите. Същото доверие към банките се осъществява чрез извършваните от тях посреднически операции, оперирайки с .чужди парични средства.
Банките имат изключителната компетентност да осъществяват търговия с пари и капитали. Те спомагат за създаване на икономически агенти и икономически структури, в страната.
Търговската банка е трансмисия през която преминават_трансмисия преминава предоставя под формата на заем парични средства на населението Търговската банка е трансмисия през която преминават свободните парични средства, на населението на' премиранията-, я форма на депозити и влогове постъпват в банката за което тя плащат, лихва. Акумулираните парини средства банката пласира, пред под формата на. зае" с лихва. на другопредприятие, които имат потребност от парични средства. С тази си функция всяка търговска. банка съдейства за пренасочване, преразпределение'на паричните средства от едни предприятия в други, от едни граждани в други, от един регион в друг. Търговската банка е търговско предприятие, при което привлечените чужди средства са десетократно повече от собствения им капитал, т. е. банката работи главно с привлечен чужд финансов ресурс. За да се регистрира съдебно като такава и. да осъществява банкова дейност трябва "да получи лиценз от БНБ. Във всяка лицензия се посочва какви сделки има право да сключва търговската банка. Банката може да извършва следните търговски сделки:
- покупка на менителници. и запис на заповед;
- сделки с чуждестранни средства за плащане и благородни
• Оф С -
- приемане на ценности за депозит;
- сделки с ценни книжа и съхраняване и управление на ценни книжа ;
- гаранционни сделки ;
- извършване на операции по безкасови плащания и клиринг на чекови сметки и други лица ;
- управление на инвестиционни фондове по реда на Закона за ценните книжа и -фондовите борси и инвестиционните дружества ;
- покупка на вземания,произтичащи от доставка на стоки или предоставяне на услуги п поемане на риска от събирането на тези вземания /факторинт/ ;
- финансов лизинг ;
- издаване и управление на банкови карти /дебитни и кредитни:
- сделки свързани с фючарсни операции и акции; валутните
- придобиване и управление на дялови участия;
- консултации на дружества относно капиталовата структура;
- консултации и услуги, свързани с преобразуване на дружества;
- консултации относно портфейлни инвестиции и пр. В лиценза на търговската банка са посочени търговските сделки, които тя може да изпълнява. В лиценза също трябва да бъде посочено има ли банката право да извършва посочените банкови сделки; не само в страната, но и в чужбина /т. е. дали има пълен или ограничен лиценз/.
Не банкови финансови институции - тяхната дейност се регламентира в закона за банките въпреки, че те не са банки, но не са и стопански предприятия, а са финансови институции. Не банкови финансови институции са тези, които извършват една, повече или всички от посочените сделки:
- финансов лизинг;
- придобиване и управление на дялово участие;
- сделки с чуждестранни средства;
- консултации на търговски дружества по редица въпроси свързани с тяхното финансово състояние, капиталова структура, консултации относно портфейлни инвестиции;
- сделки с наши и чужди ценни книжа;
За да се създаде не банкова финансова институция не е необходимо разрешение /лиценз/ от БНБ.Необходимо е само 14 дни след започване на дейността да се уведомя БНБ. И в това уведомление да се посочи течно коя и колко от посочените сделки ще бъдат осъществявани.
Съществуват също и банкови групировки Те са налице когато една търговска банка има като дъщерни предприятия друга или има в своята система създадена търговска банка, която го обслужва. Финансов холдинг в България беше -.Мултигруп защото имаше самостоятелна застрахователно и презастрахователна дружество.
Валутния- борд или наричан още "паричен съвет" беше уреден с новия закон за БНБ от 15 ши 1997г. , от които отменя Закона за БНБ /обн. ,ДВ,(1р.50 от 1991г.; изм. ,бр.32 от 1996г. / Същността се състои в подържането на определено фиксирано съотношение между паричната маса на националната парична единица или част от нейните съставни елементи. 7.2 Търговската Банка в условията на валутния борд и някои изисквания -към тях
1.С въвеждането на валутния борд се възприе в България само акционерни дружества да бъдат банки.
2.В акционерното дружество всички акции са поименници върху акцията е посочен първият получател а на гърба със съответно джиро винаги се посочва последния действащ, притежател на акцията т. е акционерите не са анонимни.
З.Банката се създаде не само със записан капитал, а със 100 на 100 записан капитал.
4.Във всички банки се изисква. в устава и да бъде записано следното:
- кои двама изпълнителни директори на банката ще я представляват и управляват в контактите и: с други учреждения. За разлика от всяко друго търговското дружество може да се представлява от едно лице, банката като търговско дружество се представлява с два подписа изрично определени в устава, т,е принципа на единоначалието не се прилага.
5.Акционерите трябва на внасят само паричен капитал,т.е
6,Към изпълнителните директори на банката и към членовете на управителния съвет се поставят предварително повече изисквания' от колкото на членовете на Управителния съвет на други дружества, което не е банка.
Б сила от 1 ши 1997 г. е новият Закон за банките.
Параграф З от Предходните и заключителни разпоредби на Закона за банките отменя действащия до влизането му в сила Закон за банките и кредитното дело. Законът за банките обаче не отменя изцяло и под законовата уредба към Закона за банките и кредитното дело. Според § 12 от ЗБ издадените от БНБ нормативни актове по прилагането на отменения Закон за банките и кредитното дело запазват действията си, когато не противоречат на Закона за банките.
Валутният борд е един от елементите на паричната система във всяка страна, която има търговски банки и други финансови институции.Системата на валутен борд обхваща валутния борд, търговските банки и другите финансови институции.,
7.3 Закона за банките /ЗБ/съдържа разпоредби,засягащи капиталовата адекватност на банките.
На първо място чл.23 от ЗБ задължава банките по всяко време да разполагат със собствен капитал /капиталова база /минималните размери, структурата и съотношенията,на който с балансовата сума на активите и пасивите на банката се определят с Наредба № 8 на БНБ за капиталовата адекватност.
Минималният капитал,който трябва да бъде внесен при учредяването на банката според чл.23,ал.2 от ЗБ п чл. 2, ат.1 от Наредба № 8 не може да бъде по-малък от 10 милрд.лв,, като записаните срещу акциите вноски до този размер съгласно чл.23, ал.З от ЗБ могат да бъдат само парички.
На второ мясточл.24 и чл.28Т от ЗБ- съдържат наякои изискавния относно допълнителните най-малко 20 '/ ст печалбата си след облагане с данъци /т.нар. резерви с общо предназначение/, докато средствата от фонда достигнат 1,25 % сумата на балансовите активи и приравнените към тях зад балансови пасивни позиции.В случай че средствата във фонд " Резервен " спаднат под минималния разерв, посочен по-горе, банката е задължена да възстанови средствата във фонда до законно определения :минимален размер в срок от 2 години чл.28 от ЗБ забранява на банките да разпределят дивиденти,преди попълването на фонд " Резервен " до законно определеното минима­лно равнище или, ако разпределянето на дивиденти би довело до спадането на средствата на фонда под него.
На трето място чл.30от ВБ определя някои ограничения за инвестициите на банката. Общият размер на вложенията на банката недвижими имоти и други дълготрайни материални активи не може да надвишава 50 % от собствения капитал'капиталова база/.Това не се отнася за онези недвижими имоти и други материални активи, които банката е придобила вследствие от реализацията на имуществени обезпечения по не обслужвани кредити или други несъбираеми вземания, но само при условие, че те бъдат прехвърлени в срок от 2 години от придобиването им.
Другото ограничение на инвестициите на банката, установено от чл.ЗО,ал.З от ЗБ,се отнася до участието на банката в не финансови дружества. Банката не може да бъде неограничено отговорен съдружник в търговското дружество.
При определяне на количествените регулати на капиталова адекватност на лице са два основни параметъра:
Г. Собствен капитал на банката II. Общ рисков компонент на банката
Всяка търговска банка трябва да разполага със собствен
Изискуемия капитал е минималния капитал. Търговската банка ще престане да бъде банка, ако нейният капитал е по-малък. БНБ определя 10 млн,лв. изискуем капитал. Собствения капитал на банката се състои от:
1. Допълнителни капиталови резерви - те. включват:
- неразпределената част от нетната печалба, която подлежи на разпределение;
- резерви със специално предназначение, образувани от нетната печалба на банката;
- резерви от преоценка на активите,ако тя е допустима съгласно действащото законодателство;
- сумите, привлечени от банката чрез дългово /каппталови инструменти/ и други;
2. Първичен капитал.
- внесената част от уставния капитал на банката; се образува със заделяне на минимум 20% от печалбата след облагане, т.е. от нетната печалба. След това от остатъка могат да се заделят дивиденти за акционерите. Тези отчисления от нетната печалба за формиране на фонд " Резервен " банката е длъжна да ги прави докато Резервния капитал стане на сума, която е над
125% от всички активи на банката.
- други резерви с общо предназначение;
3. Дялово участие в не консолидирани в баланса на банката дружества - сумите, инвестирани в акции или друга -форма на дялов участие з капитала. Това са дружества които банката притежава акции или дялове.
С преминаването на Търговските банки кьм дейност в условия. на валутен борд се възприе следното ограничение:
- всички материални активи на ТБ не могат да превишават 1/2 от нейния собствен капитал,т.е.сгради,съоръжения,апаратура, ходи не могат да бъдат повече от 1/2 от собствен- капитал
- всяка ТБ може да ползва данните от създадената в БНБ система за интормация на кредитополучателите как обслужват получените кредити от други ТБ, Това означава, че всяка ТБ,от която дадено предприятие иска да получи кредит може да получи информация за това дали предприятието е получило кредит от погасява този кредит заедно с лихвите.Тази система за информация то даваше възможност на97не съществуваше до 199 ЕТ и предприятия да вземат кредити от много банки. Имаше случаи едно и също имущество да се залага няколко пъти.
Вторият основен параметър при определяне на капиталовата адекватност на ТБ е определяне и оценяване на кредитния риск.
Всяка ТБ трябва периодично да оценява кредитния риск. по предоставените от нея кредити, т. е. да ги групира според тяхното
- редовни
- трудно събираеми
- не събиаеми
На тази база според степента на обслужване и несъбираемост да начислява съответни провизии, За целта БНБ е издала Наредба №19 как се класифицират според риска и какъв размер провизии да се начислят. Провизията е определена сума, която се включва в разходите и се заделя като резерв предназначен да покрие загубата за банката от не обслужвани кредити. Провизията дава. възможност да се избегне фалита на банката, когато значителна част от кредитите не се обслужват. ТБ начисляват значително по-големи суми отколкото всички други стопански предприятия. То: е така защото рискът е по-голям Всички други предприятия и еднолични търговци са длъжни да начисляват провизии, за да могат да. посрещнат бъдещи загуби по реда. регламентиран в НСС стандарт За тях БНБ е издало Наредби № 9 и № 11, които са задължителни н регламентират размера и начина на определяне на провизиите в банките.
Отчетността на капиталовата адекватност на банката се осъществява в две форми както следва :
- банките,са задължени да съставят и представят в БНБ тримесечен отчет за рисковия компонент и адекватността на капитала до 15-о число на месеца, от който започва новото тримесечие:
банките съставят и представят в БНБ годишен отчет за рисковия компонент и адекватността на капитала до 31март на всяка календарна година
Показателите за оценката на ликвидността на банката се определят с Наредба №11 на БНБ от 11.12.1997 г./обн.ДВ,бр.125 от 1997 г./ за управлението и надзора върху ликвидността на банките. Наредбата регламлентира три групи въпроси: за управление на
1. Съгласно чл.1 от' ликвидността и надзора върху ликвидността, упражняван от БНБ, които трябва да управляват активите и пасивите на банката, така че тя да е в състояние редовно и без забава да изпълнява ежедневните си задължения както в нормална банкова среда, така и б условия на криза.
Системата за управление на ликвидността на банката, а/ Вътрешните правила за управление на ликвидността се приемат от съвета на директорите./управителния съвет/ на банката В тях трябва да бъдат регламентирани три основни въпроса: методът,използван от банката за управление на ликвидността; структурата,съставът и правомощията на органа за управление на ликвидността; задълженията на служителите и ръководните длъжностни лица в банката, отговорни за наблюдението, отчетността и управлението на ликвидността. Вътрешните правила се представят в БНБ в 7 -дневен срок от неговото прилагане.
6/ Органът за управление на ликвидността е пряко подчинена на съвета на директорите управителния съвет/ на банката и включва в състава си поне едно от лицата, които могат да представляват банката съгласно чл.8 от ЗБ. Отчетите за оперативните редения на органа за управление на ликвидността се представят периодично пред съвета на директорите, който ги прераз­глеждат и оценява ефективността им. Банката трябва да разполага със системи за оценка на възможните последици и планове за действие в евентуалните случая на "ликвидна криза". в/ .информационната система за наблюдение на ликвидността и информация на ръководството се състои от три групи качествени регулатори:
- падежна таблица за паричните потоците са две: "действащо предприятие", когато банката работи нормално, при стабилна банкова система и без признаци за изпадане в не платежоспособност и " ликвидна криза ", когато банката няма да може да обслужва . част или всички свои задължения на техните падежи или има признаци за " натиск срещу банката " в резултат от загубване на доверието б нея или в цялата банкова система от голяма част от вложителите и кредиторите на банката.
- оценка и управление на паричните потоци. Всяка банка оценява Входящите и изходящите си парични потоци. от активите, пасивите
и зад балансовите си позиции.
- поддържане на адекватен размер ликвидни активи. Такива са
банкнотите и монетите в наличност, средствата по сметки в БНБ, намалени с минималните задължителни резерви, средствата по разплащателни сметки в други банки, държавните ценни книжа и други активи, които БНБ е определила като адекватни ликвини
трета от Наредбата. Той :може да се раздели на няколко форми:
- проверки на място, които управление " Банков надзор " извършва на място в банката без предварително уведомление;
- надзор над системата за управление на ликвидността, извършван текущо от управление " Банков надзор ";
- принудителни мерки за въздействие и санкции. Когато" БНБ и управление '' Банков надзор " установят, че конкретна ТБ нарушава банковото законодателство или че банката е изпаднала в неплатежоспособност изпраща в тази банка двама или повече квестори, които са външни лица за банката. Квесторите поемат управлението на ТБ, назначават се за срок от три месеца. С тяхното назначаване се преустановяват правомощията на Управителния съвет. Квесторите щат право да вземат решение за преобразуване на ТЕ. изпаднала в неплатежоспособност - сливане, вливане, отделяне, разделяне.
Всяка ТБ може да извършва доброволно ликвидация или принудителна ликвидация. Принудителна ликвидация на ТБ се извършва когато БНБ е отнела нейния лиценз при едно от следните основания:
- за предоставени неверни сведения при получаване -на лиценза
- за констатирани нарушения на банковото законодателство от страна на ТБ
- за сключване на банкови сделки влошаващи финансовото състояние на ТБ
- неизпълнение на поети задължения към БНБ свързани с провеждането на оздравителни мероприятия водещи до повишаване ликвидността на банката, нейната платежоспособност
Когато лицензията на ТБ е отнета на основание на една от посочените причини БНБ прави искане до окръжния съд да обяви банката в ликвидация. Ако съдът удобри искането на БНБ и обяви производство за ликвидация, той назначава минимум двама ликвидатори, които съгласно Търговския Закон да извършат принудителна ликвидация Те имат право да предложат па БНБ банката да бъде продадена. преобразувана а на ликвидирана. Но това става само със съгласието на БНБ, но при условие,че този който купува банката или ТБ, в която се влива поема всички задължения към нейните вложители, кредитори, акционери.
При доброволната ликвидация ТБ трябва на има предварителното съгласие на БНБ. А БНБ дава такова съгласие във всички случай когато се убеди, че банката която предстои да бъде доброволно ликвидирана е платежоспособна и разполага с достатъчно ликвдни средства, за да изплати задълженията си към всички вложители, кредитори и акциононери.
ТБ може да пристъпи и към производство на несъстоятелност. Това става по ред и начин регламентиран в Тъговскят Закон и Закона за банките. Необходими са две условия:
1. ТБ не е в състояние да извършва плащания и да обслужва своите клиенти повече от седем работни дни.
2, Общата стойност на задълженията на банката е по-голяма от нейните активи.
Съдът разглежда искането на БНБ в срок от 10 дни и в присъствието на прокурор и представител както на БНБ така и на банката.. Ако съдът приеме искът за несъстоятелност се назначават синдици. Тяхното задължение е да стабилизират банката, да я направят платежоспособна. Целта е банката да бъде оздравена финансово и ако това не се постигне се пристъпва към ликвидация.
8. СОБСТВЕН КАПИТАЛ
Най-общо капиталът е икономическа категория, която изразява определени отношения, свързани както с формата на собственост, така и с формата и вида на разпределените отношения, В националните счетоводни стандарти е изведено определението, за понятието "капитал" и "собствен капитал"Капитал е паричен израз на стойността на вложените в предприятието активи.",
"Собствен капитал е разликата между стойността на активите на предприятието и неговите пасиви."
Собственият капитал обхваща стойността на вложените активи при учредяване на банката и капиталовите запаси (резерви), законовите и допълнителни резерви (провизии) и неразпределената печалба, които се набират главно за разширяване на дейността й.
8.1. Основна характеристика на състава на капитала
В Междунардното унифициране на капиталовите мерки и стандарти - Базелското споразумение от юли 1988г., актуализирано към април 1997г.
А) Първичен капитал ( основен собствен капитал) Базелският комитет счита, че ключовият елемент на капитала,върху който главно трябва да се акцентира, е собственият капитал (еметирани и напълно изплатени обикновени акции ц безсрочни некумулативни привилигировани акции) и оповестените резерви. Този основен елемент на капитала е единственият общ елемент за банковите системи на всички страни.Той се посочва ясно в публикуваните счетоводни отчети и е основата, върху която се правят повечето пазарни оценки за капиталовата адекватност. .Той е в тясна връзка с маржа на печалбата и конкурентността на банката.Този акцент върху собствения капитал и оповестените резерви отразява значението, което комитетът отдава за осигуряване на непрекъснато качество, както и на нивото на общо капиталовите ресурси, които основните банки поддържат.Ето защо комитетът е достигнал до заключението ,че за целите на надзора капиталът трябва да бъде дефиниран на две степени и по начин, който налага поне 50% от капиталовата база на банката да се състои от основен / първичен елемент, включващ основен акционерен капитал и оповестени резерви от не разпределени печалби след облагане с данък (капитал от първи ред). Другите елементи на капитала ( допълнителния капитал ) ще се включват в капитала от втори ред, до. размер, равен на този на първичния капитал.
Б) Допълнителен капитал
Не оповестени резерви
Необявените или скрити резерви могат да бъдат учредени по различен начин съобразно различните правни и счетоводни режими в страните членки. Това определение включва само резерви, които въпреки че не са публикувани, са минали през отчета за приходите и разходите, приет от органите по надзора.
Те могат по своето съдържание да имат същото качество като
обявените не разпределени печалби, но международно приети минимални стандарти, отсъствието на прозрачност и фактът, че много страни не признават не оповестените резерви нито като прието счетоводно понятие, нито като законно допустим елемент на капитала представляват довод за изключването им от първичния капиталов елемент. Резерви от преоценка
Някои страни съгласно националните си или нормативни счетоводни системи позволяват определени активи да бъдат преоценени, за да отразяват текущата им стойност или тази, по - близка до стойността им в момента в сравнение с историческата им стойност, а резервите в резултат на преоценката да бъдат включени в капиталовата база. Тези преоценки могат да бъдат получени по два начина
- от официална преоценка на собствените сгради. където се помещават банките, пренесена в баланса; или
- от условното прибавяне към капитала на скритите стойности, които са резултат от практиката на държане на ценни книжа в баланса, оценени по историческата им стойност. Тези резерви могат да бъдат включени към допълнителния капитал, в случай че активите се разглеждат от органите на надзора като разумно оценени и напълно отчитащи възможността за колебания на цените и наложителна продажба.
"" Общи провизии / общи резерви за загуби от кредити
Общите провизии или общите резерви за загуби от кредити се създават срещу евентуални загуби, които все още не са установени. Доколкото те не отразяват познатото до момента влошаване на оценката на конкретни активи, тези резерви се определят като причислявани към капитала от втори ред. Доколкото обаче са създадени провизии или резерви срещу установени загуби, те не могат свободно да се използват за посрещане на загуби от неустановен характер, които впоследствие биха възникнали на друго място в портфейла и не притежават основна характеристика на капитал. Ето защо такива провизии или резерви не трябва да бъдат включени в капиталовата база.
Търговските банки у нас се учредяват като акционерни дружества. Затова първоначално вложените в тях активи се изразяват в акции или дялове на акционерите. Номиналната стойност на акциите (дяловете) изразява основния капитал на банката.Той се показва в пълен размер, независимо от това дали е изцяло внесен.
Наредба №8 на БНБ за капиталовата адекватност на банките ясно определя минималният размер, структурата и съдържанието, на собствения капитал на Търговските банки.
Собственият капитал /капиталовата база /на банката се образува от сбора на първичния капитал и допълнителните капиталови резерви.
Първичният капитал се образува от сбора на : .
- внесения капитал;
- фонд "Резервен " / общите резерви / по смисъла на чл. 24 от Закона за банките;
- други резерви с общо предназначение, образувани за сметка на печалбата на банката след облагането й с данък върху печалбата, намален с:
- нематериални активи;
- загуба за текущата и от минали години;
номиналната стойност на обратно изкупените от банката обслужвани; акции.
Допълнителните капиталови резерви се включват в собствения капитал / капиталовата база / на банката само ако отговарят на следните общи изисквания:
1. тези средства са изцяло на разположение на банката и тя може да ги ползва без каквито и да било ограничения за покриване на загуби от дейността си
2. тяхното наличие е отразено в счетоводните отчети на банката и е заверено от независим експерт- счетоводител;
3. БНБ може да упражнява постоянно наблюдение върху тяхното съществуване и ползване.
Допълнителните капиталови резерви включват;
1. отчетените печалби от текущата дейност на банката, които са обложени с данъци и подлежат на разпределение, но не са разпределени;
2. резервите .със специално • предназначение, образувани от печалбата на банката след облагането й с данъци;
3. резервите от преоценка на активите, ако такава преоценка е допустима съгласно действащото законодателство;
4. сумите привлечени от банката чрез дългово / капиталови (хибридни) инструменти, при условие че тези инструменти отговарят на следните особени изисквания:
а. Сумите по тях са платени изцяло;
б. Изплащането им не е ограничено със срок;
в. Тяхното изплащане не е обезпечено под никаква форма от банката;
г. В случай на ликвидация на банката изплащането им е допустимо, след като се удовлетворят изцяло претенциите на всички останали кредитори;
д. Вземанията по тези инструменти относно главницата /номинала/ не могат да станат изискуеми, без да е налице писмено
разрешение на БНБ;
е. Условията, при които тези средства са привлечени от банката, й
дават правото да отлага изплащането на дохода по тях, ако тя не
формира лечалба или печалбата й не е достатъчна;
5. Сумите, привлечени като подчинен срочен дълг в размер не повече от 50% от първичния капитал, при условие че този дълг отговаря на определени условия.
През последните пет години до падежа размерът на подчиненият срочен дълг се включва и отчита в допълнителните капиталови резерви с намаление от 20 на сто годишно. Спед падежа на дълга той се изключва изцяло при изчисляването на собствения капитал.
получените суми. привлечени чрез дългово / капиталови инструменти и / или като подчинен срочен дълг, в допълнителните капиталови резерви се разрешава от подуправителя, ръководещ управление "Банков надзор", въз основа на писмено заявление придружено със съответните документи.
Допълнителните капиталови резерви се включват в собствения капитал / капиталовата база / с размер не по - голям от сумата на първичния капитал.
В собствения капитал на банката не се включват провизиите за покриване на рискове от загуби, формирани съгласно чл.27 от Закона за банките.
Сборът на собствения капитал /капиталовата база/ се намалява със:
- сумите, инвестирани акции или друга форма на дялово участие в капитала, в дългово /капиталови инструменти и в подчинен срочен дълг в • полза на дружества, несконсолидирани в баланса на банката, в които банката притежава акции или дялове, които й осигуряват блокираща квота от гласовете или й дават право най - малко на 10% от гласовете в общото събрание
- сумите, инвестирани в акции или друга форма на дялово участие в капитала, в дългово/ капиталови инструменти, в подчинен срочен дълг на банки и небанкови финансови институции.
8.2. Видове собствен капитал
8.2.1. Основен капитал
а/ характеристика, особености, формиране
Основният банков капитал е съвкупност от минимално необходими активи, които собственици (акционери) са внесли като своя дялова вноска и които финансовата институция трябва да притежава в пълен размер. Той е необходимо условие, за да може финансовата институция да гарантира отговорностите по поетите задължения.
Основният капитал е такъв вид пасив, който съществува докато функционира банката. Основният капитал се регистрира в съда едновременно с регистрирането на банката. Той се вписва в Търговския регистър. Размерът на основния капитал на търговските банки се определя от действащите нормативни актове - за издаване на лицензни за банковата дейност и капиталовата адекватност на банките. б/ предназначене, функции интересите на вложителите, това е т. нар. защитна функция. Дадена банка се счита за платежоспособна, докато нейният собствен капитал остане незасегнат. Основно правило е загубите, които една банка понася да се покриват от текущите приходи, а не от собствения капитал, до който трябва да се прибягва при критични обстоятелства. Размерът на собствения капитал е външният символ - финансовата мощ и солидността на банката. Неговата сума показва размера на загубите, които банката може да поеме над равнището на годишната печалба, преди да бъдат изложени на риск привлечените средства.
Съществува изискването акциите на банката, които дават право на глас да са поименни. Обществото не е безразлично към това кои са основните акционери на банката, какъв е произходът на техните средства и каква е репутацията им. Чрез изискването за поименни акции и въвеждането на разрешителен режим за придобиването им се контролира и кръгът от акционерите, които искат да "притежават повече от 5 % от гласовете в Общото, събрание.
Капиталът изпълнява три функции.
Първо, той играе ролята на буфер, който поглъща загубите от лошите кредити и други текущи загуби, осигурявайки защита на вложителите в случай на банков фалит.
Втората функция на капитала е да служи за база при установяване на кредитните лимити. Посредством налагането на кредитни лимити
Собственият капитал има съществено значение за гарантиране на поверените и вложените от кредиторите и клиентите на банката парични средства и други ценности.
Всяка банка, или. банкова група, за 'да гарантира поверените от кредиторите й парични средства и други ценности, трябва да разполага по всяко време със собствен капитал, чийто минимални размери, структура и съотношения с балансовите и активи и пасиви и задбалансови ангажименти се определят от Централната банка, с наредба съобразно кръга на извършваната банкова дейност.
Минимално необходимият внесен капитал при учредяване на банка не може да бъде по-малък от 10 млн.лева(10 млрд.стари лв.). Вноските срещу записаните акции до минимално необходимия капитал могат да бъдат само парични. Внесената част от записания капитал към момента на издаване на разрешението /лицензията / на банката трябва да не е по - малка от споменатите10млн. лева.
Всяка банка трябва да разполага по всяко време със собствен капитал / капиталова база / не по ~ малък от 10 млн.лв.
Набирането на собствен капитал става чрез издаването на акции или близки до тяхната същност ценни книжа Когато се касае за акционери капитал, необходимо е да са поддържа информация за броя и стойността размер на уставните и емитираните акции и за акциите в обръщение Проблемите по управлението на акционерния капитал се свеждат главно до емитирането, пласирането и поддържането на курса на акциите и разпределението на банковата печалба, респективно насочването и за разпределение или реинвестиране.
Твърдението, че парите са капитал е правилно, когато тези пари са включени в стопанския оборот. Капиталът е диалектическа противоположност на онова, което обобщено се нарича активи. Парите са един от тези активи. ,
Собствените капитали са показатели за онази част от финансовата мощ на банката, която е получена чрез набирането на вноски от съдружници, акции от акционери и други, а също и. по пътя на разширеното възпроизводство чрез капитализиране и реинвестиране на печалби, дивиденти и други.
Записаните дялове или вноски, които не са внесени до момента на внасянето, представляват собствен капитал с нереален, фиктивен характер,
По смисъла на чл.1 от Закона за банките, банката е юридическо лице, учредено като Акционерно дружество затова нейният капитал се третира като акционерен капитал. Това е първоначалният капитал, с който се създава една банка. регулативните органи принуждават банките да диверсифицират кредитната си дейност, с което ги предпазват от несъбираеми вземания.
Трето, капиталът служи като база, въз основа на която участниците на пазара оценяват възврщаемостта на собствения капитал на банката.
Капиталът служи за защита от кредитни и текущи загуби, които се отразяват в отчета за приходите и разходите.
Чл.27 (1) Банките периодично оценяват кредитите, другите рискови активи, включително и задбалансовите си задължения и формира провизии за покриването на рискове от загуби по критерии, определени от БНБ с наредба.
(2) Провизиите са елемент на счетоводните разходи и коректив на отчетната стойност на активите.
С наредба № 9 на БНБ се определят критериите и начините за оценка на рисковите експозиции на банките, условията размерите и редът за формиране на провизии за покриване на риска от загуби, както и надзорът за спазването на тези изисквания, упражняван от БНБ.
Рисковите експозиции се оценяват и класифицират въз основа на срока на забавата на изискуемите суми по тях, оценката на финансовото състояние на длъжника и главните източници за изплащане на неговите задължения, формиращи като цяло матрица за оценка и класификация на тези експозиви.
Оценката на финансовото състояние на длъжника се основава на периодично изискваната и представяна от него информация, включваща и счетоводните му отчети, както и от данните, събрани при извършваните от органите за банков надзор проверки на място.
Рискова експозиция, която не надхвърля по стойност 0,05% от собствения капитал / капиталовата база / на банката, се оценява и класифицира само според срока на забавата и се отчита в края на всяка година.
Специфични провизии се формират срещу конкретно определени експозиции, класифицирани като експозиции под наблюдение, нередовни, съмнителни и загуба.Специфичните провизии са елемент на счетоводните разходи и коректив на отчетната стойност на балансовите активи.
Общи провизии се формират за покриване на неидентифицирани рискове срещу експозиции класифицирани като редовни.Общите провизии се формират след облагането с данък върху печалбата.
Съгласно чл.29 от Закона за банките:
(1) Банките и банковите групи са длъжни по всяко време да не надвишават установените съотношения на големите експозиции към собствения капитал.
(2) Банките и банковите групи установяват експозиция към едно лице или свързани лица като сбор от балансови активи и зад балансови ангажименти, определени с наредба на Централната банка. 14
(3) Експозицията към едно лице или свързани лица се смята за голяма, когато е равна или превишава 10% от собствения капитал на банката или на банковата група.
(4) Решение, което води до формиране на голяма експозиция, се взема от управителния съвет (съвета на директорите). Когато експозицията надхвърля 15%, решението се взема с единодушие.
(5) Експозицията към едно лице или свързани лица не може да надвишава 25% от собствения капитал.
(6) Общият размер на всички големи експозиции по ал.З не може да надвишава 8 пъти собствения капитал
(7) Централната банка определя условията и реда, при които отделните експозиции могат да участват с. намален размер при определяне на съотношенията по ал.5 и 6
(8) Ограниченията по ал.5 и 6 не се прилагат за :
1. експозиции към държавата и Централната банка или безусловно гарантирани от тях;
2. експозиции към правителства, централни банки и международни организации, определени от Централната банка, или безусловно гарантирани от тях;
3. Експозиции, обезпечени о ценни книжа, емитирани от правителството на Р Бъгария, Централната банка или от правителства,централни банки и международни банки, определени от Централната банка;
4. експозиции, напълно обезпечени със залог на злато или залог на вземане към банката в национална или конвентируема чуждестранна валута.
Основният капитал е относително постоянна величина, която при всяка промяна се вписва в Търговския регистър в съда. Той се определя от номиналната стойност на акциите и дяловете. В пасива на баланса основният капитал се показва в пълен размер, независимо от това, че не е напълно внесен до определения за целта срок. Увеличаване на основния капитал .не може да се извършва, докато не е внесена напълно стойността на записания капитал при учредяването. Тъй като се отнася за акционерен капитал, необходимо е да се поддържа информация за броя и стойностния размер на уставните и емитираните акции, и за акциите в обръщение.
Когато вземе решение за увеличаване на капитала на банката с вноски на акционерите, общото събрание, съответно надзорният съвет (съвета на директорите), задължително определя срок на извършване на вноските, който не може да бъде по - дълъг от 6 месеца от вписване на решението. При публично предлагане на акции срокът тече от публикуването на проспекта.
' Акциите, по които не са извършени дължимите вноски или не са продадени в срока, се обезсилват, а съответният орган предприема действия за промяна на решението до размера на действително внесения капитал.
Решението за изменение трябва да бъде взето не по - късно от три месеца след изтичането на срока от шест месеца посочен по - горе. Ако решението за изменение не бъде взето в срок /3 месеца /, съдът по искане на Централната банка вписва съответното изменение.
8.2.2. Резерви
Така наречените "Резервни фондове" се набират за сметка на печалбата за текущата година след облагането и с данъци. В резервните фондове може да се отнесе и положителният резултат от преоценка на активите на банките. Българската народна банка образува своя резервен фонд по специфични правила," установени със Закона за БНБ, чийто предназначение е да покрива разходите по интервенции за стабилизиране покупателната сила на лева. Размерът на резервните фондове се съобразява с изискванията за капиталова адекватност, предписани от нормативните актове. Съобразяването с тях е задължително. Освен обявените резервни фондове банката може да има и скрити резерви, например от увеличената пазарна цена на дълготрайни и финансови активи на банката, които не са били преоценявани.
"Специфичните резерви" на банката се образуват по решение на компетентните за това органи на управление на банката и са предназначени за финансиране на определени дейности и проекти на банката. Разликата
определен предмет, ясно дефинирана, решавано на конкретна задача. Размерът на специфичния резерв се определя обикновено от Общото събрание, Надзорния съвет или Съвета на директорите. Този размер зависи единствено от сумата на печалбата за разпределение след облагане с данъци.
Общи резерви
а/ характеристика, особености, формиране;
Резервите или резервният капитал позволяват да се осъществяват безпрепятствено част от целевите функции на собствения капитал в относителна независимост от общото икономическо състояние на предприятието и неговата финансова мощ. Това означава, че резервите са строго целеви. Наличието на резерви е показателно за финансовата осигуреност на такива решения и действия, които са свързани с:
- увеличаване на основния капитал;
- поемането на търговски, стопански, предприемачески, застрахователни и други видове рискове в рамките на разумното определяне на риска при пазарно ориентирана икономика;
- стимулиране на иновацията, инициативността и предприемчивостта;
- покриване на загуби;
- спонсориране;
- доначисляване на дивиденти и лихви;
- социално подпомагане и други.
Законовите резерви се образуват за сметка на печалбата след нейното облагане с данъци и преди нейното разпределение за дивиденти и други по силата на нормативен акт.
Съгласно ЗБНБ- чл. 8 ал.2~Централната банка следва да формира фонд "Резервен" за сметка на отчисления в размер на 25 % от годишното превишение на приходите - над разходите на банката. Средствата се използват за покриване на загуби на банката.
Според ЗБ - чл. 24 (ал.1) - търговските банки следва да формират фонд "Резервен" най-малко 1/5 от печалбата след облагането и с дължимите данъци и преди изплащането на дивиденти, докато- средствата на фонда достигнат 1,25 на сто от сбора на сумата на активите по баланса и задбалансовите ангажименти.
Чл.24 (ал.2) Когато средствата на фонд "Резервен" спаднат под минималния размер, установен в ал.1, банката е длъжна да възстанови средствата по фонда до достигане на минималното равнище в срок 2 години.
Общите резерви са предназначени за гарантиране на печалбата и капитала на банката при преоценки или невъзвращаемост на активите. Използват се главно за покриване на съмнителни и несъбираеми кредити.
Валутна ценност е всяко имущество, вземане и задължение на финансовата институция, деноминирано в чуждестранна валута. При преоценка на валутни ценности трябва да има законови провизии, които да гарантират капитала и печалбата на банката и да покрият отрицателните курсови разлики. Средствата за образуване на провизии за преоценка на валутни ценности се набират до нормативно определения размер чрез отделяне на част от положителната курсова разлика от преоценка на валутни ценности за текущия период, или като част от печалбата на банката. -. Минималният размер на наличните провизии за преоценка на валутни ценности се определя с акт на компетентния орган, БНБ и Министерство на ' финансите. Финансовите институции извършват преоценка на валутните си ценности ежедневно. Като чуждестранна валута за нуждите на счетоводството на банката се разглеждат единствено законните платежни средства на други държави, за които БНБ котира централен курс.
При неосигурени достатъчни провизии банката може да използва за компенсиране на отрицателните курсови разлики печалбите от текущата година, допълнителните провизии и / когато няма друг източник / основния капитал.
Главното предназначение, е покриване на несъбираеми и трудно събираеми кредити. Тук се отчитат средствата за законови амортизации на отпуснати от банката рискови кредити, т. е. частта от кредитите, която съгласно критериите, определени от нормативните актове е със съмнителна възвращаемост.
Общите резерви за несъбираеми вземания са свързани с точно определено вземане. При неговото събиране съответната част от провизиите, образувани по него, се освобождава и възстановява като печалба за текущата година. Срещу едно вземане може да се образува провизия с размер равен най-много на сумата на самото вземане.
Амортизация на вземания е . натрупването на средства на финансовата институция за осигуряване на несъбираеми и трудносъбираеми вземания, което се прави с цел да се гарантират капитала и печалбата срещу рискове от евентуално неплащане на вземането от страна на длъжника по него. Те позволяват банката постепенно да образува осигурителен резерв и да намали зависимостта си от неплатежоспособността на длъжниците. Несъбираеми вземания са онези, по които длъжникът е в трайна неплатежоспособност, намира се в процес на ликвидация, в който са останали неудовлетворени и неудовлетворими, поради липсата на амортизационен фонд кредитори.
Трудно събираеми вземания са онези, длъжниците по които изпитват трайни затруднения по обслужване на дълговете си, често изпадат в просрочия, застрашени са от обявяване в неплатежоспособност и може да се очаква тяхната ликвидация. Трудно събираеми. са и дълговете, по които финансовата институция не може да очаква плащане в срок, поради настъпването на събития, например, обявяването на мораториуми налагане на правни ограничения върху плащаното на вземанията, действия на трети лица.
Качеството на вземанията като несъбираеми и трудно събираеми се установява от закона или от подзаконов нормативен акт.
След отчисляване на сумата за фонд "резервен" и за безнадеждни или съмнителни вземания от печалбата на банката се заделят необходимите суми за фондовете със специално предназначение, учредени по решение на управителния съвет. Остатъкът от годишното превишение на приходите над разходите на банката се внася всяка година като приход на държавния бюджет в срок от 4 месеца след края на финансовата година/ Закон за БНБ, глава ІІ .чл. 8,ал 4/.
Съгласно ЗБ чл.28 Банките не могат да изплащат дивиденти, преди да са заделени необходимите средства за фонд "Резервен", както и ако това би довело до нарушаване на изискванията по чл.23.
2.2, Преоценъчни резерви
Характеристика, особености,формиране, използуване,предназначение
.Преоценъчните резерви се формират, отчитат и използват, съгласно реда определен в Закона за счетоводството, националните и международни счетоводни стандарти. Банките, притежаващи инвестиционни имоти могат да отчитат същите в инвестиционен портфейл или като дълготрайни материални активи, съобразно критериите посочени в Закона за счетоводството, НСС 4"Отчитане на дълготрайните материални активи", НСС 25 "Отчитане на инвестициите", МСС16 "Имоти, машини, съоръжения и оборудване"
По принцип преоценъчните резерви не могат да се ползват за увеличение на основния капитал, и за покриване на загуби от минали години.Такова увеличение, както и покриването на загуби от минали години може да се извърши само при наличие на нормативен акт.
Допълнителни резерви
Банките, по решение на компетентните им органи могат да формират допълнителни резери с цел да се гарантира нормалното функциониране при непредвидени обстоятелства и загуби.
Тук може да се отчитат допълнителните резерви, отнасящи се да съответни активи.
Допълнителните резерви могат да се използват и за увеличаване на основния капитал, когато действащото законодателство допуска това.
По принцип резерви се задължят за сметка на .печалбата след облагане; с данъци, по изключение тези резерви могат да се формират и за сметка на печалбата преди облагане с данъци, но само при условие действащото законодателството позволява. По решение на компетентните органи за управление на банката, допълнителните резерви могат да се изчисляват ,например като процент от стойността на активите или като процент от стойността на конкретни активи.
8. ,2.3. Финансови резултати
Резултатът от банковата дейност, реализиран през текущата година може да бъде печалба или загуба
В условията на пазарно ориентирано. стопанство значението на печалбата като категория и икономически показател се увеличава. Главната причина е в това, че печалбата- като форма на принадения продукт и вид добавена стойност е като източник на постъпления в държавния бюджет и положителен фактор при формирането на националния доход на макроравнище, така и основа на разширеното възпроизводство на микроравнище. Печалбата е разновидност на собствения капитал. Тя има своята диалектическа противоположност- загубата. Най-общо загубата е отрицателен икономически резултат. Тя се разглежда като коректив на печалбата, защото много често се покрива за нейна сметка. Може да бъде покрита и от други източници и най-вече от резервите. В краен случай, когато няма други възможности тя се покрива от основния капитал.
Финансовия резултат в една банка се отчита в края на отчетния период чрез приключване на резултатните сметки.
. Непокрити загуби от минали години
Характеристика, особености, предназначение;
Чрез сметката "Непокрита загуби от минали години" се отчитат загубите, реализирани през минали години и останали непокрити поради липса на натрупани резерви.
Загуби от минали години има във всички финансови институции, с изключение на БНБ. Съгласно Закона за БНБ при приключване на текущата година с отрицателен финансов резултат той се покрива от Резервния фонд на банката. Когато Резервният фонд няма достатъчни за целта наличности Министърът на на финансите е задължен да предостави в собственост на централната банка държавни ценни книги за покриване на отрицателната работа.
Поначало размерът на загубите от минали години, прехвърлени за покриване през бъдещи периоди следва да се регламентира нормативно. Ако максималния нормативно разрешен размер е надвишен, загубите през текущата година над него следва да се покрият за сметка на собтвения капитал / резервен и основен/.
Загуби от минали години могат да се прехвърлят само толкова годни за покриване през бъдещи периоди, колкото са определени от законодателството. След изтичането на този максимално възможен период за прехвърляне на непокритите загуби, те трябва да бъдат покрити за сметка на собствения капитал /основен и резервен/.
8 2.3.3 Неразпределени печалби от минали години
Характеристика, особености, предназначение
Неразпределените печалби от минали години са всъщност печалби, които са реализирани, но останали неразпределени. Тази сметка се води от всички финансови институции, с изключение на БНБ. Съгласно Закона за БНБ при приключване на текущата година с положителен финансов резултат 25% от него се внасят в Резервния фонд на банката. След отчисляването на фонд "Резервен" се заделят сумите за фондовете със специално предназначение.Остатъкът се внася всяка година в приход на държавния бюджет./ Закон за БНБ/.
Печалбата, реализирана през текущата година се прехвърля в следващата година, за да бъде разпределена от Общото събрание на банката.
20
Печалбата от минали години може да се прехвърля за разпределение само през следващата година, което означава, че Общото събрание трябва да се свика поне веднъж през годината, за да разпредели неразпределените печалби.
, Печалби и загуби от текущата година
Характеристика, особености, предназначение.
Тази сметка се води във всички финансови институции. В БНБ тя се нарича "Финансов резултат. Като Централна банка финансовият и резултат не представлява печалба от стопанска дейност. В края на отчетния период/ месеца/ финансовият резултат в баланса на банката се установява след отчитане на приходите и разходите, извършени от началото на годната.
Общото събрание на акционерите/ кооператорите/ може да взема решение за предварително изплащане на дивиденти. Аналогично то може да реши банката да отделя предварително определен/ например като % от реализираните през текущата година печалби/ размер за набиране на допълнителен капитал, специфични резерви и допълнителни резерви. В този смисъл за окончателно разпределение през следващата година ще се отнесе само печалбата след плащане на предплатите за дивиденти и след попълване на допълнителния капитал, специфичните и допълнителните
Във връзка с облагането на финасовия резултат с данък върху печалбата се извършва финансово преобръщение. От него се приспада размерът на заделените законови провизии - до 30% от размера на трудносъбираемите кредити.
Размерът на данък печалба е 27%.Данъкът за общините е 10%.Основа за определяне на данъка за общините е облагаемата печалба.Основа за определяне данъка върху печалбата е облагаемата печалба, установена и намалена с данъка за общините.
Финансовият резултат се намалява с:
1. Законовите провизии.
2. Дарения, при спазване на установените изисквания
3. Временните разлики проявяващи се от превишението над данъчно признаните амортизации над счетоводните амартизационни дялове.
4. Дивидентите от съучастия.
5. Лихвите от облигации по държавни заеми.
6. Загубите от минали години.
7. Прихода от лихви, изплатени от данъчната администрация за надвнесени данъци.
8. Приходите, отчетени в резултат на събития от минали отчетни периоди, които водят да увеличаване на финансовия резултат преди данъчно преобразуване в текущия период .
9. Вноските от работодателите за допълнително доброволно пенсионно, здравно и социално осигуряване в размер до 30 лв. месечно за всеки осигурен работник или служител.
Финансовия резултат преди данъчно облагане се увеличава с:
1. Временна положителна разлика между сумата на счетоводните амортизационни квоти, определени съгласно ЗС /чл.20/, и данъчно признатия размер
2. Сумите за дневни пари за командировки,превишаващи определените с нормативните актове размери за държавните служители.Разходите над допустимите норми са за сметка на финансовата институция. Именно със сумата на този преразход се увеличава годишната печалба.
3. Платените глоби, неустойки, конфискации и други санкции за нарушаване на нормативни актове, както и лихви по Закона за държавните лихви, такси и други, ако са по вина на длъжностни лица се удържат от работните им заплати. Същите могат да бъдат и по обективни причини.
4. Разходите, несвързани с дейността..като разходи за облекло / без работно и униформено ; разходите по поддържана и експлоатация на сгради и други движими и недвижими имущества, включително и наетите, ползвани частично или пълно за лични потребности; разходи за развлечения и курорти на съдружниците, акционерите, персонала,управителите, контрольорите, членовете на съветите на директорите, на управителните и надзорните съвети и на трети лица.
5. Вноските за застраховки "Живот" и други лични застраховки, които не са установени с нормативни актове като задължителни, с изключение на застраховките отнасящи се за определени рискови работни места и професии.
6. Разходите за подобрения, модернизация и реконструкция на дълготрайни активи, водещи до увеличаване на тяхната стойност, отчетени като текущи разходи за ремонт. И такива разходи за подобрения, реконструкция и модернизация .когато не са отчетени като дълготраен материален актив
7. Представителните разходи.Те имат определен състав, следователно трябва да се отчитат документално, т. е. чрез фактури, касови бележки и т. н. Отчитат се на база фактическия размер на разхода. За банките представителните разходи се определят в процент при база кредитният оборот по сметките отчитащи финансовите приходи.
8. Разходите, които представляват скрито разпределение на печалбата в полза на акционерите.
9. Разходите за лихви по предоставени кредити от акционери, които не са направили съответните вноски по записани дялове или акции.
10. Необложената печалба в резултат на невъзстановени провизии при събиране на провизирани вземания.
11. Частта от лихвите по кредити над определения размер съгласно определения от закона.
12. Преоценъчния резерв от прилагането на чл.ЗЗ, ал.5 от ЗС , освен когато дълготрайния материален актив е.отписан за сметка на капитала.
13. Начислените разходи за провизии в банките, когато кредитите, провизирани със 100 на сто провизия, превишават 10 на сто от обидата сума на кредитния портфейл на банката.
Неразпределената печалба, която е останала след изплащането на данъците, Общото събрание на акционерите /кооператорите/ определя да се използва за: покриване на загуби от минали години, дивиденти, спонсориране или само за една определена цел.
При загуба банката в продължение на няколко години може да я понижава с части от печалбата.
8.2..3, Възможности за увеличаване капитала на банката
Увеличаване на основния капитал
За да се увеличи капитала на банката трябва да се спазят определените от закона изисквания и процедури:
1. Общото събрание трябва да вземе решение за увеличаване на акционерния капитал.
2. Необходимо условие за вземане на решение за увеличаване на капитала е определеният в устава размер да е напълно внесен.
3. Според закона решението трябва да бъде взето с мнозинство от 2/3
от гласовете на представените на заседанието акции.
Допуска се също в устава да се предвиди и по-голямо мнозинство, както и други допълнителни условия. В зависимост от това какъв клас акции ще бъдат емитирани, решението се взема от съответните акционери на отделно събрание.
По-рядко се използва методът, при който непосредствено след вземане на решение за увеличаване на капитала към акционерите се отправя покана за участие в подписката и за предоставяне на сумите.
Новите изменения на ЗБ, чл.19а (1) Когато вземе решение за увеличаване на капитала на банката с вноски на акционерите, общото събрание , съответно надзорния съвет (съвета на директорите ),
задължително определя срок за извършване на вноските, който не може да бъде по-дълъг от 6 месеца от вписването на решението.При публично предлагане на акции срокът тече от публикуването на проспекта.
(2) Акциите, по, които не са извършени дължимите вноски или не са продадени в срока, се обезсилват, а съответният орган предприема действия за промяна на решението до размера на действително^ внесения капитал, Решението за изменение трябва да бъде взето не по. късно от 3 месеца след изтичането по ал.1.
(3) Ако решението по ал.2 не бъде взето в срок, съдът по искане, на Централната бака вписва съответното изменение.
Чл: 19 (1) Местно или чуждестранно лице, както и свързани лица не могат без предварително писмено разрешение на Централната банка освен в случаите по ал.2, да придобиват пряко или косвено акции в местна банка, които им осигуряват 10 или повече от 10 на сто от акциите с право на глас.
Когато акциите с право на глас са обект на частно предлагане, местно или чуждестранно лице, както и свързани лица не могат без предварително разрешение от БНБ да придобиват пряко или косвено акции в местна банка, които им осигуряват 10 или повече от 10% от акциите с право на глас. Лицето придобило 10% от акциите с право на глас може да упражнява всички права по тях, включително правото на глас в ОС. Над този размер предлаганите акции изобщо не могат да бъдат придобивани без разрешение от БНБ. В противен случай БНБ може да приложи санкцията по чл.65, ал.2 , т, 12 от ЗБ - нарежда писмено на акционера да прехвърли притежаваните акции в срок до 30 дни от нареждането,Освен това сделката по придобиването на акциите може да бъде обявена за нищожна на основание чл19, ал.9 от ЗБ и чл26, ал.1 от ЗЗД
Когато акциите с право на глас са обект на публично предлагане, местно или чуждестранно лице или свързани лица могат да придобиват неогроничен брой акции без предварително разрешение от БНБ. Конкретно разпоредбата на чл.19, ал.2 от ЗБ си служи с израза "при публично предлагане на акции на фондовата борса или на друг регулиран / организиран / пазар на ценни книжа". Приобретателите на придобитите по този начин акции с право на глас могат да получават само дивидент и имат право на ликвидационен дял, но нямат право на глас в ОС до получаване на разрешение от БНБ. На практика те могат да гласуват само с акции с право на глас до размера на 10 на сто от капитала на банката. Според чл.19, ал.З от ЗБ, преди да бъде издадено разрешение, акциите не се вземат предвид при определяне на кворума на ОС на акционерите. Ако разрешение не бъде поискано в едномесечен срок от придобиването на акциите или не бъде издадено, БНБ може да приложи вече описаната санкция по чл.65, ал.2,т.12, от ЗБ..
Разрешение по чл.19, ал.1 трябва да има и акционер, който при участие в увеличението на капитала на банка с вноски на акционерите или чрез превръщане на облигации в акции придобива или запазва 10 и повече
от 10 на сто от акциите с право на глас от увеличения капитал. За издаване на разрешението акционерите представят документи и сведения, определено в наредба в Централната банка.
Възможностите за увеличаване на основния капитал са:- 1. Чрез нови дялови вноски/ свидетелства за дялово участие/.
2. Чрез емисия на нови акции.
3. Чрез превръщане на облигации в акции.
4. Чрез отчисления от печалбата след облагането й.
5. От резервите.
Свидетелства за дялово участие. Свидетелството за дялово участие е ценна книга, с която се удостоверява дялово участие в имуществото на финансовата инстуция/ банката/. За разлика от акцията обаче, то не предоставя членски права. Притежателят на свидетелство за дялово участие няма:
- право на глас;
- право да бъде избиран, като по този начин няма право да участва б
работата на Общото събрание.
на имуществените права свидетелството за дялово от една акция със същата номинална стойност.
- на приносител;
- поименни.
При сравняване на емисията на акции с емитирането на свидетелства за дялово участие с цел финансиране се установява следното:
- чрез емисията на свидетелства за дялово участие не се нарушава съотношението между гласовете на акционерите, тъй като те не предоставят право на глас;
-Общото събрание може да вземе решение за създаване на нов капитал под формата на свидетелства за дялово участие, като предостави на Управителния съвет правото да определи момента на издаването им. Друг повод за емисията може да бъде необходимостта от осигуряването на конвертируеми облигации или облигации с опционни свидетелства, които има намерение да емитира банката.
Оторизирането на Управителния съвет да определя момента. на издаване на опционни свидетелства дава възможност за гъвкаво провеждане на емисиите според случая.