1. Понятие за търговско право. ТП в правната система. Отграничение на ТП от сродни правни отрасли.
1. Понятие за търговско право.
1.1. Правото се дели на публично и частно като разграничението между тях се обяснява в зависимост от различни критерии.
1) Първият критерий е бил интересът, и по конкретно чии интереси защитава правото - още Улпиан е казал: "Publicum ius est quod ad statum rei Romanae spectat, privatum – quod ad singulorum utilitatem”.
2) Днес обаче за решаващ критерий се приема методът за правно регулиране - императивният метод е присъщ на публичното право, а методът на равнопоставеност - на частното право.
Делението на правото на частно и публично е универсално - присъщо е на почти всички правни системи.
1.2. Частното право има два основни дяла - гражданско и търговско право, което дава възможност да се говори за дуализъм на частното право. Разделението на частното право на гражданско и търговско е въпрос на законодателна политика. Търговското право не съществува като самостоятелен отрасъл във всички правни системи:
1) Има системи, които не познават нашето делене на частното право. В англосаксонското право има ТП в тесен смисъл (обхващащо търговските сделки и търговските ценни книжа) и отделно дружествено право и несъстоятелност;
2) Има системи при които ГП е единно (специални тьрговскоправни разпоредби в ГК има относно субектите и сделките). Това единно ГП е присъщо за континенталната система, както за държави от немския, така и за държави от френския правен кръг. В тези страни или изобщо не е имало ТП - Швейцария и Скандинавските страни или ТП е погълнато от ГП при неговата кодификация - Италия и Холандия.
1.3. Обективни основания за отделянето на ТП от ГП се откриват в предмета на правното регулиране. ТП урежда правни отношения, които се формират на базата на обществени отношения, възникващи в сферата на обмена на стоки, услуги и капитали.
1) От икономическа гледна точка търговията е тази фаза от оборота, която се намира между производството и потреблението;
2) От юридическа гледна точка това е т. нар. предприемаческа дейност и когато се казва, че ТП урежда търговски отношения се има предвид именно предприемаческата дейност.
2. Място на ТП в системата на частното право. ТП е отделен, самостоятелен клон на частното право, който се е обособил исторически от ГП, но си остава част от частното право. ТП може да се съпостави с някои сходни понятия:
2.1. Съпоставка със стопанското право. Самият термин "стопанско право" има различни значения: 1) СП може да е част от административното право, която регулира отношенията в оборота; 2) СП може да е част от частното право, която регулира обмена и 3) СП може и да е отделен, хетерогенен отрасъл, съвкупност от частно и публично право. ТП също съдържа публичноправни елементи и това е една от особеностите му в сравнение с ГП, но доминиращо място заемат частноправните норми и правоотношения. В този смисъл ТП е най-близо до второто разбиране за СП. От друга страна обаче терминът "стопанска дейност" има по-широкв значение от термина "търговска дейност" и това е видно от различни законови текстове - чл. 357 ЗЗД: С договора за дружество две или повече лица се съгласяват да обединят своята дейност за постигане на една обща стопанска цел - казано е стопанска цел, а не търговска цел; чл. З ЗЧИ: . Когато се говори за стопанска цел/дейност се има предвид всяка дейност насочена към производство на стоки или услуги с цел печалба. Всичко това води до извода, че понятието "стопанско право" е по-широко от понятието "търговско право", но днес в България няма обособено Стопанско право.
2.1.1. Според Ал. Кацарски съпоставката на ТП със стопанското право може да се разглежда в две насоки отново според това, какво се влага в това понятие:
1) Ако СП се разбира като съвкупност от норми, които регулират стопанския живот (почти цялото ТП, ТрП в частта му за колективните трудови договори, данъчното право, елементи от АП, антимонополното законодателство) то най-съществената критика към него е, че дори такава конструкция да е логически издържана тя е практически.
2) От понятието СП има смисъл в контекста на европейската общност - тъй като с идеята за Общ пазар възниква и необходимостта за уеднаквяване на нормативната база и премахване на всички пречки пред бизнеса. Едно от основните направления за уеднаквяване е СП (търговско, трудово, митническо, данъчно и т.н.), което се осъществява от 14 директорат на ЕС.
2.1.2. В други правни системи СП е известно като икономическо право. Според Ал. Кацарски бизнес правото има различен подход от този на ТП. Основни понятия на ТП са понятието за търговските сделки и понятието "търговец", бизнес правото също използва понятието "търговски сделки", но вместо понятието "търговец" заменя с понятието "бизнес дейност". Двата подхода са принципно различни - ТП си харесва определени субекти по формален критерии, които подчинява на търговския закон. Понякога обаче нетьрговци имат по-развита дейност от дребните търговци, българският законодател е забелязал това и създава задължения и за други субекти да се регистрират по ТЗ. Бизнес правото изоставя формалния критерий, а гледа дейността - когато има дейност, която си е бизнес тя се подчинява на правилата на закона независимо от субекта. Този подход е възприет легално за първи път от ИГК от 1942 г.
2.2. Съпоставка с гражданското право. ТП исторически е произлязло от ГП. Смята се, че ТП е специално право (1ех specialis) по отношение на ГП. Това положение е нормативно уредено в чл, 288 ТЗ: За неуредените с този закон положения за търговските сделки се прилагат разпоредбите на гражданското законодателство. . . Редица от правилата на ГП се прилагат и изобщо не са уредени от ТЗ (лица, обекти, основни положения за сделките). Между ГП и ТП съществува генетична и функционална връзка. Зависимостта между тях не е еднопосочна защото и ТП влияе върху ГП.
Според Ал. Кацарски отграничаването на ТП в системата на частното право става по пътя на мисленото му елиминиране. Първоначално е съществувало само ГП, след това са се отделили търговското и трудовото. Днес ГП е остатъчно частно право - всичко, което не е търговско и трудово. Критерии за отграничаване на ТП от ГП:
2.2.1. Страните - има две възможности:
1) двете страни да са търговци - никой не го използва, защото противното би означавало преуреждане на всички ГП отношения в търговския закон;
2) поне една от страните да е търговец и сделката да е свързана с търговската му дейност - това е т.нар. субектна система, която е възприета в Германия.
2.2.2. Отношенията - българският закон посочва 15 вида търговски правоотношения независимо от страните по тях. Това е т. нар. обективна система, която
изхожда от независещата от страните природа на правоотношенията и е възприета в чист вид в Испания.
2.2.3. Българският законодател е възприел смесената система, която има поне 2 предимства:
1) тя е първата исторически възникнала и е най-често срещата от ФТК от 1807 г насам;
2) дава най-голямо приложно поле на ТП и го улеснява да се адаптира към обмена.
ТП в смесените системи се занимава с 2 групи сделки: сделки търговски по естеството си и търговски сделки според страните. Разграничението между ТП и ГП е на основа правопораждащия юридически факт - ако той е търговска сделка правоотношението е търговско, ако не - гражданско. Понятието за търговска сделка (чл. 286: (1) Търговска е сделката, сключена от търговец, която е свързана с упражняваното от него занятие. (2) Търговски са и сделките по чл.1, ал. 1 независимо от качеството на лицата, които ги извършват.) е най-важното в ТП, което го обособява в самостоятелен правен отрасъл. От 1991-1996 г. има гл. 1, 2 и 4 от ТЗ,но ТП на практика няма, защото в отношенията » между търговци се използва ЗЗД.
3. Основни различия между ТП и ГП. Отликите между ТП и ГП са функция на отношенията, които ТП урежда:
3.1. В ТП има по-голям брой императивни норми и това се дължи на по- активната намеса на държавата в търговския оборот (съществуват множество правила относно нелоялната конкуренция, антимонополното право, несъстоятелността).
3.2. Интензитета на търговския оборот е основание за много по-голямото типизиране на ТП институти. В търговския оборот има множество установени форми които се прилагат масово (търговско представителство, сделки под общи условия).
3.3. В търговското право се използва много по-широко търговския обичай, отколкото гражданския обичай в ГП и това се дължи на типизацията на обичаите в международния оборот, която рефлектира и върху вътрешния.
3.4. В редица области на ТП се използват международни унификации, които са общоприети. Например Женевските конвенции в областта на менителничното право, еднообразните правила на Международната търговска камара в Париж. Освен това Комисията на ООН по ТП приема "закони", които съдържат типизирани модели относно електронния коносамент, електронната търговия, банковите преводи и т.н. Тази международна унификация е още по интензивна в Европа по линия на ЕС, която е задължителна и за нас по силата на Договора за присъединяване - последните изменения на ТЗ са хармонизация с 1,2 и 12 директива на ЕС в областта на дружественото право.
3.5. ТП има особености и с оглед правноорганизационите форми. Субектите на ТП са пшпешз с1аизш.
3.6. Интензитетът на търговския оборот е основание широко да се прилага принципът за публичност на всички търговци. Всички търговци се записват в търговски регистри (в Окръжните съдилища), които са общодостъпни.
3.7. ТП има особеност и в областта на правоотношенията, за разлика от ГП то не допуска безвъзмездните сделки.
3.8. ТП съдържа и по-строги правила, които целят защита на доверието в търговския оборот - изисква се по-висока грижа при изпълнението, възможностите да се атакуват търговските сделки са по-ограничени по отношение на форма, пороци на волята, а крайната нужда не е основание за унищожаемост.
3.9. Законодателят въвежда и по-тежки санкции в ТП за разлика от ГП - солидарността се предполага ако не е уговорено друго; лихва се дължи и без да е уговорена, а е възможна и капитализация на лихвата; обективната отговорност се прилага по често. Съществуват и правила за защита на доверието и пазене на търговската тайна.
Показват се публикациите с етикет Търговско право. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Търговско право. Показване на всички публикации
четвъртък, 21 август 2008 г.
понеделник, 24 декември 2007 г.
Договор, сключван извън търговския обект - доклад по Търговско право
Договорът, сключен извън търговския обект, е правно регламентиран в глава четвърта от ЗЗП “Търговски практики и способи за продажба, който въведе напълно в българското законодателство изискванията на Директива 85/577/ЕЕС за договори, сключвани извън търговските обекти.
Договор, сключен извън търговския обект, е доставката на стоки или услуги, при които търговецът посещава дома на потребителя, работното му място или дома на друг потребител и му предлага стока или услуга, която потребителят не е желал предварително да закупи и посещението не е изрично поискано от потребителя. Пример за такива търговски практики са извършваните от млади хора посещения в домовете на потребителите без предварителна покана и предлагането на различни стоки за бита. Тази практика бе широко разпространена до началото на 2000 г. в градовете, но понастоящем продължава да се практикува като способ за продажба в малките населени места и засяга предимно възрастните потребители от селата. Вторият вид договори за продажба извън търговския обект са договорите, сключвани по време на пътуване, организирано от търговец. Понастоящем това също е широко разпространена практика на търговия. Потребители на този вид стоки и услуги са предимно туристи на средна възраст, които посещават организирани от туроператори еднодневни туристически екскурзии до културни и исторически забележителности в близост до населеното място - седалище на търговеца. Тези екскурзии са изключително атрактивни за потребителите поради ниската цена на услугата, но в процеса на пътуване на потребителя се предлага да закупи определен вид стока на цена по-висока от обичайната за този вид и туроператорът получава действителната цена на туристическата услуга. Този способ на продажба е широко разпространен както в малките, така и в големите населени места в страната.
Законодателят е дал изрична дефиниция за понятието търговец при договорите, сключвани извън търговския обект, тъй като обичайно при посещенията в домовете на потребителите и на работните ми места търговците са физически лица, без трудовоправни отношения с фирмата и непритежаващи документи за счетоводна отчетност. Това е всяко физическо или юридическо лице, което сключва договори извън търговския обект като част от своята търговска или професионална дейност, както и всяко лице, упълномощено да извършва този вид сделки от името и в полза на търговеца. В стария Закон за защита на потребителите и за правилата за търговия (ЗЗППТ) също имаше регламентация на този вид договори, но тя беше по-обща, тъй като за договори, сключвани извън търговския обект, се определяха всички договори с предлагане на стоки и услуги извън търговския обект, включително и по време на пътуване, организирано от търговец, или при посещение в дома на потребителя или на неговото работно място, без това да е поискано изрично от потребителя. В ЗЗП хипотезите на договор, сключван от разстояние, са изрично изброени. Основните са две, но законодателят включва още няколко вида продажби, при които се прилагат разпоредбите на тази глава.
Това са:
1. договорите за доставка на стоки или услуги, различни от тези, за които потребителят изрично е поискал посещение на търговеца. Тук при отправяне на поканата за посещение потребителят следва да не е знаел и да не е могъл да знае, че доставката на тези стоки или услуги е част от търговската или професионалната дейност на търговеца. Например едновременно с доставката на поръчаните от потребителя мебели търговецът при посещение в дома предлага на потребителя и шевни машини или други уреди за бита; 2. договорите, при които предложението за сключване е направено от потребителя при посещение на търговеца на работното място на потребителя, в дома му или в дома на друг потребител, когато посещението не е изрично поискано от потребителя, независимо че потребителят не е обвързан с предложението преди неговото приемане от търговеца; 3. договорите, при които предложението за сключване е направено от потребителя при посещение на търговеца на работното място на потребителя, в дома му или в дома на друг потребител, когато посещението не е изрично поискано от потребителя, когато потребителят е обвързан с направеното предложение; 4. договорите за доставка на стоки и за включването им в недвижим имот или договорите за ремонт на недвижим имот.
Въпреки широкия обхват има и няколко продажби извън търговския обект, които не попадат в правната регламентация на настоящото изложение. Законодателят с оглед защита на потребителския интерес е извел от тази глава следните договори:1. Договорите на стойност под 120 лв. - тук законодателят поставя минимален праг, под който сключените договори извън търговския обект не попадат под регламентацията на тази глава, а са под общата регламентация за продажба на стоки. И наистина неуместно би било, ако на потребителя се даде възможност да се откаже от договор в рамките на 7 дни за закупуване на чифт гуменки или друга бързо потребима стока на ниска стойност. В предходната регламентация на тези договори в ЗЗППТ стойността на договора бе определена под една минимална работна заплата към момента на сключването му. С настоящия текст ценовият праг се намалява и много повече стоки и услуги могат да попаднат под правната регламентация на този текст. 2. За строителство, продажба, наем на недвижими имоти и договорите с предмет други права върху недвижими имоти. Тук с оглед значителния потребителски интерес законодателят е предоставил регламентацията на тези правоотношения с друг закон, по друг правен ред. С цел по-всеобхватна защита на интересите на страните по договора тези сделки се извършват с нотариален акт и поради спецификата им е уместно да бъдат изключени от регламентация в ЗЗП. 3. За редовна доставка на хранителни стоки, на напитки или други домакински стоки за текуща употреба - тук отново стойността на стоките и услугите е ниска и се касае за такъв род и вид стоки и услуги, които са обичайни и се повтарят многократно във времето.4. За доставка на стоки и услуги при едновременното наличие на следните условия:- договорът е сключен по каталог, с който потребителят е имал възможност да се запознае в отсъствието на представител на търговеца;- предвижда се продължаване на контактите между потребителя и представител на търговеца във връзка с тази или бъдеща сделка, т.е. контактът между търговеца и потребителя не се изчерпва само с едно-единствено посещение в дома на потребителя или в офиса му, а се предполагат най-малко две посещения от търговеца;- каталогът и договорът съдържат информация за правото на потребителя да върне стоката на търговеца в срок, не по-кратък от 7 дни, считано от деня на нейното получаване, или да се откаже от договора през този период, без да дължи друго освен съхраняване на стоките с грижата на добър стопанин;5. За застраховка - тези договори подлежат на специална регламентация с отделен закон.6. С предмет ценни книжа - тук договорите също подлежат на специална регламентация в отделен закон.
При тези видове договори, сключвани извън търговския обект, търговецът е длъжен да уведоми потребителя за правото му да се откаже от договора, като посочи името и адреса си и начина за упражняването на това право. Това е едно от основните задължения на търговеца и като гаранция за неговото спазване и изпълнение е скрепено с държавна принуда. Информацията за правото на потребителя за отказ от договора в седемдневен срок, както и името и адресът на търговеца и начинът на упражняване на правото на отказ от договора, се предоставя на потребителя в задължително писмена форма и трябва да съдържа необходимите елементи, позволяващи индивидуализирането на договора, и датата, на която потребителят е уведомен за правото му да се откаже от договора. Неспазването на писмената форма на уведомление отново влече санкция за неизпълнение на императивно законово задължение и е скрепено с държавна принуда. Законодателят е въвел и изрично срокове, в които писмената информация за правото на отказ от договора следва да бъде предоставена на потребителя. В зависимост от вида на договора сроковете са различни. В първия случай, когато договорът е сключен при посещение на търговец на работното място на потребителя в дома му или в дома на друг потребител, или по време на пътуване, организирано от търговеца - информация за право на отказ в 7-дневен срок се предоставя в момента на сключване на договора. Вторият случай визира договорите за доставка на стоки или услуги, различни от тези, за които потребителят изрично е поискал посещение на търговеца, и при отправяне на поканата потребителят не е знаел, че доставката на тези стоки или услуги е част от търговската или професионалната дейност на търговеца. В този случай информацията за правото на отказ в 7-дневен срок се предоставя не по-късно от момента на сключване на договора. Тук писменото уведомление за правото на отказ може да бъде дадено и в един по-ранен момент преди сключване на договора между страните. Това е така, защото с еднократното посещение до потребителя търговецът сключва първоначално договор за поисканите от потребителя стоки, а впоследствие предлага и стоки, които предварително не са поискани от него, но потребителят е уведомен за правото си на отказ от първоначално сключения договор. В третия случай, когато договорите, при които предложението за сключване е направено от потребителя при посещение на търговеца на работното място на потребителя, в дома му или в дома на друг потребител, когато посещението не е изрично поискано от потребителя, независимо дали потребителят е обвързан или не с направеното предложение - задължението за писмено уведомление за правото на отказ в 7-дневен срок възниква при отправяне на предложението на потребителя за сключване на договор. Тук задължението е изместено във времето, тъй като инициативата за сключване на договора произхожда от потребителя и за търговеца е неизвестен моментът на получаване на предложението, но веднага след получаването му той е задължен да уведоми писмено потребителя за правото му на отказ от договора. И в трите случая неизпълнението на задължението за своевременно предоставяне на информацията за право на отказ влече след себе си санкция за некоректния търговец и е скрепена с държавна принуда. Законодателят е преценил, че неизпълнението на което и да било изискване във връзка с предоставяне на информацията за отказ от договора в писмена форма в подходящ срок е нарушение с висока степен на обществена опасност и е определил санкция както за физическите, така и за юридическите лица в размер от 500 до 5000 лв. За разлика от сега действащия ЗЗП, в стария ЗЗППТ нямаше предвидена изрична санкционна разпоредба. Неизпълнението на задължението за предоставяне на информация за правото на отказ на потребителя от договора бе санкционирано по общата разпоредба за нарушение на други тестове от закона и бе в много нисък размер - от 50 до 500 лв. На задължението на търговеца за предоставяне на информация за правото на отказ от договора е противопоставено правото на потребителя да се откаже от договора, сключен извън търговския обект, в седемдневен срок от деня, в който е получил тази информация от търговеца, без да дължи никакви обезщетения или неустойки. Потребителят се освобождава от задълженията си по договора от датата на уведомяване на търговеца за отказа си от договора в законоустановения 7-дневен срок. Важна гаранция за правата на потребителя е разпоредбата, според която, ако търговецът не е предоставил в срок информация за правото на отказ от договора, законодателят определя срок от 3 месеца от датата на сключване на договора, през който потребителят може да се откаже от договора и да не дължи никакви неустойки или обезщетения. Тази разпоредба е своеобразна санкция за търговеца, която би следвало да го стимулира към коректност, тъй като, ако той не представи информация за правото на отказ от договора в 7-дневен срок от подписването му, потребителят може да ползва стоката му в продължение на период от 1 ден до три месеца и след това да я върне, без да дължи никакви обезщетения или неустойки. От това търговецът би претърпял много повече икономически вреди, отколкото от предвидената по закон санкция. Според нас това би го стимулирало към спазване на разпоредбите на закона много повече от предвидената санкция. Подобен текст имаше и в доскоро действащия ЗЗППТ, но срокът, през който потребителят можеше да се откаже от сключения договор, ако не е получил информацията за правото на отказ от договора, не беше конкретно определен, а определяем - потребителят можеше да се откаже от договора в 7-дневен срок от уведомяването му за това право. Но тук се разчита на коректността на търговеца, който ако не е изпълнил задължението си при сключване на договора, следваше да го изпълни на един по-късен етап. Такава коректност обаче не е често срещано явление в българския пазар на стоки и услуги. Считаме, че новият срок в ЗЗП защитава в по-голяма степен потребителите и стимулира търговците към коректност в отношенията си с потребителите при договорите, сключвани извън търговските обекти. От направената съпоставка с доскоро действащия ЗЗППТ можем да направим извода, че в новия закон са уредени много повече случаи на различни търговски практики и способи за продажба, предвидени са повече и по-разнообразни гаранции за потребителя при контактите му с търговеца и е разширено приложното поле на закона за случаи на търговия, наложени в практиката, но неуредени досега.
Използвана литература:
1. Сп. “Пазар и право”. НОВИЯТ ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ , Емил АЛЕКСИЕВ
2. Сп. “Търговско и конкурентно право”. ПРАВНА УРЕДБА НА ДОГОВОРА, СКЛЮЧЕН ИЗВЪН ТЪРГОВСКИЯ ОБЕКТ, Григор ВЛАДИМИРОВ
3. ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ, адв. Васил МАРОКОВ
Договор, сключен извън търговския обект, е доставката на стоки или услуги, при които търговецът посещава дома на потребителя, работното му място или дома на друг потребител и му предлага стока или услуга, която потребителят не е желал предварително да закупи и посещението не е изрично поискано от потребителя. Пример за такива търговски практики са извършваните от млади хора посещения в домовете на потребителите без предварителна покана и предлагането на различни стоки за бита. Тази практика бе широко разпространена до началото на 2000 г. в градовете, но понастоящем продължава да се практикува като способ за продажба в малките населени места и засяга предимно възрастните потребители от селата. Вторият вид договори за продажба извън търговския обект са договорите, сключвани по време на пътуване, организирано от търговец. Понастоящем това също е широко разпространена практика на търговия. Потребители на този вид стоки и услуги са предимно туристи на средна възраст, които посещават организирани от туроператори еднодневни туристически екскурзии до културни и исторически забележителности в близост до населеното място - седалище на търговеца. Тези екскурзии са изключително атрактивни за потребителите поради ниската цена на услугата, но в процеса на пътуване на потребителя се предлага да закупи определен вид стока на цена по-висока от обичайната за този вид и туроператорът получава действителната цена на туристическата услуга. Този способ на продажба е широко разпространен както в малките, така и в големите населени места в страната.
Законодателят е дал изрична дефиниция за понятието търговец при договорите, сключвани извън търговския обект, тъй като обичайно при посещенията в домовете на потребителите и на работните ми места търговците са физически лица, без трудовоправни отношения с фирмата и непритежаващи документи за счетоводна отчетност. Това е всяко физическо или юридическо лице, което сключва договори извън търговския обект като част от своята търговска или професионална дейност, както и всяко лице, упълномощено да извършва този вид сделки от името и в полза на търговеца. В стария Закон за защита на потребителите и за правилата за търговия (ЗЗППТ) също имаше регламентация на този вид договори, но тя беше по-обща, тъй като за договори, сключвани извън търговския обект, се определяха всички договори с предлагане на стоки и услуги извън търговския обект, включително и по време на пътуване, организирано от търговец, или при посещение в дома на потребителя или на неговото работно място, без това да е поискано изрично от потребителя. В ЗЗП хипотезите на договор, сключван от разстояние, са изрично изброени. Основните са две, но законодателят включва още няколко вида продажби, при които се прилагат разпоредбите на тази глава.
Това са:
1. договорите за доставка на стоки или услуги, различни от тези, за които потребителят изрично е поискал посещение на търговеца. Тук при отправяне на поканата за посещение потребителят следва да не е знаел и да не е могъл да знае, че доставката на тези стоки или услуги е част от търговската или професионалната дейност на търговеца. Например едновременно с доставката на поръчаните от потребителя мебели търговецът при посещение в дома предлага на потребителя и шевни машини или други уреди за бита; 2. договорите, при които предложението за сключване е направено от потребителя при посещение на търговеца на работното място на потребителя, в дома му или в дома на друг потребител, когато посещението не е изрично поискано от потребителя, независимо че потребителят не е обвързан с предложението преди неговото приемане от търговеца; 3. договорите, при които предложението за сключване е направено от потребителя при посещение на търговеца на работното място на потребителя, в дома му или в дома на друг потребител, когато посещението не е изрично поискано от потребителя, когато потребителят е обвързан с направеното предложение; 4. договорите за доставка на стоки и за включването им в недвижим имот или договорите за ремонт на недвижим имот.
Въпреки широкия обхват има и няколко продажби извън търговския обект, които не попадат в правната регламентация на настоящото изложение. Законодателят с оглед защита на потребителския интерес е извел от тази глава следните договори:1. Договорите на стойност под 120 лв. - тук законодателят поставя минимален праг, под който сключените договори извън търговския обект не попадат под регламентацията на тази глава, а са под общата регламентация за продажба на стоки. И наистина неуместно би било, ако на потребителя се даде възможност да се откаже от договор в рамките на 7 дни за закупуване на чифт гуменки или друга бързо потребима стока на ниска стойност. В предходната регламентация на тези договори в ЗЗППТ стойността на договора бе определена под една минимална работна заплата към момента на сключването му. С настоящия текст ценовият праг се намалява и много повече стоки и услуги могат да попаднат под правната регламентация на този текст. 2. За строителство, продажба, наем на недвижими имоти и договорите с предмет други права върху недвижими имоти. Тук с оглед значителния потребителски интерес законодателят е предоставил регламентацията на тези правоотношения с друг закон, по друг правен ред. С цел по-всеобхватна защита на интересите на страните по договора тези сделки се извършват с нотариален акт и поради спецификата им е уместно да бъдат изключени от регламентация в ЗЗП. 3. За редовна доставка на хранителни стоки, на напитки или други домакински стоки за текуща употреба - тук отново стойността на стоките и услугите е ниска и се касае за такъв род и вид стоки и услуги, които са обичайни и се повтарят многократно във времето.4. За доставка на стоки и услуги при едновременното наличие на следните условия:- договорът е сключен по каталог, с който потребителят е имал възможност да се запознае в отсъствието на представител на търговеца;- предвижда се продължаване на контактите между потребителя и представител на търговеца във връзка с тази или бъдеща сделка, т.е. контактът между търговеца и потребителя не се изчерпва само с едно-единствено посещение в дома на потребителя или в офиса му, а се предполагат най-малко две посещения от търговеца;- каталогът и договорът съдържат информация за правото на потребителя да върне стоката на търговеца в срок, не по-кратък от 7 дни, считано от деня на нейното получаване, или да се откаже от договора през този период, без да дължи друго освен съхраняване на стоките с грижата на добър стопанин;5. За застраховка - тези договори подлежат на специална регламентация с отделен закон.6. С предмет ценни книжа - тук договорите също подлежат на специална регламентация в отделен закон.
При тези видове договори, сключвани извън търговския обект, търговецът е длъжен да уведоми потребителя за правото му да се откаже от договора, като посочи името и адреса си и начина за упражняването на това право. Това е едно от основните задължения на търговеца и като гаранция за неговото спазване и изпълнение е скрепено с държавна принуда. Информацията за правото на потребителя за отказ от договора в седемдневен срок, както и името и адресът на търговеца и начинът на упражняване на правото на отказ от договора, се предоставя на потребителя в задължително писмена форма и трябва да съдържа необходимите елементи, позволяващи индивидуализирането на договора, и датата, на която потребителят е уведомен за правото му да се откаже от договора. Неспазването на писмената форма на уведомление отново влече санкция за неизпълнение на императивно законово задължение и е скрепено с държавна принуда. Законодателят е въвел и изрично срокове, в които писмената информация за правото на отказ от договора следва да бъде предоставена на потребителя. В зависимост от вида на договора сроковете са различни. В първия случай, когато договорът е сключен при посещение на търговец на работното място на потребителя в дома му или в дома на друг потребител, или по време на пътуване, организирано от търговеца - информация за право на отказ в 7-дневен срок се предоставя в момента на сключване на договора. Вторият случай визира договорите за доставка на стоки или услуги, различни от тези, за които потребителят изрично е поискал посещение на търговеца, и при отправяне на поканата потребителят не е знаел, че доставката на тези стоки или услуги е част от търговската или професионалната дейност на търговеца. В този случай информацията за правото на отказ в 7-дневен срок се предоставя не по-късно от момента на сключване на договора. Тук писменото уведомление за правото на отказ може да бъде дадено и в един по-ранен момент преди сключване на договора между страните. Това е така, защото с еднократното посещение до потребителя търговецът сключва първоначално договор за поисканите от потребителя стоки, а впоследствие предлага и стоки, които предварително не са поискани от него, но потребителят е уведомен за правото си на отказ от първоначално сключения договор. В третия случай, когато договорите, при които предложението за сключване е направено от потребителя при посещение на търговеца на работното място на потребителя, в дома му или в дома на друг потребител, когато посещението не е изрично поискано от потребителя, независимо дали потребителят е обвързан или не с направеното предложение - задължението за писмено уведомление за правото на отказ в 7-дневен срок възниква при отправяне на предложението на потребителя за сключване на договор. Тук задължението е изместено във времето, тъй като инициативата за сключване на договора произхожда от потребителя и за търговеца е неизвестен моментът на получаване на предложението, но веднага след получаването му той е задължен да уведоми писмено потребителя за правото му на отказ от договора. И в трите случая неизпълнението на задължението за своевременно предоставяне на информацията за право на отказ влече след себе си санкция за некоректния търговец и е скрепена с държавна принуда. Законодателят е преценил, че неизпълнението на което и да било изискване във връзка с предоставяне на информацията за отказ от договора в писмена форма в подходящ срок е нарушение с висока степен на обществена опасност и е определил санкция както за физическите, така и за юридическите лица в размер от 500 до 5000 лв. За разлика от сега действащия ЗЗП, в стария ЗЗППТ нямаше предвидена изрична санкционна разпоредба. Неизпълнението на задължението за предоставяне на информация за правото на отказ на потребителя от договора бе санкционирано по общата разпоредба за нарушение на други тестове от закона и бе в много нисък размер - от 50 до 500 лв. На задължението на търговеца за предоставяне на информация за правото на отказ от договора е противопоставено правото на потребителя да се откаже от договора, сключен извън търговския обект, в седемдневен срок от деня, в който е получил тази информация от търговеца, без да дължи никакви обезщетения или неустойки. Потребителят се освобождава от задълженията си по договора от датата на уведомяване на търговеца за отказа си от договора в законоустановения 7-дневен срок. Важна гаранция за правата на потребителя е разпоредбата, според която, ако търговецът не е предоставил в срок информация за правото на отказ от договора, законодателят определя срок от 3 месеца от датата на сключване на договора, през който потребителят може да се откаже от договора и да не дължи никакви неустойки или обезщетения. Тази разпоредба е своеобразна санкция за търговеца, която би следвало да го стимулира към коректност, тъй като, ако той не представи информация за правото на отказ от договора в 7-дневен срок от подписването му, потребителят може да ползва стоката му в продължение на период от 1 ден до три месеца и след това да я върне, без да дължи никакви обезщетения или неустойки. От това търговецът би претърпял много повече икономически вреди, отколкото от предвидената по закон санкция. Според нас това би го стимулирало към спазване на разпоредбите на закона много повече от предвидената санкция. Подобен текст имаше и в доскоро действащия ЗЗППТ, но срокът, през който потребителят можеше да се откаже от сключения договор, ако не е получил информацията за правото на отказ от договора, не беше конкретно определен, а определяем - потребителят можеше да се откаже от договора в 7-дневен срок от уведомяването му за това право. Но тук се разчита на коректността на търговеца, който ако не е изпълнил задължението си при сключване на договора, следваше да го изпълни на един по-късен етап. Такава коректност обаче не е често срещано явление в българския пазар на стоки и услуги. Считаме, че новият срок в ЗЗП защитава в по-голяма степен потребителите и стимулира търговците към коректност в отношенията си с потребителите при договорите, сключвани извън търговските обекти. От направената съпоставка с доскоро действащия ЗЗППТ можем да направим извода, че в новия закон са уредени много повече случаи на различни търговски практики и способи за продажба, предвидени са повече и по-разнообразни гаранции за потребителя при контактите му с търговеца и е разширено приложното поле на закона за случаи на търговия, наложени в практиката, но неуредени досега.
Използвана литература:
1. Сп. “Пазар и право”. НОВИЯТ ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ , Емил АЛЕКСИЕВ
2. Сп. “Търговско и конкурентно право”. ПРАВНА УРЕДБА НА ДОГОВОРА, СКЛЮЧЕН ИЗВЪН ТЪРГОВСКИЯ ОБЕКТ, Григор ВЛАДИМИРОВ
3. ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ, адв. Васил МАРОКОВ
понеделник, 3 декември 2007 г.
Договор, сключен извън търговския обект
Договорът, сключен извън търговския обект, е правно регламентиран в глава четвърта от ЗЗП “Търговски практики и способи за продажба, който въведе напълно в българското законодателство изискванията на Директива 85/577/ЕЕС за договори, сключвани извън търговските обекти.
Договор, сключен извън търговския обект, е доставката на стоки или услуги, при които търговецът посещава дома на потребителя, работното му място или дома на друг потребител и му предлага стока или услуга, която потребителят не е желал предварително да закупи и посещението не е изрично поискано от потребителя. Пример за такива търговски практики са извършваните от млади хора посещения в домовете на потребителите без предварителна покана и предлагането на различни стоки за бита. Тази практика бе широко разпространена до началото на 2000 г. в градовете, но понастоящем продължава да се практикува като способ за продажба в малките населени места и засяга предимно възрастните потребители от селата. Вторият вид договори за продажба извън търговския обект са договорите, сключвани по време на пътуване, организирано от търговец. Понастоящем това също е широко разпространена практика на търговия. Потребители на този вид стоки и услуги са предимно туристи на средна възраст, които посещават организирани от туроператори еднодневни туристически екскурзии до културни и исторически забележителности в близост до населеното място - седалище на търговеца. Тези екскурзии са изключително атрактивни за потребителите поради ниската цена на услугата, но в процеса на пътуване на потребителя се предлага да закупи определен вид стока на цена по-висока от обичайната за този вид и туроператорът получава действителната цена на туристическата услуга. Този способ на продажба е широко разпространен както в малките, така и в големите населени места в страната.
Законодателят е дал изрична дефиниция за понятието търговец при договорите, сключвани извън търговския обект, тъй като обичайно при посещенията в домовете на потребителите и на работните ми места търговците са физически лица, без трудовоправни отношения с фирмата и непритежаващи документи за счетоводна отчетност. Това е всяко физическо или юридическо лице, което сключва договори извън търговския обект като част от своята търговска или професионална дейност, както и всяко лице, упълномощено да извършва този вид сделки от името и в полза на търговеца. В стария Закон за защита на потребителите и за правилата за търговия (ЗЗППТ) също имаше регламентация на този вид договори, но тя беше по-обща, тъй като за договори, сключвани извън търговския обект, се определяха всички договори с предлагане на стоки и услуги извън търговския обект, включително и по време на пътуване, организирано от търговец, или при посещение в дома на потребителя или на неговото работно място, без това да е поискано изрично от потребителя. В ЗЗП хипотезите на договор, сключван от разстояние, са изрично изброени. Основните са две, но законодателят включва още няколко вида продажби, при които се прилагат разпоредбите на тази глава.
Това са:
1. договорите за доставка на стоки или услуги, различни от тези, за които потребителят изрично е поискал посещение на търговеца. Тук при отправяне на поканата за посещение потребителят следва да не е знаел и да не е могъл да знае, че доставката на тези стоки или услуги е част от търговската или професионалната дейност на търговеца. Например едновременно с доставката на поръчаните от потребителя мебели търговецът при посещение в дома предлага на потребителя и шевни машини или други уреди за бита; 2. договорите, при които предложението за сключване е направено от потребителя при посещение на търговеца на работното място на потребителя, в дома му или в дома на друг потребител, когато посещението не е изрично поискано от потребителя, независимо че потребителят не е обвързан с предложението преди неговото приемане от търговеца; 3. договорите, при които предложението за сключване е направено от потребителя при посещение на търговеца на работното място на потребителя, в дома му или в дома на друг потребител, когато посещението не е изрично поискано от потребителя, когато потребителят е обвързан с направеното предложение; 4. договорите за доставка на стоки и за включването им в недвижим имот или договорите за ремонт на недвижим имот.
Въпреки широкия обхват има и няколко продажби извън търговския обект, които не попадат в правната регламентация на настоящото изложение. Законодателят с оглед защита на потребителския интерес е извел от тази глава следните договори:1. Договорите на стойност под 120 лв. - тук законодателят поставя минимален праг, под който сключените договори извън търговския обект не попадат под регламентацията на тази глава, а са под общата регламентация за продажба на стоки. И наистина неуместно би било, ако на потребителя се даде възможност да се откаже от договор в рамките на 7 дни за закупуване на чифт гуменки или друга бързо потребима стока на ниска стойност. В предходната регламентация на тези договори в ЗЗППТ стойността на договора бе определена под една минимална работна заплата към момента на сключването му. С настоящия текст ценовият праг се намалява и много повече стоки и услуги могат да попаднат под правната регламентация на този текст. 2. За строителство, продажба, наем на недвижими имоти и договорите с предмет други права върху недвижими имоти. Тук с оглед значителния потребителски интерес законодателят е предоставил регламентацията на тези правоотношения с друг закон, по друг правен ред. С цел по-всеобхватна защита на интересите на страните по договора тези сделки се извършват с нотариален акт и поради спецификата им е уместно да бъдат изключени от регламентация в ЗЗП. 3. За редовна доставка на хранителни стоки, на напитки или други домакински стоки за текуща употреба - тук отново стойността на стоките и услугите е ниска и се касае за такъв род и вид стоки и услуги, които са обичайни и се повтарят многократно във времето.4. За доставка на стоки и услуги при едновременното наличие на следните условия:- договорът е сключен по каталог, с който потребителят е имал възможност да се запознае в отсъствието на представител на търговеца;- предвижда се продължаване на контактите между потребителя и представител на търговеца във връзка с тази или бъдеща сделка, т.е. контактът между търговеца и потребителя не се изчерпва само с едно-единствено посещение в дома на потребителя или в офиса му, а се предполагат най-малко две посещения от търговеца;- каталогът и договорът съдържат информация за правото на потребителя да върне стоката на търговеца в срок, не по-кратък от 7 дни, считано от деня на нейното получаване, или да се откаже от договора през този период, без да дължи друго освен съхраняване на стоките с грижата на добър стопанин;5. За застраховка - тези договори подлежат на специална регламентация с отделен закон.6. С предмет ценни книжа - тук договорите също подлежат на специална регламентация в отделен закон.
При тези видове договори, сключвани извън търговския обект, търговецът е длъжен да уведоми потребителя за правото му да се откаже от договора, като посочи името и адреса си и начина за упражняването на това право. Това е едно от основните задължения на търговеца и като гаранция за неговото спазване и изпълнение е скрепено с държавна принуда. Информацията за правото на потребителя за отказ от договора в седемдневен срок, както и името и адресът на търговеца и начинът на упражняване на правото на отказ от договора, се предоставя на потребителя в задължително писмена форма и трябва да съдържа необходимите елементи, позволяващи индивидуализирането на договора, и датата, на която потребителят е уведомен за правото му да се откаже от договора. Неспазването на писмената форма на уведомление отново влече санкция за неизпълнение на императивно законово задължение и е скрепено с държавна принуда. Законодателят е въвел и изрично срокове, в които писмената информация за правото на отказ от договора следва да бъде предоставена на потребителя. В зависимост от вида на договора сроковете са различни. В първия случай, когато договорът е сключен при посещение на търговец на работното място на потребителя в дома му или в дома на друг потребител, или по време на пътуване, организирано от търговеца - информация за право на отказ в 7-дневен срок се предоставя в момента на сключване на договора. Вторият случай визира договорите за доставка на стоки или услуги, различни от тези, за които потребителят изрично е поискал посещение на търговеца, и при отправяне на поканата потребителят не е знаел, че доставката на тези стоки или услуги е част от търговската или професионалната дейност на търговеца. В този случай информацията за правото на отказ в 7-дневен срок се предоставя не по-късно от момента на сключване на договора. Тук писменото уведомление за правото на отказ може да бъде дадено и в един по-ранен момент преди сключване на договора между страните. Това е така, защото с еднократното посещение до потребителя търговецът сключва първоначално договор за поисканите от потребителя стоки, а впоследствие предлага и стоки, които предварително не са поискани от него, но потребителят е уведомен за правото си на отказ от първоначално сключения договор. В третия случай, когато договорите, при които предложението за сключване е направено от потребителя при посещение на търговеца на работното място на потребителя, в дома му или в дома на друг потребител, когато посещението не е изрично поискано от потребителя, независимо дали потребителят е обвързан или не с направеното предложение - задължението за писмено уведомление за правото на отказ в 7-дневен срок възниква при отправяне на предложението на потребителя за сключване на договор. Тук задължението е изместено във времето, тъй като инициативата за сключване на договора произхожда от потребителя и за търговеца е неизвестен моментът на получаване на предложението, но веднага след получаването му той е задължен да уведоми писмено потребителя за правото му на отказ от договора. И в трите случая неизпълнението на задължението за своевременно предоставяне на информацията за право на отказ влече след себе си санкция за некоректния търговец и е скрепена с държавна принуда. Законодателят е преценил, че неизпълнението на което и да било изискване във връзка с предоставяне на информацията за отказ от договора в писмена форма в подходящ срок е нарушение с висока степен на обществена опасност и е определил санкция както за физическите, така и за юридическите лица в размер от 500 до 5000 лв. За разлика от сега действащия ЗЗП, в стария ЗЗППТ нямаше предвидена изрична санкционна разпоредба. Неизпълнението на задължението за предоставяне на информация за правото на отказ на потребителя от договора бе санкционирано по общата разпоредба за нарушение на други тестове от закона и бе в много нисък размер - от 50 до 500 лв. На задължението на търговеца за предоставяне на информация за правото на отказ от договора е противопоставено правото на потребителя да се откаже от договора, сключен извън търговския обект, в седемдневен срок от деня, в който е получил тази информация от търговеца, без да дължи никакви обезщетения или неустойки. Потребителят се освобождава от задълженията си по договора от датата на уведомяване на търговеца за отказа си от договора в законоустановения 7-дневен срок. Важна гаранция за правата на потребителя е разпоредбата, според която, ако търговецът не е предоставил в срок информация за правото на отказ от договора, законодателят определя срок от 3 месеца от датата на сключване на договора, през който потребителят може да се откаже от договора и да не дължи никакви неустойки или обезщетения. Тази разпоредба е своеобразна санкция за търговеца, която би следвало да го стимулира към коректност, тъй като, ако той не представи информация за правото на отказ от договора в 7-дневен срок от подписването му, потребителят може да ползва стоката му в продължение на период от 1 ден до три месеца и след това да я върне, без да дължи никакви обезщетения или неустойки. От това търговецът би претърпял много повече икономически вреди, отколкото от предвидената по закон санкция. Според нас това би го стимулирало към спазване на разпоредбите на закона много повече от предвидената санкция. Подобен текст имаше и в доскоро действащия ЗЗППТ, но срокът, през който потребителят можеше да се откаже от сключения договор, ако не е получил информацията за правото на отказ от договора, не беше конкретно определен, а определяем - потребителят можеше да се откаже от договора в 7-дневен срок от уведомяването му за това право. Но тук се разчита на коректността на търговеца, който ако не е изпълнил задължението си при сключване на договора, следваше да го изпълни на един по-късен етап. Такава коректност обаче не е често срещано явление в българския пазар на стоки и услуги. Считаме, че новият срок в ЗЗП защитава в по-голяма степен потребителите и стимулира търговците към коректност в отношенията си с потребителите при договорите, сключвани извън търговските обекти. От направената съпоставка с доскоро действащия ЗЗППТ можем да направим извода, че в новия закон са уредени много повече случаи на различни търговски практики и способи за продажба, предвидени са повече и по-разнообразни гаранции за потребителя при контактите му с търговеца и е разширено приложното поле на закона за случаи на търговия, наложени в практиката, но неуредени досега.
Договор, сключен извън търговския обект, е доставката на стоки или услуги, при които търговецът посещава дома на потребителя, работното му място или дома на друг потребител и му предлага стока или услуга, която потребителят не е желал предварително да закупи и посещението не е изрично поискано от потребителя. Пример за такива търговски практики са извършваните от млади хора посещения в домовете на потребителите без предварителна покана и предлагането на различни стоки за бита. Тази практика бе широко разпространена до началото на 2000 г. в градовете, но понастоящем продължава да се практикува като способ за продажба в малките населени места и засяга предимно възрастните потребители от селата. Вторият вид договори за продажба извън търговския обект са договорите, сключвани по време на пътуване, организирано от търговец. Понастоящем това също е широко разпространена практика на търговия. Потребители на този вид стоки и услуги са предимно туристи на средна възраст, които посещават организирани от туроператори еднодневни туристически екскурзии до културни и исторически забележителности в близост до населеното място - седалище на търговеца. Тези екскурзии са изключително атрактивни за потребителите поради ниската цена на услугата, но в процеса на пътуване на потребителя се предлага да закупи определен вид стока на цена по-висока от обичайната за този вид и туроператорът получава действителната цена на туристическата услуга. Този способ на продажба е широко разпространен както в малките, така и в големите населени места в страната.
Законодателят е дал изрична дефиниция за понятието търговец при договорите, сключвани извън търговския обект, тъй като обичайно при посещенията в домовете на потребителите и на работните ми места търговците са физически лица, без трудовоправни отношения с фирмата и непритежаващи документи за счетоводна отчетност. Това е всяко физическо или юридическо лице, което сключва договори извън търговския обект като част от своята търговска или професионална дейност, както и всяко лице, упълномощено да извършва този вид сделки от името и в полза на търговеца. В стария Закон за защита на потребителите и за правилата за търговия (ЗЗППТ) също имаше регламентация на този вид договори, но тя беше по-обща, тъй като за договори, сключвани извън търговския обект, се определяха всички договори с предлагане на стоки и услуги извън търговския обект, включително и по време на пътуване, организирано от търговец, или при посещение в дома на потребителя или на неговото работно място, без това да е поискано изрично от потребителя. В ЗЗП хипотезите на договор, сключван от разстояние, са изрично изброени. Основните са две, но законодателят включва още няколко вида продажби, при които се прилагат разпоредбите на тази глава.
Това са:
1. договорите за доставка на стоки или услуги, различни от тези, за които потребителят изрично е поискал посещение на търговеца. Тук при отправяне на поканата за посещение потребителят следва да не е знаел и да не е могъл да знае, че доставката на тези стоки или услуги е част от търговската или професионалната дейност на търговеца. Например едновременно с доставката на поръчаните от потребителя мебели търговецът при посещение в дома предлага на потребителя и шевни машини или други уреди за бита; 2. договорите, при които предложението за сключване е направено от потребителя при посещение на търговеца на работното място на потребителя, в дома му или в дома на друг потребител, когато посещението не е изрично поискано от потребителя, независимо че потребителят не е обвързан с предложението преди неговото приемане от търговеца; 3. договорите, при които предложението за сключване е направено от потребителя при посещение на търговеца на работното място на потребителя, в дома му или в дома на друг потребител, когато посещението не е изрично поискано от потребителя, когато потребителят е обвързан с направеното предложение; 4. договорите за доставка на стоки и за включването им в недвижим имот или договорите за ремонт на недвижим имот.
Въпреки широкия обхват има и няколко продажби извън търговския обект, които не попадат в правната регламентация на настоящото изложение. Законодателят с оглед защита на потребителския интерес е извел от тази глава следните договори:1. Договорите на стойност под 120 лв. - тук законодателят поставя минимален праг, под който сключените договори извън търговския обект не попадат под регламентацията на тази глава, а са под общата регламентация за продажба на стоки. И наистина неуместно би било, ако на потребителя се даде възможност да се откаже от договор в рамките на 7 дни за закупуване на чифт гуменки или друга бързо потребима стока на ниска стойност. В предходната регламентация на тези договори в ЗЗППТ стойността на договора бе определена под една минимална работна заплата към момента на сключването му. С настоящия текст ценовият праг се намалява и много повече стоки и услуги могат да попаднат под правната регламентация на този текст. 2. За строителство, продажба, наем на недвижими имоти и договорите с предмет други права върху недвижими имоти. Тук с оглед значителния потребителски интерес законодателят е предоставил регламентацията на тези правоотношения с друг закон, по друг правен ред. С цел по-всеобхватна защита на интересите на страните по договора тези сделки се извършват с нотариален акт и поради спецификата им е уместно да бъдат изключени от регламентация в ЗЗП. 3. За редовна доставка на хранителни стоки, на напитки или други домакински стоки за текуща употреба - тук отново стойността на стоките и услугите е ниска и се касае за такъв род и вид стоки и услуги, които са обичайни и се повтарят многократно във времето.4. За доставка на стоки и услуги при едновременното наличие на следните условия:- договорът е сключен по каталог, с който потребителят е имал възможност да се запознае в отсъствието на представител на търговеца;- предвижда се продължаване на контактите между потребителя и представител на търговеца във връзка с тази или бъдеща сделка, т.е. контактът между търговеца и потребителя не се изчерпва само с едно-единствено посещение в дома на потребителя или в офиса му, а се предполагат най-малко две посещения от търговеца;- каталогът и договорът съдържат информация за правото на потребителя да върне стоката на търговеца в срок, не по-кратък от 7 дни, считано от деня на нейното получаване, или да се откаже от договора през този период, без да дължи друго освен съхраняване на стоките с грижата на добър стопанин;5. За застраховка - тези договори подлежат на специална регламентация с отделен закон.6. С предмет ценни книжа - тук договорите също подлежат на специална регламентация в отделен закон.
При тези видове договори, сключвани извън търговския обект, търговецът е длъжен да уведоми потребителя за правото му да се откаже от договора, като посочи името и адреса си и начина за упражняването на това право. Това е едно от основните задължения на търговеца и като гаранция за неговото спазване и изпълнение е скрепено с държавна принуда. Информацията за правото на потребителя за отказ от договора в седемдневен срок, както и името и адресът на търговеца и начинът на упражняване на правото на отказ от договора, се предоставя на потребителя в задължително писмена форма и трябва да съдържа необходимите елементи, позволяващи индивидуализирането на договора, и датата, на която потребителят е уведомен за правото му да се откаже от договора. Неспазването на писмената форма на уведомление отново влече санкция за неизпълнение на императивно законово задължение и е скрепено с държавна принуда. Законодателят е въвел и изрично срокове, в които писмената информация за правото на отказ от договора следва да бъде предоставена на потребителя. В зависимост от вида на договора сроковете са различни. В първия случай, когато договорът е сключен при посещение на търговец на работното място на потребителя в дома му или в дома на друг потребител, или по време на пътуване, организирано от търговеца - информация за право на отказ в 7-дневен срок се предоставя в момента на сключване на договора. Вторият случай визира договорите за доставка на стоки или услуги, различни от тези, за които потребителят изрично е поискал посещение на търговеца, и при отправяне на поканата потребителят не е знаел, че доставката на тези стоки или услуги е част от търговската или професионалната дейност на търговеца. В този случай информацията за правото на отказ в 7-дневен срок се предоставя не по-късно от момента на сключване на договора. Тук писменото уведомление за правото на отказ може да бъде дадено и в един по-ранен момент преди сключване на договора между страните. Това е така, защото с еднократното посещение до потребителя търговецът сключва първоначално договор за поисканите от потребителя стоки, а впоследствие предлага и стоки, които предварително не са поискани от него, но потребителят е уведомен за правото си на отказ от първоначално сключения договор. В третия случай, когато договорите, при които предложението за сключване е направено от потребителя при посещение на търговеца на работното място на потребителя, в дома му или в дома на друг потребител, когато посещението не е изрично поискано от потребителя, независимо дали потребителят е обвързан или не с направеното предложение - задължението за писмено уведомление за правото на отказ в 7-дневен срок възниква при отправяне на предложението на потребителя за сключване на договор. Тук задължението е изместено във времето, тъй като инициативата за сключване на договора произхожда от потребителя и за търговеца е неизвестен моментът на получаване на предложението, но веднага след получаването му той е задължен да уведоми писмено потребителя за правото му на отказ от договора. И в трите случая неизпълнението на задължението за своевременно предоставяне на информацията за право на отказ влече след себе си санкция за некоректния търговец и е скрепена с държавна принуда. Законодателят е преценил, че неизпълнението на което и да било изискване във връзка с предоставяне на информацията за отказ от договора в писмена форма в подходящ срок е нарушение с висока степен на обществена опасност и е определил санкция както за физическите, така и за юридическите лица в размер от 500 до 5000 лв. За разлика от сега действащия ЗЗП, в стария ЗЗППТ нямаше предвидена изрична санкционна разпоредба. Неизпълнението на задължението за предоставяне на информация за правото на отказ на потребителя от договора бе санкционирано по общата разпоредба за нарушение на други тестове от закона и бе в много нисък размер - от 50 до 500 лв. На задължението на търговеца за предоставяне на информация за правото на отказ от договора е противопоставено правото на потребителя да се откаже от договора, сключен извън търговския обект, в седемдневен срок от деня, в който е получил тази информация от търговеца, без да дължи никакви обезщетения или неустойки. Потребителят се освобождава от задълженията си по договора от датата на уведомяване на търговеца за отказа си от договора в законоустановения 7-дневен срок. Важна гаранция за правата на потребителя е разпоредбата, според която, ако търговецът не е предоставил в срок информация за правото на отказ от договора, законодателят определя срок от 3 месеца от датата на сключване на договора, през който потребителят може да се откаже от договора и да не дължи никакви неустойки или обезщетения. Тази разпоредба е своеобразна санкция за търговеца, която би следвало да го стимулира към коректност, тъй като, ако той не представи информация за правото на отказ от договора в 7-дневен срок от подписването му, потребителят може да ползва стоката му в продължение на период от 1 ден до три месеца и след това да я върне, без да дължи никакви обезщетения или неустойки. От това търговецът би претърпял много повече икономически вреди, отколкото от предвидената по закон санкция. Според нас това би го стимулирало към спазване на разпоредбите на закона много повече от предвидената санкция. Подобен текст имаше и в доскоро действащия ЗЗППТ, но срокът, през който потребителят можеше да се откаже от сключения договор, ако не е получил информацията за правото на отказ от договора, не беше конкретно определен, а определяем - потребителят можеше да се откаже от договора в 7-дневен срок от уведомяването му за това право. Но тук се разчита на коректността на търговеца, който ако не е изпълнил задължението си при сключване на договора, следваше да го изпълни на един по-късен етап. Такава коректност обаче не е често срещано явление в българския пазар на стоки и услуги. Считаме, че новият срок в ЗЗП защитава в по-голяма степен потребителите и стимулира търговците към коректност в отношенията си с потребителите при договорите, сключвани извън търговските обекти. От направената съпоставка с доскоро действащия ЗЗППТ можем да направим извода, че в новия закон са уредени много повече случаи на различни търговски практики и способи за продажба, предвидени са повече и по-разнообразни гаранции за потребителя при контактите му с търговеца и е разширено приложното поле на закона за случаи на търговия, наложени в практиката, но неуредени досега.
четвъртък, 29 ноември 2007 г.
Менителнични искове. Възражения. Неоснователно обогатяване.
1. Менителнични искове – имат се предвид искове в материалноправен смисъл, т.е. права и задължения по менителницата. Тъй като има 2 вида менителнични длъжници има и 2 вида менителнични искове.
1.1. Приелият платец е пряк менителничен длъжник, т.е. на падежа менителничният кредитор трябва да поиска плащане най-напред от него – това е т.нар. пряк менителничен иск. За да се ангажира отговорността му е нужно само да му се поиска плащане. Сроковете, предвидени за предявяване в ТЗ са спрямо регресните длъжници, а не срещу прекия – той отговаря, докато вземането се погаси по давност. Обема на отговорността на прекия менителничен длъжник е същия, както на останалите менителнични длъжници – чл. 506, ал. 1: Приносителят може да иска от лицата, срещу които предявява обратния си иск: 1. сумата по менителницата, която не е приета или не е платена, заедно с лихвата, ако е уговорена (става дума за възнаградителна лихва); 2. законната лихва от деня на падежа; 3. разноските за протеста, за направените уведомления и другите разноски (но не всички разноски); 4. комисионна, която, ако не е уговорено друго, възлиза на една трета от едно на сто от сумата на менителницата и не може да превишава този размер. Изброяването на вземанията е изчерпателно. Прекият длъжник също е солидарно задължен по менителницата, както и останалите длъжници, но неговата отговорност е по-тежка, тъй като е пряк длъжник. Ако има авалист за прекия длъжник, той отговаря като него.
1.2. Джирантите, авалистите им и издателя са регресни длъжници. Те отговарят солидарно. Обемът на тяхната отговорност е същият по чл. 506, ал. 1. Тази солидарност е особена, защото е обусловена от веригата на джирата. Колкото по-надолу е длъжникът по тази верига, пред толкова по-малко кредитори отговаря, т.е. първият отговаря към всички след него. Джиратарят не отговаря менителнично към тези преди него, а към тези след него. Менителничният кредитор обаче може да поиска плащане от когото си поиска от тези длъжници (не е задължен от прехвърлянията). Предявяването на иск към един от длъжниците не погасява правата на кредитора спрямо останалите. Кредиторът може да поиска част или цялата сума от когото и да е от длъжниците.
1) За да се ангажира отговорността на регресните длъжници трябва да се извърши протест при неплащане от прекия длъжник. Протест не се извършва ако менителницата съдържа клауза “без протест” или “без разноски”. Тогава обаче трябва да се извърши предявяване за плащане в сроковете по ТЗ – падежа или един от следващите 2 работни дни. Ако се пропусне този срок регресните длъжници не отговарят.
2) Възможно е менителницата да се предяви за плащане на регресния длъжник преди падежа и това да не доведе до неблагоприятни последици ако:
а. платецът е отказал да приеме менителницата;
б. срещу платеца е открито производство по несъстоятелност;
в. платецът е прекратил плащанията си;
г. е имало принудително изпълнение срещу платеца, но то не е удовлетворило кредиторите;
д. е поискано плащане от издателя и той е отказал;
е. приемането е оказано, а срещу издателят е открито производство по несъстоятелност;
Ако регресният иск се предяви преди падежа от сумата се приспада лихвата до падежа.
3) Регресна отговорност срещу менителничните длъжници може да се ангажира без предявяване и протест поради неплащане ако менителницата е предявена, а платецът е отказал да я приеме и е извършен протест поради неприемане, защото явна платецът няма да плати.
1.3. Съществуват 2 вида регресни искове – свързани с особения характер на регресната отговорност:
1) Регресен иск на приносителя (законния приносител) – вземането на последния джиратар по веригата. Това е иск на приносителя към издателя и към предходните джиранти, при не плащане от платеца. Обемът на този иск е по чл. 506, ал. 1, т.е. като на прекия иск. Този иск е известен в литературата като обратен иск за разлика от втория, които е регресен иск в тесен смисъл.
2) Ако някой от регресните длъжници плати, той има на свой ред регресен иск към всички длъжници, които са се задължили преди него по веригата от джирата, към издателя и към приелия платец. Обемът на този иск е определен изчерпателно в чл. 507 ТЗ: Този, който е платил менителницата, може да иска от задължените преди него лица: 1. сумата, която е платил; 2. законната лихва върху платената сума от деня на плащането; 3. направените разноски; 4. комисионна по чл. 506, ал. 1, т. 4. Според чл. 513 във веригата на солидарната отговорност се включва и платецът.
1.4. Платецът (който е пряк длъжник) не може да иска плащане от никого. Ако плати издателя той може да иска плащане от прекия длъжник. Ако плати поемателят той може да предяви иск срещу издателя и прекия длъжник. Същото се отнася и за авалиста на всеки длъжник. За гаранция срещу лошо плащане кредиторите могат да искат предаване на ЦК. Ако плаща регресен длъжник той има право да иска разписка и протестния документ, за да може да иска плащане от предходния длъжник.
1.6. Ан. Антонова извежда следното разграничение:
1) Ако менителницата е приета приносителят има:
а. пряк иск срещу акцептиралия приемател и срещу авалиста му.
б. обратен иск срещу издателя и предходните джиранти.
2) Ако менителницата не е приета приносителят има пряк иск към издателя и авалистите му.
1.7. Обратна менителница (чл. 512) – съдържа особеност, свързани с регресната отговорност. Когато по менителницата има много длъжници и започне плащане, всеки пише, че е платил и зачерква джирото си. Законът дава възможност на менителничен кредитор с регресен иск по първоначалната менителница да издаде обратна менителница срещу някои от задължените към него лица Това е нова ЦК. Тя се издава на предявяване и е за дължимата по регресното вземане сума (чл. 506 и 507) и разноските по издаването й. По обратната менителница издател е платилият, платец някои от регресните длъжници, а поемател всяко 3то лице. Тази менителница може да има падеж само при предявяване, иначе няма други особености. По тази менителница няма предявяване за приемане, платецът е длъжен да плати само ако му бъде представена и първата менителница (по която е регресен длъжник).
1.6. Искове в процесуален смисъл – менителницата е извънсъдебно изпълнително основание, т.е. кредиторът може да си извади изпълнителен лист без съдебно производство. За да се издаде изпълнителен лист е необходимо да се представи протест поради неплащане. След това в 7дневен срок длъжникът може да възрази срещу принудителното изпълнение. Уважаването на молбата за обжалване на принудителното изпълнение не спира изпълнението. Изпълнението се спира ако длъжникът представи убедителни писмени доказателства че не дължи или обезпечи кредитора. Ако съдът спре производството кредиторът трябва да заведе пряк менителничен иск в 1месечен срок от определението за спиране.
2. Възражения. Има ограничен брой възражения които менителничните длъжници могат да правят на менителничния кредитор. Най-общо съществуват 2 групи възражения: 1) абсолютни възражения, противопоставят се на всяко лице и 2) относителни, могат да се противопоставят само на определени кредитори.
2.1. Абсолютни възражения – също се делят на 2 групи:
1) Възражения, които всеки длъжник може да направи срещу всеки приносител:
а. възражение поради липса на форма;
б. възражение за нищожност на менителницата по чл. 26, ал. 1 ЗЗД – напр. противоречие със закона. Ал. 2 е неприложима.
Възражения, които ползват регресния длъжник:
в. възражение за липса на задължение поради неизвършване на протест (преюдициран менителничен ефект) или непредявяване (прескрибиран менителничен ефект);
д. възражение за плащане или погасяване на менителничното задължение. Зависи кой е платил: ако е платеца – ползва всички; ако е регресния длъжник – ползва него самия и регресните длъжници между него и приносителя на менителницата, регресните длъжници преди него обаче са длъжни да плащат.
е. възражение на основание клауза “не на заповед” – издадената така менителница не може да се джиросва и лицата, които са се подписали по нея отговарят като цеденти, а не като джиранти. Ако клаузата е въведена от някои менителничен длъжник ползва само него.
2) Възражения, които само определени длъжници могат да направят спрямо всеки кредитор:
а. възражение поради липса на дееспособност или друга форма на опорочено волеизявление (грешка, измама, липса на представителна власт);
б. възражение поради подправяне на подпис;
в. възражение поради изтекла давност по отношение на съответния длъжник (давността за отделните длъжници тече по отделно);
2.2. Относителни възражения – могат да се противопоставят от определен длъжник спрямо определен кредитор:
а. възражение, с което се твърди, че лицето не е кредитор, примери:
- кредитор след прекъсване на веригата на джирата;
- нелегитимен кредитор, приносител (крадец)
б. възражения за симулация (привидност) – менителничната сделка може да е симулативна, но това може да се релевира само по отношение на страната по сделката (недобросъвестното лице).
в. възражения по каузалните правоотношения. Менителници могат да се издават по всички каузални отношения или по други абсолютни отношения. По принцип възраженията от каузалните отношения не могат да се правят. ТЗ обаче допуска в определени случаи да се черпят възражения от каузални отношения (няма абсолютни сделки).
- Ако кредиторът по менителницата е страна по каузалните отношения винаги могат да му се правят възражения от каузалните отношения (напр. че договорът не е изпълнен, че е развален и т.н.)
- Ако кредиторът не е страна по каузалните отношения – такива възражения могат да му се правят само ако е бил недобросъвестен в момента на придобиването на правата по менителницата (тогава е знаел, че има проблем във връзка с каузалните отношения и, че на него се основава възражението). Доказването на недобросъвестността е в тежест на менителничния длъжник. Проблемът обаче е докъде трябва да стига знанието – до предходния кредитор или до някой по-предходен. Не е ясно какво става ако кредиторът е добросъвестен по отношение с оглед на предходния кредитор, но не е по отношение на по-предходния.
г. възражение за попълване на бланкова менителница несъобразно волята на издателя.
д. Според Ан. Антонова относително възражение е и възражението за пролонгация – хипотеза, когато платецът промени падежа на менителницата. Какво действие има това спрямо 3тите лица: 1) джирантите, авалистите, посредниците ако не са съгласни с нея тя няма действие; 2) ако е въведена от издателя тя обвързва всички, а от джирант – последващите джиранти.
3. Неоснователно обогатяване – чл. 534, ал. 1: Когато приносителят на менителница, запис на заповед или чек изгуби исковете по тях поради давност или неизвършване на необходимите действия за запазване на правата по тях, той може да иска от издателя или платеца сумата, с която те са се обогатили в негова вреда. Това е специален случай на менителнично неоснователно обогатяване, а не става дума са субсидиарно приложение като при чл. 59 ЗЗД. Чл. 534 урежда едно вземане за определен менителничен длъжник при настъпване на определен фактически състав. Това обаче не е менителнично вземане (за него не може да се вади изпълнителен лист). Фактическият състав се състои от следните елементи:
3.1. Трябва да има изгубване на правата по менителницата поради давност или преклудиране (възможно е само по отношение на регресните длъжници при непротестиране или непредявяване), т.е. когато няма задължени лица по менителницата.
3.2. Да има обогатяване.
3.3. Да има обедняване.
3.4. Да има причинна връзка между обогатяването и обедняването и изгубването на правата по менителницата.
В тази хипотеза е силно стеснен кръга на кредиторите – само последният джиратар (законния приносител). Тава правило не се отнася до регресният длъжник, които е платил, той може да си търси правата по 59 ЗЗД. Пасивно легитимирани по иска са сами издателят и приелият платец (не и регресния длъжник). Вземането по чл. 534 се погасява с 3 годишна давност.
4. Погасителна давност. Тя е по-кратка за менителничните вземания.
4.1. За прекият длъжник (приелият платец) давността е 3 години, като тече от падежа на менителницата.
4.2. За регресния длъжник – 1 година, като тече от протеста или от падежа ако менителницата е с клауза “без разноски”.
4.3. За регресните искове на платилия регресен длъжник давността е 6 месеца от плащането.
Срокът е по-кратък от обикновените 5 години, защото отговорността на менителничния длъжник е по-тежка от тази на обикновения длъжник.
1.1. Приелият платец е пряк менителничен длъжник, т.е. на падежа менителничният кредитор трябва да поиска плащане най-напред от него – това е т.нар. пряк менителничен иск. За да се ангажира отговорността му е нужно само да му се поиска плащане. Сроковете, предвидени за предявяване в ТЗ са спрямо регресните длъжници, а не срещу прекия – той отговаря, докато вземането се погаси по давност. Обема на отговорността на прекия менителничен длъжник е същия, както на останалите менителнични длъжници – чл. 506, ал. 1: Приносителят може да иска от лицата, срещу които предявява обратния си иск: 1. сумата по менителницата, която не е приета или не е платена, заедно с лихвата, ако е уговорена (става дума за възнаградителна лихва); 2. законната лихва от деня на падежа; 3. разноските за протеста, за направените уведомления и другите разноски (но не всички разноски); 4. комисионна, която, ако не е уговорено друго, възлиза на една трета от едно на сто от сумата на менителницата и не може да превишава този размер. Изброяването на вземанията е изчерпателно. Прекият длъжник също е солидарно задължен по менителницата, както и останалите длъжници, но неговата отговорност е по-тежка, тъй като е пряк длъжник. Ако има авалист за прекия длъжник, той отговаря като него.
1.2. Джирантите, авалистите им и издателя са регресни длъжници. Те отговарят солидарно. Обемът на тяхната отговорност е същият по чл. 506, ал. 1. Тази солидарност е особена, защото е обусловена от веригата на джирата. Колкото по-надолу е длъжникът по тази верига, пред толкова по-малко кредитори отговаря, т.е. първият отговаря към всички след него. Джиратарят не отговаря менителнично към тези преди него, а към тези след него. Менителничният кредитор обаче може да поиска плащане от когото си поиска от тези длъжници (не е задължен от прехвърлянията). Предявяването на иск към един от длъжниците не погасява правата на кредитора спрямо останалите. Кредиторът може да поиска част или цялата сума от когото и да е от длъжниците.
1) За да се ангажира отговорността на регресните длъжници трябва да се извърши протест при неплащане от прекия длъжник. Протест не се извършва ако менителницата съдържа клауза “без протест” или “без разноски”. Тогава обаче трябва да се извърши предявяване за плащане в сроковете по ТЗ – падежа или един от следващите 2 работни дни. Ако се пропусне този срок регресните длъжници не отговарят.
2) Възможно е менителницата да се предяви за плащане на регресния длъжник преди падежа и това да не доведе до неблагоприятни последици ако:
а. платецът е отказал да приеме менителницата;
б. срещу платеца е открито производство по несъстоятелност;
в. платецът е прекратил плащанията си;
г. е имало принудително изпълнение срещу платеца, но то не е удовлетворило кредиторите;
д. е поискано плащане от издателя и той е отказал;
е. приемането е оказано, а срещу издателят е открито производство по несъстоятелност;
Ако регресният иск се предяви преди падежа от сумата се приспада лихвата до падежа.
3) Регресна отговорност срещу менителничните длъжници може да се ангажира без предявяване и протест поради неплащане ако менителницата е предявена, а платецът е отказал да я приеме и е извършен протест поради неприемане, защото явна платецът няма да плати.
1.3. Съществуват 2 вида регресни искове – свързани с особения характер на регресната отговорност:
1) Регресен иск на приносителя (законния приносител) – вземането на последния джиратар по веригата. Това е иск на приносителя към издателя и към предходните джиранти, при не плащане от платеца. Обемът на този иск е по чл. 506, ал. 1, т.е. като на прекия иск. Този иск е известен в литературата като обратен иск за разлика от втория, които е регресен иск в тесен смисъл.
2) Ако някой от регресните длъжници плати, той има на свой ред регресен иск към всички длъжници, които са се задължили преди него по веригата от джирата, към издателя и към приелия платец. Обемът на този иск е определен изчерпателно в чл. 507 ТЗ: Този, който е платил менителницата, може да иска от задължените преди него лица: 1. сумата, която е платил; 2. законната лихва върху платената сума от деня на плащането; 3. направените разноски; 4. комисионна по чл. 506, ал. 1, т. 4. Според чл. 513 във веригата на солидарната отговорност се включва и платецът.
1.4. Платецът (който е пряк длъжник) не може да иска плащане от никого. Ако плати издателя той може да иска плащане от прекия длъжник. Ако плати поемателят той може да предяви иск срещу издателя и прекия длъжник. Същото се отнася и за авалиста на всеки длъжник. За гаранция срещу лошо плащане кредиторите могат да искат предаване на ЦК. Ако плаща регресен длъжник той има право да иска разписка и протестния документ, за да може да иска плащане от предходния длъжник.
1.6. Ан. Антонова извежда следното разграничение:
1) Ако менителницата е приета приносителят има:
а. пряк иск срещу акцептиралия приемател и срещу авалиста му.
б. обратен иск срещу издателя и предходните джиранти.
2) Ако менителницата не е приета приносителят има пряк иск към издателя и авалистите му.
1.7. Обратна менителница (чл. 512) – съдържа особеност, свързани с регресната отговорност. Когато по менителницата има много длъжници и започне плащане, всеки пише, че е платил и зачерква джирото си. Законът дава възможност на менителничен кредитор с регресен иск по първоначалната менителница да издаде обратна менителница срещу някои от задължените към него лица Това е нова ЦК. Тя се издава на предявяване и е за дължимата по регресното вземане сума (чл. 506 и 507) и разноските по издаването й. По обратната менителница издател е платилият, платец някои от регресните длъжници, а поемател всяко 3то лице. Тази менителница може да има падеж само при предявяване, иначе няма други особености. По тази менителница няма предявяване за приемане, платецът е длъжен да плати само ако му бъде представена и първата менителница (по която е регресен длъжник).
1.6. Искове в процесуален смисъл – менителницата е извънсъдебно изпълнително основание, т.е. кредиторът може да си извади изпълнителен лист без съдебно производство. За да се издаде изпълнителен лист е необходимо да се представи протест поради неплащане. След това в 7дневен срок длъжникът може да възрази срещу принудителното изпълнение. Уважаването на молбата за обжалване на принудителното изпълнение не спира изпълнението. Изпълнението се спира ако длъжникът представи убедителни писмени доказателства че не дължи или обезпечи кредитора. Ако съдът спре производството кредиторът трябва да заведе пряк менителничен иск в 1месечен срок от определението за спиране.
2. Възражения. Има ограничен брой възражения които менителничните длъжници могат да правят на менителничния кредитор. Най-общо съществуват 2 групи възражения: 1) абсолютни възражения, противопоставят се на всяко лице и 2) относителни, могат да се противопоставят само на определени кредитори.
2.1. Абсолютни възражения – също се делят на 2 групи:
1) Възражения, които всеки длъжник може да направи срещу всеки приносител:
а. възражение поради липса на форма;
б. възражение за нищожност на менителницата по чл. 26, ал. 1 ЗЗД – напр. противоречие със закона. Ал. 2 е неприложима.
Възражения, които ползват регресния длъжник:
в. възражение за липса на задължение поради неизвършване на протест (преюдициран менителничен ефект) или непредявяване (прескрибиран менителничен ефект);
д. възражение за плащане или погасяване на менителничното задължение. Зависи кой е платил: ако е платеца – ползва всички; ако е регресния длъжник – ползва него самия и регресните длъжници между него и приносителя на менителницата, регресните длъжници преди него обаче са длъжни да плащат.
е. възражение на основание клауза “не на заповед” – издадената така менителница не може да се джиросва и лицата, които са се подписали по нея отговарят като цеденти, а не като джиранти. Ако клаузата е въведена от някои менителничен длъжник ползва само него.
2) Възражения, които само определени длъжници могат да направят спрямо всеки кредитор:
а. възражение поради липса на дееспособност или друга форма на опорочено волеизявление (грешка, измама, липса на представителна власт);
б. възражение поради подправяне на подпис;
в. възражение поради изтекла давност по отношение на съответния длъжник (давността за отделните длъжници тече по отделно);
2.2. Относителни възражения – могат да се противопоставят от определен длъжник спрямо определен кредитор:
а. възражение, с което се твърди, че лицето не е кредитор, примери:
- кредитор след прекъсване на веригата на джирата;
- нелегитимен кредитор, приносител (крадец)
б. възражения за симулация (привидност) – менителничната сделка може да е симулативна, но това може да се релевира само по отношение на страната по сделката (недобросъвестното лице).
в. възражения по каузалните правоотношения. Менителници могат да се издават по всички каузални отношения или по други абсолютни отношения. По принцип възраженията от каузалните отношения не могат да се правят. ТЗ обаче допуска в определени случаи да се черпят възражения от каузални отношения (няма абсолютни сделки).
- Ако кредиторът по менителницата е страна по каузалните отношения винаги могат да му се правят възражения от каузалните отношения (напр. че договорът не е изпълнен, че е развален и т.н.)
- Ако кредиторът не е страна по каузалните отношения – такива възражения могат да му се правят само ако е бил недобросъвестен в момента на придобиването на правата по менителницата (тогава е знаел, че има проблем във връзка с каузалните отношения и, че на него се основава възражението). Доказването на недобросъвестността е в тежест на менителничния длъжник. Проблемът обаче е докъде трябва да стига знанието – до предходния кредитор или до някой по-предходен. Не е ясно какво става ако кредиторът е добросъвестен по отношение с оглед на предходния кредитор, но не е по отношение на по-предходния.
г. възражение за попълване на бланкова менителница несъобразно волята на издателя.
д. Според Ан. Антонова относително възражение е и възражението за пролонгация – хипотеза, когато платецът промени падежа на менителницата. Какво действие има това спрямо 3тите лица: 1) джирантите, авалистите, посредниците ако не са съгласни с нея тя няма действие; 2) ако е въведена от издателя тя обвързва всички, а от джирант – последващите джиранти.
3. Неоснователно обогатяване – чл. 534, ал. 1: Когато приносителят на менителница, запис на заповед или чек изгуби исковете по тях поради давност или неизвършване на необходимите действия за запазване на правата по тях, той може да иска от издателя или платеца сумата, с която те са се обогатили в негова вреда. Това е специален случай на менителнично неоснователно обогатяване, а не става дума са субсидиарно приложение като при чл. 59 ЗЗД. Чл. 534 урежда едно вземане за определен менителничен длъжник при настъпване на определен фактически състав. Това обаче не е менителнично вземане (за него не може да се вади изпълнителен лист). Фактическият състав се състои от следните елементи:
3.1. Трябва да има изгубване на правата по менителницата поради давност или преклудиране (възможно е само по отношение на регресните длъжници при непротестиране или непредявяване), т.е. когато няма задължени лица по менителницата.
3.2. Да има обогатяване.
3.3. Да има обедняване.
3.4. Да има причинна връзка между обогатяването и обедняването и изгубването на правата по менителницата.
В тази хипотеза е силно стеснен кръга на кредиторите – само последният джиратар (законния приносител). Тава правило не се отнася до регресният длъжник, които е платил, той може да си търси правата по 59 ЗЗД. Пасивно легитимирани по иска са сами издателят и приелият платец (не и регресния длъжник). Вземането по чл. 534 се погасява с 3 годишна давност.
4. Погасителна давност. Тя е по-кратка за менителничните вземания.
4.1. За прекият длъжник (приелият платец) давността е 3 години, като тече от падежа на менителницата.
4.2. За регресния длъжник – 1 година, като тече от протеста или от падежа ако менителницата е с клауза “без разноски”.
4.3. За регресните искове на платилия регресен длъжник давността е 6 месеца от плащането.
Срокът е по-кратък от обикновените 5 години, защото отговорността на менителничния длъжник е по-тежка от тази на обикновения длъжник.
Акции – понятие, видове и сделки с тях.
1. Терминът акции има 3 значения:
1.1. От една страна акцията е част от капитала – някаква номинална сума (число), на което се дели капитала. Сумата от акциите прави капитала, но акциите имат различна стойност и тук се има предвид сумата от номиналната стойност на акциите. За разлика от ООД номиналът на всички акции трябва да е еднакъв. Минималният номинал в момента е 1 лв. (до сега е бил 0.10 лв.) Когато номиналната стойност на акциите е по-голяма от 1 лв. тя трябва да е определена в цели лева. В чужди правни системи съществуват и акции без номинал (квотни), но у нас такива не са уредени.
1.2. Акцията е ЦК – документ, който материализира права по начин, че упражняването на правата и прехвърлянето им е невъзможно без наличие на фактическа власт върху документа.
1.2.1. Акцията е ЦК от вида легитимиращо-разпоредителни ЦК. Правата, които акциите материализират могат да бъдат придобити и преди да са издадени документите, но веднъж издадени документите правата могат да се упражняват само ако се упражнява фактическа власт върху документа. ЦК освен че материализира членствените правата на акционера, тя ги и доказва, т.е. има удостоверително значение. Разглеждани като ЦК акциите имат реквизити (задължителни елементи), посочени в чл. 183: 1. означението "акция" за единична и съответния брой "акции" за купюра с повече акции; 2. вида на акциите; 3. номер на купюрата и поредни номера на включените в нея акции; 4. фирмата и седалището на акционерното дружество; 5. размера на капитала; 6. общия брой на акциите, единичната им номинална стойност и купюрния строеж; 7. купоните и техния падеж; 8. подписите на две лица, които могат да задължават дружеството, и датата на емисията.
1.2.2. Това общо положение (че акциите са ЦК) търпи корекции, защото търговското право дава възможност да се издават и безналични акции, а те не са ЦК, защото няма документ, който да материализира правата. Безналичните акции са само права и задължения. Има документ, който ги доказва, но той не е ЦК. Безналични ЦК са всички акции издадени в процес на масовата приватизация.
1.2.3. Като ЦК акцията има няколко вида стойности:
1) Номинална стойност – тя традиционно се разглежда като означената стойност, която е записана върху самата акция (когато акциите са ЦК са като парите). Всъщност номиналната стойност е число, както и капитала е число и за това сумата от номинала на акциите прави капитала. Когато се каже, че акцията е част от капитала се има предвид номиналната стойност на акцията.
2) Емисионна стойност - Определението в закона не е коректно – чл. 176, ал. 1: Емисионна е стойността, по която акциите се поемат от учредителите, съответно от подписващите при набиране на капитала чрез подписка, защото сукцесивната система за учредяване на АД вече не съществува. Емисионната стойност е цената (сумата), която акционерите се задължават да заплатят било при учредяване на дружеството било при увеличаване на капитала. Емисионната стойност изразява стойността на вноската. Тя може да бъде по-голяма или равна на номиналната, обратното означава декапитализация на дружеството, защото така капиталът би бил по-голям от имуществото. Разликата между номиналната и емисионната стойност се нарича ажио и отива във фонд Резервен.
3) Пазарна стойност (цена) – цената, която едно лице, желаещо да закупи акцията дава на лицето, желаещо да я продаде на т.нар. вторичен пазар. Първичният пазар обхваща хипотезите на придобиване без да е имало предишен притежател на акцията – при учредяване на дружеството или при увеличаване на капитала. Вторичният пазар е когато акционер прехвърля акции на 3то лице. Когато няма вторичен пазар цената е относителна, защото е функция от информацията на 3тите лица за състоянието на дружеството. Обикновено пазарната цена се формира на организираните пазари и борса.
4) Говори се и за балансова стойност на акциите – стойността на имуществото, което съответства на акциите (тя е типична за квотните акции).
1.2.4. Акцията се различава от временно удостоверение, което е документ, който се издава на акционерите срещу направените от тях вноски. Временните удостоверения също са ЦК, а не само документ, който доказва направените вноски. Временните удостоверения имат всички права, които имат и акциите + още 1 – правото да се получи акция срещу временното удостоверение. В закона не се казва нищо за съдържанието на временното удостоверение и се смята, че може да се приложи режима за акциите. За какви видове акции могат да се издават временни удостоверения? Временните удостоверения се прехвърлят като поименни акции и следват техния режим – няма съмнение, че могат да се издават за поименни акции. Проблемът е дали могат да се издават за акции на приносител – изглежда могат, но това не променя обстоятелството, че и в този случай временните удостоверения са в режима на поименните акции, т.е. не могат да се издават временни удостоверения на приносител. В реалния живот акции не се издават, а само временни удостоверения. Това е така, тъй като се смята, че акциите са подобни на парите, т.е. трябва да се отпечатват на специална хартия с водни знаци, със специален проект от художник и т.н, което е свързано с много такси. Днес всички тези изисквания се явяват ненужни.
1.2.5. Може върху една хартия да са материализирани повече от 1 акции. В този случай се прави разлика между купюри и акции – 1 купюра материализира повече от 1 акция. Купюри се издават за 1, 5, 10 и кратни на 10 акции. Когато купюра материализира повече от 1 акция, ЦК е купюра, защото акцията не съществува като ЦК сама за себе си.
1.2.6. Акциите се издават и с купони – те не са самостоятелни ЦК, а по-скоро част от акциите и не могат да се прехвърлят извън тях. Купоните материализират правото на дивидент. В Устава се определя продължителността им, ако нищо не е предвидено по закон 20 години. Те са или картончета с номера, които се унищожават при плащане на дивидента или се прикрепят към временните удостоверения като марки.
1.3. Акциите са членствените права и задължения на акционера. Особеното на членствените права е, че те са парцелирани на малки групички според издадените акции (ако има 100 акции има 100 отделни групи права и задължения). Чл. 177: Акциите са неделими.Това означава, че когато акцията е ЦК (хартия, която материализира права), тази хартия е обект на право на собственост, защото е вещ и принципът е, че правата върху акцията (членствените права, които акцията материализира) не могат да се отделят от правото на собственост върху ЦК. В латентна форма правата не са отделими, когато възникне като вземане правото на дивидент е прехвърлимо като всяко друго вземане. Самите права също не могат да се делят – който е титуляр на правото на дивидент е титуляр и на правото на глас и на всички останали права. Акцията може да принадлежи на повече от 1 лица, но или всички акционери упражняват правата заедно или избират пълномощник, който да упражнява правата. Възможно е да се издадат акции с различни права, които формират различните класове, всеки клас акции се състои от акции с еднакви права.
2. Видове акции. Определя се в Устава какви акции се издават от АД.
2.1. В зависимост от това дали акциите са ЦК или не – налични и безналични.
1) Налични акции. Те биват няколко вида в зависимост от начина им на прехвърляне:
а) Поименни акции – името на първия притежател е посочено върху лицевата страна на акцията. Те се прехвърлят с джиро. При акциите джирото няма всичките функции, които има в менителничното право (напр. джирото на акции няма гаранционна функция). Фактическият състав на джирото обхваща изписване на името на приобретателя и поставяне на подписа на прехвърлителя на гърба на ЦК + предаване на фактическата власт върху ЦК. Джирото обаче не е достатъчно, за да има действие спрямо дружеството и 3тите лица прехвърлянето трябва да е записано в книгата на акционерите – книга в която се записват само поименните акционери. Прехвърлянето на поименни акции може да е предпоставено от други условия, предвидени в Устава (напр. акционера да не може да ги прехвърли свободно на 3то лице, а да трябва първо да ги предложи на съдружниците – тези акции се наричат винкулирани (могат да бъдат само поименни). Джирото не е единствения начин за прехвърляне на поименни акции, а характерния начин. Поименните акции могат да бъдат прехвърляни по всички познати на гражданското право начини само с договор без джиро. Но, за да има действие прехвърлянето при всички случаи трябва да се впише в книгата на акционерите. Поименните акции могат да се придобиват и преди да се плати номиналната или емисионната им стойност. Това е така, защото при тях се знае кой е задължен да направи вноската. Ако поименните акции са поети с частична вноска, частичната вноска трябва да се запиша върху самата акция, тъй като ако се прехвърли акцията на 3то лице то трябва да е наясно, че цялата стойност на акцията не е платена. В тази хипотеза законът предвижда солидарна отговорност между прехвърлителя и преобретателя, но отговорността на прехвърлителя се погасява в кратък срок от 2 години от вписването на прехвърлянето в книгата на акционерите. Временните удостоверения също се вписват в книгата на акционерите, самото съдържание на книгата е посочено в чл. 179: В дружеството се води книга за акционерите, в която се записват името и адресът на притежателите на поименни акции и се отбелязват видът, номиналната и емисионната стойност, броят и номерата на акциите. Това се отнася и за временните удостоверения.
б) Акции на приносител – особеното е, че върху тях не се записва кой е техния първи притежател и се прехвърлят с просто предаване, т.е. този който упражнява фактическата власт той е титуляр на правата по акцията. Акциите на приносител се прехвърлят по всички познати на гражданското право способи, но те трябва да са реални – акцията да се предаде на новия приобретател. При акциите на приносител не се знае кой е титуляра и за това законът не допуска издаване на такива акции срещу частична вноска, защото не се знае от кого да се търси вземането.
2) Безналични акции – те не са ЦК, а само права. ТЗ не урежда начин за издаване и разпореждане с безналични акции. Правилата са в ЗППЦК. Разпореждането с безналични ЦК се извършва с цесия (всъщност с прехвърлителни сделки, а терминът е “цесия”, защото става дума за права, а не за вещи. Прехвърлянето може да е възмездно и безвъзмездно. Макар безналичните акции да не са вземане, а съвкупност от права, задължения и управителни права, те се прехвърлят с цесия. Издаването и разпореждането с безналични акции се вписва в специална Книга за безналичните акции, която се води към Централния депозитар. Вписването в тази книга е елемент от фактическия състав (т.е. конститутивно), за разлика от прехвърлянето на налични ЦК (този извод се прави на базата на нормите, които уреждат разпореждането с безналични акции) и разумът на това решение е защитата на правната сигурност, защото за разлика от наличните ЦК, които са вещи, безналичните са нематериални. Само определен вид АД могат да издават безналични акции – това са т.нар. публични АД (те са задължени да издават безналични акции), които не са уредени в ТЗ, а в ЗППЦК. При безналичните акции има документи, но особеното за тези документи е, че те имат удостоверително (доказателствено) значение – депозитарни разписки. Това не са ЦК и не могат да се прехвърлят. Ако безналичната акция смени собственика си, старата депозитарна разписка се унищожава и се издава нова на новия акционер.
2.2. Обикновени и привилегировани – от гледна точка на действащото право важи само за наличните акции.
1) Обикновените акции традиционно имат 3 вида права: 1) право на глас; 2) право на дивидент; 3) право на ликвидационен дял. Като 2 и 3 са съразмерни на съотношението между номинала на акциите и капитала.
2) Привилегировани акции могат да се издават ако това е предвидено в устава. Привилегированите акции могат да бъдат с повече права от обикновените, с нови прави или с по-малко задължения – по нашето право последната възможност не съществува. Привилегиите могат да създават индивидуални права, но не и колективни, които са законоустановени. Законът предвижда няколко привилегии:
а) Право на гарантиран дивидент – дивидент се получава ако има печалба. При гарантирания дивидент не е така. Гарантираният дивидент се дължи от дружеството дори да няма печалба. Как се определя гарантирания дивидент – твърда сума, процент от номинала на акцията.
б) Допълнителен дивидент – за да се дължи допълнителен дивидент дружеството трябва да има печалба, но той се дължи преди плащането по обикновените акции (първо допълнителния дивидент, а ако остане нещо се плаща дивидент по обикновените акции). Носителя на право на допълнителен дивидент има право и на обикновен дивидент. Допълнителният дивидент се определя или като твърда величина или като % от обикновения дивидент.
в) Аналогично е положението при гарантирания и допълнителния ликвидационен дял. Ликвидационен дял е дела от имуществото, който акционерът може да получи в ликвидационното производство след удовлетворяването на кредиторите. Ако няма останало имущество, акционерите нямат ликвидационен дял. Гарантирания ликвидационен дял е сума, която се дължи независимо от наличието на имущество, привилегированите акционери имат предимство пред останалите (съществуването на гарантиран ликвидационен сял според Анета Антонова е спорно, тъй като той превръща акционера в кредитор на дружеството). Допълнителния ликвидационен дял (квота) се получава ако е останало имущество.
г) Други привилегии, предвидени в устава, напр. право на акционера да иска дружеството да изкупи акциите му на определена цена – това право е опция близо до put дпцията. По същество става дума за потестативно право. Има 2 вида начина за определяне на момента, в който възниква това права: 1) американски метод – в някакъв период време; 2) европейски метод – само на определена дата. Привилегированите акции могат да имат повече от 1 право на глас. Проблемът е, че все пак АД е капиталово дружество, в което участват инвеститори и с оглед защитата правата на малцинството не може да се приеме, че 1 акция може да материализира повече от половината гласове, защото така се променя волята на дружеството.
Привилегиите могат да се балансират с ограничаване на правата (най-вече правото на глас). Философията е, че допълнителната сума, която акционерите ще получат се компенсира с липсата на право на глас. Привилегированите акционери на практика се явяват кредитори на дружеството. Законът забранява повече от 50% от акциите да са без право на глас. Акциите без право на глас се включват номиналната стойност на капитала. Освен това изискване законът предвижда и 2 други способа за защита на акционерите без право на глас: 1) ако 2 поредни години по тези акции не се изплати дивидент, акциите придобиват право на глас и се смятат при определяне на кворум и мнозинство – чл. 184, ал. 2, като че ли се стига до извода, че акции без право на глас могат да се издават само при гарантиран дивидент (въпрос на тълкуване); 2) 182, ал. 5: За вземане на решения, с които се ограничават предимствата, произтичащи от привилегированите акции без право на глас, е необходимо съгласието на привилегированите акционери, които се свикват на отделно събрание. Събранието е редовно, ако са представени най-малко 50 на сто от привилегированите акции. Решението се взема с мнозинство най-малко 3/4 от представените акции. Акциите придобиват право на глас с отпадане на привилегиите. Тези изисквания за мнозинство гарантират привилегированите акционери.
Могат да се уредят и винкулирани акции – в устава са предвидени допълнителни права за прехвърлянето им, напр. акциите не могат да се прехвърлят за определен период време или е необходимо съгласие на органите на дружеството (УС/СД) за прехвърлянето им. Винкулираните акции могат да са само поименни, при акциите на приносител посочените ограничения са невъзможни.
1.1. От една страна акцията е част от капитала – някаква номинална сума (число), на което се дели капитала. Сумата от акциите прави капитала, но акциите имат различна стойност и тук се има предвид сумата от номиналната стойност на акциите. За разлика от ООД номиналът на всички акции трябва да е еднакъв. Минималният номинал в момента е 1 лв. (до сега е бил 0.10 лв.) Когато номиналната стойност на акциите е по-голяма от 1 лв. тя трябва да е определена в цели лева. В чужди правни системи съществуват и акции без номинал (квотни), но у нас такива не са уредени.
1.2. Акцията е ЦК – документ, който материализира права по начин, че упражняването на правата и прехвърлянето им е невъзможно без наличие на фактическа власт върху документа.
1.2.1. Акцията е ЦК от вида легитимиращо-разпоредителни ЦК. Правата, които акциите материализират могат да бъдат придобити и преди да са издадени документите, но веднъж издадени документите правата могат да се упражняват само ако се упражнява фактическа власт върху документа. ЦК освен че материализира членствените правата на акционера, тя ги и доказва, т.е. има удостоверително значение. Разглеждани като ЦК акциите имат реквизити (задължителни елементи), посочени в чл. 183: 1. означението "акция" за единична и съответния брой "акции" за купюра с повече акции; 2. вида на акциите; 3. номер на купюрата и поредни номера на включените в нея акции; 4. фирмата и седалището на акционерното дружество; 5. размера на капитала; 6. общия брой на акциите, единичната им номинална стойност и купюрния строеж; 7. купоните и техния падеж; 8. подписите на две лица, които могат да задължават дружеството, и датата на емисията.
1.2.2. Това общо положение (че акциите са ЦК) търпи корекции, защото търговското право дава възможност да се издават и безналични акции, а те не са ЦК, защото няма документ, който да материализира правата. Безналичните акции са само права и задължения. Има документ, който ги доказва, но той не е ЦК. Безналични ЦК са всички акции издадени в процес на масовата приватизация.
1.2.3. Като ЦК акцията има няколко вида стойности:
1) Номинална стойност – тя традиционно се разглежда като означената стойност, която е записана върху самата акция (когато акциите са ЦК са като парите). Всъщност номиналната стойност е число, както и капитала е число и за това сумата от номинала на акциите прави капитала. Когато се каже, че акцията е част от капитала се има предвид номиналната стойност на акцията.
2) Емисионна стойност - Определението в закона не е коректно – чл. 176, ал. 1: Емисионна е стойността, по която акциите се поемат от учредителите, съответно от подписващите при набиране на капитала чрез подписка, защото сукцесивната система за учредяване на АД вече не съществува. Емисионната стойност е цената (сумата), която акционерите се задължават да заплатят било при учредяване на дружеството било при увеличаване на капитала. Емисионната стойност изразява стойността на вноската. Тя може да бъде по-голяма или равна на номиналната, обратното означава декапитализация на дружеството, защото така капиталът би бил по-голям от имуществото. Разликата между номиналната и емисионната стойност се нарича ажио и отива във фонд Резервен.
3) Пазарна стойност (цена) – цената, която едно лице, желаещо да закупи акцията дава на лицето, желаещо да я продаде на т.нар. вторичен пазар. Първичният пазар обхваща хипотезите на придобиване без да е имало предишен притежател на акцията – при учредяване на дружеството или при увеличаване на капитала. Вторичният пазар е когато акционер прехвърля акции на 3то лице. Когато няма вторичен пазар цената е относителна, защото е функция от информацията на 3тите лица за състоянието на дружеството. Обикновено пазарната цена се формира на организираните пазари и борса.
4) Говори се и за балансова стойност на акциите – стойността на имуществото, което съответства на акциите (тя е типична за квотните акции).
1.2.4. Акцията се различава от временно удостоверение, което е документ, който се издава на акционерите срещу направените от тях вноски. Временните удостоверения също са ЦК, а не само документ, който доказва направените вноски. Временните удостоверения имат всички права, които имат и акциите + още 1 – правото да се получи акция срещу временното удостоверение. В закона не се казва нищо за съдържанието на временното удостоверение и се смята, че може да се приложи режима за акциите. За какви видове акции могат да се издават временни удостоверения? Временните удостоверения се прехвърлят като поименни акции и следват техния режим – няма съмнение, че могат да се издават за поименни акции. Проблемът е дали могат да се издават за акции на приносител – изглежда могат, но това не променя обстоятелството, че и в този случай временните удостоверения са в режима на поименните акции, т.е. не могат да се издават временни удостоверения на приносител. В реалния живот акции не се издават, а само временни удостоверения. Това е така, тъй като се смята, че акциите са подобни на парите, т.е. трябва да се отпечатват на специална хартия с водни знаци, със специален проект от художник и т.н, което е свързано с много такси. Днес всички тези изисквания се явяват ненужни.
1.2.5. Може върху една хартия да са материализирани повече от 1 акции. В този случай се прави разлика между купюри и акции – 1 купюра материализира повече от 1 акция. Купюри се издават за 1, 5, 10 и кратни на 10 акции. Когато купюра материализира повече от 1 акция, ЦК е купюра, защото акцията не съществува като ЦК сама за себе си.
1.2.6. Акциите се издават и с купони – те не са самостоятелни ЦК, а по-скоро част от акциите и не могат да се прехвърлят извън тях. Купоните материализират правото на дивидент. В Устава се определя продължителността им, ако нищо не е предвидено по закон 20 години. Те са или картончета с номера, които се унищожават при плащане на дивидента или се прикрепят към временните удостоверения като марки.
1.3. Акциите са членствените права и задължения на акционера. Особеното на членствените права е, че те са парцелирани на малки групички според издадените акции (ако има 100 акции има 100 отделни групи права и задължения). Чл. 177: Акциите са неделими.Това означава, че когато акцията е ЦК (хартия, която материализира права), тази хартия е обект на право на собственост, защото е вещ и принципът е, че правата върху акцията (членствените права, които акцията материализира) не могат да се отделят от правото на собственост върху ЦК. В латентна форма правата не са отделими, когато възникне като вземане правото на дивидент е прехвърлимо като всяко друго вземане. Самите права също не могат да се делят – който е титуляр на правото на дивидент е титуляр и на правото на глас и на всички останали права. Акцията може да принадлежи на повече от 1 лица, но или всички акционери упражняват правата заедно или избират пълномощник, който да упражнява правата. Възможно е да се издадат акции с различни права, които формират различните класове, всеки клас акции се състои от акции с еднакви права.
2. Видове акции. Определя се в Устава какви акции се издават от АД.
2.1. В зависимост от това дали акциите са ЦК или не – налични и безналични.
1) Налични акции. Те биват няколко вида в зависимост от начина им на прехвърляне:
а) Поименни акции – името на първия притежател е посочено върху лицевата страна на акцията. Те се прехвърлят с джиро. При акциите джирото няма всичките функции, които има в менителничното право (напр. джирото на акции няма гаранционна функция). Фактическият състав на джирото обхваща изписване на името на приобретателя и поставяне на подписа на прехвърлителя на гърба на ЦК + предаване на фактическата власт върху ЦК. Джирото обаче не е достатъчно, за да има действие спрямо дружеството и 3тите лица прехвърлянето трябва да е записано в книгата на акционерите – книга в която се записват само поименните акционери. Прехвърлянето на поименни акции може да е предпоставено от други условия, предвидени в Устава (напр. акционера да не може да ги прехвърли свободно на 3то лице, а да трябва първо да ги предложи на съдружниците – тези акции се наричат винкулирани (могат да бъдат само поименни). Джирото не е единствения начин за прехвърляне на поименни акции, а характерния начин. Поименните акции могат да бъдат прехвърляни по всички познати на гражданското право начини само с договор без джиро. Но, за да има действие прехвърлянето при всички случаи трябва да се впише в книгата на акционерите. Поименните акции могат да се придобиват и преди да се плати номиналната или емисионната им стойност. Това е така, защото при тях се знае кой е задължен да направи вноската. Ако поименните акции са поети с частична вноска, частичната вноска трябва да се запиша върху самата акция, тъй като ако се прехвърли акцията на 3то лице то трябва да е наясно, че цялата стойност на акцията не е платена. В тази хипотеза законът предвижда солидарна отговорност между прехвърлителя и преобретателя, но отговорността на прехвърлителя се погасява в кратък срок от 2 години от вписването на прехвърлянето в книгата на акционерите. Временните удостоверения също се вписват в книгата на акционерите, самото съдържание на книгата е посочено в чл. 179: В дружеството се води книга за акционерите, в която се записват името и адресът на притежателите на поименни акции и се отбелязват видът, номиналната и емисионната стойност, броят и номерата на акциите. Това се отнася и за временните удостоверения.
б) Акции на приносител – особеното е, че върху тях не се записва кой е техния първи притежател и се прехвърлят с просто предаване, т.е. този който упражнява фактическата власт той е титуляр на правата по акцията. Акциите на приносител се прехвърлят по всички познати на гражданското право способи, но те трябва да са реални – акцията да се предаде на новия приобретател. При акциите на приносител не се знае кой е титуляра и за това законът не допуска издаване на такива акции срещу частична вноска, защото не се знае от кого да се търси вземането.
2) Безналични акции – те не са ЦК, а само права. ТЗ не урежда начин за издаване и разпореждане с безналични акции. Правилата са в ЗППЦК. Разпореждането с безналични ЦК се извършва с цесия (всъщност с прехвърлителни сделки, а терминът е “цесия”, защото става дума за права, а не за вещи. Прехвърлянето може да е възмездно и безвъзмездно. Макар безналичните акции да не са вземане, а съвкупност от права, задължения и управителни права, те се прехвърлят с цесия. Издаването и разпореждането с безналични акции се вписва в специална Книга за безналичните акции, която се води към Централния депозитар. Вписването в тази книга е елемент от фактическия състав (т.е. конститутивно), за разлика от прехвърлянето на налични ЦК (този извод се прави на базата на нормите, които уреждат разпореждането с безналични акции) и разумът на това решение е защитата на правната сигурност, защото за разлика от наличните ЦК, които са вещи, безналичните са нематериални. Само определен вид АД могат да издават безналични акции – това са т.нар. публични АД (те са задължени да издават безналични акции), които не са уредени в ТЗ, а в ЗППЦК. При безналичните акции има документи, но особеното за тези документи е, че те имат удостоверително (доказателствено) значение – депозитарни разписки. Това не са ЦК и не могат да се прехвърлят. Ако безналичната акция смени собственика си, старата депозитарна разписка се унищожава и се издава нова на новия акционер.
2.2. Обикновени и привилегировани – от гледна точка на действащото право важи само за наличните акции.
1) Обикновените акции традиционно имат 3 вида права: 1) право на глас; 2) право на дивидент; 3) право на ликвидационен дял. Като 2 и 3 са съразмерни на съотношението между номинала на акциите и капитала.
2) Привилегировани акции могат да се издават ако това е предвидено в устава. Привилегированите акции могат да бъдат с повече права от обикновените, с нови прави или с по-малко задължения – по нашето право последната възможност не съществува. Привилегиите могат да създават индивидуални права, но не и колективни, които са законоустановени. Законът предвижда няколко привилегии:
а) Право на гарантиран дивидент – дивидент се получава ако има печалба. При гарантирания дивидент не е така. Гарантираният дивидент се дължи от дружеството дори да няма печалба. Как се определя гарантирания дивидент – твърда сума, процент от номинала на акцията.
б) Допълнителен дивидент – за да се дължи допълнителен дивидент дружеството трябва да има печалба, но той се дължи преди плащането по обикновените акции (първо допълнителния дивидент, а ако остане нещо се плаща дивидент по обикновените акции). Носителя на право на допълнителен дивидент има право и на обикновен дивидент. Допълнителният дивидент се определя или като твърда величина или като % от обикновения дивидент.
в) Аналогично е положението при гарантирания и допълнителния ликвидационен дял. Ликвидационен дял е дела от имуществото, който акционерът може да получи в ликвидационното производство след удовлетворяването на кредиторите. Ако няма останало имущество, акционерите нямат ликвидационен дял. Гарантирания ликвидационен дял е сума, която се дължи независимо от наличието на имущество, привилегированите акционери имат предимство пред останалите (съществуването на гарантиран ликвидационен сял според Анета Антонова е спорно, тъй като той превръща акционера в кредитор на дружеството). Допълнителния ликвидационен дял (квота) се получава ако е останало имущество.
г) Други привилегии, предвидени в устава, напр. право на акционера да иска дружеството да изкупи акциите му на определена цена – това право е опция близо до put дпцията. По същество става дума за потестативно право. Има 2 вида начина за определяне на момента, в който възниква това права: 1) американски метод – в някакъв период време; 2) европейски метод – само на определена дата. Привилегированите акции могат да имат повече от 1 право на глас. Проблемът е, че все пак АД е капиталово дружество, в което участват инвеститори и с оглед защитата правата на малцинството не може да се приеме, че 1 акция може да материализира повече от половината гласове, защото така се променя волята на дружеството.
Привилегиите могат да се балансират с ограничаване на правата (най-вече правото на глас). Философията е, че допълнителната сума, която акционерите ще получат се компенсира с липсата на право на глас. Привилегированите акционери на практика се явяват кредитори на дружеството. Законът забранява повече от 50% от акциите да са без право на глас. Акциите без право на глас се включват номиналната стойност на капитала. Освен това изискване законът предвижда и 2 други способа за защита на акционерите без право на глас: 1) ако 2 поредни години по тези акции не се изплати дивидент, акциите придобиват право на глас и се смятат при определяне на кворум и мнозинство – чл. 184, ал. 2, като че ли се стига до извода, че акции без право на глас могат да се издават само при гарантиран дивидент (въпрос на тълкуване); 2) 182, ал. 5: За вземане на решения, с които се ограничават предимствата, произтичащи от привилегированите акции без право на глас, е необходимо съгласието на привилегированите акционери, които се свикват на отделно събрание. Събранието е редовно, ако са представени най-малко 50 на сто от привилегированите акции. Решението се взема с мнозинство най-малко 3/4 от представените акции. Акциите придобиват право на глас с отпадане на привилегиите. Тези изисквания за мнозинство гарантират привилегированите акционери.
Могат да се уредят и винкулирани акции – в устава са предвидени допълнителни права за прехвърлянето им, напр. акциите не могат да се прехвърлят за определен период време или е необходимо съгласие на органите на дружеството (УС/СД) за прехвърлянето им. Винкулираните акции могат да са само поименни, при акциите на приносител посочените ограничения са невъзможни.
Командитно дружество
1. Определение –Командитното дружество се образува с договор между две или повече лица за извършване търговска дейност под обща фирма, като един или повече от съдружниците са солидарно и неограничено отговорни за задълженията на дружеството, а останалите са отговорни до размера на уговорената вноска.
2. Oсобености на КД:
А) Има 2 вида съдружници
- комплементари – неограничено и солидарно отговорни съдружници.
- командитисти – ограничено отговорни съдружници, като отговорността им се простира до размера на направените вноски.
Б) КД е модификация на СД и затова разпоредбите за СД се отнасят само за комплементарите. За да има КД – 1 ограничено отговорен и 1 неограничено отговорен.
В) Във фирмата на КД трябва да фигурира името на един или повече неограничено отговорни съдружници.
3. Учредяване на КД.
А) КД се учредява подобно на СД със сключване на писмен дружествен договор с нотариална заверка на подписите.
Б) Съдържание на дружествения договор:
- фирмата на дружеството;
- седалището и адреса;
- предмета на дейност;
- името, съответно фирмата, адреса на съдружниците и размера на тяхната отговорност;
- вида и размера на вноските на съдружниците;
- начина за разпределение на печалбите и загубите между съдружниците;
- начина на управление и представителство на дружеството;
4. Права и задължения на комплементарите и командистите А) Права на командитистите
- Право на печалба – печалбата е функция на направените от тях вноски;
- Право на контрол върху дружествените дела;
- Командитистите нямат право да участват в управлението на КД (то се извършва само от комплементарите);
- Командитистите нямат право на вето при вземане на решение от неограничено отговорните съдружници;
- Командитистите нямат право на обезщетение за обичайните разходи, защото те не участват в управлението на дружеството;
Б) Задължения на командитистите: да си направят вноската според дружествения договор. Ако не се направи вноската се дължи лихва, респективно обезщетение за забава.
5. Прекратяване на КД – основание за прекратяване на дружеството ако става дума за неограничено отговорен съдружник, защото те се сдружават с оглед личността.
6. Прекратяване на членственото правоотношение. Комплементар може да бъде изключен от дружеството като отговорността му е субективна. Това изключване също е само по съдебен ред. Ограничено отговорният съдружник, за да бъде изключен трябва единствено да не е изпълнил задължението си за вноска. Изключването му става след предупреждение и пак по съдебен ред.
2. Oсобености на КД:
А) Има 2 вида съдружници
- комплементари – неограничено и солидарно отговорни съдружници.
- командитисти – ограничено отговорни съдружници, като отговорността им се простира до размера на направените вноски.
Б) КД е модификация на СД и затова разпоредбите за СД се отнасят само за комплементарите. За да има КД – 1 ограничено отговорен и 1 неограничено отговорен.
В) Във фирмата на КД трябва да фигурира името на един или повече неограничено отговорни съдружници.
3. Учредяване на КД.
А) КД се учредява подобно на СД със сключване на писмен дружествен договор с нотариална заверка на подписите.
Б) Съдържание на дружествения договор:
- фирмата на дружеството;
- седалището и адреса;
- предмета на дейност;
- името, съответно фирмата, адреса на съдружниците и размера на тяхната отговорност;
- вида и размера на вноските на съдружниците;
- начина за разпределение на печалбите и загубите между съдружниците;
- начина на управление и представителство на дружеството;
4. Права и задължения на комплементарите и командистите А) Права на командитистите
- Право на печалба – печалбата е функция на направените от тях вноски;
- Право на контрол върху дружествените дела;
- Командитистите нямат право да участват в управлението на КД (то се извършва само от комплементарите);
- Командитистите нямат право на вето при вземане на решение от неограничено отговорните съдружници;
- Командитистите нямат право на обезщетение за обичайните разходи, защото те не участват в управлението на дружеството;
Б) Задължения на командитистите: да си направят вноската според дружествения договор. Ако не се направи вноската се дължи лихва, респективно обезщетение за забава.
5. Прекратяване на КД – основание за прекратяване на дружеството ако става дума за неограничено отговорен съдружник, защото те се сдружават с оглед личността.
6. Прекратяване на членственото правоотношение. Комплементар може да бъде изключен от дружеството като отговорността му е субективна. Това изключване също е само по съдебен ред. Ограничено отговорният съдружник, за да бъде изключен трябва единствено да не е изпълнил задължението си за вноска. Изключването му става след предупреждение и пак по съдебен ред.
Абонамент за:
Публикации (Atom)
