ДОГОВОР ЗА ЛИЗИНГ
Днес, ......................................., 199... г., в гр/с. ...........................................,
се сключи настоящият договор между:
..............................................................................................................................................,
наричан накратко Лизингодател, от една страна
и
от друга страна ..............................................................................................................,
наричан накратко Лизингополучател.
СТРАНИТЕ СЕ СПОРАЗУМЯХА ЗА СЛЕДНОТО:
I. ПРЕДМЕТ НА ДОГОВОРА
1. (1) Лизингодателят отдава за временно и възмездно ползване за определен срок ...................................................................................................................................... (индивидуализира се оборудването - вид, модел, регистрационен номер, номер на двигател, шаси и т. н.)
(2) Страните се задължават след изтичане на срока на договора и след заплащане на всички дължими лизингови вноски да сключат окончателен договор за покупко-продажба.(1)
2. Страните се споразумяват обекта да бъде предаден, съответно приет в състояние и вид, описани в приемопредавателен протокол, приложен към договора (Протокол ? 1).
II. ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА СТРАНИТЕ
3. Лизингодателят се задължава:
а) да предаде обекта за ползуване в състояние, уговорено между страните и фиксирано в приемопредавателен протокол в срока, посочен в този договор; (2)
б) да осигури на Лизингополучателя свободно и необезпокоявано използуване на обекта.
в) да не прехвърля собствеността си върху обекта на трети лица до изтичане срока на ползуването му. (3)
4. Лизингополучателят е длъжен:
а) да ползува обекта до изтичане на уговорения срок според указанията на Лизингодателя и според неговото предназначение;
б) да полага грижата на добър стопанин за имуществото, което му е предадено;
в) да отстранява повреди, свързани с обикновеното ползуване на обекта за своя сметка;
г) да заплаща уговорените вноски.
5. Лизингополучателят има право:
а) да получава в срок и при условията на този договор дължимите вноски;
б) да получи отдаденото под лизинг имущество след приключване на срока на договора;
6. Права на Лизингополучателя:
а) да ползува обекта съгласно уговорените условия до изтичане на определения срок;
б) да закупи обекта и придобие собственост върху него, след изплащане на всички договорени вноски. (вж. забележка 1)
в) да уведоми Лизингодателя в срок от .............................. (уговаря се удобен срок от порядъка на 30 дни) за забелязани недостатъци на обекта, различни от фиксираните в приемо-предавателния протокол;
г) да рекламира обекта в срок от ............................................... (уговаря се разумен срок - по-добре кратък) ако открие дефекти, правещи обекта негоден за използуването му. (4)
III. СРОК НА ДОГОВОРА, ЦЕНА, ПЛАЩАНЕ
7. Лизингополучателят може да ползва обекта според уговорените условия за срок от ................... години. (5)
8. В рамките на този срок ще се заплащат следните вноски, разпределени по време и размер както следва:
ВАРИАНТИ:
А) а) За месеците до края на уговорения срок на ползване се заплащат ежемесечни вноски в размер на ............................... лв.
б) след този срок Лизингополучателят ще заплати сумата от ............................ лв., равна на уговорената цена на обекта, която се корегира в зависимост от състоянието на обекта и амортизацията му. Сумата се заплаща в срок от .................... месеца от съставянето на приемо-предавателния протокол ? 2 и определяне на окончателната цена.
Б) а) за месеците до края на .....та година от подписване на настоящия договор се заплащат ежемесечни вноски в размер на ........................... лв.
б) след .....та година от ползуването на обекта Лизингополучателят ще заплати сумата от .......................................... лв., равна на 1/2 от уговорената цена на обекта, която се корегира в зависимост от състоянието на обекта и амортизацията му. Сумата се заплаща в срок от ................. месеца от съставянето на приемо-предавателния протокол ? 2 и определяне на окончателната цена;
в) след изтичане на договорения срок от ...... години за ползване Лизингополучателят ще заплати на Лизингодателя останалата част от сумата, уговорена в приемо-предавателния Протокол № 2 в срок от .......... (напр. 20 дни) от изтичане на срока на ползване на обекта.
9. Вноските през срока на ползуване обекта не включват разходите по експлоатирането му. Те са за сметка Лизингополучателя.
10. Плащанията по настоящия договор ще се извършват по следния начин: ..................... (6)
IV. ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ДОГОВОРА
11. (1) Страните по договора нямат право да го прекратяват преди изтичане на уговорения в него срок. Независимо от това Лизингодателят може да прекрати договора когато:
- Лизингополучателят използва отдаденото под лизинг имущество не според предназначението му, в разрез с техническите изисквания за това, или по начин, който го уврежда;
- Лизингополучателят плаща своевременно предвидените в този договор вноски.
(2) При прекратяване на договора в тези случаи Лизингополучателят дължи обезщетение в размер на дължимите вноски до края на срока, претърпените вреди и пропуснатите ползи за времето от прекратяването на договора до изтичането на срока му, както и връщане на обекта на Лизингодателя. (7)
12. При невъзможност на Лизингополучателя да ползува обекта на договора, когато невъзможността е виновно причинена от Лизингодателя, то той има право да откаже заплащане на вноските за този срок, в който не е могъл да ползва обекта.
13. За неуредените в договора въпроси се прилагат разпоредбите на ЗЗД и действуващото законодателство.
14. Страните се споразумяват да решават всички възникнали спорни въпроси чрез споразумение, а ако не могат да постигнат такова ще отнесат спора за разрешаване пред АС на БТПП съобразно неговия Правилник за работа. (8)
Настоящият договор е съставен в два екземпляра - по един за всяка от страните.
ЛИЗИНГОДАТЕЛ: ....................... ЛИЗИНГОПОЛУЧАТЕЛ: ............................
Показват се публикациите с етикет договор. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет договор. Показване на всички публикации
понеделник, 24 декември 2007 г.
Примерен договор за наем
ДОГОВОР ЗА НАЕМ
Днес, ......................... 199... г., в гр. .................................,
се сключи настоящият ДОГОВОР ЗА НАЕМ между:
...............................................................................................................................................
..............................................................................................................................................,
наричан накратко Наемодател, от една страна,
и от друга страна:
...............................................................................................................................................
..............................................................................................................................................,
наричан накратко Наемател.
СТРАНИТЕ СЕ СПОРАЗУМЯХА ЗА СЛЕДНОТО:
I. ОБЩИ УСЛОВИЯ ПО ДОГОВОРА
1. (1) Наемодателят предоставя на Наемателя за временно и възмездно ползване ..............................................................................................................................................., наричана по-долу за краткост ВЕЩТА, срещу което Наемателят се задължава да заплаща наемната цена по реда и условията, указани в настоящия договор. (1)
(2) Неразделна част от настоящия договор съставлява протоколът за предаването на наетата вещ, подписан между страните. (2)
(3) Наетата вещ ще се използва от наемателя по следния начин: .........................................................................................................................................................
2. (1) Наемодателят предоставя на Наемателя ВЕЩТА срещу наемна цена в размер на .............................................. месечно. (3)
(2) Наемните вноски за първите ............... месеца ще бъдат заплатени авансово от Наемателя в срок от .......... дни след датата на сключване на настоящия договор. (4)
3. (1) Наемните вноски се изплащат не по-късно от ..................... число на месеца.
(2) Плащането се извършва ....................................................................................... (5)
(3) Наемодателят дава разписка за получената наемна вноска, в която се отразяват: начина на плащане, датата на плащането, точната сума и евентуалните прихващания на извършени плащания от Наемателя срещу наемната цена.
(4) При забава от страна на Наемателя при плащането на наемната цена, той дължи неустойка в размер на ............... % от дължимата сума за всеки просрочен ден.
4. (1) Настоящият договор се сключва за срок от ............... години, считано от датата на подписването му между страните. (6)
(2) Ако след изтичането на наемния срок по предходната алинея Наемателят продължи да ползва наетата вещ със знанието и без противопоставянето на Наемодателя, договорът се счита за продължен като договор за наем за неопределен срок. (7)
II. ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА НАЕМОДАТЕЛЯ
5. (1) Наемодателят е длъжен да предостави вещта, предмет на настоящия договор, във вид и състояние, които отговарят на ползването, за които е наета. (8)
(2) Той е длъжен да уведоми Наемателя за скритите недостатъци на вещта, особено за тези, които са опасни за неговото здраве или за здравето на лицата от неговото домакинство.
6. (1) Наемодателят е длъжен да обезпечи несмущаваното ползване на наетата вещ, като при евентуални претенции от трети лица по отношение на вещта, всички разходи по съдебни процеси, юридически услуги и др. подобни се поемат от него. (9)
7. (1) Наемодателят е длъжен да поддържа вещта в състояние, което отговаря на предназначението и, поемайки разноските за всички повреди, които не са причинени виновно от наемателя или от лица от неговото домакинство и са извън кръга на повредите и похабяването на вещта свързани с обикновеното й употребление. (10)
8. (1) Наемодателят има право да получава в уговорените срокове наемната цена.
(2) Той има право след изтичането срока на договора да получи вещта във вида, в който я е предал, като се вземе предвид нормалното изхабяване.
9. (1) Наемодателят няма право до нотариалното вписване на настоящия договор да се разпорежда с вещта. (11)
(2) Той няма право да обезпечава свои или чужди задължения, които стават изискуеми преди изтичането на срока на договора за наем, учредявайки ипотека (залог) върху вещта, обект на този договор. (12)
(3) Наемодателят няма право да сключва договори, с които да отстъпва ползването на вещта, обект на този договор, на други лица, преди изтичане срока на настоящия договор. (13)
III. ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА НАЕМАТЕЛЯ
10. (1) Наемателят е длъжен да изплаща наемната цена в уговорения размер и по указания с договора ред. (14)
(2) Той е длъжен да заплаща всички разходи, свързани с обикновеното ползване на вещта (такси за електро- и топлоенергия, вода, смет и др.), както и разходите за обикновени текущи ремонти и поправки на повреди, които са следствие на обикновеното употребление на вещта.
(3) Наемателят е длъжен да предупреждава Наемодателя за посегателствата върху наетата вещ от страна на трети лица. (15)
(4) Наемателят е длъжен да върне наетата вещ след изтичане на наемния срок. (16)
11. (1) Наемателят има право да си служи с вещта.
(2) Наемателят има право да прихваща срещу наемната цена разходите, които е направил за поправки на вещта извън тези по т. 10, ал. 2 и които Наемодателят не е отстранил своевременно.(17)
(3) Той може да пренаема вещта, обект на настоящия договор само със съгласието на Наемо-дателя. (18)
(4) Извършването на реконструкции, преустройства и подобрения на наетата вещ могат да се извършват само със съгласието на Наемодателя, изразено в писмена форма. (19)
IV. НЕУСТОЙКИ, ОБЕЗЩЕТЕНИЯ
12. (1) При неизпълнение на задълженията по т. 9 Наемодателят дължи неустойка в размер на .............................................................................................................. (20)
(2) При евентуално отстраняване от трето лице на Наемателя от вещта преди изтичането на срока на настоящия договор, Наемодателят дължи неустойка в размер на ......................... (21)
(3) Наемателят дължи обезщетение за вредите, причинени през време на ползването на вещта от него, лица от неговото домакинство, негови служители или пренаематели, доколкото тези вреди не се дължат на причина, за която той не отговаря.
V. ИЗМЕНЕНИЯ, ПРЕКРАТЯВАНЕ
13. (1) Настоящият догвор може да бъде изменен или допълнен само по взаимно съгласие между страните, изразено в писмена форма, представляващо неразделна част от договора.
(2) Когато изменението засяга срока на договора, то трябва да бъде вписано съгласно условията на този договор.
14. (1) Настоящият договор се прекратява при:
- изтичане на срока;
- взаимно съгласие между страните, изразено в писмена форма;
- последователно неплащане на ............................................. наемни вноски от Наемателя, със седемдневно писмено предизвестие от Наемодателя.
VI. ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ
Чл. 15. (1) Настоящият договор следва да бъде вписан нотариално в срок до ................................ като разходите по вписването са за сметка на ......................................................................................... (22)
Чл. 16. (1) За неуредените в договора въпроси се прилагат разпоредбите на общото гражданско законодателство на Република България.
Настоящият договор се състави и подписа в ............. еднообразни екземпляра.
НАЕМОДАТЕЛ: .......................... НАЕМАТЕЛ: ................................
Днес, ......................... 199... г., в гр. .................................,
се сключи настоящият ДОГОВОР ЗА НАЕМ между:
...............................................................................................................................................
..............................................................................................................................................,
наричан накратко Наемодател, от една страна,
и от друга страна:
...............................................................................................................................................
..............................................................................................................................................,
наричан накратко Наемател.
СТРАНИТЕ СЕ СПОРАЗУМЯХА ЗА СЛЕДНОТО:
I. ОБЩИ УСЛОВИЯ ПО ДОГОВОРА
1. (1) Наемодателят предоставя на Наемателя за временно и възмездно ползване ..............................................................................................................................................., наричана по-долу за краткост ВЕЩТА, срещу което Наемателят се задължава да заплаща наемната цена по реда и условията, указани в настоящия договор. (1)
(2) Неразделна част от настоящия договор съставлява протоколът за предаването на наетата вещ, подписан между страните. (2)
(3) Наетата вещ ще се използва от наемателя по следния начин: .........................................................................................................................................................
2. (1) Наемодателят предоставя на Наемателя ВЕЩТА срещу наемна цена в размер на .............................................. месечно. (3)
(2) Наемните вноски за първите ............... месеца ще бъдат заплатени авансово от Наемателя в срок от .......... дни след датата на сключване на настоящия договор. (4)
3. (1) Наемните вноски се изплащат не по-късно от ..................... число на месеца.
(2) Плащането се извършва ....................................................................................... (5)
(3) Наемодателят дава разписка за получената наемна вноска, в която се отразяват: начина на плащане, датата на плащането, точната сума и евентуалните прихващания на извършени плащания от Наемателя срещу наемната цена.
(4) При забава от страна на Наемателя при плащането на наемната цена, той дължи неустойка в размер на ............... % от дължимата сума за всеки просрочен ден.
4. (1) Настоящият договор се сключва за срок от ............... години, считано от датата на подписването му между страните. (6)
(2) Ако след изтичането на наемния срок по предходната алинея Наемателят продължи да ползва наетата вещ със знанието и без противопоставянето на Наемодателя, договорът се счита за продължен като договор за наем за неопределен срок. (7)
II. ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА НАЕМОДАТЕЛЯ
5. (1) Наемодателят е длъжен да предостави вещта, предмет на настоящия договор, във вид и състояние, които отговарят на ползването, за които е наета. (8)
(2) Той е длъжен да уведоми Наемателя за скритите недостатъци на вещта, особено за тези, които са опасни за неговото здраве или за здравето на лицата от неговото домакинство.
6. (1) Наемодателят е длъжен да обезпечи несмущаваното ползване на наетата вещ, като при евентуални претенции от трети лица по отношение на вещта, всички разходи по съдебни процеси, юридически услуги и др. подобни се поемат от него. (9)
7. (1) Наемодателят е длъжен да поддържа вещта в състояние, което отговаря на предназначението и, поемайки разноските за всички повреди, които не са причинени виновно от наемателя или от лица от неговото домакинство и са извън кръга на повредите и похабяването на вещта свързани с обикновеното й употребление. (10)
8. (1) Наемодателят има право да получава в уговорените срокове наемната цена.
(2) Той има право след изтичането срока на договора да получи вещта във вида, в който я е предал, като се вземе предвид нормалното изхабяване.
9. (1) Наемодателят няма право до нотариалното вписване на настоящия договор да се разпорежда с вещта. (11)
(2) Той няма право да обезпечава свои или чужди задължения, които стават изискуеми преди изтичането на срока на договора за наем, учредявайки ипотека (залог) върху вещта, обект на този договор. (12)
(3) Наемодателят няма право да сключва договори, с които да отстъпва ползването на вещта, обект на този договор, на други лица, преди изтичане срока на настоящия договор. (13)
III. ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА НАЕМАТЕЛЯ
10. (1) Наемателят е длъжен да изплаща наемната цена в уговорения размер и по указания с договора ред. (14)
(2) Той е длъжен да заплаща всички разходи, свързани с обикновеното ползване на вещта (такси за електро- и топлоенергия, вода, смет и др.), както и разходите за обикновени текущи ремонти и поправки на повреди, които са следствие на обикновеното употребление на вещта.
(3) Наемателят е длъжен да предупреждава Наемодателя за посегателствата върху наетата вещ от страна на трети лица. (15)
(4) Наемателят е длъжен да върне наетата вещ след изтичане на наемния срок. (16)
11. (1) Наемателят има право да си служи с вещта.
(2) Наемателят има право да прихваща срещу наемната цена разходите, които е направил за поправки на вещта извън тези по т. 10, ал. 2 и които Наемодателят не е отстранил своевременно.(17)
(3) Той може да пренаема вещта, обект на настоящия договор само със съгласието на Наемо-дателя. (18)
(4) Извършването на реконструкции, преустройства и подобрения на наетата вещ могат да се извършват само със съгласието на Наемодателя, изразено в писмена форма. (19)
IV. НЕУСТОЙКИ, ОБЕЗЩЕТЕНИЯ
12. (1) При неизпълнение на задълженията по т. 9 Наемодателят дължи неустойка в размер на .............................................................................................................. (20)
(2) При евентуално отстраняване от трето лице на Наемателя от вещта преди изтичането на срока на настоящия договор, Наемодателят дължи неустойка в размер на ......................... (21)
(3) Наемателят дължи обезщетение за вредите, причинени през време на ползването на вещта от него, лица от неговото домакинство, негови служители или пренаематели, доколкото тези вреди не се дължат на причина, за която той не отговаря.
V. ИЗМЕНЕНИЯ, ПРЕКРАТЯВАНЕ
13. (1) Настоящият догвор може да бъде изменен или допълнен само по взаимно съгласие между страните, изразено в писмена форма, представляващо неразделна част от договора.
(2) Когато изменението засяга срока на договора, то трябва да бъде вписано съгласно условията на този договор.
14. (1) Настоящият договор се прекратява при:
- изтичане на срока;
- взаимно съгласие между страните, изразено в писмена форма;
- последователно неплащане на ............................................. наемни вноски от Наемателя, със седемдневно писмено предизвестие от Наемодателя.
VI. ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ
Чл. 15. (1) Настоящият договор следва да бъде вписан нотариално в срок до ................................ като разходите по вписването са за сметка на ......................................................................................... (22)
Чл. 16. (1) За неуредените в договора въпроси се прилагат разпоредбите на общото гражданско законодателство на Република България.
Настоящият договор се състави и подписа в ............. еднообразни екземпляра.
НАЕМОДАТЕЛ: .......................... НАЕМАТЕЛ: ................................
Договор, сключван извън търговския обект - доклад по Търговско право
Договорът, сключен извън търговския обект, е правно регламентиран в глава четвърта от ЗЗП “Търговски практики и способи за продажба, който въведе напълно в българското законодателство изискванията на Директива 85/577/ЕЕС за договори, сключвани извън търговските обекти.
Договор, сключен извън търговския обект, е доставката на стоки или услуги, при които търговецът посещава дома на потребителя, работното му място или дома на друг потребител и му предлага стока или услуга, която потребителят не е желал предварително да закупи и посещението не е изрично поискано от потребителя. Пример за такива търговски практики са извършваните от млади хора посещения в домовете на потребителите без предварителна покана и предлагането на различни стоки за бита. Тази практика бе широко разпространена до началото на 2000 г. в градовете, но понастоящем продължава да се практикува като способ за продажба в малките населени места и засяга предимно възрастните потребители от селата. Вторият вид договори за продажба извън търговския обект са договорите, сключвани по време на пътуване, организирано от търговец. Понастоящем това също е широко разпространена практика на търговия. Потребители на този вид стоки и услуги са предимно туристи на средна възраст, които посещават организирани от туроператори еднодневни туристически екскурзии до културни и исторически забележителности в близост до населеното място - седалище на търговеца. Тези екскурзии са изключително атрактивни за потребителите поради ниската цена на услугата, но в процеса на пътуване на потребителя се предлага да закупи определен вид стока на цена по-висока от обичайната за този вид и туроператорът получава действителната цена на туристическата услуга. Този способ на продажба е широко разпространен както в малките, така и в големите населени места в страната.
Законодателят е дал изрична дефиниция за понятието търговец при договорите, сключвани извън търговския обект, тъй като обичайно при посещенията в домовете на потребителите и на работните ми места търговците са физически лица, без трудовоправни отношения с фирмата и непритежаващи документи за счетоводна отчетност. Това е всяко физическо или юридическо лице, което сключва договори извън търговския обект като част от своята търговска или професионална дейност, както и всяко лице, упълномощено да извършва този вид сделки от името и в полза на търговеца. В стария Закон за защита на потребителите и за правилата за търговия (ЗЗППТ) също имаше регламентация на този вид договори, но тя беше по-обща, тъй като за договори, сключвани извън търговския обект, се определяха всички договори с предлагане на стоки и услуги извън търговския обект, включително и по време на пътуване, организирано от търговец, или при посещение в дома на потребителя или на неговото работно място, без това да е поискано изрично от потребителя. В ЗЗП хипотезите на договор, сключван от разстояние, са изрично изброени. Основните са две, но законодателят включва още няколко вида продажби, при които се прилагат разпоредбите на тази глава.
Това са:
1. договорите за доставка на стоки или услуги, различни от тези, за които потребителят изрично е поискал посещение на търговеца. Тук при отправяне на поканата за посещение потребителят следва да не е знаел и да не е могъл да знае, че доставката на тези стоки или услуги е част от търговската или професионалната дейност на търговеца. Например едновременно с доставката на поръчаните от потребителя мебели търговецът при посещение в дома предлага на потребителя и шевни машини или други уреди за бита; 2. договорите, при които предложението за сключване е направено от потребителя при посещение на търговеца на работното място на потребителя, в дома му или в дома на друг потребител, когато посещението не е изрично поискано от потребителя, независимо че потребителят не е обвързан с предложението преди неговото приемане от търговеца; 3. договорите, при които предложението за сключване е направено от потребителя при посещение на търговеца на работното място на потребителя, в дома му или в дома на друг потребител, когато посещението не е изрично поискано от потребителя, когато потребителят е обвързан с направеното предложение; 4. договорите за доставка на стоки и за включването им в недвижим имот или договорите за ремонт на недвижим имот.
Въпреки широкия обхват има и няколко продажби извън търговския обект, които не попадат в правната регламентация на настоящото изложение. Законодателят с оглед защита на потребителския интерес е извел от тази глава следните договори:1. Договорите на стойност под 120 лв. - тук законодателят поставя минимален праг, под който сключените договори извън търговския обект не попадат под регламентацията на тази глава, а са под общата регламентация за продажба на стоки. И наистина неуместно би било, ако на потребителя се даде възможност да се откаже от договор в рамките на 7 дни за закупуване на чифт гуменки или друга бързо потребима стока на ниска стойност. В предходната регламентация на тези договори в ЗЗППТ стойността на договора бе определена под една минимална работна заплата към момента на сключването му. С настоящия текст ценовият праг се намалява и много повече стоки и услуги могат да попаднат под правната регламентация на този текст. 2. За строителство, продажба, наем на недвижими имоти и договорите с предмет други права върху недвижими имоти. Тук с оглед значителния потребителски интерес законодателят е предоставил регламентацията на тези правоотношения с друг закон, по друг правен ред. С цел по-всеобхватна защита на интересите на страните по договора тези сделки се извършват с нотариален акт и поради спецификата им е уместно да бъдат изключени от регламентация в ЗЗП. 3. За редовна доставка на хранителни стоки, на напитки или други домакински стоки за текуща употреба - тук отново стойността на стоките и услугите е ниска и се касае за такъв род и вид стоки и услуги, които са обичайни и се повтарят многократно във времето.4. За доставка на стоки и услуги при едновременното наличие на следните условия:- договорът е сключен по каталог, с който потребителят е имал възможност да се запознае в отсъствието на представител на търговеца;- предвижда се продължаване на контактите между потребителя и представител на търговеца във връзка с тази или бъдеща сделка, т.е. контактът между търговеца и потребителя не се изчерпва само с едно-единствено посещение в дома на потребителя или в офиса му, а се предполагат най-малко две посещения от търговеца;- каталогът и договорът съдържат информация за правото на потребителя да върне стоката на търговеца в срок, не по-кратък от 7 дни, считано от деня на нейното получаване, или да се откаже от договора през този период, без да дължи друго освен съхраняване на стоките с грижата на добър стопанин;5. За застраховка - тези договори подлежат на специална регламентация с отделен закон.6. С предмет ценни книжа - тук договорите също подлежат на специална регламентация в отделен закон.
При тези видове договори, сключвани извън търговския обект, търговецът е длъжен да уведоми потребителя за правото му да се откаже от договора, като посочи името и адреса си и начина за упражняването на това право. Това е едно от основните задължения на търговеца и като гаранция за неговото спазване и изпълнение е скрепено с държавна принуда. Информацията за правото на потребителя за отказ от договора в седемдневен срок, както и името и адресът на търговеца и начинът на упражняване на правото на отказ от договора, се предоставя на потребителя в задължително писмена форма и трябва да съдържа необходимите елементи, позволяващи индивидуализирането на договора, и датата, на която потребителят е уведомен за правото му да се откаже от договора. Неспазването на писмената форма на уведомление отново влече санкция за неизпълнение на императивно законово задължение и е скрепено с държавна принуда. Законодателят е въвел и изрично срокове, в които писмената информация за правото на отказ от договора следва да бъде предоставена на потребителя. В зависимост от вида на договора сроковете са различни. В първия случай, когато договорът е сключен при посещение на търговец на работното място на потребителя в дома му или в дома на друг потребител, или по време на пътуване, организирано от търговеца - информация за право на отказ в 7-дневен срок се предоставя в момента на сключване на договора. Вторият случай визира договорите за доставка на стоки или услуги, различни от тези, за които потребителят изрично е поискал посещение на търговеца, и при отправяне на поканата потребителят не е знаел, че доставката на тези стоки или услуги е част от търговската или професионалната дейност на търговеца. В този случай информацията за правото на отказ в 7-дневен срок се предоставя не по-късно от момента на сключване на договора. Тук писменото уведомление за правото на отказ може да бъде дадено и в един по-ранен момент преди сключване на договора между страните. Това е така, защото с еднократното посещение до потребителя търговецът сключва първоначално договор за поисканите от потребителя стоки, а впоследствие предлага и стоки, които предварително не са поискани от него, но потребителят е уведомен за правото си на отказ от първоначално сключения договор. В третия случай, когато договорите, при които предложението за сключване е направено от потребителя при посещение на търговеца на работното място на потребителя, в дома му или в дома на друг потребител, когато посещението не е изрично поискано от потребителя, независимо дали потребителят е обвързан или не с направеното предложение - задължението за писмено уведомление за правото на отказ в 7-дневен срок възниква при отправяне на предложението на потребителя за сключване на договор. Тук задължението е изместено във времето, тъй като инициативата за сключване на договора произхожда от потребителя и за търговеца е неизвестен моментът на получаване на предложението, но веднага след получаването му той е задължен да уведоми писмено потребителя за правото му на отказ от договора. И в трите случая неизпълнението на задължението за своевременно предоставяне на информацията за право на отказ влече след себе си санкция за некоректния търговец и е скрепена с държавна принуда. Законодателят е преценил, че неизпълнението на което и да било изискване във връзка с предоставяне на информацията за отказ от договора в писмена форма в подходящ срок е нарушение с висока степен на обществена опасност и е определил санкция както за физическите, така и за юридическите лица в размер от 500 до 5000 лв. За разлика от сега действащия ЗЗП, в стария ЗЗППТ нямаше предвидена изрична санкционна разпоредба. Неизпълнението на задължението за предоставяне на информация за правото на отказ на потребителя от договора бе санкционирано по общата разпоредба за нарушение на други тестове от закона и бе в много нисък размер - от 50 до 500 лв. На задължението на търговеца за предоставяне на информация за правото на отказ от договора е противопоставено правото на потребителя да се откаже от договора, сключен извън търговския обект, в седемдневен срок от деня, в който е получил тази информация от търговеца, без да дължи никакви обезщетения или неустойки. Потребителят се освобождава от задълженията си по договора от датата на уведомяване на търговеца за отказа си от договора в законоустановения 7-дневен срок. Важна гаранция за правата на потребителя е разпоредбата, според която, ако търговецът не е предоставил в срок информация за правото на отказ от договора, законодателят определя срок от 3 месеца от датата на сключване на договора, през който потребителят може да се откаже от договора и да не дължи никакви неустойки или обезщетения. Тази разпоредба е своеобразна санкция за търговеца, която би следвало да го стимулира към коректност, тъй като, ако той не представи информация за правото на отказ от договора в 7-дневен срок от подписването му, потребителят може да ползва стоката му в продължение на период от 1 ден до три месеца и след това да я върне, без да дължи никакви обезщетения или неустойки. От това търговецът би претърпял много повече икономически вреди, отколкото от предвидената по закон санкция. Според нас това би го стимулирало към спазване на разпоредбите на закона много повече от предвидената санкция. Подобен текст имаше и в доскоро действащия ЗЗППТ, но срокът, през който потребителят можеше да се откаже от сключения договор, ако не е получил информацията за правото на отказ от договора, не беше конкретно определен, а определяем - потребителят можеше да се откаже от договора в 7-дневен срок от уведомяването му за това право. Но тук се разчита на коректността на търговеца, който ако не е изпълнил задължението си при сключване на договора, следваше да го изпълни на един по-късен етап. Такава коректност обаче не е често срещано явление в българския пазар на стоки и услуги. Считаме, че новият срок в ЗЗП защитава в по-голяма степен потребителите и стимулира търговците към коректност в отношенията си с потребителите при договорите, сключвани извън търговските обекти. От направената съпоставка с доскоро действащия ЗЗППТ можем да направим извода, че в новия закон са уредени много повече случаи на различни търговски практики и способи за продажба, предвидени са повече и по-разнообразни гаранции за потребителя при контактите му с търговеца и е разширено приложното поле на закона за случаи на търговия, наложени в практиката, но неуредени досега.
Използвана литература:
1. Сп. “Пазар и право”. НОВИЯТ ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ , Емил АЛЕКСИЕВ
2. Сп. “Търговско и конкурентно право”. ПРАВНА УРЕДБА НА ДОГОВОРА, СКЛЮЧЕН ИЗВЪН ТЪРГОВСКИЯ ОБЕКТ, Григор ВЛАДИМИРОВ
3. ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ, адв. Васил МАРОКОВ
Договор, сключен извън търговския обект, е доставката на стоки или услуги, при които търговецът посещава дома на потребителя, работното му място или дома на друг потребител и му предлага стока или услуга, която потребителят не е желал предварително да закупи и посещението не е изрично поискано от потребителя. Пример за такива търговски практики са извършваните от млади хора посещения в домовете на потребителите без предварителна покана и предлагането на различни стоки за бита. Тази практика бе широко разпространена до началото на 2000 г. в градовете, но понастоящем продължава да се практикува като способ за продажба в малките населени места и засяга предимно възрастните потребители от селата. Вторият вид договори за продажба извън търговския обект са договорите, сключвани по време на пътуване, организирано от търговец. Понастоящем това също е широко разпространена практика на търговия. Потребители на този вид стоки и услуги са предимно туристи на средна възраст, които посещават организирани от туроператори еднодневни туристически екскурзии до културни и исторически забележителности в близост до населеното място - седалище на търговеца. Тези екскурзии са изключително атрактивни за потребителите поради ниската цена на услугата, но в процеса на пътуване на потребителя се предлага да закупи определен вид стока на цена по-висока от обичайната за този вид и туроператорът получава действителната цена на туристическата услуга. Този способ на продажба е широко разпространен както в малките, така и в големите населени места в страната.
Законодателят е дал изрична дефиниция за понятието търговец при договорите, сключвани извън търговския обект, тъй като обичайно при посещенията в домовете на потребителите и на работните ми места търговците са физически лица, без трудовоправни отношения с фирмата и непритежаващи документи за счетоводна отчетност. Това е всяко физическо или юридическо лице, което сключва договори извън търговския обект като част от своята търговска или професионална дейност, както и всяко лице, упълномощено да извършва този вид сделки от името и в полза на търговеца. В стария Закон за защита на потребителите и за правилата за търговия (ЗЗППТ) също имаше регламентация на този вид договори, но тя беше по-обща, тъй като за договори, сключвани извън търговския обект, се определяха всички договори с предлагане на стоки и услуги извън търговския обект, включително и по време на пътуване, организирано от търговец, или при посещение в дома на потребителя или на неговото работно място, без това да е поискано изрично от потребителя. В ЗЗП хипотезите на договор, сключван от разстояние, са изрично изброени. Основните са две, но законодателят включва още няколко вида продажби, при които се прилагат разпоредбите на тази глава.
Това са:
1. договорите за доставка на стоки или услуги, различни от тези, за които потребителят изрично е поискал посещение на търговеца. Тук при отправяне на поканата за посещение потребителят следва да не е знаел и да не е могъл да знае, че доставката на тези стоки или услуги е част от търговската или професионалната дейност на търговеца. Например едновременно с доставката на поръчаните от потребителя мебели търговецът при посещение в дома предлага на потребителя и шевни машини или други уреди за бита; 2. договорите, при които предложението за сключване е направено от потребителя при посещение на търговеца на работното място на потребителя, в дома му или в дома на друг потребител, когато посещението не е изрично поискано от потребителя, независимо че потребителят не е обвързан с предложението преди неговото приемане от търговеца; 3. договорите, при които предложението за сключване е направено от потребителя при посещение на търговеца на работното място на потребителя, в дома му или в дома на друг потребител, когато посещението не е изрично поискано от потребителя, когато потребителят е обвързан с направеното предложение; 4. договорите за доставка на стоки и за включването им в недвижим имот или договорите за ремонт на недвижим имот.
Въпреки широкия обхват има и няколко продажби извън търговския обект, които не попадат в правната регламентация на настоящото изложение. Законодателят с оглед защита на потребителския интерес е извел от тази глава следните договори:1. Договорите на стойност под 120 лв. - тук законодателят поставя минимален праг, под който сключените договори извън търговския обект не попадат под регламентацията на тази глава, а са под общата регламентация за продажба на стоки. И наистина неуместно би било, ако на потребителя се даде възможност да се откаже от договор в рамките на 7 дни за закупуване на чифт гуменки или друга бързо потребима стока на ниска стойност. В предходната регламентация на тези договори в ЗЗППТ стойността на договора бе определена под една минимална работна заплата към момента на сключването му. С настоящия текст ценовият праг се намалява и много повече стоки и услуги могат да попаднат под правната регламентация на този текст. 2. За строителство, продажба, наем на недвижими имоти и договорите с предмет други права върху недвижими имоти. Тук с оглед значителния потребителски интерес законодателят е предоставил регламентацията на тези правоотношения с друг закон, по друг правен ред. С цел по-всеобхватна защита на интересите на страните по договора тези сделки се извършват с нотариален акт и поради спецификата им е уместно да бъдат изключени от регламентация в ЗЗП. 3. За редовна доставка на хранителни стоки, на напитки или други домакински стоки за текуща употреба - тук отново стойността на стоките и услугите е ниска и се касае за такъв род и вид стоки и услуги, които са обичайни и се повтарят многократно във времето.4. За доставка на стоки и услуги при едновременното наличие на следните условия:- договорът е сключен по каталог, с който потребителят е имал възможност да се запознае в отсъствието на представител на търговеца;- предвижда се продължаване на контактите между потребителя и представител на търговеца във връзка с тази или бъдеща сделка, т.е. контактът между търговеца и потребителя не се изчерпва само с едно-единствено посещение в дома на потребителя или в офиса му, а се предполагат най-малко две посещения от търговеца;- каталогът и договорът съдържат информация за правото на потребителя да върне стоката на търговеца в срок, не по-кратък от 7 дни, считано от деня на нейното получаване, или да се откаже от договора през този период, без да дължи друго освен съхраняване на стоките с грижата на добър стопанин;5. За застраховка - тези договори подлежат на специална регламентация с отделен закон.6. С предмет ценни книжа - тук договорите също подлежат на специална регламентация в отделен закон.
При тези видове договори, сключвани извън търговския обект, търговецът е длъжен да уведоми потребителя за правото му да се откаже от договора, като посочи името и адреса си и начина за упражняването на това право. Това е едно от основните задължения на търговеца и като гаранция за неговото спазване и изпълнение е скрепено с държавна принуда. Информацията за правото на потребителя за отказ от договора в седемдневен срок, както и името и адресът на търговеца и начинът на упражняване на правото на отказ от договора, се предоставя на потребителя в задължително писмена форма и трябва да съдържа необходимите елементи, позволяващи индивидуализирането на договора, и датата, на която потребителят е уведомен за правото му да се откаже от договора. Неспазването на писмената форма на уведомление отново влече санкция за неизпълнение на императивно законово задължение и е скрепено с държавна принуда. Законодателят е въвел и изрично срокове, в които писмената информация за правото на отказ от договора следва да бъде предоставена на потребителя. В зависимост от вида на договора сроковете са различни. В първия случай, когато договорът е сключен при посещение на търговец на работното място на потребителя в дома му или в дома на друг потребител, или по време на пътуване, организирано от търговеца - информация за право на отказ в 7-дневен срок се предоставя в момента на сключване на договора. Вторият случай визира договорите за доставка на стоки или услуги, различни от тези, за които потребителят изрично е поискал посещение на търговеца, и при отправяне на поканата потребителят не е знаел, че доставката на тези стоки или услуги е част от търговската или професионалната дейност на търговеца. В този случай информацията за правото на отказ в 7-дневен срок се предоставя не по-късно от момента на сключване на договора. Тук писменото уведомление за правото на отказ може да бъде дадено и в един по-ранен момент преди сключване на договора между страните. Това е така, защото с еднократното посещение до потребителя търговецът сключва първоначално договор за поисканите от потребителя стоки, а впоследствие предлага и стоки, които предварително не са поискани от него, но потребителят е уведомен за правото си на отказ от първоначално сключения договор. В третия случай, когато договорите, при които предложението за сключване е направено от потребителя при посещение на търговеца на работното място на потребителя, в дома му или в дома на друг потребител, когато посещението не е изрично поискано от потребителя, независимо дали потребителят е обвързан или не с направеното предложение - задължението за писмено уведомление за правото на отказ в 7-дневен срок възниква при отправяне на предложението на потребителя за сключване на договор. Тук задължението е изместено във времето, тъй като инициативата за сключване на договора произхожда от потребителя и за търговеца е неизвестен моментът на получаване на предложението, но веднага след получаването му той е задължен да уведоми писмено потребителя за правото му на отказ от договора. И в трите случая неизпълнението на задължението за своевременно предоставяне на информацията за право на отказ влече след себе си санкция за некоректния търговец и е скрепена с държавна принуда. Законодателят е преценил, че неизпълнението на което и да било изискване във връзка с предоставяне на информацията за отказ от договора в писмена форма в подходящ срок е нарушение с висока степен на обществена опасност и е определил санкция както за физическите, така и за юридическите лица в размер от 500 до 5000 лв. За разлика от сега действащия ЗЗП, в стария ЗЗППТ нямаше предвидена изрична санкционна разпоредба. Неизпълнението на задължението за предоставяне на информация за правото на отказ на потребителя от договора бе санкционирано по общата разпоредба за нарушение на други тестове от закона и бе в много нисък размер - от 50 до 500 лв. На задължението на търговеца за предоставяне на информация за правото на отказ от договора е противопоставено правото на потребителя да се откаже от договора, сключен извън търговския обект, в седемдневен срок от деня, в който е получил тази информация от търговеца, без да дължи никакви обезщетения или неустойки. Потребителят се освобождава от задълженията си по договора от датата на уведомяване на търговеца за отказа си от договора в законоустановения 7-дневен срок. Важна гаранция за правата на потребителя е разпоредбата, според която, ако търговецът не е предоставил в срок информация за правото на отказ от договора, законодателят определя срок от 3 месеца от датата на сключване на договора, през който потребителят може да се откаже от договора и да не дължи никакви неустойки или обезщетения. Тази разпоредба е своеобразна санкция за търговеца, която би следвало да го стимулира към коректност, тъй като, ако той не представи информация за правото на отказ от договора в 7-дневен срок от подписването му, потребителят може да ползва стоката му в продължение на период от 1 ден до три месеца и след това да я върне, без да дължи никакви обезщетения или неустойки. От това търговецът би претърпял много повече икономически вреди, отколкото от предвидената по закон санкция. Според нас това би го стимулирало към спазване на разпоредбите на закона много повече от предвидената санкция. Подобен текст имаше и в доскоро действащия ЗЗППТ, но срокът, през който потребителят можеше да се откаже от сключения договор, ако не е получил информацията за правото на отказ от договора, не беше конкретно определен, а определяем - потребителят можеше да се откаже от договора в 7-дневен срок от уведомяването му за това право. Но тук се разчита на коректността на търговеца, който ако не е изпълнил задължението си при сключване на договора, следваше да го изпълни на един по-късен етап. Такава коректност обаче не е често срещано явление в българския пазар на стоки и услуги. Считаме, че новият срок в ЗЗП защитава в по-голяма степен потребителите и стимулира търговците към коректност в отношенията си с потребителите при договорите, сключвани извън търговските обекти. От направената съпоставка с доскоро действащия ЗЗППТ можем да направим извода, че в новия закон са уредени много повече случаи на различни търговски практики и способи за продажба, предвидени са повече и по-разнообразни гаранции за потребителя при контактите му с търговеца и е разширено приложното поле на закона за случаи на търговия, наложени в практиката, но неуредени досега.
Използвана литература:
1. Сп. “Пазар и право”. НОВИЯТ ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ , Емил АЛЕКСИЕВ
2. Сп. “Търговско и конкурентно право”. ПРАВНА УРЕДБА НА ДОГОВОРА, СКЛЮЧЕН ИЗВЪН ТЪРГОВСКИЯ ОБЕКТ, Григор ВЛАДИМИРОВ
3. ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ, адв. Васил МАРОКОВ
Абонамент за:
Публикации (Atom)
