ДОГОВОР ЗА ЛИЗИНГ
Днес, ......................................., 199... г., в гр/с. ...........................................,
се сключи настоящият договор между:
..............................................................................................................................................,
наричан накратко Лизингодател, от една страна
и
от друга страна ..............................................................................................................,
наричан накратко Лизингополучател.
СТРАНИТЕ СЕ СПОРАЗУМЯХА ЗА СЛЕДНОТО:
I. ПРЕДМЕТ НА ДОГОВОРА
1. (1) Лизингодателят отдава за временно и възмездно ползване за определен срок ...................................................................................................................................... (индивидуализира се оборудването - вид, модел, регистрационен номер, номер на двигател, шаси и т. н.)
(2) Страните се задължават след изтичане на срока на договора и след заплащане на всички дължими лизингови вноски да сключат окончателен договор за покупко-продажба.(1)
2. Страните се споразумяват обекта да бъде предаден, съответно приет в състояние и вид, описани в приемопредавателен протокол, приложен към договора (Протокол ? 1).
II. ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА СТРАНИТЕ
3. Лизингодателят се задължава:
а) да предаде обекта за ползуване в състояние, уговорено между страните и фиксирано в приемопредавателен протокол в срока, посочен в този договор; (2)
б) да осигури на Лизингополучателя свободно и необезпокоявано използуване на обекта.
в) да не прехвърля собствеността си върху обекта на трети лица до изтичане срока на ползуването му. (3)
4. Лизингополучателят е длъжен:
а) да ползува обекта до изтичане на уговорения срок според указанията на Лизингодателя и според неговото предназначение;
б) да полага грижата на добър стопанин за имуществото, което му е предадено;
в) да отстранява повреди, свързани с обикновеното ползуване на обекта за своя сметка;
г) да заплаща уговорените вноски.
5. Лизингополучателят има право:
а) да получава в срок и при условията на този договор дължимите вноски;
б) да получи отдаденото под лизинг имущество след приключване на срока на договора;
6. Права на Лизингополучателя:
а) да ползува обекта съгласно уговорените условия до изтичане на определения срок;
б) да закупи обекта и придобие собственост върху него, след изплащане на всички договорени вноски. (вж. забележка 1)
в) да уведоми Лизингодателя в срок от .............................. (уговаря се удобен срок от порядъка на 30 дни) за забелязани недостатъци на обекта, различни от фиксираните в приемо-предавателния протокол;
г) да рекламира обекта в срок от ............................................... (уговаря се разумен срок - по-добре кратък) ако открие дефекти, правещи обекта негоден за използуването му. (4)
III. СРОК НА ДОГОВОРА, ЦЕНА, ПЛАЩАНЕ
7. Лизингополучателят може да ползва обекта според уговорените условия за срок от ................... години. (5)
8. В рамките на този срок ще се заплащат следните вноски, разпределени по време и размер както следва:
ВАРИАНТИ:
А) а) За месеците до края на уговорения срок на ползване се заплащат ежемесечни вноски в размер на ............................... лв.
б) след този срок Лизингополучателят ще заплати сумата от ............................ лв., равна на уговорената цена на обекта, която се корегира в зависимост от състоянието на обекта и амортизацията му. Сумата се заплаща в срок от .................... месеца от съставянето на приемо-предавателния протокол ? 2 и определяне на окончателната цена.
Б) а) за месеците до края на .....та година от подписване на настоящия договор се заплащат ежемесечни вноски в размер на ........................... лв.
б) след .....та година от ползуването на обекта Лизингополучателят ще заплати сумата от .......................................... лв., равна на 1/2 от уговорената цена на обекта, която се корегира в зависимост от състоянието на обекта и амортизацията му. Сумата се заплаща в срок от ................. месеца от съставянето на приемо-предавателния протокол ? 2 и определяне на окончателната цена;
в) след изтичане на договорения срок от ...... години за ползване Лизингополучателят ще заплати на Лизингодателя останалата част от сумата, уговорена в приемо-предавателния Протокол № 2 в срок от .......... (напр. 20 дни) от изтичане на срока на ползване на обекта.
9. Вноските през срока на ползуване обекта не включват разходите по експлоатирането му. Те са за сметка Лизингополучателя.
10. Плащанията по настоящия договор ще се извършват по следния начин: ..................... (6)
IV. ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ДОГОВОРА
11. (1) Страните по договора нямат право да го прекратяват преди изтичане на уговорения в него срок. Независимо от това Лизингодателят може да прекрати договора когато:
- Лизингополучателят използва отдаденото под лизинг имущество не според предназначението му, в разрез с техническите изисквания за това, или по начин, който го уврежда;
- Лизингополучателят плаща своевременно предвидените в този договор вноски.
(2) При прекратяване на договора в тези случаи Лизингополучателят дължи обезщетение в размер на дължимите вноски до края на срока, претърпените вреди и пропуснатите ползи за времето от прекратяването на договора до изтичането на срока му, както и връщане на обекта на Лизингодателя. (7)
12. При невъзможност на Лизингополучателя да ползува обекта на договора, когато невъзможността е виновно причинена от Лизингодателя, то той има право да откаже заплащане на вноските за този срок, в който не е могъл да ползва обекта.
13. За неуредените в договора въпроси се прилагат разпоредбите на ЗЗД и действуващото законодателство.
14. Страните се споразумяват да решават всички възникнали спорни въпроси чрез споразумение, а ако не могат да постигнат такова ще отнесат спора за разрешаване пред АС на БТПП съобразно неговия Правилник за работа. (8)
Настоящият договор е съставен в два екземпляра - по един за всяка от страните.
ЛИЗИНГОДАТЕЛ: ....................... ЛИЗИНГОПОЛУЧАТЕЛ: ............................
Показват се публикациите с етикет търговски сделки. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет търговски сделки. Показване на всички публикации
понеделник, 24 декември 2007 г.
събота, 1 декември 2007 г.
Лизингът - характеристика, предимства, видове
Все по-често много фирми в процеса на финансиране на своите инвестиции стигат до извода, който е формулирал в древността гръцкия философ Аристотел:
„Богатството не се основава на притежаването на вещи, а на тяхното използване”
Това твърдение се отнася както за транспортни средства, така и за недвижими имоти или приложението на софтуер и е една от причините за развитието на лизинга до нива да бъде днес един от главните инструменти за финансиране на инвестиции.
Лизингът на правен език се определя като „правото на използване на определена вещ в в уговорен срок и за определена цена”. Фактически лизингът представлява алтернатива на финанирането на инвестиции, както и инструмент за стратегическо управление на дружествата.
Понятието „лизинг” произлиза от английски език и значава „наем”. Всъщност освен няколкото общи черти с наема съществуват и много различия, които позволяват лизинга да стане оптимално разрешение за финансирането на инвестициите в дружеството.
Други характеристики на лизинга са :
· Лизингът съдържа компонентата на финансиране, с една особеност, че в зависимост от вида на лизинга имаме ясно изразена оферта за придобиване на актива, предмет на лизинговане след приключване срока на лизинг.
· Решението за инвестицията се взима от Дружеството /лизингополучателя/, което се възползва от лизинга. Избира се както актива предмет на лизинг, така и фирмата производител.
· Поддръжката в изправност и опазването на лизингования актив е задължение на лизингополучателя. При лизинга получателя се държи като собственик. Той сам осъществява поддръжката на лизингования предмет и сключва необходимите застраховки. Често те се пренасят на Лизинговото дружество.
· Лизингът е инструмент на стратегическото планиране /финансово и балансово/. Активите предмет на лизинг са включени в баланса на Лизинговото дружество, а не в този на Лизингополучателя. Лизинговите вноски са разходи , които могат да се включат в цената на получените приходи.
· Срокът на действие на лизинга е предмет на сключен договор. В съответствие с типа на договора за лизинг, риска от освобождаването от предмета на лизинг може да бъде приет от Лизинговото дружество след края на срока на договора. Това дава възможност на дружествота да реагира и противодейства на конюнктурните пазарни движения на спадове и растежи и оптималното управление на техническите иновации.
Съществуват много доводи, които са в полза на финансирането на инвестициите посредством лизинг. Ако в поне три от по-долу описаните доводи, едно дружество открива отговор на своите потребности, то би трябвало да е склонно да използва лизинга като форма за финансиране на инвестициите си:
· Финансиране по мярка: Лизингополучателят в съответствие със своите специфични потребности може да определи каква инвестиция в ДМА би трябвало да бъде осъществена, в какъв конкретен момент, и в случай на наличието на независимо от производителя Лизингово дружество и от кой производител;
· Сигурност: Големината на лизинговата вноска, както и срока на договора са определени от самото начало.
· Еластичност: Независимо от това дали Лизингополучателя или Финансиращия /Лизинговото дружество/ провеждат преговори относно покупката на необходимите ДМА, въпросът касаещ отговорността за поддръжката и надзорът, големината на месечната вноска, времето на действия на договора за лизинг както и по-нататъшното използване на предмета на лизинговане, след приключване на договора за лизинг са определяни индивидуално.
· Финансова ликвидност: Благодарение на финансирането посредством лизингово дружество , не се намалява финансовата ликвидност на Лизингополучателя, както и не нараства часта на чуждото финансиране. Големината на лизинговите вноски е зависима от цената на инвестицията и се определя в съответствие със правилото „pay as you earn”- отнася се за времето когато лизинования предмет „печели за себе си”;
· Балансови изгоди: Тъй като Лизингото дружество / финансиращия/ е правен собственик на лизингования предмет, както и го включва и показва в своя баланс, няма повишаване на Балансовата стойност за Лизингополучателя. Това действа позитивно на сумата на собствения капитал, което предвид Правилата на Базел II е особено важно;
· Данъчни изгоди: Лизинговите вноски като разход за получаване на приходи, може да се включат при намаляването на основата за данъчно облагане – тогава при финансиране със собствен капитал, за намаляване на основата за данъчно облагане имат значение само амортизационните отчисления.
· Ефективност: Много лизингови дружества при финансирането на инвестиции, предлагат и много допълнителни услуги като договори за поддръжка, застраховка и др.
· Иновативност: Договорът за лизинг дава възможност на дружествата да се възползват от бързата смяна в технологиите, поради това, че рискът от продажбата на оборудването, което вече не отговаря на най-новите технологии, в съответствие с Договора за лизинг с техния производител ще бъде поето от него.
· Свобода на инвестициите: Благодарение на финансирането на инвестиции посредством лизинг, инвестиращите дружества могат използват свободните си финансови ресурси по-рационално.
· Партнъорски програми /vendor leasing/: Лизингът като инструмент подпомагащ продажбите получава все по-голямо значение тъй като много производители могат да оферират на своите международни клиенти нещо повече от добри продукти – например финансиране чрез пълно партньорство.
В практиката на българските лизингови дружества са се наложили няколко вида лизингови сделки:
1. Оперативен лизинг в съответствие с международните счетоводни стандарти :
Оперативният лизинг най-общо може да се определи като наемен договор, при който наемателят никога не може да стане собственик на лизинговото имущество. Оперативния лизинг се явява краткосрочен вид на финансиране на инвестициите.
2. Оперативен лизинг с опция на закупуване на ДМА-то предмет на лизинг в края на действие на лизинговия договор.
3. Финансов лизинг: Финансовият лизинг е сделка, при която лизингодателят купува от избран от лизингополучателя доставчик конкретно оборудване, като запазва провото си на собственост върху оборудването. С изтичането на срока на договора или по време на действието му лизингополучателят има право да придобие вещта. Лизингополучателят изплаща кредитираната сума по определен от лизингодателя начин. Лизингополучателят поема всички рискове и изгоди от ползването на вещта. Финансовият лизинг се използва, когато се търси среднострочно и дългосрочно финансиране
4. Обратен лизинг (sale-and-lease back): При този тип лизинг лизинговите дружества изкупуват вече придобитото оборудване от лизингополучателя до 80 % от стойността му (това замества авансовата вноска) и се отдава обратно на бившия вече собственик на лизинг. Форма, която при по-висока стойност на оборудването може да освободи доста финасови средства за собственика.
5. Партньорски програми (vendor leasing) : Бизнес сътрудничество между лизингова компания и търговец, при което на доставчика се предоставя финансиране с цел да се стимулират продажбите на продавача. Лизинговата компания предлага лизинг или договори за условна продажба на клиентите на продавача и изпълнява административните задачи по проверка на кредитоспособността, данъчни плащания, различни административни разходи и пр. Лизингова програма за доставчици с клауза за обратно изкупуване. Имаме споразумение с търговец на оборудване, при което той се съгласява да изкупи по остатъчна стойност от лизингодателя актива предмет на лизингова сделка. Изкупуването се инициира от продавача, обикновено при поискване от лизингодателя, след като лизингополучателят е преустановил лизинговите плащания.
Изключително актуални и с добри перспективи за увеличаване на пазарния им дял през текущата година, са сделките за лизинговане на недвижими имоти, както и тези за лизинг на машини и оборудване, с използване на средства от фондовете на Европейския съюз.
„Богатството не се основава на притежаването на вещи, а на тяхното използване”
Това твърдение се отнася както за транспортни средства, така и за недвижими имоти или приложението на софтуер и е една от причините за развитието на лизинга до нива да бъде днес един от главните инструменти за финансиране на инвестиции.
Лизингът на правен език се определя като „правото на използване на определена вещ в в уговорен срок и за определена цена”. Фактически лизингът представлява алтернатива на финанирането на инвестиции, както и инструмент за стратегическо управление на дружествата.
Понятието „лизинг” произлиза от английски език и значава „наем”. Всъщност освен няколкото общи черти с наема съществуват и много различия, които позволяват лизинга да стане оптимално разрешение за финансирането на инвестициите в дружеството.
Други характеристики на лизинга са :
· Лизингът съдържа компонентата на финансиране, с една особеност, че в зависимост от вида на лизинга имаме ясно изразена оферта за придобиване на актива, предмет на лизинговане след приключване срока на лизинг.
· Решението за инвестицията се взима от Дружеството /лизингополучателя/, което се възползва от лизинга. Избира се както актива предмет на лизинг, така и фирмата производител.
· Поддръжката в изправност и опазването на лизингования актив е задължение на лизингополучателя. При лизинга получателя се държи като собственик. Той сам осъществява поддръжката на лизингования предмет и сключва необходимите застраховки. Често те се пренасят на Лизинговото дружество.
· Лизингът е инструмент на стратегическото планиране /финансово и балансово/. Активите предмет на лизинг са включени в баланса на Лизинговото дружество, а не в този на Лизингополучателя. Лизинговите вноски са разходи , които могат да се включат в цената на получените приходи.
· Срокът на действие на лизинга е предмет на сключен договор. В съответствие с типа на договора за лизинг, риска от освобождаването от предмета на лизинг може да бъде приет от Лизинговото дружество след края на срока на договора. Това дава възможност на дружествота да реагира и противодейства на конюнктурните пазарни движения на спадове и растежи и оптималното управление на техническите иновации.
Съществуват много доводи, които са в полза на финансирането на инвестициите посредством лизинг. Ако в поне три от по-долу описаните доводи, едно дружество открива отговор на своите потребности, то би трябвало да е склонно да използва лизинга като форма за финансиране на инвестициите си:
· Финансиране по мярка: Лизингополучателят в съответствие със своите специфични потребности може да определи каква инвестиция в ДМА би трябвало да бъде осъществена, в какъв конкретен момент, и в случай на наличието на независимо от производителя Лизингово дружество и от кой производител;
· Сигурност: Големината на лизинговата вноска, както и срока на договора са определени от самото начало.
· Еластичност: Независимо от това дали Лизингополучателя или Финансиращия /Лизинговото дружество/ провеждат преговори относно покупката на необходимите ДМА, въпросът касаещ отговорността за поддръжката и надзорът, големината на месечната вноска, времето на действия на договора за лизинг както и по-нататъшното използване на предмета на лизинговане, след приключване на договора за лизинг са определяни индивидуално.
· Финансова ликвидност: Благодарение на финансирането посредством лизингово дружество , не се намалява финансовата ликвидност на Лизингополучателя, както и не нараства часта на чуждото финансиране. Големината на лизинговите вноски е зависима от цената на инвестицията и се определя в съответствие със правилото „pay as you earn”- отнася се за времето когато лизинования предмет „печели за себе си”;
· Балансови изгоди: Тъй като Лизингото дружество / финансиращия/ е правен собственик на лизингования предмет, както и го включва и показва в своя баланс, няма повишаване на Балансовата стойност за Лизингополучателя. Това действа позитивно на сумата на собствения капитал, което предвид Правилата на Базел II е особено важно;
· Данъчни изгоди: Лизинговите вноски като разход за получаване на приходи, може да се включат при намаляването на основата за данъчно облагане – тогава при финансиране със собствен капитал, за намаляване на основата за данъчно облагане имат значение само амортизационните отчисления.
· Ефективност: Много лизингови дружества при финансирането на инвестиции, предлагат и много допълнителни услуги като договори за поддръжка, застраховка и др.
· Иновативност: Договорът за лизинг дава възможност на дружествата да се възползват от бързата смяна в технологиите, поради това, че рискът от продажбата на оборудването, което вече не отговаря на най-новите технологии, в съответствие с Договора за лизинг с техния производител ще бъде поето от него.
· Свобода на инвестициите: Благодарение на финансирането на инвестиции посредством лизинг, инвестиращите дружества могат използват свободните си финансови ресурси по-рационално.
· Партнъорски програми /vendor leasing/: Лизингът като инструмент подпомагащ продажбите получава все по-голямо значение тъй като много производители могат да оферират на своите международни клиенти нещо повече от добри продукти – например финансиране чрез пълно партньорство.
В практиката на българските лизингови дружества са се наложили няколко вида лизингови сделки:
1. Оперативен лизинг в съответствие с международните счетоводни стандарти :
Оперативният лизинг най-общо може да се определи като наемен договор, при който наемателят никога не може да стане собственик на лизинговото имущество. Оперативния лизинг се явява краткосрочен вид на финансиране на инвестициите.
2. Оперативен лизинг с опция на закупуване на ДМА-то предмет на лизинг в края на действие на лизинговия договор.
3. Финансов лизинг: Финансовият лизинг е сделка, при която лизингодателят купува от избран от лизингополучателя доставчик конкретно оборудване, като запазва провото си на собственост върху оборудването. С изтичането на срока на договора или по време на действието му лизингополучателят има право да придобие вещта. Лизингополучателят изплаща кредитираната сума по определен от лизингодателя начин. Лизингополучателят поема всички рискове и изгоди от ползването на вещта. Финансовият лизинг се използва, когато се търси среднострочно и дългосрочно финансиране
4. Обратен лизинг (sale-and-lease back): При този тип лизинг лизинговите дружества изкупуват вече придобитото оборудване от лизингополучателя до 80 % от стойността му (това замества авансовата вноска) и се отдава обратно на бившия вече собственик на лизинг. Форма, която при по-висока стойност на оборудването може да освободи доста финасови средства за собственика.
5. Партньорски програми (vendor leasing) : Бизнес сътрудничество между лизингова компания и търговец, при което на доставчика се предоставя финансиране с цел да се стимулират продажбите на продавача. Лизинговата компания предлага лизинг или договори за условна продажба на клиентите на продавача и изпълнява административните задачи по проверка на кредитоспособността, данъчни плащания, различни административни разходи и пр. Лизингова програма за доставчици с клауза за обратно изкупуване. Имаме споразумение с търговец на оборудване, при което той се съгласява да изкупи по остатъчна стойност от лизингодателя актива предмет на лизингова сделка. Изкупуването се инициира от продавача, обикновено при поискване от лизингодателя, след като лизингополучателят е преустановил лизинговите плащания.
Изключително актуални и с добри перспективи за увеличаване на пазарния им дял през текущата година, са сделките за лизинговане на недвижими имоти, както и тези за лизинг на машини и оборудване, с използване на средства от фондовете на Европейския съюз.
четвъртък, 29 ноември 2007 г.
Менителнични искове. Възражения. Неоснователно обогатяване.
1. Менителнични искове – имат се предвид искове в материалноправен смисъл, т.е. права и задължения по менителницата. Тъй като има 2 вида менителнични длъжници има и 2 вида менителнични искове.
1.1. Приелият платец е пряк менителничен длъжник, т.е. на падежа менителничният кредитор трябва да поиска плащане най-напред от него – това е т.нар. пряк менителничен иск. За да се ангажира отговорността му е нужно само да му се поиска плащане. Сроковете, предвидени за предявяване в ТЗ са спрямо регресните длъжници, а не срещу прекия – той отговаря, докато вземането се погаси по давност. Обема на отговорността на прекия менителничен длъжник е същия, както на останалите менителнични длъжници – чл. 506, ал. 1: Приносителят може да иска от лицата, срещу които предявява обратния си иск: 1. сумата по менителницата, която не е приета или не е платена, заедно с лихвата, ако е уговорена (става дума за възнаградителна лихва); 2. законната лихва от деня на падежа; 3. разноските за протеста, за направените уведомления и другите разноски (но не всички разноски); 4. комисионна, която, ако не е уговорено друго, възлиза на една трета от едно на сто от сумата на менителницата и не може да превишава този размер. Изброяването на вземанията е изчерпателно. Прекият длъжник също е солидарно задължен по менителницата, както и останалите длъжници, но неговата отговорност е по-тежка, тъй като е пряк длъжник. Ако има авалист за прекия длъжник, той отговаря като него.
1.2. Джирантите, авалистите им и издателя са регресни длъжници. Те отговарят солидарно. Обемът на тяхната отговорност е същият по чл. 506, ал. 1. Тази солидарност е особена, защото е обусловена от веригата на джирата. Колкото по-надолу е длъжникът по тази верига, пред толкова по-малко кредитори отговаря, т.е. първият отговаря към всички след него. Джиратарят не отговаря менителнично към тези преди него, а към тези след него. Менителничният кредитор обаче може да поиска плащане от когото си поиска от тези длъжници (не е задължен от прехвърлянията). Предявяването на иск към един от длъжниците не погасява правата на кредитора спрямо останалите. Кредиторът може да поиска част или цялата сума от когото и да е от длъжниците.
1) За да се ангажира отговорността на регресните длъжници трябва да се извърши протест при неплащане от прекия длъжник. Протест не се извършва ако менителницата съдържа клауза “без протест” или “без разноски”. Тогава обаче трябва да се извърши предявяване за плащане в сроковете по ТЗ – падежа или един от следващите 2 работни дни. Ако се пропусне този срок регресните длъжници не отговарят.
2) Възможно е менителницата да се предяви за плащане на регресния длъжник преди падежа и това да не доведе до неблагоприятни последици ако:
а. платецът е отказал да приеме менителницата;
б. срещу платеца е открито производство по несъстоятелност;
в. платецът е прекратил плащанията си;
г. е имало принудително изпълнение срещу платеца, но то не е удовлетворило кредиторите;
д. е поискано плащане от издателя и той е отказал;
е. приемането е оказано, а срещу издателят е открито производство по несъстоятелност;
Ако регресният иск се предяви преди падежа от сумата се приспада лихвата до падежа.
3) Регресна отговорност срещу менителничните длъжници може да се ангажира без предявяване и протест поради неплащане ако менителницата е предявена, а платецът е отказал да я приеме и е извършен протест поради неприемане, защото явна платецът няма да плати.
1.3. Съществуват 2 вида регресни искове – свързани с особения характер на регресната отговорност:
1) Регресен иск на приносителя (законния приносител) – вземането на последния джиратар по веригата. Това е иск на приносителя към издателя и към предходните джиранти, при не плащане от платеца. Обемът на този иск е по чл. 506, ал. 1, т.е. като на прекия иск. Този иск е известен в литературата като обратен иск за разлика от втория, които е регресен иск в тесен смисъл.
2) Ако някой от регресните длъжници плати, той има на свой ред регресен иск към всички длъжници, които са се задължили преди него по веригата от джирата, към издателя и към приелия платец. Обемът на този иск е определен изчерпателно в чл. 507 ТЗ: Този, който е платил менителницата, може да иска от задължените преди него лица: 1. сумата, която е платил; 2. законната лихва върху платената сума от деня на плащането; 3. направените разноски; 4. комисионна по чл. 506, ал. 1, т. 4. Според чл. 513 във веригата на солидарната отговорност се включва и платецът.
1.4. Платецът (който е пряк длъжник) не може да иска плащане от никого. Ако плати издателя той може да иска плащане от прекия длъжник. Ако плати поемателят той може да предяви иск срещу издателя и прекия длъжник. Същото се отнася и за авалиста на всеки длъжник. За гаранция срещу лошо плащане кредиторите могат да искат предаване на ЦК. Ако плаща регресен длъжник той има право да иска разписка и протестния документ, за да може да иска плащане от предходния длъжник.
1.6. Ан. Антонова извежда следното разграничение:
1) Ако менителницата е приета приносителят има:
а. пряк иск срещу акцептиралия приемател и срещу авалиста му.
б. обратен иск срещу издателя и предходните джиранти.
2) Ако менителницата не е приета приносителят има пряк иск към издателя и авалистите му.
1.7. Обратна менителница (чл. 512) – съдържа особеност, свързани с регресната отговорност. Когато по менителницата има много длъжници и започне плащане, всеки пише, че е платил и зачерква джирото си. Законът дава възможност на менителничен кредитор с регресен иск по първоначалната менителница да издаде обратна менителница срещу някои от задължените към него лица Това е нова ЦК. Тя се издава на предявяване и е за дължимата по регресното вземане сума (чл. 506 и 507) и разноските по издаването й. По обратната менителница издател е платилият, платец някои от регресните длъжници, а поемател всяко 3то лице. Тази менителница може да има падеж само при предявяване, иначе няма други особености. По тази менителница няма предявяване за приемане, платецът е длъжен да плати само ако му бъде представена и първата менителница (по която е регресен длъжник).
1.6. Искове в процесуален смисъл – менителницата е извънсъдебно изпълнително основание, т.е. кредиторът може да си извади изпълнителен лист без съдебно производство. За да се издаде изпълнителен лист е необходимо да се представи протест поради неплащане. След това в 7дневен срок длъжникът може да възрази срещу принудителното изпълнение. Уважаването на молбата за обжалване на принудителното изпълнение не спира изпълнението. Изпълнението се спира ако длъжникът представи убедителни писмени доказателства че не дължи или обезпечи кредитора. Ако съдът спре производството кредиторът трябва да заведе пряк менителничен иск в 1месечен срок от определението за спиране.
2. Възражения. Има ограничен брой възражения които менителничните длъжници могат да правят на менителничния кредитор. Най-общо съществуват 2 групи възражения: 1) абсолютни възражения, противопоставят се на всяко лице и 2) относителни, могат да се противопоставят само на определени кредитори.
2.1. Абсолютни възражения – също се делят на 2 групи:
1) Възражения, които всеки длъжник може да направи срещу всеки приносител:
а. възражение поради липса на форма;
б. възражение за нищожност на менителницата по чл. 26, ал. 1 ЗЗД – напр. противоречие със закона. Ал. 2 е неприложима.
Възражения, които ползват регресния длъжник:
в. възражение за липса на задължение поради неизвършване на протест (преюдициран менителничен ефект) или непредявяване (прескрибиран менителничен ефект);
д. възражение за плащане или погасяване на менителничното задължение. Зависи кой е платил: ако е платеца – ползва всички; ако е регресния длъжник – ползва него самия и регресните длъжници между него и приносителя на менителницата, регресните длъжници преди него обаче са длъжни да плащат.
е. възражение на основание клауза “не на заповед” – издадената така менителница не може да се джиросва и лицата, които са се подписали по нея отговарят като цеденти, а не като джиранти. Ако клаузата е въведена от някои менителничен длъжник ползва само него.
2) Възражения, които само определени длъжници могат да направят спрямо всеки кредитор:
а. възражение поради липса на дееспособност или друга форма на опорочено волеизявление (грешка, измама, липса на представителна власт);
б. възражение поради подправяне на подпис;
в. възражение поради изтекла давност по отношение на съответния длъжник (давността за отделните длъжници тече по отделно);
2.2. Относителни възражения – могат да се противопоставят от определен длъжник спрямо определен кредитор:
а. възражение, с което се твърди, че лицето не е кредитор, примери:
- кредитор след прекъсване на веригата на джирата;
- нелегитимен кредитор, приносител (крадец)
б. възражения за симулация (привидност) – менителничната сделка може да е симулативна, но това може да се релевира само по отношение на страната по сделката (недобросъвестното лице).
в. възражения по каузалните правоотношения. Менителници могат да се издават по всички каузални отношения или по други абсолютни отношения. По принцип възраженията от каузалните отношения не могат да се правят. ТЗ обаче допуска в определени случаи да се черпят възражения от каузални отношения (няма абсолютни сделки).
- Ако кредиторът по менителницата е страна по каузалните отношения винаги могат да му се правят възражения от каузалните отношения (напр. че договорът не е изпълнен, че е развален и т.н.)
- Ако кредиторът не е страна по каузалните отношения – такива възражения могат да му се правят само ако е бил недобросъвестен в момента на придобиването на правата по менителницата (тогава е знаел, че има проблем във връзка с каузалните отношения и, че на него се основава възражението). Доказването на недобросъвестността е в тежест на менителничния длъжник. Проблемът обаче е докъде трябва да стига знанието – до предходния кредитор или до някой по-предходен. Не е ясно какво става ако кредиторът е добросъвестен по отношение с оглед на предходния кредитор, но не е по отношение на по-предходния.
г. възражение за попълване на бланкова менителница несъобразно волята на издателя.
д. Според Ан. Антонова относително възражение е и възражението за пролонгация – хипотеза, когато платецът промени падежа на менителницата. Какво действие има това спрямо 3тите лица: 1) джирантите, авалистите, посредниците ако не са съгласни с нея тя няма действие; 2) ако е въведена от издателя тя обвързва всички, а от джирант – последващите джиранти.
3. Неоснователно обогатяване – чл. 534, ал. 1: Когато приносителят на менителница, запис на заповед или чек изгуби исковете по тях поради давност или неизвършване на необходимите действия за запазване на правата по тях, той може да иска от издателя или платеца сумата, с която те са се обогатили в негова вреда. Това е специален случай на менителнично неоснователно обогатяване, а не става дума са субсидиарно приложение като при чл. 59 ЗЗД. Чл. 534 урежда едно вземане за определен менителничен длъжник при настъпване на определен фактически състав. Това обаче не е менителнично вземане (за него не може да се вади изпълнителен лист). Фактическият състав се състои от следните елементи:
3.1. Трябва да има изгубване на правата по менителницата поради давност или преклудиране (възможно е само по отношение на регресните длъжници при непротестиране или непредявяване), т.е. когато няма задължени лица по менителницата.
3.2. Да има обогатяване.
3.3. Да има обедняване.
3.4. Да има причинна връзка между обогатяването и обедняването и изгубването на правата по менителницата.
В тази хипотеза е силно стеснен кръга на кредиторите – само последният джиратар (законния приносител). Тава правило не се отнася до регресният длъжник, които е платил, той може да си търси правата по 59 ЗЗД. Пасивно легитимирани по иска са сами издателят и приелият платец (не и регресния длъжник). Вземането по чл. 534 се погасява с 3 годишна давност.
4. Погасителна давност. Тя е по-кратка за менителничните вземания.
4.1. За прекият длъжник (приелият платец) давността е 3 години, като тече от падежа на менителницата.
4.2. За регресния длъжник – 1 година, като тече от протеста или от падежа ако менителницата е с клауза “без разноски”.
4.3. За регресните искове на платилия регресен длъжник давността е 6 месеца от плащането.
Срокът е по-кратък от обикновените 5 години, защото отговорността на менителничния длъжник е по-тежка от тази на обикновения длъжник.
1.1. Приелият платец е пряк менителничен длъжник, т.е. на падежа менителничният кредитор трябва да поиска плащане най-напред от него – това е т.нар. пряк менителничен иск. За да се ангажира отговорността му е нужно само да му се поиска плащане. Сроковете, предвидени за предявяване в ТЗ са спрямо регресните длъжници, а не срещу прекия – той отговаря, докато вземането се погаси по давност. Обема на отговорността на прекия менителничен длъжник е същия, както на останалите менителнични длъжници – чл. 506, ал. 1: Приносителят може да иска от лицата, срещу които предявява обратния си иск: 1. сумата по менителницата, която не е приета или не е платена, заедно с лихвата, ако е уговорена (става дума за възнаградителна лихва); 2. законната лихва от деня на падежа; 3. разноските за протеста, за направените уведомления и другите разноски (но не всички разноски); 4. комисионна, която, ако не е уговорено друго, възлиза на една трета от едно на сто от сумата на менителницата и не може да превишава този размер. Изброяването на вземанията е изчерпателно. Прекият длъжник също е солидарно задължен по менителницата, както и останалите длъжници, но неговата отговорност е по-тежка, тъй като е пряк длъжник. Ако има авалист за прекия длъжник, той отговаря като него.
1.2. Джирантите, авалистите им и издателя са регресни длъжници. Те отговарят солидарно. Обемът на тяхната отговорност е същият по чл. 506, ал. 1. Тази солидарност е особена, защото е обусловена от веригата на джирата. Колкото по-надолу е длъжникът по тази верига, пред толкова по-малко кредитори отговаря, т.е. първият отговаря към всички след него. Джиратарят не отговаря менителнично към тези преди него, а към тези след него. Менителничният кредитор обаче може да поиска плащане от когото си поиска от тези длъжници (не е задължен от прехвърлянията). Предявяването на иск към един от длъжниците не погасява правата на кредитора спрямо останалите. Кредиторът може да поиска част или цялата сума от когото и да е от длъжниците.
1) За да се ангажира отговорността на регресните длъжници трябва да се извърши протест при неплащане от прекия длъжник. Протест не се извършва ако менителницата съдържа клауза “без протест” или “без разноски”. Тогава обаче трябва да се извърши предявяване за плащане в сроковете по ТЗ – падежа или един от следващите 2 работни дни. Ако се пропусне този срок регресните длъжници не отговарят.
2) Възможно е менителницата да се предяви за плащане на регресния длъжник преди падежа и това да не доведе до неблагоприятни последици ако:
а. платецът е отказал да приеме менителницата;
б. срещу платеца е открито производство по несъстоятелност;
в. платецът е прекратил плащанията си;
г. е имало принудително изпълнение срещу платеца, но то не е удовлетворило кредиторите;
д. е поискано плащане от издателя и той е отказал;
е. приемането е оказано, а срещу издателят е открито производство по несъстоятелност;
Ако регресният иск се предяви преди падежа от сумата се приспада лихвата до падежа.
3) Регресна отговорност срещу менителничните длъжници може да се ангажира без предявяване и протест поради неплащане ако менителницата е предявена, а платецът е отказал да я приеме и е извършен протест поради неприемане, защото явна платецът няма да плати.
1.3. Съществуват 2 вида регресни искове – свързани с особения характер на регресната отговорност:
1) Регресен иск на приносителя (законния приносител) – вземането на последния джиратар по веригата. Това е иск на приносителя към издателя и към предходните джиранти, при не плащане от платеца. Обемът на този иск е по чл. 506, ал. 1, т.е. като на прекия иск. Този иск е известен в литературата като обратен иск за разлика от втория, които е регресен иск в тесен смисъл.
2) Ако някой от регресните длъжници плати, той има на свой ред регресен иск към всички длъжници, които са се задължили преди него по веригата от джирата, към издателя и към приелия платец. Обемът на този иск е определен изчерпателно в чл. 507 ТЗ: Този, който е платил менителницата, може да иска от задължените преди него лица: 1. сумата, която е платил; 2. законната лихва върху платената сума от деня на плащането; 3. направените разноски; 4. комисионна по чл. 506, ал. 1, т. 4. Според чл. 513 във веригата на солидарната отговорност се включва и платецът.
1.4. Платецът (който е пряк длъжник) не може да иска плащане от никого. Ако плати издателя той може да иска плащане от прекия длъжник. Ако плати поемателят той може да предяви иск срещу издателя и прекия длъжник. Същото се отнася и за авалиста на всеки длъжник. За гаранция срещу лошо плащане кредиторите могат да искат предаване на ЦК. Ако плаща регресен длъжник той има право да иска разписка и протестния документ, за да може да иска плащане от предходния длъжник.
1.6. Ан. Антонова извежда следното разграничение:
1) Ако менителницата е приета приносителят има:
а. пряк иск срещу акцептиралия приемател и срещу авалиста му.
б. обратен иск срещу издателя и предходните джиранти.
2) Ако менителницата не е приета приносителят има пряк иск към издателя и авалистите му.
1.7. Обратна менителница (чл. 512) – съдържа особеност, свързани с регресната отговорност. Когато по менителницата има много длъжници и започне плащане, всеки пише, че е платил и зачерква джирото си. Законът дава възможност на менителничен кредитор с регресен иск по първоначалната менителница да издаде обратна менителница срещу някои от задължените към него лица Това е нова ЦК. Тя се издава на предявяване и е за дължимата по регресното вземане сума (чл. 506 и 507) и разноските по издаването й. По обратната менителница издател е платилият, платец някои от регресните длъжници, а поемател всяко 3то лице. Тази менителница може да има падеж само при предявяване, иначе няма други особености. По тази менителница няма предявяване за приемане, платецът е длъжен да плати само ако му бъде представена и първата менителница (по която е регресен длъжник).
1.6. Искове в процесуален смисъл – менителницата е извънсъдебно изпълнително основание, т.е. кредиторът може да си извади изпълнителен лист без съдебно производство. За да се издаде изпълнителен лист е необходимо да се представи протест поради неплащане. След това в 7дневен срок длъжникът може да възрази срещу принудителното изпълнение. Уважаването на молбата за обжалване на принудителното изпълнение не спира изпълнението. Изпълнението се спира ако длъжникът представи убедителни писмени доказателства че не дължи или обезпечи кредитора. Ако съдът спре производството кредиторът трябва да заведе пряк менителничен иск в 1месечен срок от определението за спиране.
2. Възражения. Има ограничен брой възражения които менителничните длъжници могат да правят на менителничния кредитор. Най-общо съществуват 2 групи възражения: 1) абсолютни възражения, противопоставят се на всяко лице и 2) относителни, могат да се противопоставят само на определени кредитори.
2.1. Абсолютни възражения – също се делят на 2 групи:
1) Възражения, които всеки длъжник може да направи срещу всеки приносител:
а. възражение поради липса на форма;
б. възражение за нищожност на менителницата по чл. 26, ал. 1 ЗЗД – напр. противоречие със закона. Ал. 2 е неприложима.
Възражения, които ползват регресния длъжник:
в. възражение за липса на задължение поради неизвършване на протест (преюдициран менителничен ефект) или непредявяване (прескрибиран менителничен ефект);
д. възражение за плащане или погасяване на менителничното задължение. Зависи кой е платил: ако е платеца – ползва всички; ако е регресния длъжник – ползва него самия и регресните длъжници между него и приносителя на менителницата, регресните длъжници преди него обаче са длъжни да плащат.
е. възражение на основание клауза “не на заповед” – издадената така менителница не може да се джиросва и лицата, които са се подписали по нея отговарят като цеденти, а не като джиранти. Ако клаузата е въведена от някои менителничен длъжник ползва само него.
2) Възражения, които само определени длъжници могат да направят спрямо всеки кредитор:
а. възражение поради липса на дееспособност или друга форма на опорочено волеизявление (грешка, измама, липса на представителна власт);
б. възражение поради подправяне на подпис;
в. възражение поради изтекла давност по отношение на съответния длъжник (давността за отделните длъжници тече по отделно);
2.2. Относителни възражения – могат да се противопоставят от определен длъжник спрямо определен кредитор:
а. възражение, с което се твърди, че лицето не е кредитор, примери:
- кредитор след прекъсване на веригата на джирата;
- нелегитимен кредитор, приносител (крадец)
б. възражения за симулация (привидност) – менителничната сделка може да е симулативна, но това може да се релевира само по отношение на страната по сделката (недобросъвестното лице).
в. възражения по каузалните правоотношения. Менителници могат да се издават по всички каузални отношения или по други абсолютни отношения. По принцип възраженията от каузалните отношения не могат да се правят. ТЗ обаче допуска в определени случаи да се черпят възражения от каузални отношения (няма абсолютни сделки).
- Ако кредиторът по менителницата е страна по каузалните отношения винаги могат да му се правят възражения от каузалните отношения (напр. че договорът не е изпълнен, че е развален и т.н.)
- Ако кредиторът не е страна по каузалните отношения – такива възражения могат да му се правят само ако е бил недобросъвестен в момента на придобиването на правата по менителницата (тогава е знаел, че има проблем във връзка с каузалните отношения и, че на него се основава възражението). Доказването на недобросъвестността е в тежест на менителничния длъжник. Проблемът обаче е докъде трябва да стига знанието – до предходния кредитор или до някой по-предходен. Не е ясно какво става ако кредиторът е добросъвестен по отношение с оглед на предходния кредитор, но не е по отношение на по-предходния.
г. възражение за попълване на бланкова менителница несъобразно волята на издателя.
д. Според Ан. Антонова относително възражение е и възражението за пролонгация – хипотеза, когато платецът промени падежа на менителницата. Какво действие има това спрямо 3тите лица: 1) джирантите, авалистите, посредниците ако не са съгласни с нея тя няма действие; 2) ако е въведена от издателя тя обвързва всички, а от джирант – последващите джиранти.
3. Неоснователно обогатяване – чл. 534, ал. 1: Когато приносителят на менителница, запис на заповед или чек изгуби исковете по тях поради давност или неизвършване на необходимите действия за запазване на правата по тях, той може да иска от издателя или платеца сумата, с която те са се обогатили в негова вреда. Това е специален случай на менителнично неоснователно обогатяване, а не става дума са субсидиарно приложение като при чл. 59 ЗЗД. Чл. 534 урежда едно вземане за определен менителничен длъжник при настъпване на определен фактически състав. Това обаче не е менителнично вземане (за него не може да се вади изпълнителен лист). Фактическият състав се състои от следните елементи:
3.1. Трябва да има изгубване на правата по менителницата поради давност или преклудиране (възможно е само по отношение на регресните длъжници при непротестиране или непредявяване), т.е. когато няма задължени лица по менителницата.
3.2. Да има обогатяване.
3.3. Да има обедняване.
3.4. Да има причинна връзка между обогатяването и обедняването и изгубването на правата по менителницата.
В тази хипотеза е силно стеснен кръга на кредиторите – само последният джиратар (законния приносител). Тава правило не се отнася до регресният длъжник, които е платил, той може да си търси правата по 59 ЗЗД. Пасивно легитимирани по иска са сами издателят и приелият платец (не и регресния длъжник). Вземането по чл. 534 се погасява с 3 годишна давност.
4. Погасителна давност. Тя е по-кратка за менителничните вземания.
4.1. За прекият длъжник (приелият платец) давността е 3 години, като тече от падежа на менителницата.
4.2. За регресния длъжник – 1 година, като тече от протеста или от падежа ако менителницата е с клауза “без разноски”.
4.3. За регресните искове на платилия регресен длъжник давността е 6 месеца от плащането.
Срокът е по-кратък от обикновените 5 години, защото отговорността на менителничния длъжник е по-тежка от тази на обикновения длъжник.
Абонамент за:
Публикации (Atom)
