Криминология - обща част

КРИМИНОЛОГИЯТА КАТО НАУКА
1. Възникване
Криминологията възниква заедно с първите опити да се дефинират, (от гл. точка на рлавото) ограничават и наказват престъпленията т.е. още с първите цивилизации. Реалното практическо приложение и по-мащабно развитие идва с появяването на философията, която е първата небазираща се на цифри и теореми абстрактна наука. Разпространението на неезическите религии продължава този процес.
2. Същност
Криминологията е наука за престъпленията, престъпниците и престъпността като цяло.
3. Цели и задачи
3.1.Главна задача е откриване на причините за извършване на престъпление, за формиране на личността като престъпник.
3.2. Втората задача е свеждане до минимум на потенциалните възможности за възникване на нови престъпления чрез:
въздействие върху така създалите се вече престъпници (лечение,терапия)
предотвратяване на появата на престъпници
чрез назидание - осъдените да служат за пример на обществото
ТЕОРИИ
Съществуват два подхода за обяснение източника на престъпност. Духовно(митично) обоснован-свързан с "невидимия свят" и натурален- "свързан със светът такъв какъвто съществува". На тези подходи се изграждат теориите в криминологията - т.нар. модерни и предмодерни(класически). Класическатите се градят на база подхода за "невидимия свят", а модерните на база натуралния.
В дебрите на човешката еволюция обясненията за престъпленията се свързвали с религиозните вярвания относно обществения ред и отношенията в общесдтвото. Така престъпноста се разглеждала като наказание за грешките на някой от племето/рода/(ботовете им изпращали грева си като обсебволи душата на престъпника и чрез него наказвали за грешките) като особеното тук е че към тези наказания се включват и природните бедствия, заболяванията и подобни. Всъщност това е послужило по-скоро за база на възприятието за престъпността през средните векове, отколкото да представя някакво форма на криминология. В средните векове, феодалното общество, върховната сила(Бог) се взема за мерило на вината. Господ е всевишен и той безгрешно може да определи кой е виновен и кой не т.е. кое деяние е престъпно и кое не.Всички категории съд, справедливост, наказание били в ръцете на Господ.
Модерната теория за престъпността се уповава на явленията във физическия свят(бедност, умствени и генетични отклонения).Модерните теории се градят посредством три сфери на обяснение на престъпното поведение.
Криминология ня избора - основава се на схващането, че хората правят рационални решения и, че те са напълно свободно избрани. Така престъпника се счита за достатъчно умен да разбира последствията от неправилното си поведение(наказания , затвор) както и достатъчно ориентиран и съобразителен да прецени ползите и загубите при пристъпване на закона(при парично наказуеми престъпления).
Обстоятелствена криминология - разглежда персоналната отговорност на индивида в контекста на независими промнливи, които се определят като причиняващи криминално поведение. В този модел обяснението на престъпленията може да е обосновано както от един фактор така и от множество. Тези фактори се считат за определящи поведението на личността и следователно за неподвластни на контролът й.
Криминология на тълкуването - търси причините за извършване на престъпления в начина, по който отделния индивид възприема света като даденост и себе си в рамките на това разбиране.
Съвременната практика в криминология съчетава в себе си отправните точки на модерните теории.
КРИМИНОГЕННИ ФАКТОРИ
1.Същност - това са обстоятелствата който са породили или довели до настъпване на противоправния юридически факт.
2. Класификация
Отделят се следните групи криминогенни фактори:
2.1.Социални - плод на обществото.
демографска структура
степен на класово разслоение
социално положение и неговата важност в обществото
2.2.Икономически - най-влиятелните фактори
бедност
кризи
периоди на преход към различна форма на икономическа организация на обществото
2.3.Административно-държавни
лоша законова уредба
неефективни съдилища
недобра работа на полицията
достъп до власт и държавни ресурси - най-съществения фактор от тази група
2.4.Етнически
противопоставяне на различни народности
2.5.Религиозни
секти
2.6.Културни - когато под влиянието на определен вид култура лицето не осъзнава престъпния характер на действията
Това разделение е твърде условно разбира се. Ясно е че много от факторите могат да се отнесат към повече от една група.
В крайна сметка тези фактори съществуват като дадености но не всички индивиди се повлияват от тях. Всички тези обстоятелства се възприемат от психиката на всеки човек относително различно, точно затова през последните две десетилетия на двадесетото столетие решаването на научните проблеми относно организираното противодействие на престъпността все по-определено се свързва с психологическите изследвания на престъпното поведение.
КРИМИНОГЕННА ПСИХИКА
Като приложен клон на психологията, криминалната психология изследва психологичните закономерности, специфични за формирането на престъпна насоченост на поведението и престъпната реализация на личността самостоятелно, в престъпни групи и престъпни организации.
Изследвайки генезиса на негативните промени в личностните качества, обуславящи нейното престъпно ангажиране, криминалната психология подпомата криминологията при изясняване на субективните предпоставки, причини и условия за извършване на престъпления.
Човек не се ражда с готова програма за извършване на агресивни действия. Той се научава да върши това стихийно или организирано,въпреки че съществува е такава теория т.нар. алтавистична теория1.
В научните изследвания, проведени през втората половина на столетието, предпоставките за отклоненията в поведението, свързани и с извършване на престъпления, се свързват и с различни деформации на психични и личностни качества, възникнали в индивидуалния живот на личността и повлияни от конкретно сложилата се жизнена ситуация.
Отхвърляйки наследствената предопределеност на престъпността и престъпното поведение, психолозите не изключват възможността различни наследствено обусловени аномалии на психиката да повлияят за извършване на конкретно престъпление. Това може да се случи както под влияние на емоционални модалности, така и под влияние на акцентуации на характера и темперамента. Това може да стане, но може и да не стане.
Според тези изследвания две основни подструктури играят решаваща роля за приобщаването на личността към престъпния начин на живот и извършването на престъпления. Това са социално-психологическите характеристики на личността и нейния мотивационен профил.
Социално-психологическите особености на личността се формират в конкретна социална среда, т.е. при общуването с нея. Те играят важна роля за социализацията на личността: социално познание, общуване, усвояване на навици и привички за практическа дейност, усвояване на роли и функции, формиране на деонтичното отношение към действителността и др.
В самата социализация на личността се очертават три основни етапа:
- ранна социализация на детето;
- маргинална или промеждутъчна социализация, свързана с близкото обкръжение на подрастващите, която е преходна и неустойчива;
трайна, устойчива социализация, която се реализира след прехода от юношеството към зрелостта.
Трите етапа на социализацията се реализират чрез общуването на личността с формални и неформални общности. Неуспехите в този процес най-често водят към дестабилизация на поведението.
Разстройствата в психиката и в нервната система също не влияят директно (пряко) върху решението на личността да извършва или да не извършва престъпления. Те се отразяват неблагоприятно върху общуването със социалната среда. Под тяхно влияние могат да настъпят смущения и в социалното онаследяване.
Същото се отнася и за влиянието на темперамента и характера. Няма престъпно насочени характери и темпераменти. Влиянието и в този случай е индиректно, т.е. чрез общуването със социалната среда и възникването на разстройства в процеса на социализацията на личността. Насочеността на поведението се определя не от характера и темперамента, а от усвоения социален опит и социални позиции, от възприетите критерии за оценка на доброто и злото в обществото и във взаимоотношенията между хората.
Анализът на социално-психологическите особености на личността, играещи ролята на специфични психични механизми при нейното ориентиране към извършване на престъпления, показва, че са напълно възможни и реални два типа престъпни действия:
престъпни действия, обусловени от трайните разстройства и деформации в насочеността и в ценностната система на личността;
престъпни действия, повлияни от временни смущения в нейния живот и дейност, свързани с конфликти, с емоционално напрежение и други.
Мотиви и мотивация на престъпното поведение

Основна отличителна особеност на човешките действия е техния съзнателен характер. Всеки човек предварително осъзнава и осмисля, че трябва да извърши определени действия и чрез тях да получи определен резултат.
Всъщност при всяко волево действие става дума за осъзнаване и осмисляне на една специфична човешка потребност да се извърши нещо, за да се постигне определен резултат. Именно тази чисто човешка потребност играе ролята на мотив за извършване на едно или друго действие.
В реалната криминална практика не винаги и не при всички случаи ясно се откроява стимулът, който актуализира потребността за действия. Понякога този стимул може да бъде някакъв ценен предмет, нежелателно движение или действие, а понякога и дълбока вкоренена амбиция да се демонстрира сила и превъзходство. При престъпленията против личността стимулираща роля може да играе и “комплексът за малоценност”. В последния случай, потребността от престъпно действие се актуализира винаги, когато личността иска да прикрие своя комплекс за малоценност.
На базата на правната оценка на водещите мотиви, те се диференцират както следва:
користни, когато извършителят иска да придобие материална облага, т.е. да се облагодетелства лично чрез престъплението, което извършва. Под влияние на користни мотиви могат да се извършат кражби, грабежи, убийства, може да се злоупотреби с власт или със служебното положение. При разхищаването на обществена собственост също може да действа користен мотив. Това са главно случаите, при които с тези свои действия извършителят цели лично облагодетелстване;
хулигански подбуди, когато извършителят или извършителите нарушават установения обществен ред, но не търсят някаква лична изгода от своите действия. Това нарушаване на обществения ред може да стане чрез скандали, конфликти. Дръзките нарушения на обществения ред могат да завършат с побоища, включително и с убийства. Хулиганският мотив почти винаги е свързан с актуализиране на потребност за извършване на дръзки и цинични действия, както и за предизвикване на скандали на обществени места;
мъст, когато се актуализира потребност и се извършват действия за възмездие по повод нанесена обида, накърнено честолюбие, малтретиране и др. С такъв мотив могат да се извършат и престъпления срещу лица от полицията, които са участвали в предотвратяване на конфликти или в пресичане на престъпления. Лицата, извършващи престъпления под влиянието на такъв мотив са злопаметни;
лична заинтересованост, когато се извършват действия, чрез които се препятства или стопира дейността на друго лице. От тези действия няма пряка материална изгода, но се гарантира по-добра лична сигурност и перспектива за себе си и за други лица. Например, заинтересован съм да отстраня от работа определено лице, защото би ме засенчило, би ми попречило да направя кариера.
Всички тези особености при мотивирането на престъпни действия и при вземане на мерки за тяхното пресичане показват, че при тяхната наказателно-правна оценка трябва да се ползват както консултации, така и съдебно-психологически експертизи не от медицински, а от криминални психолози.
От казаното до тук става ясно, че съвременната криминология е тясно обвързана с психологията, чиито постулати се използват за разясняване на причините пораждащи престъпното повединие. Както се изясни те са сложна система от социални дадености и индивидуални психилогични характеристики, които в процеса на взаимодействието си създават мотивите за престъпление.
Криминологията обаче не разделя потенциалните престъпници според обществено-социалното им положение, както съществува разпространено схващане, че като цяло представителите на по бедните и ниско образовани слоеве са по-честите извършители на противозаконни актове. Вероятността човек от висшите среди да извърши престъпление е същата, ако не и по-голяма. Разликата е в типа престъпления. Тук идва важен въпрос – да се определи все пак дали престъпленията срещу личността са по опасни или така наречената престъпност на белите якички е тази, която разяжда по-силно устоите на обществото. Тази задача оставяме на времето с надеждата за ясно и скорошно решение.