Интелектуална и индустриална собственост

Ефективната защита на правата на интелектуална и индустриална собственост е от голямо значение за изграждането и развитието на пазарна икономика, за създаването на нови и висококачествени стоки и услуги, както и за развитие на новите информационни технологии. Целта на уредбата е да бъде постигнато високо равнище на закрила и сближаване, което да гарантира свободното движение на стоки и услуги.
Българското законодателство в областта на защитата на правата на интелектуална собственост е напълно хармонизирано с изискванията на acquis communautaire. Законът за авторското право и сродните му права съдържа разпоредби, съответстващи на актовете на ЕС в тази сфера: Директива 91/250 за правна защита на компютърните програми; Директива 92/100 относно правото на наем и заем и някои сродни права в областта на интелектуалната собственост; Директива 93/83 относно координирането на някои правила, отнасящи се до авторското и сродните му права, приложими към спътниковото излъчване и кабелното препредаване; Директива 93/98 за хармонизиране срока на закрила на авторското право и някои сродни права; Директива 96/9 за правната закрила на базите данни, както и Регламенти 3295/94 и 1367/95 относно мерките за граничен контрол по отношение на стоки, нарушаващи правата върху интелектуалната собственост.
В областта на индустриалната собственост българското законодателство също е в съответствие с основните принципи и разпоредби на европейското право.
Законът за промишления дизайн, Законът за марките и географските означения и Законът за топологията на интегралните схеми, съответстват на acquis communautaire, като отчитат и практиката на държавите членки на ЕС по тяхното въвеждане и прилагане.
Нормативната уредба в областта на закрилата правата върху интелектуалната и индустриална собственост съответства и на ангажиментите, поети от страната ни при присъединяването към Споразумението ТРИПС. България се присъедини и към основните международни инструменти в тази област.
Трудностите на България по време на преговорите по Глава 5 “Дружествено право” бяха свързани основно с:
- осигуряване на ефикасно прилагане и защита на правата върху интелектуална и индустриална собственост, както и борбата срещу пиратството и фалшифицираните стоки;
- въвеждане и прилагане на Сертификата за допълнителна закрила за фармацевтичните продукти (SPC) с Регламент 1768/92/ЕИО/ и за продуктите за растителна защита - Регламент 1610/96/ЕИО.
Основен мотив за създаването на SPC е удължаване срока на закрила на тези продукти с оглед на необходимостта от изследвания върху тях.
В рамките на преговорите за присъединяване бе постигнато съгласие за въвеждане в българското законодателство на Сертификат за допълнителна защита при присъединяването ни към ЕС. В случаите, когато обичайният 6 месечен срок от датата на първото разрешение за пускане на пазара на продукт вече е изтекъл при присъединяването ни, може да се подаде заявка за Сертификат за допълнителна защита /SPC/ в рамките на допълнителен ограничен период от 6 месеца, считано от датата на присъединяване на България към ЕС, за продукти, пуснати на пазара най-рано на 1 януари 2000 г. Договорен бе и механизъм срещу паралелния внос.

България срещна трудности и по отношение прилагането на марката на Общността, въведена с Регламент 40/94/ЕИО. В преговорите бе договорен механизъм, съгласно който, действието на всички Търговски марки на Общността, регистрирани или заявени преди датата на присъединяване на България, автоматично ще се разпространи на територията на страната ни след нейното присъединяване към ЕС.
Съществуването на единна марка на Общността не изключва съществуването и на национални търговски марки, т.е. едната система не изключва другата. Оттук и необходимостта от уредба на случаите на евентуални конфликти между правата, произтичащи от по-ранни национални търговски марки и търговската марка на Общността.
В случаи на конфликт между разширени Търговски марки на Общността и по-ранни национални търговски марки, регистрирани или заявени преди присъединяването, притежателите на по-ранни национални търговски марки или “по-ранни права”, придобити добросъвестно, ще могат да възразяват срещу използването на дадена разширена търговска марка на Общността на българска територия чрез иск пред български съд.
С оглед необходимостта от подготовка на страната ни по отношение прилагането на системата на марката на Общността след присъединяването ни към ЕС, на 16 август 2001 г. бе подписан Меморандум за сътрудничество в областта на индустриалната собственост между българското Патентно ведомство и Ведомството за хармонизация на вътрешния пазар /OHIM/, гр. Аликанте, Испания.