Осигурително право - част 1

Предмет на регулиране на осигурителното право
Осиг.’ право възниква като право на обществено ос-не, което има за цел да обезпечи материално хората, които са изпаднали в затруднение поради липса или поради недостиг на средства за съществуване и се нуждаят от подкрепата на общността.
Предназначението на обществeнoто осигуряване е осигурителният орган да изплати парично обезщетение или помощ или да отпусне пенсия на осигурените лица, в резултат на настъпилия осигурен социален риск, който е довел след себе си до безработица, временна или трайна неработоспособност или смърт на лицето.
Предмет на регулиране на осиг.’ право са осигурителните отношения и непосредствено свързаните със същинските осигурителни oобществени отношения.
Ос.’ право обхваща две групи осиг. отношения: осигурителни отношения по общественото ос-не и осигурителни отношения по здравното ос-не.
Ос.’ отношения по общественото осигуряване се учредяват за натрупване на пар. средства, с които да се възмездят загубените доходи, както и повишените разходи, необходими за издръжка на осигурените лица и членовете на техните семейства, в резултат на настъпили осигурени социални рискове (ОСР-е). Те възникват при материално затруднение на осигурените лица, което може да се дължи на загубена работоспособност, повишени разходи за издръжка на деца или поради безработица.
Осиг.’отношения по обществ. ос-не са отношения по материално обезпечение на осиг.’ лица.
Осиг.’ отношения имат имуществен х-р, който се изразява в три насоки:
§ набират се парични средства, необходими за осъществяване на общественото ос-не
§ съхраняват се и се управляват набраните пар. средства
§ изразходват се, за да се реализира материално обезпечение на изпадналите в затруднение лица
Здравноосигурителните правоотношения имат свой обект и това е здравето на осиг.’ лица.
Друг юридически белег на здравноосигурителните правоотношения е специфичното състояние на осиг.’ лица, което се изразява в болест, бременност и раждане.
Специфични са и престациите, които осиг.’ лица получават: това са здравните услуги.
Специфичен е и юридическият механизъм, по който се създават и изпълняват здравноосигурителните отношения: те изискват създаване на НЗОК, сключване на национален рамков договор, сключване на договори м-у НЗОК и изпълнителите на медицинска помощ, създаване на доброволно здравно ос-не.
И здравноосиг.’ отношения имат имуществен х-р. Различията м-у тях и отношенията по общественото ос-не са в набирането на тези средства, тяхното съхраняване и разходване.
От гл. т. на характера на осигуряването Ос.’О-я се делят на:
§ отношения по задължителното общ. осигуряване, които от своя стана се делят на:
Ø отношения по задължително държавно обществ. ос-не
Ø отношения по допълнително задължително пенсионно ос-не
§ отношения по доброволно общ. осигуряване, които биват:
Ø отношения по допълнително доброволно пенсионно ос-не
Непосредствено свързаните с ос.’ отношения са отношенията, които произтичат от осиг.’ отношения и са насочени към подпомагането им. Такива са:
§ различни процедурни правоотношения, свързани с установяване на неработоспособността на осиг.’ лица и отпускане на съотв. материални обезпечения във вид на парични обезщетения за временна неработоспособност, изплащане на помощи и отпускане на пенсии
§ правоотношения, свързани с безработицата- условия за регистриране, изисквания за придобиване право на обезщетение за безработица, условия и срок за изплащане на обезщетенията
§ правоотношения, свързани с разглеждане и разрешаване на спорове по общественото ос-не
§ правоотношения, свързани с контрола за спазване на осигурителното законодателство

Методи на регулиране на осигурителното право
Понятие за метод на правно регулиране: методът на регулиране посочва начина , по който правните норми от съответния правен отрасъл въздействат юридически в-у волята и поведението на правните субекти, за да ги мотивират към изискуемото от правните норми поведение и да създадат ред и организираност в регулирането на обществените отношения.
Осиг.’ право няма свой собствен метод на регулиране.
Методът на регулиране на осиг.’ право се определя от реда за установяване на юридическите правила за поведение за осигурителните отношения, степента на обвързаност на правните субекти от установеното в правните норми и отношението м-у тези субекти един спрямо друг.
Редът за установяване на юридическите правила за поведение в осигурителните правоотношения се определя от положението на органите, създаващи тези правила. Централизираното регулиране на осигурителните правоотношения се характеризира с това, че:
§ се осъществява от централни държавни органи
§ създадените правила са валидни поначало за територията на цялата страна
§ те са валидни за всички участници в осигурителните правоотношения
§ органът, който издава нормативен акт е извън страните по което и да е осигурителните правоотношение, които са негови адресати и са длъжни да му се подчиняват
Децентралистичният метод в ОП намира ограничено приложение: при приемане на правилник на осигурителното дружество (за доброволно общ.ос-не); сключване на колективен трудов договор, с който се уреждат въпроси на ос.’ отношения. и др. По правило тези органи, които създават локално регулиране не са държавни.
Основният метод на правно регулиране, използван от ОП е императивния метод: страните не могат да се отклоняват от установеното с правните н-и, не могат да уговарят права и зад-я, различни от установените.
Императивният метод на пр. регулиране на ос.’право се изразява в това, че правните норми определят техните субекти, обема на техните права и зад-я, както и др. изисквания, напр.:
a. кръгът на лицата, които задължително се осигуряват за всички осигурени социални рискове или за група осигурени социални рискове
b. кръгът на лицата, които подлежат на задължително здравно ос-не
c. размерът на осиг.’ вноски
d. минималната продължителност на осиг.’ стаж за придобиване на осигурителни права (право на парично обезщетение, право на помощи и право на пенсии)
e. видовете осигурителни фондове и органите на тяхното управление
f. източниците за набиране на средства за осигурителните фондове, както и целевото разходване на средствата от тези фондове
g. правата и зад-ята на субектите на ос.’ правоотношения
h. условията и реда за получаване на материални обезпечения и ползването на медиц. услуги
i. реда за разглеждане на спорове, както и органите, извършващи контрол за спазването на осигурителното законодателство, както и реда за осъществяване на административнонаказателната отговорност
Диспозитивният метод в правното регулиране на осиг.’ отношения по държавното обществено ос-не се съдържа в разпоредбите на Чл.4-6 КЗОО: самоосигуряващите се могат по свое желание да се ос-ват доброволно за осигурените социални рискове майчинство и общо заболяване; лицата, на които е отпусната пенсия и не работят по ТПО могат доброволно да се осиг. за всички соц. рискове без безработица, труд. злополука и профес. заболяване.
Диспозитивният метод намира приложение в доброволното пенсионно ос-не и в доброволното здравно ос-не.
Правното положение на страните по осигурителните правоотношения една спрямо друга показва дали едната страна има надмощно положение по отношение на другата и в този см. отношенията могат да бъдат на равнопоставеност и на власт и подчинение. По правило на осигурителния орган е предоставено властническо положение спрямо ос-лите и осигурените Л. Той може да изисква информация, да осъществява контрол и да налага санкции на другата стр. Методът на равенство м-у стр. има ограничено приложение. Такова е тяхното положение, когато правилата за поведение са установени императивно и стр. са длъжни да се подчиняват на правилата, установени от стоящи извън тях субекти.
Специфично за регулирането на трудовите и осигурителните правоотношения е тристранното сътрудничество .

Отграничаване на осигурителното право от други правни отрасли
В исторически аспект ОП се е появило в рамките на трудовото право. Първо се появява краткосрочното ос-не на работници и служители, по-късно и пенсионното ос-не. В процеса на осъществяване на трудовите правоотношения се създават материални и духовни блага и част от тези блага във вид на парични вноски се заделят в съотв. осиг. фондове за обезпечаване на работещите лица.
Осигурително право и трудово право:
О’П урежда осигурителните правоотношения м-у ос.’ лица и осигурителите; м-у осигурените лица и ос.’ органи.
ТП урежда отношенията по предоставянето на работната сила и процеса на труда. ТП използва преди всичко метода на равнопоставеност м-у субектите на трудово правоотношение, а О’П – преди всичко императ. метод
трудови правоотношения имат изключително личен х-р. Трудовите права и зад-я не могат да се прехвърлят и наследяват. При някои осиг. соц. рискове, напр. смърт на осигуреното лице обезпеченията преминават и в-у чл. на семейството, които осигуреното лице е издържало приживе.
Субекти на трудови правоотношения са раб-л и р-к/сл. От гл. т. на субектите, осигурителните правоотношение е сложно: от една стр. това са ос-лят и ос.’ орган, а от друга стр. това са ос-ното лице и ос.’ орган. Раб-л и р-к, които са субекти по едно трудово правоотношение не встъпват в осигурителните правоотношения помежду си, а са субекти в различни осигурителните правоотношения с ос.’орган.
Кръгът на ос.’ лица е твърде широк, той не обхваща само лицата по трудови правоотношения
При краткосрочното общ. ос-не при врем. неработоспособност трудовите и осиг. отношения съществуват едновременно и паралелно. В тези случ. трудово правоотношение е предпоставка за възникването и съществуването на осигурителните правоотношение.
Осигурително право и право на социално подпомагане:
И двете са израз на солидарност на обществото към изпадналите в затруднение определени негови членове.
И двете са с-ми за материално обезпечение. Предоставените помощи и обезщетения се изразяват във вид на материални средства.
И двете са суб. права на гражданите.
И двете са израз на една и съща обща политика на държавата и са издигнати в основни права на гражданите –чл.51К на РБ.
Различията се изразяват в:
1. Социалното подпомагане е насочено към всички граждани на общ-вото - то е всеобщо.
Общ.’ ос-не и здр. ос-не изискват предварително включване в кръга на лицата, към които се отнася и които са обществено и здравно ос-ни чрез обезпеченията, които дава.
2. Имат различно съдържание и предназначение:
Соц.’ подпомагане допълва лични доходи, насочено е към най-бедната част от обществото, която се е оказала под равнището на най-ниските доходи, необходими за задоволяване на осн. жизнени потребности
Общ.’ос-не замества редовните трудови доходи на осигурените лица.
3. Финансови източници:
Разходите за общ.’ос-не се набират в специални осиг. фондове – в набирането на средства със свои вноски участват ос.’ лица, осигурителите и държавата.
А средствата, необходими за осъществяването на соц.’ подпомагане са изцяло бюджетни средства (държ. и общински) и средства от дарения и благотворителни инициативи. Лицата, които ги ползват не участват пряко в набирането им.
Осигурително право и застрахователно право:
Общото м-у личното застраховане и ОП е, че с настъпването на определено събитие, като реализация на определен риск се засягат живота, здравето и тел. цялост или работоспособност на човек личност. И в двата случая се предоставят матер. обезпечения на закриляните лица от нарочно обособени фондове, които се образуват от вноски по ред, установен в закон.
Разлики:
1. ОП закриля по-широк кръг опасности, а личното застраховане се отнася само до два риска: злополука и живот.
2. Личното застраховане за живот и злополука възниква винаги от договор, а общ.’ ос-не – по силата на закона.
3. Обезщетенията имат разл. пр. природа и предназначение:
При общ.’ ос-не обезщетенията са за неполучен доход от трудови възнагр., а застрахователната сума не зависи от размера на настъпилите вреди и се уговаря предварително м-у страните.
4. Личното застраховане не познава ограничение на кръга на лицата.
5. Различен е режимът на фондовете и тяхното управление
6. Различен е методът на пр. регулиране.

Основни принципи на осигурителното право
Основните принципи на О’П са ръководни идеи, които са изрично закрепени в правни н-и или се извеждат от тях по тълкувателен път. Те обособяват О’П като правен отрасъл и образуват неговото единство.
Осн.’ принципи на О’П са правни принципи. Те са вложени в правните норми правила.
Принципите се характеризират с широта на приложеното си поле.
Осн.’ принципи на О’П са посочени в КЗОО, в ЗДоп.Добр. Пенс. Ос-не и в ЗЗО, а именно:
1. Задължителност и всеобщност на ос-нето
2. Равнопоставеност на осигурените лица
3. Солидарност на осигурените лица
4. Социален диалог при управлението на осиг.’ система
5. Фондова организация на осиг.’ средства
Традиционен основен принцип на общ.’ ос-не в България е неговата задължителност . Това означава, че задължението за задължителност произтича от закона – както за участието в набирането на средства по осигурителните фондове, така и за получаване на осигурителни престации при настъпването на ОСРискове. Задължително е ос-нето за голям брой лица и за основните ОСРискове. Различна е степента на задължителност. Най-висока е тя за осигурените, които се осигуряват на основание полагане на зависим труд – те са ос-ни за всички социални рискове и поделят осиг. тежести заедно със своите ос-ли. По-малка е степента на задължителност на лицата, които полагат труд за своя сметка –за тях, то е задължително само за някои общи рискове.
Доброволното ос-не у нас е изключение. То е възможно като допълнително спрямо задължителното ос-не.
Всеобщността на ос-нето може да се разглежда в два аспекта. От една стр. всеобщността е свързана с кръга на осигурените лица – всички български граждани, които придобиват средства с-у личния си труд – работа по ТПО-е, изпълнение на държ. служба, осъществяване на търговия или др. В отделни случаи какъвто е здравното ос-не се отнася до всички бълг. граждани от раждането до смъртта.
От друга стр. всеобщността на ос-нето се отнася до кръга на ОСР-е: общо заболяване (и приравнените на него ...); трудова злополука, проф. болест, майчинство, старост, смърт и безработица.
Равнопоставеност на осигурените лица : Осигурените лица имат еднакви права и задължения в системата на общ. ос-не, независимо от конкретната им индивидуална нужда и лично положение. Законодателството установява предварително начина на определяне на осиг. вноски и на осиг. плащания, установява единна процедура за упражняването на правата и изпълнението на задълженията и т.н. Никакви различия, освен различията в осиг. стаж и в осиг. доход не могат да влияят върху правото и размера на осиг. плащания.
Солидарността на осиг. лица се изразява в участието на цялата осигурявана общност ( всички осигурени лица, в някои случ. и на всички данъкоплатци – при неконтрибутивните осиг. плащания) в набирането на средства по осиг.фондове чрез заплащането на осиг. вноски. Набраните средства са предназначени за ползване от осигурените лица чрез получаване на материални обезпечения при настъпване на осиг. социален риск с неговите неблагоприятни последици.
Социален диалог при управлението на осиг. с-ма: изразява се в провеждане на съгласувана политика в регулирането и управлението на осигурителната с-ма. Изразява се в няколко насоки:тристранно сътрудничество в регулирането на осиг.’ отношения: норм.’ актове на осиг. право се приемат чрез тристранно сътрудничество и консултации на раб-лите и на р-ците/сл-лите, а в управлението на осиг.органи (Надз.съвет на НОИ, Надз. съвет на НСЗ, събрание на представителите на НЗОК) наред с представителите на държавата участват и представители на посочените организации, а в здравното ос-не – и на териториалните единици
Фондова организация на средствата: средствата за различните елементи на осиг. с-ма се набират и разходват по специални фондове. Средствата се набират от точно определени източници (осиг. вноски, суми от държ. бюджет, глоби, такси, лихви и т.н.) и се разходват за точно определени цели – за обезщетения, помощи, натурални престации.
Фондовата организация намира и бюджетен израз в наличието на отделни бюджети за съответните фондове и приемането им със закон: със ЗЗБДОО и със ЗБюдж.на НЗОК.
Участие на държавата в общ. ос-не: чрез предоставените функции на министъра на труда и социалната политика и на министъра на здравеопазването да разработват, координират и провеждат политиката на държавата; чрез управлението на държавното общ. ос-не от НОИ като държ. орган и част от изпълнителната власт в избора на неговия управител и подуправител от НС; чрез приемането на закони за бюджета на общественото и здравното ос-не от НС и т. н.

ИЗТОЧНИЦИ НА ОСИГУРИТЕЛНОТО ПРАВО
Източниците на О’П са норм. актове, приети или издадени от компетентни държ. органи по установен ред, в които се съдържат правила за поведение в правоотношенията, регулирани от О’П. Източниците на О’П са винаги норм. актове.
В зависимост от произхода си, източниците на О’П се делят на вътрешноправни и межд.правни източници.
Според органа, който ги е издал, те могат да бъдат разделени на държавни източници и източници, приемани от недържавни органи.
Йерархичното подреждане на норм. актове по правна сила е следното:
1. Конституция; 2. Кодекси и закони; 3. Подзаконови норм. актове на МС; 4. Подзак. нормативни актове на министрите.
К.’91г. е основен източник на О’П с онези свои разпоредби, които се отнасят до правото за осигуряване и до осиг. права на гражданите. Преамбюлът на К’91г. определя РБ като социална държава. Основополагащо значение за О’П има социалният характер на държавата. К’ установява преди всичко основното право на гражданите на обществено и здравно осигуряване и на социално подпомагане. К’ предвижда за първи път на такова равнище и безработицата като осигурен социален риск, макар и нар. временно оставане без работа.
Основни нормативни актове за регулиране на ОПО-я са законите. През 1999г. е приет КЗОО (в сила от 1.01.2000г.), но въпреки това О’П не е кодифицирано, защото в самия кодекс не намират уредба въпросите на здравното осигуряване, на допълнителното пенсионно осигуряване. Редица въпроси са уредени в Подзаконови норм. актове. КЗОО е едновременно устройствен закон за финансовото стопанство и управление на ДОО и закон, който урежда материалноправни и процесуални въпроси на задължителното обществено осигуряване. Те са:
а. основно задължително общ. осигуряване: краткосрочно – за временна неработоспособност
дългосрочно – за трайна неработоспособност
б. допълнително задължително пенсионно осигуряване
в. адм.наказ. отговорност за нарушения на задължителното общ. осигуряване
Наред с КЗОО, др. важни източници на О’П са закони като Зак. за здравното осигуряване; Зак. за доп. доброволно пенсионно осигуряване; Зак. за насърчаване на заетостта.
Понастоящем подзаконовата уредба на ОПО-я се съдържа главно в наредби приети от МС - Наредба за елементите на трудовите възнаграждения и за доходите,в-у които се правят осигурителни вноски и за изчисляване на парични обезщетения за временна неработоспособност и за бременност и раждане; Наредба за обществ. осигуряване на самоосигуряващите се лица и бълг. граждани в чужбина. М’С издава и постановления и правилници.
Източници на О’П са и актове на министри и по-специално на министъра на труда и социалната политика и на министъра на здравеопазването, които в областта на своята компетентност издават правилници, наредби и инструкции.
Недържавните източници, приемани от определени в закона органи и по определен в закона ред, с които се установява обща норм. уредба на ОПО-я. Особено важно значение в тази група имат актовете на НОИ, Нац. рамков договор, колективните трудови договори и правилниците на осигурителни дружества.
О’П има за свои източници редица межд. актове. В Б-я е възприет принципът на прякото действие на международните актове във вътрешния правов ред. Межд. източници се приемат от межд. организации в кръга на тяхната компетентност. В зависимост от волята, която лежи в тяхната основа и приложното им поле те могат да бъдат разделени на универсални и регионални актове. Универсалните межд. актове се приемат от универсални межд. организации. Това са межд. договори с норм. значение. За О’П от тази група са:
1.Актове на ООН:
а. Всеобщата декларация за правата на човека: в чл.22 се прогласява правото на социална сигурност. Тя е програмен акт на ООН, без юридически обвързващ характер, но с важно значение за формирането на социалната политика на държавите;
б. Межд. пакт за икономически, социални и културни права: в чл.9 той провъзгласява правото на социална сигурност, вкл. и на обществ. осигуряване. Този акт може да бъде определен като универсален межд. акт;
2. Актове на МОТ: Това са Конвенции на МОТ по въпроси на обществ. осигуряване, които са ратифицирани от РБ по конституционен ред, влезли са в сила за страната и са обнародвани в ДВ, поради което са и част от вътрешното право и са източници на О’П. Конвенциите установяват минимално необходимите стандарти за правна закрила, които се използват за създаването на националните законодателства. До 2000г. МОТ е приела 28 конвенции относно обществ. осигуряване. РБ е ратифицирала редица важни конвенции , напр. Конв. 3 относно закрилата на майчинството от 1919г., Конв. 8 относно обезщетенията при безработица от 1920г. и др.
Освен Конвенции, МОТ приема и препоръки, които не създават юрид. задължения за държавите членки, но определят желаните насоки за развитие на пр. уредба или конкретизират установеното в конвенциите.
Регионалните межд. актове се приемат от регионални межд. организации. РБ е страна по Европейската социална харта.
През последните години се увеличава значението на двустранните межд. договори в областта на социалната политика.

КРЪГ НА ОСИГУРЕНИТЕ ЛИЦА
Разпоредбите на Чл.4 КЗОО определят 3 групи ОСРискове и категории лица, които задължително се осигуряват за тях:
А). обхваща всички ОСР по ДОО: майчинство, безработица, о. заболяване, труд. злополука, проф. болест, инвалидност, старост и смърт. За тях се осигуряват задължително следните категории лица:
1. работници/служители, наети на работа по ТПО-е за повече от 5 раб. дни през 1 кал. мес. независимо от характера на работата, начина на заплащане, от източника на финансиране. Това са раб-ци/сл-ли, които работят по ТПО-е, независимо от формата на собственост на предприятието, учреждението (частна, държ, общинска), както и раб-ци/ сл-ли, работещи при ФЛ.
Лицата,които са включени в програмата от социалните помощи към осигуряване на заетост работещи по ТПО повече от 5раб.дни или 40часа задължително се осигуряват за вс. ОСР с изключение на безработица. Съображенията на законодателя да не се осигуряват за безработица от една страна средствата за осигуряване на заетост са за сметка на държ. бюджет, от др. страна така се съдейства активно да търсят работа след изтичане на договорите им.
2. държ. служители - чл.2 ЗДС : Държавен служител е лице, което заема платена длъжност в администрацията, както и лице, на което специален закон предоставя статут на държавен служител
3. съдиите, прокурорите, следователите, съдия-изпълнителите, съдиите по вписванията и съдебните служители- оси вноски за сметка на бюджета на съдебната власт;
4. кадровите военнослужещи по ЗОВС и държ. сл-ли - офицери, сержанти и граждански лица по Закона за МВР и
5. лицата по § 19 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изпълнение на наказанията;
6. членовете на кооперации, упражняващи трудова дейност и получаващи възнаграждения в кооперацията. Членове на кооперации, работещи без ТПО-я в кооперацията, не се осигуряват за безработица.
6. лицата, които работят по втори или по допълн. труд. договор при пълно работна време по основния трудов договор;
7. изпълнителите по дог. за управление и контрол на ТД

Б). втората група обхваща ОСРискове инвалидност, старост, трудова злополука, проф. болест и смърт.
За тези ОСРискове задължително се осигуряват раб-ците/сл-лите наети на работа за не-повече от 5 раб. дни през 1 кал. мес.

В). обхваща ОСРискове старост, инвалидност поради общо забол. и смърт. Тези рискове са пенсионни.
За тези рискове задължително се осиг. следните категории лица:
1. лицата, регистрирани като упражняващи своб. професия и/или занаятчийска д-ст. Такива се считат лицата, които упражняват професия или занаятчийска дейност на основание на предварителна регистрация, определена с норм. акт: нотариуси, адвокати, лицензирани оценители, вещи лица и др.; Които плащат патентен данък и не са ЕТ; които извършват профес. дейност на свой риск и за своя сметка. Такива са напр. дейци на науката, културата, образованието, медицината. Всички те са регистрирани с информ. код по БУЛСТАТ
2. лицата, упражняващи труд. дейност като ЕТ, собственици или съдружници в ТД;
3. земеделските производители – ФЛ, които произвеждат растителна и/или животинска продукция предназначена за продажба и са регистрирани по съответния ред;
4. лицата, които полагат труд без ТПО-е и получават месечно възнаграждение, равно или над една МРЗ, след намаляването му с нормативно признатите разходи.
Разпоредбите на Чл.4, ал.5 КЗОО дават право на лицата, изпратени на работа в чужбина от бълг. посредник, които могат да се осигуряват за инвалидност поради о.заболяване, за старост и за смърт върху избран осигурителен доход от 2 до 10 МРЗ за страната.
Категориите лица, които задължително се осигуряват за ОСРискове старост, инвалидност поради о. заболяване и смърт по свое желание могат да се осигуряват и ОСРискове майчинство и о. заболяване.

ОСИГУРИТЕЛИ
КЗОО дава легално определение на понятията осигурител и самоосигуряващ се.
Осигурител по Чл.5, ал.1 КЗОО е: всяко ФЛ, ЮЛ или негово поделение, както и други организации, които имат задължение по закон да внасят осиг. вноски за други ФЛ.
Самоосигуряващ се е ФЛ, което е длъжно да внася осиг. вноски изцяло за своя сметка.
Буквалният смисъл на понятието осигурител е лице или орган, който дължи по закон за своя сметка цялата осигурителна вноска за др. ФЛ. Законодателят не употребява, но предпоставя понятието ‘съосигурители’. Това са ФЛ или ЮЛ, които по закон дължат за своя сметка съответната част от осигурителните вноски. Съосигурители са работодателите по отношение раб-ците/сл-лите, работещи по ТПО-е; възложителите, т.е. ТД по отношение на изпълнителите по дог. за управление/контрол на ТД; възложителите по отношение на лицата, които полагат труд без ТПО-е; кооперациите по отношение на лицата, които упражняват трудова дейност като членове на кооперации и получаващи тр.възнаграждения, доколкото раб-лите, възложителите и кооперациите внасят по сметките на съответните осиг. фондове осиг. вноски на раб-ците/сл-лите, както и своята част, така и тази за осиг. лица в широк см. на думата. Те имат правно качество осигурители, т.е. те са платци на осиг. вноски, но доколкото и частта от осиг. вноски, която е за негова сметка се внасят от раб-ля, възложителя, кооперацията на осиг. лице се признава качеството осигурител в широк см. на думата.
Осигурители в буквалния смисъл на това понятие са държавните органи, които внасят осиг. вноски за сметка на държ. бюджет по отношение на държавните сл-ли, кадровите военнослужещи и държ. сл-ли- офицерите по ЗМВР. За сметка на държ. бюджет за ОСРискове старост, инвалидност поради о. заболяване и смърт във фонд “Пенсии” на ДОО се внасят осиг. вноски за редица категории лица, напр. лицата, отслужили наборна военна служба за периода, който е зачетен осиг. стаж. Осиг. вноски се внасят към датата на отпускане на пенсия и се начисляват към този момент. За сметка на държ. бюджет за ф. ‘Пенсии’ се дължат осиг. вноски за неработещите майки за периода, който е зачетен за осиг. стаж.
Ос-ли за ОСРискове тр. злополука и проф. болест са раб-лите по отношение на раб-ците/сл-лите, работещи по ТПО-е при условията на Чл.4, ал.1, т.1, 5 и Чл.4,ал.2 КЗОО. Кооперациите са осигурители по отношение на лицата, осъществяващи трудова дейност като чл. коопер. и получаващи тр. възнаграждения, ТД са ос-ли по отношение на изпълнителите на дог. за управление и контрол.
Раб-лите са ос-ли за ОСРискове старост, инвалидност поради о. заболяване и смърт и за своя сметка внасят осиг. вноски във ф. “Пенсии” по отношение на раб-ците/сл-лите за периодите на временна неработоспособност или бременност и раждане, които се зачитат за осиг. стаж.
Раб-лите, раб-ците/сл-лите са съосигурители за ОСРискове старост, майчинство, о.заболяване, безработица, смърт по ДОО. За своя сметка те внасят съответната част от осиг. вноски за ф. “Пенсии”; “О. заболяване и майчинство” и “Безработица”
Кооперациите и лицата, които упражняват труд. дейност като чл. на кооперации и получават трудово възнаграждение са съосигурители, които внасят съответната част от осиг. вноски за своя сметка във ф. “Пенсии”, ф. “О. заболяване и майчинство” и ф. “Безработица”
ТД и изпълнителите по договори за управление или контрол на ТД са съосигурители, които внасят съотв. част от осиг. вноски за своя сметка в горепосочените фондове.
Самоосигуряващите се лица задължително се осигуряват за своя сметка за ОСРискове старост, инвалидност поради о. заболяване и смърт за ф.”Пенсии” и за доброволно допълн. осигуряване за майчинство и о. заболяване за ф. “О. забол.”.
Законодателят възлага редица задължения на осигурителите спрямо осиг. орган: Чл.5,ал.3КЗОО
Чл.5, ал.7 КЗОО
Чл.5,ал.8 КЗОО
Ос-лят е длъжен да издава при поискване в 14 дневен срок необходимите документи за осиг. стаж и осиг. доход.
Осигурителни каси: Чл.8 КЗОО Самоосигуряващите се лица и юридическите лица могат да образуват осигурителни каси, които се регистрират в териториалното поделение на Националния осигурителен институт.
Осигурителни каси могат да учредяват не по-малко от 5ФЛ или ЮЛ. В ос. каса могат да членуват само лица, които са с постоянен адрес или адрес на управление на територията на ТП на НОИ. В РУСО се води регистър на ос. каси- със заявление се прави искане за вписване на ос. каса в регистъра.Към заявлението се прилага учредителния договор, списък на членовете и решение на членовете за определяне на лицето,което представлява ос.' каса.
ЮЛ, което има наети на работа по ТПО повече от 10 работници/сл-ли не може да членува в ос. каса.
Ос.'каси действат като осигурители за своите членове и за наетите от членовете на ос. каси лица по ТПО и без ТПО. Имат редица задължения: да събират дължимите осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, за допълнителното задължително пенсионно осигуряване, за здравното осигуряване; да превеждат ос. вноски по съответните сметки на Националния осигурителен институт; да изплащат дължимите парични обезщетения и помощи на осигурените лица при настъпване на осигурителен случай; да оформят и съхраняват документите, свързани с осигуряването на членовете на касата.

ОСИГУРИТЕЛЕН ДОХОД
Понятието осиг. доход е родово понятие, което вкл. видовите понятия труд. възнаграждение, възнаграждения и доход от трудова дейност.
Понятието тр. възнаграждение се употребява в случаите, когато лицето работи като р-к/сл. по ТПО или работи като държ. сл-л по служебно ПО-е.
Понятието възнаграждение се употребява предимно в случ., когато лицето работи по договор за управление или контрол на търг. дружество или пък полага труд без ТПО-е, т.е работи на гражд. договор.
Понятието доход от трудова д-ст се използва в случаите, когато лицето се самоосигурява по чл.4 КЗОО.
Минимален месечен размер на осигурителния доход през календарната година по икономически дейности и квалификационни групи професии се определя съгласно приложението към Закона за Б ДОО.
Мин. ос. доход се отнася за 9 категории раб-ЦИК/сл-ли и е диференциран в зависимост от иконом. дейности, именно:
1. ръководни служители
2. аналитични специалисти
3. приложни специалисти
4. помощен персонал
5. персонал, зает с услуги на населението, охрана и търговия
6. производители в селското,горското и рибното стопанство
7. квалифицирани производствени работници
8. оператори на машини, съоръжения и транспортни средства
9. ниско квалифицирани работници
Миним. ос. доход на раб-ците/сл-лите, които работят в специализирани предприятия, кооперации, цехове за инвалиди се определя в размер 50% от мин. ос. доход за съотв. иконом. дейности и квалификационни групи професии.
Минимален месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица за 2003г. е 200 лв.
Минимален месечен размер на осигурителния доход за земеделските производители за 2003г.е 100 лв.
Минимален месечен размер на осигурителния доход за земеделските производители, които упражняват само земеделска дейност -за 2003г. е 50 лв.
Максимален месечен размер на осигурителния доход за 2003г. е 1 000лв.

Осиг. доход, в-у който се начисляват осиг. вноски за р-ците/сл., работещи по ТПО-е се формира от полученото труд. възнаграждение и др. доходи от трудова д-ст за мес. Възможни са редица хипотези за определяне на месечния р-р на р-ците/сл. : когато р-кът/сл. работи само по 1 ТПО и брутното трудово възнаграждение е равно или над 1000лв., осиг. вноски се начисляват до размера на 1000лв.; когато р-кът/сл. работи само по 1 ТПО-е и тр. доходи, в-у които се изчисляват осиг.’ вноски е по-малко от 1000лв., ако получава доходи от други източници, същите допълват осиг.’ доход до 1000лв.
При получаване на парични суми за работа извън основното ТПО раб/сл декларира сумата от труд. възнаграждение в-у което са начислени или дължими ос. вноски.

ОСИГУРИТЕЛНИ ВНОСКИ
Осиг. вноски са основно и специфично понятие на ОП. В-у тях се изгражда задълж. обществ. ос-не.
Осигурителните вноски са специфични парични вноски от задължените лица (ос-ли и ос-ни) във фондовете на държ. общ. осигуряване. Те са осн. източник на приходи в бюджета на ДОО, които заедно с други средства формират фондовете на държ. общ. осигуряване, а именно:
1. фонд ‘Пенсии’
2. фонд ‘Пенсии, несвързани с трудова д-ст’
3. фонд ‘Трудова злополука и професионална болест’
4. фонд ‘Общо заболяване и майчинство’
5. фонд ‘Безработица’
Предназначението на ос. вноски е за изплащане на пар.обезпечения: обезщетения, помощи и пенсии, както и за всички други разходи, предвидени в КЗОО и в ЗБДОО за съотв. год. за осъществяване на целите на осигуряването.
Осигурителните вноски се внасят диференцирано за всеки един от фондовете, а не като обща сборна ос. вноски
Осиг. вноски се дължат и правят въз основа на разпоредбите на закона. Със закон се определя тяхното основание и със закон се определя техния размер за срок от 1 кал. год.
В ЗБДОО 2003г. са визирани конкретни размери на осиг. вноски:
I. За лицата, ос-ни за всички Ос рискове за фонд Пенсии ос вноски са в следните размери:
а) 36,7 на сто за работещите при условията на ІІІ категория труд;
б) 46,7 на сто за работещите при условията на ІІ категория труд;
в) 51,7 на сто за работещите при условията на І категория труд;
г) 41 на сто за учителите.
II. за фонд "Общо заболяване и майчинство" - 3 на сто.
III. за фонд "Безработица" - 4 на сто.
IV. за допълнително задължително пенсионно осигуряване в универсален пенсионен фонд за лицата, родени след 31 декември 1959 г. - 2 на сто.
Ос. вноски се дължат върху получените брутни месечни възнаграждения, но не по-малко от минимално установения ос. доход по икон. дейности и квалиф. групи професии и не повече от макс. месечен размер на ос. доход.
Осигурителните вноски за работниците и служителите, за лицата, упражняващи трудова дейност и получаващи трудови възнаграждения като членове на кооперации се разпределят в съотношение 75 на сто за сметка на работодателя, съответно кооперацията, търговското дружество или възложителя и 25 на сто за сметка на работника или служителя, съответно кооператора, изпълнителя по договора за управление и контрол или работещия без трудово правоотношение.
Осигурителните вноски се разпределят в следните съотношения:
2000 и 2001 г. - 80:20;
2002 - 2004 г. - 75:25;
2005 г. - 70:30;
2006 г. - 65:35;
2007 г. - 60:40;
2008 г. - 55:45;
2009 г. и следващите години - 50:50
Осигурителната вноска за фонд "Трудова злополука и професионална болест" е за сметка на работодателите.
Ос. вноски за фонд "Пенсии" на самоосигуряващите се лица са за тяхна сметка.
Осигурителните вноски за ДОО и за Доп.задълж.пенсионно осигуряване в универсални пенс. фондове за държавните сл-ли са за сметка на работодателя или ведомството.
Осигурителните вноски се внасят в банките или в пощенските клонове и станции по ред, определен от НОИ и "Български пощи" ЕАД, по съответните сметки на ДОО и на доп.'задълж. пенсионно осигуряване.
Осигурителите внасят ос.' вноски с отделни платежни нареждания за всеки месец чрез прехвърляне от сметките си по съответната сметка на ДОО и на доп.' задълж. пенсионно осигуряване при изплащане на труд.'възнаграждения, включително за авансови плащания. Осигурителите,които нямат банкови сметки внасят ос. вноски в брой в банките по съотв. сметки.
Частта от ос. вноски, която е за сметка на ос.' лица се внася при изплащане на възнагражденията им и не се удържа от авансовите плащания освен в случаите, когато за съответния месец е изплатен само аванс.
Ос.' вноски за ДОО, които са за сметка на осигурителите, се внасят едновременно с изплащането на дължимото възнаграждение или на част от него.
Ос.' вноски за сметка на осигурените лица по чл. 4, ал. 1 се внасят при изплащане на дължимото възнаграждение.
Ос.' вноски за самоосигуряващите се лица се внасят до 10-о число на месеца, следващ месеца, за който се дължат.
Земеделските производители, които извършват единствено земеделска дейност и се осигуряват само за инвалидност поради о.заболяване, за старост и за смърт, могат да внесат дължимите ос. вноски до 31 март на годината, следваща календарната година, за която се отнасят.

ОСИГУРИТЕЛЕН СТАЖ
Осиг. стаж е време, през което са внесени или са били дължими осиг.вноски.
Не се зачита за осигурителен стаж времето, през което лицата са били осигурени само за трудова злополука и професионална болест.
По правило осиг.вноски се внасят периодично от ос-лите, ос.лица или от самоосигуряващите се лица в размери определени по ЗБДОО и в съотношението, установено за съотв. год. Внесени са осиг. вноски, когато техният пълен размер е изплатен от задължените да сторят това лица. Но има случаи, при които осиг.вноски се дължат, но не са внесени. Хипотезите са две:
а. когато дължимите осиг. вноски не са внасяни редовно или не са внесени от ос-ля, въпреки че осигуреният е внесъл припадащата му се част. Това време се признава за осиг. стаж, въпреки нередовността на ос-ля.
б. когато осиг.’ вноски са се дължали, но тяхното внасяне по силата на зак. се извършва в един по-късен момент. Такива случаи са предвидени за лицата, отслужили наборна военна служба и на неработещите майки. На тези лица съотв. време се признава за осиг.’ стаж с внасянето на осиг.’ вноски за сметка на държавния бюджет към датата на отпускане на пенсията им.
Началото на осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват труд. си дейност. За раб-ци и сл-ли по ТПО-я това е началото на изпълнение на задълженията по труд. договор. А за държ. сл-ли този момент е различен от момента на възникването на ТПО-е и Сл.ПО-е и е последващ спрямо него.
За самоосигуряващите се задължението за ос-не възниква със започването на труд. дейност до прекратяването й. Те са длъжни да се регистрират в 7 дневен срок в РУСО от започването на дейността си.
КЗОО установява срокове за внасянето на осиг.’ вноски:
1. когато осиг. вноски за ДОО са за сметка на ос-лите се внасят едновременно с изплащането на дължимото възнагр. или на част от него.
2.когато осиг. вноски са за сметка на осигурените лица по чл. 4, ал. 1 се внасят при изплащане на дължимото възнагр.
3. когато осиг. вноски за самоосигуряващите се лица се внасят лично или чрез осигурителни каси до 10-о число на месеца, следващ месеца, за който се дължат.
За осигурителен стаж, без да се правят осиг. вноски, се зачита времето:
1. на платен и неплатен отпуск за отглеждане на малко дете;
2. на платените и неплатените отпуски за временна неработоспособност и за отпуск за бременност и раждане;
3. на неплатения отпуск до 30 раб. дни през една календарна год.;
4. през което лицето е получавало обезщетение за безработица.
За осиг. стаж се зачита и времето:
1. през което лицата, работещи по трудови или служебни правоотношения или са кадрови военнослужещи по ЗМВР не са работили поради незаконно недопускане или отстраняване от работа или са били без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи. За този период се внасят осиг. вноски за сметка на ос-ля. Зачитането на осиг.’ стаж за дадените категории лица, които не са полагали труд поради виновното поведение на р-лите и възлагането на задължението за внасяне на осиг. вноски за негова сметка е в обществ. интерес и е един вид санкция спрямо р-ля.
2. през което уволненият поради задържане от органите на властта е останал без работа в резултат на това, и не е бил привлечен като обвиняем, или е бил оправдан, или наказ. производство е било прекратено или наложеното наказание лишаване от свобода е признато по съотв. ред за неоснователно наложено поради това, че не е извършил деянието или че извършеното деяние не съставлява престъпление. За този период се внасят осиг. вноски за сметка на републиканския бюджет върху последното брутно възнаграждение Тук става въпрос за съдебни грешки или за неправомерно действие или поведение на органите на съдебната власт и е нормално средствата за осиг. вноски да са за сметка на държ. бюджет. Разбира се няма пречка след това да се търси имуществена отговорност от съотв. органи, но тези отношения се реализират на плоскостта на гражданската отговорност на държавата.
3. през което трудоустроеното лице не работи, тъй като не му е предоставена подходяща работа от осигурителя съобразно предписанието на здравните органи. Предписанието на здр.’ органи е задължително за раб-лите. Ако те не преместят трудоустроеното лице на подходяща работа или то остане без работа – времето се зачита за осиг. стаж. За този период се внасят осиг. вноски за сметка на осигурителя върху полагащото се обезщетение, което може да бъде за временна неработоспособност, обезщетение при трудоустрояване по Чл.217КТ и др.
4. при пенсиониране се зачита и времето, през което родител (осиновител) или съпруг (съпруга) са полагали грижи за инвалиди със загубена работоспособност над 90 на сто, които постоянно се нуждаят от чужда помощ, поради което не са били осигурявани или не са получавали пенсия. При пенсиониране за периода, който се зачита за осиг. стаж, се внасят осиг. вноски в размера за фонд "Пенсии" върху мин. работна заплата към датата на отпускането на пенсия (изчисл. по ЗБДОО за съотв.год.), които са за сметка на държ. бюджет.
5. при пенсиониране се зачита и времето на обучение на лицата, завършили висше или полувисше образование (изискването е лицата да са положили успешно държ. изпит), ако до 2005 г. те внесат за своя сметка осиг. вноски, изчислени върху мин. работна заплата към датата на внасянето на вноските. Т.нар. откупуване на ос.’ стаж. Осиг. стаж се зачита за времето, за което са внесени вноските, но не за повече от срока на обучение, предвиден по учебния план за завършената специалност – може да се откупува целия или част от периода на обучението.
Студентите, които са постъпили във висши учебни заведения до учебната 1999/2000 г. вкл., могат да ползват правата ако в петгодишен срок след завършване на обучението си внесат осигурителните вноски.Ос. стаж има значение за възникването на правото на обезщетение за врем. неработоспособност или за правото на пенсия.