сряда, 28 ноември 2007 г.

Осигурително право - част 4 (посл.)

ПЕНСИОННО ПРОИЗВОДСТВО – ОТПУСКАНЕ НА ПЕНСИЯ. ИЗМЕНЕНИЕ НА ПЕНСИЯ. СПИРАНЕ НА ПЕНСИЯ.ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ПЕНСИЯ
Пенсионното производство е съвкупност от действия, които се извършват във връзка и по повод искане за отпускане на пенсия от лица с придобита пенсионна правоспособност от една страна и от пенсионен орган от др. страна. С пенс. производство не се търси пр. защита на накърнено материално право, а се иска признаването на суб. право, каквото е правото на пенсия. Налице е прилика между искането за признаването на суб. право на пенсия и установителния съдебен иск. Те не се покриват, напр. при наличието на определена възраст и осиг. стаж, при условията на Чл.68 КЗОО, лицето е придобило право на лична пенсия за осиг. стаж и възраст и е налице материалното право на пенс. За да се реализира това право е необходимо лицето да предприеме съотв. действия. Необходимо е волеизявление на лицето, което иска отпускането на пенсия. Това се обуславя от правилото, че пенсии не се отпускат служебно от пенсионния орган. От правилото, че пенсии се отпускат при наличие на волеизявление има изключения, напр. при наследствените пенсии по отношение на непълнолетните лица и по отношение на пълнолетните лица, но с психични заболявания, както и за социалните пенсии за инвалидност на лицата, навършили 16г. с намалена работоспособност повече от 71%.
Реализирането на правото на пенс. се извършва чрез пенсионно производство, което лицето с придобита пенсионна правоспособност ако желае може да започне. Предназначението на пенс. производство е да се разреши искането на лицето за отпускане на пенсия чрез съотв. действия на субекта на правото на пенсия и пенсионния орган. Чрез пенс. производство се реализират пенсионни права на гражданите с придобита пенсионна правоспособност.
Субекти на пенсионното производство са лицето, което иска отпускане на пенсия и пенсионния орган, който дължи пенсията.
Обект на пенс. производство е пенсионното ПО-е, което възниква между субекта на правото на пенсия и пенсионния орган.
Разглеждането на искането на лицето за отпускане на пенсия от пенсионния орган е признаване на правото му пенсия съобразно действащото законодателство. Този орган е длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното ос-не - ТП на НОИ. Това е началникът на отдел пенсионно производство на РУСО, а за София – на СУСО.
Пенсиите и добавките към тях се отпускат, изменят, осъвременяват, спират, възобновяват, прекратяват и възстановяват с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното ос-не в ТП на НОИ.
Пенсиите по межд. договор се отпускат, изменят, осъвременяват, спират, прекратяват и възобновяват с разпореждане на длъжн. лице в НОИ, на което е възложено ръководството на дейността по отпускане и изплащане на пенсиите по межд. спогодби.
Отпускане на пенсиите:
Началото на пенс. производство за отпускане на пенсия се полага от подаването на писм. заявление от заинтересованото лице в РУСО по последната адресна регистрация на заинтересованото лице. Заявлението може да се подава лично, чрез законния представител, чрез последния осигурител, чрез осигурителна каса или чрез упълномощено лице. Ако заявлението се подава чрез последния ос-л, то за него възниква задължение да представи необходимите документи и заедно със заявлението да ги представи в РУСО в 15 дневен срок от получаване на заявлението.
Заявлението за отпускане на пенс. представлява специален образец. В него се съдържат данни за самоличността на лицето, за гражд. състояние, за вида на исканата пенсия и т.н. Заявлението трябва да съдържа описа на документите за установяване на правото на пенс. и да бъде подписано от заинтересованото лице.
Документите, които са необходими са различни за отделните видове пенсии. При искане за отпускане на пенсия за осиг. стаж и възраст, заинтересованото лице е длъжно да представи в РУСО следните документи:
Към заявлението за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст се представят:
1. документи за осигурителен (трудов) стаж;
2. документи за брутното тр. възнаграждение или доход, върху които са внесени осиг. вноски за 3 последователни год. от последните 15 г. осиг. стаж по избор на пенсионера преди 1 януари 1997 г., и за БТВъзнаграждение или доход, върху които са внесени осиг. вноски за осиг. стаж след тази дата до датата на пенсионирането.
Към заявлението за отпускане на лична пенсия за инвалидност се представят:
1. при пенсиите за инвалидност поради общо заболяване и при пенсиите за трудова злополука или професионална болест - документите по чл. 2 до датата на инвалидизирането;
2. експертно решение на ТЕЛК или на НЕЛК;
Заявлението за отпускане на пенсия за инвалидност поради тр. злополука и проф. бол. се свързва служебно от РУСО с досието за тр. злополука или проф. болест.
По първоначално постъпило заявление за отпускане на пенсия се съставя пенсионно досие с номер - ЕГН на заявителя.
Към досието се прилагат:
1.заявление за пенсия;
2.документите за осиг. доход;
3.удостоверение за наследници;
4.лични декларации;
5.всички последващи заявления и жалби на лицето;
6.експертни решения на ТЕЛК (НЕЛК);
7.постановени актове, касаещи осиг. П на лицето.
Непосочването от заявителя в заявлението на законното основание за отпускане на пенсия не прави заявлението нередовно. Правото; размерът и видът на пенсията се преценяват служебно от длъжн. лице, на което е възложено ръководството на пенс. осигуряване в РУСО.
Пенсиите се отпускат от датата на придобиване на правото, а пенсиите за осиг. стаж и възраст се отпускат от датата на прекратяване на ос-нето ако заявлението с необходимите документи е подадено в 6мес. срок.
Пенсиите и добавките към тях се отпускат, изменят, осъвременяват, спират, възобновяват, прекратяват и възстановяват с разпореждане на длъжн. лице, на което е възложено ръководството на пенс. ос-не в РУСО. Длъжностното лице по пенс. ос-не се произнася в 6 мес. срок от подаването на заявлението,а по пенс. по межд. дог. – в 1 мес. срок. В случаите на възстановяване на неправилно изплатени суми за пенс. – в 1 седм. срок от установяване на дължимата сума.
Препис от разпореждането се връчва пряко на лицето или чрез пощенската станция срещу подпис и съответно датиране.
Изменение на пенсията: уредено е в чл.98 и 99 КЗОО.То се отнася до промени в нейния размер и се извършва от органа, който е отпуснал пенсията. Изменението се извършва когато:
а. осиг. лице представи нови доказателства за осиг. стаж; за придобит трудов стаж, осиг. доход, гражд. състояние и др.; Инициативата за изменението принадлежи на пенсионера и е насочено към увеличаване на размера на пенсията. Изменението се извършва от датата на предоставяне на новите доказателства.
б. пенсията е неправилно отпусната или неправилно е отказано отпускането й; Инициативата може да бъде както от стр. на заявителя, така и от стр. на пенс. орган
в. пенсията е определена в по-голям или в по-малък размер. Инициативата и тук може да бъде както от стр. на заявителя, така и от стр. на пенс. орган. Изменението се извършва от датата на отпускане на пенс.’
Осъвременяване на пенсиите:
Пенсиите, отпуснати до 31 декември на предходната год., се осъвременяват ежегодно от 1 юни с решението на надз. съвет на НОИ. Осъвременяването се извършва в зависимост от нарастването на осиг. доход за страната и индекса на потребителските цени през предходната кал. год.
Спирането на пенсиите означава временно преустановяване изплащането на пенсията при запазване на суб. право на лицето на пенсия. Спирането може да се отнася до цялата или до част от пенсията. Спирането се осъществява с разпореждане на длъжн. лице, на което е възложено пенс. ръководство в РУСО. Основанията за спиране на пенс. са изчерпателно изброени в Чл. 95 КЗОО:
1. По писм. искане на лицето – не е необходимо да бъде мотивирано. Това основание се прилага за всички видове пенсии.
2. Когато пенсионерът не се яви за преосвидетелстване от органите на експертизата на работоспособността, след като е служебно повикан. Това основание се прилага само при пенсиите за инвалидност
3. Когато пенсионерът не е получавал пенсията си повече от 6 месеца. Когато лицето не се яви да я получи в брой. Законът прави предположение, че лицето не желае да я получава или че се е явила някаква пречка за това. Това поведение обаче не може да се установява при превеждане на пенсията по разплащателен влог- лицето там лично се е разпоредило.
4. Несъвместимост за едновременно получаване на някои видове пенсии:
а. лична пенсия за осиг. стаж и възраст с наследствените пенсия за осиг. стаж и възраст;
б. лична или наследствените пенсия за осиг. стаж и възраст с лична или наследствените пенсия за инвалидност пор. общо заболяване;
в. лична пенсия за инвалидност пор. общо заболяване с наследствените пенсии за инвалидност пор.общо заболяване;
г. социална пенсия за старост, персонална пенсия и пенсия за особени заслуги с друг вид пенсия.
Денят, от който се извършва спирането е различен според основанието за спиране:
1. при спиране по искане на пенсионера - от датата на заявлението или от друга дата, ако такава е посочена;
2. при неявяване за преосвидетелстване - от датата, до която е отпусната пенсията за инвалидност, но само при случаите, когато инвалидност е за определен срок;
3. при неполучаване на пенс. повече от 6 мес. - от първо число на мес., за който не е получена пенсията;
4. при несъвместимост на получаваните пенсии - от датата на отпускане на новата, несъвместима за получаване, пенсия.
Спряната пенсия се възобновява, а прекратената пенс. се възстановява от деня на отпадане на основанието за спирането или прекратяването й. За целта е необходимо да бъде подадено заявление за възобновяване или възстановяване в 3 год. срок от датата на отпадане на основанието.
Прекратяване на пенсията: трайно и окончателно преустановяване в бъдеще на действието на правото на лицето да ползва съотв. пенсия. Прекратяването е уредено в Чл.96 и Чл.99 КЗОО и е допустимо само при изрично и изчерпателно изброени основания:
I. Общи основания за прекратяване на всички видове пенсии:
1. Смърт на пенсионера. Но когато починалият пенсионер има преживял с-г, деца, родители, които не получават пенсия, неговата лична пенсия преминава в наследствените за тези лица
2. Когато пенсионерът си е послужил с неистински или неверни документи, за да получи пенсията си. За целта е необходимо да бъде установено документното престъпление с влязла в сила присъда.
3. Отпадане на основанието за получаване на пенсията: напр. при възстановяване на работоспособността и отпадане на инвалидността като основание за получаване на пенс.
II. Специфични основания:
Прекратяване на пенс. за инвалидност:
Основанието е влязла в сила осъдителна присъда, която установява, че инвалидността, за която е отпусната пенс. е причинена от лицето умишлено или е в резултат на извършено от него умишлено престъпление Възможните хипотези са две:
а. умишлено причинена от лицето инвалидност с цел получаване на пенсия за инвалидност
б. инвалидност в резултат на извършено умишлено престъпление

Прекратяване на наследствените пенсии:
а. Навършване на възраст на детето на починалия, до която то може да получава наследствените пенс. от починалия родител: до навършване на 18г. възраст, а ако детето учи – за срока на обучението, както и за времето през което изпълнява наборна служба, но не по-късно от навършване на 26год. възраст.
б. детето, макар и ненавършило 18год. възраст е било осиновено
в. когато преживелият с-г встъпи в нов брак
г. когато се установи с влязла в сила присъда, че смъртта на наследодателя е причинена умишлено от наследника


СПОРОВЕ
Основните правила относно споровете по пенсионното ос-не се съдържат в Чл.117-120 КЗОО. Субсидиарно се прилагат и правилата на ЗАП и ЗВАС.
Едната страна по спора е заинтересованото лице, което има личен интерес от определено обстоятелство. Интересът се отнася до признаване или се отказване на право или до засягане на законни интереси на съотв. лице. В случая това е лицето, което претендира право на пенс. от определен вид и размер. Спрямо това лице може да има отказ, неправилно определяне или изменяне на пенс. Заинтересованото лице може да бъде лице, което претендира право на пенс. или това, което е упражнило това право.
Другата страна е длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенс. ос-не в РУСО.
Предмет на споровете са правото на пенс. и размерът на пенс. Свързани с правото на пенс. са и споровете относно спирането и прекратяването на пенс. При тях се засяга самото право на пенс. или упражняването му през определен период от време. Може да възникне спор и относно размера на пенс. Това са хипотези, когато не се оспорва наличието на право на пенс.
Разпоредбите на Чл.117 КЗОО установяват административен ред за разглеждане на споровете. Органът, компетентен да разгледа спора е директора на РУСО. Той действа въз основа на сезиране с писм. жалба на заинтересованото лице. Разпорежданията за отказ или за неправилно определяне на пенсиите могат да се обжалват пред директора на РУСО. Той се произнася с мотивирано решение в 1мес. срок. Ако той не се произнесе се прилага общото правило за мълчалив отказ за решаване на спора и той може да бъде отнесен за разглеждане от съда. С решението той може да отмени разпорежданията и да реши жалбите по същество. Решението следва да бъде съобщено на страните в 7дневен срок – в кал. дни.
Разпорежданията влизат в сила в необжалваемата им част и подлежат на изпълнение.
Решението на ръководителя на РУСО може да се обжалва в 14-дневен срок от получаването му пред Окр. съд. Легитимирани да обжалват са ос-ното лице или ос-ля.
Жалбата се подава чрез ръководителя на РУСО. Към нея се прибавят препис за насрещната страна и доказателства, ако има такива. В 7-дневен срок ръководителят е длъжен да я изпрати заедно с преписката в съда.Делото се счита образувано от момента на подаване на жалбата до ръководителя на РУСО.
Съдът разглежда делата по реда на ЗАП. Решенията на Окр. съд подлежат на касационно обжалване по реда на ЗВАС.

КОНТРОЛ ЗА СПАЗВАНЕ НА ОСИГУРИТЕЛНОТО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО
Правната уредба на контрола за спазване на осиг. законодателство не е единна и обща за цялото осиг. право, а е диференцирана според неговата многопластова структура.
Контролът е властническа дейност, осъществявана от органи на изпълнителната власт, която проверява процеса на прилагането на осиг. законодателство. Когато в резултат на тази дейност се установи несъответствие между дължимото според закона и фактическото в рамките на контрола се предприемат мерки за поправяне на несъответствието, в противен случай той се изчерпва с извършването на проверката.
Обект на контрола е действащото осиг. законодателство.
Контролът за спазване на осиг. законодателство се дели на:
а.) контрол за спазване на задължителното обществ. ос-не и на допълнителното доброволно пенсионно ос-не.
б.) контрол за спазване на ос-нето за безработица
Според вида на контрола той бива:
а.) административен
б.) финансов
Административният контрол се упражнява от НОИ чрез две групи негови органи: 1. ръководните органи
2. специализирани органи
Ръководните органи, които упражняват контролни функции са: неговият управител, подуправител и ръководителите на РУСО.
Контролните им правомощия се изразяват в издаваните задължителни предписания, с които спират изпълнението на разпореждания и заповеди, противоречащи на нормативната уредба. Ако тези разпореждания са на длъжн. лица от системата на НОИ, спирането на изпълнението има характер на вътрешноведомствен контрол. Актът не се отменя, а се спира временно неговото действие и прилагане. Той се изменя или отменя от органа, който го е издал. Ако спреният акт е на осигурител, който е вън от системата на НОИ, спирането има характер на принудителна административна мярка.
Специализираните контролни органи на НОИ са част от службите на НОИ – те са административни органи с контролни функции.
Контролните органи имат следните права:
1.) Право на свободен достъп до контролните обекти – без предварително съгласие или разрешение на раб-лите
2.) Извършване на контролни и насрещни проверки
3.) Право да изискват от ос-лите информация относно обществ. ос-не – за броя на заетите ос-ни лица, изплащаните тр. възнаграждения и обезщетения, номера на банковите им сметки в стр. и др. Ос-лите са длъжни да предоставят тази информация
Контролните органи имат и задължения:
1.) Да пазят в тайна факти и данни, които са им станали известни при изпълнение на служебни задължения
2.) Докато изпълняват служебните си задължения, да не се занимават с друга допълнителна и странична за тях дейност, свързана с изпълнението на възложените им служебни задължения.
Контролните органи на НОИ могат да налагат принудителни административни мерки за отстраняване на констатирани пропуски, недостатъци и нарушения на разпоредбите ДОО и за събиране на осиг. вноски. Те се отправят до ос-лите и самоосигуряващите се лица. Те се издават в писмена форма. Характерът им на задължителни предписания е изрично предвиден в закона. Принудителните административни мерки са властнически нареждания на контролните органи. Актовете, с които те се налагат са индивидуални административни актове.
Финансовият контрол за прилагането на осиг. законодателство се осъществява от специализирани финансовоконтролни органи на НОИ. Той се осъществява чрез фин. ревизии и съставяни ревизионни актове за начет. Този контрол е уреден в Чл.110 КЗОО.

ДОПЪЛНИТЕЛНО ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ПЕНСИОННО ОСИГУРЯВАНЕ: ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ. ПЕНСИОННО ОСИГУРИТЕЛНИ ДРУЖЕСТВА
Допълн. задължително пенсионно ос-не (ДЗПОс-не) е нова форма на ос-не, която се въвежда с дял II на КЗОО. Чл.123 КЗОО гласи: Допълн.’ задълж. пенс. ос-не е д-ст по набиране на задължителни пенсионноосигурителни вноски, управление на средствата във фондове за допълн. задължително пенсионно ос-не и изплащане на допълнителна задължителна пенсия и на пенсия за ранно пенсиониране при настъпване на осигурителните случаи.
Тази д-ст се характеризира с 3 осн. признака:
а.) набиране на осиг. средства за осъществяване на допълнително задълж. пенсионно ос-не.
б.) управление на набраните средства
в.) изплащане на два вида допълн. пенсии: допълнителни задължителни пенсии и професионални пенсии за ранно пенсиониране
Целта на ДЗПОс-не е нормативно определена в Чл.122: обезпечаване на доход чрез предоставяне на допълнителна пенсия и осигуряване на възможност за ранно пенсиониране за работещите при условията на първа и втора категория труд. Но понятието доход е употребено неправилно, т.к. осиг. плащания не са доход, а заместват липсващия доход чрез предоставените средства за съществуване.
Принципите на ДЗПОс-не са :
а.) осъществяване на дейността по ДЗПОс-не по капиталопокривната с-ма
б.) задължителност на участието: осигурените лица и ос-лите;
в.) самостоятелност на пенсиооноосигурителните дружества и универсалните и професионалните фодове;
г.) разрешителен режим и държавно регулиране;
д.) отчетност и разкриване на информация;
е.) лоялна конкуренция м-у пенсионноосиг. дружества;
ж.) представляване на интересите на осигурените лица;
з.) прозрачност, разделност и изключителност на дейността
Пенсионноосиг. дружества са едно от двете осн. образувания, наред с пенсионните фондове, чрез които се осъществява ДЗПОс-не. Пенс. осиг. дружества са АД. Дейността, която извършват се изразява единствено и само в участие в осъществяването на ДЗПОс-не. Те не могат да участват в граждански дружества, консорциуми, в търг. дружества като ограничено отговорни съдружници.
Пенсионноосиг. дружества могат да се учредяват само с разрешение от ДАОН при МС и се регистрират по реда на ТЗ след даването на пенсионна’ лицензия.
Търговското име на пенсионноосигурително дружество освен наименованието АД, трябва да съдържа и в комбинация думите “ пенсия” и “ос-не”.
Капиталът на пенсионноосигурителното дружество е определен в мин. размер от 3млн лв., който трябва да бъде в пари, а не и в апорт. Капиталът трябва да бъде внесен изцяло към момента на подаване на заявлението за получаване на лицензия от ДАОН, т.е. още преди съдебната регистрация.
Пенсиооноосигурителни друж. се създават за да учредяват и управляват пенсионноосигурителни фондове за ДЗПОс-не. Пенсионноосиг. дружества могат да учредяват само предвидените в КЗОО пенсионни фондове: универсални и професионални. Едно пенсионноосигурително дружество може да учредява и да управлява само един универсален и един профес. пенсионен фонд.
Пенсионноосиг. дружества могат да издават само поименни безналични акции с право на един глас, а не и акции на приносител, привилегировани акции и др. Изрично е забранено издаването на облигации.
Пенсионноосиг. дружества носят имуществена отговорност пред осигурените лица в пенсионните фондове.На обезщетение подлежат само претърпените загуби, а не и пропуснатите ползи.
Настъпилите вреди да са причинени от недобросъвестно изпълнение задълженията на осиг. дружества: вследствие на неправилно, неточно, неефективно управление на пенсионните фондове.
Тази отговорност се изразява във възстановяване на активите на осигурителното дружество на претърпените загуби от осиг. лица. По своята пр. природа тази отговорност е гражданска договорна отговорност. Но чл.134 КЗОО установява редица отклонения от общия режим: обезщетяване само на претърпените загуби, изискване за причиняване на вредите само от определени д-я на органите на пенсионноосигурителното дружество и др.
Пенс. фонд по смисъла на ДЗПОс-не е ново понятие, което не бива да се смесва с фонд ‘Пенсии’ по ДОО.
Пенсионните фондове са отделни ЮЛ от пенсионноосиг. дружества. Това качество е изрично признато от закона. Неговото имущество са вноските на и за осигурените лица, както и доходът от инвестирането им. Персоналният състав на фонда като ЮЛ са осиг. лица, но това не прави фонда корпоративно устроено ЮЛ. Пенсионните фондове се създават, управляват от пенсиооноосиг. акционерни дружества, а не от участващите в тях осигурени лица.
Според кръга на лицата, които се ос-ват в тях и осиг. права, които предоставят на осигурените лица, пенсионните фондове се делят на два вида: универсални и професионални.
Универсални са пенс. фондове, в които се ос-ват задължително за пенсия всички ос-ни лица за всички ОСР-е по Чл.4,ал.1 КЗОО, родени след 31.дек.1959г.
Професионални са пенс. фондове, в които се ос-ват само лица, работещи при условията на I и II категория труд, независимо от възрастта им.
И двата пенс. фонда могат да се учредяват, управляват и представляват само от лицензирани пенсионноосиг. дружества. Преди всичко учредяването им започва с решение на органите за управление на съотв. лицензирано пенсионноосиг. дружество.
След приемането на решение за учредяване следват поредица от правни действия за неговото вписване в търг. регистър при Окр. съд по седалището на дружеството. Преди да бъде вписан пенс. фонд трябва да получи разрешение от ДАОН за вписване. По пр. си природа това е индивидуалният адм. акт, който се издава по писм. искане на дружеството след представяне на изчерпателно изброени в Чл.145 КЗОО документи. При даването на разрешение ДАОН действа в условията на обвързваща компетентност. ДАОН се произнася в едномесечен срок от представянето на документите с писмено съгласие или отказ, който може да бъде обжалван пред ВАС.
Чл.150 КЗОО определя документите, които следва да бъдат представени при искането за вписване. Съдът се произнася с решение за вписване, което има конститутивно действие. От момента на вписването му в регистъра пенс. фонд става правен субект.
Наименованието на пенсионните фондове трябва задължително да съдържа в комбинация думите "пенсионен", "професионален" или "универсален" и "фонд" или техни производни, както и указание за неговия вид.
Пр. уредба установява и минимален брой участници в пенс. фондове. За универсалните фондове този бр. е 30 000 души, а за профес. е 15 000 души. Минималният брой участници не важи за първите две год. от вписването на фонда в съда. Законът не установява ограничения в макс. брой на участниците в универсален и профес. фонд.
При пенс. фондове се създават попечителски съвети. Те се състоят от по равен брой представители на представителните синдикални и работодателски организации по Чл.3 КТ и един представител на пенсионноосиг. дружество, което е създало и управлява фонда. Съставът не може да надвишава 9 души. Попечителски съвет се създава в 3мес. срок от вписването на фонда в регистъра Той избира от своя състав председател и зам. председател, който участва със съвещателен глас в заседанията на управителния орган.
Основните функции на попечителския съвет се състоят в представителство на интересите на осиг. лица. В изпълнение на своите функции попечителския съвет има определени права: да получава годишния счетоводен отчет на фонда, да подготвя и прави предложения по него, да прави предложения за подобряване на организацията и дейността на фонда и др. А осн. задължения се състоят в оказване на съдействие за уреждане на спорове между осиг. лица и пенсионноосиг. дружество, разглеждане на постъпили жалби от осиг. лица и др.
Попечителският съвет отправя своите решения и предложения до управителните органи на пенсионноосиг. дружества, които имат препоръчителен х-р.
Кръгът на задълж. осигурените лица за допълн. пенсия е по-тесен в сравнение с кръга ос-ни лица по основното обществ. ос-не. На ДЗПОс-не подлежат лицата родени след 31.дек.1959г., които са ос-ни при условията и по реда на дял I КЗОО – това се отнася до лицата, ос-ни в универсален пенс. фонд: лицата, посочени в Чл.4 , ал.1 и 3 КЗОО.
Кръгът на лицата, ос-ни в професионален фонд се определя по други признаци: да работят при условията на I и II категория труд: такива са лицата, които работят по ТПО-я и останалите категории лица по Чл.4, ал.1 КЗОО, стига да работят при условията на I и II категория труд, напр. лицата по Чл.4, ал.т.3, 5 и 6 КЗОО. За тази категория лица ос-нето им в профес. фонд е второ ДЗПОс-не наред с ДЗПОс-не в универсалните пенс. фондове. Но това се отнася само до лицата, които са родни след 31дек.1959г., които работят при условията на I и II втора категория труд.
Допълн. задължително пенс. ос-не на посочените категории лица е индивидуално. Индивидуализацията се осъществява по два индивидуализиращи белега: индивидуален номер и лична осигурителна партида. Ако осигуряваното лице участва в двата вида пенсионни фонда, във всеки от тях има отделен индивидуалният номер и отделна индивидуална партида.
Инд. партида включва вноските за ДЗПОс-не в съответния пенс. фонд. Към внесените осиг. вноски се прибавя и доходът, реализиран от инвестирането на средствата от пенс. фондове за ДЗПОс-не. Натрупаните средства се капитализират поотделно за всяка партида на лицето. Не се допуска разпределение и прехвърляне на средства от индивидуалната партида на едно лице в индивидуалната партида на др. лице в същия или др. пенс. фонд, управляван от същото дружество.
Включването на лицето в пенс. фонд става по избор на осиг. лице на пенсионния фонд, в който ще се осигурява. Осигурените лица могат да се осигуряват само в един универсален и/или един профес. фонд.
Изборът на пенс. фонд се извършва чрез ‘заявление’ до пенсионноосигурителното дружество, подадено до 3 мес. от възникване на задължението за осигуряване. Универсалните пенс. фондове започват своето д-е от 1.01.2002г., а профес. фондове от 31.12.2000г.
Допустима е и промяна на фонда, който лицето е избрало, но най-малко след едногодишно участие – с едностранна писм. волеизявление.
Лицата, които не са избрали по свое желание пенс. фонд се разпределят служебно между регистрираните пенс. фондове по начин и ред определени от НОИ и от ДАОН.
След включването в пенс. фонд се сключва договор м-у него и пенсионноосиг. дружество.
ОСРискове по ДЗПОс-не са старост и смърт. Смъртта като ОСРиск по ДЗПОс-не има същото съдържание както и в ДОО по дял I КЗОО. В ДЗПОс-не старостта има същата възрастова граница. Различия съществуват при осигуряването в профес. фонд: този ОСР настъпва след като лицето е работило определен брой години при условията на I и II категория труд., от една страна и преди определен брой години до навършването на възрастта за придобиване на пенс. за осиг. стаж и възраст по чл.68 КЗОО от др. страна.
Осиг. вноски и в ДЗПОс-не са месечни парични плащания. Техният размер не е фиксиран и се определя ежегодно в ЗБДОО. Осигурителните вноски за универсални пенс. фондове се разпределят в съотношението по Чл.6, ал.3,т.1 КЗОО. А осиг. вноски за профес. пенс. фондове са изцяло за осигурителите. Осиг. вноски се събират от НОИ едновременно с осиг. вноски по ДОО. Отношенията м-у НОИ и пенсионноосиг. дружества се уреждат с договор. НОИ превежда събраните осиг. вноски в 10 дневен срок от получаването им.
Правата на осиг. лица са пенсионни права и други права, свързани с участието на осигурените лица в допълн. задълж. пенс. осигуряване.
Пенсионните права са право на допълн. пенсия на осиг. лица и право на наследниците при смърт на осиг. лица.
Осигурените лица имат право на различни видове пенсии, в зависимост от вида на пенсионния фонд, в който се осигуряват. Осигурените лица в универсален пенс. фонд имат право на допълнителна пожизнена пенсия за осиг. стаж и възраст, а осиг. лица в профес. фонд – на допълн. пенс. за ранно пенсиониране.
Общото м-у тези два вида пенсии е:
а.) За възникването им е необходимо наличието на определен осиг. стаж и възраст на осиг. лица.
б.) Реализиране на ОСР старост.
в.) Общ е начинът, по който се определя размерът на тези пенсии: към натрупаната сума по индивидуалната партида се прибавя и пропорционално припадащата се част от доходите, реализирани от инвестирането на пар. средства на пенс. фонд, лихви от депозити в банки, печалба от стопанска дейност и т.н. От получената и капитализирана сума се приспадат таксите, удръжките в полза на пенсионноосиг. дружество. Получената нетна сума се разделя на очакваната средна остатъчна продължителност на живота в години според данни от биометрични таблици. Резултатът е средната полагаема се допълн. годишна пенсия на лицето. А нейният месечен размер е 1/12 от тази годишна сума.
г.) Отпускат се от пенсионноосиг. дружества
д.) Те са допълнителни, различни от личните пенсии.
Допълнителна пенсия от универсален пенсионен фонд:
Предпоставки:
a. Лицето да е осигурявано в универсален пенсионен фонд
b. Лицето да е придобило право на пенс. за осиг.стаж и възраст по ДОО.
Специфичното е, че се получава едновременно с личната пенсия по дял I КЗОО.
Допълнителна пенсия от профес. фонд: тя се нар. още професионална пенсия за ранно пенсиониране. Характерното за нея е, че се отпуска преди възникването на правото на пенсия за осиг. стаж и възраст.
Предпоставки:
1.) Лицето да е осигурявано в професионален фонд
2.) Лицето да е работило определена в закона продължителност при условията на I и II категория труд – не по-малко от 10год. I категория труд и не по-малко от 15год. за II категория труд.
3.) Лицето да е навършило определена възраст
Тази пенсия се получава до момента на придобиване на право на пенсия за осиг. стаж и възраст по дял I КЗОО.
Наследяване при ДЗПОс-не:
1. Може да се наследява натрупаната сума по индивидуалната партида на осиг. лице.
2. Кръгът на наследниците е определен в Чл.170КЗОО: преживелият съпруг, низходящите и възходящите на починалото осиг. лице.
Ако починалото лице е продължавало да работи и е натрупвало средства по индивидуалната партида на наследниците се изплаща еднократно или разсрочено натрупаната сума.
Ако починалото лице е пенсионер, който получава допълнителна пенсия, на наследниците се изплаща остатъкът от сумата в индивидуалната партида.
Когато починалият осигурен няма наследници, натрупаните средства се прехвърлят в пенсионния резерв на фонда.
Осигуреното лице има право да прехвърли натрупаните суми от един универсален или професионален фонд в друг фонд, управляван от друго дружество, но само веднъж през една календарна година.
Осиг. лице има право да иска, а пенсионноосиг. дружество е длъжно да му предостави безплатна информация за състоянието на неговата индивидуална партида, за правата му като осиг. лице и др.
Осигуреното лице има право да изтегли набраните суми.

ДОПЪЛНИТЕЛНОТО ДОБРОВОЛНО ПЕНСИОННО ОСИГУРЯВАНЕ
Допълнителното доброволно пенсионно осигуряване (ДДПОс-не) се осъществява чрез участие в доброволни пенсионни фондове, които се учредяват и управляват от лицензирани пенсионноосиг. дружества.
ДДПОс-не е дейност по набирането на доброволни пенсионноосигурителни вноски в доброволен пенсионен фонд, управлението на средствата в доброволния пенсионен фонд и изплащането на допълнителни пенсии при настъпване на осигурителните случаи, предвидени ЗДДПОс-не и определени в осигурителните договори.
ОСРискове , за които лицето се осигурява доброволно са старост, инвалидност и смърт.
Основните цели на ДДПОс-не са:
а.) Да осигурява допълнителни средства на осиг. лица за издръжка чрез допълн. пенсия.
б.) Да стимулира социалните инициативи на работодателите.
ДДПОс-не се осъществява при спазването на следните принципи:
1. доброволност на участието;
2. юридическа самостоятелност на пенсионноосигурителното дружество и на доброволния пенсионен фонд;
3. прозрачност, разделност и изключителност на дейността;
4. режим на разрешителност;
5. задължителна периодична отчетност и разкриване на информация;
6. лоялна конкуренция между пенсионноосигурителните дружества.
Пенсионноосиг.’ дружества се създават, за да учредят и управляват доброволни пенсионносиг.фондове. Пенсионноосиг. дружества играят ролята на осигурителен орган за осиг. лица и ос-лите в ДДПОс-не.
Пр. уредба на доброволните пенсионни фондове се съдържа в ЗДДПОс-не. Те се създават от пенсионноосиг. дружество, което е лицензирано за осъществяване на доброволно пенсионно ос-не. Казаното за учредяването на пенсионносиг. дружества по дял II на КЗОО важи и тук. Но тук пенсионните фондове са два вида: фонд с парични вноски и фонд с инвестиционни бонове.
За фондовете с парични средства няма минимален брой участници и ограничение във времето. Фондовете с инвестиционни бонове се създават за определен срок, който не може да бъде по-дълъг от 7 год., за учредяването им е необходимо най-малко 5 000 осигурени лица с парични средства и дружеството, което го учредява да създаде фонд със собствени средства.
Наименованието на фондовете трябва да съдържа в себе си задължително в комбинация наименованието на пенсионноосиг. дружество и указание за неговия вид: за доброволния пенсионен фонд с парични средства – ‘доброволен пенсионен фонд’; за добров. пенс. фонд с инвест. бонове- ‘доброволен пенс. фонд с инвестиционни бонове’.
Едно пенсионноосиг. дружество може да учредява един фонд с пар. ср-ва и един фонд с инвестиционни бонове.
Всяко ФЛ, навършило 18 години, може доброволно да се осигурява или да бъде ос-но в доброволен пенсионен фонд чрез пенсионноосиг. дружество. Не се поставят никакви изисквания за трудова заетост или минимални трудови доходи.
ДДПОс-не е персонално. Всеки осигурен в доброволен пенсионен фонд има инд. осиг. номер и инд. осиг. партида.
Отношенията между страните се уреждат чрез договор: м-у осиг. дружество и осиг. лице и/или работодателя или друг ос-л. Възможно е сключването на осиг. договор в полза на трето лице: раб-л в полза на р-ци; с-г в полза на с-гата, родител в полза на детето си и др.
Въпросите, които трябва да бъдат вкл. в осиг. договор са предвидени в Чл.72КЗОО : предмет и обхват на осигуровките; размер на осиг. вноски; условията, редът и начинът на изплащане на допълн. пенсия; условия за прекратяване на договора.
ДДПОс-не се осъществява на принципа на предварително определени в договора с пенсионноосиг.’ дружество осиг. вноски. Осиг. вноски са парични или инвестиционни бонове. Те са месечни, за друг период или еднократни за закупуване на пенсионни права.
Размерът на месечната осиг. вноска за осигурен не може да бъде по-малък от 10 на сто от мин. месечна работна заплата за страната за мес., за който се прави осиг. вноска.
Вноски могат да правят самите осиг. лица, техните р-ли и други осигурители в полза на осиг. лица. Внасянето на осиг. вноски от р-ля не задължава осиг. лице да прави вноски за своя сметка. Когато осиг. вноски се правят едновременно от осиг. лице и р-ля или само от осиг. лице, по негово желание р-лят удържа от труд. възнагр. за съответния месец осиг. вноска, която е за сметка на осиг. лице, и я превежда на пенсионноосиг. дружество.
Натрупаните средства на осигуреното лице се капитализират в индивидуална партида в доброволния пенсионен фонд.
При настъпване на някои от посочените в осиг. договор случаи осигуреният, неговите наследници или посочените в договора лица имат право на свободен избор между съответния вид пенсия: лична – за старост и за инвалидност, и наследствена – при смърт на ос-ното лице, на еднократно или разсрочено изплащане на набраните средства по индивидуалната му партида.
Пенсиите се определят на основата на натрупаната сума в индивидуалната партида от направените вноски и доходите от тяхното инвестиране, намалени с таксите и удръжките.
Личната пенсия за старост може да бъде пожизнена или срочна по избор на осиг. лице.
Личната пенсия за инвалидност може да бъде пожизнена или срочна в зависимост от решението на ТЕЛК или НЕЛК.
Правото на лична пенсия за старост възниква при навършване на възрастта, необходима за придобиване на право на пенсия за изслужено време и старост.
По желание на осиг. лице доброволният пенсионен фонд може да изплаща допълн. пенсия за старост до 5 год. преди навършване на пенсионната възраст.
Правото на лична пенсия за инвалидност възниква от датата на инвалидизирането, посочена в решението на ТЕЛК или НЕЛК.
Лицата, които имат право на наследствена пенсия, се определят в правилника на пенсионноосиг. дружество и задължително се посочват в осиг. договор.
Правата на осиг. лица в доброволния пенсионен фонд са лични.
Осиг. лице има право да прехвърли натрупаните суми по инд. партида или на част от тях от един доброволен пенсионен фонд в друг доброволен пенсионен фонд, учреден и управляван от друго пенсионноосиг. дружество, но не повече от веднъж в рамките на една календарна год.
Прехвърлянето на средствата, натрупани от вноски на раб-ля, от един фонд в друг се извършва по ред, установен в осиг. договор между пенсионноосиг. дружество и работодателя.
Осигуреното лице има право не повече от веднъж в рамките на 1 кал. год. да прехвърли натрупаните по индивидуалната партида средства от лични осиг. вноски или част от тях на съпруг или съпруга, на роднини по права линия от първа или втора степен, при условие че тяхното предназначение се запазва.
Осиг. лице има право да изтегли натрупаните по индивидуалната партида средства от лични осиг. вноски по всяко време.
Средствата, натрупани от вноски на раб-ля, могат да се изтеглят от осиг. лице само при настъпване на осигурителен случай.
Личните вноски за ДДПОс-не от ФЛ се приспадат от дохода им преди данъчното облагане по ред, начин и в размери, определени със Закона за облагане доходите на физическите лица.

ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ЗДРАВНО ОСИГУРЯВАНЕ
Основната пр. уредба на задълж. здравно ос-не (ЗЗОс-не) се съдържа в Закона за здравното ос-не, в КЗОО, в Закона за съсловните организации на лекарите и стоматолозите, в Зак. за народното здраве, в Зак. за лечебните заведения, в Зак. за бюджета на НЗОК за съответната календарна година, в Наредбата за достъпа на здравноосигурените лица до лечебните заведения за извънболнична помощ, в Нар. N 28/1999г. за определяне на мин. пакет медицинска помощ по Чл.45, ал.1 от Зак. за здравното ос-не.
Правото на здр. ос-не на гражданите е едно от основните им право, закрепено в К ’91г. П' на гражданите, гарантиращо им достъпна медиц. помощ е предвидено в Чл.52 (1) К. Първоначалната редакция на Чл.4 ЗЗОс-не е съобразена с изискванията на Чл.52 (1)К, именно : Задължителното здравно осигуряване гарантира на ос.' лица достъпна медиц. помощ и избор на изпълнител на такава помощ, сключил договор с РЗОК. Със измененията на ЗЗОс-не разпоредбата е изменена и има следното съдържание: Задължителното здравно осигуряване гарантира свободен достъп на ос.' лица до медиц. помощ чрез определен по вид, обхват и обем пакет от здравни дейности, както и свободен избор на изпълнител, сключил договор с РЗОК. По такъв начин ЗЗОс-не не гарантира вече достъпна медиц. помощ на ос.'лица Налице е игнориране на волята на констит. законодател. Достъпната медиц. помощ се изразява във възможността на ос.' лица да ползват необх. им медиц. помощ. Свободният достъп зависи от материалното положение на лицата. Липсата на парични ср-ва не може да гарантира своб. достъп до медиц. помощ.
Предназначението на задълж. здр. ос-не се изразява в следните насоки:
1. да съдейства за предотвратяване настъпването на ОСР-о.заболяване- профилактична функция
2. да отстрани или облекчи последиците настъпили в резултат на осъществени ОСР-е : общо заболяване; т злополука и проф. болест
3. да съдейства за нормалното протичане на бременността, раждането и отглеждането на децата
Дейността по ЗЗОс-не се осъществява от НЗОК. Тя е ЮЛ със седалище – София. Единствен предмет на дейност на НЗОК е ЗЗОс-не. НЗОК няма право да извършва дейности по доброволното здр. ос-не. НЗОК се състои от Централно управление, районни ЗОК (РЗОК) и техните поделения по общини със седалища съгл. списък, утвърден от МС.
Органи на НЗОК са:
1. Събрание на представителите
2. Управителен съвет
3. Контролен съвет
4. Директор
Събранието на представителите е висш орган на управление на НЗОК. То има тристранен състав и се състои от 37 представители на осигурените, работодателите, общините и държавата. Всяка от тези групи е отделна квота, представлява определени интереси и се формира по специфичен за нея начин.
В квотата на ос-ните се включват 6 представители на представителните организации на раб-ците и сл-лите и 1 представител на предст.' организации за защита правата на пациентите, които се избират от самите тях. Предст.' организации за защита правата на пациентите са юридически лица с нестопанска цел, регистрирани по реда на ЗЮЛНЦ (с цел общественополезна десйност), които отговарят на изискванията на чл. 7а, ал. 1ЗЗОс-не:
1. да имат за цел защита на правата и интересите на всички пациенти без оглед на конкретни заболявания, диагнози и страдания;
2. да са национално представени, като имат създадени областни структури на територията на цялата страна.

Представителите на раб-лите в събранието са 6 и се избират от предст.' организации на работодателите.
Представителите на общините са 6 и се избират от Националното сдружение на общините в Република България.
Представителите на държавата са 18 и се определят от МС, като 1 от тях задължително е изпълн. директор на Нац.агенция за приходите.
Мандатът на Събранието е 3 год. То приема, допълва и изменя правилника за организацията и дейността на НЗОК и го обнародва в ДВ; избира и освобождава чл. на управителния и контролния съвет, определя тяхното възнаграждение и приема правилниците за работата им; одобрява проекти за годишния бюджет на НЗОК преди внасянето му в МС и др.
Събранието действа сесийно и се свиква най-малко веднъж годишно. Събранието избира председател и секретар, които изготвят списък на присъстващите и подписват протоколите от заседанието му.
Управителният съвет се състои от 9 чл., избирани за срок от 3 год. За чл. могат да бъдат избирани както членове на Събранието, така и извън него. Те избират помежду си председател на УС. УС провежда редовни заседания най-малко веднъж месечно. В заседанията на управителния съвет участва и директорът на НЗОК.
Правомощията на УС са съобразени със спецификата на дейността му:
а. правомощия от оперативен характер: определя представители, които заедно с директора на НЗОК участват в преговорите за изработване и изм. на Националния рамков договор (НРД);
б. правомощия от правотворчески характер: изготвя и предлага на Събранието на представителите изменения и допълнения на правилника за устройството и д-стта на НЗОК и ги обнародва в ДВ; приема, изменя и допълва правилника за устройството и д-стта на РЗОК по предложение на дир. на НЗОК.
УС работи в съответствие със зак., Правилника за устройството и дейността на НЗОК и Правилника за д-стта на УС. Членовете на УС отговарят солидарно за виновно причинени вреди на НЗОК.
Контролният съвет се състои от 5 чл., избирани за срок от 3 год. Той упражнява контрол върху дейността на НЗОК, на нейния директор, на дейността на РЗОК и техните директори, както и в-у дейността на Управителния съвет. КС заседава най-малко веднъж на 3 мес. и се свиква от председателя му или по искане на 2 от чл. му.
Директор на НЗОК може бъде лице, което отговаря на изискванията на Чл.19ЗЗОс-не: 1. да има завършено висше образование с образователно-квалификационна степен "магистър";
2. да притежава магистърска степен, специалност или квалификация по здравен мениджмънт;
3. да има минимум 3 год. профес. опит в областта на управлението в здравеопазването, банковото, застрах. или ос. дело.
Той организира и ръководи текущата дейност на НЗОК, организира изпълнението на решенията на СП и на УС, представлява НЗОК в рамките на правомощията, които му предоставя правилникът за организацията и дейността на НЗОК и УС.
НЗОК има най-малко 3 зам.-директори, които подпомагат директора съответно във финансовата, медиц. дейност и д-стта по информационни технологии.
Зам.-директор на НЗОК може да бъде лице, което отговаря на изисквания на Чл.19а ЗЗОс-не:
1. да има завършено висше образов. със степен "магистър";
2. има минимум 3 год. стаж по специалността
ЗЗОс-не се осъществява с финансови средства, предвидени в бюджета на НЗОК. Приходите се набират от осиг. вноски на осиг. лица и техните ос-ли, от лихви и приходи от имуществото на НЗОК и др. Със зак. за Б НЗОК се определя размера на здравноосиг. вноски за всяка кал. год. Този закон е отделен от Зак. за държ. бюджет. УС на НЗОК внася чрез министъра на здравеопазването в МС проект на закон за бюджета на НЗОК. Проектът на закон за год. бюджет на НЗОК се разглежда от НС едновременно с проектите на закони за държ. бюджет и за бюджета на ДОО.
Със ЗБНЗОК задължително се определят и размерът на задълж. здравноосигурителна вноска (за 2003г.- 6%), приходите и разходите по бюджетна класификация, както и диференцираните разходи по здравноосиг.плащания за:
1. първична извънболнична мед. помощ;
2. специализирана извънболнична мед. помощ;
3. стоматологична помощ;
4. медико-диагностични дейности;
5. лекарства за домашно лечение и мед.изделия;
6. болнична мед.помощ;
7. други плащания, предвидени в НРД
Националната здравноосигурителна каса задължително образува резерв: 10% от събраните осиг. вноски. Предназначението на средствата от резерва е заплащане на разходи в случай на значителни отклонения от равномерното разходване на ср-вата или на териториален дисбаланс в потреблението на мед.а помощ.
За работещите по ТПО-е осиг. вноски се разпределят в съотношението за осиг. вноски по ДОО и се изчисляват в-у облагаемия доход по ЗОДФЛ. Осиг. вноски за държавните сл. се изплащат изцяло за сметка на държавния бюджет. Самоосигуряващите се лица плащат вноските изцяло за своя сметка.
Здравните осиг. вноски се събират от НОИ и се превеждат в сметка на НЗОК.
Някои категории лица не плащат здр. осиг. вноски сами, а се внасят от др. лица. Такива са: лицата до 18-год.възраст и след навършване на тази възраст, ако учат редовно - до завършване на средно образов.; студентите - редовно обучение във висши училища до навършване на 26-год. възраст, и докторантите на редовно обучение по държ. поръчка; военнослужещите на наборна служба; социално слабите; задържаните под стража или лишените от свобода; лицата в производство за предоставяне на статут на бежанец или право на убежище; ветераните от войните и военноинвалидите; инвалидите, пострадали при или по повод на отбраната на страната, по време на наборна военна служба, при природни бедствия и аварии; пострадалите при изпълнение на служебния си дълг служители на МВР и държ. сл-ли; родителите, които полагат грижи за инвалиди със загубена работоспособност над 90 %, които постоянно се нуждаят от чужда помощ.
Осигурени са лицата, които имат П да ползват здравни услуги по ЗЗОс-не.
Ос-нето се извършва в НЗОК.
Кръгът на здравноосигурените лица е много по-широк от ос-ните по ДОО. Тези лица са изчерпателно изброени в Чл.33 ЗЗО:
а.) всички български граждани, които не са граждани и на друга държава;
б.) бълг. граждани, които имат освен бълг. и друго гражданство и живеят постоянно на територията на РБ.
в.) чужди граждани или лица, на които е разрешено дългосрочно (продължително или постоянно) да пребивават в РБ
г.) бежанците и лицата, на които е предоставено П на убежище
Задължението за здр. ос-не възниква в различен момент:
а.) за всички бълг. граждани, родени до 23.06.1998г. (влизането на зак. в сила) – от тази дата, а за родените след тази дата – от датата на раждането им
б.) за чужденците – от получаването на разрешението за дългосрочно пребиваване, а за бежанците – от откриване на производство за предоставяне на статут на бежанец или на политическо убежище.
В кръга на здр.ос-ните лица се вкл. и неосигурените членове на техните сем-ва, за които ос-ните лица заплащат допълнителни осиг. вноски.
Осигурители са:
1. Работодателите за раб-ците и сл., които работят по ТПО-я.
2. Държавата по отношение на държавните сл-ли, пенсионерите, военослужещите и др.
3. Общината- за регистрираните социално слаби граждани
4. ФЛ, които заплащат вноски за неосигурените членове на техните сем-ва
5. Самоосигуряващи се ФЛ
БЛС и ССБ са съсловни (професионални) сдружения на лекарите и стоматолозите в РБ. Те са уредени в ЗСОЛС.
В Чл.5 ЗСОЛС са определени осн. им функции: да представляват своите членове и да защитават професионалните им интереси, вкл. и при сключването на НРД, да изготвят Кодекса за професионална етика на лекарите, съотв. стоматолозите, да приемат съвместно с НЗОК правила за медицинска практика и др.
ЗСОЛС въвежда задължително членуване на лекарите в БЛС и на стоматолозите в ССБ.
Изпълнителите на медиц. помощ са субекти на здравното ос-не, които оказват медиц. помощ. Те биват 2 вида:
1.) изпълнители на доболнична помощ – ФЛ- медицински специалисти с висше медицинско образование, които работят на извънболнична практика. Те са скл. договор с болница, намираща се в същото насел. място, или нямат скл. такъв договор.Те са регистрирани за осъществяване на частна медицинска д-ст.
2.) изпълнители на болнична медицинска помощ:
а.) лечебни заведения по ЗЛЗ- организации, в които лица с висше медиц. образов. –лекари и стоматолози самостоятелно или с помощта на др. медиц. и немедиц. специалисти оказват медиц. помощ. Дейностите, които извършват са изчерпателно изброени в Чл.2 ЗЛЗ. Тези заведения са публични и частни. Леч. завед. по ЗЛЗ се създават и преобразуват от МС по предложение на мин. на здравеопазването.
б.) здравни заведения по ЗНЗ – публични или частни лечебни завед., които са създадени по ЗНЗ и продължават да осъществяват д-ст.
Със ЗЗО се въвеждат договори за осъществяване му.
ЗЗОс-не се осъществява чрез два вида договори: НРД и договори м-у НЗОК и изпълнителите на медицинска помощ.
НРД се сключва м-у НЗОК и съсловните организации на лекарите и стоматолозите. Те са страните по договора, като всеки от тях поема П и З спрямо НЗОК и е нейна насрещна стр. Но помежду си те не са насрещни стр.
Проектът за дог. се подготвя от 10 представители на НЗОК и общо 10 представители на БЛС (7) и ССБ (3). Договорът се сключва в писм. форма. НРД се смята за скл., ако са го подписали най-малко 8 представители НЗОК и 8 на съсловните организации. Дог.’ се приподписва от мин. на здравеопазването.
НРД се обнародва в ДВ и има д-е 1 кал.год. (10.01.до 31.12.).
Съдържанието на НРД се определя в Чл.55, ал.2 ЗЗО. В дог. трябва да бъдат вкл. следните въпроси:
Относно медиц. помощ – определяне на изпълнителите на медиц. помощ, нейните видове, условията и реда за нейното оказване, обема й, цените, методика на заплащане, лекарствените средства, които НЗОК заплаща.
Относно документацията и информационното обслужване.
Относно контрола за изпълнение на НРД и договорите м-у РЗОК с изпълнителите на медиц. помощ и санкциите при неизпълнение.
По пр. си природа НРД има договорен х-р и е нормативно съглашение. Той е рамков дог., защото съдържа само общите условия за предоставяне на медиц. помощ, нейния обхват, реда за предоставянето и т.н.
Втората група договори се сключва между РЗОК и изпълнителите на медиц. помощ. Те скл. в 28-те области на страната, в които се намират седалищата на РЗОК. Тези договори биват 2 вида:
а.) дог. с изпълнителите на медиц. помощ – с тях се конкретизират изискванията на Чл.55, ал.2 ЗЗО.
б.) директорът на РЗОК може да скл. отделни договори и с отделни лекари и стоматолози за оказване на извънболнична помощ при условие, че няма достатъчно лекари на извънболнична практика.
По своята пр. природа те са граждански договори, а престацията, която се дължи не е на насрещната страна, а на здравноосиг. лица.
Споровете м-у страните по договорите се решават по арбитражен ред и по съдебен ред.
Здравноосигурителни правоотношения:
1. Правоотношения м-у НЗОК и съсловните организации на лекарите и стоматолозите
2. Правоотношения м-у НЗОК и ос-ните лица
2. Правоотношения м-у РЗОК и изпълнителите на медиц. помощ
3. Правоотношения м-у изпълнителите на медиц. помощ и ос-ните лица
Правоотношения м-у НЗОК и съсловните организации на лекарите и стоматолозите:
Предмет на това ПО е установяването на общите условия и ред, по който се осъществява ЗЗОс-не. То е двустранно ПО-е.
Основните задължения на НЗОК са:
а.) да заплаща договорената с НРД медиц. помощ на изпълнителите
б.) да провежда лекарствена политика, която осигурява еднакъв и постоянен достъп до необходимите лекарства в съответствие с реалните нужди на лечението и приетия бюджет на НЗОК
в.) да предоставя актуална информация за видовете и обема на договорените медиц. и стоматологични услуги и за изпълнението на договорите за извънболнична помощ
г.) да скл. договори с изпълнителите на медиц. помощ и др.
Основните задължения на БЛС и ССБ:
а.) да отстояват интересите на лекарите и стоматолозите при скл. на НРД
б.) да помагат на своите членове при изпълнение на медиц. помощ
в.) да предоставят на своите чл. информация по изпълнението на НРД
Правоотношения м-у НЗОК и ос-ните лица:
З на НЗОК по това ПО-е са :
а.) да осигурява отделните видове медиц. помощ по Чл.45 ЗЗО на здравноосиг. лица: за предпазване на от заболявания, за ранно откриване на заболяванията, извънболн. помощ, лекарствени средства и консумативи за домашно лечение, медиц. помощ при бременност и раждане и др.
б.) да предоставя на осиг. лица информация за здр. ос-не.
Здравноосиг. лица имат както П, така и З.
П’ им са предвидени в Чл.35 ЗЗО:
1. да получават медиц. помощ в обхват по чл. 45, в НРД и в договорите между РЗОК и изпълнителите на медиц. помощ;
2. да избират един изпълнител на медиц. помощ, сключил договор с РЗОК;
3. на спешна помощ там, където попаднат;
4. да получават информация от РЗОК за договорите, сключени от нея с изпълнителите на медиц. помощ;
5. да участват в управлението на НЗОК чрез свои представители;
6. да подават жалби пред директора на съответната РЗОК при нарушения на закона и на договорите.
А тяхното осн. задължение към НЗОК е да заплащат дължимите здравноосиг. вноски.
Правоотношения м-у РЗОК и изпълнителите на медиц. помощ:
Тези ПО-я се основават на НРД и на договорите, скл. с изпълнителите на медиц. помощ.
Задълженията на НЗОК се изпълняват от съотв. РЗОК, чийто директор е подписал договора с изпълнителите на медиц. помощ. Тези задължения са:
а.) да заплаща договорената и извършена д-ст на изпълнителите на първичната и специализираната извънболн. медиц. и стоматолог. помощ
б.) да заплаща лекарствени продукти и консумативи на аптеките, скл. дог. с РЗОК
Изпълнителите на медиц. помощ имат следните осн. задължения:
а.) да оказват извънболнична първична и специализирана медиц. и стоматолог. помощ съгласно пакета от медиц. услуги.
б.) да осъществяват дейността си сп. правилата за добра медицинска и стоматолог. практика.
Правоотношение м-у изпълнителите на медиц. помощ и ос-ните лица:
Задължения на изпълнителите на медиц. помощ са:
а.) да предоставят реално пакета от медиц. услуги и съпътстващите ги дейности
б.) лечебните завед. за първична извънболн. помощ да създават условия за осъществяване право на избор на лекар или стоматолог от здравноосиг. лица.
Задължения на здравноосиг. лица към изпълнителите на медиц. помощ:
а.) да заплащат за всяко посещение при лекаря или стоматолога по 1% от МРЗ и на лечебните заведения по 2% от МРЗ – за всеки ден болнично лечение
б.) да изпълняват предписанията на лекуващите лекари и за профилактиката на заболяванията.
Престациите по здр. ос-не са осиг. обезпечения, които осиг. орган (НЗОК) дължи на осиг. лица.Тези престации са достъпната медиц. помощ. Медиц. помощ е :
система от диагностични, лечебни, рехабилитационни и профилактични дейности, осигурявани от медицински специалисти.
Според мястото, където се оказва медиц. помощ бива 2 вида:
а.) извънболнична помощ
б.) болнична помощ

Няма коментари: