Данъчно право по новия ДОПК (лекции на проф. Ив. Стоянов) - част 3

между приходите и разходите преди определяне на данъците за сметка на печалбата и преобразуван по реда на ЗКПО.
Очевидно е, че финансовият резултат се формира според нормативните изисквания на Закона за счетоводството и подзаконовите актове по неговото прилагане. За целите на данъчното облагане така формираният финансов резултат подлежи на преобразуване чрез извършване на увеличения и намаления по реда на чл.23, ал. 2 и 3 от ЗКПО. Увеличенията се отнасят предимно за признати от счетоводните нормативни актове разходи, които обаче данъчните закони за целите на данъчното облагане не ги признават като такива (разходи). Намаленията от своя страна се отнасят до изразходвания на имущество или за определени от счетоводството приходи, чието включване във финансовия резултат, а от там и в данъчната основа, би довело до непостигане на определени икономически или социални цели.
Така формираният по счетоводен път финансов резултат се преобразува чрез увеличаване или намаляване за целите на данъчното облагане. Преобразуването се осъществява чрез прибавяне или намаляване на приходи или разходи, които се признават,, съответно не се признават от действащото данъчно законодателство за целите на определянето на корпоративния данък. Корпоративен данък се дължи в случаите, когато след преобразуването на какъвто и да е счетоводен финансов резултат (положителен или отрицателен) при извършените увеличения и намаления се получава положителна величина -облагаема печалба.
При определянето на финансовия резултат за данъчни цели възникват разлики между счетоводното и данъчното законодателство. Разликите се явяват при сравняването на финансовия резултат (установен съгласно разпоредбите на счетоводното законодателство) с данъчната основа поради това, че: приходи или разходи, участващи при определянето на финансовия резултат, се изключват при определянето на данъчната основа за текущия период; приходи или разходи, които не участват при определянето на финансовия резултат, се включват при определянето на данъчната основа за текущия период.
Разликите между данъчното и счетоводното законодателство при определяне на данъчната основа, съответно финансовия резултата са временни и/или постоянни. Временни са разликите между отчетната стойност на един актив, пасив, приход, разход и неговата данъчна основа. Постоянни са разликите, които намират отражение в съответните суми, които се прибавят или отчисляват при определяне на облагаемата печалба само през текущия период. Данъчната ставка за корпоративния данък е 15%.
Б) За данъците, удържани при източника - данък върху дивидентите и ликвидационните дялове ( чл.3"4, ал.1 от ЗКПО); данък, удържан при източника на доходите на чуждестранни лица без място на стопанска дейност в страната (чл.34, ал.4 от ЗКПО).
Данъчната основа за облагане на дивидентите и ликвидационните дялове е брутния размер на тези доходи. Този данък е окончателен и той се удържа при източника на тяхното формиране с данъчна ставка 7%. Облагане не се извършва, когато се разпределят дивиденти под формата на нови дялове или акции, т.е. когато дивидентите се капитализират. Това има своето обяснение, тъй като удържането на данък при всяко разпределение на дивидент би довело до акумулиране на данък и следователно до частично двойно облагане. С окончателен данък, удържан при източника, се облагат доходите на чуждестранни лица, изчерпателно изброените в чл.12, ал.2 от ЗКПО, а именно: доходи от лихви, авторски и лицензионни възнаграждения, възнаграждения за технически услуги, възнаграждения по договори за управление, доходи от използване на движимо или недвижимо имущество и др. За да възникне данъчнооблагателен фактически състав, е необходимо да са налице две условия: тези доходи да са начислени в полза на чуждестранни лица и не трябва да са реализирани от място на стопанска дейност. Печалбите, реализирани чрез място на стопанска дейност, се облагат само с корпоративен данък.- Данъчната ставка за този данък е 15%. Данъчната основа за тези доходи е брутния им размер, а за доходите от прехвърляне на недвижим имот е положителната разлика между продажната цена и актуализираната цена на придобиване. За доходите от продажба на дялови участия, ценни книжа и финансови активи, основата за облагане е положителната разлика между продажната им цена и тяхната документално доказана цена на придобиване.
В) За данъците върху разходите - данък върху представителните разходи и разходите за дарения и спонсорство (чл.35,ал.1 от ЗКПО); данъкът върху социалните разходи (чл.36,ал.1 от ЗКПО); данък върху разходите за вноски за доброволно пенсионно и здравно осигуряване и доброволно осигуряване за безработица и/или застраховка"Живот" (чл.36,ал.4 от ЗКПО), данък върху разходите за леки автомобили, когато с тях не се осъществява дейност по занятие (чл.36, ал.2 от ЗКПО).
Данъчната основа при определяне на тези данъци е стойността на извършените и отчетени такива разходи, а данъчната ставка е 17%. От 2006г. се въвеждат диференцирани ставки за данъците върху отделните разходи, именно: по чл.35, ал.1 - 10%, по чл.36, ал.1 - 15%, по чл.36, ал.2 - 10%, по чл.36, ал.4 - 12%. Не се облагат даренията, направени в полза на здравни, социални, образователни, бюджетни и др.организации, посочени в чл.35, ал.2 от ЗКПО и когато са налице следните условия: с даренията не се облагодетелстват ръководителите, които са ги направили или тези, които се разпореждат с тях и са налице доказателства, че предметът на дарението е получен.
Г) За приходните данъци - данък върху стойността на получените залози при хазартни игри (чл.2а от ЗКПО);.данък върху приходите от стопанска дейност на бюджетните организации (чл.2в от ЗКПО).
Организаторите на хазартни игри прилагат специфичен ред за облагане по реда на ЗКПО. Съгласно чл.2а от ЗКПО организаторите на хазартни игри се облагат с окончателен данък върху стойността на получените за всяка игра залози, а именно:
8% върху направените залози се облагат тото и лото, залагане върху резултати от спортни състезания и случайни събития;
12% върху направените залози, съответно върху увеличената цена на телефонния импулс, се облагат следните хазартни игри: лотарийни игри, бинго и кено и хазартни игри, при които стойността на залога за участие се изразява в увеличената цена на телефонните импулси.
Бюджетните предприятия се облагат с данък върху приходите, получени от сделки по чл.1 от Търговския закон, извършвани по занятие, включително от отдаването под наем на движимо или недвижимо имущество. Данъкът е окончателен и е в размер на 4%, а за общините 3% върху приходите, произтичащи от осъществяване на тези дейности.

Въпрос 43. Производство по изчисляване и внасяне на данъка при корпоративното подоходно облагане.Срокове. Авансови вноски..
Производството по облагане с данък по ЗКПО зависи от вида на данъка, който следва да внесе ДЗЛ в зависимост от упражнявана дейност. Определянето на данъчната основа при облагането с данъците по ЗКПО и данъчната им ставка са разгледани в предходната тема. Тук ще се разгледат сроковете за внасяне на дължимите по ЗКПО данъци.
Преди да се извърши годишно облагане с корпоративен данък в чл.56 от ЗКПО' е регламентиран ред и начин за определяне на авансовите вноски. ДЗЛ са длъжни Да правят месечни авансови вноски за корпоративния данък на основата на една дванадесета част (1/12) от годишната облагаема печалба, декларирана за предходната година, коригирана с коефициент, отразяващ промените в икономическите условия за текущата година. Коефициентът се утвърждава със Закона за държавния бюджет на РБ за съответната година. ЗА 2005 г. коефициентът за авансовите вноски по чл.56, ал. 1 от ЗКПО е 1,1. За периода от 01.01. до 31.03. база за определяне на месечните авансови вноски е облагаемата печалба за годината преди предходната. За периода от 01.04. до 31.12. база за определяне на месечните авансови вноски е облагаемата печалба за предходната година. Месечните авансови вноски се правят до 15 число на текущия месец при данъчна ставка 15%.
Данъчните субекти, приключили с облагаема печалба - отрицателна или нулева величина през предходната година, правят тримесечни авансови вноски на база на облагаемата печалба за съответния период на текущата година с натрупване. Тримесечни авансови вноски правят и новообразуваните през годината лица, считано от датата на регистрацията им. Тримесечни авансови вноски правят и ДЗЛ, които през предходната година не са имали задължение да формират облагаема печалба по реда на ЗКПО, както и тези които прекратяват с ликвида-ЦИя или поради несъстоятелност. ДЗЛ, които правят тримесечни авансови вноски ги изплащат до 15-число на месеца, следващ тримесечието, като за четвъртото тримесечие не се прави авансова вноска.
Съгласи чл.56, ал.6 от ЗКПО ЮЛ и неперсонифицираните дружества уведомяват с декларация по образец ТД НАП по данъчната си регистрация за намаляване на авансовите вноски за периода от 01.01. до 31.12., ако считат, че те надвишават или ще надвишат дължимия годишен данък. По този ред могат
да намаляват авансовите си вноски и лицата, които формират данъчната си основа по реда на чл.21, ал.1 от ЗОДФЛ. В случай, че действително дължимият годишен доход надвиши с повече от 10% дължимите авансови вноски, определени по реда на чл.56 от ЗКПО се дължи лихва, определена по реда на чл.58, ал.2 от ЗКПО.
На лицата, на които се преотстъпва корпоративен данък се преотстъпва и съответна част от дължимите авансови вноски, пропорционално на размера на преотстъпването. За целта ДЗЛ следва да уведомят ТД НАП с декларация по образец в сроковете за внасяне на авансовите вноски. Данъчната ставка за авансовите вноски е 15%.
Годишната облагаема печалба (загуба), дължимият годишен корпоративен данък и всички други алтернативни корпоративни данъци и данъците, удържани при източника, установени по реда на ЗКПО се посочват левове в годишната данъчна декларация по чл.51, ал.1 от ЗКПО. ДЗЛ по ЗКПО внасят данъците по този закон в приход на републиканския бюджет. Корпоративният данък за съответната година се внася в срок до 31 март на следващата календарна година, след като се приспаднат сумите на платените авансови вноски. Надвнесеният корпоративен данък може да се приспада от следващите авансови и годишни вноски за същия данък, считано от януари за отчетния период, следващ периода за който корпоративния данък се явява надвнесен.
Платците на еднократни данъци при източника по чл.34, ал.1 от ЗКПО са длъжни да удържат дължимите данъци и да ги внесат до края на месеца, следващ месеца през който е взето решението за разпределяне на дивиденти и ликвидационни дялове.
Платците на еднократни данъци при източника по чл.34, ал.4 от ЗКПО, т.е. върху доходите на чуждестранни лица са длъжни да удържат дължимите данъци и да ги внасят в бюджета в срок до края на месеца, следващ месеца на начисляването. В случаите, когато получателят на дохода е длъжен сам да внесе дължимия данък, срокът за внасянето му е 30-дневен от датата на получаването на дохода. Дължимият данък се внася в ТД НАП по място на данъчната регистрация на платеца на дохода. Лицата, удържали данък при източника на чуждестранни лица, декларират това обстоятелство със специална декларация по чл.55, ал.4 от ЗКПО.
Платците на еднократни данъци при източника по чл.35 и 36 от ЗКПО, т.е. алтернативните данъци върху разходите са длъжни да начисляват дължимите данъци и да ги внасят в бюджета до 15-число на месеца, следващ месеца на начисляването.
Данъкът върху приходите от стопанска дейност, дължим от бюджетните предприятия се внася ежемесечно до 15 число на следващия месец и е окончателен. Бюджетните предприятия са длъжни да подават тримесечна данъчна декларация за извършваната от тях стопанска дейност. Данъкът върху направените залози при организираните игри: тото, лото и залагания върху резултатите от спортни състезания ,се декларира преди определяне на резултатите от всяка игра (Декларация по чл.2а,ал.1,т.1 от ЗКПО) и се внася в следните срокове:
за игри със седмичен цикъл - в срок три работни дни след определяне на резултатите, но преди определяне на резултатите от следващата игра, а при ежедневно провеждане на игрите - в срок от три работни дни след определяне на резултатите за предходните седем календарни дни;
за игри с по-голям цикъл - в 7-дневен срок след определяне на резултатите. Данъкът за лотарии, бинго и кено се декларира до 10-число на месеца, следващ месеца на провеждане на игрите (Декларация по чл.2а, ал.1,т.2 от ЗКПО). Данъкът се внася преди получаване на документи за участие. Предприятията, които отпечатват или внасят документите за участие предоставят документите само след представяне на документ за платения данък. Когато организаторът на посочените игри е прекратил дейността си, събраният данък върху неизползваните документи за участие се връща от ТД НАП въз основа на данъчна проверка, която се извършва в 30-дневен срок след подаване на заявление за прекратяване на дейността.
Данъкът за хазартните игри, при които стойността на залога за участие се изразява в увеличена цена на телефонна или друга телекомуникационна връзка, се удържа и внася от лицензирания от държавата телефонен или телекомуникационен оператор.
Приходите от спомагателна дейност по смисъла на Закона за хазарта се облагат с окончателния данък върху стойността им в размер, съответстващ на данъка за определения вид игра. Внася се до 7-число на месеца, следващ месеца през който са получени приходите от нея.
Данъчно третиране при ликвидация, несъстоятелност и преобразуване Облагането на дружества в ликвидация се извършва за периода от началото на годината към датата на вписване на прекратяването в търговския регистър, т.е. към момента, в който дружеството преустановява стопанската си дейност. Това е в съответствие и с целта на ЗКПО - облагане на реализираните печалби и доходи в резултат на стопанската дейност. Дължимите данъци към момента на вписване на прекратяването се внасят като извънредни авансови вноски след приспадане на текущите авансови вноски. Срокът, в който тези вноски трябва да се внесат в бюджета, е 30-дневен, считано от датата на вписване на прекратяването в търговския регистър. През периода на ликвидацията до заличаването им прекратените юридически лица изпълняват задълженията си по този закон по общия ред.
ЗКПО третира еднакво ликвидацията на дружествата и несъстоятелността и по­точно нейния заключителен стадий - разпределението на осребреното имущество.
В процеса на своята активна стопанска дейност дружествата, които са в процес на несъстоятелност, са създали множество правни отношения, които трябва да се прекратят, а имуществото им да бъде осребрено. Като последица от прекратяването е преустановяването на търговската дейност и промяната на целта - от стопанска дейност, с цел постигане на печалба, в цел, без да влизат в нови правоотношения, постепенно да ликвидират съществуващите и да заличат всички следи от тяхното съществуване като правни субекти. Осъществяването на тази цел се извършва в заключителния стадий от процедурата по несъстоятелност - разпределението на осребреното имущество. През този стадий се осребряват активите и се погасяват всички задължения. По силата на чл.61в, ал.2 от ЗКПО корпоративният данък се преотстъпва на юридическите лица, чието производство по несъстоятелност е прекратено с влязло в сила съдебно решение за утвърждаване на план за оздравяване. Преотстъпването се отнася за корпоративния данък върху частта от финансовия резултат, възникнала в резултат на оздравяването. Преотстъпеният данък се отчита като резерви.
Според чл.261, ал.1 от Търговския закон търговските дружества могат да се преобразуват чрез: вливане, сливане, разделяне, отделян, отделяне на еднолично търговско дружество, промяна на правната форма. От изброените случаи на специалното данъчно третиране подлежат случаите на преобразуване чрез: разделяне, сливане, вливане, прехвърляне на имуществото на ЕООД върху едноличния собственик, когато той е физическо лице и е вписан като едноличен търговец. Специалното данъчно третиране се налага от обстоятелството, че за разлика от случая на преобразуване чрез промяна на правната форма (напр. СД в ООД, ООД в ЕООД и т.н.) се извършват значителни имуществени промени и се създават нови данъчнозадължени лица. Затова според изричната разпоредба на чл.42, ал.З от ЗКПО е необходимо преобразуващите се ЮЛ да се разчетат с държавата за дължимия корпоративен данък от началото на годината до датата на преобразуването. Формирането на данъчното задължение е окончателно и то се декларира в 30-дневен срок от датата на вписване на преобразуването. Като дата на преобразуване за данъчни цели се приема датата, регламентирана в чл.263ж, ал.1 от ТЗ, т.е. деня на вписване на вливането или сливането от съда по седалището на приемащото или новоучреденото дружество, съответно от деня на вписване на разделянето от съда по седалището на преобразуващото се дружество. Това е датата, на която възникват нови правни субекти и съответно нови ДЗЛ. За целите на данъчното облагане всички действия до деня на вписване на преобразуването в съда се считат за извършени от преобразуващите се дружества.
Независимо, че данъчната декларация е подадена от името на прекратеното търговско дружество, данъчното задължение се поема от новоучреденото или приемащото търговско дружество, което внася разликата между начислените данъци с натрупване и направените авансови вноски. За останалия период до края на годината корпоративния данък се установява и внася от новоучредените или приемащите дружества. При прехвърляне на имуществото на ЕООД върху едноличния собственик, когато той е ФЛ и е вписан като ЕТ, за целите на данъчното облагане то се третира като ликвидационен дял в полза на едноличния собственик и се облага с еднократен данък в размер на 15% по реда на чл.34, ал.1 от ЗКПО.

Въпрос 44. Правен режим на облагането на доходите на физическите лица. Субекти и обекти на данъчно облагане
Законът за облагане доходите на физическите лица (ЗОДФЛ) урежда облагането на:
доходите на физическите лица; доходите на предприятията на едноличните търговци; доходите на някои предприятия, които са юридически лица.
Субекти на облагане по реда на този закон са местните и чуждестранните физически лица (ФЛ) и местните юридически лица (ЮЛ), посочени в ЗОДФЛ. По смисъла на чл.6 от ЗОДФЛ местни лица са лицата, чието постоянно местоживеене е в България или пребиваването им в България е повече от 183 дни през всеки 365-дневен период. Чуждестранни физически лица са лицата, които не са местни по смисъла на чл.6 от ЗОДФЛ. Местните ФЛ са данъчно задължени за доходи, произхождащи от източници в България и от чужбина. Чуждестранните ФЛ са данъчно задължени за доходи от източници в България. Чужди граждани, пребиваващи в България единствено с цел обучение или лечение, са данъчно задължени за доходи от източници в България, независимо от срока на пребиваването им. Когато такива лица получат статут на постоянно пребиваващи, се считат вече за местни лица и се облагат като такива за доходите им, получени в България. Предприятията - местни юридически лица, с годишен оборот за предходната година до 50 хил.лв. се облагат с окончателен годишен (патентен) данък за доходи, произхождащи от източници в България, по реда на глава XIV от ЗОДФЛ, когато извършват дейностите по чл.31 и 32 от ЗОДФЛ.
Съгласно ЗОДФЛ отговорността за данъка върху дохода на физическите лица е лична. Задължението за данъка върху доходите е на физическите лица, получатели на доходите, включително и в случаите, когато задължението за начисляване, удържане и внасяне на данъка е делегирано на платците на доходите.
Данъчните субекти са задължени да регистрират и отчитат извършените продажби на стоки и услуги чрез издаване на касова бележка от фискално устройство по ред, определен с наредба на министъра на финансите, освен ако заплащането се извършва по банков път. До настоящия момент регистрирането и отчитането на извършените продажби на стоки и услуги се осъществява по реда, определен с Наредба №4 от 16.02.1999г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти.
Обекти на облагане
Съгласно чл.10 от ЗОДФЛ подлежат на облагане доходите, произхождащи от:
- трудови правоотношения и от приравнени към тях правоотношение;
- дейност като едноличен търговец, независимо дали е регистрирана по ТЗ;
- занаятчийска дейност;
- упражняване на свободна професия;
- извършване на услуги с личен труд извън случаите по т.З и 4;
- дейности в областта на селското, горското и водното стопанство;
- продажба и замяна на недвижимо имущество, пътни, въздухоплавателни и водни превозни средства;
- продажба на акции, дялове и други участия в търговски дружества, в неперсонифицирани дружества и други форми на съвместна дейност;
- прехвърляне на предприятие на едноличен търговец;
- наем, рента и аренда;
- временно отстъпване отстъпване ползването на права по догово за лизинг, франчайзинг, факторинг и др. подобни;
- авторски и лицензионни възнаграждения;
- обезщетения за пропуснати ползи и неустойки с такъв характер;
- лихвите извън случаите по чл. 12, т.З и 5 от ЗОДФЛ;
- възнаграждения за положен личен труд в дружества и в кооперации и производствени дивиденти от кооперации;
- дивиденти, доходи от дялово участие и тантиеми;
- премии и награди от спортни състезания;
- други доходи, които не са определени като необлагаеми или не са освободени от облагане по закон.
От облагането по реда на ЗОДФЛ са изключени следните доходи:
- Доходите от дивиденти и ликвидационни дялове, начислени в полза на местни и чуждестранни лица; доходите на чуждестранните лица, осъществяващи дейност в свободните зони; доходите на чуждестранните физически лица по чл.12 от ЗКПО; социалните придобивки, предоставени на работниците и служителите от работодателите.. Изброените доходи се облагат по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане.
- Необлагаемите доходи на физическите лица, изброени като такива в ЗОДФЛ или други закони.
- Облагаемият доход от дейност като едноличен търговец се формира по реда на ЗКПО.
- Печалбата и доходите на юридическите лица се облага по реда на ЗКПО. Изключение от облагането на тези лица е установено за лицата по чл.6, ал.1, т.1 и 4 от ЗКПО, които се облагат с окончателен годишен (патентен) данък, когато осъществяват дейностите, посочени в ЗОДФЛ и при условията на същия закон. За останалите дейности тези лица се облагат по реда на ЗКПО.
Източници на доходи
Местните ФЛ са данъчно задължени за доходи, произхождащи от източници в България и от чужбина.
Според чл.9, ал.1 от ЗОДФЛ доходът от стопанска дейност, извършвана от физическо лице на територията на страната е доход от източник в България.
Счита се, че лице извършва стопанска дейност на територията на страната, когато:
има място на стопанска дейност или определена база на територията на България;
възлага или изпълнява поръчки на територията на България лично или чрез пррокурист, търговски пълномощник или по друг начин.
Съгласно чл.9, ал.З от ЗОДФЛ трудов доход и доход от предоставяне на услуги е от източник в България, когато трудът е положен или услугите са предоставени на територията на България без оглед на източника на заплащане на труда или на услугите. Независимо от тази разпоредба следните доходи, платени от местно лице или от място на стопанска дейност на чуждестранно лице на територията на България се считат, че са доходи от източник в България:
- възнагражденията на лица, работещи на свободна практика - при условие, че сумата на възнаграждението се приспада при изчисляването на печалбата или дохода на платеца или би се приспаднала, ако платецът не бъде освободен от данък върху печалбата или от данък върху дохода;
- възнаграждения, различни от работната заплата, изплащани на: служител или член на управителен или контролен орган на българско ЮЛ, клон на чуждестранно лице, ръководител, пълномощник или служител в търговско представителство на чуждестранно лице;
- пенсии;
- дивиденти и разпределения на печалба от персонифицирани и неперсонифицирани дружества, вкл. договори за съвместна дейност;
- наеми, възнаграждения по договори за лизинг, факторинг и др. подобни;
- авторски и лицензионни възнаграждения;
- анюитети;
- обезщетения и неустойки;
Доходи от селско и горско стопанство, доходи от използване на недвижимо имущество и положителни разлики от продажби на недвижимо имущество, намиращо се на територията на страната, са доходи от източници в България. Доходите от сделки с дялове в местни дружества, както и сделки с български държавни и общински ценни книжа, издадени от държавата, общините и местните ЮЛ са доходи от източник в страната.
Доходи от прехвърляне на предприятие на едноличен търговец са доходи от източник в страната, без оглед дали приобретателят е местно или чуждестранно лице.
Въпрос 45. Данъчна основа при облагане на доходите на физическите лица. Начини за определяне на данъчната основа
Данъчната основа е облагаемият доход за съответната година, намален с разходите за дейността и предвидените в този закон вноски и облекчения. Годишното данъчно задължение се определя върху данъчната основа, представляваща сбор от данъчните основи, определени по правилата за различните източници на доходи.
Данъчната основа при облагане на доходите от трудови правоотношения и приравнените към тях правоотношения се определя, като облагаемият доход по чл.19, ал.1 от ЗОДФЛ за календарния месец се намалява с вноските за пенсионните, здравни и други осигуровки, които работникът или служителят по закон е задължен да прави за своя сметка. Облагаемият доход по чл.19, ал.1 от ЗОДФЛ включва всички плащания, вкл. награди в пари и/или в натура от работодателя или за сметка на работодателя, получени от данъчно задължените лица за календарния месец. Съгласно чл.20, ал.2 от ЗОДФЛ облагаемият доход се намалява с внесените през месеца за сметка на лицата лични вноски за:
- доброволно пенсионно осигуряване и доброволно осигуряване за безработица в общ размер до 10% от облагаемия доход по чл.19, ал.1 от ЗОДФЛ
- доброволно здравно осигуряване и премии/вноски по договори за застраховки "Живот" в общ размер до 10% от облагаемия доход по чл. 19, ал. 1 от ЗОДФЛ. Годишната данъчна основа за тези доходи е сбор от месечните данъчни основни и същата се намалява с облекченията за дарения, в размер на: 10% за направените дарения по реда на чл.28, ал.1, т. 1, букви "а"- "м" от ЗОДФЛ и 50% за направените дарения за център "Фонд за лечение на деца", свързан с финансиране на лечение на деца в чужбина.
Механизмът на ползване на данъчното облекчение за направените вноски/премии по договори за доброволно осигуряване и животозастраховане и за дарения е поставен в зависимост от начина на извършване на дарението: чрез работодателя или лично. Данъчното облекчение ще се ползва при годишно преизчисляване на дохода от основния работодател само ако сумите са преведени чрез работодателя. В случай, че вноските са направени лично, данъчното облекчение се ползва единствено чрез подаване на годишна декларация по чл.41, ал.1 от ЗОДФЛ.
Формиране на данъчната основа за доходите от дейност като едноличен търговец.
Съгласно чл.21, ал.1 от ЗОДФЛ физическите лица, извършващи дейности като еднолични търговци, независимо дали са регистрирани по ТЗ, извършват данъчно преобразуване на формираните от тях доходи по реда на глава втора от ЗКПО. Това означава, че счетоводно отчетеният финансов резултат, формиран на база начислени, а не действително получени приходи или изплатени разходи следва да се увеличи с данъчно признатите разходи, посочени в чл.23, ал.2 от ЗКПО и да се намали със сумите, посочени в чл.23, ал.З от ЗКПО. След формирането на облагаемия доход на едноличния търговец по реда на глава II от ЗКПО, той се намалява с:
-вноските за пенсионни, здравни и други осигуровки, които едноличните търговци са задължени да правят за своя сметка;
-направените лични вноски за пенсионно осигуряване и доброволно осигуряване за безработица в общ размер до 10% от облагаемия доход, формиран по реда на чл.23, ал.2 и 3 от ЗКПО, както и с внесените през годината за сметка на лицата лични вноски за доброволно здравно осигуряване и премии/вноски по договори за застраховки Живот", в общ размер до 10% от облагаемия доход, формиран по реда на чл.23, ал.2 и 3 от ЗКПО. Това означава, че при едновременно извършване както на доброволни осигуровки, така и на застраховки "Живот", при формиране на данъчната основа може да бъде приспадната обща сума до 20% от облагаемия доход. Посочените намаления се ползват единствено годишно - при подаване на годишната данъчна декларация.
Формиране на данъчната основа за лицата, упражняващи свободната професия, занаятчийски дейности и извършващи услуги с личен труд (извън облаганите с патентен данък). От облагаемия доход се приспадат: 35% разходи за дейността;
-вноските за пенсионни, здравни и други осигуровки, които едноличните търговци са задължени да правят за своя сметка;
-направените лични вноски за пенсионно осигуряване и доброволно осигуряване за безработица в общ размер до 10% от облагаемия доход, формиран по реда на чл.23, ал.2 и 3 от ЗКПО, както и с внесените през годината за сметка на лицата лични вноски за доброволно здравно осигуряване и премии/вноски по договори за застраховки Живот", в общ размер до 10% от облагаемия доход, формиран по реда на чл.23, ал.2 и 3 от ЗКПО. Това означава, че при едновременно извършване както на доброволни осигуровки, така и на застраховки "Живот", при формиране на данъчната основа може да бъде приспадната обща сума до 20% от облагаемия доход.
Изброените намаления могат да се ползват както при авансовото облагане на лицата, така и годишно при подаване на годишната данъчна декларация. За да се ползват при авансово облагане, те следва да са внесени чрез възложителя. - дарения, извършени в съответствие с чл.28, ал.1 от ЗОДФЛ в размер до 10% от облагаемия доход след приспадане на нормативно признатите разходи за дейността и личните вноски/премии за задължително и доброволно осигуряване и животозастраховане. Даренията в полза на "Фонд за лечение на деца" е в размер до 50%. Облекчението за дарение се ползва единствено годишно - при подаване на годишната данъчна декларация.
-цена се определя по реда на чл. 16 от ЗКПО. Доходът във валута се преизчислява в левове по курса на БНБ към датата на придобиването му.
Авансово облагане по реда на ЗОДФЛ. Съгласно чл.36, ал. I от ЗОДФЛ лицата:
упражняващи свободна професия и други дейности и услуги по извънтрудови правоотношения, извършващи срещу възнаграждение управление и контрол, отдаващи под наем движимо и недвижимо имущество дължат авансов данък в размер на 15%. Авансовият данък се внася върху брутния размер на получения доход, намален с нормативно признатите разходи при определяне на данъчната основа за отделните доходи, след като облагаемият доход от всички източници превиши годишния необлагаем доход. За удържаният авансов данък на лицето се издава "Сужебна бележка", а в предприятието остава "Сметка за изплатени суми". Авансовите плащания се правят всяко тримесечие до 15 число на месеца, следващ тремесечието. Физическите лица, извършващи дейност като еднолични търговци и формиращи данъчната основа на реализираните им доходи по реда на ЗКПО, правят авансови вноски през годината по реда на ЗКПО. Не дължат авансово облагане по този ред лицата, които извършват дейности, облагаеми с патентен данък. Данъкът за доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения се заплаща ежемесечно съгласно таблицата по чл.38, ал.1 от ЗОДФЛ. Този данък се удържа месечно от работодателя или възложителя и се внася ежемесечно в приход на републиканския бюджет едновременно с тегленето или с банковия превод на сумите за заплати, а за касовите плащания до 10 число на следващия месец. Основният работодател прави годишно преизчисление на данъка върху доходите на лицата от трудови и приравнени на тях правоотношения на годишна база в срок до 31 януари на следващата данъчна година, независимо дали лицето работи или не по други трудови договори.
Данъчно задължените по този закон лица подават годишна данъчна декларация за облагаемия си доход, вкл. и за обложените с патентен данък доходи, в срок до 15 април на следващата година. Физическите лица, формиращи облагаем доход по реда на ЗКПО, заедно с годишната данъчна декларация представят и годишен финансов отчет с приложенията към него, а когато са одитирани представят копие от доклада по Закона за независимия финансов одит. Лицата, подлежащи на облагане с патентен данък, декларират осъществяването на дейността за данъчната година в срок до 31 януари на текущата година, а при започване на дейност през годината - непосредствено преди започването й. Всяко предприятие, изплащащо доход на физическо лице през годината, различен от дохода от трудови правоотношения и пенсии, е длъжно да представи справка по образец за изплатените доходи в ТДД по седалището си, в срок до 15 април на следващата година.

Въпрос 47. Правен режим на данъка върху недвижимите имоти
Данъкът върху недвижимите имоти (ДНИ) е основен имуществен данък както предвид значението му за местния бюджет, така и от гледна точка на широкия кръг от български и чуждестранни физически и юридически лица, за които възниква задължение по повод плащането му.
С данък върху недвижимите имоти по силата на чл.10 от ЗМДТ, се облагат разположените на територията на страната:
- сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места и селищните образувания;
- поземлени имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначчението по чл.8 от Закона за устройство на територията, а именно: жилищни, производствени, складови, курортни, вилни, спортни, общественообслужващи и други функции.
Основното правило, заложено в закона е, на облагане подлежат всички недвижими имоти, разположени на територията на страната, независимо от техния вид, предназначение и използване, освен изрично изброените.
Новата сграда се явява облагаем обект по смисъла на закона след окончателното й завършване. Изключение от това правило са случаите, когато сградата не е завършена, но е започнало нейното използване.
Изрично са изключени от облагане с ДНИ земеделските земи и горите. Данък се плаша само в случаите, когато същите са застроени - за действителни застроената площ и прилежащия й терен.
Задължението да се плаща данък за облагаем недвижим имот по правило не е поставено във връзка с използването на имота,т.е. независимо от това дали един облагаем имот се използва или не - за него се заплаща данък.
След като се установи дали един недвижим имот е облагаем обект, следващият съществен момент, свързан с данъка е определянето на лицето, което е длъжно да извършва предвидените във връзка с облагането действия, включително и да плаща данъка.
Физическо или юридическо лице придобива качеството на данъчно задължено за данъка върху недвижимите имоти, когато е: собственик/съсобственик на облагаем имот; вещноправен ползвател /съползвател на облагаем имот;
собственик на сграда, която е построена върху държавен или общински поземлен имот;
концесионер на имот - публична държавна или публична общинска собственост.
По правило данъкът за един облагаем имот се дължи от неговия собственик. Когато правото на собственост е притежание на няколко лица, всеки дължи данък, съответстващ на притежавана част.
Освобождавания според субекта на облагане
1.Общините и държавата се освобождават от данък за имотите -публична общинска или държавна собственост. Освобождаването е единствено за имоти - публична собственост и то при условие, че не се използват със стопанска цел.Публичният характер на собствеността върху имота изрично е определен със съответния акт за собственост. Всички имоти, частна държавна
или общинска собственост, подлежат на облагане с годишен имуществен данък, освен ако са освободени по силата на изрична разпоредба.
2.Читалищата - за всички недвижими имоти, използвани за пряката им дейност, с нестопански характер.
3.Българският Червен кръст - за притежаваните сгради, които не се използват със стопанска цел, несвързана с пряката му дейност.
4.Висшите училища и академиите - за собствените им сгради, използвани за учебен процес и научна дейност;
3.Законно регистрираните в страната вероизповедания- за молитвените домове;
Всички изброени дотук освобождавания не се прилагат при условие, че имотите се използват със стопанска цел, несвързана с пряката дейност на субектите.
4.чуждите държави - за притежаваните от тях сгради, в които се помещават дипломатически и консулски представителства, при условията на взаимност.
Освобождаване, в зависимост от вида, предназначението и начина на използване на облагаемия имот
1.Сградите, паметници на културата, когато не се използват със стопанска цел;
2. Парковете, спортните игрища, площадките идруги подобни имоти за обществени нужди;
3.Музеите, галериите, библиотеките;
4.Имотите, използвани непосредствено за експлоатационни нужди на обществения транспорт;
5.Използваните за селскостопанска дейност стопански сгради на земеделските производители;
6.Временните сгради, обслужващи строежа на нова сграда или съоръжение до завършването и предаването им в експлоатация;
7.Поземлените имоти, заети от улици, пътища от републиканската и общинската пътни мрежи и железопътната мрежа, до ограничителните строителни линии;
8.Поземлените имоти, заети от водни обекти, държавна и общинска собственост.
Освобождавания с оглед състоянието на имота и възможността да бъде използван
1.Сградите, обявени по съответния ред за застрашени от самосрутване или вредни в санитарно-хигиенно отношение се освобождават от данък за 5-годишен период, считано от датата на издаване на първоначалното удостоверение;
2.Недвижимите имоти, собствеността върху които е възстановена по закон и които не са в състояние да бъдат използвани, за период от 5 години.
Освобождаване с оглед характеристиките за енергийна ефективност на имота
Не се дължи данък за:
1.Сградите, получили сертификат категория А, издаден по реда на Закона за енергийната ефективност и наредбата за сертифициране на сгради - за 10 години, считано от годината, следваща годината на издаване на сертификата;
2.Сградите, получили сертификат категория Б, издаден по реда на Закона за енергийната ефективност и наредбата за сертифициране на сгради - за 5 години, считано от годината, следваща годината на издаване на сертификата;
Данъчни облекчения за физически лица
За имот, който е основно жилище на данъчнозадълженото лице се полза 50% намаление на данъка. За имот, който е основно жилище на лице с намалена работоспособност от 50 до 100% - данъчното облекчение за намалението на данъка е 75 на сто. Данъчното облекчение може да се ползва от ДЗЛ, независимо дали то е собственик или ползвател на имота.
Оценяването на сградите и земите на гражданите за целите на облагането с данък върху недвижимите имоти се извършва по нормите на Приложение №2 към ЗМДТ. Законът предвижда в случай на промяна в данъчната оценка на облагаем недвижим имот през годината данъкът за него се определя върху новата оценка от месеца, следващ месеца на промяната. При промяна на границите на зоните в населените места, категориите на вилните зони или на функционалния тип на населените места, данъкът се определя върху новата данъчна оценка от 01.01. на следващата година.
Законът установява единен пропорционален размер на данъка върху недвижимите имоти - 1,5 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот.
Задължението за подаване на данъчни декларации по утвърден образец имат ДЗЛ. Декларирането е задължително дори в случаите, когато съответния имот е освободен от данък. ДЗЛ отразява в данъчната декларация основанията за освобождаване от данък. Данъчният орган е този, който преценява обстоятелствата и решава дали имотът следва да се освободи.Декларация, подадена от един от съсобствениците/съползвателите ползва останалите съсобственици/съползватели.
Кога следва да се подаде данъчната декларация за недвижим имот: В двумесечен срок от придобиването на недвижим имот или съответното право на ползване;
В шестмесечен срок от откриването на наследството - за недвижим имот, придобит по наследство;
В двумесечен срок от промяна на всяко обстоятелство, имащо значение за определяне на данъка.
За данъчния субект възниква задължение двукратно да декларира данни -веднъж характеристиките на имота/земята за целите на оценяването и втори път - самата оценка, за целите на данъчното облагане. И двете декларации следва да се подават в законоустановения срок. Декларациите се подават в ТДД по местонахождение на съответния недвижим имот. При недеклариране, недеклариране в предвидения срок, както и за деклариране на неверни данни, ЗМДТ е установил съответните административни наказания на ДЗЛ. Законът дава възможност за заплащане на годишния данък (ДНИ) на четири равни вноски в рамките на годината, за която е дължим. Сроковете, в които могат да се правят вноските са : до 31 март, до 30 юни, до 30 септември е до 30 ноември. При плащане на пълния размер на данъка в рамките на първия посочен срок, се ползва отстъпка от 5%.

Въпрос 48. Правен режим на данъка върху наследствата
Данъкът върху наследството (ДН) се дължи от наследниците по закон или по завещание, както и от заветниците. От 01.01.2005г. от кръга на данъчнозадължените лица (ДЗЛ) се изключват преживелият съпруг и наследниците по права линия без ограничения. Всички действия по облагането с данък - определяне кръга на наследниците, изясняване обхвата на наследеното имущество, както и оценяването му, се извършват към датата на откриване на наследството. Съгласно чл.1 от Закона за наследството (ЗН), наследството се открива в момента на смъртта в последното местожителство на починалото лице. Това е началният момент, от който възникват задължения за ДЗЛ, в срок от 6 месеца да декларират наследеното имущество.
Българското наследствено право регламентира два вида наследяване - по закон и по завещание. И в двата случая наследяването се извършва в съответствие със закона, но в първия случай към наследяване се призовават близките на наследодателя по ред, определен в ЗН, а във втория случай -тези, които той е посочил в завещанието си, изготвено по негова воля. В кръга на наследниците по закон влизат:
- децата и по право на заместване другите низходящи;
- съпругът/съпругата;
- родителите;
- братята и сестрите и по право на заместване техните деца и внуци заедно с възходящите от втора и по-горна степен;
- роднините по съребрена линия до шеста степен включително. Завещателните разпореждания, които се отнасят до цялото или до дробна част от цялото имущество на завещателя, се наричат общи и придават качеството на наследник на лицето, в полза на което са направени. Завещателните разпореждания, които се отнасят до определено имущество, са частни и придават качеството на заветник.
С данък върху наследствата се облага имуществото на починало лице, което по силата на закон или завещание преминава към други лица - наследници или заветници. Облагат се наследените по закон или завещание имущества в страната или в чужбина на български граждани. Облагат се също наследените имущества в страната на чужди граждани. Относно имуществата на лицата без гражданство се прилага редът за облагане на българските граждани, ако постоянното местопребиваване на лицата без гражданство е на територията на страната.
Наследственото имущество включва притежаваните от наследодателя:
-движими и недвижими имоти;
-права върху движими и недвижими вещи и други имуществени права;
-вземания и задължения на наследодателя;
-имуществото, което се получава в случай на смърт на наследодателя непосредствено от трето лице въз основа на сключен от наследодателя договор.
По силата на чл. 12, ал.2 от ЗОДФЛ не се смята за доход наследството, както и полученото при продажба или замяна на имущество, получено по наследство.
Освободено от облагане имущество
ЗМДТ е предвидил изрично случаите на освобождаване от данък върху наследствата.
Част от освобождаванията са. свързани с качествата на наследодателя или извършени от него действия приживе. Такива са случаите на освобождаване на:
-имуществото на лицата, загинали за РБ или при изпълнение на служебния си дълг, както и при производствени аварии или природни бедствия. Освобождава се цялото имущество.
Имуществото, завещано от наследодателя на държавата, общините.БЧК, читалищата и др.
Втора група освобождавания обхваща точно определени видове имущество и то в случаите, когато са изпълнени определени условия.Напр. предметите на изкуството, автор на които е наследодателят.
Последната група касае определени видове имущество, които се освобождават независимо от наличието или липсата на родствена връзка с лица, които ги наследяват. Това са неполучените пенсии от наследодателя е имуществото в чужбина на български граждани, за които е платен данък върху наследството в съответната държава.
Освобождаванията по силата на други закони са следните: По силата на § 8 от ПЗР на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи от заплащане на ДН се освобождават наследниците на лицата, на които се възстановява собствеността върху земеделските земи по същия закон.
Аналогично освобождаване е предвидено в Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти. На основание чл.5 от този закон, наследниците на имоти, правото на собственост върху които се възстановява по силата на закона или по силата на съдебен акт и при осъществяване на всички изисквани от закона условия, следва да бъдат освободени от ДН.
Посочените освобождавания са еднократни - само по отношение на наследниците на лицата, на които са възстановени имотите, предмет на наследяванед.е. при първо наследяване.
В ЗМДТ са предвидени случаи, когато определени видове имущества се облагат частично, т.е. в наследствената маса се включва само част от оценките им.
Наследеното имущество, което не е освободено от облагане с данък, както и задълженията на наследодателя, се оценяват както следва: Недвижимите имоти - по данъчна оценка по приложение №2 към ЗМДТ; Чуждестранна валута - по централния курс на БНБ; Благородни метали - по централния курс на БНБ;
Ценни книжа - по пазарна цена, когато може да се определи без затруднение или по номинал - в останалите случаи; Превозните средства - по застрахователна стойност; Останалите недвижими вещи и права - по пазарна стойност; Предприятия или дялови участия в ТД или кооперации - по пазарна стойност, когато могат да се определят без затруднения и по счетоводни данни - в останалите случаи.
Активът на наследствената маса се формира като сума от оценките на всички облагаеми имущества. Установяването на размера на облагаемата наследствена маса се извършва като от актива на наследствената маса са приспадат задълженията на наследодателя към момента на откриване на наследството, при условие че същите са установени по основание и размер.
Съществен момент при облагането с данък върху наследството е определяне на наследствените дялове. Дяловете на наследниците се определят съгласно Закона за наследството.
Данъкът се определя за всеки наследник или заветник върху припадащия му се дял от наследството. От гледна точка на данъчната тежест, наследниците могат да се групират по следния начин:
I група - преживелият съпруг и наследниците по права линия без ограничения;
II група - братя, сестри и техните деца;
III група - други наследници по закон, по завещание и заветници. Наследниците от I група не дължат данък, независимо от размера на наследствените им дялове.
Наследниците от останалите две групи се освобождават от данък за наследствен дял в размер до 250 000 лв. Наследственият дял над 250 000лв. се облага : за II група с 0,7%, а за III група с 5%.
Декларация за облагане с ДН подават ДЗЛ (наследниците по закон или по завещание и заветниците) или техните законни представители в 6-месечен срок- Подадена в срок декларация от един наследник ползва и останалите. Декларациите се подават в ТД НАП по последното местожителство на наследодателя. В случай, че наследодателят е имал местожителство в чужбина, декларацията се подава по местонахождението на преобладаващата част от имуществото му в страната. След като наследственото имущество е декларирано, оценено и разпределено в наследствени дялове, данъкът се изчислява за всеки наследник или заветник поотделно и се съобщава от данъчния орган. Данъкът се заплаща в 2-месечен срок от връчване на" съобщението. Със ЗМДТ са регламентирани административни санкции, отнасящи се до случаите на неподаване на данъчната декларация, вкл. неподаването в срок , както и с невярно деклариране на данни.

Въпрос 49. Правен режим на данъците при придобиване на имуществата по дарение и по възмезден начин
Обекти на облагане С данък върху даренията се облагат:
- имуществата, придобити по дарение;
- безвъзмездно придобитите по друг начин имущества;
- погасените чрез опрощаване задължения. Даренията не се считат за доход по ЗОДФЛ.
С данък при придобиване на имущества по възмезден начин се облагат:
- недвижимите имоти, придобити по възмезден начин;
- придобитите по възмезден начин ограничени вещни права върху недвижимите имоти;
- моторни превозни средства, придобити по възмезден начин.
Законът определя субектите на облагане с данък при прехвърляне на имущества по дарение или възмезден начин в зависимост от определени обстоятелства: в страната ли е лицето, което придобива имущество и ако да -съществува ли уговорка между страните относно плащането на данъчното задължение.
Данъкът се дължи от приобретателя на имуществото, а при замяна от лицето, което придобива имуществото с по-висока стойност. Тази законова разпоредба няма императивен характер. Допуска се възможност страните да уговорят и друго относно плащането на данъка - например да се плати солидарно или от прехвърлителя. Във всички случаи обаче, когато приобретателят на имуществото е в чужбина, данъкът се дължи от прехвърлителя.
Освобождавания
Освобождават се, независимо от начина на придобиване (възмезден или безвъзмезден) имуществата, придобити от: Държавата и общините;
Българските здравни, образователни, културни и научни организации на бюджетна издръжка, както и домовете за социални грижи и домовете"Майка и дете".
Българския червен кръст;
Национално правителствените организации на и за хора с увреждания; Фондовете за подпомагане на пострадали от природни бедствия и за опазване и възстановяване на исторически и културни паметници; Чуждите държави за придобитите имоти - при условията на взаимност. Моторни превозни средства, внесени в страната като нови - за такива се считат автомобилите, за които са изпълнени двете условия: от датата на първата им регистрация са изтекли не повече от 6 месеца и са изминали не повече от 6000 км. Осовобождаването от този данък е независимо от начина на придобиването" им (безвъзмезден и възмезден).
Освобождаване от данък върху даренията
Предвидените от закона случаи на освобождаване са:
-дарения за лечение на български граждани и на технически помощни средства
-за хора с увреждания;
-дарения с хуманитарна цел на лица с намалена работоспособност от 50 до 100% и социално слаби граждани;
-даренията, получени от или предоставени на юридически лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност;
-обичайните подаръци;
-дарения в полза на народните читалища;
-имущества, прехвърлени безвъзмездно в изпълнение на задължение, произтичащо от закон;
-имущества, предоставени безвъзмездно с акт на МС на инвеститори по приоритетни инвестиционни проекти;
-придобитите по друг начин имущества, когато прехвърлянето е в изпълнение на задължение по закон;
-непарични вноски в капитала на търговско дружество, кооперация или ЮЛ с нестопанска цел.
Придобитите по дарение между роднини по права линия и между съпрузи.
Освобождаване от данък при възмездно придобиване
Не се дължи данък за имущества, придобити по реда на Закона за приватизация и следприватизационен контрол.
Ако освободено от облагане получено имущество бъде прехвърлено на трети лица и се докаже, че прехвърлянето не е свързано с изпълнението на преките цели, за които е създадена съответната организация от изброените по-горе или които са посочени като основание за освобождаване, несъбраният данък става дължим.
За целите на облагането с данък върху даренията или при прехвърляне на имущества по възмезден начин се изисква облагаемото имущество да бъде оценено в левове към момента на прехвърлянето. Законът е определил начините на оценяване , в зависимост от вида на имуществото. В случаите на прехвърляне на недвижим имот или ограничено вещно право (право на ползване или право на строеж) върху недвижими имот, законът изисква да се направи сравнение между уговорената или определената от държавен или общински орган цена и данъчната оценка на имота или вещното право по нормите на Приложение №2 към ЗМДТ. За целите на облагането се използва по-високата от двете стойности, което означава, че във всички случаи следва да се поиска удостоверение за данъчна оценка по Приложение №2. молбата за удостоверение се подава по образец от собственика на имота. В 14-дневен срок от подаването на молбата данъчният орган е длъжен да издаде удостоверение за данъчна оценка. Прехвърляните други имущества се оценяват както следва: Чуждестранна валута - по централния курс на БНБ; Благородни метали - по централния курс на БНБ;
Ценни книжа - по пазарна цена, когато може да се определи без затруднение или по номинал - в останалите случаи; Превозните средства - по застрахователнг. стойност; Останалите недвижими вещи и права - по пазарна стойност; Предприятия или дялови участия в ТД или кооперации - по пазарна стойност, когато могат да се определят без затруднения и по счетоводни данни - в останалите случаи.
Данъчни размери
Законът установява диференцирани данъчни ставки за данъка върху даренията в зависимост от наличието или липсата на определена родствена връзка между страните по сделката. При дарения между братя и сестри и техните деца ставката е 0,7%. Когато между лицата не е налице посочената родствена връзка данъкът се изчислява в размер на 5% върху оценката на имуществото, което се прехвърля.
Във всички случаи на възмездно придобиване на имущества данъчната ставка е единна - 2% върху оценката на прехвърляното имущество, а при замяна върху оценката на имуществото с по-висока стойност, като в случая е без значение дали между страните съществува или не родствена връзка. При делба на имущество данък се дължи, когато притежаваният преди делбата дял се увеличава, в който случай данъчната ставка се прилага спрямо оценката на превишението.
При придобиването на недвижим имот, ограничено вещно право върху недвижим имот или моторно превозно средство, независимо от начина на придобиване, данъкът се плаща при прехвърлянето на имуществото в ТД НАП по местонахождение на недвижимия имот, а в останалите случаи - по местоживеене, съответно седалище на данъчнозадълженото лице. Контролът по внасянето на данъка в тези случаи е задължение на длъжностните лица, които извършват сделката или съответното действие по прехвърлянето на имуществото - съдии, нотариуси, областни управители, кметове на общини и др. При безвъзмездно придобиване на имущество, различно от недвижими имоти, ограничени вещни права и МПС, данъкът се плаща в двумесечен срок от придобиването. Лицата без постоянен адрес плащат данъка по настоящ адрес.

Въпрос 50. Правен режим на данъка върху превозните средства
Обект на облагане
Данъкът върху превозните средства /ПС/ се дължи във връзка с правото на собственост върху съответното ПС. С годишен данък върху ПС се облагат: ПС, регистрирани за движение по пътната мрежа в РБългария; Корабите, вписани в регистрите на българските пристанища; Въздухоплавателните средства, вписани в държавния регистър на РБългария за гражданските въздухоплавателни средства.
От началото на 2004 г. на облагане подлежат само ПС, регистрирани за движение по пътната мрежа, докато до 31.12.2003г. се облагаха и нерегистрираните, но подлежащи на регистрация МПС. Регистрацията на ПС се извършва в 14-дневен срок от придобиване на собствеността в страната или оформяне на вноса от съответния митнически орган. Регистрираните автомобили представляват облагаеми с данък върху ПС обекти по смисъла на ЗМДТ. Специфичен случай е вносът на нови и употребявани ПС, предназначени" за продажба. Няма нормативно установено задължение за регистрация на тези ПС. На собствениците/вносителите/ на такива ПС се предоставят временни регистрационни табели със срок от 1 година, чието предназначение е да се използват за придвижването на ПС от мястото на вноса до мястото на продажбата, като една табела може да се използва за различни автомобили. Данъчнозадължени лица /ДЗЛ/ са собствениците на изброените по-горе облагаеми ПС. При продажбата на ПС при условията на лизинг, лизингодателят е ДЗЛ до прехвърлянето на собствеността върху лизингополучателя.
Освобождавания. Данък върху ПС не се дължи от:
-държавните и общинските органи и организации набюджетна издръжка - за автомобилите със специален режим на движение. ПС със специален режим на движение са определени в Правилника за прилагане на Закона за движение по пътищата. Това са автомобилите и мотоциклетите, които при движението си подават светлинен сигнал с проблясваща синя и/или червена светлина и специален звуков сигнал. Такива ПС ползват : Спешната медицинска помощ, Противопожарната охрана, Националната полиция, Националната служба за охрана, Народното събрание, Канцеларията на президента и Министрския съвет. Всички лица - за притежаваните линейки и пожарни автомобили; Дипломатически представителства и консулства при условията на зваимност; БЧК - за ПС, които се използват за целите на организацията; Лицата с намалена работоспособност от 50% до 100 % - за притежаваните триколки и леки автомобили с обем на двигатела до 1800куб.см. и с мощност до 100 конски сили /к.с./;
Собствениците - за ПС, които не се използват, при условие, че до края на предходната година са върнати регистрационните талони.
Данъчни облекчения. ЗМДТ предвижда 50% намаление на данъка за:
-ПС с мощност на двигателя до 100 к.с., снабдени с действащи катализаторни устройства;
-Автобуси, товарни автомобили и седлови влекачи, снабдени с екодвигатели, съответстващи на стандартите Евро1, Евро2 и Евро 3.
-Наличието на изброените обстоятелства подлежи на деклариране доказване от собствениците на ПС.
90% е намалението на данъка за:
- автобусите, извършващи обществен превоз на пътници по редовни автобусни линии във всички градове, както и в слабонаселените планинински и гранични райони, които се субсидират от общините. Условието, което законът поставя е тези автобуси да не се използват за други цели.
Данъчни декларации. Собственикът на облагаемо ПС е длъжен да подаде данъчна декларация, в която да посочи всички данни, които характеризират ПС и имат значение за определяне размера на данъка. Когато ПС е притежание на няколко лица, законът дава възможност декларирането да се извърши от един от съсобствениците, като в декларацията се посочват данните да останалите собственици. В случай на прехвърляне на ПС ЗМДТ не изисква деклариране на промяната от стария собственик. Тъй като прехвърлянето на собствеността е обстоятелство с благоприятни последици за прехвърлителя /отпадане на данъчно задължение/, както и за да избегне бъдещи недоразумения по повод дължимостта на данъка, лицето може да уведоми ТД НАП за промяната като представи и съответните документи, въз основа на което данъчния орган извършва съответните промени в информационния масив относно ДЗЛ за ПС. Собствениците на облагаеми ПС подават данъчна декларация в установения законов срок, дори и когато придобитите ПС са освободени от данък. Правото за освобождаване се предявява чрез декларацията като обстоятелствата, водещи до освобождаване се доказват със съответните документи.
Данъчна декларация се подава в случаите, когато се придобива ПС или при настъпване на обстоятелства, представляващи основание за ползване на облекчение или освобождаване от данък. В случаите на спиране от движение, пускане в движение, кражба или унищожаване на ПС собствениците не подават декларация, но за удостоверяване на съответното обстоятелство представят документ, издаден от съответния компетентен орган. Данъчната декларация се подава в ТД НАП по постоянното местоживеене на ДЗЛ, съответно по седалището им, а при липса на такива данни - по регистрацията на ПС. Срокът за подаване на декларацията е двумесечен, считано от датата на придобиването, а за нерегистрираните - от датата на регистрацията им за движение. Когато ПС е придобито по наследство, срокът е 6 месеца от откриване на наследството.
Считано от 01.01.2005г. при първоначалното подаване на декларация за ПС, собственикът е длъжен да представи пред данъчния орган документ за платения данък при придобиването на декларираното ПС.
Данъчни размери. Размерът на данъка за някои от ПС - обект на облагане е поставен в зависимост от различни характеристики: мощност на двигателя, възраст на ПС, обем на двигателя, предназначение, товароносимост, брой на местата. При други размерът на данъка е фиксиран /напр. при товарни автомобили до 12 тона технически допустима максимална маса товароносимост се дължи данък по 10лв. на всеки започнат тон товароносимост/. Данъкът върху ПС се внася в приход на бюджета на общината по постоянния адрес, съответно седалището на собственика, подал декларацията. ЗМДТ допуска плащането на този данък да се извърши на две равни вноски - до 31.03 и до 30.09. на годината, за която е дължим. При плащане на целия размер на данъка в рамките на първия срок, данъчният субект получава 5% отстъпка. Ако превозното средство е придобито или регистрирано за движение през годината, ЗМДТ изисква дължимият до края на годината данък да бъде платен в двумесечен срок от придобиването на ПС. Подлежи на възстановяване като недължимо платен данъкът за откраднати или унищожени ПС, като тези обстоятелства се удостоверяват с документ и за връщането на данъка се прави писмено искане. Плащането на данъкът за ПС е задължително условие за редовно извършване на годишния технически преглед на ПС.

Въпрос №40. Правен режим па данъка върху добавената стойност(ДДС)
Всяко юридическо явление, институционализирано в законови правни норми, се основава на определени принципи, тези принципи би следвало да са водещите начала при законовата регламентация на това явление.
Ако трябва да резюмираме ДДС от гледна точка на неговите принципи, то той е косвен, оборотен, многофазен, еднократен данък.
Косвен е този данък, чиято фискална цел е облагането на крайното потребление на стоки и услуги. Този данък е включен в крайната продажна цена на тези стоки и услуги и се заплаща от лицата, които ги купуват с цел пряко потребление. Производственото потреблене на стоки и услуги не се облага пряко и окончателно, защото чрез различните фази на това потребление се осигурява окончателното облагане в лицето на крайния потребител. Търговецът, който продава стоката или услугата, всъщност е само посредник между бюджета и потребителя, като играе ролята на събирач и вносител на ДДС. Действителен платец на ДДС е крайния потребител.
ДДС е оборотен данък, тъй като се начислява върху стойностните обороти на стоки и услуги във всички случаи, в които те са предмет на облагаема сделка, определена в закона.
Облагането с ДДС представлява съчетание на еднократност с многофазност. Принципът на многафазнастта на ДДС всъщност представлява функционално приложение на принципа на еднократността.
Еднократността на ДДС се изразява в обстоятелството, че независимо от броя на оборотите, които извършват стоките и услугите, и въпреки облагането на всеки оборот, размерът на ДДС, който остава окончателно в бюджета е начисленият за последната сделка, при която стоката/услугата се придобива от крайния потребител по крайната продажна цена. Общата сума на ДДС се набира постепенно, при всеки отделен оборот, но се приспада от начисления върху бруто стойността на последващата сделка ДДС, като в действителност се облага само разликата между покупната и продажната цена (добавената стойност).
Многофазност на ДДС означава, че при всеки оборот (фаза) на една стока ДДС се начислява от продавача и плаща от купувача върху брутната стойност на сделката, но в бюджета се внася само разликата между начисления от продавача ДДС и ДДС, начислен на продавача при покупката на същата стока. Дължимият за внасяне в бюджета ДДС е разликовата положителна величина между ДДС, начислен от лицето при всички продажби, и ДДС, начислен на лицето при всички покупки за определен данъчен период (един месец). По този начин се избягва кумулативния ефект на многократното облагане.
Всеобщността е особен принцип на ДДС, който има най-ограничено приложение. По принцип всеобщи данъци не съществуват. Един данък е всеобщ само в рамките, очертани в съответния закон. Това обстоятелство се отнася с пълна сила за и ДДС. Универсалността (всеобщността) на ДДС по смисъла на ЗДДС е налице:
1. С оглед на данъчнозадължените лица (ДЗЛ)
Всички регистрирани по ЗДДС лица са длъжни да начисляват и внасят ДДС. Всички лица, извършващи независима икономическа дейност по занятие с цел приход, извършили облагаеми сделки на стойност над 50 хил.лв., са длъжни да се регистрират по ЗДДС.
2. С оглед на извършваните сделки
Всички регистрирани лица са длъжни да начисляват ДДС по всички облагаеми по смисъла на ЗДДС сделки.
3. С оглед на данъчната ставка - ефективната данъчна ставка е една за всички облагаеми сделки и за всички регистрирани лица - 20%.
Освен гореизброените принципи като базисни принципи, валидни за целия ЗДДС, се очертават принципа на документалната строгост и принципа на начисляването, от който пряко произтича принципа на по-ранната дата.
Принципа на документалната строгост се изразява в изискването за оформяне и водене на специални документи при документиране на сделките, извършвани от регистрираните лица. На първо място това са данъчните фактури. За да имат доказателствена сила те трябва да притежават определени реквизити, посочени в Закона за счетоводството. Липсата на съществени реквизити води до изгубване на правото на приспадане на начисления по тях ДДС. За отчитане на ДДС за покупките и ДДС за продажбите лицата трябва да водят специални регистри/дневници/, в които да описват всички извършени от тях сделки.
Принципът на начисляването е основен принцип на счетоводството и неговото посочване е свързано повече с разликата между ДДС и данък върху оборота. При данъка върху оборота се прилагаше принципа на паричния поток, като начисляването и внасянето на данъка се извършваше след постъпване на сумата от съответната продажба при продавача. При ДДС. процедурата е по-различна. Изпълнителят (доставчикът) по облагаема сделка е длъжен в петдневен срок от датата на изпълнение на сделката да отрази начисления ДДС като задължение към бюджета в счетоводството си. Това трябва да бъде направено дори и да не е получено плащане по сделката. От друга страна получателят по сделката има право да приспадне данъчен кредит дори и да не е платил на изпълнителя (доставчика). Обобщено принципа на начисляването означава, че изпълнителят дължи ДДС на бюджета, независимо дали му е платено, а получателят има право да приспада данъчен кредит, независимо дали е платил. Изключение от този принцип е при осъществяване на внос - лицето има право да приспада данъчен кредит при внос на стоки, ако е внесло ефективно данъка, дължим за вноса в случаите на издадена митническа декларация.Друго изключение е плащането на лихви или неустойки по облагаеми доставки.
Според принципа на най-ранната дата задължението за начисляване на данъка като задължение към бюджета възниква на по-ранната от двете дати -датата на прехвърляне на правото собственост или друго вещно право върху стока или датата на завършването на услугата и датата на плащането /цялостно или частично авансово плащане/.
Предметен обхват на ЗДДС
Според чл.1 от ЗДДС ДДС се дължи за всяка доставка на стоки или на услуги: