Осигурително право - част 3

СТАРОСТ
ОСРиск старост има традиционно присъствие в ОП и е един от ‘класическите’ осигурените социални рискове. Старостта е призната като един от основните осигурени социални рискове в редица нормативни актове и разпоредби на вътрешното право и се ползва и със значителна международна уредба.
Старостта е едно нормално състояние на физическото лице. Старостта е достигане на определена в закона и поначало висока възраст. Тя е общо установена за всички осигурени лица и се основава на научни изследвания и наблюдения. Старостта се изразява в спад /износване/изхабяване на физическите и умствени сили, която настъпва в определен момент от биологичното съществуване на човека. Старостта е нормално развитие на човешкия организъм. Тя не е негово болестно състояние, а обичайно състояние, което е резултат единствено и само на фактора време в човешкия живот. Старостта настъпва постепенно и бавно, независимо от волята на човека и затова е обективен процес.
Старостта е невъзвратим процес и невъзстановим социален риск, нещо повече тя е прогресиращ процес.
У различните хора спада в развитието на силите и способностите за труд настъпва в различни моменти. За правото обаче е от значение общата тенденция.
Настъпването на старостта поставя човека в състояние на невъзможност да придобива средства за живот чрез личния си труд. Той става неработоспособен. Неработоспособността е трайна, но за разлика от неработоспособността, която се дължи на увреждане на нормалното за конкретното лице здравословно състояние и се установява във всеки конкретен случай, е презюмирана, защото се приема, че настъпва за всички лица с достигане до определената от закона на съответната държава възраст.
Мярката за възрастта на старостта като ОСРиск в някои случаи е диференцирана по пол, а в др. случаи е общо установена.
Кръгът на осигурените лица е възможно най-широк по действащото ОП. В него са включени задължително осигурените лица. Това са :
¨ задължително осигурените лица по чл.4, ал.1 КЗОО – осиг. за всички ОСР-е
¨ задължително осигурените лица по чл.4, ал. 3 КЗОО – осиг. за старост, смърт и инвалидност поради общо заболяване.
Старостта се установява с лична карта и удостоверение за раждане.
Реализирането на ОСР старост е свързано с възникването на правото на пенсия за осиг. стаж и възраст и на правото на социални пенсии и на персонални пенсии.

СМЪРТ
Рискът смърт е предмет както на вътрешноправна уредба, така и на актове на МОТ.
Смъртта е краят на биологичното съществуване на човека. Рискът смърт е най-тежкият и трагичен социален риск. Неговото реализиране предизвиква неблагоприятни последици не само в сферата на осигуреното лице, но и в сферата на неговите близки – тези, които то е издържало, като им е осигурявало системно по-голямата част от необходимите за издръжка средства.
Смъртта като ОСР бива причинена от др. социални рискове, като общо заболяване; труд. злополука и профес. болест, но това не я свежда до последица от настъпването на тези ОСРискове. Като отчита нейното естество и значение законодателят я въздига в самостоятелен ОСРиск, наред с общото заболяване, тр. злополука и проф. болест.
Кръгът на осигурените лица е широк. Той включва задължително осиг. лица за всички социални рискове по чл.4, ал.1 КЗОО, както и задължително осигурените по чл.4, ал.3 от КЗОО за старост, смърт и инвалидност поради общо заболяване.
Смъртта се установява с акт за смърт от лекаря, който е констатирал смъртта.
Осигурителноправните последици се изразяват в придобиването на право на наследствени пенсии и помощи на децата, съпругата (с-га) на починалия или на неговите родители.

НЕРАБОТОСПОСОБНОСТ – СЪЩНОСТ И ВИДОВЕ.
ОРГАНИ НА ЕКСПЕРТИЗАТА НА РАБОТОСПОСОБНОСТТА
Неработоспособността е понятие на ОП. Неработоспособността е състояние на здравето на осигуреното лице, което се отклонява от нормалното. Това състояние причинява невъзможност на осигуреното лице да изпълнява тр. дейност (поради влошено здравословно състояние при о. заболяване, тр. злополука и проф. болест; поради отклонение от нормалното физиолог. състояние – при бременност и раждане или поради възпрепятстване на осиг. лице да работи – при т. нар. ‘приравнени’ към о. заболяване ОСРискове) или макар да е в състояние да върши това за него съществува сериозна опасност от влошаване на здравословното му състояние и настъпването на др. по-тежки последици.
Неработоспособността се установява от компетентни медицински лекарски органи. Това са органите на лекарската експертиза на работоспособността. Тези органи, техните функции, дейност и актове, които издават са уредени в Чл.15-17 КЗОО и Наредбата за експертизата на работоспособността.
Органите на лекарската експертиза на работоспособността са:
а. лекуващите лекари и стоматолози
б. лекарските консултативни комисии (ЛКК) – те се създават в лечебните заведения за извънболнична помощ и биват общи и специализирани, съставени от лекари с призната лекарска специалност. Техният състав се определя от ръководителя на лечебното заведение.
в. териториалните експертни лекарски комисии (ТЕЛК) – те се създават към държавните и общинските лечебни заведения за доболнична помощ и диспансери. Те се състоят от общи и специализирани по видове заболявания комисии, които вкл. лекари с призната клинична специалност и опит.
г. Национална експертна лекарска комисия (НЕЛК) – тя е юридическо лице със седалище София на бюджетна издръжка към МЗдр. Тя се състои от специализирани лекарски състави по видове заболявания най-малко по 3 лекари с призната клинична специалност и опит.
Дейността на компетентните органи по установяването на неработоспособността е експертна и оценъчна. Въз основа на здравословното състояние на осиг. лица, характера на изпълняваната работа, проф. подготовка и изискванията на професията, органите на експертизата на работоспособността извършват по-нататък установителна и удостоверителна дейност. Резултатите от нея се обективират в нарочно издадени актове по общо установен по вид и образец: болнични листове, решения и заключения, в които се установява и удостоверява неработоспособността.
Състоянието на неработоспособността води до 3 последици:
¨ освобождаване на лицето от задължението му да изпълнява труд. си задължения
¨ отпадане на задължението на раб-ля/ възложителя да изплаща възнагр. за извършваната работа, а за осигуреното лице това означава загуба на средства за издръжка на него и членовете на неговото семейство.
¨ прехвърляне на риска от непредоставената раб. сила или дължимия резултат от раб-ля/ възложителя в-у осигурителния орган, върху който този риск е прехвърлен при неработоспособност на осигуреното лице с факта на включването на лицето в кръга на осигурените лица за съотв. социален риск.
Неработоспособността е състояние на лицето, вследствие реализирането на определен социален риск. Самата тя обаче не е ОСР. ОСР е и си остава заболяването, тр. злополука, бременността, раждането и т.н. Те са бъдещото събитие, чието реализиране води до състояние на неработоспособност.
Неработоспособността може да бъде класифицирана в разл. групи, в зависимост от използваните критерии:
I. Според времето на появата й:
1. по рождение
2. придобита
II. Според степента на загубената работоспособност:
1. пълна неработоспособност
2. частична неработоспособност
III. Според сигурността в състоянието на неработоспособност:
1. реална
2. презумирана
IV. В зависимост от наличието или отсъствието на признаци за възстановяване:
1. временна неработоспособност
2. трайна неработоспособност
Експертизата на работоспособността е официална оценка от специално подготвени и овластени органи и лица на здравословното състояние на осиг. лица. Органите, които извършват тази оценка са оценъчни органи, а не органи, които осъществяват лечебна или профилактична медицинска дейност.
Органите, които са компетентни да установяват неработоспособността са два основни вида:
¨ органи за установяване на временната неработоспособност и
¨ органи за установяване на трайна неработоспособност
Органите за установяване на временната неработоспособност са изчерпателно изброени в Чл.15,ал.1 КЗОО: лекуващи лекари и стоматолози; ЛКК; ТЕЛК и НЕЛК.
Експертизата на трайната неработоспособност е възложена на ТЕЛК и НЕЛК.
Врем. неработоспособност се установява с болничен лист. Той удостоверява състоянието на врем. неработоспособност, неговата причина и продължителност. Той е индивидуален административен акт. Редът за издаване на болнични листове е определен в Чл.59-90 от Нар. за експертизата на работоспособността.
Трайната неработоспособност се установява с експертно решение. То се издава от органите, които я установяват. В него се определя и удостоверява трайната неработоспособност, нейната степен (в % от 50 нагоре, изразена в цели числа спрямо възможностите на здравия човек), причината, която я е породила и срокът, за който се определя. То е предпоставка за получаването на пенсия за инвалидност. Установената по този ред инвалидност може да послужи като основание за прекратяване на ТПО-е.
Решенията на органите на експертизата на работоспособността могат да бъдат оспорвани. Органите, пред които се извършва обжалването са предвидени в Чл.16 КЗОО:
Правото на обжалване е предоставено на заинтересованите лица и органи (освидетелстваните, осигурителите, НОИ и органите на експертизата на работоспособността).
Редът за оспорване е:
1. срещу решенията на лекуващия лекар - пред ЛКК. Законът не предвижда срок, в който може да бъде отправено възражение
2. срещу решенията на ЛКК - в 14-дневен срок от получаването им пред ТЕЛК;
3. срещу решенията на ТЕЛК - в 14-дневен срок от получаването им пред НЕЛК; Сроковете са инструктивни.
4. срещу решенията на НЕЛК - пред Софийския градски съд по реда на ЗАП.
Решенията на органите на експертизата на работоспособността са задължителни. Това се отнася до всички решения, които не са обжалвани, а ако са обжалвани, когато редът им за обжалване е изчерпан.


СЪЩНОСТ НА ПАРИЧНИТЕ ОБЕЗЩЕТЕНИЯ.
ПРАВО НА ПАРИЧНИ ОБЕЗЩЕТЕНИЯ
Паричното обезщетение представлява престация, която осигурителният орган заплаща на осигурените лица, за да възмезди изгубения им трудов доход, поради невъзможност да използва трудовите си функции и да получава доходи от тр. дейност. “Възмездява” тук означава, че то замества неговото отсъствие и възстановява вредите, които осигуреното лице търпи от липсващия трудов доход. Възмездяването не е пълно, защото не замества изцяло отсъствието на тр. доход, но все пак прави това в определена степен. Следователно тези плащания са обезщетения за претърпените имуществени вреди поради липса на трудови доходи в резултат на врем. неработоспособност.
Паричните обезщетения имат компенсаторен характер. Правото на парично обезщетение се поражда при реализирането на ОСРискове: о.заболяване; тр. злополука; проф. болест; майчинство и безработица. Освен реализирането на ОСРискове правото на пар. обезщетение е свързано и с други предпоставки, установени в НА.
Паричното обезщетение е суб. право на осигуреното лице към осигурителния орган, което възниква при наличието на определените в закона предпоставки. То е прехвърляне на риска от невиновното непредоставяне на раб. сила от раб-ля върху осигурителния орган.
В зависимост от последиците настъпили в резултат на осъществения ОСР паричните обезщетения се делят на:
1. парични обезщетения за временна неработоспособност:
а. парични обезщетения за временна неработоспособност поради о. заболяване
б. пар. обезщетения за врем. нераб-ст пор. тр. злополука
в. пар. обезщетения за врем. нераб-ст пор. проф. болест
2. парични обезщетения за майчинство:
а. пар. обезщетения за бременност и раждане
б. пар. обезщетения за отглеждане на дете до 2 год. възраст
3. парични обезщетения за безработица
Предпоставките за придобиване право на пар. обезщетение за всеки отделен вид са различни. Паричните обезщетения се изплащат от различни осиг. фондове на ДОО. При настъпване на ОСРискове тр. злополука и проф. болест пар. обезщетения се изплащат от средствата на фонд “Тр. злополука и проф. болест". При осъществяване на ОСР о. заболяване и майчинство пар. обезщетения се изплащат от едноименния фонд. При настъпването на ОСР безработица, паричните средства се изплащат от едноименния фонд.

ПРАВО НА ПАРИЧНО ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ЗА ВРЕМЕННА НЕРАБОТОСПОСОБНОСТ. РАЗМЕР НА ОБЕЗЩЕТЕНИЕТО ЗА ВРЕМ. НЕРАБОТОСПОСОБНОСТ
Чл.40 КЗОО урежда правото на обезщетение на осигуреното лице – това е признатата и гарантирана от закона възможност на осигурените лица да получат парично плащане, което замества липсващия им доход поради тяхното състояние на неработоспособност.
Правото на парични обезщетения за временна неработоспособност поради о. заболяване, тр. злополука и проф. болест възниква при следните предпоставки:
1. Наличие на временна неработоспособност, установена от органите на експертизата на работоспособността. От др. страна лицето да се е осигурявало за съотв. ОСР, който е довел до врем. неработоспособност.
Липсата на възможност за изпълнение на тр. дейност следва да бъде констатирана и удостоверена от органите на експертизата на работоспособността с болничен лист, който има двуяко значение. От една страна, той представлява основанието за освобождаване на лицето от изпълнение на възложените му задължения, а от друга стр. е официален документ, който удостоверява правното основание за получаване на обезщетението за врем. неработоспособност.
2. Временната неработоспособност да е причинена от един от трите риска: о. заболяване, тр. злополука или проф. болест. Към о. заболяване се отнасят и приравнените към него рискове.
3. За временната неработоспособност, причинена от о. заболяване и приравнените към него случаи, е необходимо и наличието на още една предпоставка: към момента на реализирането на риска осигуреното лице да има най-малко 6 мес. осиг. стаж, който да е общ.Това изискване не се отнася до осигурените лица, които не са навършили 18 год. възраст.
Субекти на правото на пар. обезщетение са осигурените лица по Чл.4 КЗОО. Една част от тях са осигурени за всички ОСР, а други – само за някои от тях. За едни от тях осигуряването е задължително, за други – доброволно.
Размерът на осиг. обезщетения при врем. неработоспособност се определя от 2 критерия, установени в Чл.41, ал.1 КЗОО:
а. основата, от която се изчислява обезщетението
б. относителният размер на обезщетението от така определената основа
Основата, от която се изчислява обезщетението е среднодневното брутно труд. възнагр. или среднодневния осиг. доход, в-у които са внесени осиг. вноски за периода от 6 кал. мес., предхождащи месеца на настъпването на неработоспособността. Кал. мес. са тези, които започват от 1-во до 30-о (31-во) число.
Осигуреното лице не получава като обезщетение пълния размер на тази среднодневна величина за 6 мес., а част от нея: 80 % при врем. неработоспособност, причинена от о. заболяване и приравнените му случаи и 90 % при врем. неработоспособност, причинена от тр. злополука и проф. болест. По така определения начин обаче е възможно лицето да получи повече средства, отколкото е БТВ или осиг. доход, т.к. те се облагат с ДОД, а обезщетението – не. Ето защо законът поставя ограничение в размера на получаваното обезщетението – не повече от среднодневното нетно , т. е. намалено с ДОД възнагр. за периода, от който е изчислено възнагр.
Има изключения от принципа за установяване на размера на обезщетението, т.к. е възможно лицето да е нямало доходи или да не са правени осиг. вноски върху тях. Общото при всички хипотези (по чл.41, ал.2КЗОО) е необходимостта от измерител за изчисляване на обезщетението, т.к. такъв липсва поради липса на основание за направени вноски. В този случай се взема среднодневната МРЗ за страната са съотв. период.
Ал.3 на Чл.41 КЗОО разглежда хипотезата, когато в периода от 6 мес. преди настъпването на неработоспособността лицето е получавало пар. обезщетение от ДОО за врем. неработоспособност или за бременност и раждане. И в 2-та случая за база, ще се взема размерът на получаваното обезщетение – при о. заболяване това ще бъде 80% от получаваното обезщетение, а при тр. злополука и проф. болест - 90%.
Сроковете, за които се изплащат пар. обезщетения за врем. неработоспособност са уредени в Чл.42 КЗОО. Пар.’ обезщетения се изплащат от първия ден на настъпването й - до нейното ‘прекратяване’. Тя се прекратява:
ü с възстановяване на временната неработоспособност,
ü с преминаване от пълна към намалена неработоспособност и
ü с трудоустрояване на лицето,
ü с установяване на инвалидността или
ü с настъпване на смъртта на лицето в срока на врем. неработоспособност.
От това правило има две изключения:
а. за ос-ни лица, които работят по ТПО-е: за врем. неработоспособност, настъпила до 2 мес. след прекратяване на труд. договор обезщетението се изплаща до възстановяване на работоспособността, но за не повече от 75 кал. дни
б. при настъпила врем. неработоспособност преди прекратяване на срочно ТПО-е, паричното обезщетението се изплаща за не повече от 75 кал. дни след прекратяване на ТПО-е.
Паричните обезщетения се изплащат чрез осигурителите в сроковете за изплащане на труд. възнаграждения. Изплащането е от името и за сметка на осигурителния орган и в изпълнение на неговото осн. задължение по осигурителното правоотношение, като ос-ля определя основанието и размера на полагащото се обезщетение и осъществява касово-счетоводна дейност по изплащането на обезщетенията.
Паричните обезщетения за първите 3 раб. дни от врем. неработоспособност, но не за повече от 15 раб. дни през една кал. год., са за сметка на осигурителите. Това правило въвежда т. нар. “изчаквателен срок” за осигурителния орган при реализиране на ОСР, т. е. при наличието на осигурителен случай.
Тежестта от плащане на обезщетението се възлага на осигурителя. Но освен отделянето на средства за внасяне на осиг. вноски, за изплащане на обезщетението раб-лят следва да плати и данък върху тези средства, т.к. действащото ни данъчно законодателство не признава плащането на тези суми като разход. Излиза по-изгодно да плати на ос-ното лице уговореното възнагр., т.к. поне то ще му бъде признато като разход.


ПРАВО НА ПАРИЧНО ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ЗА МАЙЧИНСТВО
Правoтo на осиг. лице на пар. обезщетение за риска ‘майчинство’ сe различaва в зависимост от фазите на развитие на ОСР “М”:
I. Парични обезщетения при трудоустрояване поради бременност и кърмене:
Правото на пар. обезщетение се изразява в изплащането от осигурителния орган на ос-ното лице на разликата между получаваното от него среднодневно БТВ по Чл.41КЗОО и получаваното среднодневно БТВ след трудоустрояването. Това обезщетение се изплаща за цялото време, през което продължава трудоустрояването – на осигурената бременна до излизането й в отпуск за бременност и раждане, а на осигурената кърмачка докато ползва отпуска за кърмене на детето.
Правото на пар. обезщетение в този случай възниква при наличие на следните предпоставки:
1. Осигурената жена да е бременна или кърмачка, установено с акт на здравните органи. Издаденият акт трябва да е достигнал до ос-ля, за да произведе пр. действие.
2. Осигурената раб-чка/ сл-лка да е трудоустроена на друга работа. Под ‘трудоустрояване’ се разбира преместването на др. подходяща работа или на същата работа при облекчени условия. Моментът на трудоустрояването е достигането на акта на здравните органи до ос-ля и до ос-ната жена.
3. При изпълнение на новата работа осигурената да получава по-ниско труд. възнаграждение от получаваното преди трудоустрояването.
При наличието на посочените предпоставки осигурената има суб. притезателно право на парично обезщетение.
Субекти на правото на пар. обезщетение са осигурените жени по Чл.4, ал.1 и 4 КЗОО. Право на пар. обезщетение ще възникне, ако тя отговаря на изискванията за получаване на обезщетението за врем. неработоспособност. Наличието на 6 мес. осиг. стаж ще е предпоставка за получаване на обезщетението, т.к. основанието за плащането не е сред основанията, за които не се изисква осиг. стаж. Насрещно задължен е осиг. орган.
Размерът на обезщетението е равен на разликата между получаваното и полученото среднодневно БТВ. За база се вземат предвид получените дневни възнаграждения за 6 кал. мес., предхождащи мес. на трудоустрояването.
II. Обезщетение за бременност и раждане:
Предпоставките, при които възниква П на обезщетението са:
1. Бременната жена да е осигурена за всички ОСР-е: осигуряването следва да покрива всички осигурени соц. рискове, както и когато от осигуряването са били изключени рисковете ‘тр.злополука’ и ‘проф. болест’ и ‘безработица’ или това са всички лица по чл.4 КЗОО.
2. За придобиване на това право в Чл.40, ал.2 изрично е посочено, че не е необходима продължителност на осиг. стаж и следователно е достатъчно да възникне качеството ‘осиг. лице’ за бременната жена. Това дава възможност на бременната жена, която е постъпила на работа за първи път да получи обезщетението от следващия ден, ако е започнала да ползва отпуск за бременност и раждане.
3. Рискът “М” следва да е навлязъл в определена фаза на развитие: здравните органи да са определили предполагаемия термин за раждане и до термина да остават още 45 дни.
От този момент здр. органи считат, че жената е в състояние на врем. неработоспособност и не може да осъществява трудовата си дейност.
Обезщетението за бременност и раждане е различно по своя характер от обезщетението за врем неработоспособност:
Размерът на пар. обезщетение при бременност и раждане е 90% от среднодневното БТВ или осигурит. доход, така както той е определен по правилата на Чл.41 КЗОО. Но в следващата ал. законодателят установява мин. и макс. размер на това обезщетение, което не може да бъде по-ниско от МРЗ за страната и не може да бъде по-голямо от среднодневното нетно възнаграждение за периода, от който е изчислено обезщетението.
Продължителността на плащане на обезщетението е 135 кал. дни. Броенето започва от 45-я ден преди предполагаемото раждане и се извършва по правилата на ЗЗД за броене на срокове. Когато поради неточно предвиждане раждането стане по-рано от предвидените 45 кал. дни, остатъка от 45 кал. дни жената ползва след раждането. А ако раждането стане след 45 ден се ползва отпуска от остатъка до 135 кал. дни, предвиден за след раждането.
Осигурителното законодателство установява редица модалитети за изплащането на това обезщетението при раждане на мъртво, починало след раждането дете и даденото за осиновяване непосредствено след раждането. Тези модалитети са свързани с продължителността на получаваното обезщетението - по-кратък срок – до 42-я ден след раждането. Майката престава да полага грижи за детето, а всъщност те са предпоставка за получаване на обезщетението Презумира се, че след този срок жената е работоспособна и може да получава доходи от трудова дейност. Презумпцията е оборима и е възможно здр. органи да констатират, че след изтичането на 42-я ден жената не е възстановила работоспособността си. В този случай осигурената жена няма да получава обезщетението за врем. неработоспособност, а за бременност и раждане до изтичането на 135 дни, а ако не се възстанови и след този срок, тя ще получава обезщетение за врем. неработоспособност.
При прекратяване на осигуряването през време на получаването на обезщетението за бременност и раждане паричното обезщетение се изплаща до 135-те дни.
III. Обезщетение за отглеждане на малко дете:
След ползвaнето на отпуска за бременност и раждането и изтичане на срока за плащане на съотв. обезщетение, за майката (осиновителката) възниква право на допълнителен платен отпуск за отглеждане на дете до 2 год. възраст за І, ІІ и ІІІ дете, а за ІV и сл. е 6мес. . Законодателят е предоставил право на майката да получи обезщетение по ОПО-е за времето на този отпуск. Правото на това обезщетението възниква при наличието на следните предпоставки:
1. Майката да е осигурено лице за всички ОСР-е. Всъщност тази предпоставка е обща за получаване на всички обезщетението за ‘М’.
По отношение на това обезщетението се прилагат общите изисквания за мин. 6 мес. осиг. стаж за възникване на това П на пар. обезщетението
2. Да е изтекъл срокът на получаване на обезщетението за бременност и раждане
3. Майката (осиновителка) да е поискала ползването на допълнителен отпуск за отглеждане на дете до 2 год. възраст за І, ІІ и ІІІ дете. Майката (осиновителка) трябва изрично да изяви воля за ползването на доп. отпуск чрез писм. молба до работодателя.
Пар. обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 53, ал. 1 и 2 от КЗОО е в размер, определен със ЗБДОО - за 2003г. е в размер 110лв.
Срокът за получаване на обезщетението е за времето на допълнителния платен отпуск за отглеждане на дете до 2 год. възраст за І, ІІ и ІІІ дете.
Разпоредбите на Чл.164 (3) КТ и Чл.53 (2) КЗОО предоставят възможност платения отпуск за отглеждане на малко дете да се ползва от други лица- бащата, един от родителите на майката или бащата, които работят по ТПО. В такива случаи се прилага и писм. декларация, подписана от майката, бащата, родителите им, че детето не е настанено в детско заведение.

ПРАВО НА ПАРИЧНО ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ЗА БЕЗРАБОТИЦА
Настъпването на риска ‘Безработица’ променя пр. положение на ос-ното лице: от работещ, който чрез личния си труд е получавал доходи, от които е осигурявал своята и на членовете на семейството си издръжка, той става безработен и без трудови доходи.
При ‘Безработица’ се изплащат предвидените в Чл.54а КЗОО обезщетения за безработица от фонд ‘Безработица’. Като всяко обезщетение те заместват липсващия доход на осигурените за безработица лица.
Субекти на правото на пар. обезщетение за безработица са лицата, които са ос-ни за този риск и за които този риск се е реализирал. Тези лица имат право на пар. обезщетение при следните предпоставки:
1. Лицата да са останали без работа, поради прекратяване на ТПО-е, по което са били осигурявани за всички ОСР-е . Без значение е основанието за прекратяване на ТПО-е. Може да бъде както на някое от общите основания по Чл.325 КТ, така и на основание Чл.326 и 327 КТ и на основание чл.328 и 330КТ. Важно и достатъчно е трудовият договор или договорът за управление да са прекратени и лицето да е останало без работа. Няма значение за основанието за възникване на правото на пар. обезщетение за безработица, но има значение за размера на обезщетението.
2. Необходимо е предварителен осиг. стаж за период от 9мес., като разпоредбата на чл.54а КЗОО визира случаите, при които лицата са ‘подлежали на задължително осигуряване’, а не фактическо извършване на осиг. вноски. Осигурителният стаж трябва да е придобит в определен рамков период 15 мес.(не кога да е, а непосредствено) преди прекратяване на ТПО-е. Тези 9 мес. осиг. стаж могат да са набрани по едно или по няколко ТПО-я.
3. Лицата да са се регистрирали в ТП ‘АЗ’ – “Дирекция Бюро по труда” до 3мес. от прекратяване на ТПО-е. Лицето трябва да представи писм. декларация, че търси активно работа по смисъла на ЗНЗ. Това означава, че желае да работи, не отказва срещи с раб-ли, организирани от “АЗ", и самостоятелно посещава раб-ли за постъпване на работа. Това свое желание лицето обективира и ежемесечно чрез подаването на декларация, в която заявява, че активно търси работа и че няма промяна в обстоятелствата по Чл.54а, ал.1 КЗОО. При непотвърждаване на декларацията за съотв. месец, изплащането на пар. обезщетение за безработица се прекратява. При пропускане на срока по уважителни причини, удостоверени с официален документ, изплащането на пар. обезщетения за безработица се възобновяват.
4. Лицата да не са придобили право на пенсия за осиг. стаж и възраст или професионална пенсия за ранно пенсиониране.
5. Лицата да не упражняват тр. дейност, за която подлежат на задълж. осигуряване по Чл.4 КЗОО.
Паричните обезщетения за безработица се отпускат от ТП на НОИ- РУСО по постоянния адрес на лицето. Преценката за отпускане, изм., спиране, възобновяване, прекратяване и възстановяване, се прави от ръководителя на РУСО или упълномощено от него длъжностно лице.
Пар. обезщетения за безработица се предоставят в различни размери: Общото правило е, че размерът на пар.’ обезщетение е 60% от получения средномесечен осиг. доход за последните 9 мес. и не може да бъде по-малък от мин. установения и по-голям от макс.установения размер на обезщетението за безработица, които се определят ежегодно със ЗБДОО. За 2003г. мин. размер е 70лв., а макс. размер – 140лв.
Пар. обезщетения за безработица се изплащат ежемесечно през мес., следващ този, за който се дължат, в зависимост от продължителността на осиг. стаж, за определен период, както следва:
Осигурителен стаж Период за изплащане
(години) на обезщетението(месеци)
до 3 4
от 3 до 5 6
от 5 до 10 8
от 10 до 15 9
от 15 до 20 10
от 20 до 25 11
над 25 12
На лицата, чиито ТПО-я са прекратени по тяхна инициатива или с тяхно съгласие или поради виновното им поведение на основание Чл.325 т.1 и 2 КТ и Чл.326 и 330 КТ, се изплаща пар. обезщетение за безработица за срок 4 мес.. Размерът на обезщетението в тези случ. е минимално установения размер.
Във времето, за което се дължи обезщетение за безработица не се вкл. времето, за което се изплаща обезщетение по Чл.222, ал.1 КТ, като тези обезщетения не могат да се получават едновременно с пар.’ обезщетение за безработица. Това обезщетение по Чл.222, ал.1 КТ се отнася за времето, през което лицето е останало без работа, но за не повече от 1 мес. Това обезщетение се дължи от раб-ля за негова сметка, то е разл. от обезщетението за безработица, което се изплаща от едноименния фонд.
Паричните обезщетения за безработица се изплащат от ТП на НОИ- РУСО чрез пощенските клонове в страната по постоянен адрес на безработното лице. Когато безработното лице не може да получи лично пар. обезщетение за безработица, то може да се изплати на упълномощено от него лице. Пълномощното следва да е с нотариална заверка на подписа. Средствата за пар. обезщетения за безработица, неполучени по неуважителни причини 3 мес. след последната определена за получаването им дата, остават по сметката на фонд "Безработица".
Изплащането на пар. обезщетение за безработица може да бъде спряно за периода, през който лицето получава обезщетение за временна неработоспособност.
Изплащането на пар. обезщетение за безработица може да се прекрати при наличието на определени основания:
1. започване на трудова дейност, за която лицето подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 КЗОО;
2. прекратяване на регистрацията от “АЗ”;
3. придобиване право на пенсия за осиг. стаж и възраст или на професионална пенсия за ранно пенсиониране;
4. неизпълнение на задължението по чл. 54а, ал. 4КЗОО;
5. смърт на безработния.
Паричните обезщетения за безработица се отпускат, изменят, отказват, спират, прекратяват, възобновяват с разпореждане на длъжн. лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица в РУСО.

СЪЩНОСТ НА ПЕНСИИТЕ.ВИДОВЕ ПЕНСИИ
Пенсиите са вид материално обезпечение. Те са периодични плащания, които заместват загубения доход на осигуреното лице. Пенс. се характеризират с редица белези:
1. Пенсиите са парични плащания по дългосрочното обществ. осигуряване. Те се дължат поначало за продължително време, което е определяемо и варира сп. вида на отделните пенсии: пожизнено; докато трае отсъствието на доходи за издръжка или докато продължава трайната неработоспособност.
2. Пенсиите са периодично плащане. Те се определят и изплащат ежемесечно – за всеки календарен месец.
3. Правното основание на пенсиите е настъпилата завинаги или за продължително време трайна неработоспособност, която е довела до загуба на нормално получаваните от осиг. лице трудови доходи, или при смърт – безвъзвратно е загубен източника на доходи. Често пъти пенсията е периодично плащане, след като е завършено продължително трудово участие на осигуреното лице – пенсии за осиг. стаж и възраст. Има и пенсии, които се изплащат независимо от трудовото участие – социалните пенсии, или пък независимо от продължителността на участие на осиг. лице в труда – пенсиите за инвалидност поради тр. злополука и проф. болест. Конститутивен белег на пенсиите е наличието на трайна неработоспособност.
4. Пенсията е суб. материално право на осиг. лице – то възниква при наличието на определени предпоставки и като се следва определено производство.
Пенсията е суб. право на определени лица: това са осигурените лица за съотв. вид пенсия. Кръгът на осиг. лица за съответния вид пенс. всъщност е кръгът на осиг. лица за определения ОСРиск, при реализирането на който е настъпила трайна неработоспособност за осигурените лица.
5. Пенсиите се изплащат от определени финансови източници – фондове. По-голямата част от пенсиите се изплащат от фонд “Пенсии”, а други от фонд “Тр. злополука и проф. болест”.
6.Пенсиите имат специфично предназначение – служи за издръжка на лицето, което я получава.
7. Правото на пенсия не се погасява по давност – след възникването му, то може да бъде упражнено в неопределено от закона време.
8.Пенсиите не подлежат на облагане с данъци, пощенски и др. такси.
По действащото законодателство са установени следните видове пенсии:
1) Пенсии за осиг. стаж и възраст
2) Пенсии за инвалидност
3) Социални пенсии
4) Пенсии за особени заслуги
5) Персонални пенсии
6) Наследствени пенсии
Сп. това дали основанието за правото на пенсия възниква за субекта на правото на пенс. и той го упражнява лично докато е жив или това основание възниква за осиг. лице, което е починало и с това е лишило издържаните от него чл. на семейството си, пенсиите се делят на:
¨ лични – за осиг. стаж и възраст; за инвалидност; персонални пенс.
¨ наследствени – наследствени пенс.
Сп. това дали се дължат за трудова дейност или не, пенс. могат да бъдат разделени в 2 групи:
I.Пенсии свързани с трудова дейност:
1. Пенсии за осиг. стаж и възраст
2. Пенсии за осиг. стаж
3. Пенсии за инвалидност
4. Наследствени пенсии
Размерът на тези пенсии се определя от осигурителния доход на осигуреното лице.
II. Пенсии, несвързани с трудова дейност
1. Пенсии за военна инвалидност
2. Пенсии за гражданска инвалидност
3. Социални пенсии за старост
4. Социални пенсии за инвалидност
5. Пенсии за особени заслуги към държавата
6. Персонални пенсии
Размерът им се определя във фиксиран размер от определен държавен орган.

ПЕНСИИ ЗА ОСИГУРИТЕЛЕН СТАЖ И ВЪЗРАСТ
ОСР за реализирането на който се предоставят този вид пенсии, е старостта. Старостта е възрастова граница, която се определя в брой навършени години. Но има случаи, при които е определяема чрез годините осигурителен стаж.
Старостта като възрастова граница, от която се предполага, че настъпва неработоспособност е общоустановена величина, която е диференцирана според пола на осиг. лице и характера на работата и особените условия на труда.
Субектите на правото на пенс. за осиг. стаж и възраст са ФЛ, които са вкл. в кръга на осигурените за социалния риск старост.
Субективното право на пенс. за осиг. стаж и възраст възниква при наличието на определени в закона предпоставки в Чл.68 КЗОО:
1. Навършване на определена възраст, която се увеличава с времето – за 2000г. тя е за мъжете 60г. и 6 мес., за жените 55г. и 6 мес. За всяка следваща год. от 1ян. 2001г. тя се увеличава с по 6 мес., докато мъжете достигнат 63 год. възраст през 2005г., а за жените 60г. през 2009г.
2. Минимален брой точки – те представляват общият сбор от възрастта (в год.) и броят на годините от осигурителния стаж (времето, през което са внесени или са били дължими осиг. вноски). Изискването за точки е диференцирано установено според пола: за 2000г. за мъжете е 98т., за жените 88т. След това той продължава да расте с по 1т. на год. до достигне на 100т. за мъжете, а за жените 90т. От 1.01.2005г., той продължава да расте само за жените докато достигне 94 т. през 2008г. Общият брой точки ще бъде 100 за мъжете и 98 за жените.
При определяне на точките важно значение имат категориите труд. Понятието “категории труд” е специфично за възникване на правото на пенсия, защото оказва влияние върху осигурителния стаж; те са необходими за определянето на осиг.’ стаж при пенсиониране.Самата категория труд представлява оценка за съдържанието на полагания труд и условията, при които се използва престираната раб. сила. Правната уредба на категориите труд се съдържа в Чл.104 КЗОО и Нар. за категоризиране на труда при пенсиониране. Всички трудови дейности и видове работи се разпределят в 3 категории труд:
1. I категория обхваща 9 вида трудови дейности, всяка от която вкл. по няколко длъжности, близки по характер работи и тр. функции, напр. раб-ци в атомната електроцентрала, заети на подземна работа, във въздухоплаването, в металургията и др. Това са заетите в най-тежките и най-вредните за здравето на раб-ците и сл-лите производства и дейности.
2. II категория обхваща 44групи тр. дейности в тежки и вредни за здравето на раб-ците производства и дейности, напр. редица в черната и цветна металургия, локомотивни машинисти, ватмани и др.
3. Към III категория труд се отнасят всички др., които не са включени в I и II кат. труд
Един от основните въпроси на пр. уредба на категориите труд е превръщането на труда от една категория в друга: от I във II или III, от III в I или II и т. н. Смисълът е: трудът от по-висока категория да се трансформира в труд от по-ниска категория, но с по-голяма продължителност и обратно. Съотношението на това превръщане е 3 год. осиг. стаж от I категория труд се превръща в 4 год. осиг. стаж от II категория и 5 год. от III категория Съотношението е 3:4:5.
Двете предпоставки възраст и общ брой точки е необходимо да съществуват кумулативно за придобиване на право на пенс. за осиг. ст. и възраст, а не само примерно общия сбор точки.
Правото на пенс. за осиг. стаж на военослужещите се отличава от правото на пенс. за осиг. ст. и възраст по кръга на лицата, които имат право на тази пенс. и по предпоставките, при наличието на които възниква правото им на пенс.
Чл.69 КЗОО установява един специален режим:
1. Кръгът на лицата, за които възниква правото на пенс. са изрично и изчерпателно посочени: кадровите военнослужещи по ЗОВС, офицерите и сержантите от МВР и др. Правото на пенс. на тези лица възниква, когато те бъдат уволнени. Правото на пенс. възниква при наличието на само едно основание: на 25год. тр. стаж на кадрова военна служба, независимо от възрастта им, като най-малко 2/3 от тези 25г. да бъдат действително изслужени на кадрова служба (16г. и 8 мес.).
Други лица по Чл.69 КЗОО са кадрови военнослужещи, офицери и сержанти, които са служили на длъжности от летателния състав, екипажите на подводните съдове и на водолазния състав на въоръжените сили по ЗОВС. Правото на пенс. за осиг.ст. и възраст възниква при наличието на 15 прослужени год. на тези длъжности, независимо от възрастта им.
2. За възникването на правото на пенс. за тези лица не се изисква навършването на определена възраст.
Размерът на пенсията за осиг. стаж и възраст е абсолютна пар. сума, която осигурения получава като дългосрочно обезпечение от осигурителния орган.
Основното правило за определяне на размера на пенсията се съдържа в Чл.70 КЗОО. Сп. него размерът на пенсията се определя, като доходът, от който се изчислява пенсията, се умножи със сумата, образувана от: по 1% за всяка год. осиг. ст. и съотв. пропорционална част от процента за месеците осиг. стаж. При 25г. осиг. ст. – 25%; при 40г. осиг. стаж – 40%. Към този % в цели числа за всяка пълна година осиг. стаж се прибавя и съотв. пропорционална част на бр. на пълните мес. осиг. стаж, които не достигат 12 за една пълна год., т. е. за 1 %. [1: 12 мес. x бр. на мес., напр. 35г. и 5 мес. : 35% + 0.083 x 5мес.=35% +0,41= 35,41%] В чл. 20 НП са дадени пропорционалните части от процента за месеците осиг. стаж. с точност до третата цифра.
При определяне на размера на пенсията нaй-важно място наред с осиг. стаж заема доходът, от който се изчислява пенсията. Общото правило на Чл.70 КЗОО установява, че доходът от който се изчислява пенс. се определя въз основа на два компонента: средномесечният доход за страната и индивидуалният коефициент за всяко осиг. лице, като средномесечния осиг. доход за страната за предходната год. се умножи по индивидуалния коефициент на лицето. Средномесечният осиг. доход е общата величина, която се прилага за всички пенс. за осиг. ст. и възраст Той се обявява от НОИ в началото на следващата календарна год.
Индивидуалният коефициент отчита личния осиг. принос на ос-ното лице в набирането на осигурителни средства и на неговия личен осиг. доход, от който са били изчислявани осиг. му вноски. Този принос се определя и е пропорционален на размера на всички възнаграждения и доходи от трудова дейност на осиг. лице.
Инд.’ коефициент се изчислява от дохода на лицето, върху който са внесени осиг. вноски за периода от 3 последователни год. от последните 15г. осиг. стаж до 1 януари 1997 г. по избор на лицето и от дохода за периода след тази дата до пенсионирането му. Напр. ако едно лице се пенсионира считано от 1 май 2001г., този период след 1.01.1997г. е 4 год. и 4 мес. (4x12мес. +4 мес.ян-апр.= 52 мес.)
За изчисляване на индивидуалния коефициент се определят:
1. съотношението м-у средномесечния осиг. доход на лицето за периода до 31 декември 1996 г. и средномесечната раб. заплата за страната за същия период, обявена от НСИ; Средномесечният осиг. доход на лицето е средният месечен доход от 3 последователни год., които лицето е избрало от последните 15 г., напр. ако е избрало 1994,1995,1996г. и неговият средномесечния доход е 180лв., а за страната е 160лв., тогава съотношението между тях ще бъде 180 : 160 по 36 мес. и разделено на 36 = 1.125
2. съотношението между средномесечния осиг. доход на лицето за пер. след 31 дек. 1996 г. и средномес. осиг. доход за стр. за същия период. Напр. ако лицето е работило до 30.апр.2001г., т.е. 52 мес. и неговият средномес. осиг. доход е 280лв., а средномес. осиг. доход за стр. е 180лв., тогава съотношението ще бъде 280:180, умножено по 52 и разделено на 52=1.556
Инд. коефициент се определя, като всяко от съотношенията се умножава съответно по броя на мес., за които то е установено, и сборът на получените произведения се разделя на общия брой на мес., включени в двата периода. (1.125 x 36мес. = 40.5; 1.556 x 52мес. = 80.91 ; 40.5 + 80.91 = 121.42 : 88 = 1.380)
Когато лицата не са работили след 1 януари 1997 г., индивидуалният коеф. е равен на съотношението по първата хипотеза (само 3 посл. год.), а когато базисният период е изцяло след тази дата, индивидуалният коефициент е равен на съотношението по втората хипотеза.
При вече известни величини може да се определи пенс. по правилата на Чл.70 КЗОО по следния начин:
За лице, което се пенсионира към 1.05.2001г., при индивидуалният коефициент 1.380, при 46 г.стаж и средномес. осиг.доход за страната за предх. год. 185лв. ще има следната пенс. 185 x 1.380 x 46 = 11 743.8 : 100 = 117.44лв.
Размерът на личната пенсия за осиг.ст. и възраст по чл. 68, ал. 1-3 не може да бъде по-малък от 115 % от соц. пенсия за старост, а за лицата по чл. 68, ал. 4 - не по-малък от 105% от соц. пенсия за старост.
До 31 декември 2003 г. включително размерът на получаваните една или повече от една пенсии без добавките към тях не може да надвишава четирикратния размер на социалната пенсия за старост.Това ограничение не се отнася до лицата, които са били президент и вицепрез.на РБ, предс. на НС; мин.-председател; съдия КС.
Право на 5кратния размер на социалната пенсия за старост, считано от 1.01.2002г. имат кадровите военнослужещи и офиц. и серж. по Чл.69, ал. 3 КЗОО.


ПЕНСИИ ЗА ИНВАЛИДНОСТ
Правната уредба на пенсиите за инвалидност се съдържат в Чл.71-79 и 85-88 КЗОО и в Нар. за пенсиите.
Пенсиите за инвалидност се предоставят при настъпила инвалидност. Инвалидността е състояние на трайна неработоспособност, но тя самата не е ОСРиск. Социален риск е събитието, което я причинява – о. заболяване, проф. болест, тр. злополука. Законът дава легално определение на понятието инвалидност като предпоставка за пораждане на правото на пенс. за инвалидност. Тя се определя като загубена напълно или частично, завинаги или за продължително време работоспособност, независимо от риска, от чието настъпване е породена. Тя се установява и се степенува по един и същи начин - по степента на загубената работоспособност.
Субекти на правото на пенсии за инвалидност са лицата по Чл.4 КЗОО. Това са субектите на правото на пенс. свързани с трудова дейност на лицето. Пенс., несвързани с тр. дейност – за военна инвалидност, за гражд. инвалидност и социалната пенс. за инвалидност са уредени в отделен раздел на КЗОО, различен от уредбата на пенс. за инвалидност поради о. заболяване, тр.злополука, и проф.болест.
По своята пр. природа пенсията за инвалидност е суб. притезателно право на ос-ното лице, което се упражнява по негова воля. Правото на пенс. е лично и тя се дължи лично на осиг. лице.
За получаване на пенс. за инвалидност е необходимо лицето да е загубило 50 и повече от 50% от своята работоспособност.
Началният момент за възникване право на пенс. за инвалидност е началната дата на инвалидизирането на ос-ното лице. Актът, с който се констатира датата на инвалидизирането е експертното решение на ТЕЛК/ НЕЛК. Възможно е обаче лицето да е ползвало обезщетение по краткосрочното ос-не и състоянието му въпреки очакванията да не се промени и неработоспособността от временна да премине в трайна. В този случ. за дата на инвалидизирането се приема денят, от който е прекратено изплащането на пар. обезщетение по болничните листове.
Независимо от проявлението на ОСРиск поначало пенсията се отпуска за срока на инвалидността. Този срок се определя от здравните органи – 1, 2, или 3 год. След изтичане на този срок увредените лица подлежат на периодично освидетелстване. Ако при преосвидетелстването се констатира възстановяване на работоспособност, от този момент насетне пенсията ще се прекрати. Пенсиите за инвалидност на лицата, навършили възрастта за пенс. за осиг. ст. и възраст, се отпускат пожизнено. Без значение е подобряването на здравословното състояние на лицето.
Право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване
Осигурените придобиват право на пенс. за инвалидност пор. о. заболяване, ако са загубили работоспособността си и имат осиг. стаж, придобит до датата на инвалидизирането, а за слепите по рождение и за ослепелите преди постъпване на работа - до датата на заявлението по чл. 94 както следва:
1. до 20-годишна възраст и за слепите по рождение и на ослепелите преди постъпването им на работа - независимо от продължителността на осиг. стаж;
2. до 25-год. възраст - 1 г.;
3. до 30-год. възраст - 3 г.;
4. над 30-год. възраст - 5 г.;
Инвалидите по рождение и инвалидите с придобита инвалидност до постъпване на работа придобиват право на пенс.за инвалидност пор. о. заболяване при 1г. осиг.стаж.
Кръгът на субектите на правото на пенс. за инвалидност пор. о.заболяване е широк: всички задълж. осигурени за всички ОСРискове по Чл.4, ал.1 КЗОО, така също и самоосигурявщите се лица по чл.4, ал.3 КЗОО.
Предпоставките, при които възниква правото на пенс. за инвалидност пор. о.заболяване са две: установяване на инвалидност и наличието на мин. осиг. стаж. Осиг.’ стаж следва да бъде придобит до инвалидизирането на лицето и е диференциран в зависимост от възрастта на лицето.
Като последица на проявлението на ОСРискове тр.злополука и проф. болест лицата могат да изпаднат в трайна неработоспособност и да им бъде отпусната пенс. за инвалидност поради тр. злополука и проф. болест. Осигурителното ни законодателство не диференцира правния режим на пенс. за инвалидност в зависимост от това кой от двата ОСР се е проявил, а ги третира по един и същи начин. Освен това отпускането на пенс. за инвалидност поради тр. злополука и проф. болест е при по-облекчени условия, отколкото пенс. за инвалидност пор. о.заболяване.
Субекти на правото на пенс. за инвалидност поради трудова злополука и проф. болест са задължително осигурените лица по Чл.4, ал.1 и ал.2 КЗОО. (изключени са само лицата, които упражняват своб. проф., занаят и др.). Предпоставките за придобиване на право за този вид пенсия е само една : наличие на инвалидност, констатирана от органите на експертизата на работоспособността, без да е необходим какъвто и да е предварителен осиг. стаж.
Пенс. за военна инвалидност и гражд. инвалидност са уредени в раздел IV на КЗОО. Те имат един общ белег, който ги обединява – за тях не са правени вноски във фондовете на общественото осигуряване и субектите на тези пенс. нямат качеството ос-ни лица. Поради това този вид пенс. са наречени неконтрибутивни пенс., т. е. те се отпускат, въпреки, че лицата не са допринасяли за попълването на фондовете на обществ. ос-не чрез плащане на осиг. вноски. Затова и средствата за тези пенс. се осигуряват от държ. бюджет. Техният размер е фиксиран, т. к. няма осиг. доход, въз основа, на който да се изчисляват.
Пенс. за военна инвалидност се отпуска на увредените лица, загубили работоспособността си при или по повод на дейността на армията. Спецификата на този вид пенс. е в кръга на субектите, предпоставките и определянето на нейния размер.
Субектите на правото на този вид пенс. са :
1. военнослужещите на наборна военна служба и
2. лицата по време на службата в запаса и в резерва
3. лицата, пострадали при оказване на съд-е на въоръжените сили
Право на този вид пенс. възниква при следните предпоставки:
1) лицето да е пострадало или заболяло в хода на изпълнение на войнските си задължения през наборна военна служба или тази в запаса или в резерва
2) това да е довело да трайна неработоспособност 50 и повече от 50%, установена по съотв. ред от ТЕЛК и НЕЛК
3) увреждането на здравето да е настъпило при и по повод на изпълнение именно на тези воински задължения, или при и по повод от указаното съдействие на въоръжените сили. Законът не сочи кой трябва да установи наличието или липсата на тези предпоставки.
Размерът на пенс. за военна инвалидност се определя % от социалната пенс. за старост и е в зависимост от воинското звание на лицето и степента на загуба на работоспособността.
Пенсиите за гражд. инвалидност са вид пенс. за инвалидност Субектите на правото на пенс. за гражд. инвалидност са заболелите или пострадали:
1. при изпълнение на граждански дълг;
2. случайно от органите на властта при изпълнение на служебни задачи на тези органи.
Правото на пенс. за гражд. инвалидност се поражда при наличието на следните предпоставки:
1. Лицето да е заболяло или пострадало: увреждане на здравето поради различни причини
2. Увреждането да е станало при предвидените от закона обстоятелства – изпълнение на гражд. дълг: в спасителни дейности при природни бедствия или при спасяване на човешки живот, обществено имущество и др.; изпълнение на служебни задачи от органите на властта: най-вече полицията и др. органи на сигурността и реда
3. Заболяването да е довело до трайна загуба на работоспособност, констатирана по съотв. ред.
Размерът на пенс.за гражд. инвалидност се определя в % от соц. пенс.за старост и се определят в % от нея, според % на загубената работоспособност.

НАСЛЕДСТВЕНИ ПЕНСИИ
При наследствените пенс. е налице изплащане на средства от осиг.’ орган на лицата, които са били издържани от починалия осигурен. Средствата от осиг. орган заместват средствата за тяхната издръжка, получавани приживе и които те са престанали да получават поради смъртта на осиг. лице. Тук изобщо не е налице фигурата наследяване. Налице са права, предвидени в пенс. законодателство. Те са предоставени на преживелите починалия осигурен негови близки, които той е издържал със средствата, които е получавал като трудови доходи или лична пенсия.
Основната особеност на наследствените пенсии е ОСРиск, при настъпването на който те се предоставят. Този риск е смъртта.
Кръгът на субектите на правото на наследствените пенс. се определя от широкия кръг на лицата, осигурени за риска смърт – всички осигурени лица по чл.4 КЗОО.
Суб. правото на наследствените пенс. възниква при кумулативното наличие на две предпоставки:
1. настъпила смърт на ос-ното лице
2. след смъртта на ос-ното лице да са останали негови близки, изчерпателно изброени в Чл.80 КЗОО:
а. децата на починалия до навършване на 18 г. възраст
б. преживелият с-г – останалото живо лице, с което починалият е бил в законен брак. Той – прежив. трябва да е достигнал определена сравнително висока възраст: с 5 год. по-ниска от възрастта по Чл.68 КЗОО и да е неработоспособен, констатирано от органите на експертизата на работоспособността
в. родителите, след като навършат възрастта по чл.68 КЗОО и да не получават лична пенсия: за осиг. стаж и възраст ; за инвалидност и др. За родители на деца, починали през време на изпълнение на наборна военна служба, право на наследствените пенс. възниква независимо от възрастта им.
Размерът на наследствените пенс. е уреден в Чл.83 КЗОО: размерът се определя като част от личната пенсия на починалия осигурен. Могат да бъдат разграничени 3 хипотези:
а. когато починалият не е бил пенсионер: първо се определя личната пенс., която той би получавал и едва след това от нея се изчислява размера на наследствените пенс. Ако осигуреното лице е починало поради о. заболяване; тр. злополука или проф. болест, на него се определя лична пенс. като инвалид със загубена работоспособност над 90%.
б. когато ос-ното лице към момента на смъртта е било придобило право на лична пенс. за осиг. стаж и възраст, но е продължавало да работи и не е упражнило правото си на пенс. – на наследниците се отпуска наследствена пенс. въз основа на полагащата се лична пенс. за осиг. ст. и възраст на ос-ното лице, ако това е по-благоприятно за тях. Но ако за наследниците е по-благоприятно, те имат право да поискат наследствената им пенс. да се определя по реда Чл.83, ал.1 КЗОО.
в. когато починалото лице е получавало към момента на смъртта лична пенсия за инвалидност пор. о.заболяване, тр. злополука или проф. болест – 90% от получаваната пенс.
Определеният общ размер на наследствените пенс. се разпределя между наследниците сп. техния брой: при 1 наследник-50% от личната пенс.;
при 2 наследници- 75 % от личната пенс.;
при 3 и повече наследници 100% от личната пенс.
Всички наследници получават равен дял от личната пенс. на наследодателя.


СОЦИАЛНИ ПЕНСИИ ЗА СТАРОСТ.ПЕРСОНАЛНИ ПЕНСИИ
Социалната пенсия се предоставя, когато лицата нямат право на др. пенс. по КЗОО. И тези пенс. са от категорията на неконтрибутивните пенсии. Социалните пенсии биват за старост и за инвалидност.
Соц. пенсия за старост:
ОСР за тази пенс. е старостта. Предпоставките, при кумулативното наличие на които възниква правото на тази социална пенс. са следните:
1. лицето да е навършило 70 год. възраст. Тук законът не прави разлика и не установява диференцирана възраст за мъжете и жените.
2. годишният доход на чл. от семейството да е по-малък от ½ от гарантирания минимален доход, установен за страната през последните 12 месеца преди подаването на молбата за пенсия. При определяне на год. доход за чл. на семейството се считат съпругът, съпругата и децата до 18-год. възраст, ако не са встъпили в брак, както и децата над тази възраст, ако са неработоспособни, нямат други доходи и не са встъпили в брак.
Размерът на социалната пенсия за старост се определя от МС по предложение на Мин-вото на труда и соц. политика и НОИ
Като най-долен праг на личната пенсия размерът на соц. пенс. служи като мярка, от която се определят и спрямо която се изчисляват минималните размери на всички други видове пенсии.
Социална пенс. за инвалидност:
ОСР за този вид пенсия е о. заболяване, реализирането на който е довело до тежка инвалидност още в най-ранна възраст.
Правото на тази социална пенс. възниква при кумулативното наличие на следните предпоставки:
1. лицето да е със степен на инвалидност над 71%. Без значение и видът на болестта, както и обстоятелствата, при които е настъпила.
2. лицето да е навършило 16год. възраст – възрастта, на която възниква труд. дееспособност по бълг. тр. законодателство.
Размерът на социалната пенс. за инвалидност се определя въз основа на размера на социалната пенс. за старост, като се отчита и степента на намалената работоспособност. Размерът на соц.’ пенс. за инвалидност за лицата със загубена работоспособност над 90 % е 120 %, а за лицата със загубена работоспособност от 71 до 90 % - 110 % от соц.’ пенс. за старост.
Съгласно Чл.92 КЗОО Министерският съвет по определени от него условия и ред в изключителни случаи може да отпуска пенс.на лица, по отношение на които не са налице някои от изискванията на кодекса. Делегацията на МС е ограничена в 2 насоки:тя трябва да бъде упражнявана в изключителни случаи и да предвижда условия и ред за отпускане на лица, по отношение на които не са налице някое от изискванията по КЗОО.
Чл.7 НП определя 3 категории лица, на които могат да се отпускат тези пенс., като установява за тях специфични предпоставки и особен ред за отпускането им:
Персонални пенсии в изключителни случаи по смисъла на чл. 92 КЗОО могат да се отпускат на следните категории лица:
1. деца без право на наследствена пенсия;
2. жени, навършили възрастта по чл. 68, ал. 4 КЗОО, родили и отгледали 5 и повече деца до навършване на 18-годишната им възраст;
3. лица, навършили възрастта по чл. 68, ал. 4 КЗОО, които са полагали грижи в продължение на повече от 10 години за инвалиди - членове на техните семейства.
Размерът на персоналните пенс. е 90 % от соц.’ пенс. за старост.
Редът за отпускане на персонална пенс. е определен в Чл.7, ал.1 и 4 НП и вкл.:
1.заявление от лицето до НОИ чрез съотв. територ. поделение по постоянна регистрация Заявлението трябва да вкл. мотивите за отпускане на перс.’ пенсия, данни за самоличността на лицето и за гражд. му състояние;
2. разпореждане на длъжностното лице от РУСО, с което се отказва отпускането на пенсия за осиг. стаж и възраст, за инвалидност поради о.заболяване или наследствените пенсии; или др.документи, установяващи липса на основание за отпускане на друг вид пенсия, или декларация, че няма достатъчно положен осиг. стаж;
3. решение, прието на сесия на общинския съвет, за внасяне на предложение в МС;
4. декларация за семейното и имотното състояние и за год. доход на чл. от семейството за 12 мес. преди искането на пенс.;
Въз основа на предложението и проверка на неговата обоснованост и редовност мин.’ на труда и соц. политика съгласувано с мин. на финансите прави предложение до МС за отпускане на перс. пенс.
МС с решение отпуска пенс. Решението е пр.пораждащият ЮФ за възникване на правото на перс. пенс. В решението се посочва и датата, от която се отпуска пенс.’ Отказът на МС може на общо основание да се оспорва с жалба пред ВАС.