четвъртък, 29 ноември 2007 г.

Вещно право - лекции от ВТУ

1 Понятие за вещно право. Вещното право като част от обективното гражданско право, като наука и като учебна дисциплина. Предмет, система и източници на вещното право Видове субективни вещни права.При характеризирането на понятието ВП следва да се има предвид, че използваният термин е с различни значения. С него се очертават съвкупността от правни норми, които уреждат отношенията по придобиване, упражняване, ограничения и защита на право на собственост и другите вещни права.В този смисъл терминът "вещно право" се определя като обективно вещно право. То единодушно се приема за част от гражданското право.Пандектната система извежда напред правилата, които важат за всички или повечето граждански правоотношения и те образуват общата част на гражданския кодекс.Един от главните източници на вещното право — Законът за собствеността, Важен законов източник са международните договори/Договорът между правителството на РБългария и правителството на РМакедония за взаимна защита и насърчаване на инвестициите/.Подзаконовите източници на ВП-ЗДС, ЗОС, ЗТСУ, ЗСПЗЗ. Вещните права са вид субективни права.Те имат за обект вещи – телесни предмети,които съществуват и са обособени в пространството. Съдържанието им има два аспекта: вътрешен и външен. Вътрешният се изчерпва с връзката между титуляра на правото и вещта и се изразява с въздействията върху вещта. Носителят на вещното право задоволява своя интерес чрез непосредствено въздействие върху вещта, като я владее, ползва и се разпорежда с нея. Трите правомощия на правото на собственост са владението (фактическата власт върху вещта), ползването (извличане на материални или нематериални облаги от вещта без изгубване на правото) и разпореждането (загубване или обременяване с тежести на субективното право чрез материални или правни действия).

2. Понятие за вещи. Видове вещи. Недвижими имоти в границите на населените места и извън тях. Земеделски земи и гори
Едно гражданско правоотношение се характеризира с два основни елемента: субекти и обекти. Субектите са лицата, които по силата на правната норма имат права и задължения, т.е. са носители на права и задължения.Имаме два вида субекти на правото: физическите лица и юридическите лица (1).Под правното понятие „обект" разбираме предмета, по отношение на който правният субект може да упражнява признатите и гарантираните му от закона права за задоволяване на някакъв интерес. Вещното право познава няколко вида обекти. Такива са вещите, имуществата, правата и пр.Вещ в строгия смисъл на думата е телесен предмет.В тази категория не влизат хората.Човекът е можел да бъде обект вробовладелческото общество, при което робът е бил вещ с пълните права върху него на робовладелеца. Видове вещи- Изхожда се от определени качества или свойства на вещите — физически, юридически и др. Основното деление на вещите, което е свързано с много големи правни последици, е това на недвижими и движими (недвижимости и движимости- само материалните вещи).По принцип недвижимости са онези вещи, които имат фиксирано спрямо земята положение.Движимости са вещите, които не са фиксирани.Върху недвижимости се учредяват ипотеки,каквито тежести не могат да се наложат върху движимите вещи — върху тях се учредява залог.Недвижими имоти-Основната характеристика на недвижимостите се базира на това, че те са част от земната повърхност или са свързани с нея.Недвижимите имоти се разделят на три групи: недвижими по природа, недвижими по предназначение и недвижими по предмета,към който се отнасят .1. Недвижимости по природа/три вида-земите; свързаните с тях и прикрепени към тях насаждения — трайни и временни, а трети вид са сградите. 2. Недвижимости по предназначение -онези вещи,които по своето естество са движимости, но които от правно гледище се считат като недвижимости, защото принадлежат към една недвижимост, с която са свързани/движими вещи/-добитъкът и земеделските оръдия. 3. Третата група недвижимости са тези, които законът определя като такива по предмета, до който се отнасят.Тук се включват само права върху недвижими имоти.

3. Владение и държане. Понятие и разграничение. Видове владения.
„Владението е едно фактическо състояние, което се изразява в държането на една вещ по един изключителен начин и в извършването върху нея на същите материални действия на употреба и ползване, каквито би извършил собственикът". „Владението върху една вещ е фактическа власт върху вещта".Притежател на една вещ е този, който има вещта в своята власт или съхранение. Владението е възможно както върху движими, така и върху недвижими вещи.Владението може да се упражнява лично или чрез друго лице.Владение и държане-Римското право е приемало възможността едно лице да владее конкретна вещ чрез друго лице. Това трето лице е владеело вещта от името на носителя на това право. Държателят е лицето, което владее вещ по силата на договор за наем, за влог, за заем за послужване. Владелецът държи вещта като своя или за себе си, а държателят държи вещта за друго лице.Разликата между двете владения римското право вижда в основанието, на което те са придобити.Държането за разлика от владението винаги е законно.Държателят има винаги свое правно основание — договор с владелеца или по силата на правната норма. Владението обаче невинаги е законно. Пример за това е крадената вещ.В зависимост от намерението.Държането няма действията и последиците на владението.Държателят упражнява правата на владелеца. Всъщност държането се придобива в момента, в който едно лице получи фактическата власт върху една вещ за сметка и от името на друго лице.Видове-1. Законно владение-„владението е законно, когато то е постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно,несъмнително и с намерението да се държи вещта като своя собствена." Законното владение представлява един правен факт. И като правен факт той поражда правни последици.2.Добросъвестно владение-„добросъвестно владение" и „добросъвестен владелец" Член 317 ЗИСС гласи, че добросъвестен владелец е този, който владее като собственик, на такова юридическо основание, което може да прехвърли собствеността и на което недостатъците не са му били известни. „владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена." Добросъвестността може да произлиза както от една правна грешка, така също и от фактическа грешка.Незнанието трябва да се дължи на грешка във факта, а не на грешка в правото.


4.Способи за придобиване и изгубване на владението и държането.
Начини за придобиване на владение-Най-често владението върху една вещ се придобива въз основа на правна сделка, което се свързва и с преустановяване на владението от предишния владелец и предаването му на новия.Прехвърлянето или учредяването настъпва по силата на самия договор, без да е нужно да се предаде вещта.Съответно на това приобретателят става собственик на една вещ,но няма още владението върху нея. Тук се явява различието между прехвърляне на собственост и прехвърляне на владение.Затова освен сключването на договор е необходимо преустановяване на досегашното владение и създаване на възможност да започне новото владение или владението на друго лице.При продажба на гараж, на жилище, на вила придобиване на владението става с получаване на ключа от имота.Но за да се прехвърли владението, е необходимо прехвърлителят да го упражнява в момента на сделката/Ако жилището е отдадено под наем,не би било възможно/.Допустимо е сделката да бъде сключена от пълномощник.Начини за изгубване на владението- То може да е резултат на договор, по силата на правна норма, против волята на владелеца и пр.Най-често при договорно прехвърляне на правото на собственост върху една вещ и предаване на владението на приобретателя, последното се губи за предишния собственик доброволно. Прехвърлянето на собствеността и изгубването на владението невинаги съвпадат по време. Недоброволно изгубване на владението има при изгубване на една вещ, при открадването й, при унищожаването й, при изгарянето й от пожар и пр.Владението се губи и когато трето лице е придобило това право по давност.

5. Добросъвестно владение - понятие и правно значение.
С големи правни последици са понятията „добросъвестно владение" и „добросъвестен владелец" и затова те изрично се регламентират в законодателството.Член 317 ЗИСС гласи, че добросъвестен владелец е този,който владее като собственик, на такова юридическо основание,което може да прехвърли собствеността и на което недостатъците не са му били известни.Дефиницията за добросъвестен владелец е заложена в чл. 70 в Закона за собствеността: „владелецът е добросъвестен,когато владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена." Достатъчно е добросъвестността да е съществувала при възникване на правното основание.Добросъвестността се предполага до доказване на противното. Добросъвестността на владелеца се състои в незнанието на порока,който му пречи да стане собственик или който прави несигурно основанието, по силата на което е придобил собствеността.Такъв е случаят, когато едно лице е мислило,че праводателят му е бил собственик по време на прехвърлянето и е бил способен да отчуждава. Добросъвестността може да произлиза както от една правна грешка, така също и от фактическа грешка.Използваното понятие в чл. 70 „правно основание" включва в себе си всеки акт, който може поначало да прехвърли собствеността върху въпросната вещ. Такива основания могат да бъдат продажба, дарение, замяна и други сделки, чрез които се прехвърля правото на собственост, само ако предвидената за сделката форма е спазена.Също така не е правно основание и наследяването. Правното основание задължително трябва да е налице, а само неговите недостатъци не трябва да бъдат известни на владелеца.Незнанието трябва да се дължи на грешка във факта, а не на грешка в правото. Добросъвестното владение има всички последици на законното владение. Най-важната правна последица на добросъвестното владение е тази,отразена в чл. 79,ал. 2 ЗС.Докато като правило правото на собстве- ност на недвижим имот се придобива по давност след непрекъснато владение в продължение на 10 години,при добросъвестното владение срокът се намалява наполовина,т.е.изисква се 5-годишно владение.


6. Защита на владението и държането-Владението върху недвижимостите се защитава от закона. Законът дава на владелеца особени искове, наречени „владелчески искове", които му служат или да задържи вещта във владение, когато неговото владение е застрашено, или за възстановяването й във владение, когато го е изгубил. Тук става дума за вещни искове,подсъдни на районния съд.Правото на иск принадлежи по принцип на всеки владелец на една вещ — движима или недвижима, а даже и на едно право. Без значение е на какво основание е придобито владението.Нашето право познава два иска за защита на владението-Член 75 ЗС дава право на защита на владението върху недвижим имот или на вещно право върху такъв имот, което е продължило непрекъснато повече от 6 месеца;Вторият владелчески иск е този по чл. 76 ЗС, съгласно който владелецът на една вещ, от когото тя е отнета чрез насилие или по скрит начин, може да иска връщането й от лицето, което я е отнело.Защитата обхваща както движими, така и недвижими вещи.Срокът за предявяване на иска е също шестмесечен. Ищец по това дело е владелецът, а ответник е лицето, което е отнело вещта.ГРАЖДАНСКОПРАВНА ЗАЩИТА-Вещни искове са ревандикационният иск, негаторният иск и искът за определяне на граници. Ревандикационен иск-С този иск едно лице претендира за връщането на конкретна вещ в неговия патримониум, когато нейното владение му е отнето. Основанието на иска е накърненото право на собственост.Параграф 985 ВОВ разпорежда, че „собственикът може да иска от владелеца предаването на вещта".Искът е осъдителен.Но следващият параграф казва, че „владелецът може да откаже да предаде вещта, ако той или посредствения владелец, от когото извежда правото си на владение, има по отношение на собственика право да я владее".Негаторен иск- искът на собственика на една вещ, с която се иска забрана и спиране на нарушаване на правото му (което не се състои в отнемане на владението) и връщане на нещата в състоянието им преди започване на нарушението.Този иск предоставя възможност за зашита на правото на собственост срешу всяко пряко или косвено неоснователно въздействие, посегателство . НАКАЗАТЕЛНОПРАВНА ЗАЩИТА- Глава V от Наказателния кодекс съдържа текстове, предвиждащи наказание при престъпления против собствеността,независимо чия е тя.Първият раздел предвижда санкции срещу лице, което отнеме чужда движима вещ от владението на другиго без негово съгласие с намерение противозаконно да я присвои/чл.195 НК/.Вторият раздел визира грабеж: който отнеме чужда движима вещ от владението на другиго с намерение противозаконно да я присвои, като употреби за това сила или заплашване/чл. 199 НК/.Присвояването намира място в раздел III/чл.201НК/.Раздел IV НК визира престъплението измама(чл. 209 ИК).АДМИНИСТРАТИВНОПРАВНА ЗАЩИТА-Тази защита има предвид само държавната и общинската собственост.

7. Права и задължения на добросъвестния подобрител. Права и задължения на обикновения владелец и на държателя за подобренията, разноските и плодовете от чужд имот.
"Може собственикът да не е доволен и да не желае запазването на подобренията, но въпреки това обаче те са такива, защото обективно повишават стойността на вещта." Подобренията се определят и като"резултатьт от полезните разноски",а полезните разноски са тези,които се правят за увеличаване стойността на имота.Проф. Венедиков означава с термина подобрения промените, които увеличават стойността на вещта.Когато се уреждат отношения във връзка с направени подобрения,но от лице, което не е владелец на вещта, тези нововъведения във вещта,които обективно увеличават стойностга му се съизмерват не само с това увеличение,но в някои случаи и с направените разноски.Под разноски се разбират извършването на парично оценими разходи, без да е необходимо те да са непременно в пари.Необходими разноски-без които вещта би се повредила или би погинала.Полезни разноски- водят до увеличаване стойността на вещта.Разноските за плодовете-разходи, направени за получаване на добиви от вещта. При определяне правата на владелеца за направените от него разноски законът се ръководи от вида на владението.Правата на добросъвестния владелец са уредени в чл. 71 и 72 ЗС.За да се породи вземане за разноски в полза на владелеца, необходимо е да са налице две предпоставки: 1) да са направени разноски за вещта от владелеца и 2)вещта, съответно подобренията, да съществуват при предявяване на вземането. Разноски за плодовете-За обезщетение за разноски за плодове при добросъвестния владелец не може да се говори поради това, че той става техен собственик.Въпросът има смисъл след претенцията на собственика за връщане на вещта, от който момента нататьк владението става недобросъвестно. Поради еднаквия правен режим, тези разноски ще бъдат разгледани при правата на недобросъвестния владелец.Хипотезите на подобрения, извършени от държател на вещта се различават в зависимост от това дали фактическата власт е отстъпена въз основа на съглашение със собственика или управителя на вещта или третото лице предприема управлението на чуждата работа без тя да му е отстъпена.За разлика от владелеца, който в определен период е извличал добиви и ползи от вещта, които може да запази за себе си, държателят няма такава възможност.Последният действа и в интерес на друго лице,а това обстоятелство не може да остане без значение от гледна точка на уреждане на отношенията им.





8. Право на собственост - понятие, обективно и субективно право на собственост. Съпоставка и отграничение на правото на собственост от други правни фигури. Право на собственост и ограничени вещни права.
Собствеността е едно вещно право, даващо на носителя си пълни и изключителни права върху една вещ в рамките, определени от правния ред.Френският граждански кодекс в чл. 544 я схваща като право на ползване и на разпореждане с една вещ по един абсолютен начин,доколкото с това не се извършват действия, забранени от закона и правилниците.Германският ВОВ в § 903 отразява, че „собственикът на една вещ може да разполага с нея по свое усмотрение и да изключи други лица от всякакво въздействие върху нея, доколкото законът или права на трети лица не противостоят на това".Австрийският АВСВ дава две дефиниции. Параграф 353 определя, че „Всичко, което принадлежи някому, всички негови телесни и нетелесни вещи, се наричат негова собственост".Това е легалното определение на собствеността в обективен смисъл-Параграф 354 съдържа определение на понятието в субективен смисъл. То третира правото на собственост: „Погледната като право, собствеността е властта да се използва субстанцията и ползите на една вещ с пълно самовластие и да се изключи всяко трето лице от нея."Собствеността не е отношение на човека към вещ, а отношение между хора по повод на вещи. Това е обществено-икономическо отношение.Собствеността за разлика от другите вещни права обсебва всички възможни юридически права върху една вещ. Тя е противопоставима на всички трети лица. Собствеността видимо е абсолютна и в тези свои качества е защитима. Но въпреки това упражняването на това право не е неограничено.


9. Съдържание на правото на собственост. Правомощия на собственика.Ограничения на правото на собственост.
Съдържанието па правото на собственост обхваща фактически и юридически три правомощия:на разпореждане, на владение и на ползване.Правомощието на разпореждане трябва да се схваща на две различни нива. Едното е в правната сфера. То се изразява в основаната на законите възможност на собственика да извършва сделки със собствената си вещ: да я продава, дарява, заменя, завещава; да я ипотекира, да я дава под наем. Второто е в една друга посока — става дума за възможността от всякакво фактическо разпореждане с вещта.Собственикът на една вещ може да я унищожи, да я ликвидира. Правомощието на владение означава упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя. Това правомощие се изразява в материални или фактически действия, свързани с владението на конкретната вещ. Тези действия изразяват фактическа власт на едно лице върху определена вещ. Целта на упражняване на фактическата власт е да се получават съответните облаги от вещта. Правомощието на ползване означава правната възможност на носителя на вещното право на собственост да употребява една вещ, да събира доходите (плодовете) от пея, да извлича нейните полезни свойства и да си служи с нея.Ограничения-В чл. 50 ЗС казва: „собственикът нанедвижим имот не може да извършва такива действия в своя имот,с които се създават пречки за използването на съседния имот, по-големи от обикновените". Но освен тях ограничения могат да се създадат и по договорен път.Параграф 906 ВСВ определя, че собственикът не може дазабрани навлизане на газове, изпарения, миризми, дим, сажди, топлина, шум, сътресения и други подобни въздействия, изхождащи от друг имот, в границите, в които въздействието не пречи или само несъществено пречи на ползването на недвижим имот.Това означава, че собственикът на недвижим имот трябва да търпи редица ограничения, свързани с правото на собственост на трети лица, главно на собствениците на съседните имоти или парцели. В тази област имаме няколко ограничения на собствеността-1.всички забрани и ограничения на собствеността, които администрацията по силата на оправомощаването си от закона може да създаде;2. Тя засяга правото на собственост върху недвижимите имоти, или по-точно казано — върху земята; Свързана е с обществения интерес, съчетан с благоустройствени, здравни,екологични и други изисквания. Градоустройствените планове от различно ниво определят начина за застрояване на всеки парцел.В тях намираме основните ограничения. Ограничения за собственика на един недвижим имот съществуват и тогава, когато е учредено ограничено вещно право в полза на трето лице.Такъв е случаят, когато в полза на едно лице еучреден сервитут на преминаване.Фактическата власт на собственика върху конкретния недвижим имот е ограничена според обема на сервитута и времетраенето му.Наред с тези ограничения имаме и ограничения с екологичен характер.Някои автори считат, че собствеността при землените участъци има три измерения. Тук обаче идват съответните ограничения. По посока нагоре имаме въздухо-плавателна дейност (движат се самолети с различно предназначение). Поставят се и електропренасящи системи.Това показва, че собствеността в това измерение не е неограничена. Тя трябва да бъде законно регламентирана.




10.Видове права на собственост. Публична и частна собственост.
Съгласно чл. 17, ал. 2 от Конституцията на нашата страна-собствеността е частна и публична".Относно съдържанието па частната собственост трябва да кажем, че и то се състои от трите правомощия: на владение, на ползване и на разпореждане. Правомощието на владение е упражняване на фактическа власт от страна на едно лице върху конкретна вещ.Правомощието на ползване е свързано с предходното правомощие.Без владение няма ползване.Ползването може да се осъществява лично от собственика, но то може да се извършва и чрез трети лица.Правомощието на разпореждането се състои в правото да се извършват сделки с вещта, да се обременява тя с тежести.Отчуждаването на една вещ или обременяването й може да стане по всички допустими от правото форми (продажба, дарение.замяна, сключване на спогодба, залог, ипотека и пр.).Конституцията на Република България от 1991 г. застана на една съвременна и демократична позиция и в чл. 17, ал. 2 определя,че собствеността у нас е частна и публична. Алинея 4 пояснява,че „режимът на обектите на държавната /.../собственост се определяот закона".Член 6 ЗС определя, че държавна собственост са ветите обявени от Конституцията и законите за изключителна собственост на държавата, както и вещите, които тя придобива.Наред със ЗС в сила е и Наредбата за държавните имоти,където е разгъната регламентацията на държавната собственост. Изключителна, собственост на държавата:1.подземните богатства, крайбрежната плажна ивица републиканските пътища, както и водите, горите и парковете-национално значение,природните и археологическите резервати определени със закон;2.континенталният шелф и обектите в изключителната икономическа зона за проучване, разработване, използват' опазване и стопанисване на биологичните,минералните,енергийните ресурси на тези морски пространства;3.радиочестотният спектър и позициите на геостационарната,орбита, определени от Република България с международни споразумения.



11.Право на държавна и общинска собственост.Корпоративна собственост.Вещни права на чужденци и чуждестранни юридически лица в България.Класификацията на видовете право на собственост следва да започне преди всичко С разграничаването им според носителя на съответния вид вещно право. За нашето вещно право тази класификация следва да се определи като основна и заради още едно много важни обстоятелство - това, че тя бе възприета за основа на нормативната уредба на вещноправните отношения.На тази основа се създадоха ЗДС,ЗОС,ЗКооп,уреждащ кооперативната собственост, ТЗ,който урежда корпоративната собственост, ЗЧИ, уреждащ възможността на чуждестранни лица да придобиват и притежават ВП у нас и др.Режимът на Частната и публичната собственост е едно, а режимът на публичната и частна държавна или общинска собственост е съвсем друго. Както вече бе споменато, делението на собствеността на частна или публична се извършва с оглед качеството на титуляра на собствеността -дали тези титуляри са едновременно и собственици й носители на власт, или те нямат властнически правомощия. По смисъла на чл.17, ал.2 КРБ публична собственост имат само Д. й общините,а частна е собствеността на ФЛ или ЮЛ,които нямат властнически правомощия. Цялата и всяка държавна, съответно общинска собственост е публична,независимо кой я стопанисва, върху какви обекти се разпростира тя, и какво е предназначението им.Разликата между държавната и общинската собственост обаче е в това,че едната се упражнява в интерес на цялото общество,а другата в интерес на конкретната териториална общност - общината.Държавата и общините могат да притежават и частна собственост.При упражняване на частната собственност всички правни субекти са равнопоставени. Чл.19, ал.2 и ал.4 КРБ се отнасят не само за гражданите и юридическите лица, но и за държавата и общините.Друг вид право на собствност е т.нар. "корпоративна”собственост,Т.нар. смесена "държавно-общинска" собственост по чл.96а ЗВодите Чужденците и чуждестранните юридически лица не могат да придобиват право на собственост върху земя (включително земеделска),освен при наследяване по закон, в който случай те следва да прехвърлят собствеността си в законоустановения 3-годишен срок от откриване на наследството на лица, който имат право да я притежават. Съгласно чл.22, ал.2 КРБ при определени със закон условия чужденците и чуждестранните юридически лица могат да придобиват право на ползване, право на строеж и други вещни нрава.Разрешение от министъра на финансите ще бъде необходимо обаче в случаите на чл.24, ал.1 и 2 ЗЧИ - чуждестранното лице трябва да получи разрешение за придобиване на право на собственост върху сгради и ограничени вещни права върху недвижими имоти в района на гранични зони и други територии, определени от Министерския съвет и свързани с националната сигурност. Тези разрешения се издават от Министерския съвет или от упълномощен от него орган, който се •произнася по искането в 45-дневен срок. Отказът за издаване на разрешение се мотивира.



12.Зашита на правото на собственост и ограничение вещни права.Видове зашита. Искова защита. Ревандикационен иск. Вещни искове са ревандикационният иск, негаторният иск и искът за определяне на граници.Ревандикационен иск-С този иск едно лице претендира за връщането на конкретна вещ в неговия патримониум, когато нейното владение му е отнето. Основанието на иска е накърненото право на собственост.Параграф 985 ВОВ разпорежда, че „собственикът може да иска от владелеца предаването на вещта".Искът е осъдителен.Но следващият параграф казва, че „владелецът може да откаже да предаде вещта, ако той или посредствения владелец, от когото извежда правото си на владение, има по отношение па собственика право да я владее". ГРАЖДАНСКОПРАВНА ЗАЩИТА-Вещни искове са ревандикационният иск, негаторният иск и искът за определяне на граници.НАКАЗАТЕЛНОПРАВНА ЗАЩИТА-Срещу посегателства върху притежавани от едно лице вещи наказателното право предвижда съответните санкции. чл. 195 Н К, чл. 199 НК, чл. 202—203 НК, чл. 207 НК, чл. 209 НК, чл. 212 НК, чл. 216, чл. 217НК.АДМИНИСТРАТИВНОПРАВНА ЗАЩИТА-Тази защита има предвид само държавната и общинската собственост.

13.Негаторни искове.Установителнн искове за собственост.Иск за определяне на граници.
Негаторен иск- искът на собственика на една вещ, с която се иска забрана и спиране на нарушаване на правото му (което не се състои в отнемане на владението) и връщане на нещата в състоянието им преди започване на нарушението.Този иск предоставя възможност за зашита на правото на собственост срешу всяко пряко или косвено неоснователно въздействие, посегателство.Иск за определяне на границите- искът трябва да бъде разглеждан различно в зависимост от това, дали се отнася до извънселищна част, или до дворно място (имот или парцел) в регулираната част на населено място.Сега действащото право въпросът е поставен в две насоки.От една страна, имаме иска по чл. 109, ал. 2 ЗС. Паралелно на него действа и чл. 32, ал. 1, т. 2 ЗТСУ, който дава право на собственика по исков ред да установи грешки и непълноти в кадастралния план,които имат значение за предвижданията по подробния план.Когато непълнотите и грешките в кадастралния план са свързани със спор за имуществено право, спорът се решава предварително по съдебен ред.


14.Съсобственост - понятие и видове. Съпритежание на ограничени вешни права.Способи за възникване на съсобствеността. Основанията за създаване или пораждане на съсобственостглавно са четири: наследяване,договор, административен акт,закон.Има случаи, когато вещта е собственост на две или повече лица. Тогава говорим за съсобственост.Съсобственост може да има върху движими и недвижими вещи.Европейското вещно право познава два вида-обикновената съсобственост;Втората се среща при съпружеската общност, наследственото имущество, обикновеното дружество, командитното дружество.Видове съсобственост-българското вещно право предвижда два вида-обикновената/дялова/ съсобственост, и съпружеската имуществена /бездялова/ съсобственост.При първата вещта е обща собственост на две или повече лица в определени съотношения. Всеки съсобственик има определена идеална част от общата вещ. Съпружеската имуществена общност възниква върху движими и недвижими имоти и вещни права върху тях,които са придобити на името на единия или на двамата съпрузи възмездно през времетраенето на брака.Същност на съсобствеността-Когато една вещ е общо притежание на няколко лица, говорим за съсобственост.При нея съсобственикът е собственик на част (дял) от една вещ.Обект на съсобственост могат ла бъдат както недвижими, така и движими вещи, а също и вещни права върху двата вида имоти.




15.Права и задължения на съсобствениците. Управление и ползване на съсобствената вещ.
Член 31 ЗС (5) предвижда, че всеки съсобственик може да си служи с общата вещ съобразно с нейното предназначение и по начин, който да не пречи на другите съсобственици да си служат снея според правата им. В този текст имаме две ограничения-1.Този обект не може да бъде ползван за стопанска дейност;2.не трябва да се пречи на другите съсобственици да си служат и те с общата вещ.Член 32 ЗС (6) гласи, че мнозинството от съсобствениците определя управлението на общата вещ.След като чл, 32 говори за ползване и управление на общата вещ, това означава, че мнозинството не може да предприема съществени промени в съсобствения имот. За тези случаи трябва единодушие на съсобствениците.Съгласно чл. 31, ал. 2 ЗС, когато общата вещ се ползва лично само от някой от съсобствениците, той дължи обезщетение на останалите съсобственици за ползата, от която са лишени от деня на писменото поискване.


16.Прекратяване на съсобствеността.
1. Съсобствеността може да бъде ликвидирана чрез разпоредителна сделка. Възможно е всички съсобственици едновременно да се разпоредят с вещта, но е възможно и един от съсобствениците да пожелае по този път да излезе от съсобствеността и да ликвидира своето вещно право, като гопрехвърли на съсобственика си. За съсобственика, който е решил да продаде своята идеална част в съсобствен имот на трето (външно) лице, има едно ограничение в чл. 33 ЗС. Съгласно него„съсобственикът може да продаде своята част от недвижимия имот на трето лице само след като представи пред нотариуса писмени доказателства, че е предложил на другите съсобственици да купяттази част при същите условия, и декларира писмено пред него, че никой от тях не е приел това предложение".2. Съсобствеността може да бъде прекратена чрез делба. Всеки съсобственик има право, въпреки противна уговорка, да иска делба на общата вещ, освен ако законът разпорежда друго или ако това е несъвместимо с естеството и предназначението на вещта. Искът за делба не се погасява с давност (чл. 34 ЗС).На нашето право е позната доброволната делба/Член 35 ЗС-разпорежда, че доброволна делба на движими вещи на стойност над 400 лв., както и на недвижими имоти трябва да бъде извършена писмено с нотариално заверени подписи/.Друга форма на делбата е съдебната делба съгласно чл. 278 и ГПК. Отсъствието на един съсобственик я прави нищожна.

I7.Изкупуване на дялове от съсобствени недвижими имот - правна съшност и отделни хипотези.
Изкупуването е един от способите за прекратяване на съсобствеността.По принцип се извършва чрез правна сделка, когато един от собствениците изисква това.Това може да се случи когато е възможно да се осъществи делба на имота или когато той е неделим и трябва да остане в цялост да съществува.Такива случаи са по чл. 38 от ЗС и по чл.29 и 30 от ЗТСУ, чл.54 от ППЗТСУ и тези които са под минималните размери от ЗГ.До изкупуване се стига след проведена доброволна делба или при съдебна делба по искане на единия от съсобствениците. След определяне на дяловете вече може да се пристъпи към продажба или изкупуване на дял от недвижимия имот Според чл. 33 от ЗС, съсобственикът може да продаде своята част само след като представи пред нотариуса писмени доказателства, че е предложил на другите съсобственици да купят този дял при същите условия и декларира писмено пред него ,че никой от тях не е приел това предложение.Ако декларацията е и неистинска или е продадена на трето лице при условия които са в ущърб на останалите съсобственици заинтересованият съсобственик може да го изкупи при действително уговорените условия , като искът се предяви в двумесечен срок от продажбата.Ако съсобстветникът не плати дължимата поради изкупуването сума в месечен срок от влизането в сила на решението, тогава решението се счита за обезсилено по право.Според чл. 36 от ЗС съсобствеността на държавата или общината може да се прекрати чрез делба или чрез продажба на частта на държавата или на общината, чрез отстъпване на съсобствениците на друг равностоен имот или чрез откупуване на тяхната част при условия и ред определени от МС.



18.Етажна собственост.Понятие и правен режим.Отграниченне от сходни правни фигури. Възникване и прекратяване на етажната собсгвеност.
Стар н основен принцип на вещното право е. че лицето, което притежава земята, притежава и постройките, които се намират и са построени върху нея. Нашето вещно право, възприемайки тозиримсконравен принцип, допуска като изключение от него собствеността върху постройката да бъде отделна от земята, върху която е построена.Понятие за ет. собс.-съчетание на изключителна собственост върху самостоятелен обект в една сграда и съсобственост върху общите части на сградата и на вещното право върху дворното място, върху което е построена сградата при режим на етажна собственост. Етажната собственост няма качеството на юридическо лице. Тя единствено има задължения и права в управлението в самата сграда.Етажната собственост е съчетание на обекти в реална собственост и общи части.Съгласно чл. 35 и чл. 39 от Наредба № 5 за правила и норми по ТСУ всяко жилище трябва да има складова площ/помещенията за зимнина, за отоплителни материали/Чл. 38, ал. 1 ЗС- определя общите към етажите или апартаментите части.Съсобствеността върху посочените общи части е принудителна, което означава, че не е допустимо тя да бъде ликвидирана чрез правен акт.Поради това съсобствеността върху общите части възниква по право. Земята естествено е обща част.Етажна собственост може да се появи и при делба.

19.Управление на етажната собственост. Органи и контрол върху актовете им.
Собственикът може да изменя вътрешното разпределение и вътрешния вид на своята част, но няма право да изменя външния вид на своя имот без съгласието на общото събрание на собствениците.Управлението на общите части в сградата в етажна собственост и надзорът за изпълнение задълженията на обитателите принадлежат на общото събрание на собствениците или на избран от него управител или управителен съвет.Общото събрание взема решение, ако в заседанието му участват 3/4 от собствениците. Решенията се вземат с обикновено мнозинство. Процедурата за свикване и вземане на решения от общото събрание е уредена в чл. 4 ПУРНЕС.Управителят или председателят на управителния съвет представлява собствениците при извършване на всички действия,включително воденето на дела, които са във връзка с обикновеното управление на етажната собственост.Това следва от обстоятелството, че етажната собственост не е юридическо лице, поради което управителят трябва да се ограничава единствено с такива действия, които не надхвърлят обикновеното управление на етажната собственост. За да извърши действия, излизащи вън от пределите на обикновеното управление, той трябва да има затоваизрично пълномощие от всички заинтересовани собственици.Управителят налага с мотивиран протокол предвидените в правилника глоби.


20.Право на строеж - понятие, обекти, съдържание.Учредяване и упражняване. Особености на правото на строеж върху държавна и общинска земя.
Собственикът на земята е собственик и на всички подобрения (строежи, постройки, сгради,насаждения) върху нея.Но няма пречка и по нашето законодателство собственикът на земята да отстъпи на трето лице правото на строеж, при което се създава отделна собственост върхупарцела и отделна собственост върху построеното в него след неговата реализация. В този случай говорим за суперфиция (право на строеж). Правото да се държи постройка в чужда земя се нарича суперфиция.По нашето обективно право суперфицията е и правило, и изключение.Правото на строеж е вещно право, по силата на което едно лице може да построи и да държи собствена сграда в чуждаземя.В този случай един правен субект е собственик на земята, а друг или други лица — на постройката. Собственикът на земята запазва своите права върху нея, а придобилият право на строеж имасвои, самостоятелни права върху построената върху земята сграда.Двете права на собственост съществуват едновременно и независимо едно от друго.Правото на строеж обхваша триправомощия в рамките на единното субективно право:1.правото на собственост върху конкретен обект (сграда), построен върху чужда земя; правото да се държи сградата върху чуждомясто; правото да се ползва чуждото дворно място дотолкова,доколкото това е необходимо с оглед на упражняването на първото правомощие.Учредяване на правото на строеж- то се учредява преди осъществяване на обекта. В този случай може да се извърши продажба на построения обект с възможност да се свърже с право на строеж.Способите за учредяване на вещното право на строеж-1.Учредяване на вещно право на строеж чрез сделка;2.Учредяването на вещното право може да стане възмездно илибезвъзмездно;3. Вещното право на строеж може да се създаде и по пътя наделба: в полза на единия съсобственик, респ. съделител, остава вещното право на собственост върху земята, а в полза на другия съделител се учредява вещното право на строеж върху тази земя.4. Вещното право на строеж може да бъде учредено и по силата на завещание.

21.Право на надстрояване - понятие, обекти, съдържание.Учредяване и упражняване Вещноправни и облигационноправни последици от учредяването и упражняването му.
Правото на надстрояване е подвид на правото на строеж. С неговото учредяване се оборва презумпцията на чл. 63 ЗС. И то е ограничено вещно право, свързано с едни участък от земята — вселищната или извъиселищната част от територията на нашата страна. То може да се учреди както от физическо лице,така и от юридическо лице,което обаче трябва да е собственик на дворното място. То може да се учреди върху частна земя, върху земя на държавата или на общината. То може да бъде придобито от всеки правен субект.Правото на надстрояване след осъществяването му се трансформира в три правомощия: правото на собственост върху конкретен обект (сграда), построен върху чужда земя; правото да се държи сградата върху чуждо място; правото да се ползва чуждото дворно място дотолкова, доколкото това е необходимо с оглед на упражняването на първото правомощие.Условия за учредяване-Характерно за това вещно право,а същевременно и задължително условие е, че то може да бъде учредено само за неосъществен строеж. Недопустимо е да се придобие това право за нещо, което е вече в наличност, т.е. което е построено. Само тогава,когато обектът не е още построен, можем да говорим за учредяване право на надстрояване; тогава, когато обектът вече е реализиран,върху него може да бъде прехвърлено единствено вещното право на собственост със съответното вещно право върху земята.Второто задължително условие за учредяване на това вещно право е да има построена вече сграда, която да може да бъде надстроена. Третото условие изисква спазване на действащия подробен градоустройствен план — ЗРП или КЗСП. Четвъртото условие е, че това вещно право се учредява, за да се създаде нов самостоятелен обект или нов етаж върху налична сграда.Учредяването на вещното право в повечето случаи става с договор: собственикът на земята, върху която има построена сграда, създава в полза на трето лице правото да надстрои сградата Учредяване на това вещно право може да стане и в завещание.Правото на надстрояване може да се създаде по доброволен или съдебен начин по пътя на делбата.И тук не е изключена по принцип придобивката давност.Вещното право може да се погаси в резултат на сделка,когато двете лица се слеят в едно.


22.Права на ползване - понятие, видове, обекти, съдържание. Учредяване упражняване и
прекратяване. Право на ползване по ЗСПЗЗ
Ползването на общите части на сграда при режим на етажна собственост става при спазване правилата на обикновената съсобственост. Това означава, че всеки съсобственик може да ги използва съобразно с обикновеното им предназначение, без да пречи на другите етажни собственици да си служат с тях.



23.Концесии върху обекти публична собственост.-зачеркнат


24.Сервитутни права. Ограничените вещни права са права, които могат да бъдат обсъдени от две страниНаред с правото на строеж ограничени вещни права с голямо приложение са сервитутитеНякои законодателства, както и вещноправната теория разделят сервитутите на две основни групи: ПОЗЕМЛЕНИ СЕРВИТУТИ-Поземленият сервитут е тежест, наложена върху един недвижим имот за служенето и в полза на друг недвижим имот.Сервитутът поставя един имот в зависимост от друг.Видове/три групи/-а.Естествени — съобразно с естественото разположение наимотите.б. Законни — те са установени от закон.в. Създадени по волята на човека — те се установяват по силата на договор,завещание,завет и др/Положителни;Отрицателни; Прекъсвани;НепрекъсваниВидими; Невидими/Лични сервитути-ограничени вещни права върху чужда вещ,но създадени в полза на едно лице /плодоползването; употреблението;обитаването/.


25.Способи за придобиване и прекратяване на вещни права.Видове.Придобиване чрез правни сделки - правна същност, действие,видове.
Правото на собственост и вещни права се придобиват по различни способи.1.Според това дали има насрещна престация или не :по възмезден/ като дава насреща парична сума, действие или друга вещ/ и по невъзмезден начин / без контрапрестация- дарение/2.Според това дали се прехвърля м/у живи /прехвърляне на вещно право м/у физически или юридически лица- продажба, дарение/ или като правна последица от смъртта на едно лице/ наследяване по закон или по завещание/.3.Според обема на придобиването- на общо основание / целия патремониум или идеална част от него – заедно с правата и задълженията на прехвърлителя/ или на частно основание / една или повече индивидуално посочени вещи-само конкретна вещ/.4.По първичен / когато не е производно от вещното право на друго лице- по давност, завладяване, намиране на изгубени вещи, приращения, намиране на съкровища/ или по производен начин/ дериватно-когато произтича от правото на друго лице- правна сделка/- по договор, придобиване на плодове, преработвани на вещи, съединяване на вещи, придобиване на права върху новоотделени вещи.Изгубването на вещни права често е съчетано с придобиване на такива при договорно прехвърляне.Приема се , че когато един правен субект изгуби правото си на собственожст върху една вещ- друг я придобива.При загубвани на правото на собственост понякога то не се придобива от друго лице, или може да си придобие правото на собственост без тя предварително да е притежавана от друг субект.способите са следните:1.Договорно прехвърляне на вещно право- когато се извършва прехвърляне на друго лице- това е целта на договора за продажба.2.Отказ от правото на собственост-загубва се вещното право;прави се с категоричното волеизлияние , свързано с фактическото действие.3. Погасителна давност-Според ЗЗД при изтичане на давностния срок се погасява правото на иск, а не правото на собственост. Ако обаче то се придобие от трето лице се приема , че като правна последица от това следва и изгубване на правото на защита на собствеността от досегашния носител на това право.4.Изгубване на вещ-това е изгубване на владеенето не по собствено воля. Изгубва се не само владеенето но и собствеността., и е независимо от това , дали трето лице е придобило вещното право на тази вещ. Придобиване чрез правни сделки- това е вид производно придобиване- т.е. новото право произтича от правото на друго лице.Ако продавачът не е собственик и купувачът не става собственик.Въпросът е уреден в ЗЗД, като прехвърлянето или учредяването настъпва по силата на самия договор, без да е нужно да се предаде вещта, ако има съгласие на страните, а ако такова няма- при предаването й. Това се отнася за движими и недвижими конкретни вещи.Момента на прехвърлянето е моментът на подписване на договора Изключения- 4 бр.:1.По чл. 24 собствеността на родово определени вещи се прехвърля когато са определени при съгласие на страните, а ако такова липсва- при продажбата им./ трябва да са индивидуализирани/2.При продажба на бъдеща вещ-прехвърляне на собствеността става след възникването и.3.Продажба на алтернативно определени вещи—до избора собствеността не се прехвърля 4.Продажба под отлагателно условие—преминаването на собствеността става след сбъдване на условието.



26.Придобиване по давност. Правна същност и режим.
Придобивната давност е способ за придобиване на собствеността върху една вещ чрез нейното непрекъснато владение в течение на определен период при определени условия.Законът признава фактическите отношения като валидни и реални й ги защитава, защото трябва да се съобрази седно действително положение.Правна защита заслужава само собственикът, който владее своята вещ и я счита за собствена.2. Придобивна и погасителна давност.Погасителната давност е свързана с бездействието на носителя на едно субективно право.Придобивната давност се различава от погасителна- та давност.Чрез първата се придобиват вещни права, а чрез втората се погасяват вещни права. Обекти на придобивната давност. Обект на придобивна давност могат да бъдат всички недвижими и движими вещи. Това е вид първично придобиване на собствеността или друго вещно право чрез непрекъснатото владеене в течение на определен период при определени условия, предвидени в закона.- т.е. законът привежда правното положение в съответствие с фактическото положение.Правна защита получава само собственика който владее своята вещ и я счита за своя, без да се дезинтересира от нея и да не упражнява вещното си право.Правна защита получава тзи, който в законоустановения срок я потърси, а не след като то е нарушено- тогава защитата на съда преминава на страната на първоначалния собственик.Има 2 вида давност:придобивна и погасителна давност.Погасителна давност- свързва се с бездействието на носителя на субективното право- погасява се правото да се търси защита на нарушеното субективно материално право.- правото на иск.При придобивната давност се придобиват вещни права, а при погасителната- субективни права.Общото е , че и двете изискват изтичане на законно определения срок, при който юридически факт настъпват определени правни последици. Преклузивните срокове проявяват погасително действие поради бездействие на носителя на едно право, без да има отказване, спиране или прекъсване и изтича винаги след законоустановения срок. Обекти на придобивната давност са движими и недвижими вещи.Публичната собственост не може да бъде придобита по давност. Спиране на давността има само в законоустановените случаи. Или когато носителят на вещното право не може да предяви иск. За спиране има 3 условия:а/ да е започнал да тече давностния срок или да има условия за това б/когато предвидения от закона давностен срок не е изтекъл в/да е настъпил юридически факт предвиден от закона.- има 7 случая- м/у деца и родители;м/у намиращите се под настойничество и попечителство и техните настойници и попечители;м/у съпрузи;м/у за вземания от лица чието имущество е под управление по закон или разпореждане на съд;за вещи на ненавършили пълнолетие деца или под запрещение или когато нямат попечител;докато трае съдебен процес.Прекъсването е при 3 условия-при започнал да тече давностен законен срок;давностния срок да не е изтекъл;предвидени от закона юридически факти Законните случаи са 4:с признаване на вземането от длъжника;предявяване на уважен иск или възражение;с предприемане на действия за принудително изпълнение;по чл.81 от ЗС и с изгубване на владеенето за повече от 6 месеца.



27.Придобиване по чл.78 ЗС.Фактически състав, действие, правна същност 28.Придобиване на недвижими имоти, чийто собственик не може да бъде установен. Придобиване на намерени вещя и на съкровище.-зачеркнат
29.Приращения. Преработване и присъединяване.
Според Планиол приращение е „правото, по силата на което собственикът на една вещ придобива собствеността върху всичко онова, което се съединява или се инкорпорира в неговата вещ, било поестествен или по изкуствен начин".Главната вещ, в полза иа която се осъществява приращението-недвижимост или движимост.Приращението може да е резултат на естествено явление или на действие (труда) на човека — изкуствено приращение.1. Естествени приращения. Като пример на естествено приращение според П. Венедиков наносът е „постепенно увеличение на повърхността на едни недвихим имот от незабележимото наслояване на частици от течението на водите".2. Изкуствени пряращения-собствеността върху всичко онова, което е построено или насадено в едно дворно място или имот, се придобива от собственика на земята;сградата или насаждението се съединява или инкорпорира вземята.Съгласно чл. 92 ЗС „собственикът на земята е собственик и на постройките и насажденията върху нея. ако не е установено друго". Разделянето на собствеността върху земята от собствеността върху постройката може да се получи чрез учредяване право на суперфиция.Става дума за едно ограничено вещно право, по силата ва което едно лице има право да изгради и да държи върху чужда земя собствена постройка или собствен обект в постройка (етаж от сграда, апартамент, ателие,магазин, гараж).Ако едно лице е употребило чужди материали за изграждане на постройката или за насажденията, той дължи на собственика им тяхната стойност. Между тях възниква облигационно отношение.


30.Придобиване на недвижими имоти чрез договор на групов строеж.
Трябва да се разграничи от груповото застрояване,което е понятие на застроителния и регулационен план и определя как да се разполагат сградите Групово застрояване означава сградите в два съседни парцела да бъдат допрени една до друга.Член 192 ЗТСУ определя, че групов строеж могат да извършват две или повече лица в съсобствен парцел или по силата на отстъпено им право на строеж, на надстрояване или пристрояване на заварена сграда.Съобразно с елементите на фактическия състав на правнатанорма следва да акцентираме на следните няколко момента:1. Групов строеж може да се извършва само върху урегулиран имот.2.Той трябва да бъде застроен по силата на договора за груповия строеж със сградата, предвидена в одобрения архитектурен проект.3.Договорът за групов строеж се сключва между две или повече лица без значение, дали те са физически, или юридически лица.Той трябва да бъде нотариално заверен.4.Страните в договора трябва да притежават право на собственост или право на строеж.

З1.Придобиване на недвижими имоти чрез участие в ЖСК.
Правната уредба на жилищностроителната кооперация намираме в Закона за жилищностроителните кооперации от 1978 г.Член 5 от Закона определя ЖСК като юридическа личност.Тя е носител на права и задължения, но не и нейните членове, които я образуват.Жилищностроителната кооперация се образува с една-единствена цел — снабдяване на членовете й със собствени жилища и/или други обекти. ЖСК е създадена, за да построи една сграда, в която може да има освен жилища още и гаражи, ателиета,помещения, предназначени за стопански, административни и други нужди.Снабдяването на ЖСК с терен за строителство може да стане както от общините по реда на чл. 4 от ЗЖСК, така и по пътя насделка от всеки един правен субект.Има един начин за придобиване на терен за строителство от ЖСК-правна сделка.

32.Придобиване на вещни права чрез конститутивни съдебни решения и по наследство.
С откриването на наследството наследниците придобиват правото да получават наследственото имущество- да встъпят в правата и задълженията оставени им от наследодателя и да приемат наследството.След като го приемат те го придобиват.Понякога между момента на откриване и момента на приемане има период от време за което се казва , че то е във висящо положение-при отсъствие на наследниците или при липса на наследници.Всеки наследник владее за обща сметка до доказване на противното.Наследникът който упражнява фактическа власт върху наследствения имот е вледелец на идеалната си част и държател на частта на останалите наследници, които имат владеенето чрез него.Принарушаване на владеенето може да се предяви иск за запазване на владеенето.



33.Придобиване на имоти и вещи чрез публична продан.
34.Възстановяване на собствеността върху земеделски земя по ЗСПЗ3.Субекти, предпоставки, правна същност Процедура. Оземляване
35.Възстановяване на собствеността върху одържавени недвижими имоти иобезщетяване на собствениците.
З6.Възстановяване на собствеността върху гори и земи от държавния горски фонд.

37.Отчуждаване на имоти за държавна и общинска нужда. Предпоставки,процедура, правни последици. Придобиване на обезщетение срещу отчуждени имоти.
За задоволяване на конкретни нужди на държавата и общините е допустимо и възможно в предвидени от закона случаи да се отнемат определени имоти от техния собственик чрез одържавяването им. То се изразява в една административна дейност, в едно принудително действие, осъществявано при спазване на определена процедура, имаща за цел задоволяване на важна обществена нужда чрез отчуждаването на конкретен имот или имоти. Това е един оригинерен, а не деривативен начин за придобиване на собствеността върху даден имот.Тук няма правоприемство — държавата придобива имота на ново юридическо основание. Досегашното право на собственост се погасява; то не се прехвърля.Не може да се приеме, че става дума за особен вид договор за покупко-продажба. защото е налице властническа намеса на държавен орган, по силата на която се прекратява досегашното право на собственост, и липсва не само основният елемент от фактическия състав на договора — съгласуване на волите, но и всички характеризиращи договора елементи, както и произтичащите от него правни последици, подробно уредени в ЗЗД.Отчуждаването не е конфискация.Отчуждаването не е и национализация.Отчуждаването се извършва винаги в обществена полза.По силата на ЗТСУ всеки обект от обществено значение,предвиден от ЗРП за строителство е признат от законодателя за държарна или общинска нужда.Отчуждаването е нормативно уредено в няколко закона: Закона за собствеността;ЗТСУ;Закона за пътищата;З за горите;З за мините и карирерите; Отчуждаването поражда безусловно задължението за възмездяване срещу засегнатото благо дотолкова,доколкото то е законно създадено. Обезщетението цели да компенсира понесената загуба. Конституционният текст за обезщетяването е в чл.17,ал.5 и в него се изисква предварително и равностойно обезщетение.







38.Кадастър и имотен регистър.Видове териториалноустройствени планове. Кадастрален план. Иск за поправяне на непълноти и грешки в кадастралния план.
Съгласно ЗТСУ като основа на териториално устройственото планиране се предвижда изработване на кадастрални планове. В тях ситуационно и при определен мащаб се изобразяват всички релевантни дадености на място, а в писмен вид — данни, свързани със собствеността.Кадастърът представлява една информационна система за всички недвижими имоти в страната.Кадастралният план се състои от две съставни и неразделни части:1.Графическо изображение на хоризонталните проекции на границите на недвижимите имоти,като в контурите на всеки имот чрез условни знаци се посочват начинът на трайното му ползване.2. Така наречения „писмен операт", който се съставя към графическото изображение или цифровия модел на кадастралния план и в който се отразява собствеността на всеки имот.Този писмен операт се нарича имотна ведомост, а за селищните територии — разписен списък (разписен лист).Срещу кадастралния номер на всеки имот се записва името на собственика и правното основание, на което той владее имота.Разписният списък има ориентировъчно значение, но няма доказателствена сила. „Кадастърът е национална система за набиране, обработване, съхраняване н предоставяне на данни за количествените и качествени характеристики на територията и надземните и подземни обекти.С кадастъра се регистрира и технически документира собствеността и ползването на недвижимите имоти и други ограничения на собствеността върху тези имоти".Данните от кадастъра обслужват — данъчната система;административно-техническото и правното обслужване на физическите и юридически лица;изработването на териториалноустройствени планове и проекти, в това число комасационни планове и планове за земеразделяне; благоустройствените и комуналните дейности; социалното управление. Правната уредба на кадастралните планове в населените места намираме в ППЗТСУ. След одобряването на кадастралния план споровете по него,свързани с имуществени права върху недвижими имоти,се разрешават по исков ред. С оглед на законосъобразността на административния акт за одобряване на кадастралния план той подлежи на обжалване сам или заедно със ЗРП или със самостоятелна негова част по реда на чл- 138 ЗТСУ пред окръжния съд.





З9.Регулиране на имотите със застроителен и регулационен план. Образуване и режим на собственост на дворищно-регулационни парцели.Правна същност и гражданскоправни последици на дворищно-регулационния план.
Застроителният и регулационен план (ЗРП) е комплексен план, които се състои от две неделими съставни части —застроителен план и регулационен план. Регулационният план е функция от застроителната част на плана, защото неговите предвиждания са подчинени на изискванията и предвижданията за застрояване. Регулационният план определя терените,които са предвидени за застрояване като такива и с конкретните им граници.Съгласно изискванията на селищното устройство дворищно-регулационният план определя в рамките на строителната част на населеното място:имотите, техните форми, очертания, граници и номерация;парцелите, техните форми, граници, очертания и номерация я за кой имот или за кои имоти се отреждат;собствеността на парцелите;квартала,в който е включен парцелът.Правната уредба на дворищната регулация намираме в ЗТО в Правилника за прилагане на ЗТСУ, както и в други подзаконов,актове и по-специално в Наредба № 5. Очертанията на парцелите са първото изискване, свързано със законосъобразността на дворищната регулация.Образуването на дворищно-регулационните парцели става чрез: урегулиране на пълномерни имоти; урегулиране на маломерни имоти при съответно упълномеряване,урегулиране на имоти или части от имоти в общ (съсобствен) парцел.
Парцели се образуват с дворищнорегулационния план.Принципната постановка се намира в чл. 28 ЗТСУ. Съобразно с трите вида на образуване на дворищнорегулационни парцели следва да се изтъкне следното:1.Чрез урегулиране на пълномерни имоти;2.Урегулиране на маломерни имоти при съответно упълномеряване.3.Урегулиране на имоти или части от имоти в общ (съсобствен) парцел. Това означава, че новосъздаденият парцел ще бъде съсобствен, общ за имотите, които го образуват.Действието на дворищнорегулациониия план се проявява в няколко насоки: собствеността на имотите, за които са отредени парцелите;собствеността на придадените към парцелите имоти; режима на придадените имоти и парцелите. Заповедта за изменение на дворищната регулация е обжалваема по общите правила по силата на чл. 138 ЗТСУ пред съответния окръжен съд.




40.Актове за придобиване на вещни права върху недвижими имоти.Нотариално производство. Общи положения по ГПК и по Закона за нотариусите
Нотариалният акт, удстоверяващ извършването на правна сделка с недвижим имот и вещни права върху тях, преставлява протокол, удостоверяващ извършената пред нотариуса сделка и извършените от него действия за нейно удостоверяване.Като протокол нотариалния акт трябва да сдържа данни относно: 1 Времето, мястото, имената на нотариуса и на участващите в удостоверяването лица. 2 съдаржанието на договра ипредмета на сделката /волеизявление на страните и описание на имота/ 3 удостоверително изявление на нотариуса за проверката на правото на собственост на праводателя. 4 описание на документите за собственост и особените изисквания.І.Особеностите в натариалния акт /н.а./ за правни сделки с недвижими имоти /н.и./ и вещните права върху тях са:1 Особености относно участващите в акта лица а/н.а. с участието на представител.б/.н.а. с участие на лице което не знае Български език. в/н.а. с участието на неми, глухи или глухонеми.-Особености в предмета на сделката: а/н.а. за прехвърляне на н.и..б/н.а за прехвърляне на на застроено място без сграда и сграда без място.в/н.а. за прехвърляне на сграда и място.г/н.а.за прехвърляне на идеална част от н.и.. д/н.а. за прехвърляне на етажна собственост.
-Особености в съдържанието на договора, отразени в нотариалния акт.а/н.а. за прехвърляне на н.и. определен начин на използване на имота.в/н.а. за прехвърляне на н.и. със запазено вещно право на ползване.в/н.а.за прехвърляне на н.и.със зпазване право на право на строеж, настрояване или пристрояване. г/н.а. за прехвърляне на н.и. със запазване право на обитаване. д/н.а.на н.и. със запазено право на преминаване.д/н.а. за прехвърляне на вешни права в/у н.и. с клауза в полза на трето лице. ІІ.Видове н.а. за прехвърляне на н.и. и вещни права в/у тях.1.продажба на н.и.а/ продажба с/у определена ценав пари. б/ прехвърляне на недвижим имот с/у задължение за гледане и издръжка. в/ продажба на иделна част от собствен имот.2.Замяна на н.и. 3.Замяна на държавен н.и.с н.и., лична собственостна граждани и обществени организации. 4.Дарение на недвижим имот. 5.дарение-делба на н.и. 6.Ликвидиране на собствеността на н.и.м/у държавата, кооперации, обществени организации и граждани.
ІІІ.Нотариални удостоверявания във връзка придобиване на н.и. чрез завещания.1.Нотариално завещание.
2.Саморъчно завещание а/ предаване на съхранение на саморъчно завещание. б/ връщане на саморъчно завещание. в/ обявяване на саморъчно завещание.Общите положения в по ГПК и по Закона на нотариусите е от чл.465 - 473а.



41.Вписване в нотариалните книги. Системи на вписване Актове подлежащина вписване.Книги за вписване.
Началото на системата на вписванията у нас е поставена със Закона на привилегиите и ипотеките от 1910г. Системата на вписването и днес запазва своето значение и полезност, като продължава да изпълняваосновната си функция-дадава максимална правна сигурност на притежанието на недвижима собственост . Вписването е нотариално удостоверение, с което се дава гласност на нотариалнте прехвърляния на недвижими имоти и учредяването и прехвърлянето на вещни права в/у такива имоти. Вписването защитава правата на лицата които са се договорили със собственика на недвижимия имот/н.и./ при закупуването, прехвърлянето и др.1. Вписването от техническа гледна точка представлява комплекс от действия, предствавляващи нотариално производство по вписванията и те трябва да съдържат собстнвено , бащино и фамилно име, местожителство, ЕГН на страните, ако страните са ф-ми се записват, името, седалището, съдат, номера и партидата под която са записани. 2.Датат и мястото на издаване на акта. 3.Означаване на имото, до който се отнася актът, цената на имота или правото на ползване.-Документи, подлежащи на вписване.1. Докумнти, с които се прехвъря правото на собственост или с които се учреява, прекратява или прехвърля друго вещно право в/у недвижим имот са: нотариални актове, решения, постановления, протоколи идр.за продажба, дарения, замяна, прехвърляне срещу плащане, прехвърляне срежу гледане-издръжка, право на строеж, право на ползване и др. 2. Договори за продажба на наследство. 3.Деклереции за отказ он собственост. 4. Договори за делба идр. Вписванията могат да бъдат заличавани, отбелязване и подновяване на вписванията. Всяко залицаване и отбелязване се отнася за вече извършено вписване в нотариалните книги. Със заличаването се прекратява действието на вписаното.пр. заличаване на всички тежести, обеспечаващи вземането на кредиторите, пр.при ипотеки, възбрана, гаранция, поръчителство и др.-Книгите за вписванията биват два вида: 1 книги в готов вид по образец определен от Министерство на правосъдието-прошнуровани и подпечатани. 2. Книги които се образуват от подреждането на документи, подлежащи на вписване.

Няма коментари: