Обединения на търговски дружества – консорциум и холдинг. Други обединения

1. Съществуват форми на обединения, които се означават като икономически групировки. Характерно за тях е, че се формира общо ръководство, но ТД имат и известна самостоятелност. Обединенията имат различни наименования – концерн, картел, пул и т.н. Има различни видове според различни критерии – дали обединението е персонифицирано или не; дали обединението се формира на хоризонтално или вертикално ниво и т.н. ТЗ урежда 2 икономически групировки – консорциум и холдинг. Режимът е оскъден и несъвършен. Антимонополното право също се занимава с обединения на ТД, като целта е да не се допусне те да ограничават конкуренцията и да упражняват натиск върху пазара (в чл. 5-9 ЗЗК се съдържат правила за споразумения, решения и съгласувана практика, които противоречат на конкуренцията).
2. Консорциум – уреден е в чл. 275 и 276. Консорциумът може да бъде търговско или гражданско дружество. За разлика от останалите търговски и граждански дружества членовете на консорциума могат да бъдат само търговци (всякакви търговци, включително публични предприятия по чл. 61). Консорциумът може да бъде както персонифицирано гражданско дружество (което е по-честата хипотеза), така и търговско дружество. Възможно е консорциумът да се създава с временна цел, но това не е задължително. Консорциумът е обединяване на търговци за извършване на определена дейност, каква може да е тази дейност. Според Антонова става дума за стопанска дейност (това тълкуване е в съзвучие както с определението за гражданско дружество по чл. 357 ЗЗД и чл. 1, ал.1 ТЗ), в противен случай би имало юридическо лице с нестопанска цел. Консорциумът е обединение на търговци по хоризонтал.
3. Холдинг – уреден в чл. 277-280.
3.1. Легалното определение се съдържа в чл. 277, ал.1: Холдинговото дружество е акционерно дружество, командитно дружество с акции или дружество с ограничена отговорност, което има за цел под каквато и да е форма да участвува в други дружества или в тяхното управление, със или без да извършва собствена производствена или търговска дейност. От тази дефиниция могат да се извлекат следните особености на холдинга:
1) Холдингът може да е само капиталово ТД.
2) Differentia specifica на холдинга е целта, с която той се създава (предмета му на дейност) – контрол на други дружества. Законът казва “участие в капитала или управлението”, но се има предвид не всякакво участие, а такова, което дава контрол. Това е и разликата между холдинга и инвестиционните дружества (само АД), които имат за предмет на дейност инвестиране. Холдингът придобива контролния пакет от определено дружество, а инвестиционното дружество придобива акции с цел печалба (доход). При инвестиционното дружество се прави портфейл от акции, който се формира на други принципи – освен, че се избират доходоносни акции, действа и принципът на минимизиране на риска – купуват се малки пакети акции на различни дружества.
Холдингът обаче може да извършва и друга търговска дейност – 277, ал. 1 in fine. От тази гледна точка има 2 вида холдинги: такива, които осъществяват контрол и такива които осъществяват и друга търговска дейност. Целта на контрола е ефективно управление на дружествата и осъществяване на обмен на средства между тях било за данъчни облекчения, било за кредитиране.
3) Чл. 277, ал.2: Най-малко 25 на сто от капитала на холдинговото дружество трябва да бъде внесен пряко в дъщерни дружества. Дъщерни дружества са дружествата, които се контролират от холдинга. Числото на участие в дъщерните дружества обаче е обвързано с капитала, а той не може да се внася. Може би става за 25% от имуществото или от активите, които са съотносими на капитала.
3.2. Предмет на дейност. Уреден е в чл. 278, ал. 1 и може да се сведе до 4 типа дейности:
1) Инвестиране в дялови участия в български и чуждестранни дружества (какво означава чуждестранни дружества). Има се предвид инвестиране с цел контрол.
2) Инвестиране в облигации – управлението на облигации е подчинено на целта да се контролира друго дружество.
3) Управление на патенти между дъщерните дружества – инвестиране в права на интелектуална собственост (патенти трябва да се тълкува разширително – търговски марки, промишлен дизайн и т.н.)
4) Финансиране на дъщерни дружества. Това означава 2 неща:
а. Кредитиране на дъщерни дружества от страна на холдинга. В чл. 280 са дадени границите на кредитирането: (1) Холдинговото дружество може да предоставя заеми само на дружества, в които има пряко участие или ги контролира. (2) Размерът на предоставените суми не може да надвишава 10 пъти размера на капитала на холдинговото дружество. Това е една от основните цели на холдинга да се разпределя капитала в контролираните от него дружества.
б. Кредитиране на холдинга от дъщерните дружества – законът говори за депозити (влог), но също става дума за кредит. Размерът на депозитите не може да е повече от 3 пъти от размера на капитала. Целта тук е да може да се извършва банкова дейност, но тя да е публична, а само между холдинга и дъщерните дружества.
3.3. Ограничения на предмета на дейност – чл. 278, ал. 2. Следва да се тълкуват стриктно.
1) Холдинговото дружество не може да участвува в дружество, което не е юридическо лице – не е ясно защо.
2) Холдинговото дружество не може да придобива лицензии, които не са предназначени за използуване в контролираните от него дружества. Целта е да не се даде възможност на холдинга да регистрира патенти, марки и да злоупотребява с тях. Холдингът може да инвестира само в права, които ще се използват от групировката.
3) Холдинговото дружество не може да придобива недвижими имоти, които не са необходими за неговото обслужване. Придобиването на акции от дружества за недвижими имоти се допуска. Холдингът се занимава с контрол, а не с инвестиране в недвижими имоти. В световната практика са познати дружества, които се занимават с инвестиране в недвижими имоти, но такива дружества не са уредени по българското право.
Тези ограничения се отнасят само до финансовите холдинги, не следва обаче да се отнасят и за търговските холдинги.
3.4. Дъщерно дружество според чл. 277 ал.3 е: това, в което холдинговото дружество притежава или контролира пряко или непряко най-малко 25 на сто от акциите или дяловете или може да определя пряко или непряко повече от половината от членовете на управителния съвет. Учредяване на холдинг. Има 2 начина – за да съществува холдинг е необходимо да има дъщерни дружества.
1) От горе на долу. Учредява се дружество (някакво капиталово ТД). След това или то самото учредява дъщерно дружество или придобива акции/дялове в друго дружество. Това е обичайния начин.
2) От долу на горе. Учредява се дъщерно дружество или няколко дружества решават да образуват холдинг. Учредяването е по-сложно, защото съдружниците или акционерите трябва да прехвърлят най-малко 25% от акциите или дяловете на холдинга, това означава, че собствениците им трябва да ги прехвърлят, а не дружеството, защото то не може. Прехвърлянето може да стане с апорт или по всякакъв друг начин. Според Антонова, когато холдингът се образува от долу на горе, учредители могат да бъдат и персонални дружества.
3.5. При холдинга ако се следват правилата за данъчното облагане се плащат 3 пъти данъци – сега съществуват норми за намаляване на данъчната тежест. Холдингът съставя консолидиран баланс – отбелязват се отчитанията във всички дружества.