Осигурително право - част 2

Придобиването на осиг. права зависи от вида и продължителността на осиг.стаж.
Документи за удостоверяване на осиг.стаж са: трудова книжка, осиг. книжка, документ по утвърден образец 30 на НОИ, издава се от ос-ля въз основа на ведомост или др. разходни документи и договори за възлагане на труд. Лицата по § 9 КЗОО представят диплома и документ, удостоверяващ срока на обучение + документ за внесените ос.’ вноски.
Ос.стаж в чужбина се зачита съгласно договора със съотв. държава: по оригинални документи, издадени от компетентни органи на съотв. чужда държава.
Осиг. стаж се изчислява в дни, месеци и години.
За осигурителен стаж се зачита:
времето, през което лицата са работили при пълно законоустановено за тях работно време, ако са внесени или дължими ос.' вноски върху полученото възнаграждение, но не по-малко от мин. осиг.доход за съответната професия.
Когато лицето е работило при непълно работно време, осиг.'стаж се зачита пропорционално на законоустановеното работно време.
Осиг. стаж на лицата, които са получили възнагр. по-малко от мин. установеното за страната за съотв. продължителност на отработеното време се изчислява пропорционално.
Времето, през което лицата полагат труд без ТПО-е и получават месечно възнагр. равно или над една мин. месечна раб. заплата за страната, за което са внесени осиг. вноски, се зачита за един месец осиг. стаж, но за не повече от срока на договора.
За осиг. стаж на лицата, осиг. се за своя сметка, се зачита времето, за което са внесени дължимите осиг. вноски.
Във всички случаи не могат да се зачетат за осиг. стаж повече дни от броя на календарните дни за съответния период.
Редът и начинът за изчисляване на осигурителния стаж се определят с наредба на Министерския съвет по предложение на Националния осигурителен институт.
Ос.'стаж има значение за възникване на осигурителни права и задължения. Той е предпоставка за възникването на правото на парично обезщетение за временна неработоспособност поради о.заболяване и придобиване право на пенсия.
Ос.'стаж и неговата продължителност се установява с трудова книжка, служебна книжка, осигурителна книжка и с документи, които издава осигурителя.

УПРАВЛЕНИЕ НА ДЪРЖАВНОТО ОБЩЕСТВЕНО ОСИГУРЯВАНЕ
В широк см. на думата в управлението на ДОО участват МТСП и НОИ. МТСП има задължението на разработва, координира и провежда държ. политика по ДОО.Това се изразява от една страна в определяне на основните направления в развитието на ДОО и предлагането им за утвърждаване от МС. От друга страна-провеждането на държ. политика по ДОО се изразява в подготовката на проекти на норм. актове в тази област.
ДОО се управлява от НОИ (НОИ организира, координира и насочва провеждането на държ.’ ос-не), който отчита своята дейност пред НС.
НОИ е ЮЛ (създава се по т.нар. нормативна с-ма: има огромно имущество, с което борави, наличие на матер. база) със седалище София.
Институтът създава свои териториални поделения. На национално равнище органите за управление на НОИ са: Надз. съвет; управител и подуправител.
Надз. съвет е колективен орган, който се състои от по един представител на всяка от представителните организации на раб-ците и сл-лите и на раб-лите, признати съгласно чл. 3 от КТ, и равен на тях брой представители, определени от МС, един от които задължително е изпълнителният директор на Нац. агенция за приходите. Изпълн. директор се назначава от МС по предложение на министъра на финансите
Представителите на организациите на раб-ците и сл –лите и на раб-лите се определят от ръководните им органи на национално равнище в съответствие с уставите на тези организации.
Надз. съвет има срок на мандата си 4год. Членовете на надз. съвет избират от своя състав председател на ротационен принцип. Без изрично да е определено в закона, практиката е наложила 1 год. срок за мандата на председателя.
При определяне на представителите в ръководните органи трябва да се вземат предвид изискванията на Чл.39 КЗОО с оглед характера на дейността им.
Функциите на Надз.С са определени в закона. Те могат да бъдат разделени в следните групи: управителни /организационни/; финансови; нормотворчески и контролни. Управителните функции са свързани с организацията и дейността на НОИ, напр.: приемане на решения за откриване и закриване на поделения на НОИ;
Финансови са напр. утвърждаването на проектите на годишния бюджет на ДОО и отчета му; взема решения за придобиване и разпореждане с имуществото на НОИ и др.
Нормотворчески: утвърждава проектите на нормативните актове по ДОО преди внасянето им за приемане от съответните държавни органи; приема правилник за организацията и дейността на НОИ;
Контролната функция на Надз.С е само една, но тя е широко формулирана: осъществява контрол върху дейността на НОИ, на Управителния съвет, на управителя и подуправителя.
Управителят и подуправителят на НОИ се избират от НС за срок от 4год. Управителят представлява НОИ пред всички държ. органи, ФЛ и ЮЛ. Той утвърждава задължителни за всички ФЛ и ЮЛ в страната инструкции, формуляри и др. документи, свързани с провеждането на ос-нето.
Подуправителят подпомага управителя при изпълнение на неговите функции и го замества, когато го няма.
В Централното управление на НОИ са обособени главни дирекции, дирекции, отдели и служби. Те се създават, преобразуват и закриват по решение на Надз.С на НОИ.
Териториалните поделения на НОИ са РУСО, които се оглавяват от директори.

ФИНАНСОВО УСТРОЙСТВО НА ДЪРЖАВНОТО ОБЩЕСТВЕНО ОСИГУРЯВАНЕ
Под финансово устройство разбираме набирането, съхраняването и разходването на средства, които обезпечават финансово осъществяването на обществ.’ ос-не. За финансовото обезпечаване на общественото осигуряване в света се прилагат три системи:
Разходопокривна система: набирането на финансови средства, необходими за покриване на разходите по общественото осигуряване, се извършва преди всичко от плащаните осигурителни вноски, а също така и от други постъпления във фондовете на общ.’ осигуряване. От постъпленията от ос.’ вноски, идващи от работещите и раб-лите, се покриват разходите за изплащане на осиг.’ обезпечения. Нормалното и сигурно функциониране на тази с-ма и нейната финансова стабилност изисква наличието на две осн. условия:
а. значителна по брой постоянно работеща част от населението, което предполага висока и стабилна трудова заетост
б. точни актюерски изчисления: математически изчисления, които се правят за покритите социални рискове, вероятността за тяхното реализиране – честота и тежестта, с която се реализират, за да се предвидят необходимите осиг. вноски (техния размер) и другите постъпления във фондовете.
Капиталопокривна с-ма: осиг.’ вноски се водят по отделна партида за всеки осигурен, натрупват се, олихвяват се и се капитализират. От набраната по този начин пар. сума се изплаща пенсия на лицето, т.е. покриват се разходите по нея. Тази с-ма предполага траен и постоянен личен трудов доход, от който продължително време се правят осиг. вноски. И още: стабилна национална валута, което позволява запазването на покупателната способност за дълго време - от първите вноски, които се правят до последното пенсионно плащане, което се извършва от набрания капитал.
Държавнобюджетна с-ма: състои се в събирането на осиг. вноски и тяхното общо вливане в приходната част на държ.’ бюджет, от който със средства, обособени и предвидени в държ.’ бюджет се изплащат осиг. обезпечения.
С КЗОО и неговите последващи изменения се въведе фондовия принцип на набирането и разходването на средствата за осъществяване на ДОО. Фондовете по КЗОО са:
1. фонд "Пенсии";
2. фонд "Пенсии, несвързани с трудова дейност".
3. фонд "Трудова злополука и професионална болест";
4. фонд "Общо заболяване и майчинство";
5. фонд "Безработица".
В-у фондов принцип е изградено и здр. ос-не.
Пар. средства в осиг. фондове се натрупват и разходват поотделно. Те се характеризират със специфични за всеки фонд източници, от които се набират финансовите средства, и специфичните цели, за които се изразходват. По силата на този фондов принцип е недопустимо отклоняването на средства и постъпления, предназначени за един фонд и тяхното насочване към друг фонд, както и изразходването на набрани средства от един фонд за цели на др. фонд.
Осн. източник на приходи за всеки един от осиг. фондове, с изключение на ф. ‘Пенсии, несвързани с трудова д-ст’ са осиг.’ вноски, чиито размер е диференциран за отделните осиг. фондове от гл. т. на необходимите средства за изплащане на матер. обезпечения. На второ м-о по значимост източник на приходи са суми от държ.’ бюджет.
Съотв. място в приходната част на всички фондове са сумите от глоби, наказ. лихви и имуществени санкции.
Разходите на средствата на осиг.’ фондове имат целеви х-р:
1. изплащане на парични обезщетения, пенсии и помощи при настъпване на осиг.’ соц. риск;
2. осъвременяване, индексиране и компенсиране на паричните обезщетения, пенсии и помощи;
3. за издръжка дейността на НОИ и териториалните му поделения и др.
Бюджетът на ДОО се приема с отделен закон от НС и действа за срок от 1год.

ОСИГУРИТЕЛНИ ПРАВООТНОШЕНИЯ-СЪЩНОСТ
ОПО-я са уредени от пр. норми ОО-я, които възникват за възмездяване на неблагоприятните социални последици за осигурените лица или издържаните от тях членове на семейството при настъпване на предвидените ОСР-е, в резултат на които са настъпили временно оставане без работа, временна или трайна неработоспособност или смърт на осигуреното лице.
ЮФ са основанията за възникване, изменение и прекратяване на ОПО-я. Сп. характера на пр. последици, които настъпват ЮФ са пр.пораждащи; пр.променящи и пр.прекратяващи.
ОПО-я възникват върху сложни фактически състави. При повечето ОПО-я последиците настъпват в резултат на събития, напр. врем. или трайна неработоспособност или смърт на ос-ното лице настъпват в резултат на осъществения ОСР общо заболяване; труд. злополука или проф. болест. За други видове ОПО-я, последиците настъпват в резултат на действия и то правомерни- напр. ОСР безработица.
Юридическите основания за пораждането на право за обезпечение се съдържат в пр. норми. Част от тях съществуват обективно в обществото: заболяване; раждане, а др. част са създадени с пр. норми - осиг. стаж.
ЮФ, които образуват сложния ФС, който поражда ОПО-е са равнозначни по своето значение. Отсъствието макар и само на 1 ЮФ прави невъзможно възникването на ОПО-е, напр.за възникване на ОПО-е м-у ос-ното лице и ос. орган за изплащане на пар. обезщетение за врем. неработоспособност поради общо заб.е необходимо:
1. лицето да е осигурено за ОСР ‘Общо заболяване’
2. Да е настъпил ОСР ‘Общо заболяване’
3. Да е констатирана временна неработоспособност от органите на експертизата на работоспособността
4. лицето да има не по-малко от 6 мес. осиг.стаж, с изключение на тези ненавършили 18г.
Ако лицето няма такъв стаж за него не възниква право да получи обезщетение за врем. неработоспособност поради общо заболяване, но на същото се разрешава отпуск поради врем. неработоспособност, който се зачита за осиг.’ стаж.
Пр.пораждащите ЮФ водят до придобиване на права и задължения за субектите на ОПО-я.
Изменението на съществуващите ОПО-я може да бъде предизвикано от 1 ЮФ или сложен ФС, да се отнася както до съдържанието на правата и/или задълженията, така и до техния обем.
Пр.прекратяващите ЮФ водят до прекратяване на съотв. вид ОПО-е.
ОПО-я по ДОО се характеризират с това, че винаги един от неговите субекти е ФЛ, а др. субект е държ. орган в лицето на НОИ и неговите териториални поделения.
При допълн. задължително пенс. осигуряване субекти са пенс. осиг. дружества, осигурителите и осигурените ФЛ.
Само при ПО-ята, свързани с отпускането на наследствени пенсии като правило субекти са членовете на семейството на починалото ос-но лице, което ги е издържало.
Правоспособността и дееспособността на ФЛ са важни юрид. категории, свързани с ОПО-я. Пр.способността на ФЛ в конкретно осигурително правоотношение възниква винаги в различно време и при настъпването на разл. ЮФ. В едни случаи пр.способност придобиват всички ос-ни лица за дадения ОСР, при неговото настъпване независимо от възрастта и осиг.’стаж, напр. при трудова злополука. В други случаи пр.способността възниква при наличие на установени от правните норми изисквания за възраст, осиг. стаж или при наличието на други предпоставки, напр. решение на ТЕЛК.
Дееспособността на субектите на ОПО-е зависи от видовете матер. обезпечения и същността на ЮФ като основание за възникване на ОПО-е.
Обектът на ОПО-я е различен според вида на ОПО-е. Обект на ОПО-е м-у ос-ля и ос.’ орган са осиг.’ вноски, които ос-ля дължи на ос.’ орган. Обект на ОПО-е м-у ос-ното лице и ос.’ орган са разл. обезпечения.
ОПО-я са сложни ПО-я. Те се характеризират с това, че всяка от стр. има множество права и задължения. Ос.’ орган има право да иска от осигурителя да внася дължимите вноски, а той е длъжен да ги внася. Ос-ното лице има П на матер. обезпечения, а ос.’ орган е длъжен да ги изплати.
В О’П не възниква единно ПО-е м-у ос-ля, ос. орган и ос-ното лице. Съществуват толкова видове ОПО-я, колкото видове ОСР-е са установени и свързаните с тяхното реализиране материални обезпечения.
ОПО-я по ДОО се отнасят към ПО-ята с недоговорен х-р. Правата и задълженията не могат да бъдат определяни със споразумение м-у стр.
Сп. обхвата на ОСР-е, ОПО-я които възникват м-у ос-ля и ос.’ орган и м-у ос.’ лице се делят на:
1. ОПО-я за всички ОСР-е по ДОО
2. ОПО-я за рисковете старост, инвалидност поради общо заб. и см.
3. ОПО-я за рисковете инвалидност, смърт, труд. злоп. и проф. болест
4. ОПО-я за всички ОСР-е без труд. злоп., проф. заболяване и безработица
В зависимост от това дали ОПО-я възникват м-у осиг.’ орган на ДОО или пенс. осиг. дружество се делят
1. ОПО-я по задълж. ДОО
2. ОПО-я по доп. задълж. пенс. ос-не
В зависимост от С м-у които възникват ОПО-я се делят на:
1. ОПО-я м-у ос-ля и ос.орган
2. ОПО-я м-у ос-ното лице и ос. орган

ВИДОВЕ ОСИГУРИТЕЛНИ ПРАВООТНОШЕНИЯ- ПРАВООТНОШЕНИЯ МЕЖДУ ОСИГУРИТЕЛЯ И ОСИГУРИТЕЛНИЯ ОРГАН; ПРАВООТНОШЕНИЯ МЕЖДУ ОСИГУРЕНИЯ И ОСИГУРИТЕЛНИЯ ОРГАН; ОТНОШЕНИЯ ПО КРАТКОСРОЧНОТО ОБЩЕСТВЕНО ОСИГУРЯВАНЕ
ОПО-е м-у ос-ля и осиг.’ орган възниква по силата на закона в различен момент в зависимост от възникването на качеството на ос-ля, защото осиг. орган е постоянно действащ държ. орган – РУСО.
Ос-нето на раб-ците и сл-лите, вкл. и държ. сл-ли възниква от деня на постъпване на работа и продължава през времето, когато предоставят раб. си сила на раб-ля. Различен е моментът на възникване на ОПО-е между самоосигуряващо се лице и осиг. орган. Това зависи от момента на придобиване на пр. качество на самоосигуряващ се. За лицата, които са регистрирани като упражняващи своб. професия и/или занаятчийска дейност ОПО-е с осиг. орган възниква от деня на тяхната регистрация при съотв. държ. орган. За лицата, упражняващи труд. д-ст като ЕТ, собственици или съдружници в ТД осигурително правоотношение възниква от деня на придобиване на това им качество в съответствие с разпоредбите на ТЗ.
Основната особеност на ОПО-е м-у ос-ля и осиг.орган е, че по това правоотношение задължение има само осигурителя към осиг. орган, а осиг. орган има само право към осигурителя: да изисква изпълнението на задълженията към него. Задълженията на ос-ля към осиг. орган се изразяват в няколко насоки:
1. Задължение за внасяне на осиг. вноски- те се внасят в банките по съотв. сметки на ДОО. Ос-лите ги внасят с отделни платежни нареждания за всеки месец чрез прехвърляне от сметките си по съотв. сметки на ДОО при изплащане на тр. възнагр., вкл. и при авансовите плащания. Ос-лите, които нямат банкови см. внасят осиг. вноски в брой в банките или пощенските клонове по осиг. сметки на ДОО.
Частта от осиг. вноски, която е за сметка на осиг. лица се внася при изплащане на възнагр.’ им и не се удържа от авансовите плащания, освен в случ., когато за съотв. месец е изплатен само аванс. Осиг. вноски, които са за см. на осигурените лица се внасят при изплащане на дължимото възнагр.
2. Ос-лите и самоосигуряващ се лица имат задължението да предоставят на НОИ данни за осиг.’ доход, осиг. вноски за ДОО, за задълж. здравно ос-не и за задълж. допълн. пенс. ос-не и за трудовия стаж поотделно за всеки раб-к/сл-л.
3. Ос-лите съгласно изискването на Чл.40, ал.3 КЗОО имат З’ да изплащат пар. обезщ. за врем. неработоспособност, помощите и др. обезпечения по ДОО.
4. Ос-лите и самоосигуряващ се лица са длъжни да се регистрират в РУСО и писм. да ги уведомяват за промени.
5. до 01.01.2004г. да възстановят изплатените обезщетения при труд. злополука във фонд “тр.злополука и проф. бол.”
ОПО-е м-у осиг. лице и осиг. орган:
В правоотношенията по краткосрочното обществ. ос-не, осигурителният орган като правило се представлява от ос-ля. Ос-лят, представляващ осигурителният орган по краткосрочното обществено ос-не от 1 стр. има задължение да определя както размера на пар. обезщетение въз основа на изискванията на норм. актове, така и да ги изплаща на лицата. От друга стр. осигурителят има задължението да следи размера на разходите за пар. обезщетения за врем. неработоспособност и за изплащаните помощи и съвместно със здравните органи периодично да прави анализ на заболеваемостта в предприятията и да предвиди разходи с оглед предприемане на профилактични мерки. По това правоотношение право на осигуреното лице е правото да поиска и да получи обезщетения или да му бъде отпусната пенс. при настъпването на съотв. ОСР при условия и ред, установени в закона. На това право на осигуреното лице съотв. задължението на осигурителния орган да изплати обезщетенията или да отпусне пенсията. Фактическият състав, който поражда правото на осигуреното лице в едни случаи обхваща само документирането на настъпилия ОСР, без каквито и да било др. изисквания, напр. при настъпил ОСР тр. злополука, пар. обезщетение се изплаща само при наличие на разпореждането на длъжн. лице, определено от директора на РУСО за приемане на злополуката за трудова и издаден болничен лист за отпуск поради врем. неработоспособност. В др. случаи пар. обезщетения за врем. неработоспособност ще се изплати както при наличието на настъпилия ОСР, така и при наличието на др. предпоставки, напр. осиг. стаж и възраст и т.н.
ОПО- е м-у осиг. лице и осиг. орган е в тясна връзка с ТПО-е на раб-ка/ сл-ля или със служебното правоотношение на държ.’ сл-л. ОПО-е м-у раб-ка/сл-ля и осиг.’орган възниква от деня на постъпването на работа. То възниква от този момента, защото раб-ка/сл-ля съотв. държ. сл-л е започнал вече да работи и да получава доходи от своята тр. дейност, но в същото време е подложен на риска да загуби работоспособността си или възможността да загуби работата си и да стане безработен, затова от деня на постъпването се разпростира осиг.’ закрила, която предпоставя това ОПО-е от момента на възникването.
Видът и размерът на осиг. обезщетения се предпоставя от вида и характера на осъществения ОСР. Това е субективното право на осиг. лице, което то има към осиг.’ орган с всички произтичащи от това последици за неговото упражняване и пр. защита.
Осиг. лице има съотв. задължения към осиг.’ орган. От една стр. ос-ното лице е длъжно да спазва определено поведение, от неизпълнението на което могат да настъпят неоправдани разходи за осиг.’ орган. Поведението вкл. задължение на осиг. лице да не уврежда умишлено здравето си, да не симулира заболяване, което води до врем. неработоспособност.
При нарушаване на тези задължения осигурителният орган лишава осиг.’лице от обезщетения за съотв. период от временната неработоспособност. От друга страна осиг. лице има задължение да изпълнява предписанията на органите на експертизата на работоспособността. За нарушаването на тези задължения осиг. лице се лишава от пар. обезщетения за врем. неработоспособност.
ОПО-е м-у ос.’ лице и осиг.’ орган се прекратява със загубване качеството осиг. лице.
Правоотношения по краткосрочното ДОО:
В зависимост от характера и последиците, които настъпват от реализирането на ОСР-е от гл. т. продължителността на изплащаните обезщетения от осиг. орган на осиг. лице ДОО се дели на краткосрочно и дългосрочно ос-не.
ОСР-е майчинство, о.заболяване, тр. злополука, проф. болест и безработица са рискове, свързани с краткосрочното ос-не. В редица случаи с изключение на рисковете майчинство и безработица са и пенсионни рискове. Това зависи от характера на вредните последици, които са настъпили в резултат на реализирането на посочените ОСР-е, т.е. дали е налице инвалидност или смърт на осиг. лице.
Обект на краткосрочното ос-не са обезщетения и помощите, а обект на пенсионното ос-не са пенсиите. Съществуват толкова видове правоотношения по краткосрочното осигуряване, колкото и видове обезщетения и помощи са предвидени в действащото осиг. законодателство.
Правоотношенията по повод на всеки вид обезщетения или помощ се различават помежду си по състава на субектите, по характера на правата и задълженията на страните, по основанията за тяхното възникване, изменение и прекратяване. Налице са съществени различия на правоотношенията, които възникват по повод на всеки вид обезщетения и помощи.
Осиг. законодателство изчерпателно изброява видовете правоотношения по повод на пар. обезщетения за врем. неработоспособност, напр.
1. правоотношения по повод на пар. обезщетения за врем. неработоспособност поради о. заболяване.
2. правоотношения по повод на пар. обезщетения за врем. неработоспособност поради тр. злополука или проф. болест.
3. правоотношения по повод на пар. обезщетения за врем. неработоспособност поради бременност и раждане
4. правоотношения по повод на пар. обезщетения за врем. неработоспособност за отглеждане на малко дете
5. правоотношения по повод на пар. обезщетения за врем. неработоспособност за безработица и т.н.

ОСИГУРЕНИ СОЦИАЛНИ РИСКОВЕ- ПОНЯТИЕ И ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА. КЛАСИФИКАЦИЯ НА ОСИГУРЕНИТЕ СОЦИАЛНИ РИСКОВЕ. ОСИГУРИТЕЛНИ СЛУЧАИ
ОСР може да се разглежда като предвидено в законодателството явление от обективната действителност, свързано с неблагоприятни материални последици за осиг.’ лице, които се изразяват в невъзможност да придобива средства за издръжка срещу личния си труд и поради това при настъпването му осигурителният орган е длъжен да изплати обезщетение, помощ или пенсия (осиг. обезпечения) на осиг.’ лице.
Юридическото понятие за ОСР се изгражда от няколко важни негови характеристики:
1.ОСР-е като правило са от категорията на юридическите събития (събития; съвкупност от събития или състояния). ОСР-е са от категорията на правопораждащите ЮФ, но има и значителна част от ОСР-е от категорията на правопроменящите ЮФ.
2. риск: ОСР е предвидима възможност за настъпването на определено я-е с неблагоприятни последици.
Рискът е я-е от обективната действителност. То настъпва независимо от волята на човека. Рискът е вероятност, възможност – нито фактът на настъпването му, нито моментът на евентуалното му настъпване е сигурен. Вероятността е твърде променлива величина, но е присъща на всички ОСР-е. Единственият риск, чието настъпване е сигурно спрямо всички човешки същества е смъртта, но не е сигурен момента на настъпването й. Тук вероятността е толкова висока, че може да бъде определена като сигурност, а в други случаи вероятността също е голяма, но не може да се определи като сигурност, напр. при старостта.
Рискът има случаен х-р по отношение на конкретното лице. Той се проявява и съществува в обективната реалност, а това го прави предвидим на обществено равнище.
Рискът предполага настъпването на неблагоприятни последици, с материален характер. Тези последици настъпват по отношение на осигуреното лице, а при риска смърт те се проявяват в сферата на други лица.
2. осигуреност на риска: осигурен социален риск е признат от правото като ЮФ, чието настъпване е свързано с определени осигурителноправни последици: изплащане на осиг. обезпечения за сметка на специално обособени парични фондове. Средствата се набират от специални вноски на осиг. лица, осигурителите и държавния бюджет. Настъпването на риска поражда право на осиг. лице да получи и задължение на осигурителния орган да извърши осиг. плащане.
Може да бъде обект на ос-не само такъв социален риск, който се поддава на статистическо отчитане и може да бъде изразен математически, а вероятността от настъпване да бъде изчислена. Чрез статистически наблюдения и математически изчисления може да се определи и честотата на рисковете и тяхната тежест. Честотата означава броя на случаите, в които даден риск се проявява и реализира. Тежестта означава степен на уврежданията и мащаба на последиците, с които е свързано тяхното проявление и стойността на паричните разходи за обезщетяване.
Осигурителен случай е производно понятие от ОСР. Осигурителен случай може да има само ако преди това има ОСРиск.
ОСРиск е явление от обективната действителност, чието настъпване е вероятно, възможно, но не е сигурно. Когато то се прояви спрямо конкретното лице сме изправени пред осиг. случай. Осигурителен случай може да се разглежда като настъпил ОСРиск, който е довел до конкретни неблагоприятни последици за конкретно осигурено лице.
Ако ОСРиск е бъдещо случайно, вероятно и в повечето случаи е несигурно събитие, осигурителният случай е настъпилото събитие, породило неблагоприятни последици за осигуреното лице. Като ЮФ осигурителният случай е от категорията на юрид. събития. Осигурителният случай внася съществена пр. промяна в пр. положение на осиг.’ лице. За да произведе своето правно действие осигурителният случай трябва да бъде установен. Само осигурителният случай е предпоставка за възникване на права и задължения по ОПО-е между осиг. лице и осиг. орган. Само установеният (признат за настъпил и протекъл ЮФ) осигурителен случай е правопораждащ ЮФ, от който възникват права и задължения за страните по ОПО-е.
ОСР-е са изчерпателно посочени в законодателството, а осигурителните случаи са многобройни.
Видове ОСР:
I. В зависимост от условията, при които се осъществява трудова д-ст ОСРискове биват професионални и непрофесионални.
1. Рисковете с професионален произход се осъществяват във връзка с упражняваната професионална дейност на осигурените лица, вредните и опасни условия на труд: трудова злополука и професионално заболяване.
2.Рисковете с непрофесионален (общ) произход като правило не са свързани с упражняваната професия от осиг. лица: общо заболяване; старост; смърт. Поначало причините за рисковете с непрофесионален произход са общи или неопределени, затова осъществения ОСРиск не се свързва с упражняваната от осигуреното лице професия и не се търси причинната връзка между професията и настъпилия осигурителен случай
II. В зависимост от това дали ОСРискове при тяхното настъпване засягат здравето и свързаната работоспособност или живота на осиг. лица, както и възможността осиг. лица да упражняват трудова дейност, те биват рискове с биологичен произход и с икономически.
С биологичен произход засягат физическото и психическото здраве на осигурените лица и свързаните с него работоспособност и живота на осиг. лице: майчинство, общо заболяване , трудова злополука, проф. болест, старост и смърт.
При рисковете с икономически произход осигурените лица не са засегнати физиологически, работоспособността им е запазена, но те са лишени от възможността да упражняват трудова дейност: безработица.
III. Рискове със социално- демографски произход – нямат вредоносен резултат, но при тях се поражда тежест в семейството на осигуреното лице- повишен разход за издръжка на семейството. Тук осигуреното лице има работа и трудови доходи от нея, но те не са достатъчни, за да осигурят издръжката на семейството: майчинство.
В заключение по действащото законодателство ОСР-е са:
Ø общо заболяване
Ø приравнени към общото заболяване:
- санаторно-курортно лечение
- карантина
- отстраняване от работа по предписание на здравните органи
- гледане на болен член от семейството
Ø трудова злополука
Ø професионална болест
Ø майчинство:
- бременност
- раждане
- отглеждане на малко дете
Ø старост
Ø смърт
Ø безработица

ОБЩО ЗАБОЛЯВАНЕ
Това е най-разпространеният ОСРиск.
ОСР – общо заболяване е предмет на няколко конвенции на МОТ и допълващи ги препоръки, както и е предвидено като ОСРиск и във вътрешното ни законодателство.
Рискът 'О.заболяване' има биологична и обезпечителна страна. Биологичната страна се изразява в нарушаване на здравето на осигуреното лице. Обезпечителната страна се изразява в неработоспособност на осигуреното лице и лишаването му от доходи.
О. заболяване е ненормално състояние на физическото и психичното здраве на човека, което го прави неработоспособен. Това означава, че като ОСРиск о.заболяване се характеризира със следните белези:
¨ анормално състояние на здравето – то е свързано с отклонение от нормалния според медицинските критерии строеж на човешки органи или функции на човешкия организъм. Затова е заболяване.
¨ заболяването е общо – настъпва и се проявява независимо от работната среда и нейното специфично въздействие и е възможно, защото всеки човек може да се разболее
¨ като ОСР о.заболяване не е всяко нарушение на здравето на лицето, а само това, което е свързано с определени последици – неработоспособност или смърт.
Разлика между о. заболяване и труд. злополука и проф. болест:
Различен е произходът на рисковете: тр. злополука и проф. болест са рискове с професионален произход, а о. заболяване няма професионален произход. При о. заболяване липсва каквато и да било връзка с работата по ТПО-е.
За извършването на осиг. плащания при о. заболяване са предвидени по-големи изисквания – определен предварителен осигурителен стаж. От др. стр. размерът на осиг. плащания е по-малък отколкото при тр. злополука и проф. болест. По- широк кръг на осиг. лица в сравнение с тр. злополука и проф. болест.
О. заболяване се различава от проф. болест по това, че то не попада в Списъка на проф. болести.
Прилика: от мед. гл. т. о. заболяване и тр. злополука и проф. болест предизвикват нарушения на норм. състояние и функциониране на някои органи и системи на човешкия организъм.
Кръгът на ос. лица за общо заболяване е широк:
¨ осигурени за всички осигурени социални рискове
¨ осигурени за отделни осигурени социални рискове, сред които е общото заболяване по чл.4, ал.3 КЗОО.
О. заболяване има важни осигурителноправни последици:
1. Болестта води до неработоспособност, която може да бъде временна или трайна.
2. ДОО покрива последиците от временна или трайна неработоспособност, причинена от общо заболяване на задължително осиг. лица за всички осигурени социални рискове.
ДОО покрива само последиците от настъпилата трайна неработоспособност, причинена от о.заболяване за задължително осигурените за някои осигурени социални рискове лица.

3. При причинена временна неработоспособност последиците за ДОО са:
¨ спира се престирането на работна сила и се разрешава отпуск от органите на лекарската експертиза
¨ за осигурителния орган възниква задължението да изплати на неработоспособното, но осигурено лице осигурителните обезпечения

4. При причинена трайна неработоспособност последиците са следните:
¨ ТПО-е се прекратява или осигуреното лице се трудоустроява на др. подходяща работа, а когато е самоосигуряващо се лице - прекратява д-ст
¨ За осигуреното лице възниква право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване.

ТРУДОВА ЗЛОПОЛУКА
Правната уредба на тр. злополука в действащото ОП се съдържа в КЗОО и Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки. Тр. злополука има значителна межд. уредба в редица актове на МОТ.
Тр. злополука е легално определена в Чл.55 КЗОО: “тр. злополука е всяко внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило неработоспособност или смърт”. От това определение могат да се извлекат и характерните признаци на тр. злополука:
1. увреждане на здравето
2. функционална връзка с изпълняваната работа
3. специфичен вредоносен резултат
4. причинна връзка м-у увреждането и неблагоприятния резултат
‘Увреждането на здравето’ се изразява в накърняване на телесната цялост или функциите на органи на човешкия организъм. Това увреждане трябва да е настъпило внезапно, а това означава неочаквано, изведнъж, в резултат на непредвидено външно вредоносно, пряко и еднократно въздействие в-у човешкия организъм. Увреждането може да бъде предизвикано от:
а. механични въздействия:удари;
б. термични въздействия:изгаряния, топлинни удари;
в.химични въздействия:изгаряния от киселини
г. електрически въздействия:ел.ток,мълния;
д. псих. въздействия:уплаха, стрес и т.н.
Внезапният характер на тр.злополука е разграничителен белег между тр. злополука и проф. болест. При тр. злополука увреждането е внезапно от външен причинител, който има еднократно проявление. При проф. болест увреждането настъпва от продължителното въздействие на вредните фактори или от многократното продължително въздействие на трудовия процес.
“През време и във връзка или по повод на извършваната работата” е формулировка изразяваща функционалната връзка с работата. ‘Връзката’ на тр. злополука е с обстоятелствата и обстановката, при която се извършва работата, и със самата извършена работа. Тази обстановка е обичайната, при която протича полагането на труда и извършването на работата. В крайна сметка меродавна е функционалната връзка с работата, извършвана в интерес на работодателя. Дали това е уговорената работа или друга възложена работа поради производствена необходимост, престой, непреодолими причини, дали работата е възложена или лицето само се е заело да я извършва по своя инициатива, дали се извършва в уговореното място или по време на командировка, няма значение.
Резултатът от тр. злополука е настъпилата неработоспособност или смърт. Правно значима е както временната, така и трайната неработоспособност. Увреждане, което не е довело до този осигурителноправен резултат не съставлява тр.злополука
Причинната връзка е 4-я признак на тр. злополука – това е наличието на причинна връзка между увреждането и неблагоприятния резултат. Този резултат трябва да бъде пряко следствие от внезапното увреждане на здравето.
Законът чрез пр. фикции придава характер на труд. злополука и на др. случаи на увреждане здравето на осигуреното лице. В чл.55, ал.2 КЗОО са изброени случаите на приравнените на тр. злополука увреждания. При тези случаи уврежданията трябва да са настъпили по време на придвижването на осигуреното лице - при отиване или връщане от раб. място. Това са най-често ПТП с превозно средство или пеш, вкл. и наранявания от падащи предмети, подхлъзване и др. под. Придвижването трябва да е станало по обичайния път, а не по пътя, по който се е отклонил, заобиколил и др.
Кръгът на осигурените лица за тр. злополука вкл.:
1.Осигурени за всички социални рискове, вкл. и за труд. злополука-по чл.4,ал.1 КЗОО
2. Осигурени само за тр.злополука – по чл.4, ал.2 КЗОО.
От този кръг са изключени лицата по чл.4, ал.3 КЗОО. При тях липсват конститутивните белези на тр. злополука по Чл.55 КЗОО, даже и когато е налице внезапно увреждане на здравето.
Установяването на факта на тр. злополука се извършва по реда на Чл.57-60 КЗОО и НУРРОТЗ.
Установяването започва с деклариране на тр.злополука пред РУСО по регистрация на осигурителя в 3 дневен срок (раб. дни) от узнаването за нейното настъпване. Ако осигурителят не декларира злополуката, пострадалият или неговите наследници имат право в срок от 1 год. от злополуката да я декларират пред РУСО. Сроковете имат по-скоро инструктивен х-р и по уважителни причини РУСО би следвало да приемат декларирането след изтичането им.
Декларирането означава обявяване, осведомяване за факта на настъпването на тр.злополука. След него започва разследване, което се извършва съвместно от РУСО и Инспекцията по труда. При разследването пострадалият има право да присъства или да посочи да присъстват:
1. раб-к или сл-л от същата професия, или
2. член на семeйството или
3. представител на синд. организация, в която членува;
4. представител на раб-ците и сл-лите в комитетите и групите по условия на труд.
Задължително се разследват тежките тр. злополуки Това са: смъртна тр. злополука; злополука, причинила увреждане на повече от 3-ма работещи, както и злополука, за която има основание да се предполага, че ще доведе до инвалидност. В тези случаи разследването е задължително, независимо от това дали е подадена декларация. Разследването означава: установяване на фактите и обстoятелствата, които са довели до тр. злополука и характера на увреждането. То се осъществява чрез оглед на място, разпит на пострадалия и свидетели, извършване на съотв. измервания, правене на снимки и др. под., които отразяват фактич. обстановка , при която е станала злополуката.
Резултатите от разследването се оформят в протокол в типизирана форма, който е валиден до доказване на противното – ползва се с презумптивна установителна сила на констатациите в един надлежно оформен протокол. Екземпляр от протокола се връчва на РУСО; на пострадалия или на неговите наследници и на ос-ля.
За всяка тр. злополука се съставя досие, в което се съдържат всички основни документи, които се отнасят до осигурителноправните релевантни факти.
Оценъчното производство се състои в определянето на злополуката като трудова. То се осъществява от адм. орган – длъжностно лице, определено от ръководителя на РУСО. Той проучва досието и въз основа на закона и на съдържащите се документи в досието в 7-дневен срок от декларирането издава разпореждане за приемане или за неприемане на злополуката за трудова. Разпореждането се изпраща на осигурения и на осигурителя в 7-дневен срок от издаването, но произвежда действие от деня на получаването му от всяко едно лице поотделно.
Разпореждането подлежи на обжалване от заинтересуваните лица по реда на чл. 117, ал.1 КЗОО в 7-дневен срок.
Съдебно производство се образува по реда на ЗАП в 14-дневен срок. Негов предмет е законосъобразността на един административен акт за признаване или отказване да се признае злополуката за трудова. И съдът установява само факта на злополуката, а нейния характер се определя от органа и по реда на Чл.60, ал.1 КЗОО.
Настъпването на тр.злополука поражда осигурителни права:
a. право на обезщетение при временна неработоспособност, санаторно –курортно лечение и др.
b. пр. на парично обезщетение при трудоустрояване поради временно намалена работоспособност
c. пр. на пенсия за инвалидност поради тр. злополука
d. при смърт – право на пар. помощ на преживелия с-г (съпруга), деца и родители.


ПРОФЕСИОНАЛНА БОЛЕСТ
Професионалната болест като ОСР е предмет на регулиране както на межд. право, така и на вътрешното право. Уредбата на проф.’ болест във вътрешното право се съдържа в КЗОО; Наредбата за реда за съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на професионалните болести и в Списъка на професионалните болести.
Понятието за проф.’ болест се извлича от разпоредбата на Чл.56, ал.1 КЗОО: ‘проф. болест е заболяване, което е настъпило изключително или предимно под въздействието на вредните фактори на работната среда или на трудовия процес върху организма....’.
Белези на проф.’ болест:
а. Проф.’ болест е вид болест. Тя има всички белези на болестта. Като всяка болест и тя е нарушение на структурните и функционалните особености на човешкия организъм и отразява неговото анормално състояние.
б. Най-същественото за проф.’ болест е причинната връзка между увреждането и обичайните, неизбежно съпътстващи дадената работа вредности или условия на труда. Професионална е болестта, която е причинена от вредни фактори, свързани с изпълняваната работа. Тези фактори могат да бъдат разделени на две групи:
¨ фактори на работната среда: външни условия, при които се полага трудът- температура, движение на въздуха, осветление, влажност и др.
¨ фактори на трудовия процес: свързани с изпълняваната работа – работа с компютри, с йонизиращи лъчения и др.
Световната практика познава 3 системи за признаване на професионалните болести:
1. система на листата - изчерпателно се посочват в списък проф. болести
2. система на легалната дефиниция- създава се легално общо задължително определение на проф.’ болест. По тази система всяка болест може да бъде призната за професионална, ако се установи, че е причинена от въздействието на вредностите, присъщи на условията на труд и на условията, при които се изпълнява от р-ка /сл-ля възложената му работа. Тя изисква строга и точна преценка на всеки отделен случай на заболяване. Тази система е известна още като система на доказването.
3. смесена система – комбинация от първите две. При нея съществува легална дефиниция на проф.’ болести и примерен списък на проф. болести. За болестите, включени в примерния списък, съществува презумпция за техния професионален характер. А въз основа на легалната дефиниция може да се установява и доказва от пострадалия професионалния характер на всяка друга болест.
Разпоредбата на Чл.56 КЗОО възприема смесената система за определяне на проф. болест. В Списък на проф. болест са включени 6 групи проф. болести и проф. фактори, причиняващи заболявания:
а. заболявания, предизвикани от химически фактори
б. заболявания, предизвикани от физически фактори и пренапрежения
в. прахови и алергични заболявания
г. инфекциозни и паразитни
д. професионални злокачествени заболявания
е. кожни болести, причинени от физич., химич., или биолог. агенти, невключени в др. раздели.
Правното значение на списъка е, че болестите се признават за професионални с факта на включването им в списъка. Причинната връзка между съответното заболяване във всеки отделен случай следва да установява: че то е настъпило изключително и предимно под въздействието на вредните фактори на конкретната работна среда върху организма на пострадалото лице.
За проф. болест може да се признае и болест, която не е включена в списъка, когато се установи, че е причинено основно и пряко от обичайната трудова дейност на осигурения и е причинило трайна неработоспособност или смърт на осигуреното лице. Преди всичко трябва да бъде установена причинната връзка между заболяването и обичайната трудова дейност. Заболяването и неговия вид се установява от медицинските органи. Заболяването трябва да се дължи на основното и пряко въздействие на обичайната тр. дейност.
По този начин могат да се установяват и признават само болести, които са довели до трайна неработоспособност или смърт, а не и до врем. неработоспособност.
Производството по установяване на всяка проф. болест включва нейното сигнализиране, изготвяне на документите за това, потвърждение или отказ да се признае болестта за проф. и обжалване /НРСРПООПБ/.
Сигнализирането е съобщаване от практикуващите лекари и стоматолози на съотв. РУСО за всеки отделен случай на наличие на медиц. данни, от които може да се предположи наличието на проф. болест.
Въз основа на известието по Чл.61 КЗОО РУСО извършва проучвания, които предоставя на медиц. експертни органи- ТЕЛК, които извършват преглед на болния, проучват събраната документация и информация и с решения се произнасят по проф. болест, като приемат или отхвърлят характера на проф. болест на съотв. заболяване. Срокът на експертното решение за признаване на проф. болест е 3 год., след което лицето се преосвидетелства.
Решенията на ТЕЛК се обжалват пред НЕЛК.
Решенията на НЕЛК могат да се обжалват пред Окр.С по реда на ЗАП.
Кръгът на осигурените лица за риска проф. болест, е същият, както кръга на осигурените за тр. злополука.
Реализирането на ОСР проф. болест води до врем. неработоспособност или трайна неработоспособност или до смърт.
Осигурителноправните последици са същите както при риска тр. злополука.

ИНВАЛИДНОСТ
Инвалидността е състояние на човешкия организъм, изменен от общо заболяване, труд. злополука или проф. болест с наличие на трайни или невъзвратими функционални смущения, които довеждат до постоянна, продължителна или частична загуба на работоспособността.
Според степента на загуба на неработоспособността инвалидността се дели на пълна или частична. Пълната неработоспособност е когато осигуреното лице не е в състояние да извършва каквато и да е трудова дейност по времето, докато трае състоянието неработоспособност.
Частичната неработоспособност е когато осигуреното лице разполага с остатъчна работоспособност и може да я използва при подходяща трудова дейност.
Пълната неработоспособност е налице, когато осигуреното лице има тежки физически, анатомически или психически увреждания и не е в състояние до края на живота си да упражнява трудова дейност. Може да бъде по рождение или в резултат на реализиране на ОСР-е о. заболяване, тр. злополука или проф. болест. Тези ОСР-е предизвикват трайна неработоспособност, която не е свързана с някаква възраст, както е напр. при трайната неработоспособност поради старост.
Когато временната неработоспособност премине в трайна неработоспособност на осиг.’ лице се отпуска пенсия за инвалидност при наличие на определени предпоставки, установени в зак.
Инвалидността е стабилизирана неработоспособност – не се очаква да бъде възстановена работоспособност за продължителен период от време.
Инвалидността се установява завинаги или за продължителен период от време.
За основа за определяне на инвалидността служат нормалните възможности на човека – под 50% не е налице инвалидност и осигуреното лице се счита за работоспособно.
Инвалидността има 3 степени:
¨ от 50 % до 70 %
¨ от 71% до 90 %
¨ над 90%
Инвалидността се установява от органите на експертизата на работоспособността с експертно решение. С него се определя:
1. степента на трайно намалената или загубена работоспособност, потребността от чужда помощ и за какъв срок
2. срок на инвалидността – 1-год. до 3 год., в зависимост от характера на увреждането и възможностите за възстановяване
3. началната дата на инвалидността
4. посочване на условията, при които не може и не следва да работи инвалида
По своята пр. природа експертното решение е индивидуален адм. акт. То е официален удостоверителен документ.

МАЙЧИНСТВО
Майчинството е особен ОСР и поначало е свързано с желани и благоприятни последици, за разлика от др. ОСРискове. То (М.) е предмет на редица актове на МОТ, както и в Конституцията на РБ и действащото осигурително законодателство.
Рискът М. е сложно явление, което се състои от няколко последователно развиващи се етапа:
1. Бременност
2. Раждане, на него е приравнено и осиновяването
3. Отглеждане на малко дете
Срокът, през който се изплаща обезщетение е 135календ. дни.
Поначало бременността е нормално, а не болестно състояние на жената. През периода на бременността жената поначало е работоспособна, само в последната част от този период тя е неработоспособна. Медицинската наука и практика е установила, че този период започва 45 дни преди предполагаемата дата на раждането. Следователно не целият период на бременността, а само 45 дни е специфичен ОСРиск – част от риска М.
Възможно е обаче бременната да бъде неработоспособна и по-рано през периода на бременността. Това може да се дължи на патологична бременност или др. случаи на отклонение от нормалното протичане на бременността Тези случаи както при временната неработоспособност поради общо заболяване.
На общо заболяване е приравнено и прекъсването на бременността са приравнени на общо заболяване и бременната ползва осиг. права (аборта).
Раждането като етап от развитието на ОСР –М. настъпва след бременността. През този период от време жената не е в състояние да полага труд. В зависимост от причината могат да бъдат разграничени 2 периода:
¨ период на неработоспособност: по правило продължава до 42 ден след раждането. През този период жената според медицината е неработоспособна в резултат на самия факт на раждането. Жената се ползва с осигурителни права през този период дори ако детето е родено мъртво, ако почине или ако е дадено за осиновяване и др.
¨ период на работоспособност: загубената работоспособност от жената се възстановява след изтичане на 42-я ден от раждането, но законът приема, че е обществено целесъобразно да се предостави възможност на майката да полага лично грижи за роденото от нея дете през първите месеци от неговия живот и у нас тези първи месеци всъщност представляват период от 48 дни, през които се заплаща обезщетение при бременност и раждане.
Общият сбор на времето, през което се дължи обезщетение е 135 дни.Възможно е раждането да стане преди изтичането на 45дни, разликата до 45 дни се изплаща след раждането.
Следващият етап от развитие на риска М. обхваща времето от изтичане на отпуска за бременност и раждане да навършване на 2-год. възраст на детето – през този период също се изплаща обезщетение, ако майката е осигурено лице за риска майчинство. Крайният етап обхваща времето до навършване на 3-год. възраст, през който не се заплаща обезщетение за осигурената жена .
Последните два етапа от развитието на риска М. са възможни, но не са задължителни: те настъпват, ако майката пожелае да ползва тези отпуски. Неговото ползване не може да й бъде отказано от осигурителя – работодател.
За ОСРиск се признава и осиновяването, като от него е изключен етапа бременност.
Рискът М. се установява по сравнително лек начин:
¨ с болничен лист от лекаря, който осъществява наблюдението на бременната; от лекаря, който е водил раждането и от лекаря, при когото е регистрирано детето, в зависимост от това, за кой етап се отнася.
¨ с писмена молба до работодателя за отпуска за гледане на дете до 2 год. възраст и до 3 год. възраст.
Титуляр на осигурителните права поначало е майката. При определени от закона изисквания тези права могат да бъдат прехвърляни.
Осигурителноправните последици се изразяват във възникване право на парично обезщетение за майчинство и признаването на времето, през което се ползват платени и неплатени отпуски за отглеждане на малко дете за осиг. стаж.

БЕЗРАБОТИЦА
Многобройни са международните източници на пр. уредба на безработицата като ОСР – универсални международни актове на МОТ. От 1.01.2002г. тя е предвидена като ОСР и в КЗОО.
Безработицата се различава от другите осигурени социални рискове: тя изключва неработоспособността, напротив предполага работоспособност. Безработицата е обективна невъзможност на работоспособни лица временно да упражняват трудова дейност срещу възнаграждение, осигуряващо издръжка на тях и на членовете на семействата им.
Безработицата е състояние, при което лицето без работа желае да работи. По смисъла на §1, т.1 от ЗНЗ ‘безработен’ е всеки, който не работи, който активно търси работа и който има готовност да започне работа в 2 седмичен срок от уведомяването му от поделението на “Агенцията по заетостта”-Бюро по труда. Такова лице постоянно и трайно изявява желание и готовност да започне да работи, но все не успява да си намери работа. Тази характерна черта намира израз в изявената воля на безработното лице да бъде регистрирано като безработно, в желанието му да търси и да разчита на съдействието на Бюрото по труда при намиране на работа, в готовността му да започне предложената подходяща работа, в периодичното му явяване в Бюрото по труда по подготвен график за посещения и манифестирането на състоянието ‘безработен’.
Когато ТП “АЗ” предложи на лицето подходяща работа, а то откаже да я приеме неоснователно, от този момент лицето не се смята за безработен и регистрацията му се прекратява.
Безработицата бива принудителна и доброволна. Принудителна безработица е налице, когато безработният е работоспособен и търси подходяща работа, но не може да намери такава.
Масовата безработица може да бъде конюктюрна (причинена от иконом. кризи) и структурна (причинена от техническия прогрес).
Кръгът на осигурените лица за ОСР безработица включва: задължително осигурените лица за всички осигурени социални рискове по чл.4, ал.1 КЗОО.
Реализирането на риска безработица се установява по особен ред: чрез вписване на лицето като безработно в ТП “АЗ” – “Бюро по труда”. Вписването се извършва по искане – едностранно волеизявление (суб. публично притезателно право) на безработното лице по постоянен или по настоящ адрес (бюрото по труда по настоящ адрес е длъжно да информира бюрото по постоянен адрес за извършената регистрация). Изборът на лицето е само в закона, защото обезщетението се отпуска от НОИ по постоянен адрес, изплаща се чрез пощенските клонове по постоянен адрес на безработното лице.
При реализиране на риска безработица за осигуреното лице възниква право за изплащане на обезщетение за безработица.