Данъчно право по новия ДОПК (лекции на проф. Ив. Стоянов) - част 2

Освобождаване от данъчно задължение. Условни и срочни данъчни задължения.
Данъчните задължения е задължение по закон. Със закон обаче някои дан.S могат да бъдат освободени от данъчна задълженост. Тази правна възможност е засегнала в К-данъчни утежнения и данъчни облекчения се дават със закон. Най-често това са социалните индикации за справедливо законово облагане.
Правно-технически начини за освобождаване:
1)чрез освобождаване на обекта на данъчно облагане.
2)чрез освобождаване на конкретен S от данъчното му задължение.
3)чрез освобождаване на определени територии от действието на данъчните закони.
При освобождаване на S от данъчното задълженост се отчитат качествата на пасивни данъчни S. Поради негови качества или социални връзки, материални връзки, той се освобождава от законова задълженост.
Освобождавайки S от данъчно задълженост фактически и формално се освобождава от облагане и онзи данъчен обект, с който този S има предвид в закона връзка и то само когато сериозни социални и икономически процеси налагат това.
Трябва да се прави разлика между освобождаване от данъчни задължения и данъчно облекчение.
При данъчно облекчение има реализиран фактически състав и възниква данъчно задълженост.
По някакви съображения обаче Д и законод. Правят облекчение на опред S или О. Най-често това става чрез намаляване на данъчна основа на опред О или на връзката с опред S и О. Например: инвалидите.
При освобождаване на данъчни задължения не се реализира фактически състав, О или S е изключен от данъчни задължения.
По същият начин освобождаването от данъчна задълженост трябва да се разграничава и от опрощаването за заплащане на данъчен дълг. Освобождаването от данък за дълг става със законова ПН. Опрощаването става с акт на президента. При освобождаване не възниква данъчен фактически състав, а при опрощаването –той е възникнал, възникване на дълг, с акт на президента той се освобождава от този дълг.
От своя страна освобождаването могат да бъдат постоянни и временни, по някакъв повод, ограничено във времето и т.н.
Освобождаването от данъчно задължение могат да бъдат за ф данъци и такси, а могат да касаят само определени данъци и такси. Освобождавайки от всички видове данъци и такси е рядко явление, то не е в интерес на Д и тя много внимава. Освобождаването от такси става със самите закони.
Освобождаването от отделни данъци и такси се среща по-често и това става със специални норми от други области на правото. Затова и проследяването на тези изключения е много трудно-З н уреждащ обществените отношения най-често, земед. Стопани, читалища, училища.
Данъчните задължения възникват, когато се реализира целия фактически състав. За някои задължения обаче може да се предвиди, че ще възникнат при реализиране на допълнителни условия и предпоставки. Те се наричат условни данъчни задължения.
Както и в други клонове и в данъчното право условието може да се разгледа по два начина:
1.отлагателно-когато е предвидено, че данъчно задълженото лице ще възникне при наличието на определено условие до настъпване на условието данъчното задължение е висящо, отлага се данъчно изпълнение за определен момент.
2.прекратително-ако настъпи, реализира се определено условие, данъчното задължение ще отпадне или няма да възникне.
Данъчното право условието най-често се свързва с държавни актове. До решение на МС или до приемане на ДБю това задължение не настъпва.
В данъчното право използването на условията може да усложни практиката и да се засегнат конституционни регламентирани права на гражданите. Затова условията се ползват като изключения. Усложнението в данъчното право идва от това, че могат да възникнат спорове от кой момент възниква или не данъчното задължение, кои суми са настъпили или са били реализирани в даден момент.
Опасно е използването на отлагани условия.

Пораждане на данъчен дълг (ДД)
В момента, в който се поражда данъчния дълг е от голямо значение за опред. на р-ра, за опред на S, който трябва да го поеме.
Моментът на пораждане на данъчния дълг има значение и за определяне на показателите, по които ще се изчислява данъчният обект. Моментът на пораждане на данъчният дълг -начини за плащане, срокове в които този данъчен дълг трябва да бъде платен. Това е така, защото от момента на пораждане на ДД, до неговото плащане може да настъпят промени в закононод. В икономическа обстановка, може да има инфлац. процеси, които да повлияят върху р-ра на самия данък.
Данъчните системи се използват два начина за определяне на момента на възникване на ДД. Общото между тези два начина е, че ДД може да се породи само при наличие на ДПН, с която се определя конкретния данък и с която ПН се определя S на данъка, О на данъка и условията, предпоставките за изчисляване на ДД.
Оттук нататък тези 2 подхода се разграничават. Според едното схващане ДД възниква едновременно с реализацията на данъчния фактически състав. В този случай ДД не се поставя в зависимост от административните разпоредби на данъчната власт по повод на …
В този случай дан.S е оставен сам срещу закона. Той трябва да следи кога за него се реализира фактическо състояние и кога да плати дълга. В този случай говорим за т.нар. автоматизъм. ДПН действа автоматично. В този начин на възн. на ДД възниква?- кога е възникнал фактическия състав.
В тези случай не е необходимо намеса на органът по приходите. Те се намесват само ако има неизпълнение те само контролират реализацията на фактическия състав и изме.
Според другото схващане ДД възниква от момента на осъществяване на фактически състав, но това следва да е констатирано по съответен ред от органът по приходите. ДД да бъде изчислен и на данъкоплатеца да научи за р-ра на ДД.
Ясно личи разликата в този случай реализацията на фактическия състав е всъщност нов фактически състав за органът по приходите. От този момент те трябва да осъществят своите компетенции. Това става с констативен акт, с който констатират настъпването на правните последици.
Спорове-кой е по-благоприятен Но държавите използват смесено или избират един от двата.
В първият случай се казва, че е по-изгоден и по-лесен. Администрацията на НАП не се меси, фактическия състав се проявява в действителността видимо, няма спор по датите от кога почва да тече, по-лесно се уточняват критерии, оценки и р-р на ДД следователно се приема, че първият начин е по-удобен и за задълженото лице и за държавата.
Сериозни са аргументите и за вторият начин прави се сравнение с НП. НП престъпника осъществява фактически състав на престъпното деяние, но не се променя неговото правно положение, докато не започват не издирване.
За косвените данъци няма време данъчната служба да следи реализацията на фактическите състави, затова тук е по подходящ първият начин.
За преките данъци обаче като годишни, по-лесно за използване е вторият начин –т.е. проверка за реализиране на фактическия състав.
При всички случаи обаче при тези спорове има нещо неясно. Бърка се възн. на неговото задължение и плащането на ДД.
Данъчното задължение възниква с реализацията на фактическото състояние но данъчно задължение е общо и касае по всеобщ начин дан.S. Данъчно задължение ще бъде ДД след някои предпоставки, посочени в закона. В нашите закони:
1.ДДС задължение възниква на датата на възникване на данъчните субекти, доставка. На датата данъкът става изискуем и възн. задължения да се изчисли данъка и да го внесе (дан.S).
При косвените данъци, като динамични се плащат веднага след извършване на сделка и пр. За тях е характерно самоопределяне.
При преките данъци (не за всички) ДД не след вписване на обекта на дан. облаг., а след съобщаване на дан S-директно, лично или оповестено чрез средствата за масова информация. Тук от съществено значение е окончателно определяне на данъка. В ЗМДТ данък се определя спрямо данък оценка към януари. Данъчната оценка се осъществява от данъчни органи, а не от данъкоплатеца. Така е и по ЗДНасл.-данък наследство ДД не възниква със смъртта или реализацията на данъчното правоотн. Наследниците трябва да пуснат декларация за неговото изчисляване от данъчните органи-в определен срок и за всеки наследник поотделно и да бъде съобщено на всеки наследник поотделно. Считаме, че в този момент за тях се поражда ДД.

Платимост на данъчния дълг(публични задължения) и разсрочка
Публичните задължения се поражда при реализацията на фактически състав или чрез констатацията при настъпване на фактическия състав но за да настъпи неговата изискуемост (платимост) е необходимо да има наличие на някои допълнителни условия. В случаите когато публичните задължения трябва да бъде окончателно определен или изчислен, това трябва да е извършено, за да може да се претендира за платимостта на публичните задължения.
Ако пораждането е свързано с издаване на акт е необходимо той да е издаден и да са изтекли срокове, в които задълженото лице има възможност за защита на интересите си. Следователно тези актове трябва да са влезли във формална сила. Актовете на органът по приходите са констативни. Отделно от това ДОПК дава възможност на органът по приходите във всеки момент те да могат да променят тези актове ако са неточно изчислени.
Условно говорим, че след като са изтекли сроковете за обжалване на този акт, той е влязъл в сила и задълженията по него става изискуеми.
Между платимостта, изискуемостта на публични задължения и самото плащане обикновено има определен срок. Наличието на този срок е в полза на задължените лица. И в момента няма задължения в Б я, за плащането на който няма определен срок след настъпване на неговата платимост. При липса на срок изискуемостта и платимостта съвпадат.
Пр.последици за дан.S е че дългът е …
От изтичането на този срок длъжникът е в забава. Неговото вземане става принудително изискуемо, прилагат се предвид в закона санкции.
Самата платимост (плат) на публичните вземания може да бъде измествана напред или назад във времето, т.е. да се отсрочи или разсрочи публичните вземания.
Това изключение на принципа за плат. в определен срок, затова изместването на плат. напред или назад във времето се смятат за изключения при наличието на основателни предпоставки.
Изместване на плат. на публичните вземания напред във времето не е в интерес на длъжника. Такъв длъжник се явява в по неизгодно положение спрямо други. Но това изместване напред в времето е в интерес на държавата, затова и държ. поощрява доброволното изнасяне плат. на публични вземания напред. За целта данъчните закони поощряват плащането на дълга авансово като предвиждат това да стане с намаление.
Изнасянето напред когато е доброволно, не създава проблеми, но данъчните закони допускат това да стане и без съгласието на дан S; това са изключения и към такова изместване напред във времето държавата пристъпва тогава, когато съществува основателни опасения, че ако не се изнесе напред плат.на публичните вземания за определяне субект, съществуват основателни предпоставки, че може да бъде осуетено плащането на публичните вземания.
Затова при всички случай, когато съществуват такива опасения данъчните закони предвиждат плащане на публичните вземания предварително. Например: имотни данъци, всеки който прехвърля собственост върху недвижим имот трябва да внесе предварително данък върху имота без да е настъпила неговата плат.
В случая законът задължава нотариусите и лицата ”к” извършват изповядване на тези продажби да изискват внасяне на този дълг и отговарят солидарно с лицето, ако то не внесе публичните вземания.
Изтегляне на плат. на публичните вземания назад във времето е изгодно за длъжника, но не и за държавата и затова и това е изключение. Това отсрочване и разсрочване се предвижда само когато О основни принципи за това.
Данъчните закони най-често свързват от разсрочване със сериозни материални затруднения на длъжника или с настъпване на природни бедствия. В случая преценката на тази причина е в компетенцията на определени данъчни закони “к” действат на принципа на операт. самостоятелност като опред срокът за това.
Отсрочването – плащане на публичните вземания изцяло на определен краен срок. Разсрочването-плащане на публичните вземания на части, съгласно утвърден от органът по приходите погасителен план. Другото изискване е органът по приходите да установят, че затрудн. са временни и дан S все пак ще може да си плати публичните вземания. Отсрочването и разсрочването обаче включва и дължимата лихва за срока на отсрочката. Разрешението се издава от:
1. териториалния директор на НАП- за задължения до 100 000 лв. и при условие, че разсрочване или отсрочване се иска до една година от датата на разсрочване;
2.изпълнителния директор - за задължения с изключение на акцизи задължителни осигурителни вноски от 100 001 лв. до 300 000 лв., или ако се иска разсрочване за срок до две години;
3. министъра на финансите - за задължения за данъци или за задължителни осигурителни вноски с общ размер над 300 000 лв., или ако се иска разсрочване за повече от две години.
При всеки случай отсрочката и разсрочката не могат да бъдат по-големи от 2 години и ДОПК изрично сочи в кои случаи данъчните органи не могат да дадат отсрочка и разсрочка:
1)търговец,който е в процедура по ликвидирания или за к” е открита процедура по несъстоятелност или производство по оздравяване на предприятието.
2)не може да се отсрочи или разсрочи дълг, след като е започнало принудително събиране.
3)Не може да се разсрочат задължения произтичащ от ДДС и акцизи.

Отговорност за заплащане на данъчният дълг – публичните вземания (ДД)
Отговорността за заплащане на публични вземания е лична или съвкупна. Личната отговорност е принцип в нашето данъчно право. Съвкупната отговорност е въведена като изключение.
Личната отговорност за заплащане на ДД е пряка и неограничена, т.е. задълженото лице отговаря лично и неограничено за ДД. Такава отговорност носят всички пасивни субекти, за които и по отношение на които се е реализирал фактическият състав по ДОПК.
За лична отговорност на друго лице, за които не е настъпил първоначален фактически състав се говори, к” има правоприемство на правата на др. субект.
По начало правоприемството в плат. на задълженията за данъчни и осигурителни задължения е възможно и допустимо. Трябва обаче да се има предвид, че това правоприемство и пр. по след от него се уреждат от принципите на ДП, а не на ГП. Така например в ГП правоприемство може да има по-закон или по договор. В ДП правоприемството е предвидено в данъчния закон.
Отговорност за заплащане на публични задължения не може да се прехвърля с договор от един субект на друг. В ГП може цесия, встъпваща в правата на К, но в ДП е недопустимо.
Такъв договор може да има отрицателни последици за лицата, които го сключват, защото за Д лицето си остава длъжник и ако има договор с друго лице, най-много да завлече и другия.Първоначалният длъжник отговаря за дълга и санкциите са за него.
Правоприемство в ДП-дан S изчезва (физическа или юридическа смърт) тогава правоприемство се извършва на база ТЗ-юл, а за ФЛ-ЗНасл.
Затова всеки наследник е правоприемник и на задължения данъци и осигурителни вноски за онази част от насл., която трябва да получи. В ДП в случай на правопр. могат да възникнат усложнения –липсва яснота, кои данъчни задължения се прехвърлят.
При такива усложнения:
1)ако срокът за обжалване на глобата е изтекъл преди смъртта на лицето и то не я е обжалвало следва да се дължи глоба.
2)ако срокът за обжалване на глобата изтича след смъртта на праводателя.
1.да се удължи срока на правоприемниците за оспорване.
2.да се освободят, защото санкцията е лична.
Отговорността за заплащане на данъчни и осигурителни задължения възниква и при правопр. за преобразуване и прекратяване на субект (особено при ТП). Затова ДОПК предвижда, че ако се започне преобразуване на колективен субект преди преобразуването да бъде уведомена администрацията на НАП в срок и тя да направи ревизия, за да не се скрият пасивите и активите на предприятието.
Съвкупната отговорност за заплащане на данъчни и осигурителни задължения е отговорност при която няколко лица отговарят за заплащането на един и същ данъчен дълг. Тази отговорност може да бъде в два вида:
1.чрез включване на допълнителни лица, които да отговаря като пасивен субект.
2.чрез въздигане на солидарна отговорност за един и същ ДД.
При 1 отговорност с включване на трети лица отговорността си остава първоначална за лицето, за к” е възникнал данъчен фактически състав. Ако това лице не изпълни или не е в състояние тогава за отговорността за плащане на ДД се включва и други лица. Тук отговорността на трите лица е вторична, субсидиарна, защото отговорността по начало е към този S, за когото е възникнал фактическия състав и защото тя започва оттам, откъдето е прекратена отговорността на първоначалното лице и по обем и обхват е само за остатъка от неизпълненото от първоначалното лице. Ако първото лице плати изцяло за трите лица отпада отговорността за плащане на ДД.
В ГП, когато едно лице плати чужд дълг се субротира в правата на К и отговорността на І длъжник е към третото лице, като нов К.
Как да третираме третото лице, което по закон сме го задължили да плати чужд дълг?-ясно е, че това лице не може да се субротира в правата на К (тук това е държ.) следователно отношението между лицето, платило чужд данъчен дълг(ДД) и истинския данъчен длъжник са на границата-правна основа. Няма и уникални правни възможности той да бъде третиран като кредитор. Ако е доброволно-да му е мислел. Ако е по принуда –законът.
Другата солидарна отговорност-всички лица отговорни за този дълг, те са си първоначални длъжници.
Спорно е в ДП да се допуска ли солидарна отговорност или не. Все пак данъкът е личен, но има сметка държавата да вземе от всички, по-бързо ще си събере вземането. Но това е неизгодно за данъчните длъжници. Но нашето ДП прие солидарна данъчна отговорност. Вторичната отговорност се замени със солидарна отговорност в нашето законодателство.

Погасяване на данъчният дълг (ДД)
Данъчният дълг – Публичните вземания се погасява чрез доброволно плащане, чрез прихващане, по давност и при опрощаване. При смърт на ФЛ, ако няма наследствен имот или имуществено е изчерпано и той се погасява след разпределение на имуществото при обявяване на търговец в несъстоятелност. При заличаване на юридическото лице след прекратяване с производство по ликвидация.
Процедурата по несъстоятелност приключва с осребряване на имуществото. Не винаги имуществото да стигне от край, т.е. да не достигне за погасяване на дълга. Първо се плащат такси, на синдиката заплатите и други плащания и ако не стигне за ДД – той се погасява.
Погасяванията протичат в следната последователност – първо главницата, лихвите, разноски.
Вземанията, отнасящи се за различни години-по-поредността им. Първо най-старата.
Давността е фактически състав, право на държавата да иска
Давността за погасяване на публични вземания е 5 годишна. Разлика има в момента, от който започва да тече срока. В ГП-от падежа, в ДП-от 1.01. на следващата година, през която е следователно да се плати задължението.
Втори давностен срок - 10 годишен. Той е окончателен независимо от спиранията и прекъсванията щом изтече срока се погасяват.
Давността спира:
1)когато е започнало производство по установяване на публичното вземане – до издаване на акт, но за не повече от една година.
2)давностния срок спира, когато изпълнението на акта бъде спрян за срока за който е спрян акта.
3)давността спира, когато е дадено разрешение за разсрочване и отсрочване, за сроковете, за които е позволено.
4)давността спира когато актът, с който е определено задължението, се обжалва.
5.давността спира с налагането на обезпечителни мерки.
6.давността спира когато е образувано наказателно производство до изчакване на изхода от делото.
Давността при прекъсване започва да тече нова.
1)с влизане в сила на акта за публично вземане.
2)с налагане на обезпечителни мерки.
3)с предприемане на действия по принуда изпълнявания на публично вземане.
Прихващането-способ за погасяване на две насрещни задължения до размера на по-малкото. Спорове дали е допустим способ за публични вземания.
Новата тенденция е допускане на прихващането. И в нашето законодателство се използва. – чл.128 от ДОПК. Прихващане или възстановяване може да се извършва по инициатива на органа по приходите или по писмено искане на лицето. Като за целта се прихващат недължимо платени суми за данъци и осигурителни вноски и подлежащи на възстановяване суми с изискуеми публични вземания подлежащи на събиране от НАП.
Лихви по пуллични задължения – за неплатени в законоустановените в срок публични задължения се дължи лихва в размер, определен в съответния закон.

Въпрос №14
Данъчена регистрация – предварителен етап на данъчното производство.
Националната агенция за приходите създава и поддържа регистър и бази данни за задължените лица. Не подлежат на вписване в регистъра местните физически лица и чуждестранните физически и юридически лица за доходи, подлежащи на облагане при източника с окончателен данък Той служи за идентифициране на данъчните субекти и извършваната от тях дейност. Със закон могат да бъдат предвидени специални регистри като част от регистъра по ал. 1.
Регистърът съдържа данни относно:1.компетентната териториална дирекция;2. името, съответно наименованието (фирмата) на регистрираното лице;3. единния идентификационен код, определен от Агенцията по вписванията, или единния идентификационен код по БУЛСТАТ, съответно единния граждански номер или личния номер на чужденеца;4. адресите на седалището и за кореспонденция на задължените лица; 5. името и идентификационния номер на лицата, които го представляват по закон;6. вида и статута на регистрираното лице;7. основната икономическа дейност;8. датите на създаване, възникване, преобразуване, правоприемства, прекратяване и заличаване;9. датата на регистрацията;10. датата на прекратяване на регистрацията;11. датите на специалната регистрация;12. датите на прекратяване на специалната регистрация;13. датите на промяна на компетентната териториална дирекция.
Видът, съдържанието, редът за създаването, поддържането и достъпът до базите данни се определят със заповед на изпълнителния директор на НАП. Регистрацията се извършва чрез служебно вписване на данни в регистъра.
Вписването и прекратяването на регистрацията в специалните регистри се извършва на основанията и в сроковете, предвидени в съответния нормативен акт. Извършва се от органа по приходите служебно или по искане на лицето след извършване на проверка за наличие на основанията за вписване. Когато вписването се извършва служебно, то има действие от деня на връчването на акта за регистрация или дерегистрация.
Регистрираните лица се идентифицират чрез следните данни: 1. името, съответно наименованието (фирмата) на регистрираното лице;2. единния идентификационен код, определен от Агенцията по вписванията, или единния идентификационен код по БУЛСТАТ, съответно единния граждански номер или личния номер на чужденеца;3. адресите на седалището и за кореспонденция на задължените лица. Идентификацията на физически лица, които не са вписани в търговския регистър, съответно в регистър БУЛСТАТ, се извършва чрез единния граждански номер или личния номер на чужденец.
Регистрираното лице е длъжно да посочва идентификацията и адреса си за кореспонденция в подаваните от него декларации, в цялата кореспонденция с НАП, както и когато това се изисква в нормативен акт.
Регистрацията се прекратява:
1. със смъртта на физическото лице;
2. с отпадане на основанието за извършването й в останалите случаи.
В регистъра се поддържа и съхранява архив за лицата с прекратена регистрация.Срокът и начините за съхраняване на архива се определят от изпълнителния директор на НАП със заповед.
На всяко регистрирано лице се открива данъчно-осигурителна сметка.В нея се отразяват:
1. размерът на данъците и лихвите по тях, както и бюджетът, в който трябва да постъпят;
2. размерът на задължителните осигурителни вноски и лихвите по тях, както и бюджетът, съответно фондът, в който трябва да постъпят;
3. размерът на вноските за фонд "Гарантирани вземания на работници и служители", лихвите по тях, както и бюджетът, в който трябва да постъпят;
4. постъпилите плащания от регистрираното лице, от трето задължено лице или от всяко трето лице в полза на субекта;
5. сумите, постъпили в резултат от действия по принудително изпълнение;
6. извършените прихващания и възстановявания на суми и основанието за това;
7. други обстоятелства, свързани с възникване, промяна и погасяване на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски, включително задължения и плащания за чужд дълг;
8. данните от подадените декларации, свързани с данъчно облагане и задължителни осигурителни вноски, издадените ревизионни актове, актовете за прихващане и възстановяване, наказателните постановления и съдебните решения по тях.
Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите утвърждава формата и елементите на данъчно-осигурителната сметка със заповед. Сметката се води и след прекратяване на регистрацията и се приключва след погасяването на всички задължения, отразени в нея

Въпрос #15
Производство по издаване на данъчни актове.
Данъчните задължения и задълженията за задължителни осигурителни вноски се установяват с ревизионен акт. Органите по приходите осъществяват данъчно-осигурителния контрол чрез извършване на ревизии и проверки.
Ревизията е съвкупност от действия на органите по приходите, насочени към установяване на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски.
Проверката е съвкупност от действия на органите по приходите относно спазването на данъчното и осигурителното законодателство. С проверка могат да се установяват определени факти и обстоятелства от значение за задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски. С проверка не се установяват задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски на проверяваното лице.
Ревизионното производство се образува с издаването на заповедта за възлагане на ревизията. Ревизията може да се възлага от: 1. органа по приходите, определен от териториалния директор на компетентната териториална дирекция; 2. изпълнителния директор на НАП или определен от него заместник . Със заповедта за възлагане се определят:1. данните за ревизираното лице ,2. ревизиращите органи по приходите;3. срокът за извършване на ревизията; 4. ревизираният период; 5. видовете ревизирани задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски; 6. други обстоятелства, имащи значение за ревизията.
Заповедта се връчва на ревизираното лице. Срокът за извършване на ревизията е до три месеца и започва да тече от датата на връчването на заповедта за възлагане.Ако срокът се окаже недостатъчен, той може да бъде продължен до един месец с нова заповед за възлагане от органа, възложил ревизията. Поради особена фактическа сложност на конкретния случай, срокът може да бъде продължен общо до не повече от три години.
Ревизираното лице осигурява подходящо място и условия за провеждане на ревизията и определя лица за контакт с органа по приходите и за оказване на съдействие при извършването й.Ревизиращите органи са длъжни да се запознаят на място с намиращи се при ревизираното лице документи и други доказателства, както и да установят фактите и обстоятелствата от значение за определяне на резултатите от ревизията. При невъзможност за извършване на ревизията при ревизираното лице тя се извършва в териториалната дирекция. В този случай се съставят протокол и опис на документите, които се предават на органа по приходите. Екземпляр от протокола и описа се предоставя на лицето.
Ревизионният доклад се съставя от ревизиращия орган по приходите не по-късно от 14 дни след изтичането на срока за извършване на ревизията. Ревизионният доклад трябва да съдържа: 1. имената и длъжността на органите, които го съставят; 2. номера и датата на доклада; 3. данни за ревизираното лице; 4. обхвата на ревизията и другите обстоятелства от значение за извършването й; 5. извършените процесуални действия и установените факти и обстоятелства и доказателствата за тях; 6. направените фактически и правни изводи и основанията за тях; 7. предприетите действия за обезпечаване на публичните вземания; 8. предложение за установяване на задълженията; 9. опис на приложените доказателства; 10. подписи на органите по приходите, съставили доклада.
Установеното с ревизионния акт задължение подлежи на доброволно плащане в 14-дневен срок от връчването на акта.След изтичането на този срок ревизионният акт подлежи на принудително изпълнение.

Данъчно ревизионен акт
Данъчните задължения и задълженията за задължителни осигурителни вноски се установяват с ревизионен акт.С ревизионния акт се:
1. установяват, изменят и/или прихващат задължения за данъци и за задължителни осигурителни вноски;
2. възстановяват резултати за данъчен период, подлежащи на възстановяване, когато това е предвидено в закон;
3. възстановяват недължимо платени или събрани суми.
Ревизионният акт се издава от органите по приходите, посочени в Закона за НАП. Ревизионният акт се издава в писмена форма и съдържа:
1. името и длъжността на органа, който го издава;
2. номера и датата на акта;
3. данни за ревизираното лице;
4. обхвата на ревизията и другите обстоятелства от значение за извършването й;
5. мотиви за издаване на акта;
6. разпоредителна част, с която се определят правата, задълженията или отговорностите и начинът и срокът за изпълнението им;
7. пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва актът.
Ревизионният акт се издава по образец, утвърден от изпълнителния директор на НАП. Ревизионният акт или заповедта за прекратяване се връчват на ревизираното лице в 7-дневен срок от издаването
В хода на ревизията или при издаване на ревизионния акт органът по приходите може да поиска мотивирано от публичния изпълнител налагането на предварителни обезпечителни мерки с цел предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото на лицето, вследствие на които събирането на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни.
Установеното с ревизионния акт задължение подлежи на доброволно плащане в 14-дневен срок от връчването на акта.След изтичането на този срок, ревизионният акт подлежи на принудително изпълнение, освен ако изпълнението е спряно по реда на този кодекс.

Въпрос #20
Изпълнение на данъчните и ревизионните актове. Възстановяване и прихващане. Изменение на данъчните задължения
Съгласно чл.127 от ДОПК определеното с ревизиония акт задължение подлежи на доброволно плащане в 14 дневен срок от връчването на акта. След изтичането на този срок той подлежи на принудително изпълнение, включително и когато е обжалван, освен ако изпълнението е спряно по реда на този кодекс.
След изтичането на 5 години от подаването на данъчна декларация вече не се образува производство по издаване на ревизионен акт.
Недължимо платени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство от Националната агенция за приходите, се прихващат от органите по приходите за погасяване на изискуеми публични вземания, събирани от Националната агенция за приходите. Може да се извърши прихващане с погасено по давност задължение, когато вземането на длъжника е станало изискуемо, преди задължението му да бъде погасено по давност.
Прихващането или възстановяването може да се извършва по инициатива на органа по приходите или по писмено искане на лицето. Искането за прихващане или възстановяване се разглежда, ако е подадено до изтичането на 5 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината на възникване на основанието за възстановяване, освен ако в закон е предвидено друго.
След постъпване на искането за прихващане или възстановяване може да се възложи извършването на:1. ревизия; 2. проверка
Актът за прихващане или възстановяване се издава в 30-дневен срок от постъпване на искането в случаите, когато в същия срок не е възложена ревизия. Остатъкът след извършване на прихващането се връща на лицето по посочена от него банкова сметка.
Органът по приходите е длъжен в 30-дневен срок от предявяването пред него на влязъл в сила съдебен или административен акт да възстанови или прихване изцяло посочените в акта суми, заедно с дължимата лихва, когато с акта в полза на задълженото лице е признато правото на получаване на: 1. суми за неправилно или недължимо платени, внесени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, такси, глоби, имуществени санкции, установени, събрани или наложени от органите по приходите, включително внесени по писмено указание или становище; 2. незаконосъобразно отказани за възстановяване суми; 3. присъдени суми, обезщетения и направените разноски.
Недължимо внесени или събрани суми, с изключение на задължителни осигурителни вноски, се връщат със законната лихва за изтеклия период, когато са внесени или събрани въз основа на акт на орган по приходите. Актовете за прихващане или възстановяване могат да се обжалват по реда за обжалване на ревизионните актове. Непроизнасянето в срок по искане за издаване на акт за прихващане и възстановяване се смята за мълчалив отказ.Той може да се обжалва в 14-дневен срок от изтичането на срока за произнасяне. Обжалването се извършва по реда за обжалване на ревизионен акт. Субектът има право да подаде жалба до териториалния директор , когато процедурата за прихващане и възстановяване се забави неоснователно и извън законоустановените срокове.Той проверява обстоятелствата по нея и се произнася писмено в тридневен срок.
Задължение за данъци или задължителни осигурителни вноски, определено с влязъл в сила ревизионен акт, който не е бил обжалван по съдебен ред, може да бъде изменено по инициатива на органа по приходите или по молба на ревизираното лице.
Задължението се изменя на следните основания:
1. когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за установяване на задълженията за данъци или задължителни осигурителни вноски, които не са могли да бъдат известни на лицето, съответно органа, издал ревизионния акт, до:
а) издаване на ревизионния акт, когато актът не е бил обжалван;
б) влизането в сила на ревизионния акт, когато актът е бил обжалван;
2. когато по надлежния съдебен ред се установи невярност на писмените обяснения на трети лица, на заключението на експерти, на писмените декларации, въз основа на които е установено задължението за данъци или задължителни осигурителни вноски, или се установи престъпно действие на ревизираното лице, на негов представител, на орган по приходите, участвал в установяването на данъците или задължителните осигурителни вноски или разглеждал жалбата срещу ревизионния акт;
3. когато установяването на задължението е основано на документ, който е признат за неистински, с невярно съдържание или подправен по надлежния съдебен ред;
4. когато установяването на задължението е основано на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен;
5. когато за същите задължения, за същия период и по отношение на същото задължено лице е издаден друг влязъл в сила ревизионен акт, който му противоречи.
Орган по приходите, който установи основание за изменение е длъжен да уведоми териториалния директор, като обоснове наличието на съответното основание. След преценка за наличие на основание за изменение териториалният директор може да възложи ревизия, с която могат да бъдат изменени вече определени задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски.
Изменението е допустимо, ако заповедта за възлагане на ревизията е издадена или искането за изменение е подадено в тримесечен срок от узнаване на основанието за изменение. В 30-дневен срок от постъпване на искането ,териториалният директор разпорежда или отказва мотивирано възлагането на ревизия

Въпрос #16
Обжалване на данъчния ревизионен акт по административен ред
Обжалването на ревизионен акт по административен ред е уредено в чл.152. глава 18 на ДОПК. Ревизиония акт подлежи на обжалване изцяло или в негови отделни части в 14 дневен срок от връчването му,като решаващ орган е съответният директор на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" при централното управление на НАП.Жалбата се подава чрез териториалната дирекция на НАП, в която е данъчно регистриран данъчния субект.В жалбата може да се посочат изрично доказателствата, за които се предлага постигане на споразумение по реда на ДОПК.
Жалбата трябва да съдържа: 1. наименованието (фирмата или името) на жалбоподателя, съответно и на пълномощника, ако се подава от пълномощник, и адреса за кореспонденция; 2. посочване на акта или действието, против които се подава; 3. всички доказателства, които жалбоподателят иска да бъдат събрани; 4. в какво се състои искането; 5. подпис на подателя. Към жалбата се прилагат: 1. пълномощно, когато се подава от пълномощник; 2. писмените доказателства. В 7-дневен срок от получаването на жалбата органът, чрез когото е подадена, е длъжен да комплектува преписката и да я изпрати на компетентния за решаването й орган. Когато жалбата е просрочена, тя се оставя без разглеждане от компетентния да я разгледа орган с решение.
Обжалването на ревизионния акт по административен ред не спира неговото изпълнение.Изпълнението на ревизионния акт може да се спре по искане на жалбоподателя. Искането се подава до органа, компетентен да разгледа жалбата, като към него се прилагат доказателствата за направеното обезпечение в размера на главницата и лихвите към датата на подаване на искането, а в случаите, когато не е наложено обезпечение, искането трябва да съдържа предложение за обезпечение в същия размер. Решаващият орган се произнася по искането за спиране на изпълнението с решение в 7-дневен срок от подаването му. Отказът да се спре изпълнението може да се обжалва пред административния съд.
В срока за издаване на решение по жалбата срещу ревизионния акт може да се постигне писмено споразумение между органа по приходите, издал обжалвания акт, и ревизирания субект относно доказателствата, които ще се смятат за безспорни.
Решаващият орган разглежда жалбата по същество и се произнася с мотивирано решение в 45-дневен срок от постъпването на жалбата. Решаващият орган може да потвърди, измени или отмени изцяло или частично ревизионния акт в обжалваната част.
Решението на административния орган по жалбата се връчва на жалбоподателя в 7-дневен срок от издаването му. С решението ревизионният акт не може да се изменя във вреда на жалбоподателя. Ревизионният акт се отменя изцяло или отчасти и преписката се връща на органа, издал заповедта за възлагане на ревизията, със задължителни указания за издаване на нов ревизионен акт в случаите на: 1. непълнота на доказателствата, когато решаващият орган не може да ги събере в хода на производството по обжалването, или 2. допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при извършване на ревизията, които не могат да се отстранят в производството по обжалването.Не се допуска повторно връщане на преписката за нова ревизия.
Когато до изтичането на срока за произнасяне по жалбата пред същия решаващ орган са подадени жалби и срещу ревизионни актове за отговорността на други лица за задължения, установени с обжалвания ревизионен акт, решаващият орган може да обедини преписките за общо разглеждане и решаване.

Въпрос #17
Обжалване на данъчния ревизионен акт по съдебен ред
Ревизиония акт може да бъде обжалван както по административен така и по съдебен ред. Ревизионният акт в частта, която не е отменена с решението по чл. 155, може да се обжалва чрез решаващия орган пред административния съд по местонахождението му в 14-дневен срок от получаването на решението. Ревизионният акт не може да се обжалва по съдебен ред в частта, в която не е обжалван по административен ред, както и в частта, в която жалбата е изцяло уважена с решението.
Непроизнасянето на решаващия орган в 45 дневния срок се смята за потвърждение на ревизионния акт в обжалваната част.В тези случаи жалбата против ревизионния акт може да се подаде в 30-дневен срок от изтичането на срока за произнасяне чрез решаващия орган пред окръжния съд по местонахождението му. Решаващият орган не може да постанови решение след изтичането на срока за изпращане на преписката в съда.
Жалбата до съда трябва да съдържа: 1. наименованието (фирмата или името) на жалбоподателя, съответно и на пълномощника, ако се подава от пълномощник, и адреса за кореспонденция; 2. посочване на акта или действието, против които се подава; 3. всички доказателства, които жалбоподателят иска да бъдат събрани; 4. в какво се състои искането; 5. подпис на подателя. Към жалбата се прилагат: 1. пълномощно, когато се подава от пълномощник; 2. препис от жалбата за органа по приходите; 3. писмени доказателства; 4. документи за платени държавни такси, когато се дължат такива.
В 7-дневен срок от получаването на жалбата органът, чрез когото е подадена, е длъжен да комплектува преписката и да я изпрати на компетентния за разглеждането й съд,а ако това не е направено жалбоподателят може да изпрати препис от жалбата направо до съда. Съдът изисква преписката служебно.
Обжалването на ревизионния акт пред съда не спира неговото изпълнение. Изпълнението може да бъде спряно от административния съд по искане на жалбоподателя. Искане за спиране на изпълнението може да се прави само за частта на ревизионния акт, която е обжалвана пред съда. Към искането се прилагат доказателствата за направеното обезпечение в размер на главницата и лихвите, а когато не е наложено обезпечение, искането трябва да съдържа предложение за обезпечение в същия размер.
Съдът се произнася в 14-дневен срок от подаването на искането за спиране с определение, което подлежи на обжалване пред Върховния административен съд. Свидетелски показания се допускат само в случаите,когато се установяват факти възприети от трети лица.
Съдът разглежда жалбата с участие на страните. Прокурорът може да встъпи в производството, когато намери за необходимо, в защита на държавен или обществен интерес.При разглеждането на жалбата се призовават решаващият орган и жалбоподателят.
Съдът решава делото по същество, като може да отмени изцяло или частично ревизионния акт, да го измени в обжалваната част или да отхвърли жалбата. Съдът преценява законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, като преценява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му.
Съдът се произнася с определение в 30-дневен срок.
Със съдебното решение не може да се изменя актът във вреда на жалбоподателя. Отмяна на влязло в сила съдебно решение може да се поиска по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Когато жалбата е просрочена, съдът я оставя без разглеждане. Ако не са изпълнени изискванията за съдържанието на жалбата, съдът уведомява жалбоподателя за отстраняване на нередовностите в 7-дневен срок от получаване на съобщението. Когато недостатъците по жалбата не са отстранени в срок, производството се прекратява.

Въпрос #36
Събиране на данъчните вземания. Общи правила на производството за обезпечаване и събиране на данъчните вземания
Държавните и общинските вземания са публични и частни.
Публични са държавните и общинските вземания: 1. за данъци, включително акцизи, както и митни сборове, задължителни осигурителни вноски и други вноски за бюджета; 2. за други вноски, установени по основание и размер със закон; 3. за държавни и общински такси, установени по основание със закон; 4. за незаконосъобразно извършени осигурителни разходи; 5. за паричната равностойност на вещи, отнети в полза на държавата, глоби и имуществени санкции, конфискации и отнемане на парични средства в полза на държавата; 6. по влезли в сила присъди, решения и определения на съдилищата за публични вземания в полза на държавата или общините; 7. по влезли в сила наказателни постановления; 8. лихвите за вземанията по т. 1 - 6.
Публичните вземания се установяват и събират в левове.
Частни са държавните и общинските вземания извън тези изброени по-горе. Събирането на държавните и общинските публични вземания се извършва въз основа на влязъл в сила акт за установяване на съответното публично вземане, издаден от компетентен орган, освен ако в закон е установено друго.
Публичните вземания се събират по реда на този кодекс, освен ако в закон е предвидено друго.Частните държавни и общински вземания се събират по общия ред.
Публичните вземания се събират от публичните изпълнители при Агенцията за държавни вземания, освен ако в закон е предвидено друго.
Актът за публично общинско вземане се обжалва по административен ред пред кмета на общината, а за публично държавно вземане - пред ръководителя на съответната администрация по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Ръководителят на администрацията може да упълномощи органи, горестоящи на органа, издал акта, които да разглеждат по същество и да се произнасят по жалбите против актовете за публични вземания. Заповедта за упълномощаването се обнародва в "Държавен вестник".
Публичният изпълнител е орган на принудителното изпълнение и осъществява действията по обезпечаване и принудително изпълнение на публичните вземания по реда на ДОПК. Публичните изпълнители са:
1. служители на Агенцията за държавни вземания;
2. органи на Националната агенция за приходите.
Публичното вземане се погасява: 1. когато е платено; 2. чрез прихващане; 3. по давност; 4. при опрощаване; 5. при смърт на физическото лице - след изчерпване на имуществото му, освен ако наследниците или други лица отговарят за публичното задължение; 6. след разпределение на постъпленията от осребряване на актива на юридическо лице, обявено в несъстоятелност, освен ако други лица отговарят за публичното задължение; 7. при заличаване на юридическото лице след прекратяване с производство по ликвидация, освен ако други лица отговарят за публичното задължение.
Публичните вземания се погасяват в следната последователност: главница, лихви, разноски.Разсрочените и отсрочените публични вземания се погасяват в последователност: главница, лихви, разноски. При наличие на няколко публични вземания, които длъжникът не е в състояние да погаси едновременно до започване на принудителното им събиране, той може да заяви кое от тях погасява пред съответния компетентен орган. Ако не е заявил това, те се погасяват съразмерно.Задълженията за данъци се погасяват по реда на възникването им, а когато се отнасят за една и съща година, лицето има право да заяви кое от тях погасява.
Публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок.
С изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено.
Давността спира: 1. когато е започнало производство по установяване на публичното вземане - до издаването на акта, но за не повече от една година; 2. когато изпълнението на акта, с който е установено вземането, бъде спряно - за срока на спирането;
3. когато е дадено разрешение за разсрочване или отсрочване на плащането - за срока на разсрочването или отсрочването; 4. когато актът, с който е определено задължението, се обжалва; 5. с налагането на обезпечителни мерки; 6. когато е образувано наказателно производство, от изхода на което зависи установяването или събирането на публичното задължение. Вземанията се отписват, когато са погасени по давност, както и в случаите, предвидени със закон. Не подлежат на връщане доброволно платени публични задължения, изпълнени след изтичане на давностния срок
За неплатените в законоустановените срокове публични задължения се дължи лихва в размер, определен в съответния закон. Лихви върху лихви и лихви върху глоби не се дължат.
Неплатените в срока за доброволно изпълнение задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски, глоби и имуществени санкции, установяването на които е възложено на Националната агенция за приходите, се събират чрез изпълнение върху паричните средства на длъжника, включително в банките, и паричните му вземания от трети лица. Събирането се извършва от публичните изпълнители на Националната агенция за приходите в 6-месечен срок от изтичането на срока за доброволно изпълнение
Публичните задължения се изпълняват доброволно чрез плащане в брой или безкасово по съответната сметка. Ако задължението не бъде изпълнено в законоустановения срок, преди да бъдат предприети действия за принудителното му събиране, органът, установил вземането, съответно публичният изпълнител при Националната агенция за приходите, изпраща покана до длъжника да плати задължението си в 7-дневен срок. Едновременно със или след поканата органът може:
1. да уведоми длъжника по телефона и/или с посещение на място за последиците и възможните действия по събирането на вземането, в случай че не изпълни доброволно определените задължения;
2. ако задължението е по-голямо от 5000 лв. и не е представено обезпечение в размер на главницата и лихвите, да поиска от органите на Министерството на вътрешните работи:
а) да не се разрешава на длъжника или на членовете на контролните или управителните му органи напускане на страната, както и да не се издават или да се отнемат издадените паспорти и заместващите ги документи за преминаване на държавната граница;
б) да уведоми всички органи, които по силата на нормативни актове издават лицензии или разрешения за извършване на определени дейности, за които се изисква удостоверяване на публичните задължения.
В случаите, когато задължението не бъде изпълнено в срока за доброволно изпълнение, органът, установил вземането, може и:
1. да постави на видно място в съответната администрация съобщение за длъжниците, неплатили в срок задълженията си;
2. да разгласява чрез бюлетин или чрез средствата за масово осведомяване списъци на длъжници с неуредени публични задължения, включително техния размер, когато общото задължение надвишава 5000 лв.



Въпрос 41. Правен режим на корпоративното подоходно облагане.
Данъците върху доходите са един от основните източници на постъпления в бюджета. В данъчната теория те се възприемат като "справедливи данъци", защото отчитат сравнително точно платежоспособността на данъкоплатците и възможността им да понасят определени данъчни задължения. Данъците върху доходите са неутрални по отношение на цените ( за разлика от косвените данъци), защото не променят тяхното равнище пряко, а само косвено чрез търсенето и предлагането. Друг важен довод в подкрепа на съществуването на подоходните данъци са ниските разходи при тяхното събиране. Разбира се, подоходните данъци влияят върху поведението на стопанските субекти, върху тяхната инвестиционна активност и върху избора им между поемането и избягването на определен стопански риск. Тук възниква въпросът за оптималното равнище на данъчните ставки и за намирането на баланса между икономическата ефективност и социалната справедливост на данъчното облагане. Фискалното на подоходните данъци е неоспоримо, но фискалните съображения в никакъв случай не са единствените при моделирането на данъчната система за облагане на доходите. При моделирането на такава система не може да се взема предвид само размера на данъчната ставка, без да се обръща внимание на начина, по който се формира данъчната база за облагане на определен вид доход. В този процес е необходимо да се прави обстоен анализ на структурата на данъчното облагане, на облагането на доходите в условията на инфлация, на данъчните утежнения и данъчните облекчения, както и на възможността данъчните субекти да плащат определено данъчно задължение при неблагоприятни икономически условия. При този анализ данъците като вземане на държавата не трябва да се разглеждат отделно от онези вноски за бюджета, които определена категория данъкоплатци е длъжна да плаща на държавата. Независимо дали се нарича данък определено държавно вземане, то е за сметка на дохода, който данъкоплатецът е реализирал за определен период от време и трябва да се вземе предвид при определяне на данъчното бреме с оглед възможността на този данъкоплатец за плащане на определен данък.
Закон за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО)
Правен режим на корпоративното подоходно облагане. Субекти и обекти на данъчно облагане
Данъците, които регламентира ЗКПО, могат да бъдат дефинирани като:
- данъци, свързани с облагането на печалбата - корпоративен данък;
- данъци, удържани при източника - данък върху дивидентите и ликвидационните дялове съгласно чл.34 от ЗКПО;
- данък, удържан при източника на доходите на чуждестранни лица без място на стопанска дейност в страната;
данъци върху разходите - данък върху представителните разходи и разходите за дарения и спонсорство;
- данъкът върху социалните разходи;
- данък върху разходите за вноски за доброволно пенсионно и здравно осигуряване и доброволно осигуряване за безработица и/или застраховка"Живот";
- приходни данъци - данък върху застрахователните премии и приходи, данък върху стойността на получените залози при хазартни игри;.
ЗКПО урежда облагането на печалбата и доходите на местните и чуждестранните юридически лица (ЮЛ), включително бюджетните предприятия, местните и чуждестранните дружества, които не са ЮЛ (неперсонифицираните дружества), както и доходите на местни и чуждестранни физически, лица (ФЛ), посочени в този закон. Печалбите се облагат с корпоративен данък, а доходите се облагат с данъци, установени по този закон. Местните ЮЛ и местните неперсонифицирани дружества се облагат за печалбата им от всички източници в страната и в чужбина с карпоративен данък, а когато осъществяват дейностите, посочени в ЗОДФЛ и при условията на този същия закон, се облагат с окончателен годишен данък (патентен данък). Чуждестранните ЮЛ и чуждестранните неперсонифицирани дружества се облагат с корпоративен данък за стопанската им дейност в страната, включително чрез място на стопанска дейност. Бюджетните предприятия, за целите на този закон се смятат за ЮЛ и се облагат с данък върху приходите от стопанската си дейност. Организаторите на хазартни игри вместо с корпоративен данък се облагат с окончателен данък върху стойността на получените от всяка игра залози.
В сегашната данъчна теория е възприето виждането, че данъчните субекти са лицата, които понасят данъчното бреме. По принцип данъчните субекти или данъкоплатците са лицата, които по закон са длъжни да внесат данъка в приход на фиска.Те са относителни на данъчно задължение.
Според правния си статут данъчните субекти се делят на:
- физически лица (ФЛ);
- юридически лица (ЮЛ);
- неперсонифицирани дружества;
Според формата на осъществяване на стопанската им дейност законът дели данъчните субекти на търговци и нетърговци.
Според националната им принадлежност - на местни и чуждестранни лица.
Законът за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) дефинира още една данъчна категория - данъчнозадължени лица (ДЗЛ). ДЗЛ това са платците на и вносителите на дължимия данък.
Разграничението между категориите данъчни субекти и ДЗЛ е обусловено от вменените на ДЗЛ функции по определянето, удържането и внасянето на данъка, произтичащи от идеята за облагане на част от доходите от данъчните субекти при източника на тяхното фирмиране. Така например когато едно търговско дружество изплаща дивиденти на съдружниците или акционерите си, данъкът който то е задътаено да определи, удържи и внесе в бюджета се налага върху дохода от дивидент, който отделните съдружници или акционери получават. В този случай дружеството, разпределящо дивиденти е ДЗЛ, а съдружниците или акционерите са данъчни субекти.
От гледна точка на обхвата на данъчно регулиране за разлика между данъчни субекти и ДЗЛ можем да говорим единствено при облагане с данъци
при източника. За местните ФЛ и ЮЛ, които не са търговци това са случаите на облагане на доходите от дивиденти и ликвидационни дялове. За чуждестранните лица това е облагането при източника на доходите от: дивиденти, ликвидационни дялове, лихви, авторски и лецинзионни възнаграждения, доходи от използване на движимо или недвижимо имущество и др. В тези случаи задължения и отговорности възникват за лица, които не са данъчни субекти, защото в тяхно лице не е реализиран данъчния фактически състав - те не са реализирали облагаемо имущество. Възможно е данъчния субект да е и ДЗЛ.
Обхват на ДЗЛ.
Местни юридически лица - към местните ЮЛ спадат търговските дружества, които имат седалище в България и са регистрирани от Търговския закон, както и кооперациите, кооперативните предприятия и междукооперативните предприятия създадени по Закона за кооперациите. Неперсонифицираните дружества се приравняват на ЮЛ по отношение на данъчната регистрация, данъчното облагане, събирането на вземанията, обжалването и административно-наказателната отговорност.
Макар, че ЗКПО предвижда облагане на определени доходи на физически лица при източника на тяхното формиране, този факт не трябва да заблуждава, че ФЛ независимо дали са чуждестранни или местни, са данъчни субекти по ЗКПО. За облагането на ФЛ съществува отделен материалноправен закон - Закона за облагане на доходите на физическите лица (ЗОДФЛ).
Не е данъчен субект по ЗКПО и едноличния търговец (ЕТ)., макар че основата му за облагане и основата за определяне на авансовите вноски се определят по предвидения в ЗКПО ред. След формиране на данъчната си основа ЕТ се облага по тази данъчна ставка, предвидена в ЗОДФЛ, която съответства на облагаемия му доход.
По принцип данъчните субекти по ЗКПО са търговските дружества, кооперациите и ЮЛ, които не са търговци. Изключение от това правило въвежда нормата на чл.2, ал.4 от ЗКПО, съгласно която местните ЮЛ се облагат по реда на ЗОДФЛ, когато осъществяват дейности, облагани с окончателен годишен (патентен) данък по реда и при условията, предвидени в ЗОДФЛ. В същото време ако тези лица извършват и друга дейност, която е извън обхвата на патентния данък, то резултатите от гази дейност ще се облагат по реда на ЗКПО. На практика тези лица за данъчно задължени както по ЗКПО, така и по ЗОДФЛ.
Наличието на регистрация по ЗДДС е неотносимо към патентното облагане. Местните ЮЛ, които не са търговци, са носители на данъчно задължение само когато извършват стопанска дейност. В тази връзка данъчната администрация изразява категорично становище, че осъществяваната дейност е стопанска, когато приходите се формират на пазарен принцип.
Организациите на бюджетна издръжка, както и организациите с нестопанска цел , дължат данък за осъществяваната от тях стопанска дейност. Чуждестранните ЮЛ и неперсонифицирани дружества, когато осъществяват стопанска дейност в страната, включително и чрез място на стопанска дейност, се облагат по реда на ЗКПО за реализираните от тях печалби и доходи.

Въпрос 42.Данъчна основа (облагаема печалба) при корпоративното подоходно облагане. Общи и специални правила за определяне на данъчната основа. Данъчни размери.
Данъчната основа за облагане с данък по ЗКПО зависи от вида на съответния данък, а именно:
А) За данъците, свързани с облагането на печалбата - корпоративен данък;Съгласно чл.21 от ЗКПО данъчната основа за определяне на корпоративния данък е облагаемата печалба като положителна величина, определена на основата на финансовия резултат (счетоводната печалба/загуба), установен като разлика