неделя, 25 октомври 2009 г.

Семейно и наследствено право (ЮЗУ). Теми 12-14

Въпрос № 12
Иск за дирене на бащинство.

Произхода от бащата се установява с иск за бащинство. Искът е за установяване на извънбрачно бащинство. Искът може да бъде предявен в хипотезата, когато липсва титул за произход на бащата:
-когато презумцията за бащинство е изобщо неприложима;
-коrато презумцията е била приложима,но бащинството на cъпруга е било оборено;
-когато детето не е било припознато от бащата;
-кoгaтo то е било припознато, но припознаването е било оспорено и произхода не е бил установен по исков път;
-когато детето не е осиновено при пълно осиновяване, сочещо чрез новия акт за раждане определено лице за негов баща. Овластени да предявят този иск са майката и детето. Бащата не е легитимиран, само ако му се оспори припознаването той има право да предяви иск за установяване на произход. Искът за дирене на бащата принадлежи поотделно и самостоятелно на майката и детето, но няма пречка те да предявът исковете си в 1 общ процес или майката да предяви иска от името на детето като негова законна представителка. Ако детето е малолетно – от законен представител. Ако е непълнолетно – може и само да предяви иска. Ответник е претендираният баща. Ако той е починал, иска се предявява срущу наследниците му. Когато иска се предяви от детето изисква се призоваването на майката, а когато е предявен от майката не се предвижда призоваване на детето. Искът се свързва с 3г. преклузивен срок:
-за майката -3г. от раждането;
-за детето - 3г. от пълнолетието . Детето може да предяви иска както преди пълнолетие, така и след – до 21г. Предмет на доказване обстоятелството, че майката е заченала от претендиращия баща;
- да се определи предполагаемия период на зачеванец;
-през този период претендиращия баща е имал съответните връзки с майката на детето;
-през този период майката не е имала подобни връзки с други лица – те не са законова пречка ответникът да бъде признат за баща. При установяване на бащинството се използват всички доказателствени средства – свидетелски показания, признания, експертизи – винаги си назначава:
-гинекологична ескпертиза
-за установяване периода на зачеването;
-кръвнотрудово изследване;
-детето да е на 6 мес. –с тази експертиза може да се изключи биологична връзка;
-експертиза за наследствени и биологични фактори;
-експертиза за външна прилика.
Искът за установяване на бащинство е положителен установен. Действието на решението се състои в установяване произхода на детето от бащата.
Решението............произхода с обратно действие към момента на раждане на детето. Последици: следва да бъде променено името на детето, родителските права и задължения придобиват втори титуляр, бащата дължи издръжка на детето. Детето придобива наследствени права спрямо бащата и спрямо всички други роднини от момента на раждането.

Въпрос №13
Припознаване
Припознаването с нзвънсъдебен способ за установяване произхода, както от майката, така и от бащата. Предпоставка - детето за няма установен произход, припознаването с заявление на едно лице, че дадено дете произхожда от него. Припознаващия не е длъжен за доказва родителското си качество. Припознаването е:
-едностранен акт - не се изисква съгласие нито на припознавания нито на другия родител;
-строго личен акт – основава се на личната преценка. Извършва се само от дееспособен родител. Непълнолетният може за припознава само ако е еманципиран;
- формален акт - предписана от закона форма за.......
--декларативен акт- само обявява факта произход, а не го създава;
-неотменим акт - не може да се оттегли. Може да се иска само унищожаване, поради порок във волята;
-извънсъдебен, неконтролируем акт - длъжно лице по гражданско състояние не проверява дали наистина има връзка на произход. Не е необходимо припознаващият да е биологичен родител. Може да се припознава ­родено, починало и заченато дете. При заченато дете - автор на припознаването може да е само бащата. Припознаването на починало дете - само ако с оставило низходящи. Няма пречка ла се извърши припознаване без кръвен произход. Припознаването може да се извърши.
1.C писмено заявление пред длъжн. лице, по гражданско състояние;
2.С декларация с нотариално заверен подпис, подадена до длъжностно лице, по гражданско състояние;
3.Със заявление, подадено до длъжностно лице, по гражданско състояние чрез управителя на заведението, в което се е родило детето.
Припознаването не е свързано със срок. То произвежда действието да бъде извършено в съответна форма. Припознаването не създава произхода, а само декларира този факт към момента на раждането. Припознаването е титул за произход и има действие спрямо всички. Съобщаването на припознаването открива възможност за черпене на права или за оспорването му. Оспорването на припознаването : -от другия родител – в 3 мес. срок от съобщението, направено от лицето, но гражданско състояние. Оспорването става със заявление со длъжн. лице и то трябва да съобщи оспорването на припозналия. Последния в 3 мес. срок от съобщаването трябва да предяви иск за установяване на своето бащинство или майчинство. Искът е положителен установителен. Ако такъв иск не бъде предявен или не бъде уважен този иск, припознаването трябва да се счита за нестанало. Ако този иск бъде уважен, припознаването се потвърждава е влязло в сила решение;
- оспорване от детето – до 3 год. след навършване на пълнолетие или от узнаването, ако то е станало по- късно. Оспорването става с предявен от него иск. Той отрицателно установен, припознаването се заличава със сътов. Бележка в акта за раждане;
- оспорване от трети лица – от всяко лице с правен интерес
(низходящите и възходящите на припозналия, истинските родители на детето и др.). Оспорването се извършва чрез иск, предявен в 1г. срок от узнаването на припознаването. Третото лице трябва да докаже, че припозналият не е родител на детето. Искът с отрицателен установнтелен. Унищожаване на припознаването -поради порок във волята. Самият припознал има право да иска унищожение на припознаването поради грешка, измама, заплашване. Искът за унищожаване може да бъде предявен в 1г. срок. При грешка и измама – началният момент съвпада с припознаването, при заплашване -с преставане на заплашването. При недееспособност – с придобиване на дееспособността. Припознаването доказва порока на волята си, но с това би трябвало да отрича и самия произход. Молба за унищожаване не може да бъде уважена, ако тя се придружава с признаване на произхода. 3а унищожаването е достатъчно само доказване на грешката, измамата, заплашването. Твърдението за неистинност на произхода не е необходимо да се доказва. Унищожаване не може де се иска, щом липсва порок във волята. Ако волеизявлението за припознаване бъде унищожено с надлежно конститутивно решение те се счита, че припозналият никога не е бил родител.

Въпрос №14
Родство. Сватовство.
Родството представлява връзка, основана на произхода. Родството е връзката между 2 лица, от които едното пряко или непряко произхожда от другото или които имат общ родоначалник, без едното да произхожда от другото. Съществуват 2 вида родство:
- родства по права линия – връзка между 2 лица, от които едното пряко или непряко произхожда от другото ( например баща и син, дядо и внук ). Правата линия може да бъде:
- низходяща;
-възходяща.
Низходяща е, когато се разглежда от предшественици към потомци – за 1 лице - неговия син - внук - правнук. Възходяща - обратно - от потомци към предшественици – за 1лице - неговия баща – дядо – прадядо. Едно лице може да се яви като низходящ и като възходящ;
-родство по съребрена линия - връзка между 2 лица, които имат общ родоначалник, без едното да произхожда от другото (например брат и сестра, чичо и племенник, братовчеди). Съребрените роднини могат да бъдат:
-пълнокръвни - общ баща и обща майка;
-непълнокръвни - само един общ родите.
Ако е обща майката, те се наричат едноутробни. Ако е общ бащата - еднокръвни. Родството по права линия не може да се дели на пълнокръвно или непълнокръвно. То или съществува или не. Отсъствие на родство: - между втория баща и втората майка от една страна и между; -доведените или заварените деца от друга страна. Те се намират в отношения на сватовство. Между тях няма кръвна връзка;
-между съпрузите – също няма кръвна връзка. Нито единия произхожда от другия, нито имат общ родоначалник. Съпружеската връзка се основава на брака. Степени - роднините и по права и по съребрена линия се намират в различна степен на близост помежду се Степента на родство е законното разстояние между двама роднини, изчислявано по броя на свързващите ги поколения. Между двама роднини по права линия има толкова степени, колкото са поколенията. Броят се ражданията, необходими за съотв. родствена връзка, без да се брои родоначалника (баща и син са от първа степен, дядо и внук – от втора степен и т.н.). По съребрена линия – за да се изчислят степените се извършва същата операция, но два пъти, като се сумират резултатите. Между двама роднини по съребрена линия има толкова степени, колкото са поколенията от единия от тях до общия родоначалник и от него до другия роднина. Така двамата братя са от 2-ра степен, чичото и племенникът - от 3-та, първите братовчеди - от 4-та. И тук броят ражданият без да се брои родоначалникът. По съребрена линия липсва 1-ва степен, защото са необходими минимум 2 раждания. Родството, неговите степени не зависят от брачния или извънбрачни характер. Родството има значение в семейното право, НП, ОП, ГПП, НПП.
Сватовство.
Връзките между съпруг и роднините на другия, а също и между роднините на двамата съпрузи. Роднините на единия съпруг са роднини по сватовство, както на другия съпруг, така и на неговите роднини. Два вида връзки:
-сватовство са връзките между самия съпруг и роднините на другия съпруг;
-връзки между 2 групи роднини на двама братя и съпрузите на две сестри
Степени:
Степента на сватовство между единия съпруг и роднините на другия се определят според степента на родство на последния и роднините му. Степента, в която едно лице е роднина на единия съпруг, то е роднина по сватовство на другия съпруг. (Съпруга и майката на съпруга - снаха и свекърва - I-вa степен, защото синът и майката са в родство от I-вa степен; съпругата и братът (сестрата) на съпруга (девер); съпругът и сестрата (братът) на съпругата са от 2-ра степен, защото съпругът, съпругата със своите братя и cecтри са в родство от 2-ра степен;
-степента на сватовете между роднините на единия съпруг и роднините на другия съпруг се получава като се съберат степените на родство, в което роднините на всеки съпруг се намират към него. Бащата на съпругата и бащата на съпруга са в сватовство от 2-ра степен, защото всеки от тях е роднина от 1-ва степен на единия съпруг; братът на съпруга и братът на съпругата са в сватовство от 4-та степен:
- съпругите на двама братя и съпрузите на две сестри са роднини по сватовство от 2-ра степен. Сватовството в семейното право няма пр. значение - не е пречка за брак, няма задължение за издръжка. То има пр. значение в ГПП и НПП.

Няма коментари: