Семейно и наследствено право (ЮЗУ) Теми 21-23

Въпрос №21
Задължение за издръжка-обща характеристика,
Kръг и ред на задължените и оправомощените лица, предпоставки, размер. Изменение и отпадане на издръжката.

В режима на издръжката не се предвиждат съществени промени. Издръжката може да се разглежда и като право и като задължение.
Определение: издръжката представлява законова задължение за едно лице (ФЛ) да осигурява средства за съществуване (пари) на друго нуждаещо се лице от неговото семейство. Но веднага уточняваме, че става въпрос за “семейство” в широк смисъл. Кръгът е очертан в чл. 80 и 81.
Чл. 80 (1) СК “Лицето, което има право на издръжка, може да я търси в следния ред:
1.от съпруг или бивш съпруг;
2.от деца;
3.от родители;
4.от внуци и правнуци;
5.от братя и сестри;
6.от дядо и баба и от възходящи от по-горна степен.
Издръжката е едно семейноправно задължение, макар че може да се разглежда като парично вземане но по произхода си тя е задължение от семейноправен характер.
Обща характеристика на издръжката:
1.издръжката е едно притежателно право;
2.тя е имуществено право, защото предметът и са пари;
3.издръжката е право, свързано с личността;
4.издръжката е ненаследимо и непрехвърлимо право. Това се отнася и за правото, и за задължението.
5.издръжката е относително право, защото се знае кои са задължените лица.
Законът определя кои са задължените лица. Това че определяме издръжката като право, възникнало по силата на закона означава, че за нейната изискуемост не е необходимо някакво действие, а е достатъчно само наличието на определен ФС, по силата на който настъпват правни последици. По тази си характеристика издръжката от Семейното право се различава от договopнaтa издръжка - напр. рентният договор не е забранен. Прехвърля се имот, от който се получава издръжка.
Съотношението между двата вида издръжка е на несъвместимост. Този, които има право на договорнa издръжка, няма право на законна издръжка. Щом има договорна издръжка, законната отпада. Даже това да се посочи като пречка за издръжка.
ФС съдържа следните предпоставки:
1.наличието на семейноправна връзка;
2.според чл.79 СК право на издръжка има само лице, което е нетрудоспособно и не може да се издържа от имуществото си. Това е фактическо качество, породено от болест, възраст и т.н.
Това лице не може да се издържа от имуществото си в смисъл от активите на това имущество. Имат се предвид всички възможни активи: доходи, суми от действия на разпореждане със свои имот, лихви и т.н.
Тук трябва да си припомним и за една друга граница - става дума за секвестируемост и несеквестируемост. Без несеквестируемото имущество лицето не може да живее.
3.от чл. 84 СК извличаме последната предпоставка. Тя се отнася до задълженото лице - то тря6ва да е в състояние да прати издръжката. Размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което я дължи. Ако възможностите на дължащия издръжката са равни на нула и издръжката е равна на нула. Възможностите пък се основават на имотното състояние на лицето, трудоспособност, доходи, други имущества. Но се взимат предвид и пасивите му, защото ако те надвишават активите той няма как да дава издръжка. Преценка се прави и кого още той трябва да издържа. Първо себе си и след това тръгваме по реда на чл. 81: на деца, съпруг и бивш съпруг, на внуци и правнуци, на братя и сестри, на дядо и баба и възходящи. Aко възможностите на дължащия издръжката са такива, че не покриват нуждите му, нуждаещият се ще се обърне към следващия по реда в чл.80 (1) СК. Ако няма близки се отива към реда на социалното подпомагане.
Плащането на издръжката става ежемесечно. При забава се дължи лихва. Така гласи чл.89 СК. А според чл.90 СК не се допуска прихващане на вземането със задължение за издръжка. За този текст има две становища, първото е, че забраната е абсолютна. Компенсацията е забранена, независимо кой я извършва. Значи, ако я извърши длъжникът, е забранена. Това е редно. А ако я извършва Kpeдитopът - не е редно. По ­склонен съм да приема другото мнение – наистина издръжката е несеквестируемо вземане, но според чл.105 ЗЗД “Не могат да се прихващат без съгласието на кредитора вземания, върху които не се допуска принудително изпълнение, вземания, породени от деликти, и вземания за данъци”. Защо кредиторът трябва да вземе тези 100 лева и след това да ги върне на същата минута. Неговият интерес е защитен, той сам преценява, че има достатъчно средства и се съгласява с компенсацията.
За издръжката има специална давност. Срокът е погасителен, а не преклузивен. Той забранява да се иска принудително издръжка за повече от една година педи предявяване на вземането. Чл.87 СК “Издръжка за минало време може да се търси най-много за една година преди завеждане на иска”. Така формулираното правило значи, че съдът няма право cлyжебно да иска плащането на издръжката за повече от 1 година назад. Но парите могат да бъдат дадени доброволно и то за пет години назад дори. И ако срокът би бил преклузивен, то това ще е неоснователно обогатяване.
Този едногодишен срок важи за правото, което все още не е съдебно установено. А след съдебното решение важи петгодишният давностен срок. Това е т.нар изпълнителна давност. Бариерата от една година е използвана за да не може издръжката да се използва за натрупване на капитали. Щом е живял една година без издръжката, значи кредиторът се е справил.
Прихващането на насрещни задължения е възможността на две страни, които си дължат взаимно заместими и еднородни вещи, всяка от тях, ако вземанията са изискуеми и ликвидни, да го прихване срещу задължението си.
Предпоставките за компенсация са:
1.да има идентичност на лицата.;
2.задълженията не е необходимо да са породени от едно;
3.предмет на тези задължения да са еднородни и заместими вещи;
4.вземането на страната, която прави компенсацията де е изискуемо;
5.вземането да е ликвидно, т.е. установено по основание и размер;
6.вземанията да са валидни, а не нищожни или унищожаеми.
Ако едното задължение е погасено по давност, прихващането се допуска, дори и ако лицето се е позовало на давността. Давността погасява само пр. на иск, а не и самото субективно пр.
Компенсацията е едностранна сделка, с нея се упражнява едно потестативно право.
Последици от компенсацията:
1.насрещните вземания се считат за погасени, до размера на по-малката сума;
2.друга страна няма право на дуплика. Страната, която извършва волеизявлението избира кое задължение да погаси. Но без модалитети.
Не могат да се компенсират вредите от умишлен деликт. Не се компенсират вземанията, върху които не се допуска принудително изпълнение и вземанията от данъци, пенсии и издръжка. Но за тях е възможна договорна компенсация.

Въпрос №22
Особените видове издръжка

Те са два вида:
1. Издръжка на деца и
2. издръжка на бивш съпруг
А)Издрьжката на ненавършили пълнолетие деца, уредена в чл.82(1). Родителите дължат издръжка на своите невавършили пълнолстие деца независимо дали са трудocnособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Новото тук е размерът, който може да бъде присъден. Чл. 85 от СК казва, че размерът на издръжката, която родителят дължи на ненавършилите пълнолетие лица, се определя в зависимост от нуждите на децата и възможностите на родителя в граници, установени от МС. Тези граници са от 15 до 65% от минималната работна заплата. Но от миналата година издръжката е в твърди граници - от 9 до 35 лева. И сега със скока на минималната заплата има ощетяване на имащите право на издръжка.


Съдът има право да определя издръжка и под минималния размер, ако детето се намира на държавна издръжка или други важни обстоятелства налагат това. Съдът може да определи издръжка и над установения максимум, когато трябва да бъдат задоволени изключителни нужди на детето и родителят може да я дава без особени затруднения
вид
Б/ Издръжка на пълнолетни, учащи се деца. Този вид издръжка се урежда от чл. 82/1/ и /2/. Те са си пак деца, въпреки и пълнолетни. Това правило беше изоставено през 1985г. и от 1992г. - установено отново. Без значение е фактът дали родителите са разведени или не са. Предпоставките са:
1.изискването за нетрудоспособност не е задължително. По принцип студентът е трудоспособен.
2.от изискването студентът да не може да се издържа от имуществото си oтnaдa възможноcтта той да се издържа чрез продажба, кат остава само възможността студентът да се издържа чрез използването му.
3.формата на обучение да е редовна
4. максималната възраст на студента да е не повече от 25 години. След тази възраст той не получава издръжка. За средно образование максималната възраст е 20 години.
5.ecтествено издръжката е за срока на обучението.
6.родителите без особено затруднение да могат да дават издръжката.

да дават издръжката.
! Горните предпоставки трябва да е кумулативна даденост. Липсва ли една, няма издръжка.
Издръжка на бивш съпруг.
За издръжка между бивши съпрузи говорим при прекратяване на брака поради развод и унищожаване на брака, при което се прилагат правните последици на развода. Издръжката на бивш съпруг е особено случай на издръжка, тъй като за нея важат специални правила. Тази издръжка не е автоматично продължение на издръжката, която евентуално е била доставяна през време на брака. Разводът погасява правото и задължението за издръжка, основана на брачната връзка. Издръжката след развода има ново основание, различни условия и свои особености.
Бившият съпруг, както и настоящият, е на първо място в стълбицата на задължените и оправомощените лица по чл. 80 и 81 СК. Издръжката между тях се обуславя от общите условия за получаване и даване на издръжка по чл. 79 и 84 СК: нетрудоспособност, невъзможност за издържане от собствено имущество, възможност за даване на издръжка.
Специалните правила се отнасят до: значението на вината, срока на издръжката, прекратяването на издръжката. Те са установени в чл. 83 СК.
Вината. Право на издръжка има само невиновният за развода съпруг. Даването на издръжка от виновния не е наказание, а материална подкрепа на нетрудоспособния бивш съпруг. Издръжка би се дължала и при невиновност на двама съпрузи т.е. при развод по обективни причини. Липсата на вина ще бъде налице и при непроизнасяне по вината от съда по желание на съпрузите. Но условие за това е споразумението им по всички въпроси на развода, включително и по издръжката.
Срок. Според чл. 83 (2) СК: Издръжката се дължи най-много до три години от прекратяването на брака, ако страните не са уговорили друг срок. Съдът може да продължи тези срокове, ако получаващият издръжката бивш съпруг е в особено тежко състояние, а другият може да я дава без особени затруднения”.
Поначало издръжката се дължи до три години от прекратяването на брака. Този срок може да бъде продължен от съда - напр. след развода жената се оказва в напреднала възраст, нетрудоспособна и без доходи, след като цял живот се е грижила за съпруга, децата и домакинството. Продължаването на срока е по споразумение или по решение на съда.
Условията за удължаване на срока са две:
1. Първо, получаващият издръжката бивш съпруг, трябва да е „в особено тежко състояние”. Примерно – тежка болест, пълна старческа безпомощност, липса на други близки. Тези неща могат да бъдат съчетани с трагическо изживяване на разрива в брака.
2. Второ, дължащият издръжка съпруг трябва да може да я дава „без особени затруднения”. Той трябва да бъде с широки материални възможности и обезпечени условия на живот.
Двете условия трябва да са в кумулативна даденост.
Величината на продължението на срока не е посочена, следователно е по преценка на съда. Все пак издръжка не може да се присъди безсрочно.
Погасяване.
В чл. 83 (3) СК в предвидена специална причина за прекратяване издръжката на бившия съпруг: ”Правото на издръжка на бившия съпруг се прекратява, когато той встъпи в брак”. Издръжката се поема от настоящия съпруг. Но същевременно новият брак разрушава и последните остатъци от връзките между разведените съпрузи. Задължението на първия съпруг не може да се възроди.
Конститутивните елементи на брака са:
1.Съгласието;
2. дадено лично;
З.едновременно;
4.пред длъжн. лице по гражданско състояние;
5.безусловно;
6.подписан акт за гражд.брак;
7 . актът си има реквизити;
8.подпис на длъжностното лице по гражд. състояние

Въпрос № 23
Унищожаемост на брака – понятие и обща характеристика на режима

Унищожаемият брак е недействителен брак, защото унищожаемостта е вид недействителност. Значи първо трябва да го съпоставим с нищожния брак. За нищожен брак никъде в СК не се споменава, но по същата логика, както в ГП неосъщественият ФС води до нищожност, така и тук при липсата на които и да е конститутивен елемент бракът е нищожен. Обратно, унищожаемият брак е основен на изискванията на чл. 96 (1) т.2 СК – заплашване.
За причините за унищожаемост нищо няма да кажем, защото те са в отделен въпрос от конспекта (24). Продължаваме с характеристиките на унищожаемият брак, като го съпоставим с унищожаемите сделки. Общото е, че и унищожаемият брак поражда действие, както и унищожаемите сделки. Брак между майка и син поражда действие, въпреки че е унищожаем. Тук е налице една възможност да бъде прекратено действието на унищожаемия брак по съдебен ред. До този момент всички трябва да зачитат наличният брак като действителен.
Искът, с който се търси унищожаемост на брака е конституивен, защото с него се търси една правна промяна на съществуващото положение. А правото да се иска унищожаемост на брака е преобразуващо субективно право. В ГК има една възможност и с възражение да се иска унищожаемост на сделката, но по отношение на брака това е недопустимо.
Процесуалната легитимация в СП също е стеснена. Тя се разглежда в следващия въпрос.
Основната разлика е свързана с последиците от унищожаването. В ГП действието на съдебното решение е ретроактивно. Докато с унищожаемостта бракът се прекратява занапред. Значимостта му през целия изтекъл период се запазва. Значи децата, които са родени, са родени по време на брак. За тях действа презумпцията за бащинство. Имуществото също е по съответния режим.
Заради това, че действието на унищожаването на брака е занапред, се налага едно сравнение с развода. При развод също е налице съдебно прекратяване на брака занапред. Различно е обаче основанието. При унищожаването на брака бракът се прекратява по причини, които са били налице още при сключването му. Обратно, при развода основанията са възникнали след сключването на брака.
Но има сходство в правните последици на развода и унищожаването на брака, ето защо съгласно чл.98 (1) СК: "Разпоредбите относно последиците на развода за личните и имуществените отношения между съпрузите, както и за отношенията между тях и децата се прилагат съответно и при унищожаването на брака. Недобросъвестността при унищожаването на брака има значение на вината при развода”. При развода голямо значение за последиците има въпросът за вината. Поставя се въпросът как при унищожаването на брака да приложим тези правила. Какво да замести вината? Не винаги бихме бихме могли да работим с вината. Затова законът казва, че значението на вината се замества с термина „недобросъвестност". Критерият за добросъвестност и недобросъвестност е знанието или незнанието. Този, който е че има пречка, е добросъвестен. Само в чл. 62 ЗЗД добросъвестно значи грижливо.
Когато говорим за добросъвестност при сключването на брака не може да подминем запретените. Едва ли запретеният би могъл да знае за наличието на пречка, така че той е добросъвестен. В другите случаи ще е налице недобросъвестност и на двамата.