Граждански процес / Теми 71-80

№ 71 Предмет и основания на въззивно обжалване


1. Предмет – съдебните решения на първоинстанционните съдилища – всички първоинстанционни съдебни решения подлежат на въззивно обжалване.
1.1 На Районен съд – пред Окръжен съд
1.2 На Окръжен съд – пред Апелативен съд

2. Основания – въззивният съд (ВС) се произнася по – валидността; – допустимостта; – правилността; на обжалваното съдебно решение (СР). Производството и правомощията на ВС се приспособяват към особеностите на предмета на проверката (нищожността, недопустимостта и неправилността на първоинстанционното СР) и са затова различни. Различна е и поредността на проверката.

2.1 Проверка дали обжалваното СР е валидно :
- тя е служебна и не зависи от посочените в жалбата (Ж) основания за обжалване ;
- нищожността може да бъде изтъкната чрез възражение или по исков ред (чл.204 /3/) ;
- от естеството на пороците, водещи до нищожност, рядко се стига до събиране на доказателства ;
- по спора дали обжалваното СР е нищожно страните се изслушват ;

* Изисквания за валидност на СР :
Ø да е постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав ;
Ø да е постановено в пределите на правораздавателната власт на съда ;
Ø да е изготвено в писмена форма и да е подписано ;
Ø да изразява волята на съда по начин, който позволява да се изведе, макар и чрез тълкуване нейното съдържание ;

2.2 Ако обжалваното СР е валидно, ВС пристъпва към проверка за допустимостта му :
- свързана е с правото на иск – да съществува и да е надлежно упражнено – процесуални предпоставки (положителни / отрицателни , а относителни ако страната се е позовала, но въпреки това СР е било постановено) ;

* Относителна процесуална предпоставка е тази, която съдът е длъжен да вземе под внимание, само ако една от страните се е позовала на нея в хода на делото.

- недопустимо е и СР на въззивен съд или ВКС, с което делото е решено по същество, макар че жалбата е следвало да се остави без разглеждане като недопустима поради просрочване (тогава решението следва да се ОБЕЗСИЛИ) ;
- ВС следи служебно за допустимостта на обжалваното СР ;

2.3 Ако обжалваното СР е валидно и допустимо следва проверка за правилност :
- пороците за неправилност не са изброени казуистично ;
- спектърът им е много широк :
Ø типични основания за отмяна в касационното обжалване на СР като неправилно (чл.204б /1/ “в”) – нарушение на материалния закон; – нарушение на съществени процесуални правила;
Ø специфични основания – нови факти и доказателства, с които първоинстанционният съд не е разполагал и които обжалващият представя пред ВС (санкция – само чл.65); – ВС подлага доказателствата, събрани от първоинстанционния съд, на самостоятелна преценка (по свое убеждение);
- чл. 198 “в” изисква да се посочи, в какво се състои порочността на СР :
Ø според Ж. Сталев – прецизно се посочват ;
Ø практиката – достатъчно е страната да посочи, че не е доволна от СР и иска отмяната му + да моли постановяване на ново правилно СР ;

2.4 Във въззивното производство се допускат само нови факти и доказателства :
- изтъкват ги и двете страни;
- новите факти могат да са :
Ø новооткрити;
Ø новонастъпили – в хода на делото;
Ø неизтъкнати в първоинстанционния съд по вина на обжалващия (санкция – чл.65);
- новите доказателства могат да са :
Ø писмени;
Ø устни;
- допускане : в закрито заседание, може и в първото заседание по делото, ако ВС намери, че за допускането им е необходимо да се изслушат и устните обяснения на страните (чл.206). Според проф. Ж. Сталев трябва да се допускат както в първата инстанция - до приключване на устните състезания, защото може да има новонастъпили и новооткрити доказателства, а недопускането на такива след първото заседание ще доведе до отмяна на влязло в сила решение по чл. 231 /1/ “а” (чл. 188 /3/). В производството пред ВС могат за пръв път да се правят следните възражения :
Ø изтекла погасителна или придобивна давност;
Ø прихващане;
Ø право на задържане за извършени подобрения в недвижим имот;
Ø право на задържане по ЗЗД;

В Тълкувателно решение (т.р.) № 1 от 2000г. ВКС разширява възможността за допускане в чл. 205 /1/ като : нови доказателства (новооткрити / новонастъпили) могат да се предявяват от заинтересованата страна и след закритото (разпоредителното) и първото заседание по делото, не само при обективна невъзможност за своевременно представяне, но и когато непредставянето се дължи на небрежно процесуално поведение, щом като са от съществено значение за изхода на делото;
- парична отговорност – чл.65 – за стимулиране обжалващия да попълва своевременно делото с факти и доказателства;
- ВС може отново да разпита свидетели и вещи лица, разпитани от първоинстанционния съд, ако намери, че е необходимо да ги изслуша непосредствено – чл. 205 /1/. Иначе той използва съдебния протокол от първата инстанция. Обстоятелството, че доказателствата са били посочени пред първоинстанционния съд не може да е пречка страната да иска от ВС да ги събере, ако първоинстанционният съд не ги е събрал или е допусната процесуална грешка при събирането им;
- Пред ВС не могат да се предявяват нови искове, което е съществено различие на въззивното от първоинстанционното производство. С т.р. №1 от 2000г. ВКС доразвива това принципно положение :
Ø пред ВС не може да се изменя иска по страни, основание, петитум;
Ø допустимо е : промяна размера на петитума, промяна на вида, но не и на предмета на търсената защита (преминаване от установителен към осъдителен иск или обратно);
- Пред ВС е допустимо изменение на иска за развод :
Ø чрез изменение на основанието;
Ø чрез изменение едновременно на основанието и петитума (преминаване от иск за развод към иск за унищожаване на брак);
- Пред ВС трето лице, което има интерес да участва в чужд процес може да встъпи (чл. 174), но може и да бъде привлечено (чл. 175) от главните страни, за да го подчини на мотивите с оглед бъдещ процес, който би водила срещу него при неблагоприятен изход от делото. Главно встъпване по чл. 181 не е допустимо пред ВС, а само пред първа инстанция;
- Съединяването на дела по чл. 123 между едни и същи страни е допустимо пред ВС, ако СР-я, постановени по тях от първоинстанционния съд в отделни производства, са обжалвани пред ВС с оглед висящността им пред един и същи съд;


№ 72 Решение на втората инстанция

1. Правомощия на въззивния съд (ВС)
1.1 Ако обжалваното първоинстанционно СР е Нищожно :
- ВС прогласява нищожността;
- ВС извършва служебно проверка (ако няма жалба) за валидност;
- Ако делото не подлежи на прекратяване, ВС го връща на първоинстанционния съд, за да постанови ново, валидно съдебно решение (СР);

1.2 Ако обжалваното първоинстанционно СР е Недопустимо :
- ВС го обезсилва и прекратява делото;
- ВС извършва служебно проверка (ако няма жалба) за недопустимост, освен при нарушена местна подсъдност (тя е относителна процесуална предпоставка);
- недопустимостта може да се дължи на различни пороци, следователно начинът на процедиране на съда не може да е еднакъв :
Ø ако основанието за недопустимост е неподсъдност/ неподведомственост на делото, след като обезсили решението, съдът препраща делото на компетентния съд или несъдебен орган;
Ø ако основанието е постановяване на решение по непредявен пред съда иск, първоинстанционният съд е допуснал двойна грешка – нарушил е диспозитивното начало и не се е произнесъл по иск, с който е бил сезиран. ВС обезсилва недопустимото решение по непредявения иск и връща делото на първоинстанционния съд, за да постанови дължимото решение по иска, с който е бил сезиран, но задължително в друг съдебен състав ;
Ø ВС може и да разгледа делото, когато е констатирал недопустимост, например когато районен съд е разгледал дело, което е родово подсъдно на окръжен съд, който в случая е и ВС;

1.3 Решаване на делото по същество – ако ВС намери, че обжалваното СР е валидно и допустимо.
- ВС се основава на целия фактически и доказателствен материал, събран от него, но и от първоинстанционния съд. При преценката на събраните от първоинстанционния съд доказателства, ВС не е обвързан от изводите на първоинстанционния съд, а ги преценява по свое убеждение;
- ВС може да стигне при решаване на делото по същество до 3 различни извода :
Ø обжалваното СР е правилно, а подадената срещу него жалба е неоснователна. В този случай ВС (чл. 208 /1/) оставя в сила решението на първоинстанционния съд, без да го възпроизвежда в свое СР. Но решението на ВС е условие за възникване и осъществяване на правните последици на първоинстанционното СР. Те са резултат от фактическия състав – първоинстанционно СР + потвърждаващо го решение на ВС;
Ø обжалваното СР е изцяло неправилно. В този случай ВС отменя изцяло първоинстанционното СР и постановява вместо него свое решение по същество на делото – обратно по съдържание. Това СР е единствено решение по делото и източник на съответните правни последици;
Ø обжалваното СР е частично правилно, а в друга своя част неправилно – за съответната част ще важи една от по-горните хипотези;
- Мотивите на ВС трябва да отразяват решаваща, а не проверяваща дейност. В тях трябва да се съдържа и констатация за пълно/частично (не)съвпадане на изводите му с тези на първоинстанционния съд.

1.4 Забрана за влошаване правното положение на обжалващия – чл. 208 /2/. За да не обезкуражи жалбоподателя да обжалва законът въвежда изискването, когато СР е обжалвано като неправилно, не може да се влошава положението на обжалващия.

2. Изпълнителна сила на осъдителните решения на ВС
2.1 Реформата от 1999г. прогласява невлезлите в сила осъдителни СР на ВС за изпълнителни основания (чл. 237 “а”). Това изключение от общото правило е разумно, защото ускорява принудителното изпълнение върху притезанията. Според чл. 218б /2/ подадената срещу такова СР касационна жалба не спира изпълнението му.
2.2 Кои са Осъдителните решения на ВС :
Ø осъдителни решения на първоинстанционния съд + решение на ВС, което го оставя в сила, отхвърляйки жалбата като неоснователна;
Ø само решение на ВС, с което той отменя СР на първоинстанционния съд (отхвърлящо осъдителен иск), като приема, че искът е основателен и затова го уважава;
Ø при частично уважена/отхвърлена жалба, осъдителното решение на ВС ще е или двете решение по първата хипотеза или единственото решение по втората;

2.3 Защита срещу изпълнителната сила на осъдителното решение на ВС – чл. 218б /2,3,4,5,6/
- ответникът може да атакува решението на ВС пред ВКС и да поиска от него да спре изпълнението му. Спирането е 1.средство, за да се обезпечи евентуален изгоден за касатора изход на касационното обжалване и 2.средство за защита срещу принудителното изпълнение на едно несъществуващо според касатора изпълняемо право.
- спирането се осъществява срещу обезпечение от обжалващия :
Ø ВКС се произнася по искането и по размера на обезпечението в закрито заседание;
Ø обезпечението се учредява съобразно чл. 180 – 181 от ЗЗД;
Ø размерът му зависи от естеството на притезанието – чл.218б /3/ : за парично притезание – обезпечението = присъдената сума, за вещни права върху движими вещи = цената на иска, за вещни права върху недвижими имоти = 25% от стойността, върху която е определена цената на иска;
- ВКС може да отхвърли касационната жалба като неоснователна, а ищецът може да е претърпял вреди от спирането на изпълнението. За тези вреди ответникът трябва да отговаря. Според чл. 218б /5/ “когато обезпечението е дадено във връзка с изпълнение на решение относно вещни права върху недвижими имоти или движими вещи, то се задържа, ако в 15-дневен срок след като касационната жалба е отхвърлена носителят на вземането е предявил иск за обезщетение за вреди от забавянето на изпълнението”. Може да предяви иска и след срока, но ще загуби облагата да използва като обект за изпълнение, представеното от ответника обезпечение.
- Ако в резултат от касационното обжалване се стигне до :
Ø отхвърляне на осъдителния иск (било от ВКС, било от ВС, на който делото е било върнато за ново разглеждане) и това решение влезе в сила – спряното принудително изпълнение ще бъде прекратено, тъй като с влязло в сила решение е установено несъществуването на изпълняемото право;
Ø отхвърляне на осъдителното решение, без изпълнението да е било спряно, или дори да е завършило преди края на касационното производство – така ищецът по неоснователния осъдителен иск ще дължи : 1.връщане на недължимо полученото и 2.плащане на вреди(само ако се докажат изрично);
Според проф. Ж. Сталев длъжникът по изпълнението (и касатор по успешно за него касационно производство) може по аналогия на чл.241 /3/ да поиска от съда, отхвърлил осъдителния иск, да му издаде изпълнителен лист за връщане на сумите/вещите, получени от ответната страна по делото в резултат от неоснователното принудително изпълнение.

3. Отклонения от типичното развитие на въззивното производство
3.1свързани с другарството:
- чл. 204 – всеки другар на съищеца може да се присъедини към подадената жалба, макар че е пропуснал да обжалва своевременно решението. Така той става страна, процесуалното му положение е в зависимост от това на обжалвалия. Правото на присъединяване важи в полза както на необходимия, така и на обикновения другар. По аналогия – към жалбата на подпомаганата страна може да се присъедини и подпомагащата страна. Присъединяването става с писмената молба. С тълкувателно решение от 04.01.2001г. ВКС приема, че необходимите другари, невзели участие в първоинстанционното производство, се конституират служебно като страна във въззивното производство и спрямо тях трябва да се повтарят всички процесуални действия на първата инстанция, извършени без тяхно участие.
- чл. 206 – Отмяната на обжалваното решение от ВКС ползва и необжалвалите другари. Това правило се прилага и спрямо неприсъединилите се другари. От това, че отмяната на обжалваното решение може да се дължи на лични възражения на обжалвалия другар следва, че чл. 206 важи само в полза на необходимите другари. Обжалваното решение не може да се отмени по отношение на обикновените другари на въззиваемия, срещу които не е насочена жалбата (чл. 146 + съдебна практика).

3.2 свързани със съединяване на искове
- евентуално съединяване. До него се стига при :
Ø обективно съединяване – под условие, че главният иск не бъде уважен;
Ø предявяване на обратен иск – под условие, че главният иск бъде уважен (когато ищец по регресния иск е ответникът по делото) или не бъде уважен (когато ищец по обратния иск е ответника);
Първоинстанционният съд е длъжен да разгледа и евентуално предявения иск (защото при предявяване не се знае дали главният иск е основателен), но се произнася по него само ако главният иск е неоснователен. Ако решението бъде обжалвано и ВС го отмени, висящността на евентуално предявения иск ще бъде възстановена и по него ищецът има право на решение. ВС насрочва ново заседание за разглеждане на евентуалния иск;
- кумулативно – единият иск обуславя другия, а страната е обжалвала само решението по обуславящия иск. Ако жалбата бъде уважена, не може да се отмени решението по обусловения иск;

3.3 свързани с прекратяването на въззивното производство преди да се е стигнало до постановяване на решение от ВС
- поради факти, водещи до прекратяване на първоинстанционното производство :
Ø смърт на страна по строго лични дела;
Ø сливане между страните по делото;
Ø съдебна спогодба;
Ø отказ от иска;
Ø оттегляне на иска;
В този случай ВС прекратява не само образуваното пред него производство,а и първоинстанционното производство като обезсили постановеното от него и обжалвано решение.
- поради специфични за въззивното производство способи (основания) – оттегляне на жалбата по чл. 203 /1/. Може да се извърши по всяко време на въззивното производство. Не е необходимо на противниковата страна. Извършва се по пълномощие само с изрично пълномощно. Прекратява се само въззивното производство и то само в рамките на оттеглянето, което е частично. Ако е предприето след като срокът за обжалване е изтекъл, оттеглянето има за последица – влизането на първоинстанционното СР в сила (но не от деня на оттеглянето, а от деня на влизане в сила на определението на ВС, с което прекратява производството).

* От оттегляне на жалбата жалбоподателят може да се откаже само до прекратяване на делото с определение на ВС.


№ 73 Обжалване на определенията. Същност и допустимост на обжалването

1. Същност
1.1 Средство за правна защита срещу незаконни определения – санкция срещу незаконното процедиране на съда.

1.2 Обжалването на определенията съществено се различава от обжалването на съдебни решения. Обжалването на определенията контролира Определенията, които не се контролират чрез обжалване на решенията:
- защото осуетяват решенията;
- защото нямат отношение към правилността на решението;

2. Допустимост – само една част от Определенията подлежат на отделно обжалване.
2.1 Не подлежат – подготвящи постановяването на решения :
- по допускане и събиране на доказателствата;
- по допускане на свидетели и вещи лица;
Тези два вида определения се контролират по повод обжалването на решението :
Ø Когато с тях (с тези Определения) са допуснати съществени процесуални нарушения това решение с отменя;
Ø Когато с тях съдът противозаконно е дал ход на делото, вместо да го прекрати, съответното съдебно решение се обезсилва;
Ø ИЗКЛЮЧЕНИЕ : Отделно обжалване на такова Определение предвижда само чл. 10 /2/;

2.2 Подлежат на отделно обжалване според чл. 213 :
- Определения, които преграждат по-нататъшния ход на делото – обжалването им е средство за защита на правото на иск. Такива са определенията, с които :
Ø Делото се спира, отказва се възобновяването на спряно дело, или делото се прекратява – чл. 185;
Ø Се прекратява делото поради неподведомственост / неподсъдност и го препраща на компетентния орган;
Ø Се преустановява разглеждането на първоначално предявения иск и се преминава към разглеждане на друго спорно право или продължава делото спрямо друг ответник – фактически прекратява делото по първоначалния иск (чл. 117, чл. 178, чл.180);
Ø (Разпореждания, с които) се оставя без разглеждане или се връща нередовна искова молба (чл. 100);
Ø Се прекратяване на делото, решението по което не подлежи на обжалване;
- Определения, за които законът изрично предвижда, че подлежат на обжалване с частна жалба :
Ø С които се оставя без последствие отвод за неподведомственост (чл. 10 /2/);
Ø С които се допуска възобновяване на срок (чл. 39 /3/);
Ø С които се увеличава цената на иска (чл. 56 /2/);
Ø С които се отказва обезпечаване на доказателства (чл. 166 /3/);
Ø С които не се допуска привличане / встъпване на подпомагаща страна (чл. 176 /1/);
Ø С които съдът си присвоява власт, каквато по закон няма – примерно с определение обезсилва собственото си решение;
- Така се обжалват и други актове на съда, за които законът препраща за обжалване към този ред :
Ø Определение за допускане, изменяне, отменяне на обезпечителни мерки (чл. 250 /3/, чл. 315 /1/, чл. 321 /2/);
Ø Постановление по допускане на предварително изпълнение на решението (чл. 240);
Ø Решение на съда в частта му за разноските (чл. 70);
Ø Определение по издаване на изпълнителни листове (чл. 244);
Ø Решение по жалба срещу разпределение на суми (чл. 358 /2/) или отказ да се издаде охранителен акт (чл. 432 /2/);
Ø Определение (което по същността си е решение) за присъждане равностойността на ненамерената при въвода вещ (чл. 414 /3/);
Ø Разпореждане за връщане на въззивна или касационна жалба (чл. 200 /3/, чл. 218в /5/);
- Право да обжалва Определението има лицето, чийто процесуални права са засегнати от него – Това е ищецът, когато делото се прекратява; лицето, което иска да встъпи; страната, която иска да привлече; и т.н. Подпомагащата страна е легитимирана да обжалва всяко определение, което е легитимирана да обжалва подпомаганата страна.


№ 74 Производство по обжалване на определенията

1. Частна жалба – с наименованието законът подчертава разликата между обжалване на Определения и обжалване на Съдебни Решения (СР)
1.1 Срок – 7 дневен. Тече от съобщаването на Определението на заинтересованата страна, а ако тя е присъствала на заседанието, на което е било постановено Определението – от заседанието (чл. 214 /1/)

1.2 Редовност – за съдържанието, за приложенията и за последиците от нередовността на частната жалба (ЧЖ) важат съответно чл. 198 – чл. 200. ЧЖ се подава чрез съда, чието Определение се обжалва. Той проверява редовността ú, взема мерки за поправяне на нередовна ЧЖ и я връща, ако не бъде поправена или е подадена след срока по чл. 214 /1/ (чл. 214 /2/).

1.3 Писмени възражения – ако ЧЖ е редовна и е подадена в срок, съдът се разпорежда да се връчи препис на противната страна. Писмени възражения се правят в тридневен срок от получаването на преписа (чл. 215 /1/). Възраженията са необходими, защото ЧЖ по правило се разглежда в закрито заседание, т.е. противната страна няма възможност да изложи устно възраженията си срещу ЧЖ и да оспори допустимостта и основателността ú.

1.4 Първоинстанционният съд изпраща ЧЖ на Въззивния съд
- На ВС се изпраща ЧЖ + приложените към нея доказателства + възраженията на противната страна, ако са подадени + служебно изготвен препис от Определението, което се обжалва;
- Като ВС по обжалването на Определението може да действа :
Ø Окръжният Съд – относно Определенията на Районните Съдилища в неговия район;
Ø Апелативният Съд – относно Определенията на Окръжните Съдилища от неговия район;

1.5 Правни последици на подадената ЧЖ
- пречи да влезе в сила обжалваното Определение;
- няма суспензивен ефект – не спира нито производството по делото, нито изпълнението на обжалваното Определение (чл. 216). Целта е да не се подават неоснователни ЧЖ, целящи да се забавя движението по делото;
- ВС може да спре производството по делото или изпълнението на обжалваното определение ако намери, че има изгледи жалбата да бъде уважена;
- деволутивен ефект – ЧЖ сезира със спорния въпрос ВС и го задължава да се произнесе по него;

2. Производство
2.1 В закрито заседание – без призоваване на страните. Целта е бързина и процесуална икономия. Но ВС може, ако намери за нужно, да разгледа ЧЖ в открито заседание.

2.2 Проверка за допустимост на ЧЖ (извършва се преди проверката на основателността) :
- подлежи ли Определението на обжалване;
- легитимиран ли е жалбоподателят да обжалва;
- подадена ли е в срок ЧЖ;
- не страда ли тя от дефекти;
връчен ли е препис от нея на противната страна;

2.3 Проверка за основателността на ЧЖ – дали обжалваното Определение е законосъобразно.
- Включва :
Ø Дали са били налице условията, за да бъде постановено Определението;
Ø Спазени ли са редът и формата;
Ø Има ли то предписаното от закона съдържание;
- При проверката : ВС не е обвързан от фактическите констатации на първоинстанционния съд – проверява самостоятелно процесуалните факти въз основа на :
Ø Доказателствата, събрани от първата инстанция;
Ø Доказателствата, представени с ЧЖ или събрани от ВС (всички доказателствени средства са допустими);

2.4 Резултат от проверката на ВС
- Ако ВС намери, че обжалваното Определение е законосъобразно – остава без последици ЧЖ като неоснователна;
- Ако ВС намери, че обжалваното Определение противоречи на закона – отменя го и постановява вместо него друго, законосъобразно Определение (чл. 217 /2/). ВС никога не връща делото на първата инстанция, за да постанови тя ново законосъобразно Определение вместо отмененото;

3. Поражда съмнение въпросът : Кои определения и разпореждания на ВС подлежат на обжалване с ЧЖ пред ВКС ?
3.1 Според чл. 218а буква “в” – на обжалване пред ВКС подлежат тия Определения на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение ЧЖ срещу Определения, преграждащи по-нататъшното развитие на производството. Но тази разпоредба не изключва от контрола на ВКС други определения / разпореждания на ВС, които също преграждат по-нататъшното развитие на производството – чл. 218в /5/ - разпореждане на ВС за връщане на касационна жалба, подлежи на обжалване пред 3-членен състав на ВКС, а когато това разпореждане / определение е на председателя / съдия от ВКС – ЧЖ се разглежда от 5-членен състав на ВКС.

3.2 Изводът :
- защитата срещу определения / разпореждания, преграждащи по-нататъшното развитие на производството е толкова наложителна, че тя налага да се организира вътре във ВКС контрол срещу тях, когато са постановени от орган на ВКС;
- чл. 218а буква “в” не сочи изчерпателно определенията, срещу които е допустима ЧЖ пред ВКС. В този смисъл ВКС приема, че на обжалване пред 5-членен състав на ВКС подлежат и определения на 3-членния му състав за спиране на производството;
- на обжалване подлежат и :
Ø Всички определения на ВС, с които той прекратява или спира въззивното производство;
Ø Определения на ВС, с които той отказва правото да бъде възобновено въззивното производство или отказва да възстанови пропуснат срок за подаване на касационна жалба;
Ø Други определения на ВС – само при изрична разпоредба, че подлежат на обжалване с ЧЖ;
- Решения / определения / разпореждания, които Окръжните или Апелативни Съдилища биха издали не като въззивен съд по искови дела, а по ЧЖ срещу решения / определения / разпореждания по неискови дела, не подлежат на обжалване пред ВКС;



75. Същност, основание и актове, подлежащи на касационно обжалване
Родината на касационното обжалване е Франция. Касационният съд не се счита за трета инстанция, а на касационното обжалване се гледа като на извънредно средство, чрез което трябва да се обезпечи точно и еднакво приложение на законите от всички съдилища в страната. Решението на касационния съд няма действие между страните по делото, но то прогласява какъв е точният смисъл на съответния закон. Характерно за касационното обжалване е, че касационният съд разглежда само посочените в касационната жалба основания и че ако отмени решението като неправилно, винаги връща делото на въззивния съд за ново разглеждане. Френското касационно обжалване бе в сила у нас до влизане в сила на ГПК (1952г).
Като аналог на френското касационно обжалване в Германия, Австрия и Швейцария се въвежда т.нар. ревизионно обжалване, предназначено да даде защита като трета инстанция срещу порочни решения на въззивните съдилища. Има различна уредба по отношение на основанията, пороците и правомощията на ревизионния съд. Тук няма пълна обвързаност на ревизионния съд от ревизионните основания, посочени в жалбата, както при касационното обжалване. Ревизионният съд може да реши делото по същество, без да го връща за ново разглеждане.
Българското касационно обжалване е част от триинстанционния исков процес и се явява средство за постигане на точно и еднакво прилагане на закона. ВКС е трета инстанция и е абсолютно обвързан от заявените от жалбоподателя касационни основания – чл. 218, ал. 1.
Когато единственият порок на обжалваното неправилно решение на въззивният съд е грешка при прилагане на материалния закон, ВКС има правомощието да реши сам делото по същество при повторно обжалване.
I. Според чл. 218а, ал. 1 на обжалване пред ВКС подлежат:
1. Решенията на окръжните съдилища, постановени в качеството им на въззивни съдилища. Не подлежат на касационно обжалване:
а) решенията по искове за издръжка, независимо от цената на иска; изключението обхваща и искове за увеличаване или намаляване на размера на присъдената издръжка;
б) решенията по брачни искове независимо от вида на брачния иск; а когато се касае за иск за развод – дали разводът е постановен по взаимно съгласие, или не;
в) решенията по искове за парични вземания по граждански и търговски дела с цена на иска до 5000 лв. (естеството на вземането и неговото основание са без значение). Размерът на претендираната закъснителна лихва е от значение само ако тя се претендира отделно от вземането, за което се дължи. Под тази сума трябва стои цената на иска, а не стойността на обжалвания интерес.
г) решенията по искове по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ и искове по чл. 13, ал. 2 от Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд.
2. Решенията на апелативните съдилища – на тях са подсъдни само въззивните дела. Не подлежат на касационно обжалване:
а) въззивните им решения по искове за парични вземания по търговски дела с цена на иска до 25 хил. лв.;
б) въззивните решения по искове по чл. 17, ал. 2 от Закона за уреждане на колективните трудови спорове.
3. Определенията на въззивните съдилища (окръжни и апелативни), с които се отхвърлят частни жалби срещу определенията, с които се прекратява по-нататъшното развитие на производството.
4. Подлежат на касационно обжалване въззивните решения, с които се прогласява нищожност или се обезсилват първоинстанционни решения и когато ВКС е върнал делото за ново разглеждане – ТР 1/2001г.
Според чл. 218а, ал. 2 не подлежат на касационно обжалване пред ВКС решенията на въззивните съдилища по трудови спорове. Изключения:
а) решенията по искове за защита срещу незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т 1-3 от КТ;
б) решенията по искове за трудово възнаграждение и обезщетения по трудово правоотношение с цена на иска над 5000 лв.
II. Срокът за подаване на касационни жалби е 30-дневен. За начален ден на срока важи същото, както за срока за подаване на въззивна жалба – чл. 197.
III. Касационната жалба се подава чрез въззивния съд, постановил обжалваното решение (окръжен или апелативен) или определение .
Изисквания, на които трябва да отговаря касационната жалба (чл. 218, ал. 2 ® чл. 198, без буква “д”).
q името и адреса на страната, която я подава;
q означение на обжалваното решение;
q указания в какво се състои порочността на решението и точно и мотивирано изложение на касационните основания;
q в какво се състои искането;
q подпис на жалбоподателя.
! Нови доказателства са недопустими пред ВКС. Те са специфични за въззивното обжалване. Според ТР 1/ 2001г. т. 9 – пред ВКС допустими доказателства за допуснати процесуални нарушения на въззивния съд, относно допустимостта и обосноваността на делото (правилността му) и ограничаване правото на участие на страните по делото.
IV. Ако касационната жалба не отговаря на посочените изисквания, въззивният съд, чрез който касационната жалба е била подадена, изпраща на жалбоподателя съобщение да отстрани нередовностите в 7-дневен срок от получаване на съобщението. Прилага се чл. 100, ал. 3 – 5.
Ако нередовностите не бъдат своевременно отстранени, както и ако касационната жалба не е подадена в предвидения от закона срок, тя се връща на подателя от въззивния съд, чрез който е била подадена. Разпореждането за връщане подлежи на обжалване с частна жалба пред тричленен състав на ВКС.
Когато жалбата е била подадена в срок и е редовна, въззивният съд изпраща препис от нея и приложенията към нея на противната страна. Тя може в 14-дневен срок от получаването им да даде писмен отговор на касационната жалба. Срокът е преклузивен и ако се пропусне, въззивният съд връща отговора на противната страна. След изтичане на срока за отговор въззивният съд изпраща делото заедно с жалбата и отговора на противната страна, ако такъв е подаден, на ВКС. С това завършва предварителната фаза по сезиране на ВКС с касационна жалба – чл. 218в, ал. 5.
V. Касационната жалба има присъщия на въззивната жалба суспензивен и деволутивен ефект:
- осуетява влизането в сила на обжалваното решение;
- прехвърля делото от въззивната в касационната инстанция при същите условия, които важат за въззивната жалба.
VI. Основанието за касационно обжалване са пороците на решението на въззивния съд, които водят до нищожност (прогласява се), недопустимост (обезсилва се) или неправилност (отменя се), чл. 218б, ал. 1. Основания за отмяна са: неправилно прилагане на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на решението.
1. Противоречие на решението със закона е първото касационно основание на неправилни решения. С него се има предвид материалния закон, като понятието закон трябва да се схваща широко.
Причината за противоречието между решението и закона е обикновено грешка, която съдът е допуснал :
* относно съществуване или валидност на нормативен акт, от който нормата се извежда;
* относно действието на нормата във времето, пространството или относно лицата, и най-често грешка в правната квалификация на фактите или на техните правни последици.
Противоречието между решението и закона може да възникне след постановяване на решението по силата на нов закон, който с обратна сила преурежда спорното право. ВКС е длъжен да вземе предвид новия закон и да реши делото съобразно с него (то е още висящо).
2. Проверката, дали решението противоречи на закона става, въз основа на фактическите констатации на въззивната инстанция. Ако те са неправилни, безпредметно е дали спрямо тях е приложила правилно закона.
3. Неправилното прилагане на закона трябва да е обусловило решението. Такъв е случаят, когато то опорочава правните изводи, върху които е изградено решението. Неправилното прилагане на закона, опорочаващо субсидиарни правни съображения на съда, не е основание за касационно обжалване.
4. Второто основание за касационно обжалване на неправилно решение е “нарушаване на съдопроизводствените правила” – чл. 218б, ал. 1, б “в”.
А. Касае се за допуснато от съда нарушение на процесуална норма. Съдът вместо да отхвърли порочното действие на страната, го взема предвид или не се съобразява с процесуална норма, макар да са възникнали предпоставките за нейното прилагане.
Процесуално нарушение няма, когато липсва норма, която да задължава съда да предприеме претендираното от жалбоподателя поведение.
Б. Допуснатото от съда нарушение трябва да е съществено.
- Трябва да нарушава норма, която е съществена за правилността на решението. Прим.: когато съдът не призовал или нередовно е призовал страната; не уведомил страната за доказателствените искания на противната страна; противозаконно е заличил или не е призовал свидетели; не е обсъдил релевантни за делото факти, доказателства или доводи на страната.
Няма съществено нарушение на съдопроизводствените правила:
Ø когато не е посочен докладчик в протокола;
Ø когато съдът прави изводите си върху противоречиви доказателства, стига да е изложил съображенията си за преценката;
Ø при нарушения, допуснати от първоинстанционния съд, ако въззивният е осигурил правата на защита на страните.


Не са съществени за правилността на решението тези процесуални норми, които преследват други задачи, а не обезпечаване правилността на решението. Прим.: нормите, уреждащи изисквания за валидност или допустимост на решението; нормите, обезпечаващи процесуална икономия.
- Не е достатъчно нарушената норма да е съществена, а е необходимо конкретното нейно нарушение да е съществено (да е могло да се отрази върху правилността на решението).
Когато при конкретната обстановка се изключва вероятността допуснатото нарушение на съществена норма да се е отразило върху решението, не е основание за касационно обжалване (ответникът не е бил редовно призован, но той се е явил на заседанието и е поискал делото да бъде разгледано).
В. Съществено процесуално нарушение е основание за касационно обжалване само в полза на тази страна, чиито процесуални права са били накърнени от него. Обжалващият трябва да има интерес от обжалването (той не може да изтъкне като основание непризоваването на противната страна).
Ако нарушението засяга правата му, налице е основание за касационно обжалване в негова полза, макар и да не е изтъкнал пред въззивния съд допуснатото нарушение.
5. С измененията от брой 105/2002г. в чл. 218б, ал. 1, б “в” се включва необосноваността на решението на въззивната инстанция като основание за касационно обжалване пред ВКС.
Това са грешки на съда при прилагане правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията, на данните на науката. Тези грешки неизбежно водят до неистински фактически констатации, а оттам и до неправилни правни изводи. С ТР 1/2001г. т. 12 се приема, че грешките при формиране на вътрешното убеждение са нарушения на съществени процесуални правила, т.е. това е едно самостоятелно основание за обжалване.
6. Когато обжалващият се позовава на няколко основания за обжалване, ВКС следва да започне проверката с основание за нищожност. Ако се окаже, че то е валидно, ще се премине към проверка дали е допустимо, а след това дали е правилно. ВКС е длъжен да се занимае и с основанията, водещи до недопустимост.
При проверка на правилността на решението ВКС следва да спази същата поредност, от която се ръководи първата инстанция – първо да провери материалния закон, от който изхождат фактите и чак след това се занимава с правилността на фактическите констатации на въззивната инстанция. При проверка на правилността, ВКС е длъжен да изчерпи всички основания за обжалване (когато първото налага отмяна, трябва да разгледа и останалите, за да напъти въззивната инстанция при ново разглеждане на делото, респ. да подготви собствената си дейност).


76. Производство за касационно обжалване
I. Касационното производство започва с получаване от ВКС на изпратените от въззивния съд книжа, посочени в чл. 218г. Първото процесуално действие на ВКС е дали е редовно сезиран (чл. 218в, ал. 4 ® чл. 100, ал. 3). Проверката включва дали атакуваното решение подлежи на касационно обжалване, подадена ли е жалбата от легитимирано лице и в срок, дали тя е редовна. Ако тя е нередовна, ВКС дава срок на жалбоподателя да отстрани нередовностите. Ако не бъдат отстранени в дадения срок, както и когато жалбата е просрочена или е подадена от нелегитимирано лице, ВКС ще я върне. Определението или разпореждането за връщане, постановено от председаля или от съдия на ВКС, подлежи на обжалване пред петчленен състав на ВКС. Ако той отхвърли жалбата, касационното производство се прекратява. Ако писменият отговор на противната страна е просрочен, ВКС ще й го върне. Това връщане не пречи на разглеждане на жалбата.
II. След проверка на допустимостта на касационното обжалване, ВКС пристъпва към действия за разглеждане на жалбата по същество. Те започват с определяне деня на заседанието, на което делото ще бъде разгледано, и с уведомяване на страните за деня на заседанието. Това става, като до всяко първо число на месеца ВКС обнародва в ДВ дните, в които ще заседава през следващия месец, както и делата, които ще разгледат през съответния ден на този месец. Неузнаването за кой ден е насрочено делото, по което съответното лице е страна, не е основание за отмяна решението на ВКС по реда на чл. 231. Когато поради различни обстоятелства призоваването чрез ДВ не може да бъде приложено, страните се уведомяват за заседанието чрез съобщение. То следва да се изпрати своевременно, за да могат да се подготвят за заседанието.
III. Касационното дело се разглежда от тричленен състав на ВКС в открито заседание, на което се изслушват страните. Техните устни изложения са всъщност устни състезания на страните, които могат да представят и писмени защити. Централен предмет са основанията за касационно обжалване. Според чл. 218е участието на прокурор със заключение по касационни дела е задължително само когато това е предвидено в закон.
В касационното производство чл. 204 е неприложим, защото би го забавило и усложнило (отнася се до възможността всеки от другарите да се присъедини към жалбата на съищец или съответник, като подаде писмена молба с преписи за противната страна, но не по-късно от 1то заседание на 2та инстанция).
IV. Когато касационната жалба е редовна и е подадена в срок, ВКС пристъпва към нейното разглеждане по същество. И тъй като се подчинява на диспозитивното начало, той е обвързан от предмета на жалбата – ВКС не може да разглежда необжалваната част от решението на въззивния съд.
Според чл. 218ж, ал. 1 ВКС се произнася само по заявените в жалбата основания, когато трябва да са точно и мотивирано изложени – чл. 218в, ал. 2. Той оставя в сила или отменя частично или изцяло обжалваното решение, като при отмяна на поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила връща делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Обвързаността на ВКС от заявените в касационната жалба основания означава забрана за ВКС да проверява дали обжалваното решение е засегнато от други пороци, на които обжалващият не се е позовал. Тази забрана не бива да се абсолютизира.
1. Това противоречи на служебното начало, изискващо всеки съд по свой почин да проверява допустимостта на иска. Когата обжалваното решение е недопустимо, ВКС е длъжен да го обезсили, даже и то да не е било атакувано с касационна жалба на това основание. По аргумент за по силно основание ВКС е длъжен, ако обжалваното решение е нищожно, да го обяви за такова по свой почин.
2. Има решения, които са неправилни, защото противоречат на свръхповелителни норми. Те образуват международен публичен ред на държавата, която ги е прогласила за основни свои норми. За тяхното спазване всеки съд трябва по свой почин да следи.
3. Съдът не е обвързан от правната квалификация на фактите, а е длъжен по свой почин да приложи спрямо тях материалния закон, за да прецени тяхната правна релевантност.
V. Когато ВКС установи, че решението е нищожно или недопустимо го обезсилва, като прекратява делото. Когато основанието за прекратяване е неподсъдност или неподведомственост на спора, делото се препраща на компетентния съд или на друг орган. Ако е разгледан непредявен иск, решението се обезсилва и делото се връща на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск (чл. 218ж, ал. 2 ® чл. 209).
VI. Когато ВКС установи, че обжалваното решение е валидно, допустимо и е правилно, т.е. не страда от претендираните пороци, той ще отхвърли касационната жалба като неоснователна и ще остави в сила обжалваното решение (чл. 218ж). Като последица решението на въззивния съд ще влезе в сила – чл. 219, б “в”, а ако изпълнението на решението е било спряно, ВКС ще отмени спирането, като задържи даденото срещу спирането обезпечение. Решението, с което касационната жалба е била отхвърлена като неоснователна, слага край на касационното производство.
VII. Касационното производство приключва и когато има решение на ВКС, с което той се произнася сам по съществото на делото. Така трябва да постъпи, когато е отменил обжалваното решение поради неправилно прилагане на материалния закон.
VIII. Във всички други случаи, когато отмени (изцяло или отчасти) обжалваното решение като неправилно, ВКС връща делото на въззивния съд за ново разглеждане. Това са случаи на опорочаване поради съществени процесуални нарушения, допуснати от въззивния съд при първоначално разглеждане на делото.
IX. Когато делото се връща за ново разглеждане от въззивната инстанция, то става висящо пред нея от деня на връщането му по силата на разпореждането на ВКС за връщане на делото. Това разпореждане е задължително за въззивния съд.
1. Новото разглеждане се върши от нов състав на съда, различен от този, постановил порочното решение – чл. 218з, ал. 1.
2. Новото разглеждане става по общия ред, като производството започва от онова незаконосъобразно действие, което е послужило като основание за касиране на решението. То може да бъде отчасти приключило с влязло в сила решение:
o Поради това, че решието е било обжалвано само от една от насрещните страни. За необжалвалата страна решението влиза в сила и не подлежи на ново раглеждане.
o Поради това, че ВКС може да уважи жалбата частично. В неотменената част решението влиза в сила и не подлежи на ново разглеждане.
Ако наруши посочените граници, въззивният съд ще постанови недопустмо решение – чл. 224.
3. При ново разглеждане въззивната инстанция не е обвързана от фактическите констатации на отмененото решение, които не са били предмет на обжалване или по които жалбата е оставена без последствия от ВКС.
X. При ново раглеждане на делото въззивният съд е длъжен да се съобрази с указанията, дадени от ВКС относно тълкуването и прилагането на закона. Несъобразяването на въззивния съд с тези указания на ВКС, е основание за обжалване на новото решение.
XI.1. Новото решение започва от това процесуално действие, което е било опорочено и което е дало основание за отмяна на решението. То може да обхване цялото производство или да се ограничи само с повтаряне на устните състезания и постановяване на ново решение.
2. При ново разглеждане на делото се допускат само доказателства за новооткрити или новонастъпили обстоятелства след първоначално разглеждане на делото от въззивния съд и за проверка на събраните доказателства при това разглеждане. Недопустими са доказателства, които страната по нейна вина е пропуснала да представи пред въззивния съд при първоначално разглеждане на делото от него.
3. Въззивният съд постановява ново решение без да се съобразява с отмененото решение. То се смята за непостановено. Новото решение обаче може да завърши с решение, което има същото съдържание като отмененото. Новото решение е второ поред въззивно решение по делото и подлежи на обжалване.
4. Според чл. 218ж, ал. 1 при връщане на делото за ново разглеждане от въззивният съд се прилага чл. 206 и чл. 208, ал. 2. Изводи:
v Връщането на делото за ново разглеждане ще ползва и другарите на касатора, ако те са необходими.
v При новото разглеждане на делото въззивният съд ще разгледа евентуално предавените искове, ако ВКС е отменил решението по главния иск и въззивният съд сметне, че той е неоснователен при ново разглеждане на делото.
v Както при първоначалното, така и при новото разглеждане на делото въззивният съд е обвързан от забраната да бъде влошено правното положение на касатора, като бъде отменена такава част от решението на въззивния съд, която касаторът не обжалвал пред ВКС. Този исвод следва от силата на пресъдено нещо на необжалваемо решение на въззивния съд.
XII. Ако новото решение на въззивния съд ще бъде обжалвано пред ВКС, разглеждането на новата касационна жалба става от друг тричленен състав, който решава спора по същество (чл. 218и). В случаи на нищожност или недопустимост на обжалваното решение, той ще действа съобразно чл. 218ж, ал. 2. При разглеждане на делото се допускат само доказателства за новооткрити обстоятелства след повторно разглеждане на делото от въззивния съд и за проверка на събраните доказателства при това разглеждане. Ако ВКС отмени решението като неправилно само поради неправилно прилагане на материалния закон, той ще реши по същество правния спор и така ще сложи край на исковия процес. Когато ВКС установи, че при ново разглеждане на делото въззивният съд е допуснал съществени процесуални нарушения, той ще отмени решението на въззивния съд и ще му върне делото за ново разглеждане.
XIII. Както при първото, така и при повторно връщане на делото на въззивния съд, той се произнася с решението си по върнатото дело и относно отговорността за разноските при водене на делото пред ВКС. Когато ВКС не връща делото за ново разглеждане, той се произнася относно отговорността за разноските по воденото пред него дело или обезсилва обжалваното решение на въззивния съд като недопустимо.
XIV. Отклоненията на касационното производство се състоят в прекратяването му, без по него да се постановява решение. Прекратяването може да се дължи на факти, водещи до прекратяване на първоинстанционно производство – смърт на страна по строго лично дело (запрещение); сливане между страните по делото със съгласие на ответника, отказ от иска и сключване на съдебна спогодба пред ВКС. В тези случаи ВКС следва да прекрати производството, независимо в коя фаза е то, и да обезсили постановените по тях решения. Прекратяването може да се дължи и на факти, специфични за въззивното и касационното производство – оттеглянето на жалбата. Недопустим е предварителен отказ от правото за касационно обжалване. Различно при оттеглянето на касационната жалба е, че обжалваното пред ВКС решение на въззивния съд ще влезе в сила от деня на влизане в сила на определението на ВКС за прекратяване на делото.


№77 СЪЩНОСТ И ОБСЕГ НА ОТМЯНАТА ПО ЧЛ.231 ГПК



І. СЪЩНОСТ .
1. Определение – самостоятелно съдебно производство за извънинстанционен контрол и отмяна на влезли в сила решения , когато те са неправилни , поради някоя от причините , посочени в чл.231.
1/ средство за защита срещу влезли в сила порочни решения
2/ не е обжалване – развива се след като решението е влязло в сила и процесът е приключен
3/ не е фаза на исковия процес , а самостоятелно извънинстанционно производство
4/ не обхваща всички видове порочни решения и всички техни пороци – само НЕПРАВИЛНИ решения и то , когато неправилността се състои в несъответствие между решението и действителното правно положение и се дължи на изчерпателно изброени в чл.231 причини
5/ свързва се с принципа за дирене на истината и цели да го обезпечи – отмяната на влезли в сила решения отстранява тяхната СПН и налага повторно разглеждане на делото , за да бъде заместено неправилното решение с ново правилно решение
ІІ. ОБСЕГ НА ОТМЯНАТА ПО ЧЛ. 231 ГПК
1. На отмяна подлежат :
1/ само необжалваеми и ползващи се със СПН решения
2/ определения за прекратяване на делото /при отказ от иск/
3/ изпълнителни действия /възлагане на имот при публична продан/
2. Отмяната е недопустима , когато съществува друг ред за атакуване на акта или за защита на правото :
1/ отмяна на охранителни актове
2/ решения по издаване на изпълнителни листове
3/ определения за възобновяване на срок
ІІІ. ЛЕГИТИМИРАНИ ЛИЦА
1. Легитимирана да възбуди производството е “заинтересуваната страна”
1/ лицето обвързано от неизгодно за него решение , което е неправилно поради порок по чл.231 , засягащ това лице – за да е налице интерес /право за отмяна/ , е нужно посочените условия да са налице кумулативно
2/ няма право за отмяна :
§ Необвързано от решението трето лице
§ Лице , което може да се защити с иск
§ Страната , за която решението е изгодно , макар и нередовно призована
§ Незасегната от порока страна , макар решението за нея да е неизгодно
3/ могат да искат отмяна – главна , подпомагаща и контролираща страна , както и техни правоприемници
§ Привличане на подпомагаща страна в производството за отмяна е недопустимо
§ Отмяната в полза на един от необходимите другари ползва и останалите . При необходимо другарство или обикновено другарство, ако неправилността на решението засяга общ факт, всеки от другарите може да се присъедини / по аналогия с чл.204 ГПК /
3. Срещу кои лица се насочва производството :
1/ за които решението поражда благоприятни последици
2/ страната , в полза на която е постановено решението , неин помагач
3/ всички необходими другари
4/ всички обикновени другари , ако отмяната се иска поради неистинност на констатации на решението относно общи за тях факти
№78 О С Н О В А Н И Я ЗА О Т М Я Н А ПО ЧЛ.231 ГПК


А.Законът изброява изчерпателно ОСНОВАНИЯТА ЗА ОТМЯНА ПО ЧЛ.231 ГПК и те не могат да се прилагат разширително.
I.Чл.231 б. “А” – може да се иска отмяна , когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото , които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната , срещу която решението е постановено.
Касае се за н е п ъ л н о т а на фактическия или доказателствения материал , разкрита след влизане на решението в сила , която не се дължи на процесуално нарушение на съда или на небрежност на страната . Неправилността на решението се дължи на невиновна /обективна/ невъзможност да се разкрие истината по време на висящността на делото.
1. “Обстоятелства” – факти на действителността , които имат спрямо спорното правоотношение значение на юридически или доказателствени факти .
§ Фактите трябва да са нови , т.е. да не са били вече включени във фактическия материал на делото , докато то е било висящо.
§ Не трябва да са новосъздадени , т.е. да са възникнали след приключване на устните състезания , завършили с влязло в сила решение , тъй като тези факти не се преклудират от СПН и заинтересуваната страна може да предяви нов иск въз основа на тях.
§ Основание за отмяна са само новооткритите юридически или доказателствени факти , които са могли, ако са били известни , да бъдат включени в делото , защото са съществували към деня на приключване на устните състезания , след които решението е влязло в сила.Кога се е осъществил новооткритият факт е без значение , решаващо е ,че той е бил налице когато делото се е намирало в такава фаза на развитие, че той е могъл да бъде изтъкнат и взет предвид . Понеже не е бил взет предвид от съда,решението е обективно неправилно. Когато новооткритият факт може да бъде изтъкнат като ново основание на иска , предявен от ищеца , отмяна по чл.231 е недопустима .
2. Страната трябва да подкрепи твърденията си с нови писмени доказателства, тъй като те се отнасят до нови факти.
§ Официални или частни документи , изходящи от противната страна .
§ Обикновено документът потвърждаващ новооткритото обстоятелство , ще бъде също новооткрит , но може да бъде и новосъздаден , т.е. издаден след влизане на решението в сила.
3. Новооткрити или новосъздадени документи относно факти , които са били твърдени през висящността на делото , но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи .
4. Нужно е заинтересуваната страна да не е знаела за тях или макар и да е знаела, да не е била в състояние да се снабди с документа, за да го представи по делото до приключване на устните заседания , без това да се дължи на на липсата на нормално дължимата грижа за доброто водене на делото . Ако страната е знаела за обстоятелството или за доказателството и е могла да го представи , отмяната е недопустима .
§ Липса на дължима грижа за доброто водене на делото ще бъде налице , когато страната не е представила находящ се в нея документ , който й е бил известен ; страната не е положила грижа за да узнае обнародван регулационен план или публикувана в ДВ наредба и т.н.
§ За разлика от обжалването отмяната по чл.231 б. “А” не е средство , с помощта на което страната може да поправи собствените си грешки при попълване на делото с факти или с доказателства . Законът санкционира небрежността на страната като я обвързва окончателно с неправилното решение, което е резултат от нейната небрежност.

II. Чл.231 б. “Б” – може да се иска отмяна , когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на показанията на свидетелите , на заключението на вещите лица , върху които е основано решението , или престъпно действие на страната , на нейния представител или на член от състава на съда , във връзка с решаването на делото.
Общото за всички случаи е , че източник на неправилността на решението е извършено престъпление .
1. Нужно е престъплението да е установено по надлежния съдебен ред , т.е. с влязла в сила присъда или влязло в сила решение по чл.97,ал.4 ГПК , когато наказателното преследване е изключено поради някоя от причините по чл.21 НПК. Искът по чл.97, ал.4 е необходим и когато по прекратеното наказателно дело са събрани доказателства за престъпление по чл.231, б. “Б” ; и когато то е установено с присъда обезсилена поради амнистия, преди да влезе в сила .
2. Нужно е това престъпление да е обусловило съдържанието на решението в атакуваната му част . Решението трябва да е основано на лъжливи показания или заключения ; или да бъде повлияно от другите престъпления визирани в чл.231 б. “Б”. Когато решението би останало същото , даже и да се отстранят лъжливите показания или заключения , отмяната е недопустима .
ІІІ. Чл.231, б.”В” – може да се иска отмяна :а/ когато решението е основано на документ , който по надлежния съдебен ред е признат за подправен ; или б/ когато то е основано на постановление на съд или на друго държавно учреждение , което впоследствие е било отменено.
1. Може да бъде , както материална , така и интелектуална подправка на документ.
§ Унищожаването на документ попада под чл.231, б. “Б”, а не тук.
§ Не е нужно подправката да изхожда от противната страна .
§ Не е нужно страната , която иска отмяната да е оспорила истинността на документа при разглеждане на делото . Дори при оспорване документът да е бил признат за истински от гражданския съд , отмяна може да се иска , ако след това той е бил признат за неистински с влязла в сила присъда.Искът по чл.97,ал.3 за установяване неистинността на подправен документ е допустим само докато е още висящо производството , в който той е бил представен. При влязло в сила решение , основано на подправен документ , заинтересуваната страна може да иска неговата отмяна само чрез установяването на подправката с влязла в сила присъда или решение по чл.97,ал.4.
2. Когато решението е било обусловено от задължителната за съда сила на съдебно решение по преюдициален въпрос или от задължителната сила на административен акт . Отмяната на тези актове , и то с обратна сила , събаря основата , на която е изградено решението , и то също следва да бъде отменено .
§ Адм.акт трябва да е индивидуален , а не нормативен.
§ Съдебната спогодба не е постановление на съд – развалянето й поради неизпълнение не е основание за отмяна на постановеното във връзка с нея решение.

ІV. ЧЛ.231, б.”Г”- може да се иска отмяна , когато между същите страни , за същото искане и на същото основание са постановени две влезли в сила решения , които си противоречат . Законът предвижда отмяна на това от тях, което е неправилно.
1. Противоречието трябва да съществува между решения , изхождащи от еднакво компетентни правораздавателни органи .
2. Противоречието трябва да съществува между решенията , а не между техните мотиви или между решение и мотивите на друго решение .
3. Трябва да има пълно обективно и субективно тъждество между делата , по които те са постановени . Достатъчно е предметът на едното дело да се включва в другото .
4. Когато по второто дело отводът за пресъдено нещо е бил пропуснат или е бил неправилно отхвърлен.
V. Чл.231, б.”Е” – страната не е могла да вземе участие лично или чрез надлежен представител във воденето на делото. Законът предполага , че делото е останало непопълнено с отнасящи се до него факти или доказателства и решението е неправилно . Страната не трябва да сочи доказателства за неправилността на решението , нито съдът може да я проверява предварително като условие за отмяната .
1. Когато страната е била лишена от възможност да участва в разглеждането на делото поради нарушаване на съдопроизводствените правила , обезпечаващи участието на страните в производството .
§ На ответника не е бил връчен препис от исковата молба и не е бил призован по делото
§ Страната не е призована за заседанието ,на което е решено делото
§ Когато призоваването поради нередовност е нищожно и т.н.
2. Когато страната не е била надлежно представлявана
§ Страната е била недееспособна , а в делото не е взел участие неин законен представител или попечител .
§ Страната е представлявана от представител без представителна власт или представителят е излязъл извън границите й .
§ Не е бил назначен представител при призоваване чрез ДВ.
3. Когато страната не е могла да се яви на заседанието , за което е била призована , нито лично , нито чрез повереник поради препятствие , което не е могла да отстрани .
§ Причината за неявяването трябва да бъде внезапна и непреодолима
§ Преодоляването да е свързано за страната с рискове , които е неоправдано да се иска тя да понесе
§ Ако страната е имала възможност да упълномощи повереник, тя може да иска отмяна само , ако и спрямо повереника са настъпили причини , осуетявящи неговото явяване по смисъла на чл.231, б. “Е”.
VІ. Чл.231, б.”Ж” – когато страната е била призована чрез обнародване и е била представлявана по реда на чл.16,ал.5 ГПК като лице с неизвестно местожителство , макар че е имала установено местожителство .
VІІ. Чл.231, б.”З” – Когато с влязло в сила решение на български съд не е взета предвид или е неправилно приложена “Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи” и засегнатото лице е сезирало Европейския съд в Страсбург, който е приел , че конвенцията е нарушена . Всичко това се предполага като се прави паралел със сходната хипотеза за възобновяване на наказателното дело - чл.362, ал.1, т.4 НПК.
VІІІ. Чл.231 , ал. 2 – с оглед стабилитета на брачните отношения се изключва отмяна на решение , с което е постановен развод , унищожаване на брака или бракът е признат за несъществуващ .



Б. ОБРАЗУВАНЕ НА ПРОИЗВОДСТВОТО ЗА ОТМЯНА ПО ЧЛ.231


І. Компетентен съд – ВКС в тричленен състав , когато отменя решения на районен , окръжен или апелативен съд; и петчленен състав на ВКС , когато атакуваното решение е на състав на ВКС.
ІІ. Сезирането на ВКС става с молба на заинтересуваната страна , която се подава чрез първоинстанционния съд ;прилага се и препис за ответната страна , която може да даде отговор в 7-дневен срок от получаване на преписа .
1. Молбата трябва да отговаря на изискванията на чл.198, б. “А” “Б” “Г” и “Е” и на чл.199 и да съдържа точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна .
2. В случай на недостатъци на молителя се изпраща съобщение за отстраняването им в 7-дневен срок . При неотстраняването им в дадения срок се прилагат разпоредбите на чл.218в , ал.3,4 и 5 .
ІІІ. Преклузивен срок – молбата за отмяна трябва да се подаде в 3-месечен срок от узнаване на обстоятелството , което служи като основание за отмяна на решението , а в случаите на чл.231, б. “Е” и “Ж”срокът тече от деня , в който страната е узнала лично или чрез своя представител за за решението , постановено без нейно участие.
1. Докато решението не е влязло в сила срокът по чл.232 не може да започне да тече.
2. Когато се иска отмяна по чл.231 , б. “А” –“В” срокът започва да тече от деня , когато страната разполага с документа или е узнала за присъдата или решението.
3. 3-месечният срок е ограничен от 1-годишният срок , който започва да тече от възникване на основанието за отмяна , а ако то предхожда решението , началният момент е влизане на решението в сила.
ІV. Разглеждане на молбата от ВКС – в открито съдебно заседание , на което се призовават страните .
1. ВКС проверява допустимостта на искането :
§ Подлежи ли атакуваният акт на отмяна по чл.231
§ Изхожда ли от легитимирано лице
§ Подадено ли е в срок
§ Молбата редовна ли е
Ако искането е недопустимо , ВКС го оставя без разглеждане и прекратява производството . По същия начин се постъпва и ако искането за отмяна се оттегли .
2. Ако искането е допустимо , ВКС пристъпва към проверка на неговата основателност – ВКС е обвързан от изтъкнатото в него основание , но не и от правната му квалификация.В случаите по чл.231, б.”Г” Съдът трябва да отмени това решение , което е неправилно , а не това, посочено молителя в искането му .
§ Проверява се дали изтъкнатото основание попада под някое от предвидените в чл.231
§ Ако попада , дали е доказано – доказателствената тежест се носи от молителя.
3. Решението на ВКС:
§ Отхвърля искането като неоснователно
§ Уважава го като отменя неправилното решение изцяло или в тази му част , до която се отнася основанието . В този случай изпълнението му се спира , а ако новото решение е различно от предишното прилага се чл.241 , ал.3 , изр.второ.
§ Искането за отмяна не спира изпълнението , но ВКС може като обезпечителна мярка да спре изпълнението при условията на чл.218б , ал.2-5 .
4. ВКС връща делото за ново разглеждане , с изключение на случаите по чл.231 , б. “Г”, освен ако и двете решения са неправилни .
§ Връща се на съда , постановил отмененото решение , но на друг състав .
§ Висящността на делото се възстановява в рамките на отменената част и спрямо лицата , относно които решението е отменено . В неотменената част и спрямо лицата , относно които решението не е отменено , то е в сила и пререшаването на делото е изключено .
§ В отменителното решение ВКС посочва откъде да започне разглеждането на делото.



№79 ОТМЯНА НА ВЛЯЗЛО В СИЛА РЕШЕНИЕ ПО МОЛБА НА ТРЕТО ЛИЦЕ


І. СЪЩНОСТ
1. Отмяната на влязло в сила решение по реда на чл.233, ал.2 ГПК защитава третите лица /ТЛ/ ; тези , които не са взели участие в делото , защото не са били конституирани като страна / главна , подпомагаща или контролираща /, но чиито права са били засегнати от влязло в сила неправилно решение , постановено между други лица .
Засягането може да се дължи на разпростиране спрямо ТЛ на правни последици на решението или на други негови отражения върху правната сфера на ТЛ.

2. Съществуват няколко способа за защита на ТЛ – всички те влизат в действие срещу влязло в сила решение , което според ТЛ е неправилно , така че неоправдано накърнява тяхната правна сфера .
ІІ. Отмяна по реда на чл.233 , ал.2 ГПК – постановява се от ВКС по реда на самостоятелно , извънинстанционно , контролно-отменително произ- водство .
1. Основание и цел на отмяната .
1/ ОСНОВАНИЕ – отмяната по чл.233,ал.2 брани ТЛ срещу СПН , която се разпростира спрямо тях поради неделимостта на спорното правоотношение , участници в които са и ТЛ. Чл.233,ал.2 препраща към чл.172, ал.2 , т.е. към необходимото другарство /задължително и факултативно/ . ТЛ разполага с право на иск /относно предмета на СПН/, то е трябвало да бъде конституирано като главна страна , легитимирана да вземе участие в делото . Поради неделимостта на спорното правоотношение , то трябва да бъде обвързано от СПН , макар и да не е било конституирано като страна. Оттук и вероятността постановеното решение да е неправилно .
2/ ЦЕЛ – защитата срещу постановеното по този начин неправилно решение е отмяната му по молба на ТЛ. Чрез нея се брани неговото право на иск , а следователно и на участие в делото .
§ Отмяната на решението възобновява разглеждането на делото , но този път с участието на ТЛ и възстановява упражнението на неговото право на иск .
§ Стимулира ищците по дела относно неделими права да насочат иска срещу всички пасивно легитимирани лица , като ги предупреждава , че иначе решението ще бъде леко отменено по молба на ТЛ.
2. Легитимирани да искат отмяна и нейният ефект.
1/ ЛЕГИТИМИРАНИ – не всички ТЛ , спрямо които се разпростира СПН , а само тези ТЛ , които имат право на иск по делото като участници в неделимо спорно правоотношение , така че биха били необходими другари, ако бяха конституирани като главна страна по делото .
§ Лица , които би следвало да са задължителни другари
§ ВАС приема , че нормата на чл.233, ал.2 ГПК е пряко приложима и в адм.процес по силата на чл.11 ЗВАС . Легитимирани да искат отмяна са неконституираните по делото заинтересувани лица .
2/ НЕ СА ЛЕГИТИМИРАНИ да искат отмяна :
§ ТЛ , които нямат право на иск по делото
§ ТЛ , които макар да имат такова право , могат да бъдат лишени от участие в делото на едно или друго основание
3/ ДЕЙСТВИЕ НА ОТМЯНАТА – тя възстановява участието на ТЛ в делото и води до постановяване на еднакво решение спрямо всички лица , легитимирани като страна в спора . Решение се отменя не само спрямо ТЛ , но и спрямо страните по първоначалното дело. Отмяната се явява като санкция спрямо тях.
3. Особености на отмяната по чл.233 , ал.2 в сравнение с чл.231.
1/ МОЛБАТА на ТЛ засяга и двете страни по делото , тъй като цели отмяна на решението и помежду им . За това те заедно са насрещна страна в производството по чл.233, ал.2 . Другарството е задължително .
2/ СРОКЪТ, в който отмяната трябва да бъде поискана е 3-месечен и тече от деня , в който ТЛ е узнало за влязлото в сила решение. 1-годишният срок по чл.232 не важи тук .
3/ ОСНОВАНИЕТО за отмяна е единствено неучастието в делото на ТЛ, легитимирано да вземе участие в него като страна . Не е нужно и е недопустимо да се проверява правилността на решението .
4/ НАДЛЕЖНИЯТ СЪД , на който трябва да се върне делото за ново разглеждане е първоинстанционният .
5/ При задължително другарство на страната на ищеца ТЛ , което след отмяната на решението по чл.233, ал. 2 би заело по делото роля на съищец, може да заяви пред ВКС , че не желае да се води делото . В такъв случай ВКС следва да прекрати делото поради липса на изискуемата от закона съвкупна легитимация . Постановеното решение ще се обезсили като процесуално недопустимо .
ІІІ. Защита на ТЛ , спрямо които СПН се разпростира , но които нямат право на отмяна по чл.233,ал.2 , защото нямат обезпечено право на участие в делото като главна страна , може да стане срещу решение , което е плод на измама , организирана от страните по делото . Тя не е изрично уредена от закона , но по аналогия се прилага чл.135 ЗЗД /практика на ВС/.
1. Искът трябва да бъде предявен срущу двете страни по делото в срока на общата погасителна давност и подлежи на разглеждане по общия ред .
2. В тежест на ТЛ е да докаже , че процесът между тях е бил симулативен .
3. Уважаването на иска по чл.135 ЗЗД води до относителна недействителност на атакувания акт .Той се счита за недействителен спрямо ищеца , а не и между страните. Същото важи и когато ТЛ атакува влязло в сила решение с иск по чл.135 ЗЗД – то се счита отменено само спрямо ТЛ , а остава в сила между страните .
ІV. Защита на ТЛ срущу други неблагоприятни за тях отражения на влязлото в сила неправилно решение по дело , водено между други лица , става по общия исков ред . ТЛ не е обвързано от СПН. По този ред ТЛ ще се брани :
1. Срещу доказателствената сила на фактическите констатации , съдържащи се в мотивите на решението, като я оборва инцидентно по делото , по което тя се предявява.
2. Срещу неправилното решение , постановено между други лица , което легитимира едно от тях като притежател на право, принадлежащо на ТЛ, пропуснало да встъпи като главно.ТЛ ще се защити чрез иск срещу претендента или по иск предявен от него ; решението по този иск , с което правото на ТЛ би било признато , ще обезсили легитимиращия ефект на предходното неправилно решение .
3. Срещу изпълнението на неправилно решение , което уврежда ТЛ , макар че се провежда срещу другиго , ТЛ ще се защити по исков ред като спре изпълнението чрез обезпечаване на предявения иск .
Срещу изпълнителната сила на неправилното решение , когато тя по изключение се разпростира и срещу ТЛ , то ще се защити пак по исков ред , като разкрие несъществуването на изпълняемо право или на своята отговорност за него .Предявеният иск трябва да бъде обезпечен чрез спиране на изпълнението.


80.Право на принудително изпълнение. Изпълняемо право.

1. Както исковият процес предпоставя правото на иск, така и изпълнителният процес предпоставя правото на принудително изпълнение, за да бъде допустим.
2. Правото на принудително изпълнение се състои в правомощието да се изисква от изпълнителния орган да предприеме действията, включени в съответния изпълнителен способ. На това правомощие отговаря задължението на изпълнителния орган да приложи този способ. Правото на принудително изпълнение не се състои, обаче, в правомощие на кредитора да иска да бъде удовлетворен.
3. Правото на принудително изпълнение принадлежи на лицето, което изпълнителното основание сочи като кредитор и може да бъде насочено само срещу лицето, което същото основание сочи като длъжник.
4. Правото на принудително изпълнение не е право на кредитора срещу длъжника, а е държавноправно, процесуално правомощие, по което задълженото лице е изпълнителният орган. Длъжникът не може да удовлетвори правото на принудително изпълнение, но може да го направи безпредметно и да го прекрати, ако изпълни задължението.
5. За да възникне и съществува правото на принудително изпълнение предпоставя:
Ø Притезание, което се нуждае от принудително удостоверяване, защото не е доброволно удовлетворено /т.нар. изпълняемо право/.
Ø Предвиден от законът документ, който доказва съществуването на неудовлетворено притезание /т.нар. изпълнително основание/.
Ø Изпълнителен лист, без който правото на принудително изпълнение не може да бъде удовлетворено. Правото на принудително изпълнение преди да бъде упражнено, трябва да бъде проверено от съда: дали е възникнало, в полза на кого, спрямо кого и за какво изпълняемо право то съществува. Увери ли се, че правото на принудително изпълнение, съдът ще разреши принудителното изпълнение като издаде изпълнителен лист.
Изпълнителният лист не е условие за съществуване на правото на принудително изпълнение, а предпоставка за неговото законосъобразно упражняване.
Изпълнителният лист удостоверява правото на принудително изпълнение пред изпълнителния орган.
Изпълнителният лист не е условие за допустимост на изпълнителния процес, само когато законът позволява да се започне изпълнение направо въз основа на изпълнителното основание.
6. Изпълняемо право: винаги е притезание, защото изпълнителният процес осъществява не всякакви права, а само притезания, а дори и не всички притезания, а само изискуемите и ликвидните. Т.к. поради неизискуемост на притезанието не може да се иска доброволно изпълнение, на още по-силно основание не може да се иска и принудително изпълнение. Затова нямат качеството на изпълняемо право: срочните, условните притезания и тези, обусловени от изпълнението на насрещно задължение на кредитора – чл.243.
7. Неопределимостта на дължимата престация изключва принудителното и изпълнение, поради това неликвидните притезания нямат качеството на изпъляемо право.
Изпълняемото право е следователно изискуемо и ликвидно притезание.
Изпълняемото право е обикновено гражданско, но в предвидените от закона случаи може да бъде и публичноправно. Без значение е какъв е предметът на престацията, кои са страните по него (кредитор/длъжник) и дали то е (не)имуществено.
8. Изпълнителният процес е санкция за неудовлетвореното изпълняемо право и следователно предпоставя нарушено право. В този смисъл изпълняемото право предпоставя изпълнителния процес.
Прекратяването на изпълнителния процес означава, че той се погасява като процесуално правоотношение при разкрита липса на изпълняемо право. Т.е. изпълняемото право обуславя законосъобразното възникване и съществуване на изпълнителния процес.
9. Длъжникът не може да окаже съпротива на изпълнителния орган, под предлог, че изпълняемото право не съществува. До обезсилване на изпълнителния лист действията на изпълнителния орган са процесуално законосъобразни. Но това не премахва материалната законосъобразност на изпълнителния процес, воден без изпълняемо право: тя преодолява процесуалната /формалната/ законосъобразност и води до прекратяване на изпълнението и обезсилване с обратно действие на всички извършени изпълнителни действия.