Семейно и наследствено право (ЮЗУ). Теми 5-8

Въпрос № 5
Болестта като пречка за брак. Родство и осиновяването като пречка за брак.
Допустимостта на брака зависи от здравословното състояние на лицето. Не може да сключи брак лице:
1. Което е поставено под пълно запрещение или страда от душевна болест или слабоумие, които са основания за поставянето му под пълно запрещение.
2.Което страда от болест, представляваща сериозна опасност за живота и здравето на поколението или за живота и здравето на другия съпруг, освен ако болестта с опасна за другия съпруг и той знае за нея.
Първата група болести засягат: - съгласието- лицето, страдащо от тях не може да изрази правно -релевантна воля. Те засягат лице, което вече е поставено под пълно запрещение или страда от душевно болест или слабоумие, които са основание за поставянето му под пълно запрещение. Ако едно лице страда от болест, обуславяща ограничено запрещение, тази болест не е пречка за брак с оглед валидността на съгласието. Болестта, обосноваваща пълно запрещение е трайно състояние и пречката за брак съществува до вдигане на запрещението .
Втората група болести са тези, които създават опасност за живота и здравето на поколението или на другия съпруг. Болестите могат за бъдат физически, душевни, заразни и наследствени. Критерият е непосредствена опасност.
Опасността може да е само за другия съпруг, може да е само за поколението (не само първото, но и следващите). Наследствената болест трябва да е проявена у лицето, което иска да сключи брака. Ако само някой от неговите родите страда от тази болест не е достатъчно за забрана на брака. Опасността трябва да е сериозна. При опасна болест брак не може да се сключи, освен ако това е било известно на другия съпруг. Реалното прилагане на брак-болест се обезпечава с изискването за медицински свидетелства. Брак не може да се сключи между лица, намиращи се в определена родствена връзка: -роднини по права линия; -братя и сестри, техните деца и др. роднини по съребрена линия до 4-та степен включите.
Родството е отрицателно условие, т.е. пречка за брак. Тази пречка е относителна - тя препятства брака
между 2 точно определени лице. Смисълът на забраната почива върху биологични и нравствени съображения. Забраната важи за брачното и извънбрачно родство. Тя важи също и при пълнокръвното и непълнокръвното родство; между еднокръвни роднини - т.е. произхождащи само от общ баща; едноутробни роднини – само от обща майка. Не съществува забрана за брак между доведени и заварени лица, т.е. деца на единия съпруг и деца на другия съпруг. Между тях съществуват отношения на сватове то, които не са пречка за брак. Няма забрана за брак между втория баща или втората майка и доведеното или завареното дете- тук липсват кръвни и правни връзки. Нарушаването на забраната има за последица унищожаването на брака. Бракът не може да се санира чрез отпадане на причината, създаваща пречката, защото "кръвното родство не може да се заличи. Недопустимост на брака поражда и родството по осиновяване - не може да се сключи брак между лица, при които осиновяването създава отношения на роднини по права линия и на братя и сестри. Осиновителното родство е пречка за брака. Тя е относителна пречка. Тук съображенията за забраната са само от морален характер, тъй като липсва кръвна връзка:
-при непълно осиновяване - забранен е само брака между осиновител и осиновен (и неговите низходящи) в качеството на роднини по права линия. Осиновеният би могъл да се ожени за родната дъщеря на осиновителя. Възможен е брака между 2-ма осиновени;
-при пълно осиновяване - бракът недопустим само между лица, които стават роднини по права линия или братя и сестри. Брак не може да се сключи между осиновения и низходящите му и осиновителя и възходящите му и неговите деца. Бракът между роднини, но осиновяване от 3-та и 4-та степен е допустим.
(например осиновена девойка и брата на осиновителя).
Нарушаването на забраната води до унищожаемост на брака, но то може да се отрази и върху самото осиновяване – до прекратяване на осиновяването по иск на прокурора. Пречките за брак съществуват докато трае осиновяването, ако го бъде прекратено отпадат и брачните пречки.

Въпрос №6
Лични отношение между съпрузите.
Имуществени отношения между съпрузите - обща характеристика на режима.
Отношенията между съпрузите - това е съвкупността от съпружеските права и задължения. В зависимост от характера, тези права и задължения могат да се разделят на лични и имуществени. Личните отношения - права и задължения, посети личен, неимуществен характер.
Имуществени отношения съвкупност от права и задължения, притежаващо икономическо съдържание, отнасящи се до имуществото на съпрузите. Съчетанието на лични и имуществени отношения са техните права и задължения по обезпечаване благополучието на семейството. Основен принцип при регулирането на тези отношения е пълното равноправие между съпруга и съпругата. Съпрузите са длъжни чрез взаимно разбирателство и общи усилия, съобразно своите възможности, имущество и доходи да осигурят благополучието на семейството и да се грижат за отглеждането, възпитанието и издръжката на децата. Благополучието на семейството – материално преуспяване, културно развитие, морално издигане, обществен просперитет. Като способ за постигането му –взаимно разбирателство и общи усилия. Всички въпроси да се решават съвместно и съгласувано, в атмосфера на уважение, зачитане на мнения, стремеж към постигане на общо решение между съпрузите. Като средства за осигуряване на семейно благополучие са възможностите, имуществото и доходите на съпрузите. Грижата за лицата е друг елемент на благополучието отглеждането, възпитанието и издръжката също трябва да се осъществяват при взаимно разбирателство и общи условия според възможностите на съпрузите. Личните отношения между съпрузите са поначало от нравствено и емоционално естество. Те са - взаимно уважение, общи грижи за семейството, разбирателство и вярност. Взаимност означава, че всеки съпруг дължи към другия определено поведение.
Уважение – внимание и зачитане. Разбирателство – съгласуваност, хармония и безконфликтност в брака. Вярност – поддържане на интимни връзки само със съпруга, неизвършване на брачна изневяра. Фамилно име – свобода и пълно равноправие между съпрузите при избор. Избор на местожителство-съпрузите живеят съвместно освен ако важни причини налагат да живеят разделено. Избор на професия – всеки съпруг има пълна свобода при избор на своето занятие. Имуществени отношения- в брачната сфера отношения и услуги, които наподобяват договорни връзки изгубват своя договорен характер. Тук липсват воля за правно обвързване намерение за плащане или на обезщетение за неизпълнение. Имуществени отношения са например:
- съпружеска имуществена общност, задължения за издръжка, притежание на имуществени обекти, отговорност за задължения, представителство по имуществени сделки. Най-важно имуществено отношение е притежанието на придобиваните от съпрузите имущества.


Въпрос №7
Общи имущества на съпрузите
Определени имущества по силата на закона стават съвместно притежание на съпрузите /чл.19, ал.1 от СК/. Вещите, правата върху' вещите, паричните влогове придобитите от съпрузите през време на брака в резултат на съвместен принос стават съпружеска имуществена общност. Условията, при които възникват СИО са :
- придобилият имуществото да има качество съпруг
- придобитото имущество да е вещ, право върху вещ, влог
- имуществото да е придобито през време на брак
- то да е резултат на съвместен принос
СИО възниква само между съпрузи т тя предполага валиден брак. Тя не възниква при съвместно придобиване на имущество oт съпруг и дpyгo лице, член или член на семейството от баща и син.
Между тях се създава само гражданско правна съсобственост, като само делът на съпруга да се превърне в СИО. Такава общност не може да възникне и между други членове на семейството вън от съпрузите - напр. брат и сестра, между дядо и внук
Обекти на СИО:
-вещитe - движими и недвижими. Общността върху вещите означава, че е общо правото на собственост върху тях. Не са вещи парите. Като вещи могат да се разглеждат само монети с нумизматична стойност;
- право върху вещи – отнасят се само върху ограничени вещни права вещно право е правото на ползване – да се ползва веща, съобразно предназначението и да се получават добиви от нея, без тя да се променя съществено. Такова право на ползване може да бъде учредено от съда при съдебна делба на жилище.
- право на строеж и суперфикция - право да се държи собствена постройка върху чужда земя – може да се създаде, чрез доброволна делба право на пристрояване и право надстрояване.
- може да бъде учредено при съдебна делба със акт на съда. Право на надстрояване или пристрояване за отделно жилище ателие се смята за самостоятелен обект и може да бъде поставено в самостоятелен дял или уравняване на дяловете.
- парични влогове – щом са придобити през време на брака в резултат на съвместен принос или принадлежат общо на двамата съпрузи независимо на чие име са придобити. СИО върху паричен влог се изразява върху съвместно вземане. Ако разпореждането с влога става еднолично от титуляра отношенията съществуват само във вътрешните отношения между съпрузите ако с изтеглените пари се купи вещ- общността на влога ще се появи в общност на веща. При прекратяването на брака се обособяват две отделни вземания. За да възникне СИО вещите, правата върху вещи и паричните влогове трябва да са придобити по време на брака. Сключването на брака и прекратяването му е рамка в която действа СИО. Ако съпруг е придобил имущество преди брака то не се включва в СИО. Ако двамата съпрузи съвместно са придобили имущество преди брака то също не се включва във СИО – то става обикновено гражданска притежателна съсобственост. При развод – обикновено се предшества от фактическа раздяла, но бракът продължава да съществува и СИО продължава. Значение за СИО има съвместния принос – ако е налице –възниква СИО, ако не е – тя не възниква. Форми на принос: влагане на средства и труд, грижи за децата и работа в домакинството. Презумция за съвместен принос: съвместния принос се предполага до доказване на противното. Съпругът, които твърди обратното трябва да докаже, да опровергае презумцията, като установи, че съпругът му не е съдействал за придобиване на имуществото. Ако се докаже отсъствието на съвместен принос – имуществото ще се третира за лично притежание на другия съпруг. Липсата на принос не е свързана непременно с развод. Тя може да се установи и по време на брака. Липсата може да се доказва за всички и за отделни имущества. СИО не зависи от това на чие име е придобито имуществото –видимото титулярство може да не съответства на вътрешното съдържание на правоотношението. Характер на СИО – задължителност и нр. същност:
СИО възниква автоматично по силата на закона – без значение е волята на съпрузите, на чие име е придобито имуществото ;
- императивен характер – законът точно определя предмета, начините на управление и разпореждане – само съвместно от двамата съпрузи;
- особена съвместна бездялова собственост – няма изразени дялове, лични части в СИО. Никой от съпрузите не може да се разпорежда с дела, който би получил от общото имуществото при прекратяване на СИО - такова разпореждане е нищожно. Режимът на общност се отнася до всички бракове – има обратно действие.


Въпрос № 8
ЛИЧНИ ИМУЩЕСТВА НА СЪПРУЗИТЕ
Лични са имуществата,които се намират в индивидуално притежание на единия съпруг. Те не принадлежат общо на двамата съпрузи, а на съпруга, който ги е придобил. Те не са подчинени на режима на СИО. Лични имущества са:
- вещите, пр. Върху вещи и парични влогове, придобити преди брака;
- същите придобити по време на брака по наследство или по дарение;
- вещи и пр. Върху вещи, придобити от единият съпруг по реда на ГПК, когато се насочва принудително изпълнение за личен дълг на другия съпруг върху вещи и пр. Върху вещи, които са СИО;
- движими вещи, придобити от единия съпруг по време на брака, които му служат за обикновено лично ползване или за упражняване на професия;
- вещи,пр. Върху вещи и парични влогове , придобити през време на брака, но не са резултат от съвместен принос;
- имущества, които не представляват вещи, пр. Върху вещи и парични влогове.
Основни за лично ползване:
- характера на имуществото – СИО е върху вещи,пр. Върху вещи и парични влогове. Всичко вън от тях е лично;
- липса на съвместен принос;
- придобиване без съдействие на другия съпруг;
- предназначение на имуществото-лични са имуществата, които обслужват персонално съпруга- било за лично или за професионално ползване. Имуществата, вън от тези ,които се включват в СИО са парите, ценни книги, лотарийни билети, вземанията, които не представляват парични влогове (например вземание за трудово възнаграждение ), произведения на литературата и изкуството. Не е изключено пари и вземания да бъдат общи за съпрузите (например, ако пропадат в обща вещ).
Предбрачните имущества са лични – всичко, придобито преди брака е лично. Лични са имуществата, придобити по наследство, независимо дали е наследяване по закон или наследяване по завещание- приноса на другия съпруг е изключен. Може завещанието да е направено на двамата съпрузи – тогава имуществото ще бъде общо, но ще бъде налице обикновена съсобственост.
Лични имущества са също: -подарени имущества-ако е подарено на двамата съпрузи то става общо и няма пречка да се обоснове СИО. Ц.Ц.-не вярно, защото няма общ принос; наградата -2 становища -1-во –понеже става въпрос за лична заслуга, трябва да е лично имущество. 2-ро-понеже е придобита по време на брака – включва се в СИО;
-не се включва в СИО движимите вещи за лично ползване, придобити през време на брака. Обикновеното ползване се различава от луксозно или специално ползане, тя е обща;
- имущества, придобити в резултат на принудително изпълнение –когато е насочено принудително изпълнение върху движима вещ или идеална част от недвижим имот съпругът–недлъжник може да спре проданта, като в едномесемчен срок внесе по сметка на съдия-изпълнител равностойността на частта на съпруга-длъжник. И така той става индивидуален притежател на цялата вещ.
Преобразуване на лично имущество (трансформация) когато срещу едно имущество се придобива друго, когато първото се превръща във второ. Ако срещу лично имущество на единия съпруг бъде придобито друго - то също остава индивидуална собственост на съответния съпруг. Трансформацията може за бъде пълна, частична или смесена. Пълна е когато новото имущество изцяло е придобито със средствата от стърото индивидуално имущество. Частична – когато новото имущество е придобито отчасти с лични, отчасти с общи средства. Частта от имуществото, съответстваща на индивидуалните средства е лична собственост на съпруга, а частта, съответстваща на общите средства е съпружеска общност.
Пълна трансформация-само за определени лични имущества, при които основание за индивидуалното притежание е липсата на всякакъв принос от страна на другия съпруг. Частична трансформация се признава при условие, че частта от придобитото съответстваща на личното имущество да не е незначителна. Ако тази част е незначителна, придобитото ще бъде съпружеска имуществена общност.