Семейно и наследствено право (ЮЗУ). Теми 9-11

Въпрос №9
Управление и разпореждане с общи и лични имущества на съпрузите
По отношение на общите и лични имущества съпрузите могат да извършват 2 вида действия – на управление и на разпореждане. Действия на управление - по запазване, поддържане и използване на имуществото. Действия на разпореждане – по – прехвърляне, изменение, ограничаване прекратяване на пр. Върху имуществото. Управление на общи имущества – може то всеки и от съпрузите, може и съвместно. Разпореждане с общи имущества -само съвместно ­както за движими вещи, така и за недвижими и пр. върху тях. Еднолично разпореждане с обща движима вещ или пр. върху нея е възможно ако другият съпруг не го оспори в 6-месечен срок oт узнаване за разпореждането. Оспорването става с иск и ако той се уважи, разпореждането се унищожава изцяло. Едноличното разпореждане с обща движима вещ – при безвъзмездно- както при недмижима вещ, а при възмездно разпореждане – зависи от добросъвестността на третото лице. Ако е добросъвестно – разпореждането има сила и за др. съпруг, а ако е било недобросъвестно – няма сила за неучаствалия съпруг. Разпореждане с общ паричен влог -предоставено на титуляра с изключение, когато др. съпруг на предяви иск до съда да постанови разпореждане само по общо съгласие на основание, че разпореждането застрашава интересите на семейството. Произв. е исково, спорно. Ако иска бъде уважен, съдът постановява разпореждането с влога да се извършва само на общо съгласие. Съпругът- не титуляр може да поиска налагане на запор върху влога, защото титулярът по време на процесът има пр. да се разпорежда с него , дори да го изтегли изцяло. Сделки с имущества (общи) между съпрузите са недопустими, защото те нямат изразени дялове. Разпореждане с лични имущества – поначало еднолично и свободно то може де се отнася до свяко лично имущество, да е възмездно или безвъзмездно. Разпореждането може да е спрямо трети лица, може и спрямо другият съпруг(той става индивидуален притежател или съсобственик – при прехвърляне на идеална част). Разпореждането обаче със семейно жилище, което е собственост на единият съпруг може да се извърши само със съгласието на другия. Ако няма съгласие може с решение на РС, ако не е във вреда на децата и семейството. Р-ди за семейството – непосредствените изразходвания за общите нужди на всеки член на семейството. Те се поемат от двамата съпрузи, както с общи средства, така и с лични. Тези р-ди са за нуждите на семейството. Задължение на съпрузите – които са поели за задоволяване нуждите на семейството –за тях те отговарят солидарно, без значение дали са поети от единия или от двамата. За поетото задължение съпругът отговаря с цялото си имущество, както с личното си имущество, така и с участието в СИО. Солидалната отговорност не може да бъде отклонена от единия от съпрузите. Когато задължението е поето то единия съпруг, другият отговаря солидарно и е налице м/у тях особено, взаимно, законно представителство, защото от преките действия на единия възникват последици направо за другия. Прекратяване на СИО – в 3 случая:
-прекратяване на брака- със смърт на единия съпруг, при развод или при унищожаване на брака прекратяването на СИО е необходимо и задължително. Прекратяването обхваща всички имущества (налични) и всички бъдещи придобивания;
-прекратяване през време на брака поради важни причини – извършва се по съдебен ред. Съдът преценява важните причини. Прекратяването настъпва с влизане в сила на съдебното решение и то може да е по отношение на определени обекти или по отношение на всички притежания на съпрузите;
-прекратяване при принудително изпълнение в/у вещи , които са СИо за личен дълг на единия от съпрузите . Извършва се от съдя-изпълнител. Ако изпълнението се насочва към недвижима вещ – обособяват се идеални части. Ако е към движима вещ, която се изнася на продан, СИО съществува до момента на купуването и – полагащата се част на другия съпруг се трансформира в пари. Ако той участва в наддаването и купи вещта тя се превръща в негова индивидуална собственост. При прекратяване на СИО – принципа е равенство на дяловете. Възможно е определяне на по-голям дял (само при развод, унищожаване на брака и при прекратяване на СИО по време на брака; не може при смърт и принудително изпълнение). Основания:
- преобладаващ принос, ако приноса на единия съпруг значително надхвърля точи на другия съпруг. Осъществява се само по съдебно решение. Искът се предявява в 1г. срок от прекратяване на СИО Съдебното решение е конститутивно. Пр. на по-голям дял- ненаследимо;
- грижа за децата – за съпруга ,при когото остават децата , на когото е поверено упражняването на родителските права. Па съд. ред в 1г. срок от влизането н сила на решението за родителски права. Съпругът упражняващ родителски права получава по-голям дял и чрез движими вещи, които обслужват децата. Това с пр. на съпруга. Съд. ред е 1г. срок от решението за родителски права. Получаване на дял от личното имущество на другия съпруг – такъв дял може да се получи само от стойността на вещите за управлениеу на професия й от вземанията на другия съпруг.
Предпоставки:
- имуществото да е придобито през време на брака;
- имуществото да е на значителна стойност;
- съпругът да е допринесъл за придобиване на имущество с труда се, със средствата се или с работата се в домакинството. Получаването на такъв дял е приложимо при развод , при унищожаване на брака, а също и при развода. Осъществява се по съдебен ред . Срокът е 1г. Ако искът те предявен през време на брака-срок няма, но не е необходимо да последва развод. Съдебното решение е конститутивно, то променя пр. положение. Размера на дела от личното имущество се определа от съда за всеки конкретен случай по справедливост, с оглед характера и размера на приноса.

Въпрос №10
Произход –понятие. Произход от майката.
Произхода е биологична връзка между 2 лица, от които едното е баща или майка на другото. Връзката между майка и дете е майчинство, а между баща и дете е бащинство.
Принципи на правната уредба на произхода:
- начало на кръвната, а не на брачната връзка като източник на правоотношения. Това е принцип за равенство на брачни и извънбрачни деца;
- Истинност –стремеж за издирване на обективната истина. Винаги може да се търси произхода,когато той не е установен, може да се оборва произхода;
- Стабилност – произходът веднъж установен действа спрямо всички.
Начините за установяване на произхода – специфични, отнасящи се само до майчинство или до бащинство; общи – отнасящи се до произхода от двамата родители –такъв способ е сомо припознаването.Оспорването само по исков път – ограничена легитимация – предявяването става само от детето, майката, бащата. Трети лица могат да оспорват само припознаването . Установени са кратки преклузивни срокове. Не е допустимо да се търси нов произход, докато не се събори по надлежния ред наличния произход. Тези принципи са обезпечени от НП с наказателна отговорност (чл. 184 / НК).
Произход от майката – майчинството е биологичната връзка между детето и жената, която го е родила. Произходът от майката се определя от раждането, без значение дали се касае за брачно или извънбрачно дете. Майката е жената, родила детето и когато това дете е заченато с генетичен материал от друга жена.
Правните способи за установяване произхода на майка си:
- Акт за раждане;
- Иск за установяване на майчинство;
- Припознаване
Акт за раждане е нормативният способ за установяване произхода на майката. Той установява 2 обстоятелства – самия факт на раждане и произхода на ново появилия се субект от определени родители, поспециално майката. Съставянето на акта за раждане става в 5 дневен срок. Той има пълния доказ. Сила. Обявяването на раждането се прави от бащата, лекаря, акушерката, от майката –лично или чрез нотариално упълномощено лице, управителя на болнично заведение. Съставя се от длъжностно лице и съдържа: име на новороденото, пол и гражгражданство, година, месец, ден на раждането, населеното място, родителите, възрастна им, гражданството им, ЕГН на детето и родителите. Иск за установяване на майчинство- когато произхода на детето от майката не е документиран с акт за раждане. Например, когато майката е неизвестна и не е припознато детето, което е било подхвърлено или изгубено. Предмет на иска е билогичната връзка между детето и майката. Трябва да се установи:
- че жената ,която се сочи за майка е родила и
- че тя е родила точно това дете.
По характер иска е положителен, установителен – произхода се обявява, а не се създава. Обявяването важи от момента на раждане на детето. Срок за предявяването му няма – не се погасява по давност- Искът може да се предяви от : детето, майката,бащата. Създава се възможност мъжът да ползва презумцията за бащинство. Искът може да бъде предявен от жена, която оспорва майчинството на друга жена (жената, която претендира, че е майка) и от мъжа, който претендира, че детето е родено от неговата съпруга. Произходът от майка, установен с акт за раждане може да бъде оспорен – с иск за оспорване на майчинство (чл. 31, ал. 2 от СК). Този иск има за предмет да докаже, че жената , посочена и акта като майка и действителност не е родила детето. Трябва да се установи, че жената, посочена като майка изобщо не е родила или че тя е родила, но не това дете.
Легитимация – детето, жената , вписани в акта за раждане като майка,съпругът и , жената, твърдяща, че е родила детето, съпругът и. По характер този иск е отрицателен установителен – отрича произхода на детето от жената, вписана в акта като майка от момента на раждането. Искът е безсрочен.

Вьпрос № 11
Предположение за бащинство на съпруга.
Бащинството е билогичната връзка между детето и мъжа, от кoгoто то е заченато. Произходът от бащата се определя от зачеването и той зависи от брачния или извънбрачния характер на произхода. Презумпция за бащинство - баща е този, който бракът посочва.
Предпоставки за презумпцията:
-наличие на законен брак (против. действие е за унищожаемия брак)
Презумцията не намира приложение при нищожен брак, при пълна липса на брак, при последващ брак между родителите;
-детето да произхожда от съпругата;
-раждане през време на брака (без значение колко време след сключване на брака е родено детето) Раждане до 300 дни след прекрапване на брака- без значение е причината за прекратяване. Тази хипотеза не важи в случаи, когато майката се е освободила от бремениост след прекратяване на брака и след това роди дете преди изтичане на 300 дни. Това 2-ро дете явно е заченато след прекратяване на брака - детето ще бъде извънбрачно. Конфликт на презумпции:
-при раждане след прекратяване на брака, във втори брак до изтичане на 300 дни - за баща на детето се счита вторият съпруг на майката. Съпругът от първия брак не може да оспори презумпцията. Възможно е само, ако вторият съпруг оспори презумпцията, защото тогава тя ще действа за първия. Ако той не я оспорви –той е баща;
-двубрачие на майката – и двамата съпрузи могат да се считат бащи на роденото от нея дете;
-конфликт на 3 презумпции - ако детето се роди по време на 3-ти брак на майката преди да са изтекли 300 дни от прекратяването на първия брак – баща е третият съпруг. По отношение на предшестващите презумпцията има действие – за 2-рия съпруг, ако тя е оборена от 3-ия; за 1-вия, ако е оборена от 2-рия. Презумпция при обявено отсъствие или смърт – ако детето е родено 300 дни след тези факти, необходимо с отсъствието или смъртта да са формално обявени, иначе презумпцията продължава да действа и в този случаи може да се утвърди едно формално бащинство, ако майката не оспорва или да се упълномощи прокурора да оспорва презумпцията.
Оспорване презумпция за бащинство – по исков път. Презумпцията е оборима - чрез иск за оспорване. Легитимация майката, съпругът на майката (презумтивния баща). Детето няма право да оспорва. Такова право нямат и 3-те лица и прокурора Непълнолетния и ограничено запретения могат оспорват без пoпечител. Пълно запретеният съпруг:
-чрез законият му представител. Искът за оспорвне е срочен – 1г. действа;
- принципа за стабилност и произхода. Срока е преклузивен – не се прекъсва и не спира. За майката той тече от момента на раждането, а за бащата – от узнамане на раждането. Предмет на иска – да се докаже, че детето не би могло да бъде заченато от съпруга на майката. Не е достатъчно да се установи липса на такава връзка, трябва да се докаже. Доказването става от ищеца – той трябва да докаже момента на зачеването и неучастиеот на съпруга. Характерът на нека е отрицателен установителен – неговото действие е да отрече бащинството от момента на раждането. Детето ще придобие статут на извънбрачно. Оспорване е възможно и при конфликт на презумпции – само ако оспорването на втория съпруг е успешно, може да оспорва и първия. Срокът е 1г. от узнаване на решението, но не по-късно от 3г. от влизането му в сила.
Забрана за оспорване:
-когато майката с писмено съгласие на съпруга си е оплодена изкуствено - не се оспорва нито от бащата, нито от майката;
-когато майката със съгласието на съпруга си е родила дете, заченато с генетичен материал от друга жена. Бащинството е необоримо.