неделя, 25 октомври 2009 г.

Семейно и наследствено право (ЮЗУ) Теми 34-36

ВЪПРОС 34
НАСЛЕДЯВАНЕ. НАСЛЕДСТВО. ОТКРИВАНЕ НА НАСЛЕДСТВО

Наследяване преминаване на имущ. на починалия (наследодател) към др. - едно или няколко лица (наследници). Наследствено правоприемство. 2 вида наследство:
-по закон - по предписание на самият закон който оказва реда и лицата на това наследяване (преживелият съпруг, децата, лицата в родствена връзка);
-по завещание - на основание волята на наследодателя, изразена в особен документ (завещание).
Наследниците придобиват наследството непосредствено от починалия, без
посредничество на др. лица. Преминаването на имуществото на наследодателя към наследниците като съвкупност от пр. и задълж. Универсално правonриемство - става цялостно и едновременно. Наследниците не могат да приемат част от наследството и да се откажат от другата. Когато е 1 наследник -получава цялото имущество. когато са няколко – идеална (дробна) част от него. Частно правonриемство
-възн. на основание на извършен приживе от починалия завет в полза на известно лице. Ч. правоприемник получава само конкретно определено имущество и то не непосредствено, а чрез наследник, на който се явява особен
кредитор. Ч. правonpиемство може да възникне само но завещание а универсалното - по закон и по завещание. Наследство - съвкупност от
права и задълж. на наследодателя. Права-пр., на собственост в/у недвижим имот и движими вещи; облиг. права във връзка със сключени от него договори и вземания; лични не имуществени права - преминават само някои
- пр. на публикуване. Задължения - наследниците отговарят за тях, съобразно
дела, които поучават; задължения за причинени вреди; задълж. от финансови
начети (глоба-само ако актът. с който е наложена е влязъл в сила преди смъртта на наследодателя - събира се от имуществото му).
Не преминават по наследство - пр. на ползване
- погасява се със смъртта на наследодателя);
пр. и задълж. по договори. сключени с оглед, личността на починалия (д-р за поръчка); трудов договор; пр. и задълж. за издръжка
(строго личен характер); пенсията. По наследство преминават само тези имущества, които са принадлежали на починалия преживее.
Откриване на наследство - ЮФ, при наличието на които възн. пр. на наследяване, а именно смъртта на наследодателя, което дава възм. на наследниците му да придобият пр. и задълж. . които таи е имал и които не се погасяват със смъртта му. Наследството се открива и а случай, когато се обявява смъртта на едно безвестно отсъстващо лице с решение на съда.
Наследството се открива в момента на смъртта на наследодателя в последното му местожителство. Това е мястото, където същият се е установил да живее постоянно или преимуществено и е вписан а регистъра на населението на съвета като жител. С оглед времето на откриване на наследството се определят наследствени правоотношения - кои са наследниците, каква част се следва на всеки от наследниците, като се има в предвид закона, които е в действие при откриване на наследството. От този момент се пораждат наследствените права и задължения. Местооткриването на наследството има значение за определяне компетентността на дръж. органи, които трябва да извършат известни действия във връзка с откриване на
наследството (опис, мерки за запазването му), за определяне на местната подсъдност на иска за делба и др. искове, свързани с наследството. Ако мястото на откриване на наследството не е едно и също с мястото на смъртта на наследодателя, има се в предвид местожителството му.

ВЪПРОС 35. НАЛЕДОДАТЕЛ. НАСЛЕДНИК

Наследодател - ФЛ, починало, родено живо, акар да е починало веднага след раждането. Не е необходимо ФЛ да е дееспособно.
Наследник - лице, към което преминава имуществото на починалото лице. В зависимост от източника на правото на наследяване, те са наследници по закон и наследници по завещание. Това са лица, които след откриване на наследството са призовани за наследяване:
ФЛ - по закон и по завещание;
ЮЛ - по завещание;
Държавата - по закон и по завещание – наследява само ако няма др. наследници.
Откриване на наследство – ЮФ, пораждащ правото на наследяване и действието на завещанието е смъртта на наследодателя. Особености:
· време на откриване -открива се в момента на смъртта не лицето;
· място на откриване – последното местожителство на починалия.
Наследници могат да бъдат всички зачетени преди откриването на наследството, родени живи и жизнеспособни. Способността да се наследи може да отпадне, поради не достойнство, което се свързва с виновно и неправомерно поведение на наследника. Основанията са:
· умишлено убийство или опит за убийство на наследодателя, съпруг или дете;
· набеждаване на наследодателя в извършване на престъпление;
· посегателство в/у волята на наследодателя.
Не достойнството е по отношение способността за наследяване:
· само по отношение на определени лица;
· само при опр. основания;
може да се възстанови способността за наследяване, като не достойнството се опрости. Опрощаването става само от наследодателя изрично (наследникът се признава за достоен в писмен акт с нотариално заверено съдържание) или чрез завещание (пълно или частично). Семейно правна връзка м/у наследодателя и наследниците - по нашия закон наследяването се основава на тази връзка; наследството се разглежда като имуществено отношение в семейството.

ВЪПРОС 36. СПОСОБНОСТ ЗА НАСЛЕДЯВАНЕ. НЕДОСТОИНСТВО ЗА НА СЛЕДЯВАНЕ.

Способност за наследяване - според ЗН не може да наследява този, който не е заченат при откриване на наследството и който е роден неспособен да живее. Съществува изкл. - да наследяват лица, които са били вече заченати при откриване на наследството - като деца на починалия не трябва да бъдат лишени от наследство само за това, че при откриването му не са били още родени. Само когато 1 лице е родено живо и жизнеспособно то е пр. Субект и може да наследява, а то се счита живо, когато е поело въздух в дробовете си.
Мъртвороденото не може да се счита за субект, въпреки че е живяло като плод по време на бременността. ЮЛ могат да наследяват само по завещание, но трябва да съществуват при откриване не наследството, т. е. да са били вече създадени и да не са прекратени в този момент. Недостойнство за наследяване - отпадане на способността да се наследи, свързва се с виновно и неправомерно поведение на наследника. Има следните основания:
-умишлено убийство или опит за убийство на наследодателя, неговия съпруг или дете.
При непредпазливо убийство деецът не може да бъде считан за недостоен да наследява, а също и когато деецът не разбира свойството и значението на деянието или не може да ръководи постъпките си, поради непълнолетие, умствена недоразвитост. Вината е необх. елемент при неизбежна отбрана и крайна необходимост.
Недостойнството засяга не само извършителите, но и техните съучастници,
подбудители и помагачи; набеждаване на наследодателя в извършване на престъпление;
-посегателство в/у волята на наследодателя
-чрез насилие или измама да направи, измени или отмени завещанието, за поправяне, унищожаване и скриване на завещанието.
Недостойнството възниква със самия факт на извършване на тези деяния, но този факт трябва да са констатира по съд. решение от съда, по делото във връзка с наказат. отговорност на наследника.
Заинтересованият наследник и всяко др. лице, което има интерес може -да предяви cneц., иск за признаване на недостойнството на някои от сънаследниците. Решението на съда има обратно действие и по отнош. на третите лица които са придобили права от недостойния наследник. Недостойнството се отнася лично до недостойния, който е извършил някое от
деянията и не.се простира в/у наследниците му. Недостойнството е по отношение на способността за наследяване:
-само по отношение на определени лица;
-само при опред. основания;
може да се възстанови способността за наследяване чрез опрощаване. Опрощаването става само от наследодателя, изрично ­наследника се признава за достоен в писмен акт, с нотариално заверено съдържание или чрез завещание - пълно или частично. При опрощаването се посочва причината за недостойнството. Недостойният, в полза на когото наследодателят е направил завещание, като е знаел причината за недостойнство без изрично да го е признал за достоен, наследява само в границите на завещанието. Завещанието, направено при незнание за недостойнство на лицето, на произвежда действие – недостойният не може да получи и това, което му е завещано.

Няма коментари: