Семейно и наследствено право (ЮЗУ) Тема 30

Въпрос № 30
Други имуществени последици от развода
1. Започваме с правото да се иска част от стойността на личното имущество на другия съпруг. Това право е уредено в чл. 29 СК „При развод всеки от съпрузите има право да получи част от стойността на вещите за упражняване на професия и от вземанията на другия съпруг, придобити през време на брака, ако са на значителна стойност и той е допринесъл за придобиването им с труда си, със средствата си или с работата си вдомакинството. Този вид може да се предяви преди развода, ако поведението на съпруга, които е придобил имуществото, поставя в опасност интересите на другия съпруг или на децата". Заглавието на текста подвежда - "Получаване на дял отличното имущества. като че ли става въпрос за дял в съсобственост. Няма такова нещо. Искът не е конститувен от стойността, Т.е. това е една парична претенция. Щом има претенция това ще се упражни с осъдителен иск;, за да се осъди екс съпруга да плати тази сума.
За кои лични имущества става въпрос?
1.за вещите за упражняване на професията по чл. 20(2) СК „Лични са вещите (движимите) придобити от единия съпруг през време на брака, които му служат за обикновено лично ползване или за упражняване на професия”.
2. за вземанията на другия съпруг, т.е. облигационните му права. Може и непарични, но те имат паричен еквивалент.
Предпоставката е най-напред те са на значителна стойност. Значителната стойност се преценява конкретно то съда с оглед на стандарта на съпрузите.
Втора важна предпоставка е приносът на съпруга, който иска тази сума. Той трябва да е допринесъл за придобиването на тази сума за какъв принос става въпрос-- ясно е, че става въпрос както за преки, така и за косвен принос. Приносът в този случай трябва да се предполага, не е нужно да се доказва. Презумпцията е за равен принос щом приносът равен, ако не се докаже друго. наполовина е Ако е установено друго във връзка със спора по чл. 28(3) СК това трябва да се съобрази с чл. 29 СК. Очевидно идеята на законодателя е такава – вземанията от вещи за упражняване на професията са включени в СИО, но за удобство са лични. И при прекратяване на брака тази тяхна същност престава да съществува за да се възстанови равенството. Да се премахне неоснователното обогатяване на единия съпруг за сметка на другия. Титулятът на вещта би се обогатил без основание, тъй като и другият е имал участие.
Искът по чл.29 СК може да бъде представен в същия едногодишен срок, както и горните по чл. 28 СК. Допустим е при:
1. развод;
2.унищожаване на брака;
З.хипотезата на чл.26(2) СК – прекратяване на СИО.
Другата имуществена последица на развода е свързана с ползването на семейното жилище. Значителността на този въпрос е особено голяма, когато от брака има деца до 18 години. Тогава съдът е длъжен служебно да се произнесе по въпроса за семейното жилище.
Понятие за семейно жилище – това е жилището, в което са живеели съпрузите до развода или до фактическата раздяла. Чл. 107 СК използва понятието ползване. Какво е това ползване – вещноправно или обигационно? Вещното ползване е нумерус клазузу – щом няма такова посочване по аргумент на противното приемаме, че то е облигационно ползване, възникващо по силата на дъдебно решение. Нищо не е казано по въпроса дали е възмездно или безвъзмездно. В ГП са познати и двата вида. Въпреки това в ГП има един общ принцип, че доколко не е казано друг отношенията са еквивалентни. И съпругът дължи възнаграждение за ползването. На кого ще дължи възнаграждението? - зависи от собствеността върху семейното жилище. То може да лринадлежи и на трето лице. Може да е и на свекървата на съпругата, която след развода естествено ще иска наем. Но когато има деца, трябва да се спомене, че те не дължат наем на когото и.да било. Въпросът се поставя тогава, когато семейното жилище не може да се ползва от двамата съпрузи едновременно. Най-важният критерий от който се ръководи съдът са децата до 18 години. Родителят който упражнява родителски права получава и ползването на семейното жилище. Съдът служебно се произнася по това. Упражняването трае до навършване на пълнолeтие на децата. Дотогава се ползва и семейното жилище. Навършването на пълнолетие от децата слага край на ползването на семейното жилище, когато то е в собственост на другия съпруг или на трето лице.
При наличието на деца по изключение ползването на семейното жилище може да се даде по отношение на жилището на близък на единия съпруг и за по-кратък срок. Съгласно ЧЛ.107(4) СК „Когато от брака има ненавършили пълнолетие деца и семейното жилище е собственот на близки на едининия съпруг, съдът може да го предостави на другия съпруг, комуто е предоставено упражняването на родителски права, за определен срок. Този срок обикновено в съдебната практика е до 3 години. В проекта съдът не определя срок, ползвателят се счита за такъв, както при наемни отношения със собственика при безсрочен договор. Това значи, че след едномесечно предизвестие собственикът може да прекрати договора с ползвателя. Ясно е, че близкият другия съпруг ще предпочете да го прекрати.
Следващият критерии по важност при определяне на ползването на семейното жилище е вината. Вината се среща в (1) на чл.107 „При допускане на развода съдът предоставя ползването на семейното жилище на единия от съпрузите, когато то не може да се ползва поотделно от двамата, като взема предвид интересите на децата, вината, здравословното състояние и други обстоятелства". В (2) Пък се споменава, че когато от брака няма ненавършили пълнолетие деца и семейното жилище е собственост на виновния съпруг, съдът може да предостави ползването на невиновния съпруг само за определен срок” Тази алинея отпада в проекта.
Вината евентуално би била от значение за ползването на семейното жилище в случаите, когато то е общо. Възможност за представяне на жилище, собственост на другия съпруг, за ползване от другия остава единствено на основание упражняването на родителските права.
Логично е във всички тези случаи, когато е било предоставено чуждото жилище за ползване, ако ползващият сключи нов брак, ползването да се прекрати автоматично. Мисля че случаят трябва да се разпростре и върху фактическото съжителство. Защото изключително неморално е бившия съпруг да живее в собственото си жилище с любовника на бившия си съпруг.
Друга имуществена последица от развода е отпадането на наследство. Наследството по закон, автоматично отпада защото лицата нямат качеството на съпрузи. Съгласно чл. 104 След развода бившите престават да бъдат законни наследници един на друг и губят всички изгоди, произтичащи от разпорежданията в случай на смърт, направени преди това. Същите последици настъпват и когато основателността на иска за развод е установена след смъртта на ищеца"
Значи наследяването по завещание също отпада, защото то е разпореждане в случай на смърт. Завещанието губи сила автоматично, защото се предполага, че мотивът на завещанието е качеството на лицата, които са вписани като облагодетелства ни. Законът предполага, че волята на завещателя отпада. Ако иска, да направи ново завещание на екс-съпруга.
Поспедна имуществена последица от развода е отмяна на дарението. Подобно на завещанието и дарението е облагодетелстващ акт. Мотивът е качеството съпруг. Действието на правилото се разпростира и върху даренията, направени преди брака, направени във връзка с брака - например при годежа.
Предпоставката да бъде отнето едно дарение е имуществото "а една значителна стойност. Преценката на съда е в зависимост от стандарта на съпрузите. Друга предпоставка за да възникне правото на отмяна на .дарението е свързана със страните по договора. Дареният е другия съпруг.
Дарителят може да бъде другия съпруг или негови близки. Извън приложното поле на ЧЛ.105 СК остават даренията между близките на съпрузите. Последната предпоставка за отмяна на дарениeто между съпрузите е то да не противоречи на морала и добрите нрави.
Правото на отмяна на дарението е протестаивно право, което се упражнява по съдебен ред. Законът е установил едногодишен срок за тази отмяна, които започва да тече от деня на допускането на развода чрез съдебното решение или от деня на унищожаване на брака.
Един неуреден въпрос – какво става с третите лица, които са придобили подареното имущество Правата на тези лица ще се засегнат от отмяната. За недвижимите вещи трябва да приложим чл. 227 ЗЗД.