неделя, 25 октомври 2009 г.

Наказателно право - обща част (IV)

СИСТЕМА НА НАКАЗАНИЯТА ПО НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС

Систематизирането на наказанията се прави на база различни класификации:

1. В зависимост от това, дали е изключителна мярка или не – редовни наказания и изключителни наказания. Изключителните се налагат само в крайни случей. Изключителна мярка е чл. 37, ал.2 – доживотен затвор без замяна. Всички други наказания са редовни. От 01.01.2004г. е отменено наказанието задължително заселване или лишаване от право на живеене на определено място. Тогава влиза в сила и пробацията.
2. Според това дали са свързани с лишаване от свобода или не;
1) свързаните с лишаване от свобода са три вида:
- доживотен затвор без замяна – изключителна мярка
- доживотен затвор
- лишаване от свобода
2) останалите 9 вида посочени в чл. 37 не са свързани с лишаване от свобода.
3. Според съдържанието им:
1) наказания от имуществен характер – глоба и конфискация
2) наказания от неимуществен характер – т.9 и 11, на ал.1
3) наказания от смесен характер – поправителен труд без лишаване от свобода, пробация.
4. Според това, кои от наказанията могат да бъдат налагани и на непълнолетни лица; От 01.01.2004г. спрямо непълнолетни се налагат четири вида наказания:
1) три от тях се налагат на лица от 14 до 18 години (непълнолетни). Това са:
- лишаване от свобода
- обществено порицание
- лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност.
2) само за лица от 16 до 18 години
- пробация


Чл. 37 (1) Наказанията са:
доживотен затвор;
1а. лишаване от свобода;
2. поправителен труд без лишаване от свобода;
3. конфискация на налично имущество;
4. глоба;
5. задължително заселване без лишаване от свобода;
6. лишаване от право да се заема определена държавна или обществена длъжност;
7. лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност;
8. лишаване от право на местоживеене в определено населено място;
9. лишаване от право на получени ордени, получени звания и отличия;
10. обществено порицание.
(2) За най-тежките престъпления, които заплашват основите на републиката,както и за други особено опасни умишлени престъпления като временна и изключителна мярка се предвижда доживотен затвор без замяна.





ВИДОВЕ НАКАЗАНИЯ
СВЪРЗАНИ С ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА

Съществуват общо три вида наказания свързани с лишаване от свобода: 1) доживотен затвор без замяна; 2) доживотен затвор; 3) лишаване от свобода.

Лишаване от свобода.
Под свобода се разбира съвкупността от всички права и законови интереси, коиото гражданинът у нас притежава. В теорията се настоява, че тук се включва и възможността за упражняване на тези права и законни интереси, защото в редица закони се третира, не като лишаване от право, а като невъзможност да се упражнява това право. Терминът лишаване не следва да се тълкува буквално; следва да се има в предвид ограничаване, а не лишаване от всички права. Терминът е условен. Лишаването от свобода има най-голямо практическо приложение. От гледна точка на целите на наказанието с лишаването от свобода има най-голяма възможност за реализирането на всяка от тях и на всички взети заедно. При това наказание лицето се поставя в една специална среда, в която остро се пречупва чувството му за срам, контактувайки с престъпници. Това са отрицателните черти на това наказание. Наред с това у лицето настъпва непреудолим срив на психиката след 7 – 8 години и ресоциализацията е невъзможна в пълен обем.
Съдържание на наказанието лишаване от свобода. Въпроса е свързан с това, кои права и интереси на лицето се засягат с това наказание.
1. Лицето се настанява в повече или по-малко затворени заведения. По този начин се лишава от правото му на свободно предвижване. Това са затворите ( за пълнолетни ) и поправителните домове ( за непълнолетни ). Към поправителните домове има и трудово-поправителни общежития, които не са пенетециарни заведения. Те могат да бъдат от открит, полуоткрит и закрит вид.
2. Лицето се подчинява на определен ограничителен режим. Има следните видове ограничителни режими:
1) лек;
2) общ
3) строг
4) усилено строг
5) специален.
За жени се прилагат лек, общ и строг режим.
Режима е част от съдържанието на наказанието, затова той винаги се определя от съда. Това е част от индивидуализацията на наказанието. При непълнолетните не се практикува лек режим. Разликата в ограничителните режими е значителна. В зависимост от режима осъдения търпи в различна степен ограничаване на правата си. Основните конституционни права се засягат съществено.
3. цяла поредица от други права, които се засягат на основа на закона, въз основа на присъдата или защото тяхното упражняване е несъвместимо с изтърпяване на наказанието лишаване от свобода
1) ограничаване на възможността за упражняване на пасивно избирателно право.
2) трудово осигурителни права. Самото полагане на труд не винаги е позволено. Трудовото възнаграждение се отнема в полза на държавата в голяма степен, не се зачита трудов стаж, няма право на годишен отпуск, има годишна почивка – 14 дни. Два дни труд се зачитат за три дни лишаване от свобода. Осъдения на лишаване от свобода няма право на пенсия за злополука, няма право на пенсия, освен в онази и част, която се дава на лица, които трябва да издържа.
Срокът на наказанието лишаване от свобода е от три месица до 20 години. Има изключения, когато лишаването от свобода е за множество престъпления, може да се изтърпява до 30 години лишаване от свобода. До 30 години може да се наложат и при замяна на доживотен затовор, както и в предвидените в особената част хипотези ( най-тежките случай на длъжностни престъпления, кражба, присвояване и др.) Друг въпрос свързан със срока е; може ли да се определи наказание лишаване от свобода по-малко от три месеца? Това може да стане в хипотезата на чл. 25, ал. 3, когато при съвкупност от пресъпления, наказанията за които са наложени с отделни присъди, се наложи лишаване от свобода и поправителен труд и част от наказанието вече е изтърпяно, като се определи общо и се зачете правилото, че 1 ден лишаване от свобода е равен на три дни поправителен труд, може така направеният сбор да е по-малък от три месеца. Другите случай, в които съда може да падне под минимума чл.43, ал. 8 и чл. 48 са отменени. Така остава само посочения вече случай по чл.25, ал. 3.

Доживотен затвор
Основане за налагане на наказание доживотен затвор е извършеното престъпление да е изключително тежко, по смисъла на чл. 38, б.”А”, ал. 1 от НК. Тук настаняването на престъпника в затворено заведение е до края на живота му. Другите характеристики на наказанието са сходни с тези при лишаването от свобода. Има специфика от гледна точка на възможността осъдения да излиза на работа. Тук работата не се зачита за изтърпяване на наказание. Това е по-леката форма, защото може да се замени с лишаване от свобода, в случайте, когато фактически са изтърпяни 20 години – чл.38, б. “А”, ал. 3. ( тази замяна е възможна с лишаване от свобода за 30 години). Изтърпяното наказание се счита за изтърпяно лишаване от свобода, следователно ако осъдения ходи на работа, след замяната тя започва да му се зачита, за изтърпяно лишаване от свобода.

Доживотен затвор без замяна
Предвижда се като алтернатива на смъртното наказание. Основанието за налагане на доживотен затвор без замяна е освен престъплението да е изключително тежко, посочените в чл. 36 цели на наказанието, да не могат да се постигнат по друг начин.
Особености:
1. Доживотният затвор не е предвиден в Общата част на НК никога, като единствена алтернатива.
2. Има принципна недопустимост за налагане на това наказание за някои видове престъпления;
1) за непредпазливи престъпления;
2) за престъпления с имуществен характер, освен ако е придружено с убииство или опит за убийство.
- единственото изключение от този принцип е по чл. 199, ал. 2, т. 3. това са случайте, при които без да е настъпила смърт на пострадалия, за грабеж в особено големи размери, когато деецът е бил въоръжен. Напрактика в тази хипотеза съда не налага това наказание.
3) при така наречениете ситуативни престъпления – пр. изнасилване.

Изключителността на мярката се проявява и по отношение на някой категории лица.
1. Не се прилага за пълнолетен под 20 години. Законът допуска изключения от този принцип:
1) за случай във военно време;
2) за военослужещи в мирно време. Това второ изключение е недопустимо.
2. Не се прилага за жени, когато се намират в съсояние на бременност; към момента на извършване на престъплението; към момента на постановяване на присъдата; или ако е наложена тази мярка не се изпълнява, ако се установи бременността, към момента на започване на изтърпяване на наказанието.








ВИДОВЕ НАКАЗАНЯ
НЕСВЪРЗАНИ С ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА

1. Поправителен труд без лишаване от свобода – чл.43.
Съдържание – кои права и интереси на осъдения се засягат.
1) в полза на държавата се удържа част от възнаграждението на дееца. Тази част се определя от съда – между 1 и 10 %.
2) срокът на изтърпяване на наказанието не се зачита за трудов стаж.
3) лицето по време на изтърпяване на наказанието не може да ползва платен годишен отпуск, но след като изтърпи наказанието може да се ползва от него.
4) наказанието е със смесен характер, защото съдържа и елемент на обществено порицание – чл. 43, ал. 4 – довежда се до знанието на колектива, по местоработата на осъдения.
5) срок – от 2002г. срокът се увеличава – от 3 месеца до 2 години ( преди е бил до 1 година).
Ако осъденият откаже да работи или трудовото му правоотношение бъде прекратено с уволнение, като дисциплинарна мярка, остатъка от срока се изтърпява, като пробация.

2. Пробация.
Пробацията е съвкупност от ограничителни мерки, част от които са характерни за други видове наказания. Те имат ограничителен характер, от гледна точка на възможността за свободно придвижване на осъдения и от гледна точка на осъществяването спрямо него на принудителен труд. Мерките са изрично описани в чл. 42, А, ал.2 от НК. Тези, които ограничават възможността за свободно превдижване са по т. 1 – задължителна регистрация по местожителство и по т.4 – забрана за посещаване на определени райони и заведения. С присъдата се уточнява, как ще бъде организирана част от времето на дееца:
1) безвъзмезден труд в полза на обществото, между 100 и 400 часа годишно;
2) задължаване да се включи в курсове и квалификационни курсове и възпитателни програми за въздействие.
3) периодични срещи с определен пробационен служител.
Съдът решава дали заедно или отделно да бъдат наложени тези мерки. Няма специален закон за пробацията до момента.

3. Имуществени наказания – глоба и конфискация:
Легалното определение за конфискация се съдържа в чл. 44, ал. 1. Канфискацията е принудително и безвъзмездно отчуждаване в полза на държавата на част или цялото имущество на виновния. За глобата няма легално определение. Тя е установено в полза на държавата, парична вземане срещу осъдения.
Отграничения между глобата и конфискацията:
1. Макар да е предвидена, като наказание при съответното престъпление, може и да не се наложи в случей, че няма имущество, което да е собственост на дееца, към момента на постановяване на присъдата и което да не е несеквестируемо по чл. 44, ал. 2. При глобата, вещите, които не подлежат на конфискация не могат да се продават за събиране на глобата, но нейното налагане не зависи от притежаваното имущество на дееца. Необходимо е само съдът да се съобрази с имотното съсояние и семейните задължения на дееца, към момента на постановяване на присъдата. Конфискацията може да има за предмет само налично имущество, а глобата – и бъдещо.
2. Според момента, в който държавата става собственик на имуществото. При конфискацията това е момента на влизане в сила на присъдата, а при глобата, от момента, в който ги събере.
3. При конфискацията държавата отговаря, спрямо трети лица, с имуществото и само до размера му, когато го е конфискувала.
1) за възстановяване на вредите причинени с престъплението;
2) за задължения на осъдения, възникнали до възбуждане на наказателното преследване ( преди да е привлечен, като обвиняем ), при условие че останалото имущество на дееца не е достатъчно.
При глобата държавата не отговаря спрямо трети лица. Конфискацията е допълнително наказание.


Чл. 45. (1) Конфискация не се постановява, ако виновният не притежава налично имущество, което може да бъде предмет на това наказание.
(2) Не подлежат на конфискация необходимите на осъдения и на неговото семейство вещи за лично и домашно употребление, предметите, необходими за упражняване на занятието му, посочени в списък, приет от МС, както и средствата за издръжка на семейството му за една година.



4. Лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7.
Има два режима за налагане на тези наказания ( да се налагат самостоятелно или заедно с други наказания).
1. Самостоятелно налагане – за срок до 3 години, както и когато се налагат с наказание, несвързано с лишаване от свобода.
2. Когато се налагат с наказание свързано с лишаване от свобода – максималният размер на наказанието не може да надвишава с три години наказанието лишаване от свобода. Минималният срок е заложен в чл. 49, ал. 3 – когато се налага наред с лишаване от свобода, започва да тече от влизане в сила на присъдата и трае поне до края на изтърпяване на наказанието.
3. Когато лишаването от право се налага заедно с доживотен затвор без замяна се прилага чл. 49, ал.5 – лишава се от права завинаги. Това е и максималният размер, до който може да достигне.
Друго наказание е лишаването от право да се получат определени ордени и отличия, както и лишаването от военно звание – т. 9 и 10. Теоретично съществува възможност осъденият да може да получи същото звание или отличие, но поради новонастъпили обстоятелства.

5. Обществено порицание.
Наказанието обществено порицание се изразява в засягане реномето на осъдения, т.е. името му в обществото, като се обяви налагането на наказанието по установения в присъдата ред. ( чрез печата, по местоработата му, или по друг начин ).



ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО ОТ СЪДА

Дейността на съда по прилагане на наказетелно правните норми и по провеждане на наказателната политика на държавата е уредена в чл. 54 от НК. Уредбата е смесена – има определителни и декларативни елементи, дефинира и принципите, и начина на осъществяване на тази дейност. Следва да разграничаваме определянето на наказанието от съда от принципите, при които това се осъществява. Принципите при определяне на наказанието от съда следва да се разграничават и от принципите на наказанието. Принципите при определяне на наказанието от съда са следните:
1. Законност. Има две изисквания;
1) съдът да отмери наказанието така, че то да е в рамките предвидени в Общата част на НК, за съответния вид престъпление. В това отношение изключение отнасно максималния размер не се допуска. Съдът не може да определи по-голямо наказание, докато може в определени хипотези да слезе под минималния размер – многобройни смекчаващи вината обстоятелства по чл. 55 или случайте при които се стига до замяна на дадено наказание с по-леко ( чл.25, ал. 3). Прилагат се и правилата на чл. 63 за намаляване на наказанието за непълнолетни. Едва след като се определят рамките на наказанието, то се индивидуализира.
2) отмерването на накзанието да стане в съответствие с разпоредбите на Общата част за определяне на наказанието. Това е глава V от общата част, чл. 54 до чл. 59. Тук се прилагат и други специални норми – при приготовление, опит (чл. 17, 18) и др.
2. Индивидуализация на наказанието – отмерване на наказанието, като се съобразят всички особености на конкретния случей. Не само обстоятелства от съответните признаци от състава на престъплението, но най-вече специфични белези на конкретния случей. Този принцип се прилага много по-трудно.
Принципът на законност има предимство защото: 1) индивидуализацията се осъществява в рамките на първия принцип; 2) и самото основание за индивидуализация е посочено в закона; 3) дори групите обстоятелства, на база които се осъществява индивидуализацията са законово установени. Това са следните три основни групи обстоятелства:
1) степен на обществена опасност на деянието;
2) степен на обществена опасност на дееца;
3) обстоятелства свързани със субективната страна на престъплението

Няма коментари: