Семейно и наследствено право (ЮЗУ). Теми 18-20

Въпрос №18
Прекратяване на осиновяваното.

Първият случай е автоматично прекратяване. Това става по силата на закона при наличието на определено събитие. Събитието е смърт. Чл. 65 (2) СК: „При осиновяване по чл.62 (Т.е. при непълно осиновяване), ако единственият или двамата осиновители починат, осиновяването се счита за прекратено, но осиновеният наследява осиновителя" При непълното осиновяване този ефект настъпва, защото след като едната страна липсва, не можем да говорим за правоотношение. При пълното осиновяване остават роднините на осиновителя. Да приемем, че и те са починали. Излиза, че осиновяването се прекратява. Разбира се, това не е пречка за наследяване.
Във всички случаи осиновяването се прекратява по съдебен ред. Хипотезите са:
1. Смърт на осиновителя - чл. 65 (1) „При осиновяване по чл. 51 съдът може да прекрати осиновяването по искане на осиновения, на неговите родители, на настойника, на попечителя или на прокурора, ако единственият или двамата осиновители са починали и това се налага от интересите на осиновения”.
Кои лица искат прекратяване на осиновяването?
- Осиновеният, ако е пълнолетен. Ако е непълнолетен - прокурора. родителите и настойниците. Роднините на осиновяващия също са с интерес, но на тях законът не е признал товаправо. Производството е исково, компетентен е районния съд. допълнително условие е прекратяването да се налага от интересите на осиновителя.
2.Прекратяване поради разстройство на отношенията между осиновения и осиновителя.
Чл. 64(1), Т.З. “Осиновяването се прекратява при тежка провинение от едната страна или при наличието на други обстоятелства, които дълбоко разстройват отношенията между осиновения и осиновителя”.
Причините тук са обиди, побой т.н. това се преценява от съда. Ако се констатира вина и междувременно осиновителят почине по време на делото, наследниците го продължават. Ако разстройството на отношенията се дължи на виновното поведение на този, който е останал жив, той не наследява.
З.Друго основание за прекратяване на осиновяването е унищожаването му. Съгласно чл.64(1)т.1 осиновяването е унищожаемо при неспазване на изискванията за недопускането му: осиновеният е бил над 18год., осиновителят е с по-малко от 15 год. по-възрастен от осиновения; осиновеният и осиновителят са роднини по права линия; дядото и бабата са осиновили внука, който е имал двама родители и не е роден извънбрачно; осиновеният е осиновен едновременно от две лица, които не се съпрузи; осиновеният е осиновен преди да е било прекратено съществуващо осиновяване; осиновяването е разрешено без да е взето съгласието на осиновяващия, родителите на осиновения или осиновения, ако той е навършил 14 години, когато осиновяването е допуснато, въпреки че родителите, които са оставили детето в обществено заведение са го потърсили в едногодишния срок.
Унищожаването на осиновяването има същите последици, както и прекратяването.
4. Прекратяване на осиновяването по взаимно съгласие, когато осиновения и осиновителя са деecпособни. Тук прекратяването не е по исков ред, а е едно охранително производство. Съдът трябва само да провери налице ли е взаимното съгласие. Тук не участва прокурор за разлика от всички останали случаи.
Решението на съда има действие занапред. Не се заличава изтеклия период. Разводът между осиновителите не е основание за прекратяване на осиновяването.
Искът за унищожаване на осиновяването поради нарушаване на изискванията за съгласие по чл. 54
може да се предявява в едногодишен срок, който тече за осиновителя и родителите на осиновения от узнаването, а за осиновения - от навършване на пълнолетие.
Ако е засегнат обществен интерес, прекратяването на осиновяването може да се иска и от прокурора.

Въпрос №19
Права и задължения на родителите по отношение на личността и имуществото на децата

Този въпрос е свързан е един отдавна готвен Закон за защита на детето. Основната цел на този закон е не да повтори Конвенцията за защита на детето, която е ратифицирана от нас, а да уреди механизмите, чрез които да се гарантират правата на децата, визирани в тази Конвенция.
Първо се налага да очертаем кръга на субектите на тези отношения. От една страна това са родителите (лица, по отношение на които е установен произхода на децата - чрез акт за раждане, чрез съдебно решение и чрез осиновяване. На второ място, тези правила се отнасят и за осиновителите, защото при тях възниква връзка, както при произход. Връзката родител-дете не се влияе от това дали родителите са в брак или не.
Другата страна на отношението са децата. Те трябва да са с произход от родителите си или да са осиновени. На второ място, детето не трябва да е навършило пълнолетие. Еманципираните непълнолетни нямат нужда от родителски контрол.
Други субекти на тези отношения са бегло споменати в чл.68(2) СК това са вторият баща и втората майка. Те са длъжни не към детето, а към родителя в смисъл да му съдействат при изпълнение на родителските права. Чл. 70 СК споменава за дядо и баба. Внуците са длъжни да уважават своите баба и дядо и да помагат. По същество това е една препоръка към децата. Според втората алинея дядото и бабата има право на лични отношения с ненавършилите пълнолетие внуци. Всъщност тук правото на внуците да имат контакти с дядото и бабата трябва да е водещо. Именно от интересите на децата трябва да се ръководим, но инициативата за тези контакти по съдебен ред, ако те фактически са невъзможни, ще е на бабата и дядото.
След субектите да видим кои са обектите на тези права и задължения. Някои казват – обект са децата. Не е вярно, децата са субекти, а не обекти. Обект са техните блага - личните и имуществените, по
отношение на които родителите имат определени права и задължения.
Каква е същността на родителските права и задължения? Най-напред трябва да се подчертае, че те са уредени като единството права и задължения. Водещата цел е запазване на децата. В учебника на проф. Павлов се казва, че в семейните отношения има отношения на власт и подчинение и наподобявали публичната власт. Категорично не е така - това не е власт, а право на родителя. Всяко право е власт.
Дали са притежателни или непритежателни родителските права? Притежателни са, защото има насрещен субект - детето. Относителни ли са или не са? Абсолютни права са, защото имат една насоченост, към конкретен субект, но и към всички останали.
Родителските права са неимуществени. Осиновяването не бива да се разглежда, като прехвърляне на родителските права. За правоприемство не може да се говори.
Това са характеристиките на родителските субективни права.
Задълженията на родителните са спрямо другия субект на отношението - детето. Първата особеност, която можем да видим, е че то трудно може да бъде предмет на принудително изпълнение. Има ли иск да накараме родителят да се грижи за детето? Не, пряката принуда е немислима. Другата особеност, е липсата на възможност насрещната страна да изисква, да контролира и да се защити сама. От тук идва необходимостта от един обществен, държавен контрол. Досега такъв орган не е имало у нас. Детските педагогически стаи се занимаваха с децата, “нагазили лука”. Всеки родител сам е титуляр при упражняване на родителските права и задължения. В това отношение видяхме, че при осиновяването всеки родител сам дава съгласието си за осиновяване. Това е единственото изключение за отказ от родителски права.
Предполага се, че родителите действат заедно. Законът позволява пред съда да се водят спорове по отношение на родителските права. Но сериозни спорове, а не какво да закуси детето. Законът позволява в процеса да се изслуша и детето, ако е навършило 14 г., между 10 и 14 г. възраст съдът преценява дали детето да бъде изслушано в процеса.
Друго общо правило за упражняване на родителските права и задължения се съдържа в чл. 73 (1) от СК. Всеки от родителите може сам да представлява малолетните си деца и да дава съгласие за правните действия на непълнолетните си деца само в техен интерес. Действията на родителите са винаги в интерес на децата.
С това приключваме общата характеристика на родителските права и задължения. След това изложението на въпроса се разделя на две:
1.за имуществото на детето;
2.за упражняване на правата на детето. Вторите са уредени най-общо в чл. 68 – “Родителите са длъжни да се грижат за децата си и да ги подготвят за общественополезна дейност. Значи родителите са длъжни да полагат грижи за отглеждането, възпитанието и развитието на децата. Тези грижи са насочени към личността на детето, неговите живот, здраве, телесна неприкосновеност и т.н. неимуществени блага на детето. За имуществените права на детето се грижи чл. 73(1) СК - виж по-горе.
Задълженията на децата към родителите. Чл.69(1) СК “Децата са длъжни да уважават своите родители и да им помагат". Какво означава това задължение? - Това е морално задължение, както и задължението по втората алинея.
Единственият проблем е въпросът с местоживеенето. Чл.71 СК урежда най-напред задължение на детето да живее при родителите си. Това е свързано и с правото на родителя да иска връщането на детето, ако то го е напуснало без да има важни причини. И тук е уреден един бърз механизъм. Дежурният съдия резюмира искането на родителя и издава заповед за връщането на детето, ако няма важни причини. Става дума за една административна дейност на съда. Заповедта се изпълнява по административен ред със съдействието на полицията.
В чл. 71 (2) СК има хипотеза, при която родителите не живеят заедно. Ако има съгласие между родителите къде да живее детето, до съд не се стига. До спор се стига, когато родителите не са в брак или са в процес на фактическа раздяла.
Съдът ще реши при кой ще живее детето. Но от това следва нещо друго - ако детето е при майка си, бащата може ли да упражнява родителските си права. Законът мълчи. А при развода в бракоразводното решение се определя не само къде ще живее детето, но и какви ще са контактите с другия родител, каква ще е издръжката и т.н.
Имуществени права на детето. Прочетете ги от чл.73 СК.
Отчуждаването на недвижими имоти и движими вещи с изключение на плодовете и вещите, които подлежат на бързо разваляне, обременяването им с тежести и изобщо извършването на действия на разпореждане, които се отнасят до имуществата на ненавършили пълнолетие деца, се допуска с разрешение от районния сьд по местоживеенeто само при нужда или очевидна полза децата.
Дарение, отказ от права, даване на заем и обезпечаване на чужди задължение чрез залог, ипотека или поръчителство от ненавършили пълнолетие лица са нищожни. Това не се отнася за еманципираните лица.
Даване на заем - защо детето, ако има пари, да не даде заем на родителите си. За паричните средства на детето нищо не се казва. Бабата прехвърля на апартамент, даден под наем. Детето печели по 300 лв. месечно. Родителите са длъжни да изразходват тези средства за възпитанието на детето. Ами така детето ги кредитира, а нали заемът е забранен.
Основният проблем е, че няма ефективен контрол за действията на родителите по отношение имуществото на детето. При попечителството има подобни механизми като: съставяне на опис нa
имуществото на запретения, парите му се влагат в банка и т.н.

Въпрос №20
Ограничаване на родителските права, лишаване от родителски права

Това се двете мерки, които законът урежда понастоящем. Чл.74 и 75 СК съдържат най-напред основанията. В двата случая мерките се налагат от съда. Третата обща характеристика на двете мерки е, че те засягат само правата на родителите, а не и задълженията. Най-накрая трябва да се подчертае, че при изменение на обстоятелствата мерките могат да се променят или отменят.
Производство за ограничаване на родителски права.
1.Производството е исково и пред районния съд. Иск може да предяви единия родител, прокурорът, а може съдът служебно да образува производство. Дори да нe е започнало по искане на прокурора, той задължително участва в производството. В чл. 75 (2) от СК се говори за съдебни заседатели, но тази част да се смята за отменена, защото ЗСВ отмени участието на съд. заседатели по гражд. дела.
2.Съдът не е длъжен да се ръководи от искането в смисъл, че ако в него се иска лишаване от права, той може и само да ги ограничи.
3.Задължително трябва да бъде изслушан родителят, чийто права са предмет на делото. Законът не предвижда детето да бъде изслушано - този пропуск е поправен в проекта. Та нали заради него ограничават или лишават правата.
4.Решението на съда подлежи на обжалване по общия ред. При изменение на oбcтоятелствата меpките
може да бъдат променени и тук говорим за администриране от съда, макар и в един исков процес.
Основанията за ограничаване на родителските права е наличието на опасност за интересите на детето. Чл.74 СК разграничава в двете си алинеи две възможни причини за този иск:
1.виновно поведение на родителя
2.други обективни причини, напр. болест –физическа или душевна.
Това деление на причините не е практично. В крайната сметка основната цел на мерките е да се защитят интересите на децата от някаква опасност. На второ място отстъпва значението на тази мярка като санкция за родителя. При болест въобще не можем да говорим за наказание. Какво е виновен родителят, че се е разболял и защо да бъде наказван? Бихме могли да потърсим едно значение на това разграничение, но само при лишаване от родителски права. Ако поведението е било виновно чл. 91 (3) СК урежда една санкция за родителя - той не може да иска издръжка от детето си.
А при ограничаване на родителските права е все едно дали има вина или няма.
Основания за лишаване от родителски права Чл.75 СК ги изброява в три точки; Родителят може да бъде лишен от родителски права:
1.при особено тежки случаи по предходния член;
2.когато без основателна причина трайно не полага грижи за детето и не дава издръжка;
3.когато е оставил детето за отглеждане в обществено заведение и не го е пoтъpcил в едногодишен срок от деня, когато е трябвало да го вземе.
Последните две точки ги разглеждахме във връзка с осиновяването. При осиновяване, на тези две групи родители не се иска съгласието, т.е. все едно, че са лишeни от родителски права.
Последици при ограничаване на родителките права. За този случай законът се е задоволил с най-общия израз, че съдът взема “съответни мерки”. Съответни на вида на опасността, на нейният източник, за да бъде премахната. Ако да речем родителят харчи средства на детето, можем да забраним да се разпорежда с тях. Ето една конкретна мярка. Самият закон посочва друга примерна мярка - настаняване на детето на подходящо място: при баба, дядо с тяхно cъгласие; настаняване на детето в приемно семейство - това ще е новият институт. Приемното семейство отглежда детето без да упражнява родителски права. Малко трудно ще му е на това приемно семейство. Освен то да бъде нещо като представител. Приемните семейства се определят от общинските комисии за защита на децата. Предвижда се още настаняване в приемно семейство да става и в следните случаи: когато родителите са починали, неизвестни са, лишени са от родителски права. Но кой ще упражнява родителските права? По принцип на детето се назначава попечител. Като че ли по разумният вариант е приемното семейство да получи статут на настойник или попечител.
Настаняване на детето в обществено заведение.
Издръжката, която родителят ще дължи по общия ред се определя от съда. Този, който се грижи за детето, не е длъжен сам да поеме издръжката. Личните отношения между детето и родителите съдът определя служебно.
Последици от лишаване от родителски права.
Ясно е, че те са по-сериозни. При всички случаи тук детето ще бъде отделено от родителя. Фактически това ще засегне и другият родител, който не е лишен от родителски права, ако живеят заедно.
Лишеният от родителски права все пак запазва личните си контакти с детето. Те са установени в интерес на детето и като право на детето. Друго право, от което лишеният от родителски права не е лишен е да иска от съда прекратяване или заменяне на съдебното решение. Той има възможност да даде мнение и при осиновяване на детето.
Той губи:
1.при осиновяване не дава cъгласие, а мнение;
2.ако е виновен, няма право на издръжката по чл.91;
3.засяга се и статусът му. Такъв родител не може да осинавява другo дете, да бъде настойник или попечител;
4.един дискусионен въпрос е дали съдебното решение за лишаване от родителски права има действие само по отношение на това дете или спрямо правата му спрямо всички деца. Аргумент за абсолютното му лишаване от родителски права се черпи от извода, че такъв родител не дава съгласие за осиновяване. Аз споделям не тоталното лишаване от родителки права, защото родителят може да има специално отношение към едно дете -напp. смята, че то не е заченато от него. Защо тогава да лишаваме от родителски грижи и оcтaналите деца.
За упражняване на прит. права е необходимо задълженото лице да осъществи или да спазва продължително време дължимото поведение. В тяхното съдържане се включва възможност да се изисква от задълженото лице определено поведение.
Прит. права са: абсолютни (напр. вещните права) и относителни (облигационните).