Семейно и наследствено право (ЮЗУ) Теми 42-45

Въпрос №42. Преминаване на наследственото имущество към държавата
Когато няма наследници на закона или по завещание или когато всички наследници се откажат от наследството си или загубят правото да го приемат, наследственото имущество преминава в полза на държавата.
Според нашето Наследствено право държавата, която придобива безстопанствено имущество, не се третира като наследник по закон.
Правото на държавата върху наследствено имущество се разглеждат и като права на наследявана от страна на държавата, макар че някои правила на Наследственото право /за приемане на наследството/ са неприложими. Държавата може да придобие качеството на универсален наследник по завещание.
Придобитото от държавата наследствено имущество става държавна собственост и по
отношение на него намират приложение съответните разпоредби на ЗС. Според закона за наследството държавата приема наследственото имущество по опис. Държавата не може да носи отговорност за наследствени дългове в размер, по-голям от полученото имущество, независимо от това дали е извършен опис или не.
- извършването на опис има техническо значение с него не е свързано получаването на самото наследство. Държавата не може да се откаже от наследството освен ако е придобито по завещание.


Въпрос №43. Завещание – понятие и обща характеристика
Завещание /З/ -едностранен акт, който съдържа волеизявление само на една страна­- завещателят. То произвежда действие за след смъртта на завещателя и трябва да изразява последната негова воля. Важна е обективираната, а не вътрешната воля. Трябва да има намерение да се облагодетелства едно лице - обещание за завещание няма правно действие. Дори обещанието да е в законна форма няма завещание, защото няма непосредствено разпространение, а поемане на ангажимент. Няма завещание, когато то не е завършено. Трябва да е ясно какво и кому се завещава. Няма завещание ако няма намерение да се завещава. Завещание като правна сделка има характеристики:
- едностранен акт - съдържа волеизявление на 1 лице;
- личен акт - всяко лице трябва да направи завещание лично - не може чрез представите или пълномощник /има изследване за дееcпособност на завещaтеля/;
-неадресиран правен акт- всеки може да направи завещание, но не е необходимо да стане известно някому. Това не значи, че завещанието е тайно.
- формален акт - Завещанието се извършва в предписаната от закона форма за действителност /не само за доказване/, нарушаването на елементи от формата води до нищожност;
- проявява действие за в бъдеще - когато завещателя е починал;
Завещанието е акт на разпореждане с имущество по безвъзмезден начин /като при дарението/. И двата вида разпореждане са в пределите на разполагаемата част. Завещанието поражда действие след смъртта на завещателя, с договора за дарение дарителя отстъпва веднага, безвъзмездно нещо на дарения. Завещанието се извършва едностранно и е отстраняем акт; дарението с догoвор и то неотменяем.
Завещанието може да съдържа и разпореждания ,които не са свързани с имущество. Няма ограничения колко се завещава. Може да се завещае само на едно или няколко лица.
Завещанието е едностранен, личен и отменим безвъзмезден акт на разпореждане, имуществено или част от него за след смъртта на завещателя в полза на едно или няколко лица.
Завещанието може да се извърши: / 3 условия/
1. Лицето да е навършило 18г. Също еманципира непълнолетен може да прави Завещание, защото то има действие за след смъртта му, защото приживе няма да му навреди, ако се променят обстоятелствата, Завещание може да се отменя.
2. Лицето да не е поставено ПОД пълно запрещение защото те не могат да формират правна воля и ще трябва представител - завещанието е личен акт. Ако той може да прави Завещание.
З. Завещателя трябва да действа разумно, тоест да може да разсъждава нормално и да ръководи постъпките си.
Ако са налице тези условия лице може да извърши Завещание. Не може да се прави групово завещание /съвместно/. Някои законодателства правят изключение от това правило за съпрузите. Могат да се правят Завещания от двама съпрузи на една и съща страна; непосредствено едно след друго, но трябва да са отделни актове. Всяко завещание да е самостоятелно като волеизявление.

Въпрос No 44. Съдържание на завещанието
Съдържание: разпорежданията на завещателя относно лицето в чиято полза се извършват разпорежданията, както и предмета на разпорежданията /това, от което лицето се облагодетелствува/.
Обект на завещанието разпореждания могат да са имуществени права, които могат да преминат по реда на наследственото правоприемство. Всеки от съпрузите може да завещае своята част от семейната имуществена общност в полза на другия съпруг или на трето лице.
Завещанието може да съдържа и не имуществени разпореждания, но те нямат юридически стойност. Ако завещанието възлага изпълнение на определено задължение без да е представено наследствено имущество, то няма юридическа стойност. Във всички завещания се посочват лицата в чиято полза се правят имуществените разпореждания. Завещателят може да завещае на всяко лице, което си е избрало, дори то да не е роднина.
Няма ограничение стига да не се нарушава запазената част на необходимите наследници. Относно имуществото – всичко, което се наследява по закон, се наследява и по завещание.
Видове завещателни разпореждания: - с оглед съдържанието им те биват:
1 . Универсални - /общи/ разпореждания относно цялото имущество на завещателя или относно идеална част от него, като отделните предмети не се конкретизират. Завещанието предава на лицето в чиято полза е направено, качеството наследник.
2. Частни завещания /завети/ - завещаното разпореждане се отнася до единично определено имущество. Предава качеството заветник на лицето на което е направено. Законът допуска да бъде завещано и само ползуването на даден имот, като и голата собственост върху него. Заветникът придобива веща в състоянието, в което е била в момента на откриване на наследството. 3авeтникът на една определена вещ е недействително ако завещателя не е неин собственик.
Действие на завещателните разпореждания:
С откриване на наследството, лицето в чиято полза е направено се задължава да приеме завещаното му имущество. При универсални завещaтeлни разпореждания към наследника преминава актива и пасива на наследството. Наследника изпълнява първо дълговете на наследодателя, а след това завещанието му. Заветника не отговаря за дълговете на нacлeдатeля. Заветника не може да води иск за Наследство, нито да предизвика делба на наследство, той е кредитора на наследство и може иска само изпълнението на завета.
Ако има неяснота в завещаното разпореждане относно предмета или лицето ­налага се тълкуване. Целта е разкриване истинската воля на завещателя.
Завещаните разпореждания могат да са чисти или с модалитет,
Модалитетните изменят съдържанието на завещанието и нормално пораждана на правни последици. Те биват условия, срок, тежест.
1. Условие – действието на разпорежданията се поставя е зависимост от постъпването или настъпването на едно бъдещо и несигурно събитие. Общите завещателни разпореждания не могат да се правят под отлaгaтeлнo условие
Отлагателно условие - правни последици на завещанието настъпват след сбъдване на събитието. Сбъднатото условие има обратно действие - смята се безyсловно от момента на откриване на наследството и прехвърля завещаната вещ от този момент.
Прекратително условие - завещанието проявява всички правни последици от откриване на наследството до сбъдване на събитието /условието/ когато прекратеното ycловие не се сбъдне. Завещанието действа като безусловен акт.
2. Срок - бъдещо cигypно събитие. Биват два вида:
- отлагателен /начален/ - отлага изпълнение на завещанието. То се изпълнява когато началния срок настъпи.
- nрекрaтитeлен / кpaeн/ - докато той е висящ завещанието се изпълнява. Настъпи ли, завещанието по право престава да проявява правните си последици. Общите завещателни разпореждания - само под краен срок / завет за плодоползуванe/.
Тежест - завещателят налага на лицето, в чиято полза е завещателното разпореждане да извърши някакви действия. Тежестта се налага само на наследника по завещание или эаветника. Тежестта може да има както имуществена така и не имуществен характер Лицето на което е направено завещание под тежест, изпълнява тежестта до размера на полученото имущество. Неизпълнение на тежестта не влече отмяна на завещаното разпореждане. Всеки заинтересован може да иска изпълнението й. Ако тежестта е била решаващ момент / мотив за завещателно разпореждане/, при неизпълнениeтo може да се отмени.
Наследствена субституция - завещателят може да посочи едно или няколко лица, които да придобият наследството или завета, в случай, че наследника или заветника почине преди него, недостоен е да наследява или се откаже от наследството или завета Това е обикновена /законна/ субституция ­завещателят може да предвиди няколко лица, последователни субcтитуeнти.
Фидемкомтиарна субституция - забранена е от закона. Завещателя не може да задължава наследника да запази наследството и след своята смърт да го предаде на друго лице, посочено от завещателя, без преди да го ползва лично / тоест пази наследството за друг посочен от наследателя наследник/.


Въпрос No45. Активна и пасивна способност
при завещанието
Завещателна дееспособност - тъй като завещанието е акт установяващ или прекратяващ гражданско правоотношение необходимо е завещатeля да в дееспособен. Всяко лице навършила 18г. и което не е поставено под пълно запрещение поради cлабоумие и е cпособно да действа разумно, може да се разпорежда с имуществото си за след своята смърт чрез завещание.
Покрива се с общата гражданска дееcпособност. Завещателя трябва да изрази волята си свободно и без чуждо влияние. Ето защо завещанието не може да се извършва от другиго или с чуждо сътрудничество.
Недееспособността на запрещението започва от деня на поставяне под запрещение до момента на вдигането му. При съставяне на завещание, законът изисква завещателя да осъзнава своите действия и да разбира смисъла и действието им.
Завещателната дееспособност е необходима в момента на завещанието. Ако такава липсва в този момент завещанието е унищожаемо. Ако завещателя по-късно придобие завещателна дееспособност завещанието не става действително. Ако тази дееспособност се изгуби след извършване на завещанието то не се влияе от това. Физическите недъзи не пречат на едно лице да е завещателно дееспособно. За лицата от 14-18г. възраст има възможност да разполагат с имущество, което са придобили с труда си без разрешение на родителите - няма лречка за извършване на завещание. /ЗЛС/ IСпособност за наследяване по завещание; районния съдия. Такова отчуждаване преди сроковете и без разрешение с валидно, но в тези случаи наследникът отговаря неограничено за задълженията на наследодатепя, гyби изгодите от наследяването по опис.