7. Търговска фирма и седалище.

1. Търговска фирма:
1.1. Уредбата на търговската фирма е в чл. 7-11 ТЗ. Чл. 7, ал. 1 дава легалното определение на понятието: Фирма е наименованието, под което търговецът упражнява занятието си и се подписва. Подписването не е съществен елемент. Търговската фирма е словесното означение, под което търговеца сключва търговски сделки, тя е "търговското име" на търговеца и търговското предприятие.
1.2. Както всяко име търговската фирма се определя от търговеца, но законът предвижда изисквания при формирането на търговската фирма (подобно на името на физическото лице). Законът предвижда за търговската фирма необходимо съдържание - всяка фирма включва елементи, които са легално определени (различни при различните търговци):
1) при едноличния търговец фирмата включва задължително личното и фамилното име на лицето или друго име, с което е известно в обществото;
2) във фирмата на търговските дружества се включват изрази означаващи вида на дружеството - АД, ООД и т.н.;
3) във фирмата на персоналните търговски дружества се включва името на поне един неограничено отговорен съдружник.
Търговската фирма може да съдържа и свободно избираема добавка (означение за предмета на дейност, участващите лица и свободно избрана добавка)
1.3. Търговската фирма трябва да отговаря на изискванията по чл. 7, ал. 2:
1) изискване за истинност (напр. ЕТ да има личното и фамилното име на физическото лице);
2) да не въвежда в заблуждение - търговската фирма ни трябва да подвежда Зтите лица (напр. АД не може да включи в наименованието си лично и фамилно име);
3)да не накърнява обществения ред и морала (напр. в фирмено отделение не гледат добере на имена "българска...."
1.4. Името трябва да е на кирилица и така се вписва в търговския регистър, но може допълнително да се изписва и на друг език.
1.5. Търговската фирма е обект на субективно право - неимуществено лично право. Правото на търговска фирма има изключителен характер и може да се използва само от този, който я е регистрирал (трябва удостоверение за уникалност, но изискването не е за цялата страна). Правото на търговска фирма възниква от вписването й в търговския регистър. Използването на чужда фирма се квалифицира като нелоялна конкуренция по смисъла на Закона за защита на конкуренцията.
1.6. Търговската фирма е понятие различно от търговската марка (макар да могат и да имат едно съдържание). Търговската марка е знак, с който се означава стока или услуга, а търговската фирма обозначава търговеца. Търговската марка може да не е само словесно означение, а също така и графично, звуково или комбинирано между всички тях. Търговската марка се регистрира в държавния регистър на Патентното ведомство. Правото на търговска марка е срочно, регистрира се за 10 години и може да се подновява неограничен брой пъти, но правото на търговска фирма не е нужно да се подновява. Има също така разлика в режима на прехвърляне, погасяване и защита. Иначе и двете права са абсолютни.
1.7. Прехвърлянето на търговската фирма става само заедно с търговското предприятие (извежда се от чл. 60 - относно фирмата на ЕТ), но търговската фирма може да се променя по искане на търговеца, който я е вписал. Фирмата трябва да се промени в няколко случая, когато се променя същността на самия търговец:
1) при преобразуване на търговското дружество (АД - ООД).
2) при персоналните дружества, търговската фирма, включва името на един от неограничено отговорните съдружници, ако той (почине или) напусне дружеството това обстоятелство трябва да се отрази и да се промени търговската фирма (може да се запази същата само при изричното съгласие на напускащия член). Според проф. Герджиков фирмата може да се запази същата и ако наследниците на починал член на персонално дружество дадат съгласието си за това.
3)ако дейността на търговеца бъде прекратен и се образува ликвидационно производство в търговската фирма се добавя израза "в ликвидация", ако се открие производство по несъстоятелност - "в открито производство по несъстоятелност", а при обявяване в несъстоятелност - "в несъстоятелност". При клон, "клон" се включва в търговската фирма.
1.8. Субективното право на търговска фирма може да бъде защитено по два начина (чрез осъдителни искове):
1) Може да се иска преустановяване на накърняването, изразяващо се в неправомерно използване.
2) Може да се предяви иск за обезщетение за вреди.
Правото на търговска фирма е неимуществено право, би следвало използването му да води и до неимуществени вреди и би трябвало търговците да могат да търсят обезщетение и за неимуществени вреди. В същия смисъл е и коментарът на проф. Герджиков.
2. Седалище - уредено в чл. 12-13 ТЗ.
2.1. Седалището е населеното място, в което се намира управлението на дейността на търговеца. Ако търговецът има клон може да се говори за главно седалище и за седалище на клона.
2.2. Седалището има правно значение в различни насоки:
1) мястото на изпълнение (чл. 68 ЗЗД изпълнението се извършва по седалището на длъжника, а при парични задължения - по седалището на кредитора);
2) местна подсъдност - искът се предявява по седалището на ответника.
3) вписване в регистърния съд по седалището
2.3. Освен седалището друг правно индивидуализиращ белег е адреса на търговеца - адресът на управление на дейността на търговеца или конкретното място в населеното място, където се намира управлението на търговеца. Търговецът може да има и адрес за съобщения, той се използва при гражданските дела и до него се изпращат призовките, като дори и те да не са получени лицата се смятат за призовани.
2.4. Седалището се вписва в търговския регистър, търговецът може да има и други адреси, които обаче не се вписват.
2.5. Търговецът може да промени своето седалище, като заяви промените в съда по регистрацията. Тук има 2 възможности:
1) ако новото и старото седалище са в района на един и същ регистьрен съд то промяната се вписва в регистърния съд на първото седалище;
2) ако новото седалище е в друг съдебен район, то промяната трябва да се заяви и в регистърния съд на новото място.
Ако има промяна на регистърния съд, той служебно незабавно трябва да изпрати фирменото дело на търговеца на новия регистьрен съд.
2.6. Чл. 13, ал. 1 създава едно административноправно задължение за търговеца: Търговецът е длъжен да посочва в търговската си кореспонденция: седалището и адреса на управлението; съда, където е регистриран; номера на регистрацията и банковата сметка. Търговецът може да посочва и адрес за съобщения. Според ал. 2 за клона освен данните по ал. 1 трябва да се посочва и съдът в търговския регистър, към който клонът е вписан, както и номерът на неговата регистрация.