ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА СТАДИИТЕ И ФАЗИТЕ

I. Досъдебно производство:
До 1999 г. производството започваше с постановление, което имаше тази единствена цел.
С въвеждането на полицейското производство, началото се поставя с първото извършено процесуално действие. Ако са извършени неотложни следствени действия, процесът започва с първото неотложно действие.
1. Първи стадий – Образуване на наказателното производство
Т.е. при втората хипотеза този етап не съществува. Този стадий има смесена същност (изричен акт + извънпроцесуални действия)
2. Втори стадий – Предварително разследване
Това е централният стадий на досъдебното производство. От неговото провеждане зависи в значителна степен по-нататъшното развитие на процеса. При порок в разследването може да се стигне до отмяна на присъдата дори в касационната инстанция.
Законът вменява в задължение на компетентните държавни органи, при извършено престъпление да разкрият истината за това деяние. Предварителното разследване се състои в събиране на доказателства, подчинено на целта по доказване на обвинението.
Рамките, в които се извършва разследването са: извършване на престъплението и участието на лицето в него, степента на вредата, обстоятелствата.
Когато в резултат на следствените действия се съберат достатъчно доказателства за виновността на дадено лице, разследващите органи са длъжни да пристъпят към:
3. Трети стадий – Привличане на обвиняемия
Достатъчно доказателства за виновността на лицето са тези, които насочват към единствено възможния извод, че лицето е извършител на престъплението, като към този момент тези доказателства не се разколебават от други обстоятелства по делото.
4. Четвърти стадий – Предявяване на обвинението
5. Пети стадий – Разпит на обвиняемия, който следва незабавно след предявяването на обвинението.
Трети, четвърти и пети стадий се осъществяват, при първия подход – с нарочното постановление за започване на производството, а при втория подход – със самото първо процесуално действие (например – извършване на обиск)
Постановлението ще съдържа доказателствата, на които се позовава обвинението, но само ако не биха затруднили разследването. На практика те не се посочват. Според някои твърдения това затруднява защитата на обвиняемия. Но, според Европейската конвенция за защита правата на човека, това не нарушава стандартите. Практиката на Европейския съд по правата на човека също е в подкрепа на това твърдение.
Значението на тези обстоятелства е свързано с предявяването на обвинението (запознаване с акта, с който лицето е конституирано като обвиняем). Веднага се пристъпва към разпит на обвиняемия, ако той пожелае да даде обяснения. Според ТР № 2 на ОСНК на ВКС, това е работен, първоначален вариант на обвинение, което винаги може да претърпи изменение.
Когато разследващият орган прецени, че е изчерпал всички възможности на разследването, се пристъпва към
6. Предявяване на разследването
То винаги е последващо спрямо предявяването на обвинението. Тук обвиняемият се запознава с целия събран доказателствен материал. В зависимост от обема, сложността, броя на обвиняемите, времето за запознаване е различно.
Може да се направи искане за извършване на пропуснато следствено действие. Това, ако бъде допуснато, може да доведе до нови разследвания и отново трябва да се постанови края на разследването.
Новости в НПК:
- Докладване – от разследващия орган до прокурора, относно привличане на обвиняемия
- Прокурорът може да вземе активна позиция в хода на предварителното производство.
- предявяването на разследването трябва да стане едва след пълното запознаване на прокурора с делото. Целта е още в хода на процеса да се коригират всички установени пропуски и недостатъци. Той или сам извършва тези следствени действия, или ги възлага на разследващия орган.
- Разследващият орган дава заключение – за това, какво е установил, какви доказателства са събрани за това и как да се развие делото по-нататък – с обвинително заключение или заключение за прекратяване на производството или за неговото спиране. Но не той решава как да се развие делото, а само прави обосновано предложение. Решава единствено прокурора.
7. Действия на прокурора след завършване на разследването
Той проверява извършеното при предварителното разследване и взема решението относно как да продължи производството. Той трябва да прочете критично цялото дело и да си даде отговор на редица процесуални въпроси. И в този последен стадий прокурорът може да извършва следствени действия или само да осъществи контрол и да даде задължителни указания на разследващия орган.
II. Съдебна фаза
1. Действия преди разглеждане на делото в съдебно заседание
Делото се разпределя на съдия-докладчик, който осъществява подготовката. той трябва да реши дали да се предаде обвинения на съд или не.
2. Производство пред първа инстанция
Това е централния стадий на тази фаза. Тук се разглежда и решава съществото на делото. Тук се фокусират както предхождащите, така и последващите стадии. Етапи:
а) даване ход на делото;
б) съдебно следствие;
в) съдебни прения;
г) последна дума на подсъдимия;
д) постановяване на присъдата.
3. Втора (въззивна) инстанция
Целта на този стадий е да се прецени правилността на постановената присъда. Задължително са налице 4 от етапите [а), в), г) и д)]. Не е задължителен етапът на съдебното следствие, но винаги може да се проведе по решение на въззивния съд.
4. Касационна инстанция
Тук никога няма съдебно следствие, защото се прави проверка само относно правилното приложение на закона, но не и на фактическите обстоятелства. Законът не допуска установяването на нови фактически положения на този стадий от процеса.
5. Привеждане в изпълнение на влязлата в сила присъда
Според едни автори това е последен стадий на процеса, но според други той е изобщо извън производството. Но понеже това е задължение, възникващо при постановяване на присъдата, то няма как да не се изпълни.
6. Възобновяване на процеса
Право да възобновят процеса имат прокурорът или осъденият. Искането се прави пред ВКС, който може да спре изпълнението и постанови възстановяването на производството. Възобновява се от стадия, за който има съмнение за допусната нередност или пропуск.
Не всички стадии са задължителни.
Задължителни са: I.1., I.2., II.1., II.2., II.5.
Незадължителни са: II.3., II.4., II.6.
За II.3. има и едно ограничение ex lege за да не се проведе – обвиняемия прави декларация, че приема споразумението и се отказва от понататъшното съдебно разглеждане на делото. Това са делата, (подсъдни на районен съд) при които се прилага чл. 78а от НК (Освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание).
Диференцирани процедури
Традиционният процес трябва да остане за делата по престъпления с по-висока степен на обществена опасност или значение. За останалите случаи са предвидени особени процедури, уредени в част пета от новия НПК – бързо производство, незабавно производство; чл. 78а НК; решаване на делото със споразумение; особени правила при делата срещу непълнолетни; срещу военни и др.
Производства във връзка с наказателния процес, но невключващи се в него:
Отмяна на зачитането на работните дни; замяна на наказанието с по-тежко; принудителни административни мерки; процедура по освобождаване от понататъшно изпълнение на наказанието „лишаване от свобода” поради реабилитация и т.н.