Централно място на съдебното производство

Новият НПК въведе два нови принципа в НП-с : Централно място на съдебното производство и Разглеждане и решаване на делото в разумен срок.
Уредба: Уредбата на първия е в чл.7, НПК: ал.1 подчертава централното място на съдебното производство, а ал.2 дефинира същността на досъдебното производство- подготвителен характер. В тази част на НПК се дават фундаментите, върху които е изграден целия процес. Същинският процес е съдебното производство- това е становище на законодателя, което трябва да е изразено тук. Спорно е дали „централно място” е най- правилният израз. По делата от частен характер няма преди това друга фаза. Може би било по-правилно да се нарича „главно” – така се нарича в немския процесуален закон. Когато е приет действащият НПК (1974г) ,се поддържа това, че съдебната фаза е централна, но редица решения поставят това под въпрос: Даваше се възможност за многократно връщане на делото в досъдебното производство, за да може обвиняемият да се защити още от първа фаза. Законодателят с промените на НПК реши друго – Делото няма да се прекратява в съдебното производство, а само ще се отложи, за да може подсъдимият да подготви защитата си. Това връщане водело до изключително забавяне на делата. Действащият НПК, в по-стари редакции, допускал много отклонения от „централното място”- доказателственият материал от досъдебното производство да се използва в съдебното, като се приравни на доказателствата, събрани в съдебната фаза: допускаше се прочитане в съдебното производство на обяснения и показания, дадени в досъдебното, като с прочитането се приравняват на събрани в съдебната фаза (напр. при констатация на противоречие в казаното пред съда и преди това). Те могат да се ползват в съдебната фаза, но при надлежни гаранции за истинността и правата на засегнатите. Съдът трябва да прецени дали са налице предпоставките за това посегателство върху правата им- напр. претърсване, оглед. Гласните доказателствени средства - за да бъдат зачетени усилията на органите, те могат да се ползват, но ако са събрани при условия, сходни на условията в съдебната фаза: пред съд и в присъствието на обвиняемия.
Досъдебното производство правилно в чл.7, ал.2 е определено като производство с подготвителен характер. В него не трябва да се решава съществото на делото, а да се подготви изграждането на ВУ на прокурора, който да реши кои от правомощията си да упражни.
Съмнение в някои от институтите на НП-с:
1)Споразумението- При споразумение за определена категория престъпления прокурорът със защитника и съгласието на обвиняемия достига до споразумение, което дава отговор на всички въпроси на присъдата. Това се внася в съда. В този случай производството не се развива в съдебната си фаза. Съдът, независим орган от извършеното разследване, решава дали да се приеме това споразумение и да го одобри, ако не противоречи на закона и морала. Актът на съда- определение -има последиците на влязла в сила присъда. Така се съкращава и разтоварва производството. Няма споразумение за оправдаване обаче.
2)Съкратено съдебно следствие пред I инстанция - това е нова процедура, уредена в гл.27, НПК. Идеята е заимствана от английския процес. При самопризнание, което е непротиворечиво с доказателствата по делото, делото приключва със значително по- благоприятни последици за подсъдимия. Така е, когато подсъдимият приема всички доказателства или част от доказателствения материал в обвинението. Ако приема всички - чл.55 – присъда. В другия случай- ще се съберат само доказателствата, за които няма съгласие. Тук делото се решава въз основа на писмени доказателства от досъдебното производство. Новият НПК не възприема нещо от бързото производство: дознателят не е длъжен да привлече лицето като обвиняем, а директно дава материалите на прокурора и той за първи път повдига обвинението. Би трябвало прокурорът да може да прецени има ли нужда да повдига обвинение още в досъдебното производство.
3)Новият НПК, провеждайки идеята за „централно място на съдебната фаза”, запази разбирането, което е от 2003г. в НПК – делото да не се връща от съдебната в досъдебната фаза за всяко съществено процесуално нарушение. Когато нарушението прави определени доказателства негодни - т.е. не са събрани по надлежния ред е неправилно е делото да се връща, т.к. така съдът подпомага страната на прокурора. Това, което трябва да направи е да изключи доказателствата като негодни. А и много от тези процесуални действия вече не могат да се извършат (оглед напр.). Освен това така много се забавя производството. Сега уредбата е следната - връщане, когато нарушенията са свързани с правото на защита на обвиняемия.
Да се ползват доказателства събрани при условия, сходни с тези в съдебното производство.