УЧАСТИЕ НА СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ В НАКАЗАТЕЛНОТО ПРОИЗВОДСТВО

Това е първият принцип, който е уреден и в КРБ- чл.123: В определени от закона случаи в правораздаването участват и съдебни заседатели. В новия НПК уредбата е в чл.8 и сл.. В действащия НПК до 1995 г. се откриваха още 3 форми на участие на гражданството в пroceса: институт на обществените обвинители, на обществените защитници и на общественото поръчителство за превъзпитаване.
Цел на института на съдебните заседатели(СЗ): Възможност за гражданите да участват активно в НП-с- като участват и в състава на органа, призван да реши делото. Така те осъществяват контрол върху това как държавните органи упражняват правомощията си. Освен това се избягва и типизацията на случаите; те допринасят и за житейското осмисляне на казуса.
Участието на гражданите в процеса има дълбоки корени във всички правни системи. В англосаксонската го има също, но с някои особености. Те са следните:
1) Не всяко дело се разглежда с жури - правото на процес с жури е конституционно закрепено за всеки гражданин, но той трябва да го поиска. В останалите случаи делото се разглежда от т. нар. “съд на пейката”- от съдии.
2) СЗ се избират на абсолютно произволен принцип, като това става най-често по номера на свидетелсвото им за управление на МПС.
3) Страните имат право да установят окончателния състав на журито - не позитивно, а като правят отводи (немотивирани) на някой от журито. В този случай се провежда проучвателна кампания за СЗ. След като всяка от страните направи отводи, останалите от журито остават.
4) Съставът на журито се произнася само по въпросът за виновността. За да се обяви за виновен, решението трябва да е взето при абсолютно мнозинство.
5) Съставът е различен - може да е 9, 11 души и т.н.
6) Има изключителна отговорност от страна на СЗ, както и гордост, че са СЗ. Съществува голямо доверие в журито - член на обществото се признава за виновен от същото това общество. Идеята за жури е била възприета както от американското общество, така и от английските колонизатори.
7) Решението на журито е винаги абсолютно задължително за съда. Има обаче в практиката макар и редки случаи, когато съдът е отхвърлял решението им.
Институтът на СЗ в България:
СЗ участват в състава на колегиален орган- съда- те нямат самостоятелно и независимо участие. Според чл.9 НПК те се назначават по установения ред. ЗСВ съдържа подробна уредба на института на СЗ- чл.45-чл.51 вкл. (вж. ЗСВл.!) .За назначаването им е възприет същият подход, който е за магистратите. В ЗСВл. се сочи кои лица могат да са СЗ, как се назначават, освобождават, какъв е мандатът им и колко време трябва да участват при решаването на дела в рамките на 1 година.
Кого представляват СЗ?- Гражданите като цяло, обществеността. Те никога не могат да представляват свои лични права и тесни интереси на определена група от обществеността. Те трябва да встъпят в процеса, да изразят общото виждане по определен въпрос.
СЗ се назначават за 5г.; участват в съдебни заседания най-много за 60 дни в рамките на 1г. Този срок се удължава, ако разглеждането продължи над 60 дни, т.к. НПК изисква съставът на съда да бъде непроменен до края на делото. СЗ не могат да получават конкретни указания от Общинските съвети, гражданите като цяло или от отделни граждани. Те имат еднакви права със съдиите, участват в обсъждането на всички въпроси по делото; имат равен глас с този на съдиите; изказват се и гласуват преди съдиите, за да не се влияят от тях; имат право на особено мнение, което трябва да мотивират; подлежат на същите основания за отвод като съдиите- чл.29.
Съставът на съда включва СЗ само като I инстанция, но и като I инстанция не винаги ги включва. Следвайки препоръка на Съвета на министрите на ЕС, нашият НПК през 1998 г. възприе следното - чл.28: Когато за престъплението се предвижда наказание до 5г. лишаване от свобода или друго по-леко, съставът на съда е едноличен. В зависимост от степента на обществена опасност и тежестта на съответното престъпление - различен брой: 1 съдия и 2-ма СЗ, когато за престъплението е предвидено 5-15 години лишаване от свобода. А ако наказанието е не по-малко от 15г или друго по-тежко, с-вът е 2-ма съдии и 3-ма СЗ. СЗ са винаги повече на брой от съдиите( в редица случаи могат да решат делото по същество, като съдиите останат на особено мнение.) Освен това СЗ могат да отменят разпорежданията на председателя на състава- чл.266/ 4, НПК.
СЗ участват в процеса по линията на ФРР на държ. органи и имат правомощията на държ. орган.
Според чл.51, ЗСВл. Министърът на правосъдието, съгласувано с ВСС , издава Наредба за ....
Когато не са участвали СЗ, а е трябвало, е налице процесуално нарушение от категорията на абсолютните процесуални нарушения - чл.348/ 3, т.3, НПК. Незаконен ще е състава на съда и ако броят на СЗ е бил различен от посочения в чл. 28, НПК. В закона са предвидени и други случаи.