НАКАЗАТЕЛНИЯТ ПРОЦЕС КАТО ДЕЙНОСТ, КОЯТО СЕ РАЗВИВА ПО ЛИНИЯТА НА ОПРЕДЕЛЕНИ НАКАЗАТЕЛНО-ПРОЦЕСУАЛНИ ФУНКЦИИ

Функциите биват основни и допълнителни. Основните функции се откриват във всеки наказателен процес, докато допълнителните – само при тези, в които е предявен иск за претърпени вреди.
Теорията безспорно приема, че основните функции са:
1. По ръководство и решаване.
2. По обвинение.
3. По защита.
Допълнителни функции са:
1. По обосноваване на гражданския иск.
2. По защита срещу гражданския иск.
В наказателно-правната теория функцията се определя като насоката на даден вид дейност, както и самата дейност (акад. Павлов – „Проблеми на основните функции на наказателния процес” 1966г.).
В наказателния процес дейността се развива с тези функции, но това не означава, че те възникват по едно и също време. В началото възниква първа функцията по ръководство и решаване. Приключват обаче по едно и също време – с приключване на висящността на процеса с влизането в сила на присъдата.
I. Водеща е функцията по обвинението – привличане на обвиняемия, предявяване на обвинението и защитата му пред съда. Включва различни видове обвинения – държавно и частно. Държавното обвинение (ДО) се осъществява от прокурора (П), а частното – от частен обвинител (ЧО) (по делата от общ характер (о.х.д.)) или частен тъжител (ЧТ) (при делата от частен характер (ч.х.д.)).
Държавното обвинение действа служебно, на принципа на законността. Частното обвинение действа на принципа на диспозитивността.
При неуспех на държавното обвинение, възможно е държавата да бъде привлечена под отговорност, а при частното обвинение – само за разноските по делото (ЧТ) и последиците от оправдателната присъда (ЧО и ЧТ). При ч.х.д. не е възможно прилагането на принудителни мерки. При о.х.д. ЧО не може да предлага такива мерки.
ДО трябва да се осъществява обективно. Трябва да се събират и проверяват доказателства, които както подкрепят, така и опровергават обвинението. ЧО няма такова задължение.
ДО трябва да проявява активност при разследването, докато ЧО – не.
Когато ДО се откаже от обвинението си, това не обвързва съда, но ако ЧО го направи, това води до прекратяване на производството.
ДО не може да влияе върху изпълнението на влязлата в сила присъда, докато ЧО може да поиска това, но своевременно (преди да е започнало привеждането в изпълнение на наказанието).
При ч.х.д. ЧТ е главен субект на обвинението. При о.х.д. ЧО никога не е задължителен субект; той е акцесорен, незадължителен субект на процеса.
II. Функция по защитата
Защитната функция се предопределя от обвинителната функция. Тя трябва да го опровергае. Достатъчно е да се внесе съмнение в тезата на обвинението. Осъдителната присъда не може да почива на предположения. Тази функция се осъществява само от граждани (2 категории):
- Действащи в свой личен интерес (обвиняем/подсъдим(О/П))
- Действащи в защита на чужд личен интерес (защитник(З))
Тази функция изцяло се подчинява на принципа на диспозитивността. Защитата обаче трябва също да е активна и да изяснява фактите и правните положения, но само тези, които са в полза на О/П.
Но функциите на защитника не са идентични с тези на прокурора, макар и двамата да представляват чужди интереси. П винаги е активната страна, защото той е инициатор на процеса, докато З може да предприеме изчаквателна тактика.
Тази дейност е еднопосочна, З действа само в полза на О/П, за разлика от П. В противен случай това може да доведе дори до отмяна на постановената присъда.