Видове МН. Подписка , гаранция, домашен арест

Освен МН, изброени в чл.58 - подписка, гаранция, домашен арест, задържане под стража- НПК въвежда по отношение на определени категории лица специфични мерки: за непълнолетни (чл.386) и за военни (чл.401)
- чл.386/1 - въвежда надзор на родителя / попечителя ; на администрацията на възпитателното заведение, в което е настанен непълнолетния ; на инспектора при детската педагогическа стая / на член на местната комисия за борба с противообществените прояви на непълнолетни и малолетни.
- чл.401/1 - въвежда поставяне под най- близко наблюдение в частта и задържане под стража в казармените помещения.
1. Подписка: Предвидена е в чл.58,т.1. Според чл.60 подписката се състои в поемане на задължение от О. да не напуска местоживеенето си без разрешение на съответния орган. Тя е неточно описана. По принцип МН целят О. да се явява, когато бъде призован. Подписката е най- леката и най- често налаганата МН. Проблемът, освен теоретична, има и практическа страна- напр. тези, чиято професия налага да пътуват, на практика биват санкционирани чрез подписката. Идеята не е да се санкционират такива случаи. Задължението за явяване произтича от статута му на О. МН обезпечава това явяване, а не цели да санкционира О.
2. Гаранция: чл.58, т.2. Според чл. 61, ал.1 гаранцията може да бъде в пари или ЦК. В практиката обаче няма случай на гаранция в ЦК. Никой не иска да ги приема, т.к. има проблем с остойностяването им и гарантирането на тази стойност за определено време. Според чл.61, ал.2 при определяне на гаранцията се взема предвид и имущественото състояние на О. В случай на неизпълнение на задълженията, свързани с гаранцията, парите/ЦК се отнемат в полза на държавата. В тези случаи може да се определи и гаранция в по-голям размер, вместо да се премине към задържане под стража като по - тежка мярка (чл.66, ал.2). Въпросът е трябва ли да се съобрази и тук имущ. положение на О.? Би трябвало - да. При определянето на паричната гаранция се дава срок за внасянето й. Ако не се внесе в срок, може да се вземе по - тежка МН - задържане под стража (чл.61,ал.5). Докато не се внесе, лицето не се освобождава. Когато отпадне нуждата от гаранция, гаранцията се освобождава (ал.8). Ако от момента на отпадане в 3-год. срок не се поиска, тя се отнема в полза на държавата. Разпоредбата на чл.61,ал.4, изр.1 дава възможност гаранцията да бъде внесена от О. или друго лице. На практика след влизане в сила на присъдата Агенцията по държавни вземания насочва принудително изпълнение към гаранцията. Гражданският ищец също може да поиска възбрана върху гаранцията. Затова на практика се внася от трето лице и така не може да се насочва принудително изпълнение към нея.
3. Домашен арест : чл.58,т.3. Чл. 62,ал.1 дава легално определение : Домашният адрес се състои само в забрана О. да напуска жилището си без разрешение на съответния орган. Както и при задържането под стража целта е О. да бъде изолиран. Но тази МН трябва да се взима изключително рядко, защото ефективността й е под съмнение. В много случаи тази МН дори е по- тежка с оглед конкретните обстоятелства- напр. ако един самотник не може да напуска жилището си, възниква въпросът от какво ще се препитава. Другият проблем е какво точно включва понятието „жилище”?