Източници на МЧП

1. Определение за източник на правото: волеизявление, извършено по установен от правото ред и насочено към създаване към общи правила за поведение.
2. Особености на източниците на МЧП: те имат национален и международен произход. Те не винаги са във формални нормативни актове, които имат за предмет регулиране на граждански правоотношения с международен елемент. В повечето случаи норми на МЧП се съдържат наред с други разпоредби на гражданското и търговското право. От такива закони следва да се извличат за нуждите на МЧП само онези отделни разпоредби или групи от разпоредби, които се отнасят до МЧП. Другите разпоредби не биха могли да се разглеждат като съставна част на МЧП, но е възможно някои от тях да представляват несъмнен интерес за него, тъй като се прилагат субсидиарно за граждански правоотношения с международен елемент.
3. Национални източници на МЧП
3.1. Конституция на България: урежда основните въпроси на субектите на гражданското право и на гражданските правоотношения. Тя е основа на всички останали правни норми в България. В глава 1ва са оказани рамките, в които могат да се породят граждански правоотношения с международен елемент, интересуващи държавата. В глава 2ра (“Основни права и задължения на гражданите”) са уредени правата и свободите на българските граждани, отношенията между България и българските граждани в чужбина, даване на убежище на чужденци, преследвани заради техните убеждения или дейност в защита на международни права и свободи.
3.2. Закони: В България няма отделен закон за уреждане на правоотношения с международен елемент. Разпоредбите на МЧП са включени в гражданските и търговски закони, като: Закон за лицата и семейството (гл. 11 “Приложим закон при семейно-правни отношения с международен елемент”); ЗЗД (чл.422); ТЗ; Закон за патентите; Закон за авторското право и сродните му права.
3.3. Подзаконови нормативни актове: укази, постановления на Министерския Съвет, правилници, наредби.
3.4. Национално обичайно право: под обичай се разбира правилото, което се е установило в сферата на гражданските правоотношения с международен елемент чрез еднообразно спазване на еднообразно поведение със съзнанието за задължителност. Обичаят се спазва като правна норма. Той се прилага, ако законът изрично препраща към него или мълчаливо допуска това. Наличността на обичай може да бъде доказана от страна по спора или да бъде установена от арбитражния съд по негова инициатива.
3.5. Практиката, включително търговската, която се е установила чрез толкова еднообразно и постоянно повтаряне на дадени фактически отношения, че се смята за влизаща в състава на волеизявленията на страните по сделката в случай на съответствие на техните намерения. В случая липсва съзнание на задължителност.
3.6. Принципите на закона, които се извличат от правото (т.е. тълкуване).
3.7. Моралът - добрите нрави.
4. Международни източници на МЧП
4.1. Международни договори: имат решаващо значение за уреждане на граждански правоотношения с международен елемент. В България норми, които са формулирани първоначално в международен договор, се прилагат по-често за граждански правоотношения с международен елемент, отколкото нормите на вътрешното българско законодателство. Източник на българското МЧП са международните договори, които са влезли в сила за държавата. Според чл.22 от Указа за участие на България в международни договори от 1975г.. международният договор влиза в сила спрямо РБ по реда и при условията, посочени в него или договорени предварително между страните. Сред изискванията, които трябва да се изпълняват за влизането на международен договор в сила, са ратификацията или утвърждаването му, депозирането на ратификационна грамота или на документ за утвърждаване му. Съгл. чл.5 ал.(4) от Конституцията международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани в държавен вестник и влезли в сила за РБ, са част от вътрешното право на страната. Те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат. Когато международният договор налага да бъде издаден нормативен акт, Министерският Съвет приема постановление от неговата компетентност, а по другите проекти внася проект за закон в Народното Събрание. В отделни случаи са приложими и разпоредби на международни договори, в които България не е страна. България е обвързана с голям международни договори. Тя участва в над 300 многостранни и над 1500 двустранни международни договори. Например: Конвенция на ООН относно договорите за международна продажба на стоки, приета през април 1980г. Във Виена; Парижката конвенция за закрила на интелектуалната собственост от 1883г. (с последващи изменения и допълнения), в която България членува от 1921г.
4.2. Международен обичай: в областта на МЧП липсват общоважащи, общоприети обичайни норми. Обичаите широко се прилагат в международната търговия и в търговското мореплаване. Международните обичаи се прилагат само дотолкова, доколкото отделната държава ги е приела изрично. България изрично или мълчаливо е възприела различни обичаи.
4.3. Практиката на международните и арбитражните съдилища.