вторник, 12 август 2008 г.

НАКАЗАТЕЛНИЯТ ПРОЦЕС КАТО ДЕЙНОСТ ПО РАЗГЛЕЖДАНЕ И РЕШАВАНЕ НА НАКАЗАТЕЛНИТЕ ДЕЛА; КАТО ДЕЙНОСТ С ОПРЕДЕЛЕНИ УЧАСТНИЦИ

Това е вид държавна дейност с предмет разглеждане и решаване на наказателни дела. Тя се осъществява от държ. органи, но в нея участват и граждани. Държaвните органи обаче имат задължение ех lege да осигурят нормално провеждане и приключване на НП-с. Като правило дейността на д. органи в НП-с е подчинена на служебното начало. Като вид дейност на държавни органи е подчинена и на принципа на законността. Българският законодател се въздържа да възприеме принципа на целесъобразността - открива се в дейността на прокурора и разследващите органи. Държавните органи са длъжни ако има предпоставки, да встъпят в действия. Те не могат да преценят дали да започнат или да се въздържат от нак. производство.
НП-с е дейност, която се осъществява по дела от общ характер в досъдебното и съдебното производство, а по дела от частен характер - само в съдебното производство.
НП-с е дейност, която се осъществява въз основа на нормите на НПК. Той дава възможност да се преценят като доказателства и резултати, получени при приложението на друг закон извън НПК. Това беше допуснато с промените от 2003г.- възможност доказателства, събрани със специални разузнавателни средства, не по повод НП-с, да могат да се използват в НП-с. Това е много конфликтен проблем. За първи път се допуска пробив в тази насока .
НПК определя и реда за извършване на наказателно-процесуалната дейност, като следва да се подчертае значението на извършването на тази дейност по определен ред:
- Този ред е така установен, че да гарантира правата на засегнатите от процесуалната дейност срещу основни посегателства на техни конституционни права. Тези правила гарантират засегнатия от произволни действия.
- Гарантиране на истинността на резултатите от наказателно-процесуалната дейност.- значението на поемните лица например.
Наказателно-процесуалната дейност включва дейността по доказване, но и такава, която не е свързана с доказването. Доказването е сърцевината на наказателно-процесуалната дейност- Заради нея е структуриран НП-с, изградени са различни институти, различни правила. НП-суалната дейност включва и действия по образуване на наказателното производство, привличане на обвиняемия, предявяване на разследване, контролни правомощия на прокурора, изготвяне на обвинителния акт или постановление.
В НП-суалната дейност участват освен държавни органи и всички граждани, за които НПК предвижда процесуално качество. Гражданите осъществяват своята дейност въз основа на диспозитивното начало( без защитниците и поверителите).
НП-суалната дейност е фиксирана върху крайна цел - постановяване на присъда. Усилията на всички са насочени към съдебния акт, който след влизане в сила единствен поражда правни последици. НП-с завършва с присъда, която ако не подлежи на обжалване или изтече срока за обжалване, влиза в сила. – налице е материално отношение м/у държавата и извършителя на престъпление.
НП-с е дейност с определени участници: 2 групи - държавни органи и граждани.
Имало е и трета група- представители на обществеността. През ’93-‘95г. са редуцирани и отпадат обществените обвинители, защитници и поръчители. Остават съдебните заседатели, но те не са отделна група, т.к. нямат самостоятелна роля в процеса; включени са в състава на съда, който като колегиален орган трябва да реши изхода от делото.

1. Държавните органи са съдът и органите на досъдебното производство.
1)Съдът е единствения колегиален орган в НП-с. Съставът му е различен в зависимост от това в коя инстанция е и в зависимост от сложността на делото.
- Първа инстанция - съставът е различен - от 1998 г. - при дела с неголяма сложност е едноличен състав за престъпления с наказание до 5 г. или по- леко. В другите случаи съставът варира- 1 съдия и 2-ма съд. заседатели при предводено в НК наказание 5-15 г., а при наказание не по-малко от 15г. или доживот – съставът на съда е двама съдии и трима заседатели.
- Въззивна и касационна инстанция- 3-ма съдии.
Съставът на съда трябва да остане непроменен от момента на започване на разглеждане на делото по същество. Това е така, защото съдът лично трябва да събере и възприеме доказателствата, въз основа на които ще формира вътрешното си убеждение и ще вземе решение.
2) Органи на досъдебното производство: прокурор и разследващи органи.
- Прокурор- може да има и повече от един по конкретно дело. За разлика от съда не е задължително те да са непроменени в хода на целия процес. Прокурорът е само страна в производството пред съда и не решава съществото на делото. Той участва в съдебното и досъдебното производство: В досъдебното производство той е наречен dominus litis – господар на досъдебното производство. За него разследват разследващите органи- те са му ръце, а той е главата. Те действат под ръководството и надзора му. Тяхното участие приключва в досъдебната фаза, те не решават как ще се развие производството. Това е правомощие само на прокурора . Той е субект на обвинението- може да привлече извършителя под наказателна отговорност пред съда. Прокурорът решава как конкретно да се развие производството - ако повдигне обвинение пред съда, той го поддържа пред съда.
- Разследващи органи - Следствени и дознатели. Следствените органи са органи на съдебната власт. Дознателите са органи на изпълнителната власт. Дознателите по действащия НПК са служители на МВР, назначени със заповед на министъра, а също и митнически служители за определени престъпления, назначени със заповед на министъра на финансите.
2. Гражданите.:
1)Граждани, които участват в защита на собствени права и законни интереси - обвиняем, частен тъжител, частен обвинител, граждански ищец и граждански ответник. По новия НПК отпадат фигурите на задържан и уличен за дадено престъпление.
- Обвиняемият и гражданския ответник се конституират в процеса противно на волята им. Гражданският ответник е лице извън фигурата на обвиняемия, което носи гражданска отговорност за причинени от обвиняемия вреди - родител, работодател, попечител и т.н. За обвиняемия има изключение - когато повод да се образува наказателен процес е личното му явяване с признания.
- Частният обвинител (при дела от общ характер), гражданският ищец и частният тъжител (за дела от частен характер) встъпват в процеса само в зависимост от собствената си воля. Частният тъжител може да бъда от една страна оприличен на частния обвинител и гражданския ищец, а от друга - на прокурора. Общото с първите двама е диспозитивният принцип за встъпването им в процеса. А общото с прокурора- че и двамата са главни обвинители.
Искането на частния тъжител трябва да е под формата на писмен акт. Гражданският ищец и частният обвинител участват само в съдебната фаза на процеса. До 2003 г. пострадалият можеше да участва и в досъдебната фаза. Пострадалият по дела от частен характер, когато не се приеме тъжбата му, има право да обжалва пред три инстанции - пред съда постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство и т.н.
Пострадал е материално-правно понятие - лице, което може да встъпи в процесуалното си качество на частен обвинител/ тъжител или граждански ищец. Той придобива цял комплекс от процесуални права.
2) Граждани, встъпили в процеса за защита на чужди права и законни интереси:
- Защитник – защитава правата и интересите на обвиняемия.
- Повереник – представител е на всички други граждани в процеса .
3) Участници, които встъпват в п-са заради знанията и опита им.- те подпомагат разкриването на истината – свидетели, поемни лица, специалисти - технически помощници, преводачи, тълковници, експерти(наричат се с общия термин “вещи лица” в новия НПК). Тази група участници не защитава ничии интереси, а дава обективно експертно мнение по конкретни въпроси и задачи.
В рамките на “участниците” в процеса има по-тясно понятие – “субекти” на НП-с. Не всички участници са субекти. Субектите включват 3 елемента:
1/ да участват в НП-с по линията на една от функциите на НП-с.
2/ да участват в защита на собствени, чужди или държавни интереси.
3/ да притежават такива процесуални права, упражняването на които придвижва п-са напред.
Гражданите, които не са субекти на п-са са тези, които подпомагат НП-с. Те имат права, но упражняването им няма значение за придвижването на процеса.
Най-тясно е понятието “страни”- има ги само в съдебната фаза на процеса. Това са страните по обвинението и по защитата. Те са субектите в съдебното производство, заедно със съда. Страните по новия НПК са: подсъдим, защитникът му, прокурор/частен обвинител, частен тъжител, граждански ищец, граждански ответник. Без да участват поверениците.

РАЗГРАНИЧЕНИЯ между участниците:
I. Задължителни и незадължителни - Задължителните са:
-по дела от общ х-р : съд, прокурор, обвинител и защитник + разследващите органи.
-по дела от частен х-р : изброените + частния тъжител.
II. Участници и в двете фази на процеса и такива, които са към първата или към втората фаза.
- прокурор – и в двете фази. Той е участникът с най - дълготрайно участие в процеса – образува наказателното производство и след влизане в сила на присъдата я привежда в изпълнение.
- обвинител и защитникът му – участват и в двете фази.
- разследващи органи – участват само в първа фаза на процеса.
- съд – по правило само в съдебната фаза, но изключение е уреден институтът на съдебния контрол.
III. Субект на НП-с и субект на наказателно-процесуално правоотношение. В последното участват всички, които имат определено процесуално качество. Второто понятие е по-широко от първото. Субектът на НП-с е и субект на наказателно-процесуалното правоотношение.
IV. Субекти на НП-с и субекти на материалното правоотношение. Последното има за страни държавата и извършителя. Има съвпадение м/у субектите на НП-с и субектите на материалното ПО, ако се установи с влязла в сила присъда , че извършителят е същият.

Няма коментари: