Независимост на държавните органи, назначаемост и несменяемост

Това е принцип на НП-с, който е закрепен в КРБ, ЗСВл. и НПК. Според чл.117 от КРБ съдебната власт е независима при осъществяване на функциите си. – подчинява се само на закона. ЗСВл. в чл. 1, ал.2 също прогласява съдебната власт за независима.
Уредбата в НПК: чл.10 от НПК има по-широко предназначение, т.к. се отнася до органите на наказателното производство, а те включват и тези, които са извън съдебната власт. Става въпрос за дознателите като разследващ орган, които са органи на изпълнителната власт, но от гледна точка на тяхната функция в процеса принципът за независимост се прилага и към тях. Акад. Павлов свързва независимостта с функцията по ръководство и решаване. Но принципът за независимостта се отнася до държавните органи, независимо по линия на коя функция участват в процеса. Принципът за независимост е свързан с редица други основни принципи - принципа на формиране на свободно вътрешно убеждение, принципа на защита, има непосредствено значение за решаване задачите на НП-с.
Понятие за независимост: При осъществяване на правомощията си държавните органи не се ръководят от искания и претенции на който и да процесуален участник, държавни органи, длъжностни лица и граждани, стоящи извън процеса. Но това не означава независимост от всичко- а подчиненост на доказателствата по делото и на закона.
Гаранции: Независимостта на държавните органи в НП-с трябва да бъда скрепена с гаранции, за да не е само прокламирана и за да поражда съответните последици. Гаранциите са на конституционно ниво, в устройственото законодателство, в НПК. Налице са общи гаранции за всички държавни органи (под въпрос са дознателите) и специфично проявление на независимостта за всеки отделен орган. Независимостта и гаранциите за нея не са създадени в интерес на държавните органи, а в интерес на правосъдието. Те са заложени и в редица международни и европейски стандарти, много от които са и в действащото ни законодателство. Гаранциите са следните:
1) Разделение на държавната власт на законодателна, изпълнителна и съдебна.- чл.8 КРБ. Това не означава крайност на разделението, за да не се стигне до това, че изначалната идея да породи порочна практика.=> Разделението на властите трябва да бъда продължено с взаимен контрол между тях. Ако няма взаимни механизми за контрол, може да се стигне до произволни действия и накърняване на правовия ред и интересите на гражданите (изпълнителната власт осъществява контрол в съдебната, а съдебната има контролни правомощия върху актовете на изпълнителната вл.)
2) Самостоятелен бюджет на съдебната власт. – чл. 117, ал.3, КРБ. Той е част от държавния бюджет, но в рамките на държавния бюджет е определен отделно, а органът на управление на съдебната власт го разделя между трите звена на съдебната власт и вътре в тях.
3) Създаване на самостоятелен орган на управление на съдебната власт – ВСС. Уредбата е в чл. 129 и сл., КРБ и гл. II, ЗСВл. ВСС е единственият орган, който решава кадровите въпроси за органите на съдебната власт- съдии, прокурори и следователи.-те се повишават, понижават, преместват и освобождават от длъжност от ВСС. Председателят на ВКС и на ВАС и главният прокурор се назначават и освобождават от длъжност от президента по предложение на ВСС. Те са негови членове по право. Общо членовете на ВСС са 25 - останалите са юристи с високи професионални и нравствени качества и минимум 15-годишен юр. стаж. 11 от членовете се избират от НС и 11- от съд. вл. ВСС определя състава и осъществява организацията на съдебната власт.
4) Осъществяване на дисциплинарна отговорност от ВСС - чл. 168 от раздел II на гл.14, ЗСВл. Определят се какви са дисциплинарните наказания, основанията за дисциплинарна отговорност, кои може да иска възбуждане на дисциплинарно производство, как се осъществява то. В чл.184, ЗСВл. се предвижда контрол от страна на ВАС по отношение на наложеното дисциплинарно наказание.- т.е. и в този случай не бива да остава в рамките само на този орган, а подлежи на обжалване.
5) Департизация на органите на съдебната власт. – Това е забраната, съгласно чл. 12 ЗСВл. за съдиите, прокурорите и следователите да членуват в политически партии, организации, движения и коалиции, които имат политическа насоченост. Става дума за департизация, а не за деполитизация. Това не означава, че те не могат да се обединяват в професионални организации- Съюз на съдиите, Съюз на прокурорите, Камара на следователите.
6) Забрана да заемат определени други длъжности за времето, през което са съдии, прокурори, следователи- чл. 132, ал.1, т.1-5, ЗСВл: Не могат: 1. Да бъдат народни представители, министри, зам-министри, кметове и общински съветници; 2. Да упражняват адвокатска професия и дейност; 3. Да вземат изборна или назначаема длъжност в държавни, общински или стопански органи; 4. Да упражняват търговска дейност или да участват в органи на ТД, кооперации или ЮЛНЦ, които осъщ. търг. дейност; 5. Да извършват услуги по граждански договор, с изключение на научна и преподавателска дейност, участие в подготовката на проекти на НА, както и за упражняване на авторски права.
7) Забрана да изразяват предварително становище по възложените им дела, както и становище по дела, които не са им възложени. –чл.137, ЗСВл. Целта е да не се ангажира професионалната общност със становището на някой от тази област. Чл. 138 съдържа и забрана да дават правни консултации.
8) Имунитет по Конституция - До промените от 2003г на КРБ магистратите имаха имунитет на народни представители. Сега те имат т.нар. функционален имунитет: Не носят гражданска и наказателна отговорност за служебните си действия и постановените от тях актове. Изключение- когато са осъществили умишлено състав на престъпление от общ характер с действията или актовете си. Те не могат да носят и дисциплинарна отговорност за действията и актовете си- единствено може да има инстанционна проверка.
9) Забрана да бъдат задържани - чл. 132, ал.3, КРБ. Тази забрана не се прилага за тежко престъпление и то ако има разрешение на ВСС. Разрешение на ВСС не се изисква в случаите, когато магистратът е заварен при извършване на тежко престъпление. Обвинение срещу магистрат за извършено умишлено престъпление от общ характер може да бъде повдигнато също само с разрешение на ВСС – ал.2. И при задържане , и при повдигане на обвинение разрешението на ВСС се дава, след като бъде сезиран от главния прокурор или най-малко от 1/5 от членовете на ВСС.
10) Назначаване и несменяемост на магистратите – чл.129 КРБ. Назначават се от ВСС при наличие на предпоставките от ЗСВл. и стават несменяеми след изтичане на определен период от време. След измененията от 2003г (чл.129, ал.3 ) този срок се удължава от 3 на 5 години. След изтичане на 5-те години те не стават автоматично несменяеми - трябва да има атестация, тя се докладва на ВСС и той взема решение. Несменяемите също могат да бъдат освобождавани при условията на чл.129, ал.3, т.1-4: пенсионна възраст, оставка, влизане в сила на присъда лишаване от свобода за умишлено престъпление и невъзможност да изпълнява задълженията си за повече от 1 год. Основанието по т.5 беше предвидено в ЗИДЗСВл., но е обявено за противоконституционно. Сега е намерило място в КРБ: т.5 – Тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения, както и действия, които накърняват престижа на съдебната власт. Преценката се прави от ВСС , но има и съдебен контрол от ВАС.
Всички тези гаранции не означават липса на контрол върху съдебната вл. Никоя власт не трябва да остане безконтролна.
Контролни механизми:
Правомощия на министъра на правосъдието - Чл.26, ал.1, ЗСВл. гласи, че министърът на правосъдието ръководи заседанията на ВСС, но не участва в гласуването. Но за нарушения на органите на съдебната власт отговорност носи правителството на делата пред съда в Страсбург, затова министърът би трябвало да има право на глас във ВСС. Гл. III от ЗСВл. дава уредба относно министъра на правосъдието. Според чл.35 б към м-ра на правосъдието има инспекторат. Правомощията му са изчерпателно посочени- проверява организацията на съдебната дейност, на администрацията й, образуването и движението на делата, анализира и обобщава върнати и отсрочени дела и т.н. Ал. 2 на чл. 35 б забранява на инспектората да проверява дейността на ВКС, ВАС, ВКП и ВАП. Тя е неприемлива, т.к. с ратификацията на Европейската конвенция за правата на човека Б-я възприе и един от основните й принципи- всеки съд да решава делата в разумен срок. А няма контрол за насрочването и движението на делата във Върховните съдилища и Главна прокуратура.
Други правомощия на министъра: Издава наредбата за съдебните заседатели; оправомощен е заедно с председателя на ВКС и главния прокурор да прави предложения до КС; изготвя обобщен доклад за дейността на органите на съдебната власт и го внася за разглеждане във ВСС, след одобрението му- в НС; внася ежегодно в НС доклад за престъпността и т.н. (вж. ЗСВл.) Тези правомощия обаче не са от такова естество, че да влияят на вътрешното убеждение на магистратите.
Независимост на съда
Прави се разлика относно приложението на този принцип в сравнение с другите органи. Това е така т.к. съдът решава съществото на делото и той в най-голяма степен трябва да е независим. Съдът е независим 1. От страните по делото и 2. От по-горните съдебни инстанции.
1. От страните по делото: За съда не са задължителни техните становища относно обстоятелствата по делото, доказаността им, а и относно доказателствата, които да бъдат събрани. Той преценява исканията за събиране в зависимост от това дали те имат отношение по делото.
Той е независим и от становищата на страните в пледоариите им. Съдът ще се произнесе само след анализ на доказателствата и приложимия закон.
Съдът е независим и от исканията на органите на досъдебното производство за вземане на определена мярка за процесуална принуда. Отново се ръководи само от доказателствата и закона. Той обаче е обвързан относно процеса на доказване в рамките на повдигнатото от обвинителния акт обвинение. Обвинителният акт определя предмета на доказване. Съдът ще допуска такива доказателства, които изясняват предмета на доказване, формулиран от обвинителния акт. Но оттам самостоятелно определя дали е доказано повдигнатото обвинение.
Той е необвързан и от позицията на прокурора, ако заяви, че се отказва от обвинението- чл. 293, НПК. В този случай съдът пак трябва да се произнесе по вътрешно убеждение ( За разлика от американската с-ма – по нея, ако прокурорът се откаже, всичко приключва.)
Съдът е независим и при искане на главния прокурор, окръжния, военния прок. за възобновяване на наказателното дело, а също и когато задочно осъдения направи такова искане.
2. От по-горните съдебни инстанции: В чл.355 става дума за задължителните указания, с които касационната инстанция връща делото за преразглеждане. Тези указания са в три насоки, но не определят как да се реши делото по същество.
Според чл.124, КРБ ВКС осъществява върховен съдебен надзор за точното е еднакво прилагане на законите от всички съдилища. Става въпрос за тълкувателните решения на ВКС- правомощие при противоречива практика да тълкува каква е вярната воля на закона. Така се гарантира и принципът за равенство м/у гражданите.
Независимост на прокурора
Тя се проявява особено заради различната структура на прокурорската институция и функцията, която той осъществява- обвинителната ф-ция. Прокуратурата у нас е единна и централизирана. Само в Италия е децентрализирана, както у нас са съдилищата. Централизирана е т.к. прокурорската институция представлява обвинението от страна на държавата и волята й трябва да е една и съща на всички нива.- чл.127, КРБ- Привлича към отговорност и поддържа обвинението по дела от общ х-р. Прокурорът няма правомощия да реши делото и това дава възможност той да бъде заменян от прокурор от същата прокуратура или от по- горестояща. Според чл,126, ал.2 главният прокурор осъществява надзор за законност и методическо ръководство в/у дейността на всички прокурори. Има разбиране, че това правомощие предопределя единна и централизирана прокуратура, но това не е така.
Съгласно чл. 116, ал.3, ЗСВл по-горестоящият по длъжност прокурор може писмено да изменя, отменя постановленията на по-долустoящия или да дава писмени указания, които са задължителни. Но оттук не следва, че прокурорът не осъществява своята дейност според принципа за независимост. Ако получи указания (чл115 и 116 ), те трябва да са в писмена форма и тогава са задължителни. Смисълът е, че писмените указания се прилагат към материалите по делото и прокурорът може винаги да се разграничи от становището на този, който е дал указанията.
Прокурорът е независим от съда, той поддържа позиция, която счита, че може да обоснове. Ако се измени фактическата обстановка, прокурорът повдига ново обвинение- чл.287, НПК, т.е. той има автономни правомощия, съдът не може да му попречи.
В досъдебното производство се упражнява съдебен контрол по отношение на действията на органите, които засягат права на човека- напр. мярка за неотклонение. Целта е независим орган (съда) да каже дали има смисъл това посегателство или е произвол. Така се постига баланс м/у процесуалните правомощия на прокурора и грижа за правата на засегнатите. Убеждението си прокурорът излага в мотивите.
Независимост на разследващите органи
Според чл. 52 , НПК това са следователи и дознатели. Следователите са магистрати, те са част от съдебната власт, а дознателите са към изпълнителната вл. Поставя се въпросът за възможното влияние от страна на административния ръководител в/у разследването. По новия з-н подхода на законодателя към следователи и дознатели е унифициран, но по стария не е било така. Разследващите органи са значително по- ограничени при осъществяване на правомощията си, т.к. те са призвани да разследват за прокурора ; те са органи, които преустановяват дейността си в досъдебното производство с приключване на разследването. От органите на досъдебното производство единствено прокурорът продължава и в съдебната фаза- за да докаже обосноваността на обвинението. Затова той се определя като dominus litis в досъдебното производство с негови подчинени. Законът предвижда множество правомощия по ръководство и контрол в/у разследващите органи, а гл. прокурор може да удължи срока на разследването до изтичане на давността. Разследващите органи са длъжни да изпълняват указанията на прокурора, да го информират за хода на разследването, да се консултират с него и т.н. Функцията на прокурора е свързващото звено със съдебната фаза.
Разследващите органи имат право на оперативна самостоятелност- какви действия, в каква последователност ще ги извършат. Никакви указания не са задължителни за тях, когато те се произнасят окончателно със заключение за разследването. Тогава действат само въз основа на вътрешното си убеждение, изградило се от доказателствата и закона.