Обвиняем

Фигурата на обвиняемия в НП-с се води като централна. В глобален аспект на наказателното правоотношение - т.к. реализирането на отговорност към държавата и обществото срещу извършителя на едно противоправно деяние е доста широка дейност: Започва от материалното право, минава през процеса и завършва с изпълнение на наложеното наказание. Но НП-с по принцип се развива за обвиняемия - целта е да се докаже, че е извършил престъпление и да му се определи отговорност. Затова се приема , че е централна, главна фигура. Но не вярно, че не може да има НП-с без обвиняем: НП-с има и преди повдигане на обвинението, както и след постановяване на присъдата. Но НП-с не може да се развие и да постигне целите си без обвиняем.
Съществува тенденция за защита правата на пострадалото лице. Законодателят лансира повече неговите права. Но въпреки това може да се каже, че НП-с се развива за обвиняемия - постигат се основни задачи на НП-с.
1.Фигурата на обвиняемия - понятие :
Терминът е родов. Срещат се и подследствен и подсъдим. Подследствен се среща повече в практиката, а подсъдим е почти навсякъде употребен в съдебната фаза. Родовото понятие е обвиняем, а другите две са видовете- в съдебната фаза- подсъдим, а в досъдебната- подследствен.
Легална дефиниция : чл.54 НПК - „Обвиняемият е лицето, което е привлечено в това му качество при условията и реда, предвидени в този кодекс.”
2. Предпоставки за възникване: фигурата на обвиняемия: За обвиняемия като фигура има специален ред за възникване. Фигурата на обвиняемия възниква само в един образуван НП-с. Предпоставките се делят на фактически, материалноправни и процесуалноправни. В момента, в който има образуван НП-с, НПК визира процесуални предпоставки, при които възниква фигурата на обвиняемия - чл.219, НПК:
1) За да се привлече едно лице като обвиняем, се изискват достатъчно доказателства за виновността на определено лице и липсата на основания за прекратяване на нак. производство. Чл. 219,ал.2- Независимо дали привличането ще стане, когато производството е образувано по чл.207 или при неотложни действия с извършване на първото действие, предпоставките винаги ще са „достатъчни доказателства”. Актът за първото действие е достатъчно доказателство. Фактите от обективната действителност са данни, а когато бъдат събрани по определения ред, ще бъдат доказателства. При привличане на обвиняемия трябва да има достатъчно доказателства.
2) Трябва да има наказателноотговорно лице. - Ако то не носи наказателна отговорност поради някаква причина, О. не може да възникне. ЮЛ-а нямат нак. отг.
3) Трябва да има акт на компетентен орган- прокурор ( постановление)
=> Дотук - това значи „ при условията и реда на този кодекс”- чл.54,НПК.
3. Процесуално положение на О. :
Обвиняемият е субект и страна в НП-с. Той е самостоятелен субект. В съдебната фаза О. има качеството на страна. Като субект и страна НПК при определяне на процесуалното му положение му дава определени права :
!!! ПРАВА на ОБВИНЯЕМИЯ - чл. 55, НПК !!! НАИЗУСТ !!!
1) Да научи за какво престъпление е привлечен в това качество и въз основа на какви доказателства.
2) Да дава или да откаже да дава обяснения по обвинението.
3) Да се запознае с делото, вкл. и с информацията, получена чрез използване на специални разузнавателни средства, и да прави необходимите извлечения.
4) Да представя доказателства.
5) Да участва в нак. производство.
6) Да прави искания, бележки и възражения.-
7) Да се изказва последен,
8) Да обжалва актовете, които накърняват неговите права и законни интереси.
9) Да има защитник. Обвиняемият има право защитникът му да участва при извършване на действия по разследването и другите процесуални действия с негово участие, освен когато изрично се откаже от това право.
10) Подсъдимият има право на последна дума.
Фигурата на обвиняемия. Съвместимост - Обвиняемият осъществява функцията по защита - процесуални действия, насочени към частично или изцяло оборване на насочените към него доказателства. При обвиняемия няма съвместимост с друго процесуално качество. Когато отговаря по граждански иск, той си отговаря като обвиняем. Няма деление на гражданската и наказателната отговорност - те са вплетени.
4. Видове защита на обвиняемия :
Дели се в зависимост от субекта. В чл. 55,ал.1 едно от правата на обвиняемия е да има защитник.
1) Лична защита - Осъществява се, когато О. упражнява самостоятелно правата си по чл. 55.
2) Защита, осъществявана от защитник- Осъществяването на тази защита не означава, че О не може да осъществява личната си защита. Това не е пречка за упражняване на правата на обвиняемия по чл.55. Това е израз на самостоятелността му като фигура. Правата на защитника също не зависят от правата на обвиняемия - той също е самостоятелна фигура.
Защитата от защитник бива няколко вида. Критерий е задължителното участие на защитник - Видове:
а) Задължителна (необходима) - В чл.94, НПК се изброяват в 9 точки случаите на необходима защита (виж). В тези 9 точки има деление с оглед волята на О.: има две хипотези, при които, ако подсъдимият поиска, участието не е задължително- т.4 и т.5- това е условно необходима защита. В останалите случаи е абсолютно необходима.
б) Доброволна - Тя бива 2 вида.
- Участието на защитник в процеса се определя от желанието на подсъдимия. Законодателят е преценил, че в тези случаи няма да се накърнят правата на обвиняемия, ако не участва защитник. А при деветте точки на чл.94, ако не участва защитник, ще има съществено процесуално нарушение.
-Ако обвиняемия няма финансови средства, може да поиска от Съвета на САК да определи защитник, който за сметка на САК ще го защитава - това е доброволна защита по назначение (По Закона за адвокатурата)
- По Закона за правната помощ има служебни защитници - това не е доброволна защита по назначение.
- Разграничение от чл.94, ал.1, т.9 - В този случай защитник му се назначава от съда за сметка на бюджета, „ако интересите на правосъдието налагат това”.
в) Служебна защита - това е задължението на съда и органите на досъдебното производство да събират доказателства, които подкрепят и които оборват обвинението - чл.107, ал.3. Някои автори приемат, че това е служебна защита, а други- че е свързана с разкриването на обективната истина. Въпросът е спорен.
Служебна защита и Служебен защитник - няма такова понятие (сл.защитник) в НПК, а се среща в други нормативни актове.