Физическите лица в МЧП

Субекти на МЧП са физическите лица, юридическите лица и държавата. Физически лица: хората като правни субекти. Характеристиката им се прави по 2 групи признаци: прави и индивидуализиращи. Двата вида признаци се определят и се включват в личния статут на ФЛ. Правните признаци са правоспособност и дееспособност на ФЛ. Индивидуализиращите са: име, местожителство, гражданско състояние, националност.
Правоспособност: всяко ФЛ е правоспособно - може да бъде носител на имуществени и свързаните с тях лични неимуществени права и задължения. Всяко лице, от момента на раждането си, придобива способността да бъде носител на права и задължения.
1. Необходимо е ФЛ да е човешко същество.
2. Всяко ФЛ е правоспособно, т.е. различията между хората нямат значение.
3. Правоспособността се свежда до възможността да има права и задължения.
4. става въпрос за такива права и задължения, които са допустими от действащото право.
Правоспособността на българските граждани в българското МЧП: урежда се от закона на РБ. Така е не само когато българските граждани се намират на територията на България, но и когато пребивават на територията на друга държава. Според МЧП на РБ, правоспособността възниква от момента на раждането, при което е необходимо:
1. раждането да е завършено;
2. ФЛ да е живо, т.е. да е поело въздух. Правоспособността се прекратява с настъпването на смъртта на лицето. Българското законодателство не познава други юридически факти за прекратяване на правоспособността. Съществуващата в Наказателния Кодекс мярка “лишаване от определени граждански и политически права” води само до стесняване на правоспособността на осъдения, а не до цялостно отнемане на възможността за придобиване на права.
Правоспособност на чужденците на територията на България: в българското МЧП не съществува обща стълкновителна форма, определяща правоспособността на чужденците, пребиваващи в страната. Тя трябва да бъде извлечена от конкретните закони и Конституцията. Според чл.2 от Закона за пребиваване на чужденци в РБ, последните имат права и задължения според българските закони и международни договори, в които участва РБ. Тези чужденци се ползват от правата, предоставени на българските граждани за защита на законните им интереси. По такъв начин на чужденците в България е предоставен националния режим. Чужденците в РБ за равни пред закона - за тях важи недопустимостта на ограничения на правата, както и недопустимост на привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние (чл.6, ал.2 от Конституцията).
Дееспособност на ФЛ според Българското МЧП: призната и уредена от закона способност на ФЛ с лични действия да придобиват права и задължения. Характеристика на дееспособността: Първият критерий определя дееспособността на ФЛ. Различаваме:
1. Малолетни ФЛ: по чл.3 от ЗЛС това са лицата на възраст до навършени 14 години. Те са напълно недееспособни. Имат представители, които извършват правни действия вместо тях и от тяхно име.
2. Непълнолетни: от 14 до 18 години. Могат да извършват самостоятелно само определени правни действия - да сключват определени дребни сделки за задоволяване на текущите им нужди и да разполагат с това, което са придобили със собствен труд. Други действия те извършват със съгласието на родителите си (чл.5 от ЗЛС).
3. Пълнолетни: с навършване на 18 години, ФЛ стават способни да придобиват права и задължения. Те извършват правните действия от свое име и са своя сметка. Пълнолетието е юридически факт и произвежда автоматично правно действие.
По хоризонталния признак дееспособността се определя според дяловете на правото: семейно, наследствено, облигационно и т.н. Дееспособността може да бъде ограничавана (нарича се запрещение). Под пълно запрещение се поставят непълнолетните и пълнолетните, които поради слабоумие или душевна болест не могат да се грижат за себе си - стават недееспособни (чл.5 ал.1 от ЗЛС).
Дееспособността на чужденците, пребиваващи в България се определя според закона на държавата, чиито граждани са те. Дееспособността на лицата без гражданство се урежда от закона на държавата, в която те имат постоянно местожителство. За лицата без гражданство, които живеят постоянно в РБ дееспособността се определя от българското право. От тези правила се допуска изключение: дееспособността на чужденците с чуждо гражданство и на лицата без гражданство, относно сделките извършени в РБ, се определя според българския закон.
Правна индивидуалност на ФЛ: име, местожителство, гражданско състояние, пол, произход, семейно положение, националност. За имената на чужденците, пребиваващи в България следва да се прилага техния личен закон (lex personalis), ако това не противоречи на местния обществен ред.
Личен статут на физическото лице: двата вида признаци (правни и индивидуализиращи) се определят и се включват в личния статут на ФЛ. Личният статут на ФЛ е основен при определянето на ФЛ като субект на МЧП. Определя се на основата на 3 основни принципа, които дават отговор на въпроса кой закон е приложим и се наричат самостоятелни връзки:
1. Отечествен закон (lex patriae): определя се от гражданството на лицето.
2. Закон по домицилия (lex domicilii) - използва се в англоамериканската правна система. Има се в предвид мястото, на което се намира домът на ФЛ. За да е налице домицилий има 2 предпоставки - обективна и субективна. Обективната е условието на лицето да пребивава на дадено място. Двете предпоставки трябва да са дадени комулативно. Домицилият е траен при определянето на статут, тъй като дава приоритет на стария домицилий до намирането на друг
3. Закон по местожителството - използва се, когато не е възможно посредством последните 2 привръзки да се определи личния статут - за лице без гражданство или с двойно гражданство. Между домицилий и местожителство съществува разлика. За домицилий са нужни 2 предпоставки - обективна и субективна. За местожителство предпоставките също са 2, но са други: обективна и формална. Обективната: пребиваването на даденото лице на определено място; формална: вписването в регистрите на населеното място, в което лицето се е установило да живее.
Личният статут на чужденците, пребиваващи в България се основава на 2 признака:
1. Принцип на националност: чуждите граждани, гражданите с двойно гражданство или лицата, които нямат гражданство придобиват същите права и задължения както българските граждани, т.е. чужденецът става равностоен по отношение на правата и задълженията по българския закон.
2. моделира първичния принцип. България си запазва правото да отдели от съвкупността субективни права на българските граждани някои права, т.е. да налага ограничения върху правата на чужденците, пребиваващи в страната:
2.1. По силата на Конституцията и вътрешните закони - в областта на политическите права: чужденци нямат право да гласуват за държавни органи на България, нямат право да заемат длъжности в държавни органи.