III.Функция по ръководство и решаване(ФРР)
Тази функция е единство от действия по ръководство на процеса в различните му стадии и решаване на всички въпроси, които възникват в хода на процеса и в края на съответния процесуален стадий.
Характерно за нея, както и за обвинителната функция, е, че тя също трябва да бъде осъществявана обективно. Това е важно доколкото ръководството и решаването са свързани с въпросите по същество по делото и във връзка с приключването на съответния процесуален стадий. Прокурорът също трябва да е обективен, т.к. задвижва втората съдебна фаза, ангажира дейността на всички други участници в процеса и е налице опасност от неоправдано ангажиране на държавните органи и гражданите. Особено голямо значение има да се осъществява тази функция обективно, когато съдът се произнася с решение, т.к. присъдата след влизане в сила поражда правно действие.
В досъдебната фаза ФРР се осъществява от прокурора и от разследващите органи, а в съдебната- от съда.
Има зависимост м/у процесуалните функции. Обвинителната фунция определя рамките и интензивността на другите функции. Обвинителната не възниква първа в НП-с. Първа възниква ФРР- в хода на процеса ще се събират доказателства, които водят до привличане на определено лице в качеството му на обвиняем. Втора е обвинителната функция, а веднага след нея е фунцията по защита. Всички функции се прекратяват с преустановяване на процеса - с влязъл в сила съдебен акт или с нестабилното постановление на прокурора за прекратяване на процеса.
* Уточнение за обвинителната функция: В рамките й се разкрива обвинение, което може да се характеризира по 2 начина: 1) едно нестабилно обвинение, първоначален, работен вариант на обвинение - когато при предварителното разследване лицето се привлече като обвиняем; 2) когато се повдига обвинението пред съда - то е трайно, повдига се с обвинителния акт - обвинението е доказано по безспорен начин. Това обвинение определя предмета на доказване в съдебното производство. Докато работният вариант на обвинение може да се променя в хода на разследването. Според чл.287 НПК, обаче, прокурорът повдига ново обвинение, ако в хода на съдебното следствие се разкрият обстоятелства, които не са били известни на органите на предварителното производство и са основание за съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението или за прилагане на закон за по-тежко наказуемо престъпление.
Този подход отговаря на разпоредбите на чл. 30, ал.1 КРБ и на решението на КС, според което с обвинителния акт се повдига обвинението пред съда. Има изключение - при новата процедура ‘незабавно производство’, ако извършителят е заловен при извършване на престъплението, тук ще се открият всички функции, трите ф-ции ще възникнат едновременно.
В наказателно-процесуалната теория се обсъждат въпроси във връзка с това дали в НП-с няма място за още фунции –1) функция по разследването; 2)функция надзор за законност и 3)ф-ция наказателно преследване.
1)по разследването- не може да се приеме като основна ф-ция,т.к. разследването се разкрива само в някои от стадиите на НП-с. То е дейност по събиране и проверка на доказателства- в досъдебното производство, а в съдебното само пред първа инстанция и евентуално пред втора. Не се приема за функция, тъй като характерна особеност на фунциите е, че те се откриват в хода на целия процес. Приема се, че разследването е иманентна част от обвинителната функция и от ФРР, защото и двете функции могат да се осъществят само ако има дейност на събиране и проверка на доказателствата.
2) надзор за законност - свързваше се с дейността на прокуратурата, като част от него беше и обвинението. Такъв надзор имаше прокуратурата само в някои социалистически страни. Но и тогава не се приемаше, че е основна функция, тъй като основните функции имат за своя насоченост предмета на доказване. Надзорът за законност никога не е имал такава насоченост. Той представлява - следене дали дейността на органите, включително на съда, съответства на закона; тази дейност се откриваше само по дела от общ характер, но характерно за наказателно-процесуалните ф-ции е , че се осъществяват и по дела от частен х-р.
3) наказателно преследване - акад. Павлов смята, че то винаги трябва да има конкретна насоченост с/у определено лице. По повод чл.70 и чл.103 КРБ и във връзка с проблема за имунитета възниква необходимостта да се тълкува израза “възбуждане на наказателно преследване”. Решение N10/1992г. не дава ясен отговор на съдържанието му – КС определя възбуждането на нак. преследване като: процесуалните действия на разследващите органи по привличане на отговорност или изключване на тази отговорност по отношение на конкретно лице. А това се препокрива с обвинителната функция. В същото решение на КС – наказателно преследване започва с образуване на предварителното производство, т.е. много преди повдигане на обвинението. И действащият НПК, и новият в чл.341/1, приемат наказателното преследване за равно на наказателното производство.
Наказателно-процесуалните функции се осъществяват поначало от отделни субекти. Това е абсолютно задължително за съдебната фаза, тъй като тя е състезателна. В досъдебната фаза има обединение на ФРР и функцията по обвинение в един субект- прокурора и разследващите органи.
*Уточнение за НП-с като фази и стадии- по новия НПК: чл. 192: Досъдебното производство вкл. разследване и действия на прокурора след приключване на разследването- 2 стадия! Първият може да започне по два начина.