вторник, 12 август 2008 г.

Пострадал. Частен обвинител

I. Пострадал. Съществуват теоретични спорове относно фигурата на пострадалия :
 Той е субект на НП-с, защото осъществява макар и ограничена дейност насочена към регулиране / обезпечаване на обвинителната функция, ръководно- решаващата функция; защитава собствените си права и интереси, влияе върху процеса.
 Той не е субект на НП-с - тази теория отрича значението на дейността му за някоя от функциите на НП-с и според нея правата му не влияят върху хода на процеса.
 Новият НПК - Чл.248,ал.2,т.3 и чл.249 - съдията-докладчик ако констатира съществено нарушение на процесуалните права на пострадалия в досъдебното производство , трябва да върне делото от съдебното в досъдебното производство за допълнително разследване. На пострадалият се дават необходимите му процесуални средства за защита на неговите права и интереси, т.е. той има процесуални права - чл. 15, НПК- Право на защита.
=> Пострадалият е процесуално понятие и е участник в НП-с. Спорът е дали е субект или не , но той е нетипичен участник.
Процесуален статут на пострадалия (П ) като съвкупност от процесуални права :
Легална дефиниция - чл.74, ал.1- Пострадал е лицето, което е претърпяло имуществени или неимуществени вреди от престъплението. Ал.2- При смърт на лицето това право преминава върху наследниците му => правото на пострадалия да участва в НП-с е наследимо. Новата ал.3 отрече практиката на ВС, според която когато има независимо извършителство и единият е пострадал, той може да предяви права срещу другия. Ал.3 гласи - Обвиняемият не може да упражнява правата на пострадал в същото производство.
1. Права на пострадалия по общата норма на чл.75, ал.1 - Пострадалият, респ. наследниците му, има статут, който включва процесуални права - част от тях ги дава общата норма на чл.75, ал.1:
1) Да бъда уведомен за правата си в наказателното производство - за това му право има гаранция - чл.75, ал.2: съдът и органите на досъдебното производство са длъжни не само да посочат правата му, но и да ги конкретизират и да осигурят условия за упражняването им. Това право на пострадалия се конкретизира в чл.73, ал.1 (да му разяснят правата да предяви граждански иск в съд. производство); чл.227, ал.7 (преди предявяване на разследването разследващият орган е длъжен да разясни на явилите се лица техните права); чл.228, ал.2 (ако някой от явилите се не е в състояние да проучи материалите по производството, разследващият орган е длъжен да му ги разясни, а при нужда, да му ги прочете); чл.257 (съдията-докладчик взема необходимите мерки, за да осигури на пострадалия възможност да се запознае с материалите по делото и да направи извлечения).
2) Право да получи защита за сигурността си и за сигурността на близките си - конкретизира се с чл.67- Забрана за дееца за доближаване на пострадалия
3) Право да бъде информиран за хода на наказателното производство - ако има посочен адрес и е направил искане. Конкретизира се в чл.255 (съобщения за насрочване на съдебното заседание) и чл.227, ал.8 (Разследването се предявява, като разследващият орган предоставя на явилите се лица всички материали по него за проучване.)
4) Право да участва в наказателното производство съгласно установеното в този кодекс - конкретизира се в чл.224 (присъствие на пострадалия при извършване на действия по разследването - ако не е предвидено, органът на досъдебното производство може да му разреши).
5) Право да обжалва актовете, които водят до обжалване или спиране на нак.производство -конкретизира се в чл.243,ал.3 и чл.244,ал.3 (прекратяване и спиране от прокурора - препис от наказателното постановление се изпраща и на П и той може да го обжалва в 7-дн. срок пред съответния първоинстанционен съд), чл.250 и чл. 251 (прекратяване и спиране от съдията-докладчик - препис от разпореждането се изпраща и на П и той може да го обжалва.).
6) Право да има повереник - това право и правото да участва в наказателното производство гарантират, че ще може да упражни и другите си права.
2. Права на пострадалия в специалната част на НПК :
1) Права, които влияят върху хода на процеса :
чл.207 във връзка с чл.24,ал.1,т.7 НПК - В предвидените в особената част на НК случаи производството от общ характер се образува по тъжба на пострадалия до прокурора и не се образува или се прекратява,ако липсва тъжба на П.-такива са престъпленията по чл.161,ал.2 ; 175,ал.2;193,а НК-те са от частно-правен х-р- за да започне нак.преследване е необходима тъжба на пострадалия;
 чл.207 във връзка с чл.24,ал1, т.9 НПК - Става въпрос за престъпления от частно- публичен х-р. При тях П. може да поиска до започване на съдебното следствие пред първоинстанционния съд прекратяване на производството - чл.343,ал.2 и чл.343а, ал.2, НК. Но в тези случаи волята му няма значение за започване на производството.
 чл.213, НПК - ал.1- При законен повод прокурорът може да откаже да образува досъдебно производство, за което трябва да уведоми П. Прокурор от по-горестояща прокуратура може по свой почин или по жалба на П. да отмени постановлението по ал.1 и да разпореди образуване на нак.производство.-ал.2.
 чл.247,ал.1, т.2, НПК- образуване на нак.производство пред първа инстанция- при дела от частен х-р - по частна тъжба на П.
2) Права, които водят процеса в една или друга посока :
 чл.229, ал.1, НПК - след като проучат материалите по разследването, съответните лица, включително пострадалия, могат да правят искания, бележки и възражения.
 чл.243 НПК - право да обжалва постановлението на прокурора за прекратяване на нак.производство- пред две инстанции.
 чл.244, НПК- право да обжалва постановлението за спиране на нак.производство- само пред една инстанция.
 чл.250 и чл.251 НПК - разпореждането на съдията-докладчик, с което той спира или прекратява нак.производство подлежи на обжалване от П. по реда на гл.22.
3) Право на пострадалия да обжалва отказа на съда да бъде конституиран като частен обвинител - чл.271, НПК
4) Право да поиска обезпечаване на граждански иск.
5) Право да поиска да бъде конституиран като частен обвинител или/и като граждански ищец - чл.76 и чл.84, НПК
Някои случаи, в които законодателят е преценил, че други принципи са по-важни от участието на П. :
а) Бързото производство - чл.356, НПК - При бързото производство не му се предявява разследването, нито може да участва като граждански ищец и частен обвинител.
б) Незабавно производство - Същите права са му отнети - чл.362,ал.5 и чл.365.
в) При прекратяване на нак.производство чрез споразумение в досъдебната фаза - чл.382,ал.10 - П. има право само да бъде уведомен за определението на съда и за правото му да предяви гр.иск за неимуществени вреди в самостоятелен граждански процес (имуществените трябва да бъдат възстановени по споразумението, иначе то не се допуска ).
II. Частен обвинител (ЧО) : предпоставки за възникване на фигурата му:
1. Процесуална правоспособност - чл.76 НПК - Лице, претърпяло имущ. или неимущ. вреди от престъпление, което се преследва по общия ред (не от общ характер). Може да има ЧО и при престъпления от частен характер (чл.48,49,50 дават правомощия на прокурора при определени обстоятелства да преследва престъплението по общия ред, но престъплението ще си е от частен характер). Наследниците - същото като при ЧТ. Особеност- ако почине ЧО и няма наследници, няма да се прекрати делото, т.к. остава прокурорът, който ще поддържа обвинението.
2. Вреди - същото като при частния тъжител. За разлика от ЧТ тук вредите не е нужно да са съставомерни.
При разглеждане на дела срещу непълнолетни не може да участва ЧО - чл.392,ал.4, НПК.
3. Процесуална дееспособност- същото като при ЧТ.
4. Необходимо е да е образувано производство от общ х-р.
5. Молба за участие в съд.производство като ЧО - чл.77,НПК- може да е в устна или писмена форма и да е подадена в срок- краен срок е до началото на съд. следствие. Молбата трябва да съдържа данни за лицето, което я подава и за обстоятелствата, на които се основава. Актът, с който се уважава молбата се различава от акта, с който се открива нак.производство по тъжба на ЧТ (разпореждане на председателя на РС) , а тук е определение на съдебния състав. Определението може да се обжалва, ако е отказ, с частна жалба - по реда на гл. 22.
Права на ЧО - да се запознае с делото и да прави необходимите извлечения; да представя доказателства; да участва в съд. производство; да прави искания, бележки и възражения и да обжалва актовете на съда, когато са накърнени неговите права и законни интереси.
Процесуално положение на ЧО :
ЧО е акцесорен участник в НП-с; не може да влияе на хода на нак. производство; не е обвързан от прокурора (той поддържа обвинението в съда наред с прокурора, но може да поддържа обвинението и след като прокурорът заяви, че не го поддържа - чл.78) ; може да обжалва присъдата само в наказателната й част.

Няма коментари: