Разглеждане и решаване на делото в разумен срок

Уредба: Този принцип също е нов и е въведен с новия НПК. Регламентът му е в чл.22, НПК. Този принцип е директно заимстван от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи- чл.6, ал.1. В практиката на Европейския съд най-много осъдителни решения има по чл.6. Той се отнася до всички производства; урежда правото на справедлив процес, независим и безпристрастен съд. Ал. 2 и ал. 3 на чл.6 са само за наказателния процес , а ал. 1 – за всички производства.
Разумният срок : Разумният срок е поставен като едно от изискванията за справедлив процес в чл.6, ал.1.
1) Кой срок от кога започва да тече и кога приключва? –
Началото на срока: Практиката на Европейския съд възприема два подхода: чл.219 НПК. Първият подход: Счита се, че е налице обвинение, когато лицето е официално уведомено, че е извършено престъпление – постановление на прокурора – чл.219, ал.1.
Вторият подход: Европейският съд смята, че има и друг подход, при който е повдигнато обвинението – приложението на мерки, които съдържат в себе си насоченост към лицето като обвиняем, третират го така- чл.219, ал.2 (напр. при обиск протоколът да конституира лицето като обвиняем)
Докога тече срока: Крайният момент е когато според националния законодател актът, който се произнася по обвинението, става окончателен – влизане в сила на присъда / постановяване на постановление. В някои правни системи този срок приключва в първа инстанция - претовареност на производството + там, където има жури - неприемливо е тяхното решение да се отменя от професионалисти. В България има различен подход в зависимост от престъплението.
2) Как да се тълкува разумният срок?
Поначало всеки е склонен да преценява нарушаването на разумния срок от позицията на прекомерна продължителност.Но на практика може да има нарушаване на разумния срок и при прекалено прибързано производство.Разумният срок трябва да се преценява конкретно по всяко дело.Европейският съд по правата на човека няма стандартизиран подход,т.к. всяко дело е уникално.Има изградени критерии обаче:1)преценява се х-ра на делото и 2)поведението на страните.
1)Характера на делото: преценява се конкретно сложността на фактическата обстановка и дали то поставя сложни правни проблеми.
2)Поведението на страните: държавният обвинител и обвиняемият (най-често жалбоподател).
Ако органите не са проявили усърдие по време на производството, страда не само обвиняемият, но и принципът за разкриване на обективната истина. Укорително е и поведението на обвиняемия, когато той с действията си е забавил делото - бави го нарочно, иска експертизи за едно с също нещо и т.н. Как ще реши съдът конкретна жалба, когато е имало неусърдие на държавен орган, а и укорително поведение на обвиняемия - ще се преценят и двете.
В европейската практика често държавите възразяват, че се намират в преход. Това няма значение за съда - държавите са длъжни така да организират законодателството и практиката си, че да не нарушават принципите на Конвенцията. България поне в законодателството възприема правилните решения, а практиката – постарому, по инерция от времето на комунизма.
В НПК разумният срок се заложи в чл.22 : три хипотези:
1) Отнася се до съда - ал.1
2) Отнася се до прокурора и разследващите органи -ал.2
3) Отнася се до приоритетното разглеждане на делата, по които обвиняемият е задържан под стража- ал.3
Прави впечатление, че законодателят разграничава изискванията към съда и органите на досъдебното производство в ал.1 и ал.2.
1. За органите на досъдебното производство: Да организират производството така, че да спазят сроковете в НПК- това е дейност, която започва на тъмно и постепенно се формира единна позиция. Но осигуряване на разкриваемостта има при бързо и своевременно разследване. Затова - разумен срок в досъдебното производство- чл.234, НПК: ал.1- обичайно това е 2 месеца ;
ал.2 - прокурорът може да определи по-кратък срок. Има възможност и срокът да бъде удължен с 4 месеца. Но новият НПК поставя ново изискване за това :
1) кумулативно да е налице фактическа и правна сложност ; 2) искане до прокурора 15 дни преди изтичане на 2-месечния срок; 3) искането да не е голословно,а да съдържа причините,какви действия са извършени и какво трябва да се извърши,което обуславя необходимостта за удължаване.
ал.3, изр. 2 - безсрочно удължаване в изключителни случаи само от главния прокурор.
Законът предвижда и две други решения :
-Преклузивен срок - 2 години при тежко престъпление и 1г. в останалите случаи, от момента на привличане на лицето като обвиняем.
- Ако разследващият орган не поиска удължаване на срока и продължи разследването, извършените след изтичане на срока действия няма да могат да се ползват в съда.
По отношение на досъдебната фаза има редица други решения, целящи ускоряване на процеса:
 правомощия на прокурора по отношение на разследващите органи - интензивно взаимодействие между тях;
 забрана да възразяват срещу разпорежданията на прокурора;
 задължение да го информират за хода на разследването;
 задължение да му докладват преди да привлекат към обвинение;
 невъзможност прокурорът да връща делото за доразследване;
 ако констатира нарушения трябва или сам да ги отстрани, или да укаже това на разследващите органи;
2. За съда : чл.252, ал.1 и чл.271, ал.10
В новия НПК се ограничиха още повече възможностите да се връщат делата: от прокурора на разследващите органи, от съда - само,когато е нарушено правото на защита и от ВКС- само когато не може да реши въпроса.
- Бързи производства-приети са решения в посока на ускоряване на процеса.
- От 2003г. - Разглеждане на делото от съда по искане на обвиняемия - отговаря на чл.31, ал.1, КРБ. Възможност за обвиняемия 2 години, за тежки постъпления, и 1 година, за останалите, след повдигане на обвинението да поиска делото да се разгледа от съда.
- Във връзка с разумния срок и чл. 5 от Конвенцията (право на лична свобода и неприкосновеност) задържането под стража и проверката на основанието за това - в най- кратък срок. => то също е подчинено на разумния срок и чл.5 от Конвенцията.