Защита правата на човека - доц. Чанкова, тема № 1

ТЕМА № 1
ИСТОРИЧЕСКА ЕВОЛЮЦИЯ НА ИДЕЯТА ЗА
ПРАВАТА НА ЧОВЕКА.
Идейно-философски основи и теории за правата на човека.

Историята не е единодушна коя е родината и кой е родоначалника на идеята за правата на човека. Счита се, че първите данни за възникването на тази идея се съдържат в кодекса на Хамураби (2 хил. г. пр. н. е.). В този кодекс, макар и твърде неясно се съдържа ангажимент на монарха за уважаване на човешките права. Някои източници сочат Египет за родина на идеята за правата на човека, тъй като в инструкциите, които египетските фараони са давали към везирите, изрично е закрепено, че те следват да уважават правата на всеки човек. Има данни, че в хартата на Персийския цар Кир са намерили признание и защита онези ценности, които днес наричаме право на свобода и сигурност, право на собственост, свобода на предвижване и т.н. Съгласно елинистическата философия на стоиците равенството и достойнството на човека са стойности, поставени над Държавата и над досегаемото от нея и следва да се защитава.
Зародишът на идеята за ценността на отделния човек и необходимостта от уважаването на неговите права може да се открият в работите на различни философи, учени, монарси от различни страни и религии. Докато в античността тази идея съществува само в ембрионален стадий, то в по ново време тя претърпява бурно развитие. Това време започва с Ренесанса и обхваща Хуманизма и Просвещението.
Правата на човека от абстракция еволюират в конкретни философии, теории и юридически актове. Англия е родината на първите юридически избори по правата на човека. Самият термин “права на човека” принадлежи на Джон Лок. Най известен документ от този период, който все още наричаме предистория на правата на човека – Magna Charta Libertatum (1215г.). По естеството си тази харта е феодален документ, договор между крал Джон І и едрите феодали. Тя урежда само със сложни права, за чието спазване монархът поема тържествено задължение. Великата харта на свободата гарантира на гражданина (барона) свобода от задържане и от лишаване от собственост, свобода от преследване и от изгнание. Тя включва и примитивна формулировка на правото на справедлив съд: “на никого няма да продаваме, отказваме или забавяме правото на справедливост”.
Именно в Англия в епохата на Ренесанса и Реформацията се формира и развива идеята за естествените права на човека – вродените права на индивида. Той се ражда с тях, има ги присъщи са му по природа, неотделими са от него като човешко същество. Тези права са свързани със самото му съществуване, правата на човека се формират извън държавата и не зависят от нея. Те не са дар, акт на благодеяние на даден монарх. Рано или късно обаче държавата (монарха) признава съществуването на естествените права на човека. Непризнати от държавата естествени права на човека остават идея на политическото и правно съзнание. Признати от държавата човешките права стават елемент на позитивното, писаното право. По-дълбоката си същност правата на човека са социално, а не юридическо явление. Те постфактум (впоследствие, допълнително) стават юридическо явление, т.е. когато са закрепени в закона. Но по ортодоксалната (чистата) си същност правата на човека за естествено и екзистенциално присъщи на него. Като такива те са неотчуждаеми и неотменими.
Пуританската революция в Англия води до съществен прелом и естествените права на индивида получават позитивна уредба в писаното право. През 1628г. се приема Петицията за правата, съгласно която кралската власт е ограничена от индивидуалните права и свободи на поданиците на краля. Петицията за правата включва граждански и политически права и свободи, определяни днес като класически, или права и свободи от първо поколение.
През 1679г. се приема Habeas Corpus Act – да разполагам с тялото си. Правен статут на лицата, задържани под стража, във връзка с осъществяване на правосъдие. Той предвижда гаранции против произволния арест, сроковете на съдебните процедури и редица съдебни права на човека. Съгласно Бил за правата парламента на Англия обявява и гарантира още публични свободи: право на свободен избор; право на свободни обсъждания; право на жалба и други.
Във всичките тези актове правата са се възприемали негативно като ограничения на властта. По-късно човешките права приемат позитивна уредба и се уреждат като възможности на свободния индивид. По-нататъшната еволюция е по принципа на универсализма, т.е. с право за всички.
Основния принос на Франция е Декларацията за правата на човека и гражданина. Фундаменталното положение в тази декларация е, че всички хора се раждат и остават свободни по достойнство и права, т.е. декларацията формулира принципа на равенството пред закона в съвременен смисъл. Тя прокламира и редица основни и фундаментални права: свобода на мнението и словото; неприкосновеността на частната собственост; презумпцията за невиновност; свободата от задържане и други. Приносът на Франция се съдържа в конституцията на Франция, Наполеоновия кодекс и т.н.
Приносът на САЩ в теорията и практиката на защитата правата на човека се състои преди всичко в Декларацията за независимостта (4 юли 1776г.). Тази декларация стои върху идеята за неотчуждаемите естествени права: право на живот; свобода; право на стремеж към щастието.
В т. нар. Бил за правата, който включва първите десет поправки на американската конституция също се закрепват фундаментални човешки права: неприкосновеност на личността; неприкосновеност на жилището; забрана на произволното задържане под стража; охрана на частната собственост.
Приносът на социалистическите страни – Марксистката теория отхвърля естествено правния произход на системата на правата на човека. В условията на засилена етатизация (държавата над всичко) се е считало за недопустимо да се мисли за други права освен тези, отразяващи отношението между държавата и нейните граждани. Държавата се разглежда като единствен източник на правата на гражданите. Те имат само такъв вид и обем права, какъвто държавата реши да им предостави. Правата на гражданите според Марксистката теория са дар от държавата и те не могат да имат права срещу самата нея. Тази теза се аргументира с абсолютния суверенитет на държавата и логична последица бе отказът от международен контрол върху нея. Социалистическата теория за правата на човека е вече надживяна и отхвърлена като несъстоятелна.